Лейди КАЛИГУЛА

14.

Докато Агрипинила се занимаваше с тайната си афера с чичо Клавдий, други важни събития започнаха да се случват в дните след поразителния успех на "Невинност срещу зло".

Цензор Публикола Тудитаний прекара цялата нощ сред представлението заключен в гримьорната си и прави любов с красивата и влюбена Октавия. Около пладне на следващия ден двамата отидоха в резиденцията му на хълма Авентин. Докато момичето го чакаше отвън, скрито зад завесите на носилката му, Публикола се разведе с жена си Скрибония и я изхвърли от дома си, за да настани там новата си тръпка.

Хубавата робиня така си бе паднала по едрия мъж, а той изпитваше такава любов и желание към страстното момиче, че двамата веднага изтичаха в един кубикулум и се заключиха там още преди Скрибония да напусне имота му. Докато робите на Публикола събираха багажа ѝ, пропъдената съпруга се втурна обратно и започна да удря с юмруци по вратата на стаята, в която се бяха сврели двамата, да крещи и да кълне, да ги заплашва с невиждани мъчения и смърт. Но вътре двамата любовници вече се целуваха и правеха секс, обзети от неутолима страст.

Радостните викове на Октавия заглушиха злобните изблици на Скрибония за известно време, но отвратителната харпия продължаваше да блъска по вратата и да крещи все по-силно, така че накрая Публикола наистина полудя. Насила откъсна твърдия си член от потрепващите слабини на Октавия, втурна се към вратата, отключи я и рязко я отвори. Скрибония окаменя от отвращение при вида на голотата му, но веднага получи силен удар с юмрук, който се стовари право в лицето ѝ и я просна в безсъзнание на пода. Той я ритна по разцепените устни и кървящия нос, повика слугите си и им нареди да извлекат Скрибония навън, да я сложат на носилка и да я откарат в болница.

Вечерта, когато вестта за развода на Публикола се разпространи сред всички бони, цензорът посети Луций Катег. Каза на младия сенатор, че животът със Скрибония е станал непоносим, и помоли да го свърже с Фабий Лентул, нейния патер фамилиас, за да преговарят за връщането на зестрата ѝ.

Катег се съгласи и го попита дали е говорил с Друзила.

Публикола погледна нетърпеливия сенатор със загадъчно изражение и отвърна спокойно:

– Тя се чувства самотна.

– О! И аз така си мислех! – възкликна развълнувано Катег. – Ще дойде ли на вечеря у нас?

– Ще ти се, а?

– Хайде, Тудитаний! Какво ти каза?

– Изглежда, не се разбира много с брат си.

– Добре, добре, знам това... Ще дойде ли или не?

– Мрази бритското момиче.

– Да ти го начукам, Тудитаний! – извика Катег и удари е юмрук по масата. – Искам да знам за Друзила, не за онази яздеща курва!

– Успокой се. Като говорител на републиканската коалиция трябва да мислиш за политическите последствия на всички твои действия, особено когато искаш да чукаш сестрата на императора просто защото в носа си още усещаш аромата на нейния кунус.

Катег притвори очи. Какво намекваше шибаният цензор? Да не би да бойкотираше връзката му с Друзила? Публикола беше, разбира се, голямо богатство за добрата стара партия, не само заради внушителната си физика и резки маниери, но и заради политическия си опит и популярността си сред масите, натрупана от театралните представления.

– Не критикувам желанието ти към тази прекрасна Юлиева самка – продължи Публикола, – но трябва да съм сигурен, че тя ще ти даде възможност да спечелиш още точки за нашата кауза. Ясно ли ти е това? Пък и като завреш онази си работа в задника ѝ, трябва да натъпчеш и малко републикански идеи в главата ѝ. Повярвай ми, Катег, освен страхотен кунус, това животно има и много мозък, разбираш ли?

– Оценявам загрижеността ти – отвърна Катег, възвръщайки си спокойствието. – Ако приеме да дойде на вечеря в дома ми, ще си сложа доста идеи на онази работа, преди да ѝ я завра във всички възможни отвърстия.

Публикола се засмя. След това каза на Катег, че Друзила се е съгласила да дойде вечерта на иди през януари. Младият сенатор се опита да овладее вълнението си и стисна ръката на цензора по стара римска традиция, за да изрази благодарността си. Публикола добави:

– Тя иска да няма никой друг освен теб. Само вие двамата.

– Хмм... да не се бои от шпионите на брат си?

– Умните хора винаги са предпазливи – усмихна се Публикола.

– Не може ли поне някоя от робините ми да сервира вечеря?

– Никой. Нареди им да приготвят всички блюда предварително, дръж топлите в огнището и сервирай сам, освен ако не се откажеш от глупостите и не вечеряш с тялото на Друзила.

Катег се засмя, прегърна едрия мъж и обеща да събера ценна информация за стратегиите и ходовете на Калигула още на първата си среща с очарователната сестра на императора.

– Очарователна, а? – подхвърли Публикола с лека двусмислена усмивка, като намекваше за произхода на думата (коренът на латинската дума е от fascinum, което означава фалос).

– О, да – отвърна Катег. – Нима силата на нейното очарование не се простира върху фалосите на всички мъже?

Публикола се изхили.

– Вероятно Друди е толкова очарована от всички фалоси, че ще ти даде възможност да очароваш прекрасния ѝ кунус така силно и дълбоко, та ще се влюбиш в нея като хлапак.

Двамата се засмяха на глупавата шега и след това Катег изпрати цензора от дома си.

На следващия ден Друзила отиде да говори с брат си в кабинета му, нагласена с красива златна брошка във формата на пеперуда, инкрустирана с рубини и смарагди.

– Можеш ли да познаеш кой ми даде това бижу? – попита Друзила със загадъчна усмивка.

– Ирод Агрипа? – предположи Калигула, който я бе забелязал да флиртува с приятеля му по време на представлението.

– Не.

– Тогава кой?

– Нашият приятел... Луций Катег.

– О! Ще се срещнеш ли с него?

– Дааааа! Изпрати ми съобщение и тази златна пеперуда, за да потвърди, че няма търпение да вечеряме заедно вечерта на иди.

– Отлично, скъпа Друди! Ще се опиташ ли да изпълниш мисията, която ти поверих?

– Разбира се, Кал. Защо иначе ще ходя да се срещам с най-опасния ни враг?

Калигула кимна с одобрителна усмивка. Друзила му разказа за изблика на ревност на Лесбия, който отнесоха тя и Апелий зад кулисите по време на антракта на представлението, и предложи тринайсетгодишното момиче да получи добър урок, за да се избягват такива проблеми за в бъдеще.

– Какъв урок си намислила? – попита Калигула.

Друзила закрачи из кабинета на брат си и ѝ хрумна блестяща идея.

– Заточи я за шест месеца на остров Липарис (край северния бряг на Сицилия) – предложи тя.

– Ммм... островът с бардаците?

– Да – отвърна Друзила. – Рано или късно всички капризни римски момичета ги пращат в бордеите на градовете с военните ни бази, за да изпълняват своя дълг като проститутки. Ако не си забравил, преди пет години, когато Тиберий разбра, че спим заедно, ме изпрати за три месеца на този архипелаг. Не успя да се пребори с любовта ми към теб, но ми даде да разбера какво значи чест, безстрастен секс с много мъже.

– Хммм... Не ми напомняй за това, Друди. Все още пазя всичките ти писма с интимни подробности за най-интересните ти сношения. И не мога да преброя колко пъти съм мастурбирал, докато съм ги чел.

– А да не говорим за времето, след като се върнах, а, лошо момче? – каза Друзила, седна в стола му и пъхна ръка под тогата му. – Колко пъти ме караше да те възбуждам, като ти разказвам как съм се чувствала с моряците, търговците и мъжете от всички раси, които ме чукаха като животни и ме караха да пищя като истинска курва, държаха ме на ръба на оргазма и не можеха да ме преведат през този ръб?

– Спри, Друди. Ако върнеш спомените с този твой глас, ще ме накараш да...

– Какво? – прошепна тя до устата на брат си.

– Знаеш какво...

Друзила бързо го целуна, после клекна и пое члена му в устата си. Калигула въздъхна... Тя винаги му доставяше толкова специални удоволствия! Много жени имаха дарбата да го възбуждат, но сестра му... О, устата на сестра му и начинът, по който използваше езика, устните, зъбите и небцето си, прибавени към умението ѝ да пъха главичката на члена му дълбоко в гърлото си и да стяга трахеята си около нея, да увеличава и намалява натиска по желание, за да изпомпва сладко твърдия му пенис – те бяха неустоими! Освен това хилядите изобретателни начини, по които Друзила пускаше в действие зъбите, пръстите и ноктите си по гениталиите му, по дължината на члена му, ухапванията, пощипванията и подръпванията на скротума, централната гънка, аналното отвърстие и пълното ѝ разбиране за силата на тези действия в различните фази на мъжката възбуда, удвояваха удоволствието, което му доставяше – на него и на другите мъже, – като се прибавеха към несравнимия ѝ талант за облизване и смучене.

А това беше само началото! Защото имперската принцеса знаеше точно как да доведе любовниците си до ръба на оргазма, да ги задържи там и да удължи удоволствието, като увеличава или намалява порива им да се изпразнят, като стиска здраво скротума точно под основата на члена над тестисите и дърпа здраво надолу, за да блокира временно този порив, а след това отпуска хватката. Правеше така, докато усетеше, че тестисите са изпълнени с енергия и мъжът е готов да изригне с цялата си мощ. Във величествения миг на оргазма тя го обхващаше и страстно го стимулираше с пръсти, като вдигаше отворената си уста на няколко сантиметра над главичката, за да остави първите изблици да излязат безпрепятствено, да облеят небцето, езика и устните ѝ с максимална сила и да предизвикат върховно удоволствие. Веднага след това талантливата фелационистка впрягаше цялата си чувственост, за да удължи оргазмичните спазми, като комбинираше действията на ръцете и устата си, с които предизвикваше още излив на сперма, която смучеше и гълташе, докато замрат и последните тръпки на тялото му.

Друзила целуна страстно смаляваща му се ерекция, погали лице в слабините му и го погледна, когато той вече бе успял да овладее дишането си и започваше да се отпуска. Винаги бе обичала тези мигове на нежна интимност след бурната възбуда на брат си. Беше напълно наясно, че вълшебната ѝ уста всеки път му доставяше силно удоволствие, което се простираше и върху емоциите му и увеличаваше любовта му към нея. Друзила изпитваше същата наслада и без да достигне до оргазъм през гениталиите си. Но да достави радост на брат, за нея беше по-важно от ласките му, а похвалите му повдигаха самочувствието ѝ и я караха да се чувства като най-щастливата жена на земята.

Когато Калигула и Друзила се върнаха към здравия си разсъдък, двама батавски пазачи въведоха Лесбия в кабинета на императора. Тринайсетгодишната принцеса очакваше някакво наказание и изглеждаше смирена, но не помоли по-голямата си сестра и по-големия си брат за милост. Ала когато Калигула ѝ каза, че я заточва за шест месеца на Липарианските острови, очите ѝ плувнаха в сълзи.

– Наистина ли искаш някакви сводници да ме заключат в бордеите си и да ме карат да работя като обикновена проститутка?

– Да, Лесбия – отвърна Калигула. – Изблиците на ревност и емоционалната нестабилност, дължаща се на обсебващ егоизъм в любовта, не се връзват с традицията на Юлиите.

– Но там ще ме карат да правя ужасни неща! – възкликна момичето.

– Да не би да наричаш любенето с мъже ужасно? – попита иронично Друзила.

– Не е ужасно само ако съм влюбена в човека – отвърна пълната с възмущение Лесбия.

– Това е много ограничено разбиране, мила ми сестрице – каза Калигула. – Като интелигентно момиче от благороден произход трябва да знаеш, че хубавото ти младо тяло привлича и възбужда много мъже. Защо искаш да си толкова жестока с тях и да ги лишиш от ласките си?

– Нищо няма да ти се случи, скъпа – добави Друзила и я погали по главата. – И аз бях заточена така от чичо Тиберий, когато бях на четиринайсет години, и мога да ти кажа, че получих безценен опит, от който да се поуча.

– И какво толкова ще науча там? Мръсни думи на екзотични езици? – попита Лесбия доста саркастично.

– Езиците са много важни, красива сестро – отвърна Калигула. – Но най-важното е да проумееш, че тялото ти не принадлежи изцяло нито на теб, нито на любовниците, които си избираш, а на цялото човечество.

– И ще разбереш как да направиш така, че да те избират заради красотата ти, а не заради високото ти положение в двореца – додаде Друзила.

– Ами ако не искам да бъда избирана?

– Тогава ще те вържат на един голям стол с разтворени крака и ще бъдеш избирана по гадния начин.

– И с теб ли постъпиха така? – попита Лесбия и направи гримаса.

– Само веднъж, защото исках да опитам и това – отвърна Друзила. После хвърли поглед на Калигула, който ѝ кимна в знак, че си спомня писмото, в което му е писала за преживяването.

Лесбия стоеше права и клатеше глава.

– Нищо подобно няма да ти се случи, ако се държиш с достойнството на принцеса от Юлиевия род – каза Калигула.

– След първите един-два дни ще установиш, че работата е много вълнуваща – увери я Друзила. – Мъжете много ще те харесват, Лесбия. Толкова е просто.

– Въпреки че почти нямам косми по пубиса? – попита Лесбия с известен срам в гласа, Друзила е усмихна.

– Имаш толкова чувствена пубисна кост, а срамните ти устни са така плътни, че липсата на косми само ще ги подлуди.

– Външните ми срамни устни се подуват само ако ги погали мъж, и то нежно и дълго, а не като онези мъже, които ще искат веднага да ми го вкарат.

– Ако им кажеш, че обичаш да те възбуждат с дълги ласки по срамните устни, те ще го направят – продължи Друзила.

– Никога не очаквай мъжете да знаят какво искаш да правят с теб – каза Калигула. – Говори им мило, с нежен глас и им кажи какво ти харесва.

– Ами малките ми гърди? – попита Лесбия, доста загрижена за все още недоразвитата си женственост. – Почти никакви ги няма.

Друзила погъделичка гърдите на сестра си през туниката.

– С галене и смучене клиентите ти ще превърнат двете ти зърна в хубави гърди, конто с гордост ще показваш на бъдещите си любовници.

Калигула прегърна най-малката си сестра.

– И не забравяй, че всички проститутки са свети за боговете, защото допринасят за щастието на народа.

Лесбия погледна сестра си.

– Сводниците опитаха ли те, когато пристигна там?

– Да, разбира се. Първо трябва да разберат как да те възбуждат силно и да те карат да свършваш по всички възможни начини, за да те продават на подходящите клиенти. Как ти се вижда това?

Лесбия преглътна. Като повечето момичета на нейната възраст, тя тайно се бе фантазирала за работа в бордей.

– По колко клиенти ще имам на ден? – попита тя Друзила.

– Ще те продават между пладне и полунощ, понякога и до по-късно, ако има навалица. Ще отиваш в стаята си с мъж и ще правиш любов с него около половин час. Така че, грубо пресметнато, ще имаш около трийсет сношения на ден, но понякога ще те наемат повече мъже едновременно и ще го правят по-дълго време с теб.

– Ще трябва ли да имитирам гаудиум с всички?

– Обзалагам се, че често ще стигаш до гаудиум, и то с много мъже, така че няма да има нужда да имитираш нищо – отвърна и Друзила с усмивка.

– По колко пъти на ден може да свърши жената? – попита Лесбия, сякаш не знаеше отговора.

– По колко пъти на ден си мастурбирала? – попита я Калигула.

– Е, но от това не достигаш до силен гаудиум, нали, Друди?

– Виж какво, Лесбия, ако правиш секс много пъти с един и същ мъж, след известно време няма да достигаш до същия силен гаудиум като в началото. Но на Липарис ще го правиш всеки път с нов мъж и това ще те кара да тръпнеш и да изпитваш голяма наслада, защото винаги с клиента ще ви е за първи път заедно. Разбираш ли ме? Това е сладостта на работата в бордей и на смяната на партньорите всеки ден. Никога няма да те разочароват!

– Полезно ли е да стигаш толкова често до гаудиум?

– Разбира се, Лесбия! Колкото повече – толкова по-добре. Всеки хубав коитус прави тялото по-здраво и то се изпълва с положителна енергия. И запомни, че жената може да има двеста и шейсет пъти по-силен гаудиум от мъжа. Знаеш, че след като свършат, всички мъже трябва да си починат поне половин час, преди да могат да го вдигнат отново... ако изобщо успеят.

– Да, понякога така става, преди аз да успея да достигна до пълен гаудиум, и тогава е много изнервящо – съгласи се Лесбия.

– Нищо такова няма да ти се случи на Липарис – гарантира ѝ Друзила и целуна нежно малката си сестра, – Повечето клиенти са силни като бикове. Обичат да възбуждат хубавите момичета с изобретателна предварителна игра и след това да ги карат да свършват, като ги чукат наистина добре с твърдите си верпи. Понякога, ако те наемат надарени мъже, могат да ти доставят десет, дори двайсет силни оргазма за половин час. Не е ли това доста привлекателно за млада принцеса като теб?

– Какво ще стане, ако забременея? – притесни се момичето.

– Доста е невероятно – заяви Друзила. – На острова работят няколко гръцки лекари. Всеки ден преди да започнеш да се срещаш с клиенти, те ще вкарват малка восъчна тапа в шийката на матката ти и ще ти дават специални ароматни кремове, които ще намазваш навсякъде по вагината си отвътре преди всеки акт или ще караш клиентите да го правят.

– А те ще го правят ли?

– Разбира се... Ако ги помолиш любезно и съблазнително, ще им бъде много приятно да приготвят малкия ти сладък кунус и ануса ти за акта. Още повече че от това ще се възбудиш, защото кремовете не само предпазват от забременяване и защитават гениталиите ти от нараняване, но също така стоплят малките ти дупчици и ще почувстваш сладостно изтръпване, докато пръстите им се пъхат в теб, за да те намажат. Най-важното е да си положително настроена към всеки клиент. След няколко дни ще се научиш да харесваш всички независимо от възрастта, маниерите или външността им. И когато те усетят, че искаш да им доставиш удоволствие без никакви резерви, те също ще се постараят да те оставят доволна.

Лесбия се съгласи и се обърна към Калигула.

– Ако се държа като добра малка мръсница, ще ми намалиш ли срока на заточението? – попита тя и целуна няколко пъти брат си по шията.

– Ще видим, скъпа – отвърна Калигула и върна целувките на прелестната си сестра. – Пиши ми често с всички подробности за изпълненията си, но помни, че наградата ти ще е много по-голяма, ако удовлетвориш нашата прародителка богинята Венера и ако ни накараш да се гордеем с теб.

Лесбия кимна. Друзила прегърна сестра си и Калигула едновременно.

– Правим го за твое добро – прошепна Друзила.

– Знам... – призна Лесбия и я целуна. – Под какво име ще се занимавам с разврат на Липарис?

– Какво ще кажеш за Марилила – предложи Друзила.

– Мммм, Марилила ми харесва – коментира усмихната Лесбия. След това се обърна към Калигула. – Ще закачиш ли указа за наказанието ми на рострата?

– Не... Ще го издам днес, но няколко месеца ще го държа при личните си документи.

– Може ли да не споменаваш Липарис? – попита Лесбия.

– Добре, ще измисля някое друго място. Така доволна ли си?

– Да... Благодаря ти, големи братко – каза тя и се потърка в него, сложи единия му крак между своите и го стисна, после потри слабините си, като се правеше, че вече е на работа. – Колко би платил за малко забавления с Марилила, най-сексапилната малка курва на Липариските острови?

– Ще ти кажа, като дойда да инспектирам флота си в Палермо – прошепна Калигула в ухото ѝ.

– Не ме карай да чакам дълго – прошепна му тя в отговор. – Цената ми може да стане прекалено висока за теб.

Друзила даде знак на двамата батавци да се приближат.

– Върви сега, любов моя – каза Калигула.

Лесбия целуна брат си и сестра си и тръгна, изпълнена с достойнство, между двамата едри руси батавци към вратата.

Когато стигна прага, се обърна.

– Сбогом, цезаре! – рече и вдигна ръка за римски поздрав.

Двамата батавци веднага се обърнаха.

– Да живее цезарят! – извикаха в един глас и поздравиха императора.

Калигула и Друзила отвърнаха:

– За вечната слава на Рим!

Лесбия и батавците се обърнаха отново и излязоха от кабинета на Калигула.

Два часа преди пладне на иди през януари амфитеатърът на Фламиний вече беше претъпкан с повече от трийсет и пет хиляди души, които тръпнеха в радостно очакване на гладиаторската битка между гота Горан и шестима други мъже, които трябваше да се бият с него до смърт. Схватката бе насрочена за пладне.

Зрителите правеха всякакви видове залози пред десетките публични и частни хазартни агенти, които обикаляха редовете заедно с продавачите на вода, вино, наденички и маринован грах. Триста музиканти, танцьори, мимове, жонгльори, акробати и гълтачи на огън осигуряваха пищно представление преди началото на боя на арената.

Духаше лек вятър, но беше слънчево. Развълнувани жени се тълпяха пред амфитеатъра, за да подкрепят красивия си рус идол, който щеше да се изправи лице в лице със смъртта, за да защити честта на мистериозната си любима. Мекото време даваше възможност на най-хубавите да покажат щедро плът, докато целуваха малки изрисувани статуетки на гота Горан, които търговците продаваха наоколо като топъл хляб.

Под голямата тента на императорската ложа се настаняваха знатните люде. Пръв пристигна едилът Марк Теренций Кота, който отговаряше за гладиаторските борби. След това Белей Пателкул, началникът на градската кохорта, който провеждаше разследването на убийството на Сервилий, последван от боните квестор Лициний Сцевола и съдия Ерминий Санга с вдовицата на Сервилий и двете им деца. Тълпата приветства с аплодисменти и възгласи Марция Кордия, водачката на гилдията на проститутките, която пристигна с десетина видни свои подопечни, всичките с най-хубавите си леопардови кожи върху съвсем голите си тела и ескортирани от най-прочутите сводници на Рим, сред които и Муций с малка шапчица на главата, който се опитваше да се смеси незабелязано с колегите си.

Около шейсет благородници в компанията на съпругите или конкубините си бяха въведени от слугите и заеха местата си под императорската ложа заедно с боните Цецилий Курий, Помпей Глабрион, Тулий Сергий и Луций Ветий. Сенаторите – около стотина, също присъстваха заедно със съпругите и дъщерите си, – всички поддръжници Калигула с изключение на Хортензий Скавър и боните Катон Непос, Фабий Лентул и Луций Катег, се настаниха на редовете до императорската ложа. Над тях бяха няколко десетки скаути и привърженици на Зелените, предвождани от Метелий Габиний и Публий Сертик. Те седяха редом до гръцкия ас, колесничаря Евтикий, актьора Апелий, заобиколен от изпълнителите в "Невинност срещу зло", срез които цензор Публикола Тудитаний с прекрасно облечената Октавия до него. Пак там Аркана и Кардикса приветстваха доста голяма група бритски граждани, живеещи в Рим, и им показваха местата.

Междувременно в императорската ложа се появи Макрон с Тисиос, облечен и гримиран като момиче. След него дойде и Ирод Агрипа – без Ювения, придружен от Пиралис и Нимфидия, двете красиви конкубини, които Калигула временно му бе отстъпил като награда. Дойде и чичо Клавдий, неотлъчно следван от светналата Агрипинила във великолепна тюркоазена дреха и невероятна, обсипана с диаманти тиара върху високо вдигнатата ѝ черна коса, и със също такива диамантени обеци и колие. Всичките бижута някога бяха принадлежали на бабата на Клавдий Октавия (сестрата на Август, омъжена за Марк Антоний), а сега бяха подарени от възрастния Юлиево-Клавдиев принц на младата му племенница.

Помпозният годеник на Агрипинила Домиций Ахенобарб – пръв братовчед на Клавдий по майчина линия – се опита безрезултатно да размени няколко думи с нея, но се отказа и се върна към разговора със сестра си Домиция Лепида, майката на Месалина, и нейния съпруг Валерий Месала Барбат, които току-що се бяха върнали от почивка в Галия Нарбонска. Ахенобарб каза на родителите на Месалина, че е видял Миси няколко пъти във вилата на майка му в Анциум около Нова година, но не знаел нищо за пътуването ѝ на изток, за което Месалина бе уведомила майка си и баща с писмо, оставено във фамилния палат. В него твърдеше, че имала нужда да освежи познанията си по елинистична култура, и обещаваше да се върне преди иди през март.

Накрая, когато генерали, магистрати и правителствени служители заеха местата си в императорската ложа, дванайсет униформени тръбачи на преторианската армия засвириха "Поздрав за Главния". Едилът Марк Теренций Кота, домакин на гладиаторските битки, обяви пристигането на императора на Рим. Тълпата избухна в оглушителни възгласи и аплодисменти, когато влезе взвод от батавски телохранители, които застанаха мирно от двете страни на императорския трон, а тристата участници в подгряващото представление изтичаха под ложата и изпълниха репетиран номер, с който приветстваха върховния владетел на империята. Във връхната точка на вълнението тръбачите изсвириха три призоваващи за внимание трели с дългите си инструменти и в императорската ложа в цялото си великолепие се появи Калигула в приповдигнато настроение, с обсипана със скъпоценни камъни пурпурна наметка и златен лавров венец на главата. Отвърна на станалите на крака ръкопляскащи в екстаз зрители, като вдигна ръце, заслуша се доволно в скандирането "Цезар! Цезар!" и обходи с възхитен поглед множеството красиви жени по трибуните, които излагаха голите си гърди в негова чест, в името на Рим и боговете.

С още възгласи бяха приветствани Лейди Калигула и Друзила, които пристъпиха от двете страни на императора, украсени с тиари и бижута, и двете в еднакви сини дрехи, шити лично от прочутия стилист Петроний Нигер, с дълбоки деколтета, покрити само с единствен слой муселин, под който гърдите им се виждаха почти като на разголените жени в тълпата. Друзила бе закичила косата си с пеперудата брошка на Катег за радост на младия сенатор, който я изпиваше с очи от сенаторската редица зад батавците. Докато Друзила заедно с Лейди отвръщаше на аплодисментите на зрителите, тя улови накъде гледа Катег, възнагради го с дълъг чувствен поглед и целуна пеперудата, от което сърцето на сенатора заби така бързо, сякаш щеше да прескочи от гърдите му. Той разбра, че и принцесата няма търпение да се срещне с него на вечерята, която трябваше да се състои в този ден след игрите.

Докато актьорите от подгряващото представление бързо се изнасяха от арената, Калигула седна на покрития с кадифе трон с висока облегалка, Лейди и Друзила се настаниха на подобни столове от двете му страни, едилът седна до Друзила и всички останали заеха местата си в императорската ложа и по редовете на целия амфитеатър. Атмосферата беше наелектризирана. Почти година в града не бе имало бой до смърт. А случаят с гота Горан така развълнува римляните, че те чакаха с нетърпение да видят окончателната му интригуваща развръзка.

Отекнаха бурни викове, след като обявиха шестимата гладиатори, избрани сред всички провинили се да се бият до смърт с убиеца на патриция Квинт Публий Сервилий в поредица от схватки, докато справедливостта възтържествува. Произнасянето на имената, рождените места, възрастта, победите, пораженията им и завършените от тях школи се заглушаваше от обидни възгласи и възклицания, показващи съвсем ясно кой е фаворитът на тълпата.

Шестимата мъже излязоха на арената – трима рециарии с големи мрежи в десните ръце и тризъбци в левите и трима мурмилони, въоръжени по галски с шлемове с големи гребени, метални протектори на краката, големи овални щитове и дълги мечове. Те бяха аплодирани от Калигула, Лейди и Друзила, които трябваше да са неутрални, и особено от боните, патрициите и вдовицата на Сервилий. Всички съмнения в предпочитанията на народа и на повечето хора в императорската ложа се стопиха след мощните възгласи на мъжете зрители и възторжените писъци на жените, които приветстваха представянето на гота Горан. Ескортиран от Семпроний Ватия, с чиято школа имаше договор, красивият рус младеж, облечен и въоръжен в тракийски стил с малък кръгъл щит и извит като коса меч, излезе на арената сред дъжд от цветя и конфети, с които го обсипа тълпата.

Седмината гладиатори прекосиха през арената и се строиха под императорската трибуна. Протегнаха десните си ръце, четирите им пръста бях плътно прилепени един към друг, а палците им стърчаха и сочеха голите мечове (символ на всяка битка до смърт). Поздравиха императора, като извикаха в един глас обичайното: Ave, Caesar! Morituri te salutant! (Привет, цезаре! Отиващите на смърт те поздравяват!) Калигула също протегна дясната си ръка напред с дланта нагоре и я раздвижи, посвещавайки така смъртоносната схватка на публиката, която отново изригна в буреносни аплодисменти.

Клавдий каза на Агрипинила, че е заложил доста пари на Горан, убеден, че ще победи и шестимата си противници.

– Защо? Да не си получил знак от богинята Фортуна? – попита го тя с безизразен поглед.

– Никакви знаци, скъпа – отвърна Клавдий. – Техническа оценка. Готът се бие в тракийски стил, което означава подвижност, скорост и решителност да убива. Младежът е перфектно подготвен и този стил му подхожда. Въпреки че мурмилоните са добре защитени, те са прекалено тежкоподвижни, за да се бранят от него, а дългите им мечове нищо не струват срещу бързия млад атлет, който може да избегне като тигър всеки техен удар.

– Ами рециариите? Те не са ли най-смъртоносните секутори (преследвачи) на тракийските бойци? – оспори тезата му Агрипинила, която вече имаше доста познания за гладиаторските битки.

– Те, разбира се, са по-опасни. Схватките между траки и рециарии могат да продължат дълго, но ако готът е трениран да издържа на дълги битки, както съм чувал, накрая той ще спечели.

– Хмм... Не знам, Клавдий. Не е лесна работа да победиш шестима души едновременно. Дори да убие първия, вероятно ще го ранят и накрая ще е останал без сили. Ако най-добрият рециарий се окаже последният му противник, ще загуби.

– Искаш ли да се обзаложим? – предложи чичо Клавдий, който си падаше по залозите, игрите със зарове и таблата (игра подобна на дамата, но от египетски произход).

– Какъв залог предлагаш? – прошепна Агрипинила в ухото на чичо си.

– Чакай да измисля някакъв добър.

Започна първата схватка. Горан се изправи срещу един огромен мурмилон, който се биеше с животинска ожесточеност и успя да изтръгне няколко залпа от аплодисменти с живописните си удари. Накрая рани гота отстрани в гърдите, но загуби равновесие ѝ падна в пясъка. Подвижният рус мъж скочи отгоре му и насочи тракийския си меч към гърдите му. Мурмилонът го ритна с коляно в слабините и публиката веднага започна да го освирква. Готът се търколи на земята. Цялата публика затаи дъх, докато мурмилонът се опитваше да го довърши с големия си тежък меч. Но любимецът на тълпата избегна удара на противника си и го рани в бедрото. Огромният гладиатор залитна. По-младият го хвана и го свали на земята. Сбиха се като лъвове в пустинята, накрая Горан успя да се озове върху врага си и вдигна извития си като коса меч над главата му. Тъй като се бе бил смело, мурмилонът вдигна юмрук, – така молеше животът му да бъде пощаден. Горан се поколеба. Тълпата сочеше с палци надолу и крещеше: "Iugula! Iugula! Iugula! " (римски възглас, призоваващ за убийство с прерязване на сънната артерия). Горан вдигна противника си, после направи бързо салто и преряза гърлото му с един от тайните си удари. Уби го на място.

Публиката скочи на крака и пощуря, ревеше с единодушен ентусиазъм поздрави в чест на великолепната победа на гота. Със смъртни маски на лицата, съдиите се втурнаха на арената, за да проверят състоянието на мурмилона, обявиха го за мъртъв и го извлякоха от кръга. Междувременно възгласите затихнаха и секундантите на Горан му помогнаха да отиде до ъгъла си и се погрижиха за кървящата рана на гърдите му.

– Все още ли искаш да се обзаложиш? – попита Агрипинила чичо си Клавдий, който си гризеше ноктите и разтревожен наблюдаваше как секундантите на Горан си вършат работата. Беше облекчен донякъде, но забеляза, че не го отвеждат към лазарета.

– Разбира се, този човек се бие като лъв – отвърна той.

– И какво си готов да изгубиш?

– Ще заложа голямата си перла, която толкова много ти харесва.

– Добре. Ами ако спечелиш?

– Ще ми позволиш да ти татуирам буквите К и А на задните части.

– Знаеш ли как се правят татуировки? – прошепна тя в ухото му. – Или това е просто извинение да ми набодеш задника?

– Ще се изненадаш колко съм добър и в двете.

– Добре, стар мръснико. Договорихме се – съгласи се Агрипинила. – Аз наистина искам тази перла.

Междувременно, докато чакаха да зашият раната на Горан, трима мавританци – двама мъже и млада жена, – осъдени да бъдат хвърлени на лъвовете заради грабеж, бяха въведени голи на арената от десетина преторианци, водени от претора, който обяви присъдите им. Групата се строи пред императорската ложа, а магистратът изложи основанията за наказанието им и помоли императорът да го потвърди или да ги помилва. Тълпата сочеше с палци надолу и крещеше: "На лъвовете! На лъвовете!" Калигула протегна ръка със свит юмрук и протегнат настрани палец и така подтикна публиката да стане още по-шумна, след това безмилостно обърна пръста си надолу.

Гардовете подадоха по една кама на всеки един от тримата затворници, за да имат някаква възможност за защита, след това излязоха заедно с магистрата и ги оставиха на произвола на съдбата. От ниска порта на арената с рев се втурнаха дванайсет изгладнели възрастни лъва. Насърчавани от глъчта на зрителите, големите котки се втурнаха след мавританците, хвърляха се върху тях и ги подмятаха в лапите си. След минути младата жена бе съборена и разкъсана. Двамата мъже обединиха силите си и убиха един лъв, но също бяха разкъсани от останалите зверове.

Лейди покри очите си ужасена, останалите чувствителни жени също извърнаха глави, за да не гледат лакомията на лъвовете, които се биеха помежду си за трите трупа на жертвите и дъвчеха плътта им сред локви кръв. Друзила и Агрипинила бяха свикнали с безмилостните ритуали на римското правосъдие и понесоха сцената, не бяха изпълнени с удоволствие, но и не замижаха.

– Защо позволяваш изпълнението на такива жестоки смъртни присъди? – попита Лейди съпруга си.

– Такива са традициите ни, скъпа. Осъдените престъпници чужденци отиват за храна на лъвовете – отвърна Калигула,

– Ами римските граждани?

– Зависи от положението им. Благородниците и патрициите се изпращат на заточение и им се отнема собствеността. Плебеите са пребивани с камъни на публични места, робите се разпъват на кръст от господарите си. Но битовата престъпност е много рядка сред римляните. Голямата им страст са политическите конспирации, подкупите и държавната измяна. В такива случаи виновните се удушават в Тулианум (малък затвор близо до рострата, построен от Сервий Тулий, шестия римски цар) или просто се екзекутират от пазачите.

Укротителите върнаха обратно лъвовете в клетките им и около стотина работници почистиха арената от останките на тримата мавританци и пръснаха чист пясък върху кървавите локви.

Битката между гота Горан и неговите противници започна отново сред силни възгласи. В живописна серия от героични схватки идолът на тълпата победи и останалите си петима съперници. Трима от тях бяха убити с един удар от феноменалния рус атлет, а останалите двама бяха свалени на земята и обездвижени под заплахата на тракийския му меч. В последните два случая, докато цялата публика сочеше с палци надолу и настояваше за гибелта на повалените гладиатори, готът гледаше към императора и очакваше неговата присъда. Въпреки няколкото палеца нагоре, размахвани от някои бони и конници, Калигула угоди на народа си, като всеки път сочеше надолу.

Още цветя и конфети поздравиха победителя на арената. Няколко обезумели голи до кръста жени се втурнаха към красавеца, но бяха грубо отблъснати към трибуните от пазачите.

Клавдий погледна самодоволно Агрипинила.

– Боя се, че върху сладкото ти задниче завинаги ще остане следа от тайната ни любовна история, скъпа моя племеннице – прошепна ѝ той.

– Това май ти харесва, а? – изгледа го снизходително Агрипинила и го целуна набързо. След това забеляза, че има раздвижване на арената и се усмихна. – Но по-добре да изчакаме да обявят пълната победа, скъпи мой чичо.

В пълно недоумение Клавдий погледна към разпоредителите, които обявиха, че нубиецът Лотар ще се бие с гота Горан до смърт. Великолепният черен гладиатор, който бе домакин на празненството в таверната на Ромул в навечерието на Рождеството на слънцето и се наслади заедно с приятелите си на услугите на Месалина, излезе на арената, посрещнат от смесените реакции на народа и обнадеждените аплодисменти на боните. Поздрави императора и размаха снаряжението си на рециарий – тризъбец и мрежа – към тълпата. Раздразненият Клавдий се обърна към Калигула.

– С-с-спри това б-б-безумие, Кал! Готът спечели б-б-безапелационно!

– Съжалявам, К-к-клавдий – отвърна подигравателно Калигула. – Може да изгубиш всичките си залози, но ние имаме намерение да гледаме най-великата схватка в гладиаторската история.

– Но т-т-това н-н-не е по п-п-правилата!

– Грешиш, скъпи чичо. Правилата позволяват да се пуснат двама допълнителни самостоятелни претенденти – поясни Калигула. – Нали така, Теренций?

Едилът Теренций Кота потвърди и Друзила подкани чичо Клавдий да вика в подкрепа на гота, защото той без проблеми може да победи нубиеца. Дълбоко разочарован, Клавдий се обърна към Агрипинила.

– Събирачите на залози сигурно са предложили на Лотар огромна сума, за да не плащат спечеленото на тези, които са заложили на младежа – изръмжа той на племенницата си.

– Играй честно, чичо. Ще ти направя хубав масаж като благодарност за перлата, става ли?

Смъртоносната схватка между Лотар и Горан бе наистина най-великата, състояла се в Рим през последните стотина години, откакто в столицата на империята се провеждаха гладиаторски борби. След поредица от живописни атаки русият атлет нанесе дълбока рана в бицепса на нубиеца, но накрая черният шампион уви гота в мрежата си, хвърли го на земята и вдигна тризъбеца, обърнат към императора в очакване на присъдата. По-голямата част от тълпата сочеше с палци нагоре и молеше Калигула да пощади живота на гота. Боните и конниците гневно насочваха палци надолу и искаха незабавна справедливост за убиеца на Сервилий. Калигула изчака доста дълго преди да вземе решение, след това предприе огромен политически риск и обърна палеца си... нагоре!

Вдовицата на Сервилий избухна в сълзи. Конниците се омърлушиха. Боните закрещяха ожесточено, но огромното мнозинство аплодираше милостта на императора. Лотар пусна от мрежата изпадналия в неизгодно положение гот и го остави да лежи на земята, след това се приближи към императорската ложа и вдигна тризъбеца в знак на победа. Но Горан знаеше, че Семпроний Ватия ще го продаде на галерите на имперския флот и избра смъртта пред тежкото робство. Скочи на крака и замахна с меча към гърба на нубиеца. Пред очите на окаменялата тълпа нанесе впечатляващ, но повърхностен удар по рамото на победителя, който освен да разяри якия черен гладиатор, не можеше да постигне нищо друго. Лотар бързо отвърна, като уви нападателя си в мрежата, притисна го към земята и вдигна тризъбеца над него. Погледна императора, който, без да се колебае насочи палец надолу още преди някой да му подскаже нещо друго. Тълпата затаи дъх. Лотар погледна Горан, знаеше, че младият гот можеше лесно да го убие, но не го направи, а нападението му бе начин да умре на арената.

– Сбогом, приятелю! – каза нубиецът на иберийски на гордия си колега. След това натисна тризъбеца в гърдите на Горан и го забоде за земята.

Жените се разплакаха и хвърлиха последните си цветя върху мъртвия си идол, а мъжете коментираха изключителната битка и поздравяваха императора със силни възгласи в името на вечната слава на Рим. Друзила кимна на Катег, в чийто поглед се четеше нетърпението да се срещнат на вечеря. Калигула поздрави едила Теренций Кота за прекрасната организация. Друзила добави и своите похвали и каза на Кота, че в близките дни ще го посети в кабинета му. Имаше предвид заради лиценза на Муций, но изтъкна като причина желанието си да му помогне с бюджета. След това заедно с Лейди последваха Калигула на излизане от амфитеатъра сред тълпи от поздравяващи ги почитатели, които батавските телохранители трудно удържаха.

Родителите на Месалина поканиха няколко магистрати и конници с жените им на вечеря в двореца си на хълма Авентин, не забравиха и Ирод Агрипа. Еврейският принц учтиво отказа, но с удоволствие разреши на Пиралис и Нимфидия да придружат Домиций Ахенобарб и Хортензий Скавър, които също щяха да ходят у Домиция Лепида. После си проправи път през множеството и забърза към голямата си покрита носилка, където го чакаше Ювения, гола като сирена и по-омагьосана от влюбено за първи път малко момиче.

Публикола напусна ложата заедно с Октавия, преди да започнат да го критикуват за развода му със Скрибония, който някои от боните смятаха за обида, тъй като цензорът бе прогонил жена от благородното семейство на Фабиите, предвождано от техния съратник Фабий Лентул, за да започне връзка с млада робиня, която имаше безсрамието да прави секс на сцената под покровителството на императорската сестра. Муций утеши Марция Кордия и нейните колежки от гилдията на проститутките, дълбоко натъжени от трагичния завършек на еднодневната връзка между Месалина и Сервилий. Той изпита огромно облекчение, че никой не бе разбрал за участието му в организирането на съдбоносната среща. Сега, след като ревнивият гладиатор беше мъртъв, вероятността да замесят името му в цялата случка беше равна на нула. Метелий Габиний и Публий Сертик, насрочили бурно празненство на Зелените за същата вечер, поканиха дългокраките проститутки в леопардови кожи да се присъединят към тях и да доведат колкото могат повече колежки в Залата на Херкулес Инвиктус (публично средище, посветено на култа към непобедимия Херкулес близо до портите на Циркус Максимус), което бяха наели и украсили за случая.

Чичо Клавдий се помота с Агрипинила пред амфитеатъра, за да обсъди залозите си и да събере печалбите си от тези, в които бе предвидил шест чисти победи за гота. Всъщност между събирачите на залози и клиентите им избухнаха оживени спорове, тъй като русият шампион бе убит, след като спечели шестте насрочени схватки. Никой не знаеше дали правилата позволяват с него да се бият още двама допълнителни претенденти след шестте победи. Накрая агентите на Клавдий отказаха да му изплатят тези залози, в които бе предвидил пълна победа, но хитрият патриций все пак си тръгна с прилична сума. Докато се прибираха с Агрипинила на неговата носилка, той обяви, че е спечелил и облога си с нея.

– Да приемем, че и двамата сме спечелили – намери разрешение палавата племенница.

– Май много искаш да получиш голямата перла, а, малка мръснице? – каза чичото и я погали по задните части.

– Естествено... Но ти пък ще имаш възможността да ми набодеш задника и да се подпишеш на него завинаги, гаден дърт развратник.

– Такава си лисица, Агри... – промърмори той, докато тя разголваше гърдите си и ги търкаше в лицето му.