Повелителка на реките

Англия Лятото на 1436 г.

Английският двор се е отдал на летните си занимания — лов, пътуване и флиртове. Младият крал на Англия започва и завършва деня си с молитва, но през останалата част от деня язди на воля като безгрижно момче. Ричард и аз съпровождаме младия крал като негови приятели, ловуваме, танцуваме, участваме в летните спортове заедно с останалите придворни. Никой не знае, че всяка нощ Ричард идва тайно в стаята ми и тогава започва най-хубавото време, единствената част от денонощието, когато сме насаме.

Земите от вдовишкото ми наследство са прехвърлени на мое име, основната част от голямото състояние на негова светлост е изплатена на неговия племенник, краля. Къщата ни в Париж вече я няма, изгубихме я, заграбена от краля на Арманяк, чиято звезда е във възход след смъртта на негова светлост. Любимата къща на негова светлост, Пенсхърст, премина в ръцете на брат му Хъмфри, херцог Глостър, а Елинор Кобам, придворната дама, предала доверието на господарката си, сега се разхожда по красивите алеи и се възхищава на розите в градината, сякаш е достойна за това. Тя ще реже билките, които аз засадих, тя ще ги окачва да се сушат в моя килер, ще заеме моето място в голямата зала. Не роптая за загубата на която и да било част от брачния живот, освен за тази.

Двамата, внушителният на вид херцог и красивата му съпруга, преливат от гордост, това е лятото на тяхната слава. Сега, когато съпругът ми е мъртъв, те двамата са първи по ред сред наследниците на трона, и всеки път, щом младият крал се закашля на вечеря, или яхне кон, който изглежда твърде силен за него, виждам как херцогинята вдига глава, като хрътка, чула зова на ловния рог. Ламтежът им за трона поддържа постоянния им конфликт с чичо им, кардинал Боуфорт, а целият двор скърби за загубата на моя съпруг, който беше единственият, способен да сплоти тези съперници. Младият крал бива съветван от херцога сутрин, и от кардинала — следобед, и до вечерта вече няма представа какво да мисли за каквото и да било.

Като глупачка допускам щастието да приспи бдителността ми. Наблюдавам Елинор Кобам, но не храня лоши чувства към нея. Включвам я в смътното съжаление, което изпитвам към всяка жена, която не е на мое място, всяка жена, която не е обичана от Ричард Удвил. Тя не спи до мъж, когото обича, не познава неговото докосване, когато ранната лятна зора обагря прозорците в перленосиво, не познава шепота в хладната утрин: „О, остани. Остани. Само още веднъж.“ Мисля си, че никоя жена в целия свят не знае какво е да бъдеш влюбена, да бъдеш толкова обичана. Летните дни отминават, обвити в мъгла от желание. Но лятото трябва да свърши. Когато настъпи септември, ще съм вдовица вече от една година и съветниците на краля ще обмислят нов брак за мен. Ще искат да ме използват, за да привържа някой английски лорд с труден характер по-здраво към трона, ще искат да дарят получените ми като вдовишко наследство земи на някой фаворит. Може би ще намерят някой чуждестранен принц, който ще ме вземе за съпруга, за да укрепи сключен съюз. Ще ме поставят където им е угодно, и ако не се пробудим и не се отърсим от омаята, предполагам, че до Коледа вече ще съм омъжена и заминала.

Ричард добре си дава сметка за тази опасност, но не може да измисли как да я избегнем. Казва, че ще отиде при краля и съветниците му и ще им каже, че ме обича и иска да се ожени за мен; но не може да се застави да го стори: позорът ще падне върху мен и тогава вече няма да бъда херцогиня, а съпруга на обикновен човек без благороден произход, вече няма да бъда първата дама в кралството, а наистина обикновена земна жена. В най-добрия случай състоянието, което моят съпруг ми остави, ще бъде конфискувано и ще останем без нищо. В най-лошия могат да арестуват Ричард за посегателство над член на кралската фамилия, да ме изпратят в манастир, а след това да ме омъжат за човек, на когото са наредили да ме наблюдава строго, предупреждавайки го, че съпругата му е блудница и че е по-добре да бъде научена на покорство.

С отминаването на всеки изпълнен с мечти летен ден ние знаем, че сме по-близо до момента, когато ще трябва да се разделим или да се изправим пред опасността да си признаем. Ричард се самоизмъчва със страха, че ще ме опозори; аз се страхувам единствено, че ще ме напусне в пристъп на желание за саможертва. Казва, че аз ще бъда разорена, ако обяви любовта си, а той ще бъде сломен, ако не го стори.

Знахарката Марджъри Джърдимейн, посещава двора, продава любовни отвари, предсказва бъдещето, гадае по кристали и помага в търсенето на изгубени вещи. Половината от това, което прави, е безсмислено, но аз вярвам в уменията ѝ на билкарка. Викам я в покоите си и една вечер тя идва дискретно, в късен час, с нахлупена на главата качулка и шал пред устата.

— И какво желае красивата херцогиня? — пита ме тя.

Не успявам да се сдържа и се изкикотвам, когато набляга на „красива“.

— Как наричате другата херцогиня? — питам.

— Наричам я „царствената херцогиня“ — казва тя. — Така угаждам и на двете ви. Тя предпочита мисълта за короната пред всичко останало. Всичко, което мога да направя за нея, е да я приближа до трона; но какво мога да сторя за вас?

Поклащам глава. Не искам да обсъждам унаследяването на трона, държавна измяна е дори да намеквам, че младият крал е болнав и слаб; а той е и едното, и другото.

— Ще ви кажа какво искам — казвам. — Искам билково питие за зачеване.

Тя ми хвърля потаен, кос поглед:

— Искате бебе, макар да нямате съпруг?

— Не е за мен — лъжа бързо. — За една приятелка е.

— А тази приятелка на същата възраст и със същото телосложение като вас ли е? — пита тя безочливо. — Трябва да знам, заради билките.

— Можете да го приготвите така, сякаш го правите за мен, и да ми дадете рецептата.

Тя кимва:

— Ще бъде готово утре. Вие… приятелката ви… трябва да го пие всяка вечер.

Кимвам:

— Благодаря ви. Няма друго.

Тя се поколебава на прага.

— Всяка жена, която дръзва да гради сама съдбата си, винаги ще се поставя в опасност — отбелязва тя, сякаш без повод. — А тъкмо вие бихте могли да предвидите това.

Усмихвам се на предупреждението ѝ, а после импулсивно протягам ръка към нея и правя онзи жест, кръгът, изрисуван във въздуха с показалец: колелото на съдбата. Тя разбира, усмихва се в отговор и си отива.

Изчаквам един месец, два месеца, после, в полунощ, в края на лятото, Ричард тихо се вмъква в стаята ми и аз се сгушвам в обятията му.

— Имам новини за теб — казвам му. Наливам му чаша от най-доброто вино от Гаскония. При изричането на тези думи у мен се надига бълбукащ смях. Идва ми да се засмея на глас от внезапно обзелата ме дързост, от радостта ми, от силата на моето щастие.

— Добри новини? — пита той.

— Добри новини — казвам. — Любов моя, трябва да ти го кажа; но сега почти не зная как да ти го съобщя — очаквам дете.

Чашата пада от ръцете му и се разбива на каменния под. Той дори не обръща глава да види пораженията, глух е за шума и напълно забравил за цената.

— Какво?

— Чакам дете — изричам спокойно. — Вече от месец.

— Какво?

— Всъщност, мисля, че ще бъде момиче — казвам. — Мисля, че ще се роди в началото на другото лято.

— Какво? — повтаря той.

Напиращият кикот заплашва да избухне, ужасеното му изражение не ме плаши.

— Любими — изричам търпеливо. — Радвай се. Нося детето ти. Нищо на света не би могло да ме направи по-щастлива, отколкото съм тази вечер. Това за мен е началото на всичко. Най-сетне съм земна жена, плодородна почва, в която кълни семе.

Той обронва глава в ръцете си.

— Аз те съсипах — казва. — Да ми прости Господ. Аз никога няма да си простя. Обичам те повече от всичко на света, а те доведох до позора.

— Не — казвам. — Не говори за позор. Това е прекрасно. Това е решението на всичко. Ще се оженим.

— Ще бъдем принудени да се оженим! — възкликва той. — Иначе ще бъдеш посрамена. Но ако се оженим, ще изпаднеш в немилост. Господи, в какъв капан се вкарах, и в каква клопка вкарах теб.

— Това е изходът от капана — казвам. — Защото никой няма да може да ни принуди да отречем брака си, ако сме разменили брачни обети и очакваме дете. Съветът, майка ми, кралят, всички ще трябва да го приемат. И макар че няма да им хареса, ще го понесат. Говори се, че майката на самия крал се омъжила за Оуен Тюдор без позволение…

— И изпаднала в немилост! Преспала с отговорника за гардероба си и никога не се върнала в двора. Родният ѝ син промени закона на страната, за да попречи на вдовица от кралско потекло някога да извърши отново подобно нещо! Този закон важи за теб!

— Тя е оцеляла — отвръщам спокойно. — И има две красиви момчета, полубратя на краля. Ричард, не мога да живея без теб. Не мога да се омъжа за другиго. Страстта ни подтикна да станем любовници, а сега ни подтиква по-нататък — да се оженим.

— Не искам да те съсипя — казва той. — Да ми прости Господ, макар да те обичам, не желая това. Презирах Оуен Тюдор, задето направи дете на кралицата, на която трябваше да служи, мъж, който съсипа една жена, която трябваше да е готов да брани с живота си — а сега постъпих също така егоистично като него! Би трябвало да си тръгна начаса. Би трябвало да поема на кръстоносен поход. Би трябвало да ме обесят за измяна.

Правя дълга пауза, а после вдигам очи и му отправям поглед, бистър като горско езеро.

— О, нима съм се излъгала в теб? Нима отдавна съм се лъгала? Нима не ме обичаш? Не искаш ли да се ожениш за мен? Нима ще ме отхвърлиш?

Той пада на колене:

— Кълна се в Бога, обичам те и си ми по-скъпа от всичко на света. Разбира се, че искам да се оженя за теб. Обичам те от цялото си сърце и душа.

— Тогава приемам — казвам радостно. — Ще бъда щастлива да съм твоя съпруга.

Той поклаща глава:

— За мен би трябвало да е чест да се оженя за теб, любов моя, ти си далеч, далеч над онова, което заслужавам — но толкова се боя за теб… — поразява го внезапна мисъл. — … и за нашето дете! — Нежно поставя длан върху корема ми. — Боже мой, дете. Ще трябва да пазя и теб, и него. Сега ще трябва да се грижа за двама.

— Ще бъда Жакета Удвил — изричам замечтано, преобръщайки името в устата си. — Жакета Удвил. А тя ще бъде Елизабет Удвил.

— Елизабет? Сигурна си, че е момиче?

— Сигурна съм. Тя ще бъде Елизабет, първата от много деца.

— Ако не ме обезглавят за държавна измяна.

— Няма да те обезглавят. Ще говоря с краля, ще говоря и с майка му, кралица Катерина, ако трябва. И ще бъдем щастливи.

Когато ме оставя тази нощ, той все още се разкъсва между възторга, че ще се оженим, и угризенията, че ме е вкарал в беда. Седя будна до прозореца си, с ръка върху корема, и гледам луната. Тази нощ има нова луна, в първа четвърт, подходяща луна за нови начала, нови надежди, и за начало на нов живот. Подтикната от внезапно хрумване, изваждам картите, които ми даде пралеля ми, и ги разстилам с лице надолу пред себе си. Ръката ми кръжи над една карта, а после над друга, преди да избера една. От всички карти тази е любимата ми: Дама Купа, дамата, олицетворяваща водата и любовта, картата на самата Мелузина, карта, олицетворяваща прозрение и нежност. Момичето, на което се падне тази карта, ще бъде кралица, обичана кралица.

— Ще се омъжа за баща ти — казвам на малката искрица живот вътре в мен. — И ще те доведа на бял свят. Знам, че ще бъдеш прекрасна, защото баща ти е най-красивият мъж в Англия, но се питам какво ще постигнеш в живота си, и колко далече ще стигнеш, когато всичко ти стане ясно — когато и ти видиш мъжа, когото обичаш, и познаеш живота, който искаш.