Пробудена любов

26.

Вратата на банята се отвори и Зи вдигна поглед. Запази ругатнята за себе си. Кожата на Бела бе зачервена, косата й бе прибрана в кок високо на тила. Миришеше на онзи френски сапун, който Фриц настояваше да купува. А хавлията, обгръщаща тялото й, го караше да мисли колко лесно би могъл да я „съблече“.

Едно дръпване. Само толкова щеше да е нужно.

— Рот се съгласи да бъде временно неоткриваем — каза. — Което ще отложи нещата с около четирийсет и осем часа. Говори с брат си. Виж дали няма да можеш да го накараш да промени решението си. В противен случай Рот ще трябва да му отговори, а като се има предвид произходът ти, не може да му откаже.

Бела придърпа хавлията малко по-високо.

— Добре… Благодаря ти за усилието.

Той кимна. Бе втренчил поглед във вратата с мисълта, че трябва отново да прибегне до план А — да се изтощи от тичане на пътеката. Или да накара Фюри да го пребие.

Обаче, вместо да излезе, сложи ръце на хълбоците си.

— Има нещо, за което съжалявам.

— И какво е то?

— Съжалявам, че трябваше да видиш какво направих с онзи лесър. — Вдигна ръка, после я отпусна до тялото си, устоявайки на желанието си да търка главата си, докато не пусне кръв. — Когато казах, че няма да се извиня за това, имах предвид, че никога не съжалявам, когато убия някое от онези копелета. Обаче не искам… да пазиш подобни спомени. Щях да ти ги отнема, ако можех. Бих ти отнел цялата болка… Готов съм да се подложа на всичко заради теб. Страшно съжалявам, че ти се случва всичко това, Бела. Да, за всичко, включително… и за мен самия.

Той осъзна, че това е неговото сбогуване с нея. Но започваше да губи смелост, затова изрече последните думи набързо:

— Ти си жена, която си струва. — Сведе глава. — И знам, че ще намериш…

„Партньор“, довърши той наум. Да, изключителна жена като нея със сигурност щеше да си намери партньор. Всъщност имаше мъж в тази къща, който не само я искаше, но беше и подходящ за нея. Фюри бе съвсем наблизо, да.

Зи вдигна поглед с намерението да излезе от стаята, но отстъпи назад и удари гърба си във вратата.

Бела стоеше точно пред него. Като долови аромата й, сърцето му започна да бие бързо, да пърха като криле на пеперуда. Зави му се свят.

— Вярно ли е, че си почистил къщата ми? — попита тя.

О, господи… Единственият отговор, който можеше да й даде, щеше да разкрие чувствата му.

— Така ли е?

— Да. Направих го.

— Сега ще те прегърна.

Зи замръзна, но преди да е успял да избяга, тя го обгърна през кръста и отпусна глава на голите му гърди.

Той стоеше, без да помръдне. Не отговори на прегръдката й, можеше единствено да усеща тялото й, нищо друго. Тя бе висока, но той я надвишаваше поне с петнайсет сантиметра. И макар че бе слаб за воин, тежеше поне с трийсет килограма повече от нея. Но въпреки това, тя го владееше.

Боже, миришеше толкова хубаво.

Бела въздъхна тихо и се сгуши дори още повече в тялото му. Гърдите й се притиснаха в него. Той сведе поглед и извивката на шията й му се стори неустоимо изкушение. И ето че онова отново започна да се превръща в проблем. Втвърдяваше се, издуваше се, удължаваше се. И то бързо.

Вдигна ръце над раменете й, но не я докосна. Дланите му останаха само на сантиметри от кожата й.

— Бела… трябва да тръгвам.

— Защо? — Притисна се още повече в него. Бедрата й погалиха неговите и той стисна зъби.

По дяволите, тя вероятно усещаше онова проклето нещо между краката му. И как би могло да бъде другояче? Ерекцията му стигаше вече чак до корема и шортите в никакъв случай не можеха да я скрият.

— Защо трябва да тръгваш? — прошепна тя и дъхът й погали мускулите на ръцете му.

— Защото…

Той не довърши, а тя каза:

— Знаеш ли, харесва ми.

— Кое?

Тя докосна едната от двете халки на гърдите му.

— Това.

Той се закашля леко.

— Аз, хм… Сам ги поставих.

— Красиво стоят на тялото ти. — Направи крачка назад и остави хавлията да падне на пода.

Зи се олюля. Бе така дяволски красива — гърдите й, плоският корем, хълбоците… И грациозната малка цепка между краката й, която виждаше с разтърсваща яснота. Малкото представителки на човешката раса, с които бе имал интимна близост, бяха окосмени там, но тя бе от неговия вид и бе божествено гладка.

— Наистина трябва да тръгвам — каза с дрезгав глас.

— Не бягай.

— Трябва. Ако остана…

— Легни с мен — каза тя и отново се притисна в него. Освободи косата си и тъмните вълни обгърнаха и двамата.

Той затвори очи и наклони глава назад. Страхуваше се, че ще се удави в аромата й. Гласът му вече бе толкова дрезгав, че едва излизаше от гърлото му.

— Просто секс ли искаш, Бела? Защото само това мога да ти дам.

— Но ти имаш много повече…

— Нямам.

— Толкова си мил. Погрижи се за мен. Изкъпа ме, прегърна ме…

— Не ме искаш вътре в себе си.

— Но ти вече си в мен, Зейдист. Кръвта ти тече в мен.

Настъпи дълга тишина.

— Знаеш ли каква е репутацията ми?

Тя смръщи вежди.

— Това няма никакво значение…

— Знаеш ли какво говорят за мен. Бела? Хайде, искам да го чуя от теб. За да съм сигурен, че знаеш. — Отчаянието й бе ясно доловимо, но той продължаваше да я притиска. Трябваше на всяка цена да я изтръгне от унеса, в който се намираше. — Сигурно си чула какво се говори за мен. Клюките достигат дори до твоите обществени кръгове. Какво казват те?

— Някои… мислят, че убиваш жените за забавление. Но аз не вярвам…

— Знаеш ли как съм си заслужил тази репутация?

Бела покри гърдите си с ръце и отстъпи назад, като клатеше глава. Той се наведе и й подаде хавлията, после посочи черепа в ъгъла.

— Аз убих онази жена. А сега ми кажи искаш ли да бъдеш обладана от мъж, който е способен на такова деяние? Кой може да причини такова нещо на жена? Искаш ли такова копеле да е върху теб и да прониква в тялото ти?

— Това е била тя — прошепна Бела. — Върнал си се и си убил господарката си, нали?

Зи потрепери.

— Известно време си мислех, че така отново ще се почувствам цял.

— Но не се е получило.

— Така е. — Мина на сантиметри покрай нея и закрачи из стаята. Напрежението се събираше в него. И накрая думите започнаха сами да излизат от устата му:

— Две години след като се освободих, чух, че тя… По дяволите, че държи друг кръвен роб в килията. Аз… Пътувах два дни и стигнах там почти на зазоряване. — Зи поклати глава. Не искаше да говори, наистина не искаше, но устните му просто продължаваха да се движат. — Господи… Той бе толкова млад, също като мен, когато тя реши, че ще бъда нейната играчка. Нямах намерение да я убивам, но тя се появи точно когато освобождавах роба й. Когато я погледнах… Знаех, че ако не действам бързо, ще извика охраната. Знаех също, че отново ще окове някого и ще го принуждава… О, по дяволите! Защо ти разказвам всичко това?

— Обичам те.

Зи затвори очи.

— Не разигравай драми, Бела.

И се втурна вън от стаята, но не успя да извърви и няколко метра по коридора.

Тя го обичаше. Обичаше го?

Глупости. Мислеше си, че го обича. И когато се върнеше в реалния свят, щеше да го осъзнае. Току-що бе излязла от ужасяваща ситуация и живееше като в сапунен мехур тук, в имението. Това не бе нейният живот. И прекарваше прекалено много време с него.

И все пак… Искаше да е с нея. Да лежи до нея и да я целува. Дори повече от това. Но до какво щеше да доведе това? Дори да успееше да свикне с мисълта да проникне в нея, не искаше да рискува да свърши в нея.

Не бе изпитвал оргазъм с никоя жена. По дяволите, не бе стигал до еякулация при никакви обстоятелства. По времето, когато бе кръвен роб, не знаеше дори какво е сексуална възбуда. После, когато купуваше и използваше курвите, не преследваше оргазма. Онези анонимни срещи бяха просто експеримент — искаше да види дали сексът е все така противен за него.

Колкото до мастурбацията… Не можеше да понесе мисълта да докосне проклетото нещо дори за да уринира. Никога не бе пожелал да се облекчи, защото никога не бе изпитал толкова силна възбуда дори когато то бе твърдо.

Цялата тази тъпотия със секса направо го съсипваше. Сякаш мозъкът му даваше на късо.

Всъщност имаше цял куп неща, които го съсипваха, нали?

Замисли се за празнината, която цареше вътре в него. Да, той бе по-скоро като бял екран, емоциите и чувствата преминаваха през него и единствено гневът оставаше.

Но това не бе съвсем вярно, нали? Бела го караше да чувства нещо. Когато преди малко го бе целунала, го бе накарала да изпита… топлина и жажда. Сексуален глад. Да се почувства мъж за първи път в живота си.

Усети силно отчаяние — ехо от дните преди Господарката — което търсеше отдушник и сега. Откри, че копнее за чувството, което изпитва, когато целува Бела. Искаше да я възбуди. Искаше я задъхана, сгорещена, изгладняла.

Не бе честно спрямо нея… но той бе кучи син и жадуваше за онова, което му бе предложила. Тя скоро щеше да си тръгне. Разполагаше само с този един ден.

Отвори вратата и отново влезе в стаята.

Бела лежеше в леглото и очевидно се изненада от завръщането му. Тя седна и той отново започна да се колебае. По дяволите, как би могъл да бъде с нея? Тя бе толкова… красива. А той бе отвратително копеле.

Спря насред стаята, изгубил решителността и устрема си. „Докажи, че не си копеле“, помисли си. „Обясни й първо как се чувстваш.“

— Искам да бъда с теб, Бела. И то не заради секса. — Тя понечи да каже нещо, но той вдигна ръка и я накара да замълчи. — Моля те, изслушай ме. Искам да съм с теб. Но не мисля, че мога да ти дам онова, от което имаш нужда. Не съм подходящият мъж за теб, а и сега определено не е подходящият момент.

Издиша бавно с мисълта, че е непоправим глупак. Отказваше й, играеше ролята на джентълмен… А в същото време си представяше как отмята чаршафите и я завива с тялото си.

Онова пулсираше.

„Какъв ли бе вкусът — питаше се — на онова сладко тайно местенце между краката й…“

— Ела при мен, Зейдист. — Бела отметна завивките и се разкри за него. — Престани да мислиш. Ела в леглото.

— Аз… — На устните му напираха думи, които не бе казал на никого. Признания и опасни разкрития. Извърна поглед и ги изрече, макар да не знаеше какво го подтиква: — Бела, когато бях кръвен роб, с мен правеха… разни неща. Секс. — Трябваше да спре. Веднага. — Имаше и мъже, Бела. Въпреки волята и нежеланието ми.

Чу тихото й възклицание.

Помисли си, че това е добре, макар и да трепна като от удар. Може би щеше да успее да я спаси от самата нея, като я накара да изпита отвращение. Коя жена би понесла интимна близост с мъж, с когото са правили такива гнусни неща? Той не бе олицетворение на идеала, на героя. Дори не се доближаваше до него.

Прочисти гърлото си и втренчи поглед в пода, сякаш искаше да пробие дупка в него.

— Виж, не съм… Не искам твоето съчувствие и съжаление. Просто… Аз съм тотално унищожен. Сякаш давам на късо, когато става дума за… сещаш се… за секс. Искам те, но това не е правилно. Ти си чиста, не си като мен. И заслужаваш нещо по-добро.

Настъпи продължителна тишина. О, по дяволите! Трябваше да я погледне. В мига, в който го направи, тя стана от леглото — като че ли го бе чакала да вдигне очи. Отиде при него, гола. По кожата й играеха отблясъците на пламъците на единствената запалена свещ.

— Целуни ме — прошепна в полумрака. — Просто ме целуни.

— Господи… Какво не е наред с теб? — Тя трепна и той каза: — Искам да кажа, защо? При всички мъже, които можеш да имаш, защо аз?

— Искам теб. — Постави длан на гърдите му. — Това е естествена и нормална реакция, нали?

— Аз не съм нормален.

— Знам. Но не си мръсен, заразен или недостоен.

Взе треперещите му ръце и ги постави на раменете си.

Кожата й бе така нежна, че се смрази при мисълта да я опетни по някакъв начин. Същият ефект върху него имаше и представата как прониква в нея. Но не бе задължително контактът между тях да включва и долната половина на тялото му, нали? Близостта можеше да е само и изцяло за нея.

„О, да“, помисли си. Щеше да го направи за нея.

Обърна я с гръб към себе си и я притисна до тялото си. Бавно погали кръста и хълбоците й. Тя изви гръб в дъга и въздъхна и той видя зърната на гърдите й над рамото й. Искаше да ги докосне… И осъзна, че ще може да го направи. Дланите му погалиха ребрата й, усетиха деликатните кости и накрая обгърнаха гърдите й. Тя отметна силно глава назад и леко разтвори устни.

Когато се отвори така за него, инстинктът му започна да крещи, че трябва да влезе в нея по всеки възможен начин. Проява на чист рефлекс бе, че облиза горната си устна, докато търкаше зърното й между палеца и показалеца си. Представи си как влиза с език в устата й, как я взема така.

Като че ли знаеше какви мисли се въртят в главата му, тя се опита да се обърне с лице към него, но близостта й му се струваше прекалена… И много реална. Щеше да му се отдаде, да му позволи интимни и еротични ласки. Той я спря, като я хвана за хълбоците и я притисна силно към бедрата си. И стисна зъби, като усети дупето й да докосва онова твърдо нещо в шортите му.

— Зейдист… Позволи ми да те целуна. — Отново се опита да се обърне към него, но той повторно я спря.

Тя се съпротивляваше, но за него бе лесно да я удържи.

— За теб ще е по-добре така. Ако не ме виждаш.

— Не, няма.

Той отпусна глава на рамото й.

— Само ако можех да ти пратя Фюри… Някога изглеждах като него. Щеше да си представяш, че съм аз.

Тя се освободи от ръцете му.

— Но няма да си ти. А аз искам теб.

Погледна го с женско очакване и той усети, че несъзнателно пристъпват към леглото, което бе зад нея. И щяха да се озоват върху него. Нямаше представа как да я накара да се чувства добре. Все едно, че бе девствен — не знаеше как да достави удоволствие на една жена.

Когато му хрумна това „щастливо“ откровение, се замисли за другия мъж, който бе имала — онзи аристократ, който със сигурност знаеше за секса много повече от него. Изведнъж, без никаква връзка с разума, изпита желание да открие бившия й любовник и да го остави да кърви, докато кръвта му изтече.

О… по дяволите. Затвори очи.

— Какво? — попита тя.

Този собственически инстинкт, дори с цената на насилие, бе характерен за обвързаните мъжки вампири. Всъщност беше тяхна запазена марка.

Зи вдигна ръка, долепи нос до мускула си и вдиша дълбоко… Да, от кожата му се излъчваше миризмата на обвързването. Беше слаба, вероятно доловима единствено за него, но не можеше да се сбърка с нищо.

По дяволите. Какво щеше да прави сега?

За нещастие инстинктите му нашепваха отговора. Тялото му бушуваше. Взе я на ръце и тръгна към леглото.