Повелителка на реките

Замъкът Рочестър, Кент Ноември 1457 г.

— Е, лично аз нямам особено добро мнение за плана ти — казвам му саркастично. Намираме се в стар, просмукан от влага замък на широкото, влажно устие на Медуей през ноември; един от най-сивите, най-студени, най-мрачни месеци през годината в Англия. Замъкът е строен от норманите за отбрана, не за удобство; тук е толкова студено и ужасно, че наредих децата да останат у дома в Графтън, вместо да се присъединят към нас. Сглобената парче по парче карта на южното крайбрежие на Англия, с която разполага Ричард, е разгърната пред нас върху работната му маса, градовете, за които знае, че са уязвими, са оградени в червено, докато той обмисля как да ги укрепи и защити без въоръжение и без войници. — Разчитах на план, по силата на който да те изпратят да разположиш гарнизон в Тауър, и тогава щяхме да сме в Лондон за Коледа — казвам. — Със сигурност това би ме устройвало повече.

Той се усмихва: твърде вглъбен е в мислите си, за да отговори по-обстойно.

— Знам. Съжалявам, любима.

Поглеждам малко по-внимателно работата му. Дори не разполага с пълна карта на крайбрежието, никой досега не е чертал такава карта. Сглобил е тази по собствените си познания и съобщенията от моряци и капитани. Дори някои рибари са му изпратили малки скици на техните заливи и пристани, на рифовете и плитчините пред техните пристанища.

— Кралицата изпраща ли достатъчно оръжия?

Той поклаща глава.

— Парламентът ѝ е отпуснал огромни суми, за да събере стрелци с лъкове и да купи оръдия, за да ги използва срещу французите; но на мен не ми е отпуснато нищо. А как ще успея да укрепя градовете, без войници, които да служат в тях, и без оръдия, с които да стрелят?

— Как ще успееш? — питам.

— Ще трябва да обуча жителите на града — казва той. — А това са все градове по крайбрежието, така че поне ще разполагам с капитани на кораби и моряци, ако успея да ги убедя да дойдат под мое командване. Ще трябва да ги обуча, за да осигурят някаква отбрана.

— Но какво прави тя с парите? — питам.

Сега вниманието му се насочва изцяло към мен, лицето му е мрачно.

— Тя не ни защитава от Франция, въоръжава хората си в Лондон — казва той. — Мисля, че има намерение да обвини граф Уорик, граф Солсбъри и Йоркския херцог в държавна измяна, и да ги доведе в Лондон, за да бъдат съдени.

Ахвам.

— Нима ще дойдат?

— Тя определено се подготвя за идването им. Ако изобщо дойдат, те ще доведат собствените си войски и собствената си свита, и тогава тя ще има нужда от своите хиляда и триста стрелци — казва мрачно съпругът ми. — Мисля, че се готви за война с тях.