Лейди КАЛИГУЛА

30.

По-късно същия следобед Друзила отиде в отделението за поддръжка на двореца. Все още се правеше, че я следят, и се срещаше скришом с Хорея, за да му предаде послание за Катег, написано, както винаги, на гръцки на пергамент, надлежно сгънат и подпечатан.

След огнени любовни излияния тя пишеше на сенатора за непоносимата болка от раздялата им, наложена от безумните агенти на императора, и се преструваше, че не може повече да чака за нова среща. Трябвало да го види съвсем скоро с единствената цел да успокои сърцето ѝ и да позволи на страстта ѝ да избухне още веднъж заедно с неговата. Както се бе уговорила с брат си, тя предложи на Катег да се видят в нощта на календи, на което той пък отговори на следващия ден, че едвам ще дочака още една нощ с нея без свидетели, както тя иска. Катег бе на върха на щастието си. Канеше се да ѝ пише подобна бележка, не само заради това, което бе чул за сексуалното ѝ поведение по време на Луперкалиите, което подпали желанието му към нея като никога преди, но и защото възнамеряваше да я използва като нищо неподозиращ съучастник в конспирацията.

Друзила сложи пеперудената брошка на великолепната си нова черна рокля с гарнитури от гущерова кожа, която Петроний бе ушил специално за нея. Обу подходящи боти с висок ток, наметна дълга зимна пелерина от норка и тръгна към дома на Катег. Беше студена зимна нощ, но тя стана гореща като пещта, отопляваща къщата му. Слезе от носилката си и влетя в атриума. Хвърли кожената наметка на пода и прилепи тялото си към неговото, целуна го, сякаш не можеше да чака и минута повече да му се отдаде.

Застена и се загърчи като гущерче, остави младия сенатор да потрива халките на зърната ѝ, шепнеше му колко му е благодарна, задето я е въвел в удоволствията чрез пробиването на чувствителните точки по тялото и колко е развълнувана, че може сега да усети силната си възбуда. Опиянен от чувствения ѝ дъх и от аромата на възбудата ѝ, той започна бавно да я съблича, очарован от съблазънта на едрите ѝ гърди, въодушевен от ослепителната красота на стройното ѝ тяло. Тя импровизира похотлив танц, в който бавно му показваше краката си и секси гащичките си, направени от прозрачна коприна с гущерови шарки. Беше неустоима! Халката на клитора ѝ проблясваше отдолу, когато опъваше прозрачната тъкан по прекрасния си обръснат пубис. Как би могъл някой мъж да остане равнодушен към такъв спиращ дъха дар от боговете? Нима не би забравил всички опасности, ангажименти, начинания, материални облаги и вероятни загуби, само за да подържи това тяло в прегръдките си и да почувства как чувственото животно под кожата му се предава изцяло в неговата власт?

За Катег този въпрос дори не заслужаваше да бъде удостоен с отговор, тъй като омаята на похотта ѝ проникваше във всяка фибра на тялото му и той се изгуби в нея, възбуден още повече от допълнителните халки на перинеума ѝ и от ефекта, който оказваха на ерогенните ѝ нерви, когато я обладаваше по всички възможни начини и получаваше бурната ѝ реакция и феноменалните ѝ оргазмени изблици.

– Не мога да остана като последния път, любов моя – предупреди го Друзила, след като бе изпълнена щедро с необичайните му еякулации.

– Проблеми?

– Да. Калигула непрекъснато ме следи. Когато излязох от двореца, охранителите ме попитаха кога ще се върна, отговорих, че това ще стане два часа след полунощ, за да избегна подозрение.

Катег осъзна, че тя трябва много скоро да си тръгва, и се опита да се съсредоточи върху събитията, които предстояха през идващите дни. Междувременно Друзила очакваше коментарите му, преди да му каже за решението на Калигула да отиде във вилата си край езерото Неми до нони на март.

– Защо не предложиш на брат си да се отпусне и да отиде да си почине във вилата край езерото Неми, да изкара една хубава ваканция като миналата година след смъртта на Тиберий? – започна Катег за изненада на Друзила.

"Хм – помисли си тя, – какъв невероятен обрат на събитията! Как така младият лидер на боните ще ме моли да убеждавам брат си да направи същото, което той вече е намислил?"

– Ами нямам влияние върху решенията му – отвърна тя убедително, – но чух съпругата му да го увещава да отидат на почивка.

– Добре... Спомени ѝ езерото Неми.

– Защо искаш Калигула да отиде там?

– Не можеш ли да се сетиш, скъпа? – попита той и я погледна пронизително като змия.

– Искаш ли да бъдеш поканен на вечеря и да се видим там?

– Не, искам да те извадя завинаги от неговия контрол.

Докато младият сенатор се преструваше, че е толкова влюбен в нея, та не може повече да понася начина, по който брат ѝ я използва и я принуждава да се държи като мръсница, принцесата пък се правеше на развълнувана от възможността да бъде отвлечена и да заживее завинаги с него на тайно място. Играта обаче беше в полза на Друзила, тъй като тя знаеше, че Катег се опитва да я манипулира, докато той нямаше представа, че тя прави същото с него.

– Интересно – коментира Калигула, когато тя се върна в двореца и му докладва в кабинета, където го завари да работи както винаги до късно. – И как планира отвличането ти?

– Всичко е измислил, направил е прецизна карта на местността около вилата и на самата вила. Два часа преди полунощ на иди той ще ме чака пред малката югозападна порта, която – както знаем – се намира най-далече от сградите и е скрита от вечнозелена растителност. Ще мина покрай стражите, ще спра да поговоря с тях и ще ги накарам да отворят портата веднага щом чуя скимтене на куче, паднало в капан от външната страна.

– Хм, нелошо извинение.

– Катег ще е отвън с пет или шест от неговите охранители. Ще поставят кучето в капана и ще ме чакат да отворя портата, след това бързо ще овладеят стражите и ще ме отведат с тях.

– Разбирам... И какво ти говори този план?

– Очевидно това е начин да ме накарат да отворя портата, да влязат в имението и да започнат атаката отвътре.

– Пита ли го защо не те отвлече веднага, от собствения си дом?

– Да, разбира се. Той отвърна, че преторът, под чиято юрисдикция се намира регион Анциум-Неми, е много снизходителен при отвличания с цел брак и няма да иска разрешението на патер фамилиас на жената като претора на urbanus (градския претор), който ще трябва да разглежда случая, ако се оженим в Рим. Затова нашето коемпцио ще е напълно легално и Катег веднага ще придобие всички права над мен като мой патер фамилиас. Приятелите му ще уредят брачното ни свидетелство в рострата рано сутринта на иди, като обяснят, че сме се оженили по любов. Римляните ще одобрят нашите чувства и когато ти се появиш по пладне за отбелязването на убийството на Юлий Цезар, ще бъдеш принуден да се предадеш.

– Добре звучи, нали?

– Да, но ние знаем, че всичко това е лъжа. Сигурна съм, че няма снизходителен претор в регион Анциум-Неми.

– Можеш да се обзаложиш за това – ухили се самодоволно Калигула. – Преди шест месеца лично назначих в този регион съдия Коепион Патриций Север, невероятно строг човек и изцяло отдаден на моята кауза.

– О, трябва ли да го уведомим какво ще се случи край Неми?

– В никакъв случай, Друди. Не искаме никакво изтичане на информация да застраши деликатната ти мисия с Катег. Сега вече знаем точното време и място на атаката и ще сме готови да ги посрещнем и да ги изненадаме. Почакай няколко дни, след това му пиши, че съм решил да отида в Неми.

– Добре, братко. А сега по какво работиш?

– Партанците, мила моя... Все тези ужасни партанци. Скоро ще тръгнат срещу Армения и ще трябва да преговарям за сериозен военен договор с царя на халките в северната част на провинция Сирия между Антиохия и западния бряг на Ефрат. Както и с царя на картлите (Транскавказия). Той командва силна армия от кавказци планинци, които могат да бъдат мобилизирани много бързо от север срещу партанските нашественици, докато ние напредваме за битка от югозапад.

– Ами другите царства в региона?

– Свиквам конференция на посланиците до няколко дни. Бохрус от Бактрия, разбира се, е готов да ни осигури поне един легион стрелци и помощни войски, а вероятно и един конен полк. Комагения, Итурия и Понтос също имат желание да ни подпомогнат с войска, но ще трябва да ги компенсираме с благоприятни търговски договори и римски строителни програми.

Друзила седна на бюрото на брат си ѝ започна да разглежда черновите на двата договора.

– Сигурен ли си за стратегията относно езерото Неми? – попита тя разсеяно.

– Напълно. Мислят си, че имат предимство, но това не значи, че ще ни победят.

– Искаш ли да изпълня плана на Катег и да отворя портата два часа преди полунощ?

Калигула не отговори. Добави няколко записки към един от меморандумите, свързан с конференцията, след това погледна сестра си.

– Колко харесваш този мъж?

– Моля те, Кал... Не ме карай да се смея. Въпреки че имаше дързостта да ме обръсне и да ме продупчи, няма да ми липсва.

Погледна я сякаш искаше да се увери, че е откровена и пред себе си.

– Тази вечер добре ли се представи той? – попита Калигула.

– Ами аз го възбуждам много и на него наистина му харесва да ме побърква от удоволствие. Но има доста други мъже, които могат да правят същото. А когато става въпрос за любов, ти си единственият, който ми разтуптява сърцето.

Продължиха още известно време да работят по договорите и меморандумите.

– Получи ли някакви вести за Лесбия от Муций?

– Не още... Тръгна веднага щом му казах, три дни преди финала на състезанията за женската купа на иди. Но ми съобщиха, че Тосканско море е бурно от няколко дни и плаването до Сицилия е много опасно. Предполагам, че ще изчака бурята да се укроти.

– Какво мислиш за исканията на царя на Понтос? – попита той сестра си, като забеляза, че гримасничи, докато чете списъка със стоки в официалния документ, носещ печата на Лъв Гарта, посланика на Понтос.

– Той се е побъркал... И иска да се ангажираш преди дори да обсъдите условията за военната му помощ.

– Всички стават алчни, Друди. Рим се развива толкова добре икономически, че всичките ни съюзници искат парченце от богатството ни. Аз не съм против всяка страна да получи от благата на цивилизацията, но ние сме се борили усърдно за тях и за осем века сме пролели реки римска кръв, за да стигнем днешното си ниво.

– Разкажи им за историята ни на конференцията – предложи тя, приближи се към него и прегърна главата му. – Изнеси им една от твоите емоционални речи! Ти си въплъщението на всичко, което Рим е постигнал, и никой няма да може така да докосне сърцата им, както ти, Кал!

Ароматът ѝ нахлу в ноздрите му. Сцени от любовните нощи с нея преминаха през ума му и разпалиха фантазиите му. Тя усети възбудата му и свали черната си рокля. Той погали красивия ѝ гръб от раменете до кръста, като не спираше да целува корема ѝ, да опипва великолепната ѝ висока снага и да се въодушевява от неустоимите тръпки, които избиха по кожата ѝ.

– Кажи ми какво прави той с теб тази вечер – промърмори Калигула, когато Друзила седна в скута му с разкрачени крака и опря гърдите си в лицето му. Докато дъвчеше халките на зърната ѝ, тя започна да му разказва подробностите, които искаше да чуе, и той проникна в нея.

Четири дни преди нони Калигула бе завършил в подробности целия си план за разбиването на конспирацията. И каза на сестра си да се придържа към схемата на Катег.

По Хорея тя изпрати бележка на сенатора, в която му съобщаваше, че Лейди Калигула е убедила императора да отидат край езерото Неми заедно с видни придворни и да останат там до последния пазарен ден на март.

"В нощта на иди – пишеше Друзила наред с основната информация и любовните думи – ще направим точно каквото планирахме на последната ни среща и никой няма да ме спре да ти принадлежа завинаги."

Рано сутринта на следващия ден в двореца дойде Макрон, след като бе повикан спешно от Калигула.

– Какво става с новите ми закони за отворените бракове в провинциите Азия и Сирия? – попита го императорът.

– Всеки ден пристигат доклади за резултатите, но те са все още фрагментарни – отвърна началникът на щаба. – През първите петнайсет дни жреците на Матер Либертас са благословили около сто нови отворени съюза. Повечето са между мъже и някои между жени. Опозицията на култа, загрижени граждани и обществената администрация, е доста силна. Би било грешка да ги въведем в някой друг регион без общото съгласие на населението или поне на някаква прилична част от него.

– Как биха могли да ги одобрят, като мозъците им са промити и мислят, че бракът между мъж и жена е единственият възможен съюз? Защо трябва да ми пука дали законите се приемат от шайка болни умове, които не виждат по-далеч от носа си?

– Тревожа се за жреците, които предизвикват напрежение срещу либералната ти политика.

– За какви жреци ми говориш!? Според моите информатори от школата на понтифексите, има само двама фанатици, които говорят за рестрикции върху сексуалното общуване, но никой не ги слуша.

– Страхуват се – каза Макрон.

– И защо се страхуват? Да съм забранявал някога на някого да говори против мен или политиката ми? Някога да съм преследвал и един гражданин заради политическа опозиция на моите програми? По-добре започни да им обясняваш кой всъщност е Цезар Калигула, вместо да си криеш главата в пясъка като щраус, щом чуеш за клевети и инсинуации.

Макрон стисна челюсти. Мразеше да му се карат, особено когато бе заслужено.

– Какво става с възнагражденията за армията? – попита Калигула.

– Приключих с плащанията на легионите, разположени в Италия, и пратих първите сандъци със златни монети на северната граница. Всичко ще бъде приключено до иди през август.

Калигула се усмихна. На 31 август беше рожденият му ден и той искаше на него всички римски воини да са доволни. Каза на Макрон, че Ладиса го е убедила да се оттеглят на ваканция край езерото Неми.

– Съпругата ти е права, цезаре. Много работиш напоследък. Какво искаш да правя, докато не си в града?

– Наглеждай обичайните дела от кабинета си във форума. Чичо Клавдий ще отговаря за двореца. Пращай ми подробни доклади за броя хора, които се женят на изток според повелите на Матер Либертас, и пришпори сенатските комисии, ако започнат да бавят одобрението на бюджета. Аз ще се заема с кризата с партанците заедно с посланиците от вилата край езерото.

– Искаш ли някои от моите преторианци да охраняват региона около имението?

– Не, дръж ги тук, в Рим. Чух, че Катон Непос планира контрацеремония на форума за отбелязване на убийството на Юлий Цезар. Не искам да пречиш на демонстрацията на Катон, но не желая и никой да се разхожда по форума с палки и ками, да плаши хората и да крещи обиди към великия ми предшественик. Кажи на всички, че ако се наложи, ще прибягна до майестас. (Maiestas е закон срещу клеветата и неуважението към консулите, императорите и бащите на държавата, независимо дали са живи или мъртви. Провинилите се са се наказвали със заточение и дори смърт.)

– Ще направя както казваш, цезаре – отвърна Макрон и поздрави императора.

Калигула се загледа във вратата, която Макрон затвори при напускането на кабинета му. Все още стоеше въпросителната коя е Голямата бойна единица, чиято съществена роля в конспирацията Друзила бе разкрила при първата си мисия у Катег. Възможно ли е Макрон да е предател? Дали му стиска да обърне преторианците срещу него? Или нещо му убягваше? Възможно ли е да е някой чуждоземен генерал или вожд на италийски народ, като марсите (живеещи в Апенините на изток от Рим), който още таи злоба и завист срещу Вечния град, породена във времената на последните Италийски войни, спечелени от Рим преди около век?

Младият император излезе на терасата. Зимата вече беше влязла в пълните си права, но това не му попречи да се помоли на боговете и да поиска тяхната благословия за империята.

– Т-т-ти ли си и-с-скал да ме в-в-видиш, К-к-кал? – попита чичо Клавдий, който идваше към него през терасата.

Калигула прегърна чичо си през раменете и го въведе в кабинета си. Двамата седнаха край бюрото му и Калигула му предложи да си вземе от панера с меденки. След това му каза за заговора за убийството му, подготвен от боните и републиканците, както и за плана им да нападнат вилата край езерото Неми в нощта на иди през март. Клавдий беше потресен, наранен, но не и изненадан. Наясно бе с реакцията на Сената срещу революционната политика на племенника му, затова се опитваше от време на време да го укроти малко, колкото да избегне силната опозиция на дясното крило.

Но предаността му към императора и величието на Рим беше безгранична и той се съгласи да остане в двореца по време на "ваканцията" на Калигула.

– Кой друг з-з-знае з-з-за това? – попита той, докато четеше списъка на заговорниците, който Калигула му бе преписал със своя четлив почерк.

– Само аз, ти и Друзила.

– Добре. Д-д-друди е здрава оп-п-пора на властта ти.

Все още отвратен от прочетените имена и плановете на предателите, Клавдий одобри контраплана на Калигула.

– К-к-каква е т-т-тази Г-г-голяма бойна ед-д-диница?

– Вероятно Силвий Марсик, вождът на племето марси, или Макрон, или легатът Гай Емилий Павел, който отговаря за каструма в Анциум, или... кой знае? Сигурно ни чака изненада и става въпрос за човек, когото сме подценили.

Обсъдиха вероятността преторианците да се разбунтуват, подтикнати от Макрон, и тази идея още повече потресе Клавдий.

– Те са срещу мен още от възкачването ми на власт, чичо. Който и да ме атакува, ще го направи край Неми.

Клавдий се съгласи, че Калигула трябва да вземе със себе си сто батавци и да остави още двеста в двореца под командването на Клавдий.

Отхвърлиха идеята, че Асилий Требелий, трибунът на преторианците, може да участва в бунта им, тъй като той бе лоялен най-вече към Друзила. Ако натовареха Требелий да отговаря за преторианците във вътрешния периметър на двореца, той бе в състояние да го защити при директна атака.

– От нони ще дам ваканция на всички, които работят по поддръжката, за да ограничим броя на хората, които могат да влизат в двореца. А ти ще запазиш само най-необходимите си слуги – каза Калигула, без да споменава шпионина Хорея.

– Няма п-п-проблеми.

– Ще вдигна под тревога всичките си скаути – продължи Калигула и предаде на Клавдий кратък списък с техните имена. – Тези момчета ще останат в Рим и ще ти докладват в случай на напрежение в столицата. Останалите ще ги пръсна от Етрурия до Кампания, за да ме уведомят, ако се предприемат някакви военни действия.

Клавдий кимна и се усмихна на племенника си с възхищение и обич. Заговорниците щяха да разберат, че е трудно да се победи императорът!

Ладиса все още беше в леглото, когато Калигула отиде при нея и седна наблизо, за да ѝ каже за заминаването за езерото Неми.

Тя се зарадва на промяната и бе очарована от идеята да отиде на ваканция със съпруга си в прочутата вила. Никога не бе ходила там, но бе чувала, че местността край езерото Неми е заредена с особен магнетизъм, който карал малките коли и други предмети да се търкалят нагоре по склоновете, а въздухът бил зареден с енергия и чист, особено в дните около равноденствие. (Тъй като езерото Неми се е образувало в конуса на стар вулкан, някои места по бреговете му са били, а и до днес са прочути със странните си магнитни ефекти.)

Тъй като знаеше, че вилата ще бъде нападната от заговорниците в нощта на иди, Калигула нямаше намерение да излага на опасност и коня Инцитатус, но не искаше да каже на Ладиса за конспирацията, защото тя и без това бе тъжна заради заминаването на Габрилия за Флоренция.

– Специалният магнетизъм на езерото Неми може да е много вреден за Инцитатус. Повечето расови коне се разболяват и дори умират там – излъга Калигула, предчувствайки, че тя ще се съпротивлява на раздялата си с Инцитатус.

– И какво искаш да направя? – нацупи се Ладиса. – да го оставя тук, без да има кой да го разхожда в галоп всеки ден?

– Наел съм трима опитни жокеи. В момента те чакат в градината на храма със собствените си коне. Иди да погалопираш с тях с Инцитатус и след това си сменете конете, за да видиш сама, че ще могат да се грижат за жребеца ти, докато отсъстваме от Рим. Сигурен съм, че ще се справят чудесно с работата.

– За всичко мислиш предварително, нали? – каза тя и го прегърна. – Как ще се справя без Инцитатус?

– Ще имаме много гости, посланици, млади красиви мъже, които ще задоволяват прищевките ти и ще ти правят компания, ще играят с теб, ще ти изнасят серенади и ще те накарат да се чувстваш най-желаната жена на света.

Тя го целуна нежно и отпусна глава на рамото му.

– Ще имам ли собствени покои? – попита.

– Нещо повече, скъпа. В имението има две двуетажни резиденции и едната ще е изцяло на твое разположение и можеш да се забавляваш с приятелите си. Близо до нея има и няколко големи къщи за гости, градини, фонтани. Ще имаш топъл басейн, половината от който ще е в подземния етаж на резиденцията ти, а половината – в двора. Какво ще кажеш?

– Ммм, ти ме глезиш и изкушаваш – отвърна тя с чувствен глас, примижала като котенце.

– Просто искам да те направя щастлива, любима.

– През последния месец съм изключително щастлива, Кал. Не само с теб, Инцитатус и Габрилия, но и защото за първи път наистина се наслаждавам на правенето на любов с красиви римски мъже. Дори се влюбих на няколко пъти и когато това се случи, почувствах сърцето ми силно да се свива, усещах как пулсациите на тяхната мъжественост ме преобръщат и ме карат да викам дори повече от Габрилия. Понякога ги карам да го правят доста грубо, знаеш ли?

– Знам, мила... – промърмори Калигула вече възбуден. – Знам колко ти харесват силните мъжки органи и колко обичаш да разтваряш изкусителните си бедра, за да проникват дълго в теб и да се отдаваш напълно на мъжете.

– О, Кал... Толкова съм поласкана, че ме остави да бъда себе си и че винаги си отворен към желанията ми за секс, без да ме упрекваш като другите мъже. Ще ме обичаш ли винаги, нищо че понякога спя и с други мъже? – прошепна Ладиса и сграбчи пениса му.

– Разбира се, скъпа. Успехът ти ме прави горд и те обичам дори повече, когато си неустоимо похотлива и показваш на целия свят, че жената на цезаря дръзва да направи това, което никоя друга жена не би се осмелила, защото цезарят е освободил душата ѝ от дребнавостта и задръжките на морала – каза той, докато целуваше и галеше съблазнителните ѝ слабини и разтваряше срамните ѝ устни.

– Ти си прекрасен мъж – промълви тя задъхано, докато той изпращаше чувствени тръпки от клитора по целия ѝ гръбнак. – Харесва ми, когато сме толкова близо и можем да говорим за истинските неща между нас, да се възбуждаме взаимно... Усещаш ли колко съм възбудена?

– Да, скъпа, усещам... и освен това колкото повече чувствам вибрациите ти, толкова повече осъзнавам, че ти никога няма да спреш да възбуждаш ума ми с дързостта си.

– Никога няма да избягам с друг мъж.

– Знам.

– Винаги ще ти бъда вярна, нищо че мога страшно да се разгорещявам и с други. Вярваш ли ми?

– Вярвам ти, но не искам да ограничаваш страстите си, разбра ли? – заяви той, докато я потриваше по начина, по който знаеше, че обича.

След няколко минути Ладиса вече му казваше за желанията си, навлизаше във все по-големи подробности, докато той влизаше все по-дълбоко в нея и сбъдваше фантазиите ѝ. Те оживяваха в реалността и я водеха все по-близо към буреносен гаудиум. Но в този ден Калигула имаше да свърши прекалено много работа и освен това искаше Лейди да реши въпроса за грижите за Инцитатус по време на ваканцията им край езерото Неми. Затова я остави наполовина недовършена и доста незадоволена. Но когато я целуна нежно, преди да излезе от спалнята, тя забеляза искрите в очите му и разбра, че той нарочно я лиши от сексуално удовлетворение, за да подпали желанията ѝ и готовността ѝ да съблазни жокеите и да прави секс с тях в околностите на Рим.

След сутрешната ѝ баня и бързата закуска с Аркана и Кардикса, Ладиса отиде през терасата до кабинета на Калигула, облечена в бритския си ездачески костюм. Той имаше среща, но я видя и излезе, за да си вземат довиждане. Беше изключително красива във високите си кожени ботуши, над които се подаваха привлекателните ѝ голи бедра. Целунаха се страстно и той погали закръглените ѝ задни части, разделени от препаската на слабините ѝ.

– Днес смяташ ли да си палава? – попита я, докато тя стискаше ерекцията му през тогата, и то така, както знаеше, че обича.

– А ти как мислиш? – отвърна му Лейди и издиша през устата.

– Хм, тази усмивка ми е позната... – каза Калигула и пъхна ръка под кожения ѝ корсет, за да погали крушовидните ѝ гърди и да пощипне зърната им.

– Искаш ли да бъда невъздържано похотлива? – прошепна тя в ухото му.

– Да, разбира се.

– Може да направя нещо много диво, но ти ми обещай, че този следобед ще мастурбираш и ще си представяш какви ги върша.

– О, да, ще го направя. Обещавам – увери я и се взря в блесналите ѝ сини очи.

– Като се върна, ще ми кажеш какво си си фантазирал, а аз на теб какво наистина съм направила. И ще видим дали въображенията ни са били в синхрон. Става ли?

О, тя толкова силно го възбуждаше! И беше толкова щастлива, защото знаеше, че е влюбен в нея, тя също бе влюбена в него, защото той бе оригинален, предизвикателен и безсрамен. Взаимното им привличане, разбира се, се основаваше и на това, че ѝ двамата бяха красиви, а той обожаваше тялото ѝ, аромата ѝ, реакциите на кунуса ѝ. Само че игрите, които играеха, въздигаха еротизма им повече от силните опиати на Византия и ги държаха заедно повече от всичко друго.

Тримата жокеи бяха типични груби ездачи, които можеха да се приспособят към всеки кон. Тръгнаха към горите на юг от Рим и жокеите се съсредоточиха върху специфичния темперамент на Инцитатус, но все пак хвърляха по някой поглед и към голите бедра на Лейди. Подхванаха я под късата пола, когато ѝ помогнаха да слезе от белия жребец и да се качи на един от техните – помощ, от която тя нямаше нужда, но помоли за нея само за да усети ръцете им върху задните си части и ханша си и да ги остави хубаво да разгледат малката ѝ препаска.

Всеки един от тримата поязди хубаво Инцитатус, след това тя им предложи да изпият по бира в галската кръчма наблизо. В отоплената таверна осемнайсетгодишната бритска съпруга на Калигула седна на масата между двамата най-настойчиви жокеи и след няколко халби и малко разговори за коне, мъжете приеха, че се е напила, защото ги остави да я милват по бедрата, да опипват слабините ѝ и да разхлабват препаската ѝ. Насърчени от очевидната ѝ лъст, те поръчаха две кани вермут (ароматично сладко-горчиво италианско вино) и я накараха да изпие няколко малки чашки от него. Ефектът беше неустоимо възбуждащ. Препаската ѝ падна и пръстите на жокеите влязоха в мократа ѝ вулва. Тя им се стори невероятно сексапилна, когато им позволи да свалят ездаческия ѝ костюм и ги прегърна съвсем гола. Усещаше ръцете им по себе си, забравила за останалите посетители в таверната, за собственика, който се пулеше срещу нея, защото никога преди не бе виждал такава разгонена руса красавица.

– Да се качим горе – предложи единият жокей, след като нае стая.

– Какво искате да правите с мен горе? – попита ги тя изкусително, докато останалите двама ѝ помагаха да стане.

– Ще те оставим да си поспиш – каза най-младият и взе каните с вермут.

– Ах, ти, лъжец... – прошепна му тя и го целуна.

Хареса ѝ, когато я прегърнаха и я затътриха нагоре по дървеното стълбище. Високото ѝ стройно голо тяло привличаше погледите и възхитените коментари на посетителите. Тя се спираше на всяко стъпало, за да целува тримата мъже и да се трие в тях. Възбуждаше се и стенеше, когато я опипваха, сграбчваше ерекциите им под полите.

Заключиха вратата на стаята зад себе си и изляха цялата си похот върху нея. Тя беше толкова красива и ги побъркваше от желание. Не я оставиха на мира, бързо свалиха зимните си костюми, а през това време тя изпиваше с очи и опипваше мощните им тела, които я притискаха от всички страни, точно както искаше и отчаяно се нуждаеше, защото цялата ѝ чувствена същност бе пламнала от страст и повече не можеше да чака. Желаеше агресивните им прегръдки, да я целуват, облизват и хапят, да проникват в нея силни мъжки органи и да усеща тласъците им дълбоко в себе си. Викаше при всеки оргазъм, стенеше, мяташе се и се извиваше, за да се отдаде едновременно и на тримата. Те бяха доста опиянени от вермута и от вкуса на гениталиите ѝ, но все пак изключително възбудени от наелектризиращия ѝ гаудиум. Отвръщаше им с трескавите конвулсии на сетивата си, когато твърдите им пениси влизаха в нея едновременно и силата промиваше мозъците им.

След три или четири часа непрекъснат секс, тримата мъже все още бяха като омагьосани от прелестите ѝ и от невероятната ѝ сексуалност и не искаха да я пускат да си ходи. Накараха съдържателя на таверната да повика пратеник, който да предаде кратката ѝ бележка до Калигула, с която му казваше да не се тревожи за нея. Щеше да спи навън и да се върне утре сутринта.

Това, разбира се, даде нов тласък на трескавите фантазии на Калигула и зареди с ново гориво автоеротизма му, който Лейди знаеше как да събуди и запали до степен, в която той предпочиташе да мастурбира и да мисли как я покоряват и чукат чужди мъже, отколкото сам да го прави.

Същият следобед, три дни преди нони на март, покрита кола с печата на император Калигула се движеше към вилата на Антония Старата в Анциум.

Агрипинила, добре гримирана и елегантно облечена, видя от стаята си как каляската спира пред главната порта. Тя с танцова стъпка се отправи към атриума да си вземе коженото палто.

– Кога си повикала кола? – попита Антония Старата със сурово и изненадано изражение.

– Вчера – отвърна нахаканата Юлиева принцеса, която вече бе събрала два сандъка с личните си вещи, докато Домиций Ахенобарб беше на кратко пътуване до фермата си на север от Рим.

– Трябва да изчакаш съпруга си и да му поискаш разрешение да тръгнеш – настоя Антония и спря двамата слуги, които носеха сандъците ѝ към колата.

– Виж какво, лельо Антония – отвърна Агрипинила с надменна гримаса. – Единственият мъж, от когото трябва да искам разрешение, когато става въпрос за моя живот, е брат ми. И повярвай ми, имам неговото разрешение да тръгна.

Възрастната матрона притвори очи от гняв. Знаеше, че капризната принцеса щеше трудно да бъде подчинена, но се надяваше, че бракът ще я накара да улегне. Сега разбираше, че нямаше изгледи да постигнат миролюбиви отношения, тъй като Агрипинила се радваше на подкрепата на императора.

– Ти пренебрегваш основното изискване за подчинение на всички омъжени жени пред съпрузите им! – изръмжа ѝ Антония.

Агрипинила сви рамене и нареди на слугите да отнесат сандъците. След това си облече коженото палто пред сребърното огледало. Антония побесня, обърна се и закрачи из атриума.

Като се качи в каляската и стигна с нея до главния път, Агрипинила нареди на кочияша да я закара до Лавиниум, на няколко километра от Анциум по Виа Понтина. Даде му адреса на вилата, която ѝ бе подарена от патриций Тарквиний Голат, един от двамата възрастни мъже, с които тя си игра в Стаята на Цирцея по време на голямото празненство на Калигула в дясното крило на двореца.

Там я чакаше Голат. Той я разведе из имота, после внимателно свали коженото ѝ палто и прегърна тънката ѝ талия. Обзе го внезапна похот и се зарадва на страстната ѝ целувка. След като правиха любов, започна да се стъмнява. Тогава Голат ѝ каза, че Калигула отива край езерото Неми на нони, и я убеди да изпрати съобщение на брат си, че тя ще остане в Лавиниум за няколко дни и после направо ще замине за Неми, след като придворните пристигнат в тамошното имение.

Същата нощ Калигула прочете бележката на Ладиса и въображението му се изпълни с картини, в които неговата ослепителна бритска съпруга съблазняваше тримата жокеи, те чувствено я събличаха, после я обладаваха цяла нощ, и не само те, но и други посетители на странноприемницата, привлечени от стенанията и виковете ѝ на удоволствие.

Опиянен от фантазии за красивата вулва на Лейди, превземана със сила и похот от големи пениси, които се празнят право в превъзбудената ѝ утроба, и като си представяше изкривеното ѝ от множествен оргазъм лице, провокиран от силните тласъци, каращи стройното ѝ тяло да трепери като покосено от брадва дърво, Калигула се зае сластно да мастурбира и така откара няколко часа. След това повика Пиралис и се опита да забрави с нея тези образи, миризмата и виковете на жената, която го бе въвлякла в най-силните му сексуални обсесии.

На следващата сутрин, два дни преди нони, докато императорският персонал се приготвяше за заминаването за езерото Неми, Ламита доведе Лесбия в двореца в пълна секретност и помоли да предадат тринайсетгодишната нимфетка на Друзила. Голямата сестра я прегърна с искрена обич.

Сред сълзи и радостен смях Лесбия помъкна Друзила и Ламита към кабинета на Калигула, отвори с трясък вратата въпреки опитите на началника на персонала да я спре. Императорът имаше среща с Тит Квирит и Калист Примус, които познаваха много добре Ламита от голямото празненство на Калигула, но не знаеха нищо за ролята ѝ в завръщането на Лесбия, нито пък за заточението на младото момиче на Липарис.

Лесбия се затича към прегръдките на брат си, целуна го и го прегърна, после му каза колко е щастлива, че го вижда в добра форма и красив както винаги. Той, разбира се, въздъхна с облекчение, че тя отново е при него и вън от опасност. Подържа я в скута си, а тя завря нос в шията му и бързо му прошепна, че ще дойде в спалнята му тази нощ, за да му каже какво е правила на Липарис. След това радостно се поклони на гостите на Калигула и заведе Ламита и Друзила на терасата.

– Да отидем да поздравим Ладиса – предложи въодушевеното момиче, което си бе фантазирало за изкусителната гола езда на бритската си снаха в Циркус Максимус.

Когато трите млади жени стигнаха до стъклената врата към покоите на Лейди, пред тях се изпречиха Аркана и Кардикса, които закусваха отпред на студа и поривите на хладния вятър, които им напомняха за родината. Двете телохранителки се изправиха, за да поздравят посетителките.

– Лейди Калигула отиде да поязди много рано тази сутрин – излъга Аркана, докато Кардикса преглъщаше голямо парче печена шунка.

– Страхотно! – възкликна Лесбия, взе си палачинка и я изяде. – да не би да се готви за надбягванията в Циркус Максимус?

– Да. Смятаме, че нейно височество ще се състезава на откриването на календи през април.

Това зарадва Лесбия. Когато Ламита отведе Друзила настрани, за да ѝ каже как е измъкнала момичето от бордея в Липарис без участието на Муций, изгладнялата нимфетка седна заедно с двете телохранителки и започна да яде от обилната им закуска, без да крие апетита си към простата бритска храна.

По-късно същия следобед Ладиса се върна след дивата нощ в странноприемницата и изпрати Аркана да съобщи на Калигула, че си е у дома. Императорът изпрати гостите си за минути, даде заповеди на персонала и отиде в покоите на съпругата си. Отвори вратата на всекидневната ѝ. Тя стоеше облегната на срещуположната стена в ездаческия си костюм. Двамата се спогледаха.

– Изкъпа ли се вече? – попита я той.

– Разбира се, че не – отвърна тя и очите и блеснаха.

Калигула се приближи към нея и двамата бавно започваха да потриват устните си едни в други и нежно да разтварят усти и да се впускат в пълна с любов целувка.

– Накараха ли те да пиеш вермут? – попита я той, като усети дъха на силното ароматно питие, докато ръцете му галеха леко бедрата ѝ.

– Да... Това ме направи много чувствена.

Разтвори крака и го остави да опипа слабините ѝ, пубисното ѝ окосмяване, влажните ѝ срамни устни, все още щедро облени с лепкава сперма вътре и вън. Сърцето му биеше силно в гърдите. Дъхът му се учести. Тя хвана ерекцията му под тогата.

– Заведоха ли те в странноприемница? – попита.

– Да... – преглътна тя. – Наеха стая.

– И ти ги остави да правят с теб каквото си искат, нали? – прошепна ѝ той, докато сваляше ездаческия ѝ костюм.

– О, да, Кал... Те бяха много силни.

– Хареса ли ти?

– Да, те ме накараха да свърша много пъти.

– Колко?

– Не знам... Не можех да спра.

– Направи ли го и с други посетители?

– Да... Чуха ме да викам и влязоха в стаята, и... О, Кал, много ми хареса! – каза тя задъхана, близо до оргазъм, докато той подръпваше зърната ѝ.

– Хайде, говори! – притисна я цезарят, завря коляното си между краката ѝ и го приближи към пубисната ѝ кост. – Какво се случи после?

– О, не помня много, защото бях почти пияна и много чувствителна и исках още и още... Те ме свалиха долу в таверната както си бях гола... О, Кал, понякога така силно усещам всичко и искам да се отдам на много мъже и да бъда изпълнена от мъжките им органи също както ти казваш.

Подпален от възбуждащия ѝ разказ, Калигула заведе страстната си съпруга в спалнята. Сложи я на леглото и вдигна краката ѝ, разтвори ги широко и се загледа в потрепващото ѝ омагьосващо съкровище. Започна да лиже и да дразни клитора ѝ и да слуша стенанията ѝ. След това потопи уста в набъбналите ѝ зачервени срамни устни и вдъхна вкусния аромат на похотта, примесен със спермата на мъжете, които я бяха обладавали през нощта. Започна да я изяжда с цялата си любов и усети как многократно експлодира в гаудиум.

Месалина се върна в императорския дворец в деня преди нони.

По-бляскава, щастлива, здрава, елегантна и пъргава отвсякога, седемнайсетгодишната Валериевата принцеса пристъпи тържествено през главния вход в голямото фоайе, придружена от двама охранители с фамилни знаци по дрехите. Високият ѝ ръст се бе увеличил с още няколко сантиметра от високите токчета. Лъскавите вълни на гарвановочерната ѝ коса, неустоимите ѝ тъмносини очи, поразителната красота на овалното ѝ лице, идеалните пропорции на чертите ѝ предизвикваха тръпки от възхищение у всички мъже, които се мотаеха наоколо, привлякоха тълпи от почитатели, които я поздравяваха, докато тя пресичаше атриума. Спря се на няколко пъти, за да получи комплименти и покани за празненства и вечери от патриции, банкери и предприемачи.

В двореца очакваха Месалина. Два дни преди това, при пристигането ѝ в Тарентум с водача ѝ Фидат Нов, с което приключи интригуващото ѝ пътуване на Изток, Миси изпрати писмо на Друзила по най-бързия имперски куриер, с което съобщаваше, че ще дойде да я види в деня преди нони. Бе написала, че плаването от Гърция до Южна Италия било тежко и плавателният съд се забавил, но била неизмеримо щастлива, в страхотна форма, нямала търпение да ѝ разкаже за хилядите приключения, сполетели я през последните два месеца, и да чуе от Друзила най-горещите клюки от Рим.

Муций я чакаше в йонийското пристанище цял следобед. С всеки час ставаше все по-тревожен, но накрая пътническият кораб от Патра в Гърция пристигна на кея на Тарентум и византийският сводник видя царствената си подопечна да слиза и да тича към разтворените му обятия. Той я прегърна бащински и се зарадва на целувките и виковете, с които тя изрази привързаността и благодарността си за неоценимите преживявания, които ѝ бе осигурил, не само в игралните домове и бордеите, но и като бе накарал Фидат да я пази през цялото пътуване и да се грижи за всичко – от храна и квартира, до разписанието на дните ѝ, наемането на образовани гръцки учители, които я водеха в прочути паметници на културата, библиотеки, храмове и светилища.

Като пристигна в Тарентум, Месалина не се чувстваше никак уморена и искаше веднага да тръгне за столицата, но Муций настоя да си почине. Настани я в една местна странноприемница и ѝ подсигури топла вана и опитни масажисти. Там тя написа писмото до Друзила, докато Муций поръчваше вкусна вечеря с типични за Южна Италия ястия в стаята ѝ и наемаше двама млади поети, да ѝ пеят, докато заспи.

– Миси! Изглеждаш страхотно! – възкликна Друзила и прегърна ослепителната си по-млада братовчедка, когато тя се появи в покоите ѝ.

– Друди! Бях забравила какъв хубав задник имаш! – отвърна Месалина и я целуна, докато мачкаше задните ѝ части. Двете радостно затанцуваха из всекидневната, вдигнали ръце. Щракаха с пръсти и се удряха по бедрата.

Бризея никога преди това не бе виждала Месалина и за малко да изгуби обичайната си сдържаност, когато видя двете принцеси и осъзна, че стои пред най-великолепните женски екземпляри, които можеха да се видят в цялата Римска империя.

Месалина разказа на Друзила за някои от приключенията си на Изток и какъв късмет извадила, като я наели група местни търговци и я отвели във вила в околностите на Ефес точно когато земетресението ударило града и разрушило бордея, в който тя била настанена два дни по-рано. Натъжена от нещастната съдба на колежките си, се облякла в работни дрехи като повечето оцелели и няколко дни участвала в спасяването на затрупани.

– Но дори в тези дни, когато бях без грим, мръсна и приличах на мъж – каза игриво Месалина на братовчедка си, – все се намираше по някой красив грък да ме отведе зад руините и да ме изчука отзад, макар да оставаше разочарован, като разбереше, че съм жена.

Друзила разказа на Месалина за всичко, случило се през Луперкалиите, и за голямото императорско празненство в преустроеното дясно крило на двореца.

– Трябваше да видиш нея как я изчука отзад големият кон, Миси! – отбеляза Друзила, имайки предвид Ладиса, – Две хиляди души полудяха, като я гледаха, приветстваха я и се любиха в нейна чест цяла нощ. Всички толкова се възбудихме. А Кал накара всички жени от класата на патрициите да правят секс с възможно най-много обикновени мъже. Единственото нещо, за което съжалявам, е, че ти не беше там, за да дадеш своята дан за сексуалната революция.

– Сексуална революция? Какво означава това?

– Е, за теб не означава кой знае какво, Миси, нито пък за мен. Ние нямаме нужда от никаква революция, за да се чувстваме добре и да грабим от живота, без да позволяваме на никой мъж да ни притежава. Но ако се огледаш, ще видиш, че повечето жени не могат да живеят като нас, защото техните мъже, бащи, съпрузи, братя и дори обикновени еднократни любовници ги държат под хомот и ги заплашват с бой и дори със смърт, ако отпуснат похотта си и се любят и с други.

– Разбирам... И как Кал смята да промени тези нрави?

– Иска да осигури сексуално образование за жените, да им даде свобода, достъп до самостоятелна работа, жилища и сигурност за децата им, да промени брачните закони и да разреши лесни и отворени бракове без ангажименти за сексуален ексклузивитет. А най-вече иска да даде ярки примери, като кара съпругите, дъщерите и близките на видните мъже начело с него да правят повече секс с обикновени хора, като включи в това и всички други, които решат да се посветят на каузата му.

Месалина приветства революцията на Калигула и без никакъв проблем обеща да участва в нея.

– Значи е влюбен в бритската си съпруга, така ли? – попита Валериевата принцеса.

– Да... Обожава кунуса ѝ и двамата са сексуално обсебени един от друг.

– Притесняваш ли се, че губиш власт над него?

– Не... Промених отношението си към Лейди. Тя е истинска сладурана и станахме много близки. Пък и тя не може да окаже на Кал подкрепа в политическите му дела като мен.

– Ами Агрипинила? Да не би бракът ѝ с чичо ми Домиций да е някаква шега? Той е такъв досадник, че не мога да си представя как на жизнената ви малка сестра може да ѝ е забавно с него.

– Знам, но така реши брат ми и аз предпочитам да не се бъркам – отвърна Друзила, която нямаше намерение засега да казва на братовчедка си за връзката на Агри с чичо Клавдий.

Двете си поговориха и поклюкарстваха за още много неща, свързани с модата, общи приятели, театрални представления, актьори и новите комедии, които Друзила пишеше за летния сезон.

– Дори написах трилър, вдъхновен от убийството на патриция Квинт Публий Сервилий от гота Горан – каза тя. – Предполагам си чула за него?

– Хм, май някой ми спомена, докато пътувах за Атина – отвърна Месалина разсеяно.

Друзила подозираше, че Миси е напуснала Рим, защото е замесена в убийството на Сервилий от гота Горан. Добави само, че младият гладиатор се е бил изключително смело, като е убил шестимата си противници и се е предал единствено пред нубиеца Лотар, вероятно защото е искал да умре на арената.

– Вярно ли е, че дворецът се мести утре край езерото Неми? – попита Месалина, за да смени темата.

Друзила потвърди и я покани да ѝ гостува, а Миси прие с огромен ентусиазъм. Естествено, имперската принцеса не каза нищо за конспирацията на боните и републиканците. Имаше риск вилата да бъде нападната, но Друзила реши, че за Миси ще е по-опасно да остане сама в Рим при евентуални улични боеве и убийства, отколкото във вилата под закрилата на батавските охранители.

– Имам изненада за теб – каза Друзила, когато Месалина се канеше да си тръгва.

– Какво? Някакъв нов афродизиак?

– Нещо такова... Виж – подкани червенокоската и разтвори деколтето си, за да покаже на Месалина халките на зърната си. На това му се казваше изненада! Месалина още повече се втрещи, когато Друзила вдигна туниката си и изложи на показ обръснатия си пубис и пръстенчетата на клитора и перинеума. Миси беше поразена! Зададе ѝ много въпроси – как, кой, кога, защо? И доста се възбуди, когато Друзила сподели, че от халките оргазмите стават направо фантастични. Въпреки това седемнайсетгодишната изкусителна не прояви никакъв интерес да направи същото, не само защото идеята да си обръсне буйния и много привлекателен триъгълник направо я отвращаваше, но и защото вече знаеше как да се наслаждава максимално на секса и всякаква допълнителна стимулация по ерогенните ѝ зони, освен обичайния прилив на страст от афродизиаците и гъбите, които толкова обичаше, не ѝ бе необходима, дори понякога си беше направо излишна.

Когато излизаше от покоите на Друзила, Месалина забеляза по-възрастен мъж, който държеше няколко свитъка под мишница и тромаво се качваше по мраморното стълбище, докато тя слизаше по него. Той се стресна, като видя красивата като богиня жена да се спуска съм него. Поразен от ослепителната ѝ хубост, изпусна свитъците и те паднаха на стъпалата. Тя внимателно му помогна да вдигне два от тях и продължи надолу към атриума. Възрастният мъж остана като окаменял и дълго гледа след нея извивките ѝ, докато плавно вървеше по коридора и накрая се изгуби от погледа му.

– Какъв задник, а? – коментира батавският охранител, който стана свидетел на сцената.

– Знаеш ли коя е? – попита мъжът.

– Не.

– Хм, не е нещо, което ни се полага на нас май – каза чичо Клавдий и продължи да се изкачва по стълбите. Въпреки че беше братовчед на Месалина по нейна майчина линия, не беше я виждал от десетгодишна и не я позна вече пораснала. Ако знаеше каква съдба му е отредена със спиращата дъха красавица, която срещна в този ден на стълбите, щеше да пукне на място от изненада.