Лейди КАЛИГУЛА

7.

На Лейди Калигула ѝ хареса приличащото на състезателно надбягване препускане по Виа Апия, почувства приятна възбуда от ездаческите умения на съпруга си и от аплодисментите на гостите, които приветстваха императора, като се втурнаха през Порта Капена обратно към града.

Смееше се и пищеше като малко момиче, когато той я качи на предната капра на колесницата, прегърна я отзад и ѝ даде да държи поводите заедно с него, дори от време на време поверяваше управлението изцяло на нея и я оставяше да кара колесницата с луда скорост, докато я целуваше по шията и шепнеше любовни думи в ухото ѝ.

Хладният вятър, който блъскаше в лицето ѝ, друсането на колесницата, опасните завои и мощта на конете разбъркаха в пламналото ѝ сърце емоциите от сватбата, надеждите на баща ѝ, вниманието на съпруга ѝ и честта да бъде взета от затънтена част на света и доведена в сърцето на цивилизацията. Как би могла да не обича мъжа, който ѝ достави толкова много радост? Как би могла да му откаже любов, щом той я обича? Как би могла да мисли за нещо друго в такъв ден?

Когато свърнаха разпенените бели животни към двора на императорския палат, тя падна в обятията му. Той я вдигна на ръце и скочи с нея от колесницата. Извика от щастие към малкото насъбрали се слуги, освободени роби и дворцови служители, които махаха с палмови клонки, хвърляха изсушени листенца от цветя и аплодираха от първия етаж и балконите отгоре, след това я понесе в силните си ръце към сградата, нагоре по стълбите, по коридорите, въртеше я и я караше да се смее и вика като дете на въртележка.

Като стигна до покоите си с увисналата на врата му Лейди, отвори вратата с крак и спря на прага под клонка имел. Целуна я и се зарадва на топлия ѝ отговор. След това я внесе вътре захилен до уши и с гордост я разглеждаше, докато тя се разхождаше наоколо и занемяваше очарована от прекрасните му частни помещения.

Огромната дъговидна всекидневна водеше от едната страна до личния му кабинет, а от другата – до спалнята. Беше топла и богато декорирана. Ладиса погледна с известно смущение многобройните статуи на голи богини, нимфи и сатири в еротични пози. Калигула ѝ каза названията на божествените атрибути. Показа ѝ и стените, целите в ярки фрески, изобразяващи изкусно и съвсем открито лудориите на гръко-римските безсмъртни. Ако не ѝ бяха обяснили увлечението на римляните по еротиката, никога нямаше да повярва, че някой може да събере колекция от такова огромно количество фалоси, боядисани, от мед, от злато, повечето с крилца, полетели нанякъде или висящи от тавана на тънки лентички.

– Фалосите носят късмет и управляват живота ни – каза ѝ той, показа ѝ малкия медальон с фалос на шията си и я накара да го потърка.

Тя се усмихна засрамена не толкова заради твърдението на Калигула, че пенисите управляват живота ни – което според нея си беше самата истина, – а заради големия брой фалически предмети. След това се разходи и прекара длани по палмовите дървета, сухите цветя, бюстовете на предците на съпруга ѝ, изключителните мебели, аранжирани с вкус върху мозайката на пода, покрита на места с арменски килими и големи египетски възглавници. Отиде до високите прозорци, дръпна тънките пердета и погледна към терасата, която обграждаше от всички страни покоите на императора.

През това време той се освободи от военната си униформа и се приближи към нея изотзад само по препаска. И без да се обръща, тя знаеше, че е гол и готов да вземе наградата си. Започна да я гали по шията, да разтваря жълтата ѝ сватбена рокля, да плъзга ръце по предната част на тялото ѝ, докато не хвана в длани твърдите и съвършено оформени гърди. Щеше да му е благодарна, ако бе продължил със съблазняването, без да говори, но не стана така.

– Откакто те видях да яздиш на игрите – каза, – мечтая да ти опипам циците и да погаля шията ти.

– Толкова ли е важна голотата за теб?

– Абсолютно.

Ладиса мълчеше, докато Калигула търкаше малките ѝ зърна и се опитваше да ги втвърди и да ги накара да щръкнат. Но упоритото им плоско състояние го изнерви и той започна да ги щипе и дърпа наистина силно.

– Причиняваш ми болка, цезаре – оплака се тя след малко.

– Трябва да им причинявам болка.

– Защо?

– Защото така ще станат по-чувствителни и ще те направят по-похотлива – обясни той и започна да драска с нокти малките връхчета на гърдите ѝ. На нея не ѝ хареса, но не го отблъсна, защото знаеше, че така ще го обиди.

Той свали дрехите ѝ и притисна тялото си в гърба ѝ, погали и стисна задните ѝ части и я остави да почувства подутината му между бузите си, след това премести длани на корема ѝ, започна да си играе с пъпа ѝ, да напредва под препаската ѝ и да милва копринените косми по пубиса ѝ. Не можеше да се сравни с този на Друзила или Пиралис, но беше съблазнителен като на Лесбия, съвсем малко по-обрасъл от пубиса на тринайсетгодишната му сестра, без никакви косъмчета отстрани на венериния ѝ хълм.

Въртеше и притискаше пръсти и се опитваше да я възбуди, но тя не даваше никакви признаци, че такова нещо се случва. Пъхна пръст между срамните ѝ устни и затърси клитора ѝ. И въпреки че много добре знаеше къде да го търси, не му беше лесно да го открие, напипа само малка издатина, дори по-дребна от зърната на гърдите ѝ. Лейди се чувстваше все по-засрамена, не обичаше да я разучават и опипват така, но не направи нищо, за да го спре. Калигула усети, че е напрегната, и се уплаши да не би да е девствена.

– Наведи се малко и ме остави да вляза в теб – каза той, хапейки я по раменете и изследвайки отвърстието на вагината ѝ. Тя се подчини вяло на молбата му. Той вкара средния си пръст в нея. Беше доста тясна и суха, но хименът ѝ определено бе разкъсан. С въздишка на облекчение той бръкна още по-навътре с намерение да стигне до шийката на матката ѝ, но скоро разбра, че е доста надълбоко.

– Мастурбирала ли си някога? – попита.

– Какво имаш предвид? – отвърна му тя с въпрос, тъй като не знаеше значението на думата.

– Да търкаш малкото си съкровище тук сама, да използваш олисбос и други неща.

– Ами, бях си сложила олисбос вътре за няколко дни, за да подготвя вагината си, както правят всички момичета, преди да се омъжат.

– А не си ли си играла с клитора си?

– Не... – отговори тя, сякаш ѝ задаваха глупав въпрос.

– Много лошо... Трябва да го правиш всеки ден.

Тя се намръщи.

– Всеки ден?

– Да, разбира се, винаги когато имаш възможност. Сутрин в леглото, когато взимаш вана или когато си почиваш, после вечер преди да заспиш.

– Защо?

– Защото така ще направиш клитора си много по-чувствителен и ще го накараш да порасне – отвърна той. – Никой ли не ти е казвал как да го правиш, когато си била малка?

– Не... В Британия мъжете обичат да се сношават, а не да си играят.

– Тогава, предполагам, доста си се чукала.

– Не колкото римските момичета – каза тя и се извърна към него. Сложи пръст в устата си и се засмя на собствената си дързост. Харесваше му да я гледа, когато се смее, и също се засмя заедно с нея, защото усещаше, че напрежението от първата им близост започна да се стопява. Тя го погледна в очите.

– Не искаш ли да се сношаваш с мен? – попита, трогната от очарователната му усмивка. Започна да гали полуеректиралия му пенис и в същото време да развързва препаската му.

– Не толкова бързо – отвърна Калигула.

– Защо не? – прошепна Ладиса в ухото му.

– Легни – прошепна ѝ в отговор императорът.

– Няма ли да отидем в спалнята? – попита тя изненадана.

– Не, легни тук на възглавницата.

Тя легна. Той изпиваше с очи стройното ѝ тяло, тесния ѝ ханш, дългите ѝ крака и прекрасните ѝ гърди. След това бавно свали препаската ѝ с известни опасения... Дали красивата му съпруга имаше от онзи вид регал кунус, хубав и пропорционален, какъвто си го беше представял още първия път, когато я видя в Циркус Максимус? Докато я проучваше с пръсти, му се стори, че формата на вагината ѝ граничи със съвършенството, но сега трябваше да потвърди това и с очи.

Разтвори краката ѝ... Да! Имаше онзи рядък вид регал кунус, в който можеше да се влюби!

– Прекрасен е за гледане, знаеш ли? – каза той, като погали красивите ѝ срамни устни и ги разтвори, за да се наслади на гледката на очарователното ѝ розово отвърстие. След това качи краката ѝ на раменете си и зацелува ослепителните ѝ гениталии, лижеше и вкусваше немиришещата на нищо плът, като първо вкара в нея един, а после и два пръста. Ладиса не бе наясно какво той очаква от нея да направи и как да реагира, но не можеше да спре да мисли за огромния мокър език на Инцитатус и да го сравнява с любовната игра на съпруга ѝ. Правеше вероятно технически безупречен кунилингус, но нямаше мощта на нейния жребец. Прогони тези мисли от главата си и помръдна бедра, за да му покаже по някакъв начин, че одобрява действията му.

– Харесва ли ти? – попита Калигула.

– Да... Но ме е гъдел – отвърна тя с невинна усмивка и разроши русата му коса. Той игриво захапа кунуса ѝ и я накара пак да започне да се смее и да вика. Не беше толкова чувствена, колкото му се искаше, но красотата и детинското ѝ поведение стимулираха податливото му на женски прелести същество.

Без да спира да хапе и ближе кунуса ѝ, той премести тялото си и постави пениса си срещу устата ѝ. С наивна изненада Лариса забеляза, че той е още мек, и се смути. Да не би да е импотентен? Не я ли харесваше достатъчно? Да не би да се държеше дървено и да не оправдаваше изисканите му очаквания? Потисна тези натрапчиви мисли и облиза клатушкащия се пенис, след това отвори уста и го пое. Отне ѝ малко време, но с известно облекчение усети, че започва да расте и да се втвърдява.

– Търкай зърната на гърдите ми – каза той, като прекъсна кунилингуса.

Докато тя се колебаеше какво да направи, объркана от странната му молба, той протегна ръка изпод тялото си, отмести дланите ѝ от таза си и ги постави на гърдите си. Тя намери зърната му и започна да ги търка. След по-малко от минута за нейно най-голямо учудване пенисът му стигна до пълна ерекция в устата ѝ. Макар че никога не беше правила такова нещо като едновременно фелацио, кунилингус и стимулиране на мъжки гръдни зърна, ѝ хареса да го възбужда, като играе активна роля при това реципрочно удовлетворяване на сетивата. Тазът ѝ инстинктивно започна да се движи като при езда. Той усети значително увеличаване на овлажняването ѝ, а мърдането ѝ върна яркия спомен за възбуждащата езда на игрите и пришпори страстта му. Ставаше все по-трудно да отлагат гениталното сношение, което той така горещо си бе представил, когато я видя за първи път на гърба на коня да обикаля седем пъти с бясна скорост пистата на Циркус Максимус.

– Язди ме! Покажи силата си и ме накарай да спечеля надбягването! – извика той, сграбчи я за ханша и навря члена си в нея, като изви гръб, за да имитира по-добре кон. Учудена от внезапния му ентусиазъм, тя се отпусна и започна да го язди, клатеше се нагоре и надолу по големия му твърд член, блъскаше колене в хълбоците му, подканяше го на родния си бритски език, стискаше зърната на гърдите му сякаш бяха юздите на нейния шампион. Усещаше как влиза в нея, но дълбоко в себе си играеше ролята, която той ѝ бе отредил.

Ладиса наистина се забавляваше много, дълго се радва на играта на ездачка и кон в различни пози, почиваха си всеки път, когато той свършваше, хапваха и пийваха – той вино, а тя бира – и започваха отново. Тя го яздеше, седнала на гърба му, а той обикаляше на четири крака, смееха се и лудуваха из покоите му. Тя даваше колкото може от себе си, но не успя да стигне до връхната си сексуална точка на удовлетворение въпреки мощните тласъци на пениса му и обилната му еякулация.

Когато Калигула най-накрая падна изтощен на леглото, много добре знаеше, че не е свършила нито веднъж. Щом тя облегна нежно глава на рамото му, той погали дългата ѝ руса коса.

– Стигала ли си някога по някакъв начин до оргазъм? – попита той.

– Искаш да кажеш... гаудиум?

-Да.

– Ами... не... никога с мъж – отвърна.

– О! Харесваш момичета? – попита той и се замисли дали да не повика сестрите си или някоя от конкубините си, за да си поиграят горещи лесбийски игри.

Тя се изправи до седнало положение, обидена.

– Нееее! Как можа да си го помислиш? – Изсумтя и го плесна леко по пениса. Той избухна в смях. Тя го погледна, също се разсмя и го целуна.

– Щом никога не си изпитвала оргазъм с мъж или с жена, откъде тогава знаеш какво е?

– Не знаех какво е гаудиум до нощта на моминското ми празненство – отвърна Лейди и легна отново, като сложи глава на рамото му.

– И тогава видя как някакви жени свършват?

Би могла да отговори и положително, но беше прекалено горда и знатна, за да се принизи до нивото на обикновените хора, които непрекъснато лъжат от глупави подбуди.

– Не... Аз преживях гаудиум – отвърна тя безстрашно.

Той се намръщи. И как, по дяволите?... – помисли си. Тогава през ума му мина една щура мисъл.

– С кон? – попита с палава усмивка.

– Да.

Поклати глава, мислейки си, е сънува. След това застана на колене в леглото и се вгледа в нея.

– Не ме занасяш, нали?

– Разбира се, че не! – отвърна тя и се изправи до седнало положение срещу него. – Ти си мъжът, на когото обещах любовта си.

Долната му челюст увисна. После отново избухна в смях, взе я в прегръдките си я раздруса.

– Лейди! Лейди! Прекрасна си! Не съм си и мечтал да се оженя за толкова истинска, спонтанна и невероятна любителка на коне! О, Британия! Ти си заченала богиня!

Отначало беше изненадана, но след това си помисли, че е съвсем естествено императорът да не реагира като глупак. Прегърна го с огромна радост и не спря да целува всяка част от лицето му и да се смее до сълзи.

– Къде?! Как?! Разкажи ми всичко! – настоя той с чисто възхищение. Тя му разказа всяка подробност от действията си с Инцитатус в конюшните на Ромул, само не спомена за нахлуването на Муций в тялото ѝ, но не защото беше прекалено отвратително, а защото напълно бе забравила за него. Сред ентусиазираните му коментари разкри и най-интимните детайли от сношението и гаудиума, който изпита с жребеца, а накрая му каза и че го е купила.

– Къде е той сега? – попита Калигула извън себе си от вълнение.

– Не много далеч. В малък храм, който купих вчера, близо до Залата за събрания.

– Храмът на Публий Корнелий Катул?

– Да.

– Много добре знам къде е – отвърна императорът, без да сваля очи от нея. – Искаш ли да отидем там?

Тя се усмихна.

– Сега?

– Да.

Ладиса пое дълбоко дъх и кимна.

– Хайде, да вървим! – прикани я Калигула и я хвана за ръката.

Тя го прегърна.

– Наистина ли искаш да видиш как правя любов с него? – прошепна тя в ухото му.

– Да, това ще ме накара да се гордея с теб – отвърна ѝ той.

На следващия ден Друзила започна доста рано работа в личния си кабинет. Повика своя освободен роб Домиций Лабон, който отговаряше за правните ѝ дела, и го накара да изготви проект за лицензно споразумение, което да дава на Муций Регулат пълни права за управление на вавилонски тематичен парк на хълма Ватикан.

Обсъдиха различни аспекти, като работно време, позволени храни и напитки, входна цена, брой наети работници, лична охрана и артисти, санитарни помещения, счетоводство, данъчни облекчения, застраховки срещу нещастни случаи, сгради, архитектура, инфраструктура и т.н. Друзила каза на Лабон да се придържа към юридически термини с широко тълкувание, за да предотврати завеждането на иск или да направи лесни за спечелване делата в по-ниските съдебни инстанции.

– Трябва да приложа точни планове – обясни Лабон. – Имате ли такива?

– Регулат ще ми ги предаде тази сутрин – отвърна принцесата. – Каква стратегия предлагаш за безпроблемното одобряване на лиценза? Да го прокараме от името на императорския съвет или лично от името на императора?

– Не... нито едно от двете. Ще привлече прекалено много внимание и политическа съпротива от боните. Най-добре ще бъде да се обърнем към едила (римски магистрат, отговарящ за игрите, сградите, обществените паркове и други подобни) и да оставим той да одобри проекта и лиценза в рамките на своите правомощия и за благото на римския народ.

– Кой е избран за едил през следващата година?

– Марк Теренций Кота.

– О, един Кота! – възкликна Друзила, която знаеше, че родът Кота (всъщност Кота е прякор на рода на Аврелиите) има отлични връзки със семейството на Юлиите още от времето на Аврелия Кота, майката на Юлий Цезар. – Що за човек е той?

– Малко над трийсетте, блестящ юрист с отличен авторитет сред народа. Избран е почти единодушно от комицията (събранието на плебеите) на основата на амбициозна програма, която все още не е успяла да намери пълно финансиране от хазната.

– Хмм... Може да успеем да му намерим парите, от които има нужда.

– Разбира се. Можете да го поканите в двореца на частен разговор. Но не бих гарантирал, че ще получите каквото искате. Той е доста неподатлив към подкупи.

След като Домиций Лабон си тръгна, Друзила взе няколко писма и малко свитъци. Качи се в покоите на брат си на третия етаж. Слугата я информира, че императорът е зает. Силно раздразнена, тя закрачи из приемната, въртя се така известно време, след това дойде отговорникът за покоите му и ѝ предаде молбата на Калигула да дойде следобед.

– Добре ли е той? – попита Друзила, като забеляза, че кабинетът на Калигула е празен.

– Да, разбира се – отвърна отговорникът. След това се усмихна. – Предполагам, че императорът е имал пълна със събития нощ.

Тя се направи на развеселена и си тръгна. Вместо да слезе по главното стълбище, се шмугна в малък коридор и се качи по тясна спираловидна стълба, водеща на терасата на четвъртия етаж. Един пазач я разпозна и застана мирно. Тя се повъртя наоколо, погледа навън, след това, без да привлича вниманието, обърна очи към терасата на брат си отдолу. –

Там бяха Калигула и новата му жена, облегнати на парапета, прегърнати. Той любовно я притискаше към себе си, и двамата се наслаждаваха на гледката към града, разменяха си леки целувки и думи, които Друзила не можеше да чуе, но беше съвсем ясно, че са влюбени. Като знаеше, че Ладиса не изпитва сексуално влечение към мъже, а предпочита коне, нежното поведение на брат ѝ я обърка. Какви тайни оръжия от арсенала си на съблазнителка бе извадила Ладиса? Как е успяла да задоволи мъж като римския император, разглезен от най-ранна възраст от момичета и жени от всякакъв вид?

По пътя обратно към покоите си Друзила размишляваше как и кога да разкрие на брат си, че жена му си пада по коне. Очевидно трябваше да действа, когато е сигурна, че може да докаже обвиненията си. Ладиса трябва да бъде хваната в малкия храм по време на акта с жребеца.

Когато влезе в собствената си всекидневна, бе посрещната от Бризея, която и предложи сребърен поднос с нарязани портокали, току-що пристигнали от Сицилия. Но имперската принцеса беше нервна от видяното на терасата и реши да стовари яда си върху първия човек, който ѝ попадна пред очите – а именно надменната галска робиня, която никога не се държеше смирено, както предполагаше положението ѝ.

– През трите месеца, откакто ми служиш – каза принцесата, докато похапваше от плодовете, – никога не си искала от мен позволение да се срещнеш с любовник. Да не го правиш зад гърба ми?

– Никога не бих направила нещо зад гърба ви, домина.

– Значи мастурбираш.

Бризея се стегна. Очите ѝ се стрелнаха наляво и надясно, за да видят дали няма още някой при тях. Друзила я обиколи и я разгледа от глава до пети. След това я мушна с пръст в ребрата.

– Да не онемя?

– Не, домина. Това е много лично.

– Но ти не си личност, Бризея. Ти си робиня, забрави ли?

– Не съм, ваше височество – отвърна младата жена, преглъщайки гордостта си.

– Е? Ще ми отговориш ли? – настояваше Друзила.

– Понякога го правя.

– Добре! И какво те възбужда тогава?

– Духът на покойния ми съпруг.

– Хм... Какъв беше той? Гал?

– Да. Много красив мъж.

– Кога умря?

– Преди пет години.

– И не си имала други любовници?

– Не.

– Ами предишният ти господар, Тит Петроний? – попита Друзила. (Тит Петроний Нигер по онова време е на двадесет и три години, по-късно ще бъде наречен Петроний Арбитер заради елегантното си облекло и новите моди, които въвежда за мъжете ѝ жените през всички сезони.)

– Продадох се в робство на Петроний, за да работя в ателието му за висша мода. Той винаги ме е уважавал и никога не е искал от мен сексуални услуги.

– Твърде глупаво. Ако наистина те е уважавал, щеше да ти даде много възможности да се наслаждаваш на прегръдките на мъжете.

– Не изпитвам влечение към мъжете.

– Това ли става в твоя малък, ограничен мозък?

Бризея затвори очи. Мускулите на долната ѝ челюст леко трепнаха, но брадичката ѝ остана вирната. Блестящата ѝ тъмнокестенява коса беше прилично вдигната на кок, прибрана от двете страни и забодена с няколко кехлибарени фиби, изработени в стила на кехлибарения ѝ медальон и обеците. На шията си вместо робски нашийник тя бе получила разрешение да носи проста огърлица от сплетени златни нишки.

– Свали си туниката! – нареди и Друзила.

Галската робиня хвърли леден поглед на принцесата. След това бавно отвори златната закопчалка, която държеше туниката на рамото ѝ, и остави дрехата да падне в краката ѝ. Беше висока и слаба, може би прекалено слаба за римския вкус. Нейната мамилара (проста лента за през гърдите, направена от същия плат като препаските) покриваше малките ѝ, но добре оформени гърди, а препаската ѝ от същия десен елегантно обвиваше тесния ѝ ханш, корема и таза, покриваше изящните ѝ полукълба, не като при римските момичета, които носеха препаските си само през чатала и между задните си бузи, завързани за кръста.

– Защо е такава? – попита Друзила и докосна препаската.

– Нова мода в долните дрехи – отвърна Бризея.

– От Петроний?

– Да. Нарича я мутандола.

– Защо не си ми я показвала досега?

– Мислех, че е прекалено целомъдрена за прекрасните ви задни части.

– Хмм... Свали всичко – нареди Друзила, която усети едва доловимия сарказъм на робинята си, но реши да не го коментира.

Бризея знаеше, че не може да противоречи на господарката си и се подчини. Първо свали своята мамилара и разголи малките си гърди с техните щръкнали зърна, след това разви и мутандолата. Тънка златна верижка украсяваше талията ѝ. Друзила забеляза, че има стройни бедра с голям луфт на чатала и типичния за високите жени пубис – издължен и изпъкнал, покрит с малко храстче меки къдрави косми.

– Разходи се наоколо – заповяда Друзила, докато отхапваше още едно парченце сицилийски портокал.

Дългите крака на робинята започнаха да се движат в права линия, обути в златисти сандали със средни токчета, бедрата ѝ се поклащаха с вродено достойнство. Бризея не се чувстваше неудобно да се разхожда гола. След няколко обиколки спря в средата на стаята, разтвори крака, сложи ръце на кръста си и погледна Друзила, а големите ѝ кафяви очи бяха леко развеселени. Наистина беше красива жена. Имаше прав галски нос, плътни устни, идеални бели зъби, високи скули, силна челюст и волева брадичка, излъчваше самоувереност и решителност да посрещне смело предизвикателствата на живота.

Зад Бризея се появи една от робините и обяви, че Домиций Лабон, освободеният роб, е пристигнал.

– Кажи му да ме изчака в кабинета – нареди Друзила, а Бризея остана неподвижна. Не се обърна съм робинята, за да не я вижда подчинената ѝ гола. Когато момичето излезе, принцесата се доближи до Бризея и леко потърка зърната ѝ.

– Ще ти намеря любовници – каза.

– Не е необходимо, домина.

– Напротив, Бризея. Никоя жена не може да се затваря в себе си и да отказва ласките си на мъжете, така обижда боговете.

– Ще трябва да ме насилят.

– Успокой се. Сигурна съм, че ще ти хареса и ще си ми благодарна – отвърна Друзила и погали устните на Бризея. – Искам да си смела, разбра ли?

Галската робиня сведе глава.

– А сега се облечи и се захващай с работата си – добави Друзила с дружелюбен глас.

Принцесата се върна в кабинета си и разгледа проекта на Лабон за лиценз. Направи няколко промени, нареди на освободения роб да ѝ изготви три копия от окончателното споразумение и го освободи. Стъкна огъня в камината и свали дългата си туника, като остана само по синия хитон (къса, по-лека туника в гръцки стил, привързана на кръста), който носеше отдолу.

Почувства се по-удобно и погледна в дупките по стените, в които се намираха безброй свитъци. Извади списъка с гостите на официалния банкет. Едилът Марк Теренций Кота беше сред тях. Е, помисли си тя, щом е гледал представлението ми, ще се развълнува от възможността да се срещнем... Написа му лична бележка, с която го канеше в двореца във възможно най-скоро време, когато на него му е удобно, за да обсъдят молбата му за финансиране към хазната и ситуацията със закона за апроприацията, който бе внесен в Сената.

След това написа бележка на Петроний с молба да ѝ устрои частно ревю, за да си избере рокли, туники, наметки и аксесоари от пролетната му колекция, както и нови долни дрехи, каквито неговата бивша галска робиня била така любезна да ѝ покаже. Замисли се за Макрон и подхвана да му пише кратка бележка, но след като надраска няколко думи, смачка папируса на топка и го захвърли в горящото огнище. Въпреки че Макрон бе човекът, провокирал първия ѝ оргазъм в живота, Друзила изобщо не си падаше по него. Идеята да му напише бележка бе продиктувана единствено от политически подбуди. Но тъй като все още не знаеше какво става в ума на брат ѝ по този въпрос, реши да изчака и да говори с него следобед.

Докато се разхождаше из стаята и размишляваше за брака на Калигула с Ладиса и за очевидно успешната им първа брачна нощ, обявиха появата на Муций и той влезе в кабинета ѝ, облечен в една от обичайните си широки горни дрехи, с екстравагантен болтус на главата (византийска шапка), носеше огромни рула с планове и свитъци, свързани с вавилонския му проект.

– Аве, Друзила, скъпоценен камък на Рим! – поздрави я византиецът.

– Аве, приятелю – отвърна тя и тръгна към него.

Той постави документите на голямата маса, след това се поклони и ѝ целуна ръка.

– Изглеждаш великолепно в този хитон – каза.

– Знам, но не искам да си въобразяваш нищо.

– Ще се постарая, Друзила – обеща с широка, пълна с възхищение усмивка. – Ето това са плановете на моите архитекти с всичките спецификации на сградите.

– Твърде много документи, Муций – каза Друзила, впечатлена от възголямата купчина. – Нали не очакваш да ги прегледам всичките?

– О, не. Просто искам да ти покажа, че съм ги приготвил.

Друзила се облегна на бюрото си.

– Седни и ми разкажи за Инцитатус.

Муций седна на стола и се загледа в разкошните ѝ крака, които тя щедро разкриваше пред очите му.

– Хайде, говори – настоя принцесата и го ритна леко.

– Ами, ти вече знаеш какво се случи в деня преди императорската сватба, нали?

– Да, Ювения е купила храма и е наела декоратори за интериора.

– Точно така. Имах само четирима информатори край стените на градината, но те свършиха доста добра работа. Разбира се, трябваше да стоят на разстояние, да се крият от Ювения и хората ѝ, които влизаха и излизаха през тежката желязна врата на градината в покрита кола. Едно от моите момчета се изкачило по стената и надникнало вътре. Хората на Ювения работели усърдно, най-вече вътре в храма, пренасяли греди, кожа, платове и други неща от колата. След срещата ми с теб наредих мястото да се следи и през нощта и поставих още петима нови съгледвачи около стените. Преди изгрев покритата кола си тръгнала, но се върнала след два часа със жребеца. Моите хора останали отвън, но никой друг не дошъл там през нощта.

– Сигурен ли си?

– Да, искам да кажа, че се доверявам на екипа си и особено на шефа им Луций Рутилий, син на освободен роб, който работи за мен от десет години. Сега той отговаря за наблюдението.

– Неподкупен ли е?

– Напълно.

– Продължавай. Какво стана вчера?

– По време на императорската сватба едно конярче завело Инцитатус да поязди в парка за тренировки на Циркус Максимус. Направило същото и тази сутрин. Предполагам, че ще го прави всяка сутрин, което е най-доброто, разбира се, ако искат да поддържат коня в отлична форма.

– Мисля, че Лейди лично ще се заеме с това веднага щом меденият ѝ месец свърши.

– И аз така мисля. Както и да е, от това, което знаем засега, Ювения е оставила двама коняри на стража от изгрев до залез, плюс три осемчасови смени от по шест въоръжени пазачи.

– Охо! Няма да е лесно да се промъкне човек и да поогледа в храма, когато Лейди е вътре.

– Знам. Но можем да се опитаме да им отвлечем вниманието.

– Ювения през цялото време ли е там?

– Не. Вчера през деня не се появи. Но снощи моите момчета видели двама непознати с пелерини и качулки да влизат през оградата, да отварят желязната врата със собствени ключове и да проникват в храма.

– Ами охраната?

– Очевидно двамата са знаели паролата и охраната ги е пуснала. Моите хора останали на стража, но не ги видели да излизат.

– Кога получи последната информация?

– Преди около час, тъкмо се канех да тръгна към двореца.

– Хмм... Дали не са още вътре?

– Вероятно. Накарах моите момчета да проверят внимателно всеки сантиметър от оградата за тайни врати. Както знаеш, стените ѝ са покрити от двете страни с гъст бръшлян, който би прикрил скрити порти.

Друзила наистина беше трогната от усилията, които Муций полагаше за нея. Той усети задоволството ѝ от усърдието му и я погледна като куче, което очаква стопанинът му да го погали.

– Ти си безценен приятел, да знаеш – каза принцесата, повдигна стъпало и потри с него коляното му. Късата ѝ туника се повдигна. Взрян в слабините ѝ, покрити само от тънка препаска, Муций взе крака ѝ в ръце и целуна пръстите му и сандала. Тя вдигна и другия и го остави известно време да целува и облизва и двете ѝ стъпала и глезените. Тежкото му дишане, въздишките и нежните думи, които мълвеше, говореха на принцесата, че тук става въпрос за нещо повече от преданост. Той очевидно се бе влюбил в нея.

– Свали си болтуса – подкани го тихо с чувствен глас. Муций свали огромната византийска шапка от главата си и я остави на пода. След това започна да гали краката ѝ, да я целува по местата, през които минаваха дланите му, чак до таза, облизваше и гъделичкаше меката кожа от вътрешната страна на бедрата.

– Това не ти го давам като награда, нали ти е ясно? – каза тя с кадифен глас, разтвори крака и вдигна двете си колене.

– Тогава защо?

– Защото ме възбуждаш.

– О, Друзила... Аз просто изливам чувствата си пред теб, без никакви задни мисли.

– Знам, Муций, знам... – промърмори тя и полегна назад на бюрото, като не спираше да гледа как голямата уста на византиеца жадно поглъща бедрата ѝ, минава по венериния ѝ хълм, облизва препаската ѝ и след това отваря челюсти, за да обхване цялата ѝ генитална област. Парфюмираната ѝ градина, отделена от него от плата на долната ѝ дреха, се виждаше през мократа коприна, когато слюнката от езика му се смеси със соковете на прекрасната ѝ вулва. Друг би се радвал да докопа така дълго мечтана плячка, но Муций се наслаждаваше на чисто физическите усещания, които проникваха в него с всяко потръпване на женската ѝ природа. Разпалена от близкия контакт, чувстваща се обладана от устата му, тя стенеше и дишаше тежко – "Да, о, да, точно така..."

Повдигаше, тласкаше и търкаше таза си в зъбите му, каза му да разкъса препаската ѝ, след това му се предложи без никакви задръжки, усети как топлият му език разделя срамните ѝ устни и след това той трескаво засмука клитора ѝ. В същото време не преставаше да гали с език втвърдяващия се връх на чувствителния ѝ израстък и след малко я чу да стене още по-силно. Отпусна се изцяло на бюрото и обви крака около врата му, търкаше таза си в лицето му, докато поток от вагинални сокове не напълни цялата му уста и не му показа до какви върхове е достигнала възбудата ѝ.

Но днес чувствата на Друзила към византийския сводник бяха наистина много по-дълбоки от първия път, когато правиха секс на масата за масажи. Тя се плъзна надолу от бюрото, прегърна го и захапа устните му, разтвори връхната му дреха, свали хитона си и потърка голите си гърди и корема си в късото му разплуто тяло. Дълбоката страстна целувка, която му подари, го потопи изцяло в омагьосващата ѝ личност. Продължиха да се целуват диво, докато той търкаше зърната на гърдите ѝ, а тя галеше еректиралия му пенис с колене и така взаимно увеличаваха възбудата си.

Когато тя стигна най-високата си точка, Друзила коленичи и навря големия пенис на Муций в устата си, пощипваше, дърпаше и хапеше скротума му, за да привлече цялата му сексуална енергия в основния орган. Правеше му фелацио с удоволствие, наслаждаваше на голямата повърхност на главичката му, която завираше дълбоко в гърлото си, радваше се на тръпките и стоновете му, възбуждаше се все повече и повече, докато в един миг не можеше да чака повече. Легна на възглавницата, разтвори крака и прие мощния му първи тласък в нея с вик на облекчение. Прегръщаше го и го целуваше, движеше се ритмично с него. Прекрасната принцеса се отдаде на грозния византиец, сношението ставаше толкова бързо, че от триенето на твърдия му като желязо пенис вагината ѝ започна да пука като разпалени въглени.

Тя вдигна единия си крак, завъртя тялото си на една страна, а Муций застана на колене, яхнал долния ѝ крак и започна да прониква още по-дълбоко в нея, очите му се изпълваха с чувствената ѝ красота, дърпаше зърната ѝ, притискаше я силно в шийката на матката. Изведнъж усети недвусмислени вагинални контракции, които се нуждаеха от съвсем малка допълнителна стимулация, за да излязат и двамата извън контрол. Можеше да прибегне и до техниката на душене, но така беше погълнат от сношението, че единственото нещо, което му дойде наум, бе да хапе петата на крака, който прегръщаше, и да влиза в нея с още по-силни тласъци.

Но то се оказа достатъчно!

Когато зъбите му раздразниха нервните окончания на петата ѝ, през нея мигновено премина енергия и се стрелна от крака ѝ директно към вагината, и Друзила изпадна в несвяст. Контракциите на оргазма ѝ вече не можеха да бъдат удържани. Гениталният ѝ тракт стискаше пениса му и силните ѝ вибрации се предадоха и на неговия движещ се инструмент. Тя пищеше, мяташе глава, въртеше очи, дишаше тежко и се клатеше, казваше му, че свършва. Колкото по-силно хапеше петата ѝ, толкова по-силно тя свършваше и изразяваше задоволството си от това, което правеше с нея, с ръцете си – пляскаше се по бедрата, търкаше клитора си, бъркаше с пръст в ануса си, щипеше зърната си, разпращаше удоволствието по цялото си тръпнещо тяло.

Най-накрая сграбчи главата му, целуна го отново, издиша тежко и го помоли и той да свърши. Тласъците му станаха трескави. Зрението му се замъгли. Изрева като ранен слон и се изпразни в нея. Радостта ѝ се равняваше на неговата. Тя се блъскаше буреносно в него с цялата си сила и стигна до най-високата си точка, като изстреля любовния си нектар върху тлъстия му корем, свършваше без прекъсване по време на цялата му еякулация, след това заедно се насладиха на последните тръпки на удоволствието, успокоиха се, докато страстта им бавно се уталожи, потънали в топлото интимно усещане за удовлетвореност.

– Ти си чудовище – прошепна тя в ухото му.

– Ще ми простиш ли някога?

Тя се засмя.

– Не мисля. – И го изблъска, като се засмя отново, когато той падна на пода и се затъркаля като топка, пазейки капещите си слабини с ръце.

С няколко свитъка в ръце, с олекнало сърце и току-що изкъпана, Друзила влезе в кабинета на Калигула, облечена в една от най-ослепителните си туники с дълги цепки от двете страни на тялото ѝ, привързана със златен колан през талията.

Целуна леко брат си и седна на стола пред бюрото му. Изчака го да привърши с подписването на някакви документи, постави свитъците на бюрото му, взе си банан от кошницата с екзотични плодове и го обели.

– Как си, сестричке? – попита Калигула, докато все още четеше документите.

– Във върховна форма. А ти?

– Чувствам се прекрасно – отвърна той, без да вдига очи към нея.

– Как беше първата брачна нощ?

– Надмина и най-смелите ми мечти – отговори и ѝ хвърли поглед през документите.

– Чух, че купила страхотен кон.

Калигула вдигна глава и се взря в нея. Друзила чувствено облиза банана. Той се засмя.

– Както винаги моята малка сестричка е добре информирана.

– Просто се опитвам да те предпазя от злостните слухове, които опонентите ти могат да разпространят, за да печелят точки срещу теб.

– Слуховете не ме притесняват. Какви са тези свитъци, които си ми донесла?

– Направих някои промени в последните епизоди на нашата пиеса.

– Какви промени?

– Проституиращото дете, чиято роля се изпълнява от Октавия, трябва да бъде жестоко преследвано от злия съдия Курсос и безмилостно бито с пръчки, защото отказва да обвини в убийство невинния си клиент. И точно преди да умре от изтезанията, се появява Нептун, спасява ѝ живота и убива Курсос и съпругата му.

– Хмм... Щастлив край, така ли?

– Да. Той ще носи посланието, че имаш чувство за справедливост.

– Кой ще играе съдията? – попита Калигула.

– Публикола Тудитаний, цензорът, който обича да изпълнява роли на злодеи в луди сценици (театралните представления), помниш ли го?

– О, да... аматьорът с ужасно грозното лице. Колко е годишен?

– Около петдесет... Вече говорих с него и той с радост ще подложи Октавия на реалистични изтезания.

– Добре. Ще го прочета утре. Нещо друго?

– Какви планове имаш за Макрон? Трябва ли пак да се срещам с него?

– Не... Може би по-късно. Първо искам да се срещнеш с Луций Катег в неговата къща в Карина (скъп жилищен квартал на древен Рим, близо до Палатинския хълм.)

– И под какъв претекст?

– Той е редовен клиент на новия ти византийски приятел – подхвърли Калигула, за да ѝ даде да разбере, че знае за доброто ѝ разбирателство с Муций.

Тя започна шеговито да прави фелацио на банана.

– Е, ѝ?

– Помоли го да ти уреди една нощ с Катег в неговата къща, при условие че Катег ще е там сам. Ако приеме, ще отидеш и ще го ощастливиш. След това ще го упоиш. Прегледай медальона му и чекмеджетата в спалнята. В медальона си държи малък ключ. Увери се, че не е оставил знаци като восък, косъм или нещо друго, което да издаде, че някой е вадил ключа от медальона, Когато си сигурна, вземи ключа, иди в кабинета му и потърси тайния му сейф.

– Знаеш ли къде е?

– Не. Разгледай и ще го намериш. Внимателно провери за знаци и от външната страна на сейфа и след това го отвори. Той държи вътре актуален списък на всички бони и вероятно списък на конспираторите, които заговорничат да ме убият и да възстановят републиката.

– Наистина ли има такъв заговор? – попита ужасената Друзила.

– Да.

– Копелета! – изръмжа принцесата, притворила очи.

– Знам как се чувстваш, Друди, но се успокой. В сейфа му може да има и план с бележки кога, къде и как ще нанесат удара. Когато се убедиш, че си намерила каквото трябва, иди до прозореца. Ще поставя един от верните ми скаути да чака цяла нощ в градината пред кабинета на Катег. Той ще ти даде вързоп със свитък и необходимите неща за писане. Препиши на свитъка списъка и всички важни бележки, които намериш в сейфа на Катег. Заключи пак сейфа, след това дай на скаута вързопа със свитъка, мастилото и писалката и се върни при Катег. Сложи ключа в медальона му, но го остави точно както си го намерила. След това легни и спи при него. Когато се събуди, се постарай да те види гола и да ти помогне да си облечеш туниката.

– Разбирам, Кал. Трябва да съм извън подозрение.

– Разбира се.

Друзила се приближи до брат си, седна в скута му и го прегърна. След като го целуна леко, каза:

– Не е ли откачено, че боните все още си мислят, че империята може да бъде управлявана от вечно каращи се, корумпирани политици като през последния век на републиката?

– Знам, скъпа. Много потискащо.

Друзила целуна брат си с любов. Той я поопипа малко. След това тя коленичи и започна страстно да му прави фелацио, показвайки цялата си изтънченост и виртуозност, остави го да свърши в устата ѝ и погълна всичко. Беше толкова щастлива! Не само защото я превръщаше в свой таен агент по много специален и вероятно застрашаващ живота начин, но и защото ѝ връщаше ролята независимо от брака си, като се наслаждаваше и физически на любовта ѝ. Почувства се силна и сигурна.

– Как се справя жена ти с фелациото? – попита Друзила, след като той се успокои.

– Никой не може да бие една римска патрицианка в това изкуство – отвърна Калигула и я погали по червените къдри. – И със сигурност няма жена, която може да се мери с една принцеса от Юлиите, особено пък с теб. Във всяко състезание по фелацио ще си първа, а конкурентките ти ще са много зад теб.

Друзила нежно склони глава в скута му. Тогава ѝ хрумна нещо.

– Защо не направиш състезание по фелацио? – предложи.

– Тук, в двореца?

– Разбира се – каза тя, стана и се завъртя, развълнувана от собствената си идея. – Ще направим голямо пиршество... ще поканим скаутите и техните приятелки, сенатори, патриции, магистрати, техните конкубини, дъщери, любовници и съпруги... Ще си измислим някакви роли и ще се забавляваме много!

Калигула избухна в смях. Друзила го грабна от стола и затанцува с него.

– Ще изпълня толкова добре тайната си мисия, че няма да ти даде сърце да ми откажеш това състезание! – възкликна тя. – Ако го направиш, ще ги победя всичките! – Тя се затича след него и го притисна към стената, след това престана да се държи детински.

– Няма да правиш глупости с Лейди и онзи кон, нали? – попита, а в очите ѝ се четеше любов.

– Не, скъпа... Само ще гледам.

– Вече гледа ли я?

– Да. Снощи.

Друзила затаи дъх.

– И как беше?

– Невероятно – отвърна Калигула с обезоръжаваща усмивка.

Друзила пое дълбоко въздух. Толкова много се гордееше с брат си и толкова го обичаше, че не можеше да изпитва ревност. Усмихна се и прокара пръсти през устните му.

– Ама че си глупак... – каза.

– Някой ден ще те взема с мен да я гледаме заедно.

– Наистина ли?

– Нали не мислиш, че мога да си правя шеги, когато става въпрос за... коне?

Огнената червенокоска го целуна по устните.

– Не – каза. – Но внимавай, като ходиш там, обещаваш ли?

Той кимна.

– Да, мила.

– Обичам те, Кал. Можеш да разчиташ на моята лоялност не само защото си ми брат, но и защото ти се възхищавам като на велик римски император.

– И аз те обичам, Друди – заяви той с влажни очи. – И мисля, знаеш, че ще те обичам винаги, не защото си ми сестра, а защото си най-интелигентната, любвеобилната и интригуващата жена в целия свят.

Това беше най-силното обяснение в любов, което някога ѝ беше правил. Тя потръпна от обзелата я радост и се отдръпна, преди да избухне в сълзи.

– Не забравяй да прочетеш промените в последния епизод на пиесата – заръча му. – И не се преуморявай от работа. – След това се обърна и тръгна обратно към покоите си.