Пробудена любов

5.

Зората бе изгряла, когато Бъч О’Нийл паркира кадилака във вътрешния двор. Още със слизането си чу гърмящите звуци на рап групата „Джий Юнит“ да изпълват Дупката и разбра, че съквартирантът му си е у дома. Ви не можеше да живее без рап музиката, за него тя бе като въздуха. Казваше, че ритъмът на баса предотвратява нахлуването на чужди мисли в главата му.

Отиде до вратата и набра кода. Ключалката изтрака и той бе допуснат във вестибюла, където трябваше да премине през друга проверка. Вампирите си падаха по двойните врати. Така никога не им се налагаше да се тревожат, че къщата им ще бъде залята от слънчева светлина, защото едната врата бе винаги затворена.

Портиерската къщичка, наричана още Дупката, не бе нещо кой знае какво. Състоеше се само от дневна стая, малка кухня и две спални с бани към тях. Обаче той я харесваше, както и вампирът, с който живееше. Той и съквартирантът му бяха близки като… братя.

Когато влезе в дневната, видя, че черните кожени дивани пустеят. Но на плазмения екран на телевизора вървеше предаването „Спортен център“, а във въздуха се усещаше сладкият мирис на червен дим. Което означаваше, че Фюри е в къщата или пък току-що си е тръгнал.

— Здравей, Луси! — извика Бъч.

Двамата братя се показаха откъм задната част на къщата. И двамата бяха все още в бойно облекло — кожените дрехи и тежките ботуши им придаваха вид на убийци, каквито бяха.

— Изглеждаш уморен, ченге — отбеляза Вишъс.

— Направо се чувствам изцеден.

Бъч хвърли поглед на ръчно свитата цигара, която висеше от устата на Фюри. Макар отдавна да се бе отказал от наркотиците, тази вечер едва не се поддаде на изкушението и не помоли за доза „червен дим“. Работата обаче бе в това, че вече бе здравата пристрастен към две други неща, така че бе доста зает.

Да, да се налива със скоч и да преследва жена-вампир, която не го желае — май само за това имаше време. Освен всичко друго, нямаше защо да се отказва от система, която работи безотказно. Копнежът за любов го караше да пие все повече, а когато бе пиян, Мариса му липсваше още по-силно, така че отново посягаше към чашката… И ето как се получаваше омагьосан кръг, от който не можеше да излезе. От въртенето из него му се струваше, че дори стаята се върти.

— Говори ли със Зи? — попита Фюри.

Бъч съблече кашмиреното си палто и го закачи в гардероба.

— Да. Не беше особено щастлив.

— А ще стои ли далеч от онова място?

— Така мисля. Е, ако предположим, че не е изгорил къщата до основи, след като се отърва от мен. В очите му се появи онзи особен блясък, когато си тръгвах. Нали се сещате? Дето кара топките ти да настръхват, ако си близо до него.

Фюри прокара длан по скандално красивата си коса. Тя се спускаше по раменете му, цялата на руси, червени и кафяви вълни. Бе неустоимо привлекателен и без нея, но с тази грива беше… Добре, де, този брат бе красавец. Не че Бъч изпитваше предпочитания към собствения си пол, но този мъжкар изглеждаше доста по-добре от много жени. И бе облечен по-елегантно от повечето дами, когато не бе в бойните си одежди.

Бе добре, че се биеше като жестоко копеле, защото иначе щяха да го сметнат за женчо.

Фюри си пое дълбоко дъх.

— Благодаря ти, че се погрижи за…

Звънна телефонът върху отрупаното с компютърна техника бюро.

— Външната линия — измърмори Ви, който бе отишъл до командното табло.

Вишъс бе компютърният гений сред тях — всъщност той бе геният по всички въпроси — и бе отговорен за комуникациите и сигурността в комплекса. Управляваше всичко от четирите компютъра, които наричаше „четирите играчки“.

Играчки… да, точно така. Бъч не знаеше абсолютно нищо за компютрите, но ако тези тук бяха играчки, то значи се продаваха на щанда на Департамента по отбраната.

Докато Ви чакаше обаждането да бъде прехвърлено към гласовата поща, Бъч погледна Фюри.

— Показах ли ти новия си костюм на Марк Джейкъбс2?

— Пристигна ли вече?

— Да. Фриц ми го донесе преди малко. Дори го изпробвах вече.

— Добре.

Докато вървяха към спалните, Бъч се засмя. И той като Фюри бе прекалено загрижен за външния си вид и се причисляваше към редиците на съвременния метросексуален мъж. Странно, защото не бе давал и пет пари как е облечен, докато бе ченге. Но сега, когато бе с братството, му харесваше да носи висша мода дрехи. За това, какъвто бе случаят и с Фюри, имаше късмет, че бе умел в боя.

Братът се възхищаваше на метрите черен вълнен плат и издаваше подходящи звуци на възхищение, когато влезе Ви.

— Бела е жива.

Бъч и Фюри обърнаха рязко глави, а костюмът падна на пода.

— Цивилен мъж бил отвлечен от уличката зад „Зироу Сам“ тази вечер и отведен някъде сред гората, с цел да нахрани Бела. Видял я. Разговарял с нея. Тя успяла да го освободи.

— Кажи ми, че ще може отново да открие мястото — каза тихо Бъч.

Сериозността на ситуацията му беше пределно ясна. И не бе единственият, който веднага застана нащрек. Фюри изглеждаше така напрегнат, че не можеше да говори.

— Да. Проследил е пътя, като се е дематериализирал на всеки двеста метра, докато не излязъл на шосе 22. В момента ми изпраща по електронната поща карта, на която е отбелязан маршрутът. Доста умно, като се има предвид, че е само цивилен.

Бъч изтича в дневната, за да вземе палтото си и ключовете за кадилака. Не беше свалил кобура, така че глокът му все още бе на мястото си.

Обаче Ви застана между него и вратата.

— Къде си тръгнал, приятелю?

— Не се ли е получил вече имейлът с картата?

— Спри.

Бъч изгледа гневно съквартиранта си.

— Ти не можеш да излизаш навън през деня. А аз мога. Защо трябва да чакаме, по дяволите?

— Ченге… — Гласът на Ви стана по-мек. — Това е работа на братството. Не бива да се намесваш.

Бъч се закова на място. „А, да, отново ми напомнят, че съм външен.“

Разбира се, можеше да работи на заден план, да прави анализ на мястото на престъплението и да мисли над тактическите проблеми. Но когато започнеше битката, братята винаги го отстраняваха от бойното поле.

— По дяволите, Ви…

— Не. Забрави!

Едва след два часа Фюри бе събрал достатъчно информация, за да влезе в стаята на брат си. Мислеше, че няма смисъл да подлудява Зейдист с неясни приказки, а бе необходимо време, за да избистрят плана до съвършенство.

Почука, но отговор не последва. Влезе направо и трепна. В стаята бе студено като в хладилник за месо.

— Зейдист?

Зи лежеше върху двете сгънати одеяла в далечния ъгъл. Тялото му се бе стегнало, за да понесе ужасния студ в помещението. Имаше разкошно легло на не повече от десет крачки от него, обаче той никога не го използваше. Спеше на пода, независимо къде живееше.

Фюри отиде и коленичи до него. Нямаше да го докосне, особено когато Зи не го очакваше, защото щеше веднага да се нахвърли отгоре му.

„Боже! — помисли си Фюри. — Така заспал и лишен от гнева си, Зи изглежда почти уязвим.“

Взе си назад думата „почти“. Зейдист винаги е бил изключително слаб, ужасно мършав. Но сега бе просто кожа и кости. Кога се бе случило това? Спомни си, че когато изпълняваха ритуала райт за Рейдж, те всички бяха голи в Гробницата и Зи със сигурност не приличаше на скелет. А това бе само преди около шест седмици…

Точно преди Бела да бъде отвлечена.

— Зейдист? Събуди се, братко.

Зи се размърда и отвори бавно черните си очи. Обикновено се събуждаше рязко дори от най-малкия шум, но се бе нахранил и това го правеше муден.

— Открили са я — каза Фюри. — Намерили са Бела. Била е жива, поне рано тази сутрин.

Зи премигна два пъти — като че ли не бе сигурен дали не сънува. След това надигна горната половина на тялото си от пода. Халките на зърната му уловиха светлината, идваща от коридора, докато разтъркваше лицето си.

— Какво каза? — попита с дрезгав глас.

— Знаем къде е Бела. И разполагаме с потвърждение, че е жива.

Съзнанието на Зи се избистряше постепенно, набираше скорост като влак. С всяка секунда той заприличваше все повече на себе си, силата и зверската му жестокост се завръщаха в тялото му и той вече не изглеждаше уязвим.

— Къде е тя? — попита.

— В къща само с една стая, в гората. Един цивилен успял да избяга, защото му е помогнала.

Зи скочи на крака.

— Как да стигна до нея?

— Мъжът, който избягал, е изпратил указания на Ви по електронната поща. Обаче…

Зи вече беше до гардероба.

— Донеси ми картата.

— Обед е, братко.

Зи спря. Изведнъж от тялото му се излъчи студена вълна, в сравнение с която температурата в стаята бе приятна. Черните му очи говореха единствено за опасност, когато му хвърли поглед през рамо.

— В такъв случай изпрати ченгето. Нека отиде Бъч.

— Тор няма да му позволи…

— Глупости! Човекът може да се справи.

— Зейдист… Спри. Помисли. Бъч няма да разполага с подкрепление, а там може да има много лесъри. Искаш ли да рискуваш тя да бъде убита при неуспешен опит за бягство?

— Ченгето може да се справи и само.

— Добър е, да, но е само човек. Не можем да го изпратим там.

Зи оголи кучешките си зъби.

— Може би Тор се тревожи повече ченгето да не бъде заловено и да не изпее всичко за нас, ако го сложат на масата за мъчения.

— Хайде, Зи, Бъч знае доста неща за нас. Разбира се, че това са част от опасенията.

— Но какво, според теб, правят лесърите сега с нея, след като е помогнала на цивилния да избяга!

— Имаме по-големи шансове да я измъкнем, ако отидем всичките веднага след залез-слънце. И ти го знаеш. Налага се да чакаме.

Зи стоеше гол пред гардероба и дишаше тежко. Очите му бяха силно присвити — две цепки, пълни с омраза. Когато накрая проговори, гласът му бе злобно ръмжане.

— За Тор е по-добре да се моли тя да е още жива, когато я намеря довечера. Или ще му отрежа главата, независимо дали ми е брат, или не.

Фюри погледна черепа на пода с мисълта, че Зи вече е доказал колко умело може да обезглавява.

— Чу ли ме, братко? — озъби се близнакът му.

Фюри кимна. Имаше лошо предчувствие за това, как ще се развият събитията.