Лейди КАЛИГУЛА

8.

Веднага след сватбената церемония на Калигула Месалина избяга от Сервилий и останалите и се качи в своята лектика, която я чакаше пред храма.

Затвори зимните завеси и се мушна под завивките от животинска кожа. Докато осмината носачи я отнасяха към вилата на баба ѝ, намираща се близо до Анциум (днешен Анцио, пристанищен град на около четиридесет и пет километра южно от Рим), цялото тяло на Месалина трепереше, но не от ниската температура навън, а защото беше изключително възбудена.

По време на церемонията застаналият зад нея Сервилий доста грубо я опипа през цепката на туниката ѝ. После, докато всички гледаха към младоженците, седнали пред пронубата, той извади еректиралия си член изпод тогата и го постави между задните ѝ бузи. Беше изключително вълнуващо да усетиш как един патриций рискува да бъде обвинен в светотатство само заради нея, само за да я накара да разтвори бедра и да му позволи да влезе още по-дълбоко в нея. Сервилий отмести препаската ѝ настрани и потри пениса си в слабините ѝ. Пипаше окосмяването ѝ, усещаше нежното ѝ овлажняване и ѝ шепнеше в ухото какво би могъл да направи с нея, ако я има. Намеренията му бяха плашещи, но откровените му описания я накараха да се овлажни още повече и ѝ се прииска да го заведе в носилката си и да прави секс с него на минутата. Но трябваше да потисне страстта си, тъй като Сервилий беше патрон на Муций, а тя трябваше да спазва клетвата си, като изчака одобрението на сводника и чак след това да се люби с клиент.

Като си фантазираше за Сервилий, мастурбира буквално през цялото пътуване, което трая повече от четири часа. Самозадоволяването беше един от любимите навици на Месалина още откакто навърши четири години. Тогава, все още девица, тя обичаше да притиска възглавници между краката си заради гъдела, който те я караха да усеща. Година по-късно красивата ѝ млада майка Домиция Лепида я научи как да си масажира клитора с редки египетски мазила, за да израсне той голям и чувствителен. Като на всяко римско дете ѝ позволяваха да си играе и лудува с приятелчета и братовчеди, включително и с Друзила, която бе две години по-голяма от нея и ѝ показа много от възбуждащите тайни на взаимната мастурбация.

Когато Месалина навърши осем години, майка ѝ започна внимателно да разтяга химена ѝ с малък олисбос, докато момичето започна да задържа по-голям във вагината си и така завърши безболезненото премахване на ненужната мембрана, както ставаше по онова време с всички девици. Но дори когато Месалина започна да има любовници, тя не преставаше да се грижи добре за растящата си розова пъпка. На единайсет получи първата си менструация и започна да прави любов с безчет момчета и мъже, но винаги изпитваше невероятни оргазми, като търкаше еректиралия си клитор с пръсти или с помощта на извит като дъга инструмент от слонова кост. Единия му край беше заоблен и дебел, той влизаше във вагината ѝ, а другият завършваше с малък назъбен пръстен, който се триеше в розовата ѝ пъпка и изпращаше наелектризиращи вибрации и невероятни вълни на удоволствие по цялото ѝ тяло.

По време на пътуването до Анциум Месалина знаеше, че носачите могат да я чуят как стене и да усетят как носилката се тресе всеки път, когато тялото ѝ се разтърсваше, но въпреки това не се отказа да стигне до оргазъм сама. Точно обратното, започна да фантазира как я отнасят в някой от онези манциони (ханове, в които предлагат подслон и храна и които се строят на всеки петдесет километра по големите пътища на империята) и как я обладават множество търговци, роби, фермери и овчари. Инстинктът да се предлага като подарък от боговете на всякакви мъже, без да се интересува от техните раса, възраст, външност и статус, Месалина бе усвоила от майка си. Домиция Лепида, сега на около трийсет и пет години, беше изключително красива и все още щедро се впускаше в плътски забавления с множество любовници, повечето от тях от нисшите класи.

Веднъж преди три години, когато Месалина беше на четиринайсет, а Лепида на трийсет и две, двете пътуваха заедно към Анциум и спряха за през нощта в един претъпкан хан. Месалина и друг път беше гледала майка си да прави секс по разни пиршества с по няколко мъже, но онази вечер Лепида буквално стовари всички обитатели на хана в краката си. Облечена като момче, Месалина се криеше в ъгъла на голямата трапезария и гледаше с обожание прекрасната си млада майка да се съблича и да танцува гола по масите, докато пътуващи гръцки музиканти правеха импровизации с барабани и флейти.

Потропваше със сандалите си по плотовете на дървените маси, люлееше бедра и разтваряше ръце, сякаш бяха крила на птица. Лепида позволи на по-знатните да галят невероятните ѝ крака и да се заиграват със слабините ѝ, придвижваше се чувствено от маса на маса сред виковете и дръзките забележки на над сто възбудени и доста пияни мъже. Накрая легна на една голяма маса и направи фелацио на всеки мъжки орган, който успя да докопа, предлагаше цялото си тяло на лакомите устни на посетителите, които я бяха наобиколили.

Лепида стена часове наред в конвулсиите на безкрайния си оргазъм, обладавана без прекъсване до зазоряване, когато всички заспаха или поеха отново на път. Месалина се възбуди ужасно от фантастичното представление на майка си и от миризмата на потни тела, струпани върху нея. Сближи се с двама млади хети и се усамоти с тях в една стая, за да им покаже, че е момиче, а не момче.

Носачите продължаваха похода си по Виа Апия. Месалина спря да си спомня за майка си. Беше изтощила енергията си в бурна физическа и емоционална мастурбация и доволно заспа под топлите животински кожи. Чак когато слънцето започна да се снишава над тосканския бряг и наполовина покритото със зимни облаци небе пламна, лектиката зави надясно към хълма над Анциум и стигна вилата на баба ѝ още по светло.

Няколко робини посрещнаха младата Валериевата принцеса и се погрижиха за багажа ѝ. След топла вана и успокоителен масаж, облечена в чисти дрехи за семейната вечеря, Месалина радостно прегърна любимата си баба и започна да ѝ разказва в подробности за сватбата на Калигула, както и да ѝ съобщава останалите новини от столицата на империята. Баба ѝ Антония Старата (да не се бърка със сестра ѝ, Антония Младата, баба на Калигула и неговите сестри по бащина линия, която бе починала през май същата година) беше дъщеря на сестрата на Август – Октавия, и на Марк Антоний, прочут с любовната си история с египетската царица Клеопатра преди и двамата да бъдат победени от Август. Беше борбена и изключително начетена жена, току-що прехвърлила шейсетте. Антония Старата споделяше морализаторските възгледи на чичо си Август.

– Какво мисли Друзила за женитбата на брат ѝ с мистериозната бритска принцеса Ладиса Тюдор, известна също така като Ливия Орестила? – попита Антония внучката си по време на скромната вечеря, на която присъстваха и по-малкият ѝ син – чичото на Месалина – Гнай Домиций Ахенобарб, заедно с двама други мъже, Катон Непос и сенатор Фабий Лентул. Месалина не бе срещала до този момент последните двама и не знаеше, че са влиятелни лидери на фракцията на боните.

– Видях Друди на сватбата, изглеждаше доста щастлива – отвърна Месалина, която не искаше да разкрива повече подробности за приятелството си с Друзила. – Но напоследък не сме си говорили. Знам само, че работи за строителните планове на Калигула.

– Чух, че се опитала да разубеди брат си да не се жени за варварката, която язди като мъж – вметна Катон.

Антония се намръщи.

– Разбирам я. Само луд би си помислил да направи такава жена императрица на Рим.

– На официалния банкет Друзила флиртуваше с Макрон, както и с други мъже, изпращаше ясни послания, че не държи вече толкова на личния живот на Калигула – обясни Лентул. После се обърна към Месалина. – Между другото, не те видях на банкета. Беше ли поканена?

Като чу думите им, принцесата от Валериевия род си даде сметка, че двамата гости принадлежат към боните, а те според нея бяха шайка нещастни копелета, които не можеха да се въздържат да клеветят и да изкривяват фактите за дребнавите си политически цели.

– Да, но имах други планове за онази вечер – отговори Месалина доста високомерно. – Пък и не си губя времето да слушам речи на политици.

Антония разбра, че внучката ѝ не желае да продължава този разговор. Извини се пред сина си и неговите гости и заведе Месалина в дневната си.

Поговориха си за стари и нови членове на семейството. Месалина обичаше да слуша разказите на баба си, и клюките също, за прочутите им роднини – Август, Октавия и особено за Марк Антоний.

– Кога ще се омъжиш? – попита Антония, която винаги насърчаваше хората да живеят в законни съюзи.

– Още съм много млада, бабо – отвърна Месалина, която много пъти преди бе чувала този въпрос от Антония. – Искам да имам приятели и да съм самата себе си, без някакъв съпруг да ми казва какво да правя.

– Чувала съм толкова слухове за твоя безразборен живот, та започвам да се боя, че ще ни е трудно да ти намерим добър съпруг.

– Майка ми също води доста безразборен живот и въпреки това си е намерила богат съпруг от благороднически произход. И доколкото знам, ти също го харесваш.

– Вече не го харесвам. Всички знаят, че позволява на жена си да има любовници и да прави... оргии.

– Бабо, бабо... – каза Месалина и погали ръцете на Антония. – Светът се е променил. Мъжете осъзнаха, че жените имат свои нужди и желания.

– Омъжените жени трябва да верни на съпрузите си.

– Цял живот? – попита невярващо Месалина.

– Да.

– Но, бабо! Това е против природата! Никоя жена не би трябвало да отблъсква мъжки прегръдки. Какво ще усети от живота, ако ѝ налагат да разгонва обожателите си?

– В Рим има по-значими ценности от личното удоволствие. Свещеният съюз на семейството, защитата на децата, честта, здравият разум, достойнството и добродетелта, мила моя. Добродетелта е основен стълб на римското общество.

– Знам какви са убежденията ти – каза Месалина, седна по-близо до баба си и я прегърна. – Затова е страхотно да си римлянин, всеки може да има каквито си иска убеждения.

– Калигула не е защитник на свободата, Миси. Той еднолично отмени законите на Август срещу прелюбодеянието и задуши свободата на съдилищата да наказват прелюбодействащите съпруги с вечно изгнание. Дори вдигна забраната на Август върху отвратителните писания на Тит Лабиен и Кремуций Корд, за да унищожи римските семейни ценности. Не го ли осъзнаваш? Чела ли си какво тези двама сфинтрии (перверзници, говорещи мръсотии и излагащи голите си гениталии на пълни с хора улици) са писали за римските матрони?

– Знам само, че римляните обичат много Гай Цезар – отвърна спокойно Месалина. – Неговите укази се приемат с всеобща радост. Овациите не стихват с часове...

– Скоро всички ще съжаляват, защото ще разберат каква развала и престъпност се крият зад имперската фасада – процеди Антония през стиснати устни.

– Обичам те, бабо! – възкликна Месалина и я прегърна. – Каквато си праведна, приличаш ми на Корнелия, майката на Гракхите! (Героиня от римската история, майка на първите плебейски трибуни, убити заради политическите си убеждения около 150 г. пр. Хр.)

Антония прегърна внучката си, поклати глава и си каза, че Миси наистина е безмозъчно същество, но въпреки това я обичаше силно заради спонтанността ѝ и искрената ѝ привързаност към нея. Разбира се, Месалина беше много по-интелигентна, отколкото баба ѝ предполагаше. Младата принцеса просто се правеше на глупава, за да не наранява жената, която обичаше още от детството си, но не одобряваше праведническите ѝ коментари, особено когато Антония твърдеше, че Калигула е луд и тиранин и го обвиняваше в развала и престъпност. Освен това по време на вечерята Месалина отбеляза намека на Катон и Лентул, че Друзила храни някаква враждебност към брат си.

За нея бе немислимо Друзила да се обърне по някакъв начин срещу Калигула. Дали не се опитваха да убедят Антония в това? И ако беше така, какво са намислили?

На другата сутрин Месалина изпрати бележка на Тит Виний, млад контуберналис (младши лейтенант) на служба в каструм (римски военен лагер) на юг от Анциум. През ноември, докато той бе все още в Рим, двамата изкараха кратка любовна връзка, след което той замина на шестмесечно назначение и я остави да копнее по него.

И тъй като сега бе дошла да прекара Нова година с баба си, Месалина реши, че ѝ се удава добър случай да се види отново с любимия си, най-вероятно в някоя от вилите на нейни приятели по хълмовете на Анциум, които се превръщаха в моден курорт за римския елит.

Пратеникът се върна след няколко часа с отговор. Според стриктните военни правила Тит не можеше да напуска каструма, не му даваха позволение дори за няколко часа. Но имал идея. Щял да изпрати роба си със сандък с военна униформа в него до вилата на свой роднина, която се намирала край лагера. Месалина можела да облече униформата и да отиде при източната порта на каструма малко след като падне мрак. Стражите ще бъдат уведомени, че един войник е ранен по време на учение и ще закъснее. Трябвало само малко да накуцва, да се представи като Курт Сенорий и да каже паролата – Faucibus Augustis, musca proterva perit (в превод: "нахалната муха бе размазана от челюстите на Август") – и стражите ще я пуснат. Той щял да я чака на кръстопътя на Виа Принципалис и Виа Претория (двата главни пътя на всеки римски каструм).

Месалина се развълнува от предложението. Дотогава не бе влизала във военен лагер и преживяването определено си струваше риска.

Следобед каза на баба си, че ще остане да преспи във вилата на Клара Лициния Неста, една от най-добрите ѝ приятелки от благородно семейство, за което Антония имаше добро мнение. Малко след това се качи на носилката си и каза на носачите да вървят по криволичещия селски път към вилата на Неста, намираща се на друг хълм, но близо до каструма.

Клара, родителите ѝ и двама от братята ѝ се зарадваха от все сърце на Месалина. Момичетата се уединиха в покоите на Клара и Месалина довери на старата си приятелка, че има нужда да прикрие лъжата ѝ пред Антония, за да не научи тя за приключението, което бе планирала за през нощта. Месалина не уточни, че срещата ѝ е в каструма. Само каза, че Тит Виний, когото Клара също познаваше, е получил разрешение да излезе и че ще срещнат в къща наблизо. Двете момичета си размениха клюки и коментари за младите и красивите. След това Месалина покани Клара и семейството и у Антония на новогодишната вечеря, но приятелката ѝ внимателно отклони предложението.

– Баба ти е много мила, но напоследък възгледите ѝ стават все по-черногледи и мрачни, затова никой от семейството ми не иска да я среща – заяви откровено тя. – Но пък знам, че утре вечер бързо ще се отегчиш от гостите на Антония, затова можеш да дойдеш на нашето празненство. Ще има страхотна храна, вкусен помпейски гарум (рибен сос), музика и много млади хора.

Развеселената Месалина изтанцува няколко импровизирани стъпки с приятелката си и ѝ обеща да дойде веднага щом новогодишната вечеря с баба ѝ приключи. След това целуна Клара за довиждане и продължи с носилката към фермата, която Тит ѝ бе посочил.

Ливий и Сервила Мурена, възрастна бездетна двойка римски фермери, при които Тит бе изпратил Валериевата униформа за Месалина, посрещнаха почтително седемнайсетгодишната Валериева принцеса. Ливий бе пенсиониран центурион от Пети легион, беше се бил с много варварски племена по границата с Дакия на река Дунав. Беше роднина на майката на Тит Виний и много се гордееше, че младият му родственик е станал контуберналис, даваше му стотици безценни съвети как да се оправя с центурионите, отговарящи за ученията в каструма, повечето от които познаваше лично много добре.

Но въпреки това семейство Морена бяха объркани от бележката на Тит, с която молеше Сервила да помогне на една жена – Месалина – да облече тренировъчната военна униформа, която бяха получили по пладне в сандък. Бележката обясняваше, че младата патрицианка участва в тайна военна операция, подробности за която не ѝ е позволено да разкрива на никого. Затова, докато обличаше Месалина, Сервила говореше за добитъка и реколтата и не задаваше никакви въпроси за мисията ѝ. Измежду вещите в сандъка Сервила измъкна чифт военни сублигарии (груби ленени долни гащи) и ѝ предложи да махне меката си препаска и да ги обуе. Бяха доста неудобни, но Месалина бе решена да играе ролята, без да се оплаква като някаква глезла.

Накрая заприлича на истински римски наемник с кръглия си шлем от варена кожа, който напълно покриваше косата ѝ, с дългата зимна риза, спускаща се на десетина сантиметра над коляното ѝ, с лорика хамата (желязна ризница), пола с кожени ленти, с римски гладиум, увиснал на колана ѝ, и с военни ботуши калиги на краката. Загърна се в сагума (военна пелерина от сурова вълна) и се огледа в медното огледало на Сервила, като си повтаряше наум новото си име на воин и паролата.

Месалина помоли Ливий да даде подслон и храна на носачите ѝ и пое в сгъстяващия се мрак на настъпващата нощ. Измина към триста крачки и забеляза малко блато, в което изпоцапа униформата си и лицето си с кал. След това намери пътеката, водеща към каструма, дървените стени на който бяха осветени от факли и се виждаха отдалеч. Като наближи източната порта, започна да куца и да се прави, че не ѝ е добре. Стражите я спряха. С дрезгав глас им каза името си и паролата и не отвърна на вулгарните коментари на тежко въоръжените мъже, които отвориха портата и я пуснаха вътре. Смеси се с войниците, които още се разхождаха свободно, преди тръбите да оповестят вечерния им час. Тръгна по Виа Принципалис и спря на кръстовището с Виа Претория.

Тит Виний не я разпозна веднага. Облечен в униформа на контуберналис, с шлем с гребен и пълно бойно снаряжение, той огледа изцапания наемник, загърнат в наметалото. Месалина го позна, но чакаше, без да се разкрива, просто така, за забавление.

– Курт Сенорий? – прошепна той.

Тя остана неподвижна. Той отново произнесе тихо името ѝ, след това се огледа, за да види дали няма ѝ други приличащи на Месалина воини наоколо. Тя бавно протегна ръка към полата му, шмугна я отдолу и сграбчи гениталиите му през долните дрехи. Тит се стресна и хвана ръката ѝ.

– Все още добре надарен, а? – каза тя.

– Edepol! Месалина! – възкликна той и се опита да я целуне.

Шшш! – просъска тя и продължи да го държи на разстояние. – Не застрашавай кариерата си.

– Хайде, последвай ме – подкани я и тръгна към жилищата на по-младшите офицери, подредени в тъмна алея зад преториума (централния плац на лагера). Пое към своя контуберналиум (мъжки казармени жилища за младши офицери). Тит нямаше как да не се чувства горд и възбуден от непоколебимостта на Месалина. Щом прекрачиха прага, той я притисна към стената на коридора и я целуна с такава страст, че тя веднага бе обзета от желание. Ако някой бе минал в този момент, щеше много да се изненада да види римски офицер и наемник в пълно снаряжение да се целуват и опипват по слабините като полудели маймуни. Но коридорът бе осветен само от мъждукаща маслена лампа, закачена на тавана, а останалите трима офицери, които живееха заедно с Тит, още не се бяха върнали от таверната, където обикновено вечеряха и играеха комар до вечерния час.

Тит и Месалина трескаво задърпаха грубите си военни долни дрехи и се отърваха от тях. Тя стисна еректиралия му член и започна да се овлажнява още преди той да пъхне пръсти в нея. След това страстта им се завихри по възходяща спирала много бързо, той усети вагината ѝ да потрепва и да се стяга около пръстите му, сякаш имаше свой собствен живот. Докато си смучеха езиците и устните, не мислеха за нищо друго, освен за проникването. Задъхана, тя обви крака около кръста му и започна да притиска таза си към твърдия му член, докато той не влезе в нея. Тит нахлу в нея през дупките между кожените ленти на полите им със силата на разярен овен, който напъва да събори портата на обсаден град.

Тя се държеше за шията му и се клатеше нагоре-надолу, нанизваше му се с такъв ентусиазъм, че шлемът ѝ започна да се блъска в стената отзад и накрая се кил на върху неговия. Желязната ѝ ризница се търкаше в бронзовия му нагръдник и между тях хвърчаха искри, които сякаш изскачаха, от подпалените им сърца. Дълбокото силно проникване на красивия ѝ любовник я изстреля в космоса, разтърси из основи съществото ѝ и отключи естествено последвалата експлозия на оргазма ѝ. Погълната от безумната езда, тя викаше толкова силно, че Тит не чу сигнала за вечерния час и неуморимо продължаваше да се радва на покореното ѝ прекрасно тяло.

Минути по-късно двама от другарите на Тит, Марий Егнатий и Фабриций Коепион, облечени в същите офицерски униформи като него, отвориха вратата и замръзнаха, тъй като бяха сигурни, че стават свидетели на сношение между офицер и млад наемник. Втурнаха се към двойката и се опитаха да ги разделят. Бутнаха Тит и Месалина на земята. Шлемът ѝ се търкулна и дългата ѝ коса бе освободена.

– Юпитер! Това е Тит! – възкликна Марий.

– Млъквай! – спря го Фабриций, взрян в голия чатал на жената.

Месалина лежеше на пода и очевидно изпитваше болка не само от удара в главата си, но и от грубото прекъсване на коитуса. Тит я прегръщаше и успокояваше, а тя инстинктивно продължаваше да вдига и спуска таза си, сякаш той още правеше любов с нея. Миризмата ѝ пробуди шестото чувство на Фабриций. Той коленичи, мушна лице между краката ѝ и започна да изпива капещата ѝ вулва и да смуче напълно еректиралия ѝ клитор.

– Как се чувстваш, скъпа? – попита Тит и я целуна по устните.

– Добре! – простена тя и го прегърна с жар, целуна го страстно и отново пое към оргазма посредством кунилингуса на Фабриций. Безмълвно Марий накара Фабриций да я подели с него и двамата започнаха да се редуват да я лижат.

Тя свърши и се замята с викане. Тит се обърна и видя двамата си другари взрени между краката ѝ.

– Какво става тук?! – излая той и се опита да отблъсне мъжете от нея, но краката ѝ ги стискаха като менгеме.

– Моля те, Тит, остави ги да продължат! – помоли задъхано Месалина и го спря да не им налита, придърпа го и го зацелува отново.

Тит осъзна, че Месалина изпитва прекалено голямо удоволствие с тримата и също я зацелува с възкръснала страст. След това помогна на приятелите си, като ѝ свали колана, гладиума и полата и се включи в тяхното пиршество. Когато виковете на оргазма ѝ разтресоха контуберналиума като силна буря, те я вдигнаха, останали без дъх, занесоха я в стаята на Тит и я хвърлиха на леглото му. Пиршеството продължи. Тримата офицери свалиха ризницата и ризата ѝ и се насладиха на прекрасните ѝ гърди, целуваха ги и ги хапеха навсякъде, проникваха в нея по всички възможни начини, караха я да свършва отново и отново. Съвместната копулация с чувствената красавица заздрави атавистичните връзки между мъжете, а пламенната ѝ страст непрекъснато преливаше положителна енергия в прегръдките им.

Четвърти другар на Тит се включи в акта, дойдоха и други от съседните жилища. Всички получиха възможност да вкарат членовете си в отвърстията ѝ, обливаха я със секрети и получаваха блаженство от нестихващия ѝ гаудиум. Не след дълго бъркотията привлече вниманието на патрула. Стражите също скочиха в мелето и се завърза жесток юмручен бой. Втурнаха се двама офицери, които извадиха мечовете си и призоваха всички за внимание. Боят спря. Месалина беше арестувана. Тит бързо я загърна с наметката и ѝ прошепна да не разкрива как е проникнала в каструма. Тя сви рамене.

– Ти за каква ме мислиш, за глупачка ли! – отвърна му шепнешком тя.

Офицерите я заведоха при легата Гай Емилий Павел, командир на лагера. Беше корав военен, преминал четиридесетте, с гъсти, набиващи се на очи вежди. Току-що бе приключило вечерята си. Изслуша Месалина с гневен поглед, но преди да я попита каквото и да било, тя му каза името си. Беше доста изненадан! Познаваше баща ѝ, Валерий Месала Барбат, майка ѝ Домиция Лепида и, разбира се, Антония Старата. Освободи офицерите и двамата си ординарци и се отнесе с нея любезно, като с патрицианка. После я попита как млада жена като нея е успяла да влезе незабелязано от стражите в каструма.

– Ще ми простите, Гай Емилий – поде Месалина и седна на един стол, все още увита само в наметалото, – но няма да посочвам часа, в който дойдох, нито портата, през която минах, защото не искам да наказвате стражите, тъй като със сигурност нямат вина, че съм успяла да проникна.

Легатът беше в добро настроение. И се засмя на дързостта ѝ.

– Доволен съм, че младите римлянки поемат военните дела в своите ръце. Може би трябва да им дадем право да се записват в армията. Какво ще кажеш за това?

– Така ще ощастливите много другите войници – отвърна Месалина и започна да си похапва от печената патица, останала от вечерята на легата.

– И не само войниците, предполагам... да ти поръчам ли топла вечеря?

– Не, ще се задоволя с това... А ще може ли да взема топла вана?

– Добре. Нямам нищо против.

Гай Емилий повика един роб и му нареди да приготви вана. Робът се поклони и излезе.

– Нека аз ти сваля ботушите – каза Емилий на Месалина. – Това не бива да се позволява на робите мъже.

– Защо?

– Докосването на краката и обувките на красивите жени е прекалено интимно.

Месалина се усмихна, след това се облегна назад на стола и протегна едното си стъпало. Легатът седна на възглавница пред нея, свали ботуша ѝ и леко разтри крака ѝ. После се пресегна към другия. Наметалото ѝ се разтвори. Той хвърли бърз поглед към голото ѝ тяло, но без да отклонява вниманието си от крака.

– Обидиха ли те по някакъв начин? – попита.

– Не. Войниците ви са много страстни, но не са опасни.

– Затова ли дойде в каструма?

– Аз съм любопитен човек, Гай Емилий – отвърна Месалина и се изправи, за да прибере наметката си. – Никога преди не съм идвала в каструм и не съм срещала толкова чаровен легат.

След банята тя облече една от робите на Гай Емилий и се върна в стаята му. Той разглеждаше някакви карти.

– Малко е късно да се връщам в Анциум – каза Месалина и се облегна на стената. – Имате ли спалня тук? – Легатът се взря в пищната сирена, в дългата ѝ черна все още мокра коса, пригладена от двете страни на лицето ѝ. Тя сведе глава и му хвърли един от най-неустоимите си погледи. Той се изправи и се приближи до нея.

– Какво ще кажеш за моята спалня? – попита я.

Тя повдигна лице към ухото му и сластно прошепна:

– Разбира се...

– Какво имаш предвид? – каза тихо той, само и само да задържи бузата ѝ до своята още малко.

– Това... – отвърна тя и започна бавно да трие устни в скулата му и да ги движи към устата му. Целунаха се сякаш и двамата сънуваха. Но такъв беше ефектът на целувките на Месалина върху мъжете и естествено, и върху нея самата. Цялото ѝ тяло засия от физическия контакт с римския пълководец, както би засияло и с всеки друг мъж, който влезе в орбитата на еротичната ѝ аура. Може би в този случай малко по-силно, защото военната власт на Гай Емилий над други хора и по-голямата му възраст я стимулираха да му отвръща по-горещо.

Когато той я отнесе в спалнята си, тя се потопи в същите магически вибрации, които бе излъчвала към толкова много мъже, но с които караше всеки един да се чувства като единствения любовник, когото някога е имала.

На следващата сутрин, под звуците на оглушителните тръби и барабани легатът се качи с Месалина на подиума пред строения на преториума гарнизон. Облечен в парадни одежди, Гай Емилий представи принцесата, която гордо носеше чистата си военна униформа на наемник, но без шлема. Хубавото ѝ лице сияеше, дългата ѝ коса се вееше на вятъра. С кратка, но съдържателна реч военачалникът я похвали за смелостта ѝ и за успеха на тайната ѝ мисия – толкова тайна, че на легата не му бе позволено да я разкрива. След това обяви Месалина за "почетен наемник" и постави на главата ѝ кръгъл златен шлем, с какъвто награждаваха най-смелите воини при завършване на обучението им.

– Войници! – извика Месалина към войниците. – В деня на първата си битка спомнете си жените на Рим! Те всички ви обичат!

Тит се провикна сред ликуването на целия гарнизон.

– Ние всички пък обичаме теб, Месалина!

Тя прегърна легата и го целуна страстно по устните. След това бе понесена на ръце от Тит и неговите другари и поставена на очакващия я кон.

В настъпилата всеобща радост никой от замесените в проникването на Месалина в лагера не подозираше, че военните почести към нея щяха да изиграят важна роля в историческите събития, които ги очакваха през първата половина на предстоящата година.

Месалина махна на войниците, а те затичаха след нея, обзети от възхищение, и излезе в галоп от каструма, ескортирана от Тит и другите офицери. Придружиха я до фермата на Ливий и Сервила.

В първия ден след Нова година Домиций Лабон покани едила Марк Теренций Кота в личния кабинет на Друзила.

След като Лабон излезе, Друзила подхвана дружелюбен разговор с младия магистрат, в който припомни старите връзки между семейство Кота и Юлиевия род. Докато се разхождаше наоколо в късата си туника под претекст, че трябва да намери някакви свитъци в дупките на стената, тя осъзна, че като повечето мъже и той не можеше да скрие в блуждаещите си очи искрите на възхищение към красивите ѝ крака и ослепително тяло. Въпреки че не се възползва от чара си при тази първа среща, усещаше, че съблазняването е коз, който може да изиграе лесно, ако не успее да получи одобрението му за строителните планове на Муций с други средства. По предложение на Лабон помоли Кота да направи списък на законите за апроприацията, които трябваше да бъдат одобрени от Сената, за да се финансира програмата му.

– Няма да е лесно, Друзила. Боните преобладават в комисията по апроприация, а те дават финансиране само на свои хора.

– Но това е недопустимо! – възкликна принцесата и отиде до прозореца, за да му даде възможност да разгледа пак фигурата ѝ, която прозираше напълно под светлината, влизаща отвън.

– Знам – съгласи се той и с усилие скри вълнението си. – Мрежата се разпростира бързо и те овладяват най-важните комисии.

Друзила започваше да разбира, че парите от богатата римска хазна са мотивът зад конспирацията, за която ѝ разказа брат ѝ.

– Защо ми правиш тази услуга? – попита Кота, като приключи с четенето на списъка и ѝ го подаде.

– Трябва да се подкрепяме, не мислиш ли?

– Политиците ли?

– Кой друг, Марк Теренций? – отвърна тя и го изпрати до вратата. Кота се спря и се поколеба. Искаше му се да я попита кога ще се видят пак, но се осмели само да ѝ целуне ръка. Тя знаеше, че може да му има доверие и че определено го бе омагьосала.

По-късно същия следобед, след като получи масаж от Друзила, Муций отиде в кабинета ѝ с надеждата да научи добри новини за лиценза си. Друзила не му обясни стратегията си за постигане на резултат, но му каза, че се е срещнала с магистрата и че е подготвила почвата за пълно одобрение.

– Мислиш ли, че ще подпише преди края на януари? – попита я византиецът с известни опасения.

– Твърде е възможно. Защо е толкова важен за теб този срок?

– Ще видиш, Друзила... до края на този месец всички основи ще са налети. Ако искаме да отворим парка до първи май, ще трябва да накарам хората си да започнат да строят не по-късно от идите през февруари, малко след Луперкалиите (римски карнавал), а не мога да го направя без лиценз.

– Добре. Ще бъде подписан в срок. А сега да се върнем на конската история. Можеш да свалиш наблюдението от храма.

– О, така ли?

– Да. Прекалено скъпо е и предпочитам с тази работа да се оправя императорът.

– Разбира се. Ще наредя на момчетата ми да напуснат околността незабавно – каза Муций. – Какво друго мога да направя за теб?

– Познаваш ли сенатора Луций Катег?

– Само по име.

– Не ти ли е клиент?

– Не – отвърна сериозно сводникът.

Въпреки че Друзила имаше доверие на византиеца, тя реши да му обясни по женски какво се кани да го помоли, за да може да изпълни мисията си, поверена ѝ от брат ѝ.

– По време на официалния банкет флиртувах с него и той ми хареса като мъж – поде тя. – Оставих го да ме целува по тялото, но по политически причини не можах да направя това, което исках.

– Да му съобщя ли за чувствата ти? – попита Муций, който вече беше разбрал какво е намислила, включително и това, че го лъже.

– Да. Но не искам да се срещам с него в качеството си на императорска сестра. Ненужно ще усложним нещата така.

– Разбирам. Искаш да играеш ролята на меретрикула (скъпа римска куртизанка).

Друзила се усмихна. Способността на сводника да разплита интриги беше впечатляваща.

– Точно така. По този начин ще освободя съзнанието си и ще го накарам да се държи грубо с мен.

– Съгласен съм. Колко искаш да ти плати?

– Не много – каза тя, крачейки из стаята замислена. – Около десет пъти повече, отколкото взимаш за една нощ с добра куртизанка.

– У тях ли?

– Да. Ще отида там инкогнито.

– Кога?

– Възможно най-скоро.

Муций се приближи до нея.

– И в тази нощ пак ще си мисля за теб... – заяви той и я погали между краката през късата туника.

– Знам – отвърна тя и го остави да я опипва известно време. – А после ще ти разкажа какво е правил с мен.

– О, Друзила... – промърмори сводникът и пръстите му се задвижиха така, както знаеше, че тя обича.

– Не можеш да си свалиш ръцете от мен, нали? – попита задъхано принцесата и внезапно усети, че се овлажнява.

– Не... – призна той и потри подутината си в нея.

Тя го целуна. Той я прегърна през талията. След това я свали на колене и бързо проникна в нея изотзад. Влезе дълбоко и грубо, както тя каза, че ще ѝ хареса Катег да се държи с нея. За Муций това бе вид отмъщение, за Друзила – начин да отвърже животното в себе си. Бързо достигна до пълна възбуда и му извика да я накара да свърши. Този път той я сграбчи за кръста и притисна палци от двете страни на гърба ѝ точно под най-долните ребра, след това започна да тласка още по-бързо.

И успя!

Отново бе намерил начин да я стимулира и да я накара да стигне до върха на удоволствието, и отново оргазмът ѝ избухна, без да може нищо да го спре, и продължи, докато той така се възбуди, че влезе през задния ѝ вход и изхвърли семето си там, където тя най-много обичаше да го усеща.

По-рано същия ден крал Тюдор напусна Рим със свитата си и пое към Британия.

Калигула беше прекалено зает, за да го изпрати извън града, но Ладиса язди Инцитатус няколко километра до баща си, последвана от Аркана, Кардикса и всички останали. След кратък преход по Виа Касия те спряха и слязоха от седлата. Тя целуна баща си за сбогом и пророни няколко сълзи на рамото му. Но той знаеше, че е щастлива. Само като я гледаше как потупва и милва белия кон, за който каза, че е подарък от императора, бе сигурен, че първите ѝ дни – а и нощи – със съпруга ѝ са благословени с любов. Затова когато пое към родината си, беше сигурен, че след няколко месеца ще му прати вест, че ще стане дядо на бъдещия император на Рим. Кой би си го помислил само преди месец? Кой в Британия би повярвал в такъв триумф, ако не бяха бароните, които станаха свидетели на брачната церемония?

След първата брачна нощ, върхът на която беше сексът ѝ с Инцитатус в малкия храм, подпомогнат и стимулиран от целувките и прегръдките на Калигула, Ладиса бе настанена в покои, свързани с тези на съпруга чрез таен коридор. Жилището ѝ беше уютно и топло, но имаше само четири малки стаи – спалня, кабинет, баня и вестибулум (гардеробна), нищо друго. Двете ѝ бритски телохранителки трябваше да спят във вестибулума или в стаите на слугите в подземието.

Въпреки конспирацията, която подозираше, че се организира срещу него, и риска от убийство, Калигула се влюбваше все повече в Лейди и всяка нощ ходеше с нея в малкия храм без охрана. Двамата надяваха дълги пелерини с качулки и се промъкваха от покоите на Калигула през друг таен коридор, известен само на императора. Той излизаше извън двореца и завършваше с добре прикрит излаз недалеч от храма. За да не научи Ладиса как се стига до тайния проход, Калигула ѝ завързваше очите още в покоите си и сваляше превръзката чак когато излизаха от другия край и тръгваха към храма. Каквото и да му се случеше, не искаше осемнадесетгодишната му невеста да бъде заподозряна в конспирация само защото знае как да стигне до тайния коридор.

Охранителите бяха инструктирани от Ювения да питат за парола, а нощната смяна не пускаше никого в градината, когато в храма имаше посетители. Богатият интериор бе проектиран от Лейди да включва съществуващата преди покупката украса и бе довършен от Ювения и нейния екип. Стени от тъмен мрамор, дебели завеси на прозорците, азиатски килими на подовете, а помещението бе разделено на две части.

В едната беше яслата на Инцитатус. Подът ѝ бе мраморен, покрит със слама, а на ниската задна стена имаше отвор за екскрементите на жребеца. В една от страничните стени имаше вградени отделения за прясна слама и сено. Здрави кожени ремъци висяха от тавана на зъбчати механизми и завършваха със закрепено за стената колело. Обхващаха коня и можеха да го повдигат и свалят по желание. Специалните кожени каишки, мехлеми и лубриканти, както и много други необходими предмети, бяха наредени на полици и закачалки, закрепени на другата стена на яслата. На колоните висяха закрепени маслени фенери. Възглавници и тапицирани пейки бяха поставени върху килима пред яслата.

В другата половина имаше две стаи: огромна баня с четири свързани мраморни стола, които служеха за тоалетни, и кръгъл мраморен басейн с топла вода, която се подгряваше от пещ навън. Банята бе отделена с параван от пищна спалня с огромно кръгло легло в средата и статуя на младата нимфа Еридея, оставена от предишния собственик на храма, покойния Публий Корнелий Катул. Навън до пещта Катул бе построил и два големи умивалника, пълни непрекъснато с вода, както и две ръчни водни помпи – римско изобретение – за гасене на евентуални пожари.

В първата им брачна нощ Лейди и Калигула не свалиха качулките от главите си и нито един от шестимата охранители от онази нощна смяна не заподозря кои са. Императорът беше поразен от великолепния бял кон и от цялата наредба, която Ладиса не бе виждала, но бе направена изцяло според инструкциите ѝ. Когато я видя за първи път да милва Инцитатус, Калигула се възбуди много силно от степента на нейната чувственост. Не можеше да чака и минута повече, съблече я, започна да я целува и да я подготвя за свещенодействието, което се канеше да извърши. Насърчи я да трие голото си тяло в коня. Тя целуна Инцитатус по устата и смука големия му мокър език, докато обезумял от любов, Калигула не я обърна и не я целуна също.

Би отказала намесата на всеки друг мъж, за да може да се съсредоточи по-добре, но съпротивата ѝ се сломи пред съпруга ѝ и тя отвърна на целувките му и любовните му слова с нарастваща страст. Като не спираше да я целува и опипва между краката, той ѝ помогна да яхне Инцитатус и я накара да трие таза си в гръбнака му. След това я постави легнала пред животното и проникна с пръсти в нея, докато жребецът я облизваше навсякъде и я подлудяваше от възбуда. Изпадналата в делириум Ладиса показа на Калигула как да борави с механизмите и да закрепи каишките около тялото на Инцитатус. Императорът също изпадна в екстаз, като гледаше как съпругата му прави фелацио на коня, който се бе изправил на задните си крака, превързан през гърдите с ремък. Тя взе кожен цилиндър, дълъг около педя, отворен от двата края. Беше го поръчала на Ювения. Отворът в единия край беше леко заоблен и образуваше петсантиметров "абсорбатор на шока". Цилиндърът приличаше на голяма гъба с кухо пънче.

– Поръчах го специално за Инци – обясни Лейди на съпруга си и постави цилиндъра на твърдия член на Инцитатус чак до основата, след това облиза горната му половина, която се подаваше от заобления край. – Когато усетя силата му вътре в мен, искам да мога да загубя контрол, без да се боя, че цялата му ерекция ще прониже утробата ми, и все пак да му позволявам да вкарва половината от члена си.

– Лейди, Лейди... Ако продължаваш да ми говориш така, ще ме възбудиш дотолкова, че ще припадна и ще пропусна чудната ти игра.

– Ела, помогни ми и остани близо до мен – каза тя, а очите и вече бяха блеснали от очакване.

Калигула помогна на красивата си руса жена да прекрачи в ремъците и да започне чудатия си акт. Прегърна я откъм гърба, за да усеща всички вибрации на стройната ѝ фигура, когато вкара половината от огромния орган на Инцитатус в себе си.

Нищо в целия му живот не можеше да се сравни с усещането, което сега пронизваше цялото му тяло и ума му! Ладиса висеше разкрачена и обвила с крака мощния кон, стенеше и пищеше, чувстваше как съпругът ѝ се наслаждава на тръпките ѝ и споделя с нея вълшебния огън в плътта ѝ. Въпреки непрекъснатите взривове на удоволствие, тя спря да се люлее, за да не позволи на коня да свърши прекалено бързо, и започна отново да се движи ту бързо, ту бавно, контролирайки напълно животинската му страст.

Когато Инцитатус започна да цвили, без да спира, тя разбра, че е на ръба на оргазма. Изостави всякакъв контрол и се наниза на него колкото може по-дълбоко. Жребецът започна да рие със задните си копита и я разтресе още по-силно нагоре и надолу, като вкара докрай пениса си в утробата ѝ. Усетила, че връхчето на шийката на матката ѝ е проникнало в отвора на главичката му, тя го потри ловко и така накара благородното животно да свърши заедно с нея. През тялото ѝ преминаха конвулсии и тя извика: "Гаудиум! Гаудиум!" точно когато Инцитатус се изпразни в нея. Изпълни я с мощната струя на живителната си енергия, която се изля от разтегнатата ѝ вулва в ръцете на Калигула. Той контролираше твърдия член на жребеца, за да е сигурен, че цилиндърът от твърда кожа все още поема тласъците и не позволява на животното да разпори утробата ѝ.

Нямаше думи, с които да се опише бурният водовъртеж от мисли, усещания, фантазии и желания, който се завихри в мозъка на Калигула. Като целуваше прекрасната си съпруга, изпълнен с обожание към безусловното ѝ отдаване, я взе на ръце и я измъкна от ремъците. Продължи да масажира слабините ѝ, за да удължи оргазма ѝ, постави я на килима и прави любов с нея. За първи път Ладиса отвръщаше на мъж по същия начин като на жребеца, свършваше като никога преди, стискаше краката си около кръста му и го възнаграждаваше с мощните тласъци на таза си, за каквито той мечтаеше от мига, в който я видя да язди в Циркус Максимус.

В тази първа брачна нощ Ладиса и Калигула станаха нещо повече от съпруг и съпруга. Превърнаха се в изпълнени с копнеж млади любовници, страстно свързани в стремежа си да откриват нови удоволствия. След това ходеха в храма всяка нощ. Лейди го правеше с Инцитатус, но фантазиите на съпруга ѝ станаха неотменна част от възбудата ѝ. Калигула познаваше истинската същност на жените и стимулираше инстинкта ѝ за излагане на показ, който ясно личеше в кариерата ѝ на ездачка, както и латентното ѝ влечение към тайни срещи с непознати, демонстрирано в отношенията ѝ с Инцитатус. Според него бракът не значеше взаимно потискане на сексуалността, а отваряне на умовете за въображението и преследване на мечтите.

– Простосмъртните ще слушат боговете – каза ѝ той. – Те ни казват да се наслаждаваме на свободата да обичаме и carpe diem – да уловим мига. Всеки ден ни е подарък, Лейди. Не трябва да изпускаме нито една възможност за обогатяваме опита си, защото той е единственият смисъл на живота ни.

Същата сутрин, когато крал Тюдор си замина от Рим, след като го изпрати, Лейди язди Инцитатус обратно към града по Виа Касия, следвана от Аркана и Кардикса.

Трите бритски момичета бяха облечени в кожени костюми с къси поли и с кожени ботуши на краката. Яздеха оседлани коне с юзди, но без стремена (по това време още не се използват).

И тъй като бе забранено да се минава на кон през форума, Лейди зави на кръстопътя с Виа Фламиния и влезе във Вечния град през Порта Салутарис, продължи по кливус Салутарис, която пресичаше Субура по посока на двореца. Улиците на прочутия квартал бяха както винаги пълни с хора и каруци на търговци. Кардикса и Аркана бяха спрени от задръстване, но Лейди продължи напред. Преди да излезе от Субура, на ъгъла с Фауцес Субурле ѝ се наложи да спре и да пропусне няколко каруци по улицата. Няколко магазина от нейната страна бяха претъпкани с клиенти. Двама млади мъже се приближиха към нея и се загледаха в красивия кон, но и в привлекателните ѝ крака и дългата ѝ руса коса.

– Ние сме собствениците на онзи магазин – представи се единият и посочи шивашкия дюкян с табела "Vestidias Elegantorum" (Дрехи за елегантни хора).

– Защо не влезете и не пробвате някои от нашите туники? – попита другият и я погали по бедрото.

– Не мога. Трябва да се прибирам – отвърна Ладиса, без да отмества ръката му.

– Туниката се пробва бързо – настоя мъжът, който плъзгаше длан под късата ѝ кожена пола. – Казвам се Марцел. А ти?

– Ливия – отговори Ладиса, когато ръката му стигна до слабините ѝ и от това я побиха тръпки.

– Хайде, Ливия. Слизай.

Сърцето на Лейди заби много бързо. Хората гледаха как пръстите на Марцел се промушиха под препаската ѝ и се заиграха с пубиса ѝ. Възбудена от дързостта му, тя погледна назад и даде знак на Аркана и Кардикса да я изчакат и да наглеждат Инцитатус.

– Добре – каза тя на Марцел. – Само за няколко минути.

Двамата мъже ѝ помогнаха да слезе от коня и я поведоха към магазина. Сърцето ѝ продължаваше все така да блъска в гърдите ѝ. Какво ѝ ставаше? Дали щеше да "улови мига", както я посъветва съпругът ѝ?

Магазинът беше доста пълен. Другият се представи като Рем. И двамата бяха типични римляни, набити, със силни челюсти и къдрави черни коси.

– Нека те заведа във вестибулума – предложи Марцел, хвана я за ръката и я дръпна към задната стая, а Рем взе няколко туники и ги последва.

Вестибулумът приличаше повече на малък склад, по пода бяха пръснати купчини най-различни платове, имаше и работна маса до една от стените, но също и голямо, добре лъснато медно огледало и прозорец на тавана.

– Да видим колко прекрасна ще изглеждаш в тези – каза Рем и ѝ показа две избродирани туники.

– Усети ги... – добави Марцел и потърка едната туника в бузата ѝ. – Чиста китайска коприна, подплатена със сирийски муселин.

– Откъде си? – попита Рем, докато развързваше връзките на дрехата ѝ.

– Провинция Белгика – излъга Ладиса, а Марцел в това време пък разкопчаваше полата ѝ.

– Обичам момичетата от Белгика – каза той, целуна я по рамото и потърка зърната ѝ, за да я възбуди.

Това бяха последните думи, които стигнаха до съзнанието ѝ. Кожените ѝ дрехи паднаха на пода. Беше гола, само по миниатюрна препаска и кожени ботуши, и беше в ръцете им. Те засмукаха гърдите ѝ и заопипваха слабините ѝ, усетиха колко се е подмокрила. Задъхана, тя разтвори крака. Пръстите им потънаха в нея. Устите им целуваха нейната. Искаха я напълно гола. Тя се съгласи, останала без дъх. Марцел свали препаската ѝ. Погледна удължения ѝ изпъкнал пубис и след като потърка носа си в срамните ѝ устни, свали ботушите ѝ и меките ѝ кожени галоши. Накараха я да седне на масата. Марцел започна да я лиже. Страстта избухна в нея и тя целуна Рем, докато усещаше как ерекцията на Марцел се насочва към отвърстието на кунуса ѝ. Той влезе в нея докрай и започна да тласка бързо и мощно.

Сношението ставаше все по-трескаво. Тъкмо свърши с Марцел и я накараха да легне върху купчините платове и тогава свърши и с Рем. Не можеше да спре с оргазмите. Рем я вдигна и наниза ануса ѝ на твърдия пенис на другаря си, след това смука клитора ѝ и отново прави секс с нея. В конвулсиите на оргазма, прегърната и от двамата мъже едновременно, тя усети как Марцел изстрелва секрети в ректума ѝ. Рем продължаваше с тласъците във вулвата ѝ и я подлудяваше.

Навън Аркана и Кардикса не успяваха да усмирят Инцитатус сред уличната тълпа. Слязоха от своите коне и Кардикса поведе трите животни към отсрещната страна на кръстовището, а Аркана отиде да чака Лейди до входа на магазина. След известно време надникна вътре и потърси с очи господарката си сред клиентите. Като не я видя, се разтревожи. И тъй като се боеше да не се е случило най-лошото, влезе в претъпкания магазин и започна да се оглежда.

Къде е тя? С няколкото латински думи, които бе научила, Аркана попита продавача дали е виждал млада жена в кожени дрехи. Продавачът се усмихна, но не отговори. Една жена подочу какво пита и посочи към вратата в дъното. Аркана се приближи до вестибулума. Чу Лейди да стене: "Да! Да!" и бавно бутна вратата. През процепа видя господарката си да прегръща двама мъже съвсем гола. Изпадна в паника и отстъпи. Как беше възможно императорската съпруга да изневери на мъжа си и да рискува да бъде дискредитирана само дни след сватбата си?

Телохранителката реши да не се намесва. Излезе пред магазина и дълго чака, преди разрошената Ладиса да се появи с чанта в ръка. Кожените ѝ дрехи бяха закопчани и завързани надве-натри, краката ѝ все още бяха съвсем боси. Но с щастливо изражение хвана Аркана под ръка.

– Купих си прекрасна туника – излъга. Всъщност туниката ѝ бе подарена от двамата мъже, но сметна, че бритката не бива да знае това.

По-късно вечерта в малкия храм Лейди разказа на Калигула, че след като е оставила баща си да пътува по Виа Касия и се е върнала в града, е правила любов с двама млади римляни в шивашки магазин. Очите ѝ искряха, а ноздрите ѝ се разширяваха и свиваха. Той я прегърна.

– О, любов моя! Истина ли е? – попита като дете, на което току-що са разказали най-невероятната приказка, която някога е чувало, и му се иска да вярва във всяка нейна дума.

Тя се усмихна и кимна. Той зяпна. Тя определено беше откровена. Прегърна я отново, по-развълнуван отвсякога. Точно такава жена бе искал! О, колко бяха милостиви боговете! Колко бързо учеше тя уроците си! Целия засия и започна да я целува като луд, искаше да научи всяка подробност. Обичаше всичко в нея, докато му разказваше как е започнало всичко. Как се възбудила, когато Марцел я погалил по бедрото, и как от докосването му настръхнала навсякъде. Колко лесно я убедили да влезе в магазина и после направо във вестибулума. Колко бързо щръкнали зърната на гърдите ѝ, когато двамата мъже започнали да ги търкат и щипят. И колко много се подмокрила, докато я събличали и прониквали в нея с пръсти...

Докато продължаваше да разпалва въображението му с разказа си за неконтролируемата си страст, той усети колко е възбудена от собствените си думи. Прави любов с нея цяла нощ и я караше да повтаря най-интимните детайли от сношението ѝ с Рем и Марцел, особено когато проникваше с тласъци в нея като зажаднял сатир, а тя викаше и свършваше като разгонена лисица, в каквато вече се превръщаше. И щеше да става още по-добра, защото той я накара да обещае, че ще го направи пак. "Каквото пожелаеш!" – кълнеше се тя, покорена от яростното похищение на императора. Най-красивото от всички бритски момичета му отдаваше всичко от себе си, всяка фибра от тялото ѝ му принадлежеше. Образуваше със съпруга си идеалния съюз, не защото той бе законният собственик на плътта ѝ, а защото бе господар на фантазиите ѝ.

В онази нощ Ладиса осъзна колко много Калигула се нуждае от нея. Той искаше да обогати плътския ѝ опит не само с Инцитатус, но и с други мъже. Желаеше и други да я обожават, да я желаят и да я притежават, защото за него любовта и страстта бяха две страни на една и съща монета, изсечена от безсмъртните богове и дадена на простосмъртните в деня, в който Прометей направил първия човек от кал и Ерос вдъхнал живот на безжизнената материя.

В онази нощ Ладиса се влюби в Калигула.