Пробудена любов

7.

Бела смътно съзнаваше, че се намира в автомобил. Само че как бе възможно това? Сигурно имаше халюцинации. Не… Шумовете наистина бяха от движещо се превозно средство — чуваше се ритмичното бръмчене на двигателя. И се усещаше като кола — слаби вибрации, които от време на време преминаваха в рязко подскачане, когато гумите минаваха през неравности.

Опита се да отвори очи и откри, че не може. Опита отново. Дори това незначително усилие я изтощи и се отказа. Бе толкова уморена… Сякаш имаше грип. Цялото тяло я болеше, особено главата и стомахът. И й се гадеше. Опита се да си спомни какво се бе случило, как се е освободила. Ако беше свободна. Обаче в ума й изникна само образът на лесъра, който я обичаше. Видя го да влиза през вратата, целият изцапан в черна кръв. Останалото бе мъгла.

Заопипва с ръка наоколо и откри, че е наметната с нещо. Придърпа го към себе си. Кожа. И миришеше… Не, не се долавяше сладникавата миризма на бебешка пудра, характерна за лесърите. От кожата се носеше мирисът на мъж от нейната раса. Вдиша още няколко пъти дълбоко през носа. Този път долови мириса на бебешка пудра. Беше объркана. Но това трая само докато зарови нос в седалката на автомобила. Да, миризмата бе полепнат по тапицерията. Колата принадлежеше на лесър. Но защо тогава онова, с което бе наметната, миришеше на вампир? Усещаше и още една миризма… на тъмен мускус и вечнозелена подправка.

Бела започна да трепери. Помнеше ясно тази миризма. Бе я доловила при първото си посещение в центъра за тренировки на братството и по-късно, когато бе отишла на гости в имението.

Зейдист. Той бе в колата с нея.

Сърцето й заби тежко. Отново се опита да отвори очи — нищо. Или клепачите й отказваха да се подчинят, или очите й вече бяха отворени, но виждаха само мрак.

„Спасена ли съм? — запита се. — Ти ли дойде за мен, Зейдист?“

От устата й не излезе нито звук, макар че движеше устните си. Оформи отново думите, застави въздуха да премине през гласните й струни. И успя да издаде дрезгав стон, нищо повече.

Защо очите й не виждаха?

Започна да се мята и тогава чу най-сладкия звук, който някога бе достигал до ушите й.

— Спасих те, Бела — каза гласът на Зейдист. Нисък и гърлен. Изпълнен със сила. — В безопасност си. Измъкнахме те. И никога вече няма да се върнеш там.

Бе дошъл за нея. Зарида. Колата като че ли намали ход, но веднага след това скоростта им се увеличи два пъти. Облекчението й бе толкова силно, че потъна в мрак.

Зейдист отвори с ритник вратата на стаята си, избивайки бравата. Звукът от изкъртването бе силен, Бела се размърда в ръцете му и нададе стон. Той замръзна на място, а тя замята глава наляво-надясно, сгушена в извивката на ръката му.

Помисли си, че това е добре. Много добре.

— Хайде, Бела, върни се при мен. Събуди се. — Обаче тя не дойде в съзнание.

Отиде до двете сгънати одеяла на пода и я положи да легне там, където спеше той. Вдигна поглед и видя Рот и Фюри да стоят на прага — двама огромни мъже, които препречваха напълно светлината от коридора.

— Трябва да я види Хавърс — каза Рот. — Трябва да се лекува.

— Хавърс може да извърши прегледа и тук. Тя няма да напусне тази стая.

Не обърна внимание на последвалото дълго мълчание. Бе зает да наблюдава дишането на Бела. Гърдите й се повдигаха и спускаха ритмично, дишаше плитко.

Фюри въздъхна.

— Зейдист…

— Забрави. Ще я прегледа тук. И никой няма да я докосва без мое разрешение или в мое отсъствие. — Вдигна поглед към братята си, които буквално бяха онемели. — За бога, искате ли да го кажа и на древния език, в случай че сте забравили английски? Бела няма да ходи никъде.

Рот изруга и отвори мобилния си телефон. Заговори бързо и отсечено. После затвори и каза:

— Фриц е вече в града и ще доведе лекаря. Ще бъдат тук след двайсет минути.

Зи кимна и погледът му се спря на клепачите на Бела. Искаше му се да може сам да се погрижи за нея. Искаше тя веднага да получи облекчение. О, боже… Как ли е страдала!

Усети присъствието на Фюри съвсем близо до себе си. Никак не му хареса това, че брат му коленичи до него. Инстинктът му диктуваше да защити тялото на Бела със своето и да попречи на близнака си, на Рот, на лекаря, на който и да е мъж дори да я погледне. Не разбираше този свой импулс, не знаеше откъде и от какво произлиза, но бе толкова силен, че едва не се нахвърли върху Фюри.

И тогава брат му протегна ръка, като че ли се канеше да докосне глезена й. Устните на Зи оголиха кучешките му зъби и от устата му излезе ниско гърлено ръмжане.

Фюри вдигна рязко глава.

— Защо се държиш така?

„Тя е моя“, помисли си Зи.

Само че в мига, в който тази убеденост се оформи в ума му, той я отхвърли. Какви ги вършеше, по дяволите?

— Ранена е — прошепна. — Просто бъди внимателен.

Хавърс пристигна след петнайсет минути. Високият и слаб лекар носеше в ръка черно кожено куфарче и изглеждаше напълно готов за работа. Обаче, когато пристъпи към пострадалата, Зи скочи на крака, препречи му пътя и го притисна към стената. Светлите очи на Хавърс се разшириха зад стъклата на очилата му с костни рамки, а куфарчето му падна на пода. Рот изруга.

— По дяволите…

Зи отблъсна ръцете, които се опитваха да го дръпнат назад, и изгледа гневно лекаря.

— Ще се отнасяш с нея по-добре, отколкото със собствената си кръв. Ако тя трепне дори само един-единствен път без причина, ще платиш за това хилядократно.

Стройното тяло на Хавърс трепереше, устата му се движеше мълчаливо. Фюри дръпна силно близнака си, но нищо не постигна.

— Успокой се, Зи…

— Не се бъркай в това! — сряза го брат му. — Ясно ли е, докторе?

— Да… Да, сър. — Когато Зи го пусна, Хавърс се закашля и задърпа вратовръзката си. След това смръщи вежди. — Сър…? Вие кървите. Кракът ви…

— Не сме те извикали, за да се тревожиш за мен. Погрижи се за нея. Веднага!

Лекарят кимна и затършува из куфарчето си, след което отиде до купа одеяла. Коленичи до Бела, а Зи включи осветлението в стаята с мисълта си.

Дълбокото поемане на въздух на Хавърс вероятно бе толкова близо до ругатнята, колкото можеше да си позволи изискан джентълмен като него. Той прошепна тихо на древния език:

— Да причиниш това на жена… Милостиви боже!

— Сложи край на болките й! — заповяда му Зи, като извиси тяло над неговото.

— Първо прегледа. Трябва да проверя дали няма по-сериозни наранявания.

Хавърс извади от куфарчето стетоскоп, електронен апарат за измерване на кръвното налягане и фенерче. Провери пулса и дишането й, надникна в ушите и носа й, измери кръвното й налягане. Когато отвори устата й, тя трепна леко, но после той повдигна главата й и тогава тя започна да се мята в ръцете му.

Зейдист се спусна към лекаря, обаче тежката ръка на Фюри го обгърна през гърдите и го задържа.

— Той не й причинява болка и ти го знаеш.

Зи се съпротивляваше. Никак не му харесваше да усеща тялото на Фюри до своето. Но близнакът му не отстъпи и той разбра, че така е по-добре. Бе изключително напрегнат, но да рани тежко или дори да убие лекаря, щеше да е глупаво. По дяволите, в момента вероятно не трябваше да е въоръжен.

Фюри очевидно мислеше същото. Извади ножовете и кинжалите на Зи от ножниците и ги подаде на Рот. Отнеха му и пистолетите.

Хавърс вдигна поглед. Изпитваше силно облекчение, че оръжията вече не са в ръцете на опасния вампир.

— Аз… Ще й дам слаб медикамент за потискане на болката. Дишането и пулсът й са достатъчно силни. Лекарството ще й помогне да изтърпи останалата част от прегледа, както и онова, което ще последва. Окей?

Лекарят постави инжекцията едва когато Зи кимна с глава. Напрежението в тялото на Бела утихна. Доктор Хавърс извади ножици и хвана подгъва на изцапаната с кръв нощница.

Повдигна я и гневът на Зи избухна с нова сила. Лицето му пламна.

— Спри!

Лекарят се напрегна. Очакваше удар по главата, обаче Зи не направи нищо. Просто изгледа настоятелно първо Фюри, а после и Рот.

— Никой от вас не трябва да гледа голотата й. Затворете очи или се обърнете.

И двамата го гледаха втренчено няколко секунди. После Рот се обърна с гръб, а Фюри затвори очи, но продължи да държи здраво като в менгеме Зи през гърдите.

Той пък гледаше лекаря така, сякаш искаше да го убие с поглед.

— Щом се налага да съблечеш дрехите й, покрий я с нещо.

— И с какво?

— Хавлия от банята, например.

— Аз ще донеса — каза Рот. След като направи това, отново се обърна с лице към вратата и с гръб към тях.

Хавърс покри тялото на Бела с хавлията, след това сряза нощницата по цялата й дължина. Вдигна поглед, преди да я съблече.

— Трябва да я прегледам навсякъде. Ще се наложи да я докосна и по корема.

— Защо?

— За да опипам вътрешните й органи и да проверя дали някои от тях не са подути вследствие на травма или инфекция.

— Направи го бързо.

Хавърс дръпна хавлията встрани…

Зи се олюля и щеше да падне, ако не го подпираше силното тяло на брат му.

— О… нала. — Гласът му секна. — О, боже… нала.

Върху корема й бе изписано нещо — с шестсантиметрови букви. Тъй като бе неграмотен, не можеше да го прочете, обаче имаше ужасното чувство…

— Какво пише? — изсъска.

Хавърс прочисти гърлото си.

— Име е. Дейвид.

Рот изръмжа силно.

— Издълбал го е в кожата й? Това животно…

Зи прекъсна краля.

— Ще убия този лесър. Помогни ми, боже! Ще сдъвча костите му и ще ги изплюя.

Хавърс прегледа порезните рани — ръцете му работеха леко, пъргаво и внимателно.

— Трябва да се погрижите върху тях случайно да не попадне сол. В противен случай ще останат белези.

— Не думай. — Като че ли той самият нямаше опит с раните, които обезобразяваха завинаги.

Хавърс я покри и продължи прегледа със стъпалата и прасците й. Повдигна нощницата, за да огледа коленете й. След това отмести единия й крак и разтвори бедрата й.

Зи се спусна напред и повлече Фюри със себе си.

— Какво правиш, по дяволите?

Хавърс вдигна ръце над главата си, за да се предпази.

— Трябва да я прегледам. В случай че е била… изнасилена.

С бързо движение Рот се изправи пред Зи и сключи ръце около кръста му. Погледът му изгаряше, въпреки тъмните стъкла на очилата.

— Остави го да си свърши работата, Зи. Така ще е по-добре за нея.

Зейдист не можеше да гледа. Зарови глава във врата на Рот и лицето му се изгуби сред дългата му черна коса. Здравите тела на братята го притискаха от двете страни и той се чувстваше като пълнеж на сандвич, но бе така изпълнен с ужас, че поне този път допирът не го хвърляше в паника. Затвори очи, задиша дълбоко и миризмата от телата на Рот и Фюри нахлу в ноздрите му.

Чу шумолене — сякаш лекарят търсеше нещо в куфарчето си. После чу нещо като плясък и реши, че е надянал гумени ръкавици. Дочу търкането на метал в метал. Някакви странни, шепнещи звуци. После… тишина. Не, всъщност не. Тихи шумове. И накрая две щраквания.

Напомни си, че всички лесъри са импотентни. Но можеше само да си представя по какъв начин компенсират този свой недостатък.

Трепереше за нея така силно, че зъбите му тракаха.