Миг преди никога

Двадесет и девет

— Андрю? Добре ли си? — поглеждам го и скръствам ръце, когато вратата на стаята тихо щраква и се затваря зад мен.

Толкова се тревожех за него... тревожех се, защото се страхувах, че ме е изоставил, без да се сбогува, но повече се тревожех заради душевното му състояние, когато излезе. Защото баща му току — що беше умрял.

Затаявам дъх, когато той минава покрай мен и се отправя към саковете си в края на леглото.

Защо не ме поглежда?

Гледам отново саковете и веднага схващам какво прави. Отпускам надолу ръце и се приближавам към него.

— Моля те, говори с мен — казвам тихо. — Андрю, ти ми изкара ума. — той пъха четката си за зъби в сака и продължава да стои с гръб към мен. — Ако искаш да отидеш на погребението, това е добре. Мога да се върна у дома. Може би ще можем да поговорим.

Андрю рязко се извръща.

— Не е заради погребението или за баща ми, Камрин — казва той и думите му вече ме нараняват, без да разбирам какво точно означават.

— Тогава какво е?

Отново ми обръща гръб, като се преструва, че търси нещо в саковете си, макар да знам, че просто е смутен. От задния му джоб се подава плик. Отвън виждам, че е написано „РИН", предполагам, че първата половина от името ми е скрита от плата на джоба му.

Протягам ръка и го вземам.

Андрю отново се обръща и лицето му помръква.

— Камрин. — казва с тъжна въздишка той и бързо поглежда в пода.

— Какво е това? — питам аз и гледам името си.

Вече съм повдигнала с пръст капака на плика.

Андрю не отговаря; просто стои там и ме чака да прочета съдържанието на бележката, защото знае, че така и така ще го сторя.

Иска да го направя.

Виждам парите, оставям ги в плика, без да ги докосна, и го слагам настрана до леглото. Това, което ме интересува, е бележката в ръцете ми, която вече къса сърцето ми, а още дори не съм я прочела. Поглеждам няколко пъти ту него, ту бележката, преди накрая да я разгъна.

Ръцете ми треперят.

Защо ми треперят ръцете?

И докато чета, в гърлото ми засяда гореща буца. Очите ми парят от гняв, обида и сълзи.

— Момиче, знаеш, че това пътуване трябваше да свърни по някое време.

— Не ме наричай момиче — озъбвам се аз и стискам силно бележката между пръстите си. — Щом като си тръгваш, вече нямаш това право.

— Така е.

Поглеждам го гневно, лицето ми е изпълнено с болка, въпроси и смут. Защо съм толкова ядосана, толкова обидена? Андрю е прав: това трябваше да свърши по някое време, но защо позволявам да ме засегне толкова?

От очите ми започват да се стичат сълзи. Не мога да ги задържа, но да съм проклета, ако си позволя да ревна като бебе. Само го гледам, лицето ми е изопнато, изпълнено с болка и гняв. Ръцете ми са притиснати в бедрата, а горната половина на бележката на Андрю е смачкана в юмрука ми.

— Ако си беше тръгнал по този начин заради баща си, защото си имал нужда от време, през което да си сам, и номерът в дъното на тази бележка беше твоят, а не потвърждение за билет, тогава бих могла да те разбера — вдигам смачканата бележка пред себе си и после отново спускам ръката си отстрани. — Но да си тръгнеш заради мен, като се преструваш, че между нас нищо не се е случило... Андрю, от това боли, ужасно боли.

Виждам как брадичката му потрепва.

— Кой по дяволите е казал, че се преструвам, че нищо не се е случило? — изрича рязко думите той, явно засегнат от моите, пуска дръжката на сака и се приближава към мен. — Никога няма да мога да забравя всичко това, Камрин! Ето защо не можех да застана с лице пред теб! — той разсича въздуха между нас с ръце.

Аз отстъпвам крачка назад, за да се отдалеча от него. Не мога да се овладея. Сърцето прекалено много ме боли. И ме е яд, че не мога да си наложа да спра да плача. Поглеждам надолу към бележката в ръката си, после отново него и накрая го заобикалям, отивам при леглото и я пускам долу до плика с парите.

— Добре. Продължавай, върви си. Но аз ще си платя пътя до дома.

Изтривам очите си и се отправям към вратата.

— Още те е страх — провиква се той зад мен.

Рязко се обръщам.

— Ти нищо не си разбрал! — казвам аз, отварям рязко вратата, пускам резервната му карта на пода и се връщам в стаята си.

Не спирам да вървя напред — назад из стаята. Искам да ударя стена или да разкъсам нещо, но накрая само се разревавам като бебе.

Андрю се втурва в стаята, като при влизането блъсва вратата в стената. Сграбчва ме за ръцете и впива пръсти в мускулите ми.

— Защо все още те е страх?! — очите му са изпълнени със сълзи: гневни,

болезнени сълзи. Разтърсва ме. — КАЖИ КАКВО ЧУВСТВАШ!

Оглушителният му глас сковава тялото ми за момент, но аз отблъсквам ръцете му. Толкова съм объркана. Знам какво искам да кажа. Не искам той да си върви, но.

— Камрин! — лицето му е пълно с гняв и отчаяние. — Кажи какво чувстваш! Не ме интересува колко опасно, глупаво, болезнено или развеселяващо е. КАЖИ МИ КАК СЕ ЧУВСТВАШ! — гласът му направо ме прорязва. Той не спира — Бъди честна с мен. Бъди честна със себе си! — ръцете му се протягат към мен, — КАМ.

— Аз те желая, дяволите да го вземат! — крещя насреща му. — Мисълта да си тръгнеш и да не те видя никога повече ме разкъсва отвътре! — гърлото ми пари като от огън. — Мамка му, не мога да дишам без теб!

— КАЖИ ГО! Кучка такава — вика той, — просто го кажи!

— Искам да ме притежаваш!

Вече почти не мога да се държа на крака. Цялото ми тяло се разтърсва от хлипане. Очите ме смъдят, а сърцето ме боли както никога досега.

Андрю ме сграбчва и извива с едната си ръка китките ми зад гърба ми. Притиска ме рязко към гърдите си.

— Кажи го пак, Камрин — настоява той, горещият му дъх облива врата ми и изпраща тръпки по крайниците ми. Усещам зъбите му да се отъркват в плътта под ухо ми. — Мами му, кажи го пак, бебчо — ръката му стиска болезнено китките ми.

— — Аз ти принадлежа Андрю Париш. искам да ме притежаваш... —

Той заравя пръстите на другата си ръка в косата ми, изпъва назад врата ми и излага гърлото ми пред себе си. Хапе брадичката ми, а после и врата ми. Усещам члена му през дрехите опрян в мен отзад.

— — Моля те... — — шепна аз — — не ме пускай... —

Гърбът ми още е притиснат от мускулестото му тяло продължава да стиска китките ми с ръката си, когато плъзга пръсти под шортите и пликчетата ми и ги разкъсва. Избутва ме към леглото, където заставам на колене върху дюшека, а после повдига ръцете ми над главата и измъква фланелката ми.

Не поглеждам назад, когато усещам, че изригва обувките си и сваля дрехите си. Ще се помръдна, когато той ми позволи.

Твърдите му като камък коремни мускули се притискат силно в гърба ми. Усещам топлите му ръце да се плъзгат по голия ми кръст; една се движи нагоре, за да стисне здраво гърдата ми, а другата се плъзва надолу между краката ми. Вратът ми се изпъва назад и се опира в гърдите му, когато прекарва пръст отдолу между пулсиращите ми срамни устни и ме дразни с него. Аз ахвам и извръщам назад врата си, за да стигна устата му. Езикът му се показва навън, за да докосне моя, и неговата топла влага ме подлудява. Той притиска устните си в моите и започва жадно да ме целува толкова дълго, че и двамата оставаме без дъх. И тогава ме натиска напред върху леглото. Ръцете ми се забиват в чаршафите, пръстите ми сграбчват плата, а той стоварва цялата си тежест върху гърба ми и ръцете не могат повече да държат тялото ми. Отново сграбчва китките ми и ги извива на гърба ми, като се притиска в мен.

— Дявол да го вземе, моля те, Андрю, чукай ме... моля те, Андрю — умолявам го аз, а гласът ми трепери при всяко вдишване.

Този път казвам какво чувствам, без той да ме подканя. И приемам това за напълно нормално.

Андрю се навежда целият над мен; усещам пениса му твърд, настоятелен. Искам го силно вътре в мен, но той нарочно не ми го вкарва, кара ме да чувствам как всеки момент ще го забие в мен, но така и не го прави.

Тялото ми отново започва силно да трепери, когато усещам езика му да се плъзва отзад по врата ми. Едната страна на лицето ми е притисната в дюшека, голямата тежест на тялото му върху мен не ми позволява да се помръдна. Прехапвам устната си, когато той хапе врата ми, но не прекалено силно, че да нарани кожата. След като ме хапе, започва да ме целува и да лиже всяко място, за да намали болката.

Без каквото и да е усилие, Андрю обръща с една ръка тялото ми по гръб и ме изтегля до средата на леглото. Промъква се между краката ми, като ги разбутва с коленете си така, че да съм напълно отворена пред него. Притиска дланите си отдолу в бедрата ми и ме принуждава да държа краката си разкрачени. Поглежда ме веднъж с пламналите си зелени очи, а после свежда поглед надолу между разтворените ми крака. Плъзга леко един пръст между срамните ми устни, за да продължи да ме дразни, а после опипва и клитора ми. Задъхвам се и треперя, усещам как вътрешностите ми се сгърчват при всяко докосване. Той отново ме поглежда заплашително с притворени очи и вкарва пръстите си дълбоко навътре. Спускам ръката си надолу към неговата и той ме оставя за момент да се докосвам, но не ми позволява да продължа. Сега пръстите му започват бързо да се движат, като докосват всяко чувствително на пипане място, аз започвам леко да се гърча и да натискам главата си назад във възглавницата. Той като че ли разбира, че скоро ще свърша и отдръпва ръката си, за да ми попречи.

Пропълзява нагоре по мен като целува, лиже и хапе кожата ми от бедрата чак до гърлото и държи ръцете ми над главата, за да не мога да го сграбча. Вглежда се настървено в устата ми, после търси очите ми и казва:

— Ще те чукам много яко. господи, дори престава си нямаш.

Думите му прокарват цяла пътека на удоволствие от ухото чак до пулсиращата влага между краката ми. Той хапе езика ми, а после силно ме целува и ние дишаме тежко уста в уста и стенем.

Без да престане да ме целува той спуска надолу дясната са ръка, хваща пениса си с ръка и ме намира, вкарва го само малко в мен и това направо ме побърква. Изпъвам бедрата си към него, като се опитвам да го накарам да проникне по — дълбоко, продължавам жадно да го целувам и накрая успявам да стигна с едната си ръка главата му отзад. Сграбчвам косата му с такава сила, че имам усещането, че ще я изскубна. Него не го е грижа. Мен също. Обича болката също толкова много, колкото мен.

И тогава много бавно, за да мога да изпитам всяка болезнена тръпка, която преминава през тялото ми, той прониква дълбоко в мен. Вратът ми се извива назад върху възглавницата и устните ми се разтварят. Дишам тежко, стена и скимтя. Очите ме смъдят толкова силно и аз почти не мога да държа клепачите си отворени. Имам усещането, че пенисът му набъбва още повече вътре в мен, а бедрата ми треперят и притискат тялото му.

Отначало той ме чука бавно, принуждавайки ме да държа очите си отворени, за да го гледам. После започва да ме чука по — здраво и аз вече не мога да продължа да го целувам. Вратът ми отново се извива върху възглавницата, гърбът ми започва да се повдига изпъчвам гърдите си към него, а той жадно лиже зърната ми. Обгръщам тялото му с ръце и крака, забивам ноктите си в гърба му и усещам потта му под тях. Разкъсвам кожата. Това само го кара да ме чука още по силно.

— Свърши с мен — шепне разгорещен той в ухото ми и отново ме целува. Секунди по — късно започвам да свършвам. Тялото ми трепери и се гърчи, а аз продължавам да се притискам в него.

— Не го вади — шепна аз, когато двамата свършваме заедно.

И той не го вади. От гърдите му се изтръгва дълбок, разтърсващ стон и аз усещам топлината му да се разлива вътре в мен. Продължавам дълго да притискам краката си около кръста му, докато най — накрая не мога да издържа повече и бавно ги отпускам. Той не престава да се движи вътре в мен, докато накрая тялото му започва да се отпуска.

Лежи до мен; лицето му е върху сърцето ми, кракът ми е върху кръста му. Лежим така известно време, вкопчени един в друг, докато дишането и телата ни се успокоят. Обаче двадесет минути по — късно отново започваме. А преди да свърши нощта, заспиваме непробудно, прегърнати един в друг. Направи го с мен по много повече начини, отколкото изобщо съм го правила някога.

На следващата сутрин, когато слънцето прониква през завесите, той ми показва, че невинаги е груб и агресивен, като ме събужда с нежни целувки. Целува всяко от ребрата ми, масажира гърба и краката ми, след което нежно прави любов с мен.

Бих могла да умра в прегръдките му на момента, в това легло, заедно с него, и изобщо да не разбера, че съм умряла.

Андрю ме притиска до себе си и ме целува по брадичката.

— Сега никъде не можеш да ходиш — шепна аз.

— Някога не съм го искал.

Аз се обръщам с лице към него и вплитам голите си крака в неговите. Той докосва с челото си моето.

— Обаче щеше да го направиш — казвам тихо.

Андрю кима.

— Е, да, щях защото... — не довършва изречението.

— Защо? — питам аз. — Защото се страхувах прекалено много от очевидното ли?

Знам, че това ще трябва да е причината. Така мисля. Надявам се.

Андрю е свел надолу очи и не ме поглежда. Вдигам ръка и прекарвам върха на пръста си по веждата му и после по осевата на носа. Навеждам се съвсем малко напред и леко го целувам по устните.

— Андрю? Това ли е причината? — сърцето ми подсказва, че не е.

Поглежда ме, усмихва се и ме придърпва по — близо до себе си, притиска ме и силно ме целува.

— Сигурна ли си, че искаш това? — пита той, като че ли не вярва, че изобщо бих могла да го желая по този начин, което на мен ми се струва направо абсурдно.

Мъча се да разбера какво точно има предвид и казвам:

— Защо да не го искам? — питам. — Андрю, аз наистина имах предвид това, което казах: че не мога да дишам без теб. Снощи, след като те нямаше цял ден, седнах на ръба на леглото, буквално останала без дъх. Реших, че вече си заминал и започнах да си мисля как стана така, че нямам дори номера на телефона ти и че никога няма да мога да те намеря...

Той докосва с пръст устните ми, за да ме успокои.

— Сега съм тук и никъде няма да ходя.

Нежно му се усмихвам и полагам глава на гърдите му. Брадичката му е опряна в главата ми. Чувам биенето на сърцето му и спокойното му дишане над мен. Лежим така с часове и почти не говорим. Осъзнавам, че това е точно мястото, където искам да бъда, откакто разговарях с него в автобуса в онзи ден.

Наруших всички правила. Всяко. Едно. Правило.