Лейди КАЛИГУЛА

Речник на термините

(думите с курсив също могат да бъдат намерени в речника)

~ ~ ~ ~ ~

3-те М – с тези инициали обозначавам съвременната социално-икономическо-религиозна система, основана на трите М – моногамията, монопола и монотеизма. Системата се характеризира от префикса "моно" – "един, единичен". Тази система създава и възпитава това, което американският политически философ от немски произход Херберт Маркузе (1898-1979) нарича "едноизмерен човек", т.е. личност, която е отчуждена от разнообразните страни на съществуването; личност, която е изоставила търсенето на смисъла на своето битие, на времето, в което е, на причините за своето съществуване; личност, чийто колеблив разум е лесна жертва на манипулация от страна на свръхцензурираните съвременни медии (3-те М); личност, която пасивно следва институционализираното образование и абсурдните доктрини на обществото; в крайна сметка, това е личност, която е загубила независимостта и себеуважението си и е станала пионка в играта на системата – по този начин е загубила и възможността да допринесе за промяната на обществото и културата, от които е част. Системата на трите М е постигнала тоталитарен контрол върху масите основно чрез сексуалната репресия.

~ ~ ~ ~ ~

10-те заповеди – според юдаистката традиция единственият Бог (виж монотеизъм) дал на легендарния еврейски пророк Мойсей десет заповеди; някои религиозни историци смятат, че Мойсей се е срещнал с бог Йехова на Синайската планина около 1250 г. пр. н. е., след като еврейският народ е освободен от египетското робство – според легендите от фараона Рамзес Велики. Тези заповеди останали известни само на юдейския народ през почти цялата гръко-римска история и единствено евреите им обръщали внимание. Основните изисквания (като "не кради", "не убивай", "не лъжи" и т.н.) били сравнително обичайни, с изключение на две от заповедите, които се опитвали да ограничат сексуалността на човешкото поведение ("не прелюбодействай" и "не пожелавай жената на ближния си"). Етнически разнородното население на Римската империя по принцип се присмивало на подобни наивни разпоредби, но тези две заповеди били толкова абсурдни, че били пренебрегвани дори от религиозните евреи.

Желанията на повечето хора не могат да бъдат регулирани от какъвто и да било върховен авторитет, тъй като всяка привлекателна жена автоматично възбужда сексуален интерес у всеки здрав мъж, независимо от "божествените" разпоредби. Колкото до "нечистите актове", също порицавани в Библията, ако някой предполага, че това са мастурбацията, оралният и аналният секс, трябва да има предвид, че те са прекалено естествени и разпространени, за да бъдат наричани "нечисти", и следователно се пораждат многобройни дискусии и интерпретации какво всъщност е истинското значение на това мистериозно изискване на еврейския Бог. Въпреки това, 1600 години след тяхната предполагаема "доставка" на Мойсей, когато около 323 г. се свиква Никейският събор (Никея, град в днешна Турция), за да се установят догмите на християнството, 10-те заповеди са вмъкнати дословно в новата християнска религия. В резултат на това спазването на тези заповеди е налагано от християнските власти чрез мъчения и кланета (по време на кръстоносните походи и при "обученията" на Светата инквизиция) на всеки, който е имал нещастието да живее в страни, намиращи се под власттта на християнството.

~ ~ ~ ~ ~

Ab Urbe condita (абревиатура: aUc, превод – от основаването на Града, т.е. на Рим). Този латински израз е използван, за да се "отмери" началото на римския календар. Годините в него са се смятали "от годината на основаването на Рим". Според християнския календар, в който за начало се взима предполагаемото раждане на Исус Христос, годината на основаването на Рим е 753 г. пр. Хр. (Виж Приложение 1 за древните системи за измерване на времето.)

~ ~ ~ ~ ~

AD – инициалите на Anno Domini; превод – в годината от Господа (подразбира се от раждането му). Изразът AD е използван в християнския календар, за да се означат годините "след" предполагаемото раждане на християнския пророк Джошуа от Назарет, известен като Исус Христос. Днес светски ориентираните хора предпочитат да обозначават тези години чрез израза "преди и след новата ера" (на англ ез. СЕ = Common Era). (Виж Приложение 1 за древните системи за измерване на времето.)

~ ~ ~ ~ ~

"Alea iacta est." ("Жребият е хвърлен!") – тази фраза става известна, тъй като е казана от Юлий Цезар, когато решава да прекоси река Рубикон и да навлезе с XIII легион Гемина в същинската Италия на 16 декември 50 г. пр. н. е. Оттук започва неговата победоносна кампания срещу Помпей и римските бони, които напуснали скоростно Рим, оставяйки града и всички богатства в ръцете на Цезаровите войски. Тази фраза се използва и днес, за да се изтъкне моментът на взимане на важно решение.

~ ~ ~ ~ ~

Ave! – латински израз за поздрав – здравей, привет.

~ ~ ~ ~ ~

Carpe diem! – латински израз, буквално означаващ "Улови деня!" Смисълът му е, че човек трябва да се възползва от всеки ден, без да се замисля много за бъдещето. Добре позната философска идея от римски времена (приписвана на Хораций), използвана и днес.

~ ~ ~ ~ ~

Casus belli – латински израз, означаващ повод, причина за започване на война.

~ ~ ~ ~ ~

Ecastor! – в превод – "Кълна се в Кастор!". Възклицание, често използвано от римските жени, свързано с близнаците Кастор и Полукс, Диоскурите (синовете на Зевс и Леда), които спасяват моряците от корабокрушения и осигуряват благоприятни ветрове. Близнаците били на особена почит в Рим, тъй като според легендата се сражавали на страната на римляните в решителната битка при езерото Регилиус (494 г. пр. н. е.) и им помогнали да победят лигата на латинските племена, а след това отнесли новината за победата в столицата. Като спомен за техния кураж римляните им издигнали храм на форума. Най-накрая Зевс ги превърнал в небесно съзвездие – Близнаци.

~ ~ ~ ~ ~

Edepol! – латински израз – "Кълна се в Полукс!", "Наистина!". Предпочитано от римските мъже възклицание.

~ ~ ~ ~ ~

Fortuna Huiuisce Diei – в превод "Късметът на този ден" – храмът на богинята на днешния късмет, изграден по времето на Сципион Африкански (около 200 г. пр. н. е.) в просторен парк отстрани на Апиевия път, на няколко километра южно от Рим.

~ ~ ~ ~ ~

Post mortem – превод – след смъртта; обикновено се използва да означи аутопсия.

~ ~ ~ ~ ~

Post scriptum – превод – след написаното. Инициалите PS се използват и днес в почти всички езици, за да се посочи параграф, написан след основния текст.

~~~~~

Prisca sapientia (приска сапиенция) – израз, буквално означаващ древното знание, предишната мъдрост.

~ ~ ~ ~ ~

Quid pro quo – буквално това за това, какво за какво – израз, чийто смисъл е, че даваш нещо в замяна на друго нещо.

~ ~ ~ ~ ~

S.P.Q.R. (на латински език Senatus Populusque Romanus) – Сенатът и римският народ. Върховният символ на Рим и Римската империя от времето на Републиката (около 500 г. пр. н. е.) до края на Западната Римска империя (около 500 г. сл. н. е.). Днес все още се използва като символ на град Рим, столицата на Италия.

----

Тасе! – Млъкни!

~ ~ ~ ~ ~

Vae Victis! (превод – "Горко на победените!") – прочута фраза, казана от галския вожд Брен след поражението му от римляните през 390 г. пр. н. е., когато римляните поискали огромна сума в злато за откуп на пленниците.

~ ~ ~ ~ ~

Veni, Vidi, Vici (превод – "Дойдох, видях, победих!") – прочути думи на Юлий Цезар, които той пише в писмо до своя приятел Аманций в Рим, след светкавичната му победа над огромната (около 200000 души) армия на понтийския цар Парнас в битката при Зела (днешна Централна Турция). Цезар се сражавал с три легиона (около 15000 души) плюс около хиляда ветерани от VI легион. Аманций докладвал на Сената в Рим с точно тези думи на Цезар, които се превърнали в синоним за бърза победа.

~ ~ ~ ~ ~

Агмен (agmen) – бойният строй на римските легиони. Точният агмен е установяван от командващия всеки легион или армия в зависимост от продължителността, целта и предназначението на военния поход, както и от географските особености на региона, в който се провеждат военните действия.

~ ~ ~ ~ ~

Агора – дума от гръцки произход, означаваща "най-големия площад в града".

~ ~ ~ ~ ~

Азия Минор (Asia Minor) т.е. Мала Азия – провинция на Рим, обхващаща територията на днешна Западна Турция. Богата и високоцивилизована област, част от бившата гръко-елинистична империя. Легендарният град Троя е разположен в северозападния край на Мала Азия (виж Елена от Троя). Прочутите гръцки градове Пергам (в който се намирала много престижната древна библиотека, съперничеща по значение на Александрийската), Ефес (прославен от огромния храм на Артемида (Диана) – богинята на лова, сестра на Аполон, обявен за едно от седемте чудеса на древния свят) и Халикарнас (с неговия прочут Мавзолей – великолепната гробница на цар Мавзол – също едно от седемте чудеса на древния свят) били голяма културна и туристическа атракция за всички знатни римляни.

~ ~ ~ ~ ~

Амфитеатърът на Фламиний – сравнително голям, кръгъл (овален) театър, разположен извън помериума на Марсово поле. Тъй като Колизеумът (официално наричан амфитеатър на Флавиите) е започнат през 72 г. от император Флавий Веспасиан и е завършен през 80 г. от сина му император Тит Флавий, единствената арена, на която са се провеждали забележителните гладиаторски игри (munera gladiatoria) по времето на Калигула (37-41), е този театър, побиращ 35000 души, построен около 150 години преди идването на Калигула на власт от римски консул от рода на Фламиниите. По-късно театърът е ремонтиран и обновяван няколко пъти.

~ ~ ~ ~ ~

Аква Апия (Aqua Appia) – римското име на най-големия акведукт, пресичащ от изток на запад цялата южна територия на Рим, който пренасял водата от изворите на разстояние 80 километра, за да снабдява е живителната течност около един милион души, живеещи в столицата на империята по времето на Калигула (37-41). Римляните развиват изключителни умения в областта на изграждането и технологията на водопроводите сред всички антични народи. Сложно функциониращи акведукти (водопроводи) и канализации са изградени във и около всеки римски град на територията на империята; издигнати са пищни, огромни обществени бани, на които няма подобни дори в съвременния свят. Сред най-изумителните постижения на римската цивилизация са фонтаните – големи или малки, – радващи гражданите със зрелищната игра на водните струи, сифоните и сръчно направените пещи, с които се затопляла водата и стаите на баните и домовете.

През Средновековието варварите и християните унищожават почти всички антични и римски постижения и творби. Липсата на акведукти, канализация и бани превръща европейските градове в истински кочини, сред които се ширят всякакви болести и зарази. През тези тъмни векове се разпространява и чумата, а атмосферата е допълнително потискана от суеверията и невежеството; християнската църква насилствено осъществява "най-великия обрат в историята", като налага заплашителното си монотеистично верую и го "налива" в главите на безпомощните, доверчиви маси, които са били лесна плячка, след като вече ги е нямало чудесата на Рим и лъчезарните богове и богини от древните времена.

~ ~ ~ ~ ~

Анилингус (anilingus) – акт, при който се целува, ближе и смуче ануса на мъжа или жената, за да се достави удоволствие чрез потръпванията и миризмата в областта на тази специфична ерогенна зона.

~ ~ ~ ~ ~

Анцила (ancilla, мн. ч. ancillae) – слугиня, обикновено робиня, макар че не е задължително. (Виж робство.)

~ ~ ~ ~ ~

Анциум – днешният град Анцио; пристанище на Тиренско море, на около 48 километра южно от Рим. Известен с провелата се тук продължителна и кървава битка между американските и немските войски по време на Втората световна война през 1944 г.

~ ~ ~ ~ ~

Аполон – Аполон е най-привлекателният и най-харесваният от всички богове на планината Олимп, почитан на второ място след Зевс (когото римляните наричат Юпитер). Единствено неговото име от имената на гръцките богове не е променено от римляните при превода им на латински език[6]. Той е бог на младостта, музиката, поезията, здравето, медицината и прорицанията. Въплъщава идеала за мъжка красота и като такъв е особено почитан (или би трябвало да е почитан) от всички хомосексуални мъже по света.

Аполон бил син на Зевс, заченат след страстна връзка с титанката Лето (или Латона), една от многобройните жени любовници на Зевс, живееща на гръцкия остров Делос. Когато Аполон бил роден, съпругата на Зевс, Хера (която римляните наричат Юнона), изпитала огромна омраза към новия наследник на мъжа си. Тя поискала да хване бебето Аполон, за да го убие, но то скочило в морето и се скрило от погледа ѝ. Най-накрая един делфин спасил момчето и го отвел далече от остров Делос, чак в континенталната част на Гърция. Аполон нарекъл мястото, където се установил, Делфи (на гръцки език – делфин) в чест на делфина, който спасил живота му. Земята в района на Делфи принадлежала на богинята Гея (богинята Земя); на Аполон му се наложило със сила да я отвоюва от нея и така станал единственият господар на Делфи.

В Делфи поклонниците на Аполон изграждат светилището на Делфийския оракул (от латинския глагол oro – моля се), което става най-прочутото и посещавано място за прорицания на всички времена. Археологическите данни свидетелстват, че първият храм на Аполон е построен около 1500 г. пр. н. е., което означава, че Делфи е най-древното сакрално място на западната цивилизация, а Аполон е нейният най-древен бог. Първият храм е впоследствие наново изграден и разширен, за да отговаря на нуждите на идващите от целия свят хора. В Делфи освен Аполон е почитан и Дионис, бога на виното и екстаза, когото римляните наричат Бакх – той идвал да спи в светилището всяка нощ. Хората принасяли в жертва агнета, зърно и плодове, отправяли молитвите си към двете божества и търсели отговор на въпросите си от Пития, жрицата на Делфийския оракул, която седяла или лежала върху мраморен квадратен олтар, покрит с овчи кожи и постелки. Пития била най-често млада жена, понякога дори невръстно момиче. Докато се концентрирала и отдавала на ритуала, тя била обгръщана от гъсти, цветни, афродизиако-психеделични изпарения, които я правели невидима за поклонниците. Около олтара няколко сатири (в случая – мъже, играещи тази роля) и жреци стимулирали сексуално Пития с ръце, уста и различни олисбос (изкуствени фалоси). Точно когато била на границата да изгуби контрол, докато се гърчела от божествения оргазъм (gaudium на латински език, т.е. екстаз), главният жрец я обладавал и приемал думите на нейното предсказание. Тъй като Делфийският оракул се превърнал в световна сензация, жреците на Аполон "отглеждали" няколко Питии едновременно, за да имат винаги по една на разположение. По време на Златния век на Атина (500-350 г. пр. н. е.) са набирани и млади момчета за ролята на Пития. Те били обличани като момичета и изричали своите предсказания в същото екстатично състояние, докато жреците на Аполон ги обладавали анално.

Най-красивата от мраморните статуи на Аполон е прочутият Аполон Белведерски, изваяна около 200 г., в края на Римската империя и открита около 1500 г. на няколко километра южно от Рим. За нещастие статуята попада в ръцете на Ватикана. По-късен папа заповядва не само да бъдат възстановени изгубените през вековете ръце на Аполон – което до известна степен е похвално намерение, – но също така да бъдат покрити гениталиите на бога с унизително смокиново листо. Това отвратително деяние спрямо античното изкуство е обида за великия бог, както и за всички хора, съзерцаващи изумителната му физика, които не знаят за цензурата на Ватикана и биха могли да предположат, че творците от античната епоха са шепа смирени божи кравички, срамуващи се да изобразят най-привлекателните части на човешкото тяло. Тъй като това няма нищо общо с истината, само ще заключа, че това е един от хилядите методи, използвани от църквата, за да трови умовете на наивните хора и да ги държи заробени чрез сексуалната репресия.

~ ~ ~ ~ ~

Ауреус (aureus, мн. ч. aureii) – златна монета на стойност приблизително 50 днешни долара.

~ ~ ~ ~ ~

Базилика – голяма сграда, център за срещи и пазари, с бани, гимнастически салони и заведения за хранене.

~ ~ ~ ~ ~

Батавска стража – група от 300 германски воини, набрани за първи път от бащата на Калигула, Клавдий Друз Германик, управител на трите Галии; тези стражи са избирани от племето батави, живеещо северно от река Рейн, днешна Южна Холандия. Имали репутацията на безстрашни воини, съвършено обучени и абсолютно предани на Калигула.

~ ~ ~ ~ ~

Биларий (bilario) – стая с места за сядане, разположени около квадратна 4.5-метрова маса – подобна на съвременна билярдна маса – с голяма дупка в центъра. Думата означава и стаята, и играта, която се играела с помощта на дълги стикове и цветни топки от слонова кост.

~ ~ ~ ~ ~

Болтус, болти (boltus, мн. ч. bolti) – голяма, заоблена, твърда, наподобяваща гъба шапка, висока около 20 сантиметра, с диаметър около 45 сантиметра, плътно покрита с коприна или понякога с кожа.

~ ~ ~ ~ ~

Бомбикс (bombyx) – (гръцка дума – коприна) – мека, тънка тъкан от коприна или египетски лен, използвана за правене на препаски за бедрата. Думата се употребява и за самата препаска.

~ ~ ~ ~ ~

Бона Деа (Bona Dea) – т.е. Добрата богиня – Богиня и култът към нея, запазен единствено за жените. Мъжете не са допускани до празниците в чест на Добрата богиня, тай като разсейвали жените, като пораждали взаимни сексуални желания. Въпреки това през 61 г. пр. н. е., когато Юлий Цезар (по това време на 39 години и женен за Помпея Сула) е изпълнявал длъжността на понтифекс максимус (върховния жрец), се случва прецедент. В чест на Добрата богиня се провежда специална празнична церемония през нощта в Домус Публика – обществената сграда, издигната на форума, официалната резиденция на понтифекс максимус, главата на римската религия. По време на тази свещена нощ Публий Клодий, братовчед на Цезар, взима участие в ритуала преоблечен като жена. Маскарадът свършва, когато сред дузина други жени се натъква на жената на Цезар. Когато Клодий е разкрит, случаят е отнесен до Цезар. Макар че е доказано, че Помпея е невинна и няма нищо общо със светотатството, Цезар веднага се развежда с нея и я връща на семейството ѝ. Запитан защо го е направил, след като многобройни свидетели потвърдили, че Помпея Сула няма нищо общо с деянието на Публий Клодий, Цезар отговаря: "Защото жената на Цезар трябва да бъде извън всяко подозрение." Това е още една от прочутите фрази на Цезар, използвана и днес в различни езици.

~ ~ ~ ~ ~

Бони (boni, ед. ч. bonus) – буквално се има предвид "добрите", наричани и оптимати (optimates) – "най-добрите". Боните са гръмогласната моралистична партия, създадена около 200 г. пр. н. е. от омразния Катон Цензор, който възпрепятствал по различни начини римските политици дълго преди времето на Калигула (37-41). Начело с Брут и Касий и с одобрението на Цицерон боните организират и осъществяват убийството на Юлий Цезар през 44 г. пр. н. е. След това са победени при Филипи, Гърция (42 г. пр. н. е.) от армията, водена от Марк Антоний и Октавиан, като всички заговорници или са убити, или се самоубиват. Но, както виждаме и в днешно време, този опасен вид фанатици с насилнически и престъпни умове се завръща отново и новите "добри" все още упорито се опитват да наложат на хората потисническите си възгледи, като широко прилагат репресивни закони, публични крясъци, клевети, заплахи, арести, побоища, убийства и идиотски речи срещу всеки, който не е съгласен с техните фарисейски възгледи за добродетелността.

~ ~ ~ ~ ~

Брадви – брадвите (секирите) са използвани от всички хора от древните времена за рязане на дърво, както се прави и днес. Според достоверни историци келтските воини (като например, бритите) влизали в битка само с голям, дълъг 90 сантиметра меч, и "без бойни брадви". Независимо от това аз смятам, че Аркана и Кардикса (измислените охранителни на Лейди Калигула) са предпочитали да използват смъртоносните стоманени брадвички (с 45-сантиметрова дървена дръжка) вместо обемистите и неудобни мечове.

~ ~ ~ ~ ~

Брити – келтски варварски народ, обитаващ Британските острови преди римското нашествие през 43 г. Наричани са "брити" ("Brythones" на англ ез.), защото воините им боядисвали лицата си и телата си в ярко (англ ез. "bright") синьо, преди да влязат в битка.

~ ~ ~ ~ ~

Бритски/о – човек или предмет, произлизащ от Британия, днешни Англия и Уелс. Предпочитам да използвам това прилагателно, за да изтъкна разликата между древните келтски племена от римската провинция Британия и съвременния британски народ, който е съставен основно от средите на англосаксонците и норманите, и е доста различен от древните брити. Като изключим краткото въстание на царица Будика (60 г.), от 43 г. нататък всички брити постепенно се романизират и стават част от Пакс Романа (Римския мир, т.е. римския свят) през следващите повече от четири столетия.

~ ~ ~ ~ ~

Варвари (barbari) – племена или орди от различни нецивилизовани народи, живеещи извън границите на Римската империя. Често достигат известно ниво на умения и занаяти, отглеждат добитък и коне, но нямат писменост, нито проявяват интерес към строенето на обществени сгради, мостове, акведукти, пътища и т.н. Наричали ги barbari (произнасящо се "барбари"), защото езикът им звучал на римляните като някакво неразбираемо "бъра-бъра". Знатните варвари често ставали съюзници на Рим и изпращали заложници в столицата на империята, за да могат избраните младежи да научат латински език и тайните на римската цивилизация. Най-накрая варварите биват допуснати в римската армия и те окончателно се интегрират към римския начин на живот. Когато Римската империя отслабва (около IV-V век) няколко варварски народа нахлуват в римските територии, цивилизоват се и поставят началото на съвременните европейски страни, най-вече днешните Италия, Швейцария, Франция, Белгия, Англия, Испания и Португалия.

~ ~ ~ ~ ~

Венера (Venus) – понякога авторът използва името Венера като синоним на вулва. Венера е римското име на гръцката богиня на любовта Афродита. В гръцката митология Афродита е не само богиня на любовта и секса, но и на цялата природа. Тя е едно от 12-те основни божества на планината Олимп. Хезиод – гръцкият автор на прочутата "Теогония", написана около 800 г. пр. н. е. – излага следната версия за раждането на Афродита: Хронос – богът на времето, наричан Сатурн от римляните – подбуден от майка си Гея, кастрирал баща си Уран (бога на небето, едно от първите четири божества на Вселената заедно с Ерос, бога на любовта и живота, Тартар, бога на дълбините на морето и Гея, богинята на земята). След като кастрирал баща си, Хронос (Сатурн), хвърлил тестисите му в Средиземно море, недалече от остров Кипър. Спермата на Уран оплодила морето и така била създадена великолепната Афродита. Тя се появила от морската пяна и слязла на Кипър в мида, както е показана на прочутата картина от Ренесанса "Раждането на Венера от морето" от Ботичели.

Богинята на любовта е вечно млада, извънредно красива и непрекъснато замесена в любовни истории и сексуални лудории. На пиршествата на Олимп тя е гола и носи единствено златен колан около кръста си, очаровайки всички с великолепното си голо тяло и изпъкналия си венерин хълм, покрит с буйно пубисно окосмяване. Желанието ѝ да прави любов с богове, полубогове, герои и обикновени смъртни е легендарно, както и нейният закачлив и лекомислен характер. Зевс (Юпитер), върховният бог на Олимп, принудил Афродита да се омъжи за брат му Хефест, бога ковач, наричан от римляните Вулкан. Хефест бил куц, грозен, космат, груб и мръсен. През сватбената им нощ той обладал грубо деликатния кунус на богинята със своя огромен член, а после проникнал в нея доста болезнено отзад. Въпреки лошите му и недодялани маниери Афродита се наслаждавала на силната му ерекция и предизвиквала негова сексуална издръжливост. В продължение на седем дни и нощи Хефест я принуждавал непрекъснато да правят секс и виковете ѝ на удоволствие се чували из цяла Гърция, докато най-накрая Хефест се предал.

Като истинска богиня на секса, Афродита не спряла да прави секс само защото нейният съпруг бил изтощен или зает с коваческата си работа. Няколко дни по-късно тя завързала любовна връзка с Арес, бога на войната, когото римляните наричали Марс. Арес бил красив, силен и изобретателен любовник. Без да се страхува от Хефест, Арес последвал Афродита в гората, грабнал я в ръцете си и я целунал по чувствените устни; той получил фантастично фелацио в замяна на прекрасния кунилингус от негова страна; след това обладал богинята като истински жребец. Хефест чул нейните стенания и възгласи и изпитал ревност като най-обикновен смъртен. Той направил златна мрежа и я метнал върху двамата любовници в разгара на страстта им. После поканил всички останали богове на Олимп да видят прелюбодейците. Афродита обаче не чувствала никакъв срам и гордо заявила, че всяка жена е в правото си да има колкото любовници си поиска, и напуснала Хефест, на когото останалите богове започнали да се присмиват.

Афродита имала хиляди любовници. От олимпийския бог Дионис, наричан Бакх от римляните, имала син – Приап, силно почитано божество с постоянна ерекция. Статуи на Приап с неговия огромен еректирал член са поставяни като украса в парковете за всеобщо възхищение. От бог Хермес (наричан Меркурий от римляните) – родила Хермафродит красив(а) полубог-полубогиня с наполовина мъжки и наполовина женски гениталии, така че можел(а) да доставя радост и на двата пола, и дори на самия(ата) себе си. Прочута е и любовната история на Венера с Адонис – прекрасен полубог ловец, както и с Анхис – простосмъртния троянски цар. От Анхис Афродита (Венера) родила син, прочутия троянски герой Еней. Когато Троя паднала, с помощта на Венера Еней избягал в Лациум, Италия, заедно със сина си Асканий, наречен по-късно от римляните Юл. След смъртта на Еней Юл станал цар и основал Юлиевия род, от който столетия по-късно се създала Юлиево-Клавдиевата династия.

Под имената Венера Пандемон (на всички демони, духове), Венера Обсеквенс (услужливата, подчиняващата се) и Венера Еруцина (по името на храм в град Ерик, Сицилия) богинята е смятана за покровителка на проститутките, куртизанките и прелюбодейките. Под името Венера Генетрикс (създателката) е най-почитана сред богините в Рим като прародителка на Юлиевия род.

~ ~ ~ ~ ~

Венерин хълм – пубисът или пубисната кост на жената. Изпъкналата пубисна кост обикновено показва, че жената е със силна вагинална и клиторна чувствителност и чувствена индивидуалност. Жена, която изтласква нагоре венериния си хълм по време на сексуален контакт, може да бъде сметната за страстна или без морални задръжки, докато обратното движение на таза сочи студенина и "здрав морал" обикновено това са жени, чиято естествена реакция е заличена чрез сексуална репресия.

~ ~ ~ ~ ~

Верпа (verpa, мн ч. verpae) – римски жаргон за пенис, особено когато е много голям.

~ ~ ~ ~ ~

Веста – римска богиня, която няма специална митология и образ. Божество покровител на римския семеен живот. Култът към нея е под личното ръководство на понтифекс максимус, който освен това избира жриците на Веста – весталките. Шест весталки трябвало да бъдат винаги на разположение и да поддържат свещения огън в храма на Веста, като нямали право да излизат навън по никакъв повод. Весталките трябвало да бъдат римлянки и девици. Тъй като в Рим девствеността е отнемана в ранна възраст, определените за весталки момичета са довеждани в училището към храма на около шест-седем години. Те полагат обет за целомъдрие, който им позволява да имат повърхностни сексуални контакти, без да загубват девствеността си; първо служат като заместнички на весталките и изучават ритуалите от понтифекс максимус и неговото семейство, докато някоя от весталките не се оттегли или не умре и трябва да бъде заместена с нова.

Весталките служат в продължение на 30 години и са освобождавани от обета си на възраст 36-37 години, когато още могат да имат деца. Девствеността на весталките е от особено значение за късмета и благополучието на Рим. Когато някоя весталка е обвинявана, че е загубила целомъдрието си, тя е изправяна пред специален съд, а смятаният за неин любовник е даван на друг съд. Ако вината ѝ се докажела, я хвърляли в подземна стая, специално изкопана за тази цел; давали ѝ малко вода и парче хляб, после затваряли стаята и я оставяли да умре. Любовникът ѝ бил осъждан на максималното наказание, предвиждано за неговия социален статут.

~ ~ ~ ~ ~

Вестибулум (vestibulum) – стая за дрехи, дрешник.

~ ~ ~ ~ ~

Вестидиас елеганторум (Vestidias elegantorum) – дрехите на елегантните хора. Така се е наричал и един магазин за дрехи в Субура.

~ ~ ~ ~ ~

Взвод – в римските легиони няма взводове, тъй като най-малката бойна единица е центурията – 60-100 мъже. Авторът използва думата, за да обозначи група от 30 до 40 войници, колкото е броят в съвременните взводове.

~ ~ ~ ~ ~

Виа Апия (Via Appia) – превод – Апиевият път. Останките от Апиевия път и днес са една от най-големите туристически атракции в южните покрайнини на Рим. Около 400 километра дълъг, Виа Апия свързва Рим с Кайета (пристанищен град на Тиренско море в Северна Кампания, региона на Неапол), после пресича южната част на Италия към Тарент и Брундизиум (днес Бриндизи) в долната част на Италийския полуостров. Тези два града били (и все още са) най-големите пристанища за всеки кораб, пътуващ през южната част на Адриатическо море, което свързвало Италия с Гърция и Мала Азия.

По време на най-голямото римско териториално разширение (около 200 г.) построените от римляните пътища в Западна Европа, Близкия изток и Северна Африка били с обща дължина около 100000 километра (повече от всички автостради в САЩ), Както Апиевият път, така и останалите прочути пътища, започващи от Рим, са наричани "консулски", защото носят имената на консулите, които отговаряли за тяхното изграждане. Аврелиевият път (Via Aurelia), простиращ се на север-северозапад по Тосканското крайбрежие надолу към Генуа, Фламиниевият път (Via Flaminia) – на север-северозапад към Римини на Адриатическо море, Салариевият път (Via Salaria) – на североизток през Риети към град Пиценум, Валериевият път (Via Valeria) – на изток през Алба Фуценция към Адриатическо море, Касиевият път (Via Cassia) на север към Флоренция – всички тези пътища се използват и днес с оригиналните си пътни настилки, естествено, след съвременни модернизации и разширения.

~ ~ ~ ~ ~

Виа Понтина (Via Pontina) – Виа Понтина не бил консулски път; свързвал Рим с пристанищния град Остия и продължавал надолу по югозападното крайбрежие на Тосканско море през Лавиниум и Анциум, като свършвал на носа на Цирцея, мястото, което се смятало за дома на магьосницата Цирцея.

~ ~ ~ ~ ~

Вигили (vigiles) – римската нощна стража.

~ ~ ~ ~ ~

Викус (vicus) – главна улица.

~ ~ ~ ~ ~

Византийски/о – човек или предмет, произхождащ от Византия, града, наречен по-късно Константинопол, а в по-съвременни времена – Истанбул, днешна Турция. Римският император Константин, който пръв променя името на Византия през 325 г., прави града столица на Източната Римска империя. Когато Рим и Западната Римска империя падат под властта на готите и другите варварски нашественици през 476 г., Византия/Константинопол продължава да се развива и процъфтява като столица на Източната Римска империя през следващите десет века, докато през 1453 г. е превзет от османската (турската) войска. Дава името и на самата Източна Римска империя.

~ ~ ~ ~ ~

Високи токчета – противно на твърденията на някои учени, аз смятам, че в древен Рим е съществувало огромно разнообразие от женски обувки. Освен традиционните сандали е имало и други видове обувки и ботуши, правени на ръка от реномирани римски обущари. Красивите млади принцеси от нашата история са носели обувки с високи токчета, подобни на най-изящните и модерни днешни обувки.

~ ~ ~ ~ ~

Военен трибун (tribunus militum) – висок военен чин, веднага след легата. В отсъствие на консула или неговия легат военният трибун може да командва легиона или да служи като командир на конницата, наричан префект. Такава била именно позицията на трибуните в преторианската стража.

~ ~ ~ ~ ~

Гарум (garum) – пикантен, солен рибен сос, извънредно ценен от римските чревоугодници. Специалитет на град Помпей.

~ ~ ~ ~ ~

Гаудиум (gaudium) – в превод от латински език – радост. Състояние на оргазъм, при което гениталните органи произвеждат сперма при мъжете, а при жените се появяват тазови и/или вагинални спазми на удоволствие. Има много степени на гаудиум. Жените могат да изпитват оргазъм много по-често от мъжете. След еякулацията мъжът трябва да изчака поне час и половина преди да се опита да постигне друг оргазъм и рядко има повече от пет-шест оргазма в една любовна нощ (това е, разбира се, когато мъжът е в иделно състояние на здравето си, на подходящите години и с нужната емоционална нагласа). Една страстна, непотисната от морални задръжки и подходящо стимулирана жена може да постигне оргазъм стотици пъти един след друг. Тази като че ли неограничена сила на женската сексуалност кара мъжете да стават доста нервни. Тъй като те не могат да приемат идеята да бъдат по-нискостоящи от жените в тази чувствителна област и не могат да одобрят жените да правят много секс с различни любовници – както изглежда, че е било предопределено от природата, която е надарила жените с тези изумителни сексуални сили, – мъжете са изобретили всякакъв вид извинения, за да наложат контрол над женската сексуалност.

Докато в античните времена великолепните богове и богини на любовта и секса предлагат утешение, пример и съвет на жените и мъжете в тяхното търсене и желание за увеличаване на радостните преживявания, разцветът на сексофобския монотеизъм отслабва и накрая окончателно унищожава духовното значение на сексуалното удоволствие. Жената, възприемана като ранимо и неуравновесено създание, е подложена на интензивно религиозно промиване на мозъка, като са и насадени страх от ада, заплахи за физически огледи и мъчения при всеки намек за "греховни сексуални практики". През Средновековието страстните, демонстриращи чувственост жени са обявявани за вещици и стотици, даже хиляди, са изгорени на кладата от "състрадателното" римо-католическо свещеничество и от протестантските им колеги. Тези "религиозни" хора са все още в играта, обявяващи се за бастиони на морала, независимо от неоспоримите престъпления, извършени в миналото от тях срещу човешкия род. Макар че тези хора никога не са помолили за прошка, те вече не могат наистина да измъчват и убиват тези, които не са съгласни с техните доктрини, но продължават да обработват женските умове. Дисциплината от детството, невярната информация, бракът и сексуалната репресия са най-ефективните оръжия, използвани за постигане на контрол върху женската сексуалност, за потискане на женските желания и намаляване на интензитета на техния гаудиум.

~ ~ ~ ~ ~

Галия (Gallia) – в общи линии Галия обхваща днешната Северна Италия и Франция. Трите класически Галии били: Цизалпийска Галия (Gallia Cisalpina, т.е. Отсамна Галия – днешната Северна Италия, северно от река Рубикон към Алпите); Нарбонска Галия (Gallia Narbonensis – днешна Южна и Югозападна Франция); и Галия Лугдунензис (Gallia Lugdunensis – Централна и Северозападна Франция, със столица Лугдунум, днешен Лион). Тези гали били напълно развити келтски народи, но нямали писменост, нито това, което може да бъде наречено цивилизация. Докато южната част от галите изучават латинския език и римските нрави сравнително бързо, другите племена – от централно-северните народи – воюват с римляните; най-накрая са победени от Юлий Цезар. Галия Лугдунензис плюс Хелвеция, Белгия, Аквитания, Горна и Долна Германия (западно от река Рейн) са покорени от Цезар между 59-51 г. пр. н. е. И са окупирани от повече от десет римски легиона – около 50000 мъже плюс помощните войски. Така и трите Галии са окончателно романизирани. Юлий Цезар дава римско гражданство на жителите на Цизалпийска Галия през 49 г. пр. н. е., а с декрет от 44 г. сл. н. е. Император Клавдий, който е роден в Лугдунум, обявява за римски граждани всички други гали.

~ ~ ~ ~ ~

Гемина (Gemina) – името на Тринайсети (XIII) легион, разположен по времето на Калигула в Колония Агрипина. Всички легиони имат име. Славният Гемина е високо почитан от всички римляни, защото под командването на Юлий Цезар той спечелва най-прочутите битки по време на Галската война, заедно с други легиони. Нещо повече, Гемина е най-довереният легион на Цезар – толкова, че това е единственият легион, който Цезар взима със себе си, когато пресича река Рубикон, и именно с него се сдобива с върховната власт – империума – над цялата Римска империя.

~ ~ ~ ~ ~

Гениус лоци (genius loci) – буквално – геният на мястото. Духът, геният на съзидателната сила.

~ ~ ~ ~ ~

Генс (gens) – на латински език – род, племе. Форма на разширен семеен клан, подчиняващ се стриктно на власттта на патер фамилиас, главата и бащата (pater – на латински език – баща) на рода.

~ ~ ~ ~ ~

Гермалус (Germalus) – малък парк, близо до Циркус Максимус.

~ ~ ~ ~ ~

Гилдията на проститутките – гилдии на проститутките имало в повечето градове в древния свят. Както всяка друга подобна организация, гилдията защитава интересите на членовете си. Гилдията на проститутките е особено силна и зачитана в Рим. Няколко императори, включително Калигула, гарантират облекчаване на данъците им и финансовата подкрепа на държавата.

~ ~ ~ ~ ~

Гладиум (gladium, мн. ч. gladia) – военен меч с две остриета, с дължина около 22 сантиметра, използван от римските легионери за нападение и защита.

~ ~ ~ ~ ~

Готи – голямо племе от руси варвари, дошли от днешен Сибир, установили се в днешна Украйна през незапомнени времена. Първото им споменаване в римската история е около 170 г. по време на император Марк Аврелий. Тъй като всичко случващо се извън границите на Римската империя е абсолютно пренебрегвано от древните историци, смятам, че авангардът на готските орди е пристигнал в днешна Украйна най-малко две столетия преди да бъде забелязан от историците. Следователно прякорът на един известен гладиатор – Горан Гота – трябва доста бързо да се е "придвижил" от днешна Украйна до Медиоланум (днешно Милано), столицата Цизалпийска Галия по времето на Калигула (37-41).

~ ~ ~ ~ ~

Града – (на латински език Urbe) – римляните наричат Рим само Града с главна буква, както и Главата, т.е. център на света – Caput Mundi.

~ ~ ~ ~ ~

Градска кохорта – отряд от 3000 души, отговарящи за сериозните престъпления на територията на Рим, под командването на префекта на града, лично назначаван от императора.

~ ~ ~ ~ ~

Губернатор – английски термин, който описва най-добре длъжността на промагистрата (проконсула или пропретора), назначаван от императора да управлява от негово име като пълновластен владетел някоя от 44-те провинции на империята.

~ ~ ~ ~ ~

Девственост – въпреки общоприетото вярване, разпространено от съвременните сексофоби сред наивните хора, девствеността не е ценена от всички мъже в древността и се изисквала само за младите момичета, които се обричали на някакъв религиозен култ. Тъй като да правиш секс не било грях, нямало нищо особено почетно в това да бъдеш девица. На практика сред младите момичета в древността нямало девици, тъй като те били свободни да правят секс с други млади хора или родственици. Хименът им обикновено е разкъсван от самите тях или от техните майки, или от възпитателите им с помощта на изкуствени членове.

Един добър анекдот за девствеността ни е разказан от гръцкия писател Херодот. Когато посетил Египет около 450 г. пр. н. е., той бил повален от остра бъбречна криза. Тъй като в Гърция се смятало, че пиенето на урината на девица оказва благоприятно въздействие върху този вид заболяване, Херодот помолил приятелите си да му доведат девица на каквато и възраст да е, за да пие от нейната урина. За негова изненада обаче в земята на фараоните не била намерена девица, дори съвсем млада! Прочутият историк трябвало бързо да се върне в Гърция, където младите момичета били пазени като девици поне за медицински цели.

~ ~ ~ ~ ~

Дивус, дива (divus, а) – в превод означава божествен. Велик мъж или жена, обожествен от римския Сенат. В много случаи на различни места из империята са издигани храмове и статуи в чест на Него или Нея.

~ ~ ~ ~ ~

Диктатор (dictator) – много могъщ държавник или военачалник, назначаван от сената за върховен командващ на римската армия по време на кризисни периоди или чуждестранно нашествие. През републиканския период диктаторите са назначавани за срок от шест месеца. Юлий Цезар е първият римлянин, избран доживотно за диктатор. След него никога повече не е избиран диктатор. Пълната власт е "наследена" от 18-годишния племенник на Цезар Октавиан, по-късно наречен Цезар Октавиан Август, или просто император Август. Това на практика слага край на Републиката в Рим и поставя началото на императорския Рим, при който владетелите – цезарите – се наследяват един след друг през следващите повече от 500 години.

~ ~ ~ ~ ~

Диоген – прочут философ, основател на школата на киниците около 350 г. пр. н. е. в Атина. Практикува и проповядва крайни форми на неконвенционален и "прост живот", който се характеризира не само с отричане на лукса, но и с пренебрежение спрямо законите и нравите на организираните (и следователно конвенционални) общности. Диоген се отнася с особено пренебрежение към семейството, което според него е една "неестествена институция", появила се на мястото на естественото състояние на "сексуален промискуитет", при който децата са обща грижа на всички членове на "групата". Макар че философът живеел в бедност, спял на обществени места и просел храна, той не твърдял, че всеки човек трябва да живее по този начин, а просто искал да покаже, че щастието и независимостта са възможни, дори при най-тежки обстоятелства. Философията му се състои в няколко основни неща: (а) самодостатъчност – да притежаваш вътре в себе си всичко, от което имаш нужда, за да бъдеш щастлив, (б) безсрамност – да пренебрегваш всичко конвенционално; (в) откровеност – безкомпромисно решение да изобличаваш човешката глупост и да показваш как повечето кучета (cynos – киници – на гръцки език) са по-интелигентни от господарите си – последното наблюдение е причина философът да получи прякора си Киника, т.е. Кучето. Легендите приписват на Диоген прочутото търсене на "истинския, честния човек" – философът ходел из агората на Атина посред бял ден със запален фенер, намъкнал върху голото си тяло стара дървена бъчва, която бил закрепил чрез дупки на мястото на раменете си. Сред другите му ексцентрични постъпки е и ходенето му след красивите куртизанки из агората; тъй като нямал пари да си плати за тяхното благоволение, той мастурбирал публично, за да покаже степента на самодостатъчността си и върховната сила на фантазията.

~ ~ ~ ~ ~

Дионис – богът на виното и екстаза, наричан Бакх от римляните. Дионис е син на Зевс (наричан Юпитер от римляните) и Семела – дъщерята на Кадъм, царя на Тива, Гърция, която върховният бог съблазнил под формата на козел. Ревнивата съпруга на Зевс, Хера (наричана от римляните Юнона), разкрила любовната връзка; тя убедила Семела да помоли божествения си любовник да разкрие истинската си същност. Зевс го направил, но силата му била прекалено голяма за смъртната Семела и тя била убита от гръмотевиците. Зевс обаче спасил сина им Дионис – който бил още бебе в утробата на майка си – като го зашил в лявото си бедро; след "раждането" му момчето било поверено на бог Хермес (когото римляните наричат Меркурий). Хермес предал бебето Дионис на нимфите и сатирите в горите на Атика, които го отгледали с внимание и любов. По-късно сатирите и нимфите станали най-запалените поклонници на култа на Дионис.

Тъй като Дионис символизира кръвта и жизнените сокове на Майката Природа, в негова чест на открито в горите са провеждани бурни оргии (гръцката дума означава ритуал), наричани Дионисии или Бакханалии/Вакханалии. Тези оргии били особено популярни сред жените и поклонничките на култа били наричани бакханки/вакханки. Стотици вакханки изоставяли семействата си и тръгвали към горите по време на Дионисиите, независимо от неодобрението на съпрузи, родители или други мъжки сродници, които не били допускани до оргиите. Докато били под влиянието на Дионис, танцуващи на светлината на факлите, опиянени от виното, жените вакханки се съвкупявали със сатири и присъединили се към култа чужденци; те придобивали мистериозни сили, можели да хипнотизират змии и да кърмят животни. Били способни да наказват с импотентност всеки мъж от собствените им села и градове, който се осмелявал да идва в гората, за да ги шпионира.

Вакханалиите първоначално продължавали три дни в годината, но след като празникът става много популярен в Рим и целия Средиземноморски свят, ритуалите започват да се провеждат по пет пъти на месец. През 186 г. пр. н. е. Римският сенат, загрижен за голямата популярност на Вакханалиите сред римските жени, забранява Дионисиевите ритуали, които оттогава се извършвали тайно в горите извън града.

Извън влиянието на Дионис в оргиастичната култура на античния свят, богът притежавал и дарбата да предсказва. В гръко-римските времена Дионис пребивавал и в Делфи, където спял в горите край светилището, и бил почитан от свещеничеството на почти едно ниво с Аполон.

~ ~ ~ ~ ~

Доктрина – мисловна система, основана на строги и често пъти – недоказуеми – философски и теологически предположения; другото име, с което е наричана, е догма.

Домина (domina) – жената господарка на дома.

~ ~ ~ ~ ~

Доминус (dominus) – мъжът господар на дома.

~ ~ ~ ~ ~

Домус Ауреа (Domus Aurea) – в превод – Златният дом. Огромен и изумителен нов императорски дворец, издигнат от император Нерон на целия Опиев хълм в Рим. Почти целият бил с отворен достъп за гражданите на града.

~ ~ ~ ~ ~

Друиди – жреците на друидската религия на келтите. Името идва от дъб – друид на келтски език. Дъбът е свещеното дърво, под което друидите почитали духовете, живеещи според тях в тези дървета. Смятало се, че друидите извършват човешки жертвоприношения на млади момичета или вдовици на келтски воини.

~ ~ ~ ~ ~

Едил (aedilis) – римски магистрат, отговарящ за организирането на игрите, поддържането на обществените сгради, градини, улици и пътища. Службата на едилите отпускала разрешения за строителство след обсъждане и проверяване на различни проекти.

~ ~ ~ ~ ~

"Едип цар" – прочута трагедия, написана от Софокъл около 450 г. пр. н. е., единодушно призната за най-великата трагедия, писана някога. Тя била вдъхновена от фараона Ехнатон (около 1250 г. пр. н. е.), за когото се смятало, че е убил баща си, за да се ожени за майка си. В по-ново време Зигмунд Фройд използва името на Едип, за да означи т.нар. Едипов комплекс, при който малките момчета изпитват подсъзнателно желание да убият бащите си, за да се съвкупят с майките си.

~ ~ ~ ~ ~

Едукацио (educatio) – от латинския глагол educo – извеждам. Първата стъпка на личното израстване на детето въз основа на наставленията и примерите на неговите родители, чиято задача е да отгледат наследниците си и да ги изведат от първичната "пещера" в истинския свят. После родителите поверяват тази роля на едукатори – на възпитатели – на учителите, училището, жреците, колегите и други частни и обществени институции. Едукациото, т.е. възпитанието и образованието са, разбира се, абсолютно необходими на всеки индивид, но освен това именно те са и средството за пропагандиране на конформизъм и подчинение на управляващата система на трите М, както и за вкарване на силите на индивида в утъпканите релси. Съвременното образование е в по-голямата си степен фабрика за клонинги, в която творческите изяви на личността и оригиналните мисли са потискани и публично смазвани, тъй като З-М системата проявява особен интерес да "образова" всекиго на основата на същите стандартни, бездуховни и демократични модели на поведение – чрез инфлация на т.нар. ролеви модели, чиято задача е да стимулират създаването на раса, сляпа за консуматорския дух на обществото и финансовите успехи на отделни хора. Дръзките герои, гении и културни бунтовници на практика спират да съществуват след 1980 година. От началото на 2000 година е напълно постигната монополизацията на образованието чрез религиозно-финансовите институции във всички западни индустриализирани държави. Скоро ще ги последват и другите страни. Като частично лекарство против масовизацията и кастрацията на обществото в училищата трябва да се предлага поне един алтернативен клас, където да се разясняват всички философски идеи, протиповопоставящи се на системата на трите М, на хората, пожелали да усъвършенстват своите познания.

~ ~ ~ ~ ~

Еквус (equus) – латинската дума за кон.

~ ~ ~ ~ ~

Елена от Троя – "Лицето, което потопи хиляди кораби", както е казал Омир, била най-красивата млада жена на Гърция, дъщеря на Зевс (Юпитер) и Леда (дъщеря и съпруга на гръцки царе, известна в древността с начина, по който била съблазнена от Зевс – той се приближил и се съвкупил с нея под формата на лебед). Елена била сестра на Диоскурите (Кастор и Полукс); омъжила се за царя на Спарта – град в Южна Гърция – Менелай. Насърчавана от Афродита (Венера), Елена се влюбила в Парис, красив принц, син на цар Приам – владетеля на Троя, най-големия град в Мала Азия на брега на Егейско море (морето между Гърция и Мала Азия). Възползвайки се от отсъствието на цар Менелай, Елена напуснала Спарта заедно с Парис и го последвала в родния му град. По-големият брат на Менелай, Агамемнон, организирал коалиция на многобройни гръцки воини и царе, които съоръжили хиляди кораби и отплавали за Троя. Гърците обсаждат града десет години, за да си върнат отново Елена (против нейната воля). По време на обсадата Парис бил убит, Елена се омъжила за брат му Дейфоб, но се наложило да го изостави, когато градът е превзет чрез измама – царят на Итака, хитроумният Одисей, построил голям кон – Троянския кон, – в който гръцките воини се скрили, и когато троянците го вкарали в града, те излезли отвътре и завладели Троя. Елена се върнала с Менелай в Спарта и двамата живели щастливо до края на живота си.

Покровителството на Афродита за Парис се дължи на прословутия спор, разпален от Ерида – богинята на раздора. Когато единствено тя от всички богове не била поканена на сватбата на Пелей и нереидата Тетида (една от морските нимфи, дъщеря на морския бог Нерей; Пелей и Тетида са родителите на прочутия гръцки воин Ахил), Ерида се ядосала и подхвърлила сред гостите златна ябълка с надпис "За най-красивата". Хера (Юнона), Атина (Минерва) и Афродита (Венера) поискали едновременно ябълката, но Зевс (Юпитер) отказал да реши на коя да я даде и наредил на Парис да определи коя е най-достойната. Троянският принц присъдил ябълката и титлата "най-красивата" на великолепната Венера (Афродита), която се появила на пиршеството гола, носеща единствено златен колан около тънката си талия. Като отплата Венера помогнала на Парис да спечели любовта на Елена; в последвалата война обаче Хера (Юнона) и Атина (Минерва) били непримирими врагове на троянците. Венера, която вече имала син – младия троянец Еней – от троянския цар Анхис, помогнала на сина си да избяга от пламъците на горящата Троя и го отвела в Лациум, където оцелелите троянци се смесили с латинското население и по този начин изиграли основна роля за бъдещето на Рим.

~ ~ ~ ~ ~

Елинистична култура – Елада е името, с което гърците наричали страната си. Учените обаче предпочитат да говорят за гръцка култура, когато става дума за класическата Златна епоха на Атинската култура (около 500-350 г. пр. н. е.), разпространила влиянието и характеристиките си до Мала Азия на изток и Сицилия и южната част на Италия на запад. Термините "елинистичен", "елинистична култура" се използват, когато се говори за периода, последвал завоеванията на Александър Велики между 334 и 323 г. пр. н. е. – младият македонец покорява Сирия, Египет и огромната Персийска империя, стигайки чак до река Инд на границите на Индия. Въпреки преждевременната смърт на великия военачалник на 10 юни 323 г. пр. н. е. в Персеполис, столицата на Персия, която Александър прави център на собствената си елинистична империя, тези огромни територии са колонизирани от наследниците на Александър Велики и от гръцките воини.

По този начин гръцката цивилизация се разпространява из почти целия познаваем тогава свят и се смесва с местните култури и традиции. Гърците успяват да запазят традиционния си начин на живот и дори го предават на елита на тези чужди народи от необятната империя, защото имат собствена система на образование, закони, социална структура, език и изкуство. Впоследствие елинистичната култура е погълната от възродилата се персийска национална култура, но продължава да процъфтява и да се разпространява из Средиземноморския свят, като се превръща в най-важната съставка на римската култура. Философията, религията и изкуството на Гърция са високо ценени от добре образованите римляни, които задължително говорели гръцки език; "моралистите", от друга страна, се противопоставяли на нейното влияние и твърдели, че елинистичната култура разваля строгите римски нрави и простия, прагматичен начин на живот на истинските римляни.

~ ~ ~ ~ ~

Еней (Aeneas) – герой от Троя. Според поемата на Вергилий "Енеида" Еней е син на богинята Венера и смъртния Анхис, незначителен цар на област в Троя. С помощта на божествената си майка Еней успял да избяга от Троя, когато гръцките воини превзели и опожарили града чрез построения от Одисей Троянски кон. След продължително пътуване из Средиземно море Еней се установил в град Лавиниум, в областта Лациум в Италия, заедно с шепа оцелели троянци и с шестгодишния си син Асканий (когото римляните наричат Юл или Юлий). Еней бил посрещнат гостоприемно от миролюбивия цар Латин; в крайна сметка троянският герой се оженил за дъщерята на цар Латин, Лавиния, и се установил окончателно в Лациум заедно с троянските си спътници и сина си Юлий, който по-късно станал цар и основател на Юлиевия род.

~ ~ ~ ~ ~

Ератос (eratos) – гръцко название, означаващо "младо момче, любовник на по-възрастен мъж" – много популярна форма на отношения в Гърция и в по-голямата част на древния свят.

~ ~ ~ ~ ~

Ерос – гръцкият Ерос е богът на любовта и живота. Той е описан в "Теогонията" ("Произход на боговете") на Хезиод (около 800 г. пр. н. е.) като един от четирите основни богове в гръцката митология заедно с Гея (Земята), Тартар (дълбините на морето) и Уран (Небето). Ерос е първичната любовна сила на Вселената, вдъхновението за любов и сексуално привличане. От името му произлиза и думата "еротика". Той е първият образ в историята, изобразяван като гол, красив млад мъж с големи крила, летящ около планетата Земя, разпръсквайки сред всички смъртни желанието да правят любов. На върха на колоната на "Пикадили" в Лондон може да бъде видяна красива статуя на Ерос. Според гръцката митология Прометей направил първия човек от глина, после повикал Ерос, за да вдъхне на човека живот и да му даде душа. В персонификацията си като дете Ерос е наричан и Купидон – изобразяван е като малко, сладко момченце с крила и лък, с чиито стрели пронизва сърцата на хората, за да ги накара да се влюбят един в друг. Ерос е едновременно и баща, и син на богинята Венера, богинята на любовта и секса.

~ ~ ~ ~ ~

Етрурия (Etruria) – днешната област Тоскана. Регион по западното крайбрежие на Централна Италия, граничещ на юг с Лациум (областта на Рим). В Етрурия преди основаването на Рим през 753 г. пр. н. е. се развива до известна степен все още загадъчната цивилизация на етруските. Етруските и римляните били донякъде сходни народи. Последният от седемте римски царе (преди началото на републиканския период през 509 г. пр. н. е.) бил с етруски произход. Етруските допринесли значително за развитието и успеха на римляните (виж Стената на Сервий). Малко след като последният етруски цар е изгонен от римляните и е установена Републиката, етруските въстават срещу новата държава, но накрая са победени и асимилирани.

Етруските жени имали изключителна свобода. Те са известни със своите разгорещени сексуални нрави и че се забавлявали, правейки любов с многобройни любовници от най-ранна възраст. През лятото етруските жени ходели почти навсякъде голи. Някои етруски фамилии били матриархални, което означавало, че майката (mater на латински език) е глава на семейството. Етруските традиции (и гени) са наследени от римските жени и са допринесли много за свободните нрави на римлянките, независимо от усилията на римските мъже (най-вече "добрите") да задържат жената в "робство" зад стените на домовете.

~ ~ ~ ~ ~

Жарсе – (на латински език се използва и терминът "subvesta" – "под дрехите") – нещо подобно на дамски комбинезон, направен от тънки ленени влакна, изтъкани много стегнато. Правени са на Британските острови, наричани Джерсика, днешния остров Джърси.

~ ~ ~ ~ ~

Железни пръстени – железните пръстени били носени от брачните двойки на безименния пръст на лявата ръка. Размяната на пръстените по време на сватбата е римски обичай. Римляните вярвали, че магнетичните свойства на желязото ще "проведат" любовните чувства от безименния пръст до сърцата на съпрузите чрез вената, която според тях свързвала този пръст директно със сърцето.

~ ~ ~ ~ ~

Залата на комицията – голяма, открита мраморна зала, построена в северозападния ъгъл на форума, с поредица от стъпала, слизащи под нивото на земята, оформящи тераси, на които стояли мъжете по време на комициите – народните събрание на плебеите. Плътно стоящи, там се побирали около 3000 мъже. На страната срещу форума се намирала рострата – трибуната за обществените изказвания, където се правели всички важни обществени и политически изявления.

~ ~ ~ ~ ~

Заешко състезание – ритуал, практикуван от друидите в Британия, за да се определи успехът или провалът на евентуалния брачен съюз. Слагали бял и черен заек в дървена кутия с един малък отвор и наблюдавали кой от двата заека ще успее първи да излезе. Белият заек символизирал успешен съюз. Понякога, ако черният заек излезел първи, бракът бил отлаган или въобще отказван и прекратяван.

~ ~ ~ ~ ~

Изкупителна жертва – да си намериш изкупителна жертва, "жертвено агне", означава да обвиниш някого другиго за собствените си грешки и неприятности. Това е много характерна проява на "човешката съпротива" – хората не са способни да допуснат, че могат да грешат, и прехвърлят вината за собствените си престъпления на "жертвения агнец".

~ ~ ~ ~ ~

Изнасилване – изнасилването е нещо необичайно за Рим, На латински то е наричано или stuprum (обезчестяване) или vis (насилие). Английската дума rape произлиза от raptus – отвличане или похищение. Обикновено употребата на raptus означава, че действието е извършено от мъж, който иска да се ожени за жената, но няма одобрението на родителите ѝ. След като момичето бъде похитено (независимо дали със или без нейното съгласие) от обожателя си, родителите нямат друг избор, освен да одобрят съюза. Като спомен за тези обичаи и днес съществува традицията младоженецът да пренася булката през прага на къщата, където двамата новобрачни ще отпразнуват първата си брачна нощ; с този акт е свързан и обичаят младоженците да "бягат" от сватбеното си тържество и да прекарват надалече медения си месец.

В древен Рим във времената, когато сексът не е бил смятан за грях, а за вълнуващ акт на любов, основан на физическото привличане, жените са пожелавали да правят секс много по-лесно, отколкото днес, тъй като техните умове не са били блокирани от сексуалната репресия. Следователно, не е имало нужда от акта на изнасилване. Имало е многобройни привлекателни проститутки – лупи – и всякакви видове публични домове за задоволяване на "основните инстинкти" на мъжкото население, както и огромно количество жени, желаещи да имат много любовници. В това първично естествено състояние мъжете не са проявявали сексуално насилие върху жените, освен ако самата жена не го е пожелавала. Римският закон наказвал извършителите на престъпления от интимен характер, с изключение когато случаят е бил "vis grata puellae" (буквално: "насилие, харесано и одобрено от момичето"), което е белег, че някои млади момичета обичали да бъдат "насилвани за секс", именно защото привидната съпротива предизвиквала повече вълнение преди любовния акт. През древните времена във всяка армия по света е имало обичай да бъдат оставяни покорените градове на победителите за плячкосване. В тези случаи войниците победители, докато разграбвали градовете, често "изнасилвали" жените на победените си съперници. Тъй като обаче това е била обичайната съдба на всички тези жени, обикновено копулацията не е била наистина насилствена и не е имала негативни последици за покорените жени.

~ ~ ~ ~ ~

Император (imperator) – почетна титла, присъждана на римските генерали от легионерите след победоносни сражения. По-късно става синоним на владетел.

~ ~ ~ ~ ~

Имперският Рим – традиционната римска история (753 г. пр. н. е. – 476 г. сл. н. е.) е разделена на три периода: (I) Монархия: от 753 до 509 г. пр. н. е. През този период са царували седем царе, като първият е Ромул, основателят на Рим, а последният – Тарквиний Горди. (II) Република: от 509 до 50 г. пр. н. е., когато Юлий Цезар пресича река Рубикон. (III) Императорски Рим: от 30 г. пр. н. е. (самоубийството на Марк Антоний и Клеопатра, последвано от самостоятелния принципат на Октавиан Август) до 476 г. сл. н. е. (смъкването от власт на Ромул Августул, последния римски император на Западната Римска империя, от германския вожд Одоакър). Римската империя продължава да съществува на Изток със столица Византия (Константинопол, днес Истанбул) чак до 1453 г., когато градът е превзет от османските войски.

Въпреки блясъка и гигантските постижения на имперския Рим, всички юдео-християнски писатели на популярна литература и всички продуценти на филми и телевизионни сериали, изградени "въз основа на римската история", показват славния период на тази римска епоха изопачено, изобилстващо с неверни и погрешно разбрани факти, като мотивите им за тези долни постъпки са най-вече пропагандни. Клеветническата фанатична и тоталитарна идеология е ръководена от християнските институции и други поддръжници на монотеистичната вяра, чиито нагли намерения са да накарат хората да мразят Рим на императорите, като го сочат за главен виновник и на християнските, и на еврейските страдания. Християните обвиняват имперския Рим за предполагаемото (и никога недоказано) разпъване на Христос, което уж се било случило по времето на император Тиберий, и че през този период са били хвърляни християни на лъвовете на арената. Евреите обвиняват Рим заради разрушението на Храма в Йерусалим през 70 г. по време на въстанието на еврейските националисти, разбити от бъдещия император Тит. Цветисти (и напълно абсурдни) истории за римския центурион, който доубил Христос на кръста с копието си, както и повтаряните до втръсване разкази за неколкоседмичната обсада на Масала от X Френтенски легион през 73 г., при която след падането на крепостта няколко еврейски бунтовници извършват самоубийство, са използвани непрекъснато, за да се породи у наивните хора негодувание срещу най-великата цивилизация на всички времена...

Това, което тези монотеистични фанатици не могат да понесат, е свободата; свободата, на която се е наслаждавал всеки човек в имперския Рим; свободата например да почиташ всеки от великолепните богове и богини от древната митология, както и всяко друго божество, включително единствения Бог на християнството и юдаизма; тази свобода, която гарантирала, че нито една религия няма да бъде пренебрегвана и забранявана за сметка на друго вярване. Някои хитри (и дори престъпни) индивиди обаче се възползват от склонността на хората да се водят като стадо овце подир опитните демагози и постепенно сияйната слава на имперския Рим изчезва в мрачните векове на Средновековието; последват отвратителните религиозни издевателства и кланета, мъчения и насилие над всекиго.

~ ~ ~ ~ ~

Империум (imperium) – властта, давана от сената на консула, проконсула, диктатора или императора. Тази титла давала правото за постоянна свита от ликтори, носещи фасции – символа на римския империум.

~ ~ ~ ~ ~

Италия (Italia) – в римски времена Италия обхваща италианския "ботуш" без островите Сицилия и Сардиния, както и без Северна Италия. Северната граница на Италия са река Рубикон и река Арно (реката, пресичаща Флоренция и Пиза). Днешната Северна Италия била наричана Цизалпийска Галия (Галия отсам Алпите). В гръко-римската митология Италия е божество, родено от Зевс (Юпитер) и богинята Европа.

~ ~ ~ ~ ~

Ищар – първата богиня на любовта и секса, споменавана някога в историята на човечеството. Тя е "родена" и почитана във Вавилон около 2000 г. пр. н. е. Прочутите ѝ дела вдъхновяват създаването на гръцката Афродита и римската Венера. Култът към Ищар се осъществявал в разкошни храмове (публични домове), където свещените храмови проститутки на Ищар, наричани ищариту, изумявали древния свят двайсет века преди времето на Калигула! Според вавилонските закони всички жени на Вавилонската империя (днешен Ирак и част от Иран) трябвало да служат като ищариту поне веднъж в живота си и да извършат сексуален акт с някой странник в чест на богинята. Изключения от това правило не се допускали и всички вавилонски жени изпълнявали с удоволствие този закон.

~ ~ ~ ~ ~

Калига (caligae, ед. ч. caliga) – подковани ботуши, носени от римските легионери с ранг от центурион надолу. Императорът Гай Цезар Германик още от най-ранна детска възраст бил обуван с малки "калиги" и така е получил прякора си Калигула – Ботушчето.

~ ~ ~ ~ ~

Калкулус (calculus) – система за аритметично изчисление чрез специфични символни знаци. На латински език calculus буквално означава малък камък и значението на думата "смятане" произлиза от факта, че римляните са използвали малки камъчета, за да гласуват при различни ситуации. По време на избори всеки гражданин хвърлял камъче (бяло или черно) в урна. В края на вота камъчетата – калкулите – били "калкулирани", т.е. пресмятани. Това провокира римляните да използват подобни камъчета, за да направят абаци (сметала) и да затвърдят идеята за аритметичното смятане въз основа на калкулите. По този начин се е развило съвременното значение на понятието "калкулация".

~ ~ ~ ~ ~

Кантарис Ибериана, кантарида (Cantharis Iberiana, мн. ч. cantharida) – днес позната като испанска муха. Малко насекомо, чиито секрети и ухапвания били (и все още са) силен афродизиак.

~ ~ ~ ~ ~

Карина (Carinae) – скъп жилищен квартал в древния Рим, близо до Палатинския хълм.

~ ~ ~ ~ ~

Картлия – царство в кавказкия регион (наричан и Транскавказия), намиращо се на територията на днешна Грузия.

~ ~ ~ ~ ~

Каструм, кастра (castrum, мн. ч. castra) – римски военен лагер.

~ ~ ~ ~ ~

Квестор (quaestor) – римска по-ниска магистратска длъжност, чиито членове са избирани от народното събрание. Да станеш квестор е първата стъпка в римската политическа кариера. Квесторът обикновено отговаря за градските съдилища, извършва полицейски разследвания, но няма империум.

~ ~ ~ ~ ~

Квирити (Quirites) – потомците на римския бог Квирин (обожествения Ромул). Така се наричали римските мъже на възраст, годни за воюване.

~ ~ ~ ~ ~

Келти – многобройно население, установило се в Северозападна Европа и Британия преди възхода на Рим. Макар че келтите нямали писменост, нито цивилизация в римския смисъл на думата, те били изключително умели занаятчии, ловци и безстрашни воини. Келтската нация включвала галите, които били дългогодишни съперници на германите. Впоследствие галите и келтите са интегрирани сред римляните и като добросъвестни римски граждани стават защитници на империята от нашествията на другите варвари.

~ ~ ~ ~ ~

Кливус (clivus) – тясна градска улица.

~ ~ ~ ~ ~

Клитор (clitoris) – уникален сексуален белег на всички жени и основен източник на удоволствие, когато е подходящо докосван или лизан/смукан (виж кунилингус). Нито един друг женски бозайник не притежава клитор – дори и женските шимпанзета, които споделят 98.5% от човешката ДНК. Всъщност, докато мъжките маймуни мастурбират сравнително често, женските индивиди не се занимават с тази форма на самозадоволяване (въпреки че имат ръце също както мъжките), защото нямат клитор. Произходът на женския клитор все още една от най-великите еволюционни загадки.

~ ~ ~ ~ ~

Коемпцио (coemptio) – буквално на латински език – откупуване. Широко разпространена форма на римски брак. Според нея булката преминава направо in manum (в ръцете) на съпруга си заедно със зестрата си, докато личната ѝ собственост остава нейно притежание. Съпругата отговаря пред семейния съвет на мъжа си, ако извърши някакво брачно или друг вид престъпление.

~ ~ ~ ~ ~

Когномен (cognomen) – прякор. Римският мъж можел да прибави някакво характерно име към първото си име (praenomen) и към фамилното си име (nomen), за да се отличи от другите мъже със същите имена. Повечето знатни патрициански фамилии (тъй като техните pater familias – бащите на семейството т.е. главите на рода – често били консули и военачалници) получават имената на покорените земи – например, бащата на Калигула, Клавдий Друз, консул, проконсул и генерал, е наречен Германик, защото провел няколко успешни битки с германските племена. Момчетата наследници от рода са насърчавани да приемат същия когномен и след него да прибавят свой собствен. Калигула (Ботушчето) е когноменът, даден на Гай Цезар Германик от майка му Агрипина Старата, която обличала сина си в римско военно облекло, обувала го с малки калиги на краката и го карала да марширува пред войските.

~ ~ ~ ~ ~

Колония Агрипина или Агрипинска (Colonia Agrippina, Colonia Agrippinensis) – името, дадено от Калигула на oppidum Ubiorum (града на убите) – римско-германски град на западния бряг на река Рейн, в чест на майка му Агрипина Старата. Днешното му име е Кьолн, важен германски град.

~ ~ ~ ~ ~

Комиции (comitia) – събранията на плебеите.

~ ~ ~ ~ ~

Контуберналис, контуберналес (contubernalis, мн. ч. contubernales) – младши лейтенант.

~ ~ ~ ~ ~

Контуберналиум (contubernalium) – помещението за младшите офицери, предназначено за осем мъже.

~ ~ ~ ~ ~

Конфареацио (confarreatio) – в превод от латински език – бракосъчетание. Най-висшата форма на брак, която е била почти невъзможно да бъде разтрогната. В края на републиката вече не е популярна дори сред патрициите, тъй като при нея се изисквало пълно прехвърляне на собствеността на булката на съпруга.

~ ~ ~ ~ ~

Кохорта – една от десетте основни бойни единици в римския легион.

~ ~ ~ ~ ~

Кубикулум, кубикула (cubiculum, мн. ч. cubicula) – малки римски спални. Използвало се и съкращението им cubi – "куби".

~ ~ ~ ~ ~

Кунилингус (cunnilingus) – латинска дума, съставена cunnus (вулва, вагина) и lingus (език). Описва акта на целуване, лизане и смучене на женските гениталии по най-разнообразни начини. Освен удоволствието, произлизащо от кунилингуса, самият акт е необходим и за да се провери състоянието на жената и съвместимостта ѝ с мъжа преди копулацията.

~ ~ ~ ~ ~

Кунус (cunnus, мн. ч. cunni) – латински жаргон за женски гениталии. Изразът "царският, царственият кунус" е използван от автора, за да се посочи съвършения кунус, добре извит под напълно изпъкналата пубисна кост, с издути големи срамни устни (labia maiora) и пропорционални малки срамни устни (labia minora), заградени от labia maiora. В отворено състояние се предполага, че "царственият кунус" прилича на орхидея с червен цвят, с втвърден свръхчувствителен клитор, пулсираща вагинална лигавица, шийка, чийто връх достига на дълбочина около седем сантиметра от вагиналния отвор, с подходящ прилив на овлажняване и здрава женска миризма. При трептенията (контракциите) по време на кулминацията думите стават излишни, преживяването е чистият, пълноценен израз на живота. (Виж гаудиум.)

~ ~ ~ ~ ~

Курия Ветерес (Curiae Veteres) – в превод – Старата курия. Древната заседателна зала в Рим, разположена под Палатинския хълм.

~ ~ ~ ~ ~

Курулно кресло – кресло от слонова кост, по традиция запазено за римските консули.

~ ~ ~ ~ ~

Курио (curio) – вид игра, наподобяваща йо-йо, популярна сред римските младежи.

~ ~ ~ ~ ~

Лабия майора (labia maiora) – превод – големите устни или по-големите устни, биолог. големите срамни устни. Заоблените външни части на женските гениталии, прикриващи влажните малки срамни устни (labia minora) и вагиналния отвор. Лабия майора се подуват и стават доста ерогенни, когато са подходящо галени и докосвани. В зависимост от расата на жената лабия майора са покрити повече или по-малко с пубисно окосмяване.

~ ~ ~ ~ ~

Лабия минора (labia minora) – превод – малки устни, биолог. малки срамни устни. Вътрешните нагънати устни на вулвата, обграждащи вагиналния отвор. От по-горната страна стигат до клиторната главичка, която покрива клитора. Когато са възбудени и овлажнени, лабия минора обикновено стават доста червени, което показва готовността за проникване; по време на гениталното сношение поради голямото количество вени в тях се пълнят с кръв (подуват се).

~ ~ ~ ~ ~

Лавиниум – малко морско градче на около 40 километра южно от Рим, близо до Анциум, на брега на Тосканското море, наричано сега Тиренско море. Според легендите и някои исторически извори именно тук стъпват на брега след дългото плаване по моретата героят Еней и троянските му спътници.

~ ~ ~ ~ ~

Лари (lares, ед. ч. lar) – ларите са най-типичните римски богове без форма, вид, пол, количество или някаква митологична история, свързана с тях. Те са духове закрилници, пазители на ограничени пространства (като кръстопътища, мелници или кръчми) или на социални групи (като семейства, организации или дори народи). Всеки римлянин, патриций или плебей имал специални олтари на ларите, издигнати в дома му. Ларите на семейството или рода (наричани семейни лари – lares familiares) били най-големите и мощни закрилници на хората и никой римлянин не показвал по никакъв повод неуважение към тях.

~ ~ ~ ~ ~

Латин – син на Одисей и Цирцея магьосницата, Латин става цар на коренните жители на Лациум и основател на латинската раса. (Виж и Еней.) Лациум е регион на Рим на западното крайбрежие на Централна Италия, граничещ с Тоскана (Etruria) на север и с Кампания (региона на Неапол) на юг.

~ ~ ~ ~ ~

Латински език – езикът, на който говорело и пишело коренното население на Лациум, обогатен от значителното влияние на гръцкия език. Въпреки това яснотата и простотата на латинската азбука превръщат този език в най-ценения в Западна Европа и допринасят за неговото огромно влияние върху западната култура чак до днешно време. Освен италианския, испанския, френския и португалския език, които са романски езици, т.е. латински по своята същност, английският език също е съставен в 50 процента от латински думи; не само защото Британия е била повече от четири столетия напълно романизирана провинция на Римската империя, но и защото британската аристокрация ценяла високо френския език през по-голямата част от Средновековието и съвременната епоха, а освен това много британски учени (както всъщност всички учени от Европа) използвали писмения латински до XVIII век. Да не забравяме, че великият британски физик Исак Нютон е написал прочутите си "Математически принципи" (публикувани през 1687 г.) на перфектен латински език.

~ ~ ~ ~ ~

Легат (legatus) – най-висшият по длъжност военен офицер в щаба на генерала. Всички легати са членове на римския сенат, но отговарят за постъпките си единствено пред командващия армията или легиона, към които са зачислени. Повечето легати са командири на легиони, докато генералите командват цялата армия.

~ ~ ~ ~ ~

Легион (legion) – римският легион се състои от 10 кохорти, всяка със собствено знаме и римски орел. Броят на пехотинците във всяка кохорта варира от 360 до 480 мъже, а в някои случаи стига и до 600. Всяка кохорта е разделена на три манипули, състоящи се от по 120-200 мъже. Всяка манипула е разделена на две или три центурии, в които има между 60 и 100 души. Конническите отряди, като турмите или алите, са смесвани с тези 10 кохорти или съставляват отделна бойна единица. Артилерийските единици с катапулти или балисти обикновено са част от някоя кохорта. Легионерите трябвало да бъдат най-малко 1.76 м високи, да говорят латински език, да имат познание за римската история и право и да бъдат умели майстори инженери (fabri). Обикновено служели най-малко 15-20 години в армията. Медицинското звено и продоволствените части на легиона били извънредно добре организирани. Често съпругите на войниците и проститутки следват легиона заедно с конвоя с багажа, който се състоял от около 520 товарни животни и огромно количество каруци. По времето на Калигула на постоянна служба из територията на цялата Римска империя са 28 легиона. Всеки легион си има име, като Гемина, Примигения и т.н. Дисциплината и високото ниво на специализираност във всяко отношение на военния живот правят римските легиони на практика непобедими.

~ ~ ~ ~ ~

Лейди – прякорът на Ладиса Тюдор, млада бритска принцеса, която се омъжва за император Цезар Калигула и приема римското име Ливия Орестила. Според автора женската титла "лейди" произлиза от прякора на принцесата и по-късно е използвана за обръщение към знатните бритски дами.

~ ~ ~ ~ ~

Лектика (lectica, мн. ч. lecticae) – носилка за носене на хората, обикновено държана на ръце от осем души. Представлява покрито дървено легло, със завеси отстрани и с крачета, на които стояла, когато я оставяли на земята. Има два хоризонтални пръта, които се издават напред и зад носилката; осем души се хващали за тях и ги поставяли на раменете си. Вътре имало дюшек и възглавници, които правели пътуването удобно. Придвижването с носилка било бавно, но много комфортно и е разпространено из целия древен свят, като на места се използва чак до XIX век.

~ ~ ~ ~ ~

Лектикула (lecticula; мн. ч. lecticulae) – по-малка носилка, носена от четирима мъже.

~ ~ ~ ~ ~

Лектус (lectus, мн. ч. lecti) – латинската дума за легло. Използва се и за кушетките в залите за пиршества.

~ ~ ~ ~ ~

Лектус медиус (lectus medius) – буквално средното легло – голямата кушетка в залите за пиршества, отстрани на която имало още две по-малки кушетки. На нея обикновено стоели най-почетните гости.

~ ~ ~ ~ ~

Ликтори (lictores) – специален отряд от 6 до 24 души с червени униформи (имали и черни за случаи на погребения), всеки от които държал в ръце фасция (символа на римската власт); ликторите съпровождали консулите и императорите във всички официални церемонии.

~ ~ ~ ~ ~

Лингус (lingus) – език.

~ ~ ~ ~ ~

Лорика хамата (lorica hamata) – желязна ризница, използвана от римските легионери.

~ ~ ~ ~ ~

Лубрикация – в превод овлажняване – вагинални сокове, показващи състоянието на женската сексуална възбуда. В тази фаза бартолиновите жлези, които се намират в предната половина на вагиналния канал, произвеждат вагинални сокове. Производството на повече или по-малко сокове е предвидено от природата, за да привлича и възбужда мъжете и да благоприятства копулацията. Някои женски индивиди отделят сокове при особени, стресиращи ситуации, както спортистките по време на оспорвани състезания и при "екстаза" на победата.

~ ~ ~ ~ ~

Луди сценици (ludi scaenici) – сценични забавления. Театралните представления са представяни на сцена (scaena). Думата "сценарий" е от латински език. От същия корен е и англ. дума "obscene" – "скверен, крайно неприличен" – вероятно произлизаща от латинското ob scaena – за нуждите на сцената, което показва сексуалното човешко поведение, демонстрирано в театъра. Критичното отношение спрямо театъра и артистите, познато в Англия през съвременната епоха (докъм XIX век) е непознато в античните времена. Днес тази дума се използва от моралистите, за да осъдят свободното представяне на секса и тласка хората в лапите на сексуалната репресия.

~ ~ ~ ~ ~

Луди цирцензес (ludi circenses) – игрите, провеждани в цирка, най-вече състезанията с колесници, както и други видове конни надбягвания.

~ ~ ~ ~ ~

Лупа (lupa, мн. ч. lupae) – буквално вълчица. Разпространено име за римските проститутки, повечето от които принадлежали към почетната гилдия на проститутките.

~ ~ ~ ~ ~

Лупанарий (lupanar, мн. ч. lupanares) – римски публичен дом, бордей. Наричан така, защото лупите, работещи там.

~ ~ ~ ~ ~

Луперкалии – древен римски оргиастичен празник, провеждан в първата половина на февруари.

~ ~ ~ ~ ~

Луперкалия – вълчицата, която спасила близнаците Ромул и Рем от река Тибър и ги откърмила. По-късно момчетата основават Вечния град точно на мястото, където вълчицата ги извадила от реката.

~ ~ ~ ~ ~

Луна (Luna) – небесното тяло луна, както и богинята Луна, обожествена подобно на другите небесни тела, като Марс, Венера, Юпитер, Меркурий и др.

~ ~ ~ ~ ~

Магна Матер (Magna Mater) – буквално Великата майка, Великата майка на боговете с азиатски произход.

~ ~ ~ ~ ~

Майестас (maiestas) – буквално величие. Римски закон за обида или неуважение на величието, т.е. спрямо живи или починали консули, императори и бащи на отечеството (сенаторите). Виновните са наказвани с вечно изгнание и дори смърт.

~ ~ ~ ~ ~

Майката Свобода (Mater Libertas) – богинята в центъра на култ, основан от Калигула, който позволявал на всеки да се жени за всекиго: не само в комбинацията мъж-жена, но и във всевъзможни други комбинации, каквито човек си поиска, без всякакви ограничения. Това е ранен опит за либерализация на класическата институция на римския моногамен брак, който днес е наложен на повечето хора чрез тоталитарните закони от религиозните фанатични монотеисти.

~ ~ ~ ~ ~

"Малка смърт" израз, описващ извънредно силен женски оргазъм, който кара жената да изгуби контрол и да се чувства като че ли всеки момент ще умре. Виж гаудиум.

~ ~ ~ ~ ~

Мамилари (mamillare, мн. ч. mamillares) – обикновени превръзки за гърдите, най-често правени от бомбикс, които се омотавали около бюста.

~ ~ ~ ~ ~

Манипула – римска военна единица от около 120-200 души. (Виж легион.)

~ ~ ~ ~ ~

Мансиони (mansiones, ед. ч. mansio) – големи гостилници, мотели за хранене и спане, строени на всеки 58-60 километра по главните римски пътища. Тъй като 60 километра е средното разстояние, което човек можел да измине на ден, на същото разстояние са изграждани мансионите, за да предлагат удобства и възможности за спане на пътниците. На половината разстояние – около 30 километра – имало по-малки станции, където можело само да се яде.

~ ~ ~ ~ ~

Марамей (Marameus) – измислен образ от римския театър, обикновено приличащ на дебела котка.

~ ~ ~ ~ ~

Марси – италиански народ, живеещ в Апенинските планини източно от Рим. Както повечето италиански народи, когато Рим е все още развиващ се град, те воюват срещу него. Когато обаче Рим нараства и става все по-влиятелен, се присъединяват към него и стават част от необичайната многоетническа цивилизация.

~ ~ ~ ~ ~

Марсово поле (Campus Martius) – поле, на което се провеждали паради и обучения на войници, намиращо се в района на амфитеатъра на Фламиний, между северозападната страна на стената на Сервий и северния завой на река Тибър.

~ ~ ~ ~ ~

Масони – древно тайно общество, ръководещо построяването на всички големи строежи в древния свят, като се започне от египетските пирамиди и се стигне до катедралите на Средновековието, а и след това. Първоначално в него са допускани само "зидари" и архитекти; по-късно един клон от масоните, нарекли се фримасони (франкмасони), приема след полагане на специална клетва за вярност и тайнственост всеки, който вярва във Върховното същество и безсмъртието на душата. Фримасонството не е християнска институция, както някои хора смятат. Всъщност през годините римокатолическата църква се е опитвала да го потисне и унищожи, но безрезултатно. Някои от най-влиятелните хора на света, царе и политици са били фримасони – като например Джордж Вашингтон и голяма част от останалите "бащи" основатели на Америка. Масонският символ – квадрат с наложен върху него компас – може да бъде видян на много картини. Друг масонски символ – окото на върха на египетска пирамида – е широко популярен от еднодоларовата американска банкнота.

~ ~ ~ ~ ~

Менс (mens) – латинската дума за ум, разум. В умалителната си форма ментула (mentula) означава пенис, т.е. половият орган е наричан "малкия ум". Забележете, че в съвременния немски и френски език няма специфична дума за "ум, разум" (на англ език – mind).

~ ~ ~ ~ ~

Ментула (mentula, мн. ч. mentulae) – латински жаргон за пенис.

~ ~ ~ ~ ~

Меретрикс (meretrix, мн. ч. meretrices) – буквално блудница; скъпа римска куртизанка.

~ ~ ~ ~ ~

Милитес (Milites, ед. ч. miles) – войници.

~ ~ ~ ~ ~

Моногамия (от гр. език – mono означава един и gamos – брак) – разпространена форма на брак, свързваща чрез закон един мъж и една жена в съюз, който изключва всякакви други партньори. Моногамният брак е широко разпространен в гръко-римския свят, но е бил облегчван от възможността да имаш конкубини (наложници), лупи (проститутки) и от лесно даваните разводи. В днешно време яростната пропаганда на този мъжко-женски моногамен брак е напълно подвеждаща и отвратителна. Очевидно е, че тя е наложена от тоталитарните монотеистични религии и от монополистичните политико-финансови режими, използващи абсурдни лъжи и полицейско насилие, за да затворят двойките в такъв неестествен тип взаимоотношения; намерението им е (а) да държат мъжа и жената заети със собствените си семейни скандали; (б) да унищожат сексуалния им интерес чрез взаимен контрол и идиотски клетви за вечна сексуална вярност; (в) да ограничат хоризонта на техните стремежи и всеки импулс за приключения и революции; (г) да ги накарат да харчат пари по предвидими, разработени схеми и начини; (е) да им губят времето с всевъзможни безсмислени занимания и играчки; (ж) да се създава огромно количество боклук; (з) да бъде контролиран всеки човек и принуждаван да се държи кротко и мило заради безсмислените "семейни добродетели", за да бъдат налагани многобройни данъци и такси. Традиционното твърдение, че моногамията е необходима, за да бъдат правени и подобаващо отглеждани деца, е напълно нелепо. Тази цел ще бъде много по-добре постигната в по-големи, разширени семейства, детски центрове или градини, или просто чрез лични договорки между отделните родители.

~ ~ ~ ~ ~

Монопол (от гр. език – mono – един и polis, което означава град, в този случай в смисъла на бизнес) – най-същественото последствие от капиталистическо-консуматорската икономика. Стремежът на всеки бизнес е да се слее със съперниците си с цел по-добро експлоатиране на структурите си, на работниците и на клиентите си чрез фиксирани цени. Не е задължително монополът да е нещо лошо, но той нарушава икономическата независимост на всички, тъй като пречи на хората да се наслаждават на ползите от свободния пазар. Повечето от съвременните развити страни въвеждат т.нар. антитръстови закони, но винаги има вратички в тях, които позволяват на всеки вид бизнес да достигне някакъв вид "монополистки" статут в собствения им икономически отрасъл. Най-накрая монополът води до икономическа и политическа диктатура. Днешните монополисти покровителстват монотеизма и моногамията, тъй като всичко, което ограничава границите на личностната независимост, допринася за превръщането на нормалните хора в така необходимите им консуматори.

~ ~ ~ ~ ~

Монотеизъм (от гр език – mono – един и theism – в смисъл на религия) – религиозно вярване, което предполага, че един-единствен бог е създал и ръководи цялата Вселена. Тази идея е абсолютно непозната на гръко-римския народ, който почитал множество великолепни богове и богини. След падането на Западната Римска империя (около 476 г.) монотеизмът е особено ценен от всички царе, политици и други подобни разбойници. Той позволявал на монотеистичните управници да разграбват богатите храмове на древните богове и въобще на всеки конкурентен бог, с оправданието, че се разправят с идолопоклонниците; монотеистите карали гражданите да вярват в божествения произход на тяхната власт, като тяхната вяра не давала възможност за спорове по темата кой точно бог им е дал власттта. Днес тази вяра дава на фанатиците и буквалистите правото да размахват някаква книга и да твърдят, че "бог" иска всеки да следва неговите заповеди – това най-добре става, като човек се откаже от материалните удоволствия и подари на свещениците колкото се може по-голяма сума пари или ценни дарове, които са крайно необходими на представителите на единствения бог, за да налагат още повече монотеистичната вяра и власт. Както с всяко друго "моно", вярата в монотеизма крайно ограничава мозъчните функции.

~ ~ ~ ~ ~

Моралисти – хора с ниска култура, които се опитват да наложат ограничаващи морални норми върху други хора. Обикновено това са болни или комплексирани индивиди, неспособни да се отпускат и наслаждават на живота. Наричани са и "ипокрити" (от гр. език – лицемери), "долни влечуги" или "хлебарки". В действителност тези хора са опасни престъпници, чиито ръце са изцапани с кръв от всички престъпления, които са извършвали през вековете, за да наложат насилствено на масите своя възглед за живота. Ако ги оставите да действат свободно, те няма да се колебаят да убиват и измъчват отново, и отново, както са правели в миналото в името на "морала". Тъй като споменът за техните престъпления е хитро заличен от умовете на хората чрез медийната манипулация, масите са накарани да вярват, че моралистите са добрите, точно каквито са били "добрите" (боните) по времето на Калигула.

~ ~ ~ ~ ~

Моритури (morituri) – в превод – отиващите на смърт – така са наричани гладиаторите, които са отивали да се бият на арената до смърт.

~ ~ ~ ~ ~

Морфей – богът на сънищата. Любимият син на Хипнос, бога на съня. Морфей изпраща на сънуващите всякакви човешки форми, образи (на гръцки morphai). Брат му Фантаз изпраща в сънищата на хората образи на неодушевени предмети, а другият брат – Фебетор (наричан още Икел) – изпраща образи на животни. Бог Хипнос е син на Нюкс (Нощта) и Танатос (Смъртта). Той живее в пещера на брега на Лета, реката на забравата. По време на Троянската война Хипнос е накаран от Хера (Юнона) да приспи Зевс (Юпитер), така че тя да може да помогне на гърците срещу троянците, които пък били подкрепяни от Афродита (Венера). След победата на гърците Хипнос получил подарък в отплата на своите услуги – една от трите грации – Парсифея[7]. От гръцки и латински език са произлези думи като "хипноза", "морфин", "фантазия" и "летален".

~ ~ ~ ~ ~

Мунера гладиатория (munera gladiatoria) – гладиаторски игри. Обратно на общоприетото мнение не всички гладиаторски състезания са завършвали със смърт. В такива боеве са участвали гладиатори, които са били осъдени да се бият до смърт, защото са извършили някакво престъпление или са приели този вид борба срещу повече пари. Робите гладиатори са били рядко явление. Сред другите лъжи, разпространявани като "историческа истина" от християнската църква през Средновековието, е и историята за Спартак. Тя става много популярна, но, разбира се, Спартак е измислен образ, чието име не се споменава в нито един исторически документ. За различните гладиаторски стилове виж мурмилон, рециарий, секутор и гладиатор-тракиец.

~ ~ ~ ~ ~

Мурмилон – гладиатор, въоръжен по галски образец с голям, гривест, решетъчен шлем, щит и голям меч. Мурмилонът обикновено е съчетаван като двойка със секутора срещу рециария ("човекът-мрежа" с къса престилка, голяма мрежа в дясната си ръка и тризъбец в лявата).

~ ~ ~ ~ ~

Мурус Ромули (murus Romuli) – стената на основателя на града, издигната в първата година от основаването на Рим – Annum I aUc, т.е. ab Urbe condita, която е 753 г. пр. н. е.

~ ~ ~ ~ ~

Мутандоле (mutandole) – името, дадено от Петроний Арбитер (най-известния "съдник на изящното", дизайнера на древния Рим) на новото му изобретение – долни дрехи, подобни на съвременните френски кюлоти. Авторът ги нарича и "гащи".

~ ~ ~ ~ ~

"Невинността срещу злото" – зрелищна постановка в шест епизода, измислена от Калигула и поставена от сестра му Друзила в Театъра на Аполон, разположен в обществената част от императорския дворец.

~ ~ ~ ~ ~

Неми – почти напълно кръгло, дълбоко вулканично езеро на Албанските хълмове, намиращи се на около 25 километра южно от Рим. Езерото и обиколните му хълмове имат специфични особености. В някои части на пътя, прокаран по склоновете на езерото могат да бъдат видяни различни овални обекти, дори малки каруци, коли, да се придвижват нагоре по хълмовете, вместо по нанадолнище, пренебрегвайки напълно законите на гравитацията. Феноменът очевидно се дължи на вулканичния магнетизъм, но въпреки това тези особености все още не са напълно обяснени. В римската епоха местността е била покрита с горите на град Ареция, сред които била почитана с диви сексуални ритуали богинята Артемида, наричана от римляните Диана.

Езерото Неми е особено прочуто с двата великолепни кораба, изградени от Калигула през втората част на управлението му и (вероятно) ремонтирани и украсени наново от Нерон. Тези кораби лежали на дъното на езерото в продължение на векове, докато в края на 20-те години на XX век най-накрая са открити, извадени от водата и поставени в специално построения за тях музей в Неми. За нещастие през 1944 г. при отстъплението на немските войски от района на Рим нацистите взривяват музея и корабите в него. Тъй като не е имало военна причина за тази постъпка, този жалък варварски акт трудно може да бъде простен и забравен. След войната двата кораба са възстановени в по-малки размери по фотографии и рисунки, но оригиналите са загубени завинаги.

Историческият интерес към тези два кораба е предизвикан от техните забележителни размери и изкусна изработка, необичайна за кораби, използвани за плаване в сладководни води. С дължина 73 метра и 24 метра ширина двата кораба били истински плаващи домове. Освен превъзходното качество на корабната конструкция, корабите имали изумителна и разкошна вътрешна декорация. И двата били снабдени с течаща вода и бани, свидетелство за което са оловните тръби и мраморните вани. Подовете били покрити с мозайки; стените на помещенията за забавления били инкрустирани със слонова кост и изрисувано дърво. Навсякъде из корабите, дори в сервизните помещения, имало изящни бронзови орнаменти. Дървените тавани били покрити с керемиди и украсени с бронзови пластини. Статуи и колонади от колони със спираловидни канелюри украсявали екстравагантните зали за пиршества. На корабите имало дори лози и овощни дръвчета. Двата кораба потънали на дъното на езерото при едно земетресение през периода на Флавиевата династия (69-96 г.).

~ ~ ~ ~ ~

Нерон – последният император от Юлиево-Клавдиевата династия. Повечето историци смятат, че е роден в Анциум на 10 декември 37 г., т.е. Annum DCCXC – 790 от основаването на Града. Макар че съм съгласен с мястото на раждане на Нерон, имам съмнения относно датата и относно идентичността на баща му. Според личните ми проучвания Нерон е роден на 10 октомври 38 г., т.е. Annum DCCXCI – 791 aUc. В "Лейди Калигула" обяснявам обстоятелствата около неговото раждане и причината, поради която е разпространявана неточната дата. Нерон става император на 16 години през 54 г., т.е. Annum DCCCVII – 807 aUc. Той управлява сравнително успешно 14 години, докато на 30-годишна възраст се самоубива в своя Домус Ауреа.

Легендите за това как Нерон свирел на лирата си, докато Рим горял, отдавна са обявени за абсолютна лъжа. Все пак, докато е истина, че е имало пожар, който е унищожил Субура, най-известния римски квартал по време на управлението на Нерон, то за твърдението, че Нерон е преследвал християни, няма никакви исторически данни; да не говорим, че по негово време в Рим на практика още не е имало християни. Както във всеки друг град по света, понякога избухват пожари без видима причина и понякога техните жители си търсят изкупителни жертви. Докато Нерон наблюдавал с тревога огъня, който унищожавал Субура, група ядосани граждани обвинили някакви чужденци в нарочен палеж и ги линчували, преди да се намесят градските стражи и да успеят да възстановят реда.

~ ~ ~ ~ ~

Нимфи – всеки вид по-маловажни женски божества, малко под ранга на богини. Те не са безсмъртни, но живеят много дълго време, като остават винаги млади и красиви; обитават горите, планините и водите на моретата, реките и езерата. Повечето време се разхождат голи и палуват със сатирите и други последователи на Дионис, бога на виното и екстаза, наричан Бакх (Вакх) от римляните, който бил много специален бог за нимфите. По време на вакханалиите повечето от тези божества били много мили с хората и много мъже и жени имали прекрасни любовни връзки с тях. Нимфа е името, с което по-специално се наричат божествата, живеещи в горите, наядите са нимфите на течащата вода, изворите, реките, фонтаните и т.н. Морските нимфи – като Тетида, майката на прочутия гръцки воин Ахил – са наричани нереиди, а планинските нимфи – ореади.

Една от най-прочутите истории за нимфи е легендата за Ехо. Красивата планинска нимфа разсърдила богинята Хера (Юнона), вечно ревнивата съпруга на Зевс (Юпитер), като я увлякла в разговор и така ѝ попречила да следи любовните афери на Зевс. Когато Хера разбрала, че е изгубила следите на съпруга си, наказала Ехо, като я лишила от реч – нимфата можела единствено да повтаря последните думи на друг човек. По-късно Ехо срещнала красивия Нарцис. Сина на речния бог Кифис и нимфата Лириопа, и се влюбила в него. Той обаче я отхвърлил, защото тя непрекъснато повтаряла последните му думи без да може да каже свои собствени. Най-накрая от нея останал само гласът ѝ, повтарящ последните думи на другите хора. Отхвърлянето на Ехо обаче предизвикало гнева на боговете, тъй като Нарцис все повече не можел да търпи други хора освен самия себе си и отхвърлял дара на любовта, независимо кой му го предлагал. За наказание боговете накарали Нарцис да се влюби в самия себе си – той така се омаял от отражението си във водите на дълбоко езеро, че накрая паднал в него и се удавил. Психолозите използват термина "нарцисизъм", за да означат състоянието на крайно самомнение, типично за незрелите емоционално личности.

~ ~ ~ ~ ~

Нони (Nonae) – Ноните са седмият или деветият ден на всеки месец. За да улесни читателите, авторът използва термина за означаване само на деветия ден от месеца.

~ ~ ~ ~ ~

Нундинум (nundinum, мн. ч. nundina) – в превод: отнасящия се за деветия ден – римската седмица, състояща се от осем дни, преди деветия – пазарния ден.

~ ~ ~ ~ ~

Овация (ovatio) – висока почест, присъждана от сената на римските пълководци победители, чиито победи обаче не отговарят на стриктните изисквания за присъждане на триумф. При овацията се принасят в жертва овце (ovis), вместо белите бикове, които се жертват при триумф. С изключение на тази разлика, овацията включва всички останали черти на триумфа – парад на войската, на плячката и на пленените врагове.

~ ~ ~ ~ ~

Один – бог от митологията на северните келти и готи, идентичен с Юпитер.

~ ~ ~ ~ ~

Океан – името на бога на океана (Атлантическия) отвъд Стълбовете на Херкулес, т.е. Гибралтарския проток.

~ ~ ~ ~ ~

Олисбос (olysbos) – изкуствен полов член, направен от запълнена кожа, който се използвал за дефлорация на малки момичета или за разширение на вагините на млади жени преди сватбата, както и от лесбийките, жените от остров Лесбос, за самозадоволяване. Гръцкият остров Лесбос дава името на лесбийките (хомосексуалните жени), защото е бил родното място на поетесата Сафо (около 600 г. пр. н. е.), която ни е оставила прекрасни поеми, вдъхновени от любовта ѝ към младите момичета от нейния пансион. Макар че произходът на термина "олисбос" ни насочва към Лесбос, Сафо гордо твърди, че никога не е използвала олисбос, за разлика от обитателките и собственичките на други девически училища. Тя предпочитала да доближава девойките с нежни целувки и да ги обучава на изкуството на любовта единствено чрез истинската същност на своето тяло, устни, език и пръсти.

~ ~ ~ ~ ~

Опидум (oppidum, мн. ч. oppida) – римска укрепена крепост, град.

~ ~ ~ ~ ~

Опидум Убиорум (oppidum Ubiorum) – в превод: град на убите; латинското име на селище, изградено от галско-германското племе уби на западния бряг на река Рейн в днешна Германия. Първоначалното селище е завладяно от Юлий Цезар около 56 г. пр. н. е. Калигула променя името му на Колония Агрипина. Днешното име на града – Кьолн – произлиза от латинското му име.

~ ~ ~ ~ ~

Опиевият хълм (mons Oppius) – един от римските хълмове в територията на помериума. На него Нерон издига прочутия си Златен дворец (Domus Aurea).

~ ~ ~ ~ ~

Ордо еквестер (ordo equester) – в превод конническо съсловие. Първоначално съсловието е съставено от знатни конници; по-късно към него са включени богатите земеделци, банкери и имотни бизнесмени, чийто ценз трябвало да бъде и да остане най-малко 300000 сестерции (около 300000 днешни американски долара).

~ ~ ~ ~ ~

Освободен роб – макар по документи освободеният роб да бил свободен човек и римски гражданин (ако, разбира се, бившият му господар е бил римски гражданин), на практика той оставал под патронажа на бившия си собственик. Някои освободени роби придобивали огромно състояние и власт, най-вече заради своите умения или безпощадност, и често ставали близки съветници и/или бизнес партньори на предишните си собственици.

~ ~ ~ ~ ~

Пакс Романа (Pax Romana) – в превод римският мир; смисълът е "светът, намиращ се под римска власт". Използва се за периода на мир и благоденствие, поддържан по време на империята от военната сила на римляните, добрата им обществена администрация, изгодната търговия и огромните обществени сгради, издигнати навсякъде по света. Император Август поставя началото на Пакс Романа около 20 г. пр. н. е.; това състояние на власт и просперитет продължава и през следващите 300 години.

~ ~ ~ ~ ~

Палатинският хълм (collis Palatinus) – първият и най-значим от седемте римски хълма. Тук е издигнат първият императорски дворец от император Август, по-късно разширен от император Тиберий. Думата "палат" произлиза от императорския дворец, издигнат на този хълм – Палатин.

~ ~ ~ ~ ~

Папирус – вид хартия, правена от изсушената и намачкана кора на египетското растение папирус. Била широко използвана, върху нея се пишело със стилус и мастило.

~ ~ ~ ~ ~

Патер фамилиас (pater familias) – главата на римското семейство или род. По закон има правото да се разпорежда с живота на останалите членове на фамилията си. Може да ги наказва или дори да ги убие без някакви други обществени власти да поставят под съмнение неговите постъпки или да го попитат за причината.

~ ~ ~ ~ ~

Патриций – член на римската аристокрация; името произлиза от латинската дума за баща – pater, което означавало, че патрицият е израснал в знатна фамилия с известно родословие.

~ ~ ~ ~ ~

Пенула (paenula, мн. ч. paenulae) – дълга наметка с качулка, носена от римските жени, особено когато са на път.

~ ~ ~ ~ ~

Пергамент – лист, направен от обработена животинска кожа, на която се пишело, когато имало нужда от по-издръжлив материал за специални документи.

~ ~ ~ ~ ~

Пердуелио (perduellio) – държавна измяна на най-високо ниво, извършвана от консули, сенатори и други обществени служители. Наказвала се със смърт или вечно изгнание от Рим.

~ ~ ~ ~ ~

Перистил (peristilium) – затворена градина, заобиколена от колонади, изградена в средата на всеки престижен римски дом.

~ ~ ~ ~ ~

Петиола (petiole) – друга дума за половия орган на цветята, също използвана за означаване на клитора.

~ ~ ~ ~ ~

Пистил (pistil) – бот. термин – половият орган на цветята; думата се използва и за означаване на клитора.

~ ~ ~ ~ ~

Плебей, плебс – обикновените римски граждани, непричислени според рожденото си право към патрициите. Те надвишавали неколкократно патрициите и се борили упорито, за да получат равни права. Най-накрая някои плебейски фамилии стават много богати и от времето на късната Република патрициите имат съвсем малко по-големи привилегии. Все още всички обаче се възхищават на патрициите за това, което са направили за върховната прослава на Рим.

~ ~ ~ ~ ~

Помериум (pomerium) – свещената граница, ограждаща града със Стената на Сервий.

~ ~ ~ ~ ~

Понс (pons) – латинската дума за мост.

~ ~ ~ ~ ~

Популари (populares) – работническата класа.

~ ~ ~ ~ ~

Порне (porne, мн. ч. pornes) – гръцкото име на обикновените проститутки, работещи с договор за сводници или съдържатели на публични домове. Името, което може да бъде преведено като "платена жена", е дадено за първи път около 600 г. пр. н. е. На робините, които са купени в Атина от Солон, най-значимия атински законодател, известен като бащата на демокрацията. По това време религиозните проститутки (хиеродулите) и скъпите куртизанки (хетерите) са единствените жени, осигуряващи сексуални забавления на чужденците. Макар че хиеродулите изпълняват своите услуги в храмовете на Афродита (Венера) без да получават пари за това, с изключение на храна, управниците на храмовете искат щедри дарения за най-добрите хиеродули или за правото да се възползваш от тях по-дълго време, или за да те настанят в по-добри стаи. Що се отнася до хетерите, техните цени са много високи, а освен това не са винаги на разположение. Истинският "демократ" Солон решава да даде на цялото мъжко население шанса да прави секс, без да плаща за него.

С обществени пари и с одобрението на по-голямата част от гражданите Солон купува известен брой красиви млади момичета – порне – на пазара за роби. След това купува и няколко къщи в града и кара момичетата да "работят". Не само сексът е достъпен за всеки мъж в града, но и не трябва да се плаща! Ето как бащата на демокрацията, един от най-етичните и широко почитани мъже в историята на човечеството, организира първите публични домове. Тъй като обаче мъжете започват да дават "подаръци" – бакшиши, най-добрите порне събират достатъчно пари, за да се откупят; след като стават свободни и самостоятелни "труженички", те обикалят улиците на града, облечени в предизвикателно облекло, в търсене на клиенти. Женската т.нар. "най-стара професия" очевидно не е най-старата на света и всъщност е започнала не съвсем далече във времето. В продължение на няколко години Солон купувал нови момичета от пазара на роби, но тъй като Атина се превърнала в голям град, той не можел да намира достатъчно порне, за да напълни публичните домове и накрая преустановява тази практика. Името остава да се използва за най-евтините проститутки и накрая – 23 века по-късно – е употребено от един френски журналист в състава на една нова дума – "порнография". Виж Приложение 2 за произхода на думата "порнография".

~ ~ ~ ~ ~

Портик (porticus, мн. ч. portici) – част от сграда или серия сгради, на които вторият етаж се простира над тротоара и се поддържа от редици колони, свързани с арки. Това покрито пространство е наречено портик. То дава възможност на хората да се разхождат по тротоара, който обикновено е изпълнен с магазинчета и заведения за хранене, независимо от времето. Портиците са извънредно популярни и в днешните сгради, особено в Италия и цяла Европа.

~ ~ ~ ~ ~

Порцела (porcella) – буквално прасенце. Мило, нежно или иронично обръщение – жаргон – за женските гениталии.

~ ~ ~ ~ ~

Потестас (potestas) – буквално власт, сила – частната или обществената власт върху хората, изискваща пълното им подчинение и уважение.

~ ~ ~ ~ ~

Префектус преториум (praefectus praetorium) – началникът на преторианската охрана.

~ ~ ~ ~ ~

Преторианска охрана, стража – елитната лична охрана на владетелите на Рим; наброява около 4000 специално подбрани мъже, които служат в официална военна униформа и спазват същите правила като в армията.

~ ~ ~ ~ ~

Преториум (praetorium) – централното място в каструма; така се нарича и палатката на военачалника.

~ ~ ~ ~ ~

Примус пилус (primus pilus) – най-високият чин на центуриона.

~ ~ ~ ~ ~

Пронуба (pronuba) – жената, изпълняваща и ръководеща римската брачна церемония.

~ ~ ~ ~ ~

Проскрипции – списък с "враговете на държавата", поставян на рострата и на входа на сградата на сената от консулите, диктаторите или императорите; в него са вписвани хора, виновни за предателство, или хора, участващи в заговор срещу Рим, или обвинени в злоупотреба с обществени средства. Дори само от вписването в този списък въпросните хора загубвали всичките си права, собственост и можели да бъдат убити от всекиго.

~ ~ ~ ~ ~

Пуела (puella) – момиче на латински език.

~ ~ ~ ~ ~

Рециарий (retiarius) – в превод човекът с мрежа. Гладиатор, облечен с къса престилка и сражаващ се с голяма мрежа в дясната си ръка и тризъбец в лявата.

~ ~ ~ ~ ~

Робство – гледайки историческите филми по телевизията или подвеждащи филми като "Спартак" или "Бен Хур", ние сме накарани да вярваме, че римляните са въвели робството и че са били единствените лоши хора, които са измъчвали роби – особено момичетата – за своите гнусни сексуални нужди. За да внеса малко повече светлина по въпроса, първо ще напомня на читателите, че робството съществува от зората на цивилизацията (Шумер, около 4000 г. пр. н. е.). Всички антични и източни цивилизации – без никакво изключение – са имали толкова роби, колкото са могли да си позволят. По-голямата част от тях били войници и хора от победени противникови племена, пленени по време на военни действия.

На практика всеки народ по света е въвеждал системата на робството в определен период от историята си. Мъжките роби обикновено са изпращани да вършат тежката работа на галерите и в мините. Жените са използвани като прислужнички, икономки и за по-лека работа. Повечето роби (като всяка друга ценна собственост) са добре хранени, отнасяли се грижливо с тях, тъй като цената им на пазара за роби била сравнително висока. В Рим често хора, които нямали собственост, се продавали сами в робство, за да получат подслон и храна в замяна на работа. Много роби стават добри приятели на господарите си, а гръцките роби са използвани като учители на римските деца или като учители по поезия и ораторство на знатните римляни.

Използването на жените робини като сексуални партньори не е особено уважавано от римските мъже. Сексът не е грях и римските жени са склонни да имат много любовници. Проституцията е широко разпространена и добре приемана от обществото. Тя е контролирана от гилдията на проститутките и по правилата на гилдията никоя робиня не може да стане лупа или меретрикс. Версията, че римляните насилват момичетата робини като похотливи свине, е просто една от многото легенди, широко разпространявани от монотеистичните фанатици през Средновековието. През това време църквата ожесточено напада нравите на древния Рим, за да оклевети славните гръко-римски богове и богини, които все още са популярни сред народа, въпреки широко прилаганите мъчения и масови убийства от страна на новите "моралисти". Те прилагат всевъзможни методи, за да победят конкурентната политеистична вяра. В днешно време подобни клеветнически лъжи продължават да се изливат върху наивните и невежи маси чрез телевизията и филмовата индустрия, които работят непрекъснато в подкрепа на тоталитарния възглед за света, налаган от монотеистичните религии. Съвременните жени са толкова сексуално потиснати от системата, че подсъзнателно мечтаят (сънуват) да бъдат поробени и "насилени за секс" само за да имат шанса поне малко да задоволят сексуалните си нужди. Психоаналитиците и сексолозите съобщават, че фантазията за поробване и насилване е номер едно сред женските сексуални фантазии.

~ ~ ~ ~ ~

Ромул и Рем (Romulus, Remus) синовете близнаци на Рея Силвия, дъщерята на царя на Алба Лонга, град, разположен на бреговете на река Тибър, на около 30 километра северно от бъдещия Рим. Рея Силвия, която била красива млада жена, станала любовница на бог Марс (бога на войната) и се срещала с него всяка нощ в гората; малко след като забременяла обаче, бог Марс изчезнал. Междувременно лошият чичо на Рея Силвия, Амулий, узурпирал трона на баща ѝ. Когато Рея Силвия родила близнаците, Амулий ги сложил в кошница, направена от клоните на плачеща върба, и ги хвърлил в река Тибър. Кошницата плавала по реката и се спряла в клоните на една смокиня, на 30-тина километра оттам, в подножието на Палатинския хълм. Една вълчица открила момчетата, отнесла ги в своята пещера и ги кърмила в продължение на една година. Един ден, докато близнаците си играели с другите вълчета, овчар на име Фаустул и жена му Ака Ларенция ги намерили, взели ги със себе си и ги отгледали с любов, тъй като знаели от анцилите на Рея Силвия, че това са синовете на принцесата. Когато двете момчета пораснали, събрали банда от млади латински воини, отстъпници и избягали роби, и свалили от власт злия Амулий.

След като качили дядо си отново на трона на Алба Лонга, Ромул и Рем се върнали в пещерата на вълчицата на Палатинския хълм и решили да основат там нов град за себе си и своите изпаднали другари, които избрали Ромул за цар. Както било обичайно, младият цар взел един плуг, впрегнат с два бели вола, и изорал периметъра на града, който нарекъл Рим (Roma) по името си. Междувременно Рем бил доста нещастен, защото се чувствал изолиран. След като първите дървени стени на Рим били вдигнати и осветени, Рем ги прескочил и предизвикал брат си на дуел, при който Ромул убил Рем пред лицето на новите "римляни". След като латинските воини откраднали сабинските жени, новият град започнал да се развива и Ромул управлявал дълги години. Когато бил на около 50 години, Ромул отишъл на лов в Козите блата на западния бряг на Тибър и бил настигнат от страшна буря. Когато народът разбрал, че царят им не се е прибрал у дома, стотици римляни тръгнали да го спасяват, но не могли да го намерят нито жив, нито мъртъв. Изчезването на Ромул било възприето като чудо – смятало се, че бог Марс го е взел при себе си и го е направил безсмъртен, По-късно Козите блата са наречени Марсово поле (Campus Martius) в чест на това чудо. От това време насетне Марсово поле става място, където римляните се упражняват в изкуството на войната; тези занимания са главната причина Рим да стане най-великата сила на света.

~ ~ ~ ~ ~

Ростра, рострум (rostra, ед. ч. rostrum) – рострумът е дървеният нос на военните кораби, укрепен с желязо, който се използвал да се удрят и пробиват чуждите кораби. След великата морска победа над флота на волските (Анциум, 338 г. пр. н. е.) консулът Гай Мений сваля рострите на победените кораби и ги изпраща в Рим. Там те са поставени зад трибуната на говорителя в сградата на комицията – събранието на плебеите, издигнато в северозападния край на форума. От този момент нататък ораторската трибуна е наричана ростра. Други консули и пълководци последват примера на Мений и запълват стените на трибуната с пленените вражи ростри. Когато стените се покриват напълно, взетите от вражеските кораби ростри при велики морски победи се поставят на високи колони, издигнати около рострата.

~ ~ ~ ~ ~

Река Рубикон – река, която тече от Апенините, от запад на изток, към Адриатическо море в района на Римини. Реката е северната граница на същинската Италия, която не включвала Северна Италия, наричана Цизалпийска Галия (Галия отсам Алпите). Река Арно, която тече от изток на запад от Апенините през Флоренция и Пиза почти успоредно на Рубикон, е северозападната граница. Рубикон е известна и днес с израза "да пресечеш Рубикон" в чест на Юлий Цезар, който взема историческото решение да пресече Рубикон със своя Тринайсети легион – Гемина – и на 16 декември 50 г. пр. н. е. навлиза в същинската Италия. (Някои историци смятат, че това е станало около месец по-късно – на 10 или 11 януари 49 г. пр. н. е.). Тъй като на никой римски пълководец не е позволено да влиза в Италия с римска войска без разрешение на Сената (каквото Цезар нямал), решението му го превръща автоматично във враг на държавата. Римският народ обаче обожавал Юлий Цезар – покорителя на галите – като най-великия герой в римската история и избухналите народни въстания срещу Сената (контролирани от шепа корумпирани политици – "добрите") му проправят пътя към Рим. Политическите му противници напускат панически Рим и отпътуват за Гърция, като оставят града и всички римски съкровища на войските на Цезар. Година по-късно Цезар се придвижва към Гърция заедно с легионите си и при Фарсала побеждава армията на "добрите", начело на които бил съперникът му Помпей Велики (29 юни 48 г. пр. н. е.), а след това е избран за доживотен диктатор. Следователно пресичайки Рубикон, Цезар слага край на Републиката и полага началото на новия императорски Рим. Изразът "пресичам Рубикон" се използва и днес в различни езици, за да означи смело, решително поведение без връщане назад. След като пресечеш Рубикон, единствената ти възможност е да се биеш за победа, или да умреш, опитвайки се да я постигнеш.

Винаги споменавам като анекдот историята за варовиковия мост, построен от Юлий Цезар през Рубикон, който може и днес да се види Край Римини. Няколко месеца преди края на Втората световна война немските войски се оттеглят от Италианския ботуш под натиска на Съюзниците. След като преминават Рубикон от юг към север по Цезаровия мост с дузина танкове и камиони, немците минират историческия мост с ТНТ и се опитват да го взривят, за да забавят настъплението на противниците си. Но 2000-годишният мост издържа експлозиите и остава почти изцяло непокътнат за войските на Съюзниците, които го прекосяват със своите танкове и камиони с огромно изумление и благодарят на Цезар за фантастичната издръжливост на моста. През 60-те години италианците изграждат модерна магистрала в района и нов, по-модерен мост над Рубикон. Няколко седмици по-късно обаче мостът се срутва и трафикът отново трябвало да бъде пренасочен към Цезаровия мост, докато новото съоръжение бъде построено наново.

~ ~ ~ ~ ~

Сабинянките, сабинските жени – жени от древното племе сабини, обитаващо хълмовете източно от река Тибър. Сабините воюват с римляните, когато Рим бил още малък град, после стават съюзници и през 268 г. пр. н. е. получават пълни граждански права. Римляните вярват, че сабинските жени са особено "горещи" и страстно желаят любовта на чужденците. Причина за това вярване е легендата за отвличането на сабинянките – "raptus Sabinarum", която днес често е превеждана погрешно като "Изнасилването на сабинянките". Според римския историк Ливий (64 г. пр. н. е. – 17 г. сл. н. е.) първите римляни били просто банда от млади латински мъже, които избягали от различни градове, за да се присъединят към Ромул, основателя и първия цар на Рим. Тъй като те на практика били само мъже и нямали никакви жени, Ромул поканил съседите им – племето сабини – на празник, който завършил с отвличането на сабинските момичета от римляните. След това римляните веднага правили секс със сабинянките и се оженили за тях, за да може новото племе да има скоро поколение и новата римска раса да бъде продължена.

~ ~ ~ ~ ~

Сагум, сага (sagum, мн. ч. saga) – дебел, къс войнишки плащ от необработена, груба, кафява вълна.

~ ~ ~ ~ ~

Салют – римски тържествен и военен поздрав; войската застава под ъгъл от 45 градуса с изпънати напред длани, с пет плътно прибрани пръста. По-обикновена форма на поздрав е удрянето по гърдите с десен юмрук или взаимното хващане на ръцете до лактите и притискането им, както правят днес хората при стискането на ръце.

~ ~ ~ ~ ~

Сатири – похотливи създания, хора в горната част на тялото си с кози рога и изцяло козли в долната си половина, надарени с огромни полови органи. Живеят в горите и често правят секс с момичета или нимфи, или пък се забавляват за сметка на хората. Думата "сатир" идва от гръцки език; в гръцките комедии и трагедии актьорите често се преобличали като сатири и правели номера на другите персонажи в пиесите.

~ ~ ~ ~ ~

Сватбата в Суза – мащабна сватбена церемония, организирана през 323 г. пр. н. е. от Александър Велики в град Суза, близо до Персеполис – столицата на Персийската империя. В този град великият завоевател организира едновременна сватба между 10000 гръцки и македонски войници и 15000 персийски, вавилонски, арабски и азиатски момичета. Церемонията прераства в огромна оргия, продължила десет дни из целия град и става символ на най-великата плътска вакханалия в класическия свят.

~ ~ ~ ~ ~

Свитък – най-разпространената форма за писмените съобщения, писма и книги в древността. Представлява папирус, навит на руло, в края на страните му има дървени пръчки; когато се навиел, се завързвал с лентичка.

~ ~ ~ ~ ~

Сводник – човек, който осигурява различни средства, за да помогне на други хора да задоволят сексуалните си желания. Английската дума за сводник (pander), произлиза от името Пандар, прочут стрелец от Троянската война на страната на троянците. В средновековните истории той се изявява като посредник между Троил (сина на цар Приам от Троя, по-късно убит от Ахил) и племенницата му Кресида, млада троянска жена.

~ ~ ~ ~ ~

Сградата на Херкулес Непобедимия – обществен център, посветен на култа към Херкулес Непобедимия, разположен близо до северните порти на Циркус Максимус.

~ ~ ~ ~ ~

Секутор (secutor) – в превод – преследвач. Гладиатор, чиято задача е да преследва друг гладиатор и да го предизвиква на бой.

~ ~ ~ ~ ~

Сервиевата стена – римски стени, издигнати от Сервий Тулий, шестия от седемте царе на Рим, около 550 г. пр. н. е. Дължината им била около 20 километра и били смятани за свещени. Стените обграждали седемте хълма на Рим на източния бряг на река Тибър. Заграденото пространство между стените се наричало помериум (pomerium). Днес на места в Рим все още могат да се видят части от Сервиевата стена.

"Седемте воала" – името на финикийския кораб на Саломе, който отвежда 21-годишната принцеса от Цезарея (римски град в Палестина) в Анциум въпреки силната буря. Корабът е наречен по името на прочутия танц на Саломе със седемте воала, който принцесата изпълнила за първи път на 14 години за втория съпруг на майка си – тетрарха на Галилея Ирод Антипа, за да получи главата на врага на майка си, Йоан Кръстител. По време на танца си Саломе била облечена само със седемте воала, които смъквала един по един, докато останала напълно гола.

~ ~ ~ ~ ~

Седемте хълма – първоначално Рим е изграден на източния бряг на река Тибър върху седем хълма, разположени близко един до друг. Имената им са: Палатин, Авентин, Виминал, Опий, Целий, Есквилин, Квиринал.

~ ~ ~ ~ ~

Сексофобия, сексофобски – фобия (страх на гръцки език) или силна омраза към всичко сексуално. Личност, която не може да понесе сексуалното щастие на другите хора и прибягва до всякакви средства и начини (най-вече престъпни), за да потисне и унищожи сексуалното удоволствие по целия свят.

~ ~ ~ ~ ~

Сексуална акупунктура – акупунктурата е една от най древните терапии за облекчаване на болката, лекуване на болести и общо подобряване на здравето. За първи път се практикува в Китай преди 2500 г. пр. н. е. Състои се от поставяне на множество малки игли по различни части на човешкото тяло в зависимост от вида заболяване.

Обикновено забиването на иглите е на дълбочина около един сантиметър, но при някои процедури се изисква дълбочина от около 20 сантиметра и повече. След като иглите са забити, те могат да бъдат въртяни, усуквани или дори да се прокарва слаб ток по тях, за да се стимулират специфичните нервни окончания и лимфната система по "пътеката" на жизнената сила (китайците я наричат "чи"), преминаваща през човешкото тяло. Целта е да се канализира или реканализира "чи" и да бъде пуснато да потече свободно и хармонично, докато бъдат постигнати положителни резултати. Акупунктурата е широко използвана в Китай като обезболяващо средство по време на операции.

Чрез акупунктура могат да се лекуват мъжка импотентност или женска аноргазмия (неспособност за сексуално удоволствие; липса на гаудиум). Всъщност жената може да получи оргазъм като директно следствие на тази процедура. В телевизионния филм "Биография", посветен на принцеса Грейс Монакска – бившата актриса Грейс Кели, – излъчен по Bravo Channel (Лос Анджелес, август 1999 г.), една французойка твърди, че е била свидетелка на най-невероятния женски оргазъм, предизвикан от "сексуална акупунктура".

Шест месеца преди да намери смъртта си в автомобилната катастрофа, случила се на 13 септември 1982 г., принцеса Грейс (52-годишна по това време) се замесва в култа на "Слънчевите тамплиери". Ритуалите на култа се провеждат в средновековен замък в Южна Франция, подробно показан във филма. Един ден принцеса Грейс е поканена в замъка от своя приятелка и заведена в специална стая заедно с въпросната французойка, която става свидетел на случилото се. В тази стая принцесата била напълно съблечена и поставена да легне гола на омекотена маса с отворени бедра, като краката ѝ са вдигнати на нещо подобно на гинекологичен стол. После, по думите на свидетелката, на принцесата била приложена "сексуална акупунктура".

Няколко игли били поставени във и около гениталиите и по други ерогенни части на тялото ѝ. "Терапевтът" въртял иглите, докато принцесата постигнала силен оргазъм, който тя демонстрирала чрез характерни стенания и възгласи на удоволствие. Свидетелката уточнява, че след продължителната стимулация с иглите малко след първия оргазъм Грейс получила още един, и то по-силен. Тъй като акупунктурата била предназначена единствено за да подготви принцесата за "инициационния" ритуал, свидетелката твърди, че след това Грейс пила питие със силен афродизиак и била отведена в огромна зала, където около 12 "слънчеви рицари тамплиери" участвали в главния ритуал.

Гола, в състояние на делириум и едвам ходеща на краката си, принцесата била поставена на специален олтар под светлината на факли. Няколко млади мъже правили секс с нея дотогава, докато можела да понесе. Свидетелката, която била изведена от стаята, след като първият мъж се съвкупил с принцесата на олтара, не можела да види какво се случва с Грейс, но чувала нейните възгласи на удоволствие в следващите няколко часа. Документите доказват, че няколко месеца по-късно принцесата е направила дарение от 12 милиона швейцарски франка (около 10 милиона долара) на "Слънчевите тамплиери".

~ ~ ~ ~ ~

Сексуална репресия – ограничаване или унищожаване на естествената сексуална свобода от страна на авторитарните режими (виж системата на 3-М), в чиято основа лежат абсурдни доктрини. През Средновековието е налагана от религиозните моралисти чрез мъчения и кланета. Днес е прокарвана чрез цензурата, тоталния контрол върху медиите и филмовата индустрия, както и чрез сексофобското образование, което получават децата и младите хора. Тя определя като перверзия всяка разнообразна сексуална практика и заплашва с болести или с ада всеки, който експериментира в секса за собствено удоволствие.

Сексуалната репресия е започната от християнския епископ Августин от Ипон, Северна Африка (по-късно наречен Августин Блажени) около 410 г., когато той въвежда забележителната реплика "Luxuria est inimica Dei" (в превод – "Страстният секс е враг на Бога"). Монасите подхващат идеята, а законодателите я разширяват, тъй като установили, че след като е ограничено или направо унищожено сексуалното удоволствие, хората по-лесно се подчиняват на властите. Ето защо и днес сексуалната репресия е широко налагана от правителствата, политиците, законодателите и монотеистичните религиозни фанатици. На жените от ранно детство им е внушавано да отказват секс на своите обожатели или да искат големи подаръци, отплата за сексуалните си услуги. Хората са накарани да смятат, че жените с много любовници са или болни, или курви. Сред многото нещастия, сполетели човечеството, сексуалната репресия е може би най-голямото от всички, защото тя не престава да разрушава човешката природа и всекидневно превръща хората в шайка глупаци, които не са способни да "видят" и да "почувстват" истинската си същност и истинското си предназначение на тази земя; за нещастие все още не е проведен "Нюрнбергски съд" за налагащите сексуалната репресия, какъвто имаше за престъпниците от Втората световна война. А трябва да има.

~ ~ ~ ~ ~

Сестерции (sestertii) – дребни сребърни монети, чиято стойност е равнозначна приблизително на един американски долар.

~ ~ ~ ~ ~

Сибила (име, титла на пророчица от Кума, град в Кампания, близо до Неапол). Сибилите са пророчици, живеещи в пещера до Кума; техните предсказания били винаги много точни и следвани от всички. Всяка сибила наследява тази позиция и титла от предишната сибила, чието тяло се пази в пещерата след смъртта ѝ. Сибилата от времето на Калигула се нарича Амалтея.

~ ~ ~ ~ ~

Симпозиум (symposium, мн. ч. symposia) – гръцка дума, означаваща буквално пир. Така се наричат интелектуалните вечери, на които присъстват само мъже.

~ ~ ~ ~ ~

Содомия – тази дума произлиза от легендарните градове Содом и Гомор. Макар че се употребява за всякакъв вид похотливи сексуални практики, терминът все пак се свързва най-вече с аналното сношение.

~ ~ ~ ~ ~

Спина (spina) – централната ивица на състезателната писта; в двата ѝ края има по един обелиск – мета – около които обикалят състезателите, много пъти с голяма скорост и с риск за живота си.

~ ~ ~ ~ ~

Стибиум (stibium) – древен вид грим, направен от черен прах, разтворен във вода. Използван е от римските жени, за да потъмняват миглите и веждите си и за очертаване на тъмна линия около очите.

~ ~ ~ ~ ~

Стоицизъм – прочута философска школа, основана в Атина от Зенон от Цитиум (Кипър) около 300 г. пр. н. е. Името "стоик" идва от "Stoa Poikile" (на гръцки език – "Изрисуваната, шарената колонада"), която била долепена до агората на Атина, където Зенон провеждал своите лекции. Вдъхновен от Сократ и Диоген Киника, стоицизмът учи, че добро за човека не е богатството, здравето или някаква друга ценност, която определя щастието според древната морална система. Като придава субективен характер на щастието и определя за морални норми добродетели като кураж, мъдрост, справедливост и умереност, стоицизмът надхвърля традиционните граници на социалния статус, раса или пол. Той дава опора на индивида в нещастие и го насърчава да следва природните закони, които би трябвало да лежат в основата на едно истинско общество, основано на системата на наблюдение и разбиране на природата. Добивайки тези умения, всеки може да развие у себе си естествените, вдъхновени от природата качества, с които да живее добре. Емоционалните изблици са знак за погрешни морални ценности и слабост на душата и ума. Страхът, гневът, страстните желания, мъката, завистта, ревността – всички те са продукт на нездравия ум. Стоикът се стреми да подобри материалните условия на другите хора и да просветли умовете им. Най-голямото значение, най-важното нещо в системата на стоическата школа, е идеята за постигане на добродетелите, а не самото им постигане, както може би се струва на някого отстрани.

~ ~ ~ ~ ~

Стола (stola) – женска права, дълга рокля.

~ ~ ~ ~ ~

Стол носилка – малка носилка – лектика, на която седят един или двама души; носена е само от двама носачи, които не поставяли прътовете на раменете си.

~ ~ ~ ~ ~

Стълбата на Как – била издълбана в Палатин и свързвала върха на хълма с пещерата на Луперкалия и с Тусци – популярен квартал от северозападната страна на Циркус Максимус. Как е огнедишащо чудовище (син на бога ковач Вулкан), който тормозел областта Лациум, като ограбвал селяните и търговците. Той построил прочутата си стълба, за да стига до Палатин откъм най-стръмната му страна и да отблъсква атаките на нападателите си. Един ден обаче Как откраднал голямо стадо крави, които принадлежали на Херкулес, и ги скрил в леговището си на Авентинския хълм; мученето на кравите обаче разкрило бандита и Херкулес го убил.

~ ~ ~ ~ ~

Субвеста (subvesta, мн. ч. subvestae) – дрехи, носещи се под туниките.

~ ~ ~ ~ ~

Сублигариа (subligaria) – военни, груби, ленени долни дрехи, носещи се под панталоните.

~ ~ ~ ~ ~

Субсито (subsito) – вид игра на зарове, която се играе с ашици, направени от човешки или овчи кости.

~ ~ ~ ~ ~

Субура – известен квартал на Рим. През 64 г. по време на царуването на император Нерон Субура става жертва на огромен пожар и е почти напълно разрушен. Нерон е наклеветен, че е организирал пожара и "е свирел на лира, докато Рим горял." Няма никакви исторически сведения и за двете лъжи, вероятно измислени по-късно от християните, за да злепоставят римския император и свободните нрави на обществото, почитащо гръко-римските богове ѝ богини. По времето на Нерон в Рим на практика не е имало християни. Когато избухва пожарът, хората започват да търсят изкупителна жертва и обвиняват една група евреи и други чужденци, че са го причинили. Вероятно в гнева си са линчували неколцина от тях. Историята обаче за това как Нерон осъдил огромно количество християни на смърт заради пожара е абсолютна лъжа.

~ ~ ~ ~ ~

Сфинтрии (sphintriae) – сексуални перверзници, най-вече занимаващи се с копрология (сексуално удоволствие, свързано с екскременти), некрофилия (сексуални контакти с мъртъвци) и публични сексуални изяви.

~ ~ ~ ~ ~

Табулариум (Tabularium) – хранилището на архивите и законите; стара груба сграда, намираща се средата на стълбата, водеща от форума до храма на Юнона Монета, който бил изграден на мястото на римския монетен двор (там се сечали монетите – от лат дума moneta– в най-различни форми и стойности за нуждите на цялата Римска империя).

~ ~ ~ ~ ~

Тайски момичета – независимо от факта, че Китай не е бил завладял днешния Тайланд по времето на Калигула, а и в следващите няколко столетия, и независимо от убеждението на някои историци, че процъфтяващата търговия между Рим, Индия и Китай е била ограничена само до ценни предмети и материални стоки, не може да има никакво съмнение, че естественият инстинкт за пътуване е тласнал някои хора да пътуват между двете велики цивилизации и да вземат със себе си млади робини в замяна на благата и протекцията на Римската империя.

Тайя, страната наричана днес Тайланд, не е споменавана в западните исторически книги, но определено е съществувала и преди китайското нашествие. Тамошните момичета едва ли са били много различни от днешните, като се има предвид, че будизмът е започнал да се разпространява из цяла Индия около 500 г. пр. н. е. и е достигнал Югоизточна Азия няколко столетия преди времето на Калигула. Следователно две тайски момичета биха могли да бъдат доведени и продадени в робство в Рим, за да радват новите си господари с прочутите си масажи "тяло в тяло".

~ ~ ~ ~ ~

Тога (toga) – само римските граждани носят тоги. Тогите са правени от лека вълна и имали особена (овална) форма, за да могат по-лесно да се увиват и драпират около тялото на човека, като оставят дясната ръка непокрита, а лявата – свободна за движение. Мъжът, облечен в тога, не носел препаска или други долни дрехи. Има много видове тоги. От обикновената бяла тога – тога вирилис (toga virilis – буквално мъжка тога) до различните раирани или пурпурни тоги, носени от конниците, авгурите или сенаторите и магистратите съгласно строго определени правила. Калигула е първият император, който носи великолепни, направени по източен модел бели или пурпурни тоги, бродирани със злато – нещо, което било новост сред римляните.

~ ~ ~ ~ ~

Тоскана – прочут регион в днешна Западно-централна Италия, наричан преди Етрурия, разположен северно от Лациум, областта на Рим. Столицата на Тоскана е Флоренция, най-великият град на изкуствата в Италия, където се е зародил Ренесансът.

~ ~ ~ ~ ~

Тосканско море – част от Средиземно море, намиращо се между западния бряг на Италия и островите Корсика, Сардиния и Сицилия. Днес се нарича Тиренско море.

~ ~ ~ ~ ~

Тракиец, тракийски стил – Тракия е по това време регион от Балканския полуостров, североизточно от Гърция, но в много по-големи мащаби от днешния регион. Гладиаторите, които се бият в тракийски стил, са въоръжени с малък кръгъл щит и извит като коса меч.

~ ~ ~ ~ ~

Транстибър (Transtiberim) – много населен плебейски квартал в Рим, разположен на западния бряг на река Тибър, извън границите на помериума.

~ ~ ~ ~ ~

Триклиниум (triclinium) – три лекти (кушетки, на които се поляга по време на вечеря) поставени в традиционните стаи за гости в римските къщи, трапезария.

~ ~ ~ ~ ~

Тулианум (Tullianum) – малък затвор, намиращ се близо до рострата. В Рим никой не е осъждан на затвор за някакво време. Има малки затвори само за задържане на престъпниците за кратко време, преди да бъдат предадени на съдебните власти. Обикновените престъпления в Рим са нещо много рядко. Повечето престъпления – като държавна измяна, заговори или злоупотреби с обществени средства – са политически по своя характер. Присъдите за обикновените престъпления са най-вече публични бичувания. Престъпниците чужденци могат да бъдат дадени за храна на лъвовете на арената. Неверните роби могат да бъдат разпъвани от господарите си. Римските граждани не могат да бъдат осъдени на смърт от никой съдия, но могат да бъдат убити от всекиго, ако са записани в проскрипциите от диктатора или императора. Най-тежките присъди за римските граждани са пращането в изгнание на повече от 600 километра извън границите на Рим и конфискуването на имуществото им.

Да бъдеш изхвърлен от столицата, е ужасяваща перспектива за всеки римлянин.

~ ~ ~ ~ ~

Туника (tunica) – широко разпространена част от облеклото на всеки мъж и жена в целия Средиземноморски регион. Римските туники са доста свободни дрехи, препасани с връв. Мъжките туники са с дължина до коленете, женските стигат до глезените. Тъй като туниките са доста семпло облекло, през имперския период в Рим жените започват да носят върху тях по-специални рокли, изящно ушити, с характерната за Рим грижа за детайлите.

~ ~ ~ ~ ~

Турма (turma, мн. ч. turmae) – римска бойна единица в конницата, състояща се от 32 конници. Дванайсет турми съставляват една ala (крило) от 384 конници – тактическата единица, използвана в големи битки.

~ ~ ~ ~ ~

Фанийска хартия – извънредно здрава хартия, произвеждана в древни времена в град Фанум, Централна Италия. През Средновековието изработката ѝ става специалитет на град Фабриано, където се произвежда и в днешно време.

~ ~ ~ ~ ~

Фасциниране (очароване, омагьосване) – терминът произлиза от латинската дума fascinum, която означава фалос. Следователно "фасциниращата", т.е. очарователната личност е просто човек, който привлича голям брой последователи, точно както изкуствените фалоси, които са носени по време на религиозни шествия в древни времена като символ на живота.

~ ~ ~ ~ ~

Фасцинум (fascinum) – латинската дума за фалос, образа на пениса. В Рим са произвеждани огромни количества изкуствени фалоси, най-вече като малки златни или бронзови амулети, или в различни размери за украса на домовете и улиците. Големи фасцини, направени от хартия или туф (вулканична скала, характерна за Централна Италия) са носени по улиците в шествия по време на различни празници.

~ ~ ~ ~ ~

Фасция, фасции (fascis, мн. ч. fasces) – римски символ на власт, направен от сноп дълги пръчки, завързани с червена лента. Съвременният италиански диктатор Бенито Мусолини "заема" този прочут древен римски символ и го превръща в символ на своята Национална фашистка партия; терминът става синоним на "фашист". Днес две големи фасции могат да се видят на стената зад мястото на изказващия се в Конгреса на САЩ. Те символизират силата на обединението, тъй като единичната пръчка може да бъде строшена, докато снопът пръчки ще остане цял.

~ ~ ~ ~ ~

Фелатрикс (fellatrix) – мъж или жена, извършващ прекрасно фелацио.

~ ~ ~ ~ ~

Фелацио (fellatio) – латинска дума, означаваща акта на орална любов, правена на мъж. Фелациото се състои от целуване, лизане или смучене на мъжкия полов орган със страст и любов, както и поемането навътре в устата, за да може мъжът да почувства "проникването" в сърцето и душата на жената (или на другия мъж).

~ ~ ~ ~ ~

Финикийци – древна и могъща нация от мореплаватели и търговци, населяваща първоначално територията на днешен Ливан. Винаги пазели неутралитет по отношение на всякакви военни конфликти и имали прекрасни взаимоотношения с Рим, който високо ценял огромните им познания и ценните им услуги като опитни бизнесмени и мореплаватели.

~ ~ ~ ~ ~

Флоренция (Florentia) – процъфтяващата – днешният град Флоренция, Тоскана.

~ ~ ~ ~ ~

Форум (forum) – площад, място за срещи. Открито пространство, заобиклено от обществени сгради и магазини. Римският форум (Forum Romanum) е с дължина 230 метра и 45 метра широк; той е "затворен" между Виа Сакра (Свещения път) и Виа Нова (Новия път). Форум Романум е центърът на римския обществен живот. Сред другите сгради тук се намират и сградата на сената (Курията на Хостидий – Curia Hostilia), комицията (comitia – мястото за срещи на плебса, част от което е рострата (rostra) – ораторската трибуна), Атриумът на Веста (домът на весталките девици), храмът на Кастор и Полукс, Домус Публика ("общественият дом" – домът на понтифекс максимуса) и няколко базилики.

~ ~ ~ ~ ~

Харон – гръко-римско митологическо божество от подземния свят, изобразявано като мрачен, страшен старец. Задължението му било да пренася през река Стикс (която водела до Хадес, царството на смъртта) само тези души, които са получили подобаващото погребение или кремация. Събирал в отплата по една монета, която била поставяна ѝ устата на починалия по време на погребението.

~ ~ ~ ~ ~

Хати – загадъчно германско племе, обитаващо територията източно от река Рейн, което плячкосва някои римски градове в Източна Галия по времето на Калигула (37-41 г.).

Херкулес (наричан от гърците Херакъл) – този велик митологичен герой бил син на Зевс (Юпитер) и Алкмена. Алкмена била правнучка на Персей и следователно, тъй като Персей бил също син на Зевс, била също и праправнучка на Зевс. За да си легне с нея, Зевс се заклел, че първият син, който се роди в дома на Персеидите, ще стане цар на Гърция. Но ревнивата жена на Зевс, Хера (Юнона), разкрила любовната афера и приложила един от триковете си, за да е сигурна, че друг потомък на Персей, болнавият Евристей, ще се роди преди детето на Алкмена. Още докато бил в люлката си, на бебето Херкулес му се наложило да се защитава от яростта на Хера, която изпратила две змии да го убият. Евристей все пак станал цар на Гърция и излял ненавистта си срещу Херкулес, като го накарал да извърши прочутите Дванайсет подвига. В продължение на години Херкулес пътувал надалеч из всички страни, посичал чудовища и спасявал селяни и невинни девици. На хълма, на който по-късно бил основан Рим, Херкулес убил чудовището Как (виж стълбата на Как), а млякото и месото на гигантските крави, които Как откраднал преди това от него (това били кравите на чудовището Герион, с което Херкулес се преборил, за да отведе животните в Микена – неговият десети подвиг) щедро дарил на първите латински обитатели на Палатинския хълм. В чест на този подвиг римляните издигнали за Херкулес най-старото от своите места за богослужения, Ара Максима (Ara Maxima – Големия олтар) на Форум Боариум (Forum Boarium – пазара за добитък) и го почитали през цялото време на римската държава.

Херкулес винаги е изобразяван като извънредно силен, мускулест мъж, но не много висок. Той можел много да пие и да яде и имал репутацията на голям любовник с много любовници – жени, момичета, животни, нимфи, божества, момчета и дори силни мъже. По принцип бил мил и грижовен с редки пристъпи на гняв и ярост. Макар че често използвал голяма тояга, любимото му оръжие било лък. Като герой, Херкулес бил наполовина смъртен. Смъртта му е следствие от любовната му връзка с Деянира, дъщерята на цар Орей[8] (бог на виното), който я бил обещал за жена на речния бог Ахелой. След като я похитил, Херкулес оставил Деянира в една пещера и отишъл да търси храна. При завръщането си намерил кентавъра Нес, същество наполовина кон, наполовина човек, да се съвкупява с Деянира и го убил с отровните си стрели. Преди да умре, Нес казал на Деянира да запази кръвта от раната му, тъй като ако някой носи дреха, напоена с тази кръв, ще я обича завинаги. Няколко години по-късно Херкулес се влюбил в младата дъщеря на друг чуждестранен цар. Връзката им била сериозна и Деянира направила всичко възможно, за да си върне Херкулес – изпратила му като подарък шал, напоен с кръвта на Нес. Кръвта обаче била отровна и няколко дни по-късно, след като Херкулес носил известно време шала около врата си, той умрял. Смъртното му тяло било изгорено на клада, а божествената му душа се пренесла на небесата и се качила на Олимп.

~ ~ ~ ~ ~

Хиеродули (hyerodulae) – посветени храмови гръцки проститутки, предлагащи безплатни сексуални услуги на чужденци. В прочутия храм на Афродита в Коринт, Гърция, 1200 хиеродули били винаги на разположение на мъжете от всички класи. Тези уважавани храмови проститутки са подарявани на храма за определен период от време от знатни гръцки семейства, за да спечелят благоволението на боговете и богините на любовта и секса.

~ ~ ~ ~ ~

Хитон – къса гръцка туника. Мъжете я носят с дължина до коленете, жените – по-къса, като днешните минижупи.

~ ~ ~ ~ ~

Цезари – името, давано на всички римски императори в чест на първия от прочутите римски управници, великия Гай Юлий Цезар, покорителя на галите, доживотния диктатор.

~ ~ ~ ~ ~

Цензор (censor) – най-значимият от римските магистрати. Никой не може да придобие тази титла, ако преди това не е бил консул. Цензорите не притежават империум (върховна военна власт) и следователно не са удостоени с правото да бъдат съпровождани от ликтори (свитата на консулите), но носят пурпурна тога – toga purpurea – за да бъдат разпознавани по улиците. Те отговарят за поддържането и регулирането на членовете на сената и на конническото съсловие (ordo equester). Задължението на цензорите не е било да "цензурират" някого чрез цензура, както правят днешните "цензори". Цензорите провеждат ценз (census), което означава, че проверяват финансовото състояние на желаещите да станат сенатори и конници – те не могат да станат или да останат такива, ако актуалното им състояние не било 300000 сестерции за конник и 400000 за сенатор.

Съвременното значение на думата "цензор" произлиза от омразния Катон Цензор, подъл римски плебей (234-149 г. пр. н. е.), който бил на тази длъжност дълго време и затрупвал съвременниците си с досадните си моралистични речи. Той бил водач на особено гласовитото малцинство от самодоволни, консервативни политици, нарекли се "добрите", които се противопоставяли на елинистичната култура, разпространявана от Сципионовия род, най-прочутите патриции от времето на Катон, начело на които бил Сципион Африкански. Този велик римски пълководец, консул и герой, окончателно побеждава Ханибал при Зама (днешен Тунис, Северна Африка) през 202 г. пр. н. е., с което слага край на Втората Пуническа война и така Картаген вече не е пречка за експанзията на Рим в Средиземно море.

~ ~ ~ ~ ~

Центуриони (centuriones) – римски военни офицери, разделени на различни степени по старшинство. Служат в пехотата и са групирани в кохорти, манипули и центурии (виж легион) според старшинството си. Както непроизведените офицери в съвременните армии, те не могат да израстват в по-горен ранг от центурион, но задълженията им са по-близки до тези на сегашния ротен офицер, отколкото на сегашните сержанти. Центурионите се разпознавали лесно, защото носели хоризонтално разположени гребени на шлемовете си, вместо вертикално, което било характерно за висшите офицери на легионите.

~ ~ ~ ~ ~

Цивилизация – организирана общност с обща цел и общи възгледи и традиции. Думата идва от civitas, което означава град, държава, и следователно посочва, че построяването и организирането на градовете е било сърцевината, ядрото на цивилизацията.

Цивилизацията, разбира се, не е започнала с Рим. Според археологически изследвания, древни писмени текстове и исторически студии цивилизацията за първи път се появява в градовете-държави на Шумер, южната част на Месопотамия (днешен Южен Ирак и Кувейт) малко след 4000 г. пр. н. е. Месопотамия е гръцка дума (съставена от meso – между и potamos – реки) и означава "между реките". В случая реките са Тигър и Ефрат. Малко след това цивилизацията се появява и на Изток с основаването на многобройни градове в Индия, Китай и по-късно, в Япония. Пет или шест века след първите градове-държави на Шумер (най-вече Урук и Киш) цивилизацията се разпростира в западна посока към долината на Нил, където египтяните издигат градовете Мемфис и Тива, както и големите пирамиди и храмове, които и днес изумяват целия свят. Около 2000 г. пр. н. е. цивилизацията на Шумер е погълната от могъщия град Вавилон (разположен на около 50 километра северно от шумерския град-държава Киш). Вавилон става най-голямата сила и създава неговата великолепна Вавилонска империя около 1500 години, докато градът е покорен от персийския цар Кир Велики през 539 г. пр. н. е.

Междувременно започва да се развива и западната цивилизация. Около 800 г. пр. н. е. се появяват гръцките градове-държави (полиси – град на гръцки език). Цивилизацията се развива с най-голям успех в Атина и околните острови и региони, като се разпростира чак до Южна Италия и Сицилия, а по-късно и в Египет, където около 330 г. пр. н. е. Александър Велики основава град Александрия (виж елинизъм). През 753 г. пр. н. е. е основан Рим; той е силно повлиян от гръцката и етруската култура; през 200 г. пр. н. е. постига пълна доминация над Средиземноморския басейн, когато побеждава най-големия си съперник – Картаген. Около 140 г. пр. н. е. Гърция става провинция на Рим. От този период нататък Рим изгражда по-голямата част от това, което днес познаваме като европейска цивилизация. Въпреки насилствената вълна на монотеизма, систематичното разрушаване на хиляди храмове и опита да бъде заличена паметта за великите митологични богове и богини, културните постижения на тази гръко-римска цивилизация никога няма да бъдат забравени и определено няма да бъдат надминати от днешната депресивна, тоталитарна система на трите М, основана на лъжи и цензури от най-идиотски вид.

Сред най-интересните анекдоти за възникването на цивилизацията има една прочута шумерска случка, описана в "Епоса за Гилгамеш" около 2000 г. пр. н. е. – първата епическа поема в историята въобще. В историята се разказва най-вече за приключенията на древния шумерски воин Гилгамеш, младия цар на Урук. Като истински герой, Гилгамеш бил страховит любовник. Както пише в поемата: "Неговата похот не остави девици за техните любими, не пропусна дъщерите на воините, нито жените на знатните." Като предизвикателство към неговите способности богинята Аруру създала Енкиду – огромно, космато създание, подобно на животно, живеещо сред зверовете в горите около Урук и плашещо поданиците на Гилгамеш. Умният Гилга решил, че силата няма да е най-добрият отговор на заплахите на Енкиду. Вместо това героят изпратил "младата жрица от Храма на любовта, дете на удоволствията" да открие "звяра" и да го опитоми.

При срещата си с Енкиду красивата свещена проститутка "се съблякла гола и посрещнала с готовност неговата страст; тя окуражавала дивака да се възползва от нея по всевъзможни начини и го научила на женското изкуство. В продължение на шест дни и седем нощи те лежали заедно, докато – съвсем разбираемо – "Енкиду отмалял". Когато се възстановил, прекрасната блудница му описала чудесата на "цивилизацията" и "го отвела като майка" далеч от горите, долу в равнините и към града.

Тази притча изтъква ценния принос на освободените жени към цивилизоването на мъжа. Тъй като Енкиду представлява първичният дивак, опитомяването на грубата сила е осъществено от превъзхождащата жена чрез уроците на любовта и секса и чрез личния ѝ пример. В днешния свят, тъй като "превъзхождащата жена", която може да предаде уроците на любовта и секса, е заличена от сексуалната репресия, грубата сила и невежеството са все още доминиращи навсякъде, въпреки технологичните "чудеса" на XX век.

~ ~ ~ ~ ~

Цирк (Circus) – хиподрумът.

~ ~ ~ ~ ~

Циркус Ватиканус (Circus Vaticanus) – хиподрум, изграден от император Калигула през 3839 г. на територията на днешния Ватикан.

~ ~ ~ ~ ~

Циркус Максимус (Circus Maximus) – буквално – най-големият цирк. Голям хиподрум под формата на латинското U, изграден под Палатинския хълм от последния етруски цар около 550 г. пр. н. е. Юлий Цезар го разширява и по негово време циркът побира 150000 зрители. По-късно е допълнително обновен и местата стават 250000. Той бил (и все още е) най-големият някога изграждан стадион. Състезателната писта, разделена от централна ивица, наричана спина (spina), била с дължина 182 метра от всяка страна; два широки завоя обикаляли около две мети (metae) – два стълба или обелиски, поставени във всеки край на спината. На състезанията в Цирка не са допускани роби.

~ ~ ~ ~ ~

Цирцея Магьосницата – красивата дъщеря на Хелиос, бога на Слънцето, и на нимфата Персея. Приказният ѝ дом бил построен в просторна пещера на нос Цирцеи (на около 80 километра южно от Рим, на Тиренско море). Според Омировата "Одисея" с помощта на наркотични вещества и магически заклинания Цирцея можела да превръща хората във вълци, лъвове и свине; правела го, за да ги задържи при нея и да прави любов с тях, когато си пожелае. Както е известно, тя превръща Одисей, гръцкия цар на Итака, и спътниците му в прасета, но после им връща човешкия вид от любов към гръцкия герой, който със своя ум и изобретателност превзел Троя. От любовната връзка между Цирцея и Одисей се ражда син, наречен Латин, който по-късно става цар на коренното население на Лациум и основател на латинската раса; той пренася изумителните гени на своите прочути родители в гените на римляните, строителите на западната цивилизация.

~ ~ ~ ~ ~

Човешката съпротива – хората се съпротивляват упорито всеки път, когато се натъкнат на нетрадиционни идеи и ексцентрично поведение. Тази силна "броня" е съставена основно от отбранителни инстинкти и страх от новости и конфронтация. Невежеството, завистта и подозрителността усилват тази съпротива до нивото на омраза, яростни изблици и насилствени и престъпни действия. В частност този вид поведение е обезпокоителна черта на консервативните индивиди и най-вече на сексофобските моралисти, които смятат, че бог им е дал правото да се бъркат и разпореждат с делата на другите хора. Когато се натъкнете на подобни личности, най-доброто ответно действие е или да им се изсмеете хубаво в лицето, или директно да атакувате техните доктрини и отвратителните им подли душички. Винаги имайте предвид, че "човешката съпротива" е знак за слабост и може да бъде преборена с лекота от всеки, който знае как да разпознае отделните ѝ компоненти. Сред най-обичайните за такъв тип хора черти е желанието им да обвиняват другите за собствените си грешки и недостатъци (Виж изкупителна жертва).

~ ~ ~ ~ ~

Юлиевият род – родът, основан от сина на Еней, Юл, който по-късно става цар на Лациум, региона, в който неговият потомък Ромул основава Рим. Цар Юл поставя началото на Юлиевия род, чийто най-прочут представител е Гай Юлий Цезар, основателят на Юлиево-Клавдиевата династия.

~ ~ ~ ~ ~

Юлиево-Клавдиевата императорска династия – първата римска императорска династия; (1) Юлий Цезар, наричан просто Цезар; (2) Цезар Октавиан Август, наричан Август; (3) Цезар Тиберий Август, наричан Тиберий; (4) Гай Цезар Калигула Германик – наричан Калигула; (5) Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик, наричан Клавдий; (6) Нерон Клавдий Цезар Друз Германик Британик, наричан Нерон. Тази могъща и прочута династия управлява Рим и Римската империя в продължение на почти 120 години (от 50 г. пр. н. е. до 68 г. сл. н. е.). След нея идват на власт други императорски династии, като династията на Флавиите, на Антонините, на Северите и т.н.; те управляват Рим до падането на Западната Римска империя през 476 г.

~ ~ ~ ~ ~

Юнона Луцина (Juno Lucina) – персонификация на Юнона, съпругата на Юпитер, наричана Хера от гърците. Храмът на Юнона Луцина се намирал на хълма Циспий, в него се помещавали архивите с регистрите за ражданията на римските граждани и обществена библиотека.

~ ~ ~ ~ ~

Юнона Монета (Juno Moneta) – друга персонификация на Юнона. Храмът на Юнона Монета бил изграден на мястото на римския монетен двор, където били сечени монети – от латинската дума moneta – в различни форми и метални сплави за нуждите на цялата Римска империя.

~ ~ ~ ~ ~

Юнона Регина (Juno Regina) – друга персонификация на Юнона. В този си образ е представяна като царицата (regina) на Олимп.

~ ~ ~ ~ ~

Юпитер (Jupiter) – Зевс в гръцката митология. Глава на 12-те богове и богини на Олимп, Зевс праща дъждовете, ветровете, гръмотевиците и светкавиците; използва оръжието си – мълниите – срещу враговете си или срещу обикновени смъртни, нарушили свещения си обет.