Лейди КАЛИГУЛА

28.

– Отвратително!

– Противно!

– Непоносимо! – викаха двайсетина видни и разгневени бони, събрани в атриума в дома на Катег, за да призоват за незабавни действия срещу Калигула.

– Колко още ще трябва да търпим този луд, който произведе кон в сенатор и консул на Рим? – заяви с гръмовен глас патрицият Помпей Глабрион на Катон Непос.

– Да обявим веднага императора в предателство и невменяемост! – изкрещя Луций Ветий на съдия Ерминий Санга.

– Отнеми правата на Калигула, Санга!

– Рим не може да понесе такава обида към традициите му! – намеси се квесторът Лициний Сцевола.

– Долу тиранинът!

– Отървете веднъж завинаги Рим от това чудовище!

– Да отидем всички заедно на рострата!

– Трябва да покажем гнева си на народа!

– Към рострата! Към рострата! – отекнаха гласовете на ядосаните мъже. Катег се втурна към центъра на атриума.

– Млъквайте веднага! – изрева им той. – Емоционалните изблици не струват пукната пара! Разум, приятели, разум! Вие се поддавате на номерата му!

– Какви номера? – изсъска Луций Ветий.

– Имената, Ветий... – поясни Катег. – Иска враговете му да свалят гарда и да реагират като идиоти, да се опитат по най-глупашки начин да оспорят властта му, не го ли разбираш? Не виждаш ли, че така само ще подложиш врат под неговата отмъстителност? Не знаете ли, че Санга не може да изправи Калигула пред никой съд?

– Самото обвинение ще разобличи лудостта му пред народа на Рим! – настоя Помпей Глабрион.

Няколко бони нададоха одобрителни възгласи.

– Успокойте се! – намеси се и Катон Непос. – Аз също съм не по-малко разгневен от вас, но Катег е прав. Народът на Рим обожава ексцентричността му, а ако се втурнем към рострата, само ще разкрием плановете си.

– Продължавай да си говориш за планове, Катоне, но времето си тече и може и да не доживеем момента на истинските действия!

– Само чуваме за някакви планове и подготовки, а нищо не знаем!

– Всичко с времето си, приятели – каза Фабий Лентул.

– Не можем да разкриваме никакви подробности, докато не уредим всичко – заяви Катон. – Просто бъдете готови да изпълните задълженията съм към каузата и имайте търпение. Ще дойде денят, в който тиранинът ще бъде победен завинаги.

– Кога, Катоне, кога?

– Датата е пълна тайна – каза Катон Непос.

– Трябва да се пази в тайна заради сигурността на всички замесени – уточни Катег.

– Ще бъдете уведомени само няколко часа преди истинското действие – обясни Фабий Лентул.

Тримата лидери на републиканската коалиция на боните убедиха своите съмишленици в конспирацията да потиснат гнева си и да не дават на Калигула повод за репресии срещу опозицията.

– По време на Луперкалиите – каза Катон Непос с отвратена физиономия – няма начин да привлечем вниманието към политическите въпроси. Народът на Рим е изцяло погълнат от противни еротични празненства и ритуали за плодородие...

– Ритуали за плодородие! Хахаха! – изсмя се един от най-възрастните републиканци. Последваха го и други.

– Не извъртай думите, Катоне!

– Наричай ги истинските им имена!

– Оргии!

– Munera copulatoria (състезание по копулация)!

– Добро извинение за жените да се чукате с всеки пенис, който се втвърди около тях!

– Тихо, Рутилий! – извика Катон. – Не понасям такъв език! Ако искаме да възстановим морала в държавата, трябва да обличаме сексуалните въпроси в подходящи дрехи.

– Защо? Републиканците не трябва да лъжат! – каза Рутилий Марон. И други републиканци одобриха думите му.

– Това не са лъжи, другари! – отвърна Катон. – Трябва да защитим децата си от откровено...

– Хей, Катоне! Не знаех, че имаш деца!

– Да не те е посетил внезапно добрият щъркел?

Последвалият смях и насмешливи забележки разредиха напрежението сред по-освободените от републиканците, които знаеха, че Катон Непос няма съпруга и деца и дори роднините му го държаха на разстояние, тъй като не искаха омразните му идеи да се просмукват в умовете на наследниците им.

– Децата ни нямат нужда от закрилата ти, Катоне – отбеляза Фабий Лентул. – И приличното облекло за сексуалните проблеми само ще разсмее младите и ще унищожи уважението на по-възрастните.

– Така е, защото не им втълпявате правилните ценности на приличието – възрази Катон.

– Няма по-потискащо и безполезно нещо от родители, които предават безумни морални ценности на децата си – вметна Рутилий.

– Те формират възгледите си, като общуват с връстниците си – каза един от приятелите на Рутилий. – Нарича се поколенческо предпочитание.

– Да не би да намекваш, че римският морал се е формирал според предпочитанията на хората? – попита с унищожителен поглед Катон.

– Римският морал се отнася за честта, куража, достойнството и себеуважението и няма нищо общо със сексуалните предпочитания.

– Това е рецепта за упадък и разврат! – извика Катон. – Предполагам, че дори Калигула има чест, кураж, достойнство и себеуважение. Но трябва ли да ни повелява морала си?

– Спрете да се заяждате! – прекъсна ги Катег. – Ще оправяме моралните проблеми, когато вземем управлението. Ясно ли е?

Съществуваха фундаментални разминавания между фракцията на боните фундаменталисти, водена от Катон Непос, и републиканската фракция на Фабий Лентул. Катег обаче бе положил всички усилия през последните няколко месеца на изминалата година, за да обедини двете групи в името на свалянето на императора, и отлагаше всички други политически въпроси за след окончателното възстановяване на републиката.

Преди да разпусне извънредното събиране, Катег обеща да подготви питане до Сената относно новия кон сенатор.

– След ваканцията за Луперкалиите ще видим дали императорът ще поиска сенатско одобрение за правомощията, които се кани да даде на коня Инцитатус, или просто ще ни прескочи – каза Катег. Катон Непос трябваше да отиде на друга среща в школата на понтифиците, на която щеше да се обсъжда отказът на религиозна подкрепа за гилдията на проститутките. Така че младият сенатор помоли Лентул да остане за обяд.

– Имаш ли други новини за празненството в двореца? – попита Катег патриция, като се опитваше да измъкне информация за любимата си Друзила.

– Не много... Двама братовчеди на моя слуга са били наети като сценични работници. Единият си е тръгнал тази сутрин и ми каза, че конят е назначен за сенатор. А за самото празненството ми съобщи, че е било много посетено и наистина забележително.

– И това е всичко? – възкликна разочаровано Катег. – Чух, че цялото дясно крило е било превърнато в един голям увеселителен комплекс с големи зали и тематични стаи. Знаеш ли нещо за това?

– Вчера следобед пратих двама агенти да стоят пред входната порта и те са преброили поне две хиляди гости – отвърна Фабий. – Повечето от тях са още вътре, спят или правят нещо друго... А тези, които са излезли призори, не били много словоохотливи. Императорът има силна политическа подкрепа и вероятно след това разточително празненство, което той устрои за своите хора, тя ще стане още по-голяма. А великолепната му бритска съпруга се е чукала не само с коня, но и с много други мъже от всички класи.

– Не е ли отвратителен начинът, по който Калигула унижава жените?

– Катег, моля те! Не говори като Катон Непос... Ако искаме да възстановим републиката, не можем да си затваряме очите. Също като Юлий Цезар, и младият император има кураж и ясни идеи за новите свободи, които иска да прокара сред народа на Рим. Като предлага собствената си съпруга да бъде любовница на народа за една вечер, той печели точки срещу идиоти като Катон, който иска да върне морала в Рим към времената на Пуническите войни. Но дори и тогава, преди двеста и петдесет години, когато Сенатът е приел Опийските закони, забраняващи на римлянките да носят златни украшения, това насърчило първия и най-голям женски протест на всички времена. Той осигурил не само пълна победа на жените над Сената, който трябвало да оттегли тези закони, но им дал и усещането за власт и сега те са едни от най-убедените поддръжници на Калигула.

– Сигурен съм, че истинските римлянки ще го намразят за това, което е направил снощи – отбеляза Катег. – Осъзнаваш ли, че той иска от жените само да се държат като курви и нищо друго?

– Няма проблем да го атакуваш по тази линия, Катег. Но не подценявай факта, че Калигула не иска от жените да получават пари за секс, освен ако това не им доставя удоволствие. Той желае само да насърчава физическия контакт и удоволствието сред всички слоеве на римското общество и да освободи докрай сексуалните нрави.

– Ако успее, светът вече няма да е същият. Цели семейства ще се срутят. Децата няма да имат законни бащи. Ще се прави необуздан секс навсякъде, няма да се работи и това ще се отрази на стопанството.

– Не се тревожи, Катег. Той се опитва да постигне прекалено много... Мъжете искат да държат жените под контрол, а и повечето жени са толкова слаби, че не могат да посрещнат тежестта на живота сами и няма да се разбунтуват срещу мъжете.

Слугите почистиха масата от обедните блюда. Катег закрачи из стаята.

– Ако остане на власт още петдесет години като прадядо си Август – каза младият сенатор мрачно, – Калигула ще успее да намери достатъчно ресурси, за да даде на жените държавна закрила, в случай че мъжете ги тормозят... Ще може да им осигури подслон, образование, работа, пенсии... Може да направи всички деца, чиито бащи не са сигурни, императорски синове... Накрая римските мъже може да прегърнат новата система, тъй като тя ще ги облекчи от тежкото семейно бреме и ще им даде по-широк достъп до млади момичета... Можеш ли да си представиш какво би се случило, ако всички римлянки от дванайсет до четиридесет години се почувстват свободни и дори насърчени да имат стотици любовници на година? Ужасен съм, Лентул. Калигула може да навреди сериозно на Рим...

– Е, ти описваш най-лошият сценарий – отвърна Фабий Лентул. – Никой не може да опита да направи такава огромна промяна на нравите, без да се изложи на риск от многобройни заговори за убийство, а това значи, че няма да живее дълго. Мъжете са прекалено избухливи и тесногръди, за да толерират такава грандиозна реформа... Те просто искат да запазят статуквото.

– Ами ако тесногръдите им мозъци станат по-възприемчиви? Осъзнаваш ли, че Калигула може да получи срок, достатъчен за израстването на две поколения, за да въведе нова образователна система, която пропагандира сексуалната революция... То не е и чак революция, тъй като нашите религии не ограничават сексуалността, а еротичните подвизи на боговете и богините са познати на всички римляни още от детство.

– Хм... И откъде знаеш, че има намерение да направи това?

– Новите му закони за отворените бракове са готови и ще бъдат изпробвани в големи градове на Изток. И оставам с впечатлението, че ще въведе съвсем скоро същите норми и в галските провинции. Казвам ти, Лентул, в този човек се е вселила чиста лудост. Иска да промени света и тъй като има неограничена власт в империята, ще го направи.

– Да не би да загуби вяра в нашия план да се отървем от него? – попита Лентул.

– Не може да сме сто процента сигурни, дори и голямата бойна единица да застане на наша страна в мига на истината.

– Кои са основните стратегически проблеми, които трябва да разрешим, за да постигнем пълен успех?

– Мястото на атаката. Най-добре ще бъде да примамим Калигула извън двореца, например да го накараме да отиде до вилата си край езерото Неми веднага след честването на смъртта на Цезар в Сената сутринта на иди през март. Вилата е лесна за нападение и той няма да има време да повика подкрепление. Ще убием всички за няма и час.

– Ами Друзила? – попита Лентул.

– Тя ще ни помогне да влезем.

– Би ли ѝ пощадил живота?

– Не. Не можем да поемем този риск. Дори да стане републиканка, всички от Юлиево-Клавдиевата династия трябва да бъдат премахнати веднага, за да се предотврати контра-заговор на техни поддръжници. Главите им ще бъдат изложени на рострата, за да осъзнаят римляните, че връщане назад няма да има.

– Чух, че най-малката сестра е прогонена. Знаеш ли къде е?

– Още не, но информаторите ми ще научат много скоро. В решителния ден тя ще бъде премахната като всички останали и нейната глава ще бъде донесена в Рим.

– Хм... Бих предпочел да наредиш да я отвлекат и докарат в Рим и тук да бъде обезглавена в един ден с всички останали.

– Да, прав си. Ще се разпоредя за това. До календи през март ще знаем мястото, където ще ударим тирана, и ще имаме още петнайсет дни, за да изпипаме всичко до най-малката подробност.

– Два или три дни веднага след убийството ще трябва да сме много решителни. Според теб колко от поддръжниците на Калигула трябва да сме готови да премахнем?

– Поне три хиляди. Работя денонощно по списъка им. Всяка цел трябва да бъде поверена на отделен отряд и всички по-важни трябва да са убити през първата нощ. На сутринта след иди ще обявим републиката и ще назначим диктатор за шест месеца.

– Ами батавските телохранители? Може да се окаже доста трудно да се отървем от тях.

– Знам това, Лентул. Но те са само триста души. А и Калигула няма да вземе повече от сто от тях със себе си, ако тръгне към вилата си на езерото Неми. Ще бъдат разделени и ще е по-лесно да ги атакуваме.

Фабий Лентул се усмихна. Да, триста души бяха само десет процента от трите хиляди римляни, които трябваше да бъдат пожертвани в името на републиката.

– Какво е положението с Марк Виниций?

– Задънена улица... Ювения Мароция му е написала писмо, с което го моли за развод. Изпратила го е още преди да се свържем с него.

– Той развел ли се е с нея?

– Да – отвърна Катег. – Вече бил женен за германско момиче и веднага се съгласил на развод с римската си жена.

– Все още ли мислиш, че Публикола ни е издал?

– Имам чувството, че е той, но нямам никакви доказателства.

– Можем ли още да му имаме доверие?

– Не знам. Цензорът, разбира се, е много популярен и може да ни осигури широка подкрепа сред обикновените граждани, които не разбират мотивите ни за свалянето на един успешен император. Но тъй като ти си по-близък с него, оставям на теб да вземеш решение.

Лентул закрачи мрачно из стаята. Оставаха още толкова много нерешени политически въпроси.

– Ти одобри ли мисията на Катон в школата на понтифиците? – попита.

– Да. Ако искаме да спрем либералната революция на Калигула, трябва да си осигурим подкрепата на жреците. Мнозинството от школата спазват относителен неутралитет, но има трима или четирима, които са напълно за обявяването на проституцията за незаконна и прокарването на строги закони за възрастта на съгласието. Никой под осемнайсет години не бива да прави секс.

– Стига, Катег! Това е дори по-голяма лудост, от тази на Калигула!

– Знам, но трябва да оставим впечатлението, че се вслушваме в изискванията им. Веднъж поемем ли управлението, можем да прокараме ограничителни закони, но не чак толкова малоумни, колкото те искат. Знаеш ли, че някои от жреците одобряват налагането на сходен с еврейския монотеизъм, за да се внуши страх и вина на гражданите и така да се контролират по-добре техните сексуални инстинкти, предизвикващи тъмните сили у хората?

– Никога не бих приел нещо подобно! – възкликна Лентул, – Какво искат? Да измъчват хората, които не им се подчиняват ли?

– Да... точно това е желанието им. Най-големите фанатици са склонни да разглеждат несъгласието като обида или като предизвикателство спрямо интегритета и способностите им. Но ще им дадем достатъчно, колкото да държим школата на наша страна, без да провокираме нови революции сред разгневените граждани.

Лентул поклати глава.

– Прокарването на идиотски закони само и само да зарадваме шайка импотентни старци е точно противоположното на идеалите на републиката.

– Новата република няма да е като старата. Трябва да сме подготвени да държим под контрол сексуалния звяр, и то с повече решителност отпреди. Времената са се променили завинаги, Лентул. Но ние имаме властта да насочим новия ни кораб към светло бъдеще.

Фабий Лентул стисна челюсти. Много благоприятни обстоятелства трябваше да се случат, преди да могат да отнемат кормилото от хитър владетел като Цезар Калигула, възпитан от прачичо си император Тиберий да държи пълен контрол над властта, като дърпа конците на многобройните стопански начинания в империята. Също като безмилостния си предшественик, новият император се движеше месеци пред враговете си и удряше здраво и без скрупули тези, които бяха против него.

По гръбнака на Лентул премина ледена тръпка при мисълта за последствията при евентуален провал на заговора.

По залез, два дни след откриването на Луперкалиите, докато гостите, имали късмета на попаднат на празненството на Калигула, си тръгваха от двореца в състояние на екстаз, хиляди граждани се събираха на южната страна на Murus Romuli (Стената на Ромул, основателя на Рим, Annum I ab Urbe condita = 1 година след основаването на Рим, 753 година преди Христа).

По склоновете на Палатинския хълм, по цялата лява страна на Scalae Caci (Стълбището на Как, изсечено в хълма и свързващо Палатинския хълм с Тускус, популярен квартал северозападно от Циркус Максимус), едилът бе построил поредица от големи дървени платформи, свързващи Пещерата на Lupercal (вълчицата, спасила невръстните близнаци Ромул и Рем от река Тибър, които след това откърмила, а те по-късно основали Вечния град на мястото, където били спасени от нея). Голямата древна пещера, наполовина над и наполовина под Стълбището на Как, беше запазена непокътнато от близо осемстотин години и се почиташе от римляните на третия ден от февруари, официалния празник на Луперкал и почитаемата гилдия на проститутките.

Два часа след залез всички платформи бяха пълни с хиляди ентусиазирани граждани, размахващи факли и пеещи химни в чест на вълчицата. Дървените тераси стигаха на шейсет метра вляво и заобикаляха стария храм на Genius Loci (Духът на съзидателната сила). Земята пред входа на пещерата бе покрита с полукръгла дървена платформа, свързана със Стълбището на Как чрез дървени стъпала. Голям огън, контролиран от взвод римски пожарникари от бригадата, създадена преди петдесет години от император Август, топлеше и светеше пред входа на пещерата, където Марция, председателката на гилдията, заедно с хиляда и двеста голи проститутки очакваха появата на императора.

И той се появи, сред обичайните овации, слизаше бавно от върха на Палатинския хълм по Стълбището на Как в пурпурната си тога и със златен лавров венец на главата, следван от Ладиса, Друзила, Габрилия, Агрипинила, Керизия, Мурахия, Деми, Ламита и Пиралис. Всичките девет великолепни жени бяха ослепителни и горди в голотата си. От двете страни на пещерата го очакваха най-различни високопоставени лица – Макрон, чичо Клавдий, едилът Теренций Кота, Белей Патеркул, шефът на градската кохорта, Калист Примус, Муций, Тит Квирит и няколко сенатори и патриции, които се бяха съгласили да правят компания на свои роднини и приятелки сред голите дами.

Чичо Клавдий демонстративно се бе появил със старата си приятелка Хилария Калпурния, чието хубаво лице, широк ханш, здрави крака и обилно окосмяване привличаха похотливите погледи на почти всички мъже. Макрон бе в компанията на Тисиос, гримиран като момиче, а малкият му пенис бе прибран в цепката му. Публикола Тудитаний стоеше в целия си ръст до Лактия и Сетис, дребничките тайски близначки, които не можеха да му се отблагодарят, че ги купи от Друзила и ги освободи навреме за третия ден на Луперкалиите. Косматата Ения Сабина, която очевидно не се спогаждаше със съпруга си Макрон, бе хванала Тит Квирит по време на празненството и сега стоеше до него. Майката на Месалина, стройната и необуздана Домиция Лепида, бе дошла с Муций. Той не ѝ бе казал нищо за пътуването на Миси на изток, но Домиция знаеше, че сводникът има нещо общо със заминаването на дъщеря ѝ, а и той си призна, че е чул как тя била в отлично разположение на духа и прекрасно здраве.

– Би ли се заинтригувал от предложението да поостана в някой от луксозните ти домове? – попита Домиция, която бе прекарала страхотно с него на празненството.

– Естествено, скъпа. Ти си роден талант – отвърна византиецът. Знаеше, че всички чувствени жени изпитваха необходимост да възродят телата и душите си поне веднъж годишно с няколко дни непрекъснат секс с най-разнообразни агресивни партньори, каквито можеха да се срещнат в добрите бордеи. Домиция Лепида доста се възбуди от предложението му да я настани инкогнито в един от гръцките си домове, веднага щом се почувства готова.

Калист пристигна в компанията на забавната Фулвия Сабина, която без ни най-малко притеснение бе изложила на показ дебелото си застаряващо тяло. Дългата и коса бе вързана с розови панделки. Други видни жени, млади и стари, високи и ниски, прекрасни и не толкова привлекателни, всичките те излъчваха около себе си аурата на чувствеността. В очите им светеха весели искрици. Погледите им се привличаха като магнит от императора и неговите девет красавици, които приключваха спускането си от Палатинския хълм и вече бяха почти пред входа на пещерата.

По време на тази първа Луперкалия от властването му Калигула изнесе великолепна реч в чест на вълчицата и похвали гилдията на проститутките, че съхранява славната традиция на lupae (на латински тази дума означава едновременно вълчица и проститутка). След това даде знак на скаутите си да извадят от пещерата даровете, които бе поръчал: повече от хиляда и двеста нови прекрасни леопардови кожи, официалната униформа на римската гилдия на проститутките. Императорът лично ги поднесе на Марция Кордия.

– Ще останете в историята с щедрия си жест на подкрепа и уважение, велики цезаре! – възкликна красивата шефка на гилдията сред възгласи и овации.

След като си размениха страстни целувки, и двамата започнаха да обличат проститутките и видните жени – всички лупи за една нощ – с прекрасните меки кожи. Деветте зашеметяващи жени от антуража на Калигула застанаха около него в новите си униформи и всички заедно се заразхождаха по дървената платформа в очакване и останалите да се облекат. Габрилия изпя с ангелския си глас любовна песен, която бе написала в чест на любовниците си от последната нощ, отдавайки чрез нея почитта си към божествата на любовта и удоволствието. Пееше за мъжете и жените, които търсят единствената форма на любов, получила благословията на боговете и богините, и които заслужават наградата на ефимерния, нетраен, но и вечен миг на сексуалния екстаз. Той е преходен и неповторим по природа, но пък блести с толкова повече чиста и божествена светлина, колкото е по-далеч от практическите и материалните мотиви.

Песента на Габрилия бе аплодирана на всеки куплет и оценена по достойнство от всички като поетическа прослава на Луперкалия и личната философия за любовта на Калигула.

– Как е Бризея? – прошепна Друзила в ухото на Муций.

– Прекрасна както винаги. Би ли ми я оставила до нони?

– Тя ли го поиска?

– Да, ваше сиятелство.

– Не искам да се пристрастява съвсем към грубия секс и да се върне цялата насинена като последния път, ясно ли е?

– Не се тревожи. Намерил съм ѝ няколко клиенти, които ще ѝ осигурят по-подходящи форми на доминиране. Те няма да оставят видими следи и на нея очевидно ѝ харесва много с тях.

– Не може ли просто да се люби без тази предварителна игра?

– Не, май не.. Част от нея се нуждае от остра болка и унижение, преди да бъде готова да избухне в оргазъм. Но колкото повече го прави, толкова по-малко време ѝ трябва, за да се възбуди напълно и да е готова за сношение.

– Наспива ли се?

– Не иска да си почива повече от няколко часа сутрин. Но ѝ правим хубави масажи между сеансите и сме повикали гръцки лекар, който да я преглежда професионално.

– Опита ли гъбите с нея?

– Да... Държим я под въздействието им, тъй като те намаляват времето за мъчение и връзване, от което има нужда, и я стимулират да се наслаждава на по-обикновените форми на секс. Във всеки случай тя доста мисли за теб, принцесо, и ти изпраща цялата си любов.

Друзила усети, че сърцето ѝ се свива, но знаеше, че любимата ѝ галска робиня е в добри ръце и има нужда от такова преживяване, за да подобри чувствените си реакции и самочувствието си.

След още химни и добре режисирана официална церемония по награждаването на най-заслужилите проститутки, всички дами в леопардови кожи образуваха около четиристотин групи от по три жени и тръгнаха свободно из града с разрешението да "изнасилят" всеки мъж, стар и млад, когото видят и успеят да докопат в парковете, пред портите, на пиаците, в храмовете, базиликите, пазарите, баните, спортните зали и дори частните градини и домове. За цялата нощ дамските триа, които се бяха кръстили "Партизанки на любовта", изшетаха всички ъгълчета в Рим и с бойни викове нападаха всички мъже, независимо дали бяха свободни или женени. Полягаха с тях на всяка пейка, полянка или под, които им се изпречеха, целуваха ги, опипваха ги, правеха им фелацио, сношаваха се с тях и изпиваха соковете на пенисите им. Само това им бе позволено да вземат от любовниците си, заедно с кичур коса, преди да се прехвърлят на следващата "жертва".

Призори след необузданата сексуална оргия на четиристотинте разбеснели се групи от по три партизанки, всички се срещнаха в храма на Венера – покровителката на проститутките и прелюбодейките, който се намираше близо до южната страна на Циркус Максимус под арките на Аква Апия (огромният акведукт, пресичащ от изток на запад цялата южна част на Рим и снабдяващ с вода от изворите на около седемдесет и пет километра едномилионната столица на империята).

В прекрасна церемония, водена от жени и предназначена само за жени, те посветиха на Великата богиня хилядите кичури коса, които бяха събрали от "жертвите" си, след това излязоха в дълга процесия от храма само по леопардови кожи, с гирлянди и венци от имел и лаврови клонки. Вървяха след три огромни изрисувани фалоса, носени от жриците на Венера. Сред тълпи от ликуващи граждани, строени от двете страни на улиците, те спираха много пъти, за да дадат възможност на зрителите да докоснат личните им амулети за късмет във формата на фалоси, поставени в кунусите на проститутките, за да получат благословията на богинята. За няколко часа процесията стигна храма на Салус (храм на доброто здраве), огромна сграда, разположена на Алта Семита точно над помериума под северната страна на Сервиевите стени, където нова група жрици раздадоха на жените специални лековити билки и разтвори, с които да поддържат телата си здрави и красиви.

До пладне проститутките се събраха за края на честването в Базилика Емилия, гигантски пазарен център с бани, спортни зали и заведения, разположен на форума до централния пазар. Императорът даваше внушителен банкет за хиляда и триста жени, превъплътили се в партизанки на любовта, както и за още хиляда и двеста момичета от школите и центровете за обучение на гилдията, които се присъединиха към професионалистките и патрицианките от императорския антураж, и още приблизително толкова мъже от всички слоеве на обществото. Веселието се поддържаше до края на следващата нощ от музика и фолклорни танци на всякакви народи от империята, актьори, акробати, театрални трупи и певци. Конкурсът за певци бе спечелен от Габрилия Ангелския глас, която пя по леопардова кожа, след което бавно я свали и завърши песента си съвсем гола сред екстатични аплодисменти.

Зрителите се тълпяха в пространството точно под сцената и когато забелязаха влажните ѝ слабини, за нула време ѝ се нахвърлиха, за да я прегръщат, целуват и да я обявят за победителка. Калигула изгледа конкурса и се съгласи с решението на публиката. Почитателите на Габрилия я вдигнаха на ръце, тя с удоволствие разтвори широко крака и те започнаха да целуват и опитват ароматните ѝ мокри потайности, които ги изпълваха с такава живителна сила. След това я завлякоха зад сцената и тя прави любов с десетки от тях.

Невинната петнадесетгодишна певица се бе превърнала в най-ентусиазираната и най-лесната плячка за мъжете, и то не само за да зарадва своя император, но и защото не можеше да не се възбужда сексуално и от най-леката милувка, дори от по-чувствен поглед към прелестите ѝ. Ладиса, Друзила, Агрипинила и останалите патрицианки, проститутки и обучаващи се получиха много възможности да се усамотят в огромния брой частни стаи със свои приятели, познати или клиенти и да продължат веселото празненство, посветено на плътта. Такова досега човечеството не бе виждало, ако изключим може би сватбата в Суза, вдигната през CDXXX година от основаването на Града (430 година от основаването на Рим или 323 година преди Христа) от Александър Македонски край Персеполис, столицата на Персийската империя. В този град великият завоевател ръководил едновременната сватбена церемония на десет хиляди от своите гръко-македонски воини и петнайсет хиляди персийски, вавилонски, арабски и централноазиатски момичета. Последвала невероятна оргия, продължила десет дни из целия град и станала нарицателна за най-голямото тържество на плътта, съществувало някога в античния свят на героите.

През петнайсетте дни на Луперкалиите, които се честваха всяка година от календи до иди на февруари, жителите на Рим се радваха не само на публичната вакханалия, която се вихреше всекидневно в школите, ордените и гилдиите, но и на частни празненства, организирани буквално навсякъде. Затова взривът от похот в столицата на Римската империя през тези дни достигна безпрецедентни висоти и създаде силна връзка и усещане за близост между обитателите на града, както мъже, така и жени, в което всъщност и беше тайната на международния успех на римската цивилизация.

Калигула остави почтително красивата си бритска съпруга, сестрите си и останалите си любовници в Базилика Емилия, за да се забавляват с колкото си любовници пожелаят, а той тръгна към двореца само с Пиралис. Като излизаха, към тях се втурнаха Аркана и Кардикса. Двете телохранителки бяха сериозно загрижени, че положението около Ладиса може да излезе от контрол и може да избухнат кървави схватки между претендентите за нейните прелести.

– Не се тревожете, момичета – успокои ги Калигула. – Докато императорът подкрепя гражданите в тяхното преследване на удоволствия, няма да има нито престъпления, нито изнасилвания, изобщо никакво насилие. Виждаш ли някакъв проблем, Пиралис?

– Абсолютно никакъв, цезаре. Римляните биха обидили боговете, ако се държат като варвари. Това може да се промени, но няма да трае дълго – отвърна Пиралис, която знаеше как да гледа в бъдещето. Двете едри момичета се огледаха и се съгласиха, но когато Калигула и придружителката му си тръгнаха, те продължиха да не изпускат Ладиса от поглед.

– Мислиш ли, че цезарят е влюбен във вавилонската астроложка? – попита Кардикса.

– Най-вероятно – отвърна Аркана. – Но също така е влюбен и в Ладиса, и в сестрите си, както и във всичките си останали любовници.

– Има ли право на това? – учуди се Кардикса с неодобрителна физиономия.

– Успокой се, Кардикса. Всеки има право да има толкова любовници, колкото си пожелае.

Кардикса се усмихна и последва Ладиса, която се отдалечаваше към една от стаите с красив младеж. След като бе правила толкова много любов през последните дни и нощи, осемнайсетгодишната бритска красавица също като Габрилия не можеше да контролира поривите и пулсациите в гениталиите си, както и желанието си да го прави отново и отново. Но все още предпочиташе сношенията по двойки, защото така се чувстваше по-способна да се ангажира емоционално със своите любовници и да се отдаде с голяма страст, без страх, че ще бъде безмилостно обладана от полудели орди мъже, когато губи контрол.

Винаги когато имаше възможност да се откъсне от натоварената си програма, Калигула най-много се радваше на компанията на Пиралис, която го изумяваше със способността си да предсказва бъдещето, с културата и изисканите си маниери. Като истинска интелектуалка, тя никога не бързаше. Обичаше да прекарва по няколко дни насаме с Калигула, да си играе с ума и душата му, да отлага физическото сливане, докато и двамата бъдат готови да станат едно и да стигнат заедно до върха на силните усещания.

В двореца Калигула се погрижи за някои неотложни дела, свързани с възстановителните работи в Ефес и съседните села, също разрушени от голямото земетресение, ударило южните части на провинция Азия три дни преди календи през февруари. След това нагледа организацията на работа на екипа си за следващите два дни и отиде в малките покои на вавилонската си конкубина, до които се стигаше само през две добре скрити тайни врати и няколко дълги тесни коридора в част от двореца, която никой не познаваше добре.

През целия първи ден и цялата първа нощ от усамотението си със своята фаворитка тя му чете класически поеми, говориха си за мисията му в живота, за бъдещето на начинанията му, наследството му и някои събития, които биха могли да повлияят на властването му. Освен датата на смъртта му и на смъртта на най-близките му роднини, които никой вавилонски астролог нямаше право да разкрива на никого, Пиралис знаеше и всичко останало за Калигула. Беше с него повече от година преди да стане император. Предсказа точно възкачването му на власт и брака му с Ладиса. Знаеше, че либералната му революция няма да успее, но за него бе добре да полага усилия да прокара реформите, тъй като те бяха правилни. Отворените бракове, увеличаването на сексуалната задоволеност и независимостта на жените бяха много благородни начинания. Беше много важно и да оказва отпор на моралистичния и тоталитарен подход на боните, тъй като тези кресливи самодоволни престъпници щяха да успеят да пребъдат в историята и някой винаги трябваше да оборва омразните им теории ѝ жестоки практики, за да не им позволява да отровят завинаги умовете на хората.

Пиралис бе наясно, че животът на Калигула, постиженията и идеите му ще станат обект на невероятни изкривявания и клевети, но това не бе висока цена за опита да се възвисят интелектуално масите. Тесногръдите политици, корумпираните предприемачи, ограничените интелектуалци, отровните моралисти и незначителните страхливци винаги щяха да успеят да изплуват отгоре. Тяхното предимство, независимо че е негативно, дребнаво и разрушително, винаги щеше да е лесно за постигане и налагане, а опитите за някакво прогресивно, достойно, конструктивно и революционно начинание винаги щяха да бъдат оценявани само от малцинство просветени.

Тя знаеше, че до три века над бляскавата средиземноморска митология и великия римски свят ще падне тъма и ще остане там дълго. Виждаше също така, че искрици светлина ще проникват само от време на време през тази тъма на умовете, заробена от догматични проповедници и религиозни пирати. Знаеше, че чрез нови религиозни системи ще бъдат възцарени сексуалното въздържание, задължителната моногамия, брутално наложеният монотеизъм и културният монопол. Че те ще скопят, опустошат и затъпят масите и така ще ги направят лесна плячка на най-проклетата шайка хора, които някога ще се появят на планетата: лъжците, които ще се преструват, че са получили по божествен път достъп до истината.

– Вероятно в някоя много далечна ера – каза тя – отчаяни души ще се скитат сред руините на свободата, ще се задавят от вездесъщата Голяма истина, ще се отвращават от нея и ще я повръщат върху мизерията и глупостта на сексофобското общество. Но после ще научат за теб, Цезар Калигула. И дори никой да не успее да промени хода на историята, може би ще има хора, които ще се вдъхновят от твоята освободителна революция и отново ще се опитат без страх да разпространяват твоите идеи. Кой знае?...

Калигула се усмихна. Обичаше Пиралис, когато умът ѝ препускаше векове напред и си представяше как ще изглежда Рим след две хиляди години. Но когато я попита за подробности за това далечно бъдеще, тя преглътна и поклати глава. Устата ѝ пресъхна и тялото ѝ затрепери.

– Рим ще продължава да бъде най-красивият град на света – отвърна. – Но ще бъде покрит с кръстове.

Калигула се намръщи. Искаше да знае повече за кръстовете, но тя не беше в настроение да продължава с предсказанията. Поговориха си за последните събития. Най-вече за конспирацията, за предателите, за героите на Рим, за Агрипинила и чичо Клавдий, за отдадеността на Друзила към неговата политика, за новопоявилата се страст на Лейди към хубавите римски мъже и за Габрилия, която сега бе влюбена в съпругата му и живееше в двореца при нея.

На следващия ден вавилонската конкубина се почувства още по-влюбена в красивия си млад господар. Топеше се в ръцете му и го целуваше навсякъде. Едно от нещата, които обичаше да прави, за да се сближат още повече, беше да вземе двайсетсантиметрова пръчица от слонова кост, идеално изгладена и куха по цялата дължина, да я намаже със загряващ балсам и да я пъхне в уретрата на мекия му пенис. Беше малко болезнено в началото, но тя го правеше толкова умело, че след минута ефектът беше направо фантастичен.

Пиралис въртеше бавно пръчицата повече от час, пенисът му оставаше мек, но ставаше толкова чувствителен, че Калигула изпитваше чувство сякаш непрекъснато свършва. А тя триеше зърната му и целуваше скротума му, хапеше го навсякъде, но не му позволяваше да пипа слабините ѝ, не защото нямаше да ѝ хареса да я докосва, а защото беше прекалено рано да правят любов, а тя искаше да отдаде цялото си внимание изключително на него. Желаеше да го възбуди до крайна степен, без да му позволява да ѝ отвръща. Говореше му за вечния дар на любовта, който всички хора получават от боговете, и за това как могат да се отместят границите, които смъртните обикновено са свикнали да си поставят.

Така влизаше все повече под кожата му и неусетно Калигула започна да губи представа за реалността. Тя сипа малко количество екстракт от гъби и го духна леко през пръчицата, изпращайки директно афродизиака в близост до простатата му. Нежните ѝ ръце раздвижиха тръбичката напред-назад, стимулирайки цялата уретра. Той започна да трепери от удоволствие, увеличи се и желанието му за интимност с красивата вавилонка, която се бе отдала изцяло на издигането му над реалния свят.

Малко по-късно Пиралис извади пръчицата от слонова кост от пениса му. Той веднага започна да се втвърдява, като каналчето му все още гореше. Съвсем бавно телата, умовете и душите им се сляха до такава степен, че удоволствието се излъчваше от всяка тяхна пора, от всеки сантиметър на кожата, която те целуваха или стимулираха. Без никак да бързат в това, което правят, Калигула на няколко пъти се изпразни в нея. И понеже тя бе третирала уретрата му по такъв начин, всяка еякулация предизвикваше такова силно триене, че цялото му тяло се гърчеше, като поразено от електрическа буря. Пиралис беше идеалният му партньор в любовта, прие в себе си неговото удоволствие, като добави към него и собствените си вибрации на невероятните си оргазми, умножавайки удоволствието стотици пъти.

На нони през февруари Агрипинила си беше уредила среща с брат си доста рано сутринта. Надяна консервативна дълга туника, която я правеше по-възрастна и ѝ придаваше по-аристократичен вид. След това накара двете си робини да завият косата ѝ на кок на темето и да пуснат няколко къдрици около красивото ѝ лице.

– Защо искаш да се омъжиш така набързо? – попита Калигула сестра си, след като тя му обясни причината за визитата си и каква отзивчива малка мръсница е била през първите девет дни на Луперкалиите.

– Искам да имам собствен глупав съпруг, когото да тормозя и да подритвам. И да си имам бебе, да бъда майка за известно време. Така, за разнообразие. Какво ще кажеш?

– Хм... Колко подаръци събра от всичките си богати любовници през последните дни?

– Какво общо има това с желанието ми да се омъжа? – попита го тя и седна в скута му. – Харесва ми да си играя с мъжете и да ги въртя на малкия си пръст. Всички, освен теб, са толкова глупави, че биха дали крак или ръка, за да докопат хубавия ми задник. Ха-ха-ха!

– Не се прави на много умна, Агри. Отговори на въпроса ми.

Агрипинила знаеше, че не е много разумно да си играе с брат си.

– Много скъпоценности, Кал... – отговори тя радостно. – Но също така мебели, статуи, амулети и килими, дори едно лозе в Етрурия (днешна Тоскана) и вила в Лавиниум (малко крайбрежно градче на 40 километра южно от Рим, близо до Анциум). Освен имотите, които още не съм виждала, събрах скъпоценности за около три или четири таланта. Нали съм добра? – попита тя брат си и го целуна набързо по устните. – Добра съм, нали? – повтори и го целуна по-страстно.

– Разбира се, Агри... Представила си се много добре.

– Това означава много за мен, знаеш ли? Че ти одобряваш действията ми. Винаги ще съм на твоя страна, също като Друди. И след няколко години, когато добия собствен опит в политиката, ще мога да ти помагам да печелиш хората за каузите си и да побеждаваш враговете си, също както прави тя. И съм сигурна, че и Лесбия ще върши същото... А това значи, че трите ти сестри винаги ще бъдат твоите най-силни и верни поддръжници. Заедно ще сме като великия Цезар, непобедими на война, благосклонни към победените, безмилостни с предателите.

Агрипинила сияеше в екстаз, докато произнасяше тези думи. Любовта към силния ѝ брат и връзката, която чувстваше с двете си сестри, заглушаваха всичките ѝ други емоции. И тъй като родителите ѝ не бяха живи, тази връзка сега бе по-силна отвсякога.

– Преди няколко дни проведох интересен разговор с чичо Клавдий – каза Калигула и я погали по долната част на корема. – Възможно ли е в хубавото ти тяло да расте наследник на Юлиево-Клавдиевата династия?

– Да – прошепна тя в ухото му. – Омъжи ме за Ахенобарб и ще се постарая бебето да не ти пречи, ще бъда изцяло на твое разположение и никога няма да имам претенции за наследяване на престола, ще оставя ти да решиш кога искаш да виждаш малкия Нерон и да прецениш дали става за най-великото положение, за което един мъж може да мечтае.

– Съпругът ти ще му даде неговото име...

– На кого му пука? Ние ще знаем чия кръв носи това момче. Ако го поставиш в редицата за наследяване на трона заедно с твоите потомци, ще промениш името му на Нерон Клавдий Цезар Друз Германик. Нима ти не си единственият човек, който държи цялата власт на Рим в ръцете си? Не си ли доволен да имаш толкова голям избор за наследяването на империята ти?

Калигула вече бе обсъдил въпроса с Пиралис и чичо Клавдий, който по своя инициатива му каза какво се бе случило между него и Агрипинила и какво е направила тя, за да се изпълни предсказанието на сибила Амалтея за сина ѝ. Пиралис не му разкри много за евентуалното наследяване на империята, но според нея Амалтея обикновено била права и мнението ѝ си струвало да се вземе предвид.

Сватбата бе насрочена за деня след иди през февруари в тесен кръг в Анциум. Домиций Ахенобарб бе повикан в двореца и внимателно му бе заповядано от Калигула да се ожени за благороднородената му четиринайсетгодишна сестра, принцеса Юлия Октавия Агрипина Млада, която вече бе сгодена за него от шест месеца. Помпозният Домиций Ахенобарб, който вече бе около четиридесет и пет годишен, бе бивш консул на Рим и вярваше, че чаровната Агрипина е влюбена в него. Майката на младоженеца, Антония Старата, дъщеря на Марк Антоний и сестрата на Август – Октавия, бе също така баба на Месалина и леля на бащата на Калигула – Друз Германик. Тя не бе много ентусиазирана от женитбата на сина си. Знаеше, че Агрипинила е дръзка по характер и се страхуваше, че синът ѝ ще се поддаде на капризите ѝ още от първия ден на съвместния им живот.

Но нещата следваха собствения си ход и силата на съдбата не можеше да бъде победена. На сватбената церемония, състояла се в малък храм на Юнона Регина (Върховната управница Юнона) на хълмовете на Анциум, Калигула, Ладиса, Друзила, Пиралис, Габрилия и чичо Клавдий взеха участие в бракосъчетаването на Агрипинила с Домиций Ахенобарб заедно с малка група роднини на матриарха Антония Старата – Домиция Лепида и съпруга ѝ Валерий Месала Барбат, както и други свидетели на жениха. Докато пронубата довършваше ритуала с разчупването на свещените питки, Габрилия изпя една от песните си под влюбените погледи на Калигула и Ладиса, които буквално бяха осиновили момичето и го имаха като своя дъщеря.

– Голям смях ще падне, когато Месалина се върне от пътуването си и открие, че от нейна трета братовчедка си ѝ станала леля! – каза Домиция Лепида и целуна новата си снаха на празненството в дома на Антония.

– А аз още повече ще се смея, когато ми каже колко патки е поела в задника си – отвърна цапнатата в устата Агрипинила до ухото ѝ и накара Домиция да се засмее с глас.

През последвалите нощи Агрипинила симулира оргазми при неумелите, но за щастие кратки сексуални напъни на Домиций Ахенобарб. След това започна да твърди, че я боли глава и още преди да е изтекъл първият месец от брака ѝ, каза на свекърва си, че е бременна и трябва да отиде до Рим, за да се консултира с гръцкия си лекар. Юлианският календар на стената на атриума на Антония показваше, че остават три дни до нони на март, а в Рим вече течаха много събития – и още повече се задаваха, – които щяха да обърнат съдбите на основните играчи на римската политическа сцена.