Лейди КАЛИГУЛА

20.

Друзила надникна в кабинета на императора.

Калигула бе все още с гръб към вратата и притискаше съпругата си към писалището, затова не видя сестра си, но Ладиса я забеляза и ѝ направи знак да се приближи към тях.

– Какво ще кажеш, ако направя магия и ти доведа най-прекрасната лъвица в цялата империя? – прошепна Лейди в ухото на Калигула и го прегърна, за да не му даде възможност да се обърне към Друзила, която се приближаваше зад него в бяла трипластова копринена туника със златна бродерия и колан. Червените ѝ къдрици бях прибрани със златна панделка.

– Направи магия, скъпа – насърчи я Калигула. – Но ако не успееш до няколко секунди, никога повече няма да ме караш да отгатвам. Става ли?

Лейди намигна на Друзила и погали шията на Калигула, като ѝ даде знак и тя направи същото. Друзила плъзна пръстите си до тези на Лейди.

– Как се чувстваш? – попита Лейди съпруга си, който все още не бе наясно, че повече от пет пръста драскат и милват шията му.

– Не виждам никаква магия в действие – отвърна той.

Ладиса сграбчи еректиралия му член с една ръка и продължи да го гали по шията с другата заедно с Друзила. Ласките на двете млади жени ставаха все по-интензивни, накрая Калигула погледна към ръката на Лейди милваща слабините му, осъзна, че прекалено много пръсти драскат шията му и замръзна.

– Боя се, че трябва много, много дълго да играеш с мен играта на отгатвания, Кал – каза Лейди с иронична усмивка, измъкна пръстите си от тези на Друзила и двете започнаха да рошат косата му.

Без да се обръща, Калигула затвори очи и вдъхна аромата на Друзила.

– Вече вярваш ли в друидските ми магии? – попита Лейди и се усмихна на своята зълва. Той кимна. После се обърна и застана очи в очи със сестра си.

– Друзила! Друзила! Да не заговорничиш с палавата бритка как да ме побъркате?

– Заговор ли? – учуди се Друзила. – Няма нужда от заговор, Кал!

– Ти вече си побъркан! – добави Ладиса и прегърна брата и сестрата, като целуна Друзила по бузата.

Калигула притисна към себе си и двете си жени с еднаква страст и тримата сляха устните и езиците си в целувка.

– Прекрасна туника, Друди! – възкликна Лейди и така накара принцесата да раздвижи и леко да повдигне ръба на дрехата си, за да покаже позлатените си сандали с високи токчета.

– А ти си като Артемида, тръгнала на лов в гората – каза Друзила, искрено привлечена от варварския вид на Лейди.

– Точно това се канех да правя, но лудият император се оказа в настроение за гатанки.

– Не слушай лудата невеста на лудия император, Друди. Мразя гатанки! – заяви Калигула.

– Мрази ги, защото винаги губи – отбеляза Лейди и направи физиономия на Калигула. След това целуна с любов зълва си и я помоли за извинение, че се налага да тръгне веднага. Прегърна набързо и съпруга си. После се изниза през вратата, но преди да излезе, се обърна към императорските потомци и им прати въздушна целувка.

– Толкова е красива, Кал! – изтъкна Друзила, когато Ладиса излезе. – И изглежда толкова влюбена в теб, та започвам да си мисля, че наистина си голям късметлия, скъпи братко.

– Щом съм късметлия, че съм открил Ладиса, какъв ли щастливец трябва да съм бил, когато ти си се родила като моя сестра? Осъзнаваш ли какво си преписала от документите на Катег? – попита Калигула и се втурна към бюрото си, за да вземе от чекмеджето свитъка, който Друзила му бе донесла. Тя отиде при него зад бюрото.

– Знам, че преписах много имена, дати, източници на средства и задачи, но нямах време да запомня информацията и даже повечето вече я забравих. Но съм напълно наясно, че си имаме работа с шайка предатели, които се опитват да те убият, и това ме отвращава.

– Не се безпокой, Друди. Тук пред нас е целият план на конспирацията им до най-малките подробности. Знаем какво са замислили и дори ни е известен денят на опита им за убийство. Разбра ли коя дата са избрали, за да нанесат фаталния удар?

– Да... Това май ми стана ясно – мартенските иди, нали?

– Точно така! И знаеш ли какво означава това?

– Ще ги чакаме в засада да видим как ще паднат в собствения си капан!

– Точно така, умна ми сестрице! И не само това... Имаме почти два цели месеца свобода! Пълна свобода без грижи за внезапни атаки! И през това време ще се забавляваме много и ще подготвим голямата брадва, с която да им отрежем главите веднъж завинаги!

– Чудесно, Кал! Веднъж завинаги!

– Е, моят план се оказа доста успешен, а?

– О, да. Сипах кристалите във виното му, до четвърт час бе заспал, както бяхме планирали. Прецизно като капка на воден часовник. Намерих медальона на Катег с ключа за сейфа му. Скаутът ти чакаше отвън пред прозореца на кабинета и ми даде чантата с принадлежностите за писане, но ми отне почти два часа, докато прегледам документите на Катег, избера най-важните и ги препиша на свитъка. След това дадох всичко на Публий Сертик. Между другото, разбрах, че си му предложил баня с моите робини.

– Да, трябваше да го пратя до Ирод Агрипа в добра физическа форма. Това проблем ли е?

– Не, не... Постъпил си правилно. Момчето се кри в храст до прозореца на Катег повече от пет часа без прекъсване.

Преди да попита за подробности около съблазняването на сенатора, Калигула я покани да прегледа заедно с него всички съкращения на свитъка. Обясни ѝ какво е открил за скандала, който боните планираха да вдигнат заради Ирод Агрипа, който според тях бил "отвлякъл" Ювения Мароция, съпругата на Марк Виниций, награждаван многократно римски центурион от XIII легион.

– Агрипа никога не би отвлякъл жена – заяви Друзила. – Просто би я съблазнил или може би пък тя го е съблазнила първа.

– Разбира се, но повечето бони мислят, че жените, които си лягат с мъже, без да са омъжени, са жертви на мъжко насилие.

– Глупости! – възкликна тя. – Срещала съм Ювения веднъж или дваж за кратко, но ми направи впечатление. Имаше онзи строг и съсредоточен учителски вид, под който се крие страстна натура. Като прибавим към това привлекателното ѝ гъвкаво тяло и стоическото ѝ чувство за хумор, най-вероятно е подарила безусловно сърцето си на Агрипа. А за мъж като него това е безценно, защото винаги е бил заобиколен с конкубини и златотърсачки.

Калигула кимна. После каза на Друзила как е убедил най-добрия си приятел да замине за Александрия като негов личен пратеник, за да уреди спора между гръцките и еврейските учени, но без да му казва истинската причина за това свое решение.

– Мислиш ли, че знае за Марк Виниций? – попита Друзила.

– Ако Ювения е искрена, както ти предполагаш, сигурно му е казала, че е омъжена.

– Да, почти съм убедена, че знае – призна тя. – Може да ѝ е предложил да поиска развод, без да подозира, че съпругът ѝ е герой от войната и че боните ще се възползват от скандала, за да те злепоставят пред армията.

– Както и да е – каза Калигула. – Дори боните да успеят да върнат Виниций в Рим до иди през февруари, както е записал Катег в бележките си, Агрипа и Ювения няма да са тук и ще се радват на чудесата на Египет за сметка на римската хазна и без ни най-малка представа каква бъркотия са предизвикали.

– Не мисля, че връзката на Агрипа и Ювения е нещо сериозно, но си постъпил правилно, като си се опитал да задържиш Виниций в Колония, а тях си пратил в Египет.

– Писмата до Руф и Галба имат двойна цел. Задържането на Виниций далеч от Рим е по-маловажната. По-съществената е да получа възможност да преценя влиянието на боните върху армията. Ако Виниций въпреки двете ми писма все пак напусне XIII легион, ще имам претекст да поръчам разследване и в края на краищата да се отърва от военачалниците, които са му позволили отпуск, защото това ще значи, че са замесени в републиканската конспирация на боните.

– Страхотно! Умът ти е като бръснач, както винаги, а начинът, по който комбинираш повече от една цел във всеки свой ход, е направо велик! Какво друго, гений?

Калигула се съсредоточи върху онази част от свитъка, в която Друзила бе написала: "иди през март I) голям. един. предава власт., унищож. батав. гард. преди полунощ. II) Вс. реп. наръгват К. III) избир. диктат. 6", и я помоли за коментар.

– Напълно ми е ясно – отвърна тя. – На иди през март Голямата единица ще осигури необходимата сила, за да се завладеят и обезвредят батавските гардове преди полунощ. Републиканците ще те наръгат като Цезар и ще изберат Голямата единица за диктатор за шест месеца според законите на републиката.

– В такъв случай мистериозната Голяма единица е човек, а не военна единица, не мислиш ли така?

– Хмм, прав си. Не могат да изберат военна единица за диктатор... Кой би могъл да бъде?

Калигула се ухили.

– Не ми казвай, че си мислиш за... – поде Друзила с невярващ поглед.

– Ами... той със сигурност би могъл да осигури необходимата сила.

– Но щом боните възнамеряват да го изберат за диктатор след убийството ти, това означава, че той е начело на конспирацията. Възможно ли е?

– Всичко е възможно. Неограничената диктаторска власт е много съблазнителна перспектива за всеки амбициозен мъж.

– Хмм... Друг заподозрян? – попита тя.

– Има само един човек, който може да осигури необходимата сила, но това е доста необосновано предположение.

– Хайде, кажи ми.

– Легатът Гай Емилий Павел, командирът на каструма на юг от Анциум.

Друзила се намръщи и поклати глава.

– Никога не съм го чувала – каза тя. – Има ли някакви причини да заговорничи срещу теб?

– Би могъл... Преди няколко месеца ме помоли да го назнача за губернатор на Витания, но му отказах и предпочетох Вителий Консулат. След това поиска да бъде преназначен за командир на боен легион на границата с Дакия, на юг от река Дунав. Но нямаше свободни места и му казах, че обучението, което провежда в каструма, е много успешно, и затова го помолих да остане там още една година.

– Колко мъже командва?

– Малоброен легион от около три хиляди души, включително петстотин конници, триста воини, отговарящи за артилерията, и сто души, помагащи на стрелците с лъкове.

– Искаш ли да го проверя?

– Не, би било неразумно... Чух, че Месалина посетила каструма точно преди Нова година и спала с него. Да знаеш нещо за това?

– Не. Месалина замина на пътешествие в Източните провинции и ще се върне след месец или два. Защо мислиш, че е неразумно да ходя там?

– Трябва да съсредоточиш усилията си върху Катег. Той повярва ли на историята със заточението ти?

– Напълно. Убеден е, че Ладиса те настройва срещу мен, а аз съм ти толкова сърдита, че ще им помогна да възстановят републиката.

– Много добре, Друди. Кога си мисли, че ще те прогоня?

Друзила се ухили.

– Не се тревожи, Кал. Катег ме помоли да се правя на добро и послушно момиче с теб и Лейди, за да не ме заточите, докато те не гласуват закон, с който ще те задължат да искаш одобрението на Сената за всяка своя заповед за заточение на основанието на абсолютната ти власт.

Калигула поклати глава.

– Те са се побъркали. Моята абсолютна власт ми е дадена от Сената за вечни времена и не може да бъде ограничавана. Освен това боните са малцинство и нямат достатъчно гласове дори да накарат боклукчиите на едила да изчистят конските фъшкии от улиците на Рим.

– О, между другото, Катег има шпионин в двореца!

– Боя се, че може би има повече от един.

– Но на този му знам името... – каза Друзила с предизвикателна усмивка.

– Нима? Кой е той?

– Хорея, работник, който ще предава съобщенията ми до него в пълна секретност. Тапицер е.

Калигула пое дълбоко дъх. Нямаше представа кой е Хорея, но беше отвратен от мисълта, че шайката предатели са му подхвърлили змии в пазвата.

– Нали не мислиш да се отървеш от него? – попита Друзила като забеляза гримасата на брат си.

– Разбира се, че не. Ще го използваме да предава точните съобщения в точното време.

– Страхотно! Точно това си помислих и аз, когато Катег ми каза за Хорея.

– Сигурно напълно си подлудила сенатора от любов, щом ти е разкрил такава важна тайна като самоличността на информатор.

Друзила пусна една съблазнителна усмивка към брат си. След това отиде в центъра на стаята, а Калигула остана седнал зад бюрото си.

– Искаш ли да ти покажа каква важна тайна игричка му позволих да си играе с мен? – попита тя и се погали от двете страни на тялото през бялата туника.

– Добре... покажи ми.

Друзила заключи вратата. Калигула преглътна от очакване. "Какво ли е намислила?", запита се.

– Наведи глава и затвори очи – каза тя.

Когато се увери, че не гледа тайно през миглите, свали туниката, както си бе в центъра на кабинета. Покри халките на зърната си с дясната, си ръка и пубиса си с лявата.

– Вече можеш да погледнеш.

Калигула вдигна глава и отвори очи. Идеално изваяното ѝ тяло грееше в цялото си великолепие, приличаше на статуя.

– Прекрасна си... Това ли е играта, на която играхте?

Друзила бавно свали дясната си ръка. Халките на зърната ѝ блеснаха под слънчевите лъчи, идващи от терасата през стъклената врата.

– Ааа... Имаш две пръстенчета там.

– Харесват ли ти? – попита тя и постави дясната си ръка до лявата върху пубиса си.

– Да, сладки са... Залепени ли са за зърната ти?

– Не са залепени, Кал – каза тя и разклати гърдите си, за да покаже, че халките няма да паднат. – Те пробождат плътта ми.

Вече възбуден, но все още не напълно убеден, Калигула понечи да стане, но Друзила го спря.

– Не мърдай от мястото си, братко – нареди му тя. – Още нищо не си видял.

Впила очи в него, тя чувствено плъзна ръце нагоре и показа обръснатия си пубис, но продължаваше да държи върха на средния си пръст върху халката на клитора си, за да я крие от погледа му.

– О, обръснала си прекрасните си червени косми... – установи той с учудено изражение.

– Не... той го направи – уточни Друзила и потри халката. Той погледна към пръста ѝ и забеляза, че под него нещо блести.

– Какво има там? – попита.

– Познай.

– Още една халка?

– Ммм... Ставаш все по-добър ви играта на гатанки – похвали го тя. След това вдигна ръката си нагоре към корема и показа пръстенчето, пробило кожата над клитора ѝ.

– Охо.. И ти му позволи да го направи?

– Аха... – промърмори Друзила и вдигна ръце, поглеждайки го гордо.

Калигула се изправи и отиде при нея. Огледа отблизо обръснатия ѝ пубис. След това започна да я гали около халката и да притиска пръсти в пубисната ѝ кост.

– Ммм, мека е като коприна. Трябва ли да се бръснеш всеки ден, за да поддържаш кожата толкова гладка?

– Да. Тази сутрин накарах Бризея да ме обръсне – потвърди тя и разлюля бедра.

– Утре трябва да ме оставиш аз да го направя – каза той и облиза устни.

– Не мисли за утрешния ден – прошепна тя.

– Права си. Може ли да потъркам халката.

– Да, но не я дърпай.

Въодушевен от пълното притежание на обръснатия ѝ пубис, който триеше с длан, той притисна доста силно халката на клитора ѝ. Тя простена.

– Харесва ли ти, а? Кажи ми... – попита Калигула.

– О, да! Подлудява ме, защото стимулира нервите наоколо – промълви тя, останала без дъх.

– Ммм, я се погледни... Вече си подмокрена, нали? – промърмори той и погали пръстенчето и плътта под него, разтвори срамните ѝ устни и започна да търка клитора ѝ.

– Да, кара ме да се овлажнявам много... Но бъди нежен – насърчи го тя задъхано и леко приклекна. – Толкова много ми е търкан клитора през последните две нощи, че всяко докосване ме кара да свършвам веднага.

Те се взряха в очите си, хипнотизирани от любовните вибрации.

– Ти си такава мръсница, Друди – каза Калигула и вкара пръстите си в нея.

– Да, и Катег ме наричаше така през цялото време.

– Изчука ли го, а?

– О, да... Не можеше да ми се насити – простена тя и притисна главата му към гърдите си, приканвайки го да я захапе за зърната.

– Накара ли те да крещиш? – попита той.

– Ооо, Кал... Да, накара ме! – отвърна задъхана. Вече беше близо до оргазъм. – Трябваше да викам, защото ме караше да свършвам наистина много силно! Чукаше ме, чукаше ме, чукаше ме! През цялото време! И аз му се отдадох, докато не ме подлуди...

– Без граници, а? – каза той с похотлива усмивка и погали с длан копринения ѝ венерин хълм.

– Не... никаква граници, Кал! Както винаги си ми казвал.

Опиянен от аромата и думите ѝ, той си представяше как е преминала отвъд границите си, как е загубила представа, че мъжът, който е изливал в нея потентността на безсмъртните богове, всъщност е най-опасният им враг. А това възпламени Калигула, защото показваше, че в мига на истината статусът и личните пристрастия се стопяват и телата на любовниците стават плътски проводници на вселенската енергия.

Докато опъваше халките на зърната ѝ със зъби, тя настръхна и гърдите ѝ се втвърдиха в устата му, а това усили копнежа ѝ и я накара да му разкаже всички подробности за странното си сношение с Катег. Стенейки, се облегна на стената и плъзна ръце по гърдите му под туниката, започна да стиска неговите зърна, защото знаеше, че това го възбужда, докато той прави същото с нея. Приклекна още малко. Той продължи да я гали по гладките слабини и да размазва соковете ѝ. Когато се пресегна към аналното ѝ отвърстие, напипа и халката на перинеума ѝ.

– О, я виж... Оставила си го да те продупчи навсякъде, а? – попита той и разклати пръстенчето с треперещи пръсти.

– Да, да... О, през тази все едно ме пронизва огнен стълб от слабините до мозъка – простена Друзила, докато сваляше туниката му, прегръщаше голото му тяло и притискаше еректиралия му член между бедрата си, като триеше халката в него.

Обладан от експлозивната чувственост на сестра си, Калигула започна да я целува като обезумял по устата и двамата се изгубиха един в друг. Нищо край тях вече нямаше значение, освен обсебването и пълната възбуда на сетивата им! Целите им същества бяха обладани от вълшебните импулси на Ерос, движеха ги същите онези неустоими сили, които преди години превърнаха детските им игри в страстна любовна история.

Калигула заведе Друзила в спалнята си и двамата останаха там заключени няколко часа, забравили за интригите в двореца и лукавите врагове на императорската власт, които на друго място във Вечния град заговорничеха да убият владетеля си. Императорът от доста време не се бе наслаждавал на сексуалната енергия, излъчваща се от прекрасното тяло на Друзила, а тя беше на върха на страстта си в този ден с обръснатите си гениталии, демонстративно изложени на страстните му целувки, и с четирите си халки, които трябваше само малко да бъдат потрити, за да предизвикат в нея нов прилив на похотливи желания.

И, разбира се, в света нямаше друга жена, която да стене, да се задъхва, да говори за интимните си чувства, развратните си деяния и изумителните си фантазии с такава агресивна самоувереност, както правеше неговата невероятна червенокоса сестра, докато мърсуваше с него в леглото. Брилянтният ѝ ум, огромната ѝ дързост и искрената ѝ любов наелектризираха стаята. Благородните ѝ качества бяха въплътени във всяка нейна чувствена дума. И дори когато се устреми към върха, благодарение на усилията на полуделия от желание неин брат, реакциите ѝ подсказваха за същите божествени качества, които са характеризирали и Юлиевите принцеси от миналото, още от времето, когато са се пръкнали от утробата на богинята Венера.

На следващия ден Муций Регулат се появи в двореца, за да се срещне с освободения роб на Друзила Домиций Лабон и да научи новини за лиценза си за вавилонския тематичен парк, чието строителство се планираше да започне на Ватиканския хълм до иди на февруари.

Дебелият византийски сводник беше загрижен и за Друзила, тъй като не бе имал възможност да я види насаме цял нундиум. Всъщност предната вечер разузнавателната му мрежа, състояща се от проститутки и куртизанки от неговото обкръжение, улови слуха, че имперската принцеса е в лоши отношения с бритската съпруга на императора, а мълвата твърдеше, че Калигула се кани да заточи сестра си, за да угоди на жена си.

Докато Муций чакаше във величествения атриум, облечен в дългата си византийска горна дреха и с голяма кръгла шапка на главата, бъбреше с познати и се смесваше с обичайната тълпа от конници, банкери, клиенти, доставчици, матрони, сенатори, актьори и комедианти, към него се приближи Калист Примус, много богат четиридесет и пет годишен освободен роб. Беше баща на Нимфиада, чаровно момиче на около седемнайсет години, което бе дадено за конкубина на Калигула от баща си, след като се влюбило в младия император по време на празненство на конническото съсловие през април миналата година в чест на придобиването на абсолютна власт.

Калист попита Муций дали има новини за дъщеря му.

– Мисля, че императорът я даде на приятеля си Ирод Агрипа – отговори сводникът.

– Знам това – каза Калист с тъжен вид. – Но преди два дни ми изпрати съобщение, че заминава извън града за месец или два и ме помоли да не се тревожа да нея.

– И ти си мислиш, че е дошла в моята общност от куртизанки?

– Разбира се, че не, Муций! Сигурен съм, че щеше да ми кажеш веднага, ако те бе помолила за помощ.

– За съжаление не е, но не подценявай уменията на прекрасната си дъщеря за съблазняване – отбеляза Муций. – Сладкият ѝ задник заслужава няколко нежни ухапвания, преди да я пусна.

– Откъде знаеш, че има сладък задник? – попита Калист и се изчерви от неудобство. – Срещал ли си я?

– Не и насаме, за съжаление.

– Е? Тогава как можеш да го твърдиш?

– Набито професионално око, приятелю. Само един поглед към жената ми е достатъчен, за да си я представя гола, дори да съм наясно как ще реагира по време на секс.

Калист пое дълбоко дъх.

– Разбирам... Както и да е, вчера сутринта, след като получих съобщението, разбрах, че Агрипа е напуснал Рим със свитата си, но домакинът му не каза нищо за Нимфиада, нито къде са отпътували. Та ето какъв е въпросът ми: случайно да знаеш или пък дали не би могъл да разбереш къде е отишъл Агрипа и дали е взел Нимфиада със себе си?

– Нямам ни най-малка представа.

– Ще ти дам хиляда златни монети, ако проучиш.

Това бяха доста пари за такава незначителна информация. Макар Калист да бе неизмеримо богат, не се славеше с разточителство, а и бе известно, че бащинските му чувства към Нимфиада не бяха много топли. Византийският мозък на Муций стигна до заключението, че Калист крие нещо, отправяйки му това предложение.

– Много щедро, приятелю – каза той, сложи ръка на рамото му и го поведе към по-тих ъгъл. – И кой според теб би могъл да ми даде такава информация?

– Може би Друзила. Нали се познавате добре?

Хмм, имаше нещо гнило тук. Откъде пък Калист знае, че се познава толкова добре с Друзила?

– Не знам кой ти го е казал, но съм се виждал с принцесата само веднъж, и то за малко, и не мисля, че ме помни – отвърна Муций, който нямаше желание да признае връзките си с принцесата.

– Нея ли помоли да ти помогне с лиценза за тематичния парк? – попита Калист, като му даде да разбере, че знае и за деловите му начинания.

– Никога не съм я молил за нищо. А и се съмнявам, че може да ми помогне с лиценза.

Калист разбираше и дори одобряваше дискретността на Муций. От своя страна пък Муций бе наясно с клюката, че Друзила е изпаднала в немилост пред императора, и подозираше, че Калист е агент на Калигула и прави списък с доверените хора на сестра му за по-нататъшни санкции.

– Добре, Муций. Предложението ми важи до утре по пладне. Ако научиш нещо за местонахождението на дъщеря ми, ела в дома ми на хълма Авентин на уличката до храма на Луната.

Муций не даде на Калист много надежди и си тръгна, като си мислеше, че хилядата златни монети са опит да го въвлече в опасна интрига. Започна да гледа подозрително всички в атриума, не бе сигурен, че е добра идея да се среща с Домиций Лабон. Възможно ли бе Калист да знаеше за лиценза му директно от освободения роб на Друзила? "А от кого другиго?", запита се Муций. Това не означаваше, че Домиций не е лоялен към Друзила. Може да имаше лични делови причини да информира един богаташ като Калист Примус за строителния лиценз, в който бе заложена огромна сума пари.

Но Муций трябваше да намери начин да се срещне с Друзила, за да я попита дали има нещо вярно в слуховете за прогонването ѝ. Тръгна разсеяно към вестибулума. Възрастна прислужница му помогна да си свали шапката и червената кадифена връхна дреха. Като остана само по къса бяла гръцка туника, той приглади тъмната си коса и тръгна. Излезе и бързо сви в обратна посока към личните покои. Но до арката стояха четирима германски телохранители и той се приближи към полуотворения прозорец между две големи колони към един от перистилиумите на двореца. Спря там и надникна през него към строителите, които работеха в дясното крило, но продължи да държи под око арката с надеждата да зърне някоя от робините на Друзила.

В отсрещната страна на перистилиума слънчевият часовник показваше, че остават два часа до пладне. Различни слуги въведоха и изведоха няколко души от частните покои, но Муций не се осмели да последва никого от тях през арката от страх, че пазачите ще го спрат. Половин час по-късно той още се криеше между прозореца и едната колона и точно тогава щастието му се усмихна. С типичната си походка на модел през арката мина Бризея по къс хитон, който подсилваше красотата на дългите ѝ крака. На рамото ѝ висеше чанта. Когато се изравни с Муций, той я повика по име. Тя го позна и се приближи към него.

– Аве, Муций. Какво правиш тук така неглиже? – попита го тя, като забеляза, че дебелият сводник е по къса гръцка туника и гологлав.

– Трябва да се видя с принцесата насаме.

– Имаш ли уговорка?

– Не, но е спешно. Защо не ме заведеш при нея?

– Не мога. Имам свободен ден и няколко приятели ме чакат пред двореца.

– Хайде, Бризея. Не помниш ли колко добре си прекара в моя дом за хазарт?

– Помня, но сега бързам.

– Все още ли си падаш по груб секс? – попита той с хипнотичен поглед и пъхна ръка под хитона ѝ да опипа възбуждащия ѝ широк луфт между краката, който бе напълно покрит от чифт гащички.

– Не, не съвсем... – прошепна тя, без да отмества ръката му. Не можеше да устои на погледа му, а в ума ѝ се втурнаха образи и картини от бурното сексуално преживяване в дома за хазарт на Муций.

– Какво значи "не съвсем"? – попита той и плъзна обсипаните си с пръстени пръсти под бельото ѝ към влажната ѝ вулва.

– Е, мисля си за това... – призна тя задъхано, докато той внимателно я притисна между колоната и прозореца.

– Добре! Това е истинската ти природа, не разбираш ли? – каза той на високата галска робиня, взирайки се в очите ѝ от почти две педи разстояние под темето ѝ и притискайки шкембето си в горната част на бедрата ѝ.

– О, Муций, моля те! Чакат ме – простена тя и разтвори крака.

– Кой те чака? Някои груби младежи като Мамерк?

– Да – отвърна тя, свали таза си надолу и притисна пубисната си кост в сводника.

– И какво ще правят с теб? – попита я Муций, като проникваше безмилостно в нея под гащичките ѝ.

– Ммм... не знам.

– Да свалим това, преди те да са го разкъсали.

– Добре... – съгласи се тя задъхано и му помогна да свали бельото ѝ по краката и през ниските ѝ сандали.

– Не ти ли е по-добре да си гола тук? – прошепна той, вкара пак пръстите си в нея и усети внезапен прилив на вагинални сокове около тях.

– Да... вкарай си цялата ръка.

– Падаш си по грубия секс, а? – отбеляза той и вкара петте си пръста във вагината ѝ.

– Не знам защо ми харесва, но... о, вкарай си юмрука!

Цялата му ръка до косматата китка потъна в нея.

– Ммм, усещаш ли го? – попита я.

– Да – прошепна тя. – Сега ме потрий с пръсти.

– Кога ще дойдеш пак в моя хазартен дом?

– Скоро... ооо!

– Днес?

– Нее, не днес. Трябва да съм се върнала до залез слънце.

– Тогава кога? – настоя Муций и натисна юмрука си навътре.

– За Луперкалиите. –

– Обещаваш ли?

– Да, да, обещавам... – каза тя задъхано.

Прегърна го и започна да клати таза си към ръката му, да хапе раменете му и да стене.

– Искам да ме заведеш при Друзила, ясно ли ти е?

– Добре, но не спирай сега – замоли се тя. След това целуна византийския сводник по устата като вампир. Въпреки неизбежния оргазъм, той започна бавно да вади ръката си.

– Нееее... Защо го направи? – простена тя и стисна бедра, за да задържи ръката му.

– Не искам да свършваш сега. Искам приятелите ти да ти вкарват юмруци и да те подлудят, и да те накарат да крещиш от удоволствие.

– О, да, те ще го направят – прошепна тя и потръпна от усилието да потисне спазмите на оргазма, докато Муций извади цялата си ръка.

– Сега се отпусни – каза той и започна силно да драска срамните ѝ устни, за да накара тазовите ѝ мускули да се свият и да съберат вагиналния ѝ канал. – Откъде познаваш мъжете, които те чакат? – попита сводникът, когато усети, че тя е преодоляла спазмите.

– Познавам само единия от двореца – отвърна Бризея, вдигна гащичките си и си ги обу. Муций бе застанал пред нея и я криеше от случайни минувачи.

– И той е взел и приятели, за да те изнасилят групово?

– Да, но не се пали много, ясно? – каза тя със студен поглед. След това го поведе е обичайното си достойнство покрай батавските пазачи и през арката. По средата на мраморното стълбище му каза довиждане и го остави сам да стигне до покоите на Друзила. Обърна се и елегантно заслиза по стълбите, като с гордата си осанка се опитваше да скрие възбудата от това, което се канеше да направи с Публий Сертик и неговите млади приятели.

Друзила погледна развеселена необичайното облекло на Муций, когато секретарката ѝ го въведе в кабинета. Докато сводникът ѝ се покланяше и я поздравяваше, тя избухна в смях.

– Хахаха! В тази смешна гръцка туника приличаш на Диоген, който преследвал красиви куртизанки по агората на Атина, подвиквал им, че няма пари, за да си позволи услугите им, и мастурбирал, докато вървял след тях!

– Това е прословутото твърдение на философа циник за истинската власт, която красивите жени имат над мъжете. А като ви гледам вас, ваше благородие, трябва да отбележа, че Диоген е бил напълно прав.

– Знаеш ли защо го наричаме циник? – попита Друзила.

– Разбира се. Философите циници вярват, че кучетата (на гръцки cynos) са по-интелигентни от хората.

– Много добре, Муций. Чудя се дали смятат същото и за жените.

– Жените са прекрасна мистерия, която по-добре да не закачаме.

Принцесата се изправи и прегърна топло Муций.

– Ако Диоген те познаваше, сигурно щеше да има по-високо мнение за хорската интелигентност – отсъди тя.

– Радвам се да ви заваря в отлична форма, ваше височество – каза Муций. Беше възхитен от елегантната ѝ синя туника и златните сандали с високи токчета, които я правеха с поне осем сантиметра по-висока, а тя и без тях имаше внушителен ръст.

– Не ти ли позволих да ме наричаш по име?

– Не бях сигурен, че още важи – отвърна сводникът и ѝ целуна ръка.

– Ти ще си винаги в сърцето ми, византийска жабо. Как така ми се изгуби от погледа за толкова дълго?

– Приличие, Друзила. Трябва да внимаваме посещенията ми в двореца да не са толкова чести и да не се набиват на очи.

– Някаква специална причина?

– Ами след смъртта на Сервилий ме следят агенти на градската кохорта, а сега са плъзнали странни слухове за сериозни сблъсъци между теб и Лейди Калигула.

– Нима? И откъде идват тези слухове?

– Куртизанки, проститутки, клиенти... Вярно ли е?

– Е, имахме известни спречквания... – призна Друзила в тон с планираната от нея и брат ѝ игра. – Не отричам. Но вчера с Лейди имахме дълга среща с императора и мога да ти заявя, че днес отново в двореца се е възцарил мир, също както преди.

– Чудесно, Друзила! Слуховете бяха доста гадни и дори някои се обзалагаха, че ще те пратят на Липарианските острови преди Луперкалиите.

– Сигурно тези, които искат да работя в долнопробни бордеи, в каквито ти прати братовчедка ми Месалина, а? – подхвърли тя и го щипна по бузата.

– Е, Миси специално ме помоли да ѝ уредя ангажименти в най-гадните бардаци за няколко дни, но в Липарис мога да ти намеря работа в много по-добри – подразни я Муций, като облиза горната си устна. – Сепарета с плюш и прекрасни стенописи, прислужници.

– Имаш ли публичен дом на тези острови?

– Аха... два. Най-добрият и най-долнопробният.

– И какво ще направиш, ако брат ми ме заточи? – попита Друзила, за да продължи закачката, без да му казва, че Лесбия е вече изпратена на Липарианските острови и вероятно вече работи инкогнито в неговия бордей под името Марилила.

– Ще преплувам морето, за да те пробвам – заяви той и я погали по бедрата.

– И как ще го направиш? – предизвика го тя, усещайки потръпване под халките си.

– Ще вдигна туниката ти – каза византиецът и го направи – колкото да мушна ръце под нея и да те погаля по краката.

– Такава свиня си, Муций – прошепна тя, докато той плъзгаше длани под туниката ѝ и драскаше бедрата ѝ с нокти, карайки цялата ѝ кожа да настръхне.

– Това е, защото ти си въплъщение на магьосницата Цирцея, която превърнала Одисей и моряците му в свине – обясни той и продължи да я драска по голите бедра и по заоблените задни части, от което я побиваха тръпки.

– Не е ли това доказателство за истинската власт на красивите жени над всички мъже, хубави като Адонис или грозни като крастави жаби? – попита тя с дрезгав глас, докато той я драскаше по ханша и завираше глава в деколтето ѝ.

Тя приклекна. Той поглади вътрешната страна на бедрата ѝ под туниката и след това посегна към гладките ѝ слабини.

– Ммм, обръснала си се...

– Аха... Виждаш ли колко е меко и чувствено тук?

– О, да, харесва ми така... о, имаш и халки – отбеляза сводникът.

– Изненадан ли си?

Муций преглътна, след това започна да си играе с халката на клитора ѝ.

– Докосвай и другата едновременно с тази – прошепна тя.

Той разтвори палеца и малкото си пръстче и започна да трие и двете пръстенчета с една ръка и да гали гладките ѝ срамни устни с трите пръста между тях.

– О, Друзила! Усещам ефекта им върху теб.

– Да, тръпките отиват право в мозъка ми – простена тя, пресегна се към слабините му с дясната си ръка и стисна еректиралия му член. – Не трябва ли да ме пробваш?

Той бързо свали туниката ѝ и отстъпи, за да погледа великолепното ѝ голо тяло. Друзила вдигна ръце, за да му покаже обръснатите си подмишници.

– О, Юпитере! – промърмори Муций, хипнотизиран от гладкия ѝ пубис и златните халки. – Ако великият бог можеше да те види, щеше да се превърне в октопод, за да те прегърне с осем пипала и да обладае всеки сантиметър от тялото ти.

Друзила грациозно се понесе към вратата и я заключи.

– Щом е така, поне да осигуря интимност на атмосферата – каза тя и тръгна към вратата на терасата, за да дръпне пердетата. Муций я гледаше все едно е видение от небесата. На света нямаше друга жена, която да се чувства така удобно, разхождайки се гола. Поведението ѝ излъчваше божествена аура, а ароматът на възбудата ѝ бе заразителен като песента на сирените, подлудили Одисей от желание. Той поискал да го вържат за мачтата на кораба, за да чуе любовните им послания, докато преминава протока между Сцила и Харибда. А днес Друзила беше още по-съблазнителна заради обръснатите си слабини и симетрично поставените халки. Те подчертаваха красотата ѝ и намекваха, че е добре подготвена да играе игричките, които всички велики жени научаваха директно от чувствените богове и богини на приказната гръко-римска митология.

Муций нямаше нужда да се възползва от хипнотичния си поглед. На Друзила не ѝ трябваше омайване. Не ѝ се налагаше да преодолява някакви задръжки, защото нямаше такива. Истинската ѝ същност беше безпристрастна и недокосната от мненията на другите хора. Във всеки миг от живота си тя бе господар на себе си, стремеше се към собствените си цели по свои собствени правила. И въпреки че сърцето и лоялността ѝ бяха отдадени изцяло и единствено на брат ѝ, бе винаги готова да се отдаде в пълна забрава на всеки любовник, щом изникнеше случай и повикът на сетивата ѝ я предизвикаше – усещане, което новите ѝ халки сега правеха на практика постоянно.

И тя не откъсваше очи от своята дебела крастава жаба, когато той се приближи и потри пръстенчетата на зърната и и разгледа как пронизват основата на връхчетата. Разпита я какви усещания пораждат в нея, докато ги разтрива, върти и дърпа, и се наслаждава на тръпките ѝ в отговор на тези му действия.

След това облиза и захапа лекичко току-що обръснатите ѝ подмишници, прегърна я, целуваше, гризеше и си играеше с четирите халки и всяка част от тялото ѝ, която тя му предлагаше, докато я въртеше в ръцете си. Полудяла от желание, Друзила развърза шнура му на кръста, хвърли туниката му и сграбчи големите му космати тестиси, за да почувства източника на потентността му. Стисна силно дебелия и твърд като желязо пенис под дебелата покриваща го кожа. Муций затаи дъх.

Ооо... Колко силен бе захватът на ръцете ѝ върху мъжествеността му! Колко всепроникваща беше енергията, която вливаше в тялото и ума му! Колко неустоимо ставаше сексуалното напрежение помежду им, когато той потриваше с пръсти великолепната ѝ влажна вагина, за да ѝ достави същото феноменално удоволствие, което тя даваше на члена му! По стоновете ѝ усети, че цялото ѝ същество е завладяно от копнежа ѝ по мъжкия му орган. Муций сграбчи гъстите ѝ червени къдрици и натисна главата ѝ надолу, след това завря пениса си в трескаво отворената ѝ уста. Държеше се с принцесата като с проститутка и пъхаше главичката на члена си дълбоко в гърлото ѝ.

Заслепени от страст, Муций и Друзила се нахвърлиха агресивно един върху друг. Византийският сводник легна на пода и я качи върху себе си обърната, след това разтвори бедрата ѝ пред лицето си. Използваше и двете си ръце, за да разтвори задните ѝ бузи и срамните ѝ устни, да си играе с двата пръстена, като междувременно изяждаше гладките ѝ гениталии, наслаждаваше се на ерекцията на клитора ѝ хапеше избръснатата ѝ цепка. Трескав като гръцки сатир, правеше кунилингус на трепкащия източник на копнежите ѝ. Беше опиянен от бурната ѝ реакция на удоволствие и умът му се разтопи в плътта ѝ... О, Друзила! Нали по този начин боговете обладаваха душите на най-красивите жени в цялото мироздание? Нима това не е най-ценната награда на любовта?

Проникната от неизтощимата му виталност, изпадналата в екстаз принцеса натискаше твърдия му инструмент в гърлото си и увеличаваше силата на своя гаудиум, като заглушаваше виковете си, предизвикани от ухапванията му около халките, които я подлудяваха. Драскаше скротума му и вдигаше скоростта на фелациото, докато той вдъхваше аромата ѝ или езикът му облизваше любовните ѝ сокове със завладяващо чувство.

Накрая, когато той вече не можеше да контролира прилива на чувственост, се плъзна под нея между краката ѝ, клекна зад повдигнатите ѝ задни части, сграбчи и разтвори бузите ѝ и завря члена си в хлъзгавите ѝ гладки слабини, като продължи да потрива пръстенчетата и да се наслаждава на стоновете и думите ѝ на подчинение.

– Хайде, Муций! Вземи ме – простена тя, обърна се и го погледна. – Ще се постарая специално заради теб!

– О, толкова много те желая, Друзила... – прошепна той и потри главичката на пениса си в ануса ѝ.

– Искаш ли да ми го вкараш отзад? – попита задъхано принцесата.

– Да, искам! – изрева той.

– Неистово го искаш, нали?

– Да! Искам да отмъстя за Диоген!

– Добре, направи го заради него!

Лицето му се изкриви от желание, плесна я и задните ѝ части се зачервиха, след това я наниза отзад и посвети писъците ѝ на паметта на гръцкия философ, който не бе имал този късмет. Призова духа му да стане свидетел на пълното подчинение на прекрасната римска принцеса. О, колко пълно бе отмъщението в името на Диоген! С каква сила изля той гнева си върху задния ѝ отвор! Колко много пъти тя стигна връхната точка под мощните тласъци на Диоген! Откри как да потрива и дърпа халките ѝ, за да я държи на върха на удоволствието. Сводникът и философът сляха душите си вътре в нея и впръскаха страстта си в кладенеца на гладкото ѝ добре поддържано тяло.

– Беше невероятно, Муций – каза тя, след като се успокоиха. – Духът на Диоген ще ти бъде много признателен.

– Защо на мен? – попита сводникът. – Ти беше тази, която го призова, когато влязох в кабинета ти, и ти му достави удоволствието да прегръща красивата ти фигура и да се радва на уникалните вибрации на сетивата ти.

– Добре – съгласи се Друзила, докато се обличаше. – Ще потърся помощта му, когато искам да разбера какво заговорничат враговете ми срещу мен.

– Като стана въпрос за заговор, познаваш ли Калист Примус?

– Бащата на Нимфиада?

– Да. Докато чаках в атриума да се видя с Домиций Лабон, Калист се приближи към мен. Очевидно знае, че принц Ирод Агрипа е напуснал града, и ме попита дали знам къде е отишъл и дали Нимфиада е с него.

– И ти какво му каза? – попита Друзила, прикривайки изненадата си от питането на Калист за местонахождението на Агрипа, за което Калигула ѝ бе казал, че е пълна тайна.

– Тъй като не знам нищо, му казах, че не мога да му помогна. Но след това той ми предложи хиляда златни монети, ако успея да му донеса някаква информация до утре по пладне.

– Доста пари са това. Да не би да е загубил връзка с Нимфиада? – попита Друзила.

– Преди два дни тя пратила на баща си кратко съобщение, че напуска града за около месец-два, без никакви други подробности.

– Сигурно иска да разбере къде е отишла.

– Вероятно. Но като му заявих, че нямам почти никаква възможност да му помогна, той ми предложи да питам теб.

– Хм, а откъде знае, че сме приятели? – попита принцесата.

– Със сигурност не от мен. Не споделям личните си работи с никого, дори и със сестра си. Затова казах на Калист, че съм те виждал за кратко само веднъж и нямам възможност да се срещна с теб и да ти задавам неподходящи въпроси за приятелите на императорското семейство.

– И той какво отговори?

– Знаел, че съм те молил за помощ във връзка с лиценза на моя тематичен вавилонски парк.

– О, това е интересно. Ти потвърди ли?

– Не, разбира се. Казах, че не е вярно, и си тръгнах. Но тъй като е вярно, си помислих, че трябва да ти кажа.

– Ами... Домиций Лабон е завел молбата ти за лиценз при едила преди няколко дни и вероятно информацията е изтекла.

– Разбирам... Но Калист я използва, за да ме накара да дойда при теб и да те питам за Агрипа и Нимфиада. Прозвуча ми подозрително, защото останах с впечатлението, че ме изпитва така. Искаше да разбере какви са отношенията ми с теб и дали мога да получа вътрешна информация.

Друзила отиде до прозореца и разтвори пердетата. Доколкото си спомняше, името на Калист Примус не бе споменато по никакъв начин сред конспираторите или тайните поддръжници в документите на Катег. Богатият освободен роб би могъл да таи злоба срещу брат ѝ задето даде Нимфиада на Агрипа, но тъй като официално Калигула го бе освободил от робство, тя бе сигурна, че е задължен на новия император и е предоставил младата си дъщеря за негова конкубина в знак на благодарност. Като се има предвид всичко това, Муций не би сбъркал, ако покаже, че има достъп до тайна информация, особено когато Агрипа вече пътуваше за Александрия и новината скоро щеше да бъде известна официално.

– Не виждам нищо подозрително в желанието на Калист да научи къде е отишла дъщеря му – каза Друзила и седна зад бюрото си. – Смятам, че освен от хилядата златни монети, като същевременно се възползваш и от благоволението на един богат човек, можеш да се сдобиеш с информация за делата ни, която би била полезна и за двама ни.

– Добре, Друзила, Какво предлагаш да направя?

– Иди и намери Калист веднага, Кажи му, че Агрипа плава за Палестина и Нимфиада е с него.

– Добре! – отвърна Муций с въздишка на облекчение.

– Също така го уведоми, че вероятно ще спре за няколко дни в Александрия и ще заведе Нимфиада на пътешествие по Нил.

– Отлично! Това ще зарадва много баща ѝ!

– Но... Не разкривай източника си на информация и дари хилядата златни монети на гилдията на проститутките за целите на образователната им програма. Това ще направи добро впечатление и ще подобри кармата ти.

Муций се усмихна.

– Какво да кажа, Друзила? Освен че си такава ослепителна красавица, която би накарала Диоген да се гътне отново, ти си и невероятен политик.

– Добре, стари блюдолизецо. Сега върви. Ще получиш лиценза си след няколко дни.

Византиецът я погледна с възхищение, събра обсипаните си с пръстени ръце, поклони се и тръгна заднешком към вратата.

– Между другото, Муций – додаде Друзила, докато той отключваше бравата. Прати писмо на Миси и се погрижи да се върне в Рим до нони през март.

– Миси? Не знам...

Друзила го прекъсна с усмивка.

– Знаеш, Муций, сигурна съм, че знаеш.

Той също ѝ се усмихна широко.

– Ще се постарая, ваше сиятелство. – И пак се поклони, отвори вратата и излезе.

По-късно същия ден, придружена от двама батавски телохранители, Друзила направи изненадваща инспекция на декораторската работилница в зоната за поддръжка на двореца. Дузина работници, мъже и жени, шиеха пердета, пълнеха дюшеци и възглавници, тапицираха легла и столове с платове и кожи, поправяха килими, бродираха гоблени и вършеха и други подобни дейности. Началникът на работилницата, лицензиран декоратор на име Латерций Рубирион, показа на принцесата какво се правеше за новото обзавеждане на дясното крило на двореца, което в момента се ремонтираше. Друзила го похвали за прекрасния избор на тъкани и за типичната му римска загриженост изработките да са солидни и здрави, но в същото време естетически интригуващи. След това поиска да ѝ представи работниците и работничките, които се трудеха на заплата в работилницата.

Каза по няколко ободряващи думи на всеки наемник, накрая Латерций я запозна с Хорея, мъжа, когото тя всъщност търсеше.

– Каква е специалността ти, Хорея? – попита го със същия тон и думи, с който бе разговаряла и с другите работници преди това.

– Тапициране на столове, пейки и дивани, ваше височество – отвърна Хорея. Беше невзрачен римлянин на около четиридесет и пет години.

– О, точно това ми трябва, Латерций – обърна се тя към началника на работилницата. – Диванчето в гардеробната ми има нужда от нова тапицерия.

Друзила помоли Латерций да прати тапицера в покоите ѝ да ѝ покаже мостри преди залез, след това завърши инспекцията, като насърчи всички да продължават все така добре да си вършат работата.

Така и така вече беше в зоната, осигуряваща поддръжката, затова принцесата надникна и в други работилници. В тях имаше дърводелци, зидари, резачи на мрамор, майстори на мозайки и фрески, бояджии, водопроводчици, майстори на покриви, ковачи, грънчари и керамици, шивачи, бояджии на кожи, бижутери и други. Всичките се трудеха под строг надзор за новото дясно крило на двореца.

После посети и дизайнерското отделение. Марий Фортунат, главният архитект, отговарящ за строителството и ремонтите, беше поласкан да посрещне имперската принцеса. Представи я на главния си дизайнер Гарбий Манилий, висок млад мъж, който я погледна, без да крие колко е очарован от съблазнителното ѝ поведение.

Заедно с дузина също така развълнувани от нея асистенти, Манилий я заведе до голяма ниска маса и вдигна черния плат, който покриваше плота ѝ.

– О, прекрасно е, Манилий! – ахна тя и стисна ръката му, като видя върху масата впечатляващия висок два лакътя макет от боядисан мрамор и дърво на новото триетажно дясно крило на двореца. Беше одобрен с печатите на императора, единият – поставен на иди през декември миналата година, а другият – на календи през януари. Тя пофлиртува с красивия главен дизайнер и се възхити на миниатюрните мебели, статуи, килими, пердета и дори растения, фонтани и изрисувани глинени кукли на мъже и жени, които придаваха на модела съвършено усещане за пропорция и пълна представа как ще изглежда довършеното крило.

– Всичките ни работилници работят на две смени – уведоми я главният архитект. – И ще продължат с това тежко работно време и през следващите десет дни, но с гордост мога да кажа, че новото крило ще бъде предадено на императора навреме и в рамките на бюджета. Така е, защото всичко е направено от нас, с изключение на тъканите, килимите, статуите и произведенията на изкуството. Те са купени от обичайните ни императорски доставчици.

Манилий искаше да ѝ покаже макета в подробности, но Друзила любезно отказа. Калигула не ѝ бе разкрил за какво смяташе да ползва новите помещения, не поради страх от критика, а защото искаше да е изненада.

– Надявам се да те видя, когато императорът открива новото крило – каза тя на Манилий и му подаде ръка за целувка.

– Стопляте сърцето ми, принцесо – отвърна той с блеснали очи.

Когато Друзила се върна в покоите си, Хорея вече я чакаше там. Тя го заведе в гардеробната и му показа кушетката.

– Имаш ли съобщения за мен? – попита, докато избираше светлосиня материя от мострите с дамаски, които той и подаде.

– Да, имам, ваше височество.

Хорея бръкна в джоба си и извади малко парче пергамент, сгънато на четири и подпечатано в средата с пръстена на Катег.

Освен няколкото любовни думи на гръцки, Катег я питаше дали знае къде е отишъл Ирод Агрипа и колко дълго ще отсъства от града.

Нареди на Хорея да изчака и веднага отиде в кабинета на брат си. Императорът имаше среща и тя помоли началника на канцеларията му да влезе и да му каже, че сестра му го чака на терасата по много спешен въпрос.

Оставаше около час до залез слънце. Небето на Рим гореше в червено и с всяка минута все повече пламваше. Друзила пое дълбоко дъх. Републиканската конспирация идваше все по-близо до тях и ставаше все по-осезаема. След като се срещна с човек на врага във вътрешния периметър на императорската властова структура, тя се изпълни с отвращение и гняв.

– Свързах се с шпионина – каза Друзила, когато Калигула излезе на терасата.

– Добре. Как изглежда?

– Невзрачен, вонящ и мълчалив, най-обикновено копеле – отвърна и му предаде бележката на Катег. Докато Калигула я четеше, му съобщи, че същият въпрос за местонахождението на Агрипа и Нимфиада е зададен и на Муций от Калист тази сутрин.

– И какво ти говори това? – попита я императорът.

– Че боните са изненадани от хода ти с Агрипа и са полудели в опитите си да спасяват своя план, според който Виниций трябва да разбуни духовете заради отвличането и прелюбодейството – каза Друзила, докато Калигула бързо осмисляше ситуацията.

– Добре. Нека потвърдим лошата новина. Напиши отговор веднага – предложи Калигула. – Кажи на Катег, че Агрипа пътува за Палестина и ще остане там два-три месеца, като спре и в Александрия. Така ще изглеждаш доброжелателна и лоялна към Катег, ще подкрепиш версията на Муций и ще го направиш достоверен източник пред Калист.

– Мислиш ли, че Калист е във връзка с боните?

Калигула погледна червения залез, сякаш се опитваше да намери правилния отговор в духовете, витаещи в римското небе.

– Вероятно има някакви общи дела с тях – каза. – Но не подкрепя морализаторските им глупости за женското поведение. Той е интелигентен мъж. Мисля, че просто иска новини за дъщеря си.

– Да, тази версия ми изглежда най-реалистична.

– Доколко имаш доверие на твоя византиец?

– Напълно му вярвам. Но не съм му казала нищо за нашите проблеми.

– Показа ли му халките си?

– Разбира се. Той е грозна крастава жаба, но има остър и изискан ум, освен това ме обича повече от всичко на света.

– Да не би да намекваш, че аз не те обичам повече от всичко на света? – попита Калигула с нежна усмивка.

– Кал... Знам колко много ме обичаше още като бях малко кльощаво момиченце, но никога не съм искала да ме обичаш повече от всичко на света. Ти си император на Рим. Ти трябва да обичаш него, най-великия град на земята, с неговите спиращи дъха паметници, респектираща история, великолепни герои, прекрасни богове и невероятна цивилизация, на която ще се възхищават и на която ще подражават, но никога няма да бъде достигната от никоя друга нация и за сто еона. Трябва да обичаш народа на Рим, жените му, мощните му легиони и твоята бритска съпруга, толкова красива и толкова необикновена. Аз бих била най-щастливата млада жена в империята, ако запазиш малко парченце от сърцето си специално за мен.

Очите на Калигула се наляха със сълзи и той се взря в града под тях, опитвайки се да потисне емоциите, които думите на сестра му направиха почти непоносими. Но гърдите му се свиваха и едвам си поемаше въздух. Друзила го прегърна през раменете и прислони лице до шията му.

– Винаги ще съм на твоя страна, Кал.

Той се обърна и я целуна с дива страст.

– Моля те, грижи се за себе си през следващите два месеца – прошепна в ухото ѝ.

– Така ще направя, Кал, така ще направя – отвърна тя задъхана, докато целуваше лицето му. – Но бих те защитила със собственото си тяло, ако някой се опита да те нарани.

– Не, Друди, моля те! Няма да мога да живея без теб

– Спокойно, братко! Стига с този песимизъм, имай повече вяра в късмета на Юлиите.

Калигула преглътна и овладя чувствата си и притвори очи.

– Хайде, храбрецо! Покажи ми как реве африканския лъв!

– Рррррррр! – изръмжа Калигула и се опита да хване в шепи гърдите ѝ. Тя отблъсна атаката му и се затича по терасата. Той хукна след нея, като ревеше и я плашеше, караше я да плаче и да се смее, и започна да я гъделичка, когато я докопа. Престори се, че я изнасилва, както бе правил много пъти още преди тя да достигне пубертета, и когато харесваше всичко, което палавият ѝ по-голям брат правеше с нея. Но тази вечер, въпреки халките, които дразнеха плътта ѝ, Друзила се контролираше достатъчно, за да напомни на Калигула, че Хорея я чака и че трябва да пише съобщение на Катег, за да увери нетърпеливия сенатор в любовта си и в отдадеността си на републиканските идеали.

Същата вечер Хорея предаде на Катег отговора на Друзила, написан на сгънат и подпечатан пергамент, в същия вид, в който сенаторът ѝ бе пратил съобщението си. Само че нейното беше малко по-дълго.

Отначало Катег бе толкова въодушевен от бързия ѝ отговор, че прочете само встъплението, в което му описваше своите копнежи и отчаянието си, че не може да избяга от "лудия" си брат и за бъде с него завинаги. Каза на Хорея да дойде пак рано сутринта на следващия ден, за да отнесе ново съобщение на принцесата. И след това дочете до края написаната на гръцки бележка. В изпълнение на неговия план тя се подложила на огромно унижение от страна на Ладиса и Калигула и успешно ги заблудила, че е укротена. Смятала, че за момента ще успее да избегне заточението и обещаваше на Катег да му бъде таен информатор и помощник и да съдейства на неговите хора да възстановят републиката.

Любовникът ѝ целуна в екстаз написаните думи, зарадван, че тя е прегърнала каузата му със същата страст, каквато изпитваше, когато прегръщаше тялото му в онази повратна за живота им нощ. Но колко глупав е мъжът, когато вярва на думите на една жена само защото тя му е дала това, от което е имал нужда в любовната нощ! Колко неприлично бе от страна на сенатора да си мисли, че една принцеса от Юлиевия род би предала някога собственото си потекло, за да помогне на абсолютен непознат да извърши чудовищно престъпление срещу собствената ѝ кръв и плът!

Но противоотровите за глупостта и самозабравата не действаха в ума на влюбения, отдал се на екстаза, преди да дочете цялата бележка. Повече от час той прегръща и дори прониква във възглавницата на леглото си, като си представяше, че това е великолепното тяло на имперската принцеса. Катег мастурбира по доста изобретателни начини. Разпалваше лъстта си с фантазии за доминация, търкаше зърната на гърдите си, сякаш бяха нейните, щипеше скротума и кожата на пениса си, сякаш бяха срамните ѝ устни, и галеше френулума си, сякаш беше нейния клитор. Достигна до оргазъм след интензивни ръчни занимания с ерекцията си, дишаше тежко и викаше името ѝ, докато мощните спазми на члена му изстрелваха поредица от освобождаващи залпове.

След като временно облекчи сексуалното си напрежение, Катег се отпусна на леглото и почисти с кърпа това, което с такова удоволствие бе изстрелял по цялото си тяло, на възглавницата и по чаршафите. След това осъзна, че не е дочел целия отговор на Друзила, и то по най-важния му въпрос. Грабна папируса и се съсредоточи върху думите и по този проблем... и лицето му се изкриви.

Edepol! Новините никак не бяха добри! Агрипа щеше да отсъства два или три месеца, което беше тежък удар върху плана им да замесят императора в скандала с принца, Ювения и Виниций преди иди на март. Проклинайки боговете, той отиде в кабинета си и стовари юмрук върху сейфа! Съвпадение ли беше, че еврейският благородник е решил да напусне Рим точно в такъв критичен момент? Възможно ли е Агрипа да е предприел подобен ход без одобрението на най-добрия си приятел? И дали пък императорът не му бе предложил да замине набързо, преди да го изправят пред римския военен съд с ужасно обвинение в отвличане и изнасилване на съпругата на римски герой от войната?

Катег седна зад бюрото си. Не вярваше в съвпаденията, още по-малко в тези, които се случваха навреме, за да спасят нечия кожа. Разбира се, че Калигула може да е научил от самата Ювения или от гадната си бритска невеста, че учителката по история е съпруга на удостояван с високи награди центурион. Но при всичките монументални проекти, с които се занимаваше, защо ще му е на императора да си губи времето с разрешаването на този проблем и с предвиждането на неговите последствия? Затърси трескаво причините и виновниците. Изпрати свой човек да повика двамата агенти, които разкриха връзката между Ювения и Виниций, като проследиха учителката до дома на свекърва ѝ и говориха със старицата, след като младата жена се изнесе.

Докато чакаше двамата агенти, Катег се разтърси из досиетата им в своя вграден шкаф. Това, което откри, беше обезпокоително. Двамата съгледвачи бяха работили няколко години за цензора Публикола Тудитаний. Той бе подписал препоръките им за Катег, когато се оттегли от официалните задължения на магистрат и разпусна персонала си. Беше освободил с почести двамата си служители.

По-късно разпита съгледвачите поотделно за вероятно изтичане на информация. Тогава забеляза няколко разминавания между версиите им за връзката им с Публикола. Това беше достатъчно за сенатора да реши, че и двамата лъжат. Помисли си, че прикриват някакъв неудобен разговор за Ювения с Публикола, за когото се говореше, че търси добър учител по история за двамата си синове, живеещи в момента в Етрурия с баба си.

– Още едно съвпадение? – запита се Катег. Защо Публикола търси учител по история точно когато Ювения има връзка с Агрипа? Какво бе намислил цензорът? Ако двамата агенти са казали на Публикола какво са разбрали за Марк Виниций, той вероятно си е представил цялата интрига. Възможно ли бе без да иска или пък съвсем нарочно да е споделил с някой друг за нея и така историята да е стигнала до ушите на Калигула през скаутската му мрежа? Всъщност цензорът беше доста близък с двореца заради изявите му като актьор в пиесите на Калигула. Освен това имаше любовна връзка с Октавия, хубавичката робиня, изпълняваща главната женска роля в "Невинност срещу зло". Хмм, Октавия принадлежеше на Друзила... Ако робинята е споделяла нещо с някого в двореца, това със сигурност е била господарката ѝ, нали? Ох, какви проблеми!

Рано на следващата сутрин Катег написа бележка на гръцки до Друзила и я даде на Хорея, за да ѝ я достави. Молеше я да разбере дали Публикола е казал на някого от антуража на Калигула за Марк Виниций, центурион от Тринайсети легион, разположен в Колония Агрипина. Не даваше повече подробности, остави на Друзила да се досети защо пита за Виниций и евентуално да открие нещо ново за него.

След това Катег изпрати съобщение на Катон Непос и Фабий Лентул, двамата лидери, които заедно с него образуваха триумвирата начело на републиканската коалиция на боните. Викаше ги в дома си в Карина за спешно съвещание. Трябваше да се направи пълно разследване на Публикола Тудитаний, за да се разбере дали все още е верен на Старата партия или от него се носи воня на предателство като от мъртъв плъх.