Пробудена любов

37.

Ривендж се разхождаше неспокойно от стая в стая. Стъпките му бяха резки и отсечени. Отново виждаше всичко в червено, сетивата му бяха будни, беше захвърлил бастуна си преди часове. Вече не му беше студено и беше съблякъл дебелия пуловер с поло яка, и усещаше оръжията на голата си кожа. Наслаждаваше се на силата на мускулите и костите си. Но имаше и друго. Нещо, което не бе чувствал от…

Господи, бяха минали десет години, откакто за последен път си бе позволил да стигне толкова далеч. Беше предварително планирано и напълно преднамерено спускане в лудостта и чувстваше, че контролира всичко. Това вероятно беше фатално заблуждение, но не даваше и пет пари. Безразсъдното му желание да се бие с врага приличаше на сексуален глад.

Което означаваше, че е дяволски неудовлетворен.

Погледна през един от прозорците на библиотеката. Беше оставил входната врата широко отворена, за да окуражи евентуални посетители. Нищо. Досега нито един.

Стенният часовник удари дванайсет.

Бе така сигурен, че лесърът ще се появи, а ето че никой не се приближи до къщата. Според периферните охранителни камери, по шосето минаваха само типичните за този квартал автомобили — „Мерцедес“, „Майбах“, джипове „Лексус“, „БМВ“.

По дяволите. Искаше този убиец така отчаяно, че му идваше да крещи. Стремежът му да се бие, да отмъсти за семейството си, да защити територията си, беше съвсем логичен. По майчина линия във вените му течеше кръвта на воинския елит и той кипеше от агресия. И когато към горещата му природа се бе добавил гневът, породен от онова, което бяха сторили на сестра му, и фактът, че трябваше да изведе своята мамен от дома й посред бял ден, той се бе превърнал в буре с барут.

Замисли се за братството. Щеше да е добър кандидат, ако бяха набирали воини преди неговото преобразяване… Но вече никой не знаеше кои са братята и какво правят. Със западането на вампирската цивилизация бяха преминали в нелегалност и бранеха повече себе си, отколкото расата, която се бяха заклели да защитават.

Не можеше да се отърве от мисълта, че ако бяха заети повече с работата си, отколкото със самите себе си, може би щяха да предотвратят отвличането на Бела. Или да я открият веднага.

Заля го нова вълна на гняв и продължи да се разхожда из къщата, да наднича през вратите и прозорците и да проверява изображенията на мониторите. Накрая реши, че няма смисъл в това безцелно чакане. Ако продължаваше да броди от стая в стая, щеше да изгуби разсъдъка си, а имаше работа в центъра на града. Ако някой задействаше алармените инсталации, щеше да се дематериализира за части от секундата.

Върна се в спалнята си и спря пред заключеното шкафче в дъното на гардероба. Трябваше да вземе лекарството си, дори това да означаваше, че ще се наложи да използва оръжие срещу лесъра, вместо да го унищожи с голи ръце. Ако въобще се появеше.

Извади доза допамин, спринцовка и турникет. Приготви инжекцията, стегна ръката си над лакътя и втренчи поглед в чистата течност, която се канеше да вкара във вената си. Хавър беше споменал, че при високи дози у някои вампири може да се появи параноя като страничен ефект. А Рив беше удвоил предписаното количество, когато бяха отвлекли Бела. Така че може би започваше да губи разсъдъка си.

После се замисли за температурата на онзи „мъж“, който беше спрял пред портата им. Десет градуса означаваха, че не е живо същество. Поне не и човек.

Инжектира допамина в тялото си и изчака зрението му да се възвърне. Облече топли дрехи, взе бастуна си и излезе.

Зейдист влезе целеустремено в „Зироу Сам“. Усещаше съвсем ясно мълчаливата тревога на Фюри, който вървеше зад него. Тя го обгръщаше като влажна мъгла. Добре че успяваше да игнорира присъствието на близнака си, иначе цялото това отчаяние щеше да го погълне.

„Толкова си слаб.“

Да… Е, щеше да се погрижи за това.

— Дай ми двайсет минути — каза на Фюри. — Ще се срещнем навън, на улицата.

Не изгуби нито секунда. Избра проститутка от човешката раса, чиято коса беше прибрана в кок, даде й двеста долара, след това буквално я избута вън от клуба. Тя нямаше нищо против лицето му, ръста му или начина, по който се отнасяше с нея. Беше взела толкова висока доза наркотик, че очите й бяха като стъклени топчета и не виждаха нищо.

Излязоха на улицата и тя започна да се смее прекалено високо.

— Как го искаш? — попита и направи няколко танцови стъпки с високите си обувки. Препъна се, после вдигна ръце над главата си и изпъна тяло на студа. — Видът ти подсказва, че обичаш грубите игрички, а аз нямам нищо против.

Той я обърна с лице към тухлената стена и я стисна силно за врата, за да я задържи на едно място. Тя започна да се кикоти и да се преструва, че се съпротивлява. Той я укроти и се замисли за безбройните жени от човешката раса, от които бе пил през годините. Дали бе успял успешно да изтрие спомените им? Дали не се събуждаха от кошмари, в които сънуваха него, когато подсъзнанието им оживееше?

„Аз ги използвам. Същият съм като Господарката“, помисли си Зейдист.

Единствената разлика беше, че той нямаше избор.

Или напротив? Можеше да използва Бела тази вечер — тя също го искаше. Но ако се нахранеше от нея, щеше да им е по-трудно да понесат онова, което им предстоеше. Раздялата. Тя не искаше той да отмъсти за нея. А той нямаше да намери покой, докато не унищожеше онзи лесър…

Но имаше и още нещо. Не можеше да понесе да гледа как Бела се съсипва сама заради любовта си към един неподходящ мъж. Трябваше да я принуди да се разделят. Искаше тя да е в безопасност и хиляди години да се събужда със спокойна усмивка на лицето. Да има благополучен брак с партньор, с когото може да се гордее. Желаеше да бъде щастлива повече, отколкото да бъде с нея.

Проститутката се разшава и започна да върти задник.

— Ще го направим ли, или не, татенце? Защото вече съм възбудена.

Зи оголи кучешките си зъби и наклони глава, готов да я ухапе.

— Зейдист… Не!

Гласът на Бела го накара да обърне глава. Тя стоеше на средата на улицата, на около петнайсет крачки от него. Очите й изразяваха ужас, устата й беше отворена.

— Не! — повтори тя с дрезгав глас. — Недей!

Първата му мисъл беше да я върне в къщата на братството и да й се разкрещи, че е излязла. Втората — че това е шансът му да скъса връзката помежду им. Щеше да е като ампутация и да боли много, но раните й щяха да заздравеят. Дори неговите да останеха отворени за цял живот.

Проститутката обърна глава и се засмя високо, развълнувано.

— Ако тя ще гледа, това ще ти струва допълнителни петдесет долара.

С ръка на гърлото си Бела гледаше как Зейдист притиска с тялото си жената към тухлената стена. Болката в гърдите й бе толкова силна, че не можеше да диша. Да го види толкова близък с друга… Човек, и при това проститутка… И то, за да се нахрани, след всичко, което бяха споделили през изминалата нощ?

— Моля те — каза. — Използвай ме. Вземи мен. Недей…

Той завъртя жената с лице към нея, след това я притисна към себе си, като прокара ръка през гърдите й. Проститутката се смееше и поклащаше, търкайки тялото си в неговото и люлеейки греховно бедра.

Бела протегна ръце към него в сковаващия студ.

— Обичам те. Не исках да те обидя пред цялото братство. Моля те, не ме наказвай по този начин.

Той прикова очи в нейните. И тя видя в неговите страдание и безутешна мъка… Но Зейдист оголи кучешките си зъби и ги заби в шията на жената. Бела извика, когато той преглътна, а жената се смееше диво, обезумяло.

Бела политна назад. Без да откъсва поглед от нея той продължи да пие още по-жадно. Неспособна да гледа и секунда повече, тя се дематериализира на единственото място, за което се сети.

Къщата на семейството й.