Лейди КАЛИГУЛА

9.

От нощта, в която готът Горан се срещна с Месалина на гладиаторското празненство на Лотар в таверната на Ромул, той очакваше третия ден след Нова година, без да може да изгони образа ѝ от съзнанието си нито за миг.

Случилото се, след като очите им се срещнаха и тя се протегна към него с думите "Ела тук...", натрапчиво се връщаше в ума му. Невероятната ѝ нежност, красота и любовта, която излъчваше, докато правеха секс, се бяха отпечатали завинаги в паметта му. Рано на сутринта след празненството той трябваше да замине за седмица, за да участва в уредени вече битки на арената в Алба Фуцентия, многолюден град в Централна Италия на около седемдесет и пет километра източно от Рим. Иначе щеше да се втурне веднага към Авентинския хълм, за да търси дома на Месалина.

Готът Горан принадлежеше към гладиаторския отбор на Семпроний Ватия, бивш центурион от VI легион, който се превърна в превъзходен треньор, изискващ най-стриктно усилени тренировки и желязна дисциплина от всичките си питомци. Родителите на Горан се бяха преместили в Медиоланум (днешно Милано в Италия), след като напуснали родината на готите (днешна Украйна). Това станало когато Горан бил на дванайсет години. Тогава го записали в местната атлетична школа и две години по-късно в гладиаторския колеж.

Майка му доста се боеше, че синът ѝ може да умре млад на арената, но Горан ѝ обясни, че гладиаторите, които не са роби, никога не ги карат да се бият до смърт, освен ако не извършат жестоки престъпления и тежки прегрешения спрямо гладиаторския кодекс. Имало нещастни случаи и наранявания, но Горан беше изключително бърз и подвижен и печелеше всичките си схватки с противниците. Като стана на седемнайсет, Семпроний Ватия му предложи двугодишен договор и го заведе в Рим два месеца преди да срещне Месалина. Младежът се би няколко пъти на арената на амфитеатъра на Фламиний, който се намираше до Сервиевите стени. (Колизеумът е открит 40 години след времето на Калигула.)

Горан не беше станал още велик победител като нубиеца Лотар, но миналите му победи, русата му коса и красивата му фигура вече го бяха направили любимец на римските тълпи. Обаче се налагаше да живее в школата на Семпроний в Портикус Метелис, близо до амфитеатъра на Фламиний, и да спазва много строг тренировъчен режим. Договорът му го задължаваше да се бие два пъти на (римска) седмица, обикновено схватките започваха час преди пладне. Когато нямаше насрочена битка, беше свободен следобед и му позволяваха да спи извън школата веднъж седмично. Наградите при победа, заплатата и бонусите му носеха доста пари, повечето от които изпращаше на семейството си в Медиоланум. Беше планирал до двайсет и пет годишна възраст да забогатее и да се оттегли.

Получи тридневна почивка след отличното си изпълнение в Алба Фуцентия и тръгна по Авентинския хълм малко след пладне, като си представяше как Месалина го чака, останала без дъх. Намери лесно Валериевия дворец, но надеждите му бяха попарени от робите на портата. Тяхната домина все още спяла и нямали заповед да пускат когото и да било вътре. Горан настоя, повтори името си няколко пъти, помоли робите да докладват на Месалина. Накрая, като не успя да проникне в двореца, седна пред портата и се замисли. Какво ставаше? Дали наистина беше принцеса, както чу на празненството на Лотар? Огромната градина, великолепният дворец и почтителността на робите, които я наричаха домина, го убедиха, че е момиче от висок ранг, но това не променяше чувствата му към нея. Дълбоко в сърцето си знаеше, че и тя е влюбена в него.

Когато се върна от Анциум в първия ден след Нова година, Месалина се видя с Муций и го помоли да ѝ уреди среща с Квинт Публий Сервилий, патриция, който рискува да го обвинят в светотатство на императорската сватба.

– Той е прекалено груб за теб – отвърна сводникът.

– Харесвам груби мъже – настоя тя.

– Той измъчва жените.

– Как?

– Връзва ги, после използва игли, горещ восък, камшици и всякакви видове щипки – обясни византиецът.

– Хм... Това може да е доста възбуждащо.

– Може да изгуби контрол и да те нарани много лошо.

– Тогава го накарай да се съгласи двама или трима от твоите пазачи да стоят пред стаята и да влязат, ако извикам за помощ.

Муций отново се опита да я разубеди, но най-накрая се предаде пред настояванията ѝ. Срещна се със Сервилий, който се съгласи да плати половин златен талант (около 200000 долара по днешни стойности), за да получи Месалина на свое разположение за цяла нощ. В писмено споразумение той гарантираше под заплаха от наказание, че няма да ѝ оставя трайни белези по тялото, и се съгласи пазачите на Муций да чакат пред стаята, за да е сигурно, че ще се придържа към сделката. Събитието бе насрочено за четвъртата нощ след Нова година, която всъщност беше нощта след пристигането на Горан пред Валериевия дворец с надеждата да види жената, която обичаше.

Когато Муций съобщи на Месалина, че сделката е сключена, тя го целуна с огромна радост. Опита се да прави любов с него, но той внимателно я отблъсна.

– Не е редно сводникът да прави секс с момичетата си – каза. – Може да се появят чувства и тогава ще съм пристрастен, като те продавам, което ми е забранено от клетвата ми пред Венера.

Месалина го разбра, след това го помоли да ѝ уреди работа за следващите две нощи в евтините му бордеи, за да получи благоволението на богинята за срещата със Сервилий.

И тъй като Месалина се опитваше да измоли божествена закрила, Муций трябваше да изпълни искането ѝ. Но за да не позволи на прости плебеи да си въобразяват, че могат да се сношават с принцеса срещу няколко сестерции (малки сребърни монети по долар всяка по днешни стойности), ѝ предложи да остане инкогнито и да работи под името Лициния. Месалина се съгласи. През двете нощи, в които работи в небезизвестния лупанарес (римски бардак) на Муций, Лициния постигна огромен успех. Всичките ѝ клиенти, повече от петдесет на вечер, впечатлени от ослепителната ѝ красота и съблазнително поведение, се редяха на опашка, чакаха си реда да я заведат в малките си стаички и да я обладаят по всички възможни начини. Впечатлени от издръжливостта ѝ, те осъзнаваха, че прекрасното младо тяло, което държаха в ръцете си, се наслаждава на прегръдките им повече от тях самите, свършва с всички, дори когато след акта прислужниците в бардака миеха вагината ѝ с къс прът, покрит с мокър сюнгер.

В нощта преди срещата със Сервилий я върнаха на носилката ѝ няколко часа преди зазоряване. С напълно задоволени тяло, ум и душа, тя заспа като ангел от връх Олимп, съвсем забравила за гота Горан.

Докато младият гладиатор я чакаше пред портата, Месалина се събуди и я уведомиха, че има посетител. Името не ѝ говореше нищо, но каза на пазителите на портата да го пуснат и да я изчака в перистилиума. След гореща вана принцесата надяна дълга роба и излезе от банята да си суши косата с кърпа. Спря се зад колоните и се загледа в младия рус мъж, седнал на пейката в дъното на градината. Не си спомняше да го е виждала преди, но сърцето ѝ заби бързо. Той усети присъствието ѝ и погледна в посоката, където се бе притаила.

– Горан? – внимателно го повика тя и излезе бавно иззад колоната.

Той стана.

– Месалина!

Изведнъж тя си спомни всичко.

– Горан! – извика и разтвори ръце.

Горан се втурна към нея и я прегърна, обзет от бурни емоции. Целувките им се смесиха с любовни думи, щастието – с желанието, спомените – със сълзи. Бяха като двама млади любовници, които се срещат отново след раздяла по силата на ужасни обстоятелства. Тя го сграбчи нетърпеливо за ръката и затичаха като обезумели към спалнята ѝ.

Сърцата им биеха в гърдите, обзе ги отново магията на първата им среща, сетивата им се разтапяха, правеха страстна любов и се кълняха хиляди пъти в чувствата си, даваха и получаваха даровете на истинската си обич, която гореше между тях, като стигаха едновременно до върха на удоволствието, викаха от радост, когато вълшебната им връзка ги сливаше в едно и разтърсваше телата им в един сякаш траещ вечно момент.

След това си почиваха, като им се струваше, че още сънуват и споделят интимната тайна на взаимното обвързване, което още не бяха открили съзнателно, но то гореше под кожата им и поддържаше огъня жив. Но когато залязващото слънце хвърли медните си отблясъци в стаята, умът на Месалина бавно започна да се фокусира върху един друг ангажимент. Тази нощ бе обещала да остане при Сервилий...

– Къде отиваш? – попита я Горан и я хвана за ръката, когато тя се опита да стане от леглото. Погледна я със сините си очи, които бяха станали още по-дълбоки от удовлетворената страст, но в тях се четеше толкова невинност и такова доверие в тяхната общност, че тя усети сърцето ѝ да се свива в гърдите само от мисълта да го остави.

Принцесата поглади блестящите му руси къдри и благодари наум на Венера, че ѝ е изпратила най-красивия от синовете си като награда за двете нощи, прекарани в бардака на Муций. Горан реши, че Месалина мисли за бъдещето.

– Имам разрешително за три дни – каза той.

Тя го целуна нежно, стана, облече робата и отиде в кабинета си. С твърда ръка написа бележка на Муций.

"Моля те, извини ме пред Сервилий. Настинала съм и няма да съм достойна за вниманието му. Помоли го да ми даде няколко дни да се възстановя. Месалина".

Запечата малкия свитък, повика един роб и му нареди да го предаде незабавно на адреса на Муций Регулат.

Същата нощ в двореца Бризея спеше в стаичката си и се мяташе в леглото, объркана от странен сън. Крачеше гола нагоре-надолу пред Друзила, която държеше голяма змия в ръце. Думите на господарката ѝ отекваха натрапчиво в главата ѝ.

– Ще ти намеря много любовници, любовници, любовници...

Зад Друзила се появиха множество мъже.

– Не изпитвам влечение към мъжете, мъжете, мъжете... – отвърна тя, застанала под светлината, галеща чувствено бедрата си и протягаща език към змията.

– Лъжкиня! Лъжкиня! Лъжкиня! – произнесе змията, заедно с Муций, Домиций, Акилий, Петроний и преторианците, обичайните посетители и мъже роби, скупчени около Друзила.

– Ще трябва да ме насилят, насилят, насилят... – и подръпна меките косми на пубиса си в посока на змията.

Друзила хвърли с отсечен жест влечугото към нея. Тя се стараеше да я отблъсне, но змията се уви около ръцете ѝ и ги стисна. Опита се да извика, но от гърлото ѝ не излизаше ни звук. Двама пазачи я хванаха за ръцете.

Сънят започна да избледнява. Двамата пазачи се материализираха около нея. И наистина я бяха сграбчили за ръцете. Тя се метна още веднъж и се събуди, изпълнена с ужас.

– Какво искате? – попита задъхано Бризея, опитвайки се да се освободи.

– Имаме заповед от нашата домина – отвърна единият и я притисна да стои мирна.

– Каква заповед? – промърмори галската робиня.

– Принцесата ще вечеря в Карина и незабавно има нужда от услугите ти.

Все още под въздействието на съня, Бризея потръпна. Възможно ли бе да е истина? Стражите не ѝ дадоха време да мисли, а я вдигнаха.

– Хайде. Обличай се.

Двамата мъже я придружиха до гардеробната на слугите и я изчакаха зад паравана, докато тя изми набързо тялото си със сюнгер, среса кестенявата си коса и си сложи малко грим на лицето. Облече си чиста препаска, елегантна туника, дебела наметка и сандали на висок ток. Бризея последва двамата пазачи, които я изведоха извън двореца през една служебна врата и я качиха в покрита колесница, теглена от муле.

Страховете ѝ се върнаха, когато забеляза, че пътуването до Карина трае повече, отколкото е необходимо. Опита се да отвори процеп в завесите и да огледа навън, но един от мъжете сграбчи китката ѝ и постави ръката ѝ в скута си.

Най-накрая колесницата спря в задния двор на някакъв палат. Двамата пазачи ѝ помогнаха да слезе и я предадоха на трима роби. Тя затрепери от страх, когато робите я поведоха през малка врата и после по тъмен коридор. Една странична врата се отвори с трясък. Тя изпищя. Робите я бутнаха вътре, а двама други мъже я дръпнаха в стаята и ѝ запушиха устата с навит на топка плат. Въпреки опитите ѝ да се защити, петимата разпериха ръцете ѝ, увиха около китките ѝ кожени ремъци и ги привързаха за две висящи от тавана вериги. Завързаха ѝ очите. Сбъдваха се най-големите ѝ страхове! Чу мъжете да излизат от стаята и зачака най-лошото с ясното съзнание, че не може да избяга от съдбата си.

След малко някой влезе в помещението. Тя се стегна. От лъча светлина, който проникна през превръзката на очите ѝ, разбра, че са внесени маслени лампи. След това две ръце започнаха да галят тялото ѝ и бързо да разтварят туниката ѝ. Опита се да каже нещо, въпреки топката плат в устата си, риташе и се опитваше да уцели натрапника.

– Не бъди толкова негативно настроена – изрече мъжки глас, докато туниката ѝ се свличаше към глезените ѝ, което ѝ попречи да продължи да рита. – Нищо не можеш да направиш...

Бризея чу гласа, но не можеше да го свърже с някаква определена личност. Натрапникът застана зад нея. Ръцете му погалиха бедрата ѝ под късата долна дреха, след това започнаха да се трият в задните ѝ части, като ги притискаха и опипваха с недвусмислено желание. Тя затаи дъх. Пръстите на мъжа бяха целите отрупани с пръстени. Хмммм! Сега вече знаеше! Беше Муций! Изви се, за да покаже отвращението си. Той я сграбчи за гърдите изотзад и скъса туниката ѝ.

– Наистина си много красива, Бризея – каза Муций, като обикаляше около нея и оглеждаше високата ѝ стройна фигура, и особено горната част на бедрата ѝ, които образуваха луфт на чатала. Разстоянието между тях, все още покрито от препаската, само увеличаваше изпъкналостта на пубиса ѝ, което според Муций значеше, че тази жена има неизтощима сексуалност, и това го възбуждаше както умствено, така и физически. – Искаш ли да те нараня наистина жестоко, преди да кажеш "да" – попита сводникът с тих, но заплашителен глас, – или ще си добра и ще ме оставиш и аз да съм мил с теб?

Бризея не отговори. Той започна да си играе със зърната на гърдите ѝ, търкаше ги и ги стискаше, докато не щръкнаха и не изпратиха вълни от възбуда надолу към корема ѝ.

Тя се изви, освободи глезените си от туниката и започна да рита към Муций, който я измъчваше. Вратата се отвори с трясък. Няколко мъже сграбчиха краката ѝ и завързаха глезените ѝ с кожени ремъци за пода. След като си свършиха работата, излязоха. Веднага щом вратата се затвори, Муций отново се приближи.

Сега вече не можеше да се защити!

Сводникът отново се върна на невероятните ѝ щръкнали зърна и започна да ги разтрива с пръсти, след това да ги смуче и хапе, като усети, че за нея те са източник на неустоима възбуда. Развърза препаската ѝ, пощипна пубиса ѝ и започна да гали широкия ѝ чатал, плъзгаше пръсти между срамните ѝ устни и галеше малкия ѝ клитор. Бризея нямаше как да избегне овлажняването, когато пръстите му влязоха в нея и започнаха да се въртят, като предизвикаха излив на още сокове. Тя простена. Той си свали връхната дреха, бързо пъхна тясна пейка между краката ѝ и легна на нея с лице към гърба ѝ. Сложи ръце на талията ѝ и започна да гризе задните ѝ бузи, да стимулира ханша ѝ, притискайки я с пръсти, като през цялото време ѝ казваше да се отпусне. И скоро по стоновете ѝ усети, че вече и сама не може да се съпротивлява на възбудата си. Погали я отстрани по ребрата, пресегна се отново към зърната ѝ, потри ги, а устата му блуждаеше нагоре-надолу по цепката ѝ, хапеше розовата ареола на перинеума ѝ – онова чувствително място между ануса и вулвата.

Бризея забрави самоличността на мъжа, който я възбуждаше. Не го виждаше и това бе достатъчно, за да се отърве от отвращението. Притискаше гениталиите си в зъбите му, наслаждаваше се на стрелкащия се между двете ѝ отвърстия език и устата, която я поглъщаше като гладно животно. Стенеше все по-силно изпод топката плат, трепереше и се триеше все по-бързо в устата му, докато почувства първите вълни на оргазма да изпълват корема ѝ. Но преди да го освободи, той бързо се изхлузи от пейката, стана и я прегърна, а тя усети еректиралия му член между краката си.

Захапа раменете ѝ, смучеше шията ѝ. Все още на ръба на върховното удоволствие, тя отчаяно разлюля таза си напред и назад около члена му в опит да го поеме в себе си.

Муций познаваше жените много добре. Не само че бе наясно как да възбуди сетивата им, но също така знаеше как да ги държи на ръба дълго време, докато вече не могат да направят нищо друго, освен да свършат. Освен това бе наясно, че когато жената стигне до оргазъм, след като дълго време е държана на ръба, гениталиите ѝ така набъбват, че могат да свършват отново и отново, без значение с кого са.

Точно това поиска, когато предложи на Друзила да му даде дългокраката си галска робиня за няколко дни. Искаше да сломи гордостта ѝ и да извади на бял свят дълго потисканата ѝ похотливост. Искаше да я подчини безусловно за своето сексуално удовлетворение, но и заради нейното собствено спасение от движещите се пясъци на постоянното отрицание и самоналожено въздържание.

Чувствеността на Бризея не се различаваше от тази на другите жени, с които Муций бе правил секс. Държеше я в своята власт, като дърпаше косата ѝ, докосваше я, потриваше я, пощипваше, притискаше и хапеше тялото ѝ. Извади топката плат от устата ѝ и я целуна. Въпреки вродената си елегантност, Бризея вече не можеше да мисли и отвърна на целувките му сякаш цял живот си е мечтаела да бъде целуната точно така, стенеше и въртеше затворените си очи под превръзката, наслаждаваше се на безмилостната му стимулация и забрави за всички задръжки.

– Направи го с мен! – каза задъхана.

Той бързо освободи глезените ѝ. Тя се хвана за ремъците, с които бяха привързани китките ѝ, вдигна се и обви крака около дебелия му корем. Започна да се притиска в еректиралия му пенис, докато той не потъна изцяло в нея. Муций сграбчи малките ѝ заоблени задни части и я придърпа силно към себе си, завъртя енергично члена си в нея, след това започна да тласка толкова мощно, че причини болка в най-дълбоката конусовидна част на тръпнещата ѝ вагина. Тя затаи дъх.

– Да! Още! – викаше. Муций спря и откачи китките ѝ. Тя се вкопчи в него с всичките си крайници, а той я отнесе до голямото тухлено ложе, покрито с плюшен дюшек, и я постави върху него. Все още не ѝ позволяваше да свърши, само се наслаждаваше на движенията на голото ѝ тяло, което вече се гърчеше като октопод и бе напълно открито за похищението му. Пристегна превръзката на очите ѝ, след това я обърна по корем и вдигна задника ѝ. Очите му се изпълниха с най-привлекателната част от тялото ѝ.

Тя пищеше при всяко негово захапване, но не се и опитваше да отдръпне полукълбата си от устата му, нито зърната си от пръстите му. Бризея усети как кръвта ѝ се втурва във вените, нервните ѝ окончания оживяват, а гениталиите ѝ се възпламеняват от страст. Когато византийският сводник разбра, че огънят, който бе подпалил в плътта ѝ, я подлудява, вкара еректиралия си член в нея. Омаломощена от серията мощни оргазми, тя изпълни стаята с дрезгави крясъци, но жаждата ѝ не беше утолена дори когато Муций забърза ритъма и тя свърши отново заедно с него, потръпвайки под наелектризиращите изблици на еякулацията му.

Той се отпусна отгоре ѝ и свали превръзката от очите ѝ. Тя го погледна, целуна го с известно отвращение и го нарече жаба, свиня, буца мас, но продължаваше да стиска краката си около кръста му и да се оттласква към него.

– Искаш ли още?

– Да...

– С други мъже?

Тя затаи дъх и кимна.

Муций се ухили самодоволно. Както и бе очаквал, възбудата ѝ още не беше потушена. Стана, сложи си дългата връхна дреха и дръпна едно въже. Бризея седна на леглото и прегърна коленете си. Вратата се отвори. Влязоха двамата млади мъже, които я довлякоха в стаята и в този дворец. Тя потръпна от предчувствието за предстоящото и краката ѝ се стегнаха. Сводникът даде знак на мъжете да отидат при нея. Тя се съпротивлява известно време, но след това бе възнаградена с това, от което така отчаяно имаше нужда. Сякаш си наваксваше за петте години, в които бе потискала естествените си страсти. Отдаде се бурно и неудържимо на двамата мъже, а по-късно и на много други.

Дворецът всъщност беше най-хубавият дом за хазарт на Муций, покровителстван от богати търговци, авантюристи от провинциите на империята, благородници и военачалници. Те бяха пръснати в няколкото зали и играеха на различни игри на зарове и много популярната субстито – пак игра със зарове, при която се хвърляха овчи кокалчета. Някои бяха в компанията на собствените си жени, други се забавляваха със скъпите проститутки на Муций. Няколко пищно украсени сепарета и голямата стая в подземието, където отначало завързаха Бризея, бяха запазени за секс. Обучени робини обслужваха гостите в двете големи бани – едната за мъже, другата за жени.

– Друзила те даде на мен за два дни – обясни Муций, като седна до Бризея, когато сеансът ѝ с двамата мъже приключи.

– Разбирам... Искаш да стана проститутка ли? – попита Бризея с тих глас, докато Муций притискаше горната част на пубисната ѝ кост с пръсти.

– Ти си робиня и не можеш да станеш проститутка – отвърна той, усещайки вибрациите в таза ѝ. – Но мога да те оставя да се насладиш на съблазнителната си сила.

– Къде? – попита тя задъхано и стисна коляното му. Муций ѝ обясни, че тук се играе хазарт.

– Можеш да водиш ухажорите си в сепаретата и дори в тази стая, ако искаш някой от тях да те завърже и да се държи грубо с теб.

– О, да... Нека се качим горе – простена тя и разлюля бедра, докато Муций продължаваше да се заиграва със слабините ѝ.

Сводникът я заведе в банята и даде указания на робините да я измият, да срешат гъстата ѝ вълниста коса и да я пуснат свободно по раменете. Докато момичетата си вършеха работата, Муций избра една прозрачна блуза, миниатюрна препаска и златисти сандали с висок ток, всичките дизайнерски, подписани от Петроний Арбитер.

– Малко се страхувам... – пророни Бризея, докато закопчаваше около талията и около шията си малките верижки, с които се привързваше блузата, за да се спусне свободно прозрачният воал пред гърдите ѝ.

– Защо?

– Ами ако не ме намерят за достатъчно привлекателна?

Той завърза бялата прозрачна препаска на кръста ѝ, като остави доста свободен плат на чатала ѝ, така както го бе замислил дизайнерът – да покрива пространството между краката ѝ, но да открива част от окосмяването ѝ.

– Да те видя как вървиш – нареди ѝ сводникът.

Бризея обу сандалите и се разходи наоколо, полюлявайки бедра по начина, по който Петроний я бе учил, когато работеше в модното му ателие.

– Не се притеснявай, скъпа. Ще ги побъркаш – заяви Муций. Тя се приближи към него и потри корема си в лицето му.

– Ти си кучи син, Муций.

– Не ме принизявай, Бризея. Аз съм най-големият кучи син, който някога е съществувал.

Устните ѝ се извиха в лека усмивка. Той завърза препаската ѝ здраво и мушна пръст между срамните ѝ устни.

– Искам мъжете да усещат естествената ти миризма – каза.

Бризея усети как се овлажнява и подмокря плата между краката си.

– Мога ли да избера първия си любовник?

– Разбира се – отвърна византиецът, хвана я за ръката и я поведе навън от банята. Показа ѝ едно облицовано в плюш сепаре сред останалите, подредени в коридора, след това продължи с нея към залите за хазарт.

Комарджиите от първата зала затаиха дъх от удивление, когато Муций се появи с накипрената галска робиня до него. Обяви, че е модел, който демонстрира последните творения на Петроний. Така предизвика одобрителни възгласи, които очевидно бяха насочени към гордата, висока млада жена, чието кокалесто, но в същото време заоблено където трябва тяло привличаше погледите на патроните като магнит. Закръгленото и стегнато задниче, малките ѝ, но същевременно перфектно оформени гърди, щръкналите им зърна, в които се триеше воалът, дългите ѝ крака с подканващото разстояние при слабините, мокрият плат на препаската, под който се очертаваха срамните ѝ устни и меките косми на пубиса ѝ – всичко това излъчваше неустоима чувственост. Ръцете им не можеха да се въздържат да не я погалят, докато се разхождаше нагоре-надолу през залите, минаваше все по-близо до мъжете и търсеше с блеснал поглед най-дръзкия и най-привлекателния. Възбуждаше се не само от физическия контакт с влиятелните мъже, но и от мисълта да се скрие с някой от тях в сепарето и да започне да прави секс е него.

– Искаш ли ме? Прошепна Бризея в ухото на грубоват пътешественик от Македония, който я гледаше като готова да скочи пантера, без намек от усмивка на лицето си.

Кимването на мъжа я накара да изтръпне.

– Изчакай ме в коридора – каза му тя. Продължи тура си през залите за хазарт и като го приключи, забърза навън. Македонецът беше там, подпрян на стената. Тя се облегна върху него. Той стисна силно тънката ѝ талия с една ръка.

– Ще те накарам да викаш – каза.

– Знам... – отвърна тя и потри пубиса си в подутината му.

Той я блъсна в отвореното сепаре и заключи вратата след себе си. Както тя инстинктивно бе усетила по властния му поглед в залата за хазарт, мъжът нямаше никаква милост към нея и наистина я накара да вика.

Но Бризея бе станала ненаситна. Въпреки опустошителното блъскане на дивия македонец и умопомрачителните оргазми, които тя му достави в отплата, веднага щом той излезе от стаята, усети, че не може да чака и две минути. Възбудата ѝ все още пареше в гениталиите ѝ, дори повече отпреди.

– Колко мъже са останали? – попита тя Муций в банята, докато робинята я миеше и я подготвяше за нов сеанс.

– Всичките те очакват – отвърна и сводникът.

– Какво искаш за облека?

Той сложи златна верижка около талията ѝ.

– Само тази верижка и сандалите – каза. – Искам да си поиграеш на "Сляпа баба" и да избираш любовниците си, без да ги виждаш.

– Как? – попита тя.

– По начина, по който те докосват, целуват или по размера на члена им – ти си знаеш как...

– Да... мисля, че знам – отвърна тя и през тялото ѝ премина нова вълна.

Муций поведе голата с превръзка на очите Бризея към друга зала, в която имаше само мъже. След като възгласите им стихнаха, сводникът ги помоли да се наредят в кръг около нея. Като следваше указанията на Муций, тя започна да се разхожда в кръга, сякаш представяше на ревю златната верижка на кръста си. Чувстваше мъжки ръце да докосват тялото ѝ, но не се приближаваше към никого. Тогава Муций обяви правилата на играта. Той обеща десет хиляди сестерции на всеки от първите трима, които тя избере за свои следващи любовници, и с това предизвика ентусиазирани коментари, но отново ги потуши, като заплаши най-гръмогласните с незабавно изключване от състезанието. Правилата бяха прости. Тя щеше да се доближи до всеки от шейсетината мъже в кръга, на него ще му е позволено да я прегръща само във времето, в което той брои от едно до десет. След това ще я предаде на съседа си вдясно. Когато тя реши, ще избере първия. Може да посочи и повече от трима, но после ще прегледа селектираната група, за да се спре само на трима.

– Няма ли да е справедливо първият избран също да получи награда? – попита Бризея сред одобрителни подмятания от кръга. Сводникът се съгласи. Ще даде хиляда сестерции на първия, ако не влезе във финалната тройка.

Всички мъже бяха нетърпеливи да докопат необичайно стройното, но въпреки това интригуващо тяло на Бризея, ала се съгласиха на правилата. Муций се увери, че превръзката на очите ѝ е здраво стегната около главата, след това завъртя голата галска робиня няколко пъти и я пусна да се доближи до първия претендент, за да започне подбора си.

Докато мъжете я прегръщаха, целуваха, опипваха, пощипваха, стискаха и бъркаха с пръсти навсякъде по нея, а Муций броеше до десет, тя получи не само чувствено удоволствие, но и прекрасното усещане, че е първична нимфа, тичаща гола в гората, подгонена от орда сатири и любовници, чиято единствена цел е да правят секс с нея и да освободят заедно божествената енергия, вдъхната от боговете във всяка душа.

След умопомрачителни допири с около половината от претендентите, трябваше да спрат играта. Мъжете откриха най-чувствителните точки на Бризея и тя не можеше да спре да свършва, и то с такава интензивност, че оставаше вплетена в един или друг, разтваряше крака и пищеше от неспиращата стимулация, отказваше да се откъсне от тези, до които се долепяше, докато оргазмът завладяваше цялото ѝ тяло и замътваше мозъка ѝ.

Заведоха я в най-голямото сепаре и тя отдаде на всеки по нещо от себе си, и, то с такава жар, та дори Муций трябваше да признае, че не е виждал по-неуморима жена от прекрасната галска робиня, която въпреки всичко излъчваше гордост, класа и елегантност, дори когато и най-ненаситните мъже я обладаваха, лижеха, вкарваха ѝ го от всички страни и я стискаха здраво в прегръдките си, когато конвулсиите ѝ излизаха извън контрол.

На разсъмване, когато всичките ѝ любовници напуснаха сградата, Бризея бе изкъпана и поглезена от робините от дневната смяна, които бяха поразени от чутото за споделеното удоволствие с по-голямата част от посетителите. Муций успокои гениталиите ѝ с вълшебния си мехлем, след това я накара да пие билков чай, сложи я в леглото и нареди на двете робини да ѝ пеят приспивни песни, докато заспи.

По-късно следобед, когато дворецът отново започна да се оглася от силния говор на комарджиите, напълно отпочиналата Бризея вечеря с Муций.

– Казах на Друзила за фантастичното ти представление – съобщи сводникът, докато наблюдаваше как Бризея яде с апетит.

– И тя какво каза?

– Ами, беше много щастлива.

– Трябва да ѝ благодаря, че е позволила да ме отвлечеш по този начин.

– Искаш ли да останеш до утре вечер?

– Разбира се. Още не съм разбрала какво могат да направят с мен мъжете в стаята с подземието.

– Може да е опасно.

– Знам.

– Знаеш ли, че гледката на красива гола жена, завързана и беззащитна, отключва тъмни инстинкти у мъжете?

– И какво могат да ми сторят? Да ме убият?

– Не, но фантазиите им са непредвидими. Могат да изпитат удоволствие от това да те бият с камшик, да слагат щипки на зърната ти или да те принуждават да го правиш с животни.

– Знаеш ли, Муций, колкото повече се опитваш да ме уплашиш, толкова повече се възбуждам и искам да го направя.

– Това може да се окаже проблем.

– Какво?

– Ако си готова и възбудена, те няма да бъдат толкова груби с теб.

– Хмм... да се правя ли, че не искам?

– Не знам дали ще можеш и дали ще ти повярват.

– Ами ако се опитам да избягам от двореца и твоите стражи ме хванат и ме довлекат обратно тук?

– Ще трябва да се бориш... – обясни Муций и видя, че планът ѝ има шанс да успее.

– Разбира се. За да изглежда още по-истинско, няма да казваш на стражите си, че всичко е преструвка. Ще викам и ще ритам. Ще има боричкане. Всички ще излязат и ще видят какво става. И тъй като съм робиня, която се опитва да избяга, ще трябва да ме накажеш.

– Не искаш ли да го сторят гневните посетители?

– Ще ги ритам и ще ги плюя. Ще се ядосат много, повярвай ми.

– Ако се ядосат прекалено, могат да станат ужасно жестоки.

– Няма проблем. Ще накараш стражите да ме завържат в подземието. Ще продължа да се боря. Ти ще помолиш гневните мъже да помогнат. След това ще започнеш да ме шибаш с камшик по задните части.

– Ммм... – промърмори сводникът и вдигна едната си вежда.

– Ще ти хареса, а, дебела свиньо? – изгледа го Бризея и игриво го щипна по увисналата долна устна. – Но после искам да предадеш камшика на най-разярените мъже, ясно?

– Ясно. Кога искаш да започнем?

– Има ли нови освен онези от предната нощ? – попита Бризея, която вече бе сглобила целия план в главата си.

– Да, много. Слуховете за изпълненията ти са се разпространили бързо.

– Добре. Ще вляза с някой млад патрон в едно от сепаретата. Ти ще кажеш на стражите си да прегледат оградата на градината. Аз ще се измъкна от сепарето и ще се затичам към най-близката стена на оградата.

Тя се изправи. Муций се приближи към нея.

– Защо искаш да го правиш? – попита византиецът.

– Не знам... Може би искам да стигна до границите си. Снощи, когато ме завърза и ме принуди да правя разни неща, сякаш ме обхвана треска и...

– Все още не те пуска. Така ли? – попита сводникът.

– Да... Хайде, пипни ме малко – отвърна тя, взе ръката му и я постави на корема си. Муций пъхна длан под късата ѝ туника и я опипа. Вагината ѝ беше влажна и потръпваше от желание. Можеше да я накара да свърши за секунди, но хвана бедрата ѝ с ръце и притисна две точки на гърба ѝ точно под ребрата. Това я накара силно да потръпне и увеличи желанието, което вече изпитваше.

– Копеле... – прошепна тя в ухото му.

– Да не се опитваш да ме ядосаш?

– Дааа! – просъска Бризея. След това го блъсна и побягна навън от стаята. Беше само по къса туника, боса и разрошена, сърцето ѝ биеше бързо както от възбудата, предизвикана от ръцете на Муций, така от вълнението за плана, който се канеше да изпълни. Мина по коридора като истински супермодел, какъвто беше, докато показваше дрехите на Петроний Арбитер.

Преди да влезе в залите за хазарт, забеляза красив юноша, облегнат на стената, който си играеше с курио (нещо като йо-йо, популярна сред римските тийнейджъри играчка).

– Какво правиш тук? – попита го тя.

– Чакам баща си – отвърна юношата и посочи надолу по коридора. – Той е там в сепарето с една курва.

– А ти защо не направиш същото?

– Нямам пари – каза момчето и хвърли поглед към краката ѝ.

– Харесваш ли ме? – попита тя и се завъртя пред него, а туниката ѝ се вдигна .

Тийнейджърът кимна.

– Ами да видим... Ако успееш да развържеш препаската ми с една ръка, докато броя до пет, ще те заведа в някое сепаре за малко и няма да ти взимам пари.

Бризея се облегна на момчето с цялото си тяло и започна да брои до ухото му с чувствен дрезгав глас. Ерекцията му щръкна за две секунди, колкото му трябваше и за да развърже препаската ѝ и да я вдигне като трофей. Тя го целуна.

– Казвам се Мамерк. Ще изпълниш ли обещанието си? – попита младежът и завърза плата около врата си.

– Разбира се – отвърна тя и облиза ръката му. – Казвам се Бризея и ти ме покори.

Получил смелост от отдаването ѝ и напълно не наясно, че златната ѝ верижка сочи, че е робиня, Мамерк пъхна ръка между краката ѝ и проникна в нея с пръсти. Тя го целуна пак, защото трескавостта му ѝ харесваше, и отвърна на непохватните му, но пък дръзки ласки с обичайната си страст. Младежът влезе в нея като младо биче и грубо вкара цялата си ръка, разтресе я и усети бързата поредица от оргазмични контракции на подгизналата ѝ вагина.

Тя свърши неконтролируемо, прегърна го силно и обви дългите си крака около бедрата му, като започна да се нанизва на ръката му. Дишаше тежко и викаше толкова силно, сякаш всеки момент щеше да умре. Захапа рамото му и него много го заболя. Той я отблъсна. Тя падна на килима и се удари в облицованата стена. Преви се и хвана с две ръце корема си, за да потисне силния оргазъм, който продължаваше да разтърсва тялото ѝ.

– Никога повече не прави така, кучко! – подхвърли яростно Мамерк със злобен поглед. И излезе, затръшвайки вратата зад себе си. Тя остана няколко минути на пода, поразена от рязката смяна в настроението на младия ѝ любовник. Когато се съвзе, изми долната част на тялото си с мокър парцал, сложи си туниката и на пръсти излезе от сепарето.

Въпреки инцидента с Мамерк, планът ѝ бе реализиран перфектно. Двама стражи я забелязаха, когато се канеше да прескочи стената на градината. Сграбчиха я. Тя пищеше и ги риташе, докато те я влачеха обратно към замъка. Посетителите се втурнаха през главната порта, последвани от Муций, който изигра ролята на разярения господар с вродения си византийски талант за драматизъм. Бризея го заплю, крещеше му и се мяташе, сякаш е ужилена от ято пчели. Обиждаше, риташе и плюеше и по останалите. Мамерк се присъедини към мелето. Без да го познае, тя го захапа за ръката. Той я зашлеви гневно през лицето. Посетителите успяха да ги разтърват.

– Казах ти никога повече да не го правиш, робиньо! – извика младежът, разкъса туниката ѝ и се опита да я зашлеви отново.

– Затваряй си устата, импотентно копеле! – изкрещя му тя, докато другите я държаха, за да не му се нахвърли. Муций се хвърли сред ядосаните мъже, които се опитваха като маймуни да докопат ослепителната гола жена. Обиден на мъжественост, Мамерк поиска галската робиня веднага да бъде разпъната на кръст. Муций и патроните отказаха. Но камшикът бе неизбежен. Мамерк поиска да участва в наказанието. Муций се поколеба.

– Нека го направи – обади се един мъж. Сводникът погледна Бризея. Тя едвам забележимо му кимна. Муций пое дълбоко дъх, поклати глава и нареди на стражите да отнесат робинята в подземието.

Зарът беше хвърлен!

Бризея нямаше как да избегне гнева на Мамерк и атаката на останалите мъже, дори да молеше за милост и да твърдеше, че това е игра. Но тя нямаше намерение да прави нищо такова – и не го направи.

– И къде е сега? – попита Друзила следващия следобед, когато сводникът дойде в двореца, за да докладва за подвизите на главната ѝ робиня.

– На зазоряване, когато сеансът приключи, я намазах с мехлемите си и я проводих на моята носилка у сестра ми на хълма Виминал. Пратих робини да стоят край нея денонощно. Тя е постоянно на лекарства, а ръцете ѝ са завързани далеч от тялото ѝ, за да не мастурбира.

– Би ли го направила?

– Вероятно – отвърна византиецът. – Гениталиите ѝ още са подпухнали и я болят. Има и няколко разкъсвания, но сестра ми Ламита и нейните робини се грижат за тях с тампони, напоени в успокоителна билкова отвара.

– Ще оздравее ли напълно?

– Да. Ще отнеме няколко дни, но ще ти я върна в отлична физическа форма.

– Белези? – попита Друзила малко разтревожена.

– Само малко по гърба, зърната, задните части и горната половина на бедрата, но с моите балсами ще минат за няколко дни.

– Ами психически как е?

– Щастлива и с повишено самочувствие – беше категоричен сводникът, но и искрено доволен. – Много ти е благодарна, че си я накарала да се преоткрие. О, извинявай... – плесна се на челото Муций, като си спомни, че има бележка от Бризея до нейната домина. Бръкна в огромния джоб на византийската си горна дреха и подаде малък свитък на Друзила. – Забравих да ти дам това...

Друзила разгъна свитъка и прочете писмото на Бризея, в което тя с любов благодареше на господарката си за нейната загриженост и за пълния ѝ с въображение план, с който е извадила на бял свят истинската ѝ природа и я е спасила от живот, пълен с ненужно сексуално въздържание.

– Много добре – коментира Друзила, нави пак свитъка и го постави в една от дупките на стената. – Ами Катег? Свърза ли се вече с него?

– Не директно. Приятелят му сенатор Хортензий Скавър ще вечеря с него на нони (деветия ден от месеца) и тогава ще ми поиска пет добре образовани куртизанки, които да пеят лирични поеми на Алкей и Сафо и да развличат компанията с изтънчени еротични игри. Поисках от Скавър имената на гостите, за да осигуря най-подходящата компания, и той спомена и Катег.

– Как смяташ да действаш?

– Ще поискам от Катег да ме приеме в къщата си в Карина, за да му предложа да си избере куртизанка. И ще намеря начин да му спомена за теб.

– Браво, Муций... Византийският ти мозък е винаги много изобретателен. Опитай се да ми уредиш среща с Катег около идите през януари.

– Ще направя всичко възможно, за да останеш доволна, Друзила. – Поклони се и зачака знак, че е свободен да си ходи, но принцесата взе две сгънати пергаментови страници.

– Това е окончателният вариант на лиценза ти – каза Друзила и му подаде документа. – Домиций направи някои промени, за да стане по-приемлив. Прочети го и кажи дали всичко е наред.

Муций зачете. Друзила излезе от стаята и отиде в покоите на брат си. Имаше колебания за датата на "мисията" си с Катег и искаше да се увери, че няма проблем да го направи на идите през януари, защото тогава беше насрочено празненството на Зеления отбор. Прислужникът на Калигула я спря в приемната и ѝ каза, че императорът има среща с началника на щаба си.

Нищо необичайно, но Друзила надуши по гласа и отношението му, че срещата е напрегната, а не е рутинно обсъждане на политическото положение. Поиска да я информират, когато Макрон си тръгне, след това се върна в кабинета си доста притеснена. Като усети, че Друзила е разтревожена, Муций любезно остави лиценза на бюрото ѝ.

– Всичко е наред – каза византиецът.

– Ще накарам едила да го подпише тези дни – отвърна Друзила. – А сега отивай да говориш с Катег, но не обещавай нищо за датата на срещата ми с него.

– Няма проблеми. Просто ще му пусна мухата, че може да си плати за услугите ти.

– Добре, Муций – каза тя и протегна длан. Той я целуна, след това се поклони и почтително тръгна да излиза заднешком от стаята.

Интуицията на Друзила не я излъга за напрежението, надвиснало над срещата на брат ѝ с Макрон.

Въпреки заявената лоялност от страна на началника на щаба, Калигула се беше уморил от свръхпротективното му поведение и непрекъснатия му натиск да се държи достойно и да прави компромиси на боните. В този ден между тях се разрази сериозно противоречие. Макрон все още не се бе примирил с обещанието на Калигула да зачете последната воля на Тиберий и да плати посмъртните дарове, които покойният император предложи на народа и особено на войниците.

– Не ме разочаровай, Макрон. Минаха десет месеца и ти си платил по-малко от десет процента от това, което аз тържествено обещах на армията и на народа на Рим.

– Изникнаха бюрократични усложнения. Не са ясни повечето от имената на получателите и...

– Не ми говори глупости, Макрон – прекъсна го Калигула. – Искам да платиш всичко до месец.

– Ще ми трябват поне още сто писари.

– Наеми ги, ясно?

– Ще ми отнеме повече от месец само да наема обучени хора да свършат работата.

Калигула го изгледа унищожително.

– Какви игри играеш, Макрон? Да не би да се опитваш да ме накараш да изглеждам безчестен в очите на народа и войниците ми?

Макрон прехапа долната си устна и се усмихна.

– Искам да блестите като истински бог, цезаре.

Калигула се ухили криво. Вече нямаше доверие на началника на щаба си. Но Макрон все още беше префектус преториум и в това си качество оглавяваше преторианците, армия от около 4000 души, разположени около помериума. В случай на сериозни разногласия Макрон би могъл да ги използва срещу него.

– Добре – каза Калигула. – Искам да ти остава повече време за държавните дела и да облекчиш преторианците като мои телохранители в двореца. Нека наблюдават външния периметър под командването на Акилий Требелий, а аз ще наредя на батавците да поемат личната ми охрана.

– Твоите желания са заповед за мен, цезаре, а заповедта ти е закон – отвърна Макрон, вече напълно наясно, че Калигула е изгубил вяра в него. Батавците, за които говореше императорът, бяха триста германци, безстрашни и изключително добре обучени воини, безрезервно верни на покойния баща на Калигула Германик и също така напълно отдадени на неговия син.

– Освен това подписах указ, отменящ закона на Тиберий, който забранява на хората да ходят на игрите боси – каза Калигула.

Макрон направи гримаса.

– Боните никак няма да са доволни.

– Не ми пука дали тази банда идиоти ще е доволна! Искам хората да са доволни, не ти ли е ясно?

Макрон кимна.

– Искам да уведомиш едила – продължи Калигула – и да се погрижиш той да премахне веднага всички знаци от местата за забавления, които забраняват да се влиза бос. Разпрати такава заповед до всички градове в империята.

– Не осъзнаваш ли, че забраната на Тиберий да се ходи бос целеше да не позволява на хората да се събличат и да излагат голите си тела на игрите?

– Разбира се, че осъзнавам! Но при цезаря Калигула няма да има закони, които потискат желанията на хората – заяви императорът. – Спомни си Лукреций: "Naturalia non sunt turpia..." ("Естественото не е неморално.") Голотата на публично място винаги е била възбуждаща, а възбудените хора са по-продуктивни и по-склонни да харчат пари. А тайната на здравата икономика е в бързия оборот на средства. Не разбираш ли, че това е основен икономически закон?

– Разбирам, цезаре. Но просто не съм убеден, че разпуснатият морал ще обогати хазната.

– Бъди убеден, Мак. Моралните забрани ограничават ума. Свободата ражда просвещение, дързост и самочувствие.

– А пълната свобода няма ли да генерира хаос?

– Не се тревожи, приятелю. Всеки ден разговарям с Юпитер Оптимус Максимус. Нашият велик бог вдъхновява мислите ми и води действията ми в името на величието на Рим!

– Нещо друго? – попита Макрон и се приготви да си води бележки. Знаеше много добре, че Калигула планира радикални промени в римските нрави и социално-икономическата структура.

– Брачните закони са прекалено ограничителни – обяви императорът с физиономия на отвращение. – Предлагаме на народа само един-единствен избор: брак между двойки от различни полове. Схващаш ли?

– Ами, да, разбира се. Такива са традициите.

– И тези традиции са глупави и нелиберални, ясно?

– Ясно. Какво си намислил?

– Искам всеки да има право да сключва брак с колкото си иска различни партньори.

– Полигамия? – попита Макрон и потръпна от мисълта за подобен свободен брак.

– Полигамия, полиандрия, еднополови бракове, с животни – каквото си пожелаеш. Няма причини да ограничаваме избора на хората. Древната патриархална система издъхва и аз ще ѝ устроя достойно погребение.

– Това ще предизвика силна съпротива сред по-възрастните римляни. Горещо ти препоръчвам да поговориш още няколко пъти с Юпитер и да го помолиш да предвиди съдбата на римската цивилизация след такава революция.

– Вече го направих, Макрон. Великият бог ми каза да поема риска и да изпробвам новия брачен закон две години в азиатските провинции и други източни територии на империята. След това ще ги наложа в Африка, Иберия, Рим и Северозападните провинции.

Макрон почувства облекчение. За две години много неща можеха да се случат.

– Мъдро решение, цезаре. Хората от Изтока са по-широко скроени, но на твое място щях да им представям постепенно идеята за новата форма на брак, месец след месец, град след град.

– Добре. Намери точните данни от преброяванията на различните подходящи градове преди идите на март. Искам да почета Дивус ("Божествения") Юлий Цезар, като обявя фундаменталните промени, без да разкривам характера им. Запази в пълна тайна намеренията ми.

– Разбира се, цезаре – отвърна Макрон.

– Кой е избран за председател на гилдията на проститутките тази година? – попита Калигула, макар че знаеше много добре резултата от тези избори, но искаше да провери познанията на Макрон по въпроса.

– Мисля, че Марция, дъщерята на Кремуций Корд – отговори Макрон.

– Нима? Тя е прекрасна. Миналата седмица подписах указ за реабилитация на писанията и паметта на баща ѝ, тя дойде в двореца и ми изказа благодарността си с невероятна любовна нощ!

– Много съм доволен, цезаре.

– Трябва да си много повече от доволен, Макрон! Нямаше ли да си поразен, ако знаеше, че Марция е въплъщение на богинята Луна?

– Това е фантастично, цезаре! Как го разбра?

– В нощта преди сватбата ми Марция стоеше гола и прекрасна под лунната светлина. Когато тя призова богинята, видях около луната да се появява нарастващо сияние, да се спуска към земята и да обвива тялото на Марция, като накрая се сля с нея.

Калигула се изправи и затанцува из стаята, сякаш отново преживяваше този момент с Марция, въплъщение на богинята Луна, и заяви:

– Кожата ѝ стана бледа и засия като перла. Гласът ѝ се промени. В гърлото ѝ отекваха любовни думи и небесна музика. Бях повдигнат във въздуха, всмукан в плътта ѝ и потопен часове наред в нестихващите ѝ вибрации. Дори не беше сексуален акт, а събитие от космическа величина!

– Ти си избраният, цезаре – каза Макрон и изръкопляска.

Калигула седна изтощен на стола зад бюрото. Погледна Макрон в очите и изрече:

– Знам.

– И в един миг, който не е толкова далеч, ще бъдеш призован да се присъединиш към боговете и да бъдеш увенчан като най-великия от тях, като живееш живота на вечните сред нас, простосмъртните, на високия Олимп.

Императорът кимна, но прие думите на Макрон като обикновено подмазвачество, каквото един предател би изрекъл пред силния на деня точно преди да му забие нож в гърба.

– Колко членове има гилдията на проститутките? – попита Калигула отново делово.

– Мисля, че около хиляда и двеста.

– Какъв е церемониалният им костюм?

Очите на Макрон се уголемиха. Защо Калигула му задаваше такъв тъп въпрос? Всички знаеха, че членовете на гилдията на проститутките ходят на празненства и религиозни обреди в леопардови кожи върху голите си тела.

– Леопардова кожа – отвърна въпреки всичко Макрон.

– Не си ли забелязал на колко много от тях кожите им са износени?

– Погледът ми не е остър като твоя, цезаре.

– Искам да купиш хиляда и двеста чисто нови, идеално обработени леопардови кожи и да ги предложиш на гилдията по време на Луперкалиите (древен римски карнавал с оргии, провеждан от календи до иди през февруари) в името на народа на Рим.

Макрон изглеждаше доста смутен.

– Няма ли да е по-подходящо императорът да им ги даде като дар? – предложи.

Калигула отново се изправи.

– Макрон, Макрон... Искам да те направя лидер! Искам хората да те гледат и да са ти благодарни за това, което лично ти правиш за добруването им! Искам всички да знаят, че си най-непоклатимият поддръжник на революцията на Калигула, а не невзрачен бюрократ, който само се рови в прашни документи! Събуди се, Макрон!

– Все пак си мисля, че гилдията ще е много по-доволна, ако ти сам им поднесеш този дар. С твоето чувство за драматизъм ще докоснеш сърцата им – каза Макрон, който искрено вярваше, че талантът на Калигула за публични прояви няма равен и е изключително ефективен.

– Знам колко въздействащ мога да бъда. Ами ти? Не се ли изкушаваш да получиш овации? – попита Калигула.

– Не. Предпочитам да работя зад сцената.

– Как върви бракът ти? – попита Калигула и си спомни за Ения.

– Добре.

– Ения прави ли те щастлив? Искам да кажа – чукаш ли я редовно?

– Напоследък не чак толкова. Работя много, за да не изоставам от скоростта, с която правиш реформи.

– Много лошо, Макрон – отвърна Калигула и приседна на бюрото си точно пред началник-щаба. – Ения не е суперкрасавица, но кунусът ѝ... Ааа! Нейният кунус е толкова горещ, че когато я чуках, ми се струваше, че в него има ято пчели, които ме жилят по пениса. И нека ти кажа, приятелю, начинът, по който свършваше непрекъснато, пищеше и стенеше в обятията ми, можеше да вдигне и чичо Тиберий от гроба.

Макрон се усмихна, защото може би беше единственият, който знаеше какво точно се случи край смъртния одър на Тиберий.

– Радвам се, че жена ми ви е харесала в леглото, цезаре. За нея това беше голяма чест, както и за мен.

– Ами, сестра ми? Каза ли ти нещо против мен, когато дойде на твоя лектус на банкета?

– Не. Защо да го прави?

– Ами мрази съпругата ми и започва да ме дразни – отвърна Калигула, като искаше да накара Макрон да повярва, че Друзила вече не се радва на сексуалното му благоволение. – Както и да е, надявам се, че пищното ѝ тяло ти е харесало толкова, колкото на мен ми хареса чувствеността на Ения.

– О, да. Друзила е прекрасна любовница в най-добрите Юлиеви традиции.

– Чух, че си я довел до оргазъм чрез контролирана асфиксия. Жалко, че не си се увлякъл и не си затегнал хватката докрай.

– Ами... – започна Макрон и се изправи. – Станал съм експерт по душенето на хора, но предпочитам да практикувам уменията се далеч от свидетели.

Калигула избухна в смях. И прегърна стария си приятел.

– Искам да играеш по-голяма роля в моето управление, Макрон!

– Ще се постарая, цезаре.

Макрон поздрави императора.

– За най-голямата слава на Рим! – възкликна Калигула в отговор на поздрава.

– За вечното величие на империята! – отекна Макрон, завъртя се на пети и излезе от стаята.

Калигула пое дълбоко дъх. Всичките му думи пред началник-щаба имаха единствената цел да го подтикнат към някакъв вид действие. Той или все още му беше верен и щеше публично да подкрепи реформите му, или по-добре да се присъединеше към конспирацията и да си плати за последствията от предателството си. Калигула имаше чувството, че Макрон всеки миг ще го предаде, но не можеше да бъде сигурен. Трябваше му доказателство. Затова помоли Друзила да се направи на проститутка пред Катег с надеждата, че ще успее да открие някои важни документи в сейфа и вероятно дори списъка с конспираторите.

Влезе Друзила, седна в скута му и се сгуши в него.

– Как мина срещата ти? – попита.

– Не беше зле... Макрон е сдържан, но ще направи каквото поискам. Между другото, сменям повечето от преторианците от охраната си с батавски воини.

– О! Предполагам, че не е останал доволен. Как реагира?

– Желанията ми са заповед, Друзила.

– Добре. Това ми харесва, братко.

– И още нещо... Накарах го да повярва, че вече не се ползваш с доверието ми.

– Хмм... да не би защото искаш този слух да достигне до Катег и да го накара да си помисли, че бих могла да те предам?

Както обикновено Калигула бе поразен от бързата мисъл на сестра си, която схващаше безпогрешно политическите стратегии. Усмихна ѝ се в знак на признание и тя разбра, че той обожава ума ѝ.

– Абсолютно си права, блестяща моя сестро. Катег ще бъде още по-привлечен от теб и ще изиграеш нашата игра още по-ефективно. Започна ли да си уреждаш среща?

– Да, но исках да знам дали няма проблем да се видя с него на идите, след осем дни.

– Защо не? – попита Калигула.

– Тогава е празненството на Зелените.

– И ти искаш да се смесиш с всички тези шумни младежи?

– Не е задължително – отвърна Друзила.

– Тогава го направи на идите.

Друзила го целуна.

– Бих направила всичко за теб, Кал.

– Знам, Друди. И нищо не ме прави по-щастлив.

– Ами Лейди?

– Тя е доста необикновена.

– Все още ли е влюбена в Инцитатус?

– Да. Този кон е бог. Ще създадем нов култ, в чийто център ще е Светият жребец. Скоро ще има празненство. Искам хората да я видят...

– Как го прави с коня?

– Това е нещо повече от обикновено сладострастие, Друзила. Когато Лейди се сношава с Инцитатус, тя е проникната от божествената същност на живота, която само благородните животни могат да ти дадат.

– И колко дълбоко го поема?

– Има специален уред, който не позволява повече от половината от петдесетсантиметровия пенис на животното да влиза в нея.

– Трябва да го видя – каза Друзила развълнувана.

– Ще го видиш, скъпа. Обещавам ти.

– Ами ти? След сношението с бога жребец, кунусът ѝ остава ли достатъчно стегнат, за да почувстваш и ти нещо?

– Абсолютно! Набъбването на вагиналния ѝ канал от триенето на твърдия член на Инцитатус и залповете на неговата божествена субстанция я правят дори още по-стегната от преди. Гениталиите ѝ не спират да пулсират дълго време и може да бъде доведена до гаудиум много пъти, при това много силно.

– Обичаш ли я?

– Ами познаваш ме... Винаги когато прегръщам красива сексапилна жена, се чувствам така, сякаш тя е единствената ми любов.

– Това е защото ние, Юлиевите потомци, сме свикнали да фокусираме вниманието си върху настоящите си любовници и да се радваме на прегръдките им, без да си спомняме за другите.

– Да... Късметлии сме – съгласи се Калигула, докато Друзила коленичеше пред него и се пресягаше към члена му под тогата.