Лейди КАЛИГУЛА

11.

Веднага щом новината за убийството на Сервилий изтече от централата на градската кохорта, боните Катон Непос и Фабий Лентул се втурнаха към къщата на Катег в Карина, за да се срещнат с младия сенатор.

Тримата заклети врагове на императорската власт и убедени републиканци не си губеха времето. Разпратиха агентите си да разпространяват слухове срещу Калигула и пратиха вестоносци да повикат видните бони на спешно политическо заседание, което щеше да трае цял ден в дома на Катег. И тъй като той познаваше доста добре Сервилий, отиде до вилата на патриция на хълма Опий, за да се запознае със ситуацията. Сред документите на Сервилий намери две копия на гарантирания от държавата договор с крал Тюдор и чернова на писмо, адресирано до Вибий Лутаций, отговарящия за делата с Британия в императорския кабинет, с което покойният патриций отменяше контракта заради големия риск Тюдор или друг бритски крал да не се придържа към него.

На излизане проведе бърз разговор с Макрон, след това пришпори носачите си да тичат бързо към дома му. Няколко членове на републиканската партия – сенатор Тулий Сергий, съдия Ерминий Санга, квестор Лициний Сцевола, цензор Публикола Тудитаний, патрициите Цецилий Курий, Помпей Глабрион и Луций Ветий – се бяха присъединили към събранието и вече бяха информирани от Катон Непос и Фабий Лентул. Откритата от Катег бритска връзка бе посрещната от републиканците с ентусиазъм. Макар да бе ясно, че писмото за отменяне на договора дори не бе завършено и че императорът няма как да знае за него, то даде на боните възможност да очернят Калигула с измислен мотив за престъплението.

Постъпваха непрекъснато новини за младия убиец, а през това време Цецилий Курий, виден член на съвета на съсловието на конниците, предложи да подправят подписа на Сервилий и да изработят фалшив документ с предна дата, с който покойният патриций да информира съвета за заговор на Калигула и тъста му крал Тюдор да откраднат римските стоки при пристигането им в Британия. Злонамереният план на Курий беше одобрен единодушно. Кампанията по очернянето, целяща политическо облагодетелстване от смъртта на Сервилий, бе пусната в действие с пълна сила. Бяха пратени още агенти, които да разпространяват клевета връз клевета срещу императора. Съдия Санга бе натоварен от републиканците да се свърже със Семпроний Ватия в гладиаторската школа и да се опита да говори с гота Горан с цел да изтръгне от него някаква информация, която може да бъде изкривена и да подкрепи унищожителните слухове. Квестор Лициний Сцевола тръгна към централата на градската кохорта, за да получи от първа ръка сведения за разследването. Цензор Публикола Тудитаний – висок груб мъж, който въпреки високия си ранг сред римските магистрати бе известен с хобито си да участва в театрални представления, обеща да се огледа за евентуални дезертьори сред най-приближения кръг на Калигула. Той имаше достъп до Друзила, тъй като играеше ролята на съдия Курсос в нейната пиеса.

По време на почивката от заседанието Катег отведе Публикола настрани и го помоли да провери дали Друзила все още е в добри отношения с брат си.

– И защо според теб да не е? – попита Публикола.

– Позициите ѝ са застрашени от бритската съпруга на Калигула, а сам видях, че беше кисела на сватбата. Кажи ѝ, че ѝ се възхищавам...

Публикола бе присъствал на официалния банкет след императорския съвет и знаеше, че Катег направи страстен кунилингус на принцесата.

– Още усещаш вкуса ѝ в устата си, а? – ухили се Публикола и докосна Катег по устните.

– Не... – излъга сенаторът. – Снощи ме споходи прозрението, че може да е полезна на каузата ни. Може да се срещна с нея насаме и съм убеден, че ще ми се довери и ще сподели поверителна информация, която можем да използваме срещу брат ѝ.

– Защо?

– Знам една малка тайна за нея... – отвърна Катег, като си помисли, че може да я подлуди чрез асфиксия по същия начин, по който Макрон и Тисиос го направиха на банкета.

Публикола се съмняваше, че Катег ще успее да накара Друзила да предаде брат си, въпреки че си струваше да се опита да се спечели преднина по този начин в борбата за възстановяване на републиката. След това всички заговорници започнаха да кроят планове как да убият Калигула.

Но Калигула беше късметлия...

Предната вечер, докато Сервилий беше на фаталната си среща с Месалина, императорът повика Метел Габиний и Публий Сертик, двамата скаути, които бяха фанатично предани на господаря на Рим. Повери им тайна мисия, която двамата младежи приеха охотно. Трябваше цяла нощ да се навъртат около къщата на Катег в Карина и да си водят бележки за движението на охраната на сенатора, а също да проверят за евентуален достъп до градината. Калигула не им каза истинската причина за мисията им, която всъщност трябваше да подготви тайния план на Друзила за Катег.

Габиний и Сертик изпълниха успешно задачата си и останаха около дома на сенатора чак до зазоряване. При изгрев слънце, когато все още не знаеха за убийството на Сервилий, те видяха представители на боните и републиканците да влизат в резиденцията на Катег. Скрити, но държейки под око портата, двамата младежи разпознаха някои от тях, особено цензора Публикола Тудитаний, чийто масивен силует и грубо лице бяха добре известни на любителите на театъра. Надушиха, че става нещо нередно. Габиний остана около къщата, за да следи кой влиза и излиза, а Сертик последва двама агенти на боните до форума, разбра за убийството на Сервилий и научи слуховете, които те разпространяваха сред тълпата.

По пладне Сертик се върна на бегом в Карина и разказа всичко на Габиний. Двамата решиха незабавно да отидат в двореца и да докладват на Калигула. Като пристигнаха там, началникът на покоите му надникна в кабинета, след това на терасата и накрая намери императора потънал в разговор със съпругата си в нейните покои.

Събраната от Сертик и Габиний информация хвърли светлина върху събитията. Двамата млади скаути дадоха на Калигула първите доказателства за мащабите на републиканската конспирация срещу него, както и някои имена – Катег, разбира се, Катон Непос, чийто огромен гърбав нос се разпознаваше отдалеч, патриция Цецилий Курий, стар приятел на семейството на Габиний, и естествено цензор Публикола Тудитаний. Калигула знаеше за Катег и Непос, но участието на Тудитаний беше истинска изненада. Всички смятаха цензора за странна птица, но и за политически умерен. Очевидно бе обаче, че клеветническите слухове се координираха от къщата на Катег с помощта на мъжете, пристигнали там в ранните часове на деня. Калигула успокои двамата свои гневни млади агенти и отхвърли идеята, че боните заговорничат да го убият. Но го направи само и само скаутите да не поемат нещата в свои ръце и да избият предателите. Императорът накара Сертик и Габиний да обещаят да си мълчат и ги пусна да се приберат.

В позицията, в която се намираше, Калигула знаеше, че предателската мрежа е много по-голяма. Трябваше да играе умело и търпеливо, да изчака враговете да ударят първи, за да оправдае реакциите си пред народа и Сената на Рим. Огромното мнозинство от сенаторите определено бяха на негова страна и мразеха боните не по-малко от него. Народът на Рим го обожаваше, но ако започнеше да сече глави, без да е провокиран, благоприятният вятър можеше да се обърне на опасна буря, която да се насочи срещу него. Трябваше да открие датата и мястото на конспиративното нападение и да се подготви да хване предателите в капан. Междувременно трябваше да развихри с пълна сила цялата си екстравагантност и да ги докара до лудост. Полуделите хора правят грешки – а пък и никой не бива да води дефанзивна война срещу такива морални изроди като боните.

– Никакви компромиси! – извика Калигула на Юпитер Оптимус Максимус. Никакви компромиси, отвърна му богът. Удари ги мощно с дръзки либерални реформи, подиграй им се, съблазни съпругите им, както направи Юлий Цезар, въпреки старомодните им възгледи, дай пълна свобода на хората, които те обичат, и се изплюй в лицата на "праведните" врагове с всичка сила.

Същия следобед префект Велей Патеркул и агенти на градската кохорта разпитаха най-активно работещите сводници на Вечния град в опит да открият самоличността на жената, за която се твърдеше, че е била заедно със Сервилий на местопрестъплението. Муций и останалите не им дадоха никаква полезна информация и припомниха на разследващите, че клетвата им пред Венера им забранява да разкриват имената на куртизанките и на клиентите при каквито и да е обстоятелства.

Съдия Ерминий Санга отиде в гладиаторската школа и получи разрешение да присъства на процеса на Горан. Младият гладиатор гордо потвърди, че е убил Сервилий по лични причини. Началникът му свидетелства, че пуснал гота в тридневен отпуск, който после удължил с още една нощ по искане на гладиатора, защото бил влюбен.

– Повярва ли му? – попита Санга началника.

– Да. Очите му блестяха.

Санга се обърна към Горан.

– Любовта ли беше единственият мотив за престъплението ти?

Горан мълча известно време, но после отговори: да. Съдия Санга, който беше просто гост и нямаше никакви юридически правомощия, се опита да го принуди да разкрие името на любимата си, но Горан не промълви и дума.

– Имаше ли съучастници? – настояваше съдията.

– Не – отвърна без колебание младият гот.

Процесът завърши с обичайната присъда: Горан да бъде заключен в килия в школата с малък тренировъчен двор и да чака в усамотение, докато настъпи денят, в който ще бъде извлачен с вериги на арената и ще бъде принуден да се бие до последна капка кръв с други morituri (гладиатори, осъдени да се бият до смърт.) Животът му можеше да бъде пощаден само по благоволение на императора или ако избие противниците си в шест последователни битки. В случай на победа трябваше да приеме едно последно предизвикателство от който и да е гладиатор, желаещ да се бие с него въпреки триумфа му. И тъй като гладиаторите, спечелили такива смъртоносни състезания, се смятаха за полубогове и получаваха императорски почести и огромни суми пари, нямаше никакво съмнение, че ще има желаещи да се бият с победителя от изпитанието на моритурите.

Гладиаторската присъда бе закачена на вратата на школата, на рострата (трибуната на римския форум) и на различни храмове, посветени на бога на войната и воините Марс. В късния следобед римляните вече се радваха на успешния край на процеса и започнаха да се обзалагат за изхода на вълнуващата схватка, насрочена за иди през януари в амфитеатъра на Фламиний. Внезапно готът Горан се превърна в герой. Не само защото обичайните любители на гладиаторските битки го бяха видели да побеждава няколко пъти в Рим, не само защото оценяваха разностранните дарби на гота, който се биеше и в тракийски стил, но и като мурмилон, по галски, с голям шлем с гребен и решетка, с щит и меч, обикновено в качеството си на секутор (преследвач) срещу рециарий (човек с мрежа) в къса препаска, с голяма мрежа в дясната ръка и тризъбец в лявата. А най-вече защото готът Горан бе убил влиятелен патриций и трима охранители в името на любовта и бе спасил жената, предизвикала рицарския му жест, без да разкрива името ѝ.

Целият град говореше за убийството. То имаше всички съставки, необходими да направят красивия и страстен гладиатор идол на момичетата и по-възрастните жени, които се възбуждаха от фантазията, че бяха могли да са на мястото на дамата, заради която героят ще се изправи на арената лице в лице със смъртта. Билетите за смъртоносната схватка бяха продадени за минути. За часове портретът му от плакатите на амфитеатъра на Фламиний бе копиран на малки свитъци и глинени плочки от краснописците и се продаваше из целия град.

С активното съдействие на скаутите слуховете срещу Калигула бяха отхвърлени като гнусни партизански опити да се очерни императорът. Преди залез слънце агентите на боните докладваха на Катег и неговите републиканци, че ако продължат с клеветническата кампания, трябва да очакват жесток ответен удар. Квестор Лициний Сцевола се върна от централата на градската кохорта и потвърди, че префектът на града е закрил случая веднага щом са го уведомили за изхода от процеса на Горан в гладиаторската школа. Изправени пред тези неприятни факти, републиканците трябваше да преглътнат горчивата хапка на поражението на фронта на връзките с обществеността, но преповториха тайната си клетва да свалят императора. Приготвиха подправеното писмо, което представяше лъжливи мотиви за отмяната на договора с Британия от страна на Сервилий, и патрицият Цецилий Курий отиде в сградата на съсловието на конниците и го скри сред другите документи, за да бъде намерено по-късно.

На стъмняване Муций се промъкна в двореца, за да се срещне с Друзила.

– Ама че ден, ама че ден... – оплака се задъхан сводникът и целуна ръката ѝ.

– Забъркаха ли те в разследването? – попита принцесата, която бе уведомена от брат си за всички обстоятелства и за имената на въвлечените, но не знаеше, че Муций и Месалина са част от трагичната случка.

– Да, разбира се – отвърна сводникът. – Агентите на градската кохорта смятат, че куртизанка е в основата на мотивите за убийството на Сервилий, и ме разпитваха заедно с няколко колеги, опитваха се да изтръгнат името ѝ.

Друзила му хвърли предизвикателна усмивка.

– А ти знаеш ли го?

Муций поклати глава и пак ѝ целуна ръка.

– Обвързан съм от свещена клетва, Друзила. Дори и да знаех името ѝ, не бих могъл да го разкрия. Няма мъчения, нито достатъчно големи суми пари, които могат да ме превърнат в предател на собствените ми вярвания.

Принцесата кимна.

– Ти си добър човек, Муций.

Сводникът се поклони, като придържаше големия византийски болтус на главата си.

– Твоята оценка е голяма чест за мен – заяви тържествено.

– Говори ли със Скавър и Катег?

– Само със Скавър. Той е потресен от смъртта на Сервилий и е отложил вечерята. Ще се свърже с мен след иди.

– Хмм... Някакви други начини за контакт с Катег?

– Трябва за няколко дни да се покрия... – каза Муций със смирено изражение.

– Разбирам... – отвърна принцесата. – Как е Бризея? Все още ли е при сестра ти?

– Да, добре е. Още два дни да се лекува при мен и ще ти я върна в по-добро състояние отпреди.

– Кажи ѝ, че ми липсва.

– И ти ѝ липсваш.

– Защо не дойдеш в двореца след нони, за да гледаш последния епизод от пиесата ми.

– На сцената в Аполоновата библиотека?

– Да. Входът е свободен за всички.

– Охо! Ще е претъпкано.

– Запазила съм първите редове за приятели.

– Хмм... Смятам, че е по-добре да остана незабележим в тълпата. Не бива да демонстрираме точно сега приятелството си.

Друзила се усмихна.

– Византиец докрая, а, Муций?

Сводникът също ѝ се усмихна и кимна. Излезе от двореца, качи се на носилката си и нареди на носачите да го отнесат бързо на Авентин.

Месалина още не можеше да спре да плаче. Току-що се бе върнала от храма на Плутон в Гермал (малък парк близо до Циркус Максимус), където оплака смъртта на благородника, помоли се на бога на мъртвите и хвърли цветя в дълбоката цепнатина в земята, която римляните смятаха за проход към отвъдното. Муций започна да утешава принцесата, която се чувстваше виновна за смъртта на Сервилий. Призна му, че е имала тридневна афера с гота Горан точно преди срещата си с патриция.

– За няколко сякаш продължили вечно часа със Сервилий достигнахме такава пълнота на усещанията, сливане на сърцата и душите... – хлипаше Месалина. – Дадохме всичко един на друг. Той беше от класа! – Прегърна Муций и отново се разплака.

– Всичко свърши... – каза Муций и попи сълзите ѝ с изискано извезана кърпичка. – Не изпитвай вина за смъртта на Сервилий. Той имаше прекрасен живот и умря в разцвета на силите си, защитавайки жената, която току-що му се е отдала докрай. Би ли могла съдбата да бъде по-благосклонна към него?

– Ами... убиецът? Чух, че е заловен и съден от другите гладиатори.

– Ще умре като герой в амфитеатъра на Фламиний.

– Казал ли е нещо за мен?

– Не, не се тревожи.

– Не се тревожа, Муций. Животът ми завинаги ще е белязан от тази ужасна трагедия. Дали да не облекча това бреме, като се явя пред претора и сама отида на съд, задето съм затрила два живота?

– Нищо лошо не си сторила, скъпа. Просто си била великолепен инструмент в ръцете на Съдбата. Единственият начин да почетеш паметта на покойните си любовници е да освободиш в името на богинята енергията си, с която тя така щедро те е дарила. Твоят дълг е да бъдеш любовница на всички мъже, Миси. Защо иначе боговете са те направили най-красивата жена в света и са ти дали такова голямо сърце?

– Прав си, Муций! – възкликна Месалина и го прегърна. – Изпрати ме далеч от Рим. Искам да пътувам. Нямаш ли къщи някъде другаде?

– Разбира се. Из цяла Гърция и азиатските провинции.

– Прекрасно! Атина! Пергам! Ефес! Tapс! Халикарнас! Била съм там с родителите си, когато бях на десет. Влюбих се тогава в източните градове! Толкова много великолепни паметници! Огромната статуя на Артемида в Ефес, мавзолеят в Халикарнас... Каква велика култура сме наследили от онази част на света!

Развълнувана като девойче, Месалина забрави за мъката си и затанцува чувствено из стаята.

– Запази ми най-известната и най-елегантната от къщите си! – заповяда тя решително. – Ще поема всички клиенти, които ми намериш. Не ме дръж повече от ден-два на едно и също място... Искам да прегърна целия свят! Дори моряците на кораба ти!

– Сигурна ли си?

– Даааааа! Да тръгваме веднага! Багажът ми ще е готов след час.

Муций се усмихна, заразен от ентусиазма ѝ. В нейното състояние на духа нищо не би ѝ помогнало да се възстанови по-добре от едно пътешествие на Изток.

– Няма да мога да дойда с теб – каза византиецът.

– О, знам. Но можеш да ми наемеш водач, нали?

– Фидат?

– Отлично! Харесвам Фидат – одобри тя. Повика робините и слугите си и им нареди да ѝ приготвят бързо багажа.

Муций написа бележка на Фидат и я даде на вестоносеца на Месалина да му я предаде възможно най-скоро.

Бърза като светкавица, Месалина изтика сводника си от палата и го натовари с организацията на пътуването ѝ до най-малките подробности. Муций се отправи на носилката си към Порта Капена. Нае луксозна покрита колесница, оборудвана с всичко необходимо за дълъг нощен път. Написа няколко писма на родителите си, които живееха на изток от Римската империя. След това се срещна с Фидат и един от охранителите си в странноприемницата "Капена". Уведоми ги за пътуването, което трябваше да предприемат, и им даде указания и пари за път. Фидат и охранителят щяха да се сменят на поводите на колесницата, в която имаше и малко спално отделение за кочияшите зад капрата. Щяха да пътуват четиристотин и петдесет километра на юг по Виа Апия до пристанище Брундизиум на тока на италианския ботуш и от там да се качат на пътнически кораб за Гърция.

Месалина пристигна на носилката си преди полунощ в странноприемница "Капена". Докато носачите прехвърляха вързопите и багажа ѝ в колесницата, Муций предаде принцесата на верния си Фидат, който я приветства радостно и с привързаност. Показа ѝ кадифения интериор на колесницата, в която имаше голямо легло, възглавници, кожени завивки, нощно гърне, разтегателна маса, две амфори с вода, дълбок съд за храна, четири прозореца със завеси и дори тръба, през която пътникът можеше да говори с кочияша. Муций прегърна своето вярно протеже.

– Фидат е получил всички необходими инструкции. Ще бъдеш посрещната като царица от всичките ми приближени – каза ѝ византийският сводник.

– Съобщи ли им, че също така искам да поработя няколко дни в най-евтините бордеи? – попита Месалина, която се боеше, че прекаленият лукс може да принизи задълженията ѝ към Венера.

– Разбира се, Миси. Ще получиш всичко, което предлага Изтокът, включително и двудневен престой като една от хиляда и двестата хиеродули (свещени проститутки, предлагащи безплатни услуги) в храма на Афродита в Коринт, както и пътешествие до светилището на Аполон в Делфи.

– Ще покажа, че съм достойна за славата си, Муций.

– Знам, Миси. Ти си най-добрата. – С блеснали от сълзи очи той я прегърна и целуна като баща, след това ѝ помогна да се качи през задната врата на покритата колесница. Фидат шибна двете мулета и те потеглиха през портата Капена. Месалина махна на Муций, след това затвори вратата, легна и заспа за минути.

На следващия ден съсловието на конниците устрои пищно погребение на патриция Квинт Публий Сервилий.

Калигула изпрати чичо си Клавдий и Ирод Агрипа като представители на императорския двор и Макрон като представител на правителството. Огромна тълпа се изви в процесия от храма на Сатурн (бога защитник на вечния просперитет на римската държава) над форума. Знатни и обикновени хора слушаха притихнали речите на патрициите, станаха свидетели на жертвоприношението на прекрасен черен вол, дарен от името на Калигула, извършено от школата на понтифексите, и се взираха в пламъците на кладата, която пречистваше трупа Сервилий и освобождаваше душата му.

Следобед на същия ден конническото съсловие организира луди цирценс (надбягвания с колесници) в амфитеатъра на Фламиний в чест на Сервилий. За първи път около осемдесет хиляди зрители разбраха, че имат право да ходят на надбягванията боси. Радостните възгласи в чест на Калигула, който най-накрая бе вдигнал забраната на Тиберий, контрастираха с мрачните физиономии на Цецилий Курий, Катег и останалите бони при вида на жени, излагащи публично не само босите си крака, но и гърдите си и дори целите си тела, за да отпразнуват отдавна чаканото освобождаване. Калигула не беше там, за да се наслади на приветствията, но чичо Клавдий и Ирод Агрипа помахаха в екстаз почитатели на надбягванията от ложата на знатните, патрициите, сенаторите, придворните, паразитите и държавните служители.

Ювения, която също бе получила пропуск за ложата, седеше няколко реда под императорското представителство и забеляза, че чичо Клавдий не бе доволен като грейналия от гордост Ирод Агрипа от признанието на народа към политиката на Калигула. Беше виждала няколко пъти красивия четиридесет и седем годишен еврейски принц – на императорската сватба и в двореца. Загледа го, очарована от буйните му дълги до раменете черни къдрици, вързани със златна панделка, украсена със скъпоценни камъни. За нейна изненада той срещна погледа ѝ. Коя ли е тази сериозна жена? – запита се той. Знаеше, че я е виждал и преди... но къде? След първото от седемте надбягвания от програмата, той тръгна надолу по редовете да поздрави приятели и накрая спря до нея. Ювения усети, че сърцето ѝ заби силно.

– Струва ми се, че сме се срещали и преди, но не мога да си спомня името ти – каза Ирод Агрипа и ѝ целуна ръка.

– Казвам се Ювения Мароция, ваше благородие – отвърна тя, опитвайки се да си възвърне самообладанието.

– Моля те, Ювения, не ме карай да се чувствам толкова стар – усмихна се той. И бързо доближи уста до ухото ѝ и прошепна: – Наричай ме Агрипа. Имам чувството, че с теб ще станем приятели. – Произнесе го, като потърка устни в ухото ѝ и издиша топъл въздух до него, създавайки атмосфера на интимност между тях, която накара коленете на Ювения да се подкосят от внезапно бликналите емоции. Извърна лице към него и тогава устата ѝ се приближи опасно до неговата.

– Какво те кара на мислиш така? – попита тя, като знаеше, че предложението за приятелство между мъж и жена беше само благовидно извинение за освобождаване на сексуалното напрежение.

– Не ми приличаш на жена, която обича да ходи по надбягвания с колесници – каза Агрипа, без да помръдва и сантиметър от нея. Отново ѝ целуна ръка. – А ръцете ти ми говорят, че си интелектуалка.

– Прав си – потвърди тя. След това доближи уста до ухото му, което се виждаше през великолепните черни къдрици, и прошепна: – Учителка по история съм.

– О! Имам нужда от уроци по история, и то отчаяна!

Продължиха да се редуват да си шепнат един на друг в ухото, като с всяка размяна на думи ставаха все по-близки.

– Човек в твоето положение трябва вече добре да познава историческите факти.

– Но не е така, Ювения. Понякога така се обърквам с имената и датите, че не мога да се меря с никого на симпозиумите (интелектуални вечери само за мъже).

– Мога да ти изпратя някои книги.

– Не, имам нужда от учител, който да събуди интереса ми и да ми обясни връзките между фактите.

– Много съм заета. Преподавам на Ливия Орестила, съпругата на императора.

– А, ето къде значи съм те виждал! На императорската сватба!

– Отново си прав, Агрипа. Освен това сме се засичали в двореца на няколко пъти.

– Да! Сега си спомням... – И той погали ръцете ѝ, които държеше. – Това е съдба, съдба...

– Каква съдба?

Когато започна и второто надбягване, Агрипа сграбчи Ювения за ръката:

– Ела, нека ти покажа.

Тя не можеше да се съпротивлява на дързостта му, а пък и не искаше. Той бързо я поведе надолу по стъпалата и после към прохода, от който се излизаше навън. Тръгването им бе забелязано само от Катег и Цецилий Курий.

– Коя беше жената с Агрипа? – попита Курий. Катег повика бързо един от агентите си и му нареди да разбере коя е непознатата.

Агрипа тичаше като маратонец през прохода под официалната ложа и дърпаше Ювения след себе си. Внезапно спря. Тя се блъсна в него и потъна в прегръдките му, взря се в очите му и затаи дъх, когато той притисна силно мускулестото си издължено тяло към кръшната ѝ фигура. Сексуалното напрежение между тях избуя за секунди и създаде неразрушима връзка, която прекрачи границите на приличието, времето и пространството. Ювения усети нарастващата му мъжественост да я подпира изпод полата, промълви няколко пъти немощно "не", но той вдигна брадичката ѝ и я целуна със страст, каквато само еврейските принцове излъчваха, когато някоя жена ги подпали с огъня на чувствата си. Тя никога не бе целувана по този начин досега, но инстинктивно разтвори уста и също го целуна, започна да хапе и смуче езика му с неподправената енергия на жена, която дълго време не е любена.

И тъй като нищо не го възпираше да бръкне под туниката ѝ, тя бавно разтвори крака и обви врата му, за да направи целувката им още по-страстна. Той я подпря на стената. Ювения вдигна и двете си колене и започна да люлее напред-назад таза си, докато той разпалваше сетивата ѝ, като търкаше стегнатата ѝ вулва с пръсти. Обгорена и изтощена от бурните емоции, тя отчаяно притискаше слабините си към еректиралия му пенис, без да осъзнава, че е прекалено голям за жена, която не е правила любов повече от година. Но двамата бяха така изцяло обзети от желание, че не спираха да се увиват един около друг, да се целуват и прегръщат, докато той не проникна в тясната ѝ цепка и не навлезе дълбоко в нея със серия от мощни тласъци. Тя затаи дъх от внезапната болка, но се отвори за него, изви се и се притисна в него, като нежно го помоли да не спира. Той замръзна в нея, докато пулсиращите ѝ лигавици вибрираха около твърдия му член, наслаждавайки се на удоволствието, което жената изпитва, когато размерът на мъжкия орган я изпълни и разтегне до предела ѝ.

– О! Агрипа, толкова е голям... Усещаш ли колко съм тясна?

– Да, Ювения, усещам... Това е невероятно!

– О, така ме изпълваш... – промълви тя задъхано.

Ювения го целуна диво и потрепери, започна да го хапе, докато той я блъскаше в стената и обладаваше тялото ѝ, което тя му предлагаше с дълбока страст, каквато досега не бе изпитвала никога през живота си. Докато се нанизваше на него, разтърсена от затихващите конвулсии на оргазма си, възгласите на тълпата отекнаха над тях и върнаха Агрипа обратно в действителността. Той извърна глава. Няколко души – сред които и агентите на Катег – наблюдаваха двамата любовници, но бързо се отдръпнаха, като разбраха, че нежеланото им присъствие е забелязано. Все още пълен с желание, Агрипа пусна на земята останалата без дъх Ювения и я поведе към външния площад.

Забравила за съпруга си, семейството и целия свят, Ювения скочи с Агрипа в колесницата му. Последва го полудяла от любов във великолепния му римски палат, в пищната му спалня. Отказваше да се осъзнае, не искаше да мисли или да реагира по никакъв друг начин, освен да повтаря нежните думи, които никога не бе изричала нито пред любовник, нито пред съпруга си, защото бяха погребани в най-тайните дълбини на душата ѝ, където не позволяваше да проникне нито мъж, нито пък приятел, нито някой друг, който да ѝ помогне да се освободи от задръжките си.

Но защитата на Ювения бе вече сломена от желанието на мъжествения еврейски принц в прохода под ложата, вече нито я имаше, нито ѝ трябваше. Беше гола, той също и я изпиваше с целувките си. Предлагаше му удивителната гледка на изненадващо хубавото си тяло и сладкия аромат на дълго потискана си чувственост. Големите ѝ гърди, които бяха надарени с чувствителни зърна, апетитно закръглените ѝ бедра, красивият ѝ мек корем, завършващ с продълговато храстче от тънки косми, които не успяваха да скрият външните ѝ срамни устни, привличаха ценителя Агрипа и го караха да мълви любовни думи, разпалваха страстта му към тази омагьосана от него жена, изпратена му от щедрата съдба.

Във вечния си стремеж да разбере какво прави всички жени толкова еднакви и в същото време толкова различни, Ирод Агрипа разтвори розовата плът около щръкналия ѝ малък клитор, бръкна в тясното отвърстие на налятата ѝ с кръв вагина, стимулираше всеки сантиметър от кожата ѝ, изсмукваше душата ѝ, изпиваше нектара ѝ, който боговете бяха създали за своите богини, нимфи и сирени, но който бяха дали и на простосмъртните жени, за да могат да го пият, когато ги посещаваха в сънищата им и ги целуваха между краката.

Освен с хубавата си външност, страстните прегръдки и целувки, спонтанните стенания, чувствените извивания и ентусиазираната реакция на всички плътски удоволствия, които той ѝ доставяше, Ювения очарова Агрипа и с качество, което той ценеше най-много от всичко, но рядко намираше в римлянките, които съблазняваше: физическа гъвкавост. Докато тя лежеше на леглото, той вдигна краката ѝ и ги натисна назад, за да усети по-добре аромата на плътта ѝ и да се наслади на есенцията на обилната ѝ овлажненост. И остана приятно изненадан, като видя, че тялото на Ювения – която от дете тренираше гимнастика – бе все още толкова податливо на разтягане и свиване, че тя можеше да си кръстоса глезените зад главата като индийски факир!

За еврейския принц бе истинско чудо да открие, че Ювения може така да се сгъва! За учителката по история пък бе истинско чудо да види, че физическите ѝ качества, които бе развила с тренировки, имащи за цел да поддържат здравето ѝ, могат да станат причина за толкова интензивни сексуални преживявания! Колко надълбоко проникваше той в нея! Колко много се радваше на напълно разтворените ѝ гениталии и тласъците на таза ѝ към него! Колко често и силно свършваше, когато той влизаше в нея от всички възможни посоки, въртеше я, слагаше я върху себе си, под себе си, със задните части нагоре и настрани, без да сваля глезените ѝ от врата ѝ! Колко умопомрачително ставаше триенето на члена му вътре в нея, когато въртеше таза ѝ в кръг, докато тя го бе яхнала! Колко много пъти достигна тя до малката смърт!

Късно през нощта, когато двамата любовници най-накрая утолиха първоначалните изблици на сетивата си, те похапнаха така необходимата им след всичко това вечеря, която робините на Агрипа поднесоха. Докато пушеше наргиле, той ѝ каза, че му е невъзможно да я пусне да си отиде, и я помоли да с е премести при него и да остане неограничено време. Поне докато влюбеността им не се уталожи малко и не започнат да гледат по-ясно в бъдещето. Ювения не бе на себе си от радост. Но след това си спомни, че е омъжена за Марк Виниций, римски центурион от XIII легион, който в момента се намираше на северната граница, и внимателно съобщи истината на Агрипа. Еврейският принц не беше от хората, които биха се отказали от жена заради такива съмнителни причини като семейното положение.

– Утре ще пишеш на съпруга си и ще му поискаш развод – каза той без колебание.

– Наистина ли толкова много ме искаш? – попита Ювения и покри лицето му с целувки, погали широкия му мускулест гръден кош и помириса подмишниците му, а изпаренията от наргилето още повече я възбуждаха.

– Никога не съм желал жена така, както желая теб, Ювения. Не знам дали искам да се оженя за теб, защото вярвам, че бракът е гробница за любовта, но ще се грижа за теб много дълго време.

– Аз мога сама да се грижа за себе си – заяви тя с влюбена усмивка. – Учителка по история съм, не помниш ли?

Ирод Агрипа беше много властен мъж и изключително ревнив при това.

– Моля те, скъпа... Не мога да си представя да излизаш, за да даваш уроци на непознати.

– Не се тревожи за това. Нямам уроци до есента. Само в двореца трябва да ходя два пъти седмично, за да преподавам римска история на Лейди Калигула.

Ирод вдиша дълбоко ароматния дим от наргилето си и поклати глава.

– Не, не. В двореца се събират най-отвратителните женкари на Рим. Те няма да те оставят на мира.

– Нямаш ли ми доверие, Агрипа?

– Разбира се, че ти имам, Ювения. Но те могат да използват магии, любовни отвари, отрови и дори да те изнасилят... За жена като теб е прекалено опасно да ходи там.

Сърцето ѝ преливаше от любов. Обожаваше го, а сега даже още повече, когато разбра, че той иска да я притежава цялата, и то да я има само за себе си. Точно за такъв мъж си бе мечтала винаги.

– Никой не се е осмелил досега да ме закача.

– Мъжете са странни същества... Щом разберат, че си моя, веднага ще тръгнат след теб – каза Агрипа, като си мислеше най-вече за Калигула, който обичаше да съблазнява жените на приятелите си, като в замяна им даваше от своите жени. А императорът беше прекалено важен за Агрипа, за да му откаже която и жена да си поиска.

– Ще направя всичко, което пожелаеш, принце мой – заяви тя и полегна, сгушила глава в скута му. – Утре сутринта ще отида да се видя с Ладиса и ще ѝ съобщя, че не мога повече да ѝ преподавам.

– Не би ли могла да ѝ пратиш оставката си писмено?

Тя игриво подръпна късата му брада.

– Не, Агрипа, ще я обидя. И някой ден ще стане ясно, че през това време съм била с теб, а това никак не изглежда добре.

– Хмм...

– Агрипа, скъпи, никой не знае, че съм твоя жена. Дори няма да ме забележат.

– Много хора ни видяха на надбягванията.

– Всички гледаха теб, защото си красив и известен – каза тя и го зацелува нежно.

– Може би... но ако ще ходиш в двореца, ще пратя домакинката ми Порция с теб.

Ювения се усмихна щастливо, застана на колене и опря гърдите си в лицето му.

На сутринта Ювения написа писмо на съпруга си и го даде на Агрипа.

– Тъжно ли ти е, че го правиш? – попита той, след като го прочете.

– Не, любов моя. За мен е чест и радост, че поиска да скъсам всички връзки с миналото си.

– Това е съдба, Ювения. Ние просто се подчиняваме на божествения замисъл – каза той. След това я целуна и вдъхна отново сладкия аромат на устата ѝ, която все още миришеше на удоволствието на първата им любовна нощ.

Агрипа изпрати писмото със специален частен куриер, който гарантираше доставката на свитъците до северната граница само за осем дни. Преди да пусне прекрасната учителка по история да напусне палата му, за да отиде до двореца, Агрипа трябваше не само да се бори с раздиращата ревност, която измъчваше сърцето му, но и с прилива на плътско желание, което копнееше за още любов, сякаш предната нощ беше само сън.

Но колкото и силни да бяха взаимните им влечения, Ювения ги потисна и тръгна надолу по стълбите на дома му, и се срещна с придружителката си Порция, която я чакаше пред портата. Без да имат ни най-малка представа, че предния следобед агентът на Катег е проследил учителката от амфитеатъра на Фламиний до палата на Агрипа и все още се крие от другата страна на улицата заедно с още един съгледвач, двете жени се качиха в носилката с двете кресла на принца и поеха към двореца.

Докато жизнерадостната петдесетинагодишна Порция чакаше в атриума, Ювения се срещна с Ладиса в нейните покои. Не ѝ беше лесно да съобщи на ученичката си, че повече няма да може да ползва услугите ѝ, но откровено ѝ обясни, че се е влюбила и иска да прекарва цялото си време с любимия мъж. Ладиса бе трогната от честността ѝ и прие оставката ѝ, без да пита кой е новият ѝ любовник. За щастие предишните дни Лейди тайно бе подготвила договор за продажбата на храма на Инцитатус, който Ювения трябваше само да подпише, за да ѝ прехвърли собствеността на имота. След това Ладиса ѝ даде две кесии със златни монети. Едната – за да ѝ плати за уроците, а другата – за персонала на храма. Помоли я да предаде на охранителите и конярите, че скоро ще бъдат освободени.

Ювения забърза обратно към атриума и увери тревожната Порция, че всичко е минало добре, след това двете напуснаха двореца. Качиха се в носилката и Ювения каза на придружителката си, че трябва за малко да се отбие до едно място наблизо и да свърши лична работа от името на Ладиса. Като стигнаха входа към храма на Инцитатус, Ювения остави Порция в носилката, влезе в градината и плати на персонала. Уведоми ги, че ще бъдат освободени преди залез слънце. Все още без ни най-малка представа, че са следени, двете жени продължиха към къщата на Ювения. Пет от робите на Агрипа вече ги чакаха в една каруца, както бе планирано. В дома на съпруга си Ювения съобщи на свекърва си, че трябва да се изнесе, но не ѝ даде повече обяснения. Порция ѝ помогна да събере личните вещи, безбройните свитъци и подшити книги в няколко сандъка и нареди на робите да ги отнесат в каруцата.

Цялото преместване щеше да мине без проблеми, ако не беше шпионирано от информаторите на Катег.

Няколко минути след като Порция и Ювения си тръгнаха, последвани от единия от агентите, другият отиде при свекървата на Ювения и получи от нея достатъчно информация за семейното ѝ положение, независимата ѝ личност и професията ѝ. Но пък тъй като възрастната жена не знаеше, че снаха ѝ е била учителка на Лейди Калигула, причината Ювения да отиде първо в двореца, а след това до малкия храм така и не стана ясна на информатора. Единственият интересен факт беше, че съпругът на Ювения е многократно награждаван центурион от XIII легион, който вероятно щеше доста да се разгневи на Ирод Агрипа, ако знаеше, че еврейският принц спи с жена му.

Следобед двамата агенти докладваха на Катег какво са открили. Сенаторът самодоволно се усмихна. И тъй като осъзнаваше политическите последствия, едвам успя да скрие тържеството си! Еха! Римлянка, законно омъжена за герой от войната, който се бие за страната си срещу злите германски племена по северната граница, не само че е вулгарно съблазнена, а вероятно и завлечена, и изнасилена от един от най-добрите приятели на Калигула, при това на публично място, и то по време на погребалните надбягвания в чест на един от най-почитаните патриции, но също така е и дръзко отвлечена от семейния си дом, в който е живяла със съпруга си, след това по скандален начин е принудена да се нанесе при еврейския принц и да го обслужва по най-гнусен начин. Как ли би се приела сред армията тази история за предателство и прелюбодейство?

На Катег му секна дъхът при тези мисли. Точно това му трябваше! Сега вече държеше Калигула за топките! Като се поукраси както трябва и като се раздуе, историята на Ювения можеше да се превърне в най-обсъжданата тема в града. Престижът на Калигула сред римските легиони ще бъде унищожен завинаги. А конспирацията против императора ще получи пълна подкрепа от военните и патриотичните граждани на Рим. Най-добрият приятел на Калигула изгонен от Вечния град! Императорът в капан в двореца, обсаден от гневна тълпа! Охо! Охо! Ето накъде водеха събитията след убийството на Сервилий! Затова умря той! Не за да пробута някакъв дребен секс скандал с долна курва и тъп гладиатор, а за да провокира унищожително разтърсване в самото сърце на римската императорска власт! О, колко милостива бе съдбата! Какъв коз държеше в ръцете си! Започналият верижната реакция, която води към невероятни резултати, може да се смята за основател на Втората римска република, нищо по-малко!

"Успокой се – каза си Катег. – Мисли трезво. Съдбата е избрала теб и никого друг, защото беше достатъчно далновиден да вземеш агентите със себе си на надбягванията. И сега държиш в ръцете си невероятен коз... Стискай го здраво и не казвай на никого какво си намислил да правиш с него."

– Е, какво мислиш за това, Катег? – попита агентът, който бе открил, че Ювения е омъжена за Марк Виниций.

– Хм... нищо особено – отвърна сенаторът, подценявайки важността на информацията, за да избегне прибързания ентусиазъм и да предотврати клюките. – Не можем да имаме вяра на някаква старица, която вероятно си няма и представа какви са действителните връзки на сина ѝ с тази жена.

– Да съберем ли информация за този Виниций? – предложи другият агент.

– Нека си помисля – каза Катег. – Засега ми напиши пълен доклад, подпиши го и не забравяй, че си се заклел да пазиш тайна. Не искам повече грешки като при разследването на убийството на Сервилий.

Двамата съгледвачи се подчиниха. Написаха доклада си на восъчни плочки и напуснаха къщата на сенатора. Катег си отбеляза нещо на един свитък, нарисува някаква карта, добави стрелки и символи, както правеше, когато чертаеше следващи ходове и отбелязваше приоритетите си. Дали да не уведомят Виниций, докато е все още на север? Или пък да го повикат в Рим и тогава да му кажат? Ами ако на центуриона не му пука за развратното поведение на жена му? Преди да предприемат каквото и да било, трябваше да научат повече за възгледите му. Някой трябваше да отиде до Опидум Убиорум – който сега след указ на Калигула се наричаше Колония Агрипина, – да се види с Виниций и да говори с него. Но кой би могъл да предприеме такова пътуване през Алпите и още по на север по река Рейн сред такава люта зима? Катег не можеше да напусне Рим. Хмм... играта не беше толкова проста, колкото изглеждаше на пръв поглед. Но фактите бяха налице и трябваше да бъдат използвани.

На сутринта след нони на януари Бризея отново се върна при Друзила като началничка на робините.

Принцесата беше окрилена от промяната, която веднага забеляза в гордата галска робиня, когато тя дойде в покоите ѝ да я поздрави. Лицето ѝ грееше, тялото ѝ бе по-гъвкаво, сковаността му беше изчезнала. Бризея се усмихна и прегърна своята домина, благодари ѝ за това, което бе направила, за да извади на бял свят естествената ѝ чувственост, разказа ѝ за невероятните си приключения в комарджийското свърталище на Муций все едно това бе най-вълнуващия епизод в живота ѝ. След това свали туниката си, за да покаже, че след грижите на сестра му по нея не бяха останали никакви синини и белези.

– Бяхте толкова права, домина! – каза Бризея, докато развързваше долните ѝ дрехи. – Всички жени имат нужда от време на време да забравят за всякакви разумни задръжки и да позволят на телата си да експлодират, и то не само с един или двама любовници, а с много, много, много!

Вече гола, Бризея весело се завъртя, вдигна ръце и показа тялото си.

– Три дена на пълна забрава от време на време са така освежителни! – добави галската робиня с блеснали очи. Спря се насред стаята и постави ръце върху тесния си ханш, разтвори леко крака в класическа манекенска поза.

Очарована, Друзила се приближи, погали малките ѝ гърди и погледна щръкналите им зърна, по които нямаше и следа от мъченията, на които са били подлагани.

– А какво става в ума ти? – попита принцесата.

– Прелива от фантазии – отвърна Бризея.

– Мастурбира ли?

Робинята кимна.

– Снощи, след като Ламита ме върна в двореца.

– Хареса ли ти, а?

– Да... Сега вече харесвам всичко.

Друзила докосна с устните си нейните. Бризея затаи дъх и полуотвори уста. Нима принцесата наистина се канеше да я целуне? Да... Езикът на Друзила започна бавно да обикаля вътрешната страна на устните ѝ и тя я усети как издиша топлия си дъх право в устата ѝ. Бризея се осмели да ѝ отвърне по същия начин, като пое дъха ѝ и издиша своя собствен в нейната уста, след това облиза върха на езика ѝ. О, колко беше приятно! Друзила я погали от двете страни на голите гърди и я придърпа към себе си, започна да върти език, докато повърхностното дразнение на устните им не се превърна в истинска целувка. Бризея стана по-смела и прегърна своята домина, която я притисна още по-силно и започна да опипва прекрасните ѝ заоблени задни части и да търка пубиса си в нейния, предизвиквайки прилив на силно желание.

– О, Друзила... – промълви задъхано робинята, докато двете се целуваха с необуздана страст, но веднага отвори широко очи със страх, като осъзна, че нарича господарката си по име, което беше строго забранено на робите. – О, съжалявам, домина – простена Бризея, докато целуваше устните на Друзила и я галеше по шията.

– За какво съжаляваш? – попита Друзила, без да прекъсва целувката.

– Че те нарекох по име.

– Няма нищо, Бризея. Наричай ме по име.

– Оо... Друзила, Друзила! – въздъхна галската робиня и прегърна принцесата през кръста, взря се в дълбоките ѝ зелени очи, погали задните ѝ части през туниката, като се притискаше все повече и повече в нея. Когато Друзила плъзна ръка към слабините ѝ и започна да опипва мокрите ѝ срамни устни, Бризея се осмели да разкопчее туниката на принцесата, а тя пък ѝ позволи да се свлече от голото ѝ тяло... А сега! Сега вече рангът нямаше значение! Друзила и Бризея се прегръщаха и целуваха с най-голямата страст, която някога бе извирала от голите им тела, милваха се, галеха се и се облизваха навсякъде, задъхваха се и стенеха, любиха се върху възглавниците, търкаха и притискаха вулвите си една в друга, смучеха и дразнеха потрепващите си клитори, проникваха с пръсти във вагините си, заплитаха крака, викаха и се търкаляха по килима, докато достигнаха върха на удоволствието.

Като две влюбени жени от остров Лесбос, които току-що са открили, че любовта няма граници, а благославя всичките си истински поклонници с еднаква сила, принцесата и робинята споделиха тръпките и емоциите на сетивата и душите си, докато взаимното доставяне на удоволствие не уталожи копнежите им, не ги остави без дъх и не ги потопи в пълна забрава. Но такива вълшебни мигове не продължават дълго. Двете любовници не си играеха на древния Лесбос на поетесата Сафо, а в сърцето на римската власт и политика.

– Не искам да се влюбваш в мен – предупреди Друзила с тих глас и погали кестенявата коса на Бризея, докато галската робиня покриваше лицето ѝ с нежни целувки.

– Нима е възможно да потисна това, което така мощно изпълва сърцето ми? – попита Бризея по-скоро себе си, отколкото любовницата си.

Друзила притвори гневно очи и миг по-късно вече бе застанала права над Бризея.

– Да, възможно е! Възможно е! Възможно е! – повтаряше принцесата, докато я риташе в бедрото. – Целуни стъпалата ми, робиньо!

Бризея се наведе и целуна стъпалата на Друзила.

– Прости ми, домина – каза тя, усещайки, че въпреки грубостта си Друзила се опитва да ѝ покаже разликата между тях и да овладее емоциите си, а това наистина беше причината за промяната в настроението ѝ. Принцесата се взря в крехката робиня, която все още стоеше на колене и очакваше заповеди, след това пое дълбоко въздух и се успокои, но запази гневната маска.

– Обличай се и се захващай за работа – нареди ѝ тя.

Бризея стана с обичайното си достойнство, облече туниката си и вдигна туниката на принцесата.

– Да ти приготвя ли вана, домина?

– Не... Просто ми избери друга туника и я донеси.

Докато Бризея беше в гардеробната, Друзила се разходи весело на пръсти по терасата, наслади се на гледката и се протегна чувствено съвсем гола зад парапета пред целия град.

Бризея се върна с чиста туника.

– Кажи, това не е ли най-меката зима, която някога сме имали? – попита Друзила, без да се обръща.

– Да, домина. Най-меката и най-прекрасната, която помня – отвърна Бризея, докато помагаше на принцесата да се облече.

– Ще ми бъдеш ли вярна само на мен? – попита Друзила и я погали по устните.

– Само на теб, домина. Аз съм неподкупна.

– Добре... – каза принцесата и протегна ръка към нея, за да я целуне. – Сега върви и кажи на Октавия да дойде при мен.

Бризея скръсти ръце на гърдите си и почувства как сърцето ѝ радостно бие, след това се поклони и с изящна стъпка се отдалечи към гардеробната, като много добре знаеше, че Друзила я гледа.

Скоро след това в кабинета на принцесата влезе Октавия, облечена в красив хитон, който обгръщаше хубавите ѝ крака и стройната ѝ момчешка фигура.

– Викали сте ме, домина?

– Влизай, Октавия. Готова ли си за последния епизод от пиесата?

– Разбира се, домина.

– Направих някои промени на ролята ти в последната минута – съобщи ѝ Друзила. – Чандра, дванадесетгодишната проститутка, която играеш, ще бъде арестувана в бордей и предадена на съдията Курсос.

– Ролята ще се играе от цензор Публикола Тудитаний, както бе решено, нали?

– Точно така. Какво мислиш за него?

– Много грозен и страшен човек, но пък е силен и честен.

– Ами съпругата му Скрибония?

– Тя ме мрази.

– Защо? – попита принцесата.

– По време на антракта на последното ни представление отивах към женската съблекалня и съпругът ѝ ме сграбчи и ме блъсна вътре. Имах само малък воал, вързан през ханша ми, и той започна да ме целува и да ме опипва. Забрани ми да крещя и тогава... тази ужасна жена, съпругата му... влезе и ни видя, и вместо да се разкрещи на мъжа си, зашлеви мен и ми каза, че ще ме накара да си платя много сериозно за това прегрешение.

– Какво правехте, когато тя влезе?

– Той ме принуждаваше да му правя фелацио...

– Хм... Не звучи сериозно.

– Е, не е кой знае какво, но беше доста дълго. Той го пъхаше дълбоко в гърлото ми и ме давеше.

Друзила се усмихна.

– Добре, добре...

– Но тя беше бясна и се държа отвратително! Дори се разгневи още повече, когато изпълняваше ролята си на Мегера, съпругата на съдията, която идва в бордея и ме вижда да прегръщам любимия си клиент Мариний.

– Това може да е добре за края на пиесата.

– Защо? – попита Октавия с лошо предчувствие.

– В новата версия на пиесата съдия Курсос разпитва Чандра и я кара да лъже, че клиентът ѝ Мариний е бил подкупен.

– Но Мариний отказа подкупа! – възкликна Октавия.

– Знам, знам... Само че съдията трябва да се превърне в истинския злодей.

– Да му казвам ли, че Мариний е взел подкупа?

– Разбира се, че не! Съдията ще опита всичко, за да накара Чандра да лъже, но ти няма да лъжеш, разбра ли?

– Мразя да лъжа... Какво ще се опита да ми направи?

– В новата версия съдията ще те върже за китките с въже, ще го прехвърли през клона на дървото на мъдростта и ще те вдигне да висиш на него, като докосваш земята само с върховете на пръстите си.

– Напълно гола? – попита Октавия.

– Разбира се. Публиката трябва да намрази съдия Курсос заради това, което причинява на невинната Чандра.

Октавия преглътна.

– Какво ѝ причинява?

– Лоши неща...

– Бой с камшик? – попита Октавия и сложи длан пред устата си.

– Да. Харесва ли ти да те шибат?

Октавия преглътна отново.

– Ами да... понякога изпитвам гаудиум, но само когато го правите вие.

– Не ми ли каза, че си изпитала мощен множествен гаудиум в таверната на Ромул, когато онази мъже шибали кунуса ти с колан?

– О, тогава ли... ами съвсем слабо – отвърна Октавия, която бе забравила, че е излъгала Друзила за случилото се в таверната по време на моминското празненство на Ладиса.

– Както и да е, в новата версия на пиесата съдията Курсос ще те пребие с връзка клонки от плачеща върба, както наказваме престъпниците, но няма да е много силно.

– Защо няма да е силно? – попита Октавия.

– Защото ударите с клонки от плачеща върба са много болезнени. Но тогава съпругата му Мегера, позната още като Скрибония Тудитания, ще влезе и ще порицае съпруга си, че е много мек.

– О, не! – възкликна Октавия.

– Да. Тя трябва да изглежда дори по-противна от съдия Курсос. Ще грабне бича от ръцете на съпруга си и ще те нашиба много силно, дори ще те измъчва с щипки и други инструменти.

– О, домина! След случилото се в съблекалнята тя ще го направи съвсем наистина.

– Всичко трябва да е истинско, Октавия. Не искаме да лъжем публиката, нали?

– Ами не... но тя ще ме накара да пищя.

– Това е добре, Октавия... Чандра трябва да пищи. Най-важното е, че няма да успеят да я накарат да излъже за подкупа на Мариний.

– Разбирам...

– Накрая, когато задните ти части са силно зачервени и с морави ивици от ударите, Мегера ще повика робите си. Те ще те свалят от клона и ще те обърнат с главата надолу. Съдията Курсос ще те напляска с твърда бухалка и след това Мегера ще ти жигоса задните части.

– Наистина? – попита ужасената Октавия.

– А как иначе, Октавия? Не си ли си мечтала да те жигосат?

Октавия кимна, а от очите ѝ потекоха сълзи.

– Колко голямо ще е жигосването? – попита младата робиня с разтреперан глас.

– Хмм, малко – отвърна Друзила и сви върховете на палеца и показалеца си един към друг. – А и формата му е хубава: малка змия, навита на спирала. Много ще ти отива.

– Мислите ли? – изхлипа Октавия.

– Да, но ще трябва да натиснат хубаво в плътта ти нагорещеното желязо и не трябва да мърдаш, иначе рисунъкът ще се изкриви.

– Ще трябва да ме държат здраво.

– Сигурна съм, че публиката ще бъде изцяло на твоя страна и ще вика гневно към съдията и съпругата му. Искаме зрителите да ги намразят. Тогава Мариний ще призове бог Нептун, който ще се появи върху морска вълна и ще вкамени насилниците. Мариний ще те спаси в името на любовта, но тъй като ще си изтърпяла прекалено много болка, ще умреш в ръцете му. И докато музикантите свирят триумфална мелодия, Нептун ще те вдигне в силните си ръце и ще те предаде на елисейските ангели, които ще долетят от тавана на театъра.

Октавия плачеше. Друзила я помилва.

– Много трогателна история – простена Октавия.

– Ще станеш героиня. Публиката ще се влюби в теб.

– А вие? Ще ме обичате ли, след като ме жигосат?

– Повече отвсякога, Октавия. Искам да си смела, разбра ли?

– Ще се опитам, домина... А злодеите ще бъдат ли наказани?

– Гневът на Нептун ще бъде страховит. Цензор Тудитаний и съпругата му Скрибония дори не знаят, какво ще им стори богът на моретата.

Октавия се усмихна доволно.

– Може ли да предложа нещо?

– Давай – каза Друзила.

– Няма ли да е добре, ако накрая, след като злодеите са наказани, Чандра като по чудо се съживи?

Друзила погледна младата си робиня и се усмихна:

– Много добра идея, Октавия. Разбира се! Възкръсването ти ще направи края още по-вълнуващ.

Октавия сграбчи ръката на Друзила и я целуна.

– Радвам се, че ви харесва, домина.

Принцесата погали Октавия по главата, знаеше, че момичето тръпне от вълнение за предстоящото тази вечер.

– Бръснала ли си се скоро? – попита я Друзила.

– Не още, домина. Ще го направим точно преди представлението, за да съм мека и гладка, все едно наистина съм малко момиче.

– Добре... А сега върви да почиваш. Медитирай и се приготви за ролята си. И помни, че довечера, ако я изиграеш добре, с истински чувства, ще станеш звезда и пример за подражание. Народът на Рим ще те обожава. Ще искат да те видят и докоснат жига ти като нещо свято, ще ти се възхищават за стоицизма и куража.

Разплакана от самосъжаление, Октавия прегърна Друзила и изля потоци от сълзи върху рамото ѝ.