Лейди КАЛИГУЛА

25.

– Не ме опипвайте като стадо полудели дърти мечоци, ясно ли е? – сопна се Агрипинила с обичайната си смесица от грубост и сексапил.

Най-младото "съкровище" на Калигула се бе промушило през загражденията на североизточната страна на залата, бе се смесило с благородниците, търговците и магистратите и се правеше на малка мръсница с такъв успех, сякаш бе родена за тази роля. Позволяваше на по-възрастните мъже, събрани там, да я прегръщат и галят сладкия ѝ задник, да пощипват малките ѝ зърна и дори да потриват за кратко слабините ѝ под долната риза, но отблъскваше нахалните им пръсти и похотливите им ръце.

– Остави ме да докосна малкото ти съкровище, Агри – молеше се шейсетгодишен благородник, увлечен като малко момче.

– Забрави! – спря го строго разгневената принцеса и плесна друг възрастен мъж, който бе коленичил и се опитваше да ѝ разтвори краката. После хвърли съблазнителни погледи към останалите. – Трябва да сте много по-мили, ако искате да ме целунете там – заяви им тя кокетно и чувствено придърпа ръба на копринената си дреха над голия си пубис.

Докато Агрипинила обясняваше на ухажорите си, че не могат да я възбудят достатъчно, ако не ѝ обещаят скъпи подаръци, чичо Клавдий я наблюдаваше незабелязано от четвъртия ред в средата на южната страна. Той буквално присъстваше инкогнито, скрит в слабо осветеното пространство, полегнал на една страна сред възглавниците на своя лектус заедно със старата си приятелка Хилария Калпурния, привлекателна руса дама, преминала четиридесетте. Тя имаше вълнисти коси, подстригани до раменете, заоблени бедра на едрите здрави крака и прикриваше чувствеността си под прилична интелектуална фасада. Тъй като разговаряше за политика с добре образовани гости на нейната възраст на съседните места, тя не забелязваше как Клавдий нервно си гризе ноктите и гледа от разстояние флирта на любимата му племенница с едни от най-влиятелните мъже на Рим.

Иззад загражденията двама факлоносци осветяваха Агрипинила и тя изглеждаше като сирена, обградена от набелязани бъдещи жертви. Момичето знаеше, че чичо ѝ вероятно я гледа отнякъде в Голямата зала, но бързо забрави за него. Той също се опитваше да си я извади от ума, но очите му бяха привлечени като с магнит от високата ѝ стройна фигура и черните ѝ лъскави къдрици, бухнали около прекрасното ѝ лице. Сърцето му заби, когато я видя да говори съблазнително с двама по-възрастни патриции, които шепнеха нещо неразбираемо в ушите ѝ и я накараха да махне ръцете си от корема.

– Разчитам на честната ви дума – заяви тя на двамата благородници и ги прегърна. По-възрастните мъже ѝ бяха обещали щедри подаръци и задъхано потвърдиха намеренията си, като я целунаха по шията и погалиха бедрата ѝ, молейки останалите да си чакат реда. След това започнаха да смучат набъбналите ѝ младежки гърди през прозрачната долна дреха.

– Ще бъдете много мили с мен, нали? – прошепна им тя и помилва главите им.

– Разбира се, скъпа – отвърна по-възрастният. – Просто искаме да ти доставим удоволствие.

– И да ти дадем много любов, мила – промърмори другият докато поглаждаше корема ѝ.

– Можете да ме хапете по зърната, ако искате – прошепна им великолепната девойка, – но не много силно, ясно?

Агрипинила усети, че се възбужда, докато те нежно гризваха втвърдяващите се връхчета на малките ѝ гърди, и помоли двамата факлоносци да се отдалечат за известно време. След това бавно разтвори крака и се приведе с гръб към загражденията.

Шепнейки ѝ задъхано думи на възхищение, двамата по-възрастни мъже започнаха да галят вътрешната страна на стройните ѝ бедра, да разтриват слабините ѝ и да си играят с малкото храстче от копринени косми по изпъкналия ѝ венерин хълм. Галеха нежния мъх от двете страни на големите ѝ срамни устни, докато те не набъбнаха докрай.

– О, да... подраскайте ме там с нокти – помоли тя, останала без дъх, и разтвори още крака, за да им предостави пълен достъп до слабините си. – Да, точно там... ощипете ме леко.

Възбудени от стенанията и поклащането на таза ѝ, двамата благородници усетиха как от срамните ѝ устни започва да избива влага. Те влюбено ги разтвориха и прокараха пръсти напред и назад по мократа ѝ цепка, като се съсредоточиха върху малкия клитор. Започнаха да го обикалят, докато не набъбна и след това бавно и нежно да го потриват. Редуваха се, но нямаше разлика между леките им докосвания. Ммм... те наистина знаеха как да я накарат да изтръпне!

От своя лектус чичо Клавдий не можеше да види подробностите от отдаването ѝ, тъй като светлината около прекрасната му племенница беше доста слаба. Не можеше да чуе и стоновете ѝ, защото цялата зала кънтеше от музиката и гласовете на хиляда, че и повече души, които не спираха да стимулират сетивата си. Но благородническият му член се втвърди като никога преди, като гледаше любимата си Агрипинила да извива гръб над прегражденията, докато краката ѝ бяха разтворени и качени на раменете на двамата патриции, които вече бяха коленичили пред слабините ѝ. И дори от това разстояние ерудираният императорски потомък усещаше онази нейна безценна част, която го бе карала толкова пъти да си губи ума, усещаше как я целуват, облизват и смучат похотливите мъже, които сигурно изпитваха същия екстаз, какъвто го обземаше и него, когато единствен пиеше от нея нектара на Венера.

Но странно, вместо да ревнува, той се идентифицираше с нея и, да, беше умствено и физически възбуден, да си представя какво изпитва тя, докато двете усти се редуваха да я изяждат.

Това, което започна като невинна възбуждаща игра, за нацупената невръстна принцеса се превърна в неустоима плътска оргия. Достопочтените мъже около нея не можеха да държат възбудата си под контрол, когато тя се откриваше пред устите, езиците и зъбите им, когато трепереше и свършваше непрекъснато, извила опасно гръб над металния парапет и отметнала глава назад. Публикола забърза към нея с две пълни с вълна възглавници. Други мъже минаха от двете ѝ страни и помогнаха на цензора да я повдигне колкото да поставят възглавниците под нея, а двамата благородници през това време не спираха оралната си атака върху вкусната ѝ младежка праскова.

Заслепена от емоционалната буря, която се извиваше в нея, Агрипинила сграбчваше главата на всеки, който се навеждаше над гърдите ѝ.

– Да... смучи ми циците... – каза тя задъхано. За първи път в живота ѝ се случваше да е в обятията на много мъже. Отметна глава назад, когато още двама засмукаха силно зърната ѝ и удвоиха силата на гаудиума ѝ. Публикола повдигна главата ѝ и впи в нея пронизителните си очи, докато тя се задъхваше. Усети всяка вибрация на тялото ѝ.

– О, това си ти! – възкликна тя, като разпозна в него съдията Курсос. – Прегърни ме силно! Те ме подлудяват!

Едрият мъж я прегърна и тя го целуна по устата. Засмука страстно езика му, пусна го за малко, колкото да си поеме дъх, когато двамата благородници вдигнаха още бедрата ѝ, за да изпият с уста оргазма ѝ, и бръкнаха с езици в ануса ѝ и с пръсти във вагината ѝ. Младата нимфа се чувстваше обладана отвсякъде, трепереше в силните ръце на дузина мъже, които я галеха и целуваха навсякъде, хапеха я където заварят, за да увеличат стимулацията, която получаваше от двамата патриции по слабините си. Изведнъж тя увисна на шията на Публикола и зашепна в ухото му.

– Това ли искаш да направят? – отвърна ѝ той също шепнешком.

– Да, моля те... Кажи им.

– Ами ако го направя аз?

– Добре, давай. Но притискай много силно точно тук.

С целия си авторитет Публикола накара двамата благородници да се отстранят, пъхна два пръста в нея и притисна набъбналата лигавица на горната стена, като наблюдаваше реакциите ѝ.

– Мръдни малко вляво – насочи го тя задъхано. Другите двама не разбираха какво правят прекрасната принцеса и цензорът.

Публикола последва указанията ѝ, намери точното място и започна да го притиска с върха на средния си пръст толкова силно, колкото тя искаше.

След няколко мига тънкото ѝ тяло се разтресе от серия силни контракции. Тя извика и от уретрата ѝ се изстреля мощна струя и опръска Публикола по рамото.

– Не спирай! – промълви тя, останала без дъх. – Притискай силно!

Той така и направи, а Агрипинила отново еякулира, този път дори по-силно отпреди. Цензорът облиза и засмука клитора ѝ за малко, след това притисна пръста си вътре в нея в същата точка и получи още една струя в отворената си уста. Когато двамата благородници разбраха, че тяхната завладяваща млада богиня свършва по този начин, те надвесиха лица над кунуса ѝ. Публикола отново притисна и нови струи полетяха към устите на патрициите.

О, да! Колко обичаше тя тази еякулация! Колко силен беше оргазмът ѝ тогава! Колко неизтощимо бе желанието ѝ! Скоро тази точка във вагината на четиринайсетгодишната принцеса така се насити с кръв, че дори без да бъде директно стимулирана, само от по-силен тласък с пръсти в тази област на който и да е мъж, тя избухваше във феноменални изливи на соковете на удоволствието, отиващи директно в зяпналите от екстаз усти, редуващи се пред любовния ѝ фонтан и опитващи вълшебния му вкус.

Чичо Клавдий гледаше от четвъртия ред всички мъже, струпани около племенницата му, и си представяше какво се случва. Разпозна не само цензора Публикола Тудитаний, но също и благородниците Тит Квирит, най-богатия човек в Рим Калист Примус, градския префект Вибий Лутаций, освободения роб Домиций Лабон, който отговаряше за юридическите дела на Друзила, набития татарин Бохрус, посланик на Бактрия, небезизвестния византийски сводник Муций Регулат и други видни мъже, сенатори и магистрати, застанали на опашка, да се редуват да я карат да еякулира и да пият директно от извора на омагьосващото ѝ удоволствие.

Особено Бохрус не беше на себе си от похот. И той като другите опита вълшебните капки на безценното съкровище на Калигула. Неугледният посланик бе настанил долната част на тялото си между краката ѝ и приведен над нея по-щипваше зърната ѝ. Агрипинила чувствено люлееше таза си, а той прошепна нещо на Публикола, който държеше главата ѝ в ръце.

– Какво каза той? – попита тя задъхано цензора и усети огромната ерекция на Бохрус да се потрива в подмокрените ѝ слабини, покрити от тялото и дългата му бактрианска горна дреха.

Публикола ѝ прошепна какво му е казал посланикът току-що.

– О, много е голям – отвърна тя.

– Откъде знаеш? – попита я цензорът.

– Търка го в слабините ми...

Бохрус се приведе към ухото на Публикола и му каза нещо, което цензорът предаде веднага на Агрипинила.

– Добре тогава... – прошепна тя на Публикола. – Но му кажи да го направи много бавно и без да ме наранява.

Публикола предаде на Бохрус и той кимна.

– Дръж ме... – помоли задъхано тя и стисна широките рамене на Публикола, докато Бохрус я хващаше за глезените, свиваше коленете ѝ към тялото и ги разтваряше. После я покри с дългата си дреха, която бе разкопчана под кръста. Другите мъже разбраха какво ще се случи и я погледнаха с любов и уважение, затаявайки желанието си да я опипват но време на сношението.

Големият член на Бохрус влезе много бавно в тясната ѝ вагина. Тя застена по-високо.

– Целият ли е вътре? – попита Публикола.

– Не мисля... – отвърна тя, останала без дъх. – Все още ме разтяга.

– Харесва ли ти?

Тя се надигаше към него и дишаше тежко през зъби. Чувстваше как голямата главичка на члена на Бохрус притиска шийката на матката ѝ...

– Да, харесва ми – простена Агрипинила. – Но го дръж, ако ме докара до оргазъм, ясно?

Бохрус влезе още по-дълбоко в нея, после започна да вкарва и изкарва пениса си до половината. Тя усети как шийката на матката ѝ се свива под натиска му, страхът ѝ да не нарани малкия Нерон изчезна и Агрипинила започна да отвръща със стонове и завъртане на ханша, с което искаше да постигне максимално добро триене между тях.

– Кажи му, че може да натисне и още, ако иска – каза тя в ухото на Публикола.

Бактрианският посланик нямаше нужда от превод. Бадемовите му очи светнаха. Той сви още коленете ѝ, за да повдигне по-високо таза, и разтвори краката ѝ до краен предел. След това започна да прониква в нея на по-бързи и дълбоки тласъци.

– О, толкова е силен! – стенеше Агрипинила, прегръщаше и целуваше Публикола по устата. Насърчени от очевидното ѝ удоволствие, другите мъже отново започнаха да пощипват зърната ѝ, да ги смучат, да я галят по корема и да я довеждат до пълна забрава. О, да... На нея ѝ харесваше. Наистина имаше нужда от големия член на пълния с енергия чужденец, който изпълваше плътта ѝ със силата на своята похот.

Докато Бохрус смело проникваше в нея, Агрипинила започна да сграбчва когото ѝ падне, да трепери, да се върти, да диша тежко и да стене високо. Почувства как главичката на члена на бактриеца притиска силно чувствителната ѝ точка. Тя инстинктивно се нагласи така, че да му я предложи, и започна да вика и да се блъска в него. Сля се напълно с мъжката му сила и... се отпусна. В нея се надигна мощен оргазъм и няколко струйки от уретрата ѝ освободиха цялата енергия, която бактриецът с викове вливаше в тялото ѝ.

От мястото си на четвъртия ред чичо Клавдий се опитваше да разбере какво точно правеше любимата му Агрипинила сред всичките онези мъже. Предполагаше, че сигурно са я довели до еякулация с пръсти, но само мерваше части от голото ѝ тяло, облегнато с гръб на парапета. Намръщи се. Някакви мъже се изреждаха набързо между краката ѝ.

– Edepol! Те я чукат! – възкликна той.

Хилария, която говореше с друга благородничка на нейната възраст, полегнала на лектуса, се обърна към Клавдий.

– Какво каза? – попита тя с добронамерена усмивка. Той не отговори. Хилария проследи погледа му, но не видя нищо, само група голи и полуголи жени, които бяха целувани и опипвани по всички редове на Голямата зала, тресяща се от викове и възбудени писъци. Обърна се към съседката си, но тя вече се прегръщаше с някакъв мъж и си играеше с члена му.

Хилария почувства, че през гениталиите ѝ преминава прилив на възбуда. От повече от два месеца не бе правила секс и се нуждаеше отчаяно от добър любовник. Съпругът ѝ Калпурний Лабиен, сенатор, подкрепящ либералните реформи на Калигула, все още бе влюбен в нея, но през последните години цялото му сексуално внимание бе насочено към по-млади момичета. Най-вече секретарки, служителки и красиви стажантки, покосени от чара на властта и готови да му предоставят всички извънбрачни сексуални забавления, от които се нуждаеше всекидневно един политик, за да не ръждяса и да не залинее мозъкът му. Предпазваха го от загубата на жизнена енергия, която възрастният мъж черпеше от гърчещите се в прегръдките му голи млади тела.

Хилария бе омъжена за Лабиен от двайсет и шест години и беше много интелигентна жена. Затова знаеше, че рано или късно той ще загуби интерес към плътските ѝ нужди, но когато се случи преди шест години, тя бе само на трийсет и девет и все още изпитваше силно влечение към мъжете. Започна да се занимава с набиране на средства за политическата фракция на съпруга си и за своите собствени занимания за популяризирането на женската еманципация. Новата ѝ роля ѝ позволяваше да пътува сама до различни градове на империята, далеч от шпионите и клюкарите на столицата.

И винаги когато имаше възможност, си лягаше с добре надарени мъже – не на групи, по един, – които обичаха едрите ѝ гостоприемни бедра и деликатната закръгленост на корема ѝ. Обожаваше да я пляскат по големия задник и да я хапят по твърдите закръглени хълбоци, след това да я карат малко грубо да разтваря масивните си крака и да показва огромния триъгълник от кестеняви интимни косми, покриващ слабините ѝ и обгръщаш ненаситната ѝ вулва, най-ненаситната сред нейните връстнички.

В любовта Хилария имаше нужда да бъде завладявана със сила и винаги се съпротивляваше, за да стимулира любовниците си, викаше "не", когато дърпаха и въртяха свръхчувствителните зърна на гърдите ѝ или хапеха влажните ѝ малки срамни устни, търкаха или смучеха твърдия ѝ клитор или я принуждаваха към дълбоко орално сношение. И още по-силно се дърпаше, дори пищеше, когато я възнаграждаваха с мощни тласъци, особено мъжете, които можеха да я обладават дълго с бурно генитално сношение, или да ѝ влизат гневно отзад, като я карат да изгуби ума си от удоволствие и да опустоши леглото от похот.

Когато бе на двайсет и една години, Хилария имаше кратка връзка с Тиберий Клавдий Нерон Друз Германик, който по онова време бе на двайсет и четири. Тогава – две години след смъртта на император Август, прачичото на Клавдий по майчина линия – Хилария бе омъжена от три години, но двайсет и пет годишният ѝ съпруг бе на длъжност легат на братовчед си Калпурний Пис, губернатор на провинция Сирия. Той я бе оставил в Рим да се грижи за двете им деца. Запозна се случайно с Клавдий в табулариума, хранилището за документи и закони, стара зловеща сграда, намираща се на средата на стълбището, водещо от форума към храма на Юнона над монетния двор на Рим (където се сечаха пари от най-различни метални сплави и с тях се обслужваше цялата империя). И двамата с Клавдий правеха свои проучвания на древните закони и така се сприятеляха.

Благородният интелектуалец се почувства привлечен от големия ѝ закръглен ханш и силните ѝ крака и покани Хилария в резиденцията си няколко пъти, след това я направи своя любовница. Наслаждаваше се на страстните им сношения и неутолимия ѝ копнеж да бъде пляскана и принуждавана да се подчини. Но след няколко месеца тя трябваше да замине при съпруга си в Антиохия, Сирия. Тогава мъжът ѝ се забърка в сложен корупционен скандал, в който беше въвлечен и братовчед му, губернаторът на Сирия. Всичко свърши няколко години по-късно със самоубийството на Калпурний Пис и пълната реабилитация на съпруга ѝ Лабиен.

Само че семейството на Калпурниите се върна от Сирия чак след десет години. С Клавдий се видяха отново, но останаха само приятели, без да подновяват връзката си. През април предишната година, след възкачването на Калигула на трона, четирийсет и осем годишният сенатор Калпурний Лабиен бе назначен за посланик в Индия, замина за там с млада еврейска любовница и остави Хилария да се занимава с политическа дейности, но двамата си останаха в прекрасни отношения.

В началото на декември тя се върна в Рим от годишната среща на римските жени, ангажирани с благотворителност в името на Бона Дея (Добрата богиня), специален женски култ. Затова Хилария не бе имала време за секс, а и освен това не възнамеряваше да си търси любовник от града. Но пък се зарадва на възможността да отиде с Клавдий на императорското празненство, макар да нямаше представа, че то ще е посветено на тържеството на плътта.

Възбудата, която заля гениталиите ѝ, засегна и пикочния ѝ мехур и ѝ наложи да отиде до тоалетната на третото ниво. Изправи се и тръгна по тесния коридор зад стената, обграждаща лектусите на четвъртия ред. Стигна до едно слабо осветено място над претъпканото стълбище. Изчакваше група младежи да се махнат от стъпалата облегната на стената и стиснала едрите си бедра, за да не се напишка.

Беше облечена в синя брокатена долна риза, леко разтворена над превръзката на гърдите, и дълга копринена пола, опната по заоблените ѝ бедра и смъкната под пъпа. Четиридесет и пет годишната блондинка привлече погледа на млад мъж, застанал сред момчетата и момичетата на третия ред.

Хилария се огледа наляво и надясно по тесния коридор и помисли да тръгне към тоалетните от друго стълбище, но преди да вземе окончателно решение, младият мъж се приближи към нея.

– Харесвам големия ти ханш – прошепна той в ухото ѝ, потри слабините ѝ и притисна пръсти в закръглените ѝ задни части.

– Би ли си махнал ръцете от мен? – каза тя строго.

– Защо? Тази вечер сме свободни да правим каквото си искаме – заяви той и допря бузата си до нейната.

– Стига, момче. Мога да ти бъда майка.

– Ммм... Тогава веднага бих изчукал майка си – отвърна той и сключи пръсти около голата ѝ талия.

– Ами тогава върви да я потърсиш.

– Не е тук тази вечер – прошепна мъжът и стисна зърното ѝ през дрехата.

– Остави ме да мина – каза задъхано Хилария, избягвайки опита му да я целуне. Но го остави да опипва зърната ѝ. – Чакат ме.

– Ще почакат, докато те целуна, нали?

– Не, няма – отвърна тя останала без дъх, вдигна брадичка и се опита да го спре с унищожителен поглед. Той я хвана за косата на тила и я целуна. Тя се опита да го ухапе по устата, но той пръв успя да го направи. Притисна я към стената и тя усети подутината му да се притиска в корема ѝ, а ръцете му да развързват връзките на полата ѝ. Целуваше я с такъв младежки плам, че тя нямаше как да не му отвърне. Захапа устните му и започна да стене.

– О, ужасен си! – прошепна, когато той успя да свали полата ѝ и скъса препаската.

Останала гола от кръста надолу, тя полюля широкия си ханш и започна да се съпротивлява безуспешно на ръцете му. Младият мъж сграбчи огромния ѝ храст между краката и вкара два пръста в подгизналите ѝ големи срамни устни. Заопипва вагината ѝ и я накара да се разкрачи. О, той беше толкова агресивен, а тя толкова възбудена, че би поела в себе си и цялата му ръка, дори да я разкъса! Докато я целуваше диво, той драскаше чувствено слабините ѝ, движеше пръсти от единия край на дълбоката ѝ цепка до другия, чак до окосмената ѝ пубисна кост, после стискаше твърдите ѝ задни части, раздвижваше пръсти вътре в голямата ѝ овлажнена вулва, после пак започва ще да я драска и пощипва.

– Спри, спри... – помоли задъханата ѝ разрошена Хилария и стисна бедра, за да не се напикае. – Трябва да отида до тоалетната. Веднага.

– Добре, да вървим – съгласи се той и сграбчи ръката ѝ.

– Чакай! Остави ме да си сложа полата.

– Никаква пола... Гола.

– Не! Моля те! – каза тя дрезгаво, но той свали и ризата, и превръзката на гърдите ѝ. – да не си се побъркал?

– Да! – заяви мъжът и я заопипва навсякъде. – Ще те водя гола до тоалетната, ясно ли е?!

Хилария изтръпваше при мисълта да покаже дебелите си крака и широкия си ханш пред всички гости. Прегърна го.

– Ела, можем да го направим тук... – прошепна тя до устата му и потри закръгления си корем в ерекцията му. Разтвори крака и доближи влажните си слабини до бедрото му. Разгневеният млад мъж срита няколко пъти с коляно вулвата ѝ. О, това почти я накара да свърши! – Продължавай! Обожавам това! – простена Хилария и приклекна, за да поеме удар с по-голяма сила.

Той сграбчи зърната ѝ и я удари няколко пъти точно между набъбналите срамни устни, опъваше чувствителните ѝ гърди и видя как красивото ѝ лице започна да се криви от похот.

– О, да... Накарай ме да свърша! – извика тя.

Той спря да я удря, отстъпи назад и се взря в треперещото голо тяло на ръба на оргазма. Хилария притисна корема си и затаи дъх.

– Разтвори си ръцете, курво!

Поклати невярващо глава, но разтвори ръце и ги притисна в мраморната стена. Той не сваляше очи от голотата ѝ. Въпреки възрастта си беше стегната, гърдите ѝ бяха поувиснали, но все още с хубава форма. Тънката ѝ талия правеше пълния ѝ ханш невероятно привлекателен, така подпрян на мощните ѝ крака и с огромния храст интимно окосмяване между тях, което се простираше чак по долната част на големия ѝ корем.

– Ела, ела тук – помоли тя задъхано.

– Размърдай си дебелите крака!

О, откъде знаеше, че точно това ѝ се прави? Но още преда да се замисли, той я плесна силно през лицето. След това я сграбчи за косата и я свали на земята на четири крака.

– О, да! Насили ме!

– Не още, курво! – изръмжа младият мъж. Вместо това я напляска, и то доста силно. Белият ѝ задник се зачерви, а по вътрешната част на бедрата ѝ потекоха капки урина и вагинални сокове. Младежът слушаше чувственото ѝ "Не!" с палава усмивка.

Изведнъж сграбчи една от косматите ѝ подмишници и я накара да се изправи на златистите си сандали със средно високи токчета, завързани за дебелите ѝ глезени. След това я задърпа към стълбището. Преди да осъзнае какво става, Хилария се озова гола на най-високото стъпало. Очите на младежите, събрани на стълбището на третия ред, се обърнаха към нея, както и погледите на повечето гости на четирите нива в югоизточния край на залата. Замръзна от смущение, докато слушаше подигравателните забележки и похотливите шегички за големия ѝ ханш. Когато стисна едрите си закръглени бедра, за да спре позива за пишкане, и се опита да прикрие триъгълника си, младият мъж я сграбчи за ръцете и събра лактите ѝ зад гърба. Няколко младежи се покатериха по стълбището.

– Разтвори си краката, свиньо! – нареди младият мъж и раздруса ръцете ѝ. – Нека всички да видят големия ти кунус!

– Моля те, заведи ме до тоалетната – промърмори тя в ухото му, докато първите младежи вече коленичиха пред голото ѝ тяло и започваха да пощипват корема ѝ и да драскат пълните ѝ слабини, да подръпват космите ѝ.

– Разтвори си краката, казах! – повтори той и я захапа за рамото.

Тя разтвори крака сред възгласи на възхищение и стрелнали се от всички страни пръсти.

– Наистина ли трябва да се изпишкаш? – попита я младият мъж с подигравателна усмивка.

– Да, едвам стискам – отвърна задъхана Хилария.

– Тогава не стискай! Остави момчетата да те оближат и се изпишкай в устите им!

– О, не... – простена тя, но неколцина вече започваха да я хапят по слабините.

– Хей, момчета! Тази жена трябва да се изпикае – извика той на приятелите си.

– Ммм, наистина ли? – попита един от младежите, който вече я облизваше.

Хилария кимна.

– Хайде, направи го тук... – предложи друг. – Отпусни се... Ще го изпием от теб... Много ще ни хареса... – присъединиха се пет-шест души, очаровани от набъбналата ѝ вулва, потрепваща от усилието да задържи уринирането. Няколко от тях разтвориха дебелите ѝ крака още повече. Други сграбчиха от всички страни ханша ѝ и започнаха да го хапят и щипят. Трети пък бръкнаха между срамните ѝ устни и се заеха да дразнят клитора ѝ.

О, тя бе толкова засрамена! Огледа се. Няколко гости от третия и четвъртия ред се бяха струпали край парапета в опит да стигнат до стълбището. Гледаха я, протягаха ръце, за да я докоснат, окуражаваха я да се отпусне. За щастие тя не видя нито едно познато лице сред тях, а телата им не позволяваха на хората зад тях да видят на какво е подложена от безмилостните младежи.

Но унижение ли беше това, или на нея наистина ѝ харесваше да е център на внимание? Единственото, което искаше, бе да си изпразни мехура... Повдигнаха задните ѝ части, вдигнаха коленете ѝ, разтвориха ги и започнаха да я лижат като прегладнели кучета. Младият мъж зад нея я държеше под мишниците и не пускаше зърната ѝ. Тя не разбра дали свършва, но трепереше, дишаше тежко и повече не можеше да се сдържи. О, да... Трябваше да се отпусне! Силна струя урина се изля в отворените усти пред нея сред радостните писъци на зяпачите и търсещите ръце на похитителите ѝ.

Те я обграждаха отвсякъде, пиеха топлата златна течност, която се изливаше от нея, бъркаха с пръсти, докато тя не спираше да уринира, пълнеха устите си под бликналия фонтан. И тогава усети, че получава оргазъм. Не се почувства никак неудобно, защото мъжете около нея я стискаха здраво в ръцете си и обожаваха всяка частица от плътта и, едрите ѝ бедра, твърдия ѝ задник и вкусната ѝ урина.

Хилария винаги бе ненавиждала да показва долната част от тялото си пред хора, защото не ѝ харесваше причината, поради която мъжете се чувстваха привлечени от нея, но този път се отпусна, обзета от похот. Притисната между младите мъжки и женски тела, които я опипваха навсякъде от всички страни, щипеха корема ѝ и хапеха раменете ѝ, тя бе отнесена на един лектус на третия ред. Там те насила разтвориха краката ѝ и се впуснаха върху голямата ѝ миришеща на урина вулва, изяждаха я като освирепели хиени, караха я да свършва като полудяла. След това застана на колене, вдигна големия си задник и ги накара отново да я напляскат.

– Какво искаш? – промълви Габрилия и хвърли бърз поглед към маскирания мъж, който нежно галеше шията ѝ зад гърба ѝ.

Мъжът не отговори. На подиума факлоносците следваха Друзила и Агрипинила, които все още демонстрираха пред всички телата си в прозрачните долни ризи.

– Остави ме на мира, разбра ли? – тросна се хубавата племенница на Публикола, докато гледаше малко завистливо двете принцеси.

След като Калигула се скри зад завесите на сцената в остави двете "съкровища на империята" да се разхождат по подиума и да нажежават страстите на тълпата, обезсърчената Габрилия се върна на лектуса на чичо си на първия ред на източната страна и отблъсна няколкото души, настанили се там, когато с Публикола се втурнаха към загражденията, за да приветстват грандиозната поява на Калигула. Огледа се. Видя едрата фигура на цензора сред по-възрастните гости, които очакваха Агрипинила да се появи при тях.

Габрилия седна върху голите си пети и взе възглавница в скута си. Беше нацупена. Нима императорът не я видя, когато го повика през загражденията? Как може да е толкова жесток и да не ѝ даде знак, че я е познал?

Маскираният мъж зад нея започна да гали бедрата ѝ.

– Махай се! – изръмжа му петнайсетгодишната красавица и го удари с лакът в гърдите.

Мъжът се засмя. Габрилия затаи дъх. След това се обърна, застанала на колене, и се взря в очите през дупките на маската от боядисана в черно тенекия с много жълти пера, спускащи се назад по главата.

– Кой си ти? – попита го разтреперана и се вгледа в устните му през отвора за устата.

Той поглади правия ѝ нос с пръст. Тя затаи дъх.

– Цезаре?... – промълви тя.

– Шшт!

– О, ооо... нима наистина сте вие? – сепна се момичето и очите ѝ блеснаха от щастие.

– Успокой се – каза той и клекна пред нея.

Габрилия взе ръцете му и ги зацелува навсякъде във внезапен прилив на похот.

– Да, да, това си ти, ти си тук, скъпи мой, любов моя, моя голяма любов...

Калигула, разбира се, бе поласкан от тези думи, идващи от изключително красива и страстна девойка, която изглеждаше дори по-млада от реалната си възраст.

– Какво пък знаеш ти за любовта? – попита я той иззад маската си.

– О, цезаре... Знам какво ми казва сърцето ми от първия път, в който те видях – отвърна тя и сложи ръцете му на гърдите си. – Усещаш ли колко силно бие?

Той пъхна ръка под разтворената ѝ розова блуза, покри с длани малките ѝ гърди и погали зърната им.

– Мислиш ли, че те обичам както ти мен, Габрилия?

– Да... Невъзможно е да изпитвам това, ако не ме обичаш.

Докато продължаваше задъхано да му говори сладки любовни думи, тя вдигна маската над устата му и го целуна. Ммм... целува се добре, помисли си Калигула, докато се наслаждаваше на младежката нежност, с която поднесе към него меките си пълнички устни, и на чувствения ѝ език, който се пъхна в устата му, за да бъде осмукан и да си поиграе е неговия. Целуваше го трескаво и не спираше да стене, не искаше да се отлепи от устата му.

– Моля те, моля те... Остави ме да те нацелувам... Чаках толкова дълго този миг – промълви тя и започна да търка устните си в неговите, да смуче долната му устна, докато той смучеше горната ѝ. Прегръщаше го и опипваше задните му части над пурпурната дълга до коленете туника, която бе облякъл, преди да дойде при нея. Без да се откъсва от Габрилия, той плъзна ръка по плоския ѝ корем и след това под препаската ѝ, стигна до пубиса ѝ и започна да го разтрива и да си играе с къдриците ѝ. Тя покри скутовете им с възглавницата, протегна ръка към еректиралия му пенис и започна влюбено да го гали.

– О, скъпи, любов моя... – мълвеше задъхано до устните му. – Толкова сме близо един до друг, че сетивата ми замъгляват разсъдъка и дъхът на Ерос разпалва душата ми, и... о, да, скъпи, нямам думи, с които да опиша как се сбъдна отколешната ми мечта да целуна самия бог на удоволствията... о, да, да, да, докосни ме, докосни ме, цезаре, усети любовта ми... всичката е за теб, само за теб...

Той милваше треперещите ѝ слабини и прокарваше пръсти около и между срамните ѝ устни, търкаше клитора ѝ и обикаляше стегнатото отвърстие на вагината ѝ. От прекрасното младо момиче обилно се изливаха сокове, не можеше да се контролира. Стана му още по-сладка, когато се овлажни дори повече, щом вкара средния си пръст дълбоко в малката ѝ дупчица, и му отвърна, като стисна твърдия му член и се изпълни с мощта на мъжа, когото обичаше. Не искаше нищо друго, освен да му се отдаде.

– Стани – каза ѝ той и върна маската върху лицето си. – Искам да видя колко си красива.

– Тук ли? – прошепна тя и се огледа набързо, докато той си играеше с къдриците ѝ и прокарваше пръсти през дългата ѝ светлокестенява коса.

– Разбира се – отвърна Калигула. – Всички се забавляват. – Смъкна блузата ѝ по раменете и разголи гърдите и финия ѝ красив гръб.

– Хората ще ме гледат – прошепна тя в ухото му.

– Това има ли значение за теб?

– Ами бих искала да се покажа само пред теб.

– Така и ще стане... Има ли някой друг освен мен тук? – попита и я целуна по устата през отвора на маската.

– Прав си, цезаре. Никой друг на света няма значение.

Все още клекнал, Калигула ѝ помогна да стане и свали полата и препаската ѝ. След това погълна с поглед голото ѝ тяло. Не беше висока като сестрите му, но бе тъничка, добре сложена, с перфектно оформени крака, изящни глезени, тесен стегнат ханш и високи, заоблени и твърди задни части, които изглеждаха още по-апетитни, отколкото той си ги представяше като я гледаше с туника.

Забравила, че от съседните лектуси я гледат, Габрилия грациозно се завъртя в прегръдката му, докато той я галеше и пощипваше по изпъкналия задник. Металната му маска застана между тях и се отри в пубиса ѝ, а в това време езикът му се стрелна през отвора и я близна. Тя сложи ръце на кръста си и приклекна достатъчно, за да настани слабините си срещу маската, а той започна да лиже и смуче вкусния ѝ кунус, от което тя се овлажни още по-обилно, започна да трепери, да стене и да мълви любовни думи в ритъм със засилващото се желание.

Когато осъзна, че тя повече не може да контролира емоциите си, той я постави да легне, разтвори стегнатите ѝ бедра и я накара да свърши само с устата си през маската. Тя едвам потискаше виковете си, а тазът ѝ се затресе. Изпаднала в екстаз, сграбчи ерекцията му и го помоли да я люби. О, колко чиста и наивна беше Габрилия в безумното си желание да завладее мъжа, в когото бе влюбена! Колко гореща, сочна и чувствена се струваше на Калигула тази млада девойка, потънала в страстта на оргазма!

Двама мъже, седнали на края на втория ред точно над техния лектус, гледаха как красивото момиче поднася сладкия си ханш към мистериозния маскиран мъж и го моли да я обладае изотзад. Той се огледа. Всички в Голямата зала се бяха отдали на похот. Забеляза двамата мъже и им даде знак да се приближат. Те скочиха и я сграбчиха.

– Долу ръцете от мен! – извика Габрилия, когато се озова в прегръдките им и те започнаха да я хапят по бузите и да пъхат пръсти във влажната ѝ вагина. Риташе ги диво и се опитваше да ги отблъсне

– Скъпи, кажи им да ни оставят на мира – простена тя към Калигула и го прегърна.

– Не мога... – прошепна той в ухото ѝ. – Не чу ли речта ми по-рано?

– Моля те, любов моя... – настоя тя тихо. – Не е възможно да си мислиш, че тя се отнася и за нас.

– Е, не мога да се отметна от собствените си думи... Остави ги да се докоснат за малко до теб и след това ще те заведа в моята стаичка и ще правим любов дълго време.

– О, никак не ми е приятно... Не, искам да кажа, че нямам търпение да отида в твоята стаичка с теб. Защо не им кажеш, че съм болна...

– Стига, Габрилия. Не мога да ги лъжа, за да не те докосват.

– Наистина ли е необходимо да го правят? – попита тя с ангелски глас и зарови лице в рамото му.

– Да, настоявам. Остави ги да опипат тялото ти и след това ще тръгнем.

– Обещаваш ли?

– Разбира се. Не спирай да ме прегръщаш и да стискаш здраво пениса ми, разбра ли?

– Добре – простена Габрилия и сграбчи члена му.

– Затвори очи – каза той и оправи къдриците ѝ. – Мисли си, че аз те докосвам.

– Ще се опитам... – съгласи се хубавата девойка, застана пак на колене и вдигна таза си.

Калигула даде знак на мъжете да се приближат към нея, след това я прегърна. Двамата започнаха да я галят по задните бузи и да пъхат ръце в цепката ѝ.

– Разтвори си още малко бедрата – помоли я Калигула.

Тя стисна члена му и разтвори крака. Двамата мъже получиха по-добър достъп до прасковата ѝ и започнаха да я потриват и да дразнят клитора ѝ.

– О, моля те... кажи им да спрат – простена тя и усети, че ерекцията на Калигула се втвърдява още повече.

– Не, още не... остави ги малко да те оближат.

Един от мъжете легна по гръб и настани устата си под слабините ѝ. Вдигна ръце към гърдите и пощипна зърната им, докато разтваряше с език влажните ѝ срамни устни, ближеше клитора ѝ и изпиваше обилните сокове. Другият раздалечи задните ѝ бузи и започна да хапе розетата ѝ и да прониква в нея с пръсти.

– Не, не, спрете. Това е прекалено вече. О, не искам...

– Какво не искаш? Не искаш да свършиш? – насърчи я Калигула, докато тя стискаше много силно твърдия му член, стенеше и викаше с все глас.

– Да, точно това не искам... но ми е трудно... о!

– Отпусни се, хайде.

– Искаш ли да свърша? – попита тя задъхано, докато двамата изяждаха слабините ѝ от двете страни, без да спират.

– Да... Искам – прошепна Калигула и загледа как се залюля ханшът ѝ, за да увеличи триенето на пламналите ѝ гениталии с устите на двамата мъже. Хм, я виж ти малката мръсница... Я как милата сладка Габрилия се наслаждава на похищението на устните им! И да... нищо друго не възбуждаше Калигула така, както да гледа как влюбена в него жена не може да устои да свърши с непознати!

– О, скъпи – прошепна Габрилия и се затресе в предоргазмени конвулсии. – Те са толкова агресивни... ооо, като животни са! О, да, да! Кажи им да ме изсмучат цялата... О, мили, те ме принуждават да свърша! Да! Толкова е силно, ааа! Свършвам! Усещам го!

Не спираше да повтаря тези думи, останала съвсем без дъх, и да люлее ханша си. Стигна до много силен оргазъм и тогава сграбчи ерекцията му и започна да го целува по устата през маската, трепереше, стенеше и го прегръщаше страстно.

– О, обичам те, цезаре. Обичам те с всяка фибра на тялото си и с цялото си сърце!

Възбуден от вибрациите на тялото ѝ и от безусловната ѝ любов, маскираният Калигула я издърпа от ръцете на двамата мъже. След това я хвана за ръката и я повлече гола и разрошена към най-близкия проход, после през фоайето и през тесен коридор, който свършваше до малка врата. Все още разтърсена от конвулсиите на любовта, влюбената девойка се притискаше до рамото му. Той свали маската си.

– Най-накрая, любов моя! Най-накрая мога да видя колко си красив и колко благородни са брадичката, носа и скулите ти – промълви тя и се отдаде изцяло на целувките му. Казваше му колко се радва, че е изпълнил обещанието си да я спаси от двамата отвратителни мъже, които се възползваха от нея. Въпреки страстните ѝ прегръдки Калигула успя да вземе ключ, скрит в тайна пролука в стената, и да отключи вратата. След това я внесе към личната си стая и заключи вратата зад себе си.

– Какво ще правиш с мен? – предизвика го тя с усмивка и започна да отстъпва към стената, поставила пръст пред устата си.

– Не всичко, което ми се иска точно сега – отвърна императорът и целуна дългата ѝ шия. – Имам не повече от половин час да се насладя на любовта ти.

– Ела, ела тук, господарю... – прошепна ослепителната Габрилия и полегна на леглото. – За половин час можеш да ме качиш в небесата и да ме върнеш обратно на земята поне десет пъти.

Калигула се усмихна. След това се настани върху нея и я качи в небесата за първи път, после още девет пъти.