Лейди КАЛИГУЛА

26.

По-малко от час по-късно, след като заключи Габрилия в частната си стая и ѝ обеща да се върне след представлението, Калигула вече бързаше към гримьорната, построена зад сцената на Голямата зала.

Спря се на вратата, за да погледа Ладиса, която стоеше пред сребърното огледало. Обличаше яркочервена прозрачна копринена роба, която отпред свършваше над коленете, а отзад имаше къс шлейф. Голото тяло на осемнайсетгодишната императорска невеста се виждаше идеално под нея и изглеждаше изключително тайнствено и примамливо. Робините я бяха изкъпали, масажирали и се бяха погрижили за външния ѝ вид. Част от русите ѝ коси бяха вързани с панделки на темето, а около прекрасното ѝ лице падаха множество дълги къдрици. Лейди излъчваше гордост и чувственост от всяка пора на светлата си кожа.

Двама от скаутите ѝ, Крацион и Помилий, красиви млади мъже, еднакво високи и приличащи си, само по къси кожени поли, стояха на пост до стената. Четири робини се суетяха с последните завършващи щрихи по прическата на Ладиса. Калигула даде знак на двамата скаути и робините да излязат.

– Как се чувстваш, моя сияйна красавице? – попита той съпругата си, прегърна тънката ѝ талия изотзад и я целуна по дългата шия.

– Много възбудена... Харесват ли ти ботушите, които Друзила ми даде за случая? – попита тя и вдигна робата си, под която се откриха дългите ѝ привлекателни крака, обути в боти до глезените на високи токчета. Бяха изработени от Петроний от червена кожа, специално за Друзила, и бяха същите като сините, с които тя омагьоса Катег.

Калигула вдигна още робата ѝ постави длан върху меки те косми на пубиса ѝ.

– Нямам търпение да се изфукам с теб пред публиката прошепна той и я погали по слабините.

– О, Кал... престани да ме докосваш – прошепна му тя в отговор.

– Защо? Докосваха ли те вече достатъчно?

– Не, но все още нося големия олисбос отзад.

– Онзи, който ти пратих по Крацион и Помилий ли? – попита той и усети плоската дръжка, която не позволяваше на олисбоса да влезе докрай.

– Да. Поставиха ми го преди два часа – каза Ладиса и прехапа долната си устна.

– Внимателни ли бяха?

– Да... Намазаха ме с доста египетски балсам отвътре, преди да го пъхнат – простена тя.

– Значи все пак са те докосвали.

– Е, колкото да ми помогнат...

– Сигурно са били доста възбудени, а?

– Да, преди да ме намажат с балсам, им позволих да посмучат клитора ми, за да се овлажня преди проникването... И сега нямат търпение да правят любов с мен.

– Ммм, обзалагам се, че и ти нямаш търпение да им се отдадеш, нали?

– Е, те са сладки... но ще трябва да почакат да свърши представлението.

– Как е коремът ти? – попита той и я потърка.

– Идеално. Преди да дойда тук преди два часа, робините ме измиха отвътре с водна помпа.

– И сега хубаво ли ти е? – прошепна Калигула до ухото ѝ и раздвижи дръжката на олисбоса.

– Хубаво ми е, но не ме потривай така... – промълви тя задъхано и инстинктивно сграбчи еректиралия му член под дългата до коленете пурпурна туника. – О, Кал, пенисът ти е съвсем мокър... да не си правил любов с Габрилия?

– Да... Тя много се подмокри.

– Ммм, сигурно си я направил много щастлива, нали? – полюбопитства тя и се обърна към него, за да го целуне по устните.

– Предполагам.

– Накара ли я да вика?

– Да.

– С онзи неин ангелски глас?

– Да, но не ѝ казах, че сме я чули да пее в храма на Конкордия.

– И аз я харесвам, знаеш ли?

– Мислех, че не си падаш по момичета.

– Е, Габрилия е специална. Изглежда същинско невинно дете.

– Добре, ще ѝ кажа, че я харесваш... А сега ще отида да се измия.

– Не, почакай! – прошепна му тя. – Нека аз го направя.

Ладиса бързо коленичи и влюбено облиза члена на съпруга си отвсякъде, за да опита соковете с мирис на мляко на Габрилия. След това го пое дълбоко в устата си.

– Достатъчно, достатъчно... – спря я Калигула, когато фелациото стана по-интензивно, – Искам да запазиш похотта си за представлението.

Ладиса се изправи и го целуна.

– Не се тревожи, Кал. Пламъкът, който ти запали в сетивата и ума ми, никога няма да бъде потушен.

– Нямам търпение да направиш наистина всички неща, за които двамата толкова сме фантазирали.

– Обичаш ли ме? – попита тя и се взря в очите му, сякаш искаше да стигне до душата му.

– Да, Лейди, обичам те! – отвърна той и я погледна напълно искрено със сивозелените си очи. – Луд съм по теб!

– О, Кал, ти запали искра в сърцето ми! – възкликна тя и го прегърна.

– Тази вечер ще превърна тази искра в ярка звезда.

– Да, да, скъпи... Бих се превърнала във всичко заради теб!

– Да се приготвяме, мила – подкани я Калигула и погледна водния часовник, който показваше, че остават три часа до полунощ. – Хората ни чакат.

– Наистина ли ще ме оставиш съвсем сама, когато всичко започне?

– Да. Като не те гледам, ще се чувстваш по-свободна, а аз ще се възбудя повече, като си представям какво правиш, и още повече утре, когато ми разказваш.

– Ще се видиш ли пак с Габрилия?

– Не... Ще се опитам да я изложа на показ.

– Какво означава това?

– Ще ти кажа утре.

– Ммм... Вече се възбуждам – промърмори тя и го целуна. – Не се ли боиш да ме оставиш сама с всичките тези животни?

– Е, Крацион и Помилий ще ти помагат през цялото време и ще се погрижат нещата да не излязат от контрол.

– Нямах това предвид... Може да ми хареса много.

– Нали заради това е всичко?

– Да, прав си, Кал – каза тя. – да се приготвяме.

Факлоносците затичаха по подиума и започнаха да размахват горящите факли и да отблъскват гостите назад. Ритъмът от барабаните ставаше все по-силен и монотонен.

Херолд, облечен в пищна златна униформа, излезе в центъра на подиума и наду три пъти късия си тромпет. Всички се стреснаха. Друзила, Агрипинила, Ения, Домиция, Фулвия, Ламита, Деми, Мурахия, Керизия, Хилария и останалите мъже и жени, които се целуваха и развратничеха из Голямата зала, прекъснаха похотливите си занимания и започнаха да ръкопляскат и да надават нетърпеливи възгласи представлението да започне. Публикола се огледа за Габрилия. Преди час я бе видял гола на лектуса с някакъв маскиран мъж и реши, че това е бил Калигула и че тя е някъде с него.

От коридорите вътре се втурнаха още хора, тръгнаха нагоре по стълбищата, пресичащи редовете, в опит да намерят място по лектусите. Запълваха всички възможни празнини, сядаха и по стъпалата. След като заведе Пиралис до Стаята на Ищар, Евтикий си проправи път през тълпата във фоайето и в коридора, но не можа да стигне навреме при приятелите си. Херолдът отново изсвири с тромпета. Хиляда и петстотинте мъже и жени, натъпкани в Голямата зала, най-накрая се укротиха.

– Дами и господа – извика херолдът. – Затаете дъх и се наслаждавайте! Ето го... Великият магьосник!

Сред грохот на барабани и оглушителни аплодисменти от двете страни на сцената излязоха осем голи до кръста момичета и застанаха по краищата ѝ с метални факли в ръце. Докато всички ликуваха и очакваха вдигането на завесите, от тавана към центъра на подиума се спусна огромен фалос, направен от боядисано дърво. Осемте голи момичета с факлите се затичаха към него и го наобиколиха. Започнаха да го целуват, да го галят с ръце и с голите си гърди, да го облизват и да размахват факлите си, от които се виеше цветен ароматен дим.

Аплодисментите и музиката се усилиха. Фалосът отново се издигна нагоре. Осемте момичета се прегърнаха и образуваха кръг за кратко, после едновременно легнаха на пода и образуваха фигура, подобна на маргаритка.

"Цезаре!" – скандираше тълпата в синхрон с бурните звуци на цимбалите. От центъра на маргаритката от тела, облечен в дълга, обсипана със звезди наметка и с полукръгла златна шапка на главата с три малки коронки една върху друга на нея, се появи Калигула и вдигна ръце, в които имаше магическа пръчка. Постоя така и се порадва на силните овации. Размаха магическата пръчка, затанцува и се замята по подиума. Голите до кръста момичета се изправиха и също затанцуваха и заподхвърляха горящите си факли една към друга, а Калигула правеше кръшни стъпки между тях.

След това се спря в средата на подиума и се обърна към сцената. Цимбалите издадоха няколко силни звука, за да усмирят тълпата. Калигула размаха магическата пръчка към небето. Осемте момичета избягаха към двете страни на сцената, а в същото време излязоха осем красиви млади мъже в къси полички, коленичиха в основата на сцената и вдигнаха своите факли. Калигула посочи драматично с пръчката към завесите. Цимбалите удариха веднъж, но силно. Завесите се вдигнаха.

На мраморен пиедестал, под балдахин от розов воал и сред цветен ароматен дим стоеше Ладиса в прозрачна яркочервена роба.

Публиката заохка и заахка, чуха се викове. Одобрителни възгласи и аплодисменти посрещнаха призрачната руса красавица. Мъжете и жените се струпаха около загражденията край подиума и запротягаха ръце към нея.

Калигула размаха магическата си пръчка към тълпата и извика:

– Животни! Това, което гледате сега с вълчи погледи, от което ви потичат лигите и което ви изпълва с жажда, е най-ценното съкровище, което получих от Британия! Поздравете... моята любима... осемнайсетгодишна съпруга... Лейди... Калигулаааа!

Взрив от възгласи разтърсиха Голямата зала от основите до тавана, когато прозирният воал на балдахина се вдигна и Ладиса разтвори ръце, разкрачи се леко и бавно огледа обожаващите я гости. Крацион и Помилий стояха зад нея със скръстени на гърди ръце, впили блеснали очи в гърба ѝ.

– А сега... – продължи императорът магьосник, след като укроти възгласите – не се заблуждавайте от невинния ѝ вид, нито от божествената красота на лицето ѝ и съвършенството на тялото ѝ. Не се подвеждайте, приятели... Лейди Калигула е дива, ненаситна и развратна любовница, за каквато дори вашите извратени умове не са и мечтали. Затова я обичам.

От лектуса си на втория ред Хортензий Скавър и по-големият му брат Умбраций, който доста време се бе заигравал с халките на Друзила и така бе държал и двамата в състояние на продължителна възбуда, коментира похотливо прелестите на Ладиса.

– Да слезем долу при загражденията – предложи Друзила, стана и дръпна късата си долна риза надолу. – Скоро представлението ще стане доста диво.

Калигула свали синята си наметка и я хвърли на пода заедно със златната шапка и магическата пръчка. Пристъпи на сцената само по прозрачен хитон и се качи на пиедестала при Ладиса. Погали я по бедрата през робата и я попита на висок глас дали иска да каже на гостите колко е възбудена. Очарователната бритка поклати глава и прошепна нещо в ухото му.

– Съжалявам, приятели! – произнесе Калигула. – Не иска да ви каже...

Сред умоляващи ръце и изпратени въздушни целувки от всички страни се разнесе хор от неодобрителни възгласи "Не!", "Кажи!" и "Искаме да знаем!"

Марцел се бе облегнал на загражденията заедно с Петроний и други приятели сред останалата непреклонна тълпа. Изведнъж се стресна. Сръга с лакът Рем, който бе зяпнал Ладиса.

– Хей, приятел... – прошепна му. – Не изчукахме ли тази русокоска преди месец в магазина ни за туники?

Рем затаи дъх.

– Юпитере! Прав си! Чукали сме жената на императора!

Междувременно Калигула се опитваше да убеди Ладиса да каже няколко думи на публиката, но тя продължаваше да маха отрицателно с пръст. Хората я гледаха озадачени. Накрая Калигула се втурна към синята си наметка и грабна магическата пръчка.

– Не искаш да говориш? – попита той разгневен съпругата си и вдигна ръце. Лейди поклати глава от пиедестала. Великият магьосник протегна ръка с пръчката към нея.

– Ако не говориш, ще те накарам да го покажеш!

Ладиса отвори широко очи, като се правеше на хипнотизирана. Сред гостите се разнесе учуден шепот. Те наистина вярваха, че тя е омагьосана. Калигула махна с пръчката към нея.

– Тук и сега! – нареди той с висок глас. – Ще се покажеш на всички... съвсем гола!

Хората притихнаха. Ладиса се поколеба.

– Гола, казах! – извика Калигула и завъртя пръчката. Бавно, сякаш наистина бе покорена от магия, Ладиса се съблече. След това вдигна гордо брадичка и застана гола, само с червени боти с високи токчета. Разтвори леко крака и постави длани на тънката си талия.

Публиката съвсем разбираемо затаи дъх и зяпна русата красавица, светлата ѝ кожа, стегнатите ѝ гърди и тънките кестеняви косми, покриващи изпъкналия ѝ пубис.

– Обзалагам се, че искаш да се приближиш до приятелите ми и да ги оставиш да те опипат, ръцете им да почувстват как си се нагорещила като пеш. Прав ли съм?

Ладиса кимна.

– Ела! – нареди Калигула на съблазнителната си съпруга.

Ослепителната гола Ладиса слезе грациозно от пиедестала си и по двете стъпала до сцената, приближи се към великия магьосник в средата на подиума с непоколебима походка и вдигна ръце.

– Обичам те, Кал – прошепна му тя набързо.

– И аз те обичам, Лейди – отвърна той също така бързо.

Без ни най-малка представа за емоционалните излияния между първата двойка, гостите гледаха как императорът милва бедрата ѝ, привлекателните ѝ малки задни части и слабините ѝ. След това пощипна зърната ѝ и те станаха твърди и щръкнали. Тя простена. Той сграбчи ръката ѝ и я поведе в кръг около него, за да я разгледа цялата изпаднала в екстаз публика, както си беше само по червени боти на висок ток.

– Сега Лейди е изцяло под мой контрол – заяви императорът. – Цяла нощ ще искам от нея да покаже дивата си похот без никакви задръжки. И цяла нощ тя ще сподели спиращите дъха вибрации на тялото си с вас и със специалния ни гост, любимец на моята предшественичка Венера, богинята на любовта!

Омагьосани от пленителната бритска красавица, стотици хора се пресягаха през загражденията и мълвяха думи на любов и възхищение, докато тя минаваше все по-близо до тях, протягаха ръце и я галеха.

– Възползвайте се от нея, приятели мои! – каза Калигула и я поведе към северозападната страна на залата. – Не се страхувайте да я докосвате където си поискате, дори да я целувате и да я хапете. Но засега не искам да я отвеждате отвъд загражденията и не можете да ѝ се възкачвате, дори да ви моли да го направите. Причината за това ще ви кажа по-късно. Става ли?

Хор от одобрителни възгласи, примесени с въздишки и любовни послания, отвърна на молбата на императора.

Докато двамата факлоносци пускаха завесите на сцената, Ладиса се приближи към протегнатите ръце на мъжете зад загражденията вляво от сцената и потъна в тях. Сграбчиха я десет, че и повече ръце, някои срамежливи, други – респектирани, повечето натрапчиви и директни, насочени право в целта. Усети как пръсти и устни изпитват реакциите ѝ, търкат клитора ѝ, смучат зърната ѝ, влизат в нея и разтърсват плътта ѝ, радват се на стенанията ѝ и на начина, по който се поклащаше към тях в отговор, как разтваряше крака, овлажняваше се, казваше им да я докосват по-леко или по-твърдо, премяташе се по загражденията, за да възбуди и останалите мъже.

Марцел и Рем я галеха и целуваха с особено внимание. Марцел бръкна с пръсти в ануса ѝ, Рем търкаше клитора ѝ и галеше вулвата ѝ.

– Помниш ли ни, Ливия? – попита я Марцел.

Докато стенеше от силните усещания, които двамата предизвикваха у нея, тя ги погледна.

– О, да, помня ви – отвърна задъхана. – Мъжете от магазина за туники.

– Не знаехме коя си – каза Рем и я целуна по шията.

– Знам... Но беше хубаво, нали?

– Повече от хубаво... ти беше прекрасна – възкликна Марцел и натисна задния ѝ отвор.

– О, колко сте силни... – прошепна Ладиса в ушите и на двамата, докато други мъже въртяха зърната ѝ и я хапеха по раменете. – Накарайте ме да свърша сега... – промълви тя и разтвори по-широко бедра пред Марцел и Рем, които пък усетиха, че конвулсиите ѝ се засилват. – Да, да, точно така – поощри ги красивата Лейди, извиваше се и се надигаше към тях все по-бързо и дишаше тежко. – О, да, Марцел! Харесва ми!

Оргазмът ѝ възбуди мъжете. Продължаваше да се приплъзва от външната страна на загражденията. От другата страна я докопваха ръце и усти и Ладиса доставяше радост на всички. Ения също я достигна и целуна набързо по устата, но другите мъже и жени също искаха да си вземат парченце от бляскавата слава, а и Лейди беше прекалено възбудена, за да разпознае кой ѝ доставя удоволствие, и прекалено щедра, за да лиши когото и да било от интимно докосване до прелестите ѝ. Междувременно Калигула отиде от дясната страна на сцената и се остави пак на жените да го прегръщат. Сред първия беше Агрипинила, която прегърна и целуна страстно брат си.

– Да знаеш, че вече се държах като идеална малка мръсница – прошепна тя в ухото му и погъделичка пениса му под лекия хитон.

– Знам. Видях те да се чукаш с Бохрус – промърмори Калигула и погали прекрасния ѝ задник под долната риза.

– О, той беше толкова мъжествен, че не можах да му устоя... Но искам да го правя много пъти с много мъже след представлението.

– И какви подаръци ще искаш от тях? – попита я той с хитра усмивка, за да ѝ покаже, че знае за всичко, което се случва наоколо.

– Хм, не знам... – отвърна тя също усмихната. – Но много повече се възбуждам, ако ми обещаят да ми дадат нещо ценно. Имаш ли нещо против?

– Не, Агри... Нямам нищо против, щом те възбужда.

Тя отново го целуна.

– Обичам те, Кал... Ти си супер.

Калигула тръгна по подиума покрай загражденията, опипваше всички жени, които се тълпяха около него, за да го целунат и да изпитат радостта от контакта с гениталиите му. От време на време хвърляше по един поглед към Ладиса, която се възбуждаше от желанието на толкова много хора да ѝ доставят удоволствие.

Деми и Ламита, които не искаха да пропуснат по-близка среща с красивия млад император, го сграбчиха и го стиснаха в прегръдките си. Започнаха да се редуват да го целуват.

– Мечтаем си за теб от толкова време – каза му Ламита и потри пениса му.

– Ммм... я ми кажете как точно – поинтересува се той.

– Защо не се видиш с нас насаме след представлението? – предложи му Деми и го опипа по задните части.

– С двете заедно?

– Да – каза Деми. – Ще те чакаме в Стаята на Цирцея.

– Ще ме превърнете ли в свиня?

– Не, скъпи – успокои го Ламита, сложи ръката му на слабините си и засмука едното му зърно.

– Харесваме те какъвто си – прошепна Деми и направи същото като Ламита.

Калигула харесваше двете чувствени млади брюнетки, и особено решимостта им да го съблазнят. Обичаше дръзки жени. И тъй като те настояваха, той се съгласи да се види с тях в Стаята на Цирцея два часа след полунощ, сетне продължи нататък.

Тисиос заедно с три хубави момчета се промъкна през жените. Прегърна и целуна императора, когато той мина покрай него.

– Ти не си ли любовникът на Макрон? – попита го Калигула, след като се отдаде на страстната му целувка.

– Да, цезаре, но тази вечер мога да се докосна до властни мъже, а никой не е по-властен и красив от теб – заяви русия юноша, вдигна хитона си и поглади малката си напъпила ерекция в твърдата мъжественост на Калигула.

– Ммм, много ме изкушаваш, да знаеш – каза Калигула и погали сладкия му малък задник, възбуден от реакцията на Тисиос и от ласките и молбите на останалите момчета.

– Ще бъда в Стаята на Аполон след полунощ – прошепна Тисиос в ухото на Калигула.

– Добре... Чакай ме там – отвърна Калигула и стисна здраво тръпнещия пенис на гръцкото момче.

Продължи да се движи покрай загражденията сред викове и целувки на влюбени в него жени. Мурахия и Керизия го сграбчиха и го нападнаха с усти и езици, галеха с пълните си устни лицето му, хващаха еректиралия му член и го поглаждаха в дългите си тъмни бедра. Докато Мурахия го молеше да се срещнат след представлението, Керизия клекна, пъхна бързо члена му в голямата си уста и започна да го смуче с удоволствие.

– Ще те подлудим от любов, цезаре – обеща Мурахия, сложи ръката му на слабините си и пръхна пръстите му в подмокрената си вулва.

– Добре... Навъртайте се покрай Стаята на Аполон час лед полунощ – отвърна им Калигула и се отдръпна от Керизия. Тогава видя голата и разрошена Ладиса да се приближава. Тя завършваше нейната обиколка покрай загражденията.

– О, любов моя... – възкликна задъханата млада бритска съпруга на императора и го прегърна. – Те всички са толкова възбудени!

– Така е, защото ти си толкова красива.

– Да свършваме обиколката. Нямам търпение...

Пътищата на Калигула и Ладиса се пресякоха, после двамата продължиха бързо в противоположни посоки покрай загражденията, за да предложат на възбудените гости плътска близост до телата им.

Изведнъж Лейди бе сграбчена от Тит, Муций, Перуций и още двама мъже.

– Радвам се да ви видя, ваше сиятелство – каза дебелият сводник и я погали по слабините.

– О, ти! – изръмжа високата бритска принцеса и затвори краката си, за да не позволи на пръстите му да проникнат в нея. – Как се осмеляваш? – опита се да го зашлеви, но Тит и Перуций хванаха ръцете ѝ от двете ѝ страни.

– Тази нощ няма как да ме арестувате – отвърна сводникът, докато Тит и Перуций дърпаха ръцете ѝ надолу и я навеждаха над заграждението. – Хайде! Разтвори си краката, кучко!

Ладиса се опита да се съпротивлява, но ръцете ѝ бяха здраво приклещени и Муций щипеше силно пубиса ѝ, принуждавайки я да разтвори бедра.

– Копеле... – изруга тя задъхано, когато обсипаните му с пръстени пръсти влязоха в нея и започнаха да дразнят набъбналата ѝ лигавица. Простена. Тит и Перуций я захапаха по раменете. Двама други мъже започнаха да опъват зърната ѝ. По ръката на Муций потекоха сокове.

– Виждаш ли? Харесва ти, нали? – каза той и се опита да я целуне по устата.

– Мразя те! – изръмжа тя и избегна устата му. Но византиецът я сграбчи за косата и я насили да го целуне. Разтресе силно пръстите си в нея и потри шийката на матката ѝ доста силно, после я притисна с върха на средния си пръст. Тя потръпна.

– Искаш да свършиш, нали? – предизвика я Муций и усети контракциите в таза ѝ, които се засилваха със забързването на неговите движения. – Това искаш, нали? Хайде, кажи ми истината!

– Да, искам!... По-бързо! – промълви задъхано Ладиса. – О, да, да, да. Харесва ми! Ооо, ти си такова гадно копеле!

Докато тя свършваше, сводникът бързо пъхна тънкото пънче на изсушена гъба в трепкащия отвор на шийката на матката ѝ и потупа шапчицата ѝ. Докато Лейди все още бе приведена над загражденията, той я сграбчи изотзад за коленете, вдигна краката ѝ от пода и ги разтвори към ерекцията си. След това проникна грубо в нея и я накара да свърши дори по-силно, когато лютивата есенция на афродизиака се разпространи в гениталиите ѝ и разля по тях неконтролируеми усещания за гъделичкане и парене, а шапчицата на гъбата направи главата на пениса му твърда като желязо.

От другата страна на подиума Калигула вече се бе насладил на няколко жени, докато завърши обиколката си. Стигна до Друзила, която го чакаше боса по прозрачна долна риза, заобиколена от ухажори.

– Как е тя? – попита Калигула и я прегърна.

– Все още е там с Муций и още няколко мъже.

– Дали ще успее да остане похотлива през цялата нощ?

– Ще успее, Кал... – успокои го сестра му. След това се доближи до ухото му и прошепна: – Магическата гъба на Муций ще сътвори чудеса. И след по-малко от половин час ще се разтвори напълно и ще я държи възбудена поне дванайсет часа.

– Няма ли да ѝ пари?

– Никак даже. Само ще пулсира много приятно.

– Май имаш доверие на дебелия византиец, а?

– Да, но сега върви. Нямам търпение да видя как тя ще се справи с... тайния гост.

Като тръгна покрай западната страна на загражденията, го сграбчи Ения. Слабичкото ѝ дребно тяло беше напълно голо. Целуна го страстно и му каза, че винаги е била влюбена в него.

– Никога няма да имаш нужда от трикове, за да ме накараш да пламна цялата от желание, обещавам ти, цезаре – каза тя задъхано, докато той потриваше впечатляващия черен храст между краката ѝ, който се простираше чак до пъпа ѝ и по целите ѝ слабини. Разгонена като котка през март, тя уви крака около кръста му и бързо се наниза на еректиралия му член.

Той направи няколко тласъка в разгорещената сабинянка и когато тя бе почти свършила, я сложи обратно на земята.

– Ще трябва да почакаш, животинче.

– Ще те чакам като робиня, цезаре, но кога? И къде?

– Час след полунощ пред Стаята на Аполон.

Калигула остави Ения да копнее за него, облегната на загражденията и притисната сред другите жени, които също така бяха очаровани от безгрижното поведение на младия владетел на Рим. Той се върна в центъра на подиума, като хвърли поглед към групата мъже, които все още опипваха Ладиса. Даде знак на факлоносците да донесат наметалото му, върза го на раменете си, сложи си златната шапка и взе магическата пръчка.

Ритъмът на барабаните се усили и цимбалите издадоха рязък звук. Ладиса се стресна. Голямата зала завибрира от шепота на развълнуваната публика.

– Мигът настъпи, Лейди Калигула! – извика магьосникът и махна с пръчката към нея. Муций и останалите ѝ помогнаха да се изправи. Тя се завъртя на токчетата на ботите си и се взря в магическата пръчка. Продължаваше да се прави на хипнотизирана. След това тръгна гордо към центъра на подиума, където стоеше Калигула.

– Спри! – каза той, след което накара Ладиса да се обърне с лице към пуснатите завеси на сцената. Ритъмът на барабаните се забави и започна да отброява.

– Все още ли си влюбена в тайния гост?

– Да, цезаре! – отвърна тя силно и вдигна ръце с разтворени длани към сцената. Раздалечи крака и разлюля бедра в ритъма на барабаните.

Калигула насочи пръчката към публиката.

– Има ли право императорската съпруга да прави любов с непознат?

– Да, има! Да, има! Да, има! – скандираше тълпата.

– Имат ли право всички жени да правят любов по всяко време, на всяко място, с всеки, по колкото си искат?

– Да, имат! Да, имат! Да, имат! – не спираха въодушевените гости.

– Има ли право мъжът да забранява на жените, съпругите, дъщерите, сестрите и приятелките си да правят това?

– Не, няма! Не, няма! Не, няма!

– Добре... Виждам искрица интелигентност да припламва в безполезните ви мозъци!

Тълпата се засмя.

– Това, което сега ще видите, е чудо, сътворено от моите магически способности! Нищо толкова невероятно не е било представяно никога и пред никого! – извика Калигула. – Любовникът на моята съпруга е любимец на предшественичката ми Венера, богинята на любовта! И именно защото е толкова страхотен, великолепен и силен, го обявявам за сенатор и консул на Рим!

Думите на Калигула бяха отново посрещнати с радостен рев.

Вестителят изскочи и застана пред спуснатите завеси.

– Благородни патрицианки и патриции! Станете! – ревна той.

Гостите си изправиха до един. Калигула прокара върха на магическата си пръчка по гръбнака на Ладиса. И тя сякаш бе докосната от Ерос. Затвори и разтвори длани, направи знак да вдигнат завесите.

Цимбалите зазвучаха леко и продължително. Завесата се вдигна. В средата на сцената висеше обаче друга, по-тясна. Шестима ликтори в червени туники с фасции в ръце (римски символ на властта, направен от дълги пръчки, завързани с червена панделка около брадва, който се носи от ликторите, съпровождащи консулите и императорите при официални случаи) стояха от всяка страна на втората завеса. До тях бе застанал по един факлоносец.

Лейди отново направи жест към сцената. Цимбалите издадоха пронизителен силен звук. Втората завеса се вдигна.

Инцитатус изцвили и се изправи на задните си крака пред учудените погледи на цялата публика. Огромният, обсипан със скъпоценни камъни нашийник, подарен от Калигула, придържаше на шията на белия жребец бяла сенаторска наметка с пурпурни ивици. Дългият му тъмен пенис беше в ерекция. Крацион и Помилий, облечени в полички, стояха близо до великолепното животно.

– Салют, Инцитатус, сенатор и консул на Рим! – извика вестителят.

Зяпнали от изумление, гостите вдигнаха ръце за официалния римски поздрав. Забиха барабаните. Вестителят изтича навън. Калигула отново прокара магическата си пръчка по гръбнака на Ладиса. О, колко очевидно бе, че прекрасната му гола съпруга е възбудена! Какви чудесни пулсации се разнасяха из таза ѝ! Колко дълбока беше похотта ѝ към несравнимата ерекция на жребеца!

Докато Ладиса се качваше на сцената и се приближаваше към любимия си Инцитатус, Калигула отстъпи назад и даде знак на тълпата, намираща се близо до загражденията, да пази тишина, а останалите да легнат по лектусите си. След това покани гостите от южната страна да навлязат безшумно на подиума и да гледат по-отблизо представлението.

Конят се свлече на колене. Застанала с гръб към публиката, Ладиса разтвори крака и яхна главата му. Започна да търка голия си чатал в муцуната му и да разклаща бедра. Животното притискаше глава в нея и така увеличаваше пулсациите ѝ, предизвикани от магическата гъба на Муций. Тя застена и зашепна любовни думи на жребеца си, и усети, че бързо се приближава към ръба на оргазма. Затрепери, за да потисне импулса, който искаше да достигне в пълната му сила и да му позволи да избухне по-късно, когато се наниже на коня. Държеше краката си разтворени и стоеше права върху високите си боти, въпреки че не беше свикнала да ходи на токчета. Наведе се, хвана муцуната на Инцитатус и го целуна по устата, като предложи на тълпата истински възбуждащата гледка на задните си части и набъбналите си срамни устни.

Помилий свали нашийника на жребеца и сенаторската му мантия. Крацион постави тънка правоъгълна възглавница зад Ладиса и ѝ помогна да легне по гръб върху нея. Лейди вдигна крака, разтвори ги широко и сви колене.

– Хайде, любов моя... – каза на Инцитатус пред онемяла та тълпа. – Гризи ме и ме лижи навсякъде, както те е учила Венера, когато си ѝ принадлежал на Олимп.

Благородният жребец беше вече напълно обучен, пък и изпитваше очевидно сексуално влечение към Ладиса. Започна на гризе тялото ѝ, зърната ѝ, корема ѝ, бедрата и слабините ѝ, а тя разпери ръце и отметна глава назад, за да погледне най-близките до сцената зрители и да им покаже със стоновете и необузданите си думи своята похот.

Като най-умел и опитен любовник Инцитатус я облиза навсякъде с огромния се мокър език, задържа се на клитора ѝ, след това плъзна върха на езика си между отворените ѝ малки срамни устни и проникна вътре в нея. Бедрата ѝ се разлюляха, тя разтвори краката си с ръце и откри таза си напълно към езика му, който опустошаваше вагината ѝ, въртеше се, за да излиже соковете ѝ, влизаше и излизаше от нея, стържеше ненаситно плътта ѝ. О, колко ѝ харесваше, когато той отвореше уста и покриваше целите ѝ слабини отзад и отпред, затягаше челюст, сякаш да я изяде, да я сдъвче, да я погълне както никоя друга уста не би могла! Колко силно усещаше любовта му и колко интензивно му отвръщаше!

Когато стоновете ѝ на удоволствие изпълниха цялата зала, Крацион и Помилий поставиха на гърдите на Инцитатус кожените колани. Тя притискаше слабините си към отворената му уста, като сдържаше оргазма си и го галеше между ушите.

– Искаш ли да се завържа за теб? – попита го тя. – Искаш ли да усетя мощния ти член?

Инцитатус изцвили и закима бурно, облиза лицето ѝ и изпръхтя, за да покаже възбудата си. Поставиха коланите и накараха коня да се изправи на задните си копита. Мощното му тяло бе издигнато във въздуха, а огромният му член пулсираше пред корема ѝ, изпълнен с желание.

Възклицания на изпаднали в делириум жени приветстваха величествения конски пенис, щръкнал в целия си еректирал блясък!

Ладиса се приближи на четири крака към задните му копита и започна да гледа с възхищение, да прегръща и да облизва големите му тестиси, да пощипва и хапе черната кожа на скротума му. След това клекна пред облия му корем, облиза и позахапа тук-там пениса му, хвана го с две ръце и започна да го гали в тялото си, изразявайки желанието си с любовни думи. Наслаждаваше се на гъбовидната му глава, дразнеше я със зъби и въртеше езика си по любовния му канал.

Тълпата гледаше необикновеното фелацио на Ладиса и все по-гръмогласно изразяваше възхищението си и я насърчаваше. Жените сграбчиха еректиралите пениси край тях и започнаха да ги смучат, като си фантазираха, че правят фелацио на жребеца.

Крацион и Помилий затегнаха коланите и специалните ремъци на врата и на задницата на коня, дадоха на Лейди "противошоковото" защитно устройство. Барабаните забиха. Лейди прегърна тялото на Инцитатус и еректиралия му член се намести между гърдите ѝ. Помилий я прегърна изотзад и ѝ помогна да завърже "противошоковото" устройство около твърдия конски член. '

– О, Ладиса, ти ме побъркваш – промърмори Помилий и я захапа за раменете, потри зърната и клитора ѝ, за да предизвика обилно естествено овлажняване. – Иска ми се веднага да ти скоча.

– По-късно, Помилий, по-късно – каза тя задъхана, когато той вкара пръста си в нея.

– Обещаваш ли?

– Да, обещавам. Ще го направя с двама ви с Крацион едновременно.

Крацион мажеше балсам по конския пенис, но я чу. Обърна се и започна да маже и нейните слабини, като разтягаше вагината ѝ. Тя потръпна.

– Ще те чукаме много, да знаеш – каза Крацион през зъби.

– Знам... – отвърна тя едвам чуто, докато той мажеше аналното ѝ отвърстие.

– Наистина ще те оправим добре и ще те накараме да викаш – обеща Помилий и стисна зърната ѝ.

– Сигурна съм... – прошепна тя и на двамата. – А сега искам да стоите до мен и да не говорите как ще ме чукате, става ли?

Двамата се съгласиха. Тя им даде указания, докато барабанчиците увеличаваха темпото, а глас от тълпата призова боговете да благословят чувствения подвиг.

Ладиса сграбчи дръжките на врата на Инцитатус с две ръце, промуши крака в задните дръжки и поглади влажните си слабини по дължината на пениса му, за да разтвори срамните си устни. След това потри вагиналното си отвърстие в главичката на члена му.

– Хайде, Инцитатус – подкани го задъхана. – Скачай върху мен! Нанижи ме!

Жребецът така бе свикнал вече с нея, че веднага се изправи на задните си крака. Слабините на Ладиса се блъснаха няколко пъти в главичката на пениса му, след това тя се притиска силно към него. Вагината ѝ се разтегна и тя бавно го пое, усещайки спиращата дъха тръпка, която изпитваше само от огромния орган, пулсиращ в нея. Спря да диша и извика от силната радост на пълното проникване. Започна дивото им сношение, тя вдигаше и сваляше ханша си, за да усети напълно твърдия конски член, търкаше вагиналния си канал в него по цялата му дължина, като се спираше в "противошоковото" устройство и след това като обезумяла блъскаше шийката на матката си в любовния му канал. Пулсациите на плътта ѝ и веществата от стапящата се в нея гъба на Муций подлудиха и двамата. Тя се сгърчи в конвулсиите на опустошителен оргазъм и виковете ѝ отекваха няколко минути из Голямата зала, предизвиквайки викове и сред публиката.

Но Ладиса усети, че Инцитатус се кани да се изпразни в нея, затова намери сили да се отдръпне и да слезе от него. Той потрепна заради секнатия оргазъм, но въпреки това бе залят от вълните на удоволствието. Тя веднага се пресегна към тестисите на любовника си и ги дръпна надолу, за да спре порива му. Крацион даде знак на асистентите, които се бяха скрили над тавана на сцената, да вдигнат коня още нагоре.

Ладиса се обърна с лице към публиката, изправи крака и бавно започна да люлее ханша си напред-назад с предизвикателен поглед. Тълпата я аплодира и подкрепи с възгласи, скандираше "Лейди! Лейди! Лейди!". Високата красива бритка гордо вирна брадичка и плътно стисна ерекцията на Инцитатус между бедрата си. Хвана дръжките на врата му и изложи крехкото си тяло пред хипнотизираната публика, на която ѝ се струваше, че дългият пенис излиза от нейните слабини и ѝ придава омагьосваща божествена аура. Помилий и Крацион ѝ помогнаха да разтвори и пъхне краката си в задните дръжки и се настаниха под коленете ѝ.

Прикриха от очите на зрителите голите ѝ слабини с телата си и бързо ги избърсаха с парцал. Намазаха с балсам сфинктера ѝ, който вече бе подготвен от двучасовото носене на големия олисбос, и сластно потрепваше под пръстите им.

– Ще им вземеш акъла, Лейди – промърмори Помилий в ухото ѝ, докато мажеше с балсам и члена на Инцитатус.

– Наясно ли си, че ще се вторачат във всяка подробност от секса, който правиш? – попита я Крацион, докато поглаждаше клитора ѝ.

– Да... Точно това искам – отвърна тя и затаи дъх в очакване.

– Ще се почувстват привлечени към теб като мечки към пчелин – предупреди я Помилий с известна загриженост.

– Оставете ги да се скупчат около мен и да ме докосват прошепна тя.

Двамата скаути въздъхнаха дълбоко, след това потриха пениса на жребеца в ануса ѝ.

– Идете от двете ми страни – нареди тя. – Искам всички да видят как Инцитатус ще ме наниже.

Когато двамата асистенти се отстраниха, барабаните отново забиха. Гостите викаха въодушевено, но звуците цимбалите ги накараха да млъкнат. Гениталиите на Ладиса бяха отворени пред всички и те можеха да видят прекрасните ѝ възбудени срамни устни, чистия червен цвят на набъбналата ѝ плът и аления ѝ клитор, който сякаш вибрираше като отделно живо същество.

Като държаха пениса на Инцитатус за "противошоковото устройство", завързано за долната половина на члена му, Крацион и Помилий започнаха да разтягат много внимателно ануса ѝ с пръсти, а тя свали ханша си надолу, за да усети наелектризиращия допир с мощната главичка на коня. От повърхностния контакт застена предоргазмено и прошепна на двамата мъже да я натиснат надолу.

– Отпусни си тазовите мускули – посъветва я Помилий, докато масажираше корема ѝ.

Тя успя да го направи и тогава двамата разтегнаха още повече сфинктера ѝ с пръсти и вкараха главичката на Инцитатус вътре.

О, какво страхотно удоволствие изпита Ладиса, докато бавно се нанизваше на горещия член на мощния кон! Още не бе влязла и половината му незащитена част, когато от ректума към пулсиращата ѝ вагина избухна първия ѝ оргазъм и пръсна поредица от топли вълни по цялото ѝ тяло. Тя затаи дъх. "Да! Влез в мен!" – извика. Инцитатус изцвили, след това подскочи няколко пъти и вкара прекрасния си член докъдето противошоковото устройство му позволяваше.

Сред радостните възгласи на цялата публика Ладиса забрави за околния свят. Всичките ѝ жизнени сили се сляха в едно и се насочиха към правия, твърд пенис на прекрасното животно, което подпираше тялото ѝ! Триенето на грапавия му член в стените на стегнатия ѝ ректум, допирът на главичката му в най-големите дълбини на сетивата ѝ бяха така завладяващи, че тя дори не чуваше собствените си викове. Нищо вече нямаше значение, освен нестихващия обмен на сексуалната ѝ енергия!

Публикола, Хортензий и Умбраций Скавър, Муций, Тит Квирит, заедно с Ения и младия ѝ слуга Секст, Марцел и Рем стояха в първите редици до сцената и не можеха да откъснат очи от ослепителната руса красавица. Всички бяха зяпнали от изумление, впили възбудени погледи в границите на аналния ѝ сфинктер, който се разтягаше от големия лъскав черен член, докато тя бавно се издигаше и спускаше върху него. Ладиса се държеше за ремъците и разтваряше бедра, вдигаше колене, размахваше червените си боти на висок ток, нагласяше се в ритъм с цвилещия бял кон. Разтворените венчелистчета на червеното ѝ цвете и щръкналият потрепващ клитор над мокрия ѝ потир привличаха като с магнит към божествената гледка, която представляваше женският полов орган във върха на своя гаудиум.

– Елате, приближете се до мен! Целувайте ме... – простена съпругата на Калигула, изгубена в бурята на оргазмените вълни.

Зрението ѝ се замъгли от недостиг на кислород и тя не позна Публикола, който се приближи към нея. Протегна напред устни, предлагайки целувка. О, да... тя имаше нужда да целуне някой мъж и силни ръце да галят тялото ѝ. Публикола усети тръпките на оргазма ѝ, започна да щипе зърната ѝ и да потрива клитора ѝ и я накара да вика силно, когато пръстите му проникнаха в подгизналата ѝ вулва и кокалчетата им се притиснаха в набъбналата лигавица и започнаха да се трият в тънката мембрана, отделяща гениталния ѝ канал от ректума, който бе обсебен, разтегнат и помпан от неуморния орган на Инцитатус.

– О, Публикола! Това ми харесва! Влез в мен... – промърмори тя, докато цензорът вкарваше главичката на члена си във вагиналното ѝ отвърстие, но съвсем малко, защото му пречеше големият пенис на коня, който ѝ бе влязъл отзад.

Въпреки че едрият мъж не успя да проникне в нея, контактът на пениса му със свръхчувствителната ѝ плът я подлуди до безкрайност.

– О, да! Харесва ми! Харесва ми! Точно така! – повтаряше Ладиса, докато съсредоточаваше в него върховото удоволствие на сетивата си, даряваше му тръпката да я докара до оргазъм със собствената си ерекция, да дърпа до краен предел зърната ѝ при всеки тласък на таза си.

На младата бритка ѝ хареса дори още повече, когато Хортензий и Умбраций се присъединиха към Публикола и започнаха да я хапят по раменете, да я галят и целуват навсякъде, да гризат зърната ѝ и да я движат нагоре и надолу по члена на жребеца. Тя прибелваше очи в екстаз и се отдаваше изцяло на едновременното нападение на обожаващите я мъже. О, да... Те не искаха нищо друго, освен да славят изключителната ѝ женственост. А и тя нямаше никакви други намерения, освен да им подари тръпките на нестихващата си похот. Нима това не беше наградата, която всички заслужаваха да получат от жените, благословени от боговете с невероятна красота и със сърце, чисто като извора на младостта?

Нанизана до предела на противошоковото устройство върху вибриращия член на Инцитатус и целувана от двамата братя Скаври, Ладиса потръпна от удоволствие, когато цензорът коленичи, хвана червените ѝ боти и разтвори краката ѝ, подпрени в коленете на задните дръжки на ремъчното устройство. А екстазът ѝ стана дори по-силен, когато устата му се залепи на прекрасния ѝ кунус и езикът му влезе дълбоко в отвърстието ѝ и изпи любовните ѝ сокове, а после започна да смуче и облизва клитора ѝ, да го дъвче и да предизвиква взривове от искри, които можеха да се сравняват само с конвулсивния оргазъм в душата ѝ, резултат от аналното сношение с Инцитатус.

Как сладко стенеше и викаше, докато всеки нерв по тялото ѝ вибрираше неконтролируемо и около нея се струпваха хора, за да усетят силните ѝ тръпки! И как целеустремено Ения изблъска цензора, за да постави устата си на негово място! Колко агресивно атакува тя центъра на удоволствието на съпругата на Калигула!

Ения не само смучеше и хапеше кунуса ѝ, но също така сграбчи тестисите на Инцитатус, щипеше разтегнатата ареола на Ладиса, което я караше да повдига таз, за да поеме още по-дълбоко огромния конски пенис. Лижеше и драскаше всичко, което можеше да докопа. В прилив на страст Ения развърза противошоковото устройство, което не спираше животното да вкара целия се пенис в Лейди.

– Не го прави, конят може да я убие – изръмжа ѝ Публикола и се опита да я спре.

– Ти ще я държиш, нали? – сопна му се разпалената сабинянка, махна твърдата кожена защита от пениса на Инцитатус и я хвърли зад себе си.

Някой в публиката изръкопляска.

Застаналите на няколко крачки Крацион и Помилий забелязаха необмисленото действие на Ения и се втурнаха към Ладиса. Разблъскаха с лакти хората около нея и поставиха ръцете си под нея, за да я повдигнат.

– Дръж се, Лейди! – каза Крацион. – Махнаха протектора! Върни го, Помилий!

– Не, чакай... – спря го задъхано Ладиса. – Нека го направя без него.

Хортензий, Умбраций, Тит и останалите, които я целуваха, ѝ прошепнаха одобрителни думи.

– Може да те разкъса! – предупреди я Помилий, силно загрижен.

– Знам, но искам да го усетя още малко по-дълбоко – простена Ладиса. – Повдигайте ме и ме спускайте бавно... хайде.

– Разбира се, скъпа... – каза Умбраций.

– Ще ти помогнем да го поемеш по-дълбоко, мила – присъедини се и Тит, целуна я по шията и потри слабините ѝ.

– Не разбирате ли, че тя има нужда от това? – обърна се Хортензий към Крацион.

– Ще внимаваме – увери го Марцел.

Двамата асистенти се спогледаха неуверено.

– Не се тревожете – каза им задъханата Ладиса. – Оставете ги да го направят.

Възбудените мъже около нея я прегърнаха по-силно и я натиснаха внимателно надолу.

– О, да... Дръжте ме там! Прекрасно е... – простена тя, докато ерекцията на Инцитатус проникна с няколко сантиметра по-навътре. – Разклатете ме... О, харесва ми! Харесва ми!

Докато я облизваше и усещаше напора на новия оргазъм на Ладиса, Ения сключи ръце около основата на пениса на Инцитатус и започна да го потрива по цялата му дължина, като докосваше аналното отверстие на Ладиса, смъкнало се малко след средата на конския член. След това го гонеше с длани, когато се нанизваше нагоре-надолу по него. Останалите мъже изблъскаха Ения и започнаха да се редуват да лижат вкусната бритска вулва, а Инцитатус цвилеше от радост, че е освободен от протектора, подскачаше на задните си копита и проникваше на сладки тласъци в гостоприемните задни части на Ладиса.

След като се пребори с дузината мъже, които се опитваха да докопат парченце от невероятното тяло на Лейди Калигула, Секст най-накрая успя да застане пред нея.

– Секст! Толкова съм щастлива, че дойде... О, целувай ме! – подкани го Ладиса, която имаше специално отношение към младия слуга, с когото бе имала кратка авантюра в парка край храма на богинята Фортуна преди десетина дни.

Секст я целуна с искрена любов, Купидон чу думите и на двамата и ги тласна един към друг.

– О, да, Секст! Искам те... – прошепна тя, когато ерекцията му почука на вратата на удоволствието. – Ела, влез в мен с цялата си любов.

Докосването на Купидон по гениталиите ѝ произведе топла влажна вълна и разтвори прекрасната ѝ порта за влюбените тласъци на младия мъж. "О, да, обичам те..." – казаха си те едновременно и започнаха да се притискат един в друг, след като той вкара твърдата си "флейта" в нея въпреки натиска на члена на Инцитатус в задния ѝ вход.

Секст започна да дърпа зърната ѝ, защото знаеше колко много ѝ харесва това, и така я доведе до върха на похотта ѝ. Белият жребец сякаш усети, че настъпва мигът, в който трябва да достави върховно блаженство на своята "кобилка", като я изпълни с божествени сокове. Изви гръб и я наниза наистина силно. Стиснала ремъците и подкрепяна здраво от Тит, Хортензий и останалите, Ладиса получи серия едновременни тласъци от Инцитатус и Секст и извика от удоволствие под насърчителните викове на цялата публика в Голямата зала. Младият мъж се изпразни в нея пръв, изпълни вагината ѝ с еякулацията си, като продължи да влиза и излиза, за да погълне с пениса си мощните ѝ конвулсии. Прегърна я през шията, целуна я и застена силно заедно с нея.

Тъй като тя все още бе нанизана на жребеца, Секст бавно полегна по гръб на пода и повлече Ладиса след себе си, като изви и ерекцията на Инцитатус. Като усети, че дългият конски член се кани да се измъкне от нея, Помилий даде знак на асистентите на тавана да отпуснат ремъците на животното, а Крацион освободи прекрасните крака на Ладиса от задните дръжки. Все още в оргазъм, бритската красавица се оказа върху красивият шестнайсетгодишен младеж, с лице към възбудената публика. Коленете ѝ се намираха от двете страни на гърдите му и тя се надигаше, за да задържи пениса на Инцитатус в себе си, като в същото време целуваше с любов слугата на сабинянката.

Изведнъж затаи дъх. Инструментът на жребеца проникваше все по-дълбоко в ректума ѝ. Крацион и Помилий се втурнаха и сложиха протектора около долната половина на огромния член. Ладиса погледна към публиката, която крещеше, загубила контрол, и вдигна още по-нагоре задните си части, като изстреля няколко стона на удоволствие. Инцитатус се бе надвесил над нея и проникваше все по-бързо и по-бързо, което я побъркваше!

– О, да! Вкарай ми го! Изчукай ме до гърлото! – извика задъхано тя и жребецът отвърна с диво цвилене, последвано от захапване по тила ѝ, което разтърси съществото ѝ до основи. След това направи един последен тласък, който разпали пълната експлозия на сетивата ѝ! Тя свършваше и викаше като никога преди това. Ладиса усети как половина от седемдесетсантиметровата му ерекция пулсира в нея, докато трептящата му ерекция изхвърляше влага в червото ѝ и от задните ѝ части се разливаше бяла сперма.

Бурни овации на крака поздравиха Инцитатус, новоназначения сенатор и консул на Рим, който се изправи на задните си крака и изцвили над красивата бритска съпруга на императора, обладана от него отвъд най-смелите очаквания на зрителите. Порой от възгласи, ликувания, напеви и ръкопляскания почетоха и разрошената Лейди Калигула, когато се изправи на червените си боти на висок ток. Тялото ѝ бе мокро, сякаш току-що бе излязла от вана с мляко, но стоеше горда и сияеща от щастие. Разтвори ръце, за да прегърне символично ентусиазираните си обожатели, след това пое в обятията си Секст и Инцитатус, както и десетината души, които се присъединиха към нея на сцената.

Веднага щом завесите се спуснаха, Крацион и Помилий обгърнаха залитащата Ладиса с голяма ленена кърпа в я заведоха бързо в банята.

– Какво искате сега? – предизвика ги императорската cъпруга. Седеше на стол и триеше слабините си с кърпата, а двамата мъже сваляха ботушите ѝ и масажираха краката ѝ като ги целуваха и смучеха пръстите им.

– Ти беше направо фантастична, Лейди – каза с обожание Крацион.

– Показа на всички ни благородство на императрица и величие на богиня – добави Помилий и погали краката ѝ.

Отвън край сцената се чуваха възгласи, музика и викове от възбудената тълпа, която искаше бис, възпламенена от неизтощимата похот на Ладиса. Тя погали двамата асистенти по главите и така бавно ги подтикна да си вземат наградата.