Лейди КАЛИГУЛА

4.

След кратка вана Друзила бързо нареди на робините си да я облекат за официалния банкет. Докато Бризея се занимаваше с тоалета ѝ, Октавия се доближи до своята домина с чаша успокоителен билков чай.

– Опитай го – нареди принцесата, която беше нервна и подозрителна за всичко след неочакваната молба на брат си да "бъде мила" с Макрон. Октавия се намръщи и я погледна учудено. Никога преди Друзила не я беше карала да опитва напитки или храни, за да се предпази от отравяне. – Какво чакаш? – попита Друзила и избра великолепна александрийска пурпурна туника измежду одеждите, поднесени ѝ от Бризея.

Октавия отпи, но като подаде чашата на господарката си, тя я изби от ръката ѝ. Чашата се удари в мраморната стена и се разби на парченца. Бризея и другите робини замръзнаха. По лицата на момичетата се изписа ужас. Раздразнението на господарката лесно се превръщаше в жестокост. Октавия трепереше от страх.

– Събери парчетата! – заповяда ѝ Друзила със свирепо изражение. Останалите момичета останаха неподвижни по местата си и наблюдаваха Октавия, която коленичи и започна да почиства бъркотията. Знаеше, че Друзила ѝ е ядосана, защото не бе успяла да разбере къде е отишла Лейди, след като напусна таверната с Муций, но въпреки това бе изненадана от реакцията ѝ.

Всъщност красивата робиня не знаеше какво е казал Акилий на Друзила вечерта преди ваната, когато тя го попита какво са му докладвали хората му при завръщането си от таверната.

– Ела тук! – повика я след малко Друзила. Робинята се приближи. – Кажи ми какво точно се случи, когато видя Лейди да излиза от таверната с Муций.

Октавия преглътна, пое дълбоко дъх и започна да разказва.

– Първо видях две от гръцките проститутки на Муций да избутват телохранителките на Лейди през завесата. Беше странно. След това забелязах друго момиче, облечено като момче, да се приближава към Муций и Ладиса и всички заедно излязоха през задната врата. Опитах се да ги проследя, но галицийският роб на Муций ми препречи пътя с думите, че неговият доминус му е заповядал да ме държи тук. Отвърнах му, че моята домина пък ми е наредила за проследя бритската принцеса...

– И?...

– Заяви, че е по-силен от мен – отговори Октавия с надеждата, че с това ще сложи край на разпита.

– И това е всичко? – попита Друзила и я прониза с поглед.

– Ами да.

Друзила ѝ удари шамар.

– Значи някакъв нещастен роб ти казва, че е по-силен от теб, и ти веднага забравяш заповедите ми и се отказваш! Това ли направи?

Октавия наведе глава. Друзила облече пурпурната туника с помощта на Бризея.

– Опитах се да заобиколя галициеца... – започна Октавия. – Но той наистина беше едър и силен.

– Не се ли опита да потърсиш помощ? – попита Друзила, която очевидно знаеше повече, отколкото Октавия подозираше, за поведението ѝ предната нощ.

– Ами... имаше трима мъже...

– Ооо, трима мъже, така ли? Твои приятели може би?

– Не, ами... Срещнах ги там, в таверната, когато Муций заведе принцеса Месалина на горния етаж при гладиаторите.

Друзила знаеше от Акилий за подвизите на братовчедка си. Но искаше да чуе подробности от Октавия.

– Разказвай – нареди ѝ принцесата.

– Ами... мъжете тръгнаха след мен... Аз през цялото време не свалях очи от Ладиса, но те започнаха да ме целуват...

Друзила ѝ заши още един шамар през лицето.

– И ти я загуби от поглед, така ли?

– Не, не, домина – отвърна Октавия. – Те докоснаха за малко обръснатите ми слабини, но нали знаете... Аз не чувствам нищо там, затова не съм изгубила Ладиса от поглед. След това Муций слезе от горния етаж, аз изблъсках тримата мъже и го помолих да ме защити... И той го направи. Попита ме дали ще сте доволна, ако Ладиса се напие и извърши някаква глупости... И аз отговорих – да.

– Какво? – изръмжа Друзила.

– Сбърках ли? – попита уплашена робинята.

Друзила я зашлеви два пъти през лицето. Октавия усети кратка, но силна тръпка да се прокрадва към долната част на корема ѝ.

– Казах ти да не издаваш на никого заповедите ми! – изкрещя Друзила.

– Съжалявам, домина. Мислех си, че мога да се доверя на Муций.

– Да се довериш на един византийски разбойник?... Как може да си толкова глупава? – възмути се Друзила, седна и даде знак на Бризея да ѝ оправи косата.

– Стори ми се, че контролира ситуацията... – отвърна Октавия.

– Продължавай – нареди ѝ принцесата.

– Муций се върна да говори с Ромул – каза Октавия. – След това седна до Ладиса, а двете проститутки заговориха телохранителките... После всичко стана както ви казах. Той излезе с Лейди и момичето, преоблечено като момче, а аз не успях да ги проследя заради галициеца. Тогава повиках тримата мъже.. Помолих ги да избутат галициеца, за да мога да изтичам към задната врата, но...

– Какво?

– Те искаха първо да ме целунат... Затова се мушнахме под стълбите и им позволих да го направят. След това отново започнаха да ме опипват... Бяха трима, нали разбирате... Не можех да помръдна... Обещаха да го направят бързо... свалиха ми препаската... и продължиха да ме опипват, за да се подмокря...

– И галициецът ги остави да го правят?

– Да, гледа известно време, след това застана като статуя, а тримата отново ми обещаха, че ще свършат бързо, и ми разтвориха краката. Правиха ми дълго кунилингус, защото харесаха обръснатия ми пубис... и след това ме заведоха във вестибулума...

– Пита ли ги как се казват?

– Не помня, домина. Триеха своите ментули в тялото ми и бъркаха с пръсти в мен... разклащаха ги и бърникаха... принудиха ме да правя фелацио и на тримата... хапеха ме, щипеха ме по гърба, по зърната... дращеха, опъваха...

– И на теб ти хареса, нали? – попита Друзила и щипна Октавия по бузата.

– Съвсем малко, домина. Бяха тромави и ми се смееха, вместо да ме покорят, както правите вие, когато сте ми ядосана – каза робинята с тих глас и примирен поглед.

– Не те шибаха с камшик, така ли?

– Ами... когато се сношаваха с мен, ме държаха разтворена и го правеха доста грубо. Позволих им, но не реагирах по начина, по който очакваха... Те искаха да им кажа, че ми харесва... Вместо това ги ритах, удрях и се опитах да избягам от стаята. Те ме сграбчиха и ме напляскаха... Плюх им в лицата и те ме напляскаха още по-силно... Не исках да разберат, че ми харесва... но те разбраха. И ме пляскаха дълго и много силно по задника... Мисля, че извиках: "Да, да!", и те се превърнаха в животни... Единият намери дебел кожен колан измежду наметките и започна да ме шиба по бедрата... Чувствах се беззащитна, когато видяха, че тазът ми се тресе напълно извън контрол... затова ме обърнаха, вдигнаха ми краката, разтвориха ги... и започнаха да ме шибат с колана направо по гладкия пубис... изредиха се да ме удрят така по три-четири пъти, след това ме нахапаха навсякъде като кучета... пак ме биха... и пак ме хапаха и шибаха... Направо откачих. От таза ми се надигна вълна и аз изпуснах несъзнателно няколко капки от мястото, откъдето пишкам, на два-три пъти... Облизаха ме и пак ме биха, за да свърша отново... След това се сношаваха с мен, докато изхвърлях от себе си течност като пале, направих го два или три пъти, и ме накараха да кажа, че съм получила гаудиум.

Докато оправяше косата на Друзила, Бризея слушаше живописния разказ на Октавия с обичайното си хладнокръвие и въпреки че беше малко скептична, в погледа ѝ се четеше възбуда.

– Какво разбра от думите ѝ? – обърна се Друзила към Бризея.

– Ако е истина, е отвратително – отвърна галската робиня.

– Какво му е отвратителното? Дали начинът, по който мъжете са се възползвали от нея, или това, което ги е накарала да ѝ направят? – поинтересува се Друзила.

– Не съм ги карала да го правят, домина – прошепна Октавия в ухото на Друзила. – Те ме насилиха.

Хммм... Наистина на няколко пъти, докато шибаше Октавия с камшик, беше забелязала, че като че ли леко се изпишква, когато я удари през слабините, но може би сега признаваше за разюзданите си игри в таверната от желание да възбуди господарката си. Или пък си бе измислила всичко, за да има извинение за неуспеха си да проследи Лейди?

– Е? Свърши ли или не? – попита Друзила Октавия, докато Бризея довършваше прическата, след което тихо се оттегли.

– Трябва да призная, че да – отвърна Октавия. – Не беше възможно да устоя.

Изведнъж принцесата се изправи и разкъса туниката на Октавия. По тялото на момичето не се виждаха никакви белези и синини! Друзила я обърна, за да провери задните ѝ части.

– Какви ги дрънкаш, глупачке?! – ядоса се и я зашлеви отново през лицето. – Нямаш и една синина по тялото си!

Голата Октавия падна в краката на Друзила, прегърна ги и заподсмърча.

– Муций ме намаза с балсам и синините изчезнаха – обясни.

– Муций ли? Кога?

– В стаята влязоха и други мъже. Те се сношаваха с мен, след като първите трима приключиха, и също ме биха и ме накараха да се напишкам. Влезе и галицийският роб, и той постъпи с мен като останалите... След това съм загубила съзнание. Сънувах кошмари и обикновени сънища... много странни сънища...

– Като например? – попита Друзила, за да прецени дали глупавата Октавия всъщност не си фантазира само за болка и унижение.

– Някакви много противни мъже ме държаха с главата надолу, после се приближи един с нагорещено до червено желязо и ми го показа. Искаха да ме жигосат по задните части... Полудях и им казах да го направят!

– Болеше ли? '

– Да! Много, много болеше! Почувствах силно изгарянето... но също така усетих как някакви силни щипци ме стискат отвътре и ме карат да се напикавам като фонтан... Крещях... и след това се събудих... Муций беше до мен и ме мажеше с балсам...

– Попита ли го за Ладиса?

– Бях прекалено объркана. Не го попитах...

Друзила освободи краката си от прегръдката на робинята и я ритна надалеч. Бризея се върна и добави още панделки в косата на Друзила, вдигната прилично от двете страни на лицето. После главната робиня сложи голяма, фино изработена огърлица на шията на господарката си.

– Муций каза, че утре ще дойде в двореца да говори с вас – съобщи ѝ Октавия, когато Друзила беше готова да се появи на банкета.

– Моли се на боговете да донесе малко от вълшебния мехлем – заключи Друзила със заплашителен поглед. След това тръгна да се присъедини към брат си.

Дворецът бе осветен от стотици факли.

Отвън още от ранните часове на вечерта прииждаше огромна тълпа. Започна да се стича веднага щом указите, отменящи данъка върху продажбата и прелюбодейството, бяха закрепени на портата след съвета на имперските величия. Копия от тях се разпространяваха сред народа от по-бедните квартали, бяха закрепени и на рострата (голяма платформа за публични речи) от събранието на комисията, 3000-ия парламент на плебеите, както и на портата на Курия Хостилия, камарата на римския сенат.

Насред честванията на Деня на рождеството на слънцето избухна повсеместният ентусиазъм на хилядите човешки същества от всякакви раси, възраст, пол и статус, които се радваха на радикалните промени, превърнати от най-популярния римски император в закон за благото на народа му и славата на империята.

От седемте триумфа на Юлий Цезар преди осемдесет години римляните не се бяха чувствали толкова сплотени и не бяха изпитвали такава гордост от върховния си лидер, когото избраха, та да унищожи нелицеприятната партизанщина между патриции и плебеи и да отключи най-добрите качества на целия народ, за да изпълни предопределената му от боговете съдба.

Музиканти, танцьори, акробати и актьори се смесиха с тълпата, за да я развличат и веселят. Търговци продаваха вино и храна без данък върху продажбата. Нестихващите възгласи "Цезар! Цезар!" продължиха няколко часа и достигнаха връхната си точка, когато императорът се появи на терасата на третия етаж на двореца в своята величествена, извезана със злато и покрита със скъпоценни камъни пурпурна тога, със златния си лавров венец и размахал своя императорски скиптър.

На няколко стъпки от Калигула и вляво от него Друзила, Агрипинила и Лесбия стояха начело на група от около шейсет видни матрони – съпруги, роднини или конкубини на патриции и видни граждани, поканени на банкета. Жените носеха най-разкошните си бижута, най-скъпите и ярки дрехи и си бяха направили сложни прически. От другата му страна около стотина мъже станаха свидетели на публичната поява на Калигула, всичките в бели, червени или пурпурни тоги, защото това бяха единствените цветове, разрешени от официалния етикет за мъжко облекло.

На първата редица сред мъжете Друзила забеляза Ирод Агрипа – и неин много добър приятел, не само на брат ѝ, чичо Клавдий и Макрон. В тази тога верилис Макрон изглеждаше по-хубав от обикновено, но тя забеляза косматите му ръце и си представи с известно отвращение обилната черна растителност, която сигурно покриваше цялото му тяло.

– Аве, Друзила, сестро на цезаря! – изрече лукав женски глас зад нея. Друзила се обърна и се намръщи. Усмихваше ѝ се дребничка брюнетка на около двадесет и пет години в елегантна зелена туника, но Друзила не си спомняше някога да я е виждала.

– Аз съм Ения Сабина, новата съпруга на Макрон – представи се жената.

– О, Ения... – отвърна Друзила, прикривайки изненадата си. Не знаеше, че Макрон пак се е оженил, и то толкова скоро след като предишната му съпруга почина при раждане. Озадачена от значението на появата на Ения на банкета, Друзила я изгледа хладно, след това се обърна към Агрипинила, която даваше някакви тайни знаци на Евтикий, главния колесничар на Зеления полк на Калигула, красив младеж, застанал в третата редица сред мъжете.

– Да не би да залагаш за следващото му надбягване? – попита Друзила по-малката си сестра, само и само да каже нещо и да лиши Ения от вниманието си.

– Да, обзалагам се, че тази вечер ще поемеш два кура в задника си! – сопна ѝ се Агрипинила, която обичаше да говори вулгарно като продавач на бира.

– Хайде, сестро, целуни ми задника и ще спечелиш! – отвърна ѝ Друзила през зъби.

– Хей, ще спрете ли да се лаете като две тъпи кучки? – намеси се Лесбия, раздразнена от нахалството на сестрите си.

Агрипинила сви рамене. Друзила отново възвърна спокойствието си. Ения се върна при другите дами. Лесбия хвърли поглед към Апелий, най-прочутия млад актьор, който с нежност я наблюдаваше от мъжката група.

Докато Калигула се радваше на овациите на римския народ съвсем сам, мъжете и жените от неговото обкръжение стояха почтително няколко крачки назад. Той се показа около пет-шест пъти на балкона, вдигаше ръце към небето и призоваваше богинята Фортуна да помогне на бедните, сакатите и бездомните. След това сестрите му и най-близките му приятели тръгнаха обратно с него, осветени от горящите факли, но преди това помахаха на тълпата долу.

От градината на големия, ала оскъдно обзаведен дворец, който крал Тюдор от Британия бе взел под наем на Тухления хълм извън помериума, но с изглед към Палатинския хълм и императорския палат, кралят и осемнайсетгодишната му дъщеря Ладиса наблюдаваха в далечината ликуващата тълпа и светлините на факлите около императорския палат.

Няколко бритски барони от кралския съвет на Тюдор, Кардикса и Аркана, и десетина телохранители, застанали от двете страни на краля, изразиха радостта си със силни възгласи на родния си келтски език и размахаха факли заедно с насъбралото се множество, което бе заляло всички хълмове и квартали на Рим и дори Тухления хълм около стените на двореца на Тюдор.

Кардикса извика, че императорът е там, заобиколен от факлите на третия етаж на палата. Но от около километър и половина разстояние не беше лесно да различиш отделните хора. От възгласите и овациите на тълпата те предположиха, че най-силният човек на земята отвръща на народната еуфория от предстоящия брак с Ладиса.

– Виж, дъще, каква империя сложих в краката ти! – възкликна Тюдор почти разплакан от гордост, че е създал всички условия дъщеря му да стане римска императрица.

Ладиса леко се усмихна.

– Видях императора само веднъж на игрите, когато сложи лавров венец на главата ми.

– О, Лейди... – обади се Аркана. – Той е толкова красив млад мъж!

Тюдор погали дъщеря си по главата.

– А не ти ли прати днес писмо с красив годежен пръстен и умопомрачителна огърлица, която така гордо носиш тази вечер?

Лейди поглади пръстена с рубин и фино изработената огърлица със същите камъни.

– Наистина са прекрасни, но аз все още не го познавам – отвърна Ладиса с въздишка, като си мислеше за Инцитатус и си задаваше хиляди въпроси за случилото се с нея предната нощ в таверната.

– О, Лейди, Лейди... – въздъхна Тюдор. – Калигула обича конете дори повече от нас, бритите. Не знаеш ли, че той притежава най-добрите жребци в империята след нашия Златен чар? И че настоях да се включи клауза, с която ти се позволява да яздиш на официални състезания в Циркус Максимус поне веднъж месечно?

– Много мило от твоя страна, татко.

– Освен това той има брилянтен ум, дъще – добави Тюдор. – Никога не съм си имал работа с толкова интелигентен човек. Визията му за цивилизацията го кара да прави такива отстъпки на нашето кралство и на бритския народ, че от тях ще жънем плодове векове напред.

– Не съм сигурна, че един търговски договор с римляните във всички случаи ни носи предимства – каза Ладиса, малко скептична към оптимизма на баща си.

– Търговският договор е нищо! Ти си всичко! – изрева Тюдор. – Заради теб целият велик остров Британия ще стане част от империята! Всички ние ще живеем охолно като римски граждани в Pax Romana! И ти, дъще, ти ще бъдеш почитана от нашия народ като първата императрица на Рим, родена бритка! Твоят син ще стане единствен император! О, Рим! Рим! Превзех те!

Бароните и останалите свита започнаха да възхваляват краля, който вдигна ръце към небето, както прави всеки владетел при победа. Лейди беше облечена в дълга вълнена туника, русата ѝ коса бе прибрана със златна кордела и се спускаше назад чак до кръста ѝ. Принцесата потупа баща си по рамото с нежна усмивка. Той я прегърна. След това бароните я наобиколиха, коленичиха и целунаха ръцете ѝ, като се заклеха във вярност към нея и декларираха вечно подчинение.

Слугите донесоха халби с бира и всички вдигнаха наздравица за бляскавото бъдеще на Лейди. Тя отпи малко, след това се отстрани от тях и се замисли за истинското значение на женитбата си. Баща ѝ стовари тежко бреме върху плещите ѝ, като внезапно обеща ръката ѝ на Калигула, без да иска разрешението ѝ. Очевидно по време на преговорите по договора императорът е изразил възхищението си от ездаческите ѝ умения и ярката ѝ личност. Попитал е за детството ѝ, образованието и мечтите ѝ.

– Подготвям я да ме наследи на трона на Британия – казал Тюдор, доста впечатлен от степента на интереса, който Калигула проявявал към дъщеря му.

– Имате ли вече някакви планове за кого да я омъжите? – попитал господарят на Рим.

– Не още. Искам да се омъжи за римски патриций, за да заздрави връзките ни с империята – отвърнал Тюдор.

– О! Какво ще кажете за мен? – поинтересувал се Калигула, развълнуван като ученик.

– Вие? Не е ли по-добре да обмислите?...

– Аз не обмислям, Тюдор. Аз питам и искам ръката на дъщеря ви. И ако искате този договор да пребъде, най-добре кажете "да" веднага! – възкликнал младият император.

Това ѝ разказа баща ѝ, когато се върна от преговорите. Беше на върха на щастието. Възможността да стане тъст на най-силния човек в историята – а той гледаше на Калигула като на точно такъв! – подхранваше егото му до точката на пръсване. Ладиса се опита да поиска малко време да си помисли по въпроса, но баща ѝ вече беше уточнил подробностите на брачния договор, зестрата ѝ и реда за унаследяване на престола. Документът беше подписан и носеше печат S.P.Q.R. (Senatus Populusque Romanus – Сенатът и народът на Рим), който Калигула по силата на своята безусловна власт имаше право да слага с династичния си пръстен. Вече нямаше как да откаже.

За да подготви дъщеря си за женитбата, Тюдор нае високо квалифицираната учителка по история Ювения Мароция, римлянка с мек глас, която помагаше на Лейди да научи многобройните разклонения на Юлиевото родословно дърво, военните победи, постиженията и провалите. На следващия ден Ювения отиде в Аполоновата библиотека, построена от Тиберий в достъпната за обществото част на императорския палат, и се върна в двореца с двайсет книги от монументалната "История на Рим" на Ливий, основен текст за обучение на римските младежи. Докато Ювения обръщаше внимание на принцесата върху гладката наситеност на Ливиевата проза, Лейди не можеше да се примири със сериозността на прочутия историк – протеже на Август, чиито опити да наложи собствените си семейни ценности на римляните тя смяташе за доста странни, като се имаха предвид развратните подвизи на дъщеря му Юлия, бабата на Калигула. Тя имала цели тълпи любовници и дори се сношавала с тях на публични места, по стъпалата на Сената например, само и само да покаже незачитането на отвратителния сексуален морал на баща ѝ, който гневял и повечето граждани на Рим.

Ладиса предпочиташе "Енеида" на Вергилий, очарователната епическа поема, която проследяваше произхода на римляните чак до героя от Троянската война Еней, роден от богинята Венера след кратка любовна авантюра с баща му Анхис, неземно красив цар, който развъждал бикове в околностите на Троя.

– Венера същата богиня ли е, която гърците наричат Афродита? – попита Лейди наставницата си, която ѝ четеше поемата.

– Да, точно така. Тя е родена от пяната на Средиземно море и била изхвърлена на брега на гръцкия остров Кипър в прочутата мидена черупка. Спомняте ли си?

– Разбира се. Тя е била най-красивата от всички богини.

– И все още е, Ладиса. Боговете и богините от Олимп са безсмъртни. Венера живее в умовете на всички ни.

– А нима Анхис е правил любов с нея само наум? – попита Ладиса с иронична усмивка.

– В никакъв случай. Когато Венера се влюби, тя се материализира и е много страстна. Обича силните прегръдки и всички лъстиви разточителства.

Ладиса научи, че благодарение на подкрепата на божествената си майка Еней се спасил от разрушаването на града след случката с Троянския кон и заминал за Лациум (където по-късно е построен Рим) с десетина верни троянски воини и със седемгодишния си син Юлий. След смъртта на Еней Юлий станал цар на Лациум и основател на Юлиевия род, голям семеен клан, който се подчинява изключително и само на един патер фамилиас, главата или бащата (pater на латински) на рода. Когато той умирал, най-големият му син или друг мъжки наследник, подходящ да продължи рода, наследявал предишния pater familias според волята на починалия.

Още няколко рода, като Фабиите, Корнелиите, Валериите и Клавдиите, изкопирали Юлиевия модел. Според Ювения те се наричали "патриции" заради неоспоримия авторитет на бащата (pater) и изиграли фундаментална роля в римската политическа история, чийто връх е издигането до абсолютната власт на Юлий Цезар, който след кървава гражданска война бил избран за диктатор. После, след убийството му, младият му наследник Цезар Октавиан разбил врага си Марк Антоний и управлявал империята повече от четиридесет години под името Август. Той въвел римляните в златната ера на мир и просперитет – Pax Romana – и основал Юлиевата императорска династия, сега представлявана от Калигула.

– Защо патер фамилиас не са позволявали на дъщерите си да ги наследяват? Да не би жените да се смятат за прекалено слаби да се справят с властта? – попита Лейди, сравнявайки римската родова система с бритската, в която жените ставаха дори вождове на племената си, ако имаха съответните качества.

– Римските жени са корави, повярвай ми – отвърна Ювения. – Но предпочитат да манипулират мъжете задкулисно, а не да ги предизвикват на опасната арена на войната и коварното поле на Сената.

Докато изучаваше с Ювения историята и обичаите на римския народ, Лейди осъзна, че като римска съпруга трябва да се подчини на потестас (властта) на своя съпруг, което означаваше пълно подчинение и уважение. Той можеше да я накаже и дори да се разведе с нея само с едно писмо, без да му се задават повече въпроси. Физическите наказания за щастие бяха рядкост, особено когато семейството на съпругата е сред силните на деня. И разбира се, нейният съпруг имаше правото да я принуди да правят секс когато и както си пожелае.

За Ладиса тази перспектива изглеждаше доста неприемлива. Случилото се с Инцитатус правеше неизбежния секс с мъж особено неприятен. На зазоряване тя лично язди жребеца си до конюшните на Тухления хълм, където конярите на баща ѝ държаха расовите бритски коне. Това място беше под нивото на новия ѝ любимец. Но тя трябваше да скрие принадлежностите, а и нямаше как да построят специално за него нова ясла, където можеха да се срещат насаме и да правят любов. Тя дълго го прегръща и целува и го помоли да ѝ има доверие. Щеше да построи или да му купи нови конюшни близо до Палатинския хълм, дори може би да му посвети малък храм, тайно място за боготворене, предназначено изключително за култа към него, на който тя му обеща да бъде единствена отдадена жрица.

Но търсенето на подходящо място в рамките на паомериума трябваше да бъде поверено на лицензиран агент, а Лейди не можеше да се свърже с такъв лично. По-късно много хора можеха да я разпознаят като императорската съпруга. Прекалено голям беше залогът за Британия. Трябваше да намери доверен човек извън антуража на баща си, който да бъде неин посредник при покупката на храма и да обслужва всекидневно расовия кон както той заслужава. Но на кого можеше да се довери, че ще пази в тайна любовта ѝ към Инцитатус? Кой в Рим би бил толкова неподкупен, че да устои на изкушението да продаде тайната ѝ или да се похвали с нея?

По обратния път от конюшните на баща си Ладиса си помисли първо за Ювения, учителката ѝ по римска история. Младоликата жена на около трийсетина години, спокойна и несъдеща никого, с широки разбирания за женската еманципация, произхождаше от добро плебейско семейство и бе омъжена за Марк Виниций, центурион на славния XIII легион под командването на генерал Галба на северната граница.

Лейди изпрати до дома на Ювения бележка, но в Деня на слънчевото рождество учителката ѝ бе заминала извън града при свои роднини. Не можеше да направи нищо друго, освен да чака приближаващия ден, да гледа как тълпата полудява по нейния годеник и да мисли. Ще може ли да държи любимия си жребец достатъчно близо до себе си и да го вижда всеки ден или нощ, да усеща поразителната му аура да обгръща сърцето ѝ, а великолепната му сила да изпълва тялото ѝ? Дали би могла да опази такава тайна от най-силния човек на земята? Какво ли би направил, ако разбере за чувствата ѝ към Инцитатус? Дали ще ѝ наложи физическо наказание? Според римските закони имаше право да я изгони, дори да нареди да я екзекутират... Как ли биха пострадали народът ѝ и дяла Британия, ако изобличат публично тайната ѝ? Ами онова копеле Муций Регулат? Дали няма да се раздрънка за случилото се в конюшните на таверната? Не, не би посмял... Аркана и Кардикса не помнят какво им се е случило, след като са били упоени от гръцките курви на Муций, но могат да свидетелстват, че в цялата работа е участвал наркотик. И ако Муций се опита да я изнудва, ще го обвини, че е дрогирал и нея. Но пък перспективата за процес беше доста обезпокоителна. Засега обаче нямаше нищо нередно в това, че е купила състезателен кон и че се грижи добре за него. Мушна ръка в джоба на вълнената си туника, извади писмото на Калигула и препрочете пасажа, отнасящ се за страстта ѝ към конете.

"Не усети ли, моя красива Лейди, как сърцето ми блъскаше в гърдите, когато поставих лавровия венец върху прекрасната ти глава след удивителната ти победа на игрите? Бих ли могъл някога да забравя как все още бе задъхана и потна след великолепната си езда? О, това много ми хареса! Хареса ми силата, с която стискаше жребеца между краката си и го яздеше като келтска богиня по небесата над Рим! Все още потръпвам, знаеш ли?"

Е, помисли си Ладиса, римският император стреля право в целта. Ще позволи ли и на нея да заяви желанията си? Дали ще се осмели да му каже? Би ли се примирил, че от тук нататък жена му може да "потръпва" само от кон? Ако наистина я вижда като келтска богиня, може би има шанс да приеме за богинята това, което не би приел за съпругата. Кой знае? Римляните са странни, казаха ѝ го още първия път, когато посети Вечния град. А Калигула със сигурност беше странен мъж, макар и толкова красив и чувствителен...

Към полунощ официалният банкет беше в разгара си.

Повече от час след появата си на терасата Калигула, Друзила, семейството им и около петстотин гости не помръднаха от обозначените за тях места, излягаха се върху плюшените дивани за хранене, подредени по подобен начин и в трите свързани с вградени в стените арки трапезарии. В началото се произнесоха множество официални речи – доста отегчителни, в интерес на истината, въпреки че всеки се бе опитал да включи малко хумор и да не се разпростира надълго и нашироко. В тях се възвеличаваха постиженията на съвета и личният успех на императора. След това, докато гостите похапваха от богатите разнообразни ордьоври и пийваха леки коктейли от вино и плодове, група гръцки мимове представи кратки митични притчи в чест на боговете под акомпанимент на музиканти.

Калигула и Друзила се наслаждаваха на празненството в лектус медиус, огромен диван, поставен близо до средната стена в по-голямата от трапезариите, в центъра на ансамбъл от кушетки, подредени от двете страни на помещението покрай стените. В същата зала Ирод Агрипа и две от конкубините му развличаха Калигула, Друзила и висшестоящите сенатори с жизнерадостни разговори, смешки и компетентни мнения по политически въпроси. Макрон и съпругата му Ения се бяха настанили в лектус медиус във втората трапезария, в която бяха държавните чиновници и личните гости. Агрипинила и Лесбия заедно Евтикий и Апелий се забавляваха, като похапваха и си разказваха пикантни истории на диваните в третата трапезария сред по-млади приятели.

Официалната част от банкета достигна кулминацията си с поредица от тостове за успеха на програмата на императора. След това музикантите и танцьорите започнаха със своите представления, а робите сервираха основните ястия: риба и стриди, помпейски гарум (рибен сос), студени меса, богати салати, ядки и пайове от бъбреци, телешки медальон, печени агнешки крачета, яйца от пъдпъдъци, мариновани тестиси от носорог и други екзотични деликатеси. Робите наливаха хиоско вино, бира и твърд алкохол в потирите на гостите, които бързо ги изпразваха.

Друзила се опита да отложи сближаването си с Макрон, за което бе помолена, като забавляваше брат си с интригуващи истории за личния му Зелен конен ескадрон, препоръчваше какво да се направи с някои от конете, за да победят съперниците от Синия, Белия и Пурпурния ескадрон.

– Много интересно, сестро – прекъсна я Калигула. – Защо не го разкажеш и на Макрон?

– Не трябва ли той да дойде тук при нас? – попита Друзила, опитвайки се да шикалкави.

– Не, нека те заведа при него – каза Калигула, изправи се и помогна на сестра си да стъпи на пода. И двамата махнаха на останалите, като така им дадоха знак, че вече могат да се движат и да си сменят местата, да се комбинират както си пожелаят.

При влизането си във втората трапезария императорът и Друзила бяха поздравени с тостове и възгласи. Две голи до кръста танцьорки игриво потриха гърдите си в тялото на Калигула. Сред аплодисментите и веселяшкото насърчение от Макрон и Ения Калигула сграбчи зърната на момичетата и ги стисна, докато и двете не коленичиха. Прегърнаха краката му и се опитаха да проврат глави под тогата му.

– Не го правете, момичета – предупреди ги Калигула. – Императорската змия може да ви прегризе главите... и да се промуши във вас!

Всички се засмяха. Друзила взе една чепка грозде и се приближи към Макрон. Той лежеше по корем на лектус медиус между Ения и едно хубаво, полегнало на една страна момче в къс гръцки хитон, неуспяващ да прикрие малкия му пенис, около който все още не се виждаше окосмяване.

– Кой е прекрасният момък, Макрон? – попита изкусително Друзила, седна на дивана и започна да бели едно гроздово зърно.

– Това е Тисиос, син на коринтски актьор, мой приятел – отвърна Макрон и погали русите къдрици на момчето.

– Уча танци в школата на Манест – заяви гордо момчето. – Вие танцьорка ли сте!

– Понякога – кимна Друзила. Калигула се приближи и щипна Тисиос по бузата, след това направи същото и с Ения.

– Защо не си ми казал за гръцките си съкровища, Макрон – попита Калигула, като се направи на обиден от липсата на такт на Макрон и се преструваше, че не знае коя е Ения.

– Признавам, че крих от вас момчето, цезаре – отвърна Макрон с палава усмивка. – Но дамата, която ти прилича на гъркиня, изобщо не е. Това е моята съпруга Ения Сабина.

– Охоо... – възкликна Калигула с престорена изненада. – Наистина ли сте съпруга на това чудовище?

– Да, цезаре – отговори Ения. – Но на вашия началник-щаб не му остава никакво време да се държи неприлично.

Калигула се качи на леглото и легна близо до Ения, като разсеяно постави лявата си ръка на ханша ѝ.

– Ще му дам отпуск – прошепна той в ухото на Ения. – При условие че ми кажеш какви неприлични неща ще ти направи.

Тя се усмихна. Беше засрамена и не знаеше как да отговори. Опита се да се изправи, но Калигула здраво я притискаше с ръка, не ѝ позволяваше да стане и му се струваше, че тя откликва с удоволствие на натиска от дланта му.

Друзила потърка обеленото гроздово зърно по устните на Макрон. Той я погледна озадачен, след това облиза зърното.

Тисиос откъсна няколко зърна от чепката на Друзила и започна да ги бели. Тя побърза да легне между Макрон и момчето. Докато те тримата си играеха с гроздето, Калигула пъхна ръка под тройната зелена туника на Ения.

– Какви ли неприлични неща да предложа на Мак да ти направи? – попита я той с чувствен нисък глас, докато ръката му си проправяше път към задните ѝ части и се заиграваше с препаската ѝ.

– Не знам – промърмори тя, още по-засрамена, тъй като върховете на опитните му пръсти притиснаха плата на долната и дреха и започнаха да се въртят в кръг и да изпращат горещи вълни от петите до главата ѝ, от което я побиха тръпки.

– Разбира се, че знаеш... – настоя Калигула и премести ръката си под туниката ѝ, разхлаби препаската и започна да си играе с мекия черен мъх по гръбнака ѝ и да гали малкия ѝ заоблен задник, покрит със същия копринен мъх. – Сабинянките не могат да устоят на прастарото си влечение към непознати – каза той, като имаше предвид легендата за похищението на сабинянките (днес погрешно наричано "поругаването на сабинянките"). Намекваше за момичетата, отнесени от римляни по време на празненство, организирано от първия римски цар Ромул малко след основаването на града.

– Вие не сте непознат, цезаре – прошепна Ения в ухото му.

– Напротив, красавице – отвърна Калигула, докато пръстите му разтваряха хубавите бузи на седалището и подръпваха гъстите твърди косми в цепката. – Никога преди това не съм те виждал.

Ения наведе глава. Опита се да потисне възбудата си, но той проникваше в центъра на най-чувствителното ѝ място и тя усети, че се подмокря неприлично много.

– Моля ви, цезаре... Хората ни гледат.

Калигула вдигна брадичката ѝ и я накара да се огледа. Всички гости бяха погълнати от храната, питиетата, разговорите и игрите с различни жени – конкубини, танцьорки, любовници, съпруги, – целуваха се и се опипваха, не мислеха за нищо друго, освен да се задоволят един друг.

– Никой не ни гледа, скъпа моя. А дори да е така, не искаш ли другите да знаят, че цезарят е оценил прелестите ти? – не се предаваше прелъстителят и галеше влажните ѝ срамни устни.

Тя задиша учестено. Сви крака, за да избегне набезите на пръстите му, но постигна тъкмо обратния ефект. Показалецът и средният му пръст съвсем лесно стигнаха изотзад подгизналото ѝ съкровище, палецът му продължи да си играе с месестия отвор под препаската ѝ.

Какво ли би могла да направи, за да го спре? Обърна глава към Макрон. Той флиртуваше с Друзила, която бе разтворила туниката си и търкаше лицето на Тисиос в гърдите си.

Ения докосна съпруга си по рамото.

– Макрон... – повика го. Той я чу, но не се обърна, а започна да изстисква с пръсти грозде върху гърдите на Друзила и примамваше момчето да ближе сока и да яде обелките, които поставяше на зърната на императорската сестра. Ения не виждаше откъде може да получи помощ и зарови лице в ръцете си.

Междувременно Калигула тайно бе отворил малката кутийка, която получи като подарък за Рождеството на слънцето от Ирод Агрипа след разговора им в перистилиума. В нея имаше две дузини малки живи буболечки от рядък вид, наричан Cantharis iberiana (днес познат като "испанска муха"), чиито секрети и малки ухапвания били много силен афродизиак, каза Агрипа на Калигула.

Ения си хапеше ръцете и се опитваше да запази хладнокръвие, а неговите пръсти се движеха в нея.

– Дали да не вдигна туниката, за да могат всички да видят какъв хубав малък задник имаш и каква прекрасна растителност има по него? – попита я той с палав снишен глас.

– Не, цезаре, моля ви... Макрон няма да ми го прости.

– Тогава се отпусни, ясно?

– Не мога – отвърна тя на инат, без да го поглежда. Но усети, че пръстите му излизат от гениталиите ѝ и ръката му тръгва да се измъква изпод туниката ѝ. Въздъхна и отпусна стегнатите мускули на гърба си, без да знае, че Калигула е пъхнал мокрите си пръсти в кутийката и ги е извадил заедно с пет-шест малки буболечки, полепнали по тях. Бързо върна обратно ръката си между бедрата ѝ ѝ вкара пръстите си заедно с мушичките дълбоко във вагината ѝ. Започна да ги върти, за да е сигурен, че малките, но жизнени кантариди ще стигат до най-далечния край на любовния ѝ орган.

Ения отначало не почувства насекомите да пълзят в нея и се обърна към Калигула с умоляващ поглед.

– Какво искате от мен, цезаре?

Той се усмихна, извади ръката си и се отпусна по гръб, обърнал лице към нея.

– Искам да ме целунеш.

Докато обмисляше молбата му, изведнъж усети някакъв гъдел да се надига в нея. И тъй като ѝ бе неудобно да се почеше, започна да притиска обраслия си венерин хълм към възглавницата под нея. Но колкото повече извиваше бедра, толкова по-нетърпим ставаше гъделът и предизвикваше у нея внезапен прилив на страст. Тя простена. Калигула забеляза колко е засрамена и бавно придърпа главата ѝ напред. Устните ѝ докоснаха неговите и двамата потънаха в прекрасна целувка, в която започнаха трескаво да си разменят невъзможна за потискане чувственост, а възбуждащите секрети и ухапвания на кантаридите направо подпалиха утробата ѝ. Коремът ѝ се гърчеше и дори похлопваше срещу възглавницата.

– Чувствам се толкова странно... – простена тя, докато го целуваше. – Все едно стотици пчели се въртят из тялото ми и там долу, където ме докосвахте преди.

– Това е любов, мила. Просто прилив на любов – каза Калигула, пъхна дясната си ръка под нея и се пресегна към феноменално буйното окосмяване по пубиса ѝ, потри го с отворена длан, като се наслаждаваше на гъдела, който предизвикваха космите ѝ по пръстите му.

Ения поклати глава задъхана.

– Не може да е любов, цезаре. Този прилив не идва от сърцето ми, а от утробата.

– Те не са толкова далеч едно от друго – отвърна той.

Тя се вгледа в него, разкъсвана от непоносимото желание да прави секс с него веднага и от ужаса всички да я видят как губи контрол. Калигула не ѝ даваше избор. Продължаваше да търка пръстите си по и около втвърдения ѝ клитор, след това ги мушна в нея, като знаеше, че дребните мушички вече се движат в най-големите дълбини на плътта ѝ.

Като почувства, че е много близо до върха, тя пак се обърна към съпруга си и го потупа по рамото.

– Макрон, моля те... Погледни ме!

Той едва се извърна към нея и я погледна с ъгълчето на окото си. Тя все още беше в зелената си туника от три пласта и ръката на Калигула бе нейде под корема ѝ.

– Какво има, Ения?

– Цезарят ме опипва между краката... точно в момента.

– Добре...Жените за това са създадени.

– Чувствам се неспокойна... Кара ме да треперя.

– Гордей се с това, жено. Цезарят е бог – завърши Макрон и върна вниманието си пак към Друзила. Издърпа я от голите слабини на Тисиос и насила я целуна по устата.

Разгневена от безразличието на съпруга си и опустошена от огъня, горящ в нея, Ения се обърна към Калигула и потърси устата му, за да го целуне. Намери я топла и откликваща, точно както очакваше от младия и красив император. Тя протегна към него таза си и го помоли да гали по-силно и по-бързо клитора ѝ. След това разтвори крака. Той вкара в нея четири пръста и докато тя се притискаше в него, усети нейните вибрации и прилива на любовни сокове.

– Моля ви, цезаре... Нека отидем някъде другаде.

Той я прегърна, претърколи се с нея към края на лектус медиус и я повлече зад завесата. Залитайки, двамата поеха по коридора, бягаха, после спираха, за да се целуват и хапят. Въпреки че бе на високи токчета, Ения беше повече от една глава по-ниска от него, но слаба и с пропорционално телосложение. Разкъсаха си дрехите, задъхано се целуваха, докато той не я бутна в тайния си личен кубикулум (спалня) и вече гола – на леглото.

Калигула заключи вратата и я погледна.

Ения се гърчеше като агонизиращ питон, нападнат от изгладнели термити. Крещеше името му, искаше го, отчаяно се мяташе към границата на физическата и емоционалната си издръжливост.

И той я желаеше колкото тя него, но искаше първо да се наслади на тънкото ѝ тяло, на кадифената мекота на средиземноморската ѝ кожа, на опияняващата ѝ миризма и на устата ѝ. След това зарови лице в косматите ѝ подмишници, заигра се с малките ѝ гърди, хапеше зърната им, вдъхна аромата на вулвата ѝ, като пъхна език в нея и засмука листенцата на червеното ѝ цвете, лижеше и смучеше най-чувствителната ѝ точка, преобърна я сигурно сто пъти, докато тя стенеше все по-силно, неспособна да различи ужилванията на мухите, които пълзяха в нея, от спазмите на надигащия се оргазъм. Чакаше като ранена сърничка, улучена от стрела на жесток ловец, обичаше своя цезар, сякаш бе родена специално за него и бе готова да умре за него.

Той хвана еректиралия си пенис с две ръце, тя отвори уста и го пое целия с наслада и възхита. Пускаше скиптъра на неговата власт дълбоко в гърлото си, отваряше дихателния си канал, за да го обгърне по цялата му дължина, галеше умело с дъха си главичката му, като дишаше през носа, гледаше го и въртеше големите си черни очи, за да изрази удоволствието си. Той я държеше за разрошената лъскава тъмна коса и го вкарваше докрай в пулсиращото ѝ гърло. Без да вади члена си от устата ѝ, завъртя така дребното ѝ тяло, че постави разтворените ѝ крака на двете си рамене, раздалечи бузите на седалището ѝ и сетивата му се изпълниха с гледката на обраслите ѝ слабини. Разтвори мократа ѝ розета, потри лице в нея и започна да хапе и смуче наоколо.

Тласъците на нарастващата ѝ възбуда, трескави и силни, не можеха да потушат пламъка, който се разгаряше в корема ѝ и пръскаше вълни по цялото ѝ тяло. Тя се изтръгна от хватката му и се свлече долу, легна по гръб, вдигна таз и страстно сключи крака около гърдите му, като потриваше отворената си вулва в члена му.

– Вземи ме, цезаре! Аз ти принадлежа! – простена и замята глава нетърпелива да стигне до края.

Той я целуна по устата. Ения се притисна към него, обви го с ръце и крака, езиците им се сплетоха и усетиха у другия безпогрешно вкуса на страстта. Той се спря, като проникна дълбоко в нея и леко завъртя бедра, докато усети леко гъделичкане по главичката си. Очакваше пронизително ужилване, но почувства само галеща възбуда, многобройни бързи леки убождания, които го потопиха в интимността на съпреживяването с отдадената Сабина, която го целуваше и му се предлагаше без никакви задръжки, и тя пропита от същото емоционално привличане.

Възможно ли беше афродизиакът, за който той си мислеше, че само усилва физическата стимулация, да има такова превратно действие и върху сърцето и ума му? Дали тези малки иберийски буболечки бяха отговорни за сливането на целите им същества в една сплав, сякаш изработена в леярната на самата Венера, божествената магьосница на любовта?

Вплетени един в друг, Ения и Калигула усещаха с всеки тласък как сетивата им се разтрисат все по-неконтролируемо, устремени към върха на оргазма. Тя влезе в чувствена спирала, започнала с тръпки по кожата и, разпростряла се с невероятна сила и към утробата ѝ и последвана от освобождаваща експлозия, тръгнала от долната част на корема ѝ, завладяла цялото ѝ тяло и разбила мозъка ѝ на парчета. После вълната се върна обратно и избухваше отново и отново. Секретите на афродизиака предизвикаха у него поредица от сухи оргазми, мощни като последвалата еякулация, която му достави чувство за съвършена удовлетвореност, но не свалиха ерекцията му и той продължаваше да я блъска с всичка сила.

Малките мушички в нея бяха смачкани най-накрая от трескавото триене на двамата любовници, което и двамата жадуваха, когато достигаха до кулминацията и жаждаха още страст и силни емоции или когато се давеха в потоци от сперма, излели се от последния му мокър оргазъм (каквито по принцип бяха неговите), и които ѝ позволиха да се наслади на цялостното отдаване на душата му.

Заспаха вкопчени един в друг, когато първите цветни лъчи на зората се процедиха от небето и проникнаха в кубикулума, но дълго преди робините да тръгнат по коридорите на императорския дворец.