Повелителка на реките

Дворецът Уестминстър, Лондон Лятото на 1449 г.

Веднага разбирам, че се е случило нещо ужасно. Ричард влиза в личните ни покои и улавя ръцете ми, с мрачно лице.

— Жакета, трябва да бъдеш смела.

— Нещо с децата ли?

Първата ми мисъл винаги е за тях, и ръката ми се плъзва към корема ми, в който расте нов живот.

— Не, слава Богу. Става дума за наследството на негова светлост, земите в Нормандия.

Всъщност не е нужно да го питам: досещам се веднага.

— Изгубени ли са?

Той прави гримаса.

— На практика да. Едмънд Боуфорт е предложил на французите цяла Нормандия, включително Руан, в замяна на сигурността си в Каен.

— Руан — казвам тихо. Гробът на първия ми съпруг Джон, херцог Бедфорд, е там. Имам имущество там.

— Това е горчив удар — казва Ричард. — А всички ние, които се бихме да задържим английските владения във Франция, в една близо стогодишна дълга война, в която загубиха живота си толкова много хора — толкова добри другари и братя… — той млъква рязко. — Е, ще ни бъде трудно да простим загубата.