Лейди КАЛИГУЛА

17.

– Добра работа, Сертик – каза Калигула, докато чупеше печатите на свитъка, който неговият верен шестнайсетгодишен скаут получи от Друзила през прозореца на кабинета на Катег и донесе на императора малко преди зазоряване, в края на тази съдбовна нощ на иди през януари.

– Горд съм с доверието ти, цезаре! – отвърна Публий Сертик. – Мога ли да направя още нещо за теб?

Калигула седеше зад бюрото на кабинета си. Разви свитъка и бързо го прегледа.

– Колко чака, преди да го получиш? – попита императорът, докато разглеждаше изписания с почерка на сестра му по цялата му еднометрова дължина папирус.

– Принцесата отвори прозореца около три след полунощ. Предадох ѝ чантата с принадлежностите за писане и тя ми я върна след час-два. След това веднага тръгнах към двореца.

– Провери още веднъж дали не липсва нещо от чантата – заръча Калигула, докато четеше и разсъждаваше над някои от най-интересните подробности, които сестра му бе преписала от свитъците и бележките в сейфа на Катег.

Сертик взе чантата от пода и изпразни съдържанието ѝ върху бюрото, докато императорът продължаваше да чете свитъка и привидно не реагираше. Младият скаут преброи предметите:

– Желязна преносима мастилница, три пера за писана, малка кутийка с восък, две преносими маслени лампи, четири кремъка за палене на огън, две кърпи. Нищо не липсва, цезаре.

– Добра работа, Сертик – повтори императорът, все още потънал в първоначалната преценка на информацията, доставена от Друзила за зловещия план на враговете му. Не се бе съмнявал, че сестра му ще се справи безупречно, но резултатите, които постигна, бяха зашеметяващи. – Разчитам на пълната ти дискретност, Сертик – додаде Калигула, обръщайки се към младия си агент, който не знаеше какво е съдържанието на свитъците, но можеше лесно да се досети, че принцесата не си играе на криеница в дома на един от най-изявените политически опоненти на императора.

– Бъдете сигурен в нея, цезаре! – отвърна младежът и удари с юмрук гърдите си. – Никой в цялата империя никога няма да научи от мен какво съм правил, видял или чул тази нощ, докато изпълнявах мисията, която ми поверихте.

– Как обясни на Метелий Габиний отсъствието си от празненството на Зелените снощи?

– Казах му, че трябва да отида до Реата (град на 45 километра североизточно от Рим по Виа Салария), за да по помогна на семейството ми, което ще участва в търг за някаква земя.

– Има ли някаква истина в това?

– Да, цезаре. Търгът бе насрочен от пладне до полунощ вчера и семейството ми притежава земя наблизо.

– Добре – кимна Калигула и си записа нещо на малка глинена плочка. – А сега, преди да се прибереш и да си вземеш напълно заслужена вана, можеш да ми направиш още една услуга... Познаваш ли моя приятел Ирод Агрипа?

– Не лично, но съм го виждал няколко пъти с теб, цезаре.

Калигула притисна пръстена си с печат върху малката плочка и я подаде на Публий Сертик. Скаутът я прочете.

– Написах адреса на личната му резиденция – обясни Калигула. – Иди при него, покажи му моя печат и му кажи, че имам нужда веднага да дойде при мен в двореца.

– Не е ли малко рано, цезаре?

Калигула погледна през прозореца. Небето порозовяваше от първите лъчи на зората.

– Хмм прав си – каза. След това дръпна въженце, висящо на стената зад стола му. – Вземи си топла вана тук в двореца и след това отиди при Агрипа, ясно?

На вратата почука и влезе един от батавските телохранители.

– На вашите заповеди, цезаре! – извика мъжагата с тежкия си германски акцент и застана мирно.

– Заведи този младеж в някоя баня – нареди императорът.

– Коя баня, цезаре? – попита охранителят с типичната си германска нужда от точност.

– Хмм... заведи го в банята на сестра ми – отвърна Калигула. След това се обърна ухилен към скаута. – Друзила има няколко много хубави робини, които с радост ще ти прислужват, Сертик.

Младият скаут се поклони.

– А сега върви да се забавляваш. Но искам да си при Агрипа поне три часа преди пладне.

След като Публий Сертик и батавският телохранител излязоха от стаята, Калигула мълчаливо зачете свитъка. След това излезе на терасата да погледа изгрева.

– Юпитере! Юпитере! Благодаря ти! – възкликна Калигула и вдигна ръце към небето. – Благодаря ти, че ме водиш, Юпитере Оптимус Максимус, и за властта, която си ми дал! Чувам гласа ти, велики боже! Чувам всяка твоя окуражителна дума да продължа с революционните си начинания, които толкова често си ми предлагал, докато ти се моля! Знам, че си на моя страна! Знам, че си избрал мен, Гай Цезар Германик Калигула, за да поведа всички мъже и жени на империята към по-голяма свобода! Помогни ми да предам на всички хора магическите думи, които ти си създал за доброто на вселената: СВОБОДА! СВОБОДА ЗА ВСИЧКИ! Дай ми шанс да унищожа всички спирачки на свободното изразяване на идеите, личността, мечтите, независимо дали става въпрос за роби или господари, за работата на хората или за личния им живот! Дай ми сила и ясен ум, за да превърна Римската империя в люлка на най-добрите архитекти, инженери, художници, артисти, занаятчии, лекари, готвачи, проститутки, банкери, астролози, търговци, издатели, писари, дърводелци, водопроводчици и философи на човечеството! Дай ми политическа издръжливост и железен юмрук, за да премахна всички граници, създадени от корумпирани законотворци и самозвани месии, които пречат на правото на всеки човек да си живее живота както иска и да създава каквото си иска семейство или пък да не създава! Велики боже! Нека успея да дам на всички жени възможността да се радват на вродената си чувственост с който си пожелаят мъж, с бащи и съпрузи, братя и любовници, да не се отричат никога от удоволствията на Венера! Искам да дам римско гражданство на всеки, който се закълне във вярност към императора! Хиляди различни култури, религии и обичаи да споделят велико бъдеще, Пакс Романа! Помогни на славните ни легиони да романизират света! Защити мисията ми, велики боже! Накарай всички племена по света да споделят моята визия! Закриляй ме от предатели, лъжци, клеветници и... от самодоволство! Ще се отърва от предателите, Юпитере, но ме спаси от моралистите, които не могат да видят истината и пръскат лъжи, за да получат повече власт, която да използват, за да вселят идеите си в умовете на хората! Защити моята смела, прекрасна Друзила и моята чувствена влюбена Ладиса! Благодаря ти, господарю на Олимп! Благодаря ти, Юпитере Максимус, боже на Рим!

Калигула остана известно време замръзнал в божествен екстаз, чувстваше как величието на бога и блясъкът на града под него завладяват душата му. Всяка сутрин молитвата и топлата му връзка с Юпитер удвояваха физическата му енергия и запалваха великолепни идеи в мозъка му. Да изрича на глас мислите и стремежите си и да ги отправя към великата божествена сила, за императора беше не само лична необходимост, но и най-важното упражнение за укрепване на психичните му сили и усилване на решимостта му да промени света и освободи човечеството от оковите на страха и рестриктивния морал.

Върна се на бюрото си и отново се зачете в свитъка, по-точно в частта му, която Друзила бе преписала със съкращения от бележките на Катег – интригуваща и вероятно фатална информация за Ирод Агрипа: "Ирод А. отвл. Ювена М. съпр. на героя от войн. Марк Виниций, XIII легион, MB обр. в Рим, иди, февр. Съд за ИА за прелюб. Замесв./очерняне/атака К – разруш. репут. пред армията, пр. иди, март".

Освен останалите важни данни за републиканския заговор, тези, които се отнасяха за еврейския принц, изискваха най-неотложна реакция – затова изпрати Сертик да повика Ирод Агрипа в двореца веднага. Възможно ли бе приятелят му да е отвлякъл жената на герой от войната? Коя беше тази жена Ювена М.? Отличната репутация на Калигула сред римската армия беше най-здравата основа на неговата имперска власт и всеки слух за някакво прегрешение на негов приятел със съпругата на римски воин, биещ се под знака на орлите на границата на империята, трябваше да бъде възпрян и задушен без никакво отлагане.

– Ювена, Ювена... – каза на глас Калигула. Къде бе чувал това име?... Изведнъж го свърза с Ладиса. Възможно ли е бритската му съпруга да познава жената, за която се твърдеше, че е отвлечена от най-добрия му приятел?

– Лейди все още спи, ваше величество – уведоми го Аркана, когато Калигула влезе във всекидневната на жена си. Надникна в спалнята и видя Лейди в леглото под завивките. Беше толкова красива, чиста и невинна в съня си, че сърце не му даваше да я събуди.

– Кажи ми, Аркана... – попита Калигула телохранителката на Лейди, която чистеше всекидневната. – Познаваш ли жена на име Ювена?!

– Ювена? Не. Но познавам Ювения.

Ама, разбира се! – сети се Калигула, като си спомни за учителката по история на жена си, която бе купила храма на Инцитатус и прехвърлила собствеността на неговата хазна.

– Как е пълното ѝ име? – попита Калигула.

– Ювения Мароция.

Вече нямаше съмнение... Ювена М. беше Ювения Мароция. Това не беше добра новина. Ако боните успееха да направят връзката между Ювения и Ладиса, още повече и с коня Инцитатус, опитът им да го въвлекат в интригата с Ирод Агрипа можеше да бъде доста успешен и наистина да му навреди.

– Къде е тя сега?

– Вероятно при майка си – отвърна Аркана.

– Днес ще идва ли да преподава история?

– Не мисля. Ювения подаде оставка преди няколко дни.

– Хмм, ясно... Знаеш ли адреса на майка ѝ?

– Съжалявам, ваше величество, не го знам – излъга Аркана, която реши, че е по-добре да се въздържи да дава повече информация и да остави господарката си да се оправя със съпруга си във връзка с личните си дела.

Калигула се върна в кабинета си, за да се погрижи за огромното количество документи, които неговият началник на кабинета струпваше всеки ден на бюрото му. Историята с Агрипа и Ювения обаче беше доста обезпокоителна. Но как да приеме, че най-довереният му приятел, човек с висока култура и силно развито чувство за чест и справедливост, е способен да "отвлече" жена, омъжена за римски герой от войната? Герой от войната? Това звучеше толкова странно, колкото и предполагаемото "отвличане"... Калигула препрочете отново този откъс от свитъка на сестра си.

Очевидно името на съпруга на Ювения беше Марк Виниций, центурион от Тринайсети легион. Калигула, както и всички останали римляни, много добре познаваха този легион – Гемина. Под командването на Юлий Цезар славният Тринайсети легион премина реката Рубикон в първия ден след иди на декември в година DCCIII aUc (= 703 от римския календар = 50 сл. Хр.) Този ден се помнеше като най-повратния в историята, защото сложи край на разпокъсаната и неуправляема Римска република и началото на властта на цезарите над Римската империя. Сега Гемина беше разпределен в покрайнините на Колония Агрипина под командването на Тулий Помпей Руф, един от най-добрите легати на Сервий Сулпиций Галба, но Калигула никога не бе чувал за центуриона Марк Виниций и не бе виждал никакъв доклад, в който той да се споменава като герой от войната.

По негова молба началникът на кабинета донесе досието на XIII легион. Калигула го прегледа набързо и намери името на центуриона. Зачете военната му биография. Сега беше на тридесет и една години... постъпил в армията на петнайсет години... осем месеца по-късно назначен в Гемина, разположен край Опидум Убиорум, наскоро преименуван на Колония Агрипина с указ на Калигула)... над четирийсет схватки в боеве... два пъти награждаван... повишен в центурион... след това в примус пилус (най-високото центурионско звание) на двадесет и пет години... за първи път се връща в домашен отпуск на двадесет и седем... една година по-късно пристига в Рим... Аха! Тук се жени за Ювения Мароция, октомври, XIDCCLXXXVI (11 октомври, 786 aUc = 33 г. сл. Хр.)... връща се в XIII легион... четири битки в Германия... още три медала... четири месеца отпуск в Лациум (римски регион) през DCCLXXXIX (789 aUc = 36 г. сл. Хр.), после обратно на служба в Колония Агрипина.

Е, Марк Виниций все още не бе назован официално герой от войната, но отличното му военно досие показваше, че след още една славна битка с легиона си би могъл да получи и това звание. От дупките в стената на кабинета си Калигула извади последните доклади на Сервий Сулпиций Галба, главнокомандващия на римските армии на северната граница. Ситуацията около Колония Агрипина беше спокойна. Въпреки това Галба очакваше масирани нападения на хатите, огромна орда североизточни варвари, окупирали миналата есен големи територии германска земя на изток от Рейн. Докладите сочеха, че вождовете им събират двеста хиляди воини, които да опустошат римските градове по западния бряг на реката веднага след края на зимата.

Калигула прегледа още веднъж биографията на Марк Виниций и забеляза, че следващият отпуск на центуриона е насрочен за идния септември. Хмм... Върна се към свитъка на Друзила и се съсредоточи върху датите...

"МВ обр. в Рим, иди, февр. Съд за ИА за прелюб. Замесв./ очерняне/атака К. – разруш. репут. пред армията, пр. иди, март."

Защо Катег е решил, че МВ, или Марк Виниций, ще се върне в средата на февруари, въпреки че зимното пътуване през Алпите е тежко? Единственият отговор на този въпрос би бил, че след като са разбрали за връзката на Ирод и Ювения, боните са издействали от свои хора в армията да дадат на Виниций специално разрешение да напусне Гемина преди датата на насрочения отпуск. И тъй като такова специално разрешение трябва да носи печата на офицера, командващ легиона, то би могло да се издаде само от легата Тулий Помпей Руф.

Първата реакция на Калигула беше да продиктува на писаря си спешно послание до Галба, в което да изрази загрижеността си за мобилизацията на хатите, да поиска пълна бойна готовност от страна на римската армия – учения, лагери, окопи, бойни машини и т.н. – и да му предложи и подкрепление, ако му е необходимо. Накрая щеше да завърши писмото си със заповед да спре разрешителните за римските воини от всички рангове. При така създадените обстоятелства това бе единствената мярка, която Калигула можеше безопасно да наложи, като върви по йерархията и не споменава центуриона. Ако го направи, ще прозвучи много подозрително и боните биха могли да го обвинят, че прикрива заговор, щом мълвата за случая с Ирод, Ювения и Виниций се разпространи в Рим.

Провери и биографията на легата Тулий Помпей Руф, млад патриций на двадесет и осем години, който служеше в армията горе-долу от същата година, когато бе постъпил и Марк Виниций. Калигула не го познаваше лично, тъй като бе назначен за командир на Тринайсети легион от предшественика на Галба Гней Порций Арпиний, но като потомък на Руф имаше много връзки на роднинска основа в Рим. Хмм... родът Руф не бяха ли някакви братовчеди на Клавдиите? Да, чичо Клавдий с неговата ерудиция сигурно знаеше всичко за рода Руф и той можеше да се окаже идеалният човек, който да установи връзката с командира на Виниций. Калигула веднага изпрати един телохранител до покоите на Клавдий, който да вдигне стареца на крака и да го прати незабавно в императорския кабинет.

През това време цезарят бързичко прегледа досието на Гемина и направи кратък списък с имена, сред които бе и това на Марк Виниций. След това се зачете пак в свитъка, донесен му от Друзила, някъде думите бяха изцяло изписани, но в по-голямата си част бяха съкратени. Внезапно вниманието му отново бе привлечено от датата на плана за очерняне чрез Ирод и Ювения... "разруш. репут. пред армията, пр. иди, март". Преди иди през март! С цялата му историческа натовареност заради убийството на Юлий Цезар преди 82 години – загинал от ръцете на шайка проклети предатели от средите на същата коалиция на боните републиканци, които сега заговорничеха срещу него – иди на март беше очевидно най-важната дата, на която се канеха да повторят историята и да премахнат новия цезар!

С убийствена усмивка двадесет и пет годишният император бързо прегледа свитъка за още подкрепящи тезата му споменавания на зловещата дата и ги намери... "иди на март I) голям. един. предава власт., унищож. батав. гард. преди полунощ. II) Вс. реп. наръгват К. III) избир. диктат. 6."

Ето го!

Калигула се изсмя. След това започна да се смее с пълно гърло и отново излезе на терасата. Постави длани на парапета, наведе глава и погледна към пръстите на ботушите си.

– Благодаря ти, Юпитере! – прошепна. – Сега знам целия им план и копелетата нямат и представа за това. Ти си невероятен, велики боже! Даваш ми два месеца пълна свобода и време да изплета собствената си паяжина и да ги уловя в нея всичките! Vae victis! (Горко на победените!) Кълна ти се, Юпитер... няма да имам милост!

Дълбокото удовлетворение на бога изпълни белите му дробове и Калигула избухна отново в смях. Цялата му стратегия за унищожаването на боните работеше! В името на същата цел женитбата му с Ладиса Тюдор беше най-решителният му ход за създаване на достоверен мотив за Друзила да изиграе ролята си на Троянски кон в лагера на врага. Знаеше, че ще паднат в този капан! Затова беше толкова въодушевен.

Привидно сключен заради външната политика и договора с краля на Британия Тюдор, бракът с дъщерята на владетеля беше част от изобретателната схема на Калигула. Младият принц, който получи абсолютна власт от Римския сенат по силата на кръвната си връзка с Юлиите и с помощта на римската армия, беше обучен да анализира всеки свой ход от всички възможни ъгли и от всяко свое действие да получава повече от една облага. Никога не би се оженил за бритската принцеса, ако тя не бе сексуално привлекателна, защото Калигула твърдо вярваше, че сексуалното привличане е добър знак от боговете. И никога не би дал на Ладиса Тюдор името си и не би я направил Лейди Калигула само за да подсили позициите си във външната политика, с която целеше да романизира света чрез здрави съюзи с чуждоземните владетели.

За да извърши замислената от него революция за освобождаване на римското общество от всички старомодни ограничения, той трябваше да нанесе решителен удар върху опасната дясна коалиция на боните републиканци, които фанатично се противопоставяха на всяка промяна – сякаш съвременното общество можеше да остане завинаги замръзнало във времето, да мъкне тиранията на няколко овластени демагози вместо да се радва на всеобщата свобода, която само един либерален лидер може да даде на народа си. Но ако реши да действа в качеството си на такъв, Калигула не би могъл пръв да нанесе фаталния удар, ако враговете му не нападнат първи. Само нагла въоръжена атака на заговорниците би му дала основание да реагира и да ги унищожи с благословията на римляните.

Затова още от самото начало Калигула обмисляше преди всичко какви евентуални облаги може да има от брака си с Ладиса Тюдор в борбата против боните. И предвиди, че може да използва бритската си съпруга, за да заложи капан на враговете си, като ги накара да повярват, че се кани да заточи Друзила, за да угоди на новата господарка на сърцето си. Като даваше вид, че балансът на силите в двореца е нарушен, той превърна сестра си в най-неустоимата стръв, с която да привлече конспираторите в мрежите си, и сега, след първите резултати, стана ясно, че политическият хазарт, който игра, си бе струвал. Вече разполагаше с истински доказателства.

Свитъкът, донесен му от Друзила, потвърждаваше, че заговорът съществува. Тъй като Калигула нарочно бе раздразнил боните с издаването на провокативни укази, даващи необичайно големи свободи на римляните, те със сигурност щяха да се противопоставят на революционното му управление, като ударят първи, както постъпиха Брут, Касий и останалите републиканци убийци с Юлий Цезар, първия либерален управник на империята. Точно това очакваше Калигула! Но тъй като вече знаеше датата на покушението, средствата и замесените хора, нямаше да влезе в засадата им като великия си предшественик на прословутите мартенски иди, а ще ги накара да паднал в неговия капан и ще отърве Рим от интригите им веднъж завинаги!

Батавският телохранител въведе чичо Клавдий в кабинета на императора, докато Калигула все още се смееше и замисляше всякакви ексцентрични забавления, с които да провокира гнева на боните през следващите два месеца и да ги накара да направят още грешки.

– Щ-щ-щастлив съм да-да те ви-видя в д-д-добро настроение, дра-дра-драги племеннико! – каза Клавдий и разсмя още повече развеселения Калигула, който го прегърна и го погледна с необичайна привързаност.

– Чудя се как учиш Агрипинила на гръцки и история с това невероятно заекване.

– Ам-м-ми, след ма-ма-малко се ус-с-спокоявам и ми се раз-раз-разбира повече.

– И как те успокоява тя, стари мръснико? Със сочно фелацио?

– Т-т-ти винаги м-м-мислиш за това, а? – подхвърли Клавдий, като умело избегна темата. – Зат-т-това ли съм т-т-тук?

– В никакъв случай, чичо. Викнах те по много важна причина.

– Д-д-добре. Обичам важ-ж-ж-ж-ни п-п-причини – заекна Клавдий, седна на един стол, взе си меденка от сребърната купа на бюрото на Калигула и я заръфа.

– Познаваш ли Тулий Помпей Руф?

– Р-р-разбира се. Той е съпруг на третата м-м-ми б-б-братовчедка. Д-д-добър воин.

– Велик воин, бих казал. Съвсем млад застава начело на славния XIII легион Гемина, разположен в Колония Агрипина под висшето. Командване на Галба.

– Р-р-радвам се, че оценяв-в-в-аш с-с-службата му.

– Всъщност реших да наградя Гемина със златен венец (висше военно отличие за служба).

– Одобрявам. М-м-момчетата т-т-там очакват н-н-нападение на х-х-хати през п-п-пролетта.

– Чичо! – възкликна приятно изненадан Калигула. – Не знаех, че си толкова добре осведомен за военните ни изпитания.

– Никакво изп-п-питание, Кал. Г-г-галба ще изяде к-к-копелетата както аз сега ям т-т-тази м-м-меденка.

– Не се и съмнявам в победата ни, чичо Клавдий. Днес ще заповядам да излеят златния венец и ще го изпратя с охрана на Галба в рамките на нундиум (римска седмица от осем дни). Но искам да си по-близо до управлението ни и да изпратиш веднага писмо до твоя приятел Руф, с което поверително да му съобщиш за високата чест, която неговият легион ще получи от Галба от името на императора.

– С рад-д-дост ще го н-н-направя, Кал.

Калигула взе предварително направените бележки и ги подаде на чичо си.

– Това са имената на четирима смели воини, които избрах за германски пръстен (изсечен с длето пръстен от дъб и мед, мечта за всички храбри римски легионери, биещи се в Германските войни).

Клавдий хвърли поглед към списъка и горната му устна леко трепна, когато прочете името на Марк Виниций. Хмм... странно, че името на тайния му полубрат, истинския баща на Агрипинила и Лесбия, също бе в него.

Калигула нямаше представа, че Клавдий е реагирал така на списъка и добави:

– Кажи на Руф да не позволява на тези воини тежък физически труд, опасни мисии и отпуски, но без да ги информира за честта, с която ще бъдат удостоени, разбира се. Трябва да е изненада!

Клавдий се съгласи. След това обсъди с Калигула някои аспекти на външната политика, най-вече реорганизацията на търговията с Британия. Предложи двама благородници да поемат имперския договор, подписан от покойния Квинт Публий Сервилий. Калигула си записа двете имена, след това любезно изведе чичо си от кабинета и го помоли да изпрати писмото до Тулий Помпей Руф по императорски куриер, който тръгваше от Рим два часа след пладне.

По пътя обратно към покоите си Клавдий се замисли над странната молба на Калигула. Защо толкова настояваше да го включи в награждаването на XIII легион със златен венец и на Марк Виниций с германски пръстен? Племенникът му разбираемо бе доста потаен за политическите си ходове, но едва ли би направил нещо без съответната причина. Въпреки че Клавдий бе законен династичен наследник на императорския престол, той очевидно не проявяваше интерес към този опасен пост и насаме бе карал вече Калигула да посочи в завещанието си по-млад наследник в случай на смъртоносна болест или внезапен нещастен случай, който би прекъснал преждевременно живота му. Миналата есен младият император се разболя тежко и остана на легло няколко месеца. Пък и възможността революционен владетел като него да загине при покушение бе не само голяма, но вероятно и самият Калигула я смяташе за съвсем реална. Клавдий знаеше, че племенникът му не би пренебрегнал такъв важен въпрос като унаследяването на трона, затова молбата му да пише на Руф под претекст, че "трябва да изглежда по-ангажиран с държавните дела", не му дойде като гръм от ясно небе. Отговорът на въпросите му обаче сигурно бе свързан с Марк Виниций.

Вероятно Калигула бе разбрал, че примус пилус на Тринайсети легион всъщност е полубрат на Друз Германик – героичния му баща, загинал, когато Кал бе само на седем години. Твърде е възможно... Чрез тристата си скаути Калигула имаше уши из цял Рим. Те бяха много повече от обикновени почитатели на конните надбягвания, представляваха превъзходно организирана група от неподкупни млади римляни, фанатично предани на младия император, докладваха му за настроенията и желанията на тълпата. Носеха му и всякаква информация, чрез която би могъл да стигне до истината за Марк Виниций.

Клавдий бе единственият брат на покойния Друз Германик и полубрат на Марк Виниций, затова не виждаше нищо нелогично в това Калигула дискретно да подготви почвата за официалното припознаване на благородния произход на Виниций от страна на патер фамилиас на Клавдиевото семейство – самия Клавдий – и след това да посочи храбрия тридесет и една годишен воин за наследник на престола. И той щеше да остане такъв, докато съпругата на Калигула не роди мъжко отроче. Освен това Клавдий знаеше за предишните награди на Марк Виниций за доблестна военна служба, а с удостояването му с германски пръстен Калигула фактически го издигаше в "Герой от войната на римската империя", идеална титла за полубрата на Друз Германик, която ще му осигури същата подкрепа от страна на римската армия, върху която се крепеше и абсолютната власт на Калигула.

Твърде вероятно е, помисли си Клавдий, неговият далновиден племенник да остави удостоения с такава висока награда получичо в неведение за произхода му и да го държи на активна служба в Тринайсети легион до края на хатската офанзива. След това да го повика в Рим за постепенно запознаване с имперската администрация. И въпреки че Клавдий би бил доста доволен неговият полубрат да получи чрез Калигула признанието, което заслужаваше, без да се налага той самият да нарушава клетвата, дадена пред баща му, трябваше да признае, че това засега бяха само хипотези, които бе разумно да запази за себе си и да не казва нито дума на Агрипинила за предположенията си.

– Тя събуди ли се? – попита Клавдий стария си прислужник, когато влезе в покоите си.

– Не знам, ваше височество. Принцесата още не ме е повикала, нито пък е търсила вас.

Клавдий бавно отвори вратата на спалнята си и погледа Агрипинила, която все още кротко спеше в голямото му легло...

Естествено, четирийсет и седем годишният принц Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик – известен още като чичо Клавдий или Клавдий Пелтека – който бе първи наследник на най-великата империя в света, си бе загубил ума от любов по невероятната си четиринайсетгодишна племенница, изключително красивата принцеса Юлия Октавия Агрипина Младата – известна още като Агрипинила, – тайната дъщеря на Марк Виниций, примус пилус на XIII легион, който скоро щеше да стане Герой от войната и вероятно новият наследник на римския императорски престол, веднага щом Клавдий обяви, че е таен син на баща му и съответно Клавдиев принц като него самия.

Предната вечер след посещението на гладиаторската битка на гота Горан в амфитеатъра на Фламиний със залепената за него Агрипинила, Клавдий се върна с нея в двореца през частния вход към неговите покои. Още докато бяха в носилката по пътя от амфитеатъра към хълма Палатин, тя демонстрира част от огромния си сексапил, като потри своите все още развиващи се гърди в лицето на получичо си. След това мина през всекидневната му и се спря пред голямото сребърно огледало в банята с намерението да направи още по-добро представление на своя роднина.

Свали прекрасната си тюркоазена роба, нагласи диамантената си тиара върху високо вдигнатата си черна коса, погледна към своя не чак толкова красив, но затова пък чаровен и аристократичен чичо, който я обливаше с любов, излъчваща се от всяка пора на кожата му. Беше се облегнал на вратата, хипнотизиран от дързостта ѝ и от стройната ѝ фигура, от елегантността, с която носеше голямата диамантена огърлица и диамантените обеци, някога принадлежали на баба му Октавия, а сега подарени от него на неустоимата му племенница. След това фокусира трескавия си поглед върху стегнатата ѝ оскъдна препаска, която преди това тя бе нарязала на тънки ивици отпред, за да се вижда по-добре издълженият ѝ венерин хълм и малкото храстче черни косми, които се провираха през цепките.

– Не си ми показвала преди тази красива нарязана препаска – каза Клавдий и облиза устни.

– Защото си оглупял от залозите си и дори не си ме докоснал цял следобед – отвърна тя с унищожителен поглед.

– О, Агри,.. Ако те бях докоснал, щях да полудея по теб.

– Ти си вече луд по мен, дърти мръснико – отговори момичето, без да го поглежда, докато подръпваше редките си косми през цепките на малката препаска и поклащаше закръглените си задни части, напълно оголени, тъй като отзад препаската ѝ бе влязла изцяло между бузите.

– На теб май ти харесва да ме подлудяваш, а? – попита Клавдий.

– Разбира се... Ела.

Той се приближи и започна да си играе с ивиците на оскъдното ѝ бельо, като преплете пръсти с нейните. Тя се обърна и го целуна страстно. Докато той се възбуждаше, двамата си шепнеха сладостни нежни думи в ушите и пред устните си.

– Трябва да пишкам, чичо – простена Агрипинила, като знаеше каква реакция ще предизвика това у него.

– О... скъпа. Да го направим – каза той, докато поглаждаше клитора ѝ.

– Мммм, толкова си лош и грозен...

– Знам, мила...

– И винаги ме преследваш, когато усетя, че малкият ми кунус е пълен с топла златна урина, нали?

– Да, права си. Не мога да се откъсна от теб... – потвърди той задъхано и я целуна отново, като прокара пръсти през цепките на препаската и напипа влагата ѝ.

– Ммм... и какво искаш да направя сега?... – попита тя, останала без дъх, докато му помагаше да се отърве от тогата и сграбчваше еректиралия член, напиращ под леката долна дреха.

– О, скъпа... да отидем във ваната.

– Защо? – простена тя. Знаеше как да го възбуди още повече, като отлага крайното му удовлетворение.

– Нима не знаеш защо? – прошепна той.

– Какво?... Искаш да ме изпиеш?

– Дааа... Нали знаеш колко ми харесва?

– Ами ако не си сваля нарязаната препаска?

– Разбира се, малка моя нимфо. Остави си и бижутата и ми позволи да те погледам...

– Кое да погледаш? Това, което пронизва душата ти ли?

– Да, това.

– Не знам дали ще мога, чичо – рече тя задъхана. – Вече съм прекалено възбудена...

Без да я пуска от прегръдките си, Клавдий я вдигна и я пренесе в бялата си мраморна вана. Помогна ѝ да седне на ръба и тя спусна голите си крака вътре. Той коленича между стройните ѝ бедра и започна да лиже прекрасната ѝ малка вулва през цепките на миниатюрната ѝ препаска като движеше двата си пръста вътре в нея по овлажнената ѝ лигавица.

– О, доста ще пишкам, да знаеш – простена тя. – Стискам се от няколко часа.

– Направи го, радост моя... Усещам го тук вътре...

– Да, така... Ммм...

Той издърпа пръстите си и златният ѝ душ потече в отворената му уста. Първо започна да изстрелва урината на откоси, после тя потече свободно в дълъг непрекъснат поток. Клавдий се стремеше да не изпуска нито капка, наслаждаваше се на вкуса, поглеждаше хубавичкото ѝ лице с диамантената тиара над него, огърлицата, покриваща пътечката между гърдите ѝ, която от време на време се плъзгаше върху щръкналите зърна. Очите им се срещнаха и си размениха неописуеми чувства, които свързваха двамата в интимната тръпка на любовта.

Той притвори очи, когато вкусната ѝ урина се разля по цялото му лице. Агрипинила притискаше долната част на корема си, за да изцеди всичко, а Клавдий се протегна към месестата мида на венериния ѝ хълм, за да застане точно срещу отвърстието на уретрата ѝ и поточето, което се лееше оттам, за да се наслади на гледката и допира на течността по лицето му. Междувременно я лижеше и изсмукваше и последната капка. Накрая отново вкара пръстите си в нея. Агри изхвърли всичката течна тежест от себе си и се почувства олекнала и освободена. Но веднага затаи дъх, когато чичо Клавдий притисна върховете на пръстите си точно в центъра на вътрешната ѝ лигавица, който през последните пет дни и нощи, през които се радваше на умелото сексуално внимание на своя зрял, но неуморим любовник, се бе превърнал в най-чувствителната ѝ точка.

Само за секунди Агрипинила усети, че под пръстите му се надига необичаен копнеж. През стенания му каза, че пак ѝ се пишка, макар усещането да бе различно и много по-силно от това преди малко. Клавдий ѝ прошепна да му се остави и да се отпусне... и я изцеди. Постави цялата си лява длан върху долната част на корема ѝ, притисна по-настоятелно същата набъбнала точка вътре в нея с пръстите на дясната си ръка и ги раздвижи бързо напред и назад. Оооо! – простена Агрипинила... толкова добре знаеше как и къде да я докосне и да я доведе до екстаз! Изведнъж затаи дъх. Затрепери и сграбчи посивялата му коса, полегна на килима зад ръба на ваната, тиарата ѝ изхвръкна от движението на главата ѝ, а краката ѝ се разтваряха и затваряха като на жабче. Юлиевата нимфа мяташе таза си между пода под задните ѝ части и ръката му, лежаща върху корема ѝ и се чувстваше все по-близо до върха, като изразяваше нарастващия си екстаз с все по-силни стонове и задъхани поредици от "да-да-да-да-да", а Клавдий не спираше да дразни с пръсти същата точка, докато потрепващата ѝ уретра не изригна. О, каква радост! Какво удовлетворение изпитваха и двамата в този миг, когато контракциите на младите ѝ гениталии се разпростряха по цялото ѝ тяло, а той поглъщаше несъзнателните ѝ изблици и така за първи път опита леещия се от нея нектар на Венера!

– Ооо! Вкарай ми го! Бързо! – извика тя, а оргазмът ѝ продължаваше.

Той си бе изгубил ума, докато вкусваше доведения до върха полов орган, но се изправи във ваната, вдигна разтворените ѝ крака към раменете и и влезе с пълна сила в нея. Тъй като вече усещаше спазмите на оргазма, които отново се засилиха, когато проникна в нея, тя искаше той незабавно да се изпразни. Заради тази неотложна нужда мяташе таза си нагоре-надолу и стенеше: "Сега, чичо! Направи го!" Клавдий обаче знаеше, че след като веднъж е влязла в спиралата на оргазъм с еякулация, всяка жена може да продължи да еякулира отново и отново, докато любовникът ѝ дразни с пръсти или с главичката на члена си най-чувствителната точка вътре във вагината ѝ, затова се наслаждаваше на акта с племенницата си по-дълго, отколкото тя очакваше. И не свърши, преди Агрипинила да осъзнае, че странната и реакция няма да престане, че тя наистина му се отдава, без да иска отдаване от него, преди да започне да се радва на трескавото им сношение с всяка фибра на младото си тяло и сред струйките, които излизаха в ритъм с новите висоти на удоволствието.

Изпълнен с енергия от силните усещания, чичо Клавдий ту влизаше в нея на бързи тласъци, които я подлудяваха, ту бавно и сластно, като я прегръщаше и целуваше с любов и се наслаждаваше на стоновете ѝ, думите ѝ, изразяващи удоволствие, като едновременно с това притискаше и хапеше подутите ѝ зърна или я караше отново да еякулира с пръсти вътре в нея, или като потриваше други чувствителни зони по тялото ѝ. Когато тя почувства, че той най-накрая се кани да свърши, бързите контракции в утробата ѝ влязоха инстинктивно в ритъм с мощните му тласъци, тя започна да вика и да хапе раменете му, сграбчи неговите движещи се задни части и ги притисна към тялото си, въртеше ханша си, за да усети по-дълбоко пениса му, който опираше в шийката на матката ѝ. И докато красивата му млада племенница правеше това импулсивно, чичо Клавдий не можеше вече да се сдържа. Нямаше мъж на света, който да успее да устои на привличането на горящия ѝ храм на Венера!

Те дишаха учестено, стенеха и се насърчаваха един друг и накрая сетивата им се сляха бурно. Той постави отворената си длан върху лицето ѝ и го притисна надолу, след това с един последен тласък свърши в нея. Агри го стискаше силно в прегръдките си, докато мощната струя сперма проникваше в отворените венчелистчета на цветето ѝ, попиващо във върха на радостта от страстта оплодителната течност на възрастния принц, който тя така искаше да бъде баща на сина ѝ.

Всъщност от деня, в който Агрипинила посети сибилата Амалтея в Кума в края на миналата година, предсказанието ѝ бе запечатано дума по дума в ума на младата принцеса:

"Ако датата на раждането ти бъде променена, след дванайсет години третият ти съпруг ще бъде император на Рим и единственият ти син също ще стане император! Но синът ти трябва да се роди преди края на идващата година!"

От този ден нататък Агрипинила мислеше само за значението на пророческите думи. Смяната на рождената ѝ дата не беше толкова належаща, най-спешната ѝ задача беше да забременее с бъдещия император на Рим! И тъй като той трябваше да се роди преди края на тази година, се налагаше доста бързо да вземе решение. Прехвърляйки имената на мъжете с достатъчно благороден произход да заченат обреченото ѝ на величие дете, Агри не намери никой достоен за нейната императорска генна мисия. Отхвърли всички от списъка, включително и годеника си Домиций Ахенобарб, който въпреки патрицианската си кръв беше прекалено помпозен и глупав за тази толкова важна задача.

След това се замисли за чичо Клавдий... Ако се съдеше по начина, по който често я зяпаше, и по спорадичните пощипвания по сладкия ѝ задник, нямаше съмнение, че той вече е привлечен от невероятната ѝ личност и след Калигула бе с най-благороден произход от всички римляни. В добавка беше много интелигентен, изключително добре образован, имаше голяма власт в школата на понтифексите и се ползваше с авторитет сред римските и александрийските историци заради безупречния си гръцки и многобройните томове за Пуническите войни и етруската история.

Страстта му към хазарта, която показваше, че е смел мъж, беше пословична. Агрипинила вече бе чела с удоволствие книгата му "Как да печелим на зарове", парадоксален трактат за отношението между късмета, и морала, пародия на Катон Цензор, неприятен човек, вече покойник от почти два века, виновен за идиотските прокламации срещу сексуално активните граждани, които все още се ценяха от боните и съставляваха сърцевината на тяхното репресивно морализаторско отношение към света. Въпреки че често се шегуваше с чичо Клавдий заради заекването, тромавата му походка и непривлекателната му външност, той беше интригуващ мъж, който вероятно криеше твърдостта на характера си и дори горещата си сексуалност.

Пристрастията на Агрипинила към Клавдий се усилиха по време на празненството, дадено десет дни след иди през януари от съсловието на конниците в чест на убития патриций Квинт Публий Сервилий. Тогава чичо Клавдий ѝ разкри тайната на нейното раждане и ѝ довери, че неговият тайнствен полубрат е неин баща. И тя реши, че Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик – или чичо Клавдий – е най-подходящ да се намеси в съдбата на Рим и да зачене бъдещия император. От този миг нататък започна да гради план за неговото съблазняване не по-късно от овулацията ѝ през януари, като не криеше много усърдно, че иска да забременее от него. От първия път, когато правиха любов в перистилиума на неговите покои, тя знаеше, че е взела правилното решение. По-възрастният Клавдиев принц беше така обсебен от нейния дързък чар, толкова възбуден от омагьосващата ѝ чувственост и толкова привлечен от младостта ѝ, стройното ѝ тяло и възможността да прави секс с племенницата си, че се превърна в прекрасен любовник.

Влюби се безумно в нея, а тя се почувства толкова горда от успеха си, че започна да изпитва към него не само безразсъдно сексуално привличане, но и жив интерес към разнообразните му обсебващи увлечения и странностите на личността му. Денонощното ѝ висене при него, тайната на това, което правеха заедно и за което никой не подозираше, се превърнаха за огнената Агрипинила в източник на пълна еуфория, подсилвана от усещането за емоционална близост, която бе развила към любвеобилния стар развратник. Затова нямаше нужда от преструвки, за да го кара да я желае и всеки път да свършва в нея, докато тя бе на върха на оргазма си – което според нея бе съществено за забременяването ѝ.

– Би ли ми отговорила на един фундаментален въпрос, умнице? – попита Клавдий, докато си почиваха на пода на банята след края на сношението.

– Какво искаш да знаеш – какъв е смисълът на живота ли?

– Хмм... И това също, предполагам.

– Тогава какво? Защо винаги те бия на зарове ли?

– Edepol! Била си ме само три пъти! – възкликна чичо Клавдий, който бе много чувствителен по въпроса за игрите на късмета.

– А, нима? Колко пълни игри сме изиграли?

– Ами... Не помня.

– Не ме карай да се смея, дъртако! Изиграхме три игри и аз направо те разгромих и трите пъти. Дори хвърлих лицето на Венера срещу твоето Куче.

– Добре, добре... да не се отклоняваме.

– Става, но не ме занимавай с педантичните си глупости, иначе може да стана опасна – предупреди го тя и го целуна по брадичката. – Ясна ли съм?

– Кристално ясна.

– Добре, питай...

Той я погледна, когато се наклони над него и се взря в блесналите му очи. Идеше му да я покрие с целувки, но преди това бе решил да зададе фундаменталния въпрос.

– Защо не се страхуваш от забременяване?

– Елементарно, чичо, елементарно. Аз съм от Юлиите, не се страхувам от нищо!

– О, я стига...

– Защо питаш? Боиш се, че можеш да станеш баща?

– Никак даже.

– Добре. Щом и аз не се боя, ти също, защо да се тревожим? Искам да свършваш в мен, защото ми харесва. И това според мен наистина е фундаментално.

– Да няма нещо общо с онова лесно нещо, което ме помоли да обещая, че ще направя за теб, първия път, когато се любихме?

– Неее... – въздъхна тя. – Ще те помоля да си изпълниш обещанието като му дойде времето, става ли? – След това! го обсипа с нежни целувки. Смяташе тази услуга да бъде промяната на рождената ѝ дата. Убедена бе, че с неговата власт лесно можеше да получи достъп до регистъра на ражданията на римските граждани в храма на Юнона Луцина и да свърши работа.

По-късно, когато трябваше взаимно да си платят облога, който и двамата изгубиха, за изхода от гладиаторското изпитание на гота Горан, Клавдий даде на прелестната си племенница прочутата голяма перла – впечатляващ розов яйцевиден бисер с диаметър пет сантиметра – и се зарадва на удоволствието, с което тя поглади невероятната скъпоценност. Обеща ѝ да поръча да я обвият в тънка златна мрежа и да я превърнат в уникално колие, направено специално за нея.

След това Агрипинила също си плати своята част от облога. Легна на леглото му и го остави да татуира на задните части малките букви А и К в сърце. Леките убождания на острата игла, с която майсторски рисуваше по кожата ѝ, възбудиха и двамата и те не се стърпяха и отново се любиха още два пъти преди той да завърши произведението си върху нея. Оглеждайки крайния резултат в сребърното огледало в спалнята му, Агрипинила осъзна, че неизтриваемият любовен знак с двата им инициала символизираше не само сливането на сърцата им, но бе и сигурно предзнаменование за новия живот, който растеше в утробата ѝ. Беше сигурна, че по време на акта, в който я накара да еякулира в банята, бе отворила портата си за най-благородното семе в Рим.

На другата сутрин, когато се върна от среща с Калигула, Клавдий гледаше през отворената врата на спалнята си своята племенница, кротко заспала в леглото му. Все още не знаеше, че любовта ѝ бе предизвикана от думите на сибилата Амалтея. Ако бе наясно с истината, щеше да изпрати огромен подарък на пророчицата от Кума, защото бе дала тласък на обстоятелствата, донесли му най-голяма радост в живота, и изобщо не му пукаше за мотивите зад привързаността на племенницата му. На кого му пукаше за мотивите, когато плътта се радваше на небесни вибрации? Би ли могъл човешкият мозък да проумее намеренията на боговете и богините на любовта?

След няколко минути Клавдий бавно затвори вратата и поръча на стария си прислужник за остане на пост пред спалнята и да чака тя да го повика. След това отиде в кабинета си, за да напише писмо до Тулий Помпей Руф, което Калигула така настояваше да предаде в ранния следобед на императорския куриер, тръгващ всеки ден от Рим в един и същ час към северната граница.

През жилите му премина странна тръпка. Докато изписваше името на Марк Виниций, почувства, че съдбата на Рим всеки момент ще се обърне от неочаквани събития, и въпреки желанието си да остане второстепенна фигура в нея му се струваше, че ще се окаже в центъра на огромна династична бъркотия. От едната страна беше Марк Виниций, все още в пълно неведение, чийто Клавдиев произход той се бе заклел пред баща си да не разкрива, освен "в случай на абсолютна необходимост". От другата страна пък се намираха тайните дъщери на Марк Виниций – Агрипинила и Лесбия, – чиято майка пък го бе помолила да не обявява пред тях самоличността на баща им, докато Агри не навърши шестнайсет години. А най-отгоре на тази мозайка бе възможността любимата му Агрипинила да забременее с негово дете. Но защо ще ѝ е да го прави? Да не бе изпаднала във властта на някаква магия, която я тласкаше да зачене Юлиево-Клавдиев принц, който някой ден да разтърси династичните основи на империята?

Ако Клавдий подозираше всички бъдещи събития, мотиви, усложнения и последствия от тези паметни иди на януари, наистина щеше да повярва, че боговете играят зарове със съдбите на всички смъртни и че смисълът на живота се състои в това да хвърлиш Куче и да се надяваш, че безсмъртните няма да хвърлят лицето на Венера върху него!