Лейди КАЛИГУЛА

22.

– Как е тя? – попита Катег тапицера, докато преглеждаше съобщението на Друзила, което шпионинът му бе донесъл тази вечер, три дни след като той ѝ прати бележка с молба да му даде информация за Публикола и Марк Виниций.

– Изглежда добре – отвърна Хорея. – Но не ми даде пропуск да отида до покоите ѝ, каза, че императорът я държал под строг контрол. Убедена е, че агенти на брат ѝ я шпионират непрекъснато.

Катег прочете цялото писмо на Друзила. Гръцкият ѝ бе безупречен, нямаше никакво съмнение в това.

С изключение на нежните ѝ любовни думи, новините бяха изключително лоши. Сенаторът освободи Хорея, като му заръча да дойде утре сутринта, за да вземе отговора за имперската принцеса.

Цялата схема, замесваща Калигула в скандала с Ирод Агрипа и Ювения, се беше провалила. Молбата на императора към Галба да обяви Марк Виниций за Герой от войната в началото на пролетта беше ясен знак, че примус пилус на Тринайсети легион трябваше да остане на служба в Колония Агрипина до датата на официалната церемония. А след като получеше тази голяма награда, героят от войната щеше да е толкова признателен на императора, че би направил за него всичко. Интересно би било, помисли си Катег, да се разбере кога точно Калигула е поискал от Галба да обяви Виниций за Герой от войната. Ако няма някакво невероятно съвпадение, тогава датата, на която Калигула е отправил искането, може да хвърли някаква светлина върху вероятните изтичания на информация и дали това е станало чрез Публикола или чрез някой друг.

Предложението на Друзила никой от лидерите на боните и републиканците да не идва на празненството на императора за откриването на Луперкалиите беше доста озадачаващо. Какво бе намислил Калигула? Възможно ли бе това да е официалното представяне на новия и все още таен култ към Матер Либертас, за който Катег наскоро получи поверителен доклад? Вероятно не. От доклада сенаторът знаеше, празненството щеше да е пищно и да се проведе в напълно обновеното дясно крило на двореца. Много лидери на опозицията имаха желание да присъстват. Но щом като Друзила използваше такива силни думи за отвратителните събития, планирани от Калигула, Катег реши да свика спешна среща на съмишлениците си, за да обсъдят бойкота.

Докато пишеше кратки съобщения на най-видните си другари, Катег разсъждаваше дали да покани и Публикола Тудитаний на съвещанието. Накрая, без да си дава сметка какви трагични последствия щеше да има решението му върху събитията от тази вечер, той реши все пак да го покани. Публикола му помогна много да си уреди среща с Друзила и да не го повика заедно с останалите републикански лидери, би било равносилно на директна и ненужна проява на недоверие. Освен това, като оставеше Публикола да говори свободно на срещата, сенаторът смяташе, че ще може да разбере дали да му вярва и за по-нататък, когато конспирацията навлезе в заключителната си част. Разбира се, Катег нямаше намерение да споменава на никого и дума за Друзила и за култа към Майка Свобода.

Същата нощ изоставената съпруга на Публикола, Скрибония Фабиана, потомка на големия патрициански род на Фабиите, беше на вечеря в дома на Катон Непос.

Заедно с братовчед си, републиканския лидер Фабий Лентул, и двама други бони, Тулий Сергий и квестора Лициний Сцевола, отвратително високомерната Скрибония се опитваше да убеди богатия баща на Нимфиада, Калист, и двама други заможни благородници да създадат ново съдружие и да съберат достатъчно средства, за да откупят огромното имение на Муций Регулат на ватиканския хълм. Идеята на боните бе да превърнат Вавилонския тематичен парк на Регулат в манеж за езда и да го нарекат Циркус Ватиканус.

Морализаторските им намерения не бяха тайна. Те ненавиждаха проекта на Регулат, тъй като той щеше да съживи любовта на римляните към вавилонските сексуални екстравагантности и да привлече тълпи източни проститутки, танцьорки и куртизанки в Рим и така да направи Вечния град още по-разпуснат, отколкото според тях бе станал след края на републиката.

Калист симпатизираше на идеята им, но не по морални причини, разбира се, а защото модерните манежи за езда бяха печеливши начинания. Единият от благородниците, Тит Квирит, заяви, че като изкупят имота на Регулат, биха могли да построят неговия вавилонски тематичен парк, който според изчисленията му би бил по-печеливш от новия манеж.

Скрибония и боните очевидно се обидиха при това предложение.

– Ще оттегля подкрепата си, ако съдружието се насочи към подобна инвестиция! – изрева Катон Непос.

– Ние, Фабиите, никога няма да вложим пари в проекта на сводника! – отекна след него Скрибония.

– Уставът на новото дружество трябва ясно да декларира, че вавилонският разврат и всички други видове разгулни практики няма да бъдат обект на нашата делова работа – уточни Фабий Лентул, който не беше точно моралист, но смяташе, че републиканската партия трябва да настоява за по-стриктни правила при публичните игри и развлеченията.

За да успокои разгорещения дебат, младата съпруга на Тит Квирит – апетитна брюнетка на име Деми – се включи с друга идея. Тя предложи да посветят Ватиканския хълм на Култа към Пан, бога на цялата природа, похотливо и обичащо забавленията божество с рога и копита, получовек, полукозел, символ на властта и мъжествеността. Макар че Пан винаги се бе радвал на огромна популярност и бе почитан от векове от гръцката цивилизация, а сега от мъже и жени – особено от жени – в Римската империя, храмовете му бяха недостатъчно големи, за да предадат величието на природата, представлявано от него.

– Ще засадим дървета, ще направим потоци, езера, водопади и естествени фонтани. Ще построим дървени къщички, изкуствени пещери, пътеки и алеи, заобиколени от статуи на всички богове от Пантеона, и всички пътища ще водят към площад с голяма статуя на Пан – разгорещи се Деми.

– Разбира се, Деми,.. – прекъсна я саркастично Тулий Сергий. – Дали да не населим пространството с голи нимфи, които да развратничат със сатирите? – обърна се той към останалите бони.

– Отлична идея, Сергий! – изписка съпругата на патриция, без да схване сарказма. Скрибония и боните я изгледаха с нескрито презрение.

– Пан не заслужава да му се посвещава никакво място в Рим! – възкликна Сцевола. – Този грозен бог е символ на всичко лошо в природата!

– Тит! – провикна се Деми към съпруга си. – Тези хора богохулстват!

Благородникът ѝ даде знак да млъкне и да престане да нагорещява повече атмосферата.

– За какви богохулства говориш!? – изръмжа Катон Непос на Деми. – Почтени и добродетелни жени обвиняват Пан, че влиза в спалните им посред нощ и ги изнасилва, докато съпрузите им спят.

– Тези жени са сънували, Пан има твърде голяма верпа! – контрира го Деми.

– Такава ли ще ти влезе в задника тази нощ? – нахвърли ѝ се с отровна жлъч Скрибония.

– Името на Пан скоро ще бъде сменено на Сатана! – провикна се Сцевола.

– Какво е Сатана? – поинтересува се разгневената Деми.

– Сатана е... е... Дяволът! – произнесе Сцевола почервенял от бяс.

Всички се спогледаха озадачени. Никой не бе чувал нито за Сатаната, нито за Дявола.

– Какво искаш да кажеш, Сцевола? – попита Катон Непос, който се чувстваше като хванат в небрано лозе след изказването на сподвижника си.

– Божествеността на Пан ще бъде отнета, той ще бъде запратен в подземния свят и превърнат в чудовище – просъска Сцевола.

– Тит! – извиси пак глас Деми. – Нима ще продължаваш да слушаш тези глупаци и няма да реагираш?

Докато Сцевола мърмореше нещо за нов култ, който щял да разпне всички и да хвърли целия свят в тъмнина, слуга предаде на Катон Непос съобщение. Беше поканата на Катег за незабавна среща на водачите на коалицията. Непос отведе своите съмишленици бони настрани и ги информира, че трябва веднага да тръгнат за дома на Катег в Карина. След това предложи на Калист и другите двама благородници да останат, но тъй като вече беше късно, те решиха, че е време да си вървят.

– Какво става? – попита шепнешком Скрибония братовчед си Фабий Лентул.

– Спешна среща у Катег – отвърна ѝ той също така шепнешком.

– На всички ли? – промълви Скрибония.

– Да.

Пред къщата на Непос, докато групата се разотиваше и се качваше по носилките, Скрибония нареди на двамата си роби да отнесат нейната носилка в резиденцията на бившия ѝ съпруг.

Публикола беше в леглото с Октавия, когато старият му слуга Флорий почука на вратата и му предаде спешното съобщение от Катег. Цензорът се раздразни също като Октавия, която бе правила любов с едрия мъж с цялата си младежка страст и бе приключила точно преди влизането на Флорий. Публикола я целуна и прегърна, след това я помоли да бъде търпелива и да си поспи добре. Знаеше, че такива срещи често продължаваха до зори. На излизане погледна водния часовник в атриума и забеляза, че оставаше около половин час до полунощ.

Скрибония пристигна пред дома на бившия си съпруг, нареди на двамата роби да я отнесат до задната алея и ги остави да я чакат там. Все още имаше ключ за задната порта, влезе с него и тръгна през къщата. Две маслени лампи хвърляха слаба светлина в атриума, но тя мина тихо като тарантула покрай стените. Стигна до тъмната кухня, свали си наметката и започна да рови в едно чекмедже. Стаята на Флорий беше до кухнята, той чу шум и стана.

В спалнята на Публикола на втория етаж Октавия спеше като един от онези елисейски ангели, които я отнесоха в небесата по време на представлението "Невинност срещу зло".

Скрибония се качи незабелязано по стълбите.

– Домина? – повика един глас на няколко стъпала зад нея.

Кокалестата патрицианка замръзна. След това се намръщи и се обърна. Старият слуга преглътна. Под трепкащата светлина на маслената лампа бившата съпруга на господаря му изглеждаше още по-ужасна от Мегера, противната героиня, която изигра преди петнайсет дни в театъра на императорския дворец.

Забеляза, че нещо проблясва в ръцете ѝ, но прекалено късно. Скрибония заби касапския нож в гърдите му. Той затаи дъх, отвори широко очи и се строполи, без да извика, търколи се надолу по стълбището на мраморния под. Изглеждаше мъртъв.

– Сега двете ще се уредим сметките, малка кучко – изръмжа Скрибония на себе си и тихо отвори вратата на спалнята на бившия си съпруг.

Октавия не я видя да влиза, но шестото ѝ чувство я накара да се претърколи точно когато големият нож се стрелна към гърдите ѝ и потъна в дюшека. Тялото на Октавия се блъсна в нападащата я жена и я накара да изпусне ножа. Скрибония извика гневно и се стовари на пода от другата страна на леглото. В тъмнината, без дори да знае кой я напада, Октавия грабна ножа, измъкна острието от дюшека и с все сила нанесе десетина последователни удара в тялото на жената, докато не се увери, че нападателката ѝ вече не може да нарани никого.

Обляна в кръв и все още без да знае кого е намушкала, Октавия падна на пода. Сви се, изпаднала в шок, между леглото и трупа, стискаше ножа в ръка и трепереше неконтролируемо от ужас. Не можеше да мисли ясно, но очакваше да се появят и други нападатели и да скочат върху нея.

Разбудени от бъркотията, трима млади слуги изскочиха от стаята си, запалиха факли и хукнаха към атриума. Намериха стария прислужник в локва кръв. Все още беше жив.

– Флорий, какво стана? – попита единият младеж и повдигна главата му. Умиращият старец промърмори нещо неразбираемо.

– Кой го направи? – настояваше слугата.

– Скри-бо-ния се върнааа... тя и-има нож... – заекна Флорий в агония преди неминуемата си смърт.

– Къде е господарят?

– Той излезе... Сега тя убива Октавия... ооо... – мърмореше Флорий. След това изпусна последния си дъх живот и умря.

Слугите, които мразеха бившата си домина и обожаваха Октавия, разбраха, че хубавата робиня е в опасност, но пък не се чуваше шум от спалнята на горния етаж. Решиха да се разделят. Единият даде факлата си на своя приятел и излезе в градината, за да огледа. Другите двама се качиха на втория етаж с горящи факли.

Октавия все още седеше гола зад леглото и стискаше изцапания с кръв нож. Чу някой да влиза през вратата от другата страна на леглото и се приготви за най-лошото. Щом факлите осветиха лицето ѝ, тя скочи започна да размахва ножа.

– Спри, Октавия! Това сме ние, Дарион и Коват – прошепна единият слуга.

– Какво искате? – попита тя, като подозираше, че двамата млади мъже имат нещо общо с нападателната ѝ.

– Къде е Скрибония? – попита Коват.

– Коя Скрибония? – учуди се Октавия.

Дарион протегна факлата си към другата страна на леглото и откри трупа на бившата съпруга на Публикола.

Октавия позна жената, която бе убила, и припадна. Коват я вдигна на ръце, занесе я в съседната баня и я остави във ваната. Двамата прислужници набързо анализираха ситуацията. Очевидно след като господарят им е излязъл, Скрибония е дошла в къщата и се е опитала да убие Октавия от ревност и за отмъщение. Робинята обаче я е усетила и я е убила. Независимо че го е сторила, за да защити живота си, Октавия щеше да бъде обявена за виновна и без съмнение щяха незабавно да я осъдят на разпъване на кръст. Така повеляваше законът за робите, убили римски граждани, без значение дали е било в законна самоотбрана.

Трябваше бързо да измъкнат Октавия от местопрестъплението преди някой вероятен съучастник на мъртвата патрицианка да се появи в къщата. Измиха момичето и успяха да го свестят. Октавия се задъхваше от ужас, като разбра какво е направила и какво ще ѝ се случи, задето е убила Скрибония.

Слугата, който излезе навън, откри носилката на Скрибония на задната алея. Двамата ѝ роби бяха полегнали на земята, увити в тънките си наметки, и спяха.

Октавия се облече и се съгласи, че е най-добре да се върне в двореца и да чака новини от Публикола. За да я предпазят от неприятности, прислужниците щяха да свидетелстват, че ѝ е станало тъжно, като е останала сама, и е напуснала къщата преди пристигането на Скрибония. Щяха да поставят тялото на бившата си домина близо до мъртвия Флорий и да твърдят, че е убита от стария слуга. Все още със сълзи на очи, Октавия им благодари и се приготви да напусне дома на любовника си.

Междувременно Слав, третият слуга, се върна от двора и съобщи на другите двама, че носилката на Скрибония е на задната алея. Придружена от Коват, Октавия излезе през предната врата и отиде заедно с него пеша до двореца.

Дарион и Слав увиха трупа на Скрибония в голям чаршаф, занесоха го долу и го поставиха до тялото на стария слуга. След това се върнаха горе и измиха пода на спалнята, смениха изцапаните с кръв чаршафи, почистиха банята, взеха оръжието на убийството и слязоха в атриума. Преди да поставят двете тела в достоверно положение, което да подкрепи показанията им, те се върнаха в кухнята и намериха наметката на Скрибония.

– Знаеш ли... – каза Слав, докато пиеше вода. – Господарят ще загази много заради убийството на бившата си жена.

– Хмм... Защото е станало в къщата му ли?

– Да, и защото е убита от стария му слуга. –

– Разбирам...

– Семейството ѝ ще иска огромно обезщетение и вероятно ще го обвини, че той я е убил.

– Но, това не...

– Може и нас да обвинят, знаеш ли?

– Хм, прав си...

– Защо не сложим дъртата кучка в носилката ѝ? – предложи Слав с хитра усмивка.

– Ами двамата носачи? –

– Те спят.

Идеята не беше лоша. Така можеха да изчистят Октавия и себе си от вероятни подозрения и да предотвратят юридическите усложнения за цензора.

Дарион се съгласи. Двамата слуги се върнаха в атриума. За щастие Октавия не беше наръгала Скрибония в лицето. Двамата мъже я почистиха. След това наляха малко вино в гърлото ѝ, сложиха наметката на раменете ѝ, вдигнаха качулката и я понесоха навън към задната порта. Двамата носачи все още спяха в тъмната задна алея. Дарион и Слав пренесоха незабелязано тялото на Скрибония от другата страна на носилката и го поставиха на седалката вътре. След това дръпнаха пердетата, затвориха вратата и се върнаха до портата. Но на Слав му хрумна нещо по-добро. На пръсти отиде зад спящите носачи и бутна единия по рамото.

– Хей, госпожата се върна – каза му с дрезгав глас и покривайки лицето си. – Малко е пияна и иска да я отнесете веднага у дома.

Робът измърмори нещо, след това събуди и другия. Докато Слав бързо се връщаше към портата, робът запали факлата си, надникна в носилката през процепа на завесите и видя отпуснатата Скрибония вътре. Дарион и Слав затаиха дъх и го изпуснаха облекчено, когато носачите вдигнаха мъртвия товар и го отнесоха.

Когато Коват се върна от двореца, прислужниците решиха да поставят Флорий в леглото му и да кажат на Публикола, че старецът е починал в съня си. Твърде невероятно беше цензорът на провери трупа и да види раната, причинила смъртта му.

Всичко мина по плана на слугите. Публикола се върна призори от срещата в дома на Катег. Прислужниците му докладваха, че Октавия си е тръгнала през нощта, защото се е страхувала да спи сама. След това му съобщиха, че Флорий е починал. Цензорът се натъжи от новината. Отиде в стаята на Флорий и погали студеното вдървено лице на стария си слуга, без да подозира измамата. Нареди мъртвият роб да бъде отнесен на общественото гробище на хълма Есквилин и си легна.

На двамата носачи им се стовариха много повече беди. Когато пристигнаха във Фабиевата резиденция на Скрибония, отвориха вратата на носилката и откриха, че патрицианката е мъртва. След това видяха, че гърдите ѝ под наметката са покрити с кръв. Уплашени, те се опитаха да я върнат на стола ѝ, но двама охранители пред главната порта забелязаха, че нещо не е наред, и веднага се приближиха. Твърде неразумно двамата роби заявиха, че тяхната домина е пияна. Когато пазачите се увериха със собствените си очи, че е намушкана и убита, те сграбчиха носачите и ги заключиха в мазето. После повикаха помощ. След минути около носилката се бяха събрали робини, прислужници и членове на Фабиевия род.

Пренесоха тялото на Скрибония в атриума и го поставиха на една маса. Призори Фабий Лентул, патер фамилиас на Фабиите, се върна от срещата у Катег. Помириса устата на Скрибония и забеляза, че вони на вино. След това бързо разпита носачите. Двамата роби му разказаха за посещението на Скрибония в къщата на Публикола, но не успяха да обяснят задоволително как се е озовала в носилката. Без да се колебае повече, Лентул поръча да бъдат незабавно разпънати на кръст. Те знаеха, че присъдата на господаря не може да се обжалва, и последваха охранителите към границата на имота. Завързаха им китките със здрави въжета. Вдигнаха ръцете им на високи греди, специално построени за екзекуция на роби. Вързаните им китки бяха закачени на куки в горната част на всяка греда. И ги оставиха да висят така с вдигнати ръце, докато тежестта на собствените им тела не ги убиеше от задушаване.

В деня след тези ужасяващи събития Октавия се върна към службата си в банята на Друзила.

– По собствена воля ли се върна? – попита я имперската принцеса преди да свали робата си. – Или моят приятел, почитаемият цензор се отегчи от теб?

– По собствена воля, домина.

– Да не би да е бил прекалено груб с нежната ти кожа?

– В никакъв случай, принцесо. Той беше силен и мъжествен, но мил и наистина благороден и щедър.

– Е, ѝ? Тогава защо се прибра преди края на двата месеца, през които му разреших да те задържи в дома си?

– Почитаемият цензор е много зает и се боя да стоя сама в къщата му, когато излиза нощем.

Когато Бризея свали робата от раменете на Друзила, Октавия видя за първи път, че е обръсната и украсена с халки.

– Домина... – прошепна тя едва чуто и отвори широко очи. – Какво е това?...

– Халки, Октавия – отвърна принцесата. – да не се боиш от халки?

Бризея хвърли поглед към Октавия с подигравателно вдигната лява вежда, а останалите робини се закикотиха в шепите си. Те вече бяха свикнали да виждат господарката си в новия ѝ вид и се забавляваха с реакциите на Октавия.

След банята Друзила легна на масата за масажи. Накара Бризея да я обръсне и научи Октавия и някои от другите робини как да правят това, как да втриват в пубиса и подмишниците ѝ различни балсами, да острят бръсначите на твърда кожена лента и да движат стабилно острието по деликатната кожа, докато стане гладка като бебешка бузка.

– Какво е усещането от новите халки? – попита галската робиня и погали трите пръстенчета, които вече украсяваха перинеума на Друзила.

– Дупките са още малко възпалени, но за празненството ще заздравеят – отвърна тя. След това отиде в гардеробната, последвана от Бризея.

– Така и не ми каза кой сложи другите две халки на прекрасните ти слабини, домина – отбеляза Бризея, докато избираше туника от шкафа.

Друзила беше в добро настроение и започна да ѝ разказва...

Преди два дни, малко след пладне, отиде при Лао Шанг, китайския майстор, препоръчан ѝ от Катег, за да прегледа пробитата ѝ плът.

В малка усамотена къща на закътана уличка в гъсто населения плебейски квартал Транстибериум край югозападните крепостни стени на помериума на десния бряг на река Тибър Лао посрещна принцесата, като събра ръце пред гърдите си и се поклони многократно. Но това не значеше, че сервилничи. Той беше мъдрец и доктор по китайска медицина. Прехвърлил петдесетте, строен и със среден ръст, все още с гъста черна коса и дълга опашка, която висеше на гърба му изпод червената кръгла шапка, Лао бе облечен в лъскава китайска роба, дълга до земята, която му придаваше някаква мистериозност.

– За мен е висока чест, че сте отделили от времето си, за да посетите скромния ми дом, принцесо – каза Лао, докато поемаше наметката ѝ и я окачваше. – Трудно ли ме намерихте?

– Никак даже. Оставих носилката си на понс (моста) Сублиций и дойдох пеша през очарователните тесни улички съвсем сама. Радвах се на покритите с бръшлян стени, малките чешми и порти и живописната атмосфера. Само трябваше да спомена името ти и римляни, които очевидно много те уважават, ме доведоха до тук.

– Всяка сутрин лекувам различни пациенти и повечето от тях са римляни от квартала.

– Каква медицина практикуваш?

– Акупунктура.

– Така ли наричате продупчването?

– Не точно – каза Лао. Заведе Друзила в малкия си кабинет и ѝ показа дълъг свитък, окачен на стената, с подробна рисунка на човешкото тяло. След това извади дълги игли за акупунктура от една кутия. – С тези специални игли стимулираме възли в тялото и насочваме естествената енергия, като така лекуваме заболявания или повишаваме тонуса.

– И какво ще направиш, за да повишиш моя тонус? – попита Друзила, като забеляза тясната, облицована с черна кожа кушетка.

Лао я помоли да свали туниката си. Внезапният блясък в бадемовите му очи показа, че е впечатлен от невероятната ѝ красота. Друзила бе свикнала с възхищението, но въпреки това му се радваше всеки път, когато нов мъж (или жена) погледнеше голото ѝ тяло.

– Първо трябва да отпечатам тялото ви в ума си – обясни китайският лекар. Накара я да вдигне ръце и бавно да се завърти. Огледа всяка извивка и прецени пропорциите на високата ѝ фигура, като се опитваше да открие и най-малко несъвършенство в мерките ѝ, но не успя. Никога преди не бе виждал такъв безупречен женски екземпляр! А тя изпита гордост от отпечатъка, който остави върху обучения му ум, въпреки че изражението на лицето му не показваше никаква емоционална реакция. Взе инструмент и прегледа халките на зърната ѝ.

– Поставени са професионално. Никакви възпаления – установи той. Остави инструмента на малка масичка и раздвижи пръстенчетата. – Еднакви нерви ли стимулират от двете страни?

– Напълно еднакви – отвърна Друзила, усещайки, че се възбужда. И дори още повече, когато той постави длани на раменете ѝ.

– А сега, ако обичате, затворете очи. Ще поема вибрациите на жизнената ви енергия през ръцете си, за да преценя интензивността и качеството на енергийния поток.

Друзила въздъхна и затвори очи. Лао Шанг започна да глади кожата ѝ надолу към ханша и бедрата, по гърба и още по-надолу.

– С всичките си пациенти ли постъпваш така? – попита тя.

– Не. Работя само с жени. Моята колега, почитаемата лекарка Май Лин се грижи за мъжете.

– Защо така сте се разпределили? – попита Друзила, без да отваря очи.

– Вярваме, че съществуват противоположни енергии – Ин и Ян. Ин е женската, отрицателният полюс, а Ян е мъжката, положителният полюс. Допирът между Ин и Ян е фундаментален за нашия процес на лечение и не би се получил, ако жена лекува друга жена или мъж – мъж.

– Откога си в Рим? – продължи да разпитва Друзила, докато Лао не спираше да гали тялото ѝ навсякъде от главата до коленете и да опипва задните ѝ части.

– От около десет години.

– Никога не съм чувала за твоите медицински умения в двореца.

– Имате ли познати в двореца?

– Ами живея там. Аз съм сестра на императора.

Леко колебание в ръцете му беше единственият израз на изненадата му.

– Не знаеше ли? – попита тя и разтвори крака, за да му позволи да поглади слабините ѝ.

– Не. Казаха ми, че сте римска принцеса, но не знаех, че сте от най-висок ранг.

– Това притеснява ли те?

– Никак даже. В Китай също съм лекувал неведнъж имперски принцеси.

– Добре. Мислиш ли, че имам нужда от акупун... ктика?

– Всички имат нужда от акупунктура от време на време, дори когато са здрави като вас, принцесо. Искате ли да опитате?

Изпадналата в нега Друзила се съгласи. Лао постави дебела кръгла подложка в средата на тясната кушетка и я закрепи от двете страни.

– Сексуалната интимност важна част от живота ви ли е?

– Изключително важна, Лао. Защо питаш?

– Ако сте съгласна, ще стимулирам възлите ви със специфична цел, за да заздравя мускулите и лигавиците на гениталиите ви.

– Мислиш ли, че имам нужда от това? – поинтересува се принцесата.

– Вероятно не. Но това ще подобри естествените ви реакции.

Друзила се усмихна. След това се остави да ѝ помогне да легне по корем на кушетката. Нагласи гърдите си във вдлъбнатините на кръглата подложка, които бяха направени специално, за да предпазват бюста от смачкване, постави корема си на издигнатата част на подложката, а краката – от двете страни на кушетката.

– Отпуснахте ли се? – попита той, като гледаше вдигнатите ѝ задни части, обръснатия ѝ пубис и халката на перинеума, които вече се виждаха съвсем добре.

– Продължавай – каза тя и отпусна глава на скръстените си ръце.

Внимателно и компетентно Лао сложи няколко игли близо до четвъртия и петия ѝ шиен прешлен и още няколко надолу от двете страни на гръбнака ѝ. След това бавно промуши една игла в опашната ѝ кост. Тя затаи дъх. Аналните и вагиналните ѝ мускули започнаха да потрепват и да се свиват около пръстенчето на перинеума ѝ.

– Сега ще започнете да се потите, но моля ви, не се притеснявайте – каза той и завъртя дръжката на иглата в опашната ѝ кост. – Това е естествена реакция, която показва, че лечението действа.

След минути цялото ѝ тяло плувна в пот, сякаш взимаше парна баня. Лао продължаваше да върти иглата и да потупва щръкналите ѝ задни части, да мокри ръката си в потта ѝ и да я души.

– С ваше позволение ще отпечатам вкуса ви в устата си – каза той.

Друзила бе в предоргазмено състояние и едва простена "да". Лао се наведе към плувналите ѝ в пот слабини, постави устата си на ануса ѝ и пъхна език вътре. След това осмука перинеума ѝ, достигна до малките ѝ срамни устни и опита соковете ѝ. Спазмите на приближаващия оргазъм станаха по-силни, но убожданията на иглата, която той не преставаше да раздвижва в опашната ѝ кост, не му позволяваха да се разрази.

– Имате забележителна енергия, принцесо – заяви китайският мъдрец, когато приключи с опитването. Докато забиваше четири нови игли около розетата ѝ и четири в перинеума ѝ, Лао ѝ каза, че ефектът на лечението ще трае месеци напред. Повъртя за кратко иглите, след това ги извади и ѝ помогна да легне по гръб. Сложи стъпалата ѝ на две високи поставки, които закрепи в края на кушетката, и продупчи внимателно зърната ѝ, от което цялото тяло на Друзила завибрира от внезапна похот. След това постави игли около халката на клитора ѝ и провокира бързи, но все пак контролирани контракции в гениталната ѝ област.

Впечатлен от невероятното ѝ сексуално здраве, което според неговото медицинско образование беше извор на върховна интелектуална и физическа форма, Лао я попита дали иска да ѝ постави още две халки на перинеума.

– Те ще ви доставят още удоволствие, когато стигате до оргазъм с любовниците си – обясни той. – А когато не правите любов, ще увеличат притока на жизнено важната лимфа в тазовите ви мускули и лигавици, като ги поддържат стегнати и млади през целия ви живот.

Друзила нагласи разсеяно туниката си в огледалата на гардеробната си, наблюдавайки как Бризея слуша разказа ѝ и си гризе ноктите.

– Опита ли вече какъв е сексът, след като получи още две халки на перинеума? – попита Бризея с ревност.

– Да... Лао свърши прекрасна и безболезнена работа. Извади всичките си игли от мен, след това намаза слабините ми с мехлем, остави го да подейства и след това ме продупчи. Като постави двете допълнителни пръстенчета на перинеума ми, останах няколко часа в кабинета му...

– С него ли го направи?

– Не. Той е професионалист. Искаше просто да се увери, че двете ранички са зараснали, и през това време ми разказа много интересни неща за китайската медицина и китайския начин на живот. Знаеш ли колко са напреднали?

– Колко?

– Ами не мога да ти предам всичко, което ми каза. Правят истински клинични изследвания с всякакъв вид хора и... О, нека ти кажа кое най-много ме порази. Открили са, че всички човешки същества, независимо от пола и възрастта, получават ерекция по време на сън.

– Нима?

– Да... Лао Шанг не е човек, който би дрънкал глупости. Експериментирали с хиляди хора и всеки път наблюдавали едни и същи реакции. Мъжете получават по четири-пет ерекции всяка нощ, а клиторите на жените се втвърдяват със същата честота.

– Това е невероятно... Дали не е дело на Морфей?

– Странно, и аз му зададох същия въпрос.

– И той какво ти отговори?

– Морфей не е познат в Китай. Те вярват в други богове и духове, които са в общи линии подобни на нашите, но с различни имена. Но Лао има много разумно обяснение. Единствената причина за неволните нощни ерекции на мъжете и жените е следната: природата.

– И защо?

– Целта на природата е да държи гениталиите ни в изправност. Каза ми, че мъжете имат склонност да пазят жените за себе си, като лъвовете, овните и останалите животни. Това поражда стрес не само у горките жени, чието естествено желание за разнообразие се потиска, но и у мъжете.

– Но мъжете правят секс с много жени, нали? – попита Бризея.

– Само ако имат богатство и власт или са красавци. Останалите спят непрекъснато само с една жена. Тъй като монотонният секс не прави мъжете щастливи, те се борят за други жени, включително и омъжени, като така провокират ревност, омраза, вражди, убийства и дори войни.

– Хм, звучи ми познато.

– Права си, Бризи. Това се случва и в нашата римска цивилизация. Но най-интересното, което Лао ми каза, е следното: тези ерекции ни служат да напомнят на подсъзнанието ни, че трябва да се облекчаваме сексуално всеки ден. Това не е само необходимост за физическото ни здраве, но ни провокира да се отървем и от предразсъдъците, които не ни позволяват да правим секс. Разбира се, когато се събудим, не помним, че сме имали ерекция. Но ако се замислим, тогава сякаш у нас се пробужда някакъв глас, който ни казва, че трябва да го правим винаги когато имаме възможност.

– Гласът на природата?

– Точно така.

– Ами животните? Те имат ли също нощни ерекции?

– О, ето още нещо невероятно, което той ми каза. Знаеш ли, че освен жените, никоя друга женска от бозайниците няма клитор?

– Това е, защото имаме ръце – отвърна Бризея. – И започваме още от детство да потриваме розовата си пъпка, веднага щом открием какво е усещането.

– Лао твърди, че маймуните и големите човекоподобни също имат ръце. Но докато мъжките мастурбират доста често, женските маймуни не го правят, защото нямат клитор, с който да си играят.

– Я виж ти... Не сме ли деца на боговете? Та нали Ерос и Венера са дали на всички ни това чудесно копче на удоволствието?

– В това няма съмнение – потвърди Друзила и забоде брошка в косата си. – Но Лао смята, че клиторът ни прави много по-различни от другите бозайници и трябва да се чувстваме по-равни с мъжете, да имаме любовници като тях и да не се оставяме да ни третират като лъвиците, овцете или сърните. Как изглеждам с тази брошка?

– Изглеждаш прекрасно, домина. Но все още не си ми казала кога прави любов след продупчването.

Друзила погледна привлекателната си галска робиня. Въпреки че стоеше елегантно изправена, личеше, че нямаше търпение да научи.

– Обичаш да ти разказвам за похожденията си, нали?

– Разбира се, така се чувствам по-близо до теб.

– Добре тогава... Когато излязох от дома на Лао, вече беше тъмно. Вървях из квартала Транстибериум към понс Сублиций, където бях оставила носилката си, но от движението на краката си усещах осезателно силната стимулация на пръстенчетата. Трябваше да спра и да се облегна на една колона, за да се успокоя. Към мен се приближиха двама мъже и ме попитаха дали съм добре. Казах, че съм си навехнала глезена. Те ми предложиха да ги прегърна през раменете и така да ми помогнат да вървя, без да пренасям цялата тежест на краката си.

– И какви бяха тези мъже?

– О, зидари. Доста опърпани, с мръсни крака, но млади, под трийсет години. Все още миришеха на магарета след работния ден. Разбира се, аз бях с наметка, но усетих грубите им ръце върху долната част на гърба си. Само се опитваха да ми помогнат, но въпреки това... се възбудих заради халките и ги прегърнах по-здраво през раменете. Те също усилиха захвата си върху ханша ми. Аз леко простенах... "Спрете за малко", казах им. Те ме заведоха на тъмно място под една порта... "Глезенът ме боли", заявих. Единият клекна. "Дайте да погледна", помоли. Аз протегнах крак. Другият пъхна ръка под наметката, започна да ме гали по корема и да раздипля полите на туниката ми. Аз простенах отново. "Стойте мирно, хубава жено", каза той и прилепи устни до шията ми. "Ще ви изправим на крака." Пръстенчетата ми пулсираха, сякаш бяха живи.

– Те видяха ли ги? – преглътна Бризея, седнала на кушетката.

– Изчакай... Клекналият свали ботуша ми и започна да масажира глезена. Изправеният продължаваше да надига полите ми. "О, да!", прошепнах аз, когато усетих как този отдолу започва да движи мазолестите си ръце по краката ми. Полите ми вече бяха вдигнати на ханша. "О, тя е обръсната", възкликна клекналият мъж и целуна слабините ми, започна да ме изяжда веднага щом разтворих бедра. Като напипаха и пръстенчетата ми, веднага ми се нахвърлиха, свалиха напълно туниката ми и останах гола под наметката. Направиха го толкова бързо! Дебелите им пръсти триеха шестте ми халки горе и долу, завираха се в мен, мокреха се и ме караха да се потя. Две изгладнели усти ме хапеха. Устремих се към оргазъм, дишах тежко и стенех. "О, да! Точно така! Вземете ме!", извиках, когато усетих твърдите им членове да се опират в бедрата ми. Вдигнаха ми краката, разтвориха ги и започнаха да ме чукат, подпряна на стената под слабата светлина, идваща от близките прозорци. Не можеш да си представиш, Бризея, колко стегнат и набъбнал беше кунусът ми, и всичко това заради халките. Първият, който проникна в мен, ме накара да свърша много силно, влизаше бързо и дълбоко, навътре-навън като разгонен коч, после другият...

– О, домина... – задъха се Бризея, която вече се бе опънала на кушетката и мастурбираше.

– Знам... И аз се възбуждам само като ти го разказвам. Но има още... "Имам стая наблизо", каза единият, докато все още се чукахме като полудели. "Искаш ли да отидем там?" попита другият, който ме държеше. "Колко е далеч?", успях да изрека с дрезгав глас, не исках да спираме. "На края на алеята". Отидохме, но спирахме по пътя няколко пъти, да се чукаме пак, подпрени на стените. Не можеха да се откъснат от мен, а аз наистина бях ненаситна. Стаята беше разхвърляна. Почувствах се мръсница. Те ме оправиха наистина грубо. Пълна програма. Не знам колко силно съм викала. И други влязоха и ми се изредиха. Мисля, че свърших поне двеста пъти като вулкан. Цялата бях в сперма. Измиха ме със сюнгери и пак ме подхванаха. Халките ми непрекъснато ги възбуждаха...

– Моля те, Друзила. Спри! Подлудяваш ме от похот! – простена галската робиня, докато трескаво търкаше слабините си.

Друзила застана на колене пред разтворените ѝ крака и я загледа. Забравила за положението си, Бризея сграбчи главата ѝ, наведе лицето на принцесата към мократа си вулва и започна да вика, когато тя я засмука лакомо и страстно. Друзила обичаше галския ѝ вкус и начина, по който Бризея ѝ връщаше всяка целувка, всяко ухапване и всяка ласка. Правиха любов и свършиха заедно, докато принцесата ѝ разказваше още подробности от невероятното си приключение с двамата зидари.

– Искаш ли да отида при Лао Шанг и да се продупча по същия начин като теб? – попита Бризея след секса, когато нежно се прегръщаха.

– Не, не, не... Не можеш.

– Защо?

– Защото си падаш по грубия секс и когато го правиш, мъжете ще полудеят и ще откъснат пръстенчетата, а заедно с тях и плътта ти. А на теб това дори може да ти хареса, не съм ли права?

– Но нали и ти си била заобиколена от полудели мъже в онази разхвърляна стая?

– Не, не точно.

– Какво имащ предвид?

– Измислих си го, за да те възбудя.

– Всичко ли?

– Не... Двамата зидари ме отведоха под портата и наистина ме съблякоха и изчукаха, подпряна на стената, след това ме изпратиха до носилката и се прибрах.

– Нищо, историята ти ми хареса.

– Защото имаш палав ум.

– Не се ли притесняваш, че могат да ти откъснат халките по време на празненството? – попита загрижената Бризея.

– Не. Никой няма да си позволи да ми го причини.

– Не искаш ли да те наглеждам?

– Съжалявам, Бризея, но на празненството няма да се допускат роби. Дори прислужниците, които ще поднасят храна и напитки, ще бъдат свободни граждани, чужденци или освободени роби, които не са при господарите си повече от година. Не ти ли казах това?

– Да, каза ми...

– Не искаш ли да отидеш в игралния дом на Муций за няколко нощи по време на Луперкалиите?

– Искаш ли да го направя?

– Разбира се. Искам да се почувстваш истинска жена.

Бризея я прегърна силно ѝ плъзна пълните си устни по пръстите ѝ.

– Друзила, скъпа... Дали някога ще разбереш колко те обичам? – попита тя и я погледна право в очите.

– Казвай ми го всеки ден и може и да ти повярвам.

Двете млади жени се целунаха. След това Друзила се изправи и придърпа робинята в прегръдките си.

– Какво ще кажеш за баня? – предложи господарката и я целуна по шията.

– Двете?

– Да. Изгони всички.

Бризея я целуна нежно по устата, облече си хитона и тръгна с гордата си походка на модел към банята.

По пладне Фабий Лентул отиде в къщата на Публикола.

Коват отвори главната порта и веднага разбра, че благородникът има сериозни въпроси относно смъртта на Скрибония, но остана спокоен. Обяви пристигането му на господаря си и го въведе в частния му кабинет.

Патер фамилиас на Фабиевия род, Лентул каза на цензора, че бившата му жена е открита намушкана с нож в носилката си след като е донесена предната нощ до резиденцията на Фабиите.

– Новината ме натъжава, Лентул. Подозираш ли кой го е направил?

– Вероятно някой от двамата носачи. Но трябва да има мотив, а той ми убягва.

– Арестува ли ги?

– Да. Накарах да ги разпънат, но преди да умрат, казаха, че Скрибония е излязла пияна от твоята къща около един час след полунощ и ги накарала да я отнесат в моя палат, където бе отседнала, след като ти се разведе с нея.

– Наистина ли е била пияна?

– Така смятам. Устата ѝ вонеше на вино.

– Защо екзекутира двамата мъже преди да направиш пълно разследване на случая? – попита цензорът.

– Признавам, че прибързах с присъдата. Но двамата не биха признали нищо иначе.

– Е, и?

– Все още ли живееш с робинята Октавия?

– Да.

– Тя не принадлежи ли на сестрата на Калигула?

– Да, така е. Но защо ме питаш за това?

– Няма ли да попиташ слугите си и Октавия дали не са видели снощи Скрибония?

– Ти вярваш ли на носачите?

– Не е важно. Искам да разпиташ персонала си и да разбера какво ще кажат те за Скрибония.

– Не я обичаха много – каза отбранително Публикола.

– Това няма нищо общо със случая – вметна Лентул, като забеляза притеснението на домакина си.

Цензорът се подразни от подозрителността на Лентул, но повика прислужниците си от лоялност към републиканската кауза и за да му покаже, че прислугата му няма нищо общо с убийството на Скрибония.

Слав, Дарион и Коват знаеха, че ще бъдат разпитвани за Скрибония, и си обещаха да се придържат към версията, която бяха измислили предната вечер. Отидоха в кабинета и се наредиха пред господаря си и Фабий Лентул.

– Къде е старият ти прислужник, как му беше името?... – попита Лентул, който познаваше домакинството на Публикола.

– Флорий – отговори Публикола. – Починал е предната нощ.

– Я виж ти, любопитно – подхвърли Лентул. – И от какво?

– От старост, предполагам – каза цензорът.

– Ами Октавия?

– Тя се е върнала в двореца снощи – съобщи Публикола, без да уточнява часа.

Под натиска на Лентул Публикола разпита тримата прислужници, поинтересува се дали си спомнят кога точно Октавия се е върнала в двореца. За щастие те се бяха досетили от предишните изречения на господаря си, че трябва да преместят излизането ѝ от къщата с няколко часа назад и отвърнаха както трябва. Без да мигнат, се заклеха, че не са виждали Скрибония нито за миг и в никакво състояние предната вечер. Заявиха, че си легнали да спят три часа преди полунощ и дори не са чули Флорий да отваря вратата на пратеника, донесъл поканата на Катег в дома на цензора.

Публикола ги освободи възможно най-бързо. След това каза на Лентул, че ако Скрибония наистина е идвала в къщата, докато той е бил на срещата у Катег, може би си е отворила със собствения си ключ. Вероятно е пила вино и като не е намерила никого вкъщи, си е тръгнала. По пътя към дома си сигурно се е сдърпала с носачите и те са я убили.

На тръгване от дома на цензора Фабий Лентул беше убеден, че има нещо нередно, но въпреки това не можеше да раздуха никакъв скандал. Скрибония нямаше причина да ходи посред нощ в дома на бившия си съпруг и да пие вино там, освен ако не е имала някакви нечестиви намерения и не се е нуждаела от подкрепата на алкохола, за да извърши каквото е намислила. Е... Скрибония нямаше как да бъде съживена, помисли си Лентул, а тежкият ѝ характер не заслужаваше нищо повече от едно прилично погребение.

Въпреки това на Лентул Публикола му се стори гузен и подозираше, че може би го е излъгал за Флорий или Октавия, а най-вероятно и за двамата. Съвпадението между убийството на Скрибония, естествената смърт на Флорий и връщането на Октавия в двореца в една и съща нощ бе трудно за вярване. Може би зад това съвпадение се криеше нещо по-голямо... Лентул отиде веднага при Катег. Младият сенатор вече подозираше цензора за гафа с Марк Виниций, а сега и Лентул имаше сериозни съмнения в лоялността му. Катег се съгласи, че на Тудитаний повече не може да му се има доверие. Всички по-нататъшни решения за конспирацията трябваше да се взимат без Публикола да знае за тях. Цензорът със сигурност трябваше да бъде изгонен от затворения кръг.

След като изпрати Фабий Лентул, Публикола се върна в кабинета си и се замисли над събитията от изтеклата нощ. Без съмнение, Лентул го подозираше, че е замесен по някакъв начин в убийството на бившата му съпруга. Предната вечер на събирането у Катег пък бе останал с впечатлението, че ръководителите на републиканската коалиция имат нещо против него. По време на обсъждането дали да отидат на празненството у императора, той бе единственият, гласувал против бойкота. А сега и Лентул се появи в дома му с всичките тези подозрения... Дали не се канеха да го изхвърлят от конспирацията? Претегляйки всички аспекти на ситуацията, Публикола стигна до извода, че боните го упрекват за връзката му с Октавия по морални причини и може да поискат да я изостави. Ако случаят бе такъв, той по-скоро би изоставил тях.

Същия следобед Друзила накара да извикат Хорея в покоите ѝ.

Тапицерът ѝ предаде посланието на Катег и си тръгна със стол, който Друзила нарочно бе повредила, за да оправдае посещението му. Нямаше нужда да го прави, разбира се. Играта, която играеше с младия сенатор и неговия шпионин, беше изцяло планирана и съгласувана с брат ѝ, но тя създаваше у Хорея впечатлението, че е непрекъснато следена и се надяваше той да го докладва на Катег.

След като прочете съобщението, Друзила остана изключително доволна от себе си. Сенаторът все още беше дълбоко влюбен в нея, беше се съобразил с молбата ѝ и бе накарал боните да бойкотират празненството. Страхотно! Може и да си мислеха, че това е добър ход, с който да покажат презрението си към така нареченото от тях "публично неморално поведение", но не беше така. По този начин още повече се изолираха от двореца и програмата на брат ѝ, която вече вдъхновяваше всички със смелата си революционна политика за ниски данъци, великолепни игри, по-добро образование, забележителни строежи на пътища, сгради и акведукти, мъдри инвестиции във външнотърговския обмен, щедри награди за армията и флота в подкрепа на Pax Romana, и най-вече в увеличаване на личната свобода на гражданите из цялата империя.

А най-доброто все още предстоеше! Отварянето на новото дясно крило на двореца за всички класи и граждани като място за отдаване на сексуални удоволствия, демонстративната опека над гилдията на проститутките, пълната либерализация на брачните закони щяха да направят брат ѝ най-обичания и успешен млад император на всички времена.

Скоро републиканската конспирация на боните ще бъде разбита. Мрачните гарвани на злото и репресията ще спрат да дразнят всички с окаяните си писъци срещу всичко, което кара хората да се чувстват добре. Те неизбежно ще полетят право към мрежата, за чието поставяне и тя помогна и в която не без нейното участие завинаги ще бъдат вързани предателите на империята.

От съвсем лична гледна точка Друзила също бе доволна, че Катег няма да дойде на празненството. Щеше да му е неприятно да я гледа как прави любов с други мъже и вероятно щеше да я потиска с ревниви забележки и неадекватни претенции за ексклузивитет.

Малко по-късно секретарят ѝ съобщи за непланирано посещение на цензора Публикола Тудитаний. Тя смяташе, че Октавия се е върнала в двореца по собствено желание, и го очакваше, за да ѝ обясни какво се бе случило между него и сладката ѝ робиня.

– Какво удоволствие да те видя, Публи! – поздрави го Друзила с известна ирония, като си спомни как го наричаше Октавия.

Публикола я прегърна и веднага ѝ съобщи за трагичната смърт на Скрибония, но без да споменава за подозренията на Фабий Лентул. Друзила се съгласи, че жена му е била противна кучка, която най-вероятно е заслужила съдбата си.

– Но пък ще ми е трудно да намеря друга актриса с толкова естествено предразположение към ролята на злодейка – добави тя.

Едрият мъж, облечен в богата тога, отиде към прозореца.

– Видя ли се с Октавия? – попита той.

– Да, разбира се – отвърна Друзила, очаквайки да ѝ обясни какво се е случило между тях.

– Как е тя?

– Добре, предполагам.

– Още я обичам, да знаеш.

– Хмм... това е хубаво. А тя обича ли те още?

– Мисля че да... Каза ли ти нещо?

– Моля те, Тудитаний! Не ми играй глупави младежки игрички, става ли? – скастри го принцесата, като започна да се съмнява, че Октавия не иска да се връща при него.

Цензорът стисна челюсти. Реакцията на Друзила му показа ясно, че с Октавия се е случило нещо, върху което той нямаше контрол и което сигурно имаше отношение към убийството на Скрибония.

– Права си, Друзила. Мъж на моите години и с моето положение трябва да владее емоциите си, но... свикнах да е край мене...

– Виж, мъжаго, ако се чувстваш самотен, единственото, което мога да направя за теб, е да ти дам две сладки тайски близначки да те забавляват, докато и двамата не решите какво да правите с любовта си.

– Тайски?

– Да. Те са от една страна близо до Китай, Тайя.

– Никога не съм чувал за нея.

– Имай ми доверие. Обучени са да правят най-страхотния масаж тяло в тяло.

Друзила повика секретаря си и го накара да доведе Лактия и Сетис.

– Ще дойдеш ли на празненството? – попита Друзила, любопитна дали ще ѝ каже нещо за бойкота.

– О, да! Нямам търпение.

– Страхотно! Чух някакви слухове за бойкот, предложен от твоите приятели боните.

– Не съм част от боните, Друзила. Аз съм републиканец наистина, но най-вече съм римлянин.

– Добре! – каза тя. – Империята се нуждае от силни мъже като теб, Тудитаний. Коя ще доведеш?

– Дъщерята на сестра ми, Габрилия. Познаваш ли я?

– Не. Но ти имам доверие, че си струва да дойде.

Секретарката въведе Сетис и Лактия. До огромния цензор те изглеждаха като малки азиатски кукли, но той ги поведе с удоволствие към дома си веднага щом близначките разбраха, че ги предоставят на едрия мъж за няколко седмици. Обсипаха го с целувки, което накара Публикола да забрави за любовта си към Октавия и да се влюби в тайските сестри на часа.

Какъв палав малък стрелец беше Купидон! Какво по-добро лечение за мъжкото сърце от две нови стрели, забити едновременно?

След като Публикола си тръгна с двете азиатки, Друзила получи писмо от Лесбия и го зачете веднага.

Друзила нави пак свитъка с усмивка. Обичаше малката си сестра много и не можеше да не е изключително щастлива, че тя започваше да разбира колко е важно да отвори съзнанието и тялото си за неограничени преживявания.