Лейди КАЛИГУЛА

10.

Ювения не се бе срещала с Ладиса от сватбата ѝ с императора и не знаеше какво да мисли за докладите, които получаваше от частните охранители, наети от нея да пазят храма на Инцитатус.

Според тези доклади всяка нощ пред портата се появявали двама тайнствени посетители, казвали някаква парола и били въвеждани от пазачите в храма. Въпреки дебелите мраморни стени и бронзовата врата през тесния процеп на ниската стена на яслата на Инцитатус се чували женски стенания и викове, и мъжки думи. Двамата посетители обикновено оставали по няколко часа в храма. Понякога, преди да си тръгнат, звънели и поръчвали топла вода от външната пещ, която им била наливана през тръба, водеща право във ваната в храма.

Двойката винаги си тръгвала преди зазоряване, като старателно криела лицата си под качулките на наметалата. Охранителите нямаха и най-малка представа, че новата съпруга на императора е собственичка на сградата, затова вярваха на обясненията на Ювения, че храмът е посветен на култ към плодовитостта, съсредоточен около божествените качества на белия жребец. И тъй като култовете към плодовитостта се срещаха често в империята, Ювения нареди на пазачите да си изпълняват задълженията, без да се месят в ритуалите.

Въпреки това Ювения беше объркана. Ладиса би трябвало да е единственият човек, който знае паролата. Дали не бе поверила тайната на още някого? Но това беше твърде невероятно, ученичката ѝ би трябвало да е едната от двамата души, които посещаваха всяка нощ храма. Кой би могъл да е придружителят ѝ? Императорът? Някой жрец? Или любовник?

Конярите, които се грижеха за Инцитатус, казаха на Ювения, че всяка сутрин, като чистели яслата, намирали огромни локви конска сперма. Това не беше никак необичайно при култовете към плодовитостта, но въпреки това я озадачаваше. Идеята за такъв култ не би могла да е на Лейди, защото тя и думичка не бе споменала за подобно нещо. Ювения си го бе измислила, като се опита да анализира вероятните мотиви на Лейди да поръча за тавана да бъде закачен голям кожен ремък, който след това бе съединен със зъбчат механизъм и прекаран през гърдите на Инцитатус, като по този начин жребецът можеше да бъде вдиган и свалян по желание. Мехлемите, овлажняващите масла и останалите подробности не биха могли да служат за нищо друго, освен за предизвикване на конската еякулация и вероятно след това спермата му се използваше по някакви екзотични начини за увеличаване на шансовете за забременяване или намаляване на рисковете при раждане.

Ювения беше високообразована римлянка и като такава бе широко скроена и съвсем наясно, че всеки в Рим има право да практикува каквато си пожелае религия, дори и най-ексцентричния култ. Но също така знаеше, че консервативните политици, които подкрепяха репресивните морални норми на Август и по отношение на прелюбодеянието, и на цензурата, не одобряваха либералната революция на Калигула въпреки огромната популярност на императора – или може би точно заради нея. Те си търсеха повод за война, за се опитат да го премахнат с конспирация.

Но Ювения нямаше реална представа за политическите планове на Калигула. Всички го обичаха, само така наречените бони разпространяваха гадни слухове из всички слоеве на римското общество, ненавиждаха го все едно бе чудовище, практикуващо всякакви видове сексуални ексцентричности, дори твърдяха, че е душевноболен и не трябва да му се има доверие. Ювения беше достатъчно интелигентна, за да не обръща внимание на политическите клевети, особено когато идваха от боните, за които се знаеше, че са по природа разрушителни и зли. Но като собственик на сградата можеше да бъде замесена в скандал и в крайна сметка да се превърне в изкупителна жертва.

– Няма никакви проблеми, Ювения – успокои Ладиса учителката си по история, когато се срещна с нея в покоите си в двореца. – Много скоро със съпруга ми ще осветим храма и ще прехвърлим собствеността на императора.

– Ами охранителите и конярите? – попита Ювения.

– Хмм... Ще говоря за тях със съпруга ми. Би могъл да наеме теб и хората ти, какво ще кажеш?

– Предпочитам да не се замесвам в противоречиви култове.

– Какво означава "противоречив"? – попита Лейди, която не знаеше значението на думата.

– Означава, че някои хора няма да са съгласни с него.

– Разбирам... Е, винаги има по някой несъгласен с нещо. Да нямаш предвид някого конкретно?

– Не, не конкретно. Но политическите врагове на императора разпространяват слухове...

– Какви врагове? Какви слухове? – попита Ладиса и се намръщи учудена.

Ювения поклати глава с мисълта, че май трябваше да си държи устата затворена. Но Ладиса настоя и въпреки опитите на Ювения да омаловажи както силата на императорските врагове, така и същността на слуховете, тя осъзна, че господарят на Рим не можеше да се издигне над заплахите и сплетните.

По-късно, когато Ювения си тръгна от двореца, Лейди отиде да види съпруга си. След чувствените ласки на Друзила той беше в отлично настроение и целуна бритската си невеста с обичайната си страст. Тя забрави какво се канеше да го пита за враговете, споменати от Ювения, и също отвърна чувствено на целувката му.

– Наредих да доставят прекрасна хранилка от слонова кост в храма – обяви Калигула и притисна възбудената Лейди в прегръдките си. – Погледни и тези, скъпа... – каза и посочи две богато избродирани пурпурни конски одеяла, струпани до стената. Взе едното и го метна върху жена си.

След това бързо грабна голям нашийник със скъпоценни камъни, мушна се под одеялото и го сложи на врата ѝ.

– Това е за нашия божествен жребец – прошепна в ухото ѝ, докато я галеше между краката. Тя беше станала толкова лесно възбудима, че дори не погледна нашийника, а го накара да легнат на пода под одеялото и пожела да я обладае начаса.

– Не можеш да чакаш, така ли? – попита той, докато влизаше в нея.

– Не, не мога... – простена тя.

– Някакви нови любовници днес?

– Нееее.

– Лоша работа, скъпа.

– Защо? – попита задъхано, като усети, че ерекцията му леко омеква в нея.

– Защото щях да се възбудя повече, ако ми беше казала, че е имало.

– Сигурен ли си?

– Да.

– Добре тогава... Имах – излъга Ладиса и потри зърната на гърдите му.

– Къде?

– Ами... в един... магазин за обувки.

– Разкажи ми всичко – прошепна ѝ той.

– Беше... по пладне... влязох... бях само по къса туника.. и без препаска – започна тя и усети как ерекцията му се втвърдява отново.

– Продължавай – насърчи я той и започна с тласъците.

– Седнах... Обущарят клекна пред мен, за да ми премери обувката... разтворих леко крака... видя, че съм гола, и започна да разклаща бедрата ми...

– Мммм, това ми харесва – измърка Калигула, докато Лейди въртеше таза си срещу неговия. – И после?

– Докосна ме.

– По кунуса?

– Да, по клитора и ме накара така да се подмокря... После пъхна пръстите си в мен.

– Останалите клиенти гледаха ли ви?

– Да, всички.

– Харесва ти да те гледат, нали?

– Да, харесва ми... – Тя се задъха, превъзбудена от измисленото си похождение, точно както се бе възбудила и когато му разказа за истинските си лудории в магазина за дрехи.

– И какво направи той с ръката си?

– Пъхна я цялата в мен... Пищях... Вдигнах крака... Отдадох му се изцяло... О, да, Кал, ще свърша!

– Почакай! – извика той, като продължаваше с тласъците. – Какво направиха останалите?

– Всички ме гледаха... Бях гола... а ръката му в мен... опустошаваше ме... блъскаше се вътре... наобиколиха ме и други мъже... и всички го направиха с мен... грубо... дълбоко... О, да!

Лейди и Калигула започнаха да се движат един към друг по-бързо, като отметнаха одеялото и свършиха заедно. Трепереха и викаха, не само заради освобождаването на физическата енергия, която струеше от триенето на полуделите им полови органи, но и заради активното участие на фантазиите им.

Лейди за сетен път почувства с Калигула такова пълно сливане, че изгуби всякаква представа за реалността и бе готова да се подчини и на най-невероятните му желания и да ги направи част от собствените си мечти.

Цели три дни и три нощи Месалина и готът Горан изживяваха заедно най-горещата любовна история на живота си.

Никога преди тя не се бе радвала така неотклонно на вниманието на един-единствен любовник. Никога преди не бе казвала "Обичам те" на мъж толкова много пъти, с такава нежност и искреност в сърцето, с такава вяра, че любовта им може да трае вечно. Не можеха нито за миг да се откъснат един от друг. Играеха си като деца. Ядяха, смееха се и се къпеха заедно. Колкото повече гледаха телата си – така различни, но еднакво привлекателни, и двамата бяха високи, но тя имаше дълга гарвановочерна коса, която контрастираше на русите му къдрици, – толкова повече се убеждаваха, че са създадени, за да се допълват, и толкова повече копнееха да се слеят физически и духовно, както боговете позволяваха на всички влюбени души.

Гладиаторските мускули на Горан обгръщаха тънката ѝ талия с цялата мощ на буйната му мъжественост, нейните горещи целувки, твърдите ѝ гърди, чувствителните им зърна, идеално оформените ѝ задни части, чувственият ѝ глас, вибриращият ѝ клитор, безкрайните ѝ викове на удоволствие надминаваха всичко, което някога младежът си бе представял за жените. Той беше неизтощим, а тя – неразумна в страстта си. Не можеха да спрат да правят любов, хранеха се от собствената си лъст, поглъщаха сетивата си, достигаха върха на любовната игра хиляди и хиляди пъти.

Два пъти излязоха да пояздят в обществените паркове край Вечния град, но слизаха от конете, сваляха си туниките и се гонеха голи, докато Горан я сграбчеше и обладаеше на тревата или подпряна на някое дърво. Там, сред природата, си обещаха, горещо да принадлежат изключително един на друг до края на живота си, призоваха боговете да станат свидетели на клетвите им, убедени, че Венера и Купидон ще ги запазят заедно по-дълго, отколкото природата позволява на любовта да цъфти и оцелява.

Но следобед на третия ден, след като оставиха конете си в конюшните под Авентинския хълм и бяха отнесени обратно на носилка до двореца на Валериите, един слуга предаде на Месалина малък свитък, върху който тя разпозна византийския печат на Муций.

– Няма ли да го отвориш? – попита Горан с лека нотка на ревност в гласа, след като видя как го пъхна неразпечатан в деколтето си.

– Не... От родителите ми е – отвърна тя.

– Може би ти съобщават кога ще се върнат – каза той, усещайки, че тя крие нещо.

– Вероятно – отвърна младата изкусителна и го целуна нежно.

Горан бързо грабна свитъка от деколтето ѝ, вдигна го нависоко и игриво започна да се съпротивлява на опитите ѝ да си го върне обратно.

– Хайде, Миси. Да го прочетем заедно.

– Не! Върни ми го!

Като държеше свитъка нависоко, Горан успя да счупи печата с една ръка и да го развие. Месалина гневно сложи ръце на кръста, след това настроението ѝ се смени и тя се усмихна на неизбежната развръзка.

– Е? Какво пишат? – попита, продължавайки да се преструва, че бележката е от родителите ѝ.

Горан зачете:

– "Месалина! Все още ли искаш да се срещнеш с благородника? Уведоми ме. Човекът е обсебен от теб. Муций".

Младежът рязко вдигна към нея въпросителен поглед.

– А... – каза тя. – Я да видя.

Той ѝ подаде свитъка. Тя провери счупения печат.

– Странно. Печатът е почти като на баща ми – отбеляза.

– Кой е Муций? – попита Горан. Беше дошъл на празненството на Лотар в таверната на Ромул, след като сводникът си тръгна, и нямаше представа нито за съществуването му, нито за ролята му в живота ѝ.

– Просто един търговец, който иска да се срещна с някакъв патриций заради някаква си благотворителност.

– И как така онзи е обсебен от теб?

– Моля те, Горан... Хората винаги полудяват по известните жени и благородническия произход. Да си вземем гореща вана.

Но освен печата и нещо друго бе счупено – доверието помежду им. Той знаеше, че тя го лъже. Месалина пък смяташе, че е нагазил в личното ѝ пространство. Докато се къпеха, тя се опита да го развесели, но раните и на двамата останаха отворени по време на последната нощ от отпуска му от школата на Семпроний Ватия. Когато правеха любов, не можеха да се отдадат напълно един на друг със страстта, която очакваха да гори помежду им след клетвите, разменени следобеда в парка.

Или пък може би бремето на глупавата клетва разяждаше желанието, което мъжете и жените изпитват едни към други, когато са свободни да избират любовниците си и когато няма гаранции, нито са принудени да правят любов с един и същ човек непрекъснато?

Всъщност, докато Горан изливаше страстта си, Месалина се замисли за Сервилий и игричките, които искаше да играе с нея. Дали наистина е обсебен? Какво ли би направил, ако някога му паднеше в ръцете? В ръцете му... Никога не се бе чувствала в ръцете на някой мъж. Да! Да! Искаше веднага да го опита. Е, не точно в този момент... Горан все още се любеше с нея. Стигна до върха, но това стана, докато в ума ѝ бяха нахлули мислите за Сервилий и неговата доминираща мъжественост, която усети да се излъчва от личността му в храма по време на сватбата, когато той тайно триеше члена си между бедрата ѝ.

Месалина не успя да заспи до късно през нощта. След това сънува, че е гола сред празно пространство. Пред нея се явиха Венера и Купидон. Пълничкото крилато детенце държеше свитъка на Муций.

– Даде погрешна клетва, Месалина – каза Купидон и започна да я гали със свитъка по тялото.

– Младите жени не могат да се оттеглят от света на любовта – прошепна Венера в ухото ѝ.

– Любовта само към един човек е противоестествена – добави божественото дете.

– Любовта е космическа сила, която трябва да се разпространява във всички посоки, да вдъхновява и докосва всички хора – продължи богинята.

– В този момент те освобождаваме от клетвата ти, Месалина – изрече тържествено Купидон и хвърли свитъка върху нея.

– Върви и раздавай радост на всички мъже – каза Венера с бляскава усмивка. След това се отдалечи, последвана от Купидон, който радостно пърхаше наоколо ѝ.

Пред погледа на Месалина блесна силна светлина. Тя се събуди. Беше почти пладне. Горан бе облечен и готов да се връща в гладиаторската школа. Щом видя, че се е събудила, коленичи до леглото ѝ, взе ръката ѝ и я целуна. Помоли да му прости и обеща никога повече да не чете писмата ѝ, после повтори клетвите за вечна любов, които си бяха разменили в парка.

Докато Горан я целуваше с цялата си обич, сърцето на Месалина заби силно. Имаше само смътен спомен от съня си, но не бе забравила тръпката, която изпита, докато мислеше за Сервилий. Изведнъж ѝ се прииска Горан да е далеч оттук. Трябва да напише незабавно бележка на Муций и да му каже, че и тя е обсебена от Сервилий и няма търпение да се види с него още тази вечер. С изострената чувствителност на влюбен мъж, Горан усети, че умът на Месалина не е тук. Сърцето му се обля в кръв от болезнените ухапвания на ревността. Кой беше тайнственият благородник, обсебен от нея? Бивш любовник? Някой, който би направил всичко, за да му я отнеме?

"О, Один! – помисли си. – Защо ме измъчваш?"

Месалина направи най-убедителната си престорена физиономия на влюбена жена, докато го изпращаше до портата на двореца.

– Не забравяй да дойдеш в амфитеатъра на Фламиний за битката ми на иди – каза той и я прегърна.

– Разбира се... – отвърна тя, но нямаше никаква представа за какво ѝ говори.

– Няма да мога да се видя с теб преди края на схватките.

– Знам – каза тя разсеяно.

– Ще ти липсвам ли?

– Не ми се говори за това – заяви тя. – Върви, Горан, моля те, преди да съм избухнала в сълзи.

Целуна го набързо и побягна обратно в двореца.

Младият гот наблюдаваше със смесени чувства как сластната римска патрицианка влиза през главния вход. Изглеждаше толкова искрена, че той изпита облекчение и забърза надолу по Авентинския хълм, благодарейки на всички богове на неговия народ.

Месалина изпрати бележка на Муций. После обядва леко, поръча на робините си да ѝ приготвят вана и повика фризьорите и масажистите си. Докато чакаше отговора на сводника, беше изкъпана и обслужена и с всеки миг възбудата ѝ растеше.

Пратеникът на Муций, млад мъж от Кападокия (римски регион в днешна Турция) на име Фидат Нов, пристигна във Валериевия дворец около час преди залез слънце.

Предаде на принцесата малък пакет и свитък от Муций. Тя разчупи печата на свитъка с треперещи ръце. Да! Сервилий се бе съгласил! Очакваше Месалина във вилата си на хълма Опий (един от седемте хълма в помериума) веднага щом ѝ е възможно. Бележката на Муций съдържаше и някои пояснения за нея как да държи всичко в тайна. Трябваше да излезе от двореца на носилката си и след това да се прехвърли на носилката на Муций, когато ѝ каже Фидат. В пакета намери черен воал, който Муций искаше от нея да носи на главата си, докато сменя носилките и по целия път до двореца на Сервилий, като не го сваля, преди да пристъпи в частните покои на патриция.

По здрач, облечена в двойна копринена туника и обикновена дълга наметка с качулка, Месалина се качи в носилката си, пусна пердетата ѝ и легна на възглавниците. Предвождани от Фидат, който носеше факла и им показваше пътя, носачите бавно се спускаха по Авентин. Никой не забеляза младия мъж, увит в сагум с качулка, който следваше носилката на около десет крачки разстояние. Това беше готът Горан... Малко след пладне, когато стигна задъхан до школата, тъй като тича през целия път през града, ревността започна да разяжда всяка фибра на тялото му. Но тъй като ревността също така е и мощна мотивираща сила на човешките действия, тя му даде необходимата дързост да убеди началника си да удължи отпуска му с една нощ. Горан се върна на бегом на Авентин и се скри в извитата уличка, водеща до Валериевия дворец. Остана там, докато не видя Месалина да се качва в носилката си, и тръгна след нея. Искаше да разбере кой беше този патриций! Имаше нужда да знае каква роля играе този благородник в живота ѝ и какво прави тя, когато той (Горан) не е край нея. И тъй като беше прекалено млад, нямаше представа, че всичко, което един мъж или жена правят заслепени от ревност, може да има само разрушителни и фатални последствия.

В задния двор на дърводелската работилница, принадлежаща на семейството на Фидат, принцесата бе помолена да си сложи черния воал и да се прехвърли в друга носилка. Като стигнаха на хълма Опий, пазачите на Сервилий отвориха портата на вилата пред Фидат, който водеше процесията, и веднага след това ги затвориха. Смяната на носилките не успя да заблуди Горан и той остана пред стените на вилата.

Както си беше с дългия черен воал, Месалина бе въведена от Фидат в сградата. Главата на пратеника също бе покрита с качулка. Той я предаде на трима телохранители, назначени от Муций да я пазят от евентуалните наранявания на Сервилий. Фидат излезе и пусна носачите да се върнат у дома си, а тримата телохранители безмълвно отведоха треперещата Месалина във вестибулума и я подготвиха за сеанса със Сервилий.

Свалиха наметалото ѝ и закопчаха на шията ѝ дебел кучешки нашийник върху черния воал, който я покриваше от главата до коленете и скриваше лицето ѝ. След това свалиха двойната ѝ туника и доста грубо махнаха препаската ѝ. Тя остана гола под черния воал, само по позлатени сандали на високи токове. Месалина усети как я обземат силни емоции, но не каза нито дума. Двама от телохранителите сграбчиха ръцете ѝ и вдигнаха воала, а очите им се разшириха при гледката на несравнимото ѝ тяло. Третият, набит мъж, който се държеше като началник, потупа огромния триъгълник на пубиса ѝ, разрови черните къдрави косми, накара я да си разтвори краката и пъхна два пръста във вагината ѝ. Тя затаи дъх. Мъжът проникна дълбоко в нея и движеше пръстите си, докато тя не се овлажни обилно, след това ги извади и ги помириса, за да види дали ароматът ѝ отдолу издава здраве и липса на инфекции. Остана доволен и закачи ремък на един от пръстените на нашийника ѝ. Другите двама телохранители застанаха от двете ѝ страни, а третият поведе бавно великолепната седемнадесетгодишна патрицианка за каишката през дълъг и тъмен коридор. Накрая стигнаха пред тежка дървена врата.

– Трябва наистина силно да викате "Помощ!", и то много пъти, ако искате да се намесим – уведоми я набитият мъж, който държеше каишката.

Силно възбудената Месалина пое дълбоко дъх и кимна.

Мъжът отвори вратата и ѝ въведе в специалната стая на Сервилий.

Благородникът беше там, но тя не го видя. Огромното помещение бе осветено от дванайсет цилиндрични маслени лампи с абажури от червено стъкло, закачени на двете срещуположни дървени стени. В масивен железен мангал горяха въглища и хвърляха още червена светлина из стаята. Освен масивната дървена колона от пода до тавана в средата не се виждаше нищо друго, но пък помещението бе разделено от голяма завеса, зад която Месалина не знаеше какво има. Набитият мъж закачи другия край на каишката ѝ за пръстен на колоната. Месалина се стресна, като чу вратата да се заключва от външната страна. Сърцето ѝ биеше, усети внезапна контракция във вагината си и прилив на влага, която потече по бедрата ѝ.

– Разходи се около колоната – нареди Сервилий от тъмния ъгъл. Тя се обърна по посока на гласа. През черния воал, покриващ лицето ѝ, Месалина различи неясен мъжки силует в къса туника, но разпозна в него мощната физика на Сервилий. Сега тя беше точно в това положение, в което той я желаеше, и нямаше друг избор, освен да играе играта му. Месалина се окопити и започна грациозно да крачи около колоната. Каишката ѝ се скъсяваше с всяко завиване около продълговатото дърво и накрая тя го прегърна. Сервилий се приближи към нея изотзад и започна да гали и опипва задните ѝ части, като дишаше тежко през ноздрите си и се наслаждаваше на допира до тази плът, която толкова много бе желал и за която така щедро бе платил.

– Защо отложи срещата ни онзи ден?

– За да те побъркам от желание.

– Ами твоето желание?

– И аз се побърках от очакването да съм с теб – отвърна Месалина и притисна ръце около колоната, разлюля бедра, усещайки с цялото си същество силата на доминиращия мъжкар. Той разтвори задните ѝ бузи и започна да трие цепката ѝ по цялата дължина на косматия ѝ чатал, приглаждаше и дърпаше космите ѝ, проникваше с пръсти във влажната ѝ вулва, хапеше раменете ѝ и късаше воала със зъби. Зашепна мръсотии в отговор на стоновете ѝ, коленичи и загриза протегнатите към него задни части, зарови лице между бузите ѝ и започна безмилостно да хапе чувствителната ѝ розета, като не спираше да гали феноменалния ѝ еректирал клитор с пръсти, докато не накара красивата принцеса да вика и да избухне в множество оргазми.

Като я видя, че губи контрол, Сервилий разкъса напълно воала от лицето ѝ и я целуна насила по устата, почти я задуши, дърпайки нашийника, но получи огнена реакция от нея – тя засмука дълбоко езика му и целувката им се просмука от нейната страст. Замаян от горещата ѝ ароматна слюнка, благородникът извади твърд кожен бич и започна да я шиба, от което прекрасните ѝ задни бузи се зачервиха за секунди. Вместо да извика, Месалина вирна още повече задните си части, предизвиквайки го да удря по-силно. Разгневен, но в същото време и впечатлен от дързостта ѝ, той я шибаше все по-силно. Вълни от огнени усещания се разливаха по гениталиите ѝ с всеки удар и скоро я доведоха до още един разтърсващ оргазъм. Той откачи каишката от нашийника ѝ. Тя се обърна, прегърна го и отново го целуна, като се опитваше трескаво да вкара в себе си огромния му еректирал пенис.

– Причини ми болка! Вкарай го в мен! – възкликна.

Сервилий я сграбчи за китките, свали ръцете ѝ от себе си и я принуди да хване две железни пръчки, които стърчаха от колоната над главата ѝ. Тя се надигна и уви крака около таза му, но той нарочно не проникваше в нея, за да я дразни. Целуваше, лижеше и стискаше твърдите ѝ, напълно развити гърди, хапеше и ги дърпаше, а тя свърши отново само от усещането, което твърдият му член ѝ доставяше, докато се триеше във вулвата ѝ и пламналите ѝ задни бузи.

Докато още стенеше от оргазма, той я повлече за нашийника надалеч от колоната и рязко дръпна завесата. Месалина едвам успя да види странния дървен ешафод, монтиран на пода в тази част на огромното помещение, защото Сервилий я сложи по гръб върху къса тясна тапицирана дъска, закрепена в центъра на ешафода на около две педи от земята. Бързо закачи задния пръстен на нашийника ѝ за дълга около педя верига, закрепена за дъската. След това хвана за двата края кожен ремък, фиксиран от двете страни на дъската и го закопча около талията ѝ, Дишането ѝ се учести, защото осъзна какво щеше да се случи, разтвори ръце и крака, повдигна ги и го остави да завърже китките, бедрата, коленете и глезените ѝ с други кожени ремъци и каишки, закрепени за подвижни дървени елементи в черния ешафод. Накрая беше напълно обездвижена, само по лъскави сандали и с изложени на стихиите гениталии.

Чрез хитра система от най-различни зъбчати колела, механични предавки и навити въжета Сервилий повдигна долния край на облицованата дъска, махна подпорите под глезените ѝ, дръпна ремъците, държащи коленете ѝ и ги повдигна към раменете ѝ, като така можеше по желание да разтваря краката ѝ.

– Все още ли искаш да ти причиня болка? – попита благородникът и погледна със самодоволна усмивка повдигнатия ѝ таз и фантастичния ѝ клитор, който стърчеше в най-горната част на вулвата ѝ, обвита напълно от най-гъстия храсталак естествени пубисни косми, които някога бе виждал – атрибут, който изключително много възбуждаше всеки истински римски женкар.

– Да... накарай ме да викам – промърмори Месалина, която вече беше на ръба на нов оргазъм и повдигаше глава, изпъвайки докрай веригата, закачена отзад на нашийника ѝ.

От една пръчка над нея, пресичаща по цялата дължина ешафода, Сервилий разви надолу две вериги, завършващи с щипки за зърна. След това се настани между краката ѝ, потупа еректиралия си член в отворените ѝ срамни устни и яростно влезе в нея. Тъй като тя се устреми бързо към оргазма и започна да вика, той затегна щипките около зърната ѝ и я накара да крещи още по-силно. Когато тя стигна до върха на екстаза, той дръпна веригите, за да я заболят още повече зърната, и така провокира в слабините ѝ серия от вагинални контракции, които чувствено стиснаха твърдия му член и се усилваха с всяко подръпване на веригите.

Въпреки невероятната реакция на гениталиите ѝ, стоновете, подканянията и ограничените, но въпреки това мощни тласъци, които правеше, доколкото завързаното ѝ положение ѝ позволяваше, той продължи да я блъска силно, без да свършва, дърпаше и отпускаше двете вериги с една ръка, а с другата разтриваше пулсиращия ѝ клитор и я довеждаше до лудост. Когато усети, че е близо до еякулация, опъна веригите и разтегна зърната ѝ до предела им, след това закачи веригите за една напречна пръчка. След няколко умопомрачителни тласъка се отдръпна от нея и завря лицето си в отворената ѝ вулва, започна да облизва и смуче набъбналия ѝ чувствителен орган, като наслагваше удоволствие върху удоволствие.

В гърчовете на нестихващите оргазмични конвулсии тя вече бе готова да се наслади на всичко, което той би направил с нея. Сервилий взе малка цилиндрична щипка от чисто злато и я затегна около клитора ѝ. След това погъделичка протегнатия му край с език, докато я гледаше как прави гримаси на доволство и усещаше спазмите на вагиналния ѝ канал с пръсти, които се въртяха и проникваха чак до шийката на матката ѝ, притискаха лигавиците в горната част на влагалището ѝ и я караха да еякулира като малък очарователен римски фонтан. Великолепните ѝ бликнали сокове, чувственият ѝ глас, който му мълвеше сладки думи на подчинение, чистата красота на тръпнеща женска, която държи в ръцете си, го подтикнаха да задоволи докрай фантазиите, които се появиха в ума му, когато я срещна на императорската сватба. Тя го гледаше с така пълни с любов очи, че никой мъж не можеше да ѝ устои и да не ѝ даде сърцето си.

– Опустоши ме, Сервилий – простена тя, изпадала във върховен плътски делириум. – Излей цялата си лъст върху мен...

Подпален от думите ѝ, той се наведе над нея между веригите, привързани към зърната ѝ и жадно я целуна по устата, хапеше езика ѝ, устните, бузите.

– Ще те накарам да страдаш както не си си представяла – промърмори с ожесточено изражение, което я накара да затаи дъх от очакване.

– Направи го, Сервилий. Аз съм твоя.

– Напълно моя?

– Да! Можеш да ме държиш тук колкото пожелаеш.

– Ами Муций? – попита той.

– Не ми пука! – каза задъхано Месалина и погали лицето си в брадичката му. – Не ми пука! Не ми пука!

Сервилий се отдръпна назад и отвори малък сандък, облицован с червена коприна, в който имаше няколко предмета. Извади голям олисбос с кухина в единия край и малка дървена топка в другия. Коленичи пред нея и облиза стиснатия ѝ в златната щипка клитор, което усили стоновете ѝ. Тя надигна глава и погледна инструмента, който той ѝ показа. Като натисна топката, два златни полуконуса изскочиха в кухината. Прибираха се чак когато друго натискане на топката освобождаваше механизма. Месалина се бе отнесла прекалено далеч, за да осъзнае какво ѝ говори той, но почувства, че през тялото ѝ премина ток, когато Сервилий пъхна дълбоко предмета във вагината ѝ и натисна топката, като стисна шийката на матката ѝ с двата златни полуконуса. Освобождаваше ги и пак натискаше, докато цялото ѝ тяло не бе разтърсено от мощен оргазъм и тя не се разтресе в конвулсии при всяко захапване на щипките. Закрепи олисбоса за бедрата ѝ с два малки ремъка, които не му позволяха да се изплъзне, след това взе от сандъка дълга игла.

Докато дивите екстазни стонове на Месалина изпълваха стаята, Сервилий започна да я боде с иглата на бързи серии по вътрешната страна на бедрата, по движещите се задни части, по подутите срамни устни, разтегнати от олисбоса, и накрая по нежната плът на вулвата и по края на стиснатата ѝ червена пъпка, като предизвика нов връх на удоволствие във възбудените до краен предел гениталии на Месалина, усилвайки болезненото преживяване с натискане на топката на магическия инструмент с дланта на едната си ръка, докато два пръста от нея бяха пъхнати в пулсиращия ѝ анус.

Дори всички богове на Олимп не можеха да доведат Месалина до такова екстремно удоволствие, усилено от непрекъснато усилващите се тръпки, пътуващи до всички точки на тялото ѝ и избухващи всеки път, когато умелата доминация на Сервилий стигаше до прага на лудостта. А той се канеше и да премине този праг, когато бръкна с пръсти в задния ѝ отвор и отвори плетената кошница на пода близо до ешафода. Египетска кобра с изтръгнати отровни зъби изстреля раздвоения си език върху пръстите на Сервилий и се измъкна от кошницата по посока на аромата на Месалина.

Обучената специално за целта змия бързо намери пътя си до задния ѝ вход и навря главата си през него. Принцесата се сепна. Не виждаше какво бе проникнало в ректума ѝ, но се отдаде на усещането, изви очи към Сервилий и простена задъхано: "Твоя съм! Твоя съм!" Докато тялото ѝ се разтърсваше от силните конвулсии на плътта, Сервилий отново я бодна с иглата по разширената розета. Държеше я на върха на удоволствието, като притискаше топката и усилваше вибрациите ѝ, споделяше наум оргазма ѝ, представяше си как кобрата се вие дълбоко в нея и стрелка езика си, после гледаше как царствената змия измъква глава, за да поеме въздух и отново се потапя в нея, за да утоли яростния си глад.

Беше завладян от необичайните реакции на превъзходната женска, която и в най-смелите си мечти не си бе представял да подчини. Отстъпи назад. Бореше се с чувството, което размекваше сърцето му, но взе един камшик и го изплющя във въздуха.

Възбудена и развълнувана от мощта и решителността му, тя кимна няколко пъти и промълви: "Направи го! Нашибай ме!" Изпаднал в екстаз, доминиращият мъжкар започна да я шиба с камшика с поразяваща точност, като избягваше кобрата, а се целеше в розовата пъпка, подаваща се от златната клампа, по косматия ѝ пубис, по гърчещия се корем, по щипките на зърната ѝ. При всеки удар Месалина затаяваше дъх, но после поглеждаше Сервилий с влюбени очи и му казваше колко много иска да му принадлежи и да се наслаждава заедно с него на общата експлозия на страстта им.

– Крещи! – извика той и я удари.

Младата принцеса поклати глава, след това му прати въздушна целувка. Той пак я удари. Удоволствието, което ѝ доставяха кобрата, подръпването на щипките и магическият олисбос, притъпяваще ужасната болка от камшика. Той настояваше: "Крещи! Крещи!"

– Моли ме – каза тя със съблазнителна усмивка.

А! Ама че смела жена! – помисли си той. Как се осмелява? Да не би да се опитва да покори господаря си? Да, точно това прави!

– Моли ме... – повтори невероятната принцеса с тих глас, усещайки как отново се устремява към оргазъм и предчувствайки близката победа.

Сервилий се приведе, опитвайки се да устои на магията ѝ. След това вдигна камшика, но замръзна. Имаше нужда тя да крещи.

– Моля те, Месалина... Крещи!

По лицето ѝ се изписа явно доволство, каквото се разливаше по цялото ѝ тяло. Той я удари. Тя изпищя! Той пак я удари. Тя започна да вика все по-силно и по-силно, като освобождаваше енергията на оргазма си през устата.

– Крещи! – викаше той и не спираше да я удря.

Изведнъж се чу звук от счупване. Зад ешафода рязко се отвори една малка врата. В помещението се втурна готът Горан с гладиум в ръка!

– Месалина! – извика той и се спусна към нея.

– Махай се! – изкрещя му тя гневно.

Горан незабавно отсече главата на кобрата с един-единствен замах, след това се обърна към Сервилий. Благородникът се опита да го удари с бича по въоръжената ръка.

Но реакциите на младия гладиатор бяха тренирани на арената и той сграбчи камшика, придърпа патриция към себе си го наръга два пъти в гърдите. Сервилий опули очи към Месалина.

– Сервилий! Не! Неее! – изпищя тя.

От устата на покорителя ѝ потече кръв. Той се олюля и падна мъртъв на пода. Окаменяла от ужас, Месалина се взираше в мъжа, който я беше обладал като никой друг преди. Преди да успее да издаде и звук, Горан бързо преряза ремъците, държащи китките и краката ѝ. И чак тогава тя осъзна напълно какво се бе случило.

– Помощ! ПОМОЩ! – извика тя. Вратата се отвори с трясък. Набитият мъж се втурна вътре, последван от един от охранителите. Горан се обърна към тях. Докато Месалина бързо разкопчаваше колана на кръста си и махаше щипките от зърната си и олисбоса от вагината си, набитият мъж и охранителите се хвърлиха към натрапника. Но готът бе бърз като див тигър и избягна атаката им. След кратка схватка уби и двамата.

А Месалина се втурна към трупа на Сервилий, потънал в локва кръв на пода. Плачеше и шепнеше любовни думи. Вдигна нежно лицето му и го целуна, сякаш не забелязваше смъртоносната схватка на Горан с двамата охранители на Муций.

– Е, кой беше този? – попита Горан, като се приближи към нея с презрителна гримаса.

– Махай се, убиец – отвърна му Месалина, без да го поглежда.

– Ти ме предаде! – възкликна той гневно.

– Изчезвай от живота ми! – изръмжа му тя и прегърна мъртвата глава на Сервилий.

Горан затаи дъх. Вдигна окървавения си гладиум, трепереше от ревност, бе готов да ѝ отреже главата. Но преди да нанесе фаталния удар, третият охранител на Муций се втурна в помещението и се хвърли на гърба на гладиатора. Месалина избегна удара. Двамата мъже се затъркаляха по пода. Една силна ръка я извлече надалеч от трупа на Сервилий. Тя разпозна пратеника на Муций, Фидат.

– Хайде! Бързо! – каза той.

Все още в шок, голата принцеса го последва през разбитата задна врата. Побегнаха през тъмния коридор, след това надолу по късите спираловидни стълби, които ги изведоха в тъмната градина зад сградата.

– Какво се случи? – попита останалата без дъх Месалина, докато Фидат ѝ помагаше да се покатери на зида на оградата.

– Да се махаме оттук – отвърна той, а до тях от предната порта на вилата долетяха виковете на охраната на Сервилий.

Месалина се прехвърли през зида и скочи от другата страна. Клекна, замърмори нещо за студа и се изпишка, за да освободи напрежението, което се бе натрупало в нея. Фидат скочи от стената до нея и се огледа. Под светлината на лунния сърп видя пътека, водеща зад някакви храсти, изчака Месалина да свърши с уринирането и я обгърна с кожената си дреха.

– Какво стана? – попита го пак Месалина.

– Чух шум и отидох да видя какво става в задния двор. Забелязах, че малката врата е отворена и ...

– Видя ли касапницата?

– Не. Когато влязох, видях двамата охранители мъртви на пода, а третият се биеше с някакъв рус мъж. Мислех само как да ви изведа от тази бъркотия по най-бързия начин.

– Сервилий беше убит!

– Мамка му! Той ли беше окървавения мъж в прегръдките ви?

– Да... Онзи русият го направи.

Пратеникът на Муций потрепери. За всеки бе опасно да се окаже замесен в убийството на римски патриций – особено за жена от благороднически произход. Вигилите (римска нощна полиция) вероятно щяха да пристигнат доста бързо. Месалина се изправи. Младият мъж бързо развърза сандалите ѝ от глезените и ѝ ги подаде. Тя ги върза един за друг и ги преметна през врата си. Пратеникът грабна ръката на принцесата и я поведе надолу по пътеката. Стигнаха до криволичеща уличка, той се ориентира къде се намира и я подкани да върви по-бързо.

Както си бе гола от кръста надолу, Месалина следваше Фидат към подножието на хълма Опий. Той я приюти в склада на семейната му дърводелска работилница, след това изтича към къщата на Муций, събуди сводника и го уведоми какво се е случило.

Муций, разбираемо, бе шокиран. Смъртта на двамата му охранители много го натъжи. За третия, Границий, мъжа от Кападокия (регион в съвременна Турция), който се бореше с убиеца, когато пратеникът избяга от местопрестъплението с Месалина, византиецът се молеше да се спаси невредим.

– Какво ти каза тя за убиеца? – попита Муций.

– Че никога не го е виждала преди – отвърна Фидат. – Твърди, че видяла русокосия мъж да се втурва в стаята и да напада благородника. Извикала за помощ и двамата охранители влезли. Русият убил и тях, след това се насочил към нея. Точно когато се канил да я обезглави, Границий му изскочил изотзад и двамата се стоварили на пода. Тогава влязох аз. Видях голата принцеса, обляна в сълзи над кървящото тяло на Сервилий, и единственото, за което мислех, беше как да я изведа оттам.

– Добро решение, Фидат – каза мрачно Муций.

– Очевидно е, че Месалина няма нищо общо с убиеца, иначе не би плакала над тялото на Сервилий – заяви пратеникът.

– Разбира се... – отвърна Муций, подръпвайки брадата си.

– Мисля, че е била влюбена в патриция.

– Да... – заяви Муций, като си мислеше каква бъркотия ще предизвика това ужасно събитие. Ако се докаже, че в него е замесена и Валериева принцеса, нямаше да е възможно да потули последствията както за нея, така и за него самия. Сводническият му бизнес и лицензът, който очакваше всеки момент да бъде подписан с протекциите на Друзила, можеха да бъдат сериозно застрашени. Освен това, ако полицията реши, че той е устроил забавлението на мъртвия патриций, животът му в Рим щеше да се превърне в кошмар.

– И тя беше гола, така ли? – попита сводникът.

– Да! – отвърна Фидат и очите му блеснаха само при спомена за прекрасния ѝ задник и гъстите косми в цепката му, които видя, докато я повдигаше над зида.

– И е оставила всичките си дрехи там... – досети се византиецът.

– Е, не всичко. Беше по обувки.

Това донякъде облекчаваше положението. Добрите обущари лесно се откриваха, а използвани обувки можеха лесно да издадат собственика си.

– Как беше облечена, когато я взе от тях? – попита Муций.

– Хмм... С наметало и черен воал на главата.

– Пищно наметало?

– Не бих казал, но пък беше тъмно... да не се боиш, че дрехите ѝ ще я издадат?

– Да...

– Не се тревожи, шефе... Невъзможно е. Без свидетели случаят е недоказан, а никой от охранителите на Сервилий не успя да види лицето ми.

Муций кимна. Фидат Нов си заслужаваше името (Фидат означава "надежден" на латински) и се закле да не споменава и дума за присъствието на принцесата на местопрестъплението. Муций даде на верния си пратеник туника и топло наметало за Месалина и му поръча да я изпрати до дома ѝ пеша, за да избегне риска носачите да го видят с жена край хълма Опий.

Междувременно в двореца на благородника Горан уби Границий, третия охранител на Муций, но бе нападнат от хората на Сервилий и предаден на патрул на вигилите, които се втурнаха във вилата час след касапницата.

Младият гот не отрече вината си, но упорито държеше устата си затворена. Не даде обяснение за престъпленията си, нито някаква информация за ролята на Месалина. Заведоха го окован в полицейския участък. От татуировките, каквито имаха всички гладиатори, нощните полицаи разбраха, че принадлежи към отбора на Семпроний Ватия. Началникът на школата беше разпитан и назова името на Горан.

На разсъмване вигилите предадоха случая на градската кохорта – орган от три хиляди души, който отговаряше за сериозните престъпления под командването на префекта на града, назначен от императора. Готът беше обвинен в убийство на римски патриций и трима неизвестни мъже. Щом научи, че един от гладиаторите му е извършил тежко престъпление, Ватия се забърза към централата на градската кохорта, за да поиска правосъдие според гладиаторските закони. Градският префект Валей Патеркул се съгласи, защото знаеше, че гладиаторският съвет може да осъди убиеца само на смърт на арената.

Въпреки че няколко от членовете на кохортата го биха, Горан не отговори на нито един въпрос за мотивите за престъплението. Само повтаряше, че проблемът е личен. Ватия го спаси от мъченията и бързо го транспортира към Портата Метел в покрита каруца, теглена и пазена от охранителите на школата.

Новината за смразяващото убийство на благородника вече се бе разпространила и пред предната порта на градската кохорта се бе събрала малка тълпа от гневни граждани, които искаха незабавно правосъдие. Валей Патеркул трябваше да излезе да успокои разгорещените хора. Той обяви, че патрицият Квинт Публий Сервилий е бил убит, но убиецът е заловен. Притиснат, префектът разкри и името на злодея: гота Горан, млад гладиатор, който се впуснал в лична вендета с политически нюанси. Тълпата се разгорещи. Тя знаеше за гладиаторските закони и нададе одобрителни възгласи, когато един от началниците от школата на Ватия обяви, че убиецът ще се бие до смърт с други провинили се гладиатори в амфитеатъра на Фламиний на следващото представление, насрочено за иди през януари.

Валей нареди на детективите си да отидат до вилата на Сервилий и да разследват обстоятелствата, да търсят улики и възможни съучастници. Десетима агенти на градската кохорта отидоха с колесница до къщата и се заловиха за работа. Сервилий беше сицилианец, бе се издигнал сам в града и нямаше роднини в Рим. Бе женен за гъркиня, която живееше в двореца му в Сиракуза, Сицилия, с двете им деца. Трупът му вече бе поставен на дървена носилка и бе готов за отнасяне на погребалната клада. Убитите охранители на Муций все още бяха гротескно проснати на пода, потънали в собствената си кръв. Съгласно инструкциите на Муций Сервилий бе обяснил на своята охрана, че лично е наел тримата мъже, но не бе съобщил имената им. Агентите на кохортата не намериха никакви следи за самоличността на мъртвите охранители, но не видяха и причина да се съмняват в показанията пазачите на вилата.

Охраната на Сервилий разкри, че във вилата е била внесена на носилка жена, но главата ѝ била покрита с воал и дори не са сигурни дали не е бил и мъж. Носачите веднага си тръгнали. Човекът, който ги водел (Фидат), останал в сградата, но лицето му било скрито от качулка. Пазачите не знаеха името му. И тъй като задълженията им бяха ограничени до наблюдение на градината, само видели как водачът отишъл да спи в малката къща за гости. Агентите на градската кохорта намериха няколко женски дрехи във вестибулума, но бяха уведомени, че Сервилий редовно е бил посещаван от множество жени. Междувременно започнаха да прииждат и личните слуги и робини на благородника, които били отпратени предната нощ. Те плачеха и искрено скърбяха за господаря си.

Скоро градината се изпълни с патриции, клиенти, банкери, освободени роби, отговарящи за делата на Сервилий, дори сенатори – сред които и Катег. Последният беше уведомен, че убийството е по лични причини и е извършено от гладиатор, но той не повярва в официалната версия. Пуснаха го в кабинета на Сервилий да проучи бизнеса му и официалните му отношения със Сената. С разрешението на администратора на Сервилий Катег получи достъп до най-различни свитъци, документи и до кореспонденцията му. Бързо ги прегледа и след това ги прибра в голяма чанта.

Макрон пристигна във вилата с малък ескорт. Трябваше да се осведоми какво става и да докладва на Калигула. Около него на портата се скупчиха доста патриции, които настояваха за безмилостно разследване и погребение с държавнически почести за Сервилий. Началникът на щаба им обеща да даде пълни правомощия на префекта на града, но беше категоричен, че погребение с държавнически почести би било неуместно, и предложи церемонията да бъде поверена на конническото съсловие. Когато си тръгваше, Катег забеляза тълпата около Макрон. Сенаторът се приближи към него и го отведе настрани за един разговор насаме, който обаче протече доста оживено.

Междувременно във форума няколко сподвижници на боните започнаха да разпространяват какви ли не слухове за убийството на Сервилий, като намекваха, че престъплението е вдъхновено от императора.

И тъй като всяка клевета винаги оставя диря, стратегията на боните имаше известен успех, дори сред населението на Субура. С обичайния си злонамерен подход към политиката те очерниха Калигула, като твърдяха, че е луд, че конкубините му са съблазнили Сервилий с любовни магии, след това са играли ужасяващи сексуални игри с него, сравнявайки благородника със земята, а накрая са отворили вратата на убиеца.

Хитрите клеветници стигнаха доста далеч, защото знаеха, че фантазиите за сексуалните перверзии на известните остават за дълго в умовете на по-малко образованите и нарастват неимоверно, защото хората имаха естествената склонност да раздуват клюките. Интригантите намекнаха за убийства на деца, мъчения на невинни роби, светотатствени дефлорации на цялата школа на весталките, споменаваха по име жени от антуража на императора, като Пиралис, Нимфиада, дъщерята на Корд – Марция, цялата гилдия на проститутките и дори принцеса Друзила, като ги представяха като стадо разгонени котки, които заедно с Калигула са заговорничили да убият всеки, който не одобрява похода на Август за по-висок морал.

Макрон бе информиран за тези слухове веднага щом се върна в кабинета си във форума. Отхвърли моралните и сексуалните обвинения като пълни глупости, но се заслуша, когато един от специалните му агенти заразказва как чул, че мотивите зад убийството на Сервилий трябва да се търсят в деловите отношения на патриция с Британия.

– В деня преди смъртта си – заяви специалният агент – Сервилий е прекратил огромен гарантиран от държавата десетгодишен договор за доставка на стоки и оръжия на крал Тюдор, чието изпълнение преди Нова година императорът му е поверил. Слуховете твърдят, че Калигула, който сега е женен за дъщерята на Тюдор, се е побъркал заради това и поръчал убийството.

– Защо? – попита Макрон. – Императорът би могъл да даде същата изключителна сделка на други патриции, които няма да имат нищо против да извлекат тлъсти печалби от гарантиран от държавата договор.

– Би било трудно – обясни агентът. – Очевидно Сервилий е заявил на конническото съсловие, че политическите отношения с Британия няма да продължат дълго. И тъй като доставките му е трябвало да бъдат заплатени на бартер с британски стоки до половината от целия приход по договора, евентуална криза в римско-бритските отношения би дала повод на Тюдор да откаже да достави стоките по бартера.

Макрон не познаваше точните клаузи на договора, нито имаше някаква представа защо Сервилий е смятал, че връзките на Рим с Британия са обречени на провал. Но си помисли, че такива слухове сред деловите среди биха навредили много повече на Калигула от глупавите обвинения в сексуални ексцесии, на които повечето римляни всъщност се възхищаваха, когато ги виждаха у лидерите си – не само защото им даваха добри теми за сатира и песни, но и защото лидерите, които не задоволяват сексуалните си апетити, се смятаха за слабаци и импотентни, следователно негодни да управляват мощната империя.

Макрон пое към императорския дворец с малкия си преториански ескорт. В атриума го спря Херберт, началникът на батавските телохранители на Калигула, и го помоли да освободи ескорта си. Макрон се опита да наложи авторитета на ранга си над германския воин, но упоритият Херберт – лоялен изпълнител на заповедите на императора – не виждаше причина да му позволява привилегии, въпреки че е началник на щаба. Макрон освободи ескорта си, след това заобиколен от дузина груби на вид батавци, последва Херберт към покоите на Калигула.

– И защо да имам нещо общо със смъртта на Сервилий? – попита раздразнен Калигула, когато Макрон го информира за фактите и слуховете. – Той беше безценен делови партньор на империята.

Макрон му разказа за отменения ексклузивен договор на Сервилий с Британия. Калигула се намръщи. Не знаеше за това. Повика Вибий Лутаций, началника на императорския кабинет, който отговаряше за Британия, но и той не бе получавал никакво официално писмо от Сервилий. Лутаций обаче изтъкна, че след смъртта на патриция контрактът трябва да се предоговори с другите страни.

– Само си представи в каква бъркотия се оказвам заедно със съпругата си заради смъртта на Сервилий – каза Калигула на Макрон. – Мислиш ли, че съм искал смъртта му, след като така мога да застраша стратегическото бъдеще на империята по нейната северна граница?

– Разбирам... – коментира Макрон. – Не трябва ли обаче да дадеш изкупителна жертва на боните, за да им затвориш устата?

– На тях не можеш да им затвориш устата, Макрон. Клеветата е единствената им политическа тактика. Как иначе тези кръвожадни десни могат да си мечтаят да ме свалят от власт и да унищожат всичко, само и само да се почувстват добре?

Макрон поклати глава. Калигула беше изключително интелигентен, но не разбираше от политически интриги, помисли си той.

– Какво бих могъл да направя, да са успокоя тези идиоти? – попита саркастично Калигула, предусещайки, че Макрон поставя под съмнение политическите му качества.

– Ще се усмирят, ако вземеш някакви мерки за заздравяване на морала.

– Като например?...

– На твое място не бих отменял забраната на Тиберий да се ходи бос на игрите, освен това можеш да забраниш откровените сексуални описания в литературата или да отмениш привилегиите за гилдията на проститутките.

– Аха! Ето пак... – направи гримаса младият император. – Ето какъв им бил моралът! Секс, секс и пак секс! Забрани, отмени, разрушения, репресии, предотвратявания, клевети, преследвания, затвори, заточения, екзекуции за всички, които не споделят лицемерните им схващания. Това ли е моралът? Не ме разсмивай!

Калигула стана и закрачи из стаята в дългата си пурпурна тога. Макрон поклати глава и също се изправи. Императорът спря и насочи показалец към него.

– Нека ти кажа нещо, което идва право от сърцето ми, Макрон: по-добре да умра щастлив като обикновен простосмъртен, отколкото да направя нещо толкова противно!

Императорът отиде към терасата и се загледа към града, който обичаше толкова много. Трудно му беше да проумее защо боните изразходваха енергията си в битки за власт в империята, вместо да се съюзят с него в името на величието на Рим. Защо са така обсебени от желанието си да лишат хората от сексуалните им свободи? Нима обществото ще се срути, ако инстинктите на хората не са потискани от морала? Ами войската? Какво ще стане с тази фантастична бойна машина – римската армия, която познаваха и от която се страхуваха по целия свят? Не беше ли възможността да изнасилят всички жени на покорените градове основният подтик за войнишкия кураж, дисциплина и подчинение? Векове наред, дори преди основаването на Рим, никой военачалник на нито един народ не е бил такъв глупак, че да забранява на воините си да обладават всички жени, които успеят да докопат. Ами римлянките? Нима не търсеха плътски удоволствия от множество любовници със същата жажда като мъжете? Нима това не се случваше из цялата империя? Тогава?... Защо боните смятат, че е необходимо да възпират инстинктите на хората, за да придобият и запазят властта? Носталгия по моралния поход на Август? Ами... прадядото на Калигула, благородният император Август, завари Рим като купчина тухли, а го остави град от мрамор. Но неговият правнук отхвърляше идеята, че прекрасният град, който лежеше в краката му, блестеше в цялото си мраморно великолепие именно като последица от репресивния морал на Август.

Калигула вдигна ръце към небето.

– Юпитер! Юпитер! – възкликна той. – Дай ми сили да се боря с тези копелета до последна капка кръв!

След като получи утвърдителен отговор от великия бог, Калигула се разходи по терасата и стигна до високия прозорец, водещ към покоите на Ладиса. Тя четеше, но го видя и остави подшитата книга на писалището си. Приближи се към него със съблазнителната походка на куртизанка.

– Какъв е отговорът ти, скъпа? – попита Калигула с палава усмивка.

– Винаги и завинаги – дааааа.

С преливащо от щастие сърце императорът целуна прекрасната си бритска съпруга, любовница и съблазнителка, която се разтопи в ръцете му като влюбена жена.