Пробудена любов

21.

Фюри хвърли изпълнен с възмущение поглед към другия край на билярдната маса, където стоеше Бъч и внимателно преценяваше удара си. Нещо не бе наред с него, но тъй като бе направил три последователни успешни удара, очевидно проблемите му не бяха свързани с играта.

— Боже, Бъч! Четвърто попадение! Можеш ли да ми кажеш защо въобще си правя труда да играя с теб?

— Защото надеждата никога не умира. — Бъч гаврътна на една глътка от скоча, останал в чашата му. — Искаш ли още една игра?

— Защо не. Не бих могъл да претърпя по-голяма загуба.

— Добре, измъчвай се, а аз ще напълня отново чашата си.

Фюри започна да вади топките от джобовете и осъзна какъв е проблемът. Всеки път, когато той се извърнеше, Бъч втренчваше поглед в него.

— Какво се върти в ума ти, ченге?

Бъч си наля два пръста малцово уиски „Лагавулин“ и отпи голяма глътка.

— Нищо.

— Лъжеш. Непрекъснато ми хвърляш погледи, откакто сме се върнали от „Зироу Сам“. Защо не изплюеш камъчето?

Лешниковите очи на Бъч срещнаха неговите.

— Ти гей ли си, приятелю?

Фюри изтърва осмата топка и сякаш някак отдалече я чу как отскочи от мраморния под.

— Какво? Защо мислиш…

— Чух, че доста си се сближил с Преподобния. — Фюри изруга, а Бъч вдигна черната топка и я остави да се търкулне върху зеленото сукно. — Виж, на мен ми е все тая дали си гей, или не. Наистина не давам и пукната пара по кого си падаш. Но ми се иска да знам.

„О, това е просто страхотно“, помисли си Фюри. Не само че изпитваше копнеж по жената, която желаеше близнакът му, а сега го подозираха, че има за гадже откачен симпат.

Жената, която беше прекъснала разговора им с Преподобния, очевидно имаше голяма уста и… Господи. Бъч вероятно бе споделил новината с Вишъс. Двамата бяха като стара женена двойка — между тях нямаше тайни. Ви, на свой ред, щеше да предаде клюката на Рейдж. А щом веднъж Рейдж узнаеше, новината със сигурност щеше бързо да се разпространи, все едно е съобщена по Ройтерс.

— Фюри?

— Не, не съм гей.

— Не е нужно да се криеш или нещо подобно.

— Не бих скрил от теб. Просто не съм.

— Да не би да си бисексуален тогава?

— Престани, Бъч. Ако някой от братята има влечение към собствения си пол, то това е твоят съквартирант. — Като видя широко ококорените от изненада очи на ченгето, смотолеви: — Хайде сега, със сигурност вече трябва да си разбрал за Ви. Та ти живееш с него.

— Очевидно, не… О, здравей, Бела.

Фюри се обърна бързо. На прага стоеше Бела, облечена в черен сатенен халат. Не можеше да откъсне очи от нея. Прекрасното й лице отново сияеше от здраве, синините ги нямаше и красотата й бе напълно възстановена. Беше… поразително привлекателна.

— Здравейте — каза тя. — Фюри, мислиш ли, че можем да поговорим? След като приключите разговора си с Бъч?

— Ченге, имаш ли нещо против да прекъснем за малко?

— Не. Няма проблем. Ще се видим по-късно, Бела.

След като Бъч излезе, Фюри закачи билярдната си щека с ненужно старание и прецизност на мястото й на стената.

— Изглеждаш добре. Как се чувстваш?

— Много по-добре.

Защото се бе нахранила от Зейдист.

— И така… Какво има? — попита той и се опита да не си я представя как пие от вената на близнака му.

Без да отговори, тя отиде до френските прозорци, а халата се влачеше по мраморния под зад нея като сянка. Косата й с дължина до кръста се полюшваше в такт с движенията на хълбоците й и галеше нежно копринената материя. Гладът го връхлетя и той започна да се моли тя да не усети миризмата му.

— О, Фюри, погледни луната. Почти пълна е. — Тя докосна леко стъклото, после ръката й се спря на рамката. — Иска ми се да можех…

— Да излезеш навън? Да ти донеса ли палто?

Тя му се усмихна през рамо.

— Нямам обувки.

— Ще ти донеса. Остани тук.

Само след секунди се върна с чифт ботуши, обточени с кожа, и викторианска пелерина, която Фриц бе измъкнал от някой гардероб в къщата.

— Наистина си бърз — каза Бела, докато той загръщаше раменете й в яркочервеното кадифе.

Фюри коленичи пред нея.

— Позволи ми да те обуя.

Тя повдигна едното си коляно и той плъзна крака й в ботуша, като се опита да не мисли за това колко нежна е кожата на глезена й. И колко много го възбуждаше мирисът на тялото й. Или как би могъл да разтвори халата й…

— А сега ми дай другия — каза с дрезгав глас.

След като и двата ботуша бяха на краката й, той отвори вратата и двамата излязоха навън заедно. Снегът, който покриваше терасата, заскърца под краката им. Като стигнаха края на моравата, Бела се загърна още по-плътно в пелерината и вдигна поглед. Дъхът излизаше от устата й на бели облачета, а вятърът си играеше с червената кадифена наметка, сякаш я галеше.

— Зората наближава — каза тя.

— Да.

Фюри се питаше за какво ли искаше да разговарят, но после лицето й стана сериозно и той разбра защо бе дошла при него. Зейдист. Разбира се.

— Искам да те питам нещо за него — прошепна. — За близнака ти.

— Какво искаш да знаеш?

— Как е станал кръвен роб?

О, боже… Не искаше да говори за миналото.

— Фюри? Ще ми разкажеш ли? Бих могла да питам и него, но…

О, по дяволите. Нямаше причина да не й отговори.

— Бавачката го отвлече, когато бе само на седем месеца. Не можахме никъде да ги открием. После научих, че е умряла две години след това. По онова време той вече е бил продаден в робство.

— Трябва да е било много трудно за цялото ви семейство.

— Да… Това бе най-лошото, което можеше да се случи. Смърт без тяло, което да бъде погребано.

— А докато… е бил кръвен роб… — Пое си дълбоко дъх. — Знаеш ли какво му се е случило?

Фюри потри тила си. Като видя, че се колебае, тя каза:

— Не говоря за белезите или за принудителното пиене от кръвта му. Искам да знам за… Какво друго му е било причинено?

— Виж, Бела…

— Трябва да знам.

— Защо? — Макар че вече знаеше отговора. Искаше да прави секс със Зи, дори вероятно вече бе опитала. Това бе причината за въпросите й.

— Просто трябва да знам.

— По-добре е да питаш него.

— Той няма да ми каже и ти го знаеш. — Постави ръка върху неговата. — Моля те. Помогни ми да го разбера.

Фюри продължи да мълчи. Казваше си, че държи устата си затворена, защото уважава правото на Зи да има своите тайни, и това бе вярно. Само една малка част от него не искаше да й помогне да вкара Зи в леглото си.

Бела стисна ръката му.

— Каза ми, че е бил връзван. И че не може да понася жената да е върху него… — Млъкна. — Какво му е било сторено?

Зейдист бе говорил за робството си с нея? Фюри изруга тихо.

— Бил е използван не само за хранене. Но това е всичко, което ще ти кажа.

— О, боже! — Тялото й се отпусна, раменете й хлътнаха. — Просто исках да го чуя от някого. Трябваше да знам със сигурност.

Подухна студен вятър. Фюри си пое дълбоко дъх, но все още чувстваше, че се задушава.

— По-добре да се прибереш, преди да си настинала.

Тя кимна и тръгна към къщата.

— Ти няма ли да дойдеш?

Той не гледаше след нея, но чу входната врата да се затваря. Пъхна ръце дълбоко в джобовете си и зарея поглед над заснежената морава. После затвори очи и видя миналото.

Веднага щом премина през преобразяването, Фюри започна да търси близнака си. Обиколи цялата Древна страна в търсене на семейства, достатъчно богати да държат слуги. На няколко пъти чу мълвата за мъж с ръста и силата на воин, който бил държан в плен от жена, заемаща извънредно високо положение в обществото — от класата, наречена глимера. Обаче не успяваше да я открие.

Което не бе изненадващо. По онова време, в началото на деветнадесети век, различните социални слоеве бяха относително сплотени, а древните правила и обичаи — силни. Ако някой държеше воин като кръвен роб и това се разчуеше, щеше да намери смъртта си от ръката на закона. Точно затова той трябваше да бъде изключително дискретен в търсенето и запитванията си. Ако изискаше аристокрацията да се събере и им поставеше условие да върнат близнака му или ако разберяха за опитите му да открие Зейдист, все едно че се канеше собственоръчно да забие кама в сърцето му. Тогава онзи, който го държеше в плен, щеше да го убие и да се отърве от трупа му. Това щеше да е единственият начин да се предпази от последствията.

Към края на деветнадесети век вече почти бе изгубил надежда. По онова време и двамата им родители бяха починали от естествена смърт. Вампирското общество в Древната страна се бе разпаднало и бе сложено началото на първата емигрантска вълна, потеглила към Америка. Той бе останал без корени и обикаляше Европа, продължаваше издирването си, като се водеше от клюки и намеци… И после неочаквано откри онова, което търсеше.

Бе на английска земя в нощта, когато това се случи. Бе отишъл на събиране на своята класа в замък, разположен на скалите над Доувър. И застанал в един тъмен ъгъл на балната зала, чу двама вампири да говорят за домакинята. Обсъждаха изключително надарения й кръвен роб и това, че обичала да гледат съвкупленията й с него. И понякога дори го споделяла с други.

Онази нощ Фюри бе започнал да я ухажва. Не се тревожеше, че лицето му ще го издаде, макар двамата със Зейдист да бяха еднояйчни близнаци. Първо, дрехите му бяха на член на висшето общество и никой нямаше да предположи, че някой с неговото обществено положение би търсил роб, купен съвсем законно на пазара за роби още като малко дете. И второ, той винаги се дегизираше. Пусна си къса брада, за да промени чертите си. Очите си криеше зад тъмни очила, които оправдаваше с изключително лошото си зрение.

Тя се казваше Катрония. Богата аристократка, омъжена за търговец-мелез, който въртеше бизнеса си в света на хората. Очевидно често оставаше сама, тъй като нейният хелрен пътуваше много, обаче мълвата твърдеше, че е притежавала своя кръвен роб още преди брака си.

Фюри помоли да бъде приет като неин гост и тъй като бе добре образован и вежлив, тя му даде собствена стая, макар да бе доста пестелив в обясненията си по отношение на произхода си. Дворовете бяха пълни с позьори и лъжци, но тя бе привлечена от него и склонна да пренебрегне определени формалности. Обаче бе предпазлива. Минаха седмици и макар че прекарваше много време с него, никога не го заведе при кръвния си роб.

Всеки път, когато се откриеше възможност, той претърсваше замъка и близките околности с надеждата да намери близнака си в някоя тайна килия. Обаче шпионите на Катрония бяха навсякъде, а и тя самата не му оставяше много свободно време. Веднага щом хелренът й заминеше, което се случваше доста често, отиваше в покоите на Фюри. И колкото повече той избягваше ласките й, толкова по-силно го желаеше тя.

Време… Бе необходимо време. То щеше да му донесе успех. Както и неспособността й да пази в тайна своята придобивка и играчка — кръвния си роб. Една нощ точно преди зазоряване тя го извика в спалнята си. За първи път. Тайният вход, който толкова дълго бе търсил, беше в преддверието й, скрит в задната стена на гардероба. Двамата заслизаха по широкото и стръмно стълбище.

Фюри още помнеше как в подножието му се отвори дебела дъбова врата и той видя окования във вериги гол мъж, който лежеше по гръб и с разтворени крака на някаква маса, покрита с плат, вероятно служеща му за легло.

Зейдист бе втренчил поглед в тавана. Косата му бе толкова дълга, че стигаше до каменния под. Беше току-що избръснат и намазан с масло, подготвен за нейните забавления. И миришеше на благовония. Жената отиде право при него и го погали с любов. Ненаситните й кафяви очи се плъзнаха собственически по тялото му.

Ръката на Фюри се озова на дръжката на кинжала още преди да е усетил. Като че ли доловил движението му, Зейдист обърна бавно глава и мъртвите му черни очи скъсиха бързо разстоянието между тях. Бяха лишени от искрата, която да подскаже, че го е познал, и пълни с изгаряща омраза.

Шокът и мъката разтърсиха тялото на Фюри, но той остана концентриран в усилието си да намери начин да измъкне брат си от този затвор. На отсрещната стена на килията имаше друга врата, обаче тя нямаше нито брава, нито топка — само тесен процеп на около метър и половина от пода. Може би щеше да успее да я раз…

Катрония започна да докосва брат му интимно. Бе намазала ръцете си с някакъв мехлем и докато галеше мъжествеността на близнака му, говореше мръсни думи за размера, който очакваше да получи. Фюри оголи кучешките си зъби и вдигна кинжала.

Изведнъж вратата на отсрещната стена се отвори. На прага застана хилав придворен, облечен в обточена с хермелин роба. Бе като болен от треска и започна бързо да нарежда — хелренът на Катрония се бил върнал неочаквано и я търсел. Очевидно мълвата за нея и Фюри бе стигнала до ушите му.

Фюри приклекна, готов да убие и жената, и нейния придворен. Но в килията отекна звукът от тежки стъпки и много нозе.

Хелренът слизаше бързо и шумно по тайните стъпала, придружен от личната си охрана. Те всички нахлуха в килията. Съпругът й бе шокиран — очевидно не знаеше, че тя държи кръвен роб. Катрония започна да обяснява, но той я удари толкова силно, че тя отхвръкна и се удари в стената. Настъпи истински хаос. Личната охрана се спусна към Фюри. А хелренът, с нож в ръка, се приближи до Зейдист.

Борбата с придворните войници продължи дълго и бе истинска кървава баня. Когато Фюри приключи с тях, от Зейдист нямаше и следа. Само кървава диря, която водеше извън килията.

Фюри се затича по коридора. И продължи да тича из подземията на замъка, следващ кървавите следи. Когато излезе вън от крепостта, бе почти на зазоряване. Трябваше бързо да намери Зейдист. Спря се, за да си поеме дъх, и чу ритмичен шум, някакво свистене във въздуха.

Бой с камшик.

Вдясно от него, Зейдист бе завързан за дърво върху скалата. И на фона на морето, трима души от охраната го налагаха с камшик.

Фюри ги нападна. Те се съпротивляваха ожесточено, но не можаха да устоят на неудържимата му ярост. Изкла ги и освободи Зейдист, но само за да види, че към тях се приближават още войници, строени на групички по пет.

Слънцето щеше да изгрее всеки момент и лъчите му вече обгаряха кожата му. Фюри знаеше, че не им остава много време. Преметна Зейдист през рамо, грабна пистолета на единия от вече победените стражи и го затъкна в колана си. След това огледа внимателно скалата и океана под нея. Не бе най-добрият път към свободата, но бе много по-добре, отколкото да се опита с бой да си проправи път през замъка.

Затича се с надеждата да отскочи достатъчно надалеч, за да паднат в океана.

Някой хвърли кама, тя се заби в бедрото му и той залитна.

Не можа да възстанови равновесието си, нито да спре движението си напред. Двамата със Зейдист се плъзнаха надолу по скалата и прехвърлиха ръба, но ботушът на Фюри се заклещи в един процеп. Тялото му рязко спря търкалянето си надолу. Протегна ръка да задържи Зейдист. Знаеше, че ако той падне във водата в сегашното си състояние, ще се удави.

Но кожата на близнака му бе хлъзгава заради кръвта, изплъзна му се и…

Успя да го хване за китката в последната секунда. Стисна го здраво, безмилостно. Тялото му отново се разтърси. Когато спря пропадането на огромния си близнак, болката бе толкова силна, че го прониза чак до костите. Зрението му изчезна. Върна се. Отново изчезна. Усещаше тялото на Зейдист, което висеше във въздуха и опасно се люлееше, заплашвайки безмилостно и двамата.

Стражите надникнаха от ръба на скалата, после заслониха очи и хвърлиха погледи към слънцето, засмяха се, прибраха оръжията си и ги оставиха да умрат.

Огнената топка се подаваше иззад хоризонта, а силите на Фюри бързо се топяха. Знаеше, че няма да може да удържи Зейдист още дълго. Светлината бе ужасна, изгаряше кожата му и увеличаваше агонията му. Независимо колко силно дърпаше крака си, глезенът му оставаше заклещен.

Протегна ръка към пистолета. Стигна го и го издърпа от колана. Пое си дълбоко дъх и се прицели в крака си.

Простреля се малко под каляното. Два пъти. Болката бе непоносима и избухна като огнена топка в тялото му. Изтърва оръжието. Стиснал зъби, подпря здравия си крак на скалата и натисна с всички сили. Извика неудържимо, когато кракът му се разкъса и се освободи.

И после полетяха в бездната.

Океанската вода бе студена, но шокът го върна в съзнание и запечата раната му, спря кървенето. Виеше му се свят, повдигаше му се, бе отчаян. Но с огромно усилие на волята държеше главата си над водата. Единствената константа в този нов свят бе смъртоносната хватка, в която бе стиснал Зейдист. Дръпна го към себе си, прегърна го и задържа главата му над водата. И заплува към брега.

За щастие имаше пещера недалеч от мястото, където изплуваха от вълните, и той запълзя с последни сили към тъмния отвор. След излизането си от водата не виждаше почти нищо. Заслепен от светлината. Навлезе възможно най-навътре в пещерата. Естествена извивка в скалите им осигури мрака, от който имаха нужда.

Скрити зад огромните камъни, намериха убежище от слънцето. Той прегърна Зейдист, за да запази топлината на телата им, и изгубен, втренчи поглед в мрака.

Фюри разтърка очи. Представи си отново Зейдист, прикован върху онази маса…

Откакто го бе спасил, сънуваше все един и същи кошмар и той винаги бе като нов, сякаш изплувал току-що от подсъзнанието му. Той тича надолу по тайните стъпала и отваря рязко вратата. Зейдист лежи завързан. Катрония стои в ъгъла и се смее. Фюри влиза в килията. Зи обръща към него черните си безжизнени очи, но лицето му е чисто, белегът не го разсича на две. И казва с твърд глас: „Остави ме тук. Искам да остана… тук“.

В този момент Фюри се събуждаше, облян в студена пот.

— Какво има, приятелю?

Гласът на Бъч го стресна, но бе добре дошъл. Фюри потърка лице, после хвърли поглед през рамо.

— Просто се наслаждавам на гледката.

— Подобно нещо се прави, ако си на плажа на тропически остров. Не тук, на този студ. Ела да хапнеш с нас, хайде. Рейдж иска палачинки и както изглежда, Мери е заредила кухнята с цял камион „Бискуик“. Фриц всеки момент ще припадне от тревога, че не може да бъде полезен.

— Да. Добре. — Като влязоха вътре, Фюри каза: — Мога ли да те попитам нещо?

— Разбира се. От какво имаш нужда?

Фюри спря до билярдната маса и вдигна осмата топка.

— При работата си в отдел „Убийства“ си виждал много нещастни хора, нали? Хора, изгубили съпрузите или съпругите и синовете или дъщерите си. — Бъч кимна и той продължи: — Узнавал ли си някога какво е ставало после? Имам предвид, с живите. Знаеш ли дали някога са успели да преодолеят случилото се, да победят спомените?

Бъч потърка веждата си с палец.

— Не, не знам.

— Да, предполагам, че никой не се интересува от тях…

— Мога само да ти кажа, че аз още не съм успял да преживея целия този кошмар.

— Искаш да кажеш, че споменът за всичките тези трупове те преследва?

Бъч поклати глава.

— Забрави да споменеш сестрите и братята.

— Какво?

— Хора, изгубили съпрузи, съпруги, синове, дъщери… и сестри и братя. Изгубих сестра си, когато бях на дванадесет. Две момчета я завлякоха зад бейзболното игрище, изнасилиха я и я пребиха от бой. Никога не успях да го преживея.

— Господи… — Фюри млъкна, осъзнал, че не са сами.

На прага стоеше Зейдист, гол до кръста. Бе облян в пот от главата до петите — сякаш бе тичал с часове в залата за тренировки.

Докато го гледаше, Фюри почувства как сърцето му се свива. Винаги се чувстваше.

Гласът на Зейдист бе твърд.

— Искам вие двамата да дойдете с мен след падането на нощта.

— Къде? — попита Бъч.

— Бела иска да отиде в дома си, а аз няма да я заведа там без подкрепление. Имам нужда от кола, в случай че иска да вземе част от нещата си, и от някой, който да огледа мястото преди нашето пристигане. Предимство е онзи подземен тунел, който започва от мазето и води навън. Винаги можем да избягаме оттам, ако стане нещо. Аз го проверих снощи, когато отидох да взема някои от вещите й.

— Съгласен съм да дойда — каза Бъч.

Погледът на Зейдист се стрелна през стаята.

— А ти, Фюри?

След миг Фюри кимна.

— Да. И аз.