Лейди КАЛИГУЛА

23.

– Защо, да му се не види, той иска да се държа като курва? – извика Агрипинила, когато Друзила отиде в стаята ѝ и ѝ обясни какво Калигула очаква от всички жени на празненството.

– Успокой се, глупачке! – отвърна огнената червенокоска. – Така или иначе, никой няма да ти плати!

– О, нима? А на теб ще ти платят ли, задето ще позволиш да ти набият десет верпи в задника?

Друзила хвърли по сестра си ваза, която се разби в стената зад нея. Агрипинила не ѝ остана длъжна, грабна един стол и се прицели в кака си. Сбиха се като котки, ругаха се, накрая Друзила хвана китката на Агрипинила и я изви зад гърба ѝ.

– Защо не млъкнеш за малко и не ме изслушаш?

– Хайде, давай, но по-бързичко, докато не съм припаднала от вонята на евтината ти тирска есенция – изръмжа Агрипинила.

– Това празненство е важен политически акт за Кал, не го ли осъзнаваш?

– Само не ми казвай, че вярваш на всичките тези глупости за сексуалното освобождаване.

– Напротив, вярвам. И най-добре е и ти да повярваш.

– О, я стига, Друди... Кал е перверзник! Иска да изчука всички жени на света и ето какво измислил... Хей! Причиняваш ми болка!

Друзила извиваше ръката ѝ.

– Да ти е хрумвало някога, че Кал може да изчука всички жени, които си поиска, без да говори за сексуално освобождаване? Или мозъкът ти изветря напълно, докато се чукаше с чичо Клавдий?

– Какви ги приказваш, курво?!

– Не се прави на много умна, Агри. Нямам представа що за перверзни чувства са те накарали да го направиш със стария нещастник, но не ми се иска да казвам на Кал за това! ... – Друзила хвана хитона на сестра си и го вдигна над ханша ѝ, после посочи татуировката. – А какви са тези букви А и К в сърце, а?

Агрипинила вече си беше измислила отговор.

– Те са инициалите на моите герои – Александър и Кастор.

– Добър опит, хитрушо. Нека да го кажем така. Аз ще си държа устата затворена пред Кал за историята ти с чичо Клавдий, а ти ще бъдеш мила с всички на празненството, става ли?

– Колко мила?

– Колкото позволява истинската ти същност.

– А ти какво знаеш за истинската ми същност? Аз не съм мръсница като теб, сестро!

– Жал ми е за теб, Агри. Но най-добре на празненството да се държиш като добра мръсница, иначе ще те смачкам, както Август е смачкал нахалната муха в мощните си челюсти!

Нямаше как Агрипинила да пренебрегне заповедта на по-голямата си сестра, затова хитричко се замисли за някаква политическа облага.

– Шегувах се, не разбра ли? – каза тя с очарователна усмивка. – Исках само да видя дали наистина вярваш в политиката на Кал и докъде ще стигнеш, за да я защитиш.

– Добре, Агри. Значи сега вече знаеш... Закълни се!

Като всички римляни, Друзила приемаше много сериозно клетвите пред боговете и сестра ѝ знаеше, че не може да играе номера, за да заобиколи такава клетва. Друзила пусна ръката ѝ и я остави да се изправи и да се закълне, защото клетва не се полагаше по принуждение.

– Кълна се в името на великия бог Бакх, че с радост ще се правя на щастлива мръсница на празненството, за да накарам теб и Кал да се гордеете с мен – заяви Агрипинила. След това прегърна сестра си. – Нали това, което си казахме, ще си остане между нас си?

– Разбира се. Думата ми има сила на клетва.

Агрипинила весело се завъртя из стаята, накрая се спря пред парчетата от вазата на пода.

– Наистина ли искаше да ме удариш? – попита тя.

– Ако се бях постарала, нямаше да пропусна – отвърна Друзила с добронамерена усмивка.

Агрипинила погледна невероятната си сестра.

– Знам.

Друзила я целуна и тръгна към вратата.

– Ама че случка, Друди.

Високата принцеса се спря и се обърна.

– Не искаш ли да ми покажеш шестте си златни халки? – предизвика я Агрипинила с многозначителна усмивка.

– Много добре, Агри... Предполагам, че целият дворец говори за тях.

– Хм, да речем, че си шептят тук-там.

– Няма проблем. Ще ги покажа на всички на празненството.

– Хайде, първо на мен.

Друзила се поколеба, след това разтвори туниката си пред гърдите и ѝ показа халките на зърната. Агрипинила се приближи да ги види по-отблизо, разгледа ги от всички страни.

– Охо! Красиви са! – възхити се тя и ги докосна. – Всички жени ще те питат къде могат и те да получат такива.

– Да не мислиш, че ще им кажа?

– Не. Трябва да си уникална.

– Всички сме уникални, нали? – заяви прекрасната принцеса и загърна туниката си.

– В известен смисъл – да... Но ние, Юлиите, сме по-уникални от всички останали.

– Затова трябва да правим това, което никой друг не се осмелява.

Агрипинила се усмихна.

– Ще се опитам, Друди.

Друзила тръгна към вратата.

– О, между другото... – подхвърли Агрипинила. – Чичо Клавдий не е стар нещастник, да знаеш.

По-голямата ѝ сестра се спря и пак се обърна към нея.

– Той е много благороден и доста по-интелигентен, отколкото всички си мислите – продължи убедително младата принцеса.

– Знам... – каза Друзила. – Просто се шегувах.

– Освен това е доста добър в леглото – добави Агрипинила със сладка усмивка и погали ханша и корема си.

Двете сестри си намигнаха, след това Друзила излезе от стаята и затвори вратата зад себе си.

Доволна от успешния край на мисията си, Друзила излезе на терасата и се спря там за малко. Зад тъмните облаци, движещи се по хоризонта, проблясваха лъчите на залязващото слънце и осветяваха паметниците на Рим, а запалените факли и виковете на тълпящите се по тъмните улици хора пораждаха толкова виталност, че дори мраморът на двореца се изпълваше с жизнена енергия.

Друзила зави зад един ъгъл към входа от терасата за кабинета на брат си и се спря. Над парапета се бяха привели две жени, стоящи близо една до друга, които си говореха и се смееха като верни приятелки. Разпозна веднага Ладиса, но не можа да се сети коя е другата, доста по-ниска дама с дълги черни коси, тъй като бяха доста далеч и не ги чуваше какво си приказват.

– Добър вечер, Лейди – поздрави Друзила и тръгна към тях.

– О, здрасти, Друзила! Накъде си тръгнала? – попита съпругата на Калигула и протегна ръка, за да я спре. Друзила застина на място. Другата жена се обърна и Друзила разпозна Ения, но не я поздрави.

– Аве, Друзила. Как си? – каза Ения с кротка усмивка.

Имперската принцеса се намръщи, сякаш бе непозната.

– Предполагам, че познаваш Ения Сабина, съпругата на Макрон – намеси се Лейди, за да помогне на Друзила да си спомни.

– О... Съпругата на Макрон. Сигурно сме се виждали някъде – каза небрежно Друзила. Ения се поклони леко, въпреки горчивината, че е така очевидно пренебрегната от сестрата на императора.

– Зимата в Рим все още е толкова мека, че прилича на лятото в Британия – отбеляза Ладиса, която нямаше никаква представа, че зълва ѝ няма намерение да се включва в разговора им.

Друзила се съгласи, след това бързо се извини на Лейди и без да удостои Ения дори с поглед, продължи по терасата, зави зад още един ъгъл и тръгна към вратата за покоите на Калигула. Спря отново, погледна през стъклото в кабинета и забеляза, че брат ѝ приключва среща с Макрон, а двамата му секретари прибират документи в чантите си.

Изчака докато началник-щабът и хората му излязат, след това почука на стъклената врата. Калигула я пусна да влезе. Изглеждаше уморен, но изслуша внимателно любимата си сестра, докато тя му разказваше за бележката на Катег и бойкота на боните на празненството.

– Страхотно! – възкликна Калигула. – Съжалявам съпругите им, но съм доволен, че тези копелета ще се удавят в собствените си лайна. Друго?

Друзила му съобщи, че Тудитаний ще дойде на празненството.

– Според мен той е разколебан дали да остане при конспираторите.

Калигула харесваше едрия мъж и одобри решението на сестра си да му даде двете тайски близначки да го разведрят.

– Кого ще доведе на празненството? – попита той с блеснали очи.

– Племенницата си.

– Габрилия?

– Да. Познаваш ли я?

– Разбира се! Тя е такъв сладур! Баща ѝ е флорентински благородник и през миналия септември доведе дъщеря си на надбягванията и ми я представи. Типична етруска, фина, умна и флиртаджийка... После тя дойде при мен в императорската ложа и доста дръзко ми каза, че си пада по мен.

– Охо! Спа ли с нея?

– Не. Трябваше да се връща във Флоренция веднага, няколко дни по-късно баща ѝ почина по време на лов за диви прасета в Етрурия и аз загубих контакт с нея. Но преди три дни отидох инкогнито с Лейди в храма на Конкордия и тя беше там... Приличаше на дванайсетгодишна, пееше като професионалистка пред огромна тълпа, а гласът ѝ, скъпа моя, беше като на ангел! Исках да и се обадя, но множеството искаше още и още да пее, а ние трябваше да си тръгваме.

Калигула издърпа чекмедже в бюрото си ѝ извади малък свитък.

– На другия ден получих това от нея... – каза той и подаде на сестра си пергамента.

– О, тя е поетеса! – възкликна принцесата, след като го прочете. – А сега е отседнала при чичо си Публикола. Отговори ли ѝ?

– Не... Прекалено съм зает – отвърна той. След това стана и отиде до прозореца. – Други новини?

– Да. Говорих с Агрипинила и тя с радост се съгласи да бъде мила на празненството. Иска да се гордееш с нея.

– Прекрасно! Трите ще разбиете сърцата на всички! Жалко, че и Лесбия не е тук. Имаш ли някакви новини от нея? – попита Калигула, протегна се и погледна купчината документи на бюрото.

– Всъщност ти донесох писмото, което тя ми написа преди няколко дни. Разказва за обучението ѝ. Но искам да го прочетеш после, става ли?

Друзила остави свитъка от Лесбия на бюрото му, отиде зад стола и започна да му разтрива раменете.

– Не се ли преуморяваш, Кал?

– Налага се. Преди два дни е станало голямо земетресение в провинция Азия. Град Ефес е доста пострадал. Стотици са умрели. Покривът на храма на Артемида е паднал.

– Затова ли беше дошъл Макрон?

– Да. Координираме имперските хуманитарни помощи. Пращам половината от средиземноморския ни флот, натоварен с пшеница, провизии и хора. Двайсети легион е разположен край разрушения град и върши прекрасна работа. Утре ще отида в Сената с всички бюджети, за да поискам извънредни средства, а Макрон ще се срещне с делегация на конническото съсловие, за да подпише с благородниците имперски договори за незабавни строителни работи.

– И как така Макрон води жена си със себе си?

– О, не... Той дори не знае, че Ения е тук. С брака им практически е приключено. Разделиха се преди десет дни и Ения се върна в дома на майка си.

– Видях я да си приказва с Ладиса на терасата.

– Знам... Двете се сприятелиха откакто Ения започна да се увлича по ездата. Не я харесваш, нали?

– Е, доста е незначителна... Мисля, че не харесвам как мирише. Това е всичко.

– Обаче е страхотна в леглото – подхвърли Калигула.

Друзила го погледна с предизвикателна усмивка.

– Да не би да искаш да накараш Лейди да си играе с нея в постелята?

– Не. Лейди не обича да прави секс с жени. Но има нужда от приятелки.

– Ения ще дойде ли на празненството?

– Разбира се. Дори ще доведе майка си. Познаваш ли Фулвия Сабина?

– Дебелината, която винаги се облича в розово?

– Да. Някои от скаутите ми хубаво са се позабавлявали е нея на последното празненство на Зелените, в нощта, когато ти свърши прекрасна работа у Катег. Той още ли е влюбен в теб?

– Мисля, че да. Но съм го оставила да гори сам в страстта си, с извинението, че ме следиш.

– Добре. След края на Луперкалиите ще се занимаем по-сериозно с конспирацията. Вече имам някои идеи как да ги вкараме в капана, но първо искам да се позабавляваме както трябва. Нали?

– Точно така. И трябва да намалиш работата и да възлагаш задачи и на други. Обещаваш ли ми, Кал?

– Ще се опитам, скъпа Друди. Но има неща, които не мога да възложа на никого.

Тя седна на бюрото.

– Ела – подкани го и придърпа, купчината документи. – Нека ти помогна да оправиш бюджетите за строителните работи в Ефес.

Братът и сестрата започнаха да работят заедно и продължиха до зори, както много пъти преди, чувствайки удоволствието от новите предизвикателства и непоколебимата си отдаденост на управлението на империята.

Същата вечер Агрипинила отиде да се види с чичо Клавдий.

Той седеше зад бюрото си и преписваше глава от "Етруската история".

– Самотна ли се почувства тази вечер? – попита и я прегърна през кръста, без да става.

– Само малко, дърти развратнико – отвърна тя и го целуна по шията. – Но не си мисли нищо, ясно?

– Сигурно не си дошла при мен, за да затвърдиш историята за Юний Брут и Лукреция (римски герои, изиграли важна роля за свалянето на етруското управление в Рим шест века преди Калигула) или пък за да разбереш какви добрини са направили етруските на великия ни град.

– Напълно си прав... Набива ми тази история дни наред, не помниш ли?

– Не това си спомням най-добре, повярвай ми – каза той и я погали по задните части.

– По-кротко, глупако. Няма да се вържа на евтините ти номера – спря го тя, свали ръцете му от себе си и отстъпи настрани.

– Богинята Юнона Луцина не го смята за евтин номер... – възмути се Клавдий с обидена физиономия.

Агрипинила притвори очи.

– А ти?... – попита и завъртя показалеца си към него.

Той изгледа разтревожената си млада племенница от главата до петите.

– Какво? – попита, за да я подразни, и започна да лъска ноктите на дясната си ръка в туниката на гърдите си.

Тя се приближи към него и сложи ръце на раменете му.

– Направи ли го? – попита с блеснали очи.

– А ти как мислиш?

– Мисля, че си най-прекрасният чичо на света – прошепна тя и го нацелува по шията.

– Не беше лесно, да знаеш.

– О, знам, знам – съгласи се тя задъхано и придърпа ръката му към слабините си. – Сега вече се възбудих!

И така си и беше... Винаги когато някой направеше нещо важно за нея или ѝ дадеше отчетлив знак за любовта и възхищението си, Агрипинила се възбуждаше сексуално и искаше да даде на този човек най-чувствената награда. Докато Клавдий ѝ разказваше как е променил датата ѝ на раждане в регистъра на ражданията на римските граждани, тя се топеше в ръцете му, разтваряше крака и го даряваше с тръпката да усеща как пръстите му се подмокрят в нея. Колкото повече подробности за фалшификацията в храма на Юнона Луцина ѝ разкриваше, толкова повече тя желаеше да му се отдаде. Покри го с целувки и го накара да ѝ свали туниката. Останала съвсем гола, четиринайсетгодишната девойка, която с едно докосване на перото се бе превърнала в двайсет и две годишна жена, игриво се претърколи на пода с нежния си чичо и обви стройните си бедра около лицето му.

Клавдий не можеше да поиска по-голяма награда за незаконното си деяние от това да държи в обятията си жизненото тяло на страстната си племенница, да я целува навсякъде и да прави любов с нея... А тя така се наслаждаваше на всеки миг! Как трескаво отвръщаше на прегръдките му! Каква огромна радост изпитваше, докато доставяше същото удоволствие на мъжа, който изпълни първото изискване на сибилата от Кума!

На следващата сутрин, докато взимаше гореща вана с чичо си, Агрипинила изчака стария прислужник да си тръгне и клекна във водата, поставяйки глава на рамото на Клавдий.

– Трябваше да ми дойде преди два дни.

– Възможно ли е все пак да ти дойде?

– Не... Винаги ми идва точно на двайсет и осмия ден, с точност до час.

– Щастлива ли си? – попита я той.

– Разбира се. Исках и стана.

– Значи ще се омъжиш за братовчед ми Домиций Ахенобарб и ще го накараш да повярва, че той е бащата, така ли?

– Да... Искам синът ми да израсне в Анциум с леля Антония и да стои далеч от интригите в двореца, поне докато не навърши десет години.

Клавдий погали плоския ѝ корем.

– Май наистина си сигурна, че ще имаш син?

– Разбира се. Нали ѝ ти ми каза, че Амалтея никога не греши в предсказанията си?

– Досега никой не се е оплакал да е сгрешила – отвърна той.

По свой си интелектуален начин Клавдий бе щастлив, че прекрасната му племенница ще роди тяхното тайно дете на любовта. Преди години бе попаднал на забравена книга от частната библиотека на Август със заглавие "Любопитни пророчества". Тя бе отхвърлена като фалшификат от жреците на Аполон. Но в нея на архаичен език бяха предсказани много събития, свързани с Пуническите войни и гражданската война от републиканските времена. Накрая, страница, изписана с елегантния почерк на самия Август, в четиридесет и девет стиха предсказваше характера, живота, постиженията и провалите на първите шестима владетели на империята.

Клавдий трябваше да признае, че за първите четирима, Юлий Цезар, Август, Тиберий и Калигула, нямаше грешка. Що се отнася до петия, наследника на Калигула, той беше озадачен. Пророчеството твърдеше, че петият император ще е "хитър хазартен тип, който заеква, за да постигне своите си цели". И тъй като по това време Клавдий вече беше неудържим комарджия и се преструваше, че не може да говори правилно, за да избягва разговорите и да се съсредоточи върху собствените си проучвания и писания по история, той с известно притеснение осъзна, че най-вероятно имат него предвид като пети император на Рим. Ненавиждаше възможността да поеме такава огромна отговорност и се надяваше пророчеството да греши.

За да е сигурен, че никой няма да заподозре, че той би могъл да е наследникът на четвъртия император, Клавдий открадна книгата и я забута измежду стотиците древни писания в личната си библиотека. Но сега, когато прекрасната му племенница беше бременна със син, за когото Амалтея бе предсказала, че ще стане император, Клавдий гледаше към бъдещето си с облекчение. Като се има предвид, че Калигула беше само на двайсет и пет години, изглеждаше твърде вероятно някой доста по-млад от него да го наследи след смъртта му. Защо пък неговият син да не стане петият император? Може да измами древното пророчество, помисли си Клавдий. Ами ако и неговото дете на любовта се превърне в хазартен тип по примера на баща си? Ами ако и то заеква или се преструва, че го прави, за да постигне някакви свои скрити цели? Това щеше да потвърди предсказанието и да го спаси.

– За какво си мислиш, дърт развратнико? – попита Агрипинила и погали чичо си под водата.

– Ти си още толкова млада, Агри... Ще можеш ли да се погрижиш нашето дете на любовта да израсне здраво и силно?

Агрипинила твърдеше, че майката на Домиций Ахенобарб, Антония Старата (която бе и баба на Месалина и леля на Клавдий по майчина линия), е жена със силна воля, на която може да се разчита. Ще се грижи за детето в дома си по патрициански, ще осигури строга дисциплина и няма да позволи никакви глезотии.

– Може би някой ден ще имам възможност да го призная, какво ще кажеш? – предложи Клавдий със замечтан поглед.

– Обзалагам се, че вече си измислил и име, нали?

– Да... Нерон Клавдий Цезар Друз Германик.

– Хубаво е... Истинско императорско име! Ще го наричам Нерон, без значение какво име ще му даде официалният му баща. Доволен ли си, дърт развратнико?

Той я целуна нежно по устните.

– Осъзнаваш ли, че ще трябва да се омъжиш не по-късно от иди през февруари? – каза ѝ.

– Разбира се. Планирано е.

– Как ще получиш разрешението на Кал за такъв прибързан брак?

– Като го накарам да се гордее с мен на празненството – отвърна тя и прокара върха на пръста си по патрицианския му нос.

– Ммм... Ще покажеш ли красивото си голо тяло на масите?

– Аха... Ще ги възбудя до полуда.

– Всички мъже ще се тълпят при теб.

– Знам, но не искам да ме гледаш.

– Защо?

Ерекцията му изскачаше над водата. Тя хвана пениса му и започна нежно да го гали.

– Старата ти верпа ще се възбуди много повече, ако само си представяш какво съм правила на празненството.

– Знаеш ли, че можеш да изгубиш контрол и безброй мъже да блъскат толкова здраво утробата ти, че нашият малък Нерон да изскочи оттам преди да му е дошло времето?

– Не се бой, чичо. Никога не губя контрол и мога да го правя толкова нежно, че дори някой мъж да ме доведе до оргазъм, малкият Нерон ще е в безопасност и дори ще се зарадва, като усети тръпките на удоволствието.

– Ще дойдеш ли да ми разкажеш после?

– Не знам... Може да съм прекалено изтощена и вероятно протрита, за да се нанижа пак на големия ти кол – изтъкна тя, стисна твърдия му член в основата и се полюбува на дължината и формата му.

– Кал твърди, че жените могат да го правят двеста и шейсет пъти повече от мъжете – информира я той.

– О, я стига, чичо! Не ми казвай, че вярваш в тези негови идиотски теории!

– Е, има нещо вярно в това, което говори.

– Като например?... – попита тя и облиза лилавата му главичка.

– Младите жени от видни римски семейства не бива да бъдат държани като в пашкул, сякаш нямат сексуални нужди, и само да задоволяват съпрузите си.

– Нима те вече не се чукат с много любовници?

– Не всяко момиче е така надарено от природата като теб.

– И всички ли трябва да ходят в курвенските школи, за да се отпуснат и да се научат на занаят? – попита тя саркастично.

– Хм, защо не? Доброто образование е ключът към личния успех.

– Такова лайно си, чичо – каза тя. След това пъхна члена му в устата си и му направи от все сърце фелацио, достойно за истински принц.

По-късно същата сутрин Муций получи съобщение от Друзила и се забърза към двореца, за да се види с нея.

– О, ваше височество! Слабо е да кажа, че ще изпитвам вечна благодарност към вас! – възкликна той и целуна ръцете на Друзила, след като тя му предаде лиценза, подписан и подпечатан от едила.

– Съмнявал ли си се някога, че ще си изпълня обещанието?

– Не, не... ваше сиятелство. Винаги съм знаел, че властта ви може да проникне през всякаква римска бюрокрация, но все пак... – замълча и взе ръката ѝ, като постави дланта ѝ върху гърдите си. – Сърцето ми прелива от радост! Усещате ли го?

– Нищо не бих могла да усетя под всичката тази мас, но ти вярвам.

– В такъв момент жените не се нуждаят точно от уважение.

– А от какво?

– От завладяващата сила на мъжествеността.

Друзила погледна мъжа, приличаш в тялото на жаба с голяма византийска шапка на главата, и се засмя.

– Много си смешен, Муций – каза тя.

– Надявам се винаги да вливам в приятелството ни малко хумор.

– Добре, да спрем дотук и да не се разпростираме върху истинската същност на това, което ще вливаш.

Сводникът се поклони и ѝ се усмихна широко и одобрително. Умираше да я вземе в прегръдките си, но тя само го плесна закачливо през чатала и седна на бюрото.

– Не трябва ли вече да започнеш да обмисляш строителството на Ватиканския хълм? – попита го, предусещайки, че и нещо друго човърка ума му освен очевидното желание да я опипва.

– О, то е предвидено да започне веднага след Луперкалиите, но тази сутрин Калист дойде в дома ми със странен въпрос. Искаше да знае каква сума би ме накарала да продам земята на Ватиканския хълм.

– Хм... И ти какво отговори?

– Казах му, че не подлежи на обсъждане.

– А разбра ли защо пита за цената?

– Твърди, че боните не са съгласни с построяването на моя вавилонски тематичен парк по морални съображения и се опитват да съберат достатъчно средства, за да ми направят примамлива оферта.

– Намекна ли ти каква?

– Посъветва ме да не отказвам, ако предложението е в рамките на сто златни таланта.

– А ти колко си инвестирал досега?

– Около петнайсет таланта.

– Изкушаваш ли се?

– Никак даже, ваше благородие. Те искат да превърнат парка ми в арена за надбягвания.

– Разбирам, но все още ти предстои да събираш средства за довършителните работи и за управлението на парка.

– Утре сутринта тръгвам за Сицилия, където ще се срещна с група инвеститори.

– Муций! Утре вечер даваме най-великото празненство, което някога империята е виждала!

– Знам, но не съм получил покана, затова си помислих, че не съм...

Друзила отиде при него и го прегърна. Шапката му падна на земята.

– Как можа да си го помислиш? Аз лично подписах поканата ти вчера сутринта.

– О, нима? – възкликна той и също я прегърна.

– Разбира се. Дадох я на скаутите и ще проверя защо не са ти я предали.

– Наистина ли искаш да дойда, Друзила? – попита той, отметна глава и я целуна по шията.

– Абсолютно. Най-видните жени на Рим ще правят неща, от които ще ти се завие свят.

– Много ще ревнувам, да знаеш! – промърмори той, докато я галеше по гърба и я притискаше силно, за да ѝ даде възможност да почувства ерекцията му между краката си.

Друзила свали ръцете му от себе си и го щипна по бузата.

– Ще те ритна отзад, ако още веднъж споменеш думата ревност. Ясно ли ти е?

– Извинявайте, ваше височество. Дрънкам глупости, защото сте толкова близо до мен и съм опиянен от аромата ви.

– Добре, тогава стой на безопасно разстояние... Днес нямам време да правя това, което ти хитричко се опитваш да ме накараш.

Муций вдигна шапката си от пода и я сложи на главата си. След това погледна към принцесата, която отиваше към прозореца. Как можеше да е такава съблазнителка? – запита се, докато оглеждаше очертанията на голото ѝ тяло, които прозираха под туниката, когато застана срещу светлината.

– Знаеш ли, че всеки мъж трябва да дойде на празненството, придружен от съпругата си или поне от роднина от женски пол? – попита го тя.

– Да, ваше сиятелство. Чух, че скаутите разпитват всички гости, за да са сигурни, че никой няма да доведе робиня или проститутка. Странно звучи, но според мен императорът постъпва правилно, като кара всички да се съберат заедно и да се радват на многобройни физически контакти с различни партньори съвсем равностойно.

– Добре. Ти кого ще вземеш?

– Смятам, че сестра ми Ламита с радост ще ме придружи.

– Хм, тя на теб ли прилича? – попита Друзила, като едвам криеше подигравателната си усмивка.

– О, не се притеснявайте, принцесо. Ламита е много красива.

– Тя ли беше жената, която се погрижи за Бризея след всички онези лудости, които извърши в твоя хазартен дом?

– Да. Ламита бе омъжена за богат сицилиански благородник, но той я изгони преди година, защото е ялова.

– Като става въпрос за Бризея... Тя иска пак да го направи.

– Кое?

– Да постои в някой от твоите домове за няколко дни.

– О, никакъв проблем. Тя е прекрасна! Кога иска да дойде?

– Утре по пладне. Но настоявам да пратиш някой да я наблюдава да не превърти съвсем по грубия секс.

– Ами ако ѝ харесва?

– Не позволявай да се наранява, става ли? – помоли го тя с треперещ от чувства глас.

– Добре, ще направя всичко по силите си, ваше благородие. Да пратя ли носилка?

– Да, моля те... Ела тук.

Дебелият сводник се приближи до нея. Тя се обърна и свали огромната му византийска шапка.

– Не искам да ме сметнеш за груба – каза, прегърна го и потри таза си в шкембето му.

– О, не, Друзила. Ти си прекалено красива, за да си груба.

– Красивите жени не са ли груби?

– Не и когато са изключително красиви дълбоко в сърцата си.

Тя го целуна нежно.

– Хайде... Докосни ме.

Тя отново бе възбудена, влажна и преливаща от енергия, остави го да опипа трите халки на перинеума и да свали туниката ѝ. Легна бързо на килима, получаваше и даваше целувки и отвръщаше на пламналата му похот. И отново първичното желание, което бе събрало византийския сводник и римската принцеса, доведе от неустоимо сношение, завършило с искрящ оргазъм.

– Знаеш ли какво искам да правиш на празненството? – издиша тя в ухото му, докато все още усещаше в себе си силата на неговата мъжественост.

– За нищо не мога да мисля, когато сме в такова интимно положение – отвърна задъхано Муций и страстно я прегърна.

Друзила го прегърна също и започна да му изброява всички палави неща, които искаше от него по време на празненството, за да прибави малко пипер към една определена ситуация.