Пробудена любов

34.

Зейдист извърна глава и погледна часовника — десет часа сутринта. Десет… Колко часа бяха минали? Шестнайсет…

Затвори очи. Беше така изтощен, че едва дишаше. Лежеше по гръб с разтворени широко крака и отпуснати ръце, откакто се бе откъснал от Бела може би преди час.

Струваше му се, че е минала година, откакто беше влязъл в спалнята си предишната нощ. Вратът и китките му горяха, защото тя се бе хранила безброй пъти от него, а долу бе ожулен и наранен. Въздухът около тях бе пропит с мириса на обвързването, а чаршафите бяха мокри от кръвта му и другата негова течност, от която тя имаше нужда.

Не би заменил нито миг от това време за нещо друго. Затвори очи и се запита дали вече може да заспи. Умираше от глад — нуждаеше се и от кръв, и от храна. Склонността му да гладува, за да държи сетивата си изострени, не можеше да победи нуждата му. Обаче не можеше да помръдне.

Усети ласка в долната част на корема си, отвори с мъка клепачи и погледна Бела. Хормоните отново бушуваха в нея и в отговор той се втвърди за пореден път.

Зейдист се опита да се обърне на една страна, за да бъде там, където имаха нужда от него, но бе прекалено слаб. Бела се притисна в тялото му и той се опита да се повдигне, но главата му сякаш тежеше тонове.

Хвана ръката й и я дръпна върху себе си. След като го възседна, тя го погледна шокирана и понечи да слезе от него.

— Всичко е наред — промълви той с дрезгав глас. Прочисти гърлото си, но това не помогна. — Знам, че си ти.

Устните й докоснаха неговите и той я целуна в отговор, макар да не можеше да повдигне ръка, за да я притисне до себе си. Господи, обожаваше да я целува. Обичаше да усеща устните й, доближаването на лицето й до неговото, дъха й, нея. Това ли се бе случило през тази нощ? Беше се влюбил?

Мирисът на обвързването, полепнал и по двама им, му даде отговора на този въпрос. Осъзнаването на този факт преди би го шокирало, но в момента бе така изтощен, че нямаше сили да се съпротивлява.

Бела се повдигна и той се плъзна в нея. Макар и останал без сили, Зейдист изстена в екстаз. Не можеше да й се насити и знаеше, че причината не е в нуждата й.

Тя го яздеше, облегнала длани на гърдите му. Бедрата й намериха правилния ритъм, тъй като неговите не можеха повече да помръднат. Усети, че е готов за поредната експлозия, особено когато гледаше как гърдите й се полюшват при всяко движение.

— Толкова си красива — каза дрезгаво.

Тя спря, наведе се и го целуна, а тъмната й коса ги обгърна нежно, сякаш да запази тайната им. Изправи се отново и той й се възхити. Тя грееше от здраве и жизненост, сияеше от любовта и секса, които бе получила… Жената, която той… Обичаше. Да, обичаше. Точно тази мисъл бе в главата му, когато отново се изля в нея. Бела се отпусна тежко отгоре му, потрепери, издиша шумно и така внезапно нуждата премина. Бушуващата женска енергия излезе от стаята като живо същество. Бурята бе преминала. Тя въздъхна от облекчение, размърда бедра и откъсна великолепната си сърцевина от него. Ерекцията му се отпусна безжизнена на корема му и той усети студа в стаята — толкова неприятен в сравнение с нейната топлина.

— Добре ли си? — попита Зи.

— Да… — прошепна Бела, легна до него и започна да се унася в сън. — Да, Зейдист, да…

Той си помисли, че тя ще има нужда от храна. Трябваше да стане, за да й донесе.

С усилие на волята си пое дълбоко дъх, после втори… и трети. И накрая успя да повдигне горната половина на тялото си от матрака. Зави му се свят, пред очите му причерня, цялата стая се завъртя — мебелите, подът, таванът и стените смениха местата си и вече не беше сигурен къде се намира.

Световъртежът се засили, когато спусна крака на пода, а щом се изправи, изгуби равновесие. Политна към стената, удари се болезнено в нея, но се задържа прав, като стисна с всички сили завесите.

Когато беше готов, се върна при Бела и макар и трудно, я взе на ръце. Нуждата му да се грижи за нея беше по-силна от изтощението му. Занесе я до двете сгънати одеяла в ъгъла, положи я грижливо да легне, после я зави със завивката, която много отдавна бяха избутали на пода. Обърна се и в този момент тя го хвана за ръката.

— Трябва да се нахраниш — каза Бела и се опита да го дръпне към себе си. — Вземи вената на шията ми.

Господи, изкушаваше се.

— Ще се върна — каза и отиде със залитане до гардероба. Обу чифт боксерки, взе мръсните чаршафи от леглото и излезе.

Фюри отвори очи и осъзна, че не може да диша.

Предполагаше, че трябва да е така, след като бе заровил лице в купчина одеяла. Освободи устата и носа си и се опита да фокусира погледа си. Първото, което видя на около петнайсетина сантиметра от главата си, беше пепелникът, пълен с угарки от ръчно свити цигари. На пода.

Какво, по дяволите… Аха… Горната половина на тялото му висеше от леглото.

Чу стон, повдигна се, обърна глава и едва не удари лице в стъпалото на Ви. Зад него видя бедрото на Бъч.

Не можа да сдържи смеха си, който принуди ченгето да вдигне замаян поглед от възглавницата. Изгледа първо себе си, после Фюри. Премигна два пъти — като че ли се надяваше наистина да се събуди.

— О, господи — каза с толкова дрезгав глас, че думите му едва се долавяха. След това погледна Вишъс, който лежеше до него, като че ли в безсъзнание. — О… Това е прекалено откачено.

— Успокой се, ченге. Не си чак толкова привлекателен.

— Щом казваш. — Потърка лице. — Което обаче не означава, че ми е приятно да се събудя в леглото с двама мъже.

— Ви ти каза да не се връщаш.

— Вярно е. Там ми е грешката.

Нощта беше много дълга. Когато вече не можеха да понасят допира на дрехите до кожата си, изгубиха всякакви скрупули. Трябваше да изтърпят периода на нужда. Палеха цигара след цигара червен дим, пиеха чаша след чаша водка и се уединяваха в банята, за да се облекчат.

— Свърши, значи? — попита Бъч. — Кажете ми, че е свършило.

Фюри стана от леглото.

— Да. Така мисля.

Взе един чаршаф и го хвърли на Бъч, който покри себе си и Вишъс. Ви дори не помръдна. Спеше като мъртъв, легнал по корем, и похъркваше тихо.

Ченгето изруга и се намести по-удобно — подпря възглавницата си на таблата и се облегна на нея. Търка главата си, докато косата му не се изправи, и се прозя така широко, та Фюри се уплаши, че челюстта му ще се счупи.

— По дяволите, вампире, никога не съм си мислил, че ще го кажа, но нямам никакво желание за секс. Слава богу.

Фюри облече набързо някакъв анцуг.

— Искаш ли храна? Ще отида до кухнята.

Очите на Бъч изразиха блаженство.

— Наистина ли ще я донесеш чак дотук? Искаш да кажеш, че няма да ми се наложи да помръдна?

— Ще ми дължиш услуга, но да, готов съм да направя това за теб.

— Ти си бог.

Фюри облече набързо тениска.

— Какво искаш?

— Каквото има в кухнята. По дяволите, направи ми услуга и довлечи целия хладилник тук. Умирам от глад.

Фюри слезе на долния етаж и се канеше да опустоши кухнята, когато чу шум откъм пералното помещение. Отвори вратата.

Зейдист поставяше мръсни чаршафи в пералнята.

И, Господи, изглеждаше ужасно. Стомахът му бе хлътнал, хълбоците му стърчаха, сякаш щяха да пробият кожата, гръдният му кош приличаше на разорано поле. Трябва да бе изгубил от пет до седем килограма за една нощ. Китките и вратът му бяха така нахапани, като че ли някой се бе опитал да го изяде жив. Но… от него лъхаше ароматът на екзотични подправки. Беше спокоен и уравновесен — нещо толкова различно от обичайното му състояние, че Фюри се запита дали сетивата му не му играят някой мръсен номер.

— Братко? — каза той.

Зи не вдигна поглед.

— Знаеш ли как да накараш това нещо да работи?

— Да. Поставяш малко прах в онова чекмедже и завърташ… Чакай, дай да ти помогна.

Зи напъха чаршафите и отстъпи назад с очи, все още приковани в пода. Когато пералнята започна да се пълни с вода, Зи измърмори „благодаря“ и тръгна към кухнята.

Фюри го последва със сърце, заседнало в гърлото. Искаше да го попита дали всичко е наред, и то не само с Бела.

Опитваше се да подбере внимателно думите си, когато Зи извади от хладилника печена пуйка, откъсна бутчетата й и побърза да забие зъби в едното. Задъвка бързо. Късаше лакомо месото със зъби и в мига, в който оглозга едната кост, направи същото и с втората.

Господи… Та нали брат му никога не ядеше месо. Но пък, от друга страна, никога не беше преживявал такава нощ. Никой от тях не беше. Зи усещаше прикования в него поглед на Фюри и ако можеше, би спрял да яде така лакомо. Не обичаше да го гледат, особено когато дъвче. Но просто не можеше да погълне храната достатъчно бързо.

Продължаваше да пъха залъци в устата си, докато в същото време режеше тънки ивици от пуешките гърди. Внимаваше да занесе само от най-доброто месо на Бела. Самият той изяде онова, което беше близо до костта, тъй като не му се стори достатъчно добро.

От какво друго имаше нужда тя? Нуждаеше се от калорична и питателна храна. Трябваше да й занесе и нещо за пиене. Върна се при хладилника и започна да вади всичко и да го оглежда.

— Зейдист?

Господи, беше забравил за присъствието на Фюри.

— Да — каза и извади купа готово картофено пюре „Тапъруеър“.

Пюрето изглеждаше добре, макар че би предпочел да й занесе такова, приготвено от самия него. Не че знаеше как да го направи. Господи, не можеше да чете, да включи пералната машина, нито да готви.

Трябваше да я остави свободна, да й позволи да си отиде, за да си намери съпруг, който да има малко повече мозък от него.

— Не искам да се натрапвам — каза Фюри.

— Да, но го правиш. — Извади домашно приготвена от Фриц франзела от шкафа и я стисна. Беше мека, но въпреки това я подуши и отсъди, че е достатъчно прясна за Бела.

— Тя добре ли е? А ти?

— Добре сме.

— Как беше? — Фюри се прокашля леко. — Искам да знам не защото беше с Бела. Просто… Чувал съм много да се приказва за това и не знам на какво да вярвам.

Зи гребна от пюрето и го изсипа в една чиния до пуешкото месо. Добави малко ориз и щедро поля всичко със сос. Пъхна чинията в микровълновата фурна, доволен, че поне за нея знае как работи.

Докато гледаше храната, която се въртеше вътре, се замисля над въпросите на близнака си и си спомни какво бе усещането, когато Бела бе възседнала слабините му. Макар че телата им се бяха съединявали много пъти през тези часове, това преживяване се открояваше най-много от всички. Тя беше така прекрасна върху него, особено когато го целуна…

През цялото време, но най-вече в онзи момент, тя лекуваше старите му рани и го бележеше с нещо хубаво. Той щеше да пази като скъпоценност топлината, с която го беше дарила, чак до края на дните си.

Микровълновата фурна изпиука и той осъзна, че Фюри все още очаква отговор.

Постави храната върху поднос и взе сребърни прибори, за да може да я нахрани, както се полага.

Обърна се и вече на прага, прошепна:

— Тя е по-красива, отколкото мога да изразя с думи. — Вдигна поглед към Фюри. — И аз бях благословен да й послужа.

По неясна причина, брат му трепна шокиран и протегна ръка към него.

— Зейдист, твоите…

— Трябва да занеса храна на моята нала.

— Почакай! Зейдист! Твоите…

Зи само поклати глава и продължи да се отдалечава по коридора.