Лейди КАЛИГУЛА

32.

Цялото имение бе светнало от запалените факли – по пътеките, над фонтаните и езерцата, около скулптурите, на главната порта, на входовете на двете резиденции и около вратите на петте къщи за гости. Многобройни групички от елегантни мъже и жени весело разговаряха и се смееха в градината, докато музикантите изпълняваха популярни мелодии, а слугите сервираха вкусни предястия.

Ения и Лесбия предложиха на някои от гостите да се присъединят към събирането на Ладиса, а Месалина и Ламита приканваха по-зрелите към резиденцията на Калигула, за да гледат така наречения от тях "специален танц", без да споменават, че той ще бъде изпълнен от прочутата Саломе, чието пристигане в имението все още бе добре пазена тайна. В двете зали за празненства обаче не бе останало почти никакво свободно място и гостите, които не успяваха да се настанят в тях на някои от лектусите, се трупаха на входовете или чакаха в съседните стаи.

– Защо не ми позволиш да те придружа, домина, и да седна зад теб тази вечер като твоя вярна робиня? – попита Бризея, докато оправяше за последно грима и прическата на Друзила.

– Искаш да видиш танца със седемте воала, нали?

– Да... Чувала съм, че е най-невероятният танц, който някога светът е виждал.

– Добре, Бризея. Ще направя изключение само за този специален случай, но не искам да ревнуваш, ако флиртувам с някой, който ми харесва.

– Не се тревожете, ваше височество. Ако почувствам, че ревнувам, веднага ще си тръгна – обеща гордата галска робиня.

– Е, аз ти позволявам да си мила с мъжете, но ако някой започне да те задява, трябва да му кажеш, че си робиня, ясно ли е?

– Разбира се, домина. Но тази вечер няма да има мъже, които да разпалват фантазиите ми.

Докато през главната порта преминаваха последните гости, дошли от близките вили или от странноприемницата долу в селцето, Публий Сертик остави задълженията си и се приближи към Месалина в градината, след като един от скаутите му пошушна, че тя е там.

– Виждала ли си някога Пещерата на пъстрите водопади? – попита той ослепителната Валериевата принцеса, след като ѝ се представи набързо. Стори му се, че и тя го харесва колкото и той нея.

– Не, къде се намира?

– Близо до езерото под имението.

– Да не би да ми предлагаш да ми я покажеш?

– Да. В нощите преди пролетното равноденствие ефектът е направо омагьосващ.

– Добре... Как ти беше името?

– Публий Сертик... Знаеш ли какво, Миси. Ще те чакам точно тук след танцовото изпълнение.

– Няма ли да гледаш Саломе?

– Боя се, че не. Дежурен съм, докато всички гости влязат – отвърна той тъжно, което развълнува Месалина.

– Ще дойда веднага щом хвърли и седмия воал – обеща тя и целуна набързо младия мъж.

Муций премина през охраната, когато Месалина се отдалечаваше от хубавия скаут. Въпреки дебелото си шкембе и огромната шапка, сводникът се втурна към нея, приближи я отзад и я хвана под ръка.

– Как се чувстваш тази вечер, скъпа? – попита я с щастлива усмивка, на която тя отвърна с хладен поглед.

– Какво си направил с майка ми, мръсен дъртако? – изстреля тя.

– Майка ти?... Не знам нищо за майка ти – отвърна сводникът с обичайното си невинно изражение.

– Лъжец... Една приятелка проститутка ми прати писмо от Атина, в което пише, че Домиция Лепида се чука с клиенти в същия игрален дом, в който прати и мен.

– Миси, Миси... Може да е отишла там сама или с някой покровител – излъга Муций, който всъщност бе уредил престоя на Домиция Лепида в домовете си, но бе обвързан със същата клетва, която даваше на всичките си проститутки, включително и на Месалина.

– Не можеш да говориш за това, нали? – досети се тя и се взря в очите му.

– Разбира се, че не... Но си помисли, на трийсет и пет години, че и на доста повече, жените се нуждаят от толкова секс, колкото и ти. И както много добре знаеш, няма по-добър начин за утоляване на копнежите от работата в място, където идват тълпи от мъже, за да ти дадат това, което искаш, и дори да ти платят, задето си се забавлявала заедно с тях.

Миси притвори очи и поклати глава. Гледаше хитрите му черни очи, които блестяха самоуверено. Наистина вярваше на всяка дума. Но и по същество беше прав, помисли си тя. Нямаше причина да си мисли, че майка ѝ не е развълнувана и щастлива, също като нея, когато бе на същото място.

– Ще се опиташ ли да наемеш и Саломе? – попита тя capкастично и тръгна с него към резиденцията на Калигула.

– Ще съм много доволен, ако мога да даря принцесата от рода на Ирод с малко чувствени изживявания, но никога не съм планирал да наемам когото и да било. Трябва да стане от само себе си и под егидата на Венера.

В залата за празненства на Лейди на гостите бе сервирана вкусна вечеря, а през това време артисти, певци, поети, танцьори и комици се редуваха на сцената, за да ги забавляват. Ения бе предвидила етруските акробати за края на вечерята, към два часа преди полунощ. Лесбия и Бохрус вече лежаха един до друг на лектуса си на последния ред срещу група млади мъже и момичета, сред които Пиралис, която се опитваше да спре Евтикий и Апелий да я разсъблекат още от самото начало.

– Искаш ли да пренасоча вниманието му към някое друго момиче? – попита Ения Ладиса, забелязвайки, че Публикола се приближава към нейния лектус медиус.

– Не, не веднага... Може би по-късно – отвърна Лейди, която обичаше да разговаря с цензора и – защо не? – да се радва на очевидното му желание към нея.

Междувременно в резиденцията на Калигула прочутият танц на Саломе бе предшестван от представление с дресирани маймуни и папагали, които изпълняваха номера под инструкциите на семейство джуджета. През това време слугите ненатрапчиво поставяха бронзови урни на пода. По молба на Саломе вечерята трябваше да бъде сервирана след танца ѝ, но нямаше нищо против коктейлите, арабските опиати и предястията. Когато всяко свободно местенце по лектусите беше заето от развълнуваната и изпълнена с очакване тълпа, Калигула се появи сам през завесите на южната страна в една от най-впечатляващите си бродирани роби. Множеството, както винаги, стана на крака, за да го аплодира.

Сред овации и възгласи Друзила влезе след брат си в една от най-атрактивните си рокли, направени от Петроний. Последваха я Мурахия и Керизия в ярките си африкански костюми, заедно с Хортензий и Умбраций Скавър. Малката процесия мина по дансинга и се отправи към срещуположната страна, изкачи петте мраморни стъпала, водещи към огромния лектус медиус сред коринтските колони. Калигула зае централното място на лектуса между етиопските красавици и братята Скаври. Друзила отиде до един страничен лектус на първия ред, където я посрещнаха Месалина, Тит Квирит, Деми, Муций, Ламита, Калист Примус, който заемаше съседния лектус, и разбира се – Бризея, която се мушна зад своята домина. Бе облечена в проста, но елегантна туника и бе привлекателна както винаги.

Най-накрая се появи Саломе заедно с петима музиканти, облечени в еднакви хитони със златисти ленти. С влизането те засвириха екзотична близкоизточна музика на обои, флейти, барабани, цимбали и тамбури. Слугите загасиха всички факли и маслени лампи в залата. Трима атлетични танцьори, чиито глави, коси и тела бяха изцяло намазани със сребрист крем, а гениталиите им – покрити с малки златни препаски, изскочиха на дансинга, жонглирайки с горящи факли. Подскачаха и танцуваха изкусно, демонстрираха сила и стил. Малко след това излязоха и двама атлетични чернокожи африкански танцьори със същите златни препаски на гениталиите и също започнаха да жонглират с факли под бурните възгласи и аплодисменти, които те след малко укротиха, като дадоха знак за тишина, за да усилят напрежението от появата на самата Саломе.

И тя се появи, съблазнителната красавица от рода на Ирод. Черната ѝ къдрава коса беше пусната диво и свободно, прибрана само от златна панделка, завързана около великолепното ѝ високо чело. Огромните ѝ пронизителни тъмни очи бяха станали още по-красиви с грима в синьо и черно, плътните ѝ устни грееха с червено багрило. Саломе започна да танцува под възбудените погледи на зяпналата публика. Движеше се от входа към лявата и дясната страна на дансинга, измежду музикантите, които свиреха ту в бавно, ту в бързо темпо, сред горящите факли на танцьорите си. Около тялото ѝ се вееха седем големи воала, всеки в различен цвят. Виждаха се само стройните ѝ мургави крака, босите стъпала и гривните на глезените, обсипани със скъпоценни камъни и с малки кръгли звънчета.

Съблазънта на изпълнението ѝ разпали още от самото начало желание у всички. Аплодисментите и възгласите отново бяха укротени от петимата танцьори, които заплашително размахаха факлите си към публиката от двете страни на дансинга. След това бързо взеха шепа ароматен тамян на прах от бронзовите урни и го хвърлиха върху факлите си. Веднага плъзна дим в различни нюанси на синьото. Саломе закачливо разлюля бедра, ръце, длани, стъпала и всяка част от тялото си. Движеше се в съвършена хармония с музиката, много предизвикателно преминаваше покрай голите танцьори. Двайсет и една годишната Саломе свали първия (син воал) и го размаха към тълпата. Танцьорите я наобиколиха, хвърлиха още тамян върху факлите и ги развяха около нея. Когато синият дим бързо се стопи, синият воал също изчезна.

Един по един, всеки път със същия специален ритуал, Саломе свали още четири воала сред факли, изригващи дим в цвета на парчето плат. Накрая остана само с два – ален и златен, които разлюляваше, като движеше добре закръгления си ханш, изпъкналия си задник, тънката талия и прекрасните си гърди. Въпреки, че копринената материя беше съвсем тънка, зърната и триъгълника ѝ се виждаха съвсем слабо и загадъчно, а Саломе продължаваше да танцува като богиня.

Самата тя беше впечатляваща и съблазнителна като танца си. Най-поразителното ѝ качество беше талантът ѝ. Той вибрираше с всяка част на тялото, която тя искаше да покаже на публиката, независимо от другите части, с различен интензитет и скорост. Полувидимите потрепвания и еротичните пулсации на ханша, корема и задните ѝ части, ръцете, раменете и краката предизвикаха викове, възгласи и аплаузи из цялата зала, които вече не можеха да бъдат укротени от танцьорите. Двамата чернокожи африканци се приближиха до лектус медиус и осветиха Калигула, който лежеше върху плюшените възглавници между Мурахия и Керизия, и двете вече напълно голи, покрити с много прозрачни сребристи воали.

Двама от боядисаните в сребристо танцьори застанаха от двете ѝ страни, а третият – зад нея. Тогава Саломе започна да танцува изключително за младия и красив император, впила очи в неговите. Въртеше и вдигаше главата си в негова посока многократно, не гледаше никой друг и не се усмихваше. Тримата сребърни танцьори я вдигнаха и завъртяха, а тя продължаваше да танцува във въздуха и да си играе с последните два воала, но така и не показа най-желаните части от тялото си, те само от време на време се загатваха едва-едва за малко. Вдъхновена от натрапчивата музика, в която се включиха всички инструменти, Саломе правеше пируети, подскачаше между тримата си партньори, в близост до факлите, плъзгаше колене по мраморния под.

Темпото на музиката се смени драматично, тя стана бавна, но въпреки това силно акцентирана от нестихващия ритъм на барабаните. Принцесата от рода на Ирод чувствено и артистично свали златния воал от тялото си и го накара да изчезне сред ярък златист дим. Остана завита само в седмия ален воал, играеше си с него все едно е неин любовник, когото люби, но пак частите от тялото ѝ, в които всички се взираха, останаха скрити за публиката. Тя продължаваше да танцува, като люлееше ръце и бедра, и да изразява силата на артистичния си транс с блесналите си черни очи. Изкачи стъпалата към Калигула, а петимата танцьори размахваха факлите си около нея. Мурахия и Керизия се отдръпнаха. Саломе се зарадва. Вече танцуваше само и единствено за най-властния мъж на земята, който не беше някой дебел стар източен сатрап, а атлетичен, рус млад мъж с момчешки вид, чиито сивозелени очи не се откъсваха от тялото ѝ и се опитваха да проникнат и в ума и душата ѝ като очите на самия бог на любовта.

О, колко вдъхновена се чувстваше Саломе! Колко дълбоко беше удоволствието ѝ да я гледа той от толкова близо! Надвеси се и разкри само за неговите очи гърдите си, като дръпна ръба на седмия воал надолу и той бавно се плъзна по зърната ѝ, от което те настръхнаха като два малки пениса. Завъртя се, за да има той възможност да оцени извивката на ханша ѝ, приятните потрепвания на задните ѝ части. След това отново застана с лице и започна да потрива аления воал между краката си, като все още криеше центъра на чувствената си природа. Не спираше да тресе корема си, докато приклякаше на една педя от главата му, провесваше воала над лицето му, покриваше очите му и даваше само на него възможност да помирише аромата ѝ и да усети желанието ѝ да му принадлежи. Танцуваше и вибрираше, без да докосва тялото му, навеждаше се над него, потриваше устни в неговите, отваряше уста, когато и той отваряше своята.

Изведнъж, възбудена от завладяващата музика, трескавото темпо на барабаните и размахването на факлите, Саломе изпищя и се изправи. Върху факлите се посипа ален тамян. Обви я гъст дим и тя вдигна седмия воал, гърчейки се като кобра в червената мъгла. Танцьорите я наобиколиха, колкото да има време да накара и седмият воал да изчезне като останалите шест. Когато димът се разпръсна, Саломе държеше дланите си прилепени една към друга високо над главата си. Движеше бедрата си и свободна от всички воали показваше цялата красота на голото си тяло. Танцуваше около лектус медиус, а цялата изпаднала в екстаз тълпа бе скочила на крака, за да ѝ покаже обожанието си.

Вярна на обещанието си към Публий Сертик, Месалина бързо се измъкна от залата, проправяйки си път през омагьосаните от изпълнението на Саломе гости.

Калигула не можеше да откъсне очи от Саломе. Чувстваше как от слабините ѝ се излъчва чиста похот. О, да... прекрасната принцеса от рода на Ирод беше възбудена, искаше да му покаже прелестите си и настояваше той да я целуне веднага и да усети силните ѝ пулсации. Сред възгласи и аплодисменти тя клекна отново над лицето му, показа му се изцяло, но този път съвсем гола, без воали между краката. Погледът на Калигула се замъгли пред спиращата дъха красота на набъбналите ѝ срамни устни и съвършените размери и пропорции на вулвата ѝ, намираща се под изпъкналата ѝ пубисна кост и покрита с гъсти къдрави черни косми, които се протягаха очарователно към цепката ѝ. О, колко сладък и силен беше вкусът на истинската ѝ същност! Как приятно я притискаше към устата му, продължавайки да танцува в ритъма на музиката! И колко мощен беше захватът на ръцете му върху задните ѝ части! Колко бързо ги пусна той, за да сграбчи зърната ѝ и да започне да ги щипе, за да усили еротичната ѝ реакция! Колко вкусно потрепваше клиторът ѝ между устните му, докато го смучеше както пчелата смуче нектар от червената роза, а след това започна и да го хапе, от което я побиха тръпки.

– Почакай, цезаре. Танцът ми е още не е свършил... – каза тя задъхано. След това притисна слабините си към устата му и срамните ѝ устни обгърнаха езика му, който проникна в отвърстието на нейното удоволствие. Но когато навлезе по-дълбоко в нея, тя стисна вагината си и той усети, как един ефирен език отвръща на целувката му и се шмугва между зъбите му. Калигула го захапа. Тя започна да отдръпва слабините си нагоре. За негово учудване се оказа, че стиска в зъбите си аления воал! Колкото повече тя се отдалечаваше, толкова по-голяма част от него се измъкваше навън... Публиката беше като хипнотизирана. Музикантите усилиха ритъма на барабаните. Танцьорите замятаха тазовете си и приближиха факлите към нея. Саломе танцуваше гола, без да сваля очи от Калигула. Слезе по стълбите и продължи да отстъпва. След седмия, завързан за него от вагината ѝ се измъкна шестият воал, а след това, докато тя стигне до другия край на дансинга – и останалите. Всичките воали, завързани един за друг, се простряха през цялото помещение от слабините ѝ до устата на императора.

Наобиколена от партньорите си, Саломе виеше ханша си и размахваше ръце към Калигула. Силен звук на цимбали привлече вниманието на публиката и златните препаски на танцьорите паднаха! Пет ерекции се въздигнаха пред очите на гостите и започнаха да се потриват в полюляващите се бедра на Саломе. Тя извади и последния (всъщност – първия) син воал от вулвата си и затанцува обратно към лектус медиус, като прибираше един по един воалите обратно с ръце и преминаваше между партньорите си, сякаш отказваше твърдите членове, които те ѝ предлагаха. Все пак се спря на няколко пъти, за да потанцува с тях и да допусне ерекциите им по-близо до себе си, дори между краката си, което я подмокри още по-силно. След това се втурна обратно към Калигула и грабна и последния седми воал. И седемте бяха влажни от соковете ѝ. Танцьорите спряха в подножието на мраморните стъпала, докато Саломе се надвесваше над императора и го покриваше с воалите, целуваше го и бавно се нанизваше на ерекцията му.

– Нима и двамата не искаме това още от преди да се срещнем? – прошепна му тя.

– Хубаво е, когато мечтите се сбъдват, нали?

– О, да... Наистина е много хубаво – каза задъханата Саломе и го усети дълбоко в себе си.

В този миг, независимо едно от друго, в двете резиденции и в други части на имението се случваха паралелни и едновременни събития.

При Ладиса пет от общо петнайсетте етруски акробати започнаха да пренасят оборудването в залата, за да се подготвят за представлението. Останалите десет, водени от Урсус, се придвижиха бързо в сенките на градината въоръжени с ками и нападнаха шестимата скаути, които все още охраняваха главния вход, докато дворцовите особи и гостите гледаха представления в двете резиденции. Преди дори да успеят да извикат за помощ, шестимата скаути бяха пратени във вечността за един кратък объркан миг. Портата бе отворена веднага от етруските убийци. Две дузини мъже, увити в сагуми (военни наметала) с качулки на главите, с гладиуми и малки кръгли щитове, а някои и с копия, се втурнаха в тъмното през отворената врата в имението и се отправиха към резиденцията на Калигула.

Като стигнаха до нея, закачулените мъже се разделиха. Половината, предвождани от Катег и Тулий Сергий се промъкнаха отзад, а останалите, начело с квестора Лициний Сцевола се приготвиха да атакуват пазачите на главния вход. Месеци преди това се бяха снабдили с подробни планове на имението и на сградите в него, затова Катег намери лесно една малко използвана врата и заедно с дузина мъже влезе в коридор, водещ към залата за празненства.

Спряха и внимателно се ослушаха. Музиката и виковете от пиршеството бяха единствените звуци, които се чуваха по коридора.

– Никой не подозира нищо – прошепна Тулий Сергий на Катег.

Сенаторът самодоволно се ухили. Беше изиграл Друзила да повярва, че нападението на имението е насрочено за следващата вечер, и то с нейна помощ. Но хитро удари предишната нощ, за да изненада охраната на Калигула.

Но не за дълго обаче. Двамата батавски пазачи, които патрулираха край близката зидана ограда, забелязаха на главната порта етруските, влачещи телата на шестимата убити скаути, и другите въоръжени мъже, които нахлуваха през отворените врати. И вдигнаха тревога.

– Какво става? – възкликна Месалина, която се целуваше със Сертик до оградата на една от къщите за гости далеч от главната порта.

Сертик замръзна, опитвайки се да разпознае звуците. В далечината се чуха бойни възгласи на батавски език. Отряд от батавски охранители се втурна към портата и връхлетя върху мъжете, които вече бяха проникнали в сградите. Сертик хвана Месалина за ръката и забърза с нея по посока на виковете. Беше се разразила битка. Закачулените нападатели бони бяха убити от жестоките батавци, а през портата се втурнаха още петдесет души на коне и заклаха шестима охранители. Още германски охранители затичаха към тази част на имението и започнаха да прерязват гърлата на ездачите, но също претърпяха загуби. Нови закачулени заговорници влязоха през двете по-малки врати, изоставени от батавците, които се притекоха на помощ при главната порта.

Щом чуха тревогата, последвана от първите шумове на сборичкванията пред портата, Сцевола и хората му нападнаха германските гардове на главния вход на резиденцията на Калигула. Ками и копия проляха кръв и от двете страни. Други охранители и скаути, които наглеждаха резиденцията отвътре, също чуха шума от схватките и бързо излязоха през главния вход, за да видят какво става. Тъй като Калигула бе подготвил контраатаката за следващата вечер, нападателите изненадаха всички.

В резиденцията на императора Катег хвърли поглед към колоните, обграждащи лектус медиус. Видя голата Саломе да взима последния воал и да се качва по стъпалата, за да го постави върху Калигула. След като прецени обстановката, въоръженият сенатор се опита да идентифицира гостите и позна Друзила, полегнала на един лектус сред приятели в западната страна на залата.

– Видя ли я? – прошепна Катег на Тулий Сергий и му посочи Друзила.

– Да, видях я.

– Вземи пет души и вървете при задния вход – нареди Катег на Сергий и му показа прохода, който водеше зад западната стена. – И ударете веднага с всички сила.

Преди някой да се усети какво наистина става на главната порта и в самото имение, групата на Катег атакува фронтално Калигула. Саломе, която беше върху него, съзря нападателите веднага щом се втурнаха иззад колоните и насочиха ками и мечове към тях, викайки: "Смърт на тирана!" Принцесата от рода на Ирод беше бърза като пантера и се претърколи заедно с Калигула от лектус медиус, но преди това изрита силно в слабините първия нападател. Катег падна на пода, стиснал чатала си с ръце, и изпусна гладиума си. Гостите скочиха и побягнаха. Жените пищяха ужасени. Петимата танцьори се хвърлиха към Саломе, за да я предпазят, като за момент успяха да спрат насилниците.

Двама мъже хвърлиха копия към императора. Той избегна и двата удара и докопа едното копие. Голата Мурахия бързо пролази да вземе гладиума на Катег. Сграбчи го. Сенаторът пъргаво отстъпи и избегна ударите ѝ. Един от нападателите я хвана. Калигула го прободе с копието. Хортензий, Умбраций и Керизия се втурнаха да помогнат на императора. Керизия беше посечена в рамото. Умбраций скочи да види какво става с нея, но беше обезглавен. Навсякъде пръскаше кръв. Двамата танцьори, които държаха Саломе да не скочи обратно в битката, бяха съсечени. Стаята за забавление се превърна в касапница.

Докато Катег нападаше Калигула, Тулий Сергий и петимата му обучени убийци скочиха през лектусите към западната страна и насочиха мечове, ками и копия към групата на Друзила. Муций, Тит Квирит и Калист успяха да се справят с част от тях. Двама паднаха. Муций грабна изпусната кама и уби един от нападателите. Друзила скочи, като видя как Катег атакува брат ѝ. Тулий Сергий хвърли копието си по нея. Бризея също се надигна и блъсна принцесата на земята, като така ѝ спаси живота, но пое смъртоносното копие с гърдите си и падна, обляна в кръв.

Сергий извади меча си.

– Тази нощ, прекрасна ми принцесо, моята република се възражда!

– Убиец! – извика Друзила и избегна удара му.

Тит извади кама срещу Тулий Сергий и го накара да отстъпи, докато Муций и Калист отблъскваха другите нападатели и не им позволяваха да достигнат принцесата.

Друзила изпълзя при Бризея и извади копието от гърдите ѝ. От ужасната рана изригна кръв. Смелата галка се тресеше в предсмъртна агония. Друзила я прегърна, обляна в сълзи.

– Не, скъпа, не! Не умирай, моля те! – изплака имперската принцеса и я целуна.

– Пази се... домина – промълви Бризея. – Обичам... те... завинаги... оо! – Тя потръпна. Друзила я целуна. Бризея отвори уста, от която по брадичката на Друзила се стече кръв. Забравила за опасността около нея, принцесата избухна в стонове, като отчаяно прегръщаше любимата си Бризея, която вече се бе отпуснала безжизнена в ръцете ѝ. Сергий рани Калист в гърдите и се приготви да обезглави беззащитното момиче.

Само за миг Муций успя да грабне един гладиум и наръга съсредоточения Тулий Сергий в корема, след това завъртя гладиума из вътрешностите му и го разпори.

– Върви при Херон, той ще се погрижи за теб и за републиката ти! – изрева Муций на видния конспиратор, който падна изкормен и умря бавно в страшни мъки. След това византийският сводник отблъсна друг нападател, защитавайки Друзила. Тит нанесе унищожителен удар на друг. Деми и Ламита скочиха върху изненадания мъж. Деми му отхапа ухото. Ламита грабна гладиума му и го забучи в сърцето му, като от това цялата бе обляна от топлата му кръв.

Четирима въоръжени скаути и трима батавци си проправиха път през паникьосаните жени в залата, които се тълпяха на голямата входна врата, за да избегнат кръвопролитието. Като видяха, че Тулий Сергий е мъртъв, останалите четирима мъже от групата се разпръснаха и бързо се оттеглиха през прохода.

Катег също отстъпи назад заедно с четиримата към коридора зад лектус медиус и остави трупа на убития от копието на Калигула.

– Нападат и отвън, цезаре! – извика един от скаутите.

– Обградени сме! – изкрещя друг.

Пред главната порта, малко след като двамата патрулиращи батавци вдигнаха първата тревога и преди Катег да нападне Калигула, десетимата фалшиви етруски акробати оставиха терена в ръцете на други конспиратори и се втурнаха към резиденцията на Ладиса. Четирима скаути охраняваха входа ѝ.

– Какво става? – попита един от скаутите, когато фалшивите акробати им обърнаха внимание върху шума, който се вдигаше от главната порта.

– Група пияни млади мъже се опитват да влязат – отвърна Урсус. Скаутите настояха да го претърсят и неговите приятели се наредиха на опашка. Но в ръцете им блеснаха остриета и за миг гърлата на скаутите бяха прерязани.

В залата за забавления на Ладиса, която бе по-малка от тази на Калигула, всички се наслаждаваха на типична римска вечеря с музика и представления. Гостите, най-вече млади хора в пищни облекла, се смееха и се закачаха. От своя лектус медиус Лейди наблюдаваше номер със салта на петимата етруски акробати – единствените от трупата с достатъчно умения, за да играят пред публика – в компанията на цензора Публикола Тудитаний. На последния ред на западната страна тринайсетгодишната Лесбия бе яхнала своя кавалер, четирийсет и пет годишния посланик на Бактрия – Бохрус, сякаш грубоватият гигант с татарски черти беше единственото нещо, което имаше значение в живота ѝ, а в този миг си беше точно така. В отсрещния край Евтикий и Апелий убеждаваха Пиралис да се съблече и я галеха под долната риза, опитвайки се да я съблазнят да прави любов и с двамата.

Когато Ения видя Урсус и деветимата му другари да влизат в залата и да се присъединяват към останалите петима акробати, тя бързо му даде сигнал. След това се приближи към Лейди.

– Видя ли, че се върна? – прошепна сабинянката в ухото ѝ, за да не я чуе Публикола.

Лейди хвърли поглед към Урсус, след това ѝ кимна.

– Искаш ли да говориш с него! – попита тихо Ения.

– Не... Нека първо да изгледаме цялото представление.

В тъмното пространство до източната стена, точно зад Пиралис, Апелий и Евтикий, Аркана сръга с лакът Кардикса.

– Виж онези тримата там – каза тя и посочи акробатите, които влизаха последни.

Кардикса примижа. Въпросните мъже носеха средно дълги наметала на раменете си, като останалите, но ръбовете им бяха неестествено повдигнати над гладиумите, затъкнати в коланите им, и отзад на дългите до коленете гимнастически панталони.

– Имат оръжие – промърмори Аркана.

Кардикса хвърли поглед към Лейди. Осемнайсетгодишната дъщеря на крал Тюдор изглеждаше доволна от разговора си със цензора. До нея Ения разговаряше с един слуга. Тримата мъже се приближиха към Урсус. Той им каза нещо, докато гледаше към Лейди. Това беше достатъчно, за да приведе в действие двете бритски телохранителки. Аркана бързо се придвижи покрай стената, последвана от Кардикса. И двете бяха стиснали късите си брадви и камите си. Тримата мъже тръгнаха към лектус медиус сякаш се канеха да обявят следващия номер. Междувременно Урсус и други двама от десетимата етруски убийци се отправиха към Лесбия, преструвайки се, че се подготвят за акробатично изпълнение.

Тримата измъкнаха камите си и се втурнаха към Лейди. Някои от момичетата в залата изпищяха. Другите гости се умълчаха, като предположиха, че това е част от представлението. Лейди видя тримата нападатели навреме, грабна възглавница и я вдигна срещу тях като щит. Публикола скочи на крака и се сборичка с единия. Повали го с един удар в брадичката. Аркана и Кардикса се хвърлиха от страничната стена върху нападателите. Другите акробати се втурнаха към батавците. Лейди грабна една кама, която изпадна от ръката на поваления акробат. Кардикса и Аркана съсякоха на кървава пихтия двама от мъжете, които скочиха срещу тях. Ения също взе кама. Писъци пронизаха залата сред биенето на барабани, кръв и боричкане.

На източната страна Евтикий, Апелий и останалите се завтекоха срещу Урсус, който се опитваше да убие Лесбия, но бе спрян от гнева на Бохрус. Гигантът с татарски черти бе ранен в крака от ножа на нападателя и падна на лектуса. Лесбия се хвърли върху любовника си, като се опитваше да го защити със слабото си детско тяло. Зле ранен, Урсус се строполи на земята.

Докато Катег разгръщаше атаката си срещу Калигула, а петнайсетимата етруски убийци превземаха залата на Ладиса, батавците се биеха с петдесет конници и други конспиратори, за да си възвърнат контрола над главната порта. Много от нападателите бяха убити, но още повече се втурваха от всички страни. При Херберт, който се биеше заедно със своите хора, дотича един скаут.

– Херберт! Стотици се приближават на коне! – извика му той. Обезпокоен за безопасността на императора, Херберт наду рога си, за да събере осемдесетте все още живи батавци. Заповяда им веднага да се насочат към резиденцията на Калигула, преди да е обградена.

Скрити в храст близо до главната порта, Публий Сертик и Месалина наблюдаваха сблъсъците между петдесетте конници и батавците, както и оттеглянето, заповядано от Херберт.

– Хайде, да вървим с Херберт – прошепна Сертик на Месалина.

– Не, искам да видя кой е водачът на тази проклета шайка – изръмжа му принцесата.

В резиденцията на Калигула Катег и останалите му осем сподвижници се бяха барикадирали в приземния етаж. Императорът пое отбраната на входовете. Друзила все още отчаяно плачеше за героичната смърт на своята скъпа Бризея. Навън Херберт бе формирал две равни по численост групи от германски бойци. Под негово командване четиридесет батавци си запроправяха път през въоръжените мъже, обградили резиденцията на Калигула. Останалите четиридесет се втурнаха съм резиденцията на Лейди, за да освободят колкото се може повече хора преди пристигането на кавалерията на врага.

Междувременно Ладиса и Публикола се сражаваха с нападателите около лектус медиус с камите, изпаднали от ръцете на двамата убити, а Аркана и Кардикса отблъскваха атаките с брадвите си. В източната страна на залата Евтикий, Апелий и други Зелени парираха атаката над Лесбия с дюшеците на лектусите и най-различни подръчни оръжия. Разоръжиха и убиха няколко от нападателите със собствените им ками и мечове. Лесбия проми дълбоката рана на Бохрус с бренди и я превърза с препаската на Пиралис. Апелий подгони двама етруски, но трети хвърли копие в гърба му и уби прочутия млад актьор на място. Група момичета се завтекоха да му помогнат, но можаха само да извадят копието от гърба му и след това да поплачат над мъртвото му тяло. От двора влетяха двама скаути и убиха двамата етруски, които се сражаваха около трупа на Апелий, като ги набучиха на копията си. Евтикий и малка група Зелени хванаха ранения Урсус и го наръгаха с ками, прерязаха гърлото му и накрая го обезглавиха.

– Победа! Победа! – извика Евтикий и вдигна кървавата глава на Урсус.

Последните четирима етруски, които все още атакуваха Ладиса, се огледаха и осъзнаха, че атаката им се е провалила.

– Хвърлете оръжието, предатели! – извика Публикола.

Аркана и Кардикса скочиха от лектус медиус и разоръжиха четиримата мъже, след това ги свалиха с лице към земята. Ладиса потърси с очи Ения, която бе стиснала кама, но очевидно бе замръзнала от ужас.

Без да каже и дума, докато всички гледаха към гостите, които ликуваха заедно с победната група на Евтикий, Ения се хвърли към Ладиса и я наръга два пъти в корема. Лейди се свлече на лектуса.

– Това е за съпруга ти, кучко! – изръмжа разрошената сабинянка и заби камата още веднъж в гърдите ѝ.

Публикола осъзна какво е направила Ения и се опита да хване ръката ѝ, но тя му се изплъзна. Цензорът бързо коленичи до Ладиса, взе я в прегръдките си и започна да вика за помощ.

– Не се тревожи, Ладиса. Раната ти не е тежка – зауспокоява я Публикола.

– Не... няма нужда да ме лъжеш... – промълви Ладиса, – С мен е свършено... кажи на Кал, че го обичам... не можех и да мечтая... за по-добра съдба.

Аркана, Кардикса, Пиралис и Лесбия се завтекоха към Лейди и се опитаха да се погрижат за кървящите ѝ рани. Бритската красавица им се усмихна гордо и дръзко пред лицето на смъртта, след това изпусна последния си дъх и умря в прегръдките на младите жени, сред порой от сълзи и силни и жални писъци.

Междувременно Ения се бе скрила зад завесата и наблюдаваше оттам издъхването на Лейди. След това хукна през залата към изхода.

– Ето я убийцата! – извика Публикола. Аркана и Кардикса се втурнаха след дребничката сабинянка, настигнаха я и я сграбчиха.

– Убийца! Предателка! Защо го направи? – викаха двете разгневени и все още разплакани телохранителки, и започнаха да я ръгат с камите си.

– Мразя съпруга ѝ за това, което ми причини! Мразя и нея заради всичката тази любов, която той ѝ даде! – изрева Ения и се изплю в лицата им.

Разлютените Аркана и Кардикса срязаха туниката на сабинянката. След това откачиха брадвите от коланите си и съсякоха убийцата по бритския обичай, като първо ѝ отрязаха двете ръце от раменете, след това двата крака от бедрата. Хвърлиха крайниците ѝ в четирите ъгъла на залата. Докато Ения все още викаше от болка, а голият ѝ торс се гърчеше и кървеше на пода, я наобиколи тълпа мъже, които приличаха на глутница кучета. Пред ужасените погледи на жените те набързо се изредиха на косматата сабинянка, докато усетиха последните ѝ предсмъртни гърчове.

– Какво правят преторианците тук? – попита Месалина Публий Сертик. Двамата още се криеха в храста до главната порта и гледаха как в имението влизат турми (кавалерийски единици от по трийсет и двама конници) преторианци. – Ще помагат на цезаря да се справи с нападателите или какво?

– Не знам... – отвърна младежът. – Дори не знаем кой е врагът.

Деветдесет и шест преторианци на коне се разделиха на две успоредни колони. След това поздравиха водача си, императорския началник-щаб Невий Сутурий Макрон, който влезе, яздейки, през главната порта между двете редици.

Катон Непос, Фабий Лентул, квесторът Лициний Сцевола и съдия Ерминий Санга се приближиха пеша от вътрешността на имението заедно със своите въоръжени мъже.

– Цялата вила е в ръцете ни – каза Катон на Макрон.

– Всички са се оттеглили в двете резиденции с тиранина и неговите курви. Обградени са от нашите конници – додаде Сцевола.

– Ами батавците? – попита Макрон.

– Около осемдесет са още живи. Разделени са на две групи и защитават двете резиденции.

– Скаутите и останалата подкрепа?

– Вероятно две групи от по двайсетина мъже са се барикадирали в двете резиденции.

– Катег?

– Все още е в резиденцията на Калигула с десетина от хората си.

– Етруските акробати?

– Нямаме вести за тях.

– Значи изненадващата им атака не е успяла – заключи Макрон, който знаеше, че е загуба на време и хора дори да се опита директно убийство.

– Да. Прав беше за това, Макрон – призна Катон Непос. – Но отворихме портата и придобихме пълен контрол над имението още преди твоето пристигане.

– На колко от хората си можеш да разчиташ? – попита попита Фабий Лентул военачалника.

– Ако поискам – на четири хиляди – отвърна началник-щаба.

– Ами офицерите, като Акилий Требелий например?

– Заповядал съм да ги арестуват за предателство този следобед.

– Е, какъв е планът ти?

– Наредил съм цялата вила да бъде обградена още под хълма от моите хора, още три турми и триста души пехота, без да броим вашите. Нямаме нужда от повече хора. Никой не може да излезе, а дори и скаутите не разбират какво се случва. Затова имаме време и държим пълния контрол. Призори ще започнем преговори с останалите живи от Юлиите, след това ще ги екзекутираме. Ако не успеем, до пладне ще нападнем и ще удавим съпротивата им в кървава баня. Вдругиден, на иди на март, ще обявим републиката.

Конспираторите се поздравиха гордо, след това се разпръснаха. Преторианците на коне напуснаха имението и тръгнаха към своите другари под хълма. На портата и по оградната стена бяха поставени охранители.

– Кои са тези предатели? – попита Месалина.

– Не познаваш ли Макрон, началника на щаба на императора?

– Да, знам го... Ама че копеле, а?

– Да... Останалите бяха бони.

– О, фанатичните моралисти... Винаги заговорничат и убиват, за да накарат хората да мислят и да се държат като тях – коментира Месалина, чийто мозък не спираше да работи, за да измисли своя собствен сложен план.

– Да, те са най-лошите.

– Ситуацията изглежда доста мрачна, не си ли съгласен? – попита великолепната принцеса от Валериевия род.

– Трябва да опитаме да влезем в резиденцията.

– Имам друга идея – прекъсна го тя.

– Каква?

– Ще мина през редиците им и ще се опитам да осигуря подкрепа преди да се съмне.

– Добре. Предполагам, че ще имаш повече шансове, ако тръгнеш сама.

– Разбира се – отвърна тя. – Настина се надявам скоро да те видя пак.

Целунаха се, но близката опасност ги караше да се съсредоточат върху спасяването на живота си и по възможност живота на императора, неговите сестри, династията и най-вече – спасяването на Рим. Сертик намери едно тъмно ъгълче край стените зад храстите и ѝ помогна да се прехвърли.

Седемнайсетгодишната Месалина мина през редиците на врага без никакви проблеми. Беше внимателна и бърза. Дори открадна кон и пое с него под пълната луна. Измина трийсет и пет километра за по-малко от два часа и отиде в каструма на юг от Анциум. Пристигна там около час след полунощ. И тъй като бе обявена преди три месеца за "почетен воин", охраната я разпозна и я ескортира до легата Гай Емилий Павел.

– Трябва да приема казаното от теб на честна дума, принцесо – произнесе легатът, след като тя му обясни какво се случва около езерото Неми и го помоли да се намеси заедно с легиона от обучени воини.

– Имаш честната ми дума, Гай – увери го тя с блеснали очи и поставяйки дясната ръка на гърдите си. – Казах ти чистата истина и нищо друго, освен нея. Императорът и Рим са в страхотна опасност и ти, Гай Емилий Павел, ще спасиш и двамата от предателството и гибелта.

Легатът високо уважаваше Месалина. Беше спал с нея, беше се насладил на прегръдките ѝ и знаеше, че е жена с ясен и независим ум и непреклонен характер. Заради това, а и защото ѝ имаше доверие, той взе решение, което никога не би взел при други обстоятелства без нареждането на началника на щаба. Заповяда незабавна мобилизация на по-голямата част от лагера, десет турми конници (около триста и двайсет души) и осем кохорти (четиристотин и осемдесет души по осем прави три хиляди осемстотин и четиридесет пехотинци), като остави две кохорти от легиона в каструма. Легатът обясни положението на офицерите и центурионите, които потвърдиха веднага верността си към императора. Приготви план и даде инструкции на всеки командир. Докато изминат три часа след полунощ, военният строй бе готов и Павел изведе войската си от каструма. Отпред яздеше кавалерия, а до него – Месалина, която бе обявена за котуберналис (офицер) и затова носеше същото оръжие и униформа като приятелите и новите си колеги Тит Виний, Марий Егнаций и Фибриций Коепон, които яздеха зад нея и бяха готови да умрат в нейно име.

По-рано същата нощ в Рим Акилий Требелий седеше в килията си в щаба на преторианците на Кампус Марций близо до амфитеатъра на Фламиний точно до границата на помериума. Имаше много приятели сред охранителите и офицерите и от хората, които го пазеха, научи, че заповедта за задържането му е дошла директно от Макрон. Познаваше го много добре и не му бе трудно да заключи, че нещо страшно се случва. Очевидно, помисли си той, Макрон ме обвинява в предателство, защото самият той е замесен в такова.

По времето, когато Павел и Месалина водеха войската от каструма към езерото Неми, Акилий и трима други офицери, също обвинени в предателство, бяха освободени от приятелски настроените към тях преторианци. Официалната причина Макрон да се разбърза за езерото Неми с шест турми преторианци беше евентуалното нападение срещу императора от страна на племето марси, водено от видния враг на Рим Силвий Марсик.

– Ако случаят е такъв, защо Макрон нареди да ни арестуват за предателство? – попита той охранителите. Много бързо разбраха и за нула време Акилий ги убеди да го последват в двореца и да поговорят с Клавдий Германик, представителя на императора в столицата.

Информиран за извънредната ситуация от батавците, четиридесет и седем годишният чичо Клавдий навлече тогата си и се разбърза към предната част на двора.

– Аве, Клавдий Германик! – извика Акилий Требелий и поздрави имперския принц заедно с четиридесет преторианци на коне, строени пред трите отделения батавци, които се отнасяха към тях с очевидно недоверие.

Акилий обясни на Клавдий ситуацията и въпреки опасността да си спечели Макрон за враг, ако събитията се обърнеха срещу Требелий, заекващият патриций упълномощи трибуна да поведе четиридесет преторианци към езерото Неми, да провери дали някакви марси нападат имението, да прецени намеренията на Макрон и дори да го привлече заедно с хората му на своя страна за разправа с предателството, ако случаят е такъв.

Малко преди изгрев слънце четиридесетте преториански конници стигнаха околностите на селцето Неми. Акилий остави хората си скрити в една ферма и тръгна към пътната блокада, издигната от воините на Макрон. Откри, че няма никакви марси наоколо. Върна се във фермата и даде нареждания да се пробие блокадата незабавно. Макрон бе сварен неподготвен и не се съпротивлява много. Требелий поведе четиридесетте си конници нагоре по хълма, разкъса още една пътна блокада, стигна до външната страна на главната порта, пазена отвътре от конспираторите, които не изпълниха заповедта на трибуна и продължиха да държат вратите затворени. Акилий остана отвън с хората си. Приготви се да влезе със сила и да се изправи срещу бойците на Макрон. Половин час по-късно лично военачалникът отиде с коня си до главната порта и нареди на Акилий да се предаде сред одобрителните аплодисменти и възгласи на конспираторите от вътрешната страна, които искаха Голямата единица да избие "бунтовниците".

Редиците на Макрон обаче бяха поразкъсани от действията на Акилий и четирите хиляди и двеста воини, водени от Павел и Месалина, стигнаха предварително планираните позиции около основата на възвишението, без да бъдат забелязани от съгледвачите на началник-щаба. Час по-късно, когато Макрон се канеше да даде заповед за атака срещу "бунтовника" Акилий Требелий и неговите "съучастници", две турми кавалерия, предвождани от контуберналисите Валерия Месалина, Тит Виний и Марий Егнаций, стигнаха до имението през страничен път, носейки най-отпред знаците на легиона и знака на орела.

Макрон видимо пребледня. Хората му се разколебаха.

Тит Виний протегна дясната си ръка и посочи с палец Макрон по типичния начин, с който римските командири изискваха пълното внимание и подчинение на врага.

– Невий Сутурий Макрон! В името на Рим, хвърли веднага оръжието! – извика той.

– Цял легион е в пълна бойна готовност около хълма и чака заповед да се хвърли срещу твоите хора – добави Марий Егнаций и кимна към знака на орела.

– Няма спасение за теб, предателю! – изрева Месалина, свали шлема си и размята гарвановочерните си коси с вдигнат гладиум, за да покаже на всички коя е.

– Това е Месалина! – каза си тихо Публий Сертик от скривалището си вътре в имението и едва не извика от радост.

– Това е Месалина! – възкликна Калигула, който бе застанал на високата тераса на западната бойница на резиденцията си и наблюдаваше сцената от разстояние заедно със Саломе, Хортензий Скавър, Мурахия, Муций Регулат, Тит Квирит и Калист Примус. Те събудиха императора веднага щом разбраха, че група преторианци създава проблеми пред главната порта.

Един от воините на Макрон галопираше нагоре по хълма към главната порта.

– Макрон! – ревна той. – Обградени сме от легиона на Гай Емилий Павел!

Началникът на щаба се ухили на Месалина.

– Ти ли го убеди да го направи? – попита, като знаеше, че няма друга причина на света, поради която един армейски легат би рискувал главата си, като поведе войските си в рамките на империята без нареждането на императора.

– Не заслужаваш отговор, нещастен червей! – извика тя. След това насочи гладиума си към преторианеца ездач на Макрон. – Хвърли оръжието веднага, по нареждане на цезаря Калигула!

Като чуха името на императора, всички преторианци на Макрон хвърлиха гладиумите и копията си на земята. Викове на разочарование и неверие се издигнаха над редиците на конспираторите иззад портата. Макрон извади своя глудиум, сякаш също се канеше да го хвърли, но изведнъж подкара с всички сили коня си в пространството между хората на Акилий и стената на имението. След това го спря и слезе. С бърз жест опря дръжката на меча на земята с насочено нагоре острие и се наниза на него, прекарвайки го през сърцето си. Умря на място.

– Да живее Рим! – извикаха в един глас Тит Виний и Марий Егнаций, като вдигнаха гладиумите си към небето.

– Да живее цезарят! – отекна след тях Месалина.

Мечтата за идването на власт на коалицията от бони и републиканци започваше да се превръща в кошмар! Докато стражите отваряха портата, Фабий Лентул, квестор Лициний Сцевола и съдия Ерминий Санга се самоубиха по същия начин като Макрон. От скривалището си Публий Сертик сграбчи Катон Непос, който се канеше да направи същото.

Акилий и хората му обградиха всички мъже, които бяха участвали в опита за покушение върху живота на Калигула и семейството му. Месалина пое в галоп към резиденцията, следвана от Тит Виний и Марий Егнаций. Спря под бойницата и вдигна ръка към Калигула в римски поздрав.

– Макрон и останалите предатели са мъртви, цезаре! – каза тя, докато той отговаряше на поздрава ѝ.

– Не точно, Месалина! – обади се Сертик, който буташе Катон Непос по алеята към резиденцията и като стигнаха под бойницата, го свали на земята и започна да го рита. – Приеми този като подарък, цезаре!

Акилий Требелий бързаше с всички сили към резиденцията и като стигна, спря коня си до този на Месалина. Вдигна ръка, но Калигула сложи показалец върху устните си, като му даде знак, а и на всички останали да замълчат. Калигула още не знаеше за трагичните събития в резиденцията на Ладиса. Тъй като нямаше признаци някой да е буден, той прие, че жена му и приятелите ѝ още спят. Херберт отиде при Требелий, прошепна му нещо, сочейки задната страна на императорската резиденция.

Трибунът кимна, след това направи знак на няколко преторианци да се приближат. Докато чакаше, сведе глава към, началника на германските охранители:

– Защо Друзила не е тук с брат си? – попита го той тихо.

– Тя оплаква смъртта на любимата си робиня.

Акилий затаи дъх.

– Бризея?

– Да. Тя защити своята домина с тялото си от едно копие и даде живота си, за да спаси нейния.

– Копелета! – изръмжа Акилий и в очите му се появиха сълзи. Знаеше колко Друзила обича галската си робиня.

Дузина преторианци се приближиха към трибуна. Херберт безмълвно ги отведе към задната страна на резиденцията.

– Сенаторе! – извика един от преторианците и започна да удря по задната врата на приземния етаж, а Требелий се прилепи до стената. – Макрон и останалите водачи те очакват! Тиранът е мъртъв!

Катег погледна навън през малка цепнатина на една капандура. Видя преторианците и реши, че хората на Макрон са удържали победа.

– Събудете се! Макрон е тук! – извика младият сенатор на своите другари заговорници, които бяха полузаспали на пода в тъмното помещение. Обзет от хубаво предчувствие, Катег отключи тежкото метално резе и отвори вратата. Силната дневна светлина заслепи водача на конспирацията. За миг той успя да различи само силуети на въоръжени мъже, които се втурнаха в приземния етаж, иззеха всички оръжия и арестуваха хората до един, заедно с объркания млад сенатор.

– Станала е грешка! Принудиха ме да вляза тук! – извика Катег в опит да заблуди воините.

Междувременно входът към резиденцията на Лейди бе отворен. Излезе Кардикса с тялото на Ладиса на ръце, от двете ѝ страни бяха Лесбия и Пиралис, а Аркана и Публикола я следваха облени в сълзи.

– Лейди! – извика Калигула от бойницата. – Лейди! Лейди! – не спираше да крещи той, докато слизаше по спираловидното стълбище, отключваше входа на резиденцията и отчаяно се втурваше съм любимата си бритска съпруга. Лесбия и Пиралис хукнаха към него, спряха го, прегърнаха го и не му позволяваха да продължи. Плакаха на раменете му, докато той гледаше в шок Ладиса в силните ръце на Кардикса, красивото ѝ бледо лице, дългата ѝ руса коса, която се влачеше по земята, затворените ѝ очи, мъртви завинаги без никакво съмнение.

Мъката на Калигула беше огромна. Той остана два часа заключен в залата за срещи с трупа на Лейди, положен по гръб на масата сред венци от пролетни цветя, които сякаш ставаха още по-красиви до нея и цъфтяха специално в нейна чест. Друзила отиде да го утеши и да поплаче с него. Триумфът над конспираторите бе заплатен с възможно най-високата цена за сърцата им, и двамата бяха дълбоко наранени в най-съкровените си чувства. Нямаха думи, с които да изразят тъгата си, само хлипаха от време на време или се опитваха да съберат сили и да преодолеят ужасяващата загуба на двете прекрасни млади жени, посветили живота си на истинската любов.

Гневът на императора беше невероятен заради нещастието, което сполетя него и сестра му. Следобед на същия ден двамата военни екзекутори не можеха да си поемат дъх. Пред Калигула, Друзила, Месалина, армейския легат Гай Емилий Павел, преторианския трибун Акилий Требелий, сенатора Хортензий Скавър и цензора Публикола Тудитаний – всичките седнали на столове и мраморни пейки на терасата на първия етаж на резиденцията, а зад тях Аркана, Кардикса, Херберт и останалите батавци – двамата екзекутори отсякоха главите на всички петдесетина заговорници. След това екзекутираха и около петнайсет преториански офицери, които понесоха солидарно с Макрон отговорността за нападението на езерото Неми.

По заповед на Калигула и пред погледа на Катон Непос и Катег, които бяха вързани за забити в градината греди, както и пред зрители, гости, посланици и приятели, скаутите натовариха обезглавените тела на две колесници и забиха главите им на дълги колове. Накрая императорът обвини Катон и Катег в причиняването на смъртта на бритската му съпруга и на всички останали жертви, като мотивът им е бил омразата им към Рим.

– Тиран! – извика Катон. – Ти си този, който мрази Рим! Ти си позор!

– Ти си този, който унищожава величието на Рим! – изкрещя и Катег.

Друзила се изправи и се приближи към него с къса кама в ръка.

– Какво искаш, курво! – изрева сенаторът. – Готова си да убиеш още един любовник, а?

– Не, копеле! – каза тя и му се изплю в лицето. След това грабна ухото му и го отряза. – Искам да дам това на прасетата за вечеря.

Катег отвори широко очи, не от болката в кървящата рана, а от върховната обида към неговото потекло, тъй като римските патриции, чиято плът е изядена от прасета, носят вечен позор на ларите (домашни божества) на своята фамилия.

Калигула поръча на Аркана и Кардикса да набият показно с пръчки двамата предатели, докато той обяви на събралото се множество, че на двамата мерзавци ще им бъдат отнети всички сенаторски привилегии, римското гражданство, имотите им ще бъдат конфискувани до един и всичките им най-близки роднини – превърнати в роби. След като изтърпяха стоически боя на двете бритски жени, те бяха отведени за екзекуция. Катег плю към Друзила, която гледаше напред с каменно лице. Аркана и Кардикса бутнаха двамата заговорници на колене и им отсякоха главите. Дадоха ги на Публий Сертик, който ги наби на колове като останалите.

Точно преди залез една кохорта от легиона на Павел тръгна към Рим, последвана от дълга километър и половина процесия, осветена с факли и водена от Цезар Калигула. Императорът и всички герои, гардове и видни граждани, спасили Рим от подлия заговор на боните и републиканците, придружаваха телата на Лейди Калигула, актьора Апелий, галката Бризея и Умбраций Скавър. Главата на Макрон, заедно с тези на Ения, Катег, Фабий Лентул, квестора Лициний Сцевола, Тулий Сергий, съдията Ерминий Санга, Урсус и останалите мъртви конспиратори, бяха носени по Виа Апия на колове между две плътни групи хора от всички класи, които плачеха за смъртта на императорската съпруга, на прочутия актьор Апелий. Поздравяваха Калигула, Друзила, Лесбия и Месалина и следваха процесията чак до Рим.

– Квирити! – извика Калигула от рострата на форума, застанал под светлината на ярките факли в пурпурната си тога и със златен лавров венец на главата. От двете му страни имаше по двама ликтори в черни тоги (използвани само за погребения). Всеки от тях носеше фасция с брадви, поставени в наръч от трийсет пръчки – брадвата беше символ на абсолютната власт, включително и на екзекуция.

– Квирити! – повтори, опитвайки се да укроти множеството от хиляди хора, натъпкано на най-големия римски площад, което не спираше да скандира: "Цезар! Цезар!" около огромната клада, построена под рострата. На нея бяха телата на Ладиса, Апелий, Умбраций и Бризея, която беше официално освободена от робство след смъртта си от Друзила.

– Квирити! – извика за трети път и посочи дългите колове, на които бяха набучени главите на заговорниците. – Никога не си бях представял, че един ден шайка предатели ще се опитат да ви отнемат свободите, а мое императорско задължение е да пазя тези ваши свободи, да ги разширявам и гарантирам на всеки гражданин на Рим! Но такъв ден настъпи и предателите удариха мен и моето семейство!

Гневни викове срещу мерзавците се надигнаха из форума.

– Пазете се от такъв вид предатели, Квирити! – възкликна Калигула. – И макар че се провалиха и платиха с живота си за извършените от тях престъпления и опита да убият цезаря на Рим, породата им никога няма да изчезне напълно! Като отровни плевели те ще се върнат, за да се опитат отново и отново да ви отнемат свободите! – Друзила, чичо Клавдий, Акилий Требелий, Гай Емилий Павел, Публикола Тудитаний, Хортензий Скавър и бащата на Апелий стояха безмълвни и опечалени под рострата, а гневът на тълпата срещу боните се увеличаваше с всяка изминала минута.

– Пазете се от този вид предатели, Квирити! – повтори Калигула. – Те ще ви говорят за морал... Да, те обичат да говорят за морал! Нямат представа за какво говорят, но пък, да! – много обичат да го правят! И ще ви погледнат така, сякаш са единствените, които знаят какво е морал! И ще ви накарат да се почувствате зле, ако не се съгласите с техните идеи за морал... Но вие, Квирити, когато собствените ви идеи се разколебаят, когато склоните да се предадете и да последвате внушенията им за семейни ценности, непорочност, потискане на желанията, вечна моногамия и други подобни саморазрушителни предложения... Тогава трябва да сте дори още по-внимателни. Защото тези призиви са много примамливи за хората. Слабите, невежите и страхливите не искат нищо друго, освен сами да се предадат... О, много хора обичат доброволното предаване повече от успеха и затова те ще се вслушат в подобни речи за така наречения морал... Но тогава... тогава! Точно в този момент искам хубавичко да погледнете в ръцете им, Квирити! Заслушайте се в съблазнителните им думи, но и гледайте! Вижте им ръцете, като държите очите си отворени и ушите наострени. Ще ги чуете как мелят само за морал, морал, морал! Но ако погледнете ръцете им, ще видите... кръв... кръв да капе от китките им, по дланите и пръстите им. И ако погледнете земята под пръстите им, ще видите огромни локви кръв, които растат ли растат... И знаете ли защо? Можете ли да се досетите? Погледнете ги, Квирити! – извика Калигула и посочи главите на предателите. – От ръцете им капе кръв – продължи императорът – защото са убили или са се опитали да убият, или са платили на някого да убие хората, които не вярват в това, в което вярват те! Това е импулс, който те не могат да контролират! Защото вярват, че само тяхната вяра прави хората праведни, а всичко останало е погрешно, неморално и осъдително! Правили са го в миналото, ще го направят и пак! Те ще унищожават, грабят, клеветят, очернят, лъжат, изкривяват, мамят, цензурират, забраняват и крещят, за да ви принудят да изживеете краткия си живот притиснати под огромен камък и да ви принудят да казвате НЕ! Не на всичко, за което те вярват, че е грешно, дори вие да го смятате за правилно или магическо, или забавно! Те ще ви крещят и ще направят всичко възможно, за да насадят своята вяра и у вас, да ви кажат как трябва да се държите според техния морал! Те ще ви помолят да ги оставите да говорят с децата ви, да ги научат на техните ценности. О, те обичат да говорят за ценности и го правят толкова привлекателно... Но техните ценности са само това, което те вярват, че е правилно, дори за вас то да е погрешно! И след като се докопат до децата ви, те ще говорят с родителите ви, роднините, приятелите и ще се опитат да разберат дали мастурбирате, дали ходите по бордеи, дали се наслаждавате на фелацио, разврат, прелюбодейство, женкарство, дали изпитвате удоволствие от секс с партньор от вашия пол, какви книги четете, какви пиеси гледате... И знаете ли как ще нарекат всичко това? Ще го нарекат... прегрешение! Можете ли да повярвате? Много римляни ли познавате? Защото тези ненавистни убийци са хитри, непоколебими и излъчват самочувствие също като тези, които ви мамят на хазарт. И ако не спрете "моралистите", те ще се забият в кожата ви като пиявици и ще изпият кръвта ви, защото в крайна сметка единственото, което искат, е да им дадете парите и времето си за каузата на техния морал! И за да го получат, те са готови да убиват и занапред ще убиват, ще унищожават, ще насилват... Вижте тук, Квирити! Вижте красивата ми млада съпруга, мъртва... убита от предателите на Рим, от предателите на човещината в името на техния морал! Има ли ръце, от които да капе повече кръв, отколкото от ръцете на тези предатели? Страхливци! Те не можаха да стигнат до мен, но убиха моята невинна, нежна, любвеобилна съпруга и аз повече никога няма да я видя да язди в Циркус Максимус! Не докопаха мен, но убиха нашия любим Апелий и ние никога няма да го видим повече да ни омагьосва с изкуството си от римските сцени. Не стигнаха до мен, но съсякоха Умбраций Скавър, брата на сенатора Хортензий Скавър, и ние никога повече няма опитаме най-добрия гарум в света, който произвеждаше в Помпей! Не стигнаха до мен, но убиха елегантната и чувствена Бризея, разбиха сърцето на сестра ми, защото тя никога повече няма да чуе гласа ѝ и да целуне устните ѝ! Да поплачем заедно, Квирити! Да запалим кладата! Да помолим боговете да се погрижат за техните души! Нека се връщат в сънищата ни! Нека завинаги изпълват сърцата ни с любов!

Жените плачеха неутешимо и виеха от болка. Със сълзи на очи, мъжете надигаха възгласи на омраза към убийците бони и републиканци и всички хора, които подкрепят техния престъпен заговор. Те искаха отмъщението на Рим да ги сполети! Настояваха да се екзекутират всички предатели! Искаха изтръгване из корен на отровния плевел веднъж и завинаги!

– Ще получите своето отмъщение, Квирити! ... Обещавам ви. А сега... нека запалим кладата и оставим тя да пречисти нашите души, докато душите на нашите любими хора отлитат в небесата.

Когато Друзила, чичо Клавдий, Хортензий и родителите на Апелий, както и по-близо стоящите хора запалиха кладата, животът на Цезар Калигула започна да се променя. Изведнъж той вече не можеше да търпи да гледа пламъците и се преви. Физическата болка, която изпита, когато видя как тялото на неговата красива и невероятна млада съпруга се превръща в дим и изчезва, беше прекалено силна дори за императора на Рим. Стана безчувствен. Стори му се, че утре никога няма да дойде, и се почувства мъртъв като нея.