Лейди КАЛИГУЛА

Епилог

Когато кладата почти напълно изгоря, ликторите заковаха списъка с провинилите се на рострата.

Около двеста имена на все още ненаказани конспиратори, взети от документите на Катег, разкриваха размерите на заговора. Мащабността му още повече разгневи гражданите на Рим. През нощта агентите на градската кохорта и лоялните преторианци прочистиха редиците си, като обезглавиха офицерите, минали на страната на боните и републиканските бунтовници. За тази цел формираха десетки отряди за екзекуция, съставени от скаути и побеснели римляни, които минаваха от къща на къща и търсеха мъже, загубили всичките си граждански права и заради това подлежащи на убийство от всеки, който ги срещне. Собствеността им беше иззета, а роднините им – заробени.

Кървавата нощна баня, в която загинаха всички набедени конспиратори, беше ужасяваща. Хорея се опита да избяга с жена си, но бе заловен на портата Капена от отряд на Публий Сертик и бе изкормен на място от неумолим скаут. Наказателните бригади поеха и из провинцията и избиха предателите, криещи се във ферми и вили. Коепион Патриций Север, съдията на съдебен окръг Анциум-Неми, който беше верен на Калигула, задържа двама заподозрени учители на гладиатори и откри, че следобеда преди атаката двамата са били във вилата на Антония Старата с петдесетте маскирани мъже, нападнали частното императорско имение край езерото Неми.

Север нареди незабавно да бъдат обезглавени; след това тръгна на кон с въоръжен отряд към вилата на Антония и арестува всички в нея. Домиций Ахенобарб, съпругът на Агрипинила, гордо призна, че е помагал на заговорниците заедно с майка си Антония Старата, за да отърве Рим от тирана и да възстанови републиката. Съдията, без да се колебае, осъди видния патриций на смърт и гневните екзекутори веднага отсякоха главите на майката и сина в атриума на вилата им.

След като цялата фракция на боните и републиканците беше унищожена, римското управление се оказа в безопасност и в ръцете на законния император, а народът на Рим ликуваше.

Но Калигула плати висока цена за победата си. Дни и нощи наред той плачеше за загубата на прекрасната си бритска съпруга и не успя да намери утеха дори в Друзила, потънала в меланхолия от мъка по Бризея. Чичо Клавдий винаги беше близо до племенника си и го съветваше в новите начинания и взимането на решения. Акилий Требелий бе назначен за префект преториум (т.е. за командир на преторианците). Гай Емилий Павел стана губернатор на провинция Аквитания (днешна Южна Франция). Публикола Тудитаний и Хортензий Скавър влязоха в имперския съвет като лични съветници на Калигула. Инцитатус бе изпратен в Етрурия, а малкият му храм бе преустроен и превърнат в светилище на нимфата Еридея.

Положението на Агрипинила беше деликатно. След като съпругът ѝ бе екзекутиран за държавна измяна по заповед на съдия Коепион Патриций Север, тя беше арестувана още същата нощ в Лавиниум с любовника си, благородника Тарквиний Голат, виден поддръжник на политиката на императора, който впоследствие бе освободен, тъй като нямаше нищо общо с конспирацията. Агрипинила от своя страна обяви, че не знае нищо за политическите дела на покойния си съпруг Домиций Ахенобарб, но така или иначе беше съпруга на осъден и екзекутиран предател и трябваше да бъде продадена в робство въпреки височайшите си роднински връзки. Такъв беше законът – dura lex sed lex (жесток закон, но закон).

Вестта, че хубавичката четиринайсетгодишна принцеса е откарана на пазара за роби, се разчу още на следващата сутрин и дори и Калигула не можеше да направи нищо, за да възпрепятства правосъдието.

Насъбралата се огромна тълпа, дошла да наддава за вещите на семействата на набедените и екзекутирани конспиратори, видя как тъничката, но изключително красива Агрипинила крачи гола и окована по подиума, принудена да показва прелестите си, както изискваха участващите в търга, Чичо Клавдий бе отчаян. Знаеше, че племенницата му влиза в третия месец от бременността си и няма да понесе робството, а и най-вече щяха да я купят за секс някои богати извратеняци и щеше да бъде изнасилвана без задръжки от новите си господари, дори давана под наем на техни приятели за буйните им оргии. За щастие Хортензий Скавър, който освен всичко друго беше и известен правист, се притече на помощ. Намери вратичка в закона и убеди съдия Север, под чиято юрисдикция се намираше случаят, да замени робството на Агрипинила със заточение по избор на императора.

Наперената Юлиева принцеса беше облечена с проста туника и заведена пред Калигула, който по предложение на чичо Клавдий реши да я заточи за неопределено време на остров Пандатария край Неапол – в същата удобна и добре обслужвана вила, където майка ѝ Агрипина Старата беше пратена преди десет години от император Тиберий.

Междувременно Валерий Месала Барбат, бащата на Месалина, купи на публичен търг вилата в Анциум, принадлежала на обезглавената му тъща Антония Старата. На иди през май, когато съпругата му Домиция Лепида – дъщерята на Антония – се върна от веселото си пътешествие по домовете на Муций на изток, либералният аристократ от Валериите ѝ предостави цялото имение заедно със значителни средства, за да го преустрои и направи по-съвременно.

Изпаднала в тежка депресия заради смъртта на Бризея, Друзила изгуби желанието си да прави любов, а оттам и вкуса си към живота.

Въпреки че все така беше влюбена в брат си, нямаше никакъв хъс за интимност с него или с когото и да било друг, включително и с Муций, който отчаяно се опитваше да възвърне жизнените ѝ сили с византийските си отвари, но без резултат. Нежността, физическите качества, обаянието и интригуващата личност на гордата ѝ галска робиня си оставаха несравними и неповторими. Сега, след като двете млади жени не можеха вече да се предизвикват една друга, животът ѝ изглеждаше безсмислен и сив. В деня след иди през март имперската принцеса отиде отново при Лао Шанг и го накара да я освободи от всичките ѝ халки.

На десетия ден на юни същата година, когато се честваше 361-вата годишнина от смъртта на Александър Велики, Друзила отиде да поязди сама в Сабинянската провинция край Тибър (днешен Тиволи, на около 30 километра от Рим) и навлезе в парка, посветен на завоевателя на Персия. Принцесата нямаше никакви други планове, освен да отдаде почит на македонския герой в деня на кончината му и да се помоли, без да бъде разпознавана, заедно с многобройните му почитатели, събрали се по същия повод.

След церемонията тя се качи на коня си и се отправи още по-навътре в парка. Стигна до красиво усамотено езеро с бистра вода, в каквато обичаше да плува. И докато плуваше гола в него, изведнъж почувства такава пълнота, сякаш цялото ѝ същество се бе пропило с всичко, което някога бе искала или постигнала в живота си. В този сюблимен миг тя видя духа на Александър да я вика и се почувства щастлива, че е там, с нея... щастието проблесна ярко, материализира се в цялата си красота и тя се заиздига все по-високо и по-високо в тунел от светлина, без дори да осъзнава, че се дави и преминава в отвъдното.

Точно когато Калигула почти се бе съвзел от скръбта си по любимата си Ладиса благодарение на загрижеността и помощта на приятеля си Ирод Агрипа, завърнал се от Александрия веднага щом бил информиран за пропадналия заговор, новината за кончината на Друзила потопи младия император в опустошителна депресия. Сенатът организира внушително погребение на имперската принцеса, но Калигула нямаше сили да присъства, тъй като бе смазан от отчаяние и с разбито сърце. Затвори се в пълна изолация за цели два месеца. Първо – във вилата си на Албанските възвишения, на няколко километра на югоизток от Рим, след това в дворците си в Кампания и Сицилия. Показваше мъката си, като не подстригваше косата и брадата си.

През септември след продължителен юстициум (период на всенароден траур) по препоръка на школата на понтифиците Сенатът издаде указ Друзила да бъде обожествена и така се превърна в първата жена, почитана като римска богиня. В чест на изключителната ѝ политическа дейност в името на величието на Рим и голямата ѝ роля в разобличаването на конспирацията срещу императора в сградата на Сената бе издигнато златно изображение на дивата (богинята) Друзила. Калигула постанови богиня Друзила да бъде почитана във всички градове на империята под името Пантея (всеобхватно божество). Отреди ѝ светилище с двайсет жреци от двата пола, които да обслужват култа към нея. Всички я наричаха Новата Афродита, за да възхвалят огромната ѝ любов към мъжете и жените, и аристократичната ѝ сексуална щедрост към любовниците ѝ от всички социални прослойки и с различен физически облик.

След смъртта на Друзила Агрипинила бе веднага освободена от заточението си. Върна се в Рим на имперски военен кораб и присъства на официалното държавническо погребение на сестра си заедно с огромна тълпа хора, които оплакваха кончината на Светлината на Рим.

Младата Юлиева принцеса трепереше от мъка и стискаше ръката на чичо Клавдий, следваха я Лесбия с Бохрус, Месалина в черна туника и с покрито с дебел черен воал лице, за да прикрива сълзите, които не спираха да се стичат по бузите ѝ, майка ѝ Домиция Лепида, Ирод Агрипа, Акилий Требелий, Муций Регулат, Ламита, Пиралис, Евтикий, Марция Кордия и нейните хиляда и двеста проститутки от гилдията в новите им леопардови кожи, Публий Сертик с всички триста скаути и пет хиляди Зелени, Хортензий Скавър, целият Сенат, по-голяма част от членовете на конническото съсловие, Публикола Тудитаний и всички видни членове на императорския съвет, с изключение единствено на Калигула, който не можеше да помръдне от стаята си, тъй като бе покосен от епилепсия и разбито сърце.

На следващия ден Муций изпадна в почти същото униние като Калигула. И тъй като бизнесът му на Ватиканския хълм бе изцяло свързан с покойната имперска принцеса, той вече нямаше нито сърце, нито законна възможност да открие увеселителния парк, защото всенародният траур за Друзила щеше да продължи повече от три месеца и предполагаше затварянето на всички институции за забавление, а дори и на повечето магазини следобед. Така Муций закри вавилонския си тематичен парк на Ватиканския хълм само няколко дни преди планираното му отваряне. След това продаде целия имот на Калист Примус, който го превърна в хиподрум. Богатият освободен роб пусна в действие новата си придобивка с огромен успех веднага след края на траура за Друзила.

Междувременно Агрипинила – която вече настояваше да бъде наричана с истинското ѝ име Агрипина – се върна в Лавиниум с любовника си Тарквиний Голат. Той бе успял да опази вилата от публична разпродажба, като заяви, че тя принадлежала нему и не била прехвърлена правилно на Юлиевата принцеса преди заточението ѝ. През юли Домиция Лепида на няколко пъти покани Агрипина в Анциум, за да ѝ даде съвети за преустройството на имението на покойната ѝ майка Антония Старата. Агрипина беше вече в шестия месец и компанията на Домиция ѝ беше много полезна, затова се съгласи да се върне във вилата, където бе живяла по-малко от месец след сватбата си с Домиций Ахенобарб – обезглавения брат на Домиция, – и да дочака там раждането на детето.

От време на време наперената и жизнерадостна принцеса обичаше да показва растящия си гол корем пред любовниците си и да прави секс с най-щедрите и благородните сред тях, за да зареди малкия Нерон с енергия. Сега дори чувстваше още по-голяма свобода да прави каквото си иска, тъй като брат ѝ и неин патер фамилиас Калигула беше потънал в държавни дела покрай мащабната строителна програма, новите закони за отворените бракове и подготовката на официалното канонизиране на Друзила, насрочено за 23-тия ден от септември. Малко след това, на 27-ия ден от септември, Калигула се ожени за третата си съпруга Лолия Павлина, изключително красива млада жена от много богато семейство от Помпей, с която го запозна неговия вече добър приятел Хортензий Скавър.

На календи през октомври, няколко дни след като навърши петнайсет години, Агрипина се пренесе в Анциум, за да роди детето, за което знаеше, че ще стане император на Рим под името Нерон, както бе предсказала сибилата Амалтея – което, разбира се, Агри не сподели с никого, освен донякъде с чичо Клавдий по времето, когато живееше при него и когато зачена. Лесбия дойде при бременната си сестра в Анциум заедно с Месалина и други приятели, и всички се забавляваха безгрижно във вилата всяка вечер в очакване на радостното събитие. Пет дни преди иди (десетия ден) на октомври, девет месеца след като бе оплодена от чичо Клавдий, Агрипина Младата се сдоби след по-тежко от обичайното раждане със здраво и жизнено момченце, тежащо 5 килограма. По настояване на Домиция Лепида, която искрено вярваше, че красивото бебе е син на покойния ѝ брат и съответно неин сладък племенник, то бе кръстено Луций Домиций.

В отсъствието на Калигула, който бе на сватбено пътешествие с Лолия Павлина и Пиралис, чичо Клавдий пое функциите на патер фамилиас на Агрипина. В това си качество вписа раждането на сина на племенницата си Луций Домиций в регистъра на римските граждани в храма на Юнона Луцина в година DCCXCI aUc (= 791 г. от основаването на Рим = 38 сл. Хр.) Но тъй като знаеше, че момчето всъщност е негов таен син, и бе сигурен, че никой дълго време няма да провери документите, Клавдий с лекота добави още две чертички към месец октомври (отбелязван с X = 10 според римските правила) и го промени на декември (отбелязван с XII = 12), за да е сигурен, че никой няма се усъмни, че момчето е син на покойния Домиций Ахенобарб, законния съпруг на Агрипина Младата – а оттам, че няма право да наследи императорския престол.

Привързаността на Домиция Лепида към момченцето беше толкова силна, колкото и подкрепата, която оказваше на Агрипина, като се грижеше за детето от първите дни на живота му като истинска втора майка, та чак до юношеството му. Обичта ѝ към него си остана непроменена и гореща дори когато Агрипина започна да го нарича Нерон, както бе обещала на чичо Клавдий, който дойде на няколко пъти в Анциум, да види племенницата си и тайния си син.

В края на октомври Калигула се върна от доста тъжния си меден месец. Лолия не обичаше екстравагантния секс и многото партньори и се оплакваше непрекъснато от вавилонската астроложка и новия си съпруг. Императорът се разведе скоро с нея и през пролетта на следващата година DCCXCII aUc (=792 от основаването на Рим – 39 сл. Хр.) се ожени за по-зряла жена, с пет години по-възрастна от него, на име Милония Цезония, истинска негова душа близнак. Тя ценеше охолния живот, имаше либерални разбирания за морала, обожаваше съпругът ѝ да се гордее с нейната голота по време на пищни пирове, както и да дефилира с наметало, шлем и меч пред легионите, да разтваря пелерината си, под която се откриваше красивото ѝ голо тяло, и след това да оставя войниците да я замъкнат в бараките си и да се насладят на женските ѝ прелести. Заради тези и други ценни нейни качества тя незабавно получи титлата императрица на Рим. Въпреки многобройните си светски задължения Цезония успя да направи ремонт в новото дясно крило на двореца и да го върне към първоначалната му функция, но императрицата вече с право искаше гостите да плащат за сексуалните удоволствия, а със събраните средства подпомагаше финансирането на революционната политика на Калигула.

В тематичните стаи бяха поканени да работят момичета от благородни семейства и красиви жени. Цезония организира стройна система на смени, според която стотици хубави момичета обслужваха хиляди клиенти на всеки нундиум. Когато свършваха, излизаха, за да отстъпят място на нови попълнения, които да привлекат още повече посетители. Плащанията за всички видове сексуални услуги бяха надлежно събирани и осигуряваха неспирен поток към римската хазна.

Габрилия, Месалина, Лесбия, Агрипина, Нимфиада, Пиралис, Ламита, Хилария, Деми, Мурахия, Керизия, Сетис, Лактия, Домиция Лепида и обръснатата навсякъде театрална звезда Октавия, която по волята на Друзила бе освободена от робство, дори Ювения с разрешението на Агрипа, бяха сред най-желаните дами, часове за тях се запазваха месеци предварително и за секса с тях се заплащаше скъпо. С течение на времето и Лолия Павлина, и други млади момичета и момчета от аристократични семейства, роднини на видни граждани от всички ъгълчета на империята, получиха честта да служат в двореца като високоплатени и общодостъпни проститутки, заедно с десетки млади жребци, изгарящи от желание да задоволят естествените нужди на римските матрони и по-възрастни богати жени. Цените бяха високи, но всяка сестерция отиваше за скъпо струващите революционни програми на Калигула.

През юли същата година Цезония роди първата дъщеря на Калигула, която той нарече Юлия Друзила не само за да почете покойната си незабравима сестра, но и защото момиченцето много приличаше на легендарната си мъртва леля – същата червена коса, същите зелени очи и същите дълги крака.

В края лятото императорът напусна Рим, за да започне първия етап на военната кампания на северната граница. Всъщност през цялата година Калигула бе надзиравал набирането и обучението на огромна армия. Воините бяха предимно от галските и иберийските провинции. Заедно с наличните римски части, разположени по Рейн, се събраха всичко двайсет и четири бойни легиона, наброяващи деветдесет и шест хиляди мъже и дванайсет хиляди коня, плюс сто и трийсет хиляди души помощен персонал, артилерийски помагачи, прислуга и носачи. Това бе нечувана по размерите си армия в цялата римска история, почти толкова мощна, колкото всички останали двайсет и осем легиона на постоянна служба из цялата Римска империя.

Големият план на Калигула беше да се придвижи на север по границата по река Рейн, да сплаши врага с непобедимата си армия и след това да нападне територията на изток, да усмири, накаже и подчини агресивните германски племена, включително и чатите, които създадоха много проблеми на Галба предишните две лета. В началото на есента вестта за приближаването на огромната армия на Калигула накара всички германски племена на изток от Рейн набързо да подпишат мирни договори с римските легати и да предложат дарове и заложници, които Калигула прие и така осигури Pax Romana в този регион за векове напред.

Тъй като императорът не жертва и един воин при подчиняването на германските племена, продължи своя марш на северозапад, разположи впечатляващата си добре организирана войска на южния бряг на Британския канал и започна внимателно да подготвя инвазията си в Британия. След смъртта на Ладиса Тюдор в този край на света бяха нахлули келтите, които свалиха от трона и екзекутираха крал Тюдор и всичките му рицари и придворни, заедно с Аркана и Кардикса. Друг местен крал – Кунобелин, – който бе влязъл в съюз и подписал договори с Рим, наскоро бе умрял и бе наследен от сина си Амин. Той бе грубоват младеж, който не криеше презрението си към Рим и открито заплашваше да завладее северната част на Галия (днешна Франция) заедно с германските племена от североизтока.

След като вдигна на бреговете на Канала жилища и лагери за двайсет и четирите страшни римски легиона (където са днешните Булон сюр Мер, Па дьо Кале, Франция), Калигула нареди да се построи гигантски фар, който да си съперничи с прочутия Александрийски фар, едно от седемте чудеса на света. След това имперските легати поканиха бритските крале, за да разгледат римската войска. Няколко дни по-късно гостите бяха смазани от най-грандиозния военен парад, който и в най-смелите си мечти никой главнокомандващ не си бе представял, че може да организира.

Може ли някой да си представи ефекта, произведен от над стоте хиляди въоръжени римски легионери на коне, плюс сто и трийсет хиляди души помощен персонал заедно с военните машини, които маршируват часове наред в идеални редици – двеста и четиресет кохорти от по четиристотин души плюс триста и шейсет турми кавалеристи от по трийсет и двама конници всяка, пешаци, разделени в центурии, предвождани от страховити центуриони, трибуни, контуберналиси и легати, с двеста и четиресет мощни римски орли начело и музиканти с тръби и барабани? Никога в историята на древния свят не се бе събирала такава сила под командването на един човек! Само за персийския цар Дарий се твърди, че е командвал над двеста хиляди неравномерно въоръжени и доста неорганизирани мъже на коне, пешаци и помощен персонал, когато загубил битката край Арабела (Гавгамела) срещу Александър Велики, който пък превзел Персия с армия от шейсет хиляди македонски воини. А Юлий Цезар завладял трите Галии с не повече от петдесет хиляди римски легионери!

След парада показаха на бритските крале сто римски кораба на котва в построеното от римляните пристанище и направо им казаха, че императорът ще поведе тази колосална сила през Канала, ще унищожи техните кралства и ще обезглавил всеки един от тях, ако не съдействат за безусловното предаване на крал Амин, лидера на антиримски настроените племена.

На следващия ден Амин премина Канала, убеден, че ще плати с живота си заради съпротивата си срещу мощта на Рим, но тъй като се съгласи ритуално да се предаде чрез проскинезис (т.е. – да се просне на земята и да целуне стъпалата на императора), Калигула демонстрира прословутото милосърдие на Юлиевия род и опрости младия бритски крал. Поразеният Амин осъзна, че в Рим е истината, и подписа нов договор с римските легати, като плати и предложи заложници, което направи въоръжената офанзива през Канала временно ненужна.

Тези велики постижения на външната политика на Калигула бяха приветствани с огромен ентусиазъм в Рим. Младият сенатор Веспасиан, бъдещият велик император на Рим, който тогава бе начело на Флавиевия род, наследник на Юлиево-Клавдиевата династия, предложи да се организират специални игри в чест на безкръвните победи на Калигула – новия революционен римски начин за печелене на война чрез показване на мускули и плашене с железен юмрук, но в крайна сметка убеждаване на съседните народи да се поклонят на далеч превъзхождащата ги във военно отношение сила и да се радват на закрилата и цивилизацията, която Рим щедро ще им предостави чрез Pax Romana.

По пътя си обратно от Северна Галия Калигула спря в най-важните градове, движеше с твърда ръка държавните дела, приемаше посланици, раздаваше правосъдие, събираше и разпределяше средства, градеше управления, вечеряше с местни, които си умираха да се допрат до императора, разрешаваше проблеми, справяше се с обичайната купчина от задачи, договори, бюджети и документи, необходими за изграждането на най-великата империя, която светът бе виждал.

Междувременно, докато работеше по по-важни въпроси, Калигула бе уведомен, че са избухнали сблъсъци между евреи и гърци в Ямния, римски крайбрежен град на северозапад от Йерусалим със смесено етническо население. Напрежението било причинено от един от онези религиозни диспути, които Калигула смяташе за глупави, разрушителни и безсмислени – гърците издигнали олтар на имперския култ, а евреите го съборили веднага в името на техния единствен бог. Римският прокурист Гай Херений Капитон разделил двете враждуващи общности и известил Калигула, който реагира отмъстително.

За да даде на радикалните евреи урок по толерантност, императорът издаде указ Соломоновият храм – който Калигула смяташе за своя собственост, след като бе изцяло възстановен на лични разноски от членовете на Юлиевия род Август и Тиберий, – да бъде превърнат в имперски храм. Римският губернатор на Сирийската провинция Публий Петроний се погрижи за поставянето във вътрешността на храма на огромна статуя на Зевс, посветена на Калигула, напълно в хармония с отдавна практикуваната на Изток традиция, довела вече до многобройни знаци на почит към Август като Зевс.

За да наложи решението си, Петроний заплаши да използва мощта на четирите си легиона за справяне с евентуалното напрежение. Религиозните евреи бяха ужасени и така вцепенени, че веднага дадоха подкрепата си на римския протекторат в Йерусалим. В Рим така и не се разбра за тази криза, тъй като евреите бяха малко, а юдеите монотеисти бяха напълно непознати на другите народи. Но при Ирод Агрипа пристигнаха емисари от Юдея и по-късно той изигра ключова роля в предотвратяването на бунтове в региона, който скоро щеше да се превърне в негово собствено обединено царство.

През лятото Калигула се върна във вилата си край езерото Неми и забрави за случките в Ямния и Йерусалим. Пръв му ги припомни Ирод Антипа – чичото на Ирод Агрипа – който пристигна в Рим с надеждата да бъде въздигнат за единствен цар на Юдея. Тогава Калигула се възползва от възможността да се отърве от Антипа, като го заточи в Лугдунум (днешен Лион в Централна Франция) заедно с жена му Иродия – майката на Саломе – под фалшиво обвинение в измяна. След това императорът съвсем законно призна своя приятел Ирод Агрипа за цар на Юдея. От уважение към новия владетел Калигула се съгласи да пише на Публий Петроний да се откаже от проекта за статуята и да напомни на фанатичните евреи да проявят повече толерантност към другите религии, които просвещават и усилват мощта на гръко-римската цивилизация.

В онези дни Сенатът призна победите на Калигула над германците и бритите за триумф, но императорът заяви, че е спечелил без битки, и отказа да приеме това признание, като помоли за по-малката чест на публичната овация, която изискваше жертвоприношението на овца вместо на бял бик, както се прави при триумф. На 31 август, на неговия 28-и рожден ден, Калигула получи най-горещите овации, които Рим бе виждал.

Той гордо премина на колесницата си сред ликуващата тълпа по Виа Сакра, заедно с жена си императрица Цезония и със същия шлем с гребен и същите ботуши както винаги, но само по червено наметало, което се вееше около голото му тяло. Следваха го двайсет и четири манипули (военни подразделения от по сто и двайсет души), които символизираха двайсет и четирите легиона. Императорското шествие включваше и няколко платформи с дарове и заложници, получени от подчинените племена, които вече живееха в мир с Рим зад северната граница на империята.

През септември на година DCCXCIII (793 г. от основаването на Рим = 40 сл. Хр.) на императора се наложи да се справи с няколко заговора на новопоявили се коалиции между бони и републиканци, които не понасяха успехите на Калигула, огромния напредък на римската икономика и триумфалната му либерална революция. Отворените бракове под егидата на Матер Либертас (Майка Свобода) вече бяха съвсем законни из цялата империя. Всеки ден навсякъде се сключваха стотици множествени и странни съюзи, дори в Рим, където сенаторската класа се чувстваше заплашена, тъй като обикновените хора и армията продължаваха да подкрепят напълно революцията на Калигула.

След като прати на съд във висшите съдилища и екзекутира някои от новите конспиратори за държавна измяна, Калигула случайно срещна вече деветнайсетгодишната Месалина, която току-що се бе върнала от дълга почивка в Египет и Иберийските провинции, където бе заминала под патронажа на Муций Регулат. Сега вече познаваше прекрасната си братовчедка много по-добре отпреди и като всеки нормален мъж се влюби в нея и я задържа при себе си цял месец, за да се наслади докрай на несравнимата ѝ красота, доброто ѝ сърце и феноменалната ѝ сексуалност.

Междувременно чичо Клавдий, който бе последвал племенника си в началото на военната му кампания на Север, се бе върнал в Рим предната зима от Лугдунум (Лион, Франция) – главен римски гарнизон в Централна Галия и негово родно място. Заради несъгласие с набирането на средства чрез проституция, организирано от Цезония, Клавдиевият принц се изнесе от двореца и се върна в семейната резиденция на хълма Опий. Петдесетгодишният вече аристократ се върна към трудовете си по история и се радваше на разпалената отново страст с една от старите му любовници, обикновена, непретенциозна жена на име Калпурния. От време на време отиваше да види малкия Нерон в Анциум. Тъй като Калигула посочи за своя непосредствена наследница дъщеря си Юлия Друзила – нещо нечувано в Рим, тъй като никоя жена никога не бе имала достъп до официалната власт, но което много популярният Калигула бе решил, че може да наложи на Сената с мощта на армията си зад гърба си, – Клавдий най-накрая се почувства свободен от бремето на пръв престолонаследник в случай на преждевременната смърт на императора.

През октомври Калигула все по-отчетливо започна да усеща, че рано или късно фанатичните врагове на империята ще намерят начин да го убият. Но тъй като беше смел благородник, не се страхуваше за собствения си живот, а съвсем естествено се боеше за наследството, което оставя след себе си, и за бъдещето на великата революция на свободомислието. Юлия Друзила беше само на година и половина, а Цезония, въпреки че бе силна жена, нямаше благородното потекло, което да ѝ позволи да оглави Рим като императрица. Затова повика чичо Клавдий и обсъди с него голям кръг от династични и политически въпроси. След това го попита дали познава Месалина. Петдесетгодишният Клавдий нямаше и представа, че Месалина е прекрасната жена, с която се бе разминал на стълбището на двореца на нони от март преди две години, когато Миси отиде на гости на Друзила след завръщането си от вдъхновяващото пътешествие на Изток. Заеквайки както винаги, Клавдий каза на Калигула, че е чувал Месалина да се слави като най-красивото момиче в империята, но призна на развеселения си племенник, че никога не е виждал прочутата римска хубавица освен за няколко минути, когато била още малко кльощаво дете с гъста къдрава коса.

За огромно учудване на Клавдий Калигула повика великолепната млада жена, която му се стори като богиня, преди да разпознае в нея ефирното същество, което бе срещнал на стълбището.

– Хубаво момиче е, нали, Клавдий, стари мечтателю?

– М-м-много хуб-б-баво, наистина – преглътна чичото.

– Това е братовчедка ти Валерия Месалина, дъщеря на Барбат.

Клавдий остана като покосен! Мозъкът му едва успя да сглоби няколко мисли, когато несравнимата съблазнителка го прегърна топло и обсипа с комплименти аристократичния му чар, притискайки стройната си фигура към неговото по-дребно тяло и възпламенявайки го с внезапна любов. Тя намигна одобрително на Калигула.

– Добре тогава – каза императорът делово. – Ще ви оженя вас двамата утре. Доволни ли сте?

Клавдий объркано потвърди няколко пъти и целуна Месалина, която се разплака от щастие и затанцува и с двамата си братовчеди, обещавайки на чичо Клавдий да осъществи и най-невероятните му мечти.

Преди да се оттегли за през нощта, Калигула повери Месалина на някогашните робини на Друзила, след това изпрати да повикат родителите ѝ и няколко свидетели. На следващия ден императорът изпълни обещанието си и ожени чичо си за братовчедка си, като създаде идеалния съюз, който щеше да издържи изпитанието и на най-ужасни предизвикателства. Тук, разбира се, имаше една малка тайна, която нито Калигула, нито Месалина биха споделили с чичо Клавдий. Месалина току-що бе забременяла от Калигула. И както в случая с Клавдий и Агрипина, Калигула реши, че истинският баща трябва да се скрие, за да се избегнат опитите за убийство при евентуално наследяване. След скромната церемония Клавдий проля няколко сълзи с Калпурния, след това се върна обратно в покоите си в двореца, където се настани и неговата великолепна и омагьосваща съпруга, братовчедка, любовница и съблазнителка.

Пет дни след иди през януари на следващата година DCCXCIV aUc (20 януари, 794 от основаването на Рим = 41 сл. Хр.) по време на Палатинските игри Калигула отиде рано сутринта да погледа класически танци във временно скован от дърво театър, издигнат специално за събитието пред двореца. В тясното пространство се тъпчеха стотици зрители. В края на седемчасовото представление императорската свита си тръгна от театъра, предвождана от чичо Клавдий, зад когото вървеше Калигула с приятели и германските си телохранители.

По пътя към двореца малко под театъра Калигула реши да поеме по по-кратък маршрут от този на свитата си, защото бе чул, че млади танцьори от азиатските провинции репетират в един тесен проход. Докато отправяше хвалебствия на азиатските артисти заедно с още неколцина, никой от които обаче не беше телохранител, зад него се спусна предател, нов преториански трибун, и го съсече с меча си между шията и рамото. Стенещ в агония, императорът се опита да избяга, но срещу му изскочиха още няколко убийци, които го пронизаха с ножове повече от трийсет пъти – също като прочутия му предшественик Юлий Цезар. По странно съвпадение това се случи на същия ден, през който бил убит македонският цар Филип, бащата на Александър Велики.

В последвалото разбъркване носачите на Калигула викаха за помощ и се сбиха с нападателите, отблъсквайки ги с коловете, на която бе поставена носилката. От другата страна на коридора се втурнаха и батавските охранители. За секунди всички убийци загинаха от ужасна смърт. На публиката в театъра бе съобщено, че императорът е само ранен. Из цял Рим настанаха вълнения, скаути и поддръжници на Калигула избиваха масово заподозрени конспиратори. В мига на нападението срещу Калигула заговориците проникнаха и в покоите на Цезония в двореца. Съпругата на императора загина храбро, промушена от меч, а наследницата на трона, невръстната Юлия Друзила, беше убита веднага след нея. Убийците размазаха крехката главица на детето в стената.

Няколко часа десните сенатори бяха убедени, че убийството на Калигула и най-близките му ще доведе до възстановяване на републиката, и се поздравяваха за кървавата баня, която според тях щяла да върне тяхната власт и привилегиите им. Но не било писано да стане така. Нов император наследи убития.

През нощта лумнаха пожари, избухнаха вълнения и гневната тълпа настояваше конспираторите да бъдат обезглавени незабавно. Ирод Агрипа уреди трупът на Калигула веднага да бъде кремиран и положен в прост временен гроб в гробището на хълма Есквилин. Междувременно Акилий Требелий заедно със своите преторианци и Херберт с батавците започнаха да издирват чичо Клавдий, законния наследник на императорския престол. Двама яки германски охранители го откриха в отдалечена стая в двореца, отдаден на култа към египетския бог Тот заедно със съпругата си Месалина, и го вдигнаха на раменете си.

– Да живее император Клавдий! – извикаха и го понесоха пред двореца заедно с останалите батавци и преторианци и тълпа от непоколебими поддръжници на Юлиево-Клавдиевата династия.

Така петдесетгодишният принц Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик, известен още като чичо Клавдий или Клавдий Пелтека, стана бог, тъй като наследи цялата абсолютна власт на племенника си, цялата мощ на Рим и богатството на хазната, препълнена от далновидната икономическа политика на Калигула. Едно от първите му решения беше разтурването на тематичните стаи и всички останали места за проституция вътре в двореца. След това твърдо отрече законите за отворения брак и култа към Майка Свобода и така сложи край на сексуалната революция на Калигула. Във всички останали аспекти на римската политика той следваше линията на убития си племенник – и в икономиката, и във външната политика.

През август, двайсет дни след като Сенатът избра Клавдий за император, Месалина роди сина на Калигула, когото Клавдий призна за свой и го нарече Друз Германик, също като прочутия си брат, бащата на Калигула. По-късно, след триумфа на Клавдий при завладяването на Британия, започнаха да викат на момчето Британик. Единайсет месеца след раждането на първия си син Месалина се сдоби и с дъщеря, която кръсти Октавия и която по-късно се омъжи за Нерон.

В година DCCXCVI aUc (796 г. от основаването на Рим = 43 сл. Хр.), две години след като стана император и една година след анексирането на Мавритания (днешни Алжир и Мароко), Клавдий даде римско гражданство на цялото население на Галия чак отвъд Алпите.

Междувременно бе уведомен, че бритските крале са престанали да плащат данъци на Рим и приютявали бунтовници и пирати, които опустошавали римските градове в Северна Галия. Императорският съвет реши, че неприятелски настроена Британия не може да бъде оставена да протяга безнаказано ръце към богатите галски провинции. Според докладите на Калигула повечето брити били расово по-близо до римляните, отколкото до германците, възползвали се по-добре римската помощ, образование и търговия, въдворени там от Калигула с посредничеството на крал Тюдор и други проримски настроени владетели.

През август същата година Клавдий се зае да превземе Британия с четири легиона плюс хиляда конници, помощен персонал, камили и трийсет огромни индийски слона – каквито никога не били виждани преди това по тези земи. Армията се командваше от Авъл Плавт и се следваше план, съставен три години по-рано от Калигула. Местните воини, наричани брити, защото си боядисвали телата в синьо, бяха смели, но организацията им бе по-лоша от тази на римските легиони. Пълното покоряване отне цели шест години, като Клавдий извоюва голяма победа в първата година от офанзивата и разположи бойния си щаб на север от Темза в Камулондунум (днешен Колчестър), и остави генералите си да водят по-нататъшните бойни действия.

Превземането на Британия бе обявено за завършено четири години по-късно, когато бе отпразнуван триумфът на Клавдий, но фактически то приключи с предаването на враждебно настроения крал на Уелс Карактак пред бритската кралица Катимандуа, съюзница на Рим, на осемстотната годишнина от основаването на Рим – Annum DCCC aUc = 800 г. = 47 сл. Хр. Покореният крал бе доведен окован във вериги в Рим и изправен пред император Клавдий и неговите генерали на официална церемония по капитулацията. Но тъй като бритският владетел се бил достойно и смело, не измъчвал и не екзекутирал пленниците и не отровил нито едно хранилище на питейна вода, той беше освободен и му бе позволено да остане в Рим като гост на генерал Авъл Плавт, който го защити горещо пред императора.

Три години преди отпразнуването на осемстотната годишнина от създаването на Рим петдесет и четири годишният цар на Юдея Ирод Агрипа умря от естествена смърт в Цезария (римски пристанищен град в неговата страна), по време на пищните игри в чест на император Клавдий, който помогна на лоялния към Юлиево-Клавдиевата династия владетел да уголеми царството си и да поддържа ефективна администрация от римски тип в целия регион. Тъй като синът на Агрипа бе прекалено млад, за да управлява страната, Клавдий даде на Юдея статут на римска провинция, решение, приветствано с всенародни празненства, в които не се включиха само някои периферни територии, населени с фанатични бунтовници, каквито има във всяка нация по света. Ювения Мароция, която също присъстваше на игрите и в чиито ръце умря Агрипа, бе напълно съкрушена от мъка и се самоуби, като се удави същия ден в Средиземно море.

Още от първата среща с великолепната си деветнайсетгодишна братовчедка, а после и съпруга, у Клавдий пламна страстна любов към Месалина и той така и никога не спря да я обича.

Тя беше обявена за римска императрица, владетелка и майка на отечеството. Получи възхвали и почести не само от влюбения си съпруг, но и от целия Сенат и патрициите, както и от всички слоеве на римското общество заради приноса си към държавните дела и отдадеността ѝ на славата на Рим. Още в самото начало тя накара съпруга си да ѝ построи така наречения "Малък дворец" в някогашното дясно крило на императорската резиденция на Палатинския хълм. Там красивата млада императрица правеше грандиозни празненства и забавляваше стотици любовници. По време на едно от честите пътувания на императора тя предизвика Марция Кордия и цялата гилдия на проститутките на състезание по секс, по време на което за една нощ преспа с повече от сто мъже и достигна гаудиум с всеки един от тях. Така спечели турнира и възхищението на патрициите, които наблюдаваха майсторските ѝ изпълнения.

Придворните знаеха, че Клавдий е много по-консервативен от Калигула, и затова не говореха открито пред него за деянията на Месалина, нито за невероятния ѝ сексуален апетит и фантастична издръжливост. Той, разбира се, знаеше, че приближавайки шейсетте, не може да задоволява вече младата си съпруга и приемаше с благородство и финес повиците на природата ѝ. През целия си живот Месалина спазваше святата си клетва към Венера и обета за вярност към византийския сводник Муций Регулат, който дискретно направляваше кариерата ѝ на висшестояща проститутка. Под името Лициния, което бе започнала да употребява още от първия път, когато Муций я прати да проституира в долнопробните му бардаци, Миси често излизаше инкогнито след залез слънце. Покриваше главата си с воал. Срещаше се тайно с Муций, който я отвеждаше на работа в името на богинята на любовта в многобройни бордеи и игрални домове.

Понякога Лициния така страстно желаеше да бъде обладавана по всякакви начини от груби мъже от народа, че на зазоряване съдържателите на публичните домове буквално трябваше да изтръгват от подутите ѝ гениталии пенисите на клиентите, а Муций да я изпрати до новия дворец, за да не ѝ позволи да спира тук и там и да прави любов с всеки, когото срещне по пътя си. По това време вече много мъже разпознаваха Месалина, тъй като бяха притежавали тялото ѝ, докато тя се гърчеше и викаше от удоволствие със своята феноменална страст, затова започнаха да я наричат Имперската курва, титла, която тя ценеше толкова много, че накара Муций да я използва, когато я продава.

Следващата година (DCCCI aUc = 801 = 48 сл. Хр.) един от най-важните министри на императора, коварен освободен роб на име Нарцис, каза на Клавдий, че Месалина има връзка с Гай Силий, за когото се твърдеше, че е най-красивият патриций в Рим. Това всъщност си беше самата истина, както беше вярно, че през цялото време, докато се наслаждаваше на увлечението на Миси по него, Гай Силий не беше нищо друго, а най-обикновен предател, който заговорничеше заедно с обичайните заподозрени – боните – да въвлече нищо неподозиращата Месалина в конспирация срещу съпруга ѝ. Целта беше императорът да разкрие заговора, да низвергне императрицата и да осъди "скандалното" ѝ сексуално поведение, което вече имаше много последователи сред римлянките и пак бе започнало да скандализира мъжките шовинистични прасета, които по-скоро биха убивали невинни хора, отколкото да отслабят контрола над жените си.

Цялата схема беше добре измислена и проработи. Нарцис предостави на императора фалшиви доказателства. Клавдий го накара да арестува двамата любовници и да ги доведе при него. За да не бъде разкрит извратеният му заговор, Нарцис изпрати отряд преторианци във вилата в Градините на Лукул, където Месалина делеше легло със Силий. Но новоназначеният трибун на охранителите, който недолюбваше злия министър, вместо да даде заповед за арест, нареди да се атакува спалнята.

Тъй като Гай Силий също участваше в заговора, той трябваше да бъде премахнат и затова бе посечен на място. Голата Месалина избяга през прозореца, но бе подгонена и хваната от охранителите, докато се катереше по външната зидана ограда на градината. Двайсет и седем годишната Месалина бе обградена и ѝ бе даден меч, с който да се самоубие, но тя грабна оръжието и се хвърли срещу нападателите си, поведе последната си битка в името на всички жени на Рим. Охранителите не събраха кураж да наранят това прекрасно тяло, но кръвожадният трибун не се поколеба. Той направи две големи крачки напред и я прониза с копието си.

Междувременно на Клавдий бе дадена още една доза "олимпийска смес" и бе отведен да си легне. В съня си "видя" убийството на красивата си съпруга. Събуди се, облян в пот, и забърза към Нарцис.

– Къде е съпругата ми? Къде е императрица Месалина? – извика разрошеният възрастен мъж.

– Мъртва е, цезаре – отвърна Нарцис. – Беше убита преди два дни по ваша заповед.

Омаломощен от опиатите, Клавдий не можа да си спомни. След това цялата мъка и целият ужас на ситуацията се изсипаха върху главата му и той беше съкрушен. Започна да мълви нещо за прекрасната и безценната Месалина и изглеждаше като пълен глупак.

След раждането на Нерон Агрипина остави хубавото си момченце на топлите грижи на леля му Домиция Лепида в Анциум.

Когато Калигула се върна от военния си поход по бреговете на Британския канал, ѝ даде разрешение да се омъжи за Тарквиний Голат, който освен любовник ѝ стана втори съпруг. Голат я обичаше до лудост и уважаваше личността ѝ, задоволяваше всеки неин каприз, щастлив, че може да използва за това цялото си богатство. Когато чичо Клавдий се ожени за Месалина, тя беше удивена, но не учудена. Посети чичо си и Миси в двореца и ги поздрави за сватбата. След това тръгна на обиколка из именията на съпруга си в римските провинции. По това време научи за убийството на Калигула и въздигането на чичо Клавдий на императорския престол. Започна да осъзнава, че съдбата, предсказана на Нерон, може и да се сбъдне, когато петдесетгодишният му таен баща умре, точно както бе планирала тя и както и той самият се досещаше.

През следващите години Агрипина стоеше настрани, занимаваше се с делата на съпруга си, радваше се на многобройни любовници, които обаче по брой не можеха да се доближат до тези на братовчедка ѝ императрицата. Въпреки това гостува няколко пъти на Месалина и Клавдий, като взе със себе си и малкия Нерон, прегърна децата на Месалина – Британик и Октавия, и забеляза, че Британик е одрал кожата на Калигула, а Октавия нямаше и една латинска черта, не приличаше на никого от Юлиево-Клавдиевата династия, но пък беше същата като русия германски телохранител Херберт, началника на батавските телохранители, който бе напуснал службата си в двореца няколко месеца след убийството на Калигула и бе станал гладиатор. Като знаеше увлечението на Месалина по силните герои на римските арени, в ума на Агрипина не остана и капка съмнение откъде се е сдобила с Октавия.

На гладиаторските игри за осемстотингодишния юбилей от основаването на Рим Агрипина взе деветгодишния Нерон със себе си в централната ложа на амфитеатъра на Фламиний и двамата седнаха до Клавдий и Месалина. Общителен и много приличащ на истинския си баща, Нерон веднага се сприятели с Британик, който бе две години по-малък, и с Октавия, която още нямаше шест години по онова време. Нерон, разбира се, беше доминиращ мъжкар, но му хареса да си играе с двамата си братовчеди, особено с русата Октавия. Заведе я под голямата трибуна и се опита да прави секс с нея, но всичко завърши с ухапвания по хубавите ѝ бузки и проникване с пръсти, докато тя пищеше за помощ. Нерон едвам не я задуши, за да ѝ покаже силата си.

По пътя обратно към двореца Месалина се отдели и отиде на гладиаторското празненство, а Агрипина вечеря с чичо Клавдий, който все още си падаше по хубавото личице и сексапилното тяло на вече двайсет и четири годишната си племенница. И тъй като тя знаеше как да възбуди стария си любовник и как до го накара да моли за още, накрая му показа татуировката с А и К в червено сърце, която той самият бе направил отдясно на ханша ѝ в онези дванайсет дни през януари преди десет години, когато не можеха да спрат да се любят. Агрипина заведе Клавдий в детската стая. Докато Нерон спеше с двамата си братовчеди, тя попита дали чичо ѝ забелязва физическите прилики на двамата малки принцове и на малката принцеса. Императорът знаеше какво иска да чуе тя и ѝ обеща, че ще осинови малкия Нерон до две години и ще го постави на първо място в редицата за наследяване на трона.

Агрипина се изпълни с радост. Предсказанието на сибилата Амалтея бе на път да се сбъдне... Тарквиний Голат, вторият ѝ съпруг, почина от естествена смърт два месеца след като убийството на Месалина бе оповестено и потопи в дълбока скръб всички римляни. Официалната версия беше, че императрицата е убита при "странен" инцидент, "докато разкривала конспирация срещу императора".

Клавдий се ожени за Агрипина в навечерието на новата година DCCCII (802 г. от основаването на Рим = 49 сл. Хр.) Загадката, която ѝ изглеждаше невъзможна за разплитане при посещението в пещерата на сибилата от Кума, вече се изпълваше с плът и кръв и парченцата се подреждаха по невероятен начин на точните места, за да нарисуват цялата картина, сътворена от съдбата.

Агрипина Младата стана императрица на Рим и възрастният ѝ съпруг я остави да управлява заедно с освободените си роби него и буквално цялата администрация на империята, която ставаше все по-голяма с всяка изминала година.

В началото на година DCCCIV (807 г. от основаването на Рим = 54 сл. Хр.) здравето на шейсет и три годишния император започна да се влошава. Усетила, че смъртта му е близо, Агрипина накара Клавдий да отиде още веднъж до регистъра на римските граждани в храма на Юнона и да промени датата на раждане на Нерон от година DCCXCI (791 от основаването на Рим = 38 сл. Хр.) на DCCXC (790 г. от основаването на Рим = 37 сл. Хр.), което стана лесно с изтриването на една чертичка от римските цифри. Така Нерон стана на 16 години и вече можеше да бъде новият император на Рим.

Клавдий умря два дни преди иди през октомври, същата година, когато навърши шейсет и четири на календи през август. Нерон Клавдий Цезар Друз Германик Британик стана император на шестнайсетгодишна възраст и управлява Рим четиринайсет години, като показа същата екстравагантност като вуйчо си Калигула, но направи Рим по-красив отвсякога и разреши вековната партанска (арменска криза) по гениален начин.

В Рим Нерон построи нов огромен и великолепен императорски дворец на хълма Опий, който нарече Домус Авреа (Златния дом). Държеше го отворен за хората през повечето време и там предлагаше същите забавления като вуйчо си Калигула. За спорното царство Армения даде на партанците право да си изберат цар, но изтръгна съгласието им, че царят на Армения винаги ще бъде в подчинено положение спрямо Рим. И двете страни подписаха договора и това направи Армения фактически част от империята и усмири партанците за години напред.

Агрипина Младата допринесе много за успешното управление на сина си, обгради го с майчина любов, правеше секс с него винаги, когато той бе в настроение. Беше убита във вилата си в Лавиниум от съзаклятници в година DCCCXII (812 г. от основаването на Рим = 59 сл. Хр.) на трийсет и шест годишна възраст. Нерон тогава бе на двайсет и три.

Юлия Ливила (както бе истинското име на Лесбия) остана встрани от римската политическа сцена. Тя се омъжи за посланика на Бактрия Бохрус и го последва в Централна Азия, когато царят на страната му умря и той наследи трона. Научи езика и обичаите на този отдалечен край и стана единствена и високо уважавана царица на Бактрия на трийсет и осем годишна възраст, когато старият ѝ съпруг загина при ловен инцидент на седемдесет и пет години. Юлия Ливила управлява с огромна мъдрост, ползвайки връзките си с Рим, и умря в дълбока старост.

В Рим Нерон се сблъска с много заговори и накрая, след като загуби контрол над преторианците, се самоуби на трийсетгодишна възраст в година DCCCXXI aUc (821 от основаването на Рим = 68 сл. Хр.). С неговата смърт дойде и краят на Юлиево-Клавдиевата династия, но други велики императори щяха да управляват империята през следващите векове[4].