Лейди КАЛИГУЛА

29.

Месец преди решението на Агрипинила да напусне Анциум, около обяд на нони през февруари, докато Рим все още празнуваше по най-див начин Луперкалиите, Бризея се върна в двореца. Взе успокояваща топла вана и пое задълженията си начело на робините на Друзила.

Имперската принцеса все още спеше, когато гордата галска робиня се осмели да влезе в спалнята ѝ и да я събуди със сладки милувки. Безбройните полови сношения, на които се бе насладила Бризея през деветте дни и нощи в два от игралните домове на Муций, ѝ доставиха удоволствието, за което бе копняла. Вследствие на това любовта ѝ към Друзила се увеличи спираловидно и стигна до мига, в който тя повече не можеше да чака да се събере отново с нея.

Все още полузаспала, принцесата вдъхна аромата на сирийската пяна, с която робинята ѝ бе взела вана, усети и докосването на нежните ѝ пръсти. Разтвори устни и получи прекрасна целувка. Ммм... Бризея беше толкова чувствена, деликатна, пълна с желание, любов и похот. Друзила нямаше търпение да си я върне и почти се разплака, когато я прегърна и усети тялото ѝ да вибрира до нейното.

Останаха заедно цял ден, правиха любов като две гълъбици. Вечерта се приготвиха и излязоха инкогнито, за да участват в маскен бал, организиран от Масонския орден – древно тайно общество, отговарящо за строежа на всички сгради в света от египетските пирамиди нататък. Празненството беше в Базилика Порция, разположена зад изворите на комицията край форума. Друзила и Бризея се облякоха в еднакви туники, украсени с ивици, като две тигрици.

– Какво имаш предвид? – попита Бризея, когато принцесата се приближи към нея със златната брошка пеперуда, която бе получила като дар от Катег.

– Искам да си моята примамка – отвърна Друзила и закопча брошката на туниката на робинята.

– Няма да го заблудим.

– Защо не? Ти си висока колкото мен – отвърна принцесата, докато нагласяха двете еднакви маски – глави на тигрици с дълги мустаци и отвори за устите.

– Ти имаш по-големи гърди и по-отчетливи извивки – отбеляза Бризея.

– Не ме е виждал почти месец. Може да съм отслабнала от мъка по него.

– И каква е целта?

– Да се позабавляваме за негова сметка.

– И колко далеч искаш да стигна, ако захапе стръвта?

– Заведи го в някой тъмен ъгъл, говори с дрезгав глас и прави с него каквото искаш.

– Ще разбере, че имам косми на слабините и нямам халки.

– Кажи му, че си ги пуснала пак и си свалила халките. Накарай го веднага да ти вкара юмрук и той ще изгуби всякакъв интерес към истинската ти самоличност. Мъжете не могат да устоят на властта на кунуса.

Бризея игриво се хвърли върху Друзила и изръмжа като тигрица. Те се засмяха и изтанцуваха един бърз танц на войната. След това тръгнаха с покритата носилка на принцесата към масонското празненство.

Базилика Порция беше претъпкана. В нея имаше около пет хиляди гости – най-вече банкери, сенатори, патриции, строителни предприемачи, архитекти, дизайнери, но също така и дърводелци и зидари, които също участваха в масонското братство. Придружаваха ги съпруги, приятелки, конкубини, роднини и куртизанки. Храната беше вкусна, забавленията – изобилни, а атмосферата – весела. Но чувствените контакти бяха ограничени. Въпреки това всички римски базилики (търговски центрове със заведения, спортни зали, бани, школи по танци и изкуства, кантори, репетиционни и др.) имаха много коридори, стълбища и пространства, където всеки би могъл да намери достатъчно усамотение или компания, за да се порадва на удоволствията на сетивата.

От входа към залата на едно от заведенията двете тигрици забелязаха Мурахия и Керизия, двете високи етиопски красавици, да стоят голи до кръста върху огромен лектус медиус и да танцуват, яхнали няколко мъже. Показваха с гордост дългите си спиращи дъха крака под късите полички, направени от пъстри пера и спускащи се от тънките им талии по ханшовете. Бяха привлечени най-вече от Великия майстор на Римската масонска ложа, маскиран като египетския бог Ра с глава на сокол. Двете абаносови красавици бяха отпуснали дивата си похот и клякаха все по-ниско над главата на Ра, търкаха голите си слабини в привлекателната му човка под ритмичното пляскане на цялата тълпа, като му позволяваха да кълве подмокрените им розови цветенца доста силно.

Друзила разбра, че преди около час Калигула се е появил на масонското празненство за малко, за да покаже уважението си към древното тайно общество и да получи поздравленията на многобройните масони, банкери, патриции и предприемачи, участващи в държавната строителна програма по всички краища на империята. Бил облечен като Зевс на Олимп (с голи гърди, златни ленти на ръцете, медальон и дълга пола със златен колан). Дошъл придружен от няколко маскирани германски телохранители, в компанията на Мурахия и Керизия, които оставил като подарък за Великия майстор преди да си тръгне.

Останалите гости също носеха внушителни маски и живописни костюми. Друзила се скри сред няколко момичета, дегизирани като маймуни, и изпрати тигрицата Бризея сама през тълпата в голямото заведение да търси плячката си. Стръвта бързо бе захапана. Мъж, маскиран като персийския цар Кир Велики, се приближи към Бризея.

– Друзила, аз съм – каза Катег и докосна златната пеперуда. – Нямаш представа какво щастие изпитах, когато те видях да се разхождаш наоколо с моята брошка. – Бризея бързо се огледа за своята домина. Друзила видя, че контактът е установен, и проследи двойката. Галската тигрица отведе персийския цар към един тъмен ъгъл, както го бяха планирали.

Тръпката да се прави тайно на имперската принцеса и първата целувка на сенатора веднага възбудиха Бризея. Слабата светлина от далечната маслена лампа, маската ѝ на тигрица и разгорещените страсти правеха невъзможно разпознаването ѝ от Катег. Робинята знаеше, че възлюбената ѝ домина ги следи отнякъде в тъмнината. Нахвърли се чувствено върху Катег, грабна пениса му и застена, разтваряйки крака.

– О, скъпа, толкова си отслабнала... – промърмори той.

– Знам... Любовта ме изпива – прошепна тя с дрезгав глас, докато ръката му се пресягаше към слабините ѝ.

– Махнала си халките? – забеляза сенаторът веднага щом опипа влажните ѝ срамни устни.

– Да, накажи ме – промълви галската робиня. – Не можех повече да ги държа върху себе си.

Без да осъзнава, че младата тигрица, която се спусна с него на пода и му позволи да пъхне дълбоко юмрука си във вагината ѝ, не е Друзила, сенаторът отпусна звяра в себе си и започна да тласка Бризея като полудял. Широкият ѝ чатал трябваше да подскаже на Катег, че това не е неговата обичана Юлиева принцеса... но какво може да съобрази и осмисли един мъж, когато мозъкът му е опиянен от естествената похот, излъчваща се от възбудена женска, а той самият – заслепен от желание да я обладае? Със сигурност не беше по силите на Катег!

Размекнат от удоволствие заради силните вибрации на таза ѝ около свитата му в юмрук ръка и от мощта на вагиналните ѝ контракции, той я обладаваше на пода, докато тя започна да свършва безконтролно. Разгорещен, той свали маската ѝ и разкъса туниката ѝ. След това я застави да му прави фелацио като мръсница, докато извиваше зърната ѝ, въртеше главата ѝ и я изяждаше като римски мастиф, хапеше клитора ѝ и опъваше връхчетата на гърдите ѝ до скъсване. Все още омагьосан от младата жена, която искаше такъв груб секс с такава неукротима енергия, Катег влезе в задния ѝ вход, накара я да изпищи, оскуба я за косата и я задуши с ръце, за да увеличи пулсациите в сфинктера ѝ. Подлуди я окончателно, като се изпразни дълбоко в червото ѝ, обливайки я с невероятни потоци топла сперма.

– Коя си ти, курво? – изръмжа той, докато тя все още се мяташе в конвулсиите на буреносния си анален оргазъм.

– Не знам – отвърна тя задъхано.

– Откъде открадна тази брошка? – изрева Катег и я бодна с бижуто по слабините.

О, колко ѝ хареса!

– Купих я – излъга. Той пак я убоде, за да му каже кога и къде, тя простена от болка и удоволствие, разтвори широко крака и поднесе напред широкия си чатал към по-осветеното пространство и насочи убожданията на иглата към клитора си, молейки го да я измъчва. Реакцията на вулвата ѝ, когато я бодеше, беше умопомрачителна! Отвърстието ѝ се свиваше като жива стрида, поръсена с лимонов сок, и след това изливаше сокове при всеки допир на острието.

Възбуденият Катег се възползва от прекомерното ѝ желание за болка и започна на тормози клитора и целите ѝ гениталии, перинеума и потрепващата розета с непрекъснати злобни, но повърхности убождания, които я караха да потрепва, да се мята и да свършва многократно в устата му, под стържещите му зъби, в ръката му, или когато едновременно я чукаше и бодеше задните ѝ части или зърната ѝ. Изпаднала в екстаз от похот, Бризея го помоли да я заведе в мазето и да я измъчва с нагорещени игли.

– Ще ми кажеш ли истината за брошката, ако го направя? – попита я той, като спря да ѝ причинява болка.

– Да, да – отвърна задъханата галска робиня. – Всичко ще ти кажа!

Катег я замъкна и повдигна лицето ѝ под слабата светлина, за да разгледа чертите ѝ. Но преди да успее да я види добре, втората тигрица (Друзила) излезе от скривалището си с ваза в ръка и я разби в главата му, като го лиши от свяст. Отначало Бризея бе прекалено потънала в еротичните си фантазии, за да осъзнае какво се случва, но след това прегърна своята домина, затрепери и заплака като пале, което току-що е намерило майка си в дъжда.

– Какво щеше да му кажеш, а? – попита я Друзила, сграбчи брошката и я бодна в корема.

– Само лъжи... Никога не бих те предала, повярвай ми, Друзила – увери я Бризея и я целуна по шията под тигровата маска.

– Дори ако те измъчваше с нагорещени игли?

– Да, защото ако разбереше, че лъжа, щеше да стане още по-жесток и да ме накара за страдам повече.

– Искаш ли аз да те накарам да страдаш?

– Можеш да си играеш с мен, прекрасна господарке. Но знам, че ме обичаш, така че няма да е същото като с онези агресивни мъже, на които наистина им харесва да причиняват болка на жените.

Друзила хвърли поглед към Катег. Беше се свил неподвижен на пода. Провери пулса му и видя, че е жив. След това каза доволна:

– Да се махаме оттук преди да се е съвзел.

Бризея облече разкъсаната си туника и си сложи маската. Тръгна на пръсти след Друзила, Двете излязоха от коридора и бързо се измъкнаха от Базилика Порция от една странична врата.

– Тук наистина ли има мазе? – попита Друзила, когато се качиха на носилката.

– Да. Много голямо, с десетина помещения под нивото на приземния етаж на базиликата.

– Ходила ли си там?

– Веднъж с група от комарджиите на Муций, през първата нощ на Луперкалиите.

– Искаш ли да те заведа там?

– Не, не можеш. Запазено е за членовете на Масонския орден.

– Обзалагам се, че мога да намеря без проблем кой да ни вкара.

– Не го прави... Ако видят халките ти, ще се нахвърлят върху теб и ще ти причинят нечувани неща.

Друзила прегърна похотливата си робиня.

– Ами ако вземем двама от носачите ми да ни защитават?

Бризея потрепери, след това прегърна силно господарката си.

– Много е опасно... – прошепна ѝ галската робиня. После целуна страстно Друзила.

На иди през февруари, последния ден от Луперкалиите, Калигула получи много добри вести от Юдея.

Саломе, двайсет и една годишната принцеса, след като прочела писмото на Ирод Агрипа, отвръщаше веднага и с готовност на Калигула. Била изключително поласкана, че е поканена в Рим, и нямала търпение да се види с него. Щяла да тръгне от пристанището на Цезария (римски град в Юдея) няколко дни след календи през март и планирала да пристигне в Остия (римско пристанище на Тосканско море) не по-късно от нони.

Развълнуван, но и загрижен за сигурността ѝ, Калигула изпрати спешно съобщение до адмирал Гамий Кортенций Ара, командир на Трети римски флот, базиран в Цезария, и му заповяда да се свърже с принцеса Саломе от рода на Ирод и да нареди три бойни кораба да ескортират нейния плавателен съд до Рим, По пладне Калигула отиде с Друзила, Ладиса и Габрилия на финала за женската императорска купа по нола в амфитеатъра на Фламиний, с който обикновено се закриваха Луперкалиите. Нола (наречена така, тъй като бе възникнала в град Нола в Южна Кампания) беше игра между два отбора от по петнайсет души. Всеки тим заемаше половината от терена, който бе разделен от здрава мрежа, висока три метра и закрепена хлабаво на високи колове. Напоследък с протекциите на Калигула женската купа бе станала по-популярна от мъжката, вероятно заради сексуалната привлекателност на петнайсетте атлетки във всеки един отбор, чиито униформи – хитони от един и същ цвят с препаски под тях – бързо се разкъсваха в разгара на състезанието.

Целта на играта беше нолата (топка с диаметър 30 сантиметра, направена от овча кожа и натъпкана с вълна) да се приземи с всички възможни средства в половината на противниковия отбор. Можеше да бъде хвърляна в отсрещното поле през мрежата (по подобие на днешния плажен волейбол, но с доста по-голям терен и повече играчи), или да се отнесе от някоя атлетка и търкулне отдолу, докато съотборничките ѝ повдигат тежката мрежа от земята. Който отбор отбележи пръв тридесет и една точки, печели сет, а който вземе четири сета, печели целия мач. Играта около и през мрежата даваше най-големи шансове за отбелязване, но беше опасна, тъй като състезателките се заплитаха в нея и можеха да бъдат атакувани физически, ритани и бити от противничките. Това предизвикваше страхотни сблъсъци, които пък радваха зрителите, защото им даваха възможност да разгледат женските прелести по време на мелетата.

Тази година след поредица от елиминации из цялата империя, проведени през последните шест месеца, до финала достигнаха отборите на Бетика (днешна Южна Испания) и Далмация (днешна Хърватска), Основният мач се предшестваше от гладиаторски битки и различни представления, гледани от важни особи. Фаворит за купата беше отборът на Далмация, но както често се случва, аутсайдерите от Бетика спечелиха силно оспорваното и пълно с насилие състезание, продължило почти три часа заедно с прекъсванията за оказване на помощ и превързване на момичетата, които се бяха наранили в мрежата.

В края на церемонията по награждаването потните, мръсни, окървавени и изтощени атлетки от Бетика се строиха под императорската трибуна и вдигнаха купата, за да приветстват цезаря по римски. Цялата тълпа последва примера им.

Както бяха помолили състезателките, Калигула слезе да поздрави победителките в съблекалнята им. Момичетата от Бетика бяха все още силно развълнувани от спечелването на купата и посрещнаха красивия император с викове на радост, прегръдки и целувки. Неспособни да овладеят бликналата си енергия, те я изляха върху него. Пееха, докато сваляха омърляните си хитони, след това го положиха на мраморната пейка за масажи и се строиха голи в плътна редица, допираха слабините си до лицето му, за да му дадат възможност да вкуси победата директно от извора на женствеността им.

А той беше тръпчив, приятен и богат на вкус наистина. Нямаше много неща, които да възбуждат Калигула повече от възможността да опитва толкова много различни потни кунуси на красиви атлетки след победа, затова как би могъл да ги спре? И защо да ги прекъсва, когато започнаха да му правят фелацио, за да вкусят и те имперската власт в замяна на предложената от тях най-интимна радост? И как би могъл някой мъж да устои на такова младежко спонтанно изригване на енергия, каквото се случи, когато пищящите превъзбудени момичета започнаха да го яхат, да му се нанизват и да му се отдават?

Нима това не бе едно от най-големите пиршества, което боговете бяха отредили за императора? Рано на следващата сутрин Калигула и най-близките му роднини заминаха за Анциум с малък ескорт батавски охранители, за да присъстват на коемпциото (бракосъчетанието) на Агрипинила и Домиций Ахенобарб в малкия храм на Юнона Регина.

Въпреки остроумието на невестата и нежните песни на Габрилия, атмосферата беше доста хладна, сякаш отразяваше студения вятър и мрачните облаци, свалили температурите на западния бряг на Италия. Вечерта след празненството, дадено от Антония Старата, майката на жениха, Калигула и Друзила тръгнаха заедно към Рим по Виа Понтина и спряха край езерото Неми (разположено на кръстопътя между Виа Понтина и Виа Апия) на около двайсет и пет километра от Анциум и от Рим.

– Какво мислиш за моята идея? – попита императорът сестра си, докато двамата обхождаха вилата му, предвождани от факлоносци и следвани от няколко домашни прислужници. Вилата всъщност бе хълмисто, добре поддържано имение от сто акра на брега на езерото Неми. Там имаше две резиденции и пет големи къщи за гости, плюс две бараки за охраната, конюшни, склад и общежитие за робите и персонала. Имението бе застроено преди четирийсет години от Август и служеше за убежище, подсигурено против евентуални външни атаки, по време на ваканциите му. Бе заобиколено от висока тухлена ограда с железни остриета отгоре. В нея имаше главна порта плюс още два сервизни входа, затворени с железни врати с шипове.

Идеята на Калигула беше да се премести край езерото Неми с най-верните си хора от двореца на нони от март и да дочака атаката на конспираторите окопан в това добре защитено място, вместо да рискува убийците да се промъкнат в двореца или да го убият по време на отбелязването на покушението на Юлий Цезар.

– Не е лоша идеята ти, братко, но ще трябва да се подготвиш за всякакви ситуации – отвърна Друзила.

Едно от най-интригуващите качества на Калигула беше способността му да надушва отдалеч събитията. Но пък не знаеше, че Катег си бе пожелал точно това – императорът да отседне във вилата си край езерото Неми, защото според него там атаката им щеше да има повече шансове за успех. Калигула обаче предусети, че заговорниците биха предпочели да го нападнат извън Рим на иди през март. Разбира се, той бе наясно с датата и с други основни елементи от плана на републиканската коалиция, което му даваше невероятно предимство. Конспираторите очевидно разчитаха на огромен контингент въоръжени мъже, водени от мистериозната Голяма бойна единица, но Калигула можеше да разчита на батавските си охранители да се справят с евентуална атака на вилата, а скаутите щяха да пазят целия район около езерото Неми и да го информират, когато воините на заговорниците се появят, за да нанесат последния удар.

– Безпокои ме странно усещане под лъжичката, Друди. Ако остана край Неми, те ще бъдат принудени да водят истинска битка, която ще отекне в Рим като гръмотевица. И тъй като копелетата нямат представа, че ние знаем за плана им, те ще влетят презглава в капана ми и аз ще имам съвсем законна причина да се отърва от тях веднъж завинаги.

Но той пък бе в неведение, че Катег също предпочита битката край езерото Неми. Калигула трябваше да покаже някаква слабост, за да окуражи боните и да ги подмами да нападнат мястото, избрано от тях, но по неговите условия. И, разбира се, "официалната" му слабост трябваше да е Друди, която всъщност беше най-големият му коз.

– Какво искаш да направя? – попита принцесата и прегърна брат си на малката веранда на вилата, където някога си бяха играли сексуални игрички. Но тогава тя бе само на десет.

– Приготви се да се срещнеш с Катег на календи през март и се опитай да разбереш какво смятат да предприемат, ако се оттегля на кратка почивка от нони до края на март.

– Искаш ли да съм палава с него? – прошепна му тя и го погали по слабините.

– Разбира се. Той трябва да е непрекъснато под твой контрол до самия край.

– Покажи ми какво трябва да правя с него – промълви Друзила и усети, че пенисът му се втвърдява.

През по-голямата част от тази нощ Калигула и сестра му правиха любов по-страстно отвсякога, защото дразненето на халките ѝ я правеше най-ненаситната любовница, а ласките, които той бе получил от Пиралис, все още възпламеняваха гениталиите му и увеличаваха желанието му да обладава Друзила и да я кара да свършва като безсрамна мръсница, на каквато тя обичаше да се прави, за да отпусне цялата си похот и да побърка окончателно партньорите си.

На следващия ден Калигула отиде в сградата на Сената.

С обичайната си решителност представи бюджета, комисиите и договорите за справяне с инцидента в провинция Азия и за възстановяването на Ефес. Попитан от Катег за новия сенатор – коня Инцитатус – императорът отговори с прочутото си чувство за хумор, че би предпочел да го прати да пасе по плодородните поля на Апенините и да го остави там, докато напълни курията с благородни същества, които ще са по-подходящи за постовете в администрацията на империята. Всички се засмяха, мнозинството го аплодира и одобри програмата на императора, както и организираното от него пищно отбелязване на Луперкалиите.

Като се върна в двореца, Калигула получи прекрасна новина от Ирод Агрипа, който току-що се бе върнал в Александрия след петнайсетдневно пътешествие по Нил.

Елегантната баржа, по-малко копие на прочутия плавателен съд на Клеопатра, на който съблазнила Юлий Цезар и още много влиятелни мъже, се превърна в любовно гнезденце за Ювения и Нимфиада, когато Агрипа слезе в Луксор, за да се срещне с египетските жреци, и бе задържан от двудневен диспут с различни религиозни водачи за контрола над стоте таланта, които се канеше да им даде от името на императора.

Когато се качи обратно на баржата, стройната учителка по история, която се чувстваше пълноценна и обичана, откакто бе с еврейския принц, му призна за връзката си със седемнайсетгодишната конкубина и той нямаше друг избор, освен да се влюби още повече в нея.

"Пътуването ми до Александрия ще остане незабравимо – пишеше Ирод Агрипа на приятеля си Кал. – Продължи десет дни не само защото спирахме край различни исторически обекти по голямата река, наслаждавахме се на културната и религиозната атмосфера на Египет, отдавахме уважение на великата богиня Изида, но и защото не исках да свършва магията, която тези две изключително красиви и изобретателни любовници впрегнаха във всички женски изкуства, за да ме направят най-щастливия мъж на земята. Грациозната Нимфиада има най-сочните малки задни части, които съм целувал през целия си живот, а страстта на Ювения към разгорещения секс напълно ме побърква, особено когато младото момиче я люби заедно с мен и я докарваме заедно до най-невероятния и опустошителен гаудиум в живота ѝ. И всичко това дължа на теб, скъпи мой приятелю, и ще съм ти благодарен завинаги."

Агрипа бе оптимист относно споровете между александрийските учени и смяташе, че ще успее да завърши пътуването си в срок и да се върне в Рим до иди през март, за да участва в отбелязването на смъртта на Юлий Цезар. В послеписа Агрипа изразяваше задоволството си, че Саломе се е съгласила да гостува на императора в Рим. Беше сигурен, че племенницата му ще оправдае славата си и ще разкрие пред Калигула тайните на прочутия танц със седемте воала.

Калигула отговори веднага на приятеля си, като похвали пълния успех на мисията му. След това му съобщи, че по важни политически причини трябва или да пристигне в Остия до нони през март, или да отложи завръщането си за последния пазарен ден на същия месец. И в двата случая трябва да чака на римското пристанище за по-нататъшни инструкции, преди да слезе на сушата.

Междувременно Друзила получи още едно писмо от Лесбия, което я направи много щастлива и я накара да погледне с оптимизъм напред.

– Муций! Ето какво си правил в Сицилия! Разкривал си тайните си на клиентите на малката ми сестра? – каза си на глас усмихнатата Друзила. Помисли си, че нейният приятел сводникът сигурно не е знаел коя е всъщност Марилила, но дори и да се е досетил, Друзила бе доволна, че Муций също е дал своя византийски принос за еротичното обучение на Лесбия. След това, развълнувана от стоицизма и достойнството на сестра си, седна зад бюрото си и започна да ѝ пише писмо с последните новини за сватбата на Агрипинила с помпозния четиридесет и пет годишен Домиций Ахенобарб, чичото на Месалина, за талантливото публично изпълнение на Ладиса с Инцитатус на голямото празненство. Даде ѝ пълни описания на новото дясно крило на двореца и подробности за останалите церемонии и пирове за Луперкалиите.

Написа на заточената си сестра и за пристигането на Саломе в Рим през март, за пътуването на Ирод Агрипа до Александрия с мисия да уреди културния спор между лагерите на prisca sapientia (древната наука). След това похвали хуманитарната помощ на римската държава и възстановителните работи, организирани до последната подробност от брат ѝ, след земетресението, унищожило половината град Ефес, но като по чудо разрушило само част от покрива на храма на Артемида (едно от седемте чудеса на античния свят), без да повреди огромната статуя на ловуващата богиня. Калигула и губернаторът на провинция Азия Флавий Нардел Комис смятаха това за добро предзнаменование с оглед новите закони за отворените бракове, които сега се въвеждаха в града, както и в Халикарнас, Tapс и Антиохия, столицата на провинция Сирия.

След като приключи с писмото до Лесбия, Друзила отиде да се види с брат си. Даде му свитъка, който бе получила от по-малката им сестра, и го помоли да добави няколко думи и към нейното писмо. Той го направи много набързо, тъй като имаше няколко срещи една след друга и никакво врем за частни разговори.

Вечерта, докато свитъкът на Лесбия още стоеше на бюрото му, в кабинета му се отби Пиралис.

– Имам предчувствие за малката ви сестра – каза тя и се взря в свитъка. – Където и да е тя в този миг, я грози опасност.

– Защо си се вторачила в този свитък? – попита той. Беше забравил, че на него бе написано писмото на Лесбия.

– Усещам оттам да се излъчва някакво послание – прошепна тя. – Не знам какво е... но има нещо.

Калигула разви папируса и разпозна веднага почерка на сестра си.

– Това е писмо от Лесбия – каза той, притворил очи. Погледна Пиралис с възхищение. – Знаеше ли го?

– Просто чувах някакъв глас от него.

– Разбирам – кимна Калигула. – Ами опасността?

– Трябва да преместиш Лесбия от мястото, където е в момента, и да я скриеш на сигурно място до иди през март.

– Защо до иди през март? – попита Калигула, изненадан, че Пиралис очевидно знае за планираната дата на покушението.

Невероятната вавилонска астроложка поклати глава.

– Не ми задавай прекалено много въпроси, цезаре. Разчитай на силата си, довери се на интуицията си и се гордей със себе си.

Пиралис го целуна набързо и излезе от стаята. Калигула се замисли над думите ѝ. Беше говорил много пъти с нея за силата на духа и знаеше добре как да тълкува предчувствията ѝ.

– Спомена Лесбия и иди през март в едно и също изречение, значи предчувства, че Лесбия е в опасност заради конспирацията – промърмори на себе си Калигула. – Копелетата вероятно планират да избият цялата Юлиево-Клавдиева династия.

Прочете писмото на Лесбия и въпреки че се развълнува и възбуди от хвалебствията ѝ за липарианския ѝ живот, забеляза, че пише за човек, който приличал на крастава жаба... Възможно ли бе това да е приятелят на Друзила, византийският сводник Муций?

– Можеш ли да разбереш дали се е върнал в Рим? – попита той Друзила, след като я повика в кабинета си под претекст, че трябва да обсъдят нещо спешно. Обясни ѝ, че трябва да скрият Лесбия на сигурно място на Липарис или да я доведат спешно в Рим при пълна секретност.

Два часа по късно Муций вече бе получил съобщение от Друзила и бързаше към нейните покои.

– Марилила... хм, не си спомням никаква Марилила – каза византиецът и погледна влюбено Друзила.

Тя го държеше на разстояние, докато си освежи паметта за краткото си пътуване до Сицилия. Най-накрая той осъзна, че малкото момиче, което е напляскал в бордея на Липарис, е много важно за Друзила и цезаря.

– Марилила е псевдонимът, който дадохме на Лесбия, когато я заточихме на Липарис за лошо лично поведение – обясни принцесата.

– О, ясно... Нямах представа, Друзила, но се радвам, че ѝ е харесало с мен. Искаш ли и ти да опиташ?

– Не. Трябва да те помоля за услуга като твой патрон – нали си ми клиент.

Муций пое дълбоко дъх. Сигурно положението бе доста сериозно, щом Друзила споменаваше тайните им отношения на патрон и клиент.

– Лесбия в момента се намира в опасност – могат да я отвлекат или дори убият. Не мога да ти кажа повече, но трябва да ми се довериш. Искам да отидеш веднага до Липарис, да я вземеш от бордея и да я скриеш на сигурно място, където никой не я познава. Трябва да е под строго денонощно наблюдение.

– Мога ли да ѝ осигурявам клиенти?

– Хм, не знам... Имаш ли частен имот в Липарис?

– Да, но не е достатъчно сигурен за такъв вид задача.

– Е, ѝ? Къде смяташ да я скриеш?

– Ами ако взема Ламита с мен и я накарам да се грижи за малката ви сестра по същия начин, по който се грижеше за Бризея?

– Добре, Муций. Оправяй се както решиш. Но ще те държа отговорен, ако нещо се случи с нея, ясно ли е?

Муций се поклони. След това прошепна на Друзила, че Марилила е изпитала толкова силно удоволствие, докато я е пляскал, че сега има нужда да я пляскат всеки път преди да прави любов, за да изпита същите чудесни усещания.

Принцесата се задъха. Сводникът забеляза това и я погали по бедрата.

– Искаш ли и ти да опиташ, принцесо? – предложи той с изкусителен глас. – С твоите прекрасни халки ще ти хареса дори повече, отколкото на Марилила.

– Ти си гадно копеле, знаеш ли, Муций?

– Знам... – потвърди той, плъзна ръцете си нагоре към гърдите ѝ и завъртя халките на зърната ѝ през туниката.

Дишането ѝ се учести. Тя бавно свали туниката си и му се отдаде гола, висока и прекрасна както винаги. Той наведе главата ѝ назад и я целуна страстно по устата, докато си играеше с халката на клитора ѝ с другата ръка, с която усещаше контракциите и обилната ѝ влага. Друзила се разгорещи само като си помисли какво е направил с Лесбия. Муций я постави на легне на леглото, разтвори краката ѝ, вдигна коленете ѝ до раменете и облиза халките на перинеума и цялата ѝ обръсната вулва. След това извади от джоба на палтото си къса кожена тупалка, направена от твърда черна кожа, и започна да я възбужда със специалната си техника... С всеки удар по халките чувствеността ѝ експлодираше по-силно от когато и да било преди.

За минути големите ѝ срамни устни набъбнаха като двете половинки на праскова. Усещането беше направо умопомрачително! Нещата, които му позволи да прави с нея тази вечер, и висотите, до които достигна под клатещия се над нея приличащ на крастава жаба сводник, никога нямаше да бъдат повторени. Странната, но въпреки това неустоима химия помежду им още веднъж стана причина за чудеса, които завъртяха и двамата със силата на зимната буря, разтърсваща Рим през цялата нощ сред оглушителните гръмотевици на Вулкан и ужасяващите светкавици на Юпитер от връх Олимп.

Калигула работи тайно няколко дни по плана си за неутрализиране на заговора за убийството му.

През това време, винаги когато му бе възможно, открито се радваше на ласките на осемнайсетгодишната си бритска съпруга и вкусните любовни изблици на петнайсетгодишната си флорентинска любовница. И двете млади жени се бяха захласнали една по друга, но бяха решени да покажат на цезаря, че имат толкова много любов за раздаване, та той няма да бъде лишен от нищо.

Ладиса бе много ентусиазирана от новооткритата си възбуда от хубавото момиче, че дори му позволяваше да си играе с Инцитатус в малкия му храм. Първият път, когато Калигула и Лейди помогнаха на Габрилия да прави любов с белия жребец и се радваха на неконтролируемите ѝ оргазми, за които и те допринасяха, като я щипеха, целуваха и смучеха по най-привлекателните ерогенни зони, императорът забеляза, че в очите на прекрасната му съпруга проблясва лека ревност.

– Достатъчно Габрилия – каза Калигула, докато сваляше хубавото момиче от ремъците. – Искахме да се порадваш на Инцитатус, за да усетиш мощта му, но не е желателно да свикваш с него. – Габрилия бе извън себе си от щастие и с удоволствие би оставила Инцитатус да проникне в нея отзад, но императорската двойка я отведе в съседната стая и я утеши с агресивен, но чувствен секс, така че тя бързо забрави жребеца и отдаде на своите двама любовници гаудиума на живота си.

Няколко дни преди календи на март, докато Калигула доизпипваше плана си, началникът на кабинета му донесе списък на чакащите да се срещнат с него. Сред обичайните патриции, предприемачи, банкери и имперски досадници Калигула забеляза името Родана Тудитания Моста, майката на Габрилия.

– Какво удоволствие е да се срещнем, Родана – поздрави я императорът и целуна ръцете ѝ, когато я въведоха в кабинета му. Беше впечатлен от приятното ѝ елегантно поведение и приликата с дъщеря ѝ, която беше доста поразителна въпреки различните прически. Тя също бе очевидно очарована от красивата му физика и благородните му, но и приятелски маниери.

Все още не се бе омъжила след смъртта на бащата на Габрилия, загинал през септември предната година по време на лов за диви прасета. Родана бе загрижена за престоя на дъщеря си в двореца и заради това, което бе дочула във Флоренция от приятели, видели Габрилия да пее гола в Базилика Емилия и да бъде "изнасилвана" от десетки мъже след това.

– Беше много мило от нейна страна да го направи за честването на вълчицата – каза Калигула и леко притисна Родана към стената. – Не си ли съгласна, че всички зрели жени трябва да имат колкото любовници си искат?

– Не съм срещу това, цезаре. Но вчера следобед се видях с Габрилия и ангелският ѝ глас беше ужасно дрезгав... Тя го губи, повярвай ми.

В интерес на истината, Ладиса също бе забелязала, че като крещи много по време на секс, гласът на момичето започва да се променя.

– Какво искаш от мен? – прошепна Калигула в ухото на Родана.

– Знам, че е влюбена в теб и съпругата ти, но моля те, цезаре, нека я върна във Флоренция, да се погрижа за гласните ѝ струни заедно с учителите ѝ по пеене.

– Ако ти върна Габрилия, ще ми позволиш ли да сваля туниката ти? – прошепна Калигула и погали корема ѝ с дясната си ръка.

– Не съм толкова красива като нея – заяви Родана и засрамено погледна ръката му.

– Но се обзалагам, че се подмокряш също като нея – каза Калигула, откопча колана ѝ и вдигна коляно към слабините ѝ.

– Цезаре, моля те, аз не съм...

– Хайде, Родана. Бъди добра и си разтвори краката – прошепна той, докато леко пощипваше през туниката зърната ѝ. – Трябва да те имам.

Неспособна да се съпротивлява на директния му подход, Родана започна да се целува страстно с него, да го прегръща като отчаяно нуждаеща се от любов жена. Той свали туниката, препаската и превръзката на гърдите ѝ. Тя беше на около трийсет и пет години и все още в отлична форма. Зърната ѝ бяха твърди, щръкнали и чувствителни, а вулвата ѝ бе подгизнала, точно както предположи Калигула. Той вкара пръст в нея, за да я помирише и да разпали сетивата ѝ. Тя мълвеше страстни думи, коленете ѝ се подгънаха и тя се свлече на килима, прегърна краката му и погледна нагоре към него. В този миг той си сваляше робата, надвесен над нея. Облиза ботушите му, без да сваля поглед от приличащата му на банан ерекция, хипнотизирана от гледката на младия гол мъж. Затаи дъх в очакване, разтвори широко крака, а той започна да трие стъпалото си в слабините ѝ. Вкара върха на ботуша си между мокрите ѝ срамни устни и почти я доведе до оргазъм. След това бавно сниши чатала си към лицето ѝ, за да разпали похотта ѝ, като я дразнеше, потривайки тестисите си в устните ѝ.

О, това така ѝ хареса! Тя обожаваше гледката, миризмата и допира до мъжките гениталии! Облиза и захапа скротума му, подмокри се също като дъщеря си, когато той вкара еректиралия си член в устата ѝ и започна да я чука отгоре направо в гърлото. От това дъхът ѝ спря. Докато се бе разкрачил над лицето ѝ и я оставяше да лиже и смуче ануса му, похотта ѝ така се развихри, че тя започна сама да се води към оргазъм със собствената си ръка. "Хубаво", помисли си Калигула, който обичаше да гледа мастурбиращи жени. Разтресе се цялата, когато започна да свършва. Езикът и продължи да се стрелка по аналния му сфинктер като пиявица, а той започна да търка слабините си над стенещата ѝ уста. След това я сграбчи за ханша и придърпа мократа ѝ вулва, за да я целува и да ѝ достави още повече удоволствие, преди да проникне в нея и да я тласка, докато свърши отново. Тя беше поразена и дори уплашена, когато осъзна, че императорът се празни в нея като бик.

– Направих ли те щастлив? – попита тя, след като конвулсиите му се успокоиха.

– Винаги съм очарован, когато правя любов с нова жена – отвърна той, докато си почиваше между краката ѝ и я целуваше лекичко. – Без значение от мотивите или обстоятелствата, временното завоевание над ново тяло винаги е удовлетворяващо. Дори да е, за да си върнеш Габрилия. За това ли беше?

– Да, цезаре. Но и за мен беше много вълнуващо.

– Ела – каза той и ѝ помогна да стане. Загледа се в тънкото ѝ тяло, докато отиваше гола към банята.

По-късно повика Ладиса и я запозна с Родана. Обясни ѝ, че е дошла да отведе дъщеря си обратно в Етрурия, за да лекува гласните ѝ струни.

Раздялата с Габрилия не беше лесна. Но по време на обяда в покоите на Лейди Калигула и Родана обещаха на младото момиче, че веднага щом ангелският ѝ глас се възстанови, тя ще се върне в Рим. Ладиса и Габрилия плакаха в прегръдките си, но накрая разбраха, че толкова обещаващата ѝ певческа кариера си струва малката жертва да се разделят за месец-два.

– Да се грижиш добре да нея, разбра ли? – изплака Габрилия на Калигула, докато сладко се целуваше с Ладиса.

– Разбира се, Габри – отвърна той и също я целуна.

– Имам лошо предчувствие, Лейди – прошепна младото момиче в ухото ѝ. – Сякаш повече няма да те видя.

– Не се тревожи, скъпа. Нашата любов е непобедима – изтъкна Ладиса и я целуна, докато Родана излизаше след Калигула от всекидневната. Веднага щом излязоха, Габрилия бе завладяна от внезапен порив на желание и трескаво свали туниката на Лейди, а Лейди пък свали нейната. Бързо се мушнаха в леглото на Ладиса и правиха любов като две чувствени содомитки, забравили за Родана, Калигула и целия свят. Мъничкият юмрук на Габрилия влезе в слабините на Ладиса и виковете им отекнаха високо, докато и двете се грееха на огъня на Сафо.

След като поседя почти час в чакалнята на императора, Родана започна да се тревожи и се върна в покоите на Ладиса да види какво става. Чу стоновете на дъщеря си и убеди Аркана да обяви пристигането ѝ в спалнята на Ладиса. Въпреки виковете и сълзите на Габрилия, успя най-накрая да я откъсне от Ладиса и да я изведе от двореца през една странична врата. Чакаше ги удобна каляска, поръчана от Калигула, и с нея потеглиха към Флоренция. Това пътуване се стори на Габрилия по-мъчително от спускането в подземния свят.