Лейди КАЛИГУЛА

1.

– Дръпни изцяло дневните пердета – нареди Друзила, докато се наслаждаваше на елегантните си нови одежди в идеално излъсканите сребърни огледала на дрешника си.

С бърз жест с главата анцилата (прислужница, обикновено робиня), която се грижеше за гардероба на Друзила, предаде заповедта и четири момичета се затичаха към прозорците. Час преди здрачаване косите лъчи на слънцето позволяваха на високата принцеса, издънка на Юлиите, да разгледа по-добре дрехата си. Направена от няколко пласта син муселин, прихванат с малки златни верижки, тя разкриваше достатъчно от тялото ѝ и подчертаваше чувствените ѝ извивки, без да лишава потенциалните ѝ нови любовници от откривателската тръпка. Под пълните с възхита погледи на десетте млади робини, които ѝ прислужваха, тя прекара пръсти през къдравата си червена коса, повдигна я над раменете, навлажни месестите си устни и ъгълчетата на красивата си голяма уста. След това повдигна най-горния пласт на дрехата към гърдите и се залюля напред-назад, за да провери как меката тъкан се стеле по стройните ѝ бедра.

Друзила Юлия Октавия беше навършила деветнайсет през октомври тази година (Annum DCCXC ab Urbe condita = 790 година от основаването на Рим = 37 г. сл. Хр.) и се чувстваше като повелителка на целия свят. Беше не само пряка кръвна правнучка на първия римски император Цезар Август, умрял преди 23 години на 77-годишна възраст, но и любимата сестра на Гай Цезар Калигула Германик, предприемчивия млад мъж, който успя да наследи покойния им чичо Тиберий и да стане трети император на Рим само девет месеца преди да навърши едва двадесет и четири години. Официалната ѝ титла беше имперска принцеса и тя ѝ даваше почти толкова власт, колкото на брат ѝ, неин любовник от дванайсетата ѝ година.

В огромния дрешник в покоите на Друзила, намиращи се на третия етаж на императорския дворец, построен по средата на склона на Палатинския хълм с изглед към Циркус Максимус, съобщиха за пристигането на трибуна на преторианците Акилий Требелий. Той влезе, спря се почтително и поздрави сестрата на Калигула с официалния римски поздрав – повдигане на дясната ръка на 45 градуса със сочеща напред длан и плътно прибрани и изпънати пръсти.

– Аве, Друзила, светлина на Рим! – възкликна красивият атлетичен трибун. Тя се усмихна и му подаде ръка, за да я целуне. Акилий носеше безупречно впечатляващата си униформа с позлатен нагръдник и класическия си римски офицерски шлем с гребен. Изглеждаше горд с високата си длъжност на елитен личен гард на римските владетели. Прислужницата дискретно отстъпи назад. Знаеше, че мъжът от време на време е интимен с нейната домина и е назначен за трибун по нейно настояване пред новия император.

– Какви новини ми носиш, Акилий? – попита принцесата.

– Нося ти подарък за Деня на раждането на слънцето – отвърна трибунът и ѝ поднесе кожена кутия. Тя я отвори. Вътре имаше украсена със смарагди златна фиба за коса.

– Благодаря ти, скъпи. Прекрасна е – каза тя с гърления си чувствен глас, постави фибата до червените си къдри и я разгледа в огледалото.

– Тирейска е, от личните скъпоценности на Клеопатра, продадени миналия месец в Александрия – обясни Акилий. – Никоя жена на света не я заслужава повече от теб, моя разкъсваща сърцето ми красавице.

Друзила върна фибата обратно в кутията. След това прегърна трибуна и му позволи да я целуне леко по устните.

– Вече стана почти нундинум (римската седмица от осем денонощия, заключени между пазарните дни) откакто не съм те виждал насаме – прошепна той в ухото ѝ. – Кога ще намериш време за нас, Друзила?

– И това ще стане, Акилий – отговори младата принцеса и го притисна по-силно. – Бях ужасно заета с държавни дела, но искам да останеш мой приятел, винаги верен на мен.

– Така ще бъде, богиньо моя! – обеща младият мъж и притисна ръцете ѝ към гърдите си. – Никога няма да забравя обичта ти и подкрепата ти пред цезаря.

– Добре... Разчитам на теб – каза Друзила и с жест му позволи да се оттегли.

– Довечера ще вечерям у родителите си в чест на Деня на раждането на слънцето – съобщи ѝ той. – Ако нямаш други заповеди, ще се върна за дежурството си утре рано сутринта преди началото на императорския съвет.

– Върви, Акилий! Кажи на родителите си, че императорската сестра ти е много близка.

Акилий я поздрави и излезе. Прислужницата се приближи, за да продължи обличането на господарката.

– Вземи тази кутия, Бризея – заповяда Друзила, като посочи дара на Акилий. Прислужницата беше горда галска робиня, около 25-годишна, с дълга кестенява коса. Бе се издигнала до сегашното си положение благодарение на вкуса си за дрехи и познанията си за етикета.

Бризея извади фибата от кутията.

– Прекрасно украшение, домина – отбеляза. – Смарагдите идеално подхождат на цвета на очите ви. – Опита се да закрепи накита отдясно в косата на принцесата, но господарката ѝ побутна китката на Бризея наляво.

– Не от тази страна... Тази вечер е специална – обясни Друзила и погледна останалите робини развеселено. Някои от по-младичките се изкикотиха и покриха устните си с длан. Обикновено по време на частни забави благородните римлянки оставяха къдриците си пуснати. Но Бризея не одобряваше повдигането на косите отляво с фиба и свободното им пускане отдясно. Ръката ѝ потрепна.

– Дай ми я – нареди Друзила и грабна фибата от пръстите на Бризея. Императорската сестра вдигна косата си отляво и постави украшението.

– Сигурна ли сте, че искате да се явите пред хора с тази прическа? – попита Бризея с унищожителен тон. Според нея беше напълно неподходящо една принцеса да подражава на лупите ("вълчиците", или римските проститутки), които се движеха по улиците с такива прически, за да покажат готовността си да даряват ласки срещу пари и да примамват клиентите в бордеите си.

– Сигурна съм, Бризея – отвърна Друзила хладно и решително. Главната робиня показа още по-голямо неодобрение, когато господарката ѝ взе малък съд с египетска боя за устни и начерви устата си с четка. Това беше дори още по-притеснително. Откакто преди петнайсет века египетските жреци са измислили боята за устни, тя винаги се е употребявала от жените, за да привлекат вниманието на мъжете – чрез начервените си устни показват способността и желанието си да правят орален секс, известен също така като изкуството на фелациото.

– Да не би да се каните да празнувате Деня на раждането на слънцето с братовчедка си Месалина? – попита саркастично Бризея.

– Не ти влиза в работата, Бризея.

Докато Друзила се чудеше дали да не грабне камшика и да накаже галската робиня за дързостта ѝ, в стаята се втурна красива прислужница малко под 20 години. Коленичи в краката на принцесата и я помоли да говорят насаме.

– Стани, Октавия – подкани я Друзила и махна с ръка на останалите да се оттеглят. Октавия се разтрепери. Сграбчи ръката на господарката си и я целуна.

– Домина... Тази вест няма да ви зарадва.

Друзила ѝ помогна да се изправи. Октавия беше избухнала в сълзи.

– Хайде, глупачке. Изплюй камъчето.

– Императорът... Имам предвид, че знаете за крал Тюдор от Британия, приятел и съюзник на Рим... Пристигна в града преди две седмици, за да подпише нов договор с императора.

– Знам. Какъв е проблемът?

– Става въпрос за кралската дъщеря.

– Русото бритско момиче, което яздеше коня на баща си на игрите ли?

– Да, домина. Казва се Ладиса, на галено я наричат Лейди. В страната си е национална героиня заради ездаческите си умения и победи.

– Добре, добре... И каква е лошата вест?

– В една от точките на договора крал Тюдор иска императорът да се ожени за дъщеря му.

Друзила притвори очи и погледна подозрително робинята си. Знаеше основните клаузи в споразумението, но изобщо не беше чувала за такова условие.

– Откъде го научи? – попита.

– Писарят, който е преписал едно от копията, ми е брат. Сметна, че трябва да знаете за тази клауза. Прибавена е към договора днес сутринта.

– Договорът подписан ли е вече от императора?

– Боя се, че да, домина.

Друзила блъсна Октавия и робинята се строполи на мраморния под, след което отвори туниката си и разкри крехкото си почти момчешко тяло, гладко избръснато под мишниците и на пубиса.

– Накажете ме, домина, заслужавам гнева ви – каза робинята и зачака да бъде нашибана с камшик.

– Изчезвай! – изръмжа Друзила.

Докато Октавия тичаше надалеч, тя си пое дълбоко дъх и оправи одеждите си. Беше силно разочарована. Защо брат ѝ не я беше уведомил за такова важно решение, преди да го подпише? Да не би да се е боял от ревността ѝ? Мисълта за някаква ревност между тях двамата беше толкова налудничава, че тя се усмихна на себе си и бързо си възвърна патрицианската напереност. Нищо на света не можеше да уязви самочувствието ѝ.

Минути по-късно потомката на Юлиите влезе в спалнята на брат си, украсена с тежки пердета и дебели килими.

– Кал, скъпи, каква е тази история с дъщерята на Тюдор?

Гай Цезар Калигула беше в леглото. Красивият рус мъж, навършил двайсет и пет години на 31-вия ден от август тази година, шест месеца след като бе провъзгласен от Римския сенат за император по волята на покойния владетел Тиберий, си почиваше след дългите дни работа по подготовката на първия му императорски съвет, който бе насрочил за следващия ден. Няколко маслени лампи хвърляха слаба светлина в стаята, но Друзила забеляза, че лицето му е по-бледо и тялото по-слабо отпреди няколко дена, когато правиха любов за последен път. Той се изправи до седнало положение в леглото и започна да разтрива главата си.

– Договорът, Друди. Само заради договора е, този, който подписах с баща ѝ крал Тюдор.

– Но ще се ожениш за нея, нали?

– Това няма значение, скъпа. Ти винаги ще си останеш моята единствена специална любовница.

– Нали ми обеща преди доста време, че ще се оженим като египетските фараони, за да останат властта и наследниците в семейството?

– Народът все още не е готов за женитба между брат и сестра. Глупаво е, но... е, не мога да променя всичко отведнъж.

Друзила седна по-близо до брат си и го прегърна.

– Но смяташ, че ще приемат варварската императрица, която язди коне като мъж?

– Ладиса няма да стане императрица до една година след сватбата. Поставих такова условие и то бе подписано от Тюдор в брачния договор.

Друзила го целуна. За една година доста неща могат да се случат, помисли си.

– Кога смятате да си размените железните пръстени?

– След три дни, на 27-ия ден от декември.

Калигула допълни, че Британия е стратегически важна за защитата на северната граница на империята. И е в интерес на Рим да укрепи връзките със страната с един политически брак. Друзила се взираше в сивите му юлиеви очи и разбираше, че не ѝ казва цялата истина. Брат ѝ наистина милееше за интересите на империята и вследствие на това получаваше любовта на римския народ. Но въпреки това беше прекалено млад и не би си взел съпруга само по политически причини, ако не бе съзрял и някакви лични облаги от официалния акт.

Друзила плъзна ръката си под чаршафите. Започна нежно да гали пениса му и бързо го накара да се изправи в цял ръст. Неповторимото сексуално напрежение, което стоеше в основата на любовта им, беше силно както винаги. Той забеляза червените ѝ устни и се усмихна.

– За мен ли си се начервила? – попита.

– Не... В чест на Клеопатра – отвърна Друзила, изтъквайки обожанието си към покойната египетска царица, която непрекъснато си червяла устните и обичала да прави майсторски фелацио на десетки мъже по време на пиршествата.

Друзила страстно стисна еректиралия член на брат си. Той повдигна долния ръб на дрехата ѝ и започна да я гали между краката, като се наслаждаваше на навлажнените ѝ срамни устни, на стегнатия ѝ кунус (латинската дума за женски гениталии) и прекрасния ѝ венерин хълм, покрит изцяло с буен триъгълник от интимна растителност. Като повечето римлянки и тя го държеше недокоснат, не го подстригваше и го мажеше с масло от коприва, за да поддържа космите здрави и гъсти. Знаеше, че за повечето мъже рунтавата вулва означава чувственост. И излъчваше това послание още по-силно, тъй като интимната ѝ прическа имаше същия червен цвят като къдриците на главата ѝ, а това още повече привличаше Калигула към нея.

– Опита ли я вече в леглото? – попита Друзила, преди да поеме втвърдената ментула (латинска дума за пенис) на брат си в устата си.

– Не – отвърна той с въздишка. – Брачният договор не ми позволява да я докосна преди сватбата. Като член на чуждестранно кралско семейство не ѝ е позволено да влиза в помериума (свещената граница на Рим зад Сервиевите стени).

Друзила заоблизва умело главичката.

– Тя възбужда ли те? – попита.

– Е... Видя я как язди жребеца, нали?

– Това ли кара фантазията ти да се развихри?

– Edepol (кълна се в Полукс)! Стискаше голите си бедра около непокрития гръб на животното с такава сила и блъскаше чатала си толкова здраво в гръбнака на жребеца... – прошепна Калигула със замечтан глас.

– И ти искаш да усетиш тази хватка около кръста си. Права ли съм, братко?

Калигула се изправи както си беше съвсем гол и обу своите калиги (подковани ботуши на римските легионери от центурион надолу, които Гай Цезар носеше от ранна младост и които станаха причина за прозвището му Калигула = Ботушчето). Закрачи из покритата с дебели килими стая, затопляна някъде изпод пода въпреки че беше само 24 декември. Рим беше благословен с южни ветрове.

– Тази сила, Друзила... Сигурен съм, че е свършила поне веднъж по време на онази езда!

Калигула се облегна на една колона. Пенисът му стърчеше нагоре като голям банан и беше готов. Друзила се приближи и коленичи.

– Искам я, Друди! А нямам друг начин да я получа – прошепна той, докато мачкаше косата на сестра си и галеше с еректиралия си пенис цялото ѝ лице.

Друзила хвана твърдата кожа на скротума му с добре поддържаните си нокти – все още удобно къси, пораснали толкова, колкото да оставят само лека драскотина. След това, докато брат ѝ продължаваше да мечтае и да възхвалява мощните тласъци на таза на Лейди, лакомо пъхна твърдия му пенис в гърлото си. Засмука го толкова силно, че той запръхтя като тюлен по време на копулация, за да изрази възхищението си от ненадминатите ѝ орални умения. Възбудена от думите му, тя продължи, докато го доведе до оргазъм, изгълта обилно потеклата в устата ѝ течност, облиза всяка капка, както беше правила толкова пъти преди.

Освен че изпита силната тръпка да направи фелацио на брат си, в навечерието на Рождението на слънцето тя го обслужи и по политически причини. Знаеше, че нищо не може да спре императора да си вземе каквото си е наумил. И тъй като титлата императрица нямаше да бъде дадена на варварската мома ездачка цяла година, Друзила смяташе, че е най-добре да се подчини на желанията на брат си, докато се охлади увлечението му по Ладиса Тюдор, както щеше неизбежно да стане.

Докато освобождаваше мощната струя в устата ѝ, Калигула трепереше от удоволствие, облегнат на колоната, а Друзила галеше бедрата и корема му. Почувства се по-добре, облече бродираната си роба и попита сестра си къде ще празнува Рождението на слънцето.

– На пиршество у Месалина – отвърна тя.

Императорът знаеше какво означава това, но при така създалите се обстоятелства не можеше да вини Друзила, че ще постъпи като всяка друга римлянка тази нощ в чест на боговете и богините им.

– Не забравяй да се прибереш преди изгрев – заръча Калигула и погали къдравата ѝ червена коса. – Искам те до мен за церемонията на терасата.

– Винаги ще бъда до теб при официални случаи, мой красиви братко – отговори тя. – А когато пожелаеш – и за по-интимни събития.

Когато Друзила се оттегли, Калигула закрачи из стаята и се замисли..

Няколко минути по-късно двете му по-млади сестри, тринайсетгодишната руса нимфетка Лесбия и наперената четиринайсетгодишна къдрокоса брюнетка Агрипинила, влязоха в стаята накипрени като римски легионери с бронзови шлемове, ризи до средата на бедрото с къси ръкави от груб червен плат с нагръдници от метал и варена кожа. Разлюляваха привързаните си с колани поли, увили стройните им бедра, от коланите им висеше по един римски гладиум (къс двуостър меч, дълъг около 65 сантиметра, използван от легионерите за колене и пробождане). Пристъпваха по пода с – какво друго? – специално правени за тях калиги, опънати по прасците им.

Последвани от четирима млади факлоносци и трима музиканти, които биеха окачените през раменете им военни барабани, двете момичета заподскачаха около брат си и запяха написани от тях глуповати песнички, иронизиращи маршовете на легионерите на Юлий Цезар при влизането им в завладените градове.

Палавите "войници" се спряха пред брат си, извадиха от ножниците мечовете и поздравиха императора, като извикаха три пъти под тътена на биещите барабани традиционното "Да живее Цезар!"

Калигула влезе в играта и разгледа облеклото. Докато поправяше колана на Лесбия, тя го погали между краката.

– Какви резерви са ти останали след атаката на сестра ни Друди? – попита нимфетката с изкусителна усмивка.

Агрипинила хвана ръката му и потърка с нея слабините си.

– Усещаш ли как войската ти се нуждае от презареждане, цезаре?

– Май по-скоро ми се струва, че е заплашена от напляскване – отвърна Калигула през смях.

Двете момичета си дадоха знак на някакъв свой таен език. След това едновременно се обърнаха, наведоха се, вдигнаха поличките си и разкриха голите си задничета.

– Искате ли да надникнете по-отблизо, генерале? – подкани го Лесбия.

– Да не се боите, че ще повлияете на бойния ни дух, императоре? – попита Агрипинила, обърна глава и направи гримаса.

Калигула ги ощипа по сладките задничета.

– Ох! – извика Лесбия.

– Ха! – присъедини се сестра ѝ.

– Достатъчно – заяви Калигула и дръпна полите им надолу. Двете възбудени момичета се обърнаха и си намигнаха.

– Няма да стане! – опънаха се те и разлюляха бедра.

– Трябва да работя, малки чудовища – каза отбранително Калигула.

– Как се осмеляваш да работиш в навечерието на Рождението на слънцето? – сопна се Агрипинила и пак направи гримаса.

– Подготвили сме празнична вечеря в частната ти трапезария с най-хубавия помпейски гарум, който може да се купи с пари, със свещи и всичко както си трябва – обяви Лесбия, изкушавайки императора с пикантния солен рибен сос, който римските лакомници обожаваха.

– Но можеш да забравиш за нашия пир, ако не искаш да играем на Veni, vidi, vici! – заяви Агрипинила.

Двете момичета се отдръпнаха като две тигрици, готвещи се за скок. Играта се състоеше в бърза атака срещу врага, в този случай Калигула, който играеше ролята на цар Фарнас, чиято огромна армия Юлий Цезар разбива за по-малко от два часа при Зела (съвременна Централна Турция) и след това изпраща писмо с прословутите си думи "Дойдох, видях, победих".

Докато барабанчиците въртяха инструментите си, Лесбия и Агрипинила нападнаха Калигула с римски бойни възгласи. Той винаги се бе държал приятелски с двете си малки сестри, опита се да ги отблъсне, но без успех. Те го повалиха на леглото, бързо го възседнаха и го принудиха да се предаде, като го гъделичкаха с мечовете си играчки.

– Печелите! Печелите! – съгласи се Калигула, извивайки се като змия в огън.

Двете момичета потриха голите си чатали – Лесбия в лицето му, а Агрипинила в корема му. Нададоха победни викове и изкрещяха: "Дойдох, видях победих", докато си сменяха местата, и го накараха да опита младите им, но вече покрити с мъх вулви.

Продължиха да си играят в леглото, скачаха нагоре, надолу и около големия си брат, крещяха и събличаха военните си униформи.

– Време е да оберем трофеите! – викаше Агрипинила.

– Да си вземем плячката, легионери – ревна след нея Лесбия.

Отпуснаха се до него, разтвориха и притиснаха ръцете и краката му с телата си, започнаха да гризат зърната му и гледаха как "трофеят" расте между краката му. Докато си разменяха коментари, толкова цинични, че се употребяваха само от легионерите, двете момичета го галиха, стискаха и чесаха, докато започна да моли за милост.

След това с помощта на две робини взеха вана в личната баня на императора. Калигула се радваше на веселата компания на сестрите си, които се смееха и се пръскаха с вода. Двете млади принцеси не спираха да се шегуват с глупавите си роднини – като чичо им Клавдий например, който беше любима мишена за закачките им, защото куцаше и заекваше като папагал по време на публичните речи. Докато робините подсушаваха телата им и ги подготвяха за вечерята, Лесбия и Агрипинила разсмяха Калигула до сълзи, докато се правеха на строги и сериозни преторианци, имитирайки Акилий Требелий, който според Лесбия имал толкова малък пенис, че Друзила се нуждаела от някой от инструментите на Архимед, за да го намери и изяде като малка, малка стрида. Шегуваха се и се забавляваха, докато сервираха вечерята.

Продължиха да се подиграват с глупави приятели и консервативни сенатори. И двете момичета се напиха с хиоско вино и нападнаха Калигула с целия си девичи ентусиазъм. Когато и той се напи, престана да се съпротивлява и сестрите му отново се възползваха от него.

На удобната си лектика – голяма носилка, носена от осем роби – Друзила стигна до палата на Месалина на Авентинския хълм. Беше простила на Октавия и я бе взела със себе си.

Елегантният палат на рода на Валериите бе препълнен с триста гости, най-вече млади мъже и жени в живописни екзотични костюми, накиприли се специално за най-дивия пир в навечерието на Деня на слънчевото рождение. Бяха се изтегнали на кушетките за хранене в огромната централна зала или отиваха да се срещат с приятели и любовници в други стаи. За случая родителите на Месалина бяха оставили имението изцяло на разположение на неомъжената си дъщеря, а те заминаха за празниците за Галия Нарбоненсис (днешната Френска ривиера). Прислужваха около петдесет роби, а иберийски музиканти забавляваха присъстващите с весела музика, свирена на цимбали, обои и лири.

Валерия Месалина, която беше две години по-млада от братовчедка си Друзила, бе смятана за най-красивото момиче в Рим. Беше висока към метър и осемдесет и пет, с гарвановочерна коса, откриваща отляво лицето със съвършен овал. Имаше големи сини очи, чийто поглед разтопяваше сърцето на всеки мъж, големи обли гърди с вечно настръхнали зърна, които стърчаха под тъканта на всяка нейна дреха. Месалина излъчваше чувственост от всяка пора на кадифената си средиземноморска кожа. Тъй като бе твърдо решена да се отдаде до забрава на всеки, който имаше мъжеството да я доближи, нямаше съпернички в полето на насладите.

Когато Друзила пристигна, Месалина танцуваше с десет млади мъже, облечени като сатири и с прикачени на коланите им огромни фалоси като на гръцки актьори. Внезапно тя се престори, че се страхува от страстта им, и побягна из трапезарията, а сатирите я подгониха и започнаха да я събличат дреха по дреха. Когато стриптийзът свърши, Месалина застана победоносно гола, докато звучаха ентусиазираните аплодисменти.

Сатирите коленичиха в краката ѝ и започнаха да обсипват с целувки внушителния ѝ венерин хълм, покрит с буен гъсталак от черни косми. След това вдигнаха лица като птичета, очакващи квачката да ги нахрани. Седемнайсетгодишната принцеса от Валериите разтвори ръце като въжеиграч и тръгна, повдигайки крака пред лицата им, като позволи на всеки да отърка нос в безценната ѝ плът и да оближе прочутия ѝ клитор за няколко секунди. Поспря се за повече пред тези, които пъхнаха езици дълбоко между срамните ѝ устни.

Когато музиката и веселието достигнаха апогея си, сатирите се изправиха и я поставиха на възглавница, затанцуваха около нея, като я галеха по тялото с огромните си фалоси и разтваряха краката ѝ. Двама специално назначени роби хвърлиха ечемик в потира на възбудената ѝ плът. Бутнаха между краката на Месалина пет специално обучени бели гъски, които започнаха да кълват ечемика, като пъхаха човки и дори целите си глави в нейния кунус. Изгладнелите птици бързо изядоха зърната, дори попадналите дълбоко в нея, като пощипваха вагиналния ѝ канал и таза ѝ и я докараха до екстаз, завършил с мощен оргазъм.

Стоновете ѝ на удоволствие, посрещнати с радостните възгласи и викове на пируващите гости, продължиха, докато и последното зърно не беше изядено, след което десетимата сатири вдигнаха Месалина над главите си и я понесоха към покоите ѝ.

По време на шокиращото представление, изнесено от по-младата ѝ жадуваща секс братовчедка, Друзила стоеше незабелязано на заден план, облегната на колона, и наблюдаваше. Сред всеобщия делириум, който последва оттеглянето на Месалина, сестрата на императора бе заобиколена от четирима млади мъже, привлечени от начервените ѝ устни и провокативна прическа. Изразиха без задръжки възхищението си и започнаха да я галят, пъхнали ръце под синята ѝ туника. Тя остави пръстите им да се заиграят с гъстата растителност между краката ѝ, но не им позволи да проникнат по-дълбоко, а даде знак на Октавия да се приближи.

– Достатъчно засега – заяви Друзила на четиримата. – Ако искате още, уточнете цената с робинята ми.

Възбудени от готовността на Друзила да поеме повече клиенти наведнъж – което не беше рядкост сред проститутките, но винаги беше вълнуващо, – четиримата бързо предадоха всичките си златни верижки, огърлици, пръстени и монети на внимателната Октавия. След това двама от тях започнаха да хапят и смучат шията на Друзила, раменете и зърната ѝ, а другите двама разтвориха краката ѝ. Бързо скъсаха малката ѝ препаска и започнаха да се редуват да лижат кунуса ѝ.

След минута Друзила беше разлюляна от страст. Октавия започна да се притеснява. Добре познаваше ексхибиционистичната природа на господарката си и пълното ѝ пренебрежение към суматохата, която щеше да настане, когато група пияни гости видят как прекрасна жена като нея се сношава пред очите на всички. Октавия избута насила Друзила и "клиентите" ѝ в един кубикулум (малка римска спалня) и изчака отвън, докато четиримата мъже притискаха появилата се инкогнито принцеса и я "изнасилваха" безмилостно.

След около час, когато вече приближаваше полунощ, Месалина се появи перфектно облечена и гримирана в трапезарията и се смеси с гостите. Те вече бяха задоволили първоначалните си сексуални щения и сега ядяха, флиртуваха и се наслаждаваха на изкусителната вечеря. Междувременно Друзила взе всички наслади, които пожела, а мъжете получиха това, за което бяха платили. Когато свършиха, при тях влезе Октавия с леген с топла вода и няколко чисти кърпи. Изхвърли четиримата и изми от тялото на господарката си следите от буйните страсти на мъжете.

– Как се чувствате, принцесо? – попита робинята с искрена загриженост за физическото и психическото състояние на Друзила.

– Поуспокоена, но все още гореща като пещ – отвърна Друзила и се протегна в леглото като котка след хубаво по-хапване.

– Радвам се за вас, домина. Вече е почти полунощ.

Друзила стана. Октавия я изми, след това извади от чантата си парче бомбикс (мек тънък плат, ползван най-често за препаски) и го стегна около слабините на господарката си, като го промуши първо между краката ѝ и после го завърза за тънкия ѝ кръст. Синята туника все още беше в добро състояние, а огледалото от лъсната мед в спалнята я показваше красива и вдъхваше на Друзила увереност в собствената ѝ хубост.

Върна се в трапезарията, последвана от Октавия. Всички свещи бяха в готовност да бъдат запалени в чест на Рождението на слънцето. Факлите и маслените лампи бяха загасени и всички зачакаха главния роб на къщата да започне да отброява до полунощ. При сигнал всеки запали най-близката свещ. Слънцето се роди отново, както ставаше от векове на 25 декември всяка римска година. Гостите заликуваха, замолиха се, запрегръщаха се и започнаха да вдигат наздравици за божествената звезда, която поддържа живота на всички.

Друзила и Месалина, грейнали от щастие, се прегърнаха с взаимно възхищение и радостни от привилегията и правото си да останат още една година чувствени и провокативни като истински римски жени от онова време.

– Чух някакви слухове, че Кал ще се жени за бритската ездачка. Вярно ли е? – попита Месалина.

– Да. Тя е дъщеря на британския крал Тюдор.

– Хм, не го знам. И защо ще го прави? Да не е някаква политическа каша?

– Ами Кал също така е и сексуално привлечен от нея.

– Охо! Ще я направи ли римска императрица?

– Вероятно... След една година.

– Да му се не види, Друди! Тя може да се превърне в заплаха за властта ти като имперска принцеса.

– Знам, Миси. Но много скоро ще я спра.

Месалина се съмняваше, че Друзила ще рискува да си навлече гнева на Калигула, който несъмнено щеше да е бесен, ако разкрие заговор срещу жена си.

– Кал чука ли те още? – попита тя.

– Да, разбира се. Но ще го оставя малко да си поиграе с новата си невеста.

– Добре! Бързо ще му омръзне.

– Откъде разбра за женитбата на Кал с бритското момиче?

– Хм, чакай да си помисля. Как ѝ беше името?

– Ладиса, но ѝ викат на галено Лейди.

– О, да, Лейди... Мисля, че Апулий, моят освободен роб, чул, че правела моминско празненство. Той ми каза.

Друзила вдигна едната си вежда. Какво обещаващо съвпадение.

– А знаеш ли къде?

– Хм... Чакай да си спомня. Да! В таверната на Ромул в Субура (известен римски квартал).

Мястото беше доста обикновено за една принцеса, дори и варварска. Но тогава Друзила си спомни, че таверната на Ромул е любимо място на римските и чуждоземните ездачи и водачи на колесници и изборът на Ладиса ѝ се стори логичен.

– Защо не отидем там? – предложи тя и вирна брадичка.

– Какво си намислила, братовчедке? – попита Месалина, като притвори очи. – да я премахнеш?

– Не, не... Просто да проверя... А и можем да намерим някои красиви популари (работници) и много гладиатори.

Месалина извика превъзбудено и потърка бедрата си в тези на Друзила, за да покаже радостното си предчувствие за неочакваното приключение, в което се канеха да скочат.

Двете млади благороднички се загърнаха в своите пенули (дълги наметки с качулки) и поеха с луксозната носилка на Друзила през центъра на Рим. Когато наближиха таверната на Ромул в Субура, императорската сестра нареди на робите да спрат в една къса тъмна пресечка. Не беше време да парадират с положение, тъй като двете принцеси бяха инкогнито и се представяха за хетери.

Октавия, чиято коса беше сресана както трябва от двете страни на лицето ѝ, беше изпратена в таверната преди тях. Месалина и Друзила я последваха отделно една от друга. Имаха известни затруднения да си проправят път през уличната тълпа, но тъй като проститутките бяха на голяма почит сред римското гражданство, бяха посрещнати радушно с пощипвания по бедрата и най-накрая успяха да стигнат невредими до таверната.

Мястото беше претъпкано. Все още се осветяваше от свещите, които всички бяха запалили в полунощ. В мазето около грубите дъбови маси към две дузини ездачи, водачи на колесници, собственици на коне, конекрадци и търговци пиеха, ядяха, смееха се, играеха на зарове и се занасяха с любовници, съпруги и проститутки. Ромул пълнеше каните с бира и вино. Двете му съпруги Теренция и Папила сервираха на клиентите заедно с десетина слугини, които шетаха в добро настроение, сновейки между кухнята и залата. На издигната в ъгъла платформа двойка актьори играеха бездарно сцена от "Орфей и Евридика". На втория открит и обграден с парапет етаж други клиенти пееха плебейски песни и насърчаваха двамата актьори по-бързо да се впуснат с копулация.

Още щом влязоха, Месалина и Друзила веднага бяха приближени от мъже, които им предложи пари за секс. Друзила отказа с извинението, че сериозните меретриси (скъпи римски куртизанки) винаги се въздържат да практикуват професията си в Деня на слънчевото рождение. Месалина обеща на неколцина да си помисли и отиде при братовчедка си.

– Видя ли я? – попита.

– Не.

– Хич не ми прилича на моминско забавление.

– Да, гадна дупка.

Октавия, която набързо бе събрала информация, се приближи до тях.

– Напитките и храната са изцяло платени от булката – уведоми ги младата робиня.

– Охо! – възкликна Месалина. – Щедра е.

– Къде е тя? – попита Друзила.

Октавия посочи маса в другия край на залата.

– Ето там... Русата с опашката.

Група ездачи и водачи на колесници разговаряха с русото момиче с опашката, облечено в кожен корсет, с който изглеждаше като млад мъж, ако не бяха гърдите ѝ, които наполовина се показваха от деколтето.

– Никой не знае за кого ще се омъжва – поясни Октавия. – Казала им е само, че е виден римски гражданин.

– Хм, виждам, че освен всичко друго е ѝ умна – коментира Месалина.

Друзила я помоли да отиде при булката и да се опита да разбере повече за плановете ѝ. Безсрамна както винаги, Месалина изобщо не се поколеба. Приближи се до масата и прошепна нещо в ухото на Ладиса.

Русата бритска принцеса я погледна и забеляза прическата и начервените ѝ устни. Месалина се усмихна. Ладиса се изправи и тръгна с римската "курва" към по-затънтен ъгъл, където двете продължиха разговора си. От другата страна на залата Друзила и Октавия забелязаха късата кожена пола на Лейди, изпод която се виждаха стройните ѝ дълги крака, обути в ботуши до коляното от животинска кожа и вързани на прасците с кожени ремъци. Друзила трябваше да признае, че бъдещата невеста на брат ѝ беше привлекателна, макар по един варварски начин, въпреки небрежната си прическа и пълното отсъствие на грим.

Нисък дебелак на средна възраст в кадифена дреха и с крещящ болтус (голяма кръгла твърда шапка във византийски[1] стил, около 20 сантиметра висока и около 50 сантиметра широка, покрита с коприна или понякога с кожа), който го правеше да изглежда като гъба, се появи иззад Друзила.

– Нима най-прекрасната имперска принцеса на всички времена си търси забавления? – попита мъжът с мазна усмивка. Разпознатата Друзила беше ударена в гръб, но бързо насочи към човека унищожителния си поглед.

– Кой сте вие?

– Муций Регулат, ваше височество.

Името ѝ звучеше познато.

– Той е сводник – прошепна Октавия в ухото ѝ.

– Не съм сводник, принцесо – защити се Муций, който дочу думите на Октавия. – Аз съм най-великият сводник в цялата Римска империя.

– Доста високо, самочувствие имаш, дебелако – отвърна Друзила. – Дори не си успял да превърнеш тъпото моминско празненство в истинска вълнуваща римска оргия.

– Права сте, ваше имперско благородие. И аз се чувствам доста унизен от това, но Лейди Тюдор е истинска бритка.

– Така ли? И какво означава това?

– Бритите не обичат секса.

– О! Не знаех – учуди се Друзила.

– Всички се учим цял живот – рече дълбокомъдро Муций и облиза големите пръстени, които носеше на всичките си пръсти. – Нали?

Месалина се върна и потвърди казаното от Муций. Дръпна Друзила настрани и ѝ обясни, че Лейди била напълно отвратена от римските разточителства. Смятала преди женитбата да даде на съпруга си ясно да разбере какви са нейните виждания. Новината развълнува Друзила. Като знаеше какви са очакванията на Калигула, нямаше никакви причини да се чувства заплашена от такава консервативна мома, за която явно целият свят се въртеше около конете.

Тя представи Муций на Месалина, чиято слава бе достигнала и до него от известно време. В отговор на чувствената му целувка по ръката ѝ седемнайсетгодишната лисичка го стрелна с поглед, пълен с неподправено одобрение, и притисна лицето му до гърдите си. И тъй като той беше доста по-нисък от нея, тя разтвори туниката си над кръста и позволи на изпадналия в екстаз сводник да си поиграе с гърдите ѝ. Болтусът му падна на пода. Октавия го вдигна. Месалина пъхна ръка под дрехите на Муций и го сграбчи за пениса.

– Мммм, Друзила! Голям му е! – прошепна бързо възбудилата се Месалина, докато Муций хапеше зърната ѝ. Напипа косматия ѝ венерин хълм под туниката и заби дебелия си, украсен с пръстен пръст в подмокрената ѝ плът. Тя извъртя очи към Друзила, която наблюдаваше как братовчедка ѝ лиже устните му и мълви: "Трябва да го изчукам!"

В разгара на страстта Муций избута разгорещената Валериева принцеса във вестибулума (дрешника) и даде знак на робинята вътре да се изнесе веднага. Импозантното римско момиче и ниският византиец се целуваха като вампири, смучеха и хапеха езиците и устните си. Той дишаше тежко, но това само увеличаваше внезапния ѝ прилив на страст. Месалина се стовари по гръб върху купчина зимни наметки и бавно разтвори дългите си крака. Муций гледаше като хипнотизиран прочутия ѝ кунус, обграден от най-буйния гъсталак, който някога беше виждал в живота си. Прекрасната римска патрицианка погали с крак, обут в изящен сандал на висок ток, лицето му и го остави да ѝ смуче пръстите на стъпалата, докато тя търкаше клитора си до пълна ерекция. Муций беше като поразен от мълния. Клиторът ѝ беше поне два сантиметра.

– Хайде, поеми го в устата си – насърчи го Валериевата принцеса с предрезгавял от копнеж глас.

Потящият се византиец свали горната си дреха, коленичи между краката ѝ и зарови глава в слабините ѝ. Облизваше, смучеше и дъвчеше свръхчувствителната ѝ петиола, докато галеше зърната ѝ, които се бяха втвърдили до пръсване. Огнената млада принцеса започна да стене предизвикателни думи, като предлагаше плътта си към устата и зъбите му и стискаше главата му с крака.

Когато сетивата ѝ достигнаха върха на удоволствието, той сграбчи дебелия си, твърд като камък пенис и го потри около влажните ѝ вътрешни срамни устни, за да я почувства. Тя се взря в ерекцията му и затаи дъх, а желанието в главата ѝ растеше. Той влезе в нея с яростен тласък. Месалина инстинктивно обви крака около дебелия кръст на Муций, друсаше се напред-назад, галеше се по зърната и хапеше ръцете му, удряше го подканящо по задника с пети и притискаше пениса му дълбоко в себе си чак до шийката на матката, която реагираше с радостни конвулсии, тъй като вече бе подпалена от страст от кълването на гъските по-рано на пиршеството. Контракциите на вагината ѝ отекнаха чак в мозъка ѝ, завладяха всяко мускулче на тялото ѝ и изпълниха сетивата ѝ. Изведнъж се почувства близо до "малката смърт" и затаи дъх. Потисна виковете си, вместо това простена, а мускулите на корема и краката ѝ затрепериха безконтролно.

Междувременно, докато ръчкаше надълбоко в разгорелия се в нея вулкан, той стискаше и опипваше зърната ѝ, въртеше едрата си пубисна кост и притискаше долната ѝ част в еректиралия ѝ клитор, като така ѝ доставяше двоен оргазъм – клиторен и вагинален едновременно, – което си беше върховна наслада за сексуалния звяр, живеещ във всяка фибра на Месалина. С изключение на бързо набъбващите ѝ гениталии, напълнени от необуздан прилив на желание, всичките ѝ други мускули отказаха да ѝ се подчиняват. Сега беше като разглобена кукла, свършваща под дивата мъжественост, пусната на свобода от изливащите се от нея сокове.

Когато Муций осъзна, че притежава всеки сантиметър от това прекрасно момиче, той се изпълни с такава безконтролна страст, че в един миг само тежестта на тялото му излъчваше достатъчно енергия, с която тя да възстанови функциите на мускулите си. Чувстваше се омагьосана като горска нимфа от див звяр, сключи крака около врата му и заби нокти в гърба му, заблъска таза си в слабините му и яростно започна да го целува по устата, смучеше и хапеше езика и дебелите му бърни и го подканяше да я подлуди сексуално.

Изведнъж, докато викаше и се гърчеше, тя усети, че дъхът ѝ радостно спира от нов оргазъм, после веднага след него, докато той продължаваше да я блъска още по-здраво и по-бързо, почувства как нейният кунус се изпълва с топлата струя от неговия член. Двамата продължиха с тласъците на свършването, докато той не се свлече върху нея.

Тя се опитваше да успокои дъха си, застинала неподвижно под купчината тлъстини, докато ерекцията му спадна и спермата му потече навън от вагината ѝ. Той произнесе няколко патетични думи като "Фантастична, завладяваща, величествена..." Тя се почувства леко раздразнена от фамилиарността му и го избута от себе си. Той не сваляше очи от нея, чувстваше се замаян, а тя стана и огледа огромното му шкембе с отвращение. Заблъска с токчето на сандала си огромния му увиснал пенис, след това го заудря по гърдите и лицето. Той вдигна очи към великолепието, което се разкриваше над него в цялото си величие.

– Изчисти ме, свиньо – нареди му тя и клекна над лицето му. – Използвай езика си, но бавно, ясно? В момента съм много чувствителна.

Той я облиза и глътна и собствените си сокове заедно с нейните, изчисти я от бедрата, през цялата дължина на слабините, но получи плесница през лицето, когато се опита да се заиграе с клитора ѝ.

– Дори не си мечтай да го направиш отново, ясна ли съм?

Дебелият сводник кимна и покорно довърши работата си.

След това вдигна дрехите си, тръгна към далечния край на стаята и се скри в ъгъла. Месалина седна на един стол, пое дълбоко въздух с широка усмивка на удоволствие и отпусна крайниците си. Тогава на входа на вестибулума изневиделица се появи Октавия.