Повелителка на реките

Лондон Пролетта на 1452 г.

Докато съпругът ми е на служба като комендант на Кале, аз се връщам в двора в януарските студове, и установявам, че всички говорят за измяната на Ричард, херцога на Йорк, за когото се твърди, че готвел всеобщ бунт срещу своя братовчед, краля, заради омразата си към херцог Съмърсет.

Кралицата е твърдо решена заплахата да бъде посрещната и сразена.

— Ако той е против херцог Съмърсет, значи е против мен — казва тя. — Нямам по-добър или по-надежден приятел. А този Ричард Йоркски иска той да бъде съден за държавна измяна! Знам кой е изменникът! Ето, той най-сетне разкрива картите си и признава, че е против краля.

— Единственото му искане е великите лордове да се застъпят за него пред краля — отбелязвам спокойно. — Иска те да изложат исканията му пред краля. А междувременно се кълне във вярност към него.

Тя хвърля манифеста, който Йорк е разпратил из главните градове на кралството, на масата пред мен:

— Кого според теб има предвид той тук? Йорк казва, че кралят е заобиколен от врагове, съперници и зложелатели. Напада съветниците на краля. Има предвид теб, и съпруга ти, както Съмърсет и мен.

— Мен?

— Жакета, той ме обвинява, че съм била любовница на Уилям дьо ла Поул; мислиш ли, че няма да нарече теб вещица, без да му мигне окото?

Усещам как стаята притихва и става много студена. Слагам ръка на корема си, сякаш за да защитя новия живот вътре. Придворните дами, които са достатъчно близо да ни чуят, вдигат поглед към мен, с широко разтворени очи, но не казват нищо.

— Той няма повод за такова обвинение — казвам тихо, макар да чувам как сърцето ми блъска като чук. — Самата вие знаете, че никога не бих се занимавала с подобни неща. Не използвам билки за друго, освен за да лекувам близките си. Дори не се допитвам до знахарки. Не чета нищо, освен позволени книги, не говоря с никого…

— Той няма основание да казва каквото и да било — заявява тя. — Какво основание има да говори против Едмънд Боуфорт, херцог Съмърсет? Против мен? Но не забравяйте, че той е мой враг, а също и ваш. И че ако може да ви унищожи, ще го стори, просто за да ме наскърби.

Тя сяда до огнището, а аз прочитам манифеста по-внимателно. Йоркският херцог настоява Едмънд Боуфорт да бъде обвинен в държавна измяна и арестуван. Предупреждава срещу лоши съветници, които са се събрали около кралицата, родени в чужди страни съветници, зложелатели. Всъщност там не се казва нищо конкретно срещу мен. Но аз не мога да пропъдя познатото пулсиране на страха.

Заплахата, надвиснала над неговия приятел Едмънд Боуфорт, херцог Съмърсет, подтиква краля към войнственост. Нищо друго не би го разбудило, освен заплаха, отправена към обичния му братовчед. Изведнъж той става деен, храбър, решителен. Заявява непоколебимата си вяра в Едмънд Боуфорт и другите си съветници. Обявява, че Ричард, херцогът на Йорк, е бунтовник, и настоява да започне набиране на войска от всички градове, графства и области. Армията на краля се събира от всички части на кралството. Макар да твърдят, че никой не иска да подкрепи Йоркския херцог, неговите приближени и онези, които споделят омразата му към Едмънд Боуфорт по свои лични причини, се стичат под знамето му и започват на свой ред да създават армия.

Хенри отново поръчва да му донесат доспехите, бойният му кон отново е оседлан. Конярите подхвърлят на знаменосеца му, че отново ще излезе за една хубава еднодневна разходка, и го уверяват, че ще му държат вечерята топла, защото щял да се върне преди залез-слънце; но лордовете от съвета и предводителите на войската не се смеят.

Кралицата и дамите от нейната свита слизат до заскрежената морава за турнири в Уестминстър, за да видят как шествието на лордовете преминава, когато те потеглят да се бият с Йоркския херцог.

— Иска ми се съпругът ви да беше тук да го подкрепи — казва ми тя, докато кралят възсяда едрия си сив боен кон, със знамето пред него и с короната върху шлема. Изглежда много по-млад от трийсетте си години, с блеснал и нетърпелив поглед; усмивката му, когато махва с ръка на Маргарет, е развълнувана.

— Бог да го пази — казвам, мислейки си за закоравелия в битки четирийсетгодишен Йоркски херцог, който събира собствените си войници.

Тръбите изсвирват гръмко, барабанчиците започват да отмерват ритъма на марша, конницата потегля първа, със знамена, сияещи ярко на слънчевата светлина, с блестящи доспехи, конските копита трополят гръмко по калдъръма, след тях се задават стрелците, а след тях — копиеносците. Това е само малка част от силите на краля; десетки хиляди мъже очакват заповедите на краля в Блекхийт. Неговите съветници са му събрали могъща армия. Оттам той ще потегли на север, за да се изправи срещу бунтовния херцог.

Походът така и не се осъществява. Ричард, херцогът на Йорк, влиза в кралската палатка и коленичи пред своя крал, като отправя искрена молба кралят да отпрати своя фаворит херцог Съмърсет, и изрежда неговите провинения: загубата на земите във Франция, позорното предаване на Руан, и накрая — вероятното унищожение на гарнизона в Кале, благодарение на себичното заграбване на командването от страна на херцога, което със сигурност ще доведе до провал.

Не може да стори повече, не може да каже повече.

— Не ни е грижа — казва ми Маргарет, докато реша косата ѝ с четка преди лягане същата вечер. — Не ни е грижа какво мисли той за Едмънд Боуфорт, не ни е грижа какво казва за Кале, за мен или за теб. Той разбра, че е победен, когато събрахме армия, три пъти по-голяма от неговата. Разбра, че ще трябва да си вземе думите назад. Разбра, че ще трябва да ни помоли за прошка. Той е разгромен. С неговия бунт е свършено. Ние го сломихме.

Не казвам нищо. Херцогът наистина пада публично на колене пред краля и се заклева никога повече да не събира войници. Страната вижда, че кралят е обичан, а херцогът не. Народът се убеждава, че Едмънд Боуфорт е непобедим, а Йоркският херцог е разгромен.

„Не се съмнявам, че херцогът привидно се разкайва; съмнявам се обаче, че на недоволството му е сложен край“, пише ми Ричард от Кале.

Във всеки случай кралската двойка е обединена в радостта си. Маргарет се отнася с младия си съпруг така, сякаш се е завърнал като победител от страховита война. „Той потегли като на битка“, оправдава се тя пред мен. „И аз вярвам, че ако се беше стигнало до битка, той щеше да е начело. Беше начело на армията си и не побягна към Кенилуърт.“

Кралят придобива навика да излиза всеки ден на кон, в красиво гравираните си доспехи, сякаш да подчертае, че е готов за всичко. Едмънд Боуфорт се връща от Кале и язди редом с него, красивото му смугло лице е обърнато внимателно към краля, той се съгласява с всяка негова дума. Дворът се мести в Уиндзор, и в изблик на щастие кралят заявява, че ще помилва всички, за всички престъпления.

— Защо не арестува виновниците и не ги обезглави? — настоява Маргарет. — Защо ще ги помилва?

Явно това е неговият избор. След като издава заповеди за помилване на всички бунтовници, новото му войнствено въодушевление се излива в предложение за експедиция — да замине за Кале и да използва гарнизона като база, за да завладее отново английските земи във Франция. За краля това ще означава да тръгне по следите на своя по-смел баща, за Едмънд Боуфорт означава възможност да възстанови репутацията си. Очаквах кралицата да е развълнувана от мисълта за новата кампания на Боуфорт и краля, но я намирам в покоите ѝ да боде неумело с иглата по някаква бродерия, със сведена глава. Когато ме вижда, тя се размърдва на стола си и ме вика да дойда при нея.

— Непоносимо е за мен той да поема такъв риск — казва ми тихо. — Непоносимо е да си го представя в битка.

Аз съм изненадана и доволна от вълнението ѝ.

— Нима изпитвате толкова нежни чувства към негова светлост краля? — питам с надежда. — Знам, че за мен също е непоносимо, когато Ричард тръгва на война.

Тя извръща красивата си глава от мен и ме поглежда така, сякаш съм казала нещо твърде глупаво, за да ми отговори.

— Не. Не той. Едмънд, Едмънд Боуфорт. Какво ще стане с нас, ако той пострада?

Поемам си дъх.

— Такива са рисковете на войната — казвам. — Може би е редно ваша светлост да поръча специална литургия и да отправи молитва към Бог да се застъпи за безопасността на краля.

Тя засиява при мисълта за това.

— Да. Можем да го направим. Би било ужасно, ако нещо му се случи. Той няма да остави друг наследник освен Ричард, херцога на Йорк, а аз по-скоро сама бих умряла, отколкото да видя как Йорк наследява трона след всичко, което каза и направи. А ако овдовея, никога няма да се омъжа отново, защото всички ще смятат, че съм безплодна. — Тя поглежда накриво към моето наедряло тяло. — Вие не знаете какво е — казва. — Да чакаш, да се надяваш и да се молиш, но никога, никога да не получаваш знак, че ще имаш дете.

— Още ли няма никакъв признак? — питам. Надявах се, че тя може би чака дете, че войнственият отскоро крал може да е станал по-добър съпруг от преди.

Тя поклаща глава.

— Не. Никакъв. А ако кралят тръгне на война, на бойното поле той ще се изправи срещу моя чичо, краля на Франция. Ако Хенри се оттегли или отстъпи, всички ще ни се присмиват.

— Той ще има добри пълководци на бойното поле — казвам. — Щом стигне в Кале, Ричард ще му намери силен знаменосец, за да го пази.

— Ричард беше до него и преди, когато той трябваше да се изправи само пред Джак Кейд и някаква паплач — казва тя. — Срещу един нищожен предводител на шайка ратаи с вили за сено. Тогава ти не видя краля, Жакета, той беше обзет от ужас. Беше уплашен като момиче. Никога не съм го виждала да язди толкова бързо, както когато напуснахме Лондон. — Тя затулва устата си с ръка, сякаш за да възпре думите, които могат да прозвучат като измяна. — Ако побегне пред френския крал, ще бъда посрамена докрай — допълва много тихо. — Всички ще узнаят. Всичките ми близки ще узнаят.

— Приятелите му ще бъдат до него — казвам. — Те са мъже, които са свикнали да воюват. Съпругът ми, и Едмънд Боуфорт, херцог Съмърсет.

— Едмънд се закле да спаси Кале — казва тя. — А той безспорно е мъж, който държи на думата си. Той ми се закле, падна на колене и ми се закле, че никой няма да ме обвинява за загубата на Кале, че той ще задържи града за Англия и за мен. Каза, че това ще бъде неговият подарък за мен, също като дреболиите, които имаше навика да ми подарява. Каза, че ще поръча да изработят златен ключ и ще мога да го нося в косата си. Ще отплават през април.

— Толкова скоро?

— Кралят нареди на гарнизона в Кале да изпрати всичките си кораби, за да го преведат през Ламанша. Потегля с голяма войска и с хиляда моряци на корабите. Казва, че със сигурност ще потегли през април.

Поколебавам се.

— Знаете, че щом събере флота си, той трябва незабавно да замине — казвам внимателно. — Много е трудно да задържиш сплотена една чакаща войска.

Кралицата няма представа, че говоря за една година от живота ни, която двамата с Ричард пропиляхме на кея в Плимът, очаквайки нейният съпруг да направи онова, което бе обещал. Няма представа какво ни струваше това.

— Разбира се — казва тя. — Едмънд Боуфорт положително ще събере корабите, и тогава кралят ще замине. Знам, че Едмънд ще го пази.

Разбирам, че Едмънд Боуфорт напълно е заел мястото на Уилям дьо ла Поул в привързаността на младата кралска двойка. Кралят винаги е имал нужда от някой мъж, който да го насочва, страхува се, когато няма до себе си никого. А кралицата е самотна. Толкова е просто.

— Милорд Боуфорт ще отведе краля в Кале; слава Богу, че можем да разчитаме на него.