Лейди КАЛИГУЛА

Приложение 2

Хората обикновено вярват, че думата "порнография" е създадена от древните гърци по време на развиването и процъфтяването на тяхната цивилизация и писмеността им – между 1000 и 300 г. пр. н. е. Това обаче няма нищо общо с истината. В старогръцкия език са открити многобройни примери за употребата на думата porne в смисъла на класа от проститутки, както и на думата graphia, означаваща писано слово, надписи, поеми и всичко, което се изписва върху или с материални предмети; дума като pornegraphia или pornographia обаче не е засвидетелствана в нито една плоча, пергамент, папирус, надпис или на други обекти от древния свят. Думата била непозната дори на древните римляни. Тя не се среща в латинския език, който бил силно повлиян от гръцкия, нито в някой друг от древните езици на планетата Земя.

Отсъствието на специфична дума, обозначаваща текстове, пиеси, статуи, фрески или керамика с открито сексуално съдържание, не означава, че древните гръцки и римски артисти не са създавали подобни творби. Въпреки масовото унищожаване на древното сексуално изкуство от религиозните фанатици и други сексофоби (превзети хора, страхуващи се или мразещи всичко сексуално), из Гърция и цялата Римска империя са намирани хиляди произведения със сексуална тематика. На стотици от тях се възхищаваме в съвременните музеи. Може да се каже със сигурност, че античните творци са създали неизброимо количество сексуални творби от времето на Омир (800 г. пр. н. е.) до падането на Западната Римска империя (500 г.).

Причината древните гърци и римляни да не са създали специална дума за означаване на творбите със сексуално съдържание е очевидна. Изобразяването на голи тела и сексуални актове не е било нито забранено, нито скандално. Някой не е мислел, че сексът е грях или нещо, от което трябва да се срамуваш. Напротив, голотата и удоволствията от неограничения секс са били близки и желани от мъжете и жените от тези времена. Техните весели и щастливи богове и богини се замесвали в многобройни и разнообразни сексуални авантюри, като посочвали по този начин на хората, че сексът е истинският смисъл на живота и любовта.

Много религиозни ритуали, свързани със сексуални действия, били практикувани редовно в различни части на гръко-римския свят в чест на най-предизвикателните и вълнуващите от техните богове. Промискуитетът сред мъжете и жените и дори сред хората от един и същи пол не бил обида за никого. Той бил възприеман просто като естествен израз на индивидуалните предпочитания. Думата "хомосексуалност" била непозната в древните времена, защото също както "порнографията" нямало за какво да се използва в отрицателния ѝ днешен смисъл.

Още от първите графити и статуетки, направени от предшествениците на съвременния човек около 20000 г. пр. н. е., изобразяването на голотата, половите органи и други еротични образи е характерно за всяка култура на планетата. От първата цивилизация в Шумер (около 3700 г. пр. н. е.) Месопотамия, Вавилон, Египет и Китай, през Западна Европа до Океания, Азия, Африка, Южна и Северна Америка, на Земята няма нито едно място, където сексът да не е бил изобразяван по открит начин, с радостна прослава, и то най-вече в религиозен контекст.

При тези обстоятелства защо е било нужно някой да измисля специална дума за нещо толкова естествено като пиенето на вино или яденето на агнета, нещо, което е било в основата на широко разпространени култове, празници и религиозни събития? Сексуалното изразяване е било просто изкуство, творчески период. Не е имало нужда да се цензурират гениталиите или да се разграничава "сакралното" от "профанното", нито някой критик морализатор да класифицира сексуалното изкуство като покварено и безнравствено.

За нещастие след четири хиляди години на великолепна културна революция, създала благодарение на сексуалното щастие и свобода спиращи дъха паметници и нецензурирани произведения на изкуството, древният свят преживял нещо немислимо: пагубната вълна на една нова религия, основана на сексуалната репресия!

Около 410 г., няколко десетилетия преди официалното падане на Западната Римска империя, християнският епископ Августин от Ипон, Северна Африка, известен и като Августин Блажени, започнал да разпространява озадачаващата идея, че "Luxuria est inimica Dei" ("Страстният секс е враг на Бога").

Тази нова религиозна идея е създадена, за да унищожи и замести античните религии на Римската империя поради една много проста причина: това щяло да позволи ограбването на хилядите храмове, изпълнени със злато и дарове, посветени на боговете ѝ богините, които възприемали неограничената сексуална енергия като положителна сила. В началото новата религия не привлякла масово римските граждани, нито т.нар. варвари, които не след дълго нападнали империята.

Всъщност в продължение на няколко столетия, докато новата догматична, монотеистична, сексофобска и тоталитарна религия постепенно придобива все повече политическа власт и подкрепата на романизираните варварски царе, древните култове и откритите сексуални практики остават широко популярни сред жените и мъжете от тези трудни времена (500-900 г.), обикновено наричани "тъмните векове" – Средновековието.

След кръстоносните походи (1000-1200 г.) властта на църквата става все по-агресивна и се разпростира все повече сред обществото; това довежда до предприемането на остри мерки срещу религиозната и сексуалната свобода, като основната инициатива за тази фанатична борба е на папа Инокентий IV, който около 1260 г. създава прословутата Свещена инквизиция. Тази духовна институция е натоварена да сложи край на всичко, което папата нарича "ереси", включително всички видове древни и нови култове, както и, разбира се, всякакви сексуални практики. След безброй неописуеми убийства и мъчения обаче се случило нещо неочаквано – като ответна реакция на дейността на тази отвратителна институция в Европа се заражда течение, известно като Ренесанс (1300-1500 г.).

Преоткриването на великолепната култура на Гърция и Рим и техните прекрасни древни богове, произведения на изкуството и сексуалната свобода дарява на света огромен брой творчески гении, като Микеланджело и Тициан, Рубенс и Рембранд, Ботичели и Леонардо да Винчи, които в безценните си творби отново отдават почит на несравнимото съвършенство на човешкото тяло. Провансалските трубадури започват да пишат поеми за красивите куртизанки и самотните дами, а писатели като Бокачо и Чосър създават шедьоври, описвайки на родните си езици забавни и страстни сексуални лудории на хора от всякакви класи.

Европейците оцеляват от чумата и глада през Средновековието и животът им постепенно става икономически по-добър. Но докато ренесансовите жени и мъже щастливо се отдават на оргиастични наслади и множество "греховни" авантюри, Светата инквизиция започва да гори на кладата "грешници" в името на морала и добродетелта.

През 1451 г. папа Николай V, вдъхновен от всемогъщия Бог на християнството, узаконява вече широко разпространената употреба на мъчения, за да даде в ръцете на Светата инквизиция подходящо оръжие за прогонването на "дявола" от човешкото тяло, особено от привлекателните млади жени, наричани "вещици". Накрая, чрез изтезания и убийства на милиони невинни по всевъзможни жестоки начини, които хората могат да измислят, когато умовете им са обзети от религиозната лудост, църквата постига своето – тя принуждава да замълчат прочути дисиденти, като Галилео Галилей и Джордано Бруно, и слага край на Ренесанса в началото на 1600 година.

Въпреки риска да бъдат арестувани от силите на Инквизицията или задържани от полицията на различните държави, в които взели надмощие протестантските секти (след като Мартин Лутер преустановява отношения с римската църква през 1517 г.), някои европейски творци продължават да създават и разпространяват произведения на изкуството с открито сексуално съдържание. Понякога подбудени от собствените си чувствени преживявания, понякога от желание да шокират или да се подиграят, или пък за да провокират приятелите си, хората започват да обръщат все повече внимание на сексуалното изкуство; буржоазията тайно и "срамежливо" купува подобни произведения, докато европейските аристократи, които никога не спирали да търсят нови любовници със склонност към сексуални ексцесии, ги излагат гордо на показ в огромните си имения.

През XVIII век – периода на Просвещението – произведенията със сексуално съдържание стават доста популярни дори сред работническата класа. Това е времето, когато философията на свободата откърмва Американската и Френската революция. Тъй като думата "порнография" все още обаче не е измислена, тези произведения са наричани "развратно изкуство", без да се взима предвид художествената им стойност.

Около 1760 г., точно 500 години след създаването на Светата инквизиция, млад френски журналист на име Рестиф дьо Ла Бретон (Restif de La Bretonne) е натоварен от правителството на крал Луи XV да направи проучване за мащаба на проституцията във френската столица. Ентусиазиран и пазещ пълна тайна относно секретната си задача, Рестиф започва да прекарва нощите си, проучвайки кварталите на Париж.

Облечен в черни дрехи, с висока черна шапка и дълга пелерина, загадъчният млад мъж посещавал бедните квартали, бордеите и парковете на Париж, както и всички други места, където би могъл да разговаря и класифицира различните видове проститутки. Докладът му е изчерпателен и шокиращ – в столицата, наброяваща в този период едва 250000 души, работели приблизително 25000 проститутки!

Рестиф дьо да Бретон получава скромна сума за своята задача; той не е възнаграден с никакви официални почести за усърдието си, а докладът му се загубва из хилядите безполезни документи на френската администрация. След няколко месеца разочарованият Рестиф написва книга за преживяванията си в света на проститутките. Той вече има опит в създаването на неологизми (нови думи) и измисля за книгата си заглавие, което съвсем точно описвало работата, която е извършил – написване на доклад за обикновените проститутки.

Рестиф избира гръцката дума porne за обикновените ("несвещени") проститутки и думата graphia за "писане". По чисто фонетични причини – за благозвучие – променя porne в porno и заглавието на книгата му става "Le Pornographie" ("Порнографията").

Младият френски автор не прави никакво усилие да търси издател, защото знае, че никой няма да се осмели да публикува такава книга. Той купува на кредит малка печатна преса втора ръка и започва сам да печата и подвързва "Порнографията" тайно в дома си. Той, разбира се, нямал ни най-малка идея, че думата, която създал, ще стане толкова популярна, че ще се използва – без съгласието на автора – за обозначаване на всички видове проституция, книги със сексуално съдържание, еротични картини и т.н.

Рестиф умира на около 60 години през 1805 година. Известен е като не особено популярен автор от края на Монархията, Френската революция и началото на Наполеоновата епоха. С гордост се наричал "порнограф", тъй като през революционните времена, презиращи християнските сексофобски заповеди, тази дума все още нямала никакъв отрицателен смисъл и звучала свежо, остроумно и предизвикателно.

Цяла Европа е възбудена и запленена от модели за подражание като венецианския любовник Джакомо Казанова, извратената любовница на Луи XV мадам Помпадур, ненаситната руска царица Екатерина Велика и по-младата сестра на Наполеон Бонапарт – Полин Бонапарт (наричана имперската Венера); тези личности обсебвали фантазиите на младите, богатите, снобите и красивите хора на своето време. Мъжете и жените от всички класи се отдавали на страстен и безграничен секс в този период, който може да бъде наречен "Първата сексуална революция на модерните времена".

Възползвайки се от поражението на църквата и разпространението на печатните преси, огромно количество от наситени със секс илюстрации, гравюри, книги, карти за игра, както и различни видове сексуални играчки, предмети, пиеси, песни и т.н. се разпространяват сред всички видове социални класи. "Порнография" била новата закачлива дума, която простичко описвала новото сексуално освобождение и популяризиращите го текстове, приспособления и произведения на изкуството.

Много от тези артикули стигат и до Америка. В новородените Съединени американски щати, където политическата свобода е постигната чрез просветителското водачество на бащите основатели на държавата – в частност Томас Джеферсън, – порнографските продукти, предимно с френски произход, се разпространяват главно сред войската и бизнес общностите.

Тъй като Франция била не само духовен подбудител на Просвещението, но и реален съюзник на Американската революция, всичко френско е модерно и това повлиява за снизходителното отношение спрямо тези стоки, въпреки яростната съпротива на пуританите фанатици, готови да качат на бесилката всеки, който не вярвал в заповедите на техния единствен Бог.

Но уви, нещастието не закъснява отново... След поражението на Наполеон при Ватерло през 1815 г. старите монархически режими в Европа възстановяват властта на църквата и отново налагат твърда тоталитарна политика, благодарение на която съюзът "държава-църква" продължил абсолютната си доминация, както в предходните столетия.

В десетилетията между 1815 и 1848 – отмъстителен период, наречен Реставрация – старият режим заличава всички следи от свободата, въведена от Френската революция и Наполеоновите войни, които разпръснали френската свободомислеща философия из континентална Европа.

Докато репресивната полиция налагала железния си юмрук върху либералите, австрийският император Франц I, подтикван от своя държавен глава, безмилостния принц Метерних, въвежда първия закон за цензурата срещу свободата на печата. След това, през 1818 г., под натиска на църквата австрийският император подписва закон срещу всякакъв вид материални творби, които биха могли да бъдат определени като скверни, т.е. неприлични.

Според личната преценка на съдиите изобразяването на човешкото тяло в похотливо облекло, голотата и дори частичната голота, както и всяко показване на гениталии, сексуални актове – независимо дали открито показани или само предполагаеми – е обявявано за "скверно" и авторите им са хвърляни в затвора.

Макар че думата "порнография" още не е въведена в нито един европейски речник, австрийският закон е възприет от съдебните системи на всички европейски държави без никакво публично обсъждане относно законовия смисъл на думата "скверност" (obscene), която е описвана просто като "нещо противно на обществения морал"! Това първо юридическо изстъпление срещу голотата и сексуалните изображения, текстове и т.н. показва, че на тоталитарните режими им се налага да потискат човешката сексуалност, за да поддържат абсолютен контрол над обществото.

Съобразно с това, когато Френската академия на науките осъвременява френския речник в средата 40-те години на XIX век, академичните учени глави поставят вътре думата "порнография" – авторското право на която завинаги си остава на Рестиф дьо Ла Бретон – и представят неологизма с две определения: (а) описание или изобразяване на проститутка или акт на проституция, което буквално предава оригиналния смисъл, даден от Рестиф, който харесвал френските проститутки заради тяхната независимост, чувството им за хумор и красота; (б) скверен или безнравствен текст, картина и влечение, което сигурно би накарало Рестиф да се обърне в гроба си. "Скверен? Каква скверност? Как смеят да кажат нещо толкова идиотско?" – вероятно такива щяха да бъдат неговите думи.

Новото значение на думата обаче е насадено в съзнанието на масите и е наложено в употреба в езика заедно с "новия морал", който предполага, че "порнография" не означава просто предмети и произведения със сексуален характер, а предизвиква морално отвращение ("това е скверно, богохулство") и чувство на недопустимост ("това е безнравственост") спрямо еротичното удоволствие. И двете определения са специално добавени към официалната формулировка в речника, за да подкрепят сексофобското, нетолерантно отношение на църквата от времето на Реставрацията.

Новата дума е преведена буквално и вписана в английския викториански речник, а малко след това и във всички европейски речници. През следващите 120 години "порнография" остава свързана с тази "скверност" и с всяко отрицателно значение, което някой добавял към думата.

Доста различна съдба от тази, която авторът ѝ е имал предвид.

През 60-те години на XX век думата е в центъра на скандали. Мирисът на революцията – на всякакъв вид революция – се усеща навсякъде.

Младото поколение е прегърнало културата, проповядваща "Секс, наркотици и рокендрол". Списанията "Плейбой" на Хю Хефнър и "Пентхаус" на Боб Гучионе предизвикват обществеността с привлекателни снимки на прекрасни полуголи жени. Въз основа на научните изследвания на Фройд, Райх (ученик на Фройд) и Кинси Репорт сексуалността започва да излиза от тесния килер, в който е била забутана векове наред, и все пак никой още не смее да се противопостави на старите репресивни закони, които забраняват на творците, филмовите режисьори и издателите да показват реалистични, открити сексуални образи в контекста на развлекателната индустрия.

Повечето хора дори не знаят, че думата "порнография" съществува. Някои ограничени издания на класическа еротика, предимно рисунки и гравюри, правени преди Втората световна война, са ценени единствено от елитни колекционери. Малцина разпилени из цяла Европа и Америка издатели, изпълнени със страх да не бъдат съдени за произвеждане или дори само за притежание на "скверни" материали, ръководят малкия си незаконен порнографски бизнес от вонящи сутерени или мизерни скривалища. Резултатът: лошо заснети непривлекателни голи хора в основни сексуални пози. Този вид стока се купува от малобройни клиенти под щанда в кварталните магазинчета за вестници или в някои книжарници, предимно в Париж, Хамбург, Амстердам и Ню Йорк.

Мошеници, крадци и сводници "скърпват" заедно някакъв вид "порно" продукт с единствената мисъл да изкарат някой допълнителен долар и по този начин довеждат порнографията до най-ниското възможно ниво. Те основателно се страхуват, че легализацията ще доведе до конкуренция не само по отношение на броя на съперниците, но и от по-висококачествени и по-скъпо направени продукти, които не са по техния джоб.

През 1961 година един европейски студент по право, радващ се на дипломатически имунитет, с широка обща култура и силно привлечен от красивите жени, влага цялата си енергия в една тайна мисия: да създава и разпространява интересни, модерни, добре направени секс продукти и да пропагандира легализацията на порнографията – първо в Северна Европа, после в САЩ, а след това и по целия свят.

Това определено не е лесна задача, но без съмнение е крайно необходима революционна стъпка.

В периода 1962-1965 г. заедно с двама белгийски издатели той публикува порноромани; внася от Скандинавия лични "голи" списания и издава първото от своите списания със собствените си снимки на немирни момичета в Париж, показващи окосмените си гениталии без никакви задръжки. Междувременно пътува из Европа с дипломатическия си имунитет – което означава, че не може да бъде задържан и претърсван – и представя продуктите си в стотици книжарници, съблазнявайки собствениците или управителите им (които не били виждали нищо подобно преди) с перспективата да направят повече пари.

Благодарение на многобройните си връзки, през 1964 г. "европейският таен дипломат на порнографията" има възможността да се срещне с млад член на датския парламент. Този парламентарист е социалдемократ, който отлично осъзнава социалните вреди, предизвиквани от цензурата върху сексуалната тематика. Двамата заедно оформят политическата стратегия, която трябва да породи историческата промяна в датския закон за цензурата; тази стратегия се осъществява от 1965 до 1969 г. През 1966 г., след завършване на юридическо образование, "дипломатът" започва да прави кратки порнофилмчета. Той създава серия от силно нарушаващи закона, но качествено и скъпо направени цветни къси сексфилми, които стават известни по целия свят.

Междувременно през 1967 г. "дипломатът" организира първата в света поща за поръчка на порнографски материали в Стокхолм; през 1968 г. създава първата в света филмова лаборатория за масово производство на собствените си 8 мм цветни копия; прави дизайна и печата първите в света цветни реклами за порнофилми и рекламира произведенията си с девиза "Порнографията е красива!" Той е първият международен предприемач на съвременната порнография и става известен на пресата като Ласе Браун – име, избрано заради инициалите ЛБ (на англ ез. LB, т.е. LiBerty (свобода) & LiBido (либидо). Той е първият човек на Земята, – наречен Царя на порнографията от световната преса.

Непреклонните усилия на бившия студент по право му се отплащат. Чрез нарастващата международна клиентела ЛБ спечелва необходимите финансови средства, за да поведе революцията още по-напред и да завърши последната фаза от борбата за легализация на порнографията в Дания заедно с датския член на парламента и с един ценен съюзник – датския издател и собственик на сексмагазин Лео Мадсен – човек с визия, който непрекъснато притискал местните власти.

Резултатът идва през юни 1969 г. Той надминава и най-смелите очаквания на "заговорниците". За първи път в историята на човечеството законно избран парламент на високоцивилизована страна легализира изображения с явно сексуално съдържание! Фотографии с откровени сексуални (хардкор) сцени, рисунки и филми можели да бъдат създавани и разпространявани без страх от арест и съдебни преследвания!

Най-накрая порнографията е свободна! Представянето на сексуалното човешко поведение вече не е престъпление! Това става абсолютно неочаквано в една малка страна – Дания – малко по-голяма от Роуд Айлънд, с население около 4.5 милиона души. Какъв урок за съвременната цивилизация! Никога не забравяйте датата на този окончателен вот: 4 юни 1969 година!

Датското сексуално земетресение е последвано и от други подобни из целия свят. Порнографските магазини в Скандинавия никнат като гъби след дъжд. Тъй като няма опасност от полицейски тормоз за създателите на порнография, техническото качество на материалите нараства. Продукцията прави голяма крачка напред.

Контрабандисти от всички съседни държави изпълват Копенхаген. Както и журналисти, които идват, за да пишат за новия феномен. Цялата световна общественост иска да знае. Как датчаните са се осмелили да направят това? Къде отиде моралът? Това не е ли краят на една епоха? Разбира се, че е. Четирийсет и пет дни след историческия вот на датския парламент хората стъпват на Луната с "Аполо-11". Малка стъпка за човека...[5] За много кратко време светът се променя. Заедно с докосването до Луната, хората вече имат възможност да се докоснат по-отблизо до нещо толкова естествено и присъщо на всяко човешко същество: СЕКС – сексуалното еротично изживяване.

Въпреки последвалия успех на сексуалната революция и на практика отмяната на цензурата върху секстемата в Европа и Америка, могъщата коалиция на консервативните политици, религиозните организации и големите корпорации, свързани със "системата", не се предава. И как биха могли? Как биха могли да се откажат от контрола си върху човешките тела, умове и души и да позволят разпространението на секса чрез ужасяващия и същевременно привлекателен девиз "Порнографията е красива!"? Тъй като се страхували, че революцията сериозно ще навреди на 3-те М – монотеизма, моногамията и монопола, трябвало да реагират много бързо. От 120 години твърдели, че "Порнографията е скверна!" и сега не можели да отстъпят; те използвали пълния си контрол върху медиите, съдебната и законовата система, училищата и дори работодателската система, за да ограничат и възпрат силата на сексуалното освобождение.

Те продължават да повтарят едни и същи стари глупости и да пълнят с тях ушите на уязвимите, безпомощни хора, чиито мозъци са лоботомизирани от вековната сексуална репресия; тъпчат в тях отново и отново обичайната пропаганда: порнографията е отвратителна; сексът е грях; сексът е лошо нещо; добрите хора не правят секс; порядъчните хора се женят и правят секс само веднъж-два пъти единствено със съпрузите си, и то за възпроизвеждане; хората с много любовници, сменящите партньорите си, хомосексуалистите, проститутките, занимаващите се е порнография са шайка морални престъпници; абортът е убийство, въздържанието е единственият път към рая и т.н.

С изключение на Ласе Браун и Лео Мадсен само малцина изключителни личности имали куража и честта да се борят открито срещу цензурата и сексуалната репресия в собствените им страни – в САЩ това са известният Рубен Щурман, който има изгодно сътрудничество и дългогодишно приятелство с ЛБ, енергичният Мичъл Бродърс и по-късно несломимият Лари Флинт; непоколебимата и трезвомислеща Беате Узе в Германия; и изтънченият и жизнерадостен мосю Франсоа Мишкин във Франция. Всички занимаващи се с порноиндустрията от 70-те години изграждат успешни бизнес империи, водени от личната си амбиция, без да се замислят за културното значение на това, което правят. Те използват думата "порнография" само защото с нея много ясно от търговска гледна точка се изразява показването на реални, откровени образи на предизвикателни гениталии във всевъзможни комбинации. Някои от тях били дори много горди, че създават "скверни" произведения и били щастливи, че ги наричали "доставчици на разврат".

От друга страна, шведът Берт Милтон отказвал да публикува в първите броеве на своето списание ("Лично", 1968-1970 г.) всякакви сексуални актове; после, когато му се наложило да последва тенденцията на 70-те, публикувал снимки на своите модели, правещи секс с жени или мъже, но не използвал думата "порнография", а определял публикациите си като "еротография".

Думата, която звучала "свежо, остроумно и предизвикателно" на Рестиф, Ласе Браун, Лео Мадсен и Рубен Щурман е категорично отхвърлена от другите порноиздатели, за да могат по-лесно да представят бизнес заниманията си, да избягват законовите проблеми и презрението на приятелите и семействата си. Всъщност системата упорито налага думи като "детска порнография", пропагандирайки чрез медиите идеята, че порнографията е зло, ужасяващо чудовище, изключително предназначено за маниаци и престъпни типове, които възнамеряват да навредят на невинността на всички деца. Една малка част от престъпниците наистина правят такива неща, но всеки знае, че занимаващите се с порнография нямат нищо общо. Въпреки това, докато истинските "порнографи" се дистанцират от престъпното малцинство, отровата на "детската порнография" се разпространява от медиите сред масите.

В разгара на сексуалната революция през 70-те порнофилмите са наричани от създателите и продуцентите им "филми за възрастни" или филми тип "XXX", докато пропагандаторите на системата продължават да ги наричат "порнография" с очевидното намерение да свържат всяко представяне на сексуално поведение с детската порнография и аморалността.

Водените от грозни жени феминистки организации публично изстрелват обвинения като: "Порнографите са терористи!" Те излагат идиотската идея, че порнографията всъщност унижава жената. Това е все едно да кажеш, че младите момичета не обичат да правят любов; че здравите млади жени не трябва да правят любов при всеки възможен случай; че жените нямат естественото право да имат колкото любовници си поискат; и че да показваш как жената прави всички тези неща, които жените правят с удоволствие в тези сексфилми, унижава всички жени!

Тъй като обаче рационалният ум рядко надделява над емоционалната разпаленост на умопобърканите и без чувство за хумор демагози, културната битка за възстановяване на първоначалното забавно значение на думата скоро е прекратена. Системата използва страха от СПИН, за да подплаши глупаците, и сексуалната революция също стига до естествения си край.

Нито един голям представител на порноиндустрията не допринася по никакъв начин порнографията да се превърне в нещо по-значимо – всички те са прекалено заети да правят пари, да си купуват "Ролс Ройс", да играят голф, да сторят вили в Майорка или да се борят за завземане на пазара, гордо обявявайки се за бизнесмени без интереси в областта на културата.

Новото поколение порнографи от 90-те години няма никаква идея за произхода на думата "порнография", нито проявява някакъв интерес към историята. На практика няма никаква следа от порнография в нито една от стотиците страници, публикувани например в майското издание от 1999 г; на AVN – месечното списание, съдържащо всички реклами на американската индустрия за възрастни. На всичките 256 страници, изпълнени с всякакъв вид обяви, има може би само по едно споменаване на "порно", "порнозвезда", "гей порно" плюс заглавието на един видеофилм, в чието име има "порно". Следвайки примера на Милтон от 70-те години, порнографите рекламират продуктите си като "забавления за възрастни", "откровена еротика", "XXX видеофилми" и други подобни евфемизми.

Днес думата "порнография" все още се асоциира с нещо лошо, скверно, отвратително, греховно, унизително и забранено, точно както е било преди последната сексуална революция. Може би в т.нар. трето хилядолетие някои по-дръзки хора ще вдигнат факела и ще застанат начело на решителната победа. Ако нещо може да бъде научено от грешките от миналото, то е, че новите "бунтовници" не трябва да водят отбранителна война. Атакувайте, защото правото е на ваша страна! Атакувайте, защото сексът е нещо красиво, мистично и освежаващо при всички обстоятелства! Атакувайте право в сърцето трите М! Изисквайте пълно и категорично отделяне на църквата и държавата! Оставете свещениците да се оплакват на своя единствен бог в църквите си и ги забравете! Не им позволявайте да използват обществената система на съдебното право и полицията, за да налагат заповедите на единствения си Бог на хората! Подкрепете древните богове! Разпространявайте тяхната прекрасна митология чрез брошури заедно със секспродуктите и с Манифеста на Новата революция!

Настоявайте за пълна свобода и уважение към проституцията! Премахнете моногамния брак като единствено одобрен от обществото вариант за съжителство и любов между хората! Разпространете революцията сред тийнейджърите и изисквайте долната "възраст за съгласие" да бъде променена на 14 години! Подкрепете думата "порнография" и издигнете паметник на Рестиф дьо Ла Бретон във всеки град!