Лейди КАЛИГУЛА

5.

Когато Калигула заведе Друзила до дивана на Макрон по време на банкета, тя не беше все още очарована от идеята да "бъде мила" с непохватния началник на щаба. Но тъй като нямаше място за отстъпление, реши да играе играта докрай, като демонстрира огромния си сексапил.

Видя как брат ѝ се присламчва и ляга до Ения, но дори не ѝ мина през ума, че може да изпитва някакъв личен интерес към тази жена с малки гърди и плътни устни. Реши, че Кал просто отвлича вниманието на съпругата на Макрон, за да не се намеси в тайно обмисленото съблазняване на мъжа ѝ. И това накара Друзила да изпита топли чувства към брат си, че ѝ помага така активно в плана.

Освен това присъствието на хубавото гръцко момче на кушетката на Макрон я разведри. Тисиос очевидно му беше любовник, но русият младеж не криеше възхищението си от издълженото ѝ тяло, къдравата ѝ червена коса, великолепната форма на гърдите ѝ, щръкналите ѝ зърна, които съвсем ясно си личаха под пурпурната туника. Тя също го харесваше и доста го повъзбуди, когато потърка едно обелено гроздово зърно в устните му и подразни езика му, щом отвори уста, за да изяде плода. Развълнувана от леките целувки, с които обсипа пръстите ѝ, Друзила разтвори длан и я постави на лицето му, започна толкова нежно да го гали, че младежът почувства как се влюбва в нея на мига.

Друзила седна на дивана между Макрон и момчето, облегна гръб в гърдите на Макрон, дръпна нагоре туниката си и вдигна едното си коляно, за да може Тисиос да се наслади на дългите ѝ добре оформени крака. Младият грък играеше играта с гроздето фино и иронично, флиртуваше с Друзила, като дръзко галеше бедрата ѝ, а после и гърдите ѝ, когато специално за него свали горната част на туниката си. С гърба си почувства, как тогата на Макрон също пада и косматите му гърди се търкат в нея, а той започва да поглажда талията ѝ, да плъзга ръка към корема ѝ и да си играе с препаската ѝ.

Младата, но умела съблазнителка възбуди гръцкото момче, като му показа колко много се наслаждава на пръстите на Макрон, които се протягаха към горната граница на окосмяването по пубиса ѝ, и подпали сетивата на грубия пълководец, като изви гръб към косматата му гръд, разклати гърди и придърпа главата на Тисиос, за да може влюбеното момче да усети изпъкналите богатства на нейната женственост. Докато Калигула палаво съблазняваше Ения, Макрон откъсна няколко зърна от чепката грозде и изстиска сока им по гърдите на Друзила, подканяйки Тисиос да оближе капките.

– Мммм... Кога го научи така добре да използва езика си? – промърмори Друзила, извивайки глава към Макрон.

– Нямаше нужда. Той е природен талант – прошепна пълководецът и издиша разгорещения си дъх в ухото ѝ. По цялото ѝ тяло плъзнаха тръпки, когато Макрон постави кожичките от гроздовите зърна върху гърдите ѝ и плъзна отново ръце към корема ѝ, за да стимулира чувствителната ѝ зона там. Тисиос намести кожичките от гроздето върху щръкналите ѝ зърна и започна да ги разтрива, като притискаше здраво с пръсти, докато не я чу да издиша тежко и да казва задъхана през зъби: "О, да!" Хлъзгавото усещане от останалата по тях гроздова пихтия, която Тисиос размазваше по зърната ѝ, едновременно я охлаждаше и възпламеняваше. Тя се вгледа в младежа и затаи дъх, когато той ги придърпа към устата си. Без да сваля ръце от гърдите ѝ, започна да гризе леко зърната ѝ и да мести уста от едното на другото, деликатно ги възбуждаше със зъби, бързо и леко ги захапваше в самите върхове, като се ентусиазираше още повече от пълните ѝ с удоволствие стонове.

Междувременно тя бавно поклащаше таза си напред-назад и усети ерекцията на Макрон под тогата да се плъзга към задните ѝ части. Той я прегърна по-здраво и започна да си играе с окосмяването между краката ѝ, като притискаше силно пръсти в лонната ѝ кост. Друзила се чувстваше все по-възбудена от едновременна стимулация на Макрон и Тисиос и нямаше сили да спре пълководеца, когато той отиде още по-далеч – разтвори лъсналите ѝ от сокове срамни устни и започна да глади чувствителната ѝ розова пъпка. Опиянен от аромата на тялото ѝ, с върховете на пръстите си той почувства вибрациите на възбудата ѝ, но не осъзнаваше, че цялото ѝ внимание беше насочено към хубавото русо момче, което смучеше зърната ѝ с ненаситността на малко пале, сучещо от майка си.

– Виж, Тисиос, какво прави той с мен... – промърмори тя на гръцкия младеж и леко го отблъсна.

Той погледна голия ѝ корем и видя пръстите на Макрон във вулвата ѝ. Останал без думи, като омагьосан, младежът покри малкия си щръкнал пенис с ръце, след това легна на възглавницата и я загледа как мята глава в екстаз и забрава.

Докато люлееше чувствено бедра, за да възпламени прекрасното момче, тя почувства огромния еректирал пенис на Макрон да изскача изпод гънките на тогата му и да се прокрадва между бузите на задните ѝ части. Хвърли поглед назад през рамо и видя брат си, който все още се занимаваше с Ения и я държеше под пълен контрол. Музикантите свиреха бавни ритмични мелодии, а танцьорките вече се бяха смесили с гостите и играеха палави игрички по другите дивани. Никой сякаш не обръщаше внимание какво прави тя. Маслените лампи бяха намалени и димът с аромат на тамян правеше атмосферата уханно интимна.

– Не се тревожи, Друди – каза с разбиране Макрон, като пъхна члена си под чатала ѝ. – Никой не ни гледа.

– Не бъде толкова сигурен, грамадо – прошепна гордата принцеса и потърка таза си в члена му, но в същото време усещаше как все повече се увлича по хубавото гръцко момче, което я гледаше с влюбени очи.

Както често се случва с жени, които насочват всичките си емоции към един човек и не могат да понесат близост с друг, тя се раздразни от физическата близост на Макрон и не искаше да го насърчава, макар да знаеше, че брат ѝ очаква да се люби с него. Позволи си да отложи "мига на истината" с Макрон и да се наслади на "любовния миг" с Тисиос.

Друзила се извърна от началника на щаба, оправи препаската и туниката си, след това се облегна на дясната си страна и постави лицето си между краката на Тисиос. Той бързо покри слабините си с ръце и се опита да избегне устните ѝ, не защото не му харесваше каквото се канеше да направи, а защото се чувстваше незначителен в сравнение с Макрон.

– Не ме целувай там, Друзила – каза. – Ще се разочароваш.

– Грешиш, Тисиос – отвърна тя нежно и го погледна в блесналите очи. – Има нещо изключително прекрасно в разцъфващите млади мъже... Повярвай ми, знам какво говоря.

Тисиос погледна Макрон, търсейки одобрение от него, и грейна, когато го видя да кима.

– Бъди смел, Тисиос. Дай да видя – настоя Друзила, без да знае, че е поискал разрешение от Макрон.

Момчето разтвори ръце. Тя се усмихна. Пенисът му беше още недоразвит, но беше изправен и твърд като гръцка флейта. Тя го стисна с една ръка и започна да се наслаждава на вибрациите на страстта. Тисиос прокара пръсти през червеникавите къдрици на косата ѝ. Тя смъкна кожичката на члена му надолу и започна сладко да лиже френума. След това пъхна главичката му между устните си и започна да имитира свирене с пръсти на флейта, като духаше така, сякаш очакваше да чуе музиката на Ерос. Краката му затрепериха, докато тя го смучеше, наслаждаваше се на гладката му повърхност и галеше твърдия връх с мекото си небце.

Изведнъж някъде отзад чу Ения и Макрон да си разменят няколко думи, но беше прекалено заета с Тисиос, за да им обърне внимание. След няколко секунди ръцете на Макрон я сграбчиха за раменете и я откъснаха от вкусния дар на нейния Купидон. Все още объркана, тя усети как се извива в ръцете на Макрон, който диво я целуна по устата. Тъкмо се канеше да отблъсне бруталната му намеса, но хвърли поглед към брат си и го видя да целува Ения, която се гърчеше така, сякаш в утробата ѝ бе запален огън.

Това беше нещо като таен знак, който върна Друзила в реалността и я накара да отвърне на целувката на Макрон, въпреки отвращението от арогантността му. Отвори уста и преплете езика си с неговия. Разликата между неговия тежък винен дъх и млечния аромат на пениса на Тисиос беше огромна. Той отново притисна ръка в слабините ѝ и тя усети как пръстите му си проправят път под препаската ѝ и грубо влизат в нея. Разбра, че търсеше отмъщение за поведението на жена си с неговия император.

Друзила видя Калигула да влачи Ения нанякъде и разбра, че скоро трябва напълно да се подчини на желанието на брат си. И въпреки това не виждаше нищо нередно и Тисиос да я прегръща. Откъсна уста от Макрон и отново притисна гръб в косматите му гърди, вече напълно голи, тъй като тогата му се беше свлякла от раменете. Той притискаше пръсти във вагината ѝ, но тя издърпа ръката му и я постави на гърдите си.

– Щипи ми зърната – заповяда. Макрон я захапа за врата и започна да стиска доста силно зърната ѝ. Тя застена и даде знак на Тисиос да се приближи. Момчето бързо мушна главата си между краката ѝ и започна да целува вътрешната страна на бедрата ѝ, да подръпва със зъби червеникавите косми по пубиса ѝ, които бяха изскочили изпод бялата ѝ препаска, да гали с нос меката тъкан, покриваща вулвата ѝ, да вдъхва опияняващия ѝ аромат. След това разтвори до краен предел уста и се опита да налапа целия ѝ пубис и да го захапе с белите си зъби, като междувременно лижеше набъбналите ѝ срамни устни и вкусния ѝ клитор, щръкнал от непрекъснатата стимулация, която получаваше от доста време.

Докато ерекцията на Макрон се блъскаше в гърба ѝ и пръстите му безмилостно стискаха и търкаха зърната ѝ, тя сграбчи главата на Тисиос и притисна таза си към лицето му, за да се наслади на удоволствието от ненаситния му кунилингус. Изразяваше удоволствието си, като редуваше дрезгави стенания с любовни думи, които произнасяше все по-високо, докато накара Макрон отново да повдигне брадичката ѝ и да я целуне пак. Пълководецът знаеше, че останалите в стаята ги гледат и че като стават свидетели на интимната му прегръдка с Юлиевата принцеса, сенаторите няма начин да не се досетят каква власт има като човек и държавник и как тя се усилва от връзките му с дома на цезаря.

– Императорът трябва да е отпуснал каишката на Друзила тази вечер – шепнеше сенатор Хортезий Скавър на младия си красив приятел и колега сенатор Луций Катег, който лежеше до него на дивана на три реда разстояние от лектус медиус. Катег се обърна и се загледа с невярващи очи в прекрасната деветнайсетгодишна принцеса, която бе свалила туниката си и позволяваше на Макрон да целува прекрасните ѝ големи гърди, а на Тисиос – да изяде слабините ѝ.

– Чудя се дали цезарят знае, че принцесата открито флиртува с неговия началник-щаб – коментира Катег, изгарящ от ревност, докато най-желаното момиче в Рим без задръжки се радваше на вниманието на мъж, който нямаше нито благороднически произход, нито свое собствено богатство.

– Разбира се, че знае – отвърна Скавър. – Не забеляза ли, че току-що излезе със съпругата на Макрон?

– Коя? Брюнетката, която вечеряше до него?

– Да. Ения Сабина, дъщеря на много богат благородник.

– В никакъв случай не бих казал, че е красавица.

– Сабинянките имат други особени очарования, скъпи Катег. Освен това Макрон вероятно е бил привлечен от зестрата ѝ.

– Бих дал единия си крак и едната си ръка, за да открия със собствените си сетива особеното очарование на Друзила – заяви Катег, неспособен да откъсне очи от младата жена, която бе вдигнала крака на дивана и поднасяше щедро гърдите си към устите на Макрон и Тисиос. Те развързаха препаската ѝ, но вместо да я свалят, хванаха двата края на плата и започнаха да го дърпат нагоре-надолу по таза ѝ, като го вкараха между набъбналите ѝ срамни устни. Развеселена и възбудена, огнената червенокоска се изправи на дивана, чувствено разтвори ръце, разкривайки митично красивото си голо тяло пред гостите, и започна да движи бедра в темпото на музиката, което музикантите все повече забързваха.

– Друзила! Ти си по-красива от Венера! – възкликна възрастен сенатор от дивана си.

– Ти си истинската императрица на любовта! – обади се след него друг сред радостните възгласи и жарките коментари. Гостите от съседната зала станаха и се струпаха под арките, за да гледат изпълнението на Друзила.

– Хайде, танцувай за нас, богиньо! – извика Скавър и хвърли цветни листенца по пода, като така подкани и останалите гости да направят същото. Друзила облиза показалеца на дясната си ръка и го размаха пред устните си, с което искаше да каже "не".

– Вече имам уговорка с Купидон и Марс – заяви тя и погали по главите Тисиос и Макрон, коленичили до двата ѝ крака.

– Не! Не! – извика Катег и заудря ръце в гърдите си.

– Сърцето на Катег ще се пръсне от чара ти, Друзила! – възкликна Скавър и застана на колене на дивана си зад Катег, като хвана младия сенатор, сякаш той всеки миг щеше да умре. Като чу името на Катег, Друзила осъзна, че той е член на опозицията от бони, но тъй като досега не го бе срещала, искаше да му покаже колко презрително може да се държи една принцеса от Юлиите към политическата враждебност.

– И какво предлагаш да направим, за да не позволим Рим да загуби един от своите благочестиви граждани? – попита Друзила, като се галеше по пъпа.

С бързо кимване, останало незабелязано за останалите гости, Макрон даде знак на Катег, че е добре дошъл.

Хипнотизиран от сластната буйност на триъгълника от червени косми, който Друзила започна да поглажда, за да достави удоволствие на почитателите си, Катег скочи от дивана си, мушна едното си коляно под лектус медиус и я погледна от долу на горе.

– Нека докосна скъпоценностите ви, прекрасна Друзила, за да уверя останалите, че не сте видение, пратено от Морфей! – извика младият сенатор.

Друзила се усмихна. Макрон даде знак на факлоносците да се приближат.

– Тъпо извинение, Катег – каза знойната принцеса, чието тяло грейна под светлината на пламтящите факли. – Но днес искам да съм щедра.

Тя раздвижи бедра, разтвори крака и леко приклекна.

Хипнотизираният Катег погледна вулвата ѝ и в ума му нахлу водовъртеж от емоции, видения, спомени, желания, аромати и звуци. Минало, настояще и бъдеще се сляха в единствена вибрация, която отекна право в душата му.

– Хайде, докосни ме – каза тя с глас, който му се стори, че идва право от небесата над Олимп.

– Докосни я! – извика Скавър от дивана си. Останалите гости също го насърчиха.

Макрон и Тисиос хванаха ръцете на окаменелия Катег и ги поставиха на тялото ѝ.

В транс сенаторът започна да трие с отворените си длани корема ѝ, да си играе с пъпа ѝ, след това ги премести по-надолу и ги зарови в къдрите ѝ, като опипваше таза ѝ и галеше срамните ѝ устни. Тогава ръцете му затрепериха и после замръзнаха.

– Хайде, продължавай – подкани го тя, щом забеляза колебанието му.

След дълга въздишка, пропита с неверие за дара, който щеше всеки миг да получи, той бавно пъхна пръст между срамните ѝ устни. Тя приклекна още малко. Катег размърда пръста си във влажната ѝ утроба и усети набъбналата ѝ лигавица. Когато тя се притисна надолу, сенаторът се пресегна още по-надълбоко и напипа коничната форма на шийката на матката ѝ. Затаи дъх, наелектризиран от този допир, който Друзила правеше още по-плътен, като клатеше таза си напред и назад. Увеличаващият се прилив сокове беше умопомрачителен. Катег извади пръста си и облиза секретите по дланта си, като я гледаше в екстаз.

Макрон подаде на Друзила потир с вино. Тя бавно започна да го разлива по корема си. Всички в залата затаиха дъх. Катег отвори уста и пое алените струйки, които капеха от нея. Тя разтвори окосмения си венерин хълм, а след това и малките си срамни устни и му показа клитора си. Сърцето му щеше да се пръсне. За малко да припадне. Изви очи, сякаш кървавочервеното връхче на плътта ѝ го прониза право в зениците и го ослепи.

– Ближи го – заповяда тя.

Музикантите засвириха много бързо. Изпълненият с обожание Катег близа съкровището ѝ за кратко, след това започна да го гризе леко, усещайки възбудата ѝ.

Скавър и останалите сто и трийсет гости, които лежаха по диваните около стените на трапезарията, и струпаните под арките хора стояха буквално като омагьосани и я гледаха с блеснали очи, изпиваха с поглед тялото ѝ, опитваха се да надничат и към това, до което Катег беше най-близо. Друзила се държеше като пълна ексхибиционистка и даваше най-доброто от себе си заради Макрон, Тисиос и останалите запленени зрители. Когато се увери, че всички са останали без дъх и чакат следващия ѝ ход, тя сложи неочакван край на представлението с Катег.

– Това ти е достатъчно – каза блестящата принцеса. И плесна с ръце.

Сред бурните аплодисменти на всички зяпачи се появиха дванайсет сирийски танцьорки, засноваха около Катег и после го изблъскаха от Друзила и го върнаха обратно на дивана му. Предадоха го в ръцете на две оскъдно облечени куртизанки, които приветстваха героя покорител със сластни целувки, облизвайки остатъка от соковете на Друзила от ръцете и устните му. Скавър беше толкова възбуден, че бе накарал млада куртизанка да му прави фелацио през цялото време на спектакъла на Друзила.

Подрънквайки с малки цимбали, закачени за пръстите им, сирийските танцьорки кършеха снаги, поклащаха дългите си черни коси, огромните си обеци и златни огърлици, вдигаха ръце и друсаха гърдите си, покрити само с красива прозрачна тъкан. Полюляваха ханшове в майсторски танц, движеха се из трапезарията, заобикаляйки диваните, и предлагаха на гостите да докоснат прекрасните им тела, а музикантите се надсвирваха около тях. Тайнството на римския пир достигаше най-вълнуващата си връхна точка. Мъже и жени, семейни и несемейни, куртизанки и конкубини, сенатори и благородници, млади и стари се групираха по двойки, тройки или по-големи конфигурации с единствената цел да почетат боговете и домакините си, като споделят радостта на плътта независимо от ранга и положението си.

Друзила легна отново върху възглавниците на лектус медиус и прегърна двамата си приятели.

– Бяхте прекрасна, принцесо – възкликна Тисиос и целуна ръцете ѝ.

– А ти какво мислиш, Мак? – попита Друзила, все още задъхана от възбуда след провокативното си поведение.

Въпреки че черната четина, покриваща цялото тяло на Макрон, отвращаваше изтънчения ѝ ум, тя се възхищаваше на политическите му дарби. Всъщност Катег беше най-яростният противник на Макрон във всеки сенаторски вот и дори се твърдеше, че е организирал опозиция срещу градските магистрати, назначени от Макрон в качеството му на началник на щаба. Като подкрепи безпрецедентната ѝ демонстрация с Катег, той показа, че уважава младия сенатор и е готов да подели безценната си плячка с него – умен ход за заздравяване на политическите връзки между сената и двореца. Друзила осъзна, че ролята ѝ на примамка в тази заплетена държавническа интрига може да увеличи личната ѝ власт през следващите седмици, и затова първоначалното ѝ отвращение от неизбежното сношение с Макрон се превърна в жажда за мощната му прегръдка, с която засвидетелстваше, че оценява интелигентността му.

– Никога не съм те виждал да проявяваш толкова ентусиазъм, Друди.

Тя коленичи до Макрон и започна да си играе с космите по гърдите му и с русите къдри на Тисиос, който лежеше до пълководеца, целуваше го по врата и гледаше влюбено Друзила.

– Развълнувана съм, Макрон. Гордея се с успеха, който днес брат ми постигна пред съвета и с народа на Рим. Трогната съм от твоята непоколебима лоялност, от невероятната работа, която свърши и все още вършиш, за да осигуриш единодушна подкрепа за цезаря, за нашите планове и за величието на империята.

– Да не си решила да влизаш в политиката?

– Разбира се. Аз съм от рода на Юлиите, такава е съдбата ми. Но сега съм просто млада жена, възбудена от животинската ти кожа и от двете ти глави, – Каза последното с изкусителна усмивка, като докосна първо челото му, за да покаже, че има предвид ума му (на латински mens) и след това пениса му (на латински mentula, което означава "малък ум").

– Тази може да те нарани, Друзила – каза Макрон, когато тя стисна еректиралия му пенис в основата и от това главичката набъбна и стана морава.

– Чудя се защо не смятат тази глава за основна – отвърна принцесата.

Засмяха се. Тя се отпусна на лектус медиус до Тисиос и Макрон и се отдаде на насладата от техните целувки, ухапвания, опипвания и стонове, които издаваха, докато правеше фелацио и на двамата – на голямата ментула на римлянина и на малката "флейта" на гръцкото момче.

Със сексуалните чувства на Друзила обаче имаше проблем.

Тя обичаше да се забавлява с мъже и жени, но... въпреки удивителния си опит, никога не бе изпитвала истински оргазъм! Често достигаше високи нива на генитално удоволствие, овлажняваше се обилно, особено когато брат ѝ правеше кунилингус с присъщите му жар и постоянство, но това, което чувстваше, не можеше да се сравни с експлозивните върхове на братовчедка ѝ Месалина. За да опознае границите на женствеността си, Друзила се сношаваше с много надарени мъже и с такива, които можеха да я любят дълго, без да стигнат до еякулация. Понякога се преструваше на проститутка и караше неколцина да я "изнасилят" заедно. В някои случаи стигаше на ръба на оргазма, но никога не успяваше да освободи напълно енергията, която се надигаше в нея.

Имитираше живописните оргазми на Месалина и се научи да заблуждава, че и тя ги изпитва, за да задоволи брат си и другите си любовници. По време на половия акт знаеше как да стене, да моли, да притиска таза си към партньора, да го прегръща, да се увива и сгушва в него, да трепери, да вика, че свършва, познаваше цялото изкуство на правенето на любов. Да имитира висшата експлозия на сетивата, за нея се превърна в такъв навик, че нямаше представа как се прави секс по друг начин. Започна да си мисли, че като се прави, че изпитва оргазъм, наистина го изпитва, но дълбоко в себе си се страхуваше, че един ден някой от любовниците ѝ ще разкрие срамната ѝ преструвка въпреки удовлетворението, което мнозина мъже получаваха, когато имаха достъп до сластното ѝ тяло и се разтапяха в прегръдките ѝ.

Тази вечер с Макрон и Тисиос Друзила се чувстваше много добре и не мислеше за нищо друго, освен за насладата от физическия контакт с телата им, триенето на кожата им в нейната, за хилядите удоволствия, които човешките същества могат да си доставят чрез сетивата си и химията, получавана в резултат на това. Гледаше как Макрон и Тисиос се целуват и галят навсякъде, как младежът се наслаждаваше на силата и косматите прегръдки на по-възрастния си любовник. Той пък се радваше на кадифената му разцъфваща мъжественост. И двамата бяха възбудени от любовта, която изпитваха един към друг, и от Друзила, която се увиваше около тях, милваше ги и ги целуваше навсякъде.

Когато стоновете на Тисиос подсказаха, че е близо до екстаза и аналното му отвърстие започна да се разширява, подканяйки лакомата уста на Макрон, неговия език и пръстите му, Друзила помогна на едрия мъж да обладае момчето, като постави Тисиос в скута му и бавно го надяна на еректиралия му член. Макрон стисна тънкото гладко тяло на Тисиос в големите си прегръдки и се отдаде на насладата от тласъците на хубавите му като праскови задни части върху корема му и на проникването си в трепкащия ректум на момчето. "Флейтата" на гръцкия ератос (млад любовник на по-възрастни мъже) набъбна в чувствителните ръце на Друзила, след това между устните ѝ. Тя започна да свири на божествения инструмент на Ерос, като го поемаше дълбоко в устата си и щипеше малките му зърна, за да увеличи възбудата.

Той дишаше тежко, стенеше и бъбреше сладостни безсмислици на двамата си любовници, яздеше ерекцията на покровителя си, сграбчваше Друзила за косата и все повече губеше свяст, отдавайки и на двамата напъпилото цвете на младостта си. Изведнъж през тялото му премина спирала от надигащи се емоции. Друзила усети вкусните пулсации на оргазма му и започна да го смуче все по-бързо, докато "флейтата" му изсвири най-високия си тон и изстреля неочаквано сладкия сок на любовта в устата ѝ.

Макрон продължаваше да стиска здраво Тисиос в прегръдките си, хапеше врата и раменете му, за да го накара да свърши отново и отново, масажираше изстрелващия секрети пенис на любовника си до устата на Друзила, усещаше как спазмите на неговия ератос се предават и на собственото му тяло, но се въздържаше да стигне до пълно освобождаване, тъй като бе завладян от ярката личност на Друзила и искаше да запази за нея най-силната енергия на своята страст. Докато Тисиос все още се гърчеше в последните тръпки на оргазма си, очите на Макрон и Друзила се срещнаха и се пронизаха. Тя знаеше какво става в главата му и изтръпна като жена, покорена от магията на съблазняването.

Без да разваля очарованието на момента, тя бавно се приближи към суровото лице и грубата му като на Самсон глава. Той я сграбчи и я целуна страстно. Тисиос взе мокър парцал и почисти пениса на Макрон, след това го облиза много внимателно, тъй като знаеше, че се кани да обладае най-красивата жена, която някога бе виждал.

А тя беше благородна белокожа и червенокоса хубавица, талията ѝ бе притисната между мускулестите бицепси на огромния мъж, бе засмукала устата му като жива вендуза, подръпваше дългите му черни косми, сграбчваше твърдия му като стомана еректирал пенис, дращеше косматите му тестиси, разтваряше крака и триеше вулвата си в бедрата му, като го мокреше с неспирния си прилив на сокове и го караше да почувства, че е готова да я обладае и да я люби, както Венера бе отредила не само за принцесите от Юлиевия род, но за всички жени на света.

Макрон и Друзила бяха толкова възбудени от всичко случило се преди това и от внезапния прилив на привличане един към друг, че и двамата вече нямаха нужда от допълнителната любовна игра, а искаха да стигнат до същинското сношение. Той беше постигнал с нея това, което бе искал – беше я подчинил, тя бе готова да му се отдаде, повдигаше разкошно окосмения си таз, за да достигне доминиращия обелиск, взираше се в него с отворена уста и тежко задъхана.

– Какво да те правя, момиче?

– Сграбчи ме силно и не ми давай време да мисля – промърмори, едвам дишайки, Друзила.

Те се прегърнаха и зацелуваха като полудели. Той бавно вкара ментулата си в нея и остана така, без да помръдва, като ѝ даде време да свикне със собствените си усещания. След това започна да блъска умопомрачително, бързо, после бавно, след това пак бързо, дърпаше я за косата, хапеше я за брадичката и шията, преобръщаше я, влизаше в нея изотзад, после вдигаше единия ѝ крак ѝ проникваше отдолу, въртеше здравия си член в нея, силно, после още по-силно, тласък след тласък. Триенето и удоволствието от дивия акт предизвика мощен прилив на кръв към гениталиите ѝ и изпразни мозъка ѝ от всякакви мисли.

Друзила отвърна, като позволи на вродената ѝ страст да я завладее. Никога преди това не бе изпитвала такова пълно физическо удоволствие. Но освен силната сексуална връзка помежду им, въодушевляваше я желанието ѝ да прекрачи границата. Ала стигна много надалеч, но отново не и до мечтаната връхна точка. Като усети, че Макрон се приближава до собственото си освобождаване, тя автоматично започна да се гърчи и да го притиска по-силно, предлагаше му се, стенеше, виеше и крещеше, преструваше се, че изпитва най-силния оргазъм на живота си. Беше много убедителна, но не достатъчно за изпечен женкар като Макрон.

Той спря тласъците си и без да вади твърдия си член от нея, покри устата ѝ с длан, за да я накара да спре. След това даде знак на Тисиос да вземе един от черните индийски шалове, захвърлени покрай дивана. Момчето подаде шала на Макрон и разбра какво следва. Приближи се към Друзила и я загледа, докато Макрон бързо връзваше шала около шията ѝ. Тя отвори широко очи, опитвайки се да се освободи, но двамата я притиснаха надолу. Обездвижена и неспособна да помръдне от кръста нагоре, тя започна да повдига и спуска таза си и усети как еректиралият член на Макрон докосва шийката на матката ѝ. Те опънаха шала. Друзила усети, че се задушава. Представата как Макрон души император Тиберий нахлу в главата ѝ на мига, но в очите ѝ не се четеше боязън, тъй като страхът от смъртта не беше нещо, което често измъчва римляните, особено благородните патриции, възпитани в стоицизъм още от детство. Като държеше единия край на шала, а другия бе предал на Тисиос, Макрон продължи с тласъците, затягайки бавно примката около шията ѝ. Гръцкото момче, за което това опасно преживяване не беше ново, я следеше внимателно и ѝ казваше да се отпусне.

Все по-силното задушаване предизвика странни усещания във вагината ѝ, сякаш пристягащият се шал караше и гениталните ѝ лигавици да се притискат все повече към пулсиращата ерекция на Макрон. След секунди пребели очи и сякаш ослепя.

Щеше да умре всеки миг!

От всички точки на тялото ѝ се стрелна жизнена енергия и се насочи към утробата ѝ. Всичко в нея замря, с изключение на едно-единствено неизпитвано досега чувство, което трептеше не в мозъка ѝ, а само в половия ѝ орган. Макрон продължи с все по-бързи и отривисти тласъци. Изведнъж усети множество контракции да изстискват пениса му.

– Пусни! – заповяда на Тисиос.

Момчето бързо развърза шала от шията на Друзила и веднага започна да ѝ прави дишане уста в уста. Тя се свести, но контракциите продължаваха. Пое дълбоко дъх. След това осъзна, че Макрон влиза в нея на мощни тласъци и че тя за първи път в живота си бе стигнала до върха! Извика съвсем наистина, тялото ѝ се тресеше от конвулсивния прилив на енергия, обвиваше крайниците си около косматото тяло на Макрон и се рееше нависоко, стигаше до границата на смъртта, "малката смърт", за която се твърдеше, че се управлява от Дионисий, бога на екстаза.

Няколко от сирийските танцьорки продължаваха да забавляват гостите с танци, а останалите момичета бяха примамени от богати благородници на техните дивани с обещание за златни монети и вече играеха палави игри, смееха се и пиеха. Катег и Скавър, макар и ангажирани с куртизанките, хвърляха по някой поглед от своя си лектус медиус към прегърнатите и любещи се Макрон и Друзила.

– Чудя се защо го правят пред очите на всички? – попита мрачно Катег.

– Зов на природата, глупако – отвърна Скавър. – Същата, която те запрати в краката ѝ да ѝ целуваш кунуса сякаш е извор на живота.

– Не бъди толкова наивен, Скавър. Природата няма място в цезаровия палат. Всичко е политика.

– В такъв случай и ти имаш шанс да я докопаш – каза Скавър разсеяно, докато си играеше със зърната на своята куртизанка.

– Какво имаш предвид? – попита Катег внезапно развълнуван.

– Можеш да размениш вота си против магистратите на Макрон срещу една нощ с нея.

– Вотът на Катег не се продава – отвърна му младият сенатор и вирна гордо брадичка.

– Хмм. Погледни големите ѝ гърди, дългите крака, идеално заоблените ѝ задни части, гъстия червен триъгълник... – прошепна изкусително Скавър в ухото на приятеля си. Катег се взря в Друзила, която страстно се гърчеше на възглавниците на лектус медиус, прегърнала Макрон и Тисиос.

– Говори се, че е фригидна – отбеляза Катег и изглеждаше точно като лисицата, която казала, че гроздето е кисело в баснята на Езоп.

– Твърде невероятно ми се струва, като се има предвид потеклото ѝ от Юлиите, което стига чак до Венера – опроверга го Скавър.

– Имам информация от първа ръка.

– Ами... защо не провериш достоверността на информатора си?

Привлекателна перспектива. Катег си загриза ноктите и си представи как прегръща тялото на Друзила и я проверява цяла нощ, не защото се съмнява в еротичните ѝ умения, а защото може да е щастливецът, който да запали фитила.

В третата трапезария, претъпкана със сто и петдесет гости, забавляващи се с не по-малък ентусиазъм от висшите сановници, Лесбия и Агрипинила получиха лаврови венци и бяха обявени за царици на пира.

Вечеряха на лектус медиус заедно с приятелите си: Лесбия с Апелий, млад актьор, а Агрипинила с Евтикий, любимия водач на колесници на Калигула. Другите млади мъже се местеха безразборно от диван на диван, лудуваха, смееха се, напиваха се, играеха на зарове, залагаха за момичета, флиртуваха с младите куртизанки, разсъбличаха красиви робини, гледаха акробатите, музикантите и танцьорите. Също като мъжете, и момичетата бяха свалили дългите си дрехи и се радваха на остатъка от празненството само по копринени субвести (долни туники) или по гръцки хитони, или просто обвити в шарени воали.

Апелий и Лесбия ядоха много малко от основните ястия. Говориха си сладко за гръцките комедии и латинската поезия. Преди няколко вечери Апелий бе играл главна роля в "Едип цар" на Софокъл в дворцовия театър. Тогава Лесбия го бе посетила в кабината му и двамата доста се харесаха. Размениха си дълги целувки, след това Лесбия се върна тичешком в покоите си с биещо до пръсване сърце, като галеше устните си цяла нощ, да удължи усещането за вкуса и дъха на Апелий.

Агрипинила, която бе доста по-пряма и по-малко сантиментална от по-малката си сестра, яде и се забавлява не само с Евтикий, но и с други любовници и приятели сред патрициите. Метел Габиний и Публий Сертик, и двамата преминали шестнадесет години – възрастта, в която римските момчета официално навършват пълнолетие и получават тога виримус, дрехата символ на тяхната мъжественост. Двамата младежи бяха страстни поддръжници на гръцкия отбор по надбягване с колесници и подкрепяха неговата звезда Евтикий, който бе печелил не едно надбягване.

Габиний и Сертик бяха красиви, добре сложени и горди и Калигула ги бе взел за свои "скаути" – група от триста млади мъже, патриции и плебеи, верни до смърт на новия император. Те получаваха различни задачи, не само приятни, като да обикалят италийските конюшни и да търсят най-добрите расови коне, да наглеждат обучението и тренировките на водачите на колесници, да организират поддръжниците на Зелените, но също така и някои по-пиперливи, като например отравяне на конете на противниковия Син ескадрон, подкупване на водачите на колесници, уреждане на залагания, бой с поддръжниците на противниковия отбор извън Циркус Максимус и дори пребиването им с тояги и ножове в улични войни, понякога превръщащи се в кървави бани.

След основното ястие на лектус медиус стана още по-населено, тъй като се присъединиха общи приятели, момчета и момичета, които на висок глас замисляха бели с Агрипинила, търкаляха се един върху друг, целуваха се, докосваха се и игриво демонстрираха прелестите си. Раздразнени от целия този хаос, Лесбия и Апелий се измъкнаха в дъното на дивана и се скриха под големите шалове и възглавници. Тя го целуна и усети същата искра като първия път. Той развърза малката ѝ препаска и започна деликатно да облизва гладката свежа повърхност на обезкосмената ѝ кайсия, като в същото време я опипваше, а тя галеше пениса му с треперещи ръце. Поиграха си така известно време, но не дълго, защото и двамата нямаха търпение да правят любов. Но точно когато нежното им общуване ставаше все по-интензивно, Агрипинила мушна глава под възглавниците и шаловете и спря сестра си.

– Нали имахме уговорка, сестро? – попита тя и мушна Лесбия с пръст в рамото. Момичето прегърна Апелий, за да запази ерекцията му вътре в себе си.

– Остави ме на мира... – простена тя замечтано.

– Хей! Да не си си загубила паметта? – продължи Агрипинила и обърна лицето на сестра си към своето.

– Какво?... Играта? – отвърна Лесбия с въздишка.

– А какво друго? Чукане със слон?!

– Не може ли да изчакаме още един час?

– Не ме разсмивай! Той няма да го задържи вдигнат повече от минута.

– По-спокойно, Агри – намеси се Апелий. – Мога да ти го навра в задника и да те разходя така по Сервиевите стени преди да ми падне.

– Моля те, Апи – промърмори Лесбия. – Не говори така със сестра ми.

– Съжалявам, скъпа – отвърна Апелий и целуна нежно Лесбия. – Каква е тази уговорка?

– Не ти влиза в работата, комедианте – сопна се Агрипинила безцеремонно и го блъсна далеч от Лесбия, след това сграбчи сестра си за ръката. – Хайде, да вървим!

– Почакай ме, любов моя – каза Лесбия и целуна Апелий по бузата. – Скоро ще се върна.

Агрипинила я издърпа от прегръдките на младия актьор и я бутна през завесите в дъното на лектус медиус, последва я и изчезна след нея.

Развеселените от алкохола младежи ставаха все по-шумни с всяка нова глътка, с всяка шега, всички пищяха и се смееха, а по диваните и по пода се виждаше все повече гола плът.

Насред този пандемониум двама факлоносци пристъпиха напред и размахаха факлите си, за да принудят младите хора да се върнат по диваните си. Музикантите засвириха дълъг туш.

Сред буря от аплодисменти от дъното на помещението към разчистеното място се втурнаха неузнаваемите Агрипинила и Лесбия с конски маски от фина мед на главите. Стройните им тела бяха увити в копринени ленти – Лесбия в сини, а Агрипинила в зелени, като всяка представляваше кон на един от двата основни противникови ескадрона в Рим. Илюзията се допълваше от перуки и опашки в съответните цветове. Всеки "кон" стискаше по един камшик за езда в дясната си ръка.

Докато из залата отекваха възгласите на преобладаващите почитатели на Зелените, двете момичета накараха един вестоносец да обяви през рупора, че ще играят нова игра, която се казва "Откъсни опашката", за да разберат кой отбор ще получи първенство през идващата година. Правилата бяха прости, нямаше да ползват ръцете си, нито целенасочено да установяват телесен контакт. Само с помощта на камшика "конете" трябваше да се опитат да откъснат опашката на противника и първият, който докопаше "трофея", щеше да бъде обявен за победител.

"Откъсни опашката" започна. След няколко минути преследване по разчистения под всеки от "конете" се опита да нанесе съкрушителен удар на противника си. Тълпата, в която почитателите на Зелените бяха две трети, а на Сините само една трета, ги насърчаваше с оглушителни викове, чуваха се възгласи като "Оооо!" и "Ааааа!" всеки път, когато някое от момичетата избягваше замахването по опашката, а го посрещаше с облеченото си с цветни ленти тяло. Младият вестоносец вече се бе превърнал в рефер и следеше внимателно дали се спазват правилата.

Накрая по-ниският и по-слаб кон (Лесбия), възползвайки се от по-голямата си пъргавина, се завъртя около зеления играч (Агрипинила), шибна с камшика зелената опашка на сестра си и я свали! Но докато Лесбия се опитваше да грабне поваления трофей и да го вдигне в знак на победа за ужас на Зелените и радост на Сините, Агрипинила скочи зад нея и свали от гърба ѝ синята опашка! И двете момичета сграбчиха и вдигнаха трофеите си едновременно.

Вестоносецът обяви и двете за победителки и те затичаха наоколо, размахвайки спечелените опашки, шмугнаха се в тълпата, покрай протегнати ръце на момчета и момичета. Цветните ленти бързо падаха и под тях се показаха кожените ремъци, които преди това бяха държали опашките. Но принцесите не успяха да направят и едно кръгче голи! Бяха сграбчени от поддръжниците на противниковия отбор, занесени на два дивана и гъделичкани, докато не пуснаха трофеите си.

В последвалото меле Агрипинила нямаше нищо против да прави набързо секс с двама от най-горещите привърженици на Сините. Лесбия се опита да откаже, но група Зелени, момчета и момичета, я притиснаха и започнаха да я целуват, гъделичкат, хапят и облизват навсякъде. Сред тях бяха Габиний и Сертик. Щом научи какво се случва с Лесбия, Апелий започна да скача от диван на диван и накрая се хвърли във вплетената група и издърпа Габиний точно когато той се канеше на проникне в нея.

Изведнъж някой извика, че Друзила танцува гола върху дивана си в съседната зала. Всички младежи се завтекоха и се струпаха около разделителната арка, за да гледат представлението на принцесата и Катег. Апелий и Лесбия останаха сами, усмихнати и опитващи се да овладеят дъха си. Прегърнаха се, целунаха се радостно и отново се впиха един в друг.

– Страхотна игра, Лесбия – каза Апелий. – Ти ли я измисли?

– Ами, да... аз и сестра ми. Написахме правилата и проектирахме костюмите. След това накарахме нашите занаятчии да направят медните маски, перуките и камшиците, както и ремъците и опашките. – Лесбия разкопча ремъците си и взе зелената опашка, която бе останала на дивана. Показа ги на Апелий. – Виждаш ли, опашките трябваше да са свързани с ремъците с метална пластина, която да е достатъчно здрава да ги държи по време на галопа и движенията, но не чак толкова, иначе няма как да свалим опашката с камшика и да спечелим играта.

– Сигурен съм, че ще стане много популярна игра.

– Доволна съм, че на теб ти харесва – каза тя и го погледна влюбено.

– Искаш ли да отидем при другите да гледаме Друзила?

– Не. Да отидем в моите покои.

Апелий взе Лесбия в прегръдките си и я понесе към дъното на трапезарията под многозначителните погледи на робите, които се грижеха за разчистването на създадената бъркотия.

Призори Калигула се събуди в личната си спалня.

Като повечето видни римляни той не бе свикнал да спи повече от три или четири часа на нощ. А тази нощ дори по-малко, но това не попречи на мозъка му да се фокусира веднага върху задачите от императорския съвет. Междувременно гледаше спящата Ения и за миг се зачуди дали някога пак ще прави любов с нея. Невъзможно, помисли си. Въпреки че бе наистина страстна и хубава, не си падаше по повтарянето на секса с една и съща жена.

Взе една сребърна кана, наля половин литър изворна вода в бокала и я изпи. Навик, какъвто имаха всички римляни – да пият много вода веднага щом се събудят. Надяна чиста тога, прибра малката кутийка с останалите мушички, отключи вратата и на пръсти излезе от спалнята. Четирима освободени роби, които му служеха за лични секретари, и две робини го чакаха отвън. Поздравиха го и го последваха, когато тръгна пъргаво по коридорите, приветстван от дежурните преторианци.

Докато робините му приготвяха ваната в покоите му, Калигула излезе на източния край на терасата си, за да наблюдава изгрева и да се моли на боговете. След това зави зад ъгъла и мрачно погледна към Тухления хълм. Втренчи поглед в двореца на крал Тюдор и си представи Ладиса, която щеше да живее там с баща си само още един ден. Знаеше толкова малко за нея, но не искаше да научава нищо от втора ръка. Тя наистина го привличаше. Политическите изгоди бяха стратегически важни. Но мисълта да я притежава след сватбата беше изключително възбуждаща.

Какви ли малки мръсни игрички ще може да играе с нея? Колко ли страстно ще се влюби в него? Дали беше вярно, че бритите са горещи над кръста и хладни под него? Засмя се... Каквато и да се окажеше, винаги можеше да ползва малките мушички, за да я побърка... Отново се засмя. След това пое дълбоко дъх, протегна се с чувство на лична удовлетвореност и изхвърли от главата си спомена за Ения.

Върна се за топлата вана и да размишлява върху важната работа, която трябваше да свърши днес, както бе планирал да бъде и през всеки ден от неговото владичество в името на величието на империята.