Лейди КАЛИГУЛА

24.

Два часа преди залез на календи през февруари публичната част на двореца вече се пръскаше по шевовете от вълнение.

Около хиляда мъже от всички класи, придружени от почти същия брой съпруги, роднини от женски пол, приятелки и конкубини, чинно преминаваха през портата под строгия контрол на група от двайсетина скаути, натоварени с охраната. Докато показваха поканите си, издадени от имперската служба по забавленията по препоръка на Друзила, всички гости с готовност се подлагаха на кратък разпит за доказване на самоличността им и на претърсване за скрити оръжия.

След като преминеха през охраната, те си взимаха програма, написана от писарите и раздавана от прислужниците, след това се скупчваха на централната площадка, говореха си, смееха се и се запознаваха с нови хора. Жените демонстрираха елегантните си дрехи и знаеха, че по време на празненството ще останат без забележителните си външни украси и ще прекарат остатъка от вечерта по долно бельо, воал или съвсем голи.

Както се разбраха единодушно на последната си среща, всички бони отказаха поканите и натовариха "неутралния" сенатор Хортензий Скавър да им разкаже на следващия ден за "разврата" на Калигула. Скавър мина през портата заедно с по-възрастния си брат Умбраций, патриций от Помпей, който бе натрупал цяло състояние от производството на най-вкусния гарум (рибен сос) в Италия и продажбата му на висока цена. Тъй като бяха ергени, двамата Скаври дойдоха в компанията на своите приятелки, Мурахия и Керизия, африкански красавици, които блестяха като лъснат абанос, високи, горди и великолепни в цветните си дрехи, специално направени от тях самите за първото им пътуване към Вечния град. Братята Скаври им бяха обяснили какво вероятно ще се случи тази нощ в двореца, но двете момичета не си бяха и представяли успеха, който пожънаха още с пристигането си, докато не видяха множеството мъже, приближаващи към тях, за да разгледат прелестите им отблизо и да се опитат да ги съблазнят на часа.

Метелий Габиний, младият скаут, който организира шегичката с Ения Сабина на пира на Зелените преди петнайсет дни, стоеше в далечината сред приятели и приятелки, но забеляза двете африканки, заобиколени от група мъже. Тъй като особено много си падаше по прекрасни чернокожи момичета, той остави римската си приятелка, забра двама приятели, които охраняваха събитието, и си проправи път към придружителките на братята Скаври.

– Елате с мен – предложи той, като хвана африканките за ръце и ги помъкна, докато двамата му приятели разгонваха тълпата възбудени мъже.

Братята Скаври флиртуваха с жените, изоставени от привлечените към екзотичните им приятелки мъже, и не забелязаха хитрата маневра на Габиний.

– Какво става? – попита Хортензий Скавър, когато скаутът се втурна покрай него с развеселената от ситуацията Мурахия.

– Трябва да я проверим – отвърна Габиний на сенатора, без да спира. Хортензий видя и другите двама, които се смесиха с тълпата на централната площадка, и продължи да флиртува с една красива брюнетка.

Без да пуска абаносовото момиче, младият скаут забави крачка.

– Как се казваш? – попита я той.

– Мурахия, а ти?

– Габиний. Етиопка ли си?

– Да. Къде ме водиш?

Габиний не ѝ отговори, а я отведе зад голяма четвъртита колона, която подпираше една от петдесетте арки, крепящи тавана на Аполоновата библиотека. Бутна Мурахия зад колоната, вдигна и прилепи ръцете ѝ на нея.

– Какво правиш? – попита тя с усмивка, която разкри съвършените ѝ бели зъби, лъснали между дебелите, намазани с леко розово багрило устни. Той отстъпи, за да я огледа и напълни очите си с апетитните ѝ форми.

– Трябва да те закова – заяви, приближи се и погали вдигнатите ѝ ръце чак до обръснатите подмишници, като се задържа на двете гладки вдлъбнатини и вдъхна възбуждащия им аромат.

– Защо? – попита тя и поднесе сочните си устни на Габиний.

– Защото те харесвам – отвърна той. Потри устни в нейните, гризна ги и ги засмука, за да усети аромата на чудесната ѝ плътна уста, вкара език в нея и я целуна. Мурахия отвърна с дива страст, а той веднага пъхна ръка под полата ѝ и я сграбчи за слабините. Тя разтвори крака и застена като тигрица, а той скъса препаската ѝ и започна да търка влажните ѝ обръснати срамни устни, да ги разтваря с пръсти, да търси големия ѝ втвърден клитор, да го стиска силно и без никакво уважение към чувствителността му.

– О, да! Да! Дърпай го! – подкани го задъханата Мурахия.

Габиний придържаше лицето ѝ с върховете на пръстите си, наслаждаваше се на красивата му овална форма, на гримасите, които показваха, че губи контрол, на тежкото ѝ дишане, докато дърпаше, разклащаше и извиваше нарастващия ѝ малък орган, захапваше дългата ѝ шия, разтваряше дрехата ѝ върху твърдите гърди и безмилостно хапеше напращелите ѝ черни зърна.

Тя усети ерекцията му да притиска вътрешната част на бедрата ѝ и страстно обви крака около кръста му. В отговор на умолителните ѝ стонове, Габиний притисна гърба и в колоната, вкара го в розовата ѝ овлажнена плът и започна да блъска разтворения ѝ чатал като бик. Останали без дъх и полудели от похот, забравили цялата заобикаляща ги действителност и че някой ги гледа, Габиний и Мурахия се награбиха с цялата си налична енергия. Сякаш разликата в цвета на кожата им провокира някакъв мистериозен повик на природата, възнаграждаващ с най-завладяващ оргазъм сексуалното напрежение между мъжете и жените от различни раси.

Но утоляването на такъв архаичен порив не може да бъде лесно контролирано, когато плътското тайнство разпръсква вибрациите си извън сигурното уединено пространство. Когато Мурахия се свлече на земята, за да се наслади докрай на бурните тласъци на Габиний, шумното им сношение нямаше как да не възбуди хората, които го гледаха. Няколко мъже тихо се приближиха към двойката. Изчакаха Габиний да излее младите сокове на мъжествеността си в стигналото до връхната си точка чернокожо момиче и коленичиха около него.

Тъй като знаеха, че женската похот не утихва бързо като мъжката след оргазъм, новопристигналите мъже започнаха да опипват и целуват Мурахия, да търкат пръсти в нея и да я карат да свършва отново. След като задоволеният Габиний я остави в ръцете на също така достойните за ласките ѝ любовници, Мурахия се предаде на възбуждащите им захапвания, опустошителните към розовото ѝ цвете усти и отвърна като всяка здрава жена на мъжката им сила.

Дясното крило на двореца беше напълно преустроено. В него бяха направени три отделни зали за пиршества (най-просторната се наричаше Голямата зала, а двете по-малки – Игралните зали) и няколко тематични стаи в различни размери, богато декорирани в различни стилове, посветени на еротични практики с исторически и митологичен произход или илюстриращи сексуалните нрави на провинциите и присъединените владения на империята.

В тези помещения свободно родени красиви жени, които знаеха как да се превъплъщават в различни героини и владееха еротичните практики на различните изобразявани теми, нямаха търпение да покажат плътските си умения на гостите на Калигула и се наслаждаваха страхотно на целия процес. Всеки тематичен парк се обслужваше от поне две жени, които се редуваха, за да не спира потокът клиенти. От дъното на всяка стая тръгваше мрежа от тесни коридори, която водеше до няколко просторни бани и гардеробни, където младите жени, превъплъщаващи се в героините (или гостенки, които имаха нужда от обслужване), се миеха, обличаха и гримираха за следващия рунд с помощта на асистенти. Слугите, които контролираха трафика по коридорите, приемаха поръчки от гостите, привлечени от различните тематични стаи. Те позволяваха на регистрираните клиенти да влизат един по един или на малки групи. Стаите бързо се почистваха от робини и "двойничката" на всяка еротична практика беше веднага готова за същите игрички със следващите желаещи.

Македонската стая бе декорирана с фреска от стена до стена, изобразяваща еротичните забавления на младата Олимпия, ослепителната бъдеща майка на Александър Велики. Тя бе нарисувана легнала, на колене, в чувствени пози, да прави любов със свещени змии с най-различни размери, както изисква историческата традиция, предадена през четири века чак до времената на Калигула. На голямо, покрито с бичи кожи и големи възглавници легло с дървени македонски колони, боядисани в синьо и червено, две много млади проститутки, приличащи на майката на Александър, се редуваха да повтарят възбуждащите подвизи на Олимпия, като заемаха същите пози от фреската и си играеха със същите змии, но живи и специално дезинфекцирани и обучени за случая.

Двама македонски музиканти обясняваха в стихове как като била още невръстна девойка, бъдещата майка на Александър, която се омъжила за предполагаемия баща на героя, македонския цар Филип И, на дванайсет години, покровителствала бордеите в своята страна и очаровала богатите си клиенти, като правела любов със змии. След това взимала клиента в прегръдките си и го дарявала с уникалната тръпка на всеотдайната си любов, а змиите допринасяли за гаудиума ѝ, като влизали във всички възможни нейни отвърстия или леко хапели плътта ѝ. И тъй като оргиите на Олимпия бяха добре известни в римския свят, гостите на Калигула се порадваха на изпълнението на дежурната проститутка, която си играеше със змиите сякаш наистина беше прочутата историческа героиня. И докато Олимпия потръпваше в конвулсиите на оргазма, някои от тях имаха усещането, че като изпомпват спермата си в двойничката на царицата, ще заченат с нея великия завоевател на Персийската империя, който никога не е бил сигурен, че Филип II е истинският му баща, тъй като изобщо не е приличал на него.

Това беше една от двайсет и четирите тематични стаи, декорирани в различни стилове. Александър Велики беше най-обичаният герой на Юлиевото семейство още от времето на Юлий Цезар. Затова Калигула бе поръчал възстановка на брачната му стая в Самарканд (днешен Узбекистан, Централна Азия). В нея друга фреска на цяла стена изобразяваше съблазнителната тринайсетгодишна бактрийска принцеса Роксана, успяла да съблазни младия македонски цар, да го накара да се влюби в нея от пръв поглед и да се ожени за нея веднага, в първите мигове на пламналата страст.

Бохрус, сто и петдесет килограмовият посланик на царя на Бактрия, разказа на Калигула анекдоти за огнената личност на Роксана и ентусиазирано го помоли трите му дъщери, които нямаха още двайсет години, да покажат на гостите колко спонтанна и изобретателна е била царицата със съпруга си и останалите си любовници. Преоблечени досущ като Роксана в бактрийско-монголски стил, трите дъщери на Бохрус една по една демонстрираха съблазнителните трикове, завъртели главата на великия герой. Азиатски музиканти изпълняваха песни с подходящи музика и текст, имаше дори македонски туники, които гостите да облекат преди съвкуплението с Роксана, за да изпитат същата тръпка, която е почувствал и Александър в първата нощ със сладострастната си невеста.

Имаше и Троянска тематична стая с двойничка на прочутата Елена, в чиято роля се превъплъщаваше червенокоса гъркиня, толкова красива, колкото и жената, станала причина за война. В Александрийската стая пък се намираше чувствената Клеопатра, която правеше прочутото си фелацио на всички пожелали го гости, а после лягаше с мъже, облечени като Юлий Цезар и Марк Антоний. В Египетската стая младата царица Нефертити се бе впуснала в ритуална копулация със Свещения овен, но предлагаше услугите си и на гостите на Калигула, облечени и обръснати като египетски жреци. В Галската стая с мебели от истински дъб имаше друидски каменен олтар под дърво, на който лягаха келтски девици, за да бъдат дефлорирани от гостите в дива церемония, все още изпълнявана по времето на Калигула от голи галски воини, изрисувани с червени и сини боички.

Имаше и Стая на Цирцея, в която бе възстановена пещерата на прочутата магьосница, превърнала Одисей и неговите гръцки мореплаватели в свине. В Коринтската стая пък имаше копие на храма на Афродита, в който дузина момичета, облечени като хиеродули (благородни свещени проститутки), стояха на денонощен религиозен пост, в готовност да прегърнат всеки почитател на Афродита. Имитаторките доставяха на гостите същите удоволствия като оригиналите. В образа на магьосницата Цирцея се превъплъщаваха последователно Марция, която оглавяваше гилдията на проститутките, и Деми, апетитната млада съпруга на Тит Квирит (благородника, който беше на вечерята у Катон Непос в нощта на убийството на Скрибония).

И двете жени бяха доста добре запознати със съблазнителните похвати на Цирцея и физически приличаха на образа, който хората имаха за нея. В ярките си прозрачни костюми, завършени със сложни украшения за глава, Марция и Деми правеха магиите на Цирцея, упояваха гостите с пари от силен афродизиак и след това поемаха контрол над замаяните мъже, караха ги да грухтят като прасета и да ходят на четири крака, шибаха задниците им с камшици и ги унижаваха по всякакъв начин, преди да им позволят да се насладят на митичния любовен акт с Цирцея и на възвишените тръпки на тялото ѝ.

Имаше тематични стаи, посветени на похотливи женски божества, които трябваше да предразположат гостите и от двата пола да се порадват на небесната любов с Венера, Изида, Ищар или Артемида, наричана още Диана, богинята на лова. Стаите на Юпитер, Пан и Приап бяха само за дамите на празненството. Бог Аполон и похотливият герой полубог Херкулес също си имаха стаи, които привличаха както винаги по равно мъже и жени.

Калигула бе чул и странна притча за място, наречено Едемската градина, в която живеела атрактивна млада двойка, разхождаща се без дрехи, и змия съблазнителка. Затова нареди да се обзаведе тематична стая с голямо ябълково дърво, както и други растения, цветя, полянки и водопад под стъклен покрив. Две двойки, представляващи Адам и Ева (така бе чул, че се казват легендарните герои, които според притчата родили човешката раса) се редуваха да правят любов с двойки от гостите, като си играеха с похотливата змия и ядяха ябълки, напоени с афродизиак.

Въпреки наличието на толкова много и интересни тематични стаи, повечето от две хилядите гости на празненството чакаха с нетърпение грандиозното появяване на Калигула в по-гол ямата от трите зали.

Около хиляда души от двата пола вече се тълпяха в Голямата зала – квадратно помещение, своеобразен амфитеатър на четири нива, крепен от мраморни колони и арки. Имаше специално пригоден за танци и представления подиум, който се намираше в средата и бе заобиколен от метални заграждения. До него се стигаше през коридор, пресичащ четирите нива на южната страна, а в централната част на северната страна имаше сцена, скрита зад дебели завеси. Няколко тесни отвора на източната и западната част на загражденията даваха възможност и на гостите да получат достъп до подиума.

Всички нива (или редове) обикаляха и четирите стени на залата. Бяха построени от мрамор и бяха два метра в дълбочина и метър и двайсет високи, със заоблени краища. Бяха изцяло покрити с квадратни, облечени в коприна дюшеци, постелки, завивки и възглавници в най-различни цветове, като всеки дюшек образуваше един лектус (голямо легло). Множество тесни стълбища даваха достъп и до четирите реда. Те бяха подсигурени от здрави метални парапети, закрепени на границата на всяко от нивата. Стъклени фенери с натопени в масло фитили висяха на вериги от тавана над всяко стълбище и хвърляха точно толкова светлина, колкото бе необходима на хората, за да се придвижват нагоре и надолу от най-високия етаж до подиума, или до малките тоалетни на третото ниво. Тесни проходи под двете най високи нива свързваха амфитеатъра с просторен коридор, който опасваше външния периметър на цялата зала. Високите прозорци на стените на коридорите бяха отворени за проветрение, имаше и аварийни изходи в случай на пожар. В пространството под високите нива на залата имаше обикновени тоалетни, малки чешмички с питейна вода и няколко ниши, затворени с пердета, които можеха да се използват от гостите, търсещи усамотение.

Повечето от гостите бяха седнали или полегнали навсякъде по удобните четири нива на Голямата зала и си говореха, флиртуваха и се смееха, докато ядяха от разнообразните солени бисквити, пийваха разредено с вода вино, освежаващ ментов чай, разхождаха се по стълбищата, за да отидат при приятели или да поседят на открито, за да привлекат внимание. В по-високите части светлината беше приглушена, защото там бяха запалени съвсем малко стъклени фенери, окачени на вътрешните мраморни стени, а няколко факли огряваха пода, където танцьорите и музикантите забавляваха развеселената аудитория.

– Не бъди толкова нервна, Габрилия – каза Публикола Тудитаний на петнайсетгодишната си племенница, която седеше до него на един лектус на първото ниво, точно зад парапета, който отделяше подиума от публиката.

– Дали ще ме забележи? – прошепна хубавичкото момиче и разтвори туниката на деколтето си.

– Ще трябва да направиш нещо повече от това, скъпа – посъветва я той. – Много красиви жени са готови да се хвърлят в прегръдките на цезаря.

Габрилия оправи бретона си и дългата си светлокестенява коса, пусната права около очарователното ѝ детско личице, след това съсредоточи зелените си очи към отсрещната западна страна на подиума, където африканките на братята Скаври флиртуваха усилено с някои от жените на гостите, полегнали на лектусите около стълбищата.

– Той харесва ли чернокожи момичета? – попита Габрилия чичо си ревниво намръщена.

Публикола хвърли поглед към Мурахия и Керизия.

– Всички римляни обожават прекрасните чернокожи жени, но мисля, че тези двете ще са заети още преди той да пристигне.

– Дали да не му изпея любовна песен и да се съблека на дансинга?

– Хм, макар да имаш ангелски глас, едва ли тези хора тук ще млъкнат и ще те слушат. Колкото до събличането – по-добре изчакай. Калигула обича да избира измежду напълно облечени жени.

Докато Макрон седеше незабелязан в слабо осветената горна част на североизточната страна и разговаряше с Тисиос и още две млади момчета, Ения притича по подиума и подразни танцьорите. Следваше я слугата ѝ Секст. Отидоха при Марий Фортунат, главния архитект на обновеното дясно крило, който беше стар приятел на семейство Сабина.

Марий поздрави дружелюбно Ения и ѝ направи комплимент за елегантната туника, след това я представи на Гарб Манилий, красивия главен дизайнер на двореца, и на жените, седнали до тях на първото ниво на западната страна.

– Ти ли си новият любовник на Ения? – прошепна младата жена на Фортунат в ухото на Секст и го погали по бедрото, очевидно привлечена от красотата на младия мъж и черните му къдрици.

– Не. Само ѝ помагам при езда.

– Казвам се Порция – издиша тя до ухото му и го облиза. – Харесваш ми.

– И ти ми харесваш, Порция. Но съм влюбен в друга жена.

– Сигурен ли си? – прошепна тя, сграбчи пениса му под хитона и усети как се втвърдява в ръката ѝ.

Над тях, на второто ниво, Муций хапваше солени бисквити и говореше по работа с Тит Квирит, чийто лектус беше точно до неговия. Докато византийският сводник се опитваше да убеди благородника да инвестира в неговия вавилонски тематичен парк, съпругата на Тит, Деми, се върна от дежурството си в стаята на Цирцея. Свежо гримирана и облечена в един от костюмите на магьосницата, тя бързо бе заобиколена от другите гости, които нямаха търпение да им разкаже за първите се преживявания като Цирцея. Посочвайки двама олюляващи се благородници, които се изкачваха по стълбите в далечния край, Деми доволна разказа как ги е упоила, унижавала и набила с камшик, преди да им позволи да вкусят вълшебния ѝ кунус. Естествено, мъжете около нея също искаха да го опитат и Деми нямаше как да не позволи на няколко от тях да заровят лица в слабините ѝ, а това предизвика слюнкоотделяне и у другите, които накрая я издърпаха зад лектуса на Тит и бързо я обладаха.

Калист, който флиртуваше с по-малката сестра на Муций, Ламита, започна да гали краката ѝ и да ѝ предлага да му позволи да направи това, което правеха с Деми.

– Празненството още не е започнало – отвърна Ламита. След това стана и слезе по стълбите. Излезе на подиума през един от тесните отвори на загражденията. Няколко от гостите се бяха присъединили към професионалните танцьори. Ламита също затанцува с тях. Тя наистина изобщо не приличаше на брат си. Беше десетина сантиметра по-висока от него, тялото ѝ бе стройно, а лицето ѝ много хубаво, обградено от буйни гарвановочерни къдрици, подстригани до над раменете. Беше облечена в секси дизайнерски дрехи, които откриваха прекрасния ѝ корем около пъпа. Танцуваше, като вдигаше ръце, поклащаше бедра по византийски, хвърляше погледи към Калист, който я гледаше с блеснал поглед от мястото си на втория ред на източната страна. Но богатият освободен роб скоро бе разочарован, тъй като огромна група елегантни люде привлякоха вниманието на Ламита от третото ниво на срещуположната северозападна страна на подиума.

От силната музика за барабани и флейта и шума на гостите Калист не можа да чуе какво им каза тя, но един от мъжете тръгна към седналите на по-ниските нива, прескочи заграждението и започна да танцува с византийката и да целува косматите ѝ подмишници.

– Марцел, спри – каза Ламита, когато започна да прокарва ръце през цепките на многопластовата ѝ пола, да се пресяга към стегнатите ѝ задни части и да ги стиска похотливо.

– Не мога – отвърна той. – Ти си най-страхотната жена в целия град.

– Пфу! Защо не опиташ с нещо по-оригинално?

– Добре, нека покажа на Петроний колко секси изглеждаш в моите дрехи – предложи Марцел. И я накара да се завърти, от което полата ѝ литна нагоре по стройните ѝ крака и чак към ханша, покрит с малка прозрачна препаска, която никак не скриваше гъстия храст черни пубисни косми. Докато зрителите ръкопляскаха на секси вида на Ламита, той повика Петроний, модния дизайнер, който седеше заобиколен от жени с изискан вид, и Рем, партньора на Марцел във Vestidias Elegantorum, магазина за туники, където Лейди отиде инкогнито и за първи път след сватбата си прави секс с напълно непознат.

Петроний и останалите му придружители изръкопляскаха.

– Ела при нас – предложи на Ламита Марцел.

– Дошла съм с придружител – отвърна тя.

– Тази вечер това няма значение – каза ѝ той.

Тя се засмя, но се отдалечи от Марцел и се върна при лектуса на брат си, седна до Калист, който я прегърна и погали в устните ѝ голяма ягода, грейнал от щастие, защото усети, че тя се върна заради него, а това стана още по-видно, когато захапа ягодата и облиза пръстите му.

Междувременно Перуций, служителят на едила Марк Теренций Кота, беше видял танца на Ламита на подиума и я проследи по стълбите. Спря се до нея и загледа как Калист я опипва между краката. Муций разпозна младежа, защото бе ходил много пъти в кабинета на едила, ѝ го покани да се присъедини към тях.

Перуций с удоволствие се приближи до лектуса на Муций и седна до него зад Ламита. Каза на византиеца, че шефът му не можал да дойде на празненството, защото хванал грип предния ден.

– Кое е това невероятно момиче, което флиртува с Калист? – прошепна Перуций в ухото на Муций.

– Сестра ми Ламита – отвърна сводникът.

Момичето чу, че брат ѝ говори за нея, обърна се към новодошлия и му се усмихна. Муций ги запозна и продължи да си говори по работа с Тит.

В югозападния край на огромната зала група скаути и Зелени, сред които Публий Сертик, Метелий Габиний, младият актьор Апелий и най-добрият колесничар Евтикий, примамваха майката на Ения – Фулвия Сабина, да се присъедини към тях на второто ниво, където те заемаха три лектуса заедно с други приятели и техните приятелки.

– Какво ще ми направите, вие, лоши момчета? – попита възбудената Фулвия глуповато, когато седна между тях и младите мъже обградиха едрото ѝ тяло. Бе облечена в една от прилепналите си розови рокли и бе гримирана като кукла. Момчетата и момичетата започнаха да се подиграват на дебелия ѝ задник, да хапят месестите ѝ рамене, да галят и пощипват напращелите ѝ бедра. Тя пищеше като малко момиченце, докато те разкопчаваха корсета ѝ, от който изскочиха големите ѝ гърди. Те ги хванаха и започнаха да смучат щръкналите ѝ зърна и да си играят с тлъстия ѝ космат чатал.

Публий Сертик избута Фулвия към дъното на лектуса и тя бе подложена на едновременна атака от няколко от приятелите му, които си падаха по закръглени жени. През това време Евтикий забеляза Пиралис, вавилонската конкубина на Калигула, да се придвижва през пренаселения подиум. Бе облечена в дълга рокля в червено и шафранено, търсеше си място да седне и чакаше официалното откриване на Луперкалиите, повода на празненството. Русият колесничар бързо си проправи път през гостите на първия ред и прегърна Пиралис изотзад.

– Защо си облечена така? – попита и я целуна по шията.

– Представлявам Ищар – отвърна тя и се зарадва на целувката му.

– Вавилонската богиня на секса? – сети се той и я погали по корема.

– Да... Калигула е направил прекрасна тематична стая, посветена на нея.

– И ти се чукаш там, докато правиш хороскопи? – издиша Евтикий тежко до ухото ѝ.

Тя се обърна и го погледна в очите.

– Доста по-сложно е, но – да, Евтикий.

– Вавилонски опиати? – поинтересува се младежът и притисна подутината си между краката ѝ през полата.

– Защо не отдадеш почитанията се на Ищар и не разбереш сам?

– Мисля, че предпочитам Пиралис пред Ищар – отвърна той и я прегърна по-силно през кръста и я целуна по устата.

– Не богохулствай, Евтикий. Никой не може да се сравнява с Ищар. Аз само се опитвам...

– Ела с мен – прекъсна я той, хвана я за ръката и започна да си проправя път през тълпата. Забързаха заедно към тесен проход, който водеше към коридора, обикалящ цялата зала.

– Къде ме водиш? – попита покорната Пиралис, докато се блъскаше в хора, вървящи насреща ѝ в прохода.

– Искам да ми покажеш нещо – каза той, докато я влачеше нататък. Когато влязоха в коридора, Евтикий се спря. Тя облегна гръб на стената, намираща се под високите редове, и отправи към него блесналите си тъмни очи, подчертани от син и черен грим.

– Какво искаш да ти покажа? – попита чувствено, макар да знаеше от звездите, до които се допитваше всекидневно, че младият атлет внезапно ще се влюби в нея.

Евтикий пое дълбоко дъх, постави ръце на стената от двете страни на красивото ѝ лице, обградено от черни къдрици.

– Смятам, че знаеш... – отвърна и я целуна. Тогава откри, че Пиралис го иска дори повече, отколкото той искаше нея. И беше цялата пламнала, о, да, наистина беше. Пиралис наистина бе преродената Ищар, първата и най-симпатично развратната от всички богини на секса! Създателката на първите храмове на любовта в света! Патрон на Ishtaritu, свещените вавилонски проститутки, които започнали да очароват древния свят двайсет века преди раждането на Пиралис! Тя самата бе обучена от богинята да издава напред пубисната си кост и да гали с нея ерекцията на мъжа. Пиралис показа на Евтикий, че на света нямаше подобна на истинската вавилонска целувка и нищо толкова тръпнещо от живот като чувствената плът на месопотамската жена, научена от Ищар да се отдава изцяло на мъжете, които я обичаха.

Пластовете на жълточервения ѝ костюм се разтвориха под трескавите ръце на Евтикий, който търсеше да открие влажното ѝ тайно място, а тя, останала без дъх, му позволи да го погали, опипа и проникне в него, като го насърчаваше да хване копринените косми на слабините ѝ, да ги подръпва много пъти. Бе подлудена от простите му любовни слова и му отвърна, че не иска нищо друго, освен да му принадлежи не за цяла вечност, а за един вечен буреносен миг на екстаз. След това, докато се търкаше в ръката и бедрото му, притиснато между краката ѝ, костюмът ѝ се свлече от раменете, сякаш самата Ищар я събличаше, за да предаде душата ѝ в прегръдките му.

Красивият елитен колесничар бързо покри малките ѝ нежни гърди с ръце, местеше длани от едната на другата, пощипваше едното ѝ зърно и хапеше другото. След това замъкна голата до кръста Пиралис в една от усамотените мраморни ниши, вградени в стените на коридора, намиращ се под най-високите нива на Голямата зала, и дръпна пердето зад себе си. Дрехите им излетяха на мига и останали съвсем голи, те обвиха тела. Под трепкащата светлина на горящата над тях маслена лампа се целуваха трескаво, прегръщаха се, галеха се и стискаха най-чувствителните си места, стенеха от благодарност към вавилонската богиня, която така силно бе разпалила сетивата им.

Пламнал от желание, Евтикий помоли Пиралис да постави голите си задни части върху дълбоката кухина, издълбана в мраморната стена на нишата. Тя вдигна крака, отвори ги пред него и той коленичи, за да зарови глава в слабините ѝ и да утоли копнежа си, смучеше клитора ѝ и усещаше как нектарът ѝ се разлива в устата му.

– О, да, Евтикий! Вземи ме! Отнеси ме до звездите! – повтаряше тя задъхано и трепереше от удоволствие.

Ммм... Тя беше толкова гореща, сочна и неустоима! Евтикий насочи ерекцията си към набъбналите ѝ срамни устни, изви гръб и проникна в знойната ѝ влажна вагина с един премерен тласък. Докато тя стенеше "О, да!" и го молеше да обладае грубо плътта ѝ, той се хвърли върху нея, движеше се напред-назад, влизаше и излизаше и бързо я водеше към оргазъм. Въртеше члена си в нея и я караше да вика силно от радост, докато половият ѝ орган не се превърна в божествената вулва на Ищар и спазмите ѝ не засмукаха неспиращия му инструмент. Тя захапа ръцете му и започна да го драска по гърба и силните атлетични задни части. Когато спермата му я изпълни, тя извика, сякаш древната богиня на секса се бе вселила в утробата ѝ. А неговият жезъл трептеше и изливаше цялата си любов в нея.

Останали без дъх, те останаха прилепени един към друг, трепереха в ритъм, докато силните ѝ спазми бавно угасваха, и се гледаха изтощени в очите.

Междувременно в Голямата зала Апелий забеляза тънкия силует на Домиция Лепида, ослепителната трийсет и шест годишна майка на Месалина, която току-що бе седнала на мястото си едно ниво над групата на Зелените. С нея бяха красивият ѝ съпруг Валерий Барбат и техни приятели от двата пола.

– Аве, Домиция – извика Апелий, който се бе запознал с потомката на Валериите на прием във фоайето на театъра преди няколко дни. – Помниш ли ме?

Преди да седне сред приятелите си, Домиция бе срещнала погледа на къдрокосия актьор.

– Как бих могла да забравя най-прочутия любовник на римската сцена? – каза тя и му протегна стъпало, за да го целуне.

– А аз не бих могъл да се моля за по-голям късмет от този да те видя да седнеш близо до мен – отвърна Апелий, облиза пръстите на крака ѝ през сандалите на висок ток и надникна под туниката към изящните ѝ бедра и гъстия храст между краката ѝ, едва покрит от тънката материя на препаската.

– Това не е късмет, Апелий – изтъкна Домиция и вдигна леко полата си, за да му предостави по-добра гледка към прелестите си. – Подкупих прислужника, за да ме настани тук с приятелите ми.

– И защо го направи? – прошепна той и плъзна ръце под туниката ѝ нагоре по бедрата и погали нежните ѝ задни части.

– Защото иска първа да те изчука – обади се елегантна жена от групата на Домиция, полегнала по корем върху лектуса и играеща си с ерекцията му, докато той развързваше препаската на издънката на Валериите.

– Трябва ли да се боя? – попита сладкият Апелий, докато галеше слабините на Домиция и хвърляше погледи на другите жени от групата, които го гледаха като прегладнели лъвици, готови за скочат върху плячката.

– Ела – подкани го Домиция и му помогна да се настани на нейния лектус. – Аз ще те браня. – След това полегна до него сред възглавниците и двамата започнаха да се целуват и да се милват, а в същото време красивият баща на Месалина – Барбат – бе сериозно нападнат от две млади момичета от групата на Зелените отдолу.

Но преди всички да се отдадат на правене на любов, викове и аплаузи приветстваха факлоносците. Те започнаха да изтласкват гостите от подиума зад металните заграждения и към местата им на четирите реда на Голямата зала, която вече се пръскаше по шевовете и трептеше от вълнение и от делириумния ритъм на барабаните. Всички станаха на крака, заликуваха и заподскачаха.

Първо се показаха дванайсет голи до кръста акробатки и четирима гълтачи на огън, а след тях от входа на коридора величествено се появи Калигула с Друзила от дясната си страна и Агрипинила от лявата. Върху тях от тавана заваляха розови листенца. Тримата бяха облечени в дълги лъскави прозрачни копринени роби – златна за императора и сребърни за принцесите. Минаха тържествено през подиума и отвърнаха на ликуването и приветствията на гостите, като вдигнаха хоризонтално ръце с дланите нагоре към всички нива на залата.

Под копринените си дрехи императорските потомци носеха само по една къса долна дреха без ръкави, която не можеше да прикрие голите им силуети, но пък хвърляше сянка върху интимните им части. Външният им вид предизвика подсвирквания и подвиквания на висок глас, пълни с възхищение от прекрасните черти на Друзила и тънкото, но апетитно тяло на Агрипинила. Въздишките и писъците на жените, които намираха фигурата на Калигула за напълно неустоима, не заглъхнаха дори когато императорът и сестрите му стигнаха завесата, която покриваше сцената на северната страна, и се обърнаха с лице към тълпата.

– Приятели мои! Приятели мои! – възкликна Калигула, когато гостите най-накрая се успокоиха.

След това вдигна ръце.

– Тази вечер всичко е позволено!

И в цялата зала пак избухнаха одобрителни възгласи и викове. Влюбената Габрилия, която се пресягаше през загражденията пред лектуса, който споделяше с чичо си Публикола, успя да привлече вниманието на императора, като му прати въздушна целувка и се разтопи, когато и той ѝ отвърна по същия начин. –

– Тази вечер ще се насладим на сливането на плът с плът! – продължи Калигула. Речта му бе прекъсвана на няколко пъти от радостно ликуване. – Тази вечер никоя жена няма да отказва ласки и мъж не може да отхвърли никоя жена... стига да е в състояние да го вдигне! – Смях... – Но дори да му е мек като на стар евнух, пак може да целува и да лиже влажните кунуси на зажаднелите ни за секс самки! Не съм ли прав? – Отговориха му с одобрителни викове.

– А какво ще кажеш за хубавите си сестри, Калигула?! – извиси глас Хортензий Скавър, последван от още интересуващи се от същия въпрос.

– И те ли ще се чукат с всички?! – допълни Петроний.

– Какво има зад завесите, цезаре?! – обади се след него Марцел.

– Млъквайте! – изрева Калигула и вдигна ръце, за да успокои тълпата. – Преди да покажа на окаяните ви души какво съм ви приготвил зад завесата, трябва още малко да ви възбудя!

– Моята верпа вече ще се пръсне от похот, цезаре! – извика млад мъж, който мастурбираще на третото ниво.

– Охрана! – извика Калигула. – Арестувайте този идиот и отрежете ненужната му патка! – И докато младежът молеше за милост на висок глас, Калигула избухна в смях. – Няма охрана тук, глупако!

Всички се засмяха на шегата на императора, а той призова момичетата около младежа да свършат работата със зъбите си. След това затича по подиума и завика към тълпата.

– Сега предизвиквам всички ви! Целувайте, докосвайте и събличайте когото си искате, но не започвайте да се чукате като животни, докато не видите какво има зад завесата, ясно?

Думите му бяха посрещнати с одобрителни възгласи.

– А какво ще ни кажеш за хубавите си сестри!? – извика пак Хортензий Скавър.

– Искате ли ги? – попита Калигула и започна да мести показалеца си към тълпата.

– Искаме! Искаме! Искаме! – заскандираха гостите в един глас и затропаха с крака.

– Наистина ли искате да опипате и целунете благородническата им плът? – извика той, за да ги насъска още повече.

– Да! Дай ни ги, цезаре!

Гостите започнаха да ръкопляскат в ритъма на барабаните. Дванайсетте голи до кръста момичета изтичаха по стълбите към най-високите нива и започнаха да се целуват и прегръщат с когото намерят, а гостите от по-ниските редове замолиха двете принцеси да отидат при тях.

Друзила и Агрипинила се приближиха към брат си от двете му страни и му прошепнаха нещо много категорично в ушите. Калигула се намръщи, после кимна. Цялата публика затаи дъх.

– Сестрите ми припомнят, че тази вечер аз не съм господар на желанията им и не мога да им казвам какво да правят или да не правят с всеки един от вас – обясни той.

В залата отекна силен разочарован рев. Четиримата гълтачи на огън издишаха дълги пламъци през устите си в четирите краища на подиума.

– Но... Почакайте! – извика императорът. След това хвана ръцете на сестрите си и ги вдигна. – Те искат всички ви!

Докато радостните викове на гостите разтърсваха тавана, приповдигнатият Калигула свали сребристите им роби с едно бързо движение. Под лъскавите прозрачни долни ризи голите тела на принцесите блеснаха в цялата си ослепителна хубост. Те вдигнаха ръце и тълпата полудя!

– Това са съкровищата на Римската империя! – успя да надвика Калигула възгласите. – И тази вечер принадлежат на народа!

Двете "съкровища", обути в сандали на високи токчета, се завъртяха по подиума сред факлоносците и музикантите, които се разделиха на две редици и всяка от тях последва една от принцесите. Повечето от гостите на първите редове станаха от лектусите си и се скупчиха край загражденията, за да се порадват на представлението. Други пък (предимно мъже) скочиха от горните нива върху законните обитатели на по-долните редове.

Габрилия бе една от първите, които се надвесиха над загражденията, за да привлекат вниманието на императора, но напразно. Той отстъпи назад и изчезна зад завесите на сцената, като остави двете "съкровища" да обират овациите на гостите. Отхвърлената Габрилия видя Публикола сред тълпата край железния парапет, върна се на лектуса на чичо си и гневно блъсна хората, които бяха стъпили на него.

Междувременно Друзила отиде към северозападния сектор, а Агрипинила – към североизточния. И двете се мушнаха под заграждението в пространството между него и първия ред.

Тълпата около Друзила зяпна от изумление, като видя гладко обръснатите ѝ слабини, но съвсем застина, когато съзря халките ѝ, които си личаха съвсем добре под леката долна дреха, докато тя радостно поклащаше бедра и се наслаждаваше на ръцете и устните, които я докосваха и целуваха навсякъде. Петроний, Марцел и Рем, които изблъскаха всички, за да слязат от своя трети ред при нея и да опитат от вкусното лакомство, преди то да бъде изядено от останалите гости, я сграбчиха в прегръдките си.

– Отдавна чакаш това, нали, Петроний? – попита тя и потри разкошните си гърди в него. Изисканият двайсет и три годишен моден дизайнер не можа да промълви и дума, преди тя да впие устни в неговите и да го засмуче в страст на целувка. Пръстите му сладостно си играеха с долните ѝ халки и проникваха във влажните ѝ срамни устни, разпалвайки желанието ѝ. Марцел и Рем я притиснаха силно в Петроний и започнаха да я целуват по раменете, да търкат еректиралите си пениси в ханша ѝ и да се опитват да проникнат в нея.

– Не, не... – задъхано ги отблъсна тя. – Брат ми ще ме намрази, ако ви позволя да го направите, преди да е показал изненадата си пред всички.

Намесиха се и други възбудени гости. Докосваха и целуваха прекрасното ѝ тяло, обсипваха я с любов, а тя се движеше покрай западния край на загражденията, докато се оказа в прегръдките на Гарб Манилий, хубавия интериорен дизайнер, с когото флиртуваше, когато посети работилниците на двореца.

– Ммм, Гарб... колко са нежни ръцете ти – прошепна му тя, когато той я прегърна, погали я под долната дреха и я целуна по шията.

– О, принцесо... Караш сърцето ми да пърха като птица.

Ммм... Друзила наистина харесваше този чувствителен мъж и го целуна с топли чувства, насърчавайки го да се заиграе с обръснатите ѝ слабини, да потърка халките ѝ и да вкара пръстите си в нея. О, да... Много бързо щеше да свърши с него и ужасно ѝ се искаше това да стане, когато двамата се отпуснаха на най-близкия лектус сред множеството хора, които я докосваха. Тя обаче разтвори краката си само пред неговите целувки, наслаждаваше се само на засмукването на неговата уста и отдаде гаудиума си само на него. Устоя на желанието да пусне в себе си еректиралия му член и да остави тласъците му да я побъркат, но му обеща, че ще го направи по-късно, и задъхано прошепна в ухото му да я чака в стаята на Венера след представлението.

И това бе всичко, което Друзила успя да каже на великолепния млад архитект, защото останалите гости край нея избутаха Гарб настрани и се опитаха да се докоснат до прелестите ѝ. Музикантите и факлоносците бяха застанали извън загражденията и съвсем близо до нея. Насред барабаненото кресчендо много мъже успяха да отъркат членовете си в устата ѝ и да погалят гладките ѝ слабини. Държаха краката ѝ разтворени, изяждаха вулвата ѝ, хапеха я по задните части и проникваха с пръсти в нея толкова мощно, че тя отново свърши с пълна сила, като крещеше и се радваше на вибрациите на плътта си. Но с никого не стигна до края, защото всички знаеха, че императорът иска зрителите да изчакат нещо, а те още повече полудяваха от предчувствието за изненадата, която той им бе подготвил, преди да ги остави да правят каквото си искат.

– Спри да ме изкушаваш – простена тя, докато свършваше отново притисната между много тела, а един мъж зад нея опираше надарения си член в халките на перинеума ѝ и ръцете му опъваха и въртяха пръстенчетата на зърната.

– Престани! – повтори Друзила. – Не можем да го направим сега.

– Но ти се иска, нали? – попита мъжът и я ухапа по рамото.

– Да, но по-късно – каза тя и се обърна.

– Ще го направиш ли с всички ни? – намеси се друг задъхан мъж, който я целуваше по шията и масажираше корема ѝ.

– Не знам – прошепна тя. – Може би ще отида в една от игралните зали след представлението.

– Коя?

– Червената.

Тя отблъсна насъбралите се около нея мъже и оправи измачканата си долна риза, а Хортензий Скавър я хвана за ръцете от горния ред и я вдигна при себе си.

– Каква изненада, Хортензий! Мислех, че си се включил в бойкота – ахна тя, сякаш нямаше представа, че ще дойде. Прегърна го с радостна усмивка, доволна, че един разумен мъж ѝ е помогнал да се измъкне от здравите прегръдки на младите си обожатели.

– Не съм глупак, Друзила – каза сенаторът и докосна е устните си нейните. – Как бих могъл да пропусна такова страхотно празненство и възможността да целуна най-ценното съкровище на цялата империя?

– Радвам се, че си тук – увери го тя и погали издутината на слабините му. – Но ако искаш да си опиташ късмета, най-добре бързо ме скрий, преди онези акули да са ме нападнали пак.

– Ще дойдеш ли при мен? – предложи ѝ той и посочи лектуса си на третия ред, където брат му Умбраций бе полегнал на възглавниците с двама приятели, докато Керизия и Мурахия се опипваха с други гости на съседното легло.

– Обещаваш ли да го пазиш в тайна? – попита Друзила и го погледна в очите, за да му внуши, че не бива да казва нищо на Катег.

– Разбира се, че обещавам – отвърна Скавър, който не знаеше за връзката ѝ с приятеля му. След това ѝ помогна да се качи на неговия ред сред десетките протегнати ръце, които не спираха да я галят.