Пробудена любов

15.

Утрото настъпи и щорите покриха прозорците. Бела се загърна в черния халат и се втурна вън от спалнята, която й бяха отредили. Огледа бързо коридора и в двете посоки. Нямаше свидетели. Добре. Затвори тихо вратата и запристъпва по персийския килим, без да издава и звук. Когато стигна до площадката на грандиозното стълбище, спря и се опита да си спомни накъде трябва да тръгне.

„По коридора, от двете страни на който има статуи“, сети се за едно друго свое посещение в къщата преди много, много седмици.

Тръгна по-бързо, после се затича, стиснала с едната си ръка халата пред гърдите си, а с другата — малко под корема. Минаваше покрай статуи и врати, докато не стигна до последната врата. Дори не се и опита да се успокои. Това бе невъзможно, беше загубила същността си, почвата под краката си. Сякаш всеки момент щеше да се разпадне — как би могло да се поправи всичко това… Почука силно.

Отговорът дойде през затворената врата.

— Върви по дяволите! Вече спя.

Тя завъртя топката и бутна вратата. Светлината от коридора нахлу вътре, образувайки все по-разширяващ се лъч. И стигна до Зейдист, който се надигна от купа одеяла в далечния ъгъл. Беше гол, мускулите му изпъкваха ясно под кожата, халките на зърната му проблясваха в сребристо. Белязаното му лице беше самото олицетворение на разярен вампир.

— Казах да вървиш по д… Бела? — Покри се с ръце. — Боже! Какво правиш тук?

„Добър въпрос“, помисли си тя. И смелостта й се изпари.

— Мога ли… да остана тук с теб?

Той смръщи вежди.

— Какво…? Не, не можеш.

Взе нещо от пода и го задържа пред слабините си, докато се изправяше. Без да се извини за втренчения си поглед, тя го попиваше с очи: татуировките, образуващи окови около китките и врата му и указващи статута му на кръвен роб; пиърсингът на ухото му; черните му като обсидиан очи; ниско остриганата коса. Тялото му бе все така слабо, каквото го помнеше — само мускули, жили, изпъкнали вени и стърчащи кости. От него, като мирис, се излъчваше груба и първична мъжка сила.

— Бела, излез от стаята ми, окей? Тук не е подходящото място за теб.

Тя не обърна внимание на заповедния му тон, нито на настоятелността на погледа му. Макар смелостта й да се бе изпарила, отчаянието й даваше силата, от която имаше нужда.

Гласът й вече не издаваше колебание.

— Ти седеше зад кормилото на колата, която ме докара, докато бях в безсъзнание, нали? — Той не отговори, но тя и нямаше нужда от потвърждението му. — Да, ти беше. Твоя глас чувах. Ти ме спаси, нали?

Зейдист действително се изчерви.

— Братството дойде да те измъкне оттам.

— Обаче ти бе този, който ме доведе тук. В стаята си. — Погледна разкошното легло. Завивките бяха отметнати, на възглавницата все още имаше отпечатък от главата й. — Позволи ми да остана.

— Трябва да си в безопасност…

— С теб съм в безопасност. Ти ме спаси. Няма да позволиш на онзи лесър отново да ме докосне.

— Никой не може дори да те доближи тук. Това място е по-добре охранявано от Пентагона.

— Моля те…

— Не! — сряза я той. — А сега излез оттук.

Бела започна да трепери.

— Не мога да бъда сама. Моля те, позволи ми да остана с теб. Имам нужда… — По-точно имаше нужда от него, но не мислеше, че той ще реагира добре, ако му го каже. — Имам нужда от някой до мен.

— Фюри отговаря повече на онова, което търсиш.

— Не. — Искаше мъжа, когото виждаше пред себе си. Вярваше му инстинктивно, въпреки бруталността, излъчваща се от него.

Зейдист прокара длан по главата си. Няколко пъти. След това гърдите му се издуха от дълбокото поемане на въздух.

— Не ме отпращай — прошепна тя.

Той изруга. Бела въздъхна от облекчение. Предполагаше, че не би могла да получи по-приветлив положителен отговор.

— Трябва да обуя някакви панталони — измърмори той.

Бела пристъпи вътре и затвори вратата след себе си, като сведе очи само за миг. Когато отново вдигна поглед, той бе с гръб към нея и обуваше черен анцуг.

Мускулите на прорязания му от белези гръб се разтеглиха, когато се наведе. Като видя грозната плетеница, изпита силна нужда да узнае през какви изпитания и нещастия бе преминал. Всичко. Всяко едно замахване и удар с камшик. Бе чула историите, които се разказваха за него; сега искаше истината.

Беше оцелял след всичко сторено му. Може би тя също щеше да успее.

Той се обърна към нея.

— Яла ли си?

— Да. Фюри ми донесе храна.

През лицето му премина сянка — толкова бързо, че не бе сигурна дали въобще я е видяла.

— Боли ли те?

— Не особено.

Зейдист отиде до леглото и отметна завивката. После се отдалечи и се загледа в пода.

— Хайде, лягай.

Бела се приближи до него. Копнееше да го прегърне, а той стоеше сковано — все едно, че бе прочел мислите й. Знаеше, че не му е приятно да го докосват. Бе го научила по трудния начин, тоест, от личен опит. Обаче въпреки това искаше да е близо до него.

„Моля те, погледни ме“, помисли си.

Канеше се да изкаже молбата си на глас, когато забеляза нещо около врата му.

— Огърлицата ми! — ахна. — Носиш моята огърлица. — Протегна ръка към нея, но той се сви и се отдръпна. С бързо движение свали нежната златна верижка с малките диаманти и ги сложи в ръката й.

— Ето. Вземи си я обратно.

Бела сведе поглед към дланта си. Диаманти от „Тифани“. Носеше я от години… любимото й украшение. Това бижу бе такава голяма част от нея, че се чувстваше гола, ако не бе около врата й. А ето че сега деликатните брънки й се струваха чужди.

Опипа с пръсти един от диамантите и забеляза, че е топъл. Стоплен от неговата кожа.

— Искам да я задържиш — каза, без да помисли.

— Не.

— Но…

— Достатъчно говорихме. Или легни, или излез.

Тя пусна огърлицата в джоба на халата и го погледна. Погледът му бе втренчен в пода. Дишаше дълбоко и халките на зърната му отразяваха светлината.

„Погледни ме“, помисли си тя.

Обаче той не го направи. Бела легна на леглото и се отмести встрани, за да му направи място. Но не, той само я зави грижливо и се върна в ъгъла — настани се върху двете одеяла, сгънати на пода.

Бела гледа тавана известно време. После взе една възглавница и отиде при него.

— Какво правиш? — Гласът му бе висок, разтревожен.

Тя пусна възглавницата на пода и легна до едрото му тяло. Сега усещаше по-силно мириса му — на вечнозелени растения и неподправена мъжка сила. Потърси топлината му, приближи се плътно до него, докато челото й се допря до рамото му. Бе толкова твърд — като камък. Цялото му тяло бе твърдо, но топло и тя се отпусна. Сега, когато беше до него, усещаше отново теглото на собствените си кости, твърдия под и движението на въздуха в стаята, причинено от работата на терморегулатора. Чрез неговото присъствие тя отново се свързваше със света около себе си.

Още. По-близо.

Сгуши се в него, притисна тялото си в неговото от гърдите до петите.

Той се отдръпна рязко и се удари в стената.

— Съжалявам — прошепна тя и отново се притисна в него. — Имам нужда точно от това. Тялото ми се нуждае от… теб. От топлина.

Той скочи на крака.

„О, не.“ Канеше се да я изгони от стаята…

— Хайде — каза Зи с дрезгав глас. — Ще легнем в леглото. Не мога да понеса идеята да спиш на пода.

Ако някой някога ви е казвал, че не можете да продадете едно и също нещо два пъти, значи никога не е срещал Омега.

О. легна по корем и подпря тялото си на ръцете, които едва го държаха. Олекваше му от това положение на тялото. Гравитацията помагаше на гаденето да утихне.

Докато повръщаше, си спомни първата сделка, която бе сключил с бащата на всички лесъри. В нощта, в която бе приет в обществото, О. бе заменил душата, кръвта и сърцето си, за да стане безсмъртен и да получи разрешението да убива.

А сега бе сключил друга сделка. Господин Х. вече не играеше никаква роля. Сега О. бе водачът на лесърите.

За нещастие, сега О. също така бе човекът на Омега, мразен от всички.

Опита се да вдигне глава. Стаята се завъртя пред очите му, но той бе така силно изтощен, че дори не можеше да се почувства зле. Или може би просто не бе останало нищо в стомаха му.

Беше в хижата на господин Х. И ако се съдеше по светлината бе малко след зазоряване. Премигна, заслепен от слабото зарево, и сведе поглед към тялото си. Беше гол. И целият в синини и наранявания. В устата си усещаше горчив, отвратителен вкус.

Имаше нужда от душ.

Изправи се, като се хвана първо за един стол, а после — за ръба на масата. Краката му се огъваха и по някаква абсолютно неразбираема причина, го накараха да си помисли за стичаща се гума. Може би, защото бе течна, каквито му се струваха сега и неговите крайници.

Лявото му коляно поддаде под тежестта на тялото му и той се строполи върху седалката. Обгърна се с ръце и реши, че душът ще почака.

Господи… Светът отново бе нов! А и бе научил толкова много неща по време на повишението си. Преди промяната в статута си, не знаеше, че главният лесър е нещо много повече от обикновен водач на убийците. Всъщност Омега бе хванат в капан от другата страна и имаше нужда от канал, за да може да действа в този свят. Първият лесър бе фарът, който Омега използваше, за да намери пътя по време на прехвърлянето си. Единственото, което водачът на лесърите трябваше да направи, бе да отвори канала и да свети като фар.

Съществуваха сериозни предимства за главния в обществото на убийците. Такива, в сравнение с които номерът с парализирането на господин Х. изглеждаха като детска игра. Господин Х. Добрият стар сенсей. О. се засмя. Колкото и отвратително да се чувстваше тази сутрин, господин Х. се чувстваше още по-зле. Гарантирано.

Нещата бяха преминали гладко след рутинното пробождане в гърдите. О. се бе приземил в краката на Омега и бе помолил за промяна на режима. Бе отбелязал, че редиците на обществото оредяват и особено тези на елитните отряди. И че братството става все по-силно. Слепият крал бе наследил трона, а господин Х. не успяваше да се справи.

Всичко това бе вярно. Но не то помогна за осъществяването на сделката.

Не, тя бе сключена заради прищявката на Омега да издигне О.

В историята на обществото бе имало няколко случая, в които Омега беше проявил личен интерес, ако може да се нарече така, към определен лесър. Това не бе дар или благоволение, както някой би си помислил. Привързаността на Омега бе силна, но краткотрайна. Според мълвата, оттеглянето на закрилата му е болезнена. Но О. бе склонен да моли, да се преструва и да лъже, за да получи онова, което иска. А Омега бе приел онова, което му предлагаха.

Какъв ужасен начин да убиеш два часа! Но си заслужаваше.

Запита се — мимолетна мисъл — какво ли прави сега господин Х. Когато О. бе освободен, Омега се канеше да се отбие в дома на другия лесър, което вече трябваше да се е случило. Оръжията на досегашния водач на убийците бяха на масата, както и мобилният му телефон и блекбърито му. А до входната врата се виждаше обгорено петно във формата на звезда.

О. хвърли поглед на дигиталния часовник, който се намираше в другия край на стаята. Макар и да се чувстваше като претърпял пътна злополука, време беше да мотивира и подкани към действие. Взе телефона на господин Х., набра един номер и притисна апарата до ухото си.

— Да, сенсей? — отговори У.

— Има промяна на водача. Искам ти да бъдеш вторият по ранг след мен.

Тишина. После:

— Господи! Какво се е случило с господин Х.?

— В момента предъвква поражението си. Така че в играта ли си?

— О, да. Разбира се. Аз съм твоят човек.

— Отсега нататък ти ще отговаряш за проверките. Личното явяване не е необходимо. Чрез имейла е достатъчно. И ще запазя разделението такова, каквото е. Елитните отряди ще работят по двойки. Групите Бета ще се състоят от по четирима. Уведоми всички за случилото се с господин Х. После ела тук, в хижата.

О. затвори. Не даваше и пукната пара за обществото. Не му пукаше и за идиотската война с вампирите. Имаше две цели. Едната бе да си върне любимата жена, жива или мъртва. Втората — да убие белязания брат, който му я бе отнел.

Изправи се и случайно сведе поглед към тялото си, към непотребната си мъжественост. В главата му се прокрадна ужасна мисъл.

Вампирите, за разлика от лесърите, не бяха импотентни.

Представи си красивата си и чиста съпруга… Видя я гола, с разпиляна по раменете коса. Нежните извивки на тялото й улавяха светлината. Бе великолепна. Съвършена. Абсолютно женствена.

Нещо, което трябваше да бъде боготворено и притежавано. Но никога сексуален обект. Мадона. Обаче всеки потентен мъж щеше да я пожелае. Независимо дали вампир, човек или лесър.

Агресията се надигна в него и изведнъж му се прииска да е мъртва. Ако онова грозно копеле се бе опитало да прави секс с нея… О. щеше да го кастрира с лъжичка, преди да го убие. И Господ да й е на помощ, ако й бе харесало.