Лейди КАЛИГУЛА

27.

– О-ще! О-ще! – крещеше Домиция Лепида, свръхсексуалната майка на Месалина, застанала гола до кръста на своя лектус на третия ред на югозападната страна на Голямата зала. Насърчаваше и останалите да викат, като въртеше препаската си над главата.

Апелий се изтъркаля между краката ѝ, вдигна дългата ѝ до глезените пола към ханша и откри идеалния триъгълник на пубисното ѝ окосмяване. След това започна да хапе бедрата ѝ и да я гали по задните части.

Три жени от компанията на Домиция се изправиха до нея и започнаха да размахват полите си към приятелите на Апелий и провокираха младежите да свалят препаските им и също да си поиграят с тях. Само за миг десетки жени започнаха да подражават на Домиция и приятелките ѝ – ставаха и започнаха да си показват бельото – ако имаха такова – на гостите на долните редове. Сред пронизителни писъци и радостни възклицания похотливият безсловесен диалог между мъжете и жените излезе от контрол. Музикантите забиха барабаните и надуха инструментите си по-силно. Разхвърчаха се препаски, превръзки за гърди и цели туники. Домиция коленичи и поднесе таза си на Апелий, наслаждавайки се на целувките и чувствените му ухапвания. Възбуди се още повече, когато още няколко мъже и момичета се струпаха около нея и започнаха да я целуват и опипват, докато красивият млад актьор не започна да се сношава с нея изотзад.

От своя лектус на четвъртия ред чичо Клавдий се огледа наоколо и видя Агрипинила да излиза с двама по-възрастни патриции, но не онези, които я целуваха преди това. Видя, че любимата му племенница пожъна огромен успех сред по-зрелите мъже и с пълно право му се наслаждаваше, но той не изпита ревност. След това видя как няколко млади жребци прегръщат Хилария на втория ред, но нямаше време да се загледа в яростната любов, която правеха, защото на лектуса му се появиха три хубави момичета.

– Хилария ни каза, че си философ – каза едното, застанало над него и вдигнало хитона над бедрата си.

– Винаги съм се чудела дали пенисите на философите са толкова развити, колкото и умовете им – прошепна в ухото му другото момиче, полегна до него и бръкна под тогата му.

– Е, как ти се струва? – попита Клавдий, наслаждавайки се на докосването ѝ.

– Мисля, че можем да го направим още по-голям – отсъди третото момиче и стисна наполовина твърдия му член. Как би могъл да им устои? Кой мъж не би бил зарадван и разтърсен от такова жизнерадостно внимание и такива хубави тела? А тези момичета знаеха идеално как да му ги поднесат да ги опита и гали. Клавдий благодари наум на Хилария, задето бе окупирала приятелите на момичетата, и остави трите девойки да му отдадат любовта си, като изгуби интерес към всичко останало, което се случваше в Голямата зала.

– О, Друзила, луд съм по теб – промълви Публий Сертик, застанал зад имперската принцеса. Беше я притиснал към загражденията, галеше бедрата ѝ под долната риза, целуваше я по шията и триеше подутината си между задните ѝ бузи.

Друзила извърна глава и разпозна младия скаут, който ѝ даде и после взе обратно чантата с принадлежностите за писане през прозореца на кабинета на Катег.

– И как така изведнъж полудя по мен? – подразни го прекрасната червенокоска и прокара пръст по устните му.

– Не е внезапно появило се чувство, Друзила. Изпитвам го от нощта, в която те мернах зад прозореца да взимаш чантата... О, лицето и голите ти гърди, блесналите ти зелени очи... Как те чаках да се появиш отново... Не можех да изтрия гледката от ума си.

– Искаш ли да знаеш къде е Бризея? – попита тя. Смяташе да го държи на разстояние, като му покаже, че знае за историята му с нейната галска робиня.

– Не, не... Бризея е жена, която има нужда от много секс, за да открие истинската си същност, но не може да се сравнява с теб.

– Защо?

– Защото тази вечер, когато видях прекрасното ти голо тяло, така идеално обръснато и украсено със златни халки на най-чувствителните ти точки, как вървиш като богиня под изцъклените погледи на цялата тази маса от хора, бях поразен от вроденото величие на истинската ти природа... – Сертик млъкна, но не защото не намираше думи, за да изрази чувствата си, а защото Друзила сложи ръцете си на раменете му и леко приближи устата си към неговата.

– И какво още?... – прошепна очарованата принцеса и издиша в лицето му.

– Видях как те нападнаха всички онези мъже, изяждаха те жива и те караха да викаш като курва.

Сертик я целуна със страст и усети как тялото ѝ потрепери под ласките му по гладката кожа на пубиса ѝ и когато размърда халката на клитора ѝ.

– О, Друзила, трябва да те имам. " у

– Докосвай ме още – прошепна тя нежно в ухото му и разтвори, крака, за да му даде възможност да я опипа хубаво.

– Ооо, толкова си прекрасна! Изгубих си ума по теб, когато те чух да викаш, знаеш ли?

– А знаеш ли, че не позволих на никого да прави любов с мен? – попита тя със съблазнителна усмивка и погали подутината му.

– Нито на мен, но толкова много те искам, че не мога да го направя тук пред всичките тези хора – каза скаутът и потри трите халки на перинеума ѝ.

– Добре... да отидем някъде другаде.

Сертик я погледна с мъжка гордост и Друзила му отвърна с поглед, пълен с желание да се отдаде на красивия младеж като награда за това, което направи в нощта на иди през януари. И знаеше, че той няма търпение да я изчука като млад бик разгонена крава.

Сертик я издърпа от ръцете на другите мъже, които се опитваха да я задържат, и останал без дъх, я поведе по коридора.

– Чакай, чакай – спря го Друзила и се облегна на стената, а той се притисна в нея. – Знаеш ли къде искаш да отидеш?

– Не – отвърна младежът, целуна я и диво разкъса долната ѝ риза.

Друзила го прегърна и го целуна, а ерекцията му се потри в слабините ѝ. Тя разтвори крака. Той повдигна бедрата ѝ и влезе в нея възбуден до крайност, заби ѝ го докрай и започна я хапе по шията и раменете и да я кара да трепери и стене.

Изведнъж спря с тласъците и притисна дълбоко члена си в нея. Тя затаи дъх.

– Да отидем в някоя стая – прошепна в ухото ѝ.

Тя беше на ръба на оргазма и изрева като ранена тигрица, но се откъсна от него. Хвана го за ръката и затича гола през претъпканото фоайе, мъкнейки го към Стаята на Венера.

Слугата отключи вратата веднага. Те се втурнаха вътре и той я хвърли върху голямото легло във формата на морска раковина. След това заключи вратата и си свали хитона. Тя знаеше, че ще я обладае като истински мъж, въпреки родството ѝ с Венера.

Гарб Манилий, вътрешният дизайнер, който я чакаше да се срещне с нея след представлението, както тя му бе обещала, видя голата Друзила да влиза в стаята, последвана от млад мъж, когото не познаваше. Пое дълбоко дъх и се огледа. Стотици мъже и жени се движеха из фоайето. Тъй като беше проектирал всички тематични стаи, Гарб мина през малък коридор и отвори една тайна врата. Поредица от тесни проходи с малки дървени стълби водеха към задните стени на различните стаи. Той намери прохода към Стаята на Венера и се изкачи зад гърба на дървения релеф на богинята. Приближи лице към дупките на очите ѝ и видя и чу красивата Друзила да се съвкупява бясно с младежа, да крещи и да говори като курва, да позволява на партньора ѝ да я насилва, без да зачита нейното положение.

Гарб никога не бе виждал жена да се отдава така буреносно на такъв недодялан звяр. Но въпреки гнева, който го обзе, не можеше да контролира пениса си, който реагира по свой собствен начин и се втвърди от похот.

"Не, Гарб, не може да постъпваш така." – каза си той и се потупа по ерекцията след едно кратко ръкоблудно движение. Красивият дизайнер тихо се оттегли по прохода и надникна в другите стаи през дупките, за които само той знаеше, тъй като ги бе правил предната вечер със собствените си ръце. И това, което видя, разтърси до дъно нежната му душа.

В Стаята на Цирцея, направена във вид на пещера, видя Агрипинила, жизнерадостната четиринайсетгодишна принцеса, да унижава и шиба с камшик двама по-възрастни патриции, и двамата голи, на четири крака, които лижеха ботушите ѝ на висок ток и изпиваха с очи тънкото ѝ почти голо тяло. Тя носеше само две кожени ленти с капси през гърдите, закачени за друга тънка черна лента, която бе опъната по слабините ѝ. И колкото повече двамата мъже я молеха да им позволи да видят кунуса ѝ, толкова по-жестоко наказваше тя глупашката им дързост, шибаше ги с бича, удряше ги по задниците, караше ги да грухтят като прасета.

Как можеха двамата патриции да изпадат в такъв екстаз от грубото ѝ отношение? Как можеха да наричат това младо момиче тяхна "господарка" и да я молят да ги накаже за всичките им неприлични фантазии, които тя провокираше в главите им, след като си признаваха, че са недостойни за нейните ласки? Как можеше Агрипинила така гадно да приближава таза си към лицата им, да ги кара да я миришат и да ги шамаросва през физиономиите, след като им е позволила да дръпнат лентата през чатала ѝ и да пъхат носове там? Защо двамата патриции така се възбуждаха, че ги лишават от това, което според тях бе мечтата на живота им? Дали заради кратката тръпка, която получаваха, когато тя вдигаше ръце и им позволяваше да я галят по дългите, леко криви крака и бедрата и да я целуват по деликатните малки задни части? Как можеше така очевидно да имитира възбуда и след това да ги принуждава да стават прави, да застават рамо до рамо, опрели гърбове в камъните на пещерата и да шиба еректиралите им пениси с ездаческия си камшик?

"Защо не сграбчат наглата малка кучка, не я тръшнат на леглото на Цирцея и не я напляскат без капка милост?" – запита се дизайнерът. След това видя, че Агрипинила се умилостиви. Спря да шиба двамата патриции, наведе се назад и се облегна на раменете им. Хвърли камшика, свали ръце и дългите ѝ фини пръсти започнаха да си играят с гениталиите им.

– Какво ще ми дадете, ако ви позволя да ми свалите лентата на слабините? – попита ги тя с глас на сирена. Двамата възрастни мъже веднага се надървиха не само от приятния допир на ръцете ѝ, но и от вероятността да получат това, за което бяха мечтали, като ѝ предложат ценни подаръци в замяна на услугите ѝ, а това си беше много по-възбуждащо от опитите им да я получат безплатно.

Прошепнаха ѝ предложенията си и след малко кокетни преговори, тя ги остави да развържат кожените ленти на слабините и на гърдите ѝ, но искаше още подаръци, за да им позволи да я погалят по копринените косми на пубиса и да щипят зърната ѝ. Търкаше гърба си в гърдите им и стискаше надървените им пениси. Позволи им да вдигнат краката ѝ, да ги раздалечат и да погалят срамните ѝ устни. Те ги разтвориха нежно с пръсти и се зарадваха както на влажността ѝ, така и на стоновете ѝ.

Гледката на младата принцеса, която вече се държеше мило с мъжете, които бе третирала като свине, както на широко разтворения ѝ чатал и малката ѝ вулва, опипвана с такава любов, нямаше как да не възбуди Гарб. Наложи му се да се плесне няколко пъти през ерекцията и после пак, когато двамата патриции продължиха да ѝ предлагат подаръци, докато тя не позволи на единия да проникне в нея изотзад, а на другия да клекне пред нея, да разтвори бедрата ѝ и да засмуче клитора ѝ, като бръкне с пръст в ануса ѝ. Това я накара да стене силно и да свърши като истинска малка мръсница, каквато си беше.

Когато двамата възрастни мъже занесоха Агрипинила на леглото на Цирцея и започваха да въртят младата принцеса на всички страни, да я целуват и прегръщат и тя да им се отдава напълно безвъзмездно, Гарб си тръгна. Мина на пръсти по тесните проходи, които стигаха зад Червената игрална зала. През дупки, пробити на няколко места, погледа стотината млади мъже, които опипваха и се сношаваха с дузина жени, повечето матрони и зрели жени на сенатори, патриции и високопоставени служители на империята, но също така и млади, и по-възрастни жени от плебса.

Под приглушената светлина на червени фенери жените бяха пускани в игралната зала от една врата и излизаха от друга срещу нея, след като се порадваха на голи прегръдки, целувки и страстно любене, което според правилата на Калигула всички те заслужаваха. Няколко прислужници поддържаха мястото чисто и подредено и следяха кой влиза. Веднага щом една или повече жени се почувстваха задоволени и излизаха от помещението, същият брой бяха допускани да заемат техните места, като същевременно броят на младите мъже се поддържаше много по-голям, за да бъде потентността им практически неизчерпаема.

Големи легла и специално проектирани тапицирани пейки и кресла, застопорени в покрития с килим под сред колони, растения и паравани, осигуряваха удобство и известна степен на усамотеност за всички жени, които искаха да бъдат ухажвани, опипвани и любени независимо от възрастта, семейното положение, наличието или липсата на физическа привлекателност. И тъй като гениталиите на жените не стареят, гаудиумът, който всяка една от тях достигаше, като прегръщаше по-млад любовник или много млади любовници едновременно, възраждаха радостта им от живота, физическото и духовното им тяло и най-вече самоуважението им.

"Хм... Императорът ще се превърне в герой за тези жени" – помисли си Гарб Манилий, който напълно разбираше какво има предвид Калигула, като предлага това необходимо сексуално освобождение на жените. Те почти не получаваха удоволствия от официалните си партньори и не можеха да се конкурират с по-младите жени, за да примамят някой обожател и да се почувстват добре.

Както крачеше из проходите, Гарб се спря за малко зад Синята игрална зала и надникна, за да види същите палави занимания, каквито видя и в Червената. Там имаше същите мебели, но ролите на половете бяха сменени. И фенерите бяха сини, вместо червени. Повече от сто привлекателни млади жени от всички раси, облечени атрактивно или в целия си гол блясък правеха масажи тяло в тяло, любеха се и забавляваха сексуално дузина предимно възрастни мъже, патриции и плебеи, сенатори, конници и високопоставени служители на империята. Те бяха заменяни веднага, щом някой от тях си тръгваше, след като е бил обилно задоволен.

Надникна и в другите великолепни тематични стаи, в които мъже и жени се любеха по двойки или в малки групи, възбуждаха се по най-екзотични начини или правеха секс според историята на различните исторически герои или божества, на които бяха посветени стаите. Гарб се увери, че работата му като главен дизайнер на цялото великолепно дясно крило на императорския дворец, е забележителен успех.

Когато Ладиса беше по средата на нечуваното си представление с Инцитатус, Калигула незабелязано напусна Голямата зала и отиде в частната си стая.

Щом Габрилия чу вратата да се отключва, тя скочи от леглото и се втурна като влюбена девойка, каквато всъщност и беше, към обятията на императора.

– О, цезаре! Знаех, че ще се върнеш при мен! – възкликна тя, прегърна го и го обсипа със сълзи и целувки. – Позовах се на цялата магия, която владея, за да ти припомня, че те обичам повече от всичко на света!

Страстната му целувка потвърди това, което Габрилия дълбоко в сърцето си знаеше! Тя бе сигурна, че той обича непоквареното ѝ младежко желание, хубавото ѝ лице, големите ѝ зелени очи, къдриците ѝ, малките ѝ гърди, сладкия ѝ малък задник и прекрасните крака. И го остави да целува всеки сантиметър от кожата ѝ, разтвори влажното си младо цвете пред неговата уста и пое мощния му пенис в своята. Засмука го като банан, задъхваше се, когато той го притискаше прекалено дълбоко в гърлото ѝ, и викаше любовни думи, когато той я накара да свърши с език. Обвиваше крака и ръце около тялото на своя цезар, коленичеше, за да го поеме отзад, възсядаше го. Габрилия му се отдаде изцяло, поемаше мощните му тласъци колкото може по-дълбоко и отвръщаше с движения на таза си на екстаза, който той вливаше в трепетното ѝ тяло.

О, какво щастие изпита Габрилия, че обладава и е обладавана от мъжа, когото обичаше! Не можеше да преброи колко пъти той я качи в небесата, защото всеки път, когато достигаше върха на гаудиума си, настъпваше още един вечен миг радост! В тези магически моменти като на всяко влюбено момиче, и на Габрилия ѝ се искаше по-скоро да умре в прегръдките на красивия Ерос, отколкото да живее и един миг без него.

– Завинаги, цезаре! Ще бъда твоя и само твоя завинаги! – извика очарователната Габрилия с вид на тринайсетгодишна и самочувствие на петнайсетгодишна, когато задъхани от бурната любов те почувстваха необходимост да си починат за малко, за да възстановят физическите си сили.

Калигула погали устните ѝ и я целуна нежно по шията. Но въпреки че сърцето му бе дълбоко трогнато от думите ѝ, умът и душата му не можеха да позволят да остави омагьосаното младо момиче да си изгуби разсъдъка.

Тя нямаше представа какво си мислеше той, но усети, че любовта ѝ може да му създаде някакви проблеми с бритската му съпруга и дори със задълженията му на император на Рим. Габрилия яхна бедрата му и го погледна право в сините очи.

– Не трябва да се тревожиш за мен – увери го. – Каквото и да направиш за мен, че дори и против мен, аз винаги ще те чакам така, както те чаках, докато ме бе заключил тук и ме бе оставил да усещам вибриращите от нашата любов стени!

– Знам, Габрилия. Но нали не мислиш, че бих искал да те превърна в своя затворница?

– Защо не? Хареса ми много, когато ме заключи тук... Искам да ме заключваш на много места, аз пак ще мога да упражнявам гласа си, да пиша поезия и да ходя по храмовете да пея. Нима няма да бъда най-щастливата сред жените?

– Не бива, сладурче. Не искам да вляза в историята като човек, който заключва жените си.

– Но ти няма да ме принудиш към това, скъпи. Желанието идва от сърцето ми.

– Не мога да позволя сърцето ти да те направи пленница на един-единствен мъж. Ти си млада и много красива, а природата изисква да даряваш на много мъже даровете, които ти е дала.

– Цезаре, моля те... – каза тихо Габрилия. – Дори не мога да си помисля, че ще поискам да целуна някого друг освен от теб.

– Защо не пробваш, преди да се почерниш? Не ти ли харесаха погледите на всичките онези мъже, когато бе застанала на лектуса си гола като нимфа от горите на Дионисий?

– Имах очи само за теб, любов моя.

– Ами двамата мъже, които опипваха влажната ти малка сливка и те накараха да трепериш в гаудиум, смучеха те и пощипваха зърната ти?

– Не ми напомняй за това. Ненавиждах го.

– Как можеш да го твърдиш, Габрилия? Когато за първи път потриха пръсти в теб, захапаха прекрасните ти бузи и издърпаха зърната ти, видях как надигаш задните си части към тях, за да увеличиш натиска.

– Това беше само защото ти бе до мен, прегръщаше ме и ме молеше да ги оставя да ме докоснат – задъха се тя, докато Калигула опипваше слабините ѝ.

– Аха... А не помниш ли какво искаше да им кажа? – попита я императорът и разнесе соковете ѝ по цялата цепка и по задните ѝ части.

– Не, не искам и да знам – простена момичето и залюля таза си напред-назад..

– Беше толкова възбудена, че ме помоли... "Кажи им да ме изсмучат до дъно", не помниш ли?

– Ами те бяха толкова агресивни... О, цезаре, накарай ме отново да свърша!

Калигула настани лицето си между бедрата ѝ и започна лекичко да облизва малкия ѝ пулсиращ клитор.

– Само ако повториш какво каза – прошепна той.

– О, да... изсмучи ме до дъно! – каза тя задъхано.

– Не, скъпа. Трябва да бъде "Кажи им да ме изсмучат до дъно".

– О, ужасен си...

– Хайде, мила. Кажи го!

– О, цезаре... "Кажи им да ме изсмучат до дъно!" – изпълни желанието му тя, останала почти без дъх, докато притискаше малките си срамни устни в зъбите му.

– Повтори го – пожела той и се отдръпна от нея. – И не спирай да го повтарящ, ако искаш да те накарам да свършиш, разбра ли?

– Да, да... – простена тя, затвори очи и започна да повтаря изречението отново и отново, докато той я смучеше и пиеше любовните ѝ сокове. След това я обърна и загриза задните ѝ бузи, щипеше зърната ѝ и бъркаше в нея с пръсти, докато тя стигна до такъв силен гаудиум, че трябваше да извика, разтресена от сладката агония на малката смърт. Продължи да скимти, докато Калигула нежно я успокояваше. Очите ѝ се напълниха със сълзи, тя все още трепереше, когато се сви до него, целуна го по гърдите и прошепна: "Никога няма да спра да те обичам, каквото и да направиш с мен..."

Той я прегърна нежно и почака дишането ѝ да се успокои, след това вдигна брадичката ѝ и се взря в искрящите ѝ зелени очи.

– За какво си мислеше, докато те карах да свършиш?

– Не мислех, просто се бях отдала на усещанията си...

– Какви усещания?

– Да съм твоя... и да те обичам.

– Не се почувства обладана отново от онези двама мъже?

– Моля те, цезаре... Защо ме питаш?

– Кажи ми истината, моля те.

Габрилия преглътна, след това затвори очи.

– Добре де, може би си мислех малко и за тях. Но само защото ти ме накара да повтарям онова изречение и защото никога не съм правила такова нещо преди.

– С колко мъже си правила любов досега?

– Хм... трима или четирима.

– Това е много лошо, да знаеш.

– О, прав си, цезаре мой... Ако знаех, че ще те срещна, никога нямаше да позволя на някого да ме докосне.

– Не, не ме разбра... Лошо е, защото хубаво момиче като теб на твоята възраст трябва да е имало стотици любовници, а не само трима или четирима.

– Ами винаги е имало много мъже, и млади, и стари, които са се опитвали да бъдат мили с мен.

– И защо не си си лягала с тях?

– Ами... не ми се е искало.

– Не ти вярвам. Всички жени носят в себе си специално духче, което ги тласка да правят любов по всяко време, когато имат възможност. Не чу ли гласа му в себе си да те насърчава?

– Само няколко пъти. Но в моя ум има духче, което ми казва, че не е правилно момиче от моя ранг да спи с много мъже.

– Това изобщо не е никакво духче, повярвай ми. Това е само ехото на глупавите учения, които са ти набивани от старомодни учители. Те искат жените да потискат истинската си същност и да принадлежат само на един мъж или на група мъже през целия им живот. Също като робите.

– Наистина ли мислиш така?

– Напълно съм убеден, Габрилия... Повечето мъже са ревниви, груби, потисници, свадливи или направо кръгли тъпаци. Те се страхуват от женската сексуалност и се опитват по най-глупав начин да доминират над жените и да ги заблуждават от ранно детство с идиотски моралистични глупости, които имат единствената цел да потискат женските желания и така да навреждат на здравите им тела, умове и души. Огледай се, скъпа... Тези тълпи са създали система на живот, основаваща се на лъжи и корупция, която се самовъзпроизвежда чрез жените, които израстват с вярата, че трябва да се въздържат от похот и да предават тези безумни идеи на своите дъщери, внучки, роднини и приятелки.

– Разбирам какво имаш предвид, но когато една жена се влюби, тя иска да принадлежи само на мъжа, когото обича.

– Сърцето и душата ѝ съвсем спокойно могат да принадлежат на този специален мъж, но тя е длъжна да позволи и на други мъже да се порадват на естествената похот на тялото ѝ. Има нужда от много и разнообразни любовници, за да увеличи силата на гаудиума си, да регенерира желанията си, да пази здравето си и да развива интелигентността си.

– Не вярвам, че ще съумее да отдели тялото от сърцето си – каза Габрилия, недоверчива към аргументите на Калигула.

– Защото умът блокира естествените ѝ реакции. Но ако успее да намали съпротивата си, ще разбере, че като дава възможност на тялото си да бъде сексуално задоволено от всичките ѝ ухажори, ще изпита нови вълнуващи емоции, които ще подобрят състоянието ѝ и положението ѝ пред боговете. А боговете искат от нея да прави любов със стотици различни мъже, а защо не и с жени, винаги когато е възможно.

– Цезаре... любовта не може да се изрази в числа!

– Грешиш! Това е още една заблуда, която са ти втълпили от ранно детство. Любовта е универсална енергия, която се просмуква в телата ни и изисква от мъжете и жените да я разпространяват сред възможно най-голям брой хора чрез множество сексуални контакти. Колкото по-голямо е числото, толкова повече облаги и благодарност от боговете.

– Ами ако само един-единствен любовник блести толкова силно, че прави всички останали да изглеждат невзрачни, ръждясали и мръсни?

– Не можеш да поставиш собствената си некомпетентна преценка над волята на природата. При раждането си получаваме сандъче за съкровища, което трябва да напълним с делата и любовта си. Приеми, че всички добри дела и всички любовници са еднакви по големина и стойност златни монети. В края на живота ти боговете ще преброят съкровището ти монета по монета и дори някои от тях да са по лъскави и в по-добро състояние, тези, които ти се струват невзрачни, ръждясали и мръсни, също струват колкото лъскавите. Затова ако събереш само няколко лъскави монети, накрая ще струваш много по-малко от този, който е събрал всички монети, без да се интересува от външността им.

– Хм... Аз имам само една много лъскава монета и три ужасно невзрачни. Трябва ли да се чувствам зле?

– Трябва да се срамуваш от себе си, Габрилия! Красиво момиче, в най-хубавия период от живота си, което има възможност да събере стотици златни монети и да допринесе за вселенската експанзия на любовта, направо обижда боговете, като прави толкова малко усилия, за да напълни своето сандъче.

Габрилия го прегърна и захлипа на рамото му.

– Колко ухажори си привлякла досега с прекрасното си тяло, красивите си зелени очи и ангелския си глас? – продължи Калигула да забива още по-дълбоко ножа в кървящата ѝ рана.

– Не знам... – простена тя.

– Да не мислиш, че си надарена със забележителни качества само за да отхвърляш и унижаваш бедните души, които са привлечени от теб като от магнит? И то не по твоя воля, а заради това, което щедро се е изсипало върху теб в прослава на боговете? Колко от тях мечтаят да споделят с теб поне една целувка, страстна прегръдка и кратък миг любов?

– Не знам, не знам... – задъха се Габрилия и зарони обилно сълзи на рамото му.

– Колко от тях мечтаят да обожават прекрасната ти малка сливка и да се радват заедно с теб на гаудиума, дарен ни от боговете? И колко от тях си изхвърлила на студено, присмивайки им се, сякаш имаш право да ги лишават от красотата си, която ти е дадена назаем от великите създатели, за да разпали искрата на любовта? А ти я пилееш, все едно си най-безчувствената и коравосърдечна жена в света.

– О, цезаре – простена Габрилия. – Не знам какво ме е накарало да постъпвам така.

– Всяка душа, която си унищожила, ще се върне и ще те преследва, знаеш ли това? Когато ги призоват на Олимп, ще трябва да кажат кой ги е направил нещастни. И името ти ще се запечати във вечността като името на най-жестоката и най-злата от всички жени.

– Не, не, неее! Не съм такава, цезаре. Аз съм нежна и любвеобилна и искам да върша добри дела! – изплака тя.

– Тогава ми го покажи – също така го покажи на себе си и на боговете.

– Как, цезаре... как?

– Стани – каза той, помогна ѝ да се изправи и също стана.

Габрилия го погледна през сълзи. Калигула избърса очите ѝ. След това я целуна и ѝ заръча да отиде в банята на стаята, да се гримира и да се оправи. Когато се върна гола и в по-добро настроение, той погали детското ѝ личице, прокара пръст по носа и очарователните ѝ къдрици, прегърна я и я целуна нежно, за да ѝ вдъхне кураж. След това започна да си играе със зърната ѝ и нежния ѝ месест пубис, покрит от меки копринени косми.

– Няма да казваш на никого, че си вече на петнайсет години. Изглеждаш на дванайсет или тринайсет и точно тази възраст ще назовеш, ако те питат, разбра ли?

– Добре, скъпи – съгласи се Габрилия, възбудена от ласките му и заинтригувана от думите му. – Казах ли ти, че пиша поезия и пея любовните си песни в храмове на сватби и дори на концерти в театри?

– Знам колко добра певица си, мила. Хората те наричат Ангелския глас, нали?

– Да... Написах нова песен за теб, когато ме заключи тук. Искаш ли да ти я изпея?

– Не тази вечер, момичето ми. Тази вечер ще компенсираме част от богатството, което си пропиляла досега.

– Какво искаш да направя? – попита момичето и потри устни в брадичката му.

– Ще те заведа в зрителната зала.

– Какво е това?

– Това е плюшено помещение с голямо легло с балдахин, заобиколено от два амфитеатрални реда в полукръг, които побират трийсет души.

– Зрители?

– Да.

– Хм, ще гледаме някакви невероятни представления ли? – попита го тя с игрива усмивка.

– Е, ти можеш да го гледаш от сребърното огледало, разположено над леглото.

– Как така? – попита Габрилия и сбърчи вежди.

– Защото ти ще изнасяш представлението.

– И хората ще ни гледат!

– Не нас, мила... Теб.

– Съвсем сама! – попита тя невярващо.

– Аха... – отвърна Калигула.

– Гола!

– Разбира се. Искам да бъдеш мила с всички – отговори ѝ той, като продължаваше да си играе със зърната на гърдите ѝ.

– О, цезаре – преглътна тя. – Те ще ме докосват ли?

– Да. Преди да легнеш, ще минеш по редовете, ще им покажеш прелестите си ѝ ще ги оставиш да те докосват.

– Скъпи! Но те ще бъдат много агресивни!

– Не точно. Като видят колко млада, невинна и нежна си, ще бъдат много мили с теб.

– Ще щипят ли зърната ми и ще разтварят ли краката ми? – попита тя, стаила дъх, защото внезапно усети, как по слабините ѝ се разлива влага.

– Да. Момичетата в зрителната зала трябва да са сговорчиви с всички и да оставят хората да ги гледат как правят любов. Можеш да избереш първия зрител и да го заведеш, за да се любите. След това останалите ще идват един по един и ще се наслаждават също на твоя гаудиум.

– О, любов моя... Може да ме накарат да подгизна цялата и да открият, че не мога да се спра.

– Това проблем ли е? – попита Калигула, докато опипваше влажната ѝ вулва.

Тя кимна.

– Винаги съм изпитвала срам от количеството сокове, които отделям, когато позволя на мъж да ме докосва там или само като си помисля за правене на любов.

– Габрилия, скъпа, мъжете обожават момичета, които се подмокрят като теб. Не забеляза ли как се възбудих още първия път, когато те докоснах?

– О, цезаре, аз толкова се боях да не те отвратя – промълви тя задъхано и раздвижи бедрата си, за да поеме пръстите му в себе си.

– Не ми казвай, че страхът да покажеш колко се овлажняваш не ти е позволил да имаш повече любовници.

– Ами първото момче, което ме докосна преди няколко години, се подигра с моята влажност. Разказа и на приятелите си и те ме дразнеха, и ме караха да се срамувам... Знаеш ли, че ужасно се подмокрям дори когато пея високите тонове на любовните си песни пред много хора?

– Ммм, това е много възбуждащо, Габрилия. В зрителната зала можеш да пееш гола и да караш мъжете да те докосват и да усещат как любовните ти сокове мокрят ръцете им.

– Цезаре! Наистина ли искаш да ме заведеш в онази зала и да оставиш всички мъже да ми се нахвърлят като животни?

– Да.

– Ами ако ме накарат да свърша?

– Надявам се всички да успеят. И искам да им се отдадеш изцяло, да ги оставяш да проникват дълбоко в теб с твърдите си членове и да усетиш силата, която ще влеят в тялото ти. Искам да им отвръщаш, като тласкаш сладко таза си към тях, което така добре ти се удава, когато приближаваш силен гаудиум и всеки миг ще извикаш. Искам да се чукаш с наслада с всеки един и да ги докараш всички до екстаз.

– Нима правиш това, за да прибера много златни монети в сандъчето си за съкровища?

– Да... Тази вечер ще събереш поне трийсет нови монети и ще започнеш да наваксваш пропуснатото време.

– Трийсет? Това сигурно ще ми стигне за цяла година, нали?

– Не ми се прави на остроумна, Габрилия. Колкото си хубава, вече трябваше да си събирала поне сто монети на година, откакто си навършила дванайсет. Ако искаш в края на тази година да си в добри отношения с боговете, ще трябва да отдадеш прекрасната си мокра сливка на поне четиристотин нови любовници.

– И ти въпреки това ще ме обичаш по същия начин?

– Разбира се, мила. Не виждаш ли, че съм влюбен в теб и правя това, защото се грижа за теб?

Габрилия кимна, целуна го и го увери, че ще продължи да му принадлежи, въпреки че ще се наслаждава на секса с други мъже и ще ги остави да правят с нея каквото си поискат. След това осъзна, че няма да може да е толкова отзивчива, колкото той иска от нея, ако е наоколо и я гледа.

– Ще ме гледаш ли? – попита тя.

– На теб няма да ти хареса, нали?

– Не, цезаре. Ако си наблизо, ще гледам теб през цялото време и няма да изпитвам нищо към другите мъже. Ще ме оставиш ли там сама?

– Добре, мила. Но обещаваш да си наистина мила и да се наслаждаваш, нали?

– Разбира се, че обещавам. Колко трябва да остана там? – поинтересува се Габрилия и погледна водния часовник в стаята, който показваше, че е изминал почти час след полунощ.

– Три часа.

– Ще ме вземеш ли, когато времето изтече?

– Разчитай на това, сладурче. Ще спим заедно.

– О, цезаре! Такъв невероятен мъж си! – възторгна се Габрилия и очите ѝ се напълниха с радостни сълзи. Тя го прегърна, целуна го и промълви многократно "Обичам те!"

Калигула облече една гръцка туника, а на нея даде прозрачна долна риза. Габрилия отиде в банята, подсуши слабините си с кърпа, оправи грима си и среса светлокестенявата си коса. Големите ѝ зелени очи светеха радостно! Красивият млад император на Рим за нея беше прероденият Ерос! Как иначе ще знае за сандъчето със златни монети? Нима това не беше тайната за смисъла на живота? И нима задачата на всеки смъртен не бе да пълни своето сандъче със златни монети, представляващи добри дела и любовници, които после да отнесе пред боговете и да получи като награда вечен живот?

По-късно, когато нейният Ерос си тръгна и я остави сама в зрителната зала, тя осъзна, че няма причини, поради които една млада жена да потиска похотта си. Още щом застана с лице към малкия амфитеатър, само от мисълта, че скоро всички зрители ще я галят и ще правят любов с нея, се почувства толкова възбудена, та започна да се овлажнява неконтролируемо. И когато първите мъже започнаха да я милват, да щипят зърната ѝ, да хапят раменете ѝ и да потриват слабините ѝ, тя се отпусна и съвсем естествено, без никакво притеснение им отвърна.

Да, невинната, по детски чиста Габрилия извърши всички "долни" неща, които нейният Ерос искаше от нея! И ѝ хареса да я целуват навсякъде, да проникват със сила в нея, да усеща в себе си големите пениси, и то възможно най-дълбоко. Поднасяше трескаво таза си към тях, преди да им подари младежкия си гаудиум, и дори плака от радост, когато един черен атлетичен гладиатор, в когото разпозна нубиеца Лотар, я облада. А той имаше най-големия пенис, който тя можеше да си представи, но успя да влезе напълно в стегнатата ѝ вагина.

Феноменалното ѝ овлажняване предпазваше лигавицата ѝ, когато бързите контракции на тазовите ѝ мускули около големия черен член и силата на неговата прегръдка накараха бялото ѝ тяло да се слее с мускулестия Лотар. Колко прекрасен беше захватът на бицепсите и мощните му гръдни мускули около тънката ѝ талия! Колко силни бяха големите му ръце, които стискаха задните ѝ бузи и навеждаха главата ѝ назад, като опъваха дългата ѝ коса! Колко чувствена беше устата му, която опустошаваше шията и раменете ѝ! Колко страстно я целуваха дебелите му устни въпреки виковете ѝ! И колко диво разтваряше тя крака, за да поеме в себе си първичната сила, която влизаше в нея на тласъци, сякаш идваше от черния чук в ръцете на бог Вулкан, ковача на Олимп! Колко опияняващ бе ароматът му, докато се ровеше в плътта ѝ, обладаваше я отгоре или влизаше в нея отдолу, дърпаше зърната ѝ, изтикваше всяка мисъл от главата ѝ и я побъркваше от непрекъснати спазми на удоволствие, докато взривът на еякулацията му не подпали и последна искра, която я изстреля отвъд съзнателното възприемане на действителността, в царството на малката смърт, където тя не можеше вече да направи разлика между собствените си усещания и тези на зрителите около нея!

Но сеансът в зрителната зала не свърши с нубиеца Лотар. Обезоръжаващо младата девойка се изтегна на леглото, за да събере силите си, след това жизнерадостно се отправи към банята и се върна с още повече ентусиазъм да събира нови монети в своето сандъче. Подпалена от двама млади мъже, които я бяха слушали в някакъв храм, Ангелския глас Габрилия запя една от песните си съвсем гола, докато те се изреждаха да полягат между краката ѝ и да впиват устни в слабините ѝ, да опитват вкусните ѝ сокове, които течаха обилно, когато взимаше високите тонове.

След това прави любов с тях, както и с останалите зрители, докато изтекоха трите часа, които ѝ бе дал Калигула. Въпреки искрената страст, която влагаше в секса и безпрецедентното удоволствие, което получаваше в замяна, Габрилия не произнесе думата любов пред нито един от зрителите, тъй като тази дума, заедно със сърцето и душата ѝ, принадлежаха само на цезаря. Но мъжете, които обладаваха тялото ѝ и получаваха живителните вибрации на сетивата ѝ, много пъти ѝ казаха колко много я обичат, защото мъжете са по-щедри на чувства, а Габрилия беше толкова сладка, че всички, които се докоснаха до нея в онази нощ, ѝ дариха не само пулсациите на мъжествеността си, но и любовта на сърцата и душите се.

След като заведе Габрилия до претъпканата зрителна зала и я остави там съвсем сама, Калигула се забърза за срещата си с Тисиос в Стаята на Аполон.

Беше изминал почти час след полунощ. Гръцкото момче чакаше с нетърпение императора от приблизително час и сърцето му заби в гърдите, когато го видя да се появява в дъното на коридора, развял пурпурната си роба. Без да се бави, Калигула го заведе в стаята, посветена на бога на поезията, музиката, здравето и висшата мъдрост. В последвалите дълги чувствени мигове императорът се порадва на страстните прегръдки на гръцкия младеж. Винаги когато получаваше приятни усещания от жените, Калигула копнееше за физически контакт с млади момчета с недоразвити сексуални белези. И в това отношение Тисиос беше идеален.

Имаше грациозния вид на нимфа, но без гърди, а в същото време твърдата му малка "флейта" завибрира от похот, когато Калигула я погали и я пое в устата си. Облада младото момче, накара го да вика от удоволствие, като влезе през задния му вход и усети как ерекцията му се търка в корема му, докато е върху него. Мастурбираше набъбналия му член, когато влизаше в него изотзад, прегръщаше го и го целуваше. Двамата правиха любов, цезарят получи необходимото презареждане, а Тисиос – великия си гаудиум да се отдаде на красивия млад император, който знаеше как да прониква в него с дива решителност. Мощните тласъци в ректума му го караха да потрепва и да се свива толкова бързо, че приятните изстрели на сперма от "флейтата" стигнаха далеч над лицата им, опръскаха статуята на красивия гол бог. И двамата любовници я облизаха, сякаш е дошла от самия Аполон.

Докато все още се смееха и се прегръщаха, което трябваше да развесели и самия бог, при тях се втурна слугата и съобщи на Калигула, че Керизия и Мурахия са помолили за разрешение да влязат. Така частното празненство на императора продължи в присъствието на двете дългокраки етиопски красавици, чиито кадифени абаносови кожи бяха приятни колкото и приповдигнатото им настроение. След това дойдоха и Деми, и Ламита и внесоха, ако това изобщо бе възможно, още плам, тръпка и фантазия в търсенето на великите удоволствия, които бог Аполон изискваше от почитателите си, за да извървят успешно дългата пътека, водеща към мъдростта. В ъгъла на коридора пред тематичната стая, посветена на бога на поезията и на оракулите, Ения видя, измъчвана от чувство за отхвърленост, как Калигула прегръща Тисиос и го въвежда в помещението, забравил за обещанието, което ѝ даде край загражденията, след като за кратко се сношава с нея. Беше я излъгал отново. На нея наистина ѝ се искаше да е мила с цезаря, защото бе влюбена в него. Но наглостта му ѝ се стори толкова непоносима, че започна да го мрази и да го смята за истинско чудовище.