Лейди КАЛИГУЛА

19.

Рано същия ден на Катег му трябваше много повече от обичайното време, за да се събуди. Все още сънен, той усети опияняващия аромат на младата жена, която спеше до него. Бавно отвори очи и започна да фокусира красивата извивка на гърба ѝ.

Друзила лежеше настрани. Завивката покриваше раменете и краката ѝ, но задните ѝ части бяха привлекателно разголени. Той надвеси главата си над нейната, за да провери дали още спи.

– Толкова си красива – въздъхна едвам чуто до ухото ѝ. След това бавно размаха ръка пред очите ѝ, но без резултат. Не даваше никакви признаци, че е будна.

Въздържа се да я прегърне, както му се искаше. Изкъпа се, набързо изпи литър вода (както обикновено са правели римляните преди закуска) и вдигна бродираната си туника от пода на атриума. Водният часовник показваше, че остават два часа до пладне, очевидно прекалено ранен час за младата принцеса да стане след нощ на бурен секс и невероятни удоволствия. Катег се върна в спалнята и надяна чиста туника, след това отвори последното чекмедже на нощното си шкафче и провери медальона. Не изглеждаше да е местен и закопчалката си беше затворена. Отиде в кабинета си.

Перспективата да привлече Друзила на страната на републиканците беше много привлекателна. Тя трябваше да осъзнае, че даването на абсолютна власт в ръцете на един-единствен човек е опасно, още повече след като вече понасяше на собствен гръб последствията от неконтролируемата лична власт на императора. От изключително надежден източник младият сенатор знаеше, че Калигула драстично е променил отношението към сестра си. Сблъсъците между нея и бритската му съпруга бяха неизбежни и Друзила рискуваше да бъде заточена за нула време, само защото императорът си е паднал по новата си булка. Не знаеше ли, че на пръсти се брояха мъжете, които не биха поставили прищевките на жените, които обичат, над чувствата на сестрите си?

Катег се размечта как ще спаси заточената си любима от позора и ще се ожени за нея. Но бързо се върна към заговора за убийството, което бе насрочено за иди през март и реши, че Друзила ще му е много по-полезна като техен агент в двореца, отколкото прогонена на Липарианските острови и превърната в курва. Дори да успееше да я избави преди да стигне там, спасителната операция щеше да разстрои цялата организация на заговора, която той така прецизно бе започнал да сглобява още отпреди десет месеца, от деня на смъртта на Тиберий.

Накрая обобщи. Първо, да направи всичко възможно, за да не позволи на Калигула да заточи сестра си; и второ – да не дава никаква информация на Друзила за конспирацията. Макар със сърцето си да усещаше, че тя се влюбва в него – отразявайки неговата влюбеност в нея, – той също така бе наясно, че жените са способни внезапно да си променят настроенията.

– Не ѝ споменавай нито дума за нито един аспект от заговора – каза си Катег. След като го изрече, се почувства като предател. Не срещу империята, защото нямаше съмнения в правотата на републиканската кауза, а срещу очарователната самоуверена млада принцеса, която му позволи да ѝ обръсне пубиса и да прониже зърната и клитора ѝ с халки. Това не беше ли категорична декларация за любов? Нима тя не му предложи най-ценния трофей, който една жена можеше да поднесе на мъж? Не беше ли естествено и прекрасно да споделяш мислите и намеренията си с любимата?

Но сега... сега... сега трябваше да крие много от мислите си, за да защити начинанието и съмишлениците си, които се бяха заклели да пазят тайна също като него. Нима вече не рискуваха живота си, като заговорничеха да свалят от власт тирана? Би ли могъл да застраши живота на други хора, като прояви честност към сестрата на човека, когото те не биха се поколебали да пронижат двадесет и три пъти както техните предшественици републиканци пронизаха Юлий Цезар в сенатската зала под статуята на Помпей Велики на иди през март на 709 година след основаването на Рим?

О, какво мъчение му устройваше съдбата, за да изпита решителността му, емоциите и чувството за чест! Как можа да пренебрегне стоическите напътствия на баща си: "Никога не предпочитай нещо, което е в твоя полза, но ще те принуди да не удържиш на думата си или да загубиш самоуважението си"? О, как се разкъсваше младият сенатор между лоялността и любовта! Между честта и лъжите! Дали ще може да държи любимата си в прегръдките си, когато сърцето му прелива от страст, а мозъкът му се пръска от измамата?

– Успокой се, Катег – заповяда си и направи злобна гримаса. – Бъди мъж! Забрави за любовта! Никога повече не изричай пред нея тази безсмислена дума! Само я чукай! Използвай я като най-обикновена курва! Лъжи! Лъжи без угризения! Да... Няма да скършиш думата си, защото това, което казваш на една курва, не се брои пред клетвата, която си дал на баща си.

След като потуши вътрешния си конфликт, страстта на Катег по Друзила нахлу във вакуума и унищожи и последните остатъци от здрав разум. Той влетя в малката баня зад кушетката в трапезарията и грабна мраморната кутия с инструментите за пробождане заедно с малката ленена торбичка с космите на Друзила. Целуна торбата, потри я в лицето си и отиде в кухнята, за да направи отвара. По пладне домакинът му се върна заедно със слугите. Катег им нареди бързо да почистят къщата с изключение на спалнята му и веднага пак да си тръгнат. След това изпи отварата, взе мраморната кутия и на пръсти се върна в спалнята, като се опитваше да успокои сърцебиенето си. Друзила все още спеше. Постави кутийката на нощното си шкафче, седна и загледа жената в леглото. Не след дълго се запита:

– Защо ще чакам тази мръсница да се буди? – И се наведе над нея. Болеше... О, как го болеше сърцето, когато наричаше деветнайсетгодишната принцеса мръсница! Сякаш сблъсъкът на емоциите в душата му отекна силно в стаята, Друзила отвори очи и го видя надвесен над нея.

През ума ѝ като светкавица премина опасна мисъл. Дали не му бе зле от опиата, който пусна снощи в бокала му? Да не би да е разбрал какво е направила, след като заспа? Може би знаеше, че Троянският кон вече е нанесъл първия удар, като е отворил сейфа? Погали топазения си пръстен, който стоеше все още здраво на лявата ѝ ръка, и почувства облекчение.

– Да не ти е лошо, скъпи Катег? – попита тя, като се правеше на невинна със завидно актьорско майсторство. Забеляза, че на шията му има златна верижка, която много приличаше на тази на медальона.

– Не... Просто съм нервен – каза той.

– Ела...

Катег се приближи към леглото. Тя леко раздвижи тялото си, за да разтвори ръце и усети дразненето на трите пръстена, които докосваха най-чувствителните ѝ зони.

– Ооо, Катег... – прошепна тя.

– Какво, любов моя? – попита той и седна до нея. Целуна я по устните с очевиден вътрешен конфликт.

– И аз съм нервна като теб... – отвърна младата жена и го погали по гърдите. В този миг почувства медальона под туниката му.

– Халките? – попита той и затаи дъх.

– Да, гъделичкат ме – простена тя. След това отметна завивката и се опъна на леглото. Раздвижи рамене и бедра, за да му демонстрира трите малки бижута, които правеха голото ѝ тяло уникално привлекателно. – О, докосни ги веднага... – примоли се.

Омагьосан от гледката и красотата ѝ и пълен с копнеж по чувствеността, която се излъчваше от тялото ѝ, Катег я целуна по устата и усети прекрасния вкус на езика ѝ, погали гладкия ѝ пубис и си поигра с малката халкичка, пронизала плътта близо до корена на клитора, откъдето се разклоняваха хиляди нерви. Ефектът от нежната му ласка беше невероятен. Тя пламна от чиста сласт, защото той премести целувката си към голите ѝ слабини.

– О, да, точно така – прошепна и вдигна дългите си крака. Отдаде му се напълно, когато той започна да гризе месестия ѝ венерин хълм и да го разтяга със зъби... Всички мисли излетяха от главата ѝ. Знаеше, че мъжът, който така се бе задълбочил да изследва прелестите ѝ, същевременно участваше в заговор за убийството на брат ѝ, но това не оказваше никакво влияние върху реакцията на сетивата ѝ. Защо реалността трябваше да се намесва в непосредствените желания? Защо да отказва ласките му и да си забранява удоволствията, доставяни ѝ от мъж с чисто плътски намерения?

– Ммм, мястото около халката започна да изтръпва... – простена неустоимата Юлиева принцеса и разлюля таз. Катег знаеше какво усеща тя, посегна с езика си към пръстена и започна да го премята напред-назад. О, да... Как затрептяха от спазми слабините ѝ под устните му и непослушния му език! Колко силно бе разтърсена, когато той промуши пръсти в мократа ѝ вагина и започна да трие нежното място под халката! Когато почувства, че гаудиумът ѝ вече не подлежи на контрол, тя започна да си играе с халките на зърната си и да изпраща нови вълни на възбуда из цялото си тяло.

– Хайде, Катег! Вземи ме сега! – помоли го задъхано. – Искам да свърша, докато си в мен!

– Не, Друзила... Искам да привикнеш сетивата си да достигаш до оргазъм само като размърдваш пръстенчетата.

– Защо? Защо? – прошепна тя. – Аз го правя... О, аз вече свършвам по този начин, не усещаш ли?

На Катег му трябваха няколко секунди да си поиграе с халките и екстазът ѝ стигна връхната си точка. Трепереше като пламък на свещ на вятъра, мяташе се и стенеше, понесена от бурята на емоциите си, изливаше страстта си и не можеше да укроти копнежите си. Катег държа Друзила в прегръдките си повече от час, наслаждавайки се на оргазмичните ѝ реакции, предизвикани само от играта с халките.

– А сега ще ти сложа още една обеца – каза той, когато тя изглеждаше готова за нов етап в обучението си.

– Добре... Къде ще ме прободеш този път?

– Ще сложа една много стегната халка на перинеума ти.

– Ааа, това ще ме кара да потръпвам всеки път, когато сядам – измърка тя малко притеснена, но въпреки това възбудена от предчувствието.

– Разбира се, като я притискаш, можеш да стигнеш до бурен гаудиум без помощта на ръцете си. Но ефектът ѝ по време на сношение е невероятен, особено ако го правиш по гръцки, с двама мъже едновременно.

– И какво те кара да мислиш, че бих го направила?

– Защото си мръсница, нали?

– Ммм, това ми харесва – прошепна тя. – Няма да приема бижутата ти, но можеш да ми платиш с една златна монета и да ме накараш да се правя на проститутка.

– Добре... – съгласи се той. След това извади златна монета от чекмеджето на нощното шкафче и ѝ я подаде. Тя поклати глава и погледна към халките си.

– Там... – предложи красивата принцеса.

С иронична усмивка той поглади пръстенчетата на зърната ѝ с монетата, след това я прокара и по това на клитора ѝ и се спря точно преди тя да стигне до нов оргазъм. Потри монетата в подутите ѝ срамни устни и я пъхна във вагината ѝ.

– Ммм, много ми харесва, Катег. Наречи ме пак мръсница – поиска тя и погали пръстена си с топаз с палеца на същата ръка.

– Мръсница... – прошепна той. – Ти си такава, нали?

– Да... Какво искаш да направя за теб?

– Обърни се.

Катег постави две големи възглавници под корема ѝ и разтвори бедрата ѝ. След това заприготвя новата ѝ халка като намаза обезкосмения перинеум, намиращ се между долния край на овлажнените ѝ срамни устни и първите гънки на розетата ѝ. Тази нейна зона, естествено, беше много чувствителна, набъбнала и вибрираща от нерви, които щяха да бъдат заобиколени отдолу от халката, без да бъдат наранени. Процедурата се вършеше с абсолютна точност.

Друзила стисна края на възглавницата със зъби, докато той намери точното място, което да прободе с инструмента си. Трепна, когато я прониза, но само след миг двете малки топчета на четвъртата ѝ халка се докоснаха във въздуха над кожата на перинеума ѝ.

Докато балсамът за бързо заздравяване подейства, те се заеха с лекия обяд, който домакинът приготви, преди да тръгне. Въпреки пулсирането около новата ѝ халка, тя успя да отпусне тазовите си мускули, като се впусна в политически разговор със сенатора. За нейна радост той се възползва от това време, за да ѝ обясни, че републиката трябва да бъде възстановена – но без кръвопролития, излъга той, – а чрез поредица от декрети на Сената, които да ограничат властта на императора.

Предната нощ, докато преписваше набързо свитъците на Катег, Друзила нямаше време да мисли върху огромното количество информация в тях, но ѝ стана ясно, че Катег и останалите бони заговорничат да убият брат ѝ и вече са направили дълъг списък с поддръжниците на Калигула, като са отбелязали кои от тях трябва да бъдат убити веднага и кои да бъдат пощадени. Колко искрено звучеше сенаторът, докато проповядваше ненасилетвения си подход към политиката! Колко лесно можеше да я заблуди, ако не знаеше, че лъже като дърто магаре! Но тя бе наясно с намеренията му и с това, че той не подозираше за нейната информираност, а това ѝ даваше предимство.

– Ще убия това чудовище с голи ръце, ако се осмели да ме заточи! – изсъска принцесата, като се вживя в ролята си на изпаднала в немилост сестра на автократичен император с лоши намерения.

– О, не, моля те! – възкликна сенаторът републиканец, загрижен, че гневът срещу брат ѝ може да застраши собствената му сигурност и да изтръгне изпод пръстите му безценния залог, който се канеше да изиграе в конспиративната стратегия. – Не показвай омразата си към него. Прави се на добричката сестра и бъди мила, дружелюбна и ласкава към Ладиса. Скоро ще прокараме закон, изискващ одобрението на Сената при издаването на декрет за заточение, подписан от императора.

– О, Катег! Това е чудесна идея! – възкликна Друзила и го прегърна. – Кога ще го направите?

– Преди иди през март. Но ако брат ти те прогони, ще го гласуваме моментално. И ще спечелим!

– О, да! Ние ще спечелим, Катег! Няма ли да е страхотно републиката да бъде възстановена заради нашата любов?

Опиянен от целувките ѝ, Катег почувства, че сърцето му ще се пръсне от страст, но веднага след това усети как то се свива като изсушена смокиня от срама, който изпитваше, когато получаваше толкова много любов и се чувстваше длъжен да крие, че се кани да я употреби за политически цели. Но пък тя говореше като истинска републиканка и затова му се налагаше да държи ума си хладен като ледовете в Алпите, за да не издаде тайната си.

– Би било фантастично, Друзила! – каза той и ѝ върна целувките.

– Не, не е фантазия, сенаторе! Защото изминалата нощ беше истинска повратна точка на живота ни и ние ще отдадем остатъка му на връщането на империята в правия път – заяви тя, съвсем наясно, че сърцето му се бори с разума му.

– О, скъпа – прошепна той. – Един ден ще ти разкажа...

– Какво? – попита го тя окуражаващо.

– Ти значиш много за мен – каза той и я прегърна.

– Ти също, сенаторе – въздъхна тя. След това го целуна и придърпа ръцете му към халките си. Истинска Юлиева потомка, Друзила знаеше как да разделя политическите различия от интимните отношения. С врагове или с приятели, чувствените прегръдки винаги носеха удоволствие, но по някакви странни причини опасните афери с политическите врагове ги правеха още по-възбуждащи и пълнокръвни.

Друзила и Катег се потопиха в чувствата и желанията си за още два часа. Едвам сдържаше виковете си и се наслаждаваше на феноменалния ефект на халката на перинеума си всеки път, когато той я довеждаше до оргазъм, граничещ с малката смърт, като връзваше шал около шията ѝ, докато тласкаше твърдия си член в нея, или пък я лижеше и си играеше с пръстенчетата ѝ. Наричаше я курва и я караше да признае, че проституира, за да увеличи възбудата и на двамата, обладаваше сластното ѝ тяло без задръжки, накара я да си загуби ума няколко пъти, радваше се на гладкия ѝ пубис и на ненаситността ѝ.

Когато слънчевите лъчи, проникващи в стаята през замрежените прозорци, почервеняха и показаха, че залезът наближава, Катег също стигна до оргазъм, като изстреля странния си бистър еякулат в устата ѝ и я обля по гърдите, после проникна в нея отзад и след бурно анално сношение двамата стигнаха до върха отново и той я напълни с всепроникващата си течност. Също като предишната нощ тя бе напълно отворена и готова да се подложи на необичайните му изблици. Така екстазът им се превърна в лагуна, където любовниците нямаха имена, не съществуваха физически граници, а двамата се рееха като бели водни лилии над вечните вълни на емоционалното удовлетворение.

– Благодаря за вечерята, сенаторе – каза тя с онзи сластен глас, който така добре владееше, след като се наслади напълно на удоволствието.

– Тръгваш ли си?

– Да, трябва. Нали искаш да се преструвам на доброто момиче сред интригантите в двореца? – каза тя и погали халките си.

– Нима това не е най-мъдрото решение, което можем да вземем? – попита той.

– Разбира се. Как ще поддържаме връзка?

– Имаш ли доверен пратеник?

– Не бих казала – излъга тя. – В моето положение всеки, на когото преди съм имала доверие, може да се обърне против мен, без да се бои или да изпитва угризения.

– Аз ще измисля нещо.

– Добре. Прати някой да доведе носилка на повикване, докато се изкъпя набързо.

– Не искаш ли моята? – предложи той.

– Не. Не искам никой да разбира къде съм била цял ден – отвърна тя, и по този начин обви връзката им в ореол на опасност.

Като стана и тръгна към банята, Друзила осъзна, че перинеумът ѝ се дразни при всяка крачка и триенето на халката предизвиква потръпване в нежната зона, което се разнася по целия ѝ гръбначен стълб. Погледна се в огледалото, след като се изкъпа, и се усмихна. Как щеше да се изненада брат ѝ, като си свали туниката и му покаже гладкия си обръснат пубис и трите пръстенчета на предната част на тялото ѝ, формиращи магически триъгълник!

– Имам доверен републиканец в двореца, който може да предава съобщенията ти до мен – съобщи Катег на Друзила, докато тя се обличаше.

– О, идеално – отвърна тя, едвам скривайки изненадата си. – Кой е този човек?

– Тапицер на име Хорея. Тръгва си от двореца след работа по залез слънце. Тази вечер ще му кажа да се свързва с теб всеки ден. Ще ме информира дали се канят да те заточат. Ако искаш да ми съобщиш нещо, напиши ми кратко съобщение на гръцки.

– Предполагам, че този човек не знае и дума гръцки, нали?

– Точно така. Така ще поддържаме връзка, без да се срещаме.

– Страхотно! – съгласи се Друзила. Тайната ѝ мисия не можеше да бъде по-успешна! Не само, че накара Катег да се влюби в нея, но той дори повярва на републиканските ѝ преструвки и ѝ се довери до такава степен, че издаде един от шпионите си в двореца.

– Трябва да внимаваме, Друди. Ще измисля как да се срещаме, но не трябва да е в дома ми.

– Разбирам. Искам да вземеш това – каза тя и му даде черните си гащички за спомен. Целунаха се. Според указанията на брат ѝ тя го остави да погали голото ѝ тяло под роклята, като неопровержимо доказателство, че не е взела нищо от къщата му.

– Четирите халки, които ми постави толкова внимателно, ще ме държат свързана с теб завинаги – прошепна му тя нежно като дебнеща лисица. – Дори още по-силно, след като ще ни е необходимо доста време преди пак да можем да се срещнем. Вярваш ли ми?

О, колко красива и чиста бе тя в очите му! Когато си тръгна, той потри гащичките по лицето си, целуна набръчкания чатал, който все още пазеше аромата ѝ. Колко много прекрасни неща му се случиха за последните двадесет и четири часа! Не само че накара прекрасната принцеса да се влюби в него, но и спечели безценен съюзник в борбата си против императорската власт!

В пълно неведение, че ситуацията е точно обратната, Катег се върна в спалнята и прибра гащичките в горното чекмедже на нощното си шкафче, за да са му подръка всеки път, когато мисли за нея. След това се приготви да се срещне с най-важните хора, участващи в заговора за убийство.

Същата вечер Бризея посрещна Друзила с въздишка на облекчение.

– Толкова се тревожех за вас, домина – въздъхна галската робиня и целуна ръцете ѝ. – да не ви се е случило нещо лошо, че се прибирате толкова късно?

– Успокой се – отвърна Друзила, докато влизаше в гардеробната си, а Бризея поемаше от раменете ѝ наситеносинята наметка. Принцесата махна брошката от косата си и бухна червените си къдрици пред малкото огледало. – Бях толкова палава, че не успях да напусна бърлогата на вълка, докато не го изтощих напълно и утолих дивия му глад за мен.

Бризея погледна дългата ѝ черна роба, но не забеляза малките халкички, скрити измежду тънките златни верижки, покриващи гърдите ѝ.

– Утолихте ли и вашия? – попита тя с очи, пълни с желание.

Принцесата седна на един стол.

– Ела, свали ми ботушите – нареди ѝ и усети дразненето на пръстена на перинеума си.

Бризея коленичи и започна да гали ботушите с високи токове на Друзила. Принцесата бавно разтвори полите си и ги вдигна към ханша си. Докато Бризея съзерцаваше красивите ѝ дълги крака, тя ги разтвори.

Изпълнената с достойнство галска робиня затаи дъх при вида на напълно обръснатия пубис на Друзила.

– О, домина... – промърмори тя. След това очите ѝ се разшириха от учудване, когато забеляза златната халка на клитора ѝ. – Какво е това тук?...

Друзила повдигна таза си и постави ботушите на раменете на робинята си, за да ѝ демонстрира гладките си слабини и халката на перинеума.

– О, имате още една там... – отбеляза задъхано Бризея.

– Да, сладурче, заедно вършат чудеса.

– Но са забити в плътта ви.

– Аха...

– Кой го направи?

– Лошият вълк.

– Сигурно е било болезнено!

– Не чак толкова много. Той беше много внимателен.

– И защо го направи?

– За да не секват никога копнежите ми.

– Но как?

– Халките преминават близо до най-чувствителните ми нерви и непрекъснато ме дразнят – отвърна Друзила. След това се изправи и свали робата си и златните верижки, покриващи гърдите ѝ. – Виж...

Бризея вдигна поглед към зърната ѝ.

– Ооо... Още две? Колко халки ви е сложил?

– Само четири. Две на зърната и две отдолу.

Галската робиня се изправи.

– Може ли да ги докосна?

Гола, само по ботуши с високи токове, Друзила застана пред голямото огледало. Бризея бе облечена в къс хитон и с равни сандали. Последва господарката си и започна да гали раменете ѝ отзад, като се взираше в отражението на великолепното ѝ тяло. Друзила вдигна ръце и показа обръснатите си подмишници. –

– Ммм, толкова са гладки – одобри достолепната робиня, докато потриваше подмишниците на господарката си. Друзила не откъсваше очи от себе си, за да свикне с новия си обръснат вид, а Бризея завря нос в подмишниците ѝ, за да се наслади на чистия аромат. След това нежно се заигра с пръстенчетата на зърната ѝ.

– Какво е усещането? – попита тя, затаила дъх.

– Хубаво ми е...

Така си беше, на деветнайсетгодишната принцеса ѝ ставаше даже повече от хубаво, докато стройната галска робиня, само пет сантиметра по-ниска от качената на токчета своя господарка, галеше гладкия ѝ пубис и си играеше с халката на клитора ѝ. Друзила я побиха тръпки, най-вече по прекрасните задни части, които Бризея поглаждаше с другата си ръка, докато принцесата полюляваше ханша си и се усмихваше на приятното гъделичкане, причинено от робинята в тази част на тялото.

– Какво ще стане, ако докосна и другата? – прошепна Бризея и прокара пръсти между задните ѝ бузи.

– Да не се опитваш да ме възбудиш? – попита принцесата и леко разтвори бедра.

– Разбира се, домина – прошепна Бризея в ухото на Друзила и издиша топлия си дъх в него. – Вие сте толкова великолепна, когато това се случи.

Мммм... Колко нежна и емоционална ставаше Друзила, когато копнееше за женска ласка! И колко деликатно бе желанието на Бризея, готова да дава, без да иска нещо в замяна!

Едновременното дразнене на халките на клитора и перинеума предизвика взрив от усещания, които Друзила нито можеше, нито искаше да потиска. Стимулирани и в двата края, срамните и устни набъбнаха, а приятните спазми на тазовите ѝ мускули накараха вагината ѝ да се овлажни.

Бризея свали хитона си и потърка малките си гърди в гърба на господарката си. Прегърна я изотзад и започна да си играе с халкичките ѝ, като я караше да описва точно как са поставени. От отговорите ѝ разбра, че "лошият вълк" е измислил цял план, за да държи прекрасната принцеса в състояние на непрекъсната възбуда.

Двете се галеха и целуваха със страст, обсипваха се с искрени чувства пред огледалото. Бризея разказа на Друзила какво е правила с Публий Сертик рано тази сутрин на кушетката.

– Бих могла да те накажа, че си правила любов без мое разрешение, нали знаеш? – напомни ѝ задъхано Друзила и целуна робинята си, за да отговори на чувствените ѝ ласки.

– Не исках да го правя – прошепна Бризея. – Той ме изнасили.

– Ммм... сигурно е било доста хубаво, а? – простена принцесата.

– Да, обичам да ме принуждават да правя секс. Но има нещо, което обичам още повече.

– И кое е то?

– Да правя любов с вас, прекрасна моя домина.

– Защо? Защото съм красива ли?

– Не само заради това... Обичам куража ви.

– Заради пръстените ли?

– Да... затова, че сте се обръснала, заради пръстените и заради палавия ви ум.

Отново се целунаха. Друзила заведе галската си робиня в спалнята и ѝ позволи да се възползва от възбудата ѝ.

Рано на другата сутрин Макрон пристигна в двореца в униформа на преториански префект, придружен от четирима преторианци.

Преминаха през главната порта, но после ги спряха батавците. Пазачите доста грубо поискаха от Макрон да нареди на ескорта си да остане извън охранявания периметър при останалите преторианци, които се грижеха за сигурността на стените.

Херберт, суровият началник на батавските телохранители, се присъедини към групата. Обясни на Макрон, че императорските заповеди за допускане на въоръжени лица отвъд портата важат за всички без абсолютно никакви изключения. Макрон забеляза няколко строители и дърводелци, които носеха материали към дясното крило на двореца. Докато вървеше след Херберт по мраморното стълбище и по коридорите, водещи към покоите на Калигула, Макрон преброи поне стотина германски телохранители, застанали до стените на не повече от десет крачки един от друг.

– Аве, цезаре! – поздрави Макрон, когато началникът на кабинета го въведе в работната стая на императора. Калигула седеше зад бюрото, четеше доклади и сводки и си водеше бележки. Накара началника на щаба си да го почака малко, после го погледна и се намръщи.

– Здравей, Макрон. Защо днес си с униформа?

– След около час ще имаме умилостивителен ритуал за нашите пенсионирани ветерани в Свещеното отделение на фестивала в чест на Марс. Би ли дошъл?

– Прекалено съм зает, приятелю. Кажи на старците, че мисля за тях и високо ценя това, което са направили за величието на империята. Седни сега и ми разкажи новините.

– Наредих да наемат сто нови писари за документите, засягащи обещаното от Тиберий за воините. Десетина от тях вече работят. Ще започна с XIII и XIV легион, разположени в Колония Агрипа. Одобряваш ли, цезаре?

Интересно, помисли си Калигула, докато се правеше, че чете сводки, а всъщност разсъждаваше над причините Макрон да избере да започне плащането точно с тези два легиона. В Тринайсети Марк Виниций служеше като примус пилус. Може да е случайно съвпадение... помисли си той, но винаги беше подозрителен към странните съвпадения.

– Предпочитам да започнеш с легионите, разположени в Капуа (военен град близо до Неапол). Може да се наложи един-два от тях да бъдат преместени в Армения, за да отблъскват партанците. Защо реши да започнеш с легионите от Северната армия?

– Хатите ще нападнат градовете по Рейн през пролетта и исках да повдигна духа на войската, която ще се бие с тях.

– Хмм... разбирам. Но има поне още четири месеца до нападението и офанзивата сигурно ще продължи през цялото лято. Прати съобщение на Галба, че императорът ще изплаща възнагражденията на тези два легиона на иди през март, за да поменем убийството на Цезар. Така ще имаш достатъчно време, за да дадеш дължимото на легионите в Капуа.

– Ще направя всичко по силите ми, цезаре – заяви Макрон.

– А какво стана с хиляда и двестата леопардови кожи за гилдията на проститутките?

– Досега съм купил осемстотин от работилниците за кожи в Южна Италия. Пратих няколко агенти до провинция Африка и Мавритания. Смятам, че ще се върнат с останалите четиристотин до календи през февруари.

– Купи няколко десетки повече от необходимото. Искам да съм сигурен, че кожите, които ще даря на гилдията, са от най-високо качество. Накарай да ги проверят и отберат най-добрите и се погрижи да са доставени навреме за Луперкалиите. Как вписа цената им в бюджета?

– Засега съм отбелязал този разход като спешни провизии, за да избегна разследване от страна на Сената, но според мен ще трябва да прехвърлиш тези харчове към личната си хазна.

– Защо? Нима тези прекрасни жени не служат на нашите граждани? Нима те не даряват с чудесните си прегръдки и така необходимото сексуално разнообразие млади и стари?

– Ами те получават пари за това.

– Макрон, Макрон... Какво са няколко златни монети за цяла нощ любов? Това, което взимат, е нищо в сравнение с удоволствието, което доставят. Не разбираш ли колко е важна работата им? Не трябва ли римската държава да ги компенсира за времето в школите по проституция, където получават дипломи и се учат на различни нови еротични техники, идващи от чужди земи или от фантазиите на римляните?

– Знам, цезаре. Но винаги съм се притеснявал от опозицията на боните. Те мразят всяко разпускане на морала.

– Морала, морала... Те по-добре да мислят за духа на гражданите ни, за онзи вътрешен пламък, който им дава сили да завладяват и цивилизоват света. Не знаят ли, че когато моралът запада, духът укрепва?

– Аз го разбирам, но те – не. Вече печелят подкрепа от школата на понтифексите в кампанията си за намаляване на броя на бордеите и освен това искат да се определи минимална възраст, под която момичетата няма да имат достъп до професията и патроните им няма да имат право да ги ползват.

– Какво!? – изрева разгневеният Калигула. – За каква минимална възраст говорят?

– Осемнайсет години.

Императорът присви очи и направи гримаса на отвращение.

– От какво са мозъците им? От конски фъшкии ли? От крокодилски лайна? Тези глупави бони не знаят ли, че телата и душите на всички млади мъже и момичета започват да преливат от желание веднага щом влязат в пубертета, и всеки ден и нощ от там нататък? Нима това не е възрастта, в която имат най-голяма нужда да утолят апетита си и да се наслаждават на удоволствията, дадени на всички смъртни от вечните ни богове и богини на любовта?

– Да, предполагам... но те твърдят, че прекалено многото сношения с проститутките намаляват влечението към собствените им съпруги.

– Кажи им да запишат жените си в школите за проститутки! Там ще научат как да възбудят и най-заспалия пенис и да възпламенят умовете на преситените си партньори.

Макрон се усмихна на предизвикателното предложение на Калигула.

– Да не мислиш, че се шегувам, Макрон?

– Не, не, цезаре. Много добре знам, че вярваш във всяка дума, която произнасяш. Просто се опитвам да държа опозицията под контрол.

За миг Калигула се замисли дали да не каже на своя началник-щаб какво е наредил да се направи в дясното крило на двореца, но след това реши да изчака.

– Какво става с проблемите ти с Друзила? – попита Макрон.

Тъй като цяла нощ бе правил любов с Лейди в малкия храм, Калигула не бе разбрал кога сестра му се е върнала от мисията си у Катег, но преди Макрон да дойде, го информираха, че се е прибрала след залез и сега спи в спалнята си.

– Не ми говори за тази кучка – каза Калигула, за да поддържа легендата и да обърква Макрон с фалшива информация. – Не знам какво прави навън всяка нощ, но знам какво аз ще направя с нея. Ще пратя тъпата крава на заточение...

– О, цезаре! Не го прави, моля те. Ще изглежда много зле, ако предприемеш такива строги мерки срещу сестра си. Римляните я обичат. Винаги е била до теб при официални случаи и огромният ѝ интелект е помогнал доста за провеждането на политиката ти. Ще ти липсва.

Хмм, помисли си Калигула, защо Макрон така горещо защитава Друзила?

– Да не си влюбен в нея? – попита.

– Не. Е... – започна Макрон. – Просто съм добронамерен. Разбирам, че се изнервяш от битките на жените около теб, но Друзила винаги е била най-довереният ти човек още от детството и може да навреди на политиката ти, като почне да разпространява слухове за теб.

– Не ми пука за слуховете. Само малоумните надават ухо за клеветите.

– Успокой се, цезаре. Дай ѝ малко време да свикне с новата ти съпруга. Знаеш ги какви са жените... Говори ѝ с любов и ѝ помогни да се научи да бъде мила с Ладиса. Сигурен съм, че Друзила ще се промени и отново ще застане на твоя страна, ще бъде твой верен поддръжник както винаги.

Калигула се взря в очите на Макрон. Трябваше да има някаква причина да говори по този начин. Реши да смекчи тона и вдигна показалец.

– Ще ѝ дам още един шанс, Макрон. Но само още един. Ако пак се държи лошо или говори грубо със съпругата ми – изчезва!

– Добре, цезаре. Сигурен съм, че ще успееш да овладееш изблиците на сестра си с обичайния си финес.

Калигула кимна, след това прочете записките си от последната си среща със своя началник на щаба.

– Имаш ли някакъв напредък с преброяването на гражданите в подходящите градове във връзка с новия ми закон за свободния брак?

– Да. Предлагам да започнем с Мазака, Кападокия.

– Мазака? Малкото градче в средата на Малоазийския полуостров (днешна Турция), където Цезар лагерува преди битката при Зела?

– Да. Населението му е в добър баланс между римляни и азиатци.

– Не, не, Макрон... Прекалено малък и незначителен град е. Опитай с Tapс и Антиохия.

– Цезаре! Това са големи градове с установени от векове традиции!

– Ние няма да се месим в традициите им. Всички граждани пак ще имат пълната свобода да се женят според традициите си, но империята ще даде същата юридическа закрила и на тези, които искат да се оженят по свой личен избор. Цезар Калигула не налага нищо на никого. Той е освободител! Иска свобода за народа си! Не разбираш ли?

– Жреците на Магна Матер (азиатската Велика богиня майка) ще се разпищят, че това е светотатство! Сватбите винаги са били отпразнувани с религиозни церемонии, свързващи мъжа и жената.

– Знам! Затова създадох нов култ към богинята Матер Либертас (Майката освободителка). Двайсет и четири жреци вече пишат свещените му закони. Ще ги изпратя в Tapс и Антиохия до месец с достатъчно средства за закупуването на два храма във всеки от двата града и декорирането им с пищни статуи на богинята. Всеки ще може да се жени за когото си иска, по какъвто начин си пожелае под егидата на Майка Свобода и затова ще има достъп до огромно множество от религиозни сватбени ритуали.

Макрон слушаше Калигула изумен. Откъде младият император бе намерил време да организира този нов революционен култ? Докъде щеше да стигне в своята треска за реформи? Кой си е представял, че чрез този нов култ ще проведе такава драматична промяна в живота на мъжете и жените в империята?

– Изненадан ли си? – попита Калигула своя началник-щаб.

– Ами бърз си...

– Бързината е съществена за победата, Макрон. Уведоми губернаторите на Галиция и Сирия да подкрепят жреците в службата им на старата богиня.

– Матер Либертас стара богиня ли е?

– Разбира се. Тя е стара колкото Юпитер.

Макрон никога не бе чувал за богиня, наречена Майка Свобода, но се съгласи да изпрати послание до губернаторите, както му нареди императорът.

– Нещо друго, цезаре?

Калигула погледна записките си. Името на Ения беше най-отдолу в списъка му. Метелий Габиний го бе информирал най-подробно за шегата, която по негово предложение си бяха направили с нея на празненството на Зелените в залата на Херкулес Инвиктус преди две вечери и той беше любопитен да разбере какво знае Макрон за това.

– Хмм, как е прекрасната ти съпруга? – попита.

– Видях я за малко снощи – отвърна Макрон незаинтересовано. – За няколко дни гостува при майка си. Познаваш ли Фулвия Сабина?

– Дебелината, която винаги се кичи като кукла?

– Да, много е смешна, но винаги е доволна и щастлива. Ения ми каза, че са ходили заедно на голямо празненство предната вечер и много са се забавлявали.

– Да не би да става въпрос случайно за празненството на Зелените?

– Не знам, не е упоменавала нищо за празненство на Зелените. Но сподели, че много мисли за теб – отговори Макрон, намеквайки, че Ения още си пада по Калигула.

– О, много мило. Ще я поканя в двореца скоро някой ден – с теб, разбира се.

– Е, ако я поканиш сама, ще ми направиш услуга. Имам толкова много работа, а и предпочитам компанията на моето гръцко момче – отвърна Макрон с усмивка.

Когато той си тръгна, Калигула се замисли за Ения. Беше доволен, че не е казала нищо на съпруга. Беше такова сладко секси коте, а майка ѝ... О, Метелий му разказа всичко за случилото се във ваната и въпреки предпочитанията си към стройни момичета, Калигула усети известен копнеж по дебелата сабинянка и цялата тази нейна плът.

След това прочете бележките си от срещата си с Макрон. Едно нещо се открояваше силно: "боните, школата на понтифексите, намаляване на броя на бордеите, осемнайсет години минимална възраст за проститутките... и патроните им."

Възможно ли беше боните да са спечелили подкрепата на школата на понтифексите в опит да прокарат такъв непопулярен закон? Как се осмеляваха непрекъснато да налагат своя морал на другите, като приемат рестрикции, които противоречаха на естествените желания на младите момчета и момичета да правят секс както си искат? Защо боните бяха така обсебени от сексуалните връзки на другите хора?

Докато Калигула слушаше как боговете го карат да се отърве от копелетата веднъж завинаги, Ладиса влезе през високия прозорец към терасата, облечена в семпъл бритски кожен тоалет, състоящ се от корсет, къса пола и високи ботуши от животинска кожа.

– Пак ли работиш усърдно, любов моя? – попита тя със сладкия си келтски акцент. Калигула се изправи, прегърна осемнайсетгодишната си невеста и погали русата, вързана на опашка коса.

– В империята непрекъснато се случват изумителни неща – прошепна той в ухото ѝ и после го целуна. – Но нищо не е по-изумително от това, което ни се случва на нас всяка нощ.

– Защото те обичам, Кал.

Целунаха се сякаш не се бяха целували много дълго време. Той я погали между краката под късата пола.

– Как се чувства малкото ми съкровище днес? – попита я.

– Ммм... Чувства се страхотно, но не ме изкушавай. Трябва да изведа Инцитатус.

Калигула извади средния си пръст от навлажнената и вагина и го постави между устните на двамата. Облизаха го заедно и той го остави между тях, докато се целуваха с младежка жар.

– Сама ли ще ходиш да яздиш? – попита Калигула.

– Не, ще взема Аркана и Кардикса с мен.

– А ще се отбиете ли да пазарувате на връщане?

– Ммм... палавнико! Май искаш да правя инкогнито разни неща с непознати, а?

– Защо не? Щом ще те накарат да се чувстваш привлекателна и желана.

– Може би, но само ако обещаеш да ревнуваш силно.

– Ще ревнувам невероятно много, скъпа.

– Ами ако не ти кажа нищо и те накарам да познаеш дали съм правила нещо, или не съм?

– О, Лейди... Не понасям игрите с гатанки.

– Тогава няма да ходя да пазарувам.

– Не ставаш ли прекалено твърда с мен? – прошепна Калигула в ухото ѝ.

– Нееее... Ще станеш много по-твърд там долу, ако не си сигурен какво ще направя, когато съм сама – каза тя и стисна члена му през меката пурпурна тога.

– Нима наистина ме познаваш толкова добре?

– Да, познавам те. Затова съм влюбена в теб.

– Ела... – повика я той и се опита да я сложи да легне на бюрото му.

– Не, Кал! Моля те... – отвърна тя и му хвана ръцете. – Трябва веднага да тръгвам.

– И нямаш малко време за един бърз секс?

– Не!

– Рррррр... Големият лъв е много гладен!

– Знам – кимна Лейди и го целуна нежно. – Но лъвът ще трябва да почака или да си намери друга лъвица, но да остави за мен лъвския пай, както най-много обичам.

– Ще ревнуваш ли, ако друга лъвица ми даде на мен лъвския си пай?

– Може би да, може би не – отвърна тя. След това го целуна многократно по устните, дори ги гризна.