Лейди КАЛИГУЛА

31.

– Дърпайте котвените въжета, идиоти! – изрева командирът Гай Лаврентий Менузий на екипажа си.

– Вдигайте платната! Веднага! – извика и боцманът.

Трите бойни кораба, ескортиращи съда на Саломе, се канеха да предприемат опасна маневра, защото нямаха друга алтернатива. През последните три дни принцесата от рода на Ирод отказваше да напусне финикийската си бирема на име "Седмият воал", блокирана от бурята на брега на Вентузия, най-малкия понтийски остров на трийсет и пет километра от Анциум.

За щастие "Седмият воал" не се разби в подводните скали. Само се килна надясно и леко се повреди. Призори след три дни беснеене заплашителните югоизточни ветрове започнаха да стихват и бурята замря. Трите римски бойни кораба излязоха от залива, където бяха пуснали котва по време на бедствието, и загребаха колкото може по-близо до съда на Саломе. Закачиха го с котвите, за да го издърпат. Няколко рибарски лодки тръгнаха да разузнаят маршрута напред. Командирът Менузий даде на един от рибарите запечатано писмо за властите на пристанището в Анциум, което трябваше спешно да се предаде на императора. Без да знае, че целият дворец се е изнесъл край езерото Неми преди два дни, той информираше Калигула за бурята, блокирането на биремата "Седмият воал" и отказа на принцесата да се пренесе със свитата си на неговия боен кораб, както и за усилията за спасяването на превозното средство на Саломе.

От килнатия капитански мостик Саломе гледаше безстрашно римските и финикийските моряци, които се трудеха на шпила. Двайсет и една годишната екзотично красива брюнетка беше висока метър седемдесет и пет, с дълга черна къдрава коса, която се развяваше на вятъра, а туниката ѝ прилепваше като втора кожа по заобленото ѝ тяло и привличаше вниманието на мъжете.

– Въведете принцесата вътре – нареди Менузий на капитана на "Седмият воал". Римският командир наблюдаваше от кораба си оживената дискусия между Саломе и финикийския капитан, която завърши с категоричния отказ на принцесата да се върне в каютата си.

Раздразнен от ината на Саломе, Менузий заповяда да издърпат котвените въжета, за да могат бойните кораби да изтеглят биремата и да я изправят, след което да я издърпат от пясъка, в който бе заседнала.

На няколко пъти опитаха тази маневра, но без успех. В късния следобед рибарите се върнаха от Анциум с императорска заповед за Менузий да принуди Саломе да слезе от "Седмият воал" и да я приюти на сигурно място на бойния кораб. Според нарежданията на Калигула след това Менузий трябвало веднага да отплава към италийския бряг и да се установи на док в Анциум вместо в Остия, както бе планирано.

Римският командир изпрати свои моряци да вземат Саломе, но тя се барикадира в каютата си заедно със своята свита и заплаши, че ще се самоубие, ако римляните продължават да настояват. Призори на третия ден след нони – дванайсетия ден на март – бе направен още един опит да се изтегли "Седмият воал" на вода, който този път се оказа успешен. До обяд съдът бе на безопасно място в Анциум. Саломе бе посрещната от кмета и имперската принцеса и аплодирана от малка тълпа високопоставени личности, рибари и моряци, чакащи на кея. Тя топло прегърна Друзила, която окачи на шията ѝ гердан от лаврови клонки.

– Брат ми беше изключително загрижен за безопасността ти и няма търпение да се види с теб – каза Друзила на принцесата от рода на Ирод.

– Ако брат ти е толкова красив, колкото си ти, Друзила, ще се влюбя в него още от пръв поглед – заяви Саломе. Тя бе млада жена в пълна хармония със себе си. Бе няколко сантиметра по-ниска от Друзила, но много привлекателна, кръшна като истинска танцьорка и заоблена в ханша, бедрата и корема, с искрящи черни очи, дебели изпъкнали устни, голяма уста и идеални бели зъби.

След като бе посрещната от видните граждани и приветствана от десет униформени батавски охранители на коне, Саломе представи своята трупа от танцьори на Друзила.

На нони през март, три дни преди пристигането на Саломе в Анциум, ескортът на Калигула, състоящ се от батавски охранители на коне, поздрави императора, докато той вървеше с Ладиса през градината на двореца към колесницата си и се канеше да тръгне с нея към езерото Неми.

Докато съпругата му отвръщаше на поздрава на охранителите, към императора се втурна слуга и му предаде запечатан свитък.

– С какви новини те тревожат, любов моя? – попита Ладиса съпруга си, като забеляза, че докато преглежда свитъка, по лицето му се изписва разочарование.

– От Ирод Агрипа е – отвърна Калигула. – Не може да дойде на езерото Неми.

В писмото си еврейският принц обясняваше, че трябва да остане в Александрия, тъй като възникнали нови спорове сред учените и главният библиотекар заключил вратите на библиотеката и не пускал никого, докато събралите се не се съгласели на условията му. Агрипа преговарял с двете страни и с равините, които пък взели страната на главния библиотекар.

– Е – каза Калигула, като прочете писмото на приятеля си. – Трябва да се изправя срещу предателите без човека, на когото най-много се доверявам. Това ли е предизвикателството, което ми изпращаш, Юпитере?

Вдигна очи към небето, за да потърси отговор от великия бог, но видя чичо Клавдий, който го гледаше въпросително от прозорец на третия етаж. Калигула завърза бързо свитъка с панделката и го върна на слугата, като му заповяда да го предаде веднага на чичо Клавдий. След това се качи при Ладиса в колесницата и отпътува, следван от батавците на коне.

Край Неми най-важните гости бяха настанени в имението. Другите бяха отседнали в собствените си вили или в къщите на приятели, или в странноприемници в близкото селце. Охраната бе изключително строга и бдителна. Сто батавски бойци се редуваха на смени да пазят имението отвътре, а дузина скаути посрещаха гостите на главния вход и проверяваха пропуските им с печата и подписа на Друзила.

Лейди си спретна собствен дворец в една от двете триетажни резиденции. Аркана и Кардикса отговаряха за персонала от готвачи и робини. На Ения, която вече бе най-добрата приятелка и доверена изповедници на Лейди, бяха поверени приемите и контактите с околния свят. Половината от трийсетте спални на резиденцията бяха предназначени за съпругите и дъщерите на чуждестранните посланици. Лейди зае императорския апартамент на втория етаж близо до стаята на двете бритски телохранителки. Ения получи малък апартамент в другия край на зданието, а любимците на Лейди, като Секст, Рем, Марцел, Крацион и Помилий, заедно с някои други бяха разквартирувани в спални на третия етаж.

На първия етаж имаше зала за пиршества с двайсет лектуса, плюс сепарета, стаи за хазарт и биларий (помещение с 60 места, разположени около квадратна маса, подобна на съвременните билярдни маси, с голяма дупка в средата, на която се играе игра с пръчки и оцветени топки от слонова кост). Всичко това даваше на Лейди и гостите ѝ приятни възможности за забавления. В приземния етаж пък имаше парни бани, спортна зала и стаи за масаж. Всички те се намираха до голям отоплен басейн, на половина разположен в сградата, на половина – в прекрасно поддържаната градина.

По-голямата от триетажните резиденции (онази с двете квадратни бойници ѝ тераси отстрани) бе заета от Калигула, който си имаше в нея свой собствен императорски апартамент с голяма спалня, баня, всекидневна, балкон и личен кабинет на втория етаж, близо до обширната зала за срещи и до няколкото работни стаи за писарите си. На другия край на втория етаж се намираха два по-малки апартамента. В единия се настани Друзила с Бризея, а другият бе запазен за Саломе. Шестте просторни спални на третия етаж бяха дадени на Месалина, Лесбия, Агрипинила, Пиралис, Деми и Ламита. На първия етаж беше залата за пиршества на Калигула, която се оказа по-голяма от тази на Лейди: на две нива от двете страни бяха разположени трийсет лектуса, между тях се намираше огромен дансинг, в чиято южна част имаше завеса, а в северната – пет мраморни стъпала, водещи до пищен лектус медиус, запазен на императора и най-близките му приятели, обграден с коринтски колони и арки от всички страни. Цензорът Публикола Тудитаний бе отседнал с Лактия и Сетис във вила на приятел наблизо и получи от Друзила постоянен пропуск да идва и да се забавлява. И на други хора в околността бяха раздадени постоянни пропуски – това бяха сенатори и патриции, чиято подкрепа за императора не подлежеше на съмнение, или пък красиви млади мъже, роднини, приятели и местни жители, лични познати на Друзила.

През последните два дни преди пристигането на Саломе езерото Неми бе развълнувано от същата буря, която изтика и "Седмият воал" в пясъците на Вентузия. Това обаче не спря Калигула да събере посланиците на дълги многочасови заседания през деня и да кара писарите да пишат нови търговски договори срещу писмени ангажименти за предоставяне на войска, помощен персонал, оръжия и провизии.

Пъстрите дрехи и екзотичните маниери на посланиците бяха много привлекателни за римлянките и същата вечер се завързаха няколко любовни връзки. По време на първото вечерно празненство в резиденцията на Калигула Бохрус, грубоватият сто и петдесет килограмов посланик на Бактрия забеляза, че Лесбия му хвърля погледи. Повика я на лектуса си и разбра, че нимфетката обича много да я прегръщат и целуват агресивни и силни мъже, че лесно позволява да я опипват по слабините и по големите срамни устни, които набъбваха, когато щипеше малките ѝ зърна, а тя потриваше чудовищната му ерекция между стройните си бедра. Лесбия заведе Бохрус в една от стаите в приземния етаж, въпреки че бе силно задъхана и имаше опасност да загуби контрол, докато се отдава на гологлавия гигант с вид на татарин, но пък нямаше търпение да усети как големият му орган прониква в нея и разпъва тясната ѝ вагина. Остана с него там няколко часа, съблазни го да прави любов с нея по начина, по който обичаше. Той дълго я дразни и възбужда, изпълни я с ерекцията си, движеше я бавно напред и назад, когато влизаше докрай – спираше и продължаваше с лекички тласъци, а това я караше да вика и да се тресе, още преди той с пълна сила да започне да я чука, докато премахне всичките ѝ задръжки и я докара до пълен екстаз.

В това време Месалина и Друзила дръпнаха завесата на южната страна и се появиха с гръм и трясък на празненството, заобиколени от факлоносци и музиканти. И двете бяха облечени в последните прилепнали творения на Петроний, под които телата им се виждаха напълно, бяха и с подходящи боти на високи токчета. Двете великолепни млади жени минаха с танцова стъпка между лектусите, за да огледат най-привлекателните мъже и да дадат шанс на по-дръзките да ги разсъблекат и да се порадват на голотата им. Без дрехи те много си приличаха, с тази разлика, че Месалина имаше внушително черно окосмяване на триъгълника, което беше толкова хипнотизиращо, колкото и златните халки и обръснатия пубис на Друзила. Месалина почувства, че Калигула я гледа от лектуса си, обграден от Пиралис, Деми и Ламита, приближи се към него и се облегна на една от коринтските колони, вдигна ръце и леко разлюля бедра, очаровайки го е пълното великолепие на голотата си. Впи в него омагьосващите си сини очи, докато той не стана и не тръгна към нея.

– Защо никога не си идвала при мен в двореца? – попита я Калигула и погали бедрата ѝ.

– Мислех, че не можеш да ме понасяш – отвърна Миси.

– Това беше отдавна – каза императорът и си спомни, че я е виждал няколко пъти, но тогава тя бе кльощаво момиченце, две години по-малко от Друзила и той само се чудеше как да я разкара, за да остане сам с червенокосата си сестра.

Месалина бе останала само по боти с високи токчета и с тях беше няколко сантиметра по-висока от него, затова се сниши, плъзгайки гръб по колоната, достатъчно, за да застанат лицата им на едно ниво.

– А сега по-различно ли е! – попита тя и преглътна в очакване.

– Не знам... Страхуваш ли се от мен? – запита я императорът, прокара пръсти през буйния ѝ триъгълник и заби нос в косматите ѝ подмишници.

– Малко – отвърна тя и затаи дъх.

– Това ми харесва – промърмори той.

– Защо?

– Мога да използвам този страх, за да те възбудя.

– Вече съм възбудена.

– Така си мислиш.

– Ммм... Нима?

– Ела, ще ти докажа – подкани я, хвана я за ръката и я повлече зад колоните и после навън от залата през задните завеси.

Докато Калигула водеше прекрасната си братовчедка в специална стая в приземния етаж на вилата си и доста я поизмъчи, докато се наслади на темпераментното ѝ отдаване, Друзила с удоволствие прие вниманието на Лъв Гарта, посланика на Понтос, който предяви такива невероятни изисквания срещу помощта си за Калигула срещу партанците. Отиде на лектуса му и му позволи да си поиграе с халките ѝ, което силно я възбуди. Той стана по-агресивен и започна да я хапе по задните части и слабините, да дърпа пръстенчетата ѝ със зъби, като си мислеше, че имперската принцеса сигурно е пълна развратница, щом си е продупчила най-чувствителните точки и така гордо показва халките си с единствената цел да разпалва мъжките фантазии.

"Какво друго би поискала една такава мръсница, освен да бъде просната по гръб, с разперени ръце и крака и да бъде принудена да прави секс?", помисли си Гарта.

Като се възползва от изчезването на Калигула с Месалина, Лъв Гарта даде знак и на други посланици и готови за любов мъже да се приближат. Красивата благородна Друзила изведнъж беше сграбчена от всички страни и остана беззащитна срещу лудостта на мъжете, които ѝ се възхищаваха и се страхуваха от нея, виждайки я в двореца до рамото на брат ѝ, а сега, когато беше гола върху лектуса и чувствено излагаше на показ халките си, те си отмъстиха, като я нападнаха и я подлудиха от похот. Друзила се държа като истинска жена тази вечер! Взе всичко, което искаше, и даде всичко от себе си на мъжете, които опустошаваха гениталиите ѝ като истински хищни животни. А те така дълбоко вкарваха и така силно въртяха в нея твърдите си членове! И колко дълго я чукаха, докато я душаха с ръце, за да направят оргазма ѝ максимално силен, многократен и нестихващ, довеждащ я до пълна лудост и скъсващ връзката ѝ с този свят! Дариха принцесата с преживяване, което тя никога не би забравила, ако умът ѝ през това време беше ясен, а не замъглен от удоволствие. А той си беше точно замъглен, защото груповото изнасилване беше наистина бурно. И накрая и мозъкът ѝ се стопи заедно със сетивата ѝ, тя се чувстваше обладана отвсякъде, пищеше и молеше за още.

В другия край на залата Агрипинила се държеше по-резервирано и се владееше напълно. Беше седнала върху голите си стъпала пред посланика на Картлия, един планинец с малко селски, но въпреки това умен вид, с големи мустаци и сплетена на плитки черна коса. Дойде на вечерята с дванайсетгодишния си син. Тя невинно си играеше с малкия и го оставяше да ѝ вдига дрехите, да я гали по краката и да пипа малката ѝ препаска, като така привличаше погледа на баща си точно където и тя знаеше, че мъжете гледат, когато имат възможност да видят разсъблечена жена. Естествено, посланикът не можа да устои, Агрипинила го съблазняваше, докато той не ѝ обеща кования потир от чисто злато, който се намираше в апартамента му, ако му даде да я целуне "там".

– Искаш ли да ме заведеш в апартамента си и да ме имаш само за себе си?

– О, принцесо, това би било сбъдната мечта.

– Докосни ме – прошепна му тя. Той потри пръсти в слабините ѝ и мушна препаската между влажните ѝ срамни устни. – Като сбъднат сън ли е?

– Да, много повече дори.

Агрипинила, разбира се, беше възбудена, но запази обичайното си хладно поведение, докато посланикът не я заведе в къщата си за гости заедно с невръстния си син и не и даде двата златни потира, за да му позволи да я люби.

От другата страна на градината, в резиденцията на Ладиса, Ения вечеряше със съпругите и дъщерите на посланиците, с няколко свои приятели и млади мъже – синове и роднини на важни гости. Докато музикантите и четиримата голи танцьори забавляваха групичката, Публикола хвърли поглед към лектус медиус и видя, че Ладиса караше Секст, шестнайсетгодишния сабинянски слуга, и Рем, съсобственика на магазина за туники, да наливат вино в отворената ѝ уста.

– А сега го задръж в устата си, разбра ли? – каза Рем, който се опитваше да забавлява бритската красавица.

Ладиса кимна. После двамата мъже започнаха да целуват игриво шията ѝ и да я гъделичкат, докато тя не изплю виното сред смеха и виковете на гостите. Марцел, Крацион и Помилий започнаха да играят същата глупава игричка с Ения, като се обзалагаха колко може да задържи виното в устата си, докато те се опитват да я накарат да го изплюе. Другите мъже обясниха забавлението на изключително привлекателните дъщери азиатки на Бохрус и ги накараха да се включат и те. Но колкото повече се нажежаваше атмосферата, подклаждана допълнително от няколко по-възрастни жени, които танцуваха и се събличаха заедно с четиримата голи танцьори, толкова повече цензорът ревнуваше от Секст и Рем, които опипваха Ладиса и пъхаха ръце под дрехите ѝ под претекст, че се опитват да я разсмеят и да я накарат да изплюе виното.

Тя усети нещастието му, погледна го и предизвикателно облиза устни. Знаеше, че си пада по нея от голямото празненство на Калигула при откриването на Луперкалиите, а в този следобед ѝ бе дал ново доказателство, като я приклещи в приземния етаж, докато тя излизаше от басейна гола, и се люби с нея в масажната стая. Ладиса харесваше едрата масивна фигура на Публикола и мъжествените му маниери. Но когато дойде при нея на лектуса ѝ с Лактия и Сетис и помоли Секст и Рем да поиграят с двете тайски близначки, тя реши, че не ѝ се иска да му позволява да си присвоява някакви права над нея.

– Не си ли задоволен от това, което вече направихме този следобед? – попита го, след като той ѝ предложи да слязат долу при басейна.

– Да, но искам много повече, Ладиса.

– Какво повече искаш? Едвам вървях, след като ме разчекна с големия си член.

– Не ме карай да мисля за това... Бях омагьосан от теб, от невероятното ти тънко тяло и от изумителния ти гаудиум – каза той, докато я галеше по бедрата. Тя облегна гръб на гърдите му и срещна погледа на красиво момче, което току-що се бе присъединило към групата им и се взираше в нея от съседния лектус.

– Знам, Публикола, и аз много те харесвам – отвърна тя и вдигна колене към гърдите си. Остави полите ѝ да паднат и откри пред младежа изпъкналите си срамни устни, покрити от препаската.

– Ароматът ти се просмуква в мозъка ми като опиат – не се отказваше Публикола. – Никоя друга не съм желал като теб.

– Разбирам те, Публикола, но в моето положение не мога да се отдам само на теб и да ощетя другите гости.

– Като този млад мъж, който те зяпа, сякаш си небесно видение? – прошепна Публикола в ухото ѝ.

– Да... Защо не ми потъркаш малко зърната, за да ме възбудиш? – каза тя задъхано и впи очи в хубавото момче.

Публикола започна да разтрива зърната ѝ. Тя леко разтвори крака. Младият мъж припълзя към нея. Цензорът се намръщи, ревнуваше като куче. Лактия и Сетис вече се опипваха със Секст и Рем и се разсъбличаха взаимно.

– Как се казваш? – прошепна Ладиса на младежа, докато той галеше с нокти препаската, опъната върху срамните ѝ устни.

– Защо ти е да знаеш? – отвърна ѝ с въпрос и я щипна по слабините.

– Защото те харесвам – каза тя задъхано.

– Ти си просто една курва – намръщи се младежът.

От своя лектус Ения забеляза, че Публикола всеки миг ще избухне. Дребничката, слаба и космата сабинянка беше гола, само по разхлабена препаска. Тя бързо отиде при цензора и отвлече вниманието му от наглия младеж.

Ладиса затаи дъх, когато красивото момче издърпа препаската ѝ.

– С колко мъже се изчука днес? – попита я с гадна усмивка и вкара два пръста в мократа ѝ вулва.

О, на Лейди много ѝ хареса това хлапе, което вероятно не беше на повече от петнайсет години, да се държи с нея като с курва! Дързостта и презрението му я възбудиха много повече от хубостта и атлетичното му тяло.

– Престани – помоли тя, останала без дъх, когато той вкара всичките пет пръста на ръката си в нея. – Причиняваш ми болка.

Без никакво предупреждение младият римлянин се изправи, сграбчи Ладиса за косата и я помъкна по пода между голите танцьори и възрастните жени, които вече бяха полусъблечени.

В някакъв транс на атавистично подчинение Лейди чу как младежът кара танцьорите да ѝ разкъсат дрехите и само миг след това тя беше напълно гола, обградена от ярки факли и барабанчици. Беше почти парализирана от бурята сексуални тръпки, която изригна в нея.

Пред изумените очи на гостите младият мъж извлече Ладиса за косата от залата и тръгна към приземния етаж. Носеше факла, която взе от поставка на стената. Блъсна Ладиса в спортната зала и заключи вратата.

Рано на следващата сутрин, след като беше безразсъдно обладавана, измъчвана, връзвана, бита и "изнасилвана" от безмилостния младеж, Ладиса излезе от спортната зала с него в състояние на пълен екстаз. Все още дишаше тежко и коленете ѝ трепереха от неговите бурни атаки и нейните трескави реакции към тях. Беше облегнала глава на рамото му, очите ѝ искряха от любов, не можеше да се отлепи от него. Не можеше да се насити на целувките му, искаше още и още. Двамата скочиха в басейна и правиха любов и там, в топлата вода.

– Е, ще ми кажеш ли името си сега? – попита тя и го целуна нежно по врата, докато двамата взаимно си подсушаваха телата.

– Мамерк – отвърна той. Името ѝ хареса. Не знаеше, че преди два месеца същият красив младеж жестоко унижи и мъчи Бризея в хазартния дом на Муций, като за малко не уби галската робиня.

– Знаеш ли моето? – попита го тя.

– Не е ли... Курва? – отвърна той и я щипна по слабините.

– Май това ти хареса, а?

– Отива ти като леопардова кожа.

– Видя ли ме край Пещерата на вълчицата?

Мамерк се намръщи.

– Да не си била една от курвите там?

– Е, бях там със съпруга си.

– О, не знаех, че си омъжена... И кой е той? Едрият мъж, който беше с теб на вечерята?

Лейди разбра, че той не знае нищо за нея, че е съпруга на императора на Рим.

– Не, съпругът ми в момента не е тук – каза тя, защото се страхуваше, че ако му каже истината, Мамерк ще избяга или няма да е толкова суров с нея.

– Хубаво... Най-добре да не му казваме каква курва си.

– Той знае... – заяви тя и се усмихна.

Мамерк я погледна с презрение. Сграбчи зърната ѝ и започна да ги извива, да ги дърпа и да ги драска. Тя пък хвана пениса му и усети как нараства и се втвърдява в ръцете ѝ. Той я ухапа по рамото, блъсна я върху кърпата и влезе в нея през задния ѝ вход. Тъй като беше в сексуалния си пик, Мамерк я обладава много пъти, и то много агресивно през целия ден. А тя поемаше силата му и му се отдаваше без мисли за болката и сигурността си. Но когато отидоха в апартамента ѝ за един късен обяд, той разбра, че е съпруга на Калигула и въпреки силната химия и желанието му да се люби с нея, които ги държаха будни и възбудени от момента, в който се видяха на вечерята, настроението му се промени.

– Мамерк, няма за какво да се притесняваш! – каза тя и го прегърна. – Цезарят е велик мъж с велик ум! Ще е доволен, ако разбере, че съм се влюбила в такъв красив млад мъж като теб.

Той поклати глава.

– Ти си бритка, не можеш да разбереш римските мъже.

– Защо си мислиш така?

– Защото това, което току-що изрече, показва, че той те държи във властта си и това те прави изцяло безинтересна за мен.

Без да каже и дума повече, Мамерк се обърна и излезе.

Ято лястовици прелетя покрай ръба на слънцето на изток от Неми зад Апенините на втория ден след нони (единадесетия ден на март) и възвести, че през нощта бурята се е преместила на запад, където все още се виждаше как бушува над Анциум.

В своята резиденция Калигула беше малко загрижен за съдбата на Саломе, която трябваше да пристигне в пристанището на Остия ден преди нони. Предположи, че командирът на римския ескорт е наредил малкият флот да се приюти в някой залив на островите между Неапол и Рим, преди да го настигне бурята.

Междувременно в работата по договорите с посланиците настъпи положителен обрат. Лъв Гарта, влиятелният пратеник на царя на Понтос, разви силна страст към Друзила по време на празненството при Калигула първата вечер и на следващия следобед в апартамента ѝ двамата съставиха доста приемлив контракт за царя, който можеше да послужи за модел и на другите посланици.

Тя знаеше, че той е увлечен по нея и че обожава да потрива халките ѝ, за да я възбужда, затова поправи в полза на Рим няколко от клаузите, като остави Гарта да свали туниката ѝ, и започна да работи заедно с него съвсем гола. На няколко пъти, когато възникваха противоречия по някои детайли на договора, тя сядаше в скута му и го оставяше да усети колко много желае да я люби веднага щом се съгласеше с нея. Чарът ѝ, разбира се, беше неустоим. След два часа това, което започна като тежки преговори по дръзките условия на царя на Понтос, завърши в пълно съгласие и със страстна прегръдка. Взаимното привличане на Друзила и Гарта прерасна в див секс, докато писарите в съседните кабинети преписваха калиграфски по няколко копия от договора, които на следващия ден щяха да бъдат предадени на императора с подписа на Лъв Гарта.

По-късно същата вечер Друзила показа на брат си окончателния вариант на работата ѝ с Гарта и получи одобрение по всички точки.

– Какво ли щях да правя без теб, мила ми Друзила? – каза той с искрено възхищение към патриотизма ѝ.

– Пак щеше да си най-великият римски император – отвърна тя, докато се приближаваше към него на голямата тераса на резиденцията. Братът и сестрата заедно погледаха тъмните облаци и светкавиците, които още падаха на запад над Тосканско море.

– Загрижен ли си за Саломе? – попита го тя.

– Ами не ми е приятно, че я чакам, но Гай Менузий, командирът на ескорта от три кораба, който поръчах за нея, е достатъчно опитен, за да я доведе невредима в пристанището веднага щом бурята се успокои.

– Някакви новини за заговора?

– Не... Ще трябва да чакаме още три дни. В нощта на иди гневът ми ще се стовари без никаква милост върху предателите.

– Още ли искаш да отида на югозападната порта на имението два часа преди полунощ и да отворя вратата на предателите?

– Да, ще бъдеш защитена, но не искам да ти казвам как и от кого, защото всичко трябва да изглежда естествено.

Тази нощ Лейди покани всички на изложба от картини и скулптури на най-известните художници в Рим, всичките щедро покровителствани от съпруга ѝ със средства от личната му хазна. Марция Кордия, началничката на гилдията на проститутките, която сама спонсорираше бедни художници, цял ден помага в окачването на произведенията на изкуството, а Ения организира транспорта и настаняването на самите творци. Ладиса забрави за Мамерк, който си бе тръгнал предната вечер. Наглеждаше подреждането на картините по стените на приземния етаж и поставянето на статуите в градината.

Гостите и посланиците се събраха в добро настроение в изложбената площ, за да се насладят на класическите произведения на гръцки, римски и египетски творци, повечето от които изобразяваха голи мъже и жени, възбуждащи смели еротични сцени, богове и богини, фалоси с най-различни размери и от най-разнообразни материали. Лесбия дойде в елегантна розова туника и със залепения за нея Бохрус, в чиято масивна фигура тя се нанасяше поне три пъти – и това всъщност беше причината за увлечението ѝ по него и за непрестанното ѝ желание огромният му член да прониква в нея. Агрипинила не се появи, тъй като си тръгна следобеда за вилата си в Лавиниум при любовника си Тарквиний Голат, който я чакаше там.

Хората пиеха коктейли, ядяха разнообразни сладкиши, слушаха музиката на малкия оркестър музиканти. Лейди, Ения, Ламита, Деми и Марция представиха художниците, коментираха стила им и постигнаха забележителен публичен успех. След това продадоха на търг повечето творби на най-богатите гости и събраха средства за подкрепа на изкуствата.

Друзила, Месалина, Пиралис, Мурахия и Керизия отидоха в залата за биларий и показаха доста завидни умения. В Рим тази игра се практикуваше главно от жени, а мъжете предпочитаха заровете и картите. Беше проста, затова двете етиопски чернокожи красавици я бяха научили веднага щом пристигнаха от родината си в Рим по покана на братята Скаври.

Залата за биларий се напълни бързо и превиши доста лимита си от шейсет седящи места. Калигула предложи на направят състезание и призова всички жени да играят голи. Това беше особено стимулиращо, тъй като играта изискваше участничките да се навеждат над мраморната маса, докато се целят в топките с пръчките и се опитват да избутат топките на съперничките в централната дупка, като пазят своите да не паднат там.

Двайсетина млади жени – Ладиса, Друзила, Месалина, Ения, Марция, Мурахия, Керизия, Пиралис, Деми, Лесбия и Ламита, както и най-красивите гостенки приеха предизвикателното предложение на Калигула. Тълпата избухваше в радостни овации, когато състезателките, разделени по двойки противникови играчки, си сваляха дрехите, превръзките през гърдите, препаските или гащичките и поздравяваха императора преди началото на схватката.

Гледката наистина беше невероятна! Нима имаше нещо по-възбуждащо от великолепните голи женски тела, които се надпреварваха на билария? Видът на задните им части и разкрачените им крака привличаше погледите като магнит, когато се навеждаха над масата и се прицелваха с пръчките в топките. Още по вълнуващо беше за публиката да гледа как се разхождат и се приготвят да стрелят, без да се притесняват от мъжете, впили очи в голите им тела. Или пък може би тези изумителни жени много добре знаеха, че на мъжете им течаха лигите не заради играта, а заради начина, по който показваха прелестите си?

Безпрецедентната демонстрация на умения и чиста красота завърши с финалния мач между Месалина и Друзила – двойката мечта, която доведе тълпата до пълен екстаз. Докато победените участнички се смесваха с многобройните гости и даваха възможност на почитателите си да се докоснат до телата им, зрителите бяха така погълнати от финала, че не можеше да се определи от кое повече им се вдига адреналинът – дали от следенето на точките, от гледката към суперкрасавиците, или пък от шанса да опипат елиминираните състезателки.

Приветстваха и Месалина, и Друзила при всяка отбелязана точка и дори ги прегръщаха, целуваха и пипаха при всеки успешен удар. Веселото представление съвсем не свърши с победата на косъм на Месалина над братовчедка ѝ. Развълнуваните над сто и двайсет гости – художници, сенатори, посланици, патриции, професионални любовници, – които се бяха натъпкали в залата за шейсет души, се притискаха в търсене на интимна близост с двете красиви голи финалистки, които накрая качиха на голямата мраморна маса и започнаха да се сношават с тях, както и с Ладиса, Ения, Лесбия и останалите.

Доволен от реализацията на импулсивното му предложение, Калигула гледаше финала, притиснал голите дъщери на Бохрус от Бактрия, които го обсипваха с целувки и се чувстваха изключително горди, че императорът е избрал именно тях. Когато започна оргията и най-привлекателните жени полегнаха на масата за биларий и се устремиха към гаудиума си, подпомогнати от тълпи мъже, които се местеха от едната на другата, Калигула дискретно напусна буйната зала с двете двойнички на Роксана – младата съпруга на Александър Велики – и ги заведе в апартамента си, за да се насладят заедно на прелестите на сладкото правене на любов.

На следващата сутрин – третия ден след нони (т.е. дванайсетия ден от март) – императорът финализира договорите с осемте посланици. Всичките бяха съставени по модела на документа, който изработиха заедно Лъв Гарта от Понтос и Друзила.

След като отвърна на римския поздрав на превъзбудените си съюзници, които признаха величието на Рим и пълната с въображение, щедра, свободолюбива и либерална философия на младия владетел, Калигула прие пратеник на пристанищните власти в Анциум. Той му предаде послание от командира Гай Лаврентий Менузий, с което се известяваше за засядането на "Седмият воал". Калигула го прочете и написа отговор веднага, с който го молеше да акостира в Анциум вместо в Остия.

Същия следобед Ения заведе инкогнито Лейди на пазар в селцето под имението. Купиха си характерни за региона огърлици и медальони, произведени от местни занаятчии. Ения настоя да си вземат и купа топла рибена супа от близкия магазин, която продаваха само на щанд, нямаше маси.

– Виж това – посочи Ения дървения знак, окачен на стената. Беше реклама за трупа от петнайсет акробати, които щяха да изнесат представление на селския площад вечерта на иди. Съвсем случайно трима от акробатите – красиви етруски мъже – влязоха в магазина и заговориха на висок глас за проблемите, на които са се натъкнали, докато намерят подходяща спортна зала за репетиции.

Ения ги заговори и започна да флиртува с тях. Ладиса беше силно очарована от приключенията, с които се похвалиха, и особено от единия мъж на име Урсус, облечен в кожена жилетка на голо над косматите си гърди въпреки студеното време навън. На Урсус не му трябваше много време, за да разбере, че красивата руса бритка е доста темпераментна. Без да казва и дума, той свали дългото ѝ палто, след това я хвана за ръката и я отведе в къс тъмен коридор, водещ към тоалетната.

Притисна Ладиса до стената, свали туниката ѝ, тя разтвори жилетката му и потри голите си гърди в косматия му гръден кош. Усети ерекцията му, както и ръката му, която дърпаше препаската ѝ настрани, докато я повдигаше. Тя увисна гола на врата му, целуваше го, разтваряше крака и дишаше тежко, както винаги правеше, когато в нея влизаше голям и твърд член. Вдигна краката си към гърдите му, за да го пусне докрай в себе си, а той подпря задните ѝ бузи с огромните си длани и започна да я чука с бясна сила. Тя се задъха силно, захапа раменете му, за да потисне писъците си, и започна да му отвръща бурно. Той влезе много дълбоко в нея и тя свърши, като го сграбчи за мускулестия задник и се разтресе под мощните му тласъци.

След това, все още гърчеща се от удоволствие, Ладиса коленичи зад него. Урсус се подпря с ръце на стената, а тя постави лицето си между косматите му задни бузи. Започна да лиже и смуче ануса му, като мастурбираше пениса му с двете си ръце, докато той не се изпразни. Тя бързо се премести отпред, пое го в устата си, за да се наслади на мощните взривове от сперма. Погълна всичко, което той изстреля.

– Защо не поканиш цялата трупа акробати да изнесат представление пред нас? – прошепна Ения в ухото на Ладиса, когато тя се върна е Урсус. Беше се позабърсала малко с кърпа, чувстваше се весела и все още развълнувана от внезапното утоляване на копнежите си.

Лейди се съгласи и Ения бе натоварена с организацията по довеждането на петнайсетимата етруски акробати в имението следващия следобед.

Когато се върнаха във вилата, Ладиса се втурна при Калигула и му разказа какво е правила с Урсус.

– О, Ладиса... От теб направо ми спира дъхът – промълви той и я сложи на леглото си. Завря лице в слабините ѝ, за да опита прекрасната влага, появила се след сношението ѝ с непознат.

– Да, да... любов моя. Целувай ме! Вземи ме! Толкова бях палава, че чак ме е срам да ти разкажа – простена тя.

Това още повече възбуди Калигула и той я принуди да му каже какви ги е вършила с Урсус в коридора на хранителния магазин и докато тя разказваше, той я люби страстно като полудял.

Привечер, докато гледаха залеза над далечното Тосканско море от терасата на една от бойниците, той видя, че бурята окончателно е утихнала и Саломе със сигурност ще пристигне на следващия ден.

– Очакваш доста от нея, нали? – попита го Лейди. Знаеше, че той няма търпение да се срещне с принцесата от рода на Ирод.

– Да... Утре вечер искам да ми покаже прочутия си танц.

– Няма ли да е прекрасно, ако ѝ се насладиш сам, без други хора наоколо? – прошепна му тя и го целуна по шията.

Ладиса и Калигула се съгласиха, че на следващата вечер ще направят отделни празненства. Тя му съобщи, че ще покани трупата акробати и сама ще забавлява гостите си, а той би могъл да предложи на своите танца на Саломе.

– И на другия ден ще си разказваме какво се е случило и ще правим любов отново и отново.

– Лейди... скъпа! Създали сме възможно най-дълбоката връзка, която две специални души могат да имат на този свят.

– Знам, любов моя... Чувствам се толкова твоя! Твоя съм с костите си, с вените си, с всичко, което правя, само и само за теб!

Сърцата им биеха в съзвучието на истинската любов, в хармония със самата природа. Сетивата им се сляха в едно отново, нагрети от страстта, направо там, на бойницата на резиденцията, до парапета, на мозайката на пода. Калигула беше все още само на двайсет и пет години, а Ладиса на осемнайсет и те изпитваха един към друг такова желание, каквото само любовта може да породи на тяхната възраст.

Рано сутринта на четвъртия ден след нони, два дни преди иди на март, Бризея започна да събужда Друзила с нежни целувки по шията.

– Обичам те, господарке – прошепна тя в ухото ѝ.

Спящата Друзила простена и се обърна към нея.

– Никога няма да престана да те обичам, дори когато спиш – прошепна отново робинята.

Друзила я прегърна, без още да отваря очи.

– О, скъпа... – промърмори тя.

Бризея я целуна лекичко по устните. Спяха заедно през последните нощи и бяха станали дори по-влюбени отпреди.

– Писарят ти ме помоли да те събудя – каза Бризея и я целуна отново по устните.

– Ммм... – направи гримаса принцесата. – Колко е часът?

– Малко преди изгрев.

Друзила изпръхтя недоволно и се обърна.

– Имаш много работа за вършене, прекрасна ми принцесо – настоя Бризея, като масажираше раменете ѝ и я целуваше по шията.

След горещата вана Друзила отиде в кабинета си, седна зад бюрото и прегледа съобщенията си. Калигула ѝ бе оставил бележка, с която я информираше, че Саломе пристига всеки миг на пристанището в Анциум, и искаше от нея да организира подходящо посрещане. Посланиците на Комаген и Итурия, които имаха апартаменти в същата сграда, пък ѝ благодаряха за решителната дипломатическа намеса, обявяваха, че след приключването на мисията им са решили да се върнат в Рим преди обяд, и я молеха да се свърже със съпругите и дъщерите им, които били настанени в резиденцията на Ладиса, и да им каже да се приготвят също за отпътуване. В кратко писмо Акилий Требелий, трибунът на преторианците, отговарящ за наблюдението на двореца в Рим, я уведомяваше, че е чул слухове за брожения сред италийците на изток от Рим и дори за заговор срещу императора край Неми. Публий Сертик, скаутът, който ѝ помогна при мисията у Катег, трябваше да пристигне малко след пладне, за да се заеме с охраната. Херберт, началникът на батавските охранители, ѝ съобщаваше, че през нощта петнайсет от четиридесетте коня, които пазачите държаха във фермата под имението, са намерени мъртви, вероятно отровени, а десет от животните били още живи, но тежко болни.

С обичайната си пъргавина Друзила нареди двама скаути да проучат веднага етруските акробати, да проверят оборудването им и да ѝ представят писмен доклад до два часа след пладне. След това се видя с Херберт и двамата обсъдиха сериозния проблем с вероятното отравяне на конете. Батавският вожд, както и всички останали освен нея самата и брат ѝ, не знаеше нищо за конспирацията, затова предположи, че в сеното на конете е попаднала отровна трева и това ги е убило. Друзила се престори, че е съгласна, но се замисли, че инцидентът е доста подозрителен. Всъщност Херберт също имаше известни подозрения, но не искаше да тревожи Друзила по време на почивката ѝ. Тя обаче го помоли да усили охраната на фермата за всеки случай.

– Колко охранители можеш да отпуснеш да ме придружат на пристанището в Анциум, за да посрещнем важен гост днес? – попита тя Херберт.

– Не повече от десет – отвърна той.

Достатъчно са, помисли си Друзила. И нареди на верния германски воин да се погрижи десетимата охранители да я чакат във фермата с конете си един час преди пладне.

След като Херберт излезе от кабинета ѝ, тя написа бележка на управителя на резиденцията на Лейди да изпълни исканията на посланиците и да предупреди съпругите ѝ дъщерите им да се приготвят за отпътуване преди пладне. След това прочете писмото на Акилий, но слуховете за брожения сред италийците не я разтревожиха. За пряко нападение на добре охраняваната вила, построена високо над езерото Неми, ще са необходими поне хиляда въоръжени мъже, а също така и артилерия, помисли си тя. Нямаше сведения италийските народи – а те всички бяха римски граждани – да са събирали и обучавали войски. Пък и какъв интерес биха имали те от свалянето на императора, като се имат предвид огромните им придобивки от земи и средства за развитие на собствените им начинания, които Калигула им бе осигурил?

След приветстването на Саломе на пристанището в Анциум Друзила покани принцесата от рода на Ирод в собствената си носилка. Въпреки че се виждаха за първи път, те разговаряха като стари приятелки за бурното плаване, за засядането край Вентузия, за прочутия танц със седемте воала.

– Брат ми е слушал толкова много за теб и танца ти, че няма търпение да се видите и да се наслади на изпълнението ти.

– Тази вечер ли? – попита Саломе малко изненадана.

– Да. Искаш ли да го зарадваш?

– Ще трябва да се допитам до партньорите ми и да видя дали са готови.

– О, да не би някой да е пострадал по време на бурята? – попита Друзила.

– Не мисля, но пиха като сюнгери, след като бяхме спасени от римските бойни кораби.

Те се засмяха, след това си поговориха за роднини, династични връзки, за римската външна политика на сдържаност спрямо партанците, от която Саломе силно се интересуваше, тъй като те бяха завладявали Палестина няколко пъти в миналото и само военната мощ на римските легиони, разположени в Йерихон, и заплахата от война с Рим спасили падането на царството на Ирод.

– Сега са се насочили към Армения – добави Саломе, която очевидно беше добре информирана за делата в Близкия изток.

– Знаем... Брат ми току-що подписа серия договори с всички царства около Армения. До два месеца ще формираме силна коалиция и ако партанците наистина се канят да нападнат нашите съюзници от Армения, ще бъдем безпощадни с тях, повярвай ми, Саломе.

Екзотичната чувствена брюнетка кимна. Тя знаеше, че римляните никога не се шегуват, когато ставаше въпрос да накажат дръзките си врагове.

– Знаеш ли какво, Друзила? – попита Саломе със загадъчен глас. – Чувала съм, че брат ти е висок и красив млад мъж. Но ако искаш да танцувам за него и той да получи цялата тръпка от откриването, ще се представя по-добре, ако не се запознавам с него преди това.

Същия следобед Друзила настани Саломе и нейните десетима партньори – петима музиканти и петима танцьори – в къщата за гости, освободена от двамата посланици, но ѝ каза, че може да остане и в апартамента, запазен за нея в голямата резиденция. Уговориха се да е готова за представлението преди вечеря, два часа след залез.

На бюрото си Друзила намери доклада за петнайсетте етруски акробати. Не беше открито нищо нередно около самоличността, заниманията им и оборудването, което внесоха в имението за представлението. Тя подписа пропуските им и ги предаде на скаутите, които отговаряха за сигурността на главния вход.

– Това е последната нощ на истинската ни почивка – изрече на глас имперската принцеса. – Нека я направим незабравима!