Пробудена любов

27.

Бела гледаше лицето на Зейдист, докато той я носеше през стаята. Бе присвил силно черните си очи и в тях проблясваше тъмна еротична страст. Остави я върху леглото и сведе поглед към тялото й. През главата й мина мисълта, че ще я изяде жива.

Но той само се извиси над нея.

— Извий гърба си в дъга за мен — помоли.

Добре… но не това бе очаквала.

— Извий гърба си в дъга, Бела.

Макар да се чувстваше странно изложена на показ, изпълни молбата му — отдели тяло от матрака. В същото време прикова поглед в ерекцията му. Тя й отговори с потрепване и мисълта, че скоро ще я приеме в тялото си, й помогна да се отпусне.

Той се наведе и погали едното й зърно с опакото на пръстите си.

— Искам го в устата си.

У нея също се надигна сладко желание.

— Тогава ме целуни…

— Шшшт. — Ласката на пръстите му се поколеба между гърдите й, после се спусна към корема й. Стигна до пъпа й. Показалецът му описа кръг около него. И спря.

— Не спирай! — изстена тя.

И той продължи. Ръката му се спусна надолу и стигна чак до женствеността й. Тя прехапа устна и изгледа огромното му тяло на воин с твърдите и здрави мускули. Господи… Наистина беше готова за него.

— Зейдист…

— Искам да те покрия с тялото си. И няма да мога да се спра. — Потри устните си със свободната си ръка, сякаш си представяше сцената. — Готова ли си да ми го позволиш?

— Да…

Докато я галеше между краката, опипваше разкривената си горна устна.

— Иска ми се да можех да ти предложа нещо по-красиво. Защото знам, че си съвършена дори там долу.

Не й харесваше срамът, който се долавяше зад гордостта му.

— Мисля, че си…

— Имаш своя последен шанс да ми кажеш „не“, Бела. Ако не го направиш сега, ще те взема. Няма да можеш да ме спреш, а не мисля, че ще бъда особено нежен.

Тя протегна ръце към него. Той кимна веднъж, като че ли бяха сключили сделка, после се отдръпна към долния край на леглото.

— Разтвори крака. Искам да те видя.

Тя се изчерви. Беше малко нервна. Той поклати глава.

— Много е късно за това, Бела. Покажи ми се.

Тя бавно повдигна едното си коляно и постепенно се разкри пред него.

Лицето му се разтопи и вече не бе напрегнато и твърдо.

— О… господи… — прошепна. — Красива си.

Опрял длани в матрака, запълзя към нея с очи, приковани в интимната й тайна така, сякаш никога не бе виждал нещо подобно. Стигна до нея и едрите му длани се плъзнаха нагоре по бедрата й, разтваряйки ги още по-широко.

Но после смръщи вежди и вдигна поглед към нея.

— Чакай, предполага се, че първо трябва да те целуна по устните, нали? Искам да кажа, мъжете започват отгоре и се спускат надолу, нали така?

Какъв странен въпрос… Никога ли не беше любил жена? Преди да е успяла да отговори, той започна да се отдръпва. Тя седна и взе лицето му в дланите си.

— Можеш да правиш с мен, каквото пожелаеш.

Очите му проблеснаха. Тялото му остана замръзнало за части от секундата.

После политна към нея и я събори върху леглото. Езикът му се стрелна в устата й, ръцете му се оплетоха в косите й и извиха главата й назад. Сексуалният му глад бе див и свиреп. Щеше да я вземе с цялата си воинска сила и тя щеше да изпитва лека болка след това. Щеше да бъде наранена, но и да изпитва блаженство. Не можеше да чака повече.

Изведнъж Зейдист спря и се отдръпна. Дишаше дълбоко, бузите му горяха. Погледна я.

И й се усмихна.

Бела бе така изненадана, че не знаеше какво да направи. Никога досега не беше виждала това изражение на лицето му. Усмивката прикриваше белега на горната му устна и разкриваше блестящите му зъби.

— Това ми харесва — каза той. — Лежиш под мен… Усещам те и ми е добре. Ти си мека и топла. А аз не тежа ли прекалено много? Ето, позволи ми…

Подпря се на ръце и възбудата му се притисна в сърцевината й. Усмивката му бързо се стопи и той изохка. Стонът звучеше така, сякаш усещането не му харесваше, но как бе възможно това? Беше възбуден. Усещаше ерекцията му.

Гъвкав и подвижен, той бързо промени положението на тялото си — сега краката й бяха прибрани, а коленете му бяха от двете им страни. Не можеше да предположи какво ще последва, но изглежда, нещо го тревожеше.

— Съвършено е, когато си върху мен — каза тя, за да отвлече вниманието му от онова, което се въртеше в главата му. — С изключение на едно.

— Какво?

— Това, че спря. И че все още си по шорти.

Той веднага я покри с тяло и започна да я целува по шията. А тя отметна глава назад, за да се наслади по-добре на ласките му. Сложи ръка на тила му и притисна главата му към вената си.

— О, да… — изстена. Искаше да се нахрани от нея.

Той издаде звук, който изразяваше несъгласие, но още преди отрицанието да бе стигнало до съзнанието й, целувките му вече се спускаха надолу — към ключицата й.

— Искам да целуна гърдите ти — каза той, без да откъсва устните си от тялото й.

— Направи го.

— Първо трябва да узнаеш нещо.

— Какво?

Той вдигна глава.

— Нощта, в която дойде тук… и в която те изкъпах, направих всичко възможно да не те гледам. Наистина. Покрих те с хавлия, макар че беше във водата.

— Много мило…

— Обаче, когато те извадих от ваната… ги видях. — Дланта му обхвана едната й гръд. — Не можах да се сдържа. Кълна се. Опитах се да ти осигуря благоприличие, но ти беше… Не можах да спра очите си. Зърното се бе втвърдило от студения въздух. Беше така малко и розово. И прекрасно.

Погали с палец твърдия му връх и в ума й не остана нищо, освен удоволствието от докосването.

— Всичко е наред — прошепна.

— Не, не е. Ти беше безпомощна и не можеше да се защитиш от погледа ми.

— Но ти…

Той помръдна и ерекцията му се притисна в бедрата й.

— И се случи това.

— Какво? О, възбудил си се?

Той стисна устни.

— Да. Не можах да го предотвратя.

Тя се усмихна леко.

— Но не си направил нищо, нали?

— Не съм.

— Тогава всичко е наред. — Изви гръб в дъга и загледа как приковава поглед в гърдите й. — Целуни ме, Зейдист. Точно там, където гледаш. Веднага.

Устните му се разтвориха и той сведе глава. Устата му бе топла и влажна и така изкусителна. Първо целуна, а после засмука зърното й. Подръпна го, направи бавен кръг с език около него и после отново го всмука… а ръцете му през цялото време галеха талията, бедрата и краката й.

Каква ирония бе тревогата му, че е неспособен на нежност! Бе толкова далеч от бруталността и ласките му изразяваха благоговение. Вкусваше я със затворени очи, лицето му изразяваше обожание и възторг.

— По дяволите — прошепна той и започна да гали другата й гърда. — Нямах представа, че ще е така.

— Как… — О, господи… Устата му…

— Мога да те галя вечно.

Тя хвана главата му с ръце и го притисна силно към себе си. Трябваше доста да извива тяло, но успя да разтвори крака и да измъкне единия изпод тежестта на тялото му, така че да образува нещо като люлка за неговото. Копнееше да усети възбудата му, но той не се притискаше в нея.

Отдръпна се и тя започна да изказва недоволството си, но после дланите му се озоваха от вътрешната страна на бедрата й, а главата му се спусна надолу. Разтвори краката й и матрака под нея започна да се тресе.

Цялото тяло на Зейдист затрепери, когато я погледна.

— Толкова си нежна… и деликатна. И блестиш от влага.

Първата ласка на пръста му по сърцевината й бе достатъчна да изпита райско блаженство. Тя нададе дрезгав стон, а очите му се приковаха в нейните и той изруга.

— По дяволите, не знам какво правя. Опитвам се да бъда внимателен…

Бела сграбчи ръката му, преди да я е отдръпнал.

— Искам още…

За миг той изглеждаше изпълнен със съмнения. После отново я докосна.

— Съвършена си. И, господи, толкова си мека. Трябва да знам…

Сведе отново глава — толкова ниско, че раменете му едва не се допряха.

Устните му бяха всичко за нея.

Този път, когато гърбът й образува дъга и тя прошепна името му, той просто я целуна отново. Целувката беше последвана от влажната ласка на езика му. Вдигна глава и преглътна мъчително, а от гърлото му излезе ниско ръмжане, изразяващо животински екстаз, което накара сърцето й да спре да бие. Погледите им се срещнаха.

— О… господи… Неустоимо вкусна си — каза той и поднови целувките си.

Излегна се в цял ръст, постави ръце под коленете й и завладя пространството между бедрата й… Не бързаше, имаха цялото време на света, за да се отдадат на удоволствието. Дъхът му беше горещ и настоятелен, а устата му — гладна и безразсъдна. И неустоимо еротична, докато изследваше настойчиво дълбините й — устните му я галеха и смучеха, а езикът му се гмуркаше в нея.

Бедрата й се надигнаха и едната му ръка се спусна по корема й, за да я задържи на място. Тялото й отново направи рязко конвулсивно движение и той спря ласките, но без да вдигне глава.

— Добре ли си? — попита с дрезгав и приглушен глас, а думите му отекнаха в сърцевината й като в пещера.

— Моля те… — Това бяха единствените две думи, които можа да изрече.

Той се отдръпна малко, но тя можеше единствено да гледа лъскавите му от влагата й устни и да мисли за мястото, което галеха допреди малко.

— Не мисля, че мога да спра, Бела. Усещам… странно бучене в главата си, което ми казва да не откъсвам устни от теб. Как да го направя… за да е хубаво за теб?

— Докарай ме до оргазъм… Нека свърша… — каза тя с дрезгав глас.

Той премигна сякаш от изненада.

— Как да те накарам да стигнеш до края?

— Просто продължи с ласките. Само че по-бързо.

Той беше прилежен ученик и веднага се досети кои движения я докарват до дива възбуда. А когато откри как може да я дари с оргазъм, стана безмилостен. Докарваше я до лудост и я гледаше как се разтваря в блаженството веднъж, втори път… Отново и отново. Като че ли се хранеше от удоволствието й, а гладът му бе неутолим.

Когато най-после вдигна глава, тя беше останала без сили. Погледна я сериозно.

— Благодаря ти.

— Господи… Аз съм тази, която трябва да произнесе тези думи.

Той поклати глава.

— Ти допусна едно живото до най-красивата си част. И съм изпълнен с благодарност.

Откъсна се от тялото й, а бузите му още горяха, яркочервени от възбуда. Ерекцията му беше безумно напрегната. Тя протегна ръце към него.

— Къде отиваш? Не си свършил.

Той се поколеба и тя си спомни. Легна по корем, след това застана на четири крака и безсрамно му се предложи. Той не помръдна и тя го погледна през рамо. Бе затворил очи като от болка и това я смути.

— Знам, че го правиш само в тази поза — каза тихо. — Поне така ми каза. Аз нямам нищо против. Наистина. — Настъпи дълго мълчание. — Зейдист, искам да доведа докрай това, което преживяваме. Копнея да те позная… и по този начин.

Зи потри лице. Тя си помисли, че ще си тръгне, но той застана зад нея. Дланите му обхванаха леко хълбоците й и той я обърна, сложи я да легне по гръб.

— Но нали ти…

— Не и с теб. — Гласът му беше пресипнал. — Искам да е различно.

Тя разтвори крака, готова за него, обаче той продължи да седи на петите си.

Дъхът му излизаше на пресекулки.

— Почакай да взема презерватив.

— Защо? Не съм в период на зачеване, така че няма нужда. И искам да… свършиш.

Веждите му се свъсиха над черните му очи.

— Зейдист… близостта не бе достатъчна за мен. Искам да съм с теб.

Канеше се да протегне ръка към него, когато Зи се изправи на колене, развърза връзките на шортите и ги смъкна надолу, с което се разкри за погледа й.

Бела преглътна мъчително.

Възбудата му бе огромна. Съвършена и красива, макар и с неестествени размери.

Мили боже! Дали щеше да се побере в нея?

Ръцете му трепереха, докато изхлузваха шортите. След това се наведе към нея и се приближи до сърцевината й.

Тя протегна ръка да го погали, но той рязко се отдръпна.

— Не! — Тя се сви като от удар и той изруга. — Съжалявам… Виж, остави ме аз да се погрижа.

Направи движение напред с бедрата си и тя го усети, огромен и горещ. Едната му ръка я подхвана под коляното и повдигна крака й, след това той влезе леко, спря за малко, а после проникна по-навътре. Цялото му тяло се обля в пот и до ноздрите й достигна непозната и загадъчна миризма. За миг се зачуди дали…

Не, не можеше да се обвързва с нея. Не беше в природата му.

— Господи… стегната си — каза той дрезгаво. — О… Бела, не искам да те нараня.

— Продължавай. Но бавно.

Тялото й бушуваше, сякаш се съпротивляваше на натиска и разпъването, макар че бе готова за него. Но й харесваше, особено когато дъхът му излезе мощно от гърдите и цялото му тяло затрепери. Когато най-после целият бе вътре, устата му остана отворена, а кучешките му зъби се удължиха от удоволствието, което изпитваше.

Тя прокара длани нагоре по раменете му и почувства мускулите и топлината му.

— Така добре ли е? — запита той през здраво стиснати зъби.

Бела го целуна отстрани по врата и залюля бедра. Зи изсъска.

— Люби ме — каза тя.

Той изстена и започна да движи тяло като огромна вълна.

— О, по дяволите… — Зарови глава във врата й. Ритъмът се учести, дъхът му излизаше на пресекулки и галеше ухото й. — Бела… по дяволите, уплашен съм… Но не мога… да спра…

Нададе пореден стон, подпря се на ръце и остави бедрата си да се движат по своя собствена воля. Всяко тяхно движение напред я приковаваше към матрака. Хвана се за китките му, за да остане на мястото си, да не бъде пометена от този ураган. Той не спираше и тя усети, че е близо до нов оргазъм. Колкото по-бързи бяха движенията му, толкова по-близо до освобождението бе тя.

Удоволствието се зароди първо в сърцевината й, а после се разля по цялото й тяло. Усещането продължи като че ли цяла вечност, а свиването на вътрешните й мускули галеше онази негова част, която бе проникнала в нея.

Когато отново се върна в тялото си, осъзна, че той е абсолютно неподвижен над нея. Премигна, за да не потекат сълзи по бузите й и го погледна. Лицето му бе напрегнато, както и цялото му тяло.

— Нараних ли те? — попита той някак сковано. — Защото извика. Високо.

Бела докосна лицето му.

— Не беше от болка.

— Слава богу! — издиша шумно и раменете му се отпуснаха. — Не бих могъл да понеса да те нараня.

Целуна я нежно. А после се отдръпна. Стана от леглото, обу шортите си и се затвори в банята.

Бела смръщи вежди. Беше ли свършил? Стори й се, че бе напълно възбуден, когато се отдръпна от нея. Стана от леглото и сведе поглед. Като видя, че няма нищо по вътрешната страна на бедрата си, се загърна в халата и го последва, без дори да почука.

Зейдист беше подпрял ръце на умивалника и бе навел ниско глава. Дишането му беше неравно. Изглеждаше така, сякаш имаше треска. Кожата му беше влажна, а положението на тялото му — неестествено скована.

— Какво има, нала — прошепна той с дрезгав глас.

Тя спря. Не бе сигурна дали е чула правилно. Беше я нарекъл негова любима.

— Защо не… — Думите не искаха да излязат от устата й. — Защо спря, преди да…

Той само поклати глава. Бела отиде при него и го обърна с лице към себе си. Виждаше възбудата му през тънката материя на шортите — тя пулсираше и бе болезнено твърда. Всъщност изглеждаше така, сякаш цялото тяло го болеше.

— Позволи ми да те облекча — каза и протегна ръка към него. Той заотстъпва, докато гърбът му не опря в покритата с мрамор стена между душа и умивалника.

— Не, недей… Бела…

Тя придърпа халата си и понечи да коленичи пред него.

— Не! — Той я хвана и я повдигна. Погледите им се срещнаха.

— Позволи ми да направя това за теб. — И протегна ръка към връзките на шортите му.

Той сграбчи китките й и ги стисна толкова силно, че й причини болка.

— Искам да го направя, Зейдист — каза Бела ожесточено. — Позволи ми да се погрижа за теб.

Настъпи поредната дълга тишина, по време на която тя преценяваше смесицата от тъга, копнеж и страх в очите му. Полазиха я студени тръпки. Не можеше да повярва на обяснението, което логиката й поднасяше, но имаше чувството, че никога досега не си е позволявал да стигне до оргазъм. Или пък може би заключенията й бяха прибързани?

Нямаше да го пита. Беше готов да избяга всеки момент и щеше да го направи, ако тя кажеше или направеше нещо погрешно.

— Няма да те нараня, Зейдист. Ще те оставя да контролираш ситуацията. Ще спрем, ако не се чувстваш добре. Можеш да ми имаш доверие.

Мина доста време, преди хватката, в която стискаше китките й, да се отпусне. След това освободи ръцете й и колебливо придърпа шортите надолу.

Възбудата му беше така огромна, че изпълни пространството между тях. Когато го обгърна с длани, той нададе дълбок стон и отметна глава назад. Господи, бе твърд като желязо, а кожата му бе мека и нежна като устните й.

— Ти си…

— Шшш, тихо — прекъсна я той. — Не… говори. Не мога… Не говори.

Започна да се движи между дланите й. Отначало бавно, а после по-настоятелно. Взе лицето й в ръце и я целуна, а тялото му забушува в свой собствен ритъм. Сякаш бе полудял, бедрата му се повдигаха все по-високо и по-високо. И бе така красив, докато се движеше в този древен мъжки порив за освобождение. По-бързо… по-бързо… Напред и назад…

Напрягаше се, вените на врата му едва не пробиха кожата, тялото му плувна в пот. Но не можеше да стигне до края.

Спря задъхан.

— Няма да се получи.

— Просто се отпусни. И ще се случи…

— Не. Имам нужда… — Хвана едната й ръка и я постави върху торбичката под огромната възбуда. — Стисни. Стисни силно.

Бела вдигна поглед към лицето му.

— Какво? Не искам да те нараня…

Той хвана дланта й като в менгеме, притисна я към най-нежното си място докато не извика от болка. След това допря другата й ръка до ерекцията си.

Тя се съпротивляваше, искаше да сложи край на болката, която сам си причиняваше, но той вече бе подновил движенията. И колкото повече тя се опитваше да се отдръпне, толкова повече той притискаше ръката й към онова чувствително свое място. Бела беше отворила широко очи и не мигаше, ужасена от болката и агонията…

Зейдист извика оглушително. Звукът отекна от покритите с мрамор стени и тя изпита страх, че всички в къщата са чули. След това усети мощните вълни на оргазма му и горещите пулсации навлажниха ръката й и предната част на халата й.

Той се отпусна на раменете й и огромното му тяло едва не я събори. Дишаше тежко, мускулите му трептяха, огромното му тяло се тресеше като последица от преживяния шок. Освободи дланта й, която бе буквално залепнала за тестисите му.

Бела се беше вкочанила. Между тях двамата току-що се бе зародило нещо грозно, някакво сексуално зло, което не правеше разлика между удоволствие и болка. И тъй като това я караше да се чувства жестока, искаше да бъде далеч от него. Искаше да избяга от мисълта, че го е наранила, защото я бе принудил и че така бе достигнал до оргазъм.

Но после долови риданието му. Или поне така й се стори.

Сдържа дъха си и се ослуша. И отново чу тихия звук. Раменете й се разтресоха.

О, мили боже. Той плачеше…

Прегърна го, опита се да вдигне глава и да го целуне, но той не й позволи. Притисна я към себе си и зарови лице в косите й. А тя го залюля. Успокояваше го и се преструваше, че не чува риданията му. Накрая той се отдръпна и изтри лицето си с длани. Не се осмели да срещне погледа й. Протегна ръка и пусна струята на душа.

С бързо движение свали халата от тялото й, сгъна го и го хвърли в коша за боклук.

— Чакай, харесвах този халат…

— Ще ти купя нов.

Дръпна я под струята. Бела се опита да се съпротивлява, но той лесно я взе на ръце и я занесе под душа. Започна да сапунисва ръцете й с неприкрита паника.

— Престани, Зейдист. — Опита се да се отдръпне, но той я задържа. — Не съм мръсна… Зейдист, спри. Няма нужда да ме миеш, защото ти…

Той затвори очи.

— Моля те… Трябва да го направя. Не мога да те оставя така… Покрита с онова нещо.

— Зейдист! — сряза го тя. — Погледни ме. — Той се подчини и тя каза: — Това не е необходимо.

— Не знам какво друго да направя.

— Върни се в леглото с мен. — Спря водата. — Прегърни ме. Позволи ми да те прегърна. Това е единственото, което трябва да направим.

Бела наистина имаше нужда от утеха. Бе разтърсена до дъното на душата си.

Загърна се с хавлия и го задърпа към спалнята. Когато отново бяха заедно под завивките, се сгуши в него. И двамата бяха все още сковани. Беше решила, че близостта ще помогне. Не стана така.

След дълга пауза гласът му проряза мрака.

— Ако знаех какво ще стане, никога нямаше да позволя да се случи.

Тя вдигна лице към неговото.

— За първи път ли стигна до края?

Изненада я не последвалото мълчание, а това, че изобщо й отговори.

— Да.

— Никога ли… не си си доставял удоволствие? — прошепна тя, макар че знаеше отговора. Господи… Какви ли са били годините, през които е бил кръвен роб… Всичките онези унижения… Искаше й се да плаче за него, но знаеше, че той ще се почувства неловко.

Зейдист издиша бавно.

— Не обичам да го докосвам. Честно да ти кажа, дори мразя факта, че бе вътре в теб. В момента искам да си във ваната, но потопена не във вода, а в белина.

— На мен ми хареса да бъда с теб. Радвам се, че бяхме заедно в леглото. Но онова, което се случи в банята…

— Не искам да бъдеш част от това. Не исках да правиш това за мен, защото те… омърсявам.

— Хареса ми да те даря с оргазъм. Просто… Означаваш прекалено много за мен, че да ти причинявам болка. Може би бихме могли да опитаме…

Той се отдръпна.

— Съжалявам. Трябва… Отивам при Ви. Имам работа.

Тя го сграбчи за ръката.

— А ако ти кажа, че беше красив?

— Бих ти отговорил, че проявяваш съжаление към мен, което не ми харесва.

— Не, това, което изпитвам, не е съжаление. Иска ми се да беше свършил в мен и наистина мисля, че си великолепен, когато си възбуден. Умирах да те докосна. И все още копнея да го погаля. Искам да го взема в устата си. Какво ще кажеш за това?

Той се изтръгна от прегръдките й и стана от леглото. Облече се с бързи и резки движения.

— Ако искаш да видиш секса, който правихме в друга светлина, за да се справиш с това, добре. В момента лъжеш сама себе си. Но много скоро ще проумееш, че си жена, която е достойна за много повече. И тогава ще съжалиш, че си била в леглото с мен.

— Няма.

— Само почакай.

И излезе, преди да е намерила подходящи думи, с които да му отговори.

Бела кръстоса ръце на гърдите си. Кипеше от гняв и разочарование. После отметна завивките. По дяволите, беше много горещо в стаята. Или може би тя се чувстваше така заради силната нервна възбуда.

Неспособна да остане повече в леглото, тя се облече и тръгна по коридора покрай редиците статуи. Нямаше значение къде ще се озове, просто трябваше да се махне от онази стая и да намери прохлада.