Пробудена любов

16.

Фюри се събуди в три и петнайсет следобед. Сънят му бе неспокоен. Бе все още така ядосан заради събитията от изминалата нощ, че тялото му произвеждаше завишено количество хормони. И адреналин. Което не помагаше особено на съня.

Протегна ръка за цигара. Запали я. Пое червения дим в дробовете си и го задържа. Опита се да не си представя как нахълтва в стаята на Зейдист и го събужда с ритник в челюстта. Обаче идеята за подобно действие му се струваше примамлива.

По дяволите, не можеше да повярва, че Зи се бе опитал да обладае Бела, да се възползва от нея. Мразеше го заради тази проява на поквареност и безчестие. Мразеше и себе си, че така наивно се изненадва от действията на близнака си. До този момент бе убеден, че нещо все пак е успяло да оцелее, въпреки годините на робство… че му е останала поне искрица душа. Но след изминалата нощ? Не можеше повече да се съмнява в жестоката природа на брат си. Да, не му бе останала и капчица съмнение.

И по дяволите, би трябвало да знае, че вината е донякъде и негова. Не трябваше да остави Зи да заведе Бела в стаята си. Не можеше да понесе мисълта, че я е жертвал заради нуждата си да вярва в доброто. Бела…

Спомни си как му бе позволила да я прегърне. В онези мимолетни мигове се бе почувствал силен, способен да я защити дори от цяла армия лесъри. В тези няколко секунди тя му бе помогнала да се превърне в истински мъж — такъв, от който има нужда и полза.

Бе направил важно откритие — можеше да бъде и нещо различно от едва ли не малоумен глупак, който е програмиран да преследва убийци и врагове.

Отчаяно копнееше да прекара нощта с нея и си бе тръгнал само защото чувстваше, че така е правилно. Тя бе изтощена, но не това бе основното. Въпреки че бе дал клетва за въздържание, нямаше доверие в себе си. Искаше да й помогне чрез тялото си. Желаеше да й покаже, че я боготвори, и да я накара да се почувства цяла и завършена чрез кожата и костите си.

Но не биваше да мисли по този начин.

Вдиша дълбоко от червения дим и въздухът нахлу в дробовете му със свистене. Задържа го в себе си и усети как напрежението се смъква от раменете му. Когато спокойствието го обгърна, провери какви са запасите му. Бяха вече на привършване. Колкото и да не му се искаше да се срещне с Преподобния, щеше да му се наложи, за да ги попълни.

Да, като се имаше предвид какви са чувствата му към Зи в момента, щеше да има нужда от голямо количество. Наистина, червеният дим помагаше само на мускулите му да се отпуснат. Не беше нещо като марихуаната или някое друго опасно наркотично вещество. Но той разчиташе на цигарите да запазват равновесието му така, както някои други — на коктейлите. Ако не му се налагаше да посещава Преподобния, за да се снабдява с тях, би казал, че това е едно наистина безопасно развлечение.

Напълно безвредно и единственото облекчение, което имаше в живота.

Допуши ръчно свитата цигара, загаси фаса в пепелника и стана от леглото. Закрепи протезата на мястото й и отиде в банята, за да си вземе душ и да се обръсне, след което облече елегантни панталони и една от копринените си ризи. После обу чифт изискани обувки с марката на Коул Хаан.

Погледна се в огледалото. Приглади косата си. И си пое дълбоко дъх.

Отиде до вратата на съседната спалня и почука. Не последва отговор и той опита отново, след което отвори вратата. Леглото не бе оправено, но бе празно. Нямаше я и в банята.

Излезе в коридора. Тревогата му бе толкова силна, че кръвта шумеше в ушите му. Преди да се е усетил, вече подтичваше.

След това хукна с всички сили. Мина като вихрушка покрай най-горната площадка на стълбището и се затича по коридора на статуите. Не си направи труда да почука на вратата на Зи, просто я отвори.

И се закова на място.

И първата му мисъл бе, че Зейдист ще падне от леглото. Брат му лежеше върху завивките и в самия му край — възможно най-далеч от средата. Положението на тялото му изглеждаше крайно неудобно. Ръцете му бяха скръстени и притиснати до гърдите сякаш се опитваше да се предпази от разпадане, а краката бяха свити и наклонени под такъв ъгъл, че висяха във въздуха.

Обаче главата му бе обърната в другата посока. Към Бела.

Изкривените му устни бяха само леко полуотворени вместо подигравателно ухилени в обичайната за тях гримаса. Веждите му, обикновено смръщени агресивно, сега бяха отпуснати. Изражението му, дори насън, излъчваше благоговение. Лицето на Бела бе обърнато към мъжа до нея и бе спокойно като тиха привечер. Беше се сгушила в Зи — толкова силно, колкото й позволяваха чаршафите и одеялата. Бе очевидно, че ако можеше, би се увила около него като лоза. И също толкова очевидно, че Зи се е опитвал да избяга от нея, но е стигнал само до края на леглото.

Фюри изруга тихо. Каквото и да се бе разиграло тук през нощта, бе сигурно, че Зи не се бе опитал да се възползва от нея. Нямаше начин. Положението на телата им говореше за нещо друго. Затвори очи. После и вратата.

Чувстваше се замаян, като лунатик. За миг се замисли дали да не се върне в стаята и да се бие със Зейдист за правото да лежи до нея. Представяше си как е влязъл в древно съревнование с близнака си за това, кой от двама им ще я има.

Обаче това тук не бе Древната страна. И жените имаха право да избират с кого ще бъдат. До кого ще спят. И с кого ще правят секс.

А тя знаеше коя е стаята на Фюри. Той сам й бе казал, че е в съседната спалня. Ако бе искала, можеше да дойде при него.

Докато се изтръгваше от прегръдките на съня, Зи бе завладян от най-странното усещане в живота си. Беше му топло. Не прекалено. Не усещаше непоносима жега, просто… топлина.

Нима беше забравил да изключи отоплението, след като Бела си бе тръгнала? Това трябваше да е. Обаче забеляза и нещо друго, че лежеше върху одеялата. И беше обул панталони. Или така му се струваше? Премести краката си така, че да ги види — с мисълта, че винаги спеше гол. Движението го накара да осъзнае, че то е твърдо. Какво, по дя…

Отвори рязко очи. Бела. Беше в леглото с Бела.

Отдалечи се от нея…

И падна от леглото.

Тя незабавно се спусна след него.

— Зейдист?

Когато се наведе през ръба на леглото, халатът й се разтвори и погледът му се спря на разголените й гърди. Бе така съвършена, както и докато лежеше във ваната. Светлата й кожа бе гладка, малкото зърно на гръдта й — така розово… Знаеше, че другото е абсолютно същото, но по някаква неизвестна причина искаше да го види.

— Зейдист? — Тя се наведе още повече, косата й се отдели от раменете и се спусна като водопад от леглото във великолепна каскада от махагонови вълни.

Парчето плът между бедрата му се напрегна. И запулсира с ритъма на сърцето му.

Вдигна колене нагоре и стисна бедра. Не искаше тя да го види.

— Халатът ти — каза с дрезгав глас. — Загърни се, моля те.

Тя сведе поглед към тялото си, изчерви се и придърпа реверите. О, по дяволите! Сега бузите й бяха розови също като зърната й.

— Ще се върнеш ли в леглото? — попита тя.

Неговата благоразумна натура, в момента дълбоко погребана, се обаждаше, че идеята не е добра.

— Моля те — прошепна Бела и прибра косата си зад ушите.

Той огледа извитото й в дъга тяло и черния сатен, който предпазваше кожата й от погледа му, широко отворените й сапфиреносини очи и тънката й нежна шия.

Не… Наистина не бе добра идея да е близо до нея сега.

— Отмести се — каза.

Тя се подчини, а той сведе поглед към палатката между краката си. Онова проклето нещо бе огромно; изглеждаше така, сякаш има допълнително оръжие в панталона си. Как би могъл да скрие подобно нещо?

Огледа леглото. И с плавно движение скочи между чаршафите.

Което се оказа болезнено лоша идея. В мига, в който легна, тя го обгърна като одеяло. Топла, мека, дишаща…

Зи изпадна в паника. Усещаше я така осезателно, плътно притисната в него, че не знаеше какво да прави. Искаше да я отблъсне. В същото време копнееше да я усети още по-добре, искаше… Да я възседне. Да я вземе. Да потъне в нея.

Желанието му бе така силно, че се видя как го осъществява — как я обръща да легне по корем, повдига бедрата й и се изправя над нея. Представи си как то прониква в нея и бедрата му започват да се движат в извечния ритъм…

Боже, бе отвратителен. Да иска да извади онова мръсно нещо и да го вкара в нея? Все едно да иска да напъха в устата й четка за миене на тоалетна.

— Трепериш… — каза тя. — Студено ли ти е?

Притисна се още по-плътно в него и той почувства гърдите й, меки и топли, да опират в ръката му. То запулсира диво, заблъска се в стената, която панталоните му представляваха.

По дяволите. Имаше чувството, че изпитва силна и неустоима възбуда.

Така ли мислиш? Да, парчето плът пулсираше, топките го боляха. Представяше си как я възсяда като бик. Но нали единствено женският страх успяваше да го възбуди, а тя не бе уплашена. Така че защо реагираше то!

— Зейдист? — тихо каза тя.

— Какво?

Четирите думи, които тя произнесе, превърнаха сърцето му в парче застинала лава от изригнал вулкан, кръвта му замръзна във вените. Но поне и онази гадост замря.

Вратата на стаята му се отвори без предупреждение и Фюри замръзна, докато събличаше тениската си през главата.

На прага стоеше Зейдист, гол до кръста. Черните му очи мятаха мълнии.

Фюри изруга тихо.

— Радвам се, че дойде. Относно снощи… Дължа ти извинение.

— Не искам да го слушам. Ела с мен.

— Зи, сгреших…

— Ела с мен.

Фюри спусна отново тениската и погледна часовника си.

— Имам урок след половин час.

— Няма да трае дълго.

— О… Е, добре.

Последва Зи по коридора с мисълта, че може да поднесе извинението си и докато вървят.

— Чуй, Зейдист, наистина съжалявам за снощи. — Мълчанието, с което брат му отговори, не бе изненада за него. — Направих грешно заключение. За теб и Бела. — Зи закрачи още по-бързо. — Трябваше да знам, че няма да я нараниш. Предлагам ти ритуала райт.

Зейдист се закова на място и му хвърли гневен поглед през рамо.

— За какво, по дяволите?

— Снощи те обидих.

— Не, не си.

Фюри само поклати глава.

— Зейдист…

— Аз съм болен. И отвратителен. Не може да ми се има доверие. И не трябва да ми поднасяш проклетите си извинения само защото си имал достатъчно ум да прозреш това.

Челюстта на Фюри увисна.

— Господи… Зи. Ти не си…

— О, за бога, ще побързаш ли, моля те?

Зи закрачи бързо към стаята си и отвори вратата.

Бела седеше в леглото, стиснала реверите на копринения халат плътно до врата си. Изглеждаше силно смутена. И толкова красива, че красотата й не би могла да се опише с думи.

Фюри гледаше ту нея, ту Зи. После спря поглед върху брат си.

— Какво става?

Черните очи на Зи бяха втренчени в пода.

— Отиди при нея.

— Моля?

— Тя трябва да се нахрани.

Бела издаде приглушен звук, сякаш бе преглътнала възклицанието си.

— Не, чакай, Зейдист, искам… теб.

— Не можеш да ме имаш.

— Но аз искам…

— Достатъчно. Излизам.

Фюри усети как го бутат в стаята. Вратата се затръшна. В последвалата тишина не бе сигурен дали иска да изкрещи победоносно, или… просто да изкрещи.

Пое си дълбоко дъх и хвърли поглед към леглото. Бела се бе свила на кълбо, притиснала колене до гърдите си.

Никога досега не бе позволявал на жена да пие от него. Не можеше да поеме този риск, тъй като се бе обрекъл на въздържание. Заради силното си сексуално желание и воинската си кръв винаги се бе страхувал, че ако допусне някоя жена до вените си, няма да може да се въздържи и ще се опита да проникне в нея. А когато ставаше въпрос за Бела, щеше да му е още по-трудно да остане безчувствен.

Обаче тя имаше нужда да пие. Освен това, каква стойност би имала клетва, която лесно може да се спази? Това бе неговото тежко изпитание и шансът му да докаже, че е способен на самодисциплина и при екстремни обстоятелства.

Прочисти гърлото си.

— Позволи ми да ти се предложа.

Очите на Бела се приковаха в неговите и изведнъж му стана тясно в собствената му кожа. Както обикновено ставаше с мъж, ако му откажат.

Извърна поглед и се замисли за Зейдист. Усещаше, че той е на пост, до вратата.

— Той вероятно няма да може да го направи. Знаеш за… преживяното от него, нали?

— Много грубо ли ще бъде, ако го помоля? — Гласът й издаваше напрежението, което я бе обзело. Конфликтът й със самата себе си само го подсилваше. — Ще бъде ли грубо?

„Вероятно“, помисли си той.

— Ще е по-добре да използваш някого другиго. — „Господи, защо не можеш да вземеш мен? Защо нямаш нужда от мен?“ — Не мисля, че е редно да помоля Рот или Рейдж, тъй като са обвързани. Може би Ви…

— Не… Имам нужда от Зейдист. — Поднесе трепереща ръка към устата си. — Съжалявам.

— Той също. Чакай тук.

Излезе в коридора и наистина завари Зи досами вратата. Беше обхванал главата си с ръце, раменете му бяха отпуснати.

— Толкова бързо ли свърши? — попита и отпусна ръце край тялото си.

— Не. Нищо не се случи.

Зи смръщи вежди и вдигна поглед към него.

— И защо? Трябва да го направиш. Нали чу Хавърс…

— Тя иска теб.

— … така че влез вътре и й предложи някоя вена…

— Тя ще пие само от теб.

— Бела има нужда от това, така че просто…

Фюри повиши глас.

— Няма да я нахраня!

Зи стисна устни и присви очи.

— Върви по дяволите! Ще го направиш заради мен.

— Не, няма.

„Тя няма да ми позволи.“

Зи се наведе към Фюри и стисна рамото му като в менгеме.

— Тогава ще го направиш заради Бела. Защото ще е най-доброто за нея, защото я чувстваш и защото го искаш. Направи го за нея.

Боже! Би убил, за да има това право. Умираше да се върне в спалнята на Зи. Да се съблече. Да се излегне на матрака. А Бела да се сгуши на гърдите му и да забие зъби във врата му, да го възседне и да го поеме в себе си — едновременно между устните и бедрата си.

Ноздрите на Зи бяха широко отворени, горяха.

— Помирисвам колко отчаяно го искаш. Така че върви. Бъди с нея, нахрани я.

Гласът на Фюри се пропука.

— Тя няма да ми позволи, братко. Иска…

— Не знае какво иска. Току-що е излязла от ада.

— Ти си единственият за нея. — Погледът на Зейдист се спря на затворената врата. Фюри продължи да го подканва, макар това да го убиваше. — Вслушай се в думите ми, братко. Бела иска теб. И ти можеш да го направиш за нея.

— Не мога.

— Направи го, Зи.

Той поклати остриганата си до кожа глава.

— Хайде, кръвта, която тече във вените ми, е отровна. И ти го знаеш.

— Не, не е.

Зи оголи зъби, отдръпна се и протегна ръце напред. Показа татуировките на кръвен роб около китките си.

— Искаш ли да забие зъби в тях? Можеш ли да понесеш мисълта устата й да ги докосне? Аз не мога.

— Зейдист? — До тях достигна гласът на Бела. Без да забележат беше станала от леглото и отворила вратата.

Зи стисна силно очи, а Фюри прошепна:

— Ти си този, когото тя желае.

Отговорът на Зи бе едва доловим.

— Аз съм заразен. Моята кръв ще я убие.

— Не. Няма.

— Моля те… Зейдист — каза Бела.

Смирената й молба, изпълнена с копнеж и жажда, превърна сърцето на Фюри в бучка лед. Той гледаше, смразен и безчувствен, как Зи се обръща бавно към нея.

Бела отстъпи леко, без да откъсва поглед от него.

Минутите се превърнаха в дни… в десетилетия… във векове. После Зейдист влезе в спалнята с нея. Вратата се затвори.

Фюри не виждаше нищо, беше сляп и глух, когато рязко се извъртя и пое обратно по коридора.

Не трябваше ли да е някъде по това време?

В час. Да, трябваше да… преподава урок.