Пробудена любов

35.

— Защо не ми показа това веднага щом се прибрах? — попита Ривендж догена си. Слугата се изчерви от срам и ужас и той протегна ръка към него. — Всичко е наред. Няма значение.

— Господарю, дойдох при вас, когато разбрах, че сте се прибрали и повече няма да излизате. Но вие спяхте — като никога. Не бях сигурен какво трябва да означава този запис, а не исках да ви безпокоя. Вие никога не си почивате.

Да, след като бе нахранил Мариса, силите му се бяха изчерпали. Беше затворил очи и потънал в безпаметство за първи път от… Господи, цяла вечност. Обаче това тук беше проблем.

Рив седна пред екрана на компютъра и пусна отново записа. Мъж с тъмна коса, облечен в черни дрехи, беше спрял пред входната им врата. Тъкмо слизаше от пикапа си. Отиде и докосна панделките, завързани за железните решетки.

Рив увеличи образа и видя ясно лицето на мъжа. Обикновено — нито красиво, нито грозно. Но тялото му беше едро. А сакото му беше или подплатено, или криеше оръжия.

Рив стопира образа и си записа на датата и часа, намиращи се в долния десен ъгъл. Извика на екрана данните от другите охранителни камери, които наблюдаваха портата, включително онази, която отчиташе топлинното излъчване на телата. Особено внимателно провери какви са показателите от часа, който беше записал.

И какво се оказа? Температурата на тялото на онзи „мъж“ беше около десет градуса. Той беше лесър.

Рив отново извика на екрана образа от първата камера и разгледа внимателно лицето на убиеца в момента, в който разглеждаше панделките. Тъга, страх… гняв. Все чувства, които не могат да останат незабелязани. Свързани с нещо лично. Със загуба.

Значи, това беше копелето, което бе отвлякло Бела. И се бе върнало за нея.

Рив не беше изненадан, че лесърът бе намерил къщата. Отвличането на Бела беше новина за техния свят, а семейството му никога не беше крило адреса си… Всъщност, заради духовните напътствия на мамен, къщата на „Торн авеню“ беше добре известна. Трябваше само да бъде заловен някой от цивилните, който знаеше къде живеят.

Но по-същественият въпрос беше: „Защо убиецът не беше влязъл в имота им?“.

Господи. Колко беше часът? Четири следобед…

— Това е лесър — каза Рив, удари с бастуна си по пода и се изправи бързо. — Ще се евакуираме веднага. Намери Лани незабавно и й кажи, че господарката й трябва да се облече. После ще преведеш и двете през тунела и ще ги закараш с караваната до другата къща, където ще бъдат в безопасност.

Догенът пребледня.

— Господарю, нямах представа, че е бил…

Рив постави длан на рамото му, за да го успокои.

— Справи се добре и с онова, което знаеше. Но сега побързай. Доведи Лани.

Рив отиде възможно най-бързо в спалнята на майка си.

— Мамен? — каза още с отварянето на вратата. — Събуди се, мамен.

Майка му седна в леглото с копринените чаршафи. Бялата й коса беше прибрана в мрежичка.

— Но… още е следобед. Защо…

— Лани ще дойде да ти помогне да се облечеш.

— Господи, Ривендж! Защо?

— Ще напуснеш тази къща.

— Какво…

— Веднага, мамен. Ще ти обясня по-късно. — Целуна я и по двете бузи и в този момент влезе камериерката. — А, добре. Лани, облечи бързо господарката си.

— Да, господарю — каза момичето и се поклони.

— Ривендж! Какво налага…

— Побързай. Ще тръгнеш с догените. Ще ти се обадя.

Майка му продължи да вика името му, но той отиде бързо в стаята си и затвори вратата, за да не я чува. Взе телефона и набра номера на братството. Никак не беше доволен, че се налага да постъпи така, но безопасността на Бела винаги беше на първо място. След като остави съобщението, от което гърлото му се свиваше, отиде до гардероба с размерите на стая.

В момента къщата беше запечатана срещу дневната светлина и щорите не биха могли да проникнат в нея. Щорите, които покриваха прозорците и вратите, бяха устойчиви на куршуми и огън, а стените бяха изградени от камък и дебели седемдесет сантиметра. Камерите и алармените инсталации бяха толкова много, че щеше да узнае, дори някой да кихнеше в границите на имота му. Въпреки това искаше мамен да напусне къщата.

Когато мракът паднеше, щеше да отвори желязната порта и да разстеле червен килим за гости. Искаше лесърът да влезе вътре.

Рив свали халата си от норки и облече черни панталони и дебел пуловер с поло яка. Нямаше да извади оръжията, докато майка му беше в къщата. Ако все още не беше изпаднала в истерия, щеше да го направи, като го видеше целия покрит с метал.

Преди да се върне при тях, за да провери дали са се приготвили за тръгване, хвърли поглед на заключеното шкафче в гардероба. Наближаваше времето за следобедната му доза допамин.

Усмихна се и излезе от стаята, без да се инжектира, готов да включи в играта всичките си сетива.

Щорите се вдигнаха за през нощта, а Зейдист лежеше до Бела и бдеше над съня й. Тя спеше по гръб, сгушена в извивката на ръката му, главата й беше на нивото на гърдите му. Голото й тяло не бе завито, защото все още излъчваше топлина, останала след преминаването на нуждата.

Когато Зейдист се върна от кухнята, тя хапна малко, а после задряма още докато той застилаше чисти чаршафи на леглото. И оттогава двамата лежаха един до друг в непрогледния мрак.

Ръката му, която почиваше върху горната половина на бедрото й, се вдигна до гърдите й и се заигра със зърното й. Бе така нежен с нея от часове — галеше я, успокояваше я. Клепачите му тежаха от умора и сами се затваряха, но спокойствието, което цареше между тях, бе по-добра почивка от съня.

Тя се размърда, бедрото й докосна неговото и той се изненада, че жаждата да я обладае се надигна отново. Мислеше, че е приключил с това поне за известно време.

Облегна се назад и сведе поглед към тялото си. Главичката на онова, което й бе доставило такова огромно удоволствие, се подаваше от процепа на боксерките.

Чувствайки се така, сякаш престъпваше закона, отдръпна ръката си от гърдите на Бела и побутна с пръст ерекцията си.

Затвори очи и макар неохотно, улови възбудата си в длан. Погали я и бе изненадан как меката кожа се плъзна по твърдата сърцевина. Усещанията, които съпътстваха това действие, бяха странни. Но не неприятни. Всъщност напомняха усещането, което имаше, когато бе вътре в нея, само че удоволствието не бе така голямо. Дори не се доближаваше до него.

Господи, беше такъв страхливец. Боеше се от собствения си… пенис. Член? Проклето нещо? Как трябваше да го нарича? Как го наричат нормалните мъже? Добре, в никакъв случай не можеше да му казва Джордж. Но някак си да го нарича той… вече не му се струваше правилно.

Сега, след като, образно казано, си бяха стиснали ръцете.

Пъхна ръка под боксерките. Беше колеблив и нервен. Но предполагаше, че трябва да приключи с опознаването на тази своя част. Защото не знаеше дали някога отново ще събере смелост да го направи.

Отмести пениса си — като за начало щеше да го нарича така, за да не му пречи, и докосна топките под него. Усети тласък нагоре по цялата ерекция, а върхът й пламна.

Приятно беше.

Смръщи вежди и продължи изследването си. Беше странно, че това бе част от него вече толкова време, а все още не бе правил това, на което младите мъже, току-що преминали през преобразяването, без съмнение посвещаваха часове.

Погали отново топките си и те станаха още по-стегнати, а пенисът му — дори още по-корав. Усети вълнение и тръпки в долната част на корема, а в главата му се появиха спомени за това, как двамата с Бела правят секс — представи си как повдига краката й и прониква дълбоко в нея. Спомни си съвсем ясно какво бе чувството тя да е под него, как влажната й сърцевина го галеше, колко бе стегната…

И всичко това започна да набира скорост като лавина — образите, които минаваха пред очите му, и потоците енергия, които се зараждаха на мястото, където бе ръката му, и се разпространяваха по тялото му. Дишането му стана плитко и накъсано. Устните му се разтвориха. Бедрата му се повдигнаха нагоре. Импулсивно легна по гръб и свали боксерките си надолу.

И тогава разбра какво прави. Играеше си със себе си! Самозадоволяваше се! Легнал до Бела? Господи, беше гадно копеле.

Отвратен от себе си, отдръпна ръката си и понечи да вдигне боксерките…

— Не спирай — каза тихо Бела.

По гръбнака на Зи полазиха студени тръпки. Беше хванат на местопрестъплението.

Погледът му срещна нейния и кръвта нахлу в лицето му. Обаче тя му се усмихна и го погали по ръката.

— Толкова си красив, като извиваш тяло. Довърши започнатото, Зейдист. Знам, че го искаш, и няма от какво да се срамуваш. Прекрасен си, когато се докосваш. — Целуна го по ръката над лакътя с очи, приковани в ерекцията, която издуваше боксерките му. — Довърши го — прошепна. — Искам да видя как свършваш.

Чувстваше се като обзет от нетърпение глупак, но не можеше да се спре. Стана и се съблече.

Бела го окуражи с тихи звуци, когато отново легна. Като черпеше смелост от нея, плъзна бавно ръка надолу по корема си и усети мускулите и гладката неокосмена кожа, която ги покриваше. Не очакваше, че ще може да продължи…

Господи! Той бе толкова твърд, че усещаше в него пулсациите на сърцето си.

Не откъсваше поглед от дълбоките сини очи на Бела, докато движеше дланта си нагоре и надолу. Вълните на удоволствие се разляха като слънчеви лъчи по цялото му тяло. Господи… Това, че тя го гледаше, го възбуждаше, макар че не би трябвало да е така. Когато преди го гледаха…

Не, миналото не бе добре дошло в този момент. Ако мислеше за случилото се преди век, щеше да изгуби мига с Бела.

Рязко и категорично пропъди спомените от главата си. Сега го гледаха… очите на Бела. Искаше да потъне в тях.

Те бяха така прекрасни, гледаха го с обич и топлина, прегръщаха го — също като ръцете й. Погледът му се спря на устните й. На гърдите й. На корема… Нуждата, която се събираше в тялото му, експлодира и всяка негова част усети еротично напрежение.

Бела сведе очи надолу. Гледаше го как се гали, прехапала долната си устна. Кучешките й зъби бяха като две малки бели ками и той отново поиска да ги усети да пробиват кожата му. Искаше тя да пие от него.

— Бела… — изстена.

Господи, наистина му харесваше.

Повдигна единия си крак, стоновете напираха в гърлото му, ръката му започна да се движи по-бързо. След секунда вече бе изгубен. Извика, отметна глава назад и изви гръб в дъга. Топлата течност се разля по корема му, а ритмичните пулсации като че ли нямаха край. Спря едва когато върхът стана толкова чувствителен, че не можеше да бъде докосван повече.

Дишаше тежко и беше замаян, когато се обърна на една страна и я целуна. Отдръпна се и очите й му казаха колко добре го разбира. Знаеше, че му е помогнала този първи път. Но не го гледаше със съжаление. Изглежда, не го смяташе за ненормален заради това, че до този момент се страхуваше да се докосне.

Отвори уста.

— Аз…

На вратата се почука и спря в зародиш онова, което се канеше да каже.

— Не влизай! — извика високо и се избърса с боксерките. Целуна Бела и я зави, преди да прекоси стаята.

Подпря вратата с рамо — като че ли онзи, който бе от другата й страна, се канеше да нахлуе с взлом. Действието му може би беше глупаво, но нямаше да позволи никой да види Бела така сияеща след секса. Това бе само за него.

— Какво? — попита.

Гласът на Фюри достигна до него приглушен.

— Експлорърът, към който си прикрепил телефона си, е потеглил снощи. Минал е през всички супермаркети, в които Уелси е поръчвала ябълки за фестивала на зимното слънцестоене. Отменихме заявките, но трябва да проучим положението. Братството ще се събере в кабинета на Рот след десет минути.

Зи затвори очи и подпря чело на вратата. Реалността беше нахлула отново в ежедневието му.

— Зейдист? Чу ли ме?

Погледна Бела и си помисли, че е дошъл краят на времето им заедно. Тя дръпна завивките до брадичката си, като че ли й беше студено — знак, че също го е разбрала.

„Господи… боли“, помисли си той. Чувстваше истинска болка.

— Ще бъда там — каза.

Откъсна очи от Бела и отиде да си вземе душ.