Лейди КАЛИГУЛА

13.

През юни предната година – Annum DCCXC ab Urbe condita (= 790 след основаването на Рим, която по-късно ще бъде отброена като 37 г. сл. Хр.), Агрипинила бе сгодена за по-възрастния си братовчед Домиций Ахенобарб, брат на Домиция Лепида, майката на Месалина.

Младата принцеса от Юлиевия род нямаше никакви чувства към помпозния Ахенобарб, който преди пет години беше консул на Рим. Не бе разменяла повече от няколко думи с него, да не говорим за целувки или някакъв друг вид споделена интимност. Като патриарх на Юлиите Калигула имаше правото, а и отговорността да се погрижи сестрите му да се омъжат за подходящи благородници, които обаче да не се месят в личния живот на момичетата, а и да са готови да се оженят за тях бързо.

На частната годежна церемония Агрипинила дочу как Калигула говори за баща им Друз Германик и за първи път разбра, че той е умрял в Антиохия на тридесет и три години през 772 г. (= 19 г. сл. Хр.) Всички, както и тя самата, знаеха, че е на четиринайсет, а сестра ѝ Лесбия на тринайсет. Агрипинила започна да пресмята годините от официалния римски календар и стигна до извода, че Друз Германик, героят на Рим, когото смяташе за свой баща, е бил мъртъв години преди нейното раждане и следователно с Лесбия имаха друг баща, а не този на Друзила и Калигула.

Но Агрипинила все още помнеше майка си Агрипина Старата, дъщерята на Август, както и почестите, любовта и уважението, които тя получаваше от двата клона на Юлиево-Клавдиевата династия, докато император Тиберий не я заточи на остров Пандатария (край Неапол) по неясни обвинения в предателство. Това стана, когато Агрипинила беше на около шест години. С Лесбия, която тогава беше на пет, последваха майка си на острова, без да си дават сметка, че тя е наказана, тъй като живееха в разкош, отговарящ на сана им. Имаха няколко роби, които се грижеха за домакинството, слуги, които ги обслужваха по време на хранене, деца, с които да си играят, а за образованието ѝ се грижела частни учители. Калигула и Друзила идваха няколко пъти на острова. Агрипинила си спомняше, че тогава изпълнената с достойнство, но същевременно и любяща тяхна майка разказваше на всичките си деца за битките и триумфите на героичния им баща. И никой не се бе усъмнил, че всички те са заченати от Друз Германик.

След като научи предполагаемата дата на смъртта на баща си, Агрипинила реши, че сигурно годината е сбъркана. А и между четирите знатни деца имаше такава силна физическа прилика – всичките бяха високи и красиви, макар цветовете на косите им да бяха различни: Агрипинила беше брюнетка, Друзила – червенокоса, а Калигула и Лесбия – руси. Тя погреба дълбоко в съзнанието си неприятното подозрение, че е полусестра на останалите, и не каза нищо нито на Лесбия, нито на Друзила, нито на някой друг.

В деня след императорския банкет, на който с по-малката си сестра играха на коне, Агрипинила замина за няколко дни за Кампания (италианска провинция на юг от Рим), за да прекара Нова година с приятели и роднини, живеещи в Неапол и околността. Докато беше там, два дни преди Нова година, тя отиде съвсем сама до близкия град Кума и бе пусната в пещерата на сибила Амалтея, както се наричаха най-прочутите пророчици, които се наследяваха една друга от стотици години и които бяха направили Кума известен със своите оракули.

Когато излезе от пещерата на сибилата, Агрипинила едвам се държеше на краката си!

Това, което чу от Амалтея, беше достатъчно да я държи безсънна до края на живота ѝ! Тя не бе дъщеря на мъжа, когото мислеше за свой баща, но трябваше да промени датата на раждането си, за да се впише в родословното дърво, което смяташе за свое! Това прорицание беше доста странно, но не бе нищо в сравнение с изреченото от сибилата с гласа на бог Аполон.

– Ако смениш датата на раждането си – пророкува Амалтея, като размахваше ръце над главата си, – след дванайсет години третият ти съпруг ще бъде император на Рим и единственият ти син също ще стане император! Но синът ти трябва да е роден преди края на идващата година!

Цялата разтреперана и почти пред припадък, младата принцеса нареди на кочияшите си да я откарат незабавно обратно в Рим. Думите на пророчицата отекваха в ума ѝ през цялото пътуване. Амалтея потвърди съмненията ѝ, възникнали по време на кратката ѝ годежна церемония... Германик не ѝ бе баща! Въпреки спокойното и пресметливо поведение, което демонстрираше, Агрипинила се чувстваше сякаш целият ѝ свят се срутва над главата ѝ. Но какво имаше предвид пророчицата с това "да си смени датата на раждане"? Да не би да трябва да прибави пет-шест години към възрастта си, за да излезе, че се е родила преди смъртта на Германик? И как да стане това? Агрипинила знаеше, че ражданията на римските граждани се записваха в храма на Юнона на хълма Циспий близо до Субура, но никога не бе ходила там и не бе виждала акта си за раждане, защото на никого от жителите на Рим не му се налагаше да го показва никъде. Дали да отиде в храма и да промени годината си на раждане с някоя отпреди смъртта на Германик? Дали някой щеше да ѝ помогне да го направи? Твърде невероятно... Но тъй като осъзнаваше, че тази промяна бе условието за сбъдването на чудесното пророчество на сибилата, Агрипинила се почувства натоварена със свята мисия и реши да свърши тази работа, каквото и да ѝ струва.

След това започна да си фантазира за своята императорска предопределеност... Амалтея беше напълно сигурна във всяка своя дума, но Агрипинила потръпна: трябваше да забременее до няколко месеца, ако искаше да роди син преди края на следващата година. Освен това трябваше да се омъжи и разведе или овдовее два пъти, преди да се венчае за императора на Рим... Кой ли ще е баща на сина ѝ? Кой ли би могъл да е император след дванайсет години? Все още Калигула? Не... Обичаше да се занася с него, но как би могъл да се ожени за сестра си? Той със сигурност знаеше, че му е само полусестра, но пък смяната на рождената ѝ дата ще я направи негова истинска сестра.

Е? Ами... Калигула боледува сериозно през тази есен и вероятно наистина ще е мъртъв след дванайсет години. В такъв случай кой ще го наследи? Калигула нямаше синове в момента и дори да създаде много бързо наследник, той щеше да е прекалено млад, за да стане император в рамките на дванайсет години, и със сигурност прекалено млад, за да се ожени за нея. Трудна загадка ѝ бе поставила пророчицата. Но Агрипинила обичаше да разплита шаради и да предизвиква находчивостта си, за да предугажда вероятностите и шансовете при повечето обрати в краткия ѝ, но изпълнен със събития живот.

Колкото до бременността, Агрипинила беше много добре осведомена. Година по-рано тя си причини спонтанен аборт, като изпи ужасна отвара, приготвена от гръцки лекар, и след това се тръска върху специалния му гимнастически кон, докато се постигне желаният ефект. Тогава лекарят ѝ обясни, че трябва да избягва любовниците ѝ да се изпразват във вагината ѝ между шестия ден след менструацията ѝ и шестия преди следващата. Освен това ѝ обясни, че по време на този плодовит период оргазмът на жената увеличава с двайсет пъти вероятността след еякулация на партньора тя да зачене. И тъй като Агрипинила имаше редовен цикъл от 28 дни, тя успяваше след това да предотврати забременяването, но сега имаше нужда да роди син и съветът на лекаря стана доста ценен, макар и с противоположна цел.

Когато се върна в двореца, в ума ѝ започна да се оформя план. На втория ден от януари ѝ дойде мензисът и продължи четири дни. Тя пресметна фертилния период и стигна до извода, че за да забременее веднага, трябва да намери евентуалния баща на бъдещия римски император и да прави любов с него между 12-ия и 20-ия ден на януари.

Но кого да избере?

Сети се за Евтикий, е когото правеше секс от време на време, но го отхвърли. Избраникът трябва да е патриций от знатен род. Годеникът ѝ Домиций Ахенобарб? Изключено... Никога не би успяла да получи оргазъм с този надут пуяк. Прибави още няколко имена към списъка си, но никой не ѝ се струваше достатъчно подходящ. И освен това, трябва ли каже на партньора си за пророчеството на сибилата? Не... В никакъв случай!

Междувременно Агрипинила бе успяла да се сприятели доста с чичо Клавдий. Тъй като беше брат на предполагаемия ѝ баща Германик и цял живот се бе увличал по историята, той със сигурност знаеше, че тя не е зачената от брат му. И въпреки че не искаше да го пита направо за раждането си, щеше да се опита да го накара да се изтърве за нещо по въпроса. С тази цел в ума, Агрипинила отиде с него на надбягванията с колесници във амфитеатъра на Фламиний в чест на покойния Сервилий. По време на последвалото пиршество, дадено от конническото съсловие, тя помоли чичо си да ѝ разказва за успехите на брат му. Клавдий беше внимателен и изключително добре образован човек малко над четиридесетте, автор на внушителен брой книги за Пуническите войни и етруската история. Въпреки че накуцваше и заекваше, Агрипинила го намираше за много интелигентен и дори забавен, когато се опитваше да я дразни с въпроси за любовниците ѝ.

– На колко години мислиш, че съм, чичо? – попита го тя.

– Хмм... Ум-м-мът ти е като на т-т-трийсетгодишна, но т-т-тялото ти е к-к-като на т-т-тринайсетгодишна, така че сп-п-поред мен си на около д-д-двайсет и една.

– Може и да ги навърша, докато те слушам как ми разказваш врели-некипели, но съм на четиринайсет, чичо.

– О, н-н-наистина ли?

– Н-н-наистина! – подигра го тя с напълно сериозен вид.

– Ами... П-п-поздравлен-н-ния!

– Да ти го начукам, дърт пергиш... Спри да заекваш като идиот. Знам, че се преструваш, за да си пазиш гъза – прошепна му тя в ухото и го ощипа по задните части.

Той избухна в смях. Агрипинила определено беше умна, пряма и разглезена Юлиева потомка.

– Не гъза, Агри, а жалкия си живот – призна той шепнешком на ухото ѝ. – Но не казвай на никого, става ли?

– Всяка тайна си има цена, копеле – отвърна тя с хладна самодоволна усмивка. Клавдий се взря в пламналите ѝ черни очи, след това свали най-скъпия си пръстен с голям рубин и ѝ го подаде.

– Това стига ли? – попита, докато тя мереше пръстена, който успя да ѝ стане на палеца. След това го целуна набързо по бузата и приближи уста към ухото му.

– Много си щедър, чичо Клавдий – прошепна, – но искам истината освен това.

– Истината може да е тежка за преглъщане, скъпа Агри.

– Мога да се справя с всичко – отвърна тя със съблазнителен глас. – Дори с датите на римския календар.

Клавдий много добре разбираше какво ѝ се иска да знае, но му беше приятно да я кара да го моли.

– Щом те бива с датите, мила ми Агри, ще те наема за моя асистентка. Мразя дати... Те никога не съвпадат с логиката на събитията.

– Готова съм да се обзаложа, че помниш логиката на събитията през 772 (= 19 г. пр. Хр.), преди осемнайсет години, нали? – попита Агрипинила.

Чичо Клавдий пое дълбоко дъх.

– Помня, помня... – въздъхна той. – Никога няма да забравя смъртта на любимия ми брат. Друз Германик беше такъв велик римлянин, че можеше...

– Знаем какъв е можел да бъде – спря го Агрипинила. – Кажи ми съвсем накратко какво е правила майка ми в годините след смъртта му.

– Беше съсипана от мъка. За три години се оттегли в доброволно усамотение във вилата си край езерото Неми (на 25 километра от Рим). Никакви роднини и приятели не можеха да я посещават. След това сама дойде при мен. Беше много загрижена за двамата си синове. Друз Нерон беше на четиринайсет години, а Калигула на тринайсет. Тя знаеше, че те са следващите, които ще наследят Тиберий. Двете момчета вече живееха в Капри с императора, моя чичо.

– Ами Друзила и Ливила? – попита Агрипинила.

– Ливила беше на шест години, а Друди на четири. Майка ти беше в дълбок траур и повери двете си дъщери на майка ми Антония Младата. След това Ливила умря и...

– Добре, добре, това го знаем. Какво бе намислила майка ми, когато дойде при теб?

– Искаше да има още синове, в случай че Нерон и Кал починат млади, но не искаше да се жени от уважение към паметта на покойния си съпруг. Тя бе тогава само на трийсет и пет и много привлекателна. А аз бях на трийсет и три...

За миг в съзнанието ѝ проблесна мисълта, че е дъщеря на чичо Клавдий.

– Не се тревожи, Агри – каза той сякаш бе прочел мисълта ѝ. – Не съм ти баща.

– Тя помоли ли те?

– Не. Но тъй като баща ми получи удар, когато научихме вестта за смъртта на Германик, и цялата му лява половина се парализира, той направи мен патер фамилиас на рода. В това ми качество имуществото на Клавдиевия род, включително на покойния ми брат премина изцяло в мои ръце.

– О, значи си много богат, а, чичо?

– Да, но тъй като съм старомоден патриций, не пилея семейното богатство, което ще остане за законния ми наследник след смъртта ми с някои значителни добавки и без никакви загуби.

– Хмм, имаш ли синове, за които не знам?

– Не. Ако умра, без да създам син, брат ти ще стане патер фамилиас на Клавдиите и имуществото ще премине в негови ръце.

– Разбирам. В такъв случай Юлиевият и Клавдиевият род ще се слеят под ръководството на един-единствен патриарх, така ли?

– Точно така. Но да се върнем на майка ти. Тъй като бях неин патер фамилиас, тя поиска моето одобрение и съвета ми как да роди още синове. Помоли ме да ѝ помогна да си намери млад, здрав, красив и потентен мъж, силен физически, но от благороден произход, който да прилича на брат ми.

– И?...

– Ами, виж сега... Странни са обратите на живота.

– Не ми философствай. Кажи ми фактите.

– Седемнайсет години преди майка ти да дойде при мен с тази молба, баща ми Друз Клавдий бе направил незаконен син на една от конкубините си, млада римлянка, която държеше в една от резиденциите си. Три години по-късно майка ми научи за него. Накара да убият конкубината, но екзекуторите не успели да открият сина ѝ, моя полубрат. Когато Германик умря, баща ми ми довери тази тайна и ме накара да се закълна, че никога няма да разкривам самоличността му на никого. След това ми даде някои насоки и ме помоли да поразпитам и да разбера дали все още е жив.

– Намери ли го?

– Да. Най-напред подпитах семейството на конкубината и година по-късно открих, че тя е дала сина си на леля ѝ. Видях се с него, без да му казвам името си. Беше на петнайсет години, красив, силен като бик и много палав. Баща ми обаче не искаше да ядосва повече майка ми и нейното семейство, като признае официално син на конкубина... Но тъй като беше много болен и умираше, ми даде таен документ, с който в случай на крайна необходимост можех да дам на своя полубрат името на Клавдиевия род. След смъртта на татко, която настъпи скоро след това, открих, че на шестнайсетгодишна възраст незаконният син се е записал в армията и е пратен на северната граница.

– Той ли е баща ми?

Клавдий я погледна и бавно кимна. Агрипинила отвори широко очи и го целуна по голямото чело.

– Супер! Радвам се, че съм ти поне наполовина племенница. Как е станало?

– Когато майка ти дойде при мен за съвет, реших, че този младеж е идеален за целта. Конкубината беше убита, преди да каже на семейството си за връзката си с баща ми, така че нито момчето, нито някой друг освен мен знаеха чий син е. Тя реши да отиде до Опидум Убиорум – наскоро преименуван на Колония Агрипина, – където беше много щастлива със съпруга си. Там, под фалшиво име и като се правела на учителка, успяла да се срещне с младежа, който по онова време бил легионер и само на седемнайсет години.

– Как се казва?

– Ами... първото му име е Марк.

– Жив ли е още?

– Аха.

– Охо! Значи все още имам баща! – възкликна Агрипинила.

Клавдий поклати глава.

– Това е тайна, Агри. Никой освен мен не знае истината за зачеването ти.

– Хмм... А Марк не знае ли за мен?

– Не. Майка ти живя в прекрасна вила, предложена ѝ от губернатора на Горна Германия, но нае специална скромна къща за любовното си приключение.

– Влюбена ли е била в него?

– Да... От това, което ми писа, разбрах, че и младежът е бил влюбен в нея. Всеки път, когато не бил на служба, тичал към нейната къща, първоначално за уроци по история, литература и така нататък, а после... Е, бил доста потентен, точно каквото било необходимо на майка ти, за да си възвърне увереността в своята женственост. Сексът бил просто фантастичен. Тя изглеждаше по-млада от годините си и съвсем разбираемо Марк бил омагьосан от красотата ѝ. След пет месеца, когато бременността ѝ започнала да личи, тя му казала, че трябва да се връща в Рим, но останала затворена във вилата си и четири месеца по-късно, ти, мила Агри, си се появила щастливо в този странен свят, който всички споделяме засега.

– Колко ли е била разочарована, че съм момиче?

– Донякъде, признавам... Но остана в Горна Германия и поднови тайната си връзка с моя полубрат, когото започнах да опознавам доста добре от писмата ѝ. Няколко месеца по-късно отново забременя.

– Лесбия?

– Да. Но този път майка ти напусна Германия веднага щом новата бременност беше потвърдена. Върна се в Рим с теб и тогава те видях за първи път.

– Как изглеждах?

– Беше пищящо малко чудовище, което държеше да става на неговото още преди да навърши една година – каза Клавдий и я щипна по бузата. Тя игриво го удари по ръката.

– Внимавай, чичо Клавдий, чудовището може да хапе и до днес!

– Знам, Агри... Както и да е, майка ти реши да отпътува на изток, където имаше приятели от времето, когато беше още с покойния ми брат. Този път беше сигурна, че ще роди момче. Поверих те на майка ми Антония Младата, която вече отглеждаше Друди и Ливила, и с удоволствие прие да гледа и теб в палата си в Анциум. Сестра ти Юлия Ливила се роди на остров Лесбос шест месеца по-късно и затова всички я наричаме Лесбия.

– Какво е търсила майка ми на Лесбос?

Клавдий не отговори, но поклати глава, сякаш искаше да изтрие неприятен спомен.

– Разврат? – попита Агрипинила.

– Да – въздъхна Клавдий. – Не само на Лесбос, но и в много градове от източните провинции. Беше отхвърлена, защото роди още едно момиче и търсеше утеха в сексуални приключения, много по-крайни от тези на майка ѝ Юлия.

– Хмм... – изсумтя Агрипинила с одобрителна усмивка. – Кога се върна в Рим?

– Три години по-късно, през лятото на 780 г. (= 27 г. сл. Хр.). Вече бе навършила четиридесет години, но въпреки подвизите ѝ на изток все още беше красива и изглеждаше поне пет години по-млада.

– Защо е била заточена на Пандатария?

– Две години след като се върна в Рим, преторианският префект на Тиберий, Сеян, който манипулираше императора да го направи наследник на трона, измисли фалшиви обвинения в измяна срещу майка ти и първия ѝ син Друз Нерон, признат за пръв наследник на Тиберий. Чичо ми повярва на Сеян и прати Нерон на остров Понтия (днешен Понца в Средиземно море, край Анциум), а майка ти – на Пандатария. Нерон умря на Понтия година по-късно, вероятно е бил убит от хора на Сеян. Майка ти почина през 786 г. (= 33 г. сл. Хр.), четири години след като беше изселена. Мисля, че си била с нея тогава, нали?

– Не – отвърна Агрипинила. – Живеех с нея на Пандатария през повечето от тези четири години, но когато е починала, с Лесбия бяхме в Кампания. И двете бяхме много нещастни, особено след като един от по-големите ни братовчеди ни каза, че живеем на онзи остров, защото майка ни е изгонена заради предателство.

– Ужасни са кървавите борби за наследяването на трона сред шайката маниаци, заслепени от абсурдната идея, че като станат императори на Рим, ще получат безсмъртие.

– Ти искаш ли да станеш император? – попита Агрипинила. – В момента си пръв наследник на Калигула.

– Калигула е много способен, напредничав и отдаден владетел. Да знаеш, че е гениален. Обичам го дори повече от неговите скаути и му желая дълъг живот и много здрави синове. Колкото до мен, аз вече се обезсмъртих с книгите си.

– Но ако се случи някоя трагедия с брат ми, преди да създаде синове, ти ще станеш император на Рим дори против волята си. Това не е ли твой династичен дълг?

– Ами, ако нещо толкова невероятно се случи, ще изпълня дълга си и ще дам всичко от себе си... но дори не се замислям за такава възможност.

Агрипинила обмисли казаното от Клавдий и дълбоко в себе си се съгласи, че шансовете му да стане император са много малки.

– Дали някъде в Рим или Колония Агрипина се пази мой акт за раждане?

– Не, не е в Колония. Аз лично го внесох в регистъра на ражданията на римските граждани в храма на Юнона Луцина.

– Вписа ли името на баща ми?

– Не. Като патер фамилиас на майка ти имах правото да напиша, че баща ти е римски гражданин от благороден произход, когото познавам лично – което си е самата истина, тъй като баща ти е патриций от Клавдиевия род също като мен.

– И с Лесбия ли направи същото?

– Да. Написах точната дата и мястото на раждане и на двете, но използвах минало време, та да изглежда, че баща ви е починал преди да успее да ви регистрира самият той.

– Значи с Лесбия официално сме сираци?

– Аха... Но няма от какво да се боите. Всички млади Юлиево-Клавдиеви потомци ще наследят много имоти, злато, бижута и титли.

– Друзила знае ли, че сме ѝ полусестри?

– Никога не сме говорили за това. Не мисля, че се интересува от дати.

– Ами Калигула? Нали той ми е патер фамилиас?

– Вероятно знае, но това няма значение за него.

– Може ли някой да отиде в храма на Юнона и да разбере, че не съм дъщеря на Друз Германик?

– Достъп до регистъра на патрицианските семейства имат само патрициите, и то трябва да изтъкнат причина, за да го получат.

– Като каква например?

– Някакъв правен спор за бащинство, гражданство и най-вече за наследство. А не просто за да се намери неудобна информация за теб.

– Ти лично имаш ли достъп до регистъра?

– Предполагам, че да... Защо ме питаш?

– А, просто така. Проверявам... – сви рамене Агрипинила. – Не бих искала някой да разбере, че не съм дъщеря на прочутия римски военен герой.

След като проведе този дълъг разговор със своя "получичо", Агрипинила се почувства облекчена. Вече имаше ясна представа за ситуацията и продължи да крои плановете си.

Два дни след като стана свидетелка на невероятния успех на "Невинност срещу зло" в ложата на чичо Клавдий, намираща се срещу тази на Калигула, Агрипинила вървеше по осветените коридори и мраморните стълби на северното крило на двореца.

Беше облечена в къс пурпурен хитон, опънат плътно около тесния ѝ ханш, а на рамото грациозно бе преметнала чанта, пълна със свитъци. Юлиевата принцеса излъчваше едновременно чувственост и решителност. Дългите ѝ, леко криви крака, красотата на все още разпъпващото се тяло, хубавичкото ѝ личице, обрамчено с черни къдрици, пристегнати в сребърна панделка, и естествената елегантност на осанката ѝ привличаха възхитените погледи дори на батавските охранители, назначени от Калигула да пазят вътрешността на двореца.

Когато стигна до малката, но идеално оформена зимна градина в частните покои на чичо Клавдий, тя огледа огрения от слънцето пейзаж и забеляза една по-широка площадка под колонадата, обгръщаща бюстовете на Цезар, Август и Друз Германик, на която имаше голямо махагоново писалище с метални пирони, пейки и столове от същия материал, покрити с плоски възглавници. Старият црислужник, който я въведе, ѝ предложи да поседне там.

– Господарят скоро ще дойде при вас – каза той и се оттегли, без да се поклони. Агрипинила хвърли чантата си на писалището и няколко свитъка се изтъркулиха по махагоновия плот. След това седна на един от столовете, вдигна краката си на бюрото и размърда пръсти под лентите на сребристите си лакирани сандали.

Клавдий излезе тихо от всекидневната си, облечен в бяла вълнена туника с дълги ръкави със свитъци в ръце, и ѝ се появи в гръб. Спря се за кратко и се загледа в краката ѝ.

– Ако си дошла да ми помагаш за историческите дати – подхвърли, – по-добри си свали краката от писалището, скъпа.

Агрипинила лениво се подчини на молбата му, без да извръща глава, след това се загледа в него, докато той излизаше пред нея. Като всеки зрял мъж, помисли си, и той очевидно обичаше да има около себе си млади хора, готови да го слушат и да черпят от познанията му.

– Само се опитай да си по-малко педантичен, че знаеш каква слава ти се носи, чичо – отвърна му с обичайната си дързост.

– Аз съм просто старателен, безпристрастен учен дилетант, който не се интересува от мнението на другите хора, мила моя племеннице – уточни Клавдий, докато се настаняваше на пейката вляво от нея. Разви два от свитъците си и ги постави един до друг, за да сравни датите и събитията. Тя направи същото със своите свитъци и му помогна да направи списък с дати, отнасящи се за Пуническите войни. Клавдий твърдеше, че много от датите, цитирани от различни историци, си противоречат и трябва да се разглеждат като насочваща рамка, а не като твърда схема, поставящи събитията в безпрекословни календарни връзки.

След известно време Агрипинила забеляза, че очите на Клавдий често се отклоняват от писалището към краката ѝ, които тя нарочно поклащаше, за да разсейва възрастния мъж по време на скучното му научно изследване,

– Да не би да ми зяпаш чатала, а, чичо?

– Ами, не т-т-точно...

– Не ми пробутвай разни глупости за старателност, Кла-кла-клавдий – имитира го подигравателно Агрипинила и се протегна на стола си, от което долният край на хитона ѝ се повдигна и разкри още по-ясна гледка към бедрата ѝ точно под обвития с препаската пубис.

Клавдий преглътна.

– Признай си, чичо. Фантазираш си мръсотии за твоята хубава полуплеменница, нали?

– Така ли мислиш? – попита той, като се направи на изненадан.

– Сигурна съм... Мъжете мислят за секс по двеста и шейсет пъти на ден, особено когато около тях има хубав малък кунус.

Клавдий притвори очи и се замисли.

– Трябва да призная... че си много близо – отвърна той.

– Е? Искаш ли да си вдигна полите?

– Б-б-б-би ли го направила? – преглътна пак чичото.

– Виж... – каза тя и бавно започна да вдига ръба на хитона все по-нагоре и по-нагоре...

Очите на Клавдий се разшириха.

– Ооо... – въздъхна той.

Тъмните ѝ все още редки косми по пубиса започнаха да прозират под прозрачната препаска.

– Какво друго искаш, чичо? – прошепна тя и започна да разтваря и затваря краката си.

– Покажи ми още малко – помоли той.

Тя придърпа препаската върху срамните си устни и показа двете страни на пубиса си. Той поклати очарован глава, очите му се взираха във венериния ѝ хълм сякаш беше храм на богиня.

– Искаш ли да ме пипнеш, а? – попита тя, наслаждавайки се на реакциите, които предизвикваше у него.

– Н-н-н-наистина ли? – заекна той.

Тя изпъчи слабините си напред, повдигна колене и бавно започна да разтваря бедра. Клавдий затаи дъх. Хубавата ѝ малка вулва вече беше напълно оголена и излъчваше целия си чар на две педи под носа му.

– Ела – подкани го тя и го хвана за ръката. – Докосни ме, но само над препаската, ясно?

– О, Агри... – промърмори той, неспособен да помръдне.

Агрипинила придърпа пръстите му върху прозрачната материя, опъната върху пубиса ѝ. Той започна да я милва, средният му пръст се търкаше в срамните ѝ устни, а останалите галеха меката кожа от двете им страни и докосваха копринените косми, които се показваха изпод препаската. От докосването и двамата бяха като наелектризирани.

– Търкай ме малко по-силно в средата – каза тя задъхана.

Средният му пръст натисна още тънкия плат и продължи да се движи нагоре-надолу по срамните ѝ устни.

– Усещаш ли? – попита я той.

– Даа... А ти усещаш ли как се подмокрям?

– Да...

– Продължавай... но само за малко, ясно?

Агрипинила дръпна напред препаската си колкото да позволи на пръстите му да достигнат влажните ѝ срамни устни. Той започна да ги гали и разтваря, усещаше как нежната хлъзгава плът се движи леко около втвърдяващия се клитор.

– Имаш такава хубава розова пъпка... – промърмори той.

Тя погледна пръстите му, които продължаваха да я милват нежно на същото място.

– Ммм... Знаеш как да го правиш, а? – изрече задъхано младата принцеса, която се възбуждаше все повече и го бе оставила вече доста време да я гали. – Харесва ли ти?

– О, Агри... Ти си толкова красива. Усещам миризмата ти.

– Защото си мръсно старо куче, нали?

– Не, аз съм само един мечтател, любима Агри – каза омагьосаният Клавдий.

Наведе се и целуна слабините ѝ, но тя сложи ръце върху пубиса си и притисна пръстите му с тях.

– Не, не, не, не... Не искам дори да си мечтаеш да правиш това с малката си племенница, ясно?

– Моля те, скъпа... Нека те поцелувам малко.

– Не! – отвърна тя, останала без дъх, докато галеше пръстените по ръцете му.

Разтреперан от възбуда, Клавдий свали един пръстен с голям смарагд и ѝ го показа.

– А ако ти дам това?

Агрипинила го взе и го огледа. След това хвърли поглед към чичо си.

– Хубав е. Може ли да го задържа?

– Разбира се.

– Благодаря ти, чичо – каза тя и сложи пръстена на палеца си. – А сега... наистина ли искаш да целунеш малкия ми кунус? – попита тя кокетно.

– О, да, нека да го направя, скъпа.

– Добре... Свали ми препаската – прошепна тя. Задъхан от очакване, той коленичи между краката ѝ, започна да гали бедрата ѝ, да ги целува, после ги постави на раменете си. Наведе лице към пубиса ѝ и започна да го лиже, като в същото време опипваше мекия ѝ корем и развързваше препаската. Тя повдигна таза си и му помогна да разсъблече тази разкошна част от тялото ѝ, след което позволи на чичо си да се наслади на аромата и вкуса на разцъфналото ѝ цвете.

Въпреки че беше лукава и безчувствена, Агрипинила бе силно възбудена от усърдния му кунилингус. О... той наистина е добър в това! – помисли си тя.

Клавдий я целуваше, облизваше и смучеше с цялата страст, която по-възрастен мъж можеше да отдаде на четиринайсетгодишна нимфетка. Той мушна един пръст в нея и се изпълни с удоволствие от потръпването на стегнатата ѝ вагина, продължаваше да смуче набъбналия ѝ клитор, да го гризе и дразни с върха на езика си, не можеше да мисли, но все още до слуха му долитаха думите, с които тя вербализираше усещанията си.

– Ооо, наистина си добър... – стенеше тя, слабините ѝ трепереха под устата му. – А сега какво искаш? Искаш ли да ме накараш да свърша? А?... Това ли искаш от малката си племенница? Да я издигаш все по-високо и по-високо, да я приближаваш до оргазма, да ти се отдавам сякаш нищо друго не искам от живота... Мммм, възбуждаш ме много, да знаеш...

Той усети, че тя наближава връхната точка на удоволствието си, бързо вдигна туниката си и се хвана за еректиралия си член, като не спираше да смуче втвърдения ѝ клитор.

– Ммм, наистина си добър... и лош, и грозен... но няма да ти дам да ме чукаш, да знаеш – заяви тя задъхано, знаейки, че той се готви да проникне в нея.

– Защо не, скъпа?

– Защото твоята верпа е прекалено голяма за малката ми дупчица.

– Не е чак толкова голяма – прошепна той и завъртя пръста си в нея.

– Не ме лъжи, чичо... Видях колко ти е голям и твърд, когато гледахме онзи ден представлението... и аз те плеснах по голямото парче, помниш ли?

– Помня, но позволи ми само да го потрия в малката ти розова пъпка... моля те!

Тя го погледна. Той наистина бе коленичил, но очите му бяха блеснали и начинът, по който бе изкривена устата му, показваше решителността на мъж, който повече не може да сдържа нагона си. И това си беше много възбуждащо!

– Добре тогава – съгласи се тя. – Дай аз да го направя обаче...

Клавдий извади пръста си от нея и се поизправи. Тя обви крака около кръста му, след това грабна члена му, стисна го и усети нов прилив на влага във вагината си. Погледна клитора си и започна бавно да го поглажда с главичката на пениса му.

– Харесва ли ти? – попита тя.

– Ооо, ти си толкова хубава, Агри – прошепна той, докато тя притискаше френулума във върха на клитора си и въртеше таза си, за да почувства по-възрастния мъж там, където ѝ се искаше.

– Сега ти – простена момичето силно възбудено. Клавдий грабна твърдия си пенис и продължи да движи нагоре-надолу главичката му около клитора ѝ, затаи отново дъх, когато тя вдигна хитона си и опъна стройното си тяло на стола, без дори да си дава сметка за въздействието на голите и щръкнали цици върху стария човек, но усещайки новопоявилия се ентусиазъм, с който се притисна в отвора на вагината ѝ. Тя задържа ръката му с длани и започна да търка твърдия член с набъбналите си срамни устни.

– Щипи ме по зърната – пожела тя задъхано и затвори доволно очи. Ръцете му обгърнаха малките ѝ гърди, поопипаха ги, дланите му погалиха чувствителните им връхчета и я накараха да тръпне в очакване.

– Хайде, щипи ги... стискай силно – помоли го тя и тялото ѝ настръхна.

– Почакай, скъпа. Нека се порадвам още малко на хубавите ти сладки круши – каза чичо Клавдий, наслаждавайки се на допира, формата и нежната кожа на твърдите ѝ, все още развиващи се гърди. След това премести пръстите си върху зърната ѝ и започна да ги търка, мачка и щипе, както знаеше, че всички жени обичат, когато сетивата им са подпалени от желание.

Ммм... На нея наистина ѝ харесва! Възбужда я дори повече, заради връзката между зърната и клитора, а и Клавдий знаеше какво да прави с тях... Отвръщаше със същата страст, каквато тя проявяваше, докато лъскаше члена му с ръка и го търкаше в най-чувствителното си място.

– Искаш да го поема целия, нали? – простена тя, когато се почувства готова да го пусне вътре.

– Да, Агри, мила.

– Искаш да вкараш това животно в мен, а?

– Да...

– И искаш да го натикаш надълбоко, да го вкарваш и изкарваш, а? Това ли искаш?

– Ооо, подлудяваш ме...

– Какво ще направиш за мен, ако се постарая и полудея от гаудиум, докато ме чукаш и ме караш да пищя, да се мятам и да викам?

– Всичко, което пожелаеш – обеща той, пресегна се към устата ѝ и я целуна за първи път. Тя махна една от ръцете си от твърдия му член и я постави на тила му, погали го по врата и му даде такава страстна целувка, че той наистина си помисли, че се целува с елисейски ангел. – Ще ти дам още три пръстена – прошепна той, докато поемаше чувствения ѝ дъх.

– Не, чичо, не е необходимо – промърмори тя в устата му. – Искам да ми обещаеш да направиш за мен нещо много, много лесно.

– Какво, скъпа?

– Ще ти кажа по-късно, сега ми обещай.

– Кажи ми сега.

– Не, прекалено съм възбудена – прошепна тя задъхано в ухото му. – Искам да се освободя и... да те почувствам в себе си... да ме клатиш силно и наистина да ме подлудиш. Имай ми доверие, чичо... Много е просто, лесно и без последствия за теб, но ще ме направи щастлива. Искаш ли да ме направиш щастлива?

– О, да, момичето ми!

– Обещаваш ли?

– Да... обещавам.

– Благодаря ти, чичо Клавдий – промърмори тя и махна и другата си ръка от еректиралия му член, сложи крака на раменете му, прегърна го с тях през врата и тласна слабините си срещу неговата верпа. Той грабна твърдия си пенис и го насочи към трепкащото ѝ отвърстие.

– Неее, чакай малко... – помоли задъханата Агрипинила и погледна набъбналата му лилава главичка. – Почакай, чувствам го тук... да... да натискаме заедно, бавно... Ооо, влизаш... оооо... Сега! Влез в мен! ... Ааа!

Целуна го отново, притискаше вулвата си в ерекцията му, докато пенисът не проби през тесния отвор на вагината ѝ и не я изпълни дълбоко до краен предел.

– О, скъпа, скъпа... – въздъхна той. – Не мога да повярвам!

– Неее... Трябва да повярваш... ти си в мен... но не бързай, чичо...искам да усетя докрай голямата ти верпа.

За няколко минути Агрипинила достави на чичо си най-хубавия секс в живота му. Той тласкаше еректиралия си член в нея, навътре и навън, мощно и под най-различни ъгли, целеше се дълбоко във втвърдяващата се шийка на матката ѝ, въртеше се в нея, за да възбуди всички стени на органа ѝ. Тя се притискаше в него, отвръщаше с целувки и стенания, надигаше таз към безмилостния му пенис, за да увеличи триенето между гениталиите им.

– О, така хубаво ме чукаш, чичо! Толкова надълбоко, и ти е толкова голям... Ааа! Трябва често да го правим. Ще остана тук при теб... много дни. Искаш ли ме?

– О, да! Много те искам, Агри, любима моя! – извика задъхано Клавдий на ръба на екстаза.

– Можеш да ме имаш винаги, когато си поискаш.

– О, да! Така ще бъде, мила!

– Ще спим заедно и аз ще ти давам всичко... Само на теб... Наистина ли искаш да ме притежаваш?

– О, да, Агри! Толкова го искам... Ще свърша, става ли? Нека го извадя...

– Не, остани в мен! Искам да свършим заедно и да усетя как се изстрелваш в мен, и то много на дълбоко... Чакай! Ще ти кажа, когато съм готова... Вкарай го докрай! Да, точно така! О, побъркваш ме! Да! По-силно! Да ме боли! Да! Да! Свършвам... О, дааа! Свърши и ти! Ааа! Свършвам! Още! Още! Ааа!

Стройната млада принцеса трепереше и викаше, но не спираше да се притиска и да се протяга към него, усещайки мощните взривове на пулсиращата му ерекция, които се освобождаваха в нея точно когато спиралата на оргазма ѝ достигна връхната си точка. О, това наистина беше фантастичен гаудиум! Кой да знае, че чичо Клавдий ще се окаже такъв неуморим любовник? Но когато продължиха да се сношават и след първия му прилив удоволствие, той ѝ каза, че всичко е заради нейната красота, ентусиазма ѝ и чувствените думи, които го превръщаха в нов човек.

А Агрипинила наистина харесваше този нов човек... Клавдий се съгласи с неизмерима радост да задържи хубавата си племенница при себе си и да я люби няколко дни по най-различни начини. Тя се върна в покоите си на няколко пъти да си вземе дрехи и свитъци и да обясни на Друзила, че ще остане при чичо Клавдий, за да се потопи изцяло в обучението си по гръцки и история.

И тъй като никой не си представяше, че Агрипинила може да има интимни отношения с непохватния заекващ старец, никой и не се усъмни в желанието ѝ да получи от чичо си малко образование по класическа култура.