Лейди КАЛИГУЛА

6.

В ранния следобед просторният атриум на двореца гъмжеше от клиенти на Юлиите, от благородници, посланици и римски генерали.

Освободените роби се грижеха срещите на Калигула да се провеждат по план, водеха си бележки, въвеждаха и извеждаха от кабинета му хора и групи, които идваха по работа, свързана с решенията на императорския съвет. Двама от бароните на крал Тюдор чакаха да разговарят с императора относно подробностите около сватбената церемония, насрочена за следващия ден.

Сред тълпата, в онази част на атриума, водеща към покоите на Друзила, Муций нервно спореше с Бризея, която току-що му бе съобщила, че принцесата все още не е станала.

– Не ме баламосвай, девойко! Чакам тук от два часа и ти за трети път ми казваш едно и също.

Бризея му метна унищожителен поглед, но се въздържа да му отговори презрително. Въпреки че беше начело на робините на Друзила, тя самата също бе робиня и трябваше да се отнася към Муций Регулат със същото уважение, каквото дължеше на всички свободни римляни.

– Успокой се. Принцесата е все още в леглото, но се събуди и ѝ казах, че си тук.

– О, не се ли събуди преди известно време?

– Да, но пак заспа.

Муций разпери ръце и изсумтя като разярен бик.

– Виж какво, жено... Как ти беше името?

– Бризея.

– О, да, Бризея – каза той и си спомни, че тя вече му бе съобщила името си. Огледа елегантната ѝ туника и за част от секундата си представи апетитното голо тяло под нея. Беше ценител на женската красота от целия свят и знаеше, че пред него стои галка на около двадесет и пет години.

– От коя част на Галия си, Бризея?

– От Лутеция (днешен Париж).

– О, бил съм там – отвърна той. И я погали по бузата с дебелите си обкичени с пръстени пръсти. – В този град има прекрасни, очарователни жени.

Лицето на Бризея се сви от отвращение и тя отблъсна ръката му от лицето си.

– Долу ръцете! – изръмжа му.

Той се ухили криво.

– Какво ще кажеш да накарам твоята домина да те прати при мен малко да се повеселиш?

– По-скоро бих се обесила.

Той се засмя.

– Не се тревожи, Бризея. Шегувам се.

– Добре тогава... Ще пратя момиче да те въведе, когато принцесата реши да те приеме.

– Кажи ѝ, че имам спешна и важна новина за Лейди Тюдор.

– Вече ѝ го съобщих. – И след тези думи се обърна и се отдалечи. Но внезапно спря, завъртя се и се върна при него. – О, забравих – започна. – Моята домина ме помоли да те попитам дали носиш у себе си от специалния мехлем.

Муций се намръщи. Откъде Друзила би могла да знае, че е използвал мехлем по време на сношението на Ладиса с Инцитатус?

– За какъв мехлем говориш? – попита той.

– Не знам – отвърна Бризея, която не искаше да издава какво е казала Октавия на Друзила за магическите свойства на мехлема на Муций. – Имаш ли у себе си, или нямаш?

Византиецът се подразни от нахалния ѝ тон. С удоволствие би зашлевил надменното ѝ лице, но вместо това бръкна в джобовете на дългата си горна дреха, приличаща на онази, която носеше предната нощ в таверната. И намери кутийката с мехлема.

– Имам малко у мен – каза, без да вади кутийката от джоба си. – Но не знам дали твоята домина има точно него предвид.

Бризея не отвърна нищо, само се отдалечи. Муций притвори очи от гняв и се загледа в красивия ѝ гръб, докато тя елегантно се плъзгаше по коридора.

Докато Муций все още бе потънал в нечисти помисли за Бризея, набит мъж на средна възраст в бяла тога с три ивици, знак за благородно потекло, се приближи изотзад и го потупа по рамото. Сводникът се извърна.

– О, Сервилий! – възкликна, като разпозна Квинтий Публий Сервилий, един от най-богатите му клиенти. – Как си?

– Изключително добре – отвърна Сервилий. – Току-що получих голяма държавна поръчка от Вибий Лутаций, началника на императорския кабинет, който отговаря за търговската политика с Британия.

– О, Британия... – повтори Муций вяло.

– Хей! Защо правиш физиономия? Британия е новата страна на неограничените възможности, повярвай ми. Знаеш ли, че Калигула ще се жени за Ливия Орестила, дъщерята на крал Тюдор?

Муций сложи на ръка върху огромния си византийски болтус, за да го задържи на мястото му, след това се наведе към ухото на Сервилий и прошепна:

– Бракът няма да го бъде дълго.

– Какво? – изуми се Сервилий. – Защо ми го казваш?

– Защото си най-добрият ми клиент и не искам да губиш пари.

– Какво има? Да нямаш вътрешна информация?

– Ъъъ, аха...

– Да не е ялова?

– Не знам.

– Тогава какво? Казаха ми, че е красива млада жена.

– Ливия Орестила е римското име, което ѝ дадоха – зашепна поверително Муций. – Бритското и име е Ладиса Тюдор. Но повечето ѝ приближени я наричат Лейди и тя използва този псевдоним като ездачка, когато спечели имперските надбягвания на Сатурналиите с бритския си кон.

– Стига бе! Бях там, дори изгубих цяло състояние заради нейната победа.

– Видя ли? Лоша поличба.

Сервилий се почеса по брадата.

– И какво общо има това с провала на брака?

– Тя обича коне.

– Е ѝ? Всички обичаме коне.

– Но тя ги обича прекалено много.

Сервилий се намръщи. Какво ли имаше предвид Муций? Как тъй прекалено много? Докато все още стоеше озадачен от разкритията на сводника, една от робините на Друзила се приближи към Муций.

– Принцесата е готова да ви приеме – съобщи тя. – Последвайте ме.

Муций махна на Сервилий, за да му покаже, че трябва да тръгва.

– Ще те чакам тук – каза благородникът.

В приповдигнато настроение Друзила се къпеше в огромната си мраморна вана, вградена в пода на великолепната ѝ баня.

Робините и момчетата, които отговаряха за поливането на тялото ѝ с топла вода, изпълняваха задълженията си и се заразяваха от веселостта ѝ. Галеше шията си, докато Бризея и Октавия я мажеха с индийски ароматизирани миещи вещества, и все още я обливаше топлината на спиращия дъха оргазъм, който преживя с Макрон и Тисиос на пиршеството.

Вече разбираше какво има предвид Месалина, която казваше, че сексуалното освобождаване на жената е двеста пъти по-силно от мъжкото. И трае двайсет пъти по-дълго, стига десет пъти по-високо и може по желание да се повтори само след минути. Просто трябва да се увеличат дразнителите... Така казваше братовчедка ѝ. Сега Друзила знаеше, че е права.

– Муций Регулат е тук, домина – обяви момичето и въведе сводника в банята.

Друзила обърна глава към вратата и вдигна ръка.

– Влизай, Муций – покани го с бляскава усмивка.

Развълнуван и завладян от емоции, дебелият византиец се втурна към принцесата, коленичи, взе ръката ѝ и я целуна.

– Вие ми оказвате чест като никой друг, ваша милост – каза Муций, взрян във фантастичното тяло на Друзила, което се виждаше изцяло под водата.

– Не съм сигурна, че го заслужаваш, но ми се ще да ти имам доверие.

– Животът ми ви принадлежи, принцесо.

– И какви са новините?

Муций погледна към робите.

– Може ли да останем за малко насаме? – прошепна той на Друзила.

Принцесата даде знак на прислугата си да отстъпи и сводникът ѝ заразказва цялата история за срещата на Ладиса с Инцитатус и последвалата покупка на коня.

– Сигурен съм, че е влюбена в него, ваше височество.

Друзила избухна в смях. Представи си брат си с една от конските маски, направени от сестрите ѝ за играта с опашките, надянал юздата на Инцитатус и опитващ се да заличи спомена от пениса на жребеца, като си слага един от фалосите на гръцките актьори върху собствения си еректирал член.

– И къде е настанила новия си... любовник? – попита Друзила, без да може да спре да се кикоти.

– Язди го до двореца на баща си на Тухления хълм. Но... имам още новини.

– Е? Няма ли да ги споделиш с мен? – попита Друзила, като забеляза колебанието му.

– Разбира се, ваше сиятелство...

– Какво искаш? – поинтересува се принцесата със съблазнителен глас, а сводникът погали козята си брадичка и продължи да я държи на тръни.

– Можете да направите нещо за мен, но не искам да си мислите, че друго освен преклонението ми пред вас ме кара да ви служа.

– Разбирам – каза Друзила и погали устните му с опакото на тънките си пръсти.

– Рано тази сутрин Лейди Тюдор изпрати учителката си Ювения Мароция да се свърже с агент по недвижими имоти, занимаващ се със сгради вътре в помериума. До обяд, само по чертежи, тя е купила закътан частен храм на Палатинския хълм близо до Курия Ветерес.

– Близо до старите зали за събрания?

– Да. Храмът е квадрат със страни от по трийсет стъпки и се намира насред малка градинка с буйна растителност, заобиколена от високи тухлени стени. Нищо не се вижда от улицата. Целият е построен от бял мрамор, само вратата му е бронзова. Направен е по поръчка на покойния Публий Корнелий Катул, там той боготворял своята млада нимфа Еридея. Когато Катул умрял, наследниците му обявили, че го продават.

– И всичко това за коня?

– Без съмнение.

– Сигурно ѝ е струвало доста – предположи Друзила.

– Шест и половина златни таланта.

– Ecastor (кълна се в Кастор)! Похарчила е общо десет таланта за този кон!

– Много е богата. Моят банкер ми каза, че притежава сто златни таланта, плюс земи в Галия и Британия.

– Как разбра за Ювения и храма?

– Опитвах се от известно време да купя същия имот, преговарях с агента за цена около три таланта. Но тази сутрин, когато Ювения отишла, той ми изпрати съобщение, че има и друга оферта. Дадох задачка на информаторите си и резултатите не закъсняха. Те ми донесоха, че Ювения е учителка и не би могла да си позволи да го купи. Един човек я проследил и я видял да влиза в палата на Тюдор с плановете. Не беше трудно да направя връзката. Срещнах се с агента и го посъветвах да удвои цената, защото знаех, че Ладиса ще плати колкото ѝ поискат за имота, който е перфектен за това, за което знаех, че смята да го използва. По пладне, точно след като сделката бе сключена на името на Ювения Мароция, Ладиса наела около двайсет вътрешни декоратори. Докато си говорим, те вече приготвят конюшните. Предполагам, че ще нареди да заведат Инцитатус там преди залез слънце.

– Доста неща знаеш, а, Муций? – каза принцесата с възхита в погледа. В никакъв случай не беше привлекателен мъж – нисък и тлъст, с кръгло лице, рядка брада, подстригана по гръцката мода, голяма уста, плътни устни, долната от които беше по-голяма и висеше като продължение на езика му. Но в тъмните очи искреше интелигентност, а гласът му бе очарователен.

– Знаех си, че ще сте доволна да ги научите и вие, ваше благородие.

Византиецът настръхна, когато тя се изправи във ваната в цялата си ослепителна красота. Погледна голото ѝ тяло и окаменя.

– Доволна съм, Муций... – заяви тя и му подаде ръка. Той я взе като в транс и я целуна.

– Толкова съм поласкан, ваше височество.

– Наричай ме Друзила, ясно?

Устата му увисна, като се съвзе, ѝ целуна ръка и започна да мълви любовни думи.

– О, Друзила! Как да ти изразя какво чувствам?

– Лесно е, Муций. Вземи медната кана и ме изплакни – каза Друзила и се усмихна сладко.

Сводникът скочи като подплашена жаба. Грабна една от големите кани и обля голата ѝ кожа с топла вода. В далечния край на банята Бризея и останалите роби чакаха заповеди без да гъкнат.

– Ако Нарцис те беше видял през моите очи, никога нямаше да се хвърли във водата – заяви Муций и наистина беше искрен.

– И какво щеше да направи? – попита тя, като пристъпи навън от ваната и посочи към купчина кърпи. Той взе една и я загърна през раменете.

– Щеше да живее вечно, за да обожава теб, Друзила, а не себе си.

– Ела – подкани го тя и хвана отрупаната му с пръстени ръка. – да видим дали можеш да правиш добри масажи.

Друзила заведе изпадналия в екстаз Муций в ъгъла в зоната за масажи, свали кърпата и легна по корем върху мраморната маса, покрита с тънък дюшек. Той си свали връхната дреха, засуети се по къса туника около нея и започна да ѝ разтрива раменете.

– Е, какво мога да направя за теб? – попита тя.

– Не мога и да мечтая за повече от това да галя тялото ти, Друзила.

– Я стига, усилията ти заслужават практично възнаграждение. Ние сме само в началото на една интригуваща история. Ти имаш много информация и ще получаваш още повече от информаторите си.

– Винаги ще съм на твоя страна, Друзила. Въпреки че жените официално не могат да имат клиенти, аз ти се заклевам, че ще ти служа така, както всеки клиент на своя патрон.

– Много добре, Муций. Приемам да изпълнявам всички задължения като твой патрон. Какъв ще е първият ти проект?

Той премести ръце и започна да я разтрива под кръста.

– Преди време – започна Муций, усещайки реакциите на Друзила, докато притискаше прелестните ѝ трапчинки под талията – купих цялата земя на Ватиканския хълм заедно с руините на храма на Церера.

– Май видях там нещо да се строи.

– Права си. Наех фирма да изпълни любимия ми проект. Голям вавилонски тематичен парк, посветен на Ищар, богинята на Содом и Гомор.

– О, това е отлична идея, Муций! Хората обичат старите вавилонски легенди. Имаш ли достатъчно средства?

– Средствата не са проблем. Няколко инвеститори в Сицилия само чакат да им дам знак да се включат. Мога да завърша проекта за три месеца, но ми трябва разрешително за работа на парка, вероятно за двайсет години.

– Никакъв проблем. Ше говоря с брат си.

– Ще има известна опозиция от страна на боните, на морална основа.

– Кои по-точно?

– Обичайните... Катон Непос (Катон Племенника, потомък на прословутия Катон Цензор). Фабий Лентул, Луций Катег – отговори Муций и засили натиска върху гърба ѝ.

– Хмм... Ще видя какво мога да направя – каза тя и повдигна таз. Ръцете му се протегнаха към твърдите ѝ задни части. Свали болтуса си и се премести зад нея, като продължаваше да я разтрива, леко да разтваря бузите на седалището ѝ и да се наслаждава на гледката на цепката ѝ. И тъй като на нея очевидно ѝ харесваше, той я целуна бързо два пъти по задните части. Тя ги повдигна още повече и безмълвно го окуражи да стане по-дързък. Не защото искаше да го възнагради за стореното в полза на нейната кауза с Ладиса, а защото бе възбудена от идеята да се отдаде на този дебел, приличащ на жаба мъж, както той сигурно не бе сънувал и в най-смелите си сънища.

Муций ѝ достави удоволствие, като я гризна няколко пъти по задните бузи. Тя простена леко, защото много ѝ хареса. Той видя как по двете ѝ идеални твърди полукълба побиха тръпки. Затвори очи, за да се наслади на усещането, след това приглади изтръпналата ѝ кожа с две ръце и с лицето си, обожаваше всяка божествена част от тялото ѝ, която богинята му бе позволила да докосне с преклонение.

Мушна ръка между бедрата ѝ и стигна до гъстия храст на пубиса ѝ, прокара пръсти през него и ги притисна нагоре, след това зарови глава между задните ѝ части. За Муций това беше най-възвишеното от всички усещания! О, сърцето му бе като омагьосано, когато я дочу да стене и я видя как повдига таза си още повече, за да се наслади на допира на устата му! Вече нямаше нужда той да я повдига, защото принцесата притискаше цепката си към лицето му и чувствено въртеше ханша си, а той постави и двете си ръце отново отстрани на полукълбата ѝ и ги притисна към бузите си, целуваше и лижеше центъра на възбудата ѝ и вдишваше аромата ѝ. През таза ѝ премина тръпка и му показа, че вече може свободно да развихри мъжката си страст върху нея, но умът му беше още прекалено разбъркан от сладострастния ѝ отговор, за да направи това, което инстинктите му го заставяха.

– Хапи! – прошепна тя задъхана, сякаш усещаше, че мозъкът му е блокирал под напора на чувствата.

– О, Друзила... мога ли да ти кажа колко много те обичам? – отвърна ѝ той и разтресе главата си между задните ѝ части.

– Да... Но ме ухапи здраво, за да знам, че си искрен.

– Ооо, обичам те. Обичам те – мълвеше той, останал без дъх, разтвори бузите ѝ и започна да я хапе по цепката все по-силно и по-силно както тя го караше, гризеше тъмното кръгче около ануса и вкарваше езика си в сфинктера ѝ. Възбудата ѝ нарастваше. Тя усещаше дебелия му и изключително дълъг език да обикаля и притиска чувствителните нервни окончания на ректума ѝ, как той смуче и хапе ануса ѝ и в същото време си играе с пръсти с клитора ѝ и масажира с дланта на същата ръка слабините ѝ.

Друзила притисна стъпала в неговия чатал и потри еректиралия член, който се показваше от късата туника. Муций беше извън себе си от радост! Каква прекрасна млада жена! А Друзила се чувстваше като богиня, чийто дълг беше да задоволи желанията на смъртните, защото те можеха да се радват на тръпките на плътта за кратко по време на незначителния си живот. Как би могла някоя жена да отблъсне която и да е от тези бедни души? Как могат жените да си мислят, че като им отказват, ще спечелят достойнство, след като достойнството на жената пред боговете зависи пряко от броя на любовниците ѝ и оргазмите, които получава и дава?

Тя се обърна, легна по гръб и го погледна в очите. Те бяха пълни със сълзи.

Сводникът мърмореше някакви любовни думи на гръцки, бавно клатеше глава, за да скрие нежността на душата си, докато гледаше как чудесното ѝ тяло се изпъва и разтваря за него на масажната маса. Тя знаеше какви дълбоки чувства изпитва възхитеният мъж при това случайно стечение на обстоятелствата, което го приближи толкова много до нейната божественост, а нея застави да му дари благословията на своята чувственост.

– Ела... – каза принцесата от Юлиевия род и сложи стъпала на раменете му, а неговите очи заблестяха от радостни предчувствия. – Влез в мен.

Тя надигна таза си към него. Той разтвори бедрата ѝ колкото да види как членът му разделя срамните ѝ устни и влиза много бавно, сякаш за да удължи магията на момента. Гледаше с благоговение плоския ѝ корем, а прекрасният ѝ кунус предизвикваше все по-силно сексуалността му, докато се разтваряше около пениса му и накрая напълно го погълна.

Започна да го блъска със стъпалата си и да го подканя да прониква по-бързо и по-дълбоко в нея. Хайде, Муций, давай! Забрави за ранга ми и ме третирай като нова жертва на Ищар! Въвеждай ме все по-навътре в чудесата на Содом и Гомор! Мрази ме малко, хайде! Той се опита, разбира се, да направи това, завладян от примитивния си инстинкт да се сношава с цялата си мъжественост с всичко женско, което мърда. Не след дълго двамата диво се блъскаха един в друг и се възбуждаха все повече. Изведнъж тя взе ръцете му и ги сложи на шията си.

– Притискай шията ми, докато изгубя съзнание – каза тя, за да види дали и друг мъж може да я накара да свърши, както направиха Макрон и Тисиос на пиршеството.

– О, Ищар! Ищар! – възкликна той, сякаш не Друзила, а вавилонската богиня на чувствеността му отправяше сексуални заповеди. – Къде беше толкова дълго?

Като омагьосан, той сключи ръце около дългия ѝ патрициански врат, започна нежно да я души, спирайки едновременно притока на въздух и на кръв към мозъка. Тя усети, че губи контрол, но преди да припадне, изпита същите вагинални контракции, които я доведоха до върха с Макрон и Тисиос. Пръстеновидните ѝ мускули започнаха да се свиват. Истински експерт в опасната техника, Муций отхлаби натиска на пръстите си върху шията ѝ и пусна достатъчно въздух и кръв, за да не ѝ позволи да изгуби съзнание, след това отново увеличи налягането, за да я държи на ръба на припадъка.

Освен това го направи с една ръка, защото с другата търкаше клитора ѝ. Влагаше в тласъците към деветнадесетгодишната принцеса цялата си енергия, докато не я видя, че отива към точка, от която нямаше връщане. Усети, че и той е близо до еякулация, и тогава проникна през сфинктера ѝ и продължи да стиска и отпуска ръката си около шията ѝ. Тя не припадна, но загуби достатъчно свяст, за да забрави за физическото си тяло, и изпита разтърсващ оргазъм, чиято сила се увеличи, когато той спря да я души и тя осъзна, че е проникнал през задния ѝ вход.

В съседната баня Бризея, Октавия и останалите роби чуха задъханите стенания на своята домина. Но тъй като разбраха, че тя се наслаждава на жизнерадостното избухване на младата си чувственост, приветстваха оргазма на Друзила, като си размениха добронамерени усмивки, с изключение на Бризея, чийто изтънчен вкус очевидно бе обиден от мисълта, че човекът, който притежаваше в момента нейната принцеса, е противен, отвратителен индивид, незаслужаващ благородния ѝ произход, нито вниманието на която и да е жена с всичкия си на тази земя. Въпреки това Бризея не загуби самоконтрол и освен с едно леко потрепване на брадичката си, не показа с нищо друго истинските си чувства пред подчинените си. След това помоли момчетата да осигурят топла вода.

– Смятам, че принцесата ще има нужда от още една вана – каза Бризея с лек намек за отвращение в гласа. Тримата роби бързо се насочиха към стаята в дъното, за да изпълнят нарежданията ѝ.

След като откри от опитната ръка на Муций, че лекото задушаване може да свърши същите чудеса като насилственото душене, което преживя с Макрон, Друзила щастливо се протегна на масата за масажи, докато новият ѝ византийски приятел благоговейно миеше гениталиите ѝ от обилните си секрети.

– Доволен ли си? – попита го тя.

Той покри лицето си с длани.

– Трябва да потисна радостта си, за да не се изпише на лицето ми завинаги.

– Дори ако не позволя никога повече да ме прегърнеш?

– Никога не съм се надявал да получа този дар, Друзила, и не го очаквам и за в бъдеще, но споменът за аромата на тялото ти се отпечата вече толкова дълбоко в паметта ми, че ще бъде с мен и на смъртния ми одър и ще направи прехода ми към небесата щастлив.

– Добре, това ми хареса... – каза тя, като го погали по главата, докато той целуваше с обожание пъпа ѝ.

След това Муций почисти и своите слабини и си надяна връхната дреха. Тя пак се обърна към него.

– Октавия ми каза, че имаш специален мехлем. Така ли е?

– Октавия ли?

– Да, робинята, която не успя да те проследи, когато си излязъл от таверната с Лейди.

– А, онова момиче...

– С него си бил излекувал синините ѝ.

– Синини ли? Не... – отвърна той, докато вадеше малката кутийка с балсама, с който намаза Ладиса. – Сложих малко от този загряващ крем на гениталиите на Лейди, за да може Инцитатус да влезе в нея.

– Тогава защо Октавия ми разказа за твоя магически мехлем?

– О, да... Забравих. Когато се върнах от конюшните, заварих я да прегръща моя галицийски роб, който се оплака, че кунусът ѝ е студен като мъртва риба. Затова му дадох малко от балсама и той го размаза по нейните гениталии. После ги оставих да се порадват на действието му.

Друзила притвори очи. Значи, помисли си тя, вярната ѝ Октавия наистина си е измислила историята за шибането с камшик и изнасилването, за да задоволи извратените си фантазии.

– Като заговорихме за роби – поде Муций и седна близо до Друзила на масажната маса, без да подозира за гнева ѝ към Октавия, – искам да те помоля за малка услуга.

– Казвай... Няма да лишавам новия си клиент от възможността да отправя молби към патрона си точно в деня на инициацията му. (В Рим клиент е делови партньор на влиятелен човек, наричан патрон. Клиентите се задължавали чрез клетва да имат делови отношения само с патрона си или негови роднини, само с негово съгласие и под негово покровителство.)

Муций се наведе към нея и прошепна няколко думи в ухото ѝ. Тя се засмя.

– Ти си такава палава свиня, Муций – каза Друзила с добронамерена усмивка. – Но може би си прав... – Отново се засмя и го прегърна. Върви сега, приятелю. Трябва да се срещна с брат ми и да поговоря с него за... Вавилон! – заяви и протегна ръка.

Муций се поклони и целуна ръката ѝ, след това взе големия си византийски болтус, постави го на главата си, поклони се пак и излезе с обичайната си самодоволна походка.

В огромния атриум на двореца под червеникавите отблясъци на залязващо слънце, които се процеждаха през стъклените прозорци, няколко роби палеха факлите и маслените лампи. Когато Муций влезе в него от коридора, забеляза, че тълпата е намаляла наполовина, но благородникът Квинт Публий Сервилий все още го чакаше.

– Защо се забави толкова много? – попита Сервилий.

– По работа, добри човече.

– Нещо, в което мога да инвестирам?

– Още не, но ще ти кажа след десетина дни – отвърна византиецът и се отправи към изхода.

– Чух, че си сводник на Месалина. Вярно ли е?

– Дали е вярно или не – не знам, но ти какво очакваш да ти кажа, Сервилий?

– Искам я.

– Няма начин, приятелю. Прекалено противен си за скъпоценната ѝ кожа.

– Колко скъпоценна?

– Не е въпрос на цена. Няма да прилагаш извратените си мъчения върху скъпоценния камък на империята.

– О, я стига, Муций! Обзалагам се, че малко любовни мъчения ще ѝ харесат.

– А аз се обзалагам, че няма.

Излязоха заедно от двореца и продължиха да спорят за Месалина. Благородникът бе готов да предложи цяло състояние за нейните услуги. Но "услугите", които Сервилий обикновено желаеше от проститутките на Муций, бяха толкова крайни, че сводникът не искаше и да чуе за тях.

В утринта на сватбения ден на Ладиса Кардикса излезе в градината точно преди изгрев слънце и вдигна поглед към небето.

Хладен северен вятър гонеше гъстите облаци над Вечния град. Всеки миг можеше да завали. Това не беше задължително лоша поличба за брачната церемония на господарката ѝ, но изнерви телохранителката. Крал Тюдор забрани на всички да извършват умилостивяващи ритуали или да правят магии и предсказания за брака на Ладиса с императора. Въпреки това Кардикса приготви тайно дървена кутия по начина, по който я правеха друидските жреци в Британия за гаданието по бега на заека, непогрешимо заклинание от нейните земи за определяне на успеха или провала на брачния съюз.

– Облачно е, но не вали – каза Кардикса, докато слизаше по стълбите към мазето. Говореше на Аркана, която хранеше два заека през решетките.

– Добре, вземи кутията и да действаме – отвърна Аркана.

Измъкнаха изпод една полица квадратна дървена кутия, около педя висока и две педи дълга. Горната ѝ стена представляваше малка плъзгаща се вратичка, а на две от съседните странични стени имаше дупки от по 10 сантиметра в диаметър, затворени с коркови тапи. Аркана сграбчи двата женски заека. Те бяха еднакво големи, единият бял, другият черен. Кардикса отвори малката вратичка на кутията и двете телохранителки сложиха зайкините вътре и ги затвориха. Коленичиха и започнаха да движат кутията, като направиха два пълни кръга, за да объркат животните. Двете млади жени, които не знаеха нищо за историята между Ладиса и Инцитатус, нито за покупката на малкия храм, преплетоха пръсти, направиха някакви друидски знаци над кутията и издърпаха едновременно корковите тапи.

След секунди черният заек показа муцуна през лявата дупка. Двете телохранителки направиха недоволни гримаси.

– Излез, бяло зайче... – прошепна Аркана, докато Кардикса потупваше кутията.

Черната зайкиня се измъкна през дупката и изскочи навън. Огледа се безстрашно, след това се обърна към кутията, подуши и двете дупки, но не успя да се върне вътре.

Аркана и Кардикса продължиха да подканят още няколко минути белия заек, но без резултат. След това посърнаха.

Предзнаменованието беше категорично отрицателно!

Според гаданието по бега на заека бракът на Ладиса нямаше да продължи повече от шест месеца и тя нямаше да роди никакви деца на императора. Двете едри моми се спогледаха уплашено и захлипаха.

– Защо, по дяволите, плачете? – попита Ладиса, която незабелязано бе наблюдавала кратката магьосническа церемония от върха на стълбите.

Двете телохранителки се стреснаха. Извърнаха се към господарката си, застанала на входа, увита във вълнена наметка и клатеща глава, за да изрази недоверието си към глупавия ритуал. Грамадните жени се спогледаха, след това се втурнаха към нея и коленичиха на последното стъпало, прегръщайки краката ѝ.

– Прости ни, Ладиса, че не се подчинихме на заповедта на краля – каза Кардикса.

– Тези друидски заклинания са пълни глупости, не знаете ли? – заяви Ладиса без грам съмнение.

– Ами... понякога, нали знаеш... – смотолеви Аркана.

– Целия бяг ли гледа? – попита Кардикса своята принцеса.

– Да.

– О, благодаря на Один! – възкликна Кардикса и вдигна ръце, призовавайки най-великия от келтските богове. Аркана я погледна и се смръщи.

– Каквото и да предсказва бегът на заека, то не е валидно, ако булката гледа! – обясни Кардикса.

Лицето на Аркана светна. Двете едри момичета се прегърнаха под съжалителния поглед на Лейди.

– Ставайте – нареди им бритската принцеса и нетърпеливо щракна с пръсти. – Имаме прекалено много работа тази сутрин, за да гледаме как някакви си глупави зайци бягат от дървена кутия.

Сватбата на Ладиса с Калигула се състоя далеч от чужди погледи извън помериума, за да могат крал Тюдор и свитата му от благородници също да присъстват на церемонията.

Храмът Fortunae Huiusce Diei (Късметът на днешния ден) на няколко километра от Виа Апия на юг от Порта Капена бе избран лично от Калигула. Това беше любимото му светилище извън Сервиевите врати. Бе построено в огромен обществен парк по заповед на Сципион Африкански, великия римски консул и военачалник, който преди двеста и четиридесет години бе разбил картагенската армия, предвождана от Ханибал, в паметната битка при Зама (днешен Тунис). Храмът имаше кръгла тераса, която гледаше към малко езеро. Обграден беше с арки и статуи, с класическа гръцка фасада и триъгълен капител, подкрепян от коринтски колони. Обширното правоъгълно помещение вътре беше обляно от приглушена светлина, която се процеждаше през няколкото високи прозореца. В далечния край на храма имаше огромна статуя на богинята Фортуна, величествено гола, с превързани очи и с рога на изобилието в ръце.

Тъй като бракът чрез конферацио (силно церемониален и много труден за разтрогване) отдавна не беше на мода дори сред патрициите, страните избраха коемпцио. Според неговите правила булката преминаваше направо ин манум (в ръцете) на своя съпруг заедно със зестрата си, а личната ѝ собственост си оставаше нейна. Но трябваше да отговаря пред семейния съвет на мъжа си дали е извършила някакви прегрешения спрямо брака.

На събитието имаше не повече от двеста гости: целият Юлиев род, Месалина, Ирод Агрипа с конкубините си, Макрон, Ения и някои от техните роднини, няколко членове на императорския кабинет със съпругите си, четирима висши пълководци от армията и флотата, висшестоящи сенатори, сред които Луций Катег и Хортензий Скавър. Група от десетина патриции разговаряха със Сервилий, който напразно поглеждаше към Месалина. Апелий, Евтикий, други прочути водачи на колесници и състезатели от Зеления клуб, Метелий Габиний и Публий Сертик бъбреха с любовници и куртизанки. От страна на младоженката бяха дошли бароните, Аркана, Кардикса, Ювения Мароция, телохранителите на краля и други брити, живеещи в Рим – всичките в римски тоги, туники и наметки, очакваха началото на церемонията.

Малка група музиканти свиреха брачни химни, а шест оскъдно облечени млади двойки изпълняваха алегорични танци пред гостите, които се бяха подредили в две редици от входа на храма до статуята на богинята.

Според римската традиция в центъра на помещението бе поставена пейка за двама, покрита с овча кожа. Най-възрастната жена роднина на Калигула, Аврелия Юлиана, достойна матрона, преминала петдесетте, избрана от императора да играе ролята на пронуба (водеща брачната церемония), зае мястото си пред пейката. Около нея се скупчиха по десет свидетели за всяка от страните. Музикантите забиха силно барабаните. Множеството се обърна към входа и аплодира грейналия крал Тюдор, който водеше дъщеря си по пътеката.

Тя беше в богата жълта рокля, на главата ѝ имаше обсипана със скъпоценни камъни тиара, от която се спускаше фин ярък воал, покриващ лицето и горната част на тялото ѝ. Ладиса получи одобрителни погледи заради изправената си осанка и червените си обувки, нищо че красивите черти на лицето ѝ не се виждаха много добре под булото.

Когато измина половината път към далечния край, шестте двойки се приближиха с танцова стъпка към нея и отстраниха баща ѝ, а нея побутнаха да върви сама към пейката, като махаха наоколо, за да я пазят от уроки, и привличаха положителната енергия с недвусмислени движения, които имитираха любовни удоволствия. Бритската принцеса беше инструктирана от Ювения за всички аспекти на римските брачни церемонии. Затова спря на няколко пъти, за да даде възможност на танцьорите да изпълнят чувствения си ритуал, след това седна на пейката и зачака жениха. И тъй като времето, в което трябваше да го чака, зависеше от неговия сан и влиятелност, всички знаеха, че императорът ще се появи най-малко след половин час.

Застанала близо до чичо си Клавдий, Друзила беше мрачна. Тя не каза и дума на брат си за аферата на Лейди с Инцитатус. Разглеждаше жените в групата на бритите и се опитваше да открие сред тях Ювения. Чичо Клавдий държеше Агрипинила за ръка и ѝ обясняваше разликите между гръцките и римските брачни церемонии. Апелий се оттегли в дъното, за да се види с Лесбия, която пък напусна сестрите си, за да го целуне и да го увери, че още е влюбена в него.

Междувременно Макрон се смеси с група сенатори и остави Ения с майка ѝ Фулвия Сабина, пълничка, но привлекателна жена със същата гарвановочерна коса, тъмни вежди и мигли като на дъщеря си, облечена в опъната розова дреха, която правеше гърдите и задните ѝ части да изглеждат неестествено едри.

Макрон не бе говорил с Ения след пиршеството, тъй като на сутринта отиде от двореца направо в кабинета си във форума и остана там, докато не се срещна с жена си в храма. Ения довери случката с императора на майка си, която ѝ предложи съчувствие и подкрепа, въпреки че изрази известни опасения относно така нареченото от нея "увлечение по човек като Калигула, за когото се твърди, че е лудо влюбен в бритската си невеста и вече има тълпи любовници и конкубини."

Като видя, че Макрон говори със сенаторите, а Фулвия си бъбри със свои роднини, Метелий Габиний се промъкна до Ения и ѝ се представи.

– Около идите през януари ще правим маскен бал, за да отпразнуваме победите на нашия ескадрон – каза Габиний тихичко. – Искаме да те поканим.

– Обичам да яздя, но не съм почитателка на конните надбягвания – отвърна тя.

– Сигурен съм, че императорът ще оцени...

Ения го сграбчи за ръката.

– Той ще дойде ли? – попита и сърцето ѝ заби лудо в гърдите.

– Предполагам, че да – отговори Габиний.

– Добре тогава... – каза тя, едвам потискайки радостта си. – Ще дойда.

– Мой пратеник ще ти съобщи датата и мястото, след като го определим.

– О, значи още не всичко е решено? – попита тя с известно разочарование.

– Не, но искаме да го запазим в тайна – прошепна Габиний.

– Разбирам – прошепна тя в отговор и погледна към съпруга си, който стоеше доста далеч, сред сенаторите и с гръб към нея.

Габиний притисна ръката ѝ в знак на съзаклятничество и се върна при приятелите си без да им каже нищо за разговора си със съпругата на Макрон.

В същото време Ирод Агрипа разговаряше с Пиралис, една от конкубините на Калигула, дъщеря на прочут вавилонски астролог, преместил се в Рим преди петнайсет години, когато след две хиляди години величие разрушеният вече Вавилон премина в ръцете на империята на партите (днешни Иран и Ирак).

– Какво казват звездите за женитбата на цезаря? – попита Ирод, защото знаеше, че Пиралис е също толкова добра в астрологията, колкото и баща ѝ.

– Не мога да ти кажа, без да наруша клетвата си – отвърна интелигентната млада жена. Беше забавлявала няколко часа Калигула предната вечер, разчиташе му хороскопи и му гадаеше на карти таро. Стана ѝ ясно, че Лейди е обсебена от конете, но не сметна за необходимо да разкрива сексуалните аспекти на тази страст пред императора. Въздържа се от отрицателни предсказания за брака му и прави любов с него, отдавайки му цялата си жизнена енергия с тайната надежда, че това ще подобри нищожните му шансове за успешен семеен живот.

Сервилий си проправи бавно път през гостите, приближи се до Месалина откъм гърба ѝ и я докосна по ръката. Тя леко извърна лице и погледна мъжа на средна възраст, видя трите ленти на конник на тогата му. По някакъв странен начин той ѝ напомняше за баща ѝ, не беше толкова висок, но имаше същите студени пронизителни очи, римски нос и голяма уста.

– Вчера срещнах Муций Регулат – прошепна Сервилий в ухото ѝ. – Мисля, че го познаваш.

– Е ѝ? – отвърна тя, изпитвайки известно неудобство, но едновременно с това и внезапна възбуда, защото усети, че този благородник е свикнал да получава това, което иска, без да моли.

– Смятам, че ще ти хареса да си поиграем с теб на една игра.

– Каза ли на Муций за това? – попита тя и затаи дъх.

– Още не, но ще му кажа – отвърна той и я погали по задните части.

– Добре, кажи му... – промълви тя с чувствен глас, когато ръката му се плъзна между гънките на туниката ѝ и стигна до голите ѝ полукълба.

– Ще дойдеш ли в дома ми след сватбата? – попита той, окуражен от податливостта ѝ на ласките му.

– Не мога. Веднага след това напускам града.

– И колко време няма да те има?

– Ще се върна след Нова година. Как се казваш?

– Квинт Публий Сервилий – прошепна той. – Искаш ли да се видим? – Месалина се поколеба. Той сграбчи ръката ѝ и я постави върху подутината под тогата си.

Тя обърна глава и хубаво го разгледа. Определено беше интересен мъж.

– Да... – прошепна тя в ухото му и стисна еректиралия му член. – Но първо ще трябва да питаш Муций.

Докато Месалина флиртуваше с патриция, пронубата плесна с ръце.

– Спри веднага! – каза тихо Месалина на Сервилий.

Тръбачите на преторианците се подредиха пред храма и надуха дългите си инструменти. На третия такт златната колесница на Калигула, теглена от два бели коня, се появи на главната алея на парка. Самият император я караше с бясна скорост, избродираната му със златно пурпурна наметка се вееше на вятъра и разкриваше военната му униформа със златен нагръдник, а на главата му имаше шлем с гребен.

Дръпна поводите на конете пред входа, скочи на земята и бързо се отправи по мраморните стълби, обут в обичайните се ботуши. Преторианците застанаха на пост. На входната веранда към него се приближи Акилий Требелий, придружен от шестима телохранители. Те поздравиха императора и го последваха към открития вход на храма.

– Императорът на Рим! – извика Акилий, за да обяви пристигането на младоженеца. Тълпата надаваше цяла минута радостни възгласи. Калигула свали шлема си, даде го на Акилий, който пък му подаде златен лавров венец, символ на императорската власт. Той го сложи на главата си.

– Станал е по-арогантен и от Тарквиний Горди – прошепна Катег в ухото на Скавър, като имаше предвид последния тираничен етруски цар, управлявал Рим, преди да бъде прогонен от народа 550 години преди възкачването на Калигула на престола.

– Какво те яде, завистнико? – отвърна заядливо Скавър, който все още се дърпаше да влезе в политическите игри на боните въпреки усилията на Катег да го запише в реакционната партия.

– Това трябваше да е закрита церемония – отвърна Катег, – но той не може да се въздържи да не се изфука с императорската си власт дори пред булката си.

Ладиса остана седнала и не се извърна, докато Калигула вървеше по пътеката, обграден от шестте двойки танцьори, които му изиграха същите малки спектакли. Стигна до пейката и погледна младоженката. След това в пълен разрез с традициите я изправи на крака, вдигна воала ѝ и се обърна към насъбралите се хора.

– Дали да не пробвам това великолепно момиче, преди да се обвържа с него в законен брак?

Гостите замръзнаха, но после се окопитиха и започнаха да го насърчават: "Да! Опитай я! Целуни я!" Калигула сграбчи Лейди за тила и я целуна по устата, като насила набута езика си в нейната, въпреки опита ѝ да го целуне по бритски – със затворени устни. Не след дълго спря да я целува и се обърна към хората.

– Още не може да се целува добре – обяви той, – но аз ще я науча... много скоро.

Гостите се разсмяха и отново започнаха да ликуват. Лейди беше обидена, но събра сили да се поклони на множеството. Засраменият крал Тюдор се обърна към Ювения и я попита дали тази шега не е обидна.

– Никак даже, ваше величество – отвърна римската учителка, която не искаше да създава интриги. – Римските младоженци обикновено целуват булката и правят шеговити коментари, за да разтоварят тежката брачна церемония.

Друзила никак не беше доволна от публичната проява на страст от страна на брат ѝ и се опита да спре Лесбия и Агрипинила, които подвикваха одобрително, но двете ѝ сестри млъкнаха чак когато брат им успокои тълпата и седна до Ладиса на пейката.

Пронубата, която се усмихваше по време на цялото представление на Калигула, покани жениха и булката да помолят за благоволение богинята Фортуна.

– Нека прекрасната ми невеста стане моята най-страстна любовница – помоли Калигула.

– Нека моят жених ми позволи да задържа завинаги най-свидния си любовник – помоли Лейди, мислейки си за Инцитатус.

Според истинската римска традиция пронубата постави два железни пръстена на левите им ръце и помоли богинята да прелее естествената здравина на желязото в кръвта, течаща през левите ръце, и от там направо в сърцата. (Магнетизмът на желязото е причината римляните да измислят брачните халки.) След това взе десните им ръце и ги върза с боядисана в червено кожена лента, с което фактически ги свърза в брак. После разчупи една от свещените пити, направени от лимец (вид жито), и даде по парче на Ладиса и Калигула. Те го изядоха, без да кажат и дума, а в това време робите предлагаха от същите пити на гостите, които ядоха заедно с младоженците.

След като свидетелите тържествено заявиха, че всичко е по правилата, пронубата официално обяви, че те са вече съпруг и съпруга. Калигула и Ладиса се изправиха и вдигнаха свързаните си ръце, за да могат да ги видят гостите. С радостни възгласи и размахали жълти шалове, каквито всички римляни имаха за сватби, гостите се скупчиха около новото семейство. Изведнъж сърцето на Лейди бе завладяно от силна емоция. Въпреки всичко, което преживя през последния месец, тя си оставаше осемнайсетгодишно момиче, което току-що се бе омъжило за красив млад мъж, влюбен в нея, а по една случайност той също така беше и човекът с най-много власт на земята. Тя пророни сълза на рамото на баща си, който я прегърна и целуна, привлече и Калигула в обятията си и събра двете им глави, докато и те не се целунаха, изпълнени с любов.

Докато гостите ги притискаха от всички страни и се опитваха да целунат булката, Лейди бе изтръгната от Калигула, но не чак толкова надалеч, че да се развърже кожената лента на десните им ръце.

Друзила я целуна малко насила и без капка любов.

– Късмет, Ливия Орестила! Моя римска сестро! – пожела ѝ тя на висок глас.

След това се оттегли назад, за да даде възможност на Агрипинила да се приближи до булката и да я целуне, която в добавка я сграбчи за слабините и ѝ каза:

– Внимавай, нова сестро, големият ни брат ще те унищожи.

Завладяна от бурята от емоции и заразена от общата веселост, Ладиса не усети иронията в думите на двете Юлиеви принцеси, които не можеха да понесат мисълта, че една варварка вече стои по-високо от тях и е част от най-благородното семейство в империята. Тълпата ставаше все по-неконтролируема и Ювения се опита да защити ученичката си, която ѝ благодари и я назова по име, без да знае, че Друзила само това чака, за да научи самоличността на учителката и да я прецени от първа ръка.

По заповед на Акилий тръбачите изсвириха три пъти. Всички замръзнаха. Калигула измъкна Лейди от ръцете, които се опитваха да я докопат, и побягна заедно с нея към изхода на храма, последван от най-младите и най-ентусиазираните си почитатели. Преторианците направиха път за императорската двойка, но след това затвориха редиците си, за да не позволят на тълпата да излезе.

Калигула и Ладиса взеха дебелите си наметки, скочиха в неговата колесница и се отправиха с пълна скорост надалеч, ескортирани от турма (римска кавалерийска единица от тридесет и двама ездачи) телохранители на коне.