Лейди КАЛИГУЛА

21.

– Вие ли сте ме търсили, домина? – попита Бризея, като влезе в частния кабинет на Друзила и се облегна на стената до вратата.

Друзила беше зад бюрото си и четеше доклад от капитана на кораба, отвел Лесбия на Липарианските острови. Въпреки бурното море Лесбия и останалите момичета понесли люлеенето на кораба в добро разположение на духа. Молили се на Нептун да ги спаси и богът на морето ги чул и оставил боцмана да изведе кораба от опасните води и да го откара до пристанището на Липарис, където капитанът предал Лесбия на млад мъж, дошъл да я вземе.

Друзила отмести свитъка, протегна ръце и се облегна на стола си. След това се вгледа в Бризея. В дългата си туника галската робиня изглеждаше сдържана и горда, както винаги.

– Хмм, изглеждащ доста добре – установи Друзила. – Как мина свободният ти ден?

– Много диво – отвърна Бризея и леко се усмихна.

– Някакви синини?

– Само малко, но снощи ги намазах с византийския балсам и скоро ще изчезнат.

Друзила стана и се приближи към нея.

– Дай да видя.

Бризея разкопча брошката на туниката си и я остави да падне в краката ѝ. Носеше копринени гащички и лека превръзка през гърдите, която не можеше да прикрие щръкналите и зърна, опънали тъканта на върха на малките ѝ гърди. Друзила разгледа синините по раменете ѝ и другите части на тялото, особено тези по горната част на бедрата.

– Защо носиш тази превръзка през гърдите? – попита принцесата. –

– За да задържи балсама върху зърната ми.

– Груби ли бяха с теб? ^;

– Да, но нищо необичайно.

– О, нищо необичайно, така ли? Толкова ли си пристрастена към грубия секс, че не изпитваш нищо, ако не те... пребият като животно?

– Не, домина. Не съм пристрастена. Просто исках да кажа, че не са ме наранили много.

– Ами синините?

– От ухапвания... и здраво стискане на крайниците ми.

– Не те ли вързаха?

– Не. Само ме сграбчиха за ръцете и краката, за да не мърдам, докато останалите ме обладаваха.

– Колко бяха?

– Двайсет или трийсет.

– Всичките младоци?

– Да. –

– Хареса ти, нали?

– Аха... Трябваше да вложат цялата си примитивна мъжка енергия.

– И ти им позволи да го направят, така ли?

– Да. Усещането е много силно.

– Пляскаха ли те?

– Малко.

– Вдигни се ръцете.

Бризея се подчини. Друзила смъкна превръзката през гърдите ѝ и огледа подутите ѝ зърна.

– Колко дълго те хапаха и смукаха тук? – попита тя и пипна връхчетата ѝ.

– Много дълго... Също така ги извиваха и дърпаха.

Друзила свали гащичките на Бризея и забеляза няколко синини по задните ѝ части.

– Изглежда са те пляскали повече от малко – отбеляза принцесата и погали бузите ѝ. Бризея разтвори ръце. Дишането ѝ се учести, когато Друзила облиза подмишниците ѝ, прокара пръсти по луфта между краката ѝ и потри зачервените ѝ срамни устни

– Оооо, това място все още ми е много чувствително... – простена галската робиня и постави ръце на раменете на Друзила.

– Харесва ми, когато си много чувствителна – отвърна принцесата и се заигра с клитора ѝ. Бризея нежно прегърна господарката си и докосна с устните си шията ѝ. Друзила я целуна страстно по устата.

– Хайде, викай ми Друзила – прошепна тя и се зарадва на реакцията ѝ.

– О, Друзила, Друзила... галската ми душа се вълнува безкрайно, когато си толкова внимателна – промълви задъхано робинята, обзета от любов – Наистина ли ти харесва, когато излизам и върша тези неща с мъжете?

– Разбира се, скъпа. Приятно ми е да си мисля, че ти давам свободата да откриваш истинската си същност.

– О, така е, така е... – промърмори Бризея, докато господарката галеше нежно клитора ѝ. – Но сега чувствам истинската си същност по-завършена, защото съм близо до теб.

– Защото ме обичаш ли?

– Да... усещам специална тръпка в сърцето си.

– Това е хубаво, Бризи... Значи, че имаш две същности. Една нежна за любов и една дива за разюздани страсти.

– Права си... Сякаш са две отделни личности. Когато ме обладават агресивни мъже, все едно не съм аз.

– Знам... това е животното вътре в теб.

– О, Друзила... – пророни робинята и я целуна. Погали я по бедрата, прокара ръка към пубиса ѝ и напипа халката на клитора през тънката материя на туниката. – И ти ли имаш две същности?

– Повече от две... Няколко степени на любов и много импулси на чисто сладострастие.

– Както когато позволи на вълка да те продупчи и да остави знака си върху теб?

– Да. Харесва ми да експериментирам.

– Обичаше ли го?

– Може би за кратко, когато изглеждаше като дете и ме молеше.

– А аз не обичам никой от мъжете, когато ми причиняват болка. Мисля си, че ги мразя, и искам и те да ме мразят, да се държат гадно и грубо. И колкото по-гадно го правят, толкова повече им се отдавам... и това кара сетивата ми да избухват. Не знам защо, но усещанията ми са по-силни, когато сърцето ми не участва. Това грешно ли е?

– В никакъв случай – отвърна Друзила. – Щеше да е ужасно, ако правехме секс само когато сме влюбени... Щеше да е страхотно ограничение. Любовта върви с много мислене и копнежи и когато се превърне в обсебване, става твърде дразнеща и натъжаваща. Затова боговете са ни дали тръпката да го правим винаги когато усетим повика на сетивата си и без нуждата от любов.

– Възможно ли е да го правим, за да не разбием сърцата си от силните чувства? – попита Бризея.

– Разбира се! Това е начин да се почувстваме свободни като красивите животни в природата – каза Друзила и помогна на Бризея да свали гащичките си. След това започна да я гали по вулвата.

– О, Друзила... Объркана съм – призна задъхано влюбената робиня, прегърна принцесата и погали пръстена ѝ.

– Ще те заведа в спалнята ми... Ще ми разкажеш ли всичко, което си правила вчера с младежите?

– О, да! Всичко... – простена Бризея. – Толкова те обичам, Друзила. – Те се целунаха отново, Друзила я хвана за ръка и я поведе към спалнята си.

Същата сутрин Ения се облече в сабинския си зимен ездачески костюм: панталони от кожа на глиган, стесняващи се под коленете, меки кожени ботуши с ниски токчета, плетен вълнен пуловер и жилетка от вълча кожа.

Фулвия влезе в гардеробната на дъщеря си по розов халат и с бяла плетена шапка в ръка, която отиваше на пуловера.

– Сложи я – заръча дебеланата.

– Не, мамо... Предпочитам косата ми да се вее свободно.

– Тя ще се вее по раменете ти и под шапката – настоя Фулвия и я сложи на главата на Ения. – Така изглеждаш много по-елегантна, отколкото гологлава като селянка, подгонила сабински бикове.

– Добре, добре... – предаде се Ения и се огледа в овалното сребърна огледало, висящо на стената.

– Вече всеки ден ли ще яздиш? – попита Фулвия с критична нотка в гласа.

– Моля те, майко. Остави ме да си живея живота, става ли?

– Защо искаш да се срещнеш с варварската принцеса в парка?

– Защото не искам да ходя в двореца, където има толкова психопати.

– Макрон ли ти каза да стоиш далеч от него?

– Не. Не говоря с Макрон и не знам защо искам да се срещна със съпругата на Калигула. Просто съм любопитна що за жена е.

– Много добре, скъпа. Ти не си по-лоша ездачка от нея. Сигурна съм, че двете ще намерите общи теми за разговор за коне и ще научите нещо една от друга.

Ения яздеше за втори ден в големия парк край храма на Фортуна в компанията на приятен сабински младеж с къдрава черна коса на име Секст. Беше подочула, че Ладиса отива там на кон почти всеки ден, понякога се отбива да почете богиня Фортуна в храма, в който се бе омъжила за императора. Тогава Ения беше сред гостите на императорската сватба и там Метелий Габиний я прилъга да отиде на празненството на Зелените, за да се срещне с Калигула, а накрая се превърна в посмешище на "цезарите" – спомен, който искаше да изтрие, въпреки че трябваше да признае, че те и осигуриха най-ръзтърсващото преживяване в живота ѝ.

В този ден, докато яздеше далеч от храма, Ения забеляза неподражаемия силует на русата бритска съпруга на Калигула, която галопираше върху бял жребец, следвана от още две ездачки. Ения и Секст веднага тръгнаха след трите, накрая бритските жени спряха на една полянка. Ения дръпна поводите на коня си и го насочи към Ладиса и компанията ѝ.

– Аве, Лейди Калигула – поздрави тя, свали бялата си шапка и разлюля дългите си гарвановочерни коси. – Жребецът ти е прекрасен. Да не е един от бритските ти шампиони?

– Не, етруски е – отвърна Ладиса. Аркана и Кардикса се мотаеха наоколо, готови да защитят принцесата, защото забелязаха, че тя не познава латинската брюнетка.

– Май не ме помниш – усмихна се Ения.

– Боя се, че не – отговори Ладиса.

– Аз съм съпругата на Макрон.

Лейди се намръщи.

– Макрион?

– Не, Макрон. Невий Суторий Макрон. Той е началник-щаб на императора. Аз съм съпругата му Ения.

– О, извинявай, Ения... Разбира се, че те помня от сватбата си. Как си?

– Много добре, благодаря, Ладиса. А ти изглеждаш като най-щастливата жена на земята. Как е името на коня?

– Инцитатус. Той е силен и красив, прекрасно животно. Радвам се, че и ти обичаш ездата. Не съм забелязала други римлянки да яздят.

– Аз не съм римлянка. Сабинянка съм.

– О, сабинянка! Момичетата, които били похитени от римляните, когато...

– Моля те, Ладиса – прекъсна я Ения. – Сабинянките не са били похитени... Те с готовност се предали в плен, най-вече защото са флиртаджийки, и скачали с римските ергени в храстите по празненства много време преди това, само няколко месеца след основаването на Рим. И всички се омъжили за римските си любовници.

Лейди се намръщи и покри с длан устата си, за да скрие смущението си. Спомни си, че Ювения ѝ бе разказала същата история за отвличане, но без изнасилване.

– Моля за извинение, Ения. Все още съм доста невежа относно римските традиции, но се радвам, че сабинянките яздят също като мъжете. Нали?

– Някои от тях. Не е ли прекрасно тук, макар че няма листа по дърветата?

– О, да! Изглежда тайнствено като в горите на Южна Британия по време на мека зима.

Пъргавата Ения скочи от коня си.

– Ела – каза тя и простря ръце, за да помогне на Лейди да слезе от Инцитатус. – Разкажи ми за твоята страна.

Ладиса се радваше да се сприятели с римлянка от висок сан. Аркана и Кардикса се приближиха до Секст, като държаха под око принцесата и новата ѝ дружка. Ения взе одеяло от седлото си и го постла на земята. Високата руса бритска принцеса и дребничката чернокоса сабинянка бяха пълни противоположности като външен вид, но бързо намериха нещо общо помежду си, като започнаха да мерят и сравняват дължините на косите си, а те бяха почти равни. Лейди разказа на новата си позната анекдоти от бритската история и те се посмяха, а Ения ѝ разясни глупавата страст на римляните по сабинянките заради славата им покрай прочутото "похищение", което сложило началото на римския народ. Разговорът беше удоволствие и за двете и те бързо изпитаха доверие една към друга. После Ения съобщи, че се е върнала в дома на майка си, тъй като бракът ѝ с Макрон на практика бил приключил.

– Затова ли не идваш в двореца? – попита Ладиса.

– Да. Макрон все още е вторият по власт мъж в империята и твоят съпруг императорът много държи на него. Не би било прилично да идвам на празненствата ви... имам предвид, че са доста разюздани.

– Да, но знаеш, че Кал е доста либерален. Той наистина прави разлика между публичното политическо поведение и личната екстравагантност. Насаме всичко е възможно.

– А знаеш ли, че обича да води жените на гостите си в някоя стаичка и да прави най-различни еротични неща с тях?

– Да, той ми казва – засмя се Ладиса. – И мисля, че е прав да постъпва така. По време на празненства мъжете трябва да се чувстват свободни да се задяват с чужди жени и да се наслаждават на физически удоволствия, различни от тези, които изпитват със съпругите си. Това не е ли типична римска традиция?

– Радвам се, че ти харесва, Ладиса – коментира Ения малко разочарована, че бритската принцеса е в такова съзвучие с императора.

– Ако ще сме приятелки, престани да ме наричаш Ладиса и ми викай на галено Лейди, става ли?

Ения беше много поласкана. Продължиха да си бъбрят за конни надбягвания, бритски и римски нрави, роднини, римска мода и си разказваха още анекдоти.

– Какви са отношенията ти с Друзила? – попита Ения.

– Много по-безоблачни, отколкото хората си мислят – отговори Лейди, усещайки, че събеседницата ѝ намеква за някакви проблеми между нея и зълва ѝ. – Тя работи много усърдно за политическата програма на съпруга ми. Понякога той ѝ се ядосва по незначителни поводи, но предпочитам да ги оставям сами да разрешават дрязгите си и да не им се бъркам. Колко добре я познаваш?

– О, много малко. Но дочух някои слухове.

Лейди предпочете да сменят темата и накрая настоя Ения да я посети в двореца през следващите дни. Сабинянката обеща да намине вдругиден. Лейди с удоволствие се съгласи, след това забеляза, че Секст се е отдалечил от Аркана и Кардикса и потупва Инцитатус, чиито поводи бяха вързани за дърво в края на полянката...

Друзила получи съобщението на Катег по-късно същия ден, когато Хорея дойде при нея в гардеробната с наново тапицираната ѝ кушетка.

Знаеше от анализа, който Калигула направи на донесения от нея свитък, че боните планират да въвлекат Агрипа и Ювения в скандал, като викнат съпруга ѝ Марк Виниций в Рим. Но връзката, която Катег направи между Публикола и центуриона, я озадачи.

– Страхотно! – възкликна Калигула, когато тя му показа бележката от Катег. – Заминаването на Агрипа ги подлудява!

– Да не би да подозират, че Публикола е издал пред някого плановете им?

– Мозъците им са пламнали, Друди. Подозират всеки във всичко.

– Но защо точно Публикола? Да не би да има някакви разногласия с тях? – попита Друзила.

– Вероятно.

– Или защото моята робиня Октавия живее при него?

– Хмм... Кога му я даде?

– Веднага след последния епизод на нашата пиеса. Двамата изведнъж се влюбиха.

– Влюбиха се, казваш? Сигурно дамгосването доста ги е повъзбудило, не мислиш ли?

– Абсолютно.

– След това Октавия връщала ли се е изобщо в двореца?

– Не. Доколкото знам, Публикола се е развел със Скрибония доста набързо още на следващия ден.

– Разбирам... Доколко добре познаваш кучката?

– Не много. Избрах я за ролята на Мегера, защото изглежда зла, но никога не сме разговаряли.

Калигула и Друзила прехвърлиха различните възможности. Боните вероятно си мислеха, че в дните преди представлението Публикола е казал на Скрибония за Виниций и след като са се развели, тя се е опитала да нарани бившия си съпруг, като издаде на някого в двореца какво е научила от него. Друзила отбеляза, че боните също така може да си мислят, че Публикола е разкрил плана с Виниций пред Октавия и че след като тя е нейна робиня, е казала на нея.

– Какъвто и да е случаят, Публикола гори – заключи Калигула.

– Дали да не говоря с него и да разбера какво става?

– Не. Съобщението на Катег може да е клопка. Публикола може да е в заговор с него и да се опитват да проверят доколко могат да ти се доверят.

– Хмм, може и да си прав, Кал. Какъв отговор да му пратя?

Калигула се замисли. След това ѝ предложи да изчака няколко дни, за да намекне така на Катег, че все още я заплашва заточение и че императорът е много подозрителен. Посъветва я да пише на сенатора, че не е открила нищо за Публикола и Марк Виниций. Друзила се съгласи. Калигула също така ѝ препоръча да провери книгата за посетители и да види дали Скрибония не е идвала в двореца след развода.

– Как върви ремонтът? – попита Друзила, като дочу чукане през прозореца към дясното крило на двореца.

– Марий Фортунат е не само велик архитект, но и човек на честта! Цялото преустройство ще е готово за календи, а празненството за откриването ще е... е, не искам да развалям изненадата, скъпа.

Тя видя искри в очите му и как покри устата си с длан, за да скрие палавата си усмивка.

– Какво имаш предвид, Кал? Да не искаш да "съм мила" с някого на това празненство?

Калигула поклати глава.

– Не просто с някого.

– Някой красив чуждоземен посланик? – попита Друзила и облиза горната си устна.

Калигула пак поклати глава.

– Какво? – настоя тя.

Той свали длан от устата си и бавно произнесе без глас:

– Всич-ки.

Дори Друзила се шокира за миг.

– О, я стига, Кал! Да не си се побъркал?

Калигула отвори широко очи и направи налудничава физиономия, после закима, за да ѝ покаже, че е съгласен с предположението ѝ.

– Да не искаш да се изфукаш с халките ми?

– Халките са само допълнение към красотата ти, Друзила. Ще им дадем пример.

– Какво имаш предвид?

– Ние, силните, младите, богатите, красивите... всички от двореца. Искаме нещата да се променят към по-добро и да възвисим човешките същества над невежеството и страха, нали?

– Да...

– Виж сега, всичко започва от първичните инстинкти на сексуалното привличане, които съществуват от зараждането на живота. Всеки мъж и всяка жена изпитват похот, съгласна ли си?

– Разбира се.

– Похотта за секс поражда жаждата за живот... Ако позволим похотта за секс да бъде ограничена, потисната и контролирана, ние задушаваме жаждата за живот, създаваме нещастие, завист, ревност, гняв, омраза и насилие сред околните и сред различните слоеве.

– Хм, но това не е ли също част от живота?

– Може би... Но ако не се опитаме да намерим причината и да предотвратим злините на сексуалното въздържание, никога няма да разберем.

– Е, каква е каузата?

– Не на прекалената власт на мъжете над жените!

– О, това е интересно...

– Искам да премахна потисничеството на мъжете над жените. И двамата знаем, че без това потисничество жените ще бъдат много по-либерални и ще имат много повече любовници.

– Не е ли така вече?

– Никак даже, скъпа моя. Ние имаме впечатления само от малък брой дръзки млади жени, куртизанки и някои специални дами, които следват светлия пример на Клеопатра и баба ни Юлия. Повечето жени се страхуват да не останат на улицата и се държат цял живот за един мъж. Някои могат да имат пет до десет любовници и това е всичко. Край на играта.

– Това е така, защото мъжете имат повече мускули, повече пари и повече умения – отбеляза Друзила. – И не им се налага да си стоят вкъщи поне три месеца с големи кореми, както се случва на всички жени, които чакат бебета.

– Какво са три месеца от време на време? Истината е, че към повечето жени се отнасят като към робини, не ги пускат от вкъщи, мъжете потискат сексуалните им желания, за да ги държат в подчинение.

– Жените са щастливи, когато имат домакинство, за което да се грижат.

– Но ако това е всичко, за което мечтаят, те никога няма да успеят да разкрият истинската си същност.

– Истинската им същност, значи? – повтори Друзила и се сети за Бризея.

– Да, истинската им същност. Кой знае какви стойностни и смели идеи могат да се родят, ако всички жени се наслаждаваха като теб на живота...

– Е, аз съм имала шанса да израстна в либерална среда и твоята любов ми е голяма опора.

– Точно така... Но спомняш ли си колко пъти е трябвало да те подтиквам да правиш секс с други любовници, когато искаше да си само с мен и да ми дадеш всичко от себе си?

– Да, дори убеди чичо Тиберий да ме заточи на Липарис, за да се отпусна. Чудя се защо така съм държала на сексуалния ексклузивитет преди това.

– Чувството за ограничение и страхът се насаждат в умовете на жените от всички, които общуват с тях, още от люлката, от ранно детство, а после и от учителите и съветниците.

– Да не би да твърдиш, че като имат много любовници, жените ще станат по-интелигентни?

– Да, скъпа моя... Всеки сексуален контакт с различен мъж увеличава способността им да разбират и да се развиват, защото всяко ново преживяване отваря някаква част в мозъка им. Нима мъжете не са по-активни, когато стане въпрос за секс? Не утоляват ли те жаждата си за различни любовници?

– И затова ли мъжете са по-предприемчиви?

– Точно така! Като намаляват броя на сексуалните контакти с различни мъже и дори с други свои посестрими, жените дават възможност на мозъците си да се свиват, вместо да растат. Помисли колко сила и виталност поглъща кожата ти от всеки любовник. Нали всеки един от тях мирише малко по-различно?

– В това няма никакво съмнение.

– Помисли колко много научаваш, когато докосваш с кожата си кожата на нов мъж или жена, когато галите телата си. Колко добре се чувстваш, когато свършвате. И дори да не свършиш и да останеш неудовлетворена, всяко ново преживяване е положително, макар на пръв поглед да изглежда отрицателно.

– Хмм... Защо?

– Защото ще те накара да потърсиш по-добро. Но тъй като понятието за по-добро е относително, ти ще продължиш да търсиш. И помни, Друди, в деня, в който спрем да търсим, сме мъртви.

– Хей, това беше хубаво изречение! Кажи ми го пак...

– В деня, в който спрем да търсим, сме мъртви.

Друзила се усмихна на брат си и кимна. Тя наистина го обичаше, когато говореше така открито и благородно.

– Искаш ли да знаеш защо?

– Разбира се. "Защо" е любимата ми дума.

– Добре... Не можем да спрем да търсим, защото нуждата от промяна е жизнено важна за всяка форма на живот. Трябва да се променяме, а най-важна е промяната в сексуалните контакти, защото е най-достъпна и лесна. Нима боговете не са ни дали тази възможност? Сякаш ни предлагат да подражаваме на техните интимни забежки. Не трябва ли всички мъже да се учат от Юпитер, а всички жени – от Венера? Нима те не са търсили всеки ден различни любовници?

– И мъжете правят така...

– Защото мъжете са свикнали да грабят всичко, което докопат, и да принуждават по-слабите – особено жените – да им служат.

– Какво искаш ти, Кал? Да дадеш право на жените да гласуват ли?

– Разбира се! Това ще е естествена последица от промяната на традиционния римски начин на живот, която смятам да въведа. Ако се наложи – дори със сила. До две години законите ми, които правят всяка форма на женитба напълно личен избор, достъпен за всеки, и отнемат властта на патер фамилиас, ще влязат в сила из цялата империя. Междувременно искам да дам началото на масова програма за образование, която ще научи децата от двата пола да се отнасят един към друг с уважение и да ценят свободите си.

– Преди да получим възможност за такива радикални преобразования, по-добре да се отървем от боните.

– Да, те трябва да изчезнат. Докато след двайсет и пет години не се появи ново поколение образовани граждани и не вземе властта, всяка опозиция би трябвало да се смята за предателство и аз ще се погрижа за това.

– Как? Като ги избиеш до крак?

– Ще наредя да екзекутират само тези, които имат склонност към насилие. Останалите ще получат ново образование за сметка на държавата в хубави школи, които ще построя из цялата империя. И скоро те ще се съгласят с мен, защото аз се боря и за тяхното благополучие.

– И какви са основните елементи на това ново образование?

– Свобода за всички, истинска и докъдето стига въображението им. Упражняване на свобода, която не накърнява свободата на другите.

– Всички се боят от свободата, Кал. Свободата значи, че можеш да свършиш и като просяк.

– Хората се страхуват от свободата, защото тъпите бони разпространяват идеята, че тя води до повече престъпници, по-малко справедливост и по-малко закрила както за индивидите, така и за семействата. Но както вече казах, това е въпрос на пренастройка на културата. Ще впрегнем най-добрите умове на нашето време. Те ще пишат песни, поеми и философски трудове за освобождаването на личността и тези текстове ще станат гръбнак на Великата културна революция.

– О, обичам революциите, Кал! С какво ще трябва да се преборим?

– Първо, ще се борим с човешката съпротива – ревността, завистта и принасянето в жертва на другите. Ще предадем на всички любовници, мъже и жени, основите на закона на промяната. Мъжете и жените ще трябва да бъдат обучени от самото начало, че всички имат неотменното право и задължение да преследват всяко начинание и да удовлетворяват похотта си за сексуални контакти във всякакви случаи. Никой не може да принуждава друг човек да потиска нуждата си от експериментиране и да ограничава плътските си контакти само с една личност. На всеки трябва да му бъде показано как да го прави, както аз постъпих с теб, когато беше още дете. Вместо да ограничавам желанията ти, аз те подбутвах да се виждаш с нови любовници.

– И ме караше да ти разказвам всичко, което съм вършила, защото това те възбужда, нали? Не е ли уникално, че ти харесва жените ти да правят секс с непознати?

Калигула стана и тръгна към прозореца, загледан навън.

– Не точно – каза. – Говорил съм с много мъже за това... Всички те разбират, че след няколко месеца секс само с един човек сърцето на страстта изстива и няма по-добър начин да бъде поддържано топло от търсенето на нови авантюри с нови любовници... Дори мъже, които са силно повлияни от човешката съпротива, признават, че се възбуждат дори като фантазират, че жените им вършат най-различни неща с непознати или с техни приятели.

Друзила се изправи и се приближи към него. Прегърна го през раменете.

– Знаеш ли какво, Кал? Когато разбрах, че си постъпвал така, защото ме обичаш, започнах да се влюбвам в теб все повече с всеки изминал ден.

– Знам... Не е ли това много по-напредничава и освободена представа за любовта? Не е ли връзката между нас по-силна точно защото не се налага да се мамим?

– О, да – отвърна Друзила. – Измамата убива любовта и въпреки това хората се мамят, за да получат това, което е естествено за тях и което не могат да потиснат.

– С новите правила няма да има измами. Двойките ще споделят любовта си и тръпката от различните си връзки. Забежките ще се приемат за достойнство, а не за падение и това ще бъде така завинаги.

– Всички ще получават това, което е естествено за тях, без да чувстват необходимост да се мамят, а напротив, ще се насърчават един друг да се наслаждават на сексуалните си контакти. Нали така, братко?

– В думите ти е скрита фундаментална истина, Друди. Ти го разбираш, защото си получила енергия от много различни любовници преди това.

– Какво имаш предвид? – попита тя.

– Нямаше да можеш да разбереш идеята ми без този опит. Имам предвид, че никой не може да разсъждава теоретично за такъв нов подход към секса и любовта и да разбере как той работи, без преди това да е опитал. Всички първо трябва да опитат. Разбирането е резултат от разширяване на кръгозора като естествена последица от събитията. Не се получава само с изучаване на теорията.

– И затова смяташ, че трябва да дадем пример?

– Точно така. Нашият пример ще е много важен.

– Уговори ли Лейди да направи нещо на празненството?

– Да, разбира се. Как ще изглеждам, ако собствената ми съпруга не подкрепя моите идеи?

– Кой друг?

– Марция ще дойде с някои нови проститутки, които току-що са завършили школите по секс, съвсем навреме за Луперкалиите. Пиралис и другите ми конкубини също ще участват. Жалко, че Миси, Нимфиада и Лесбия няма да са тук.

– Ами Агрипинила?

– Хмм... Не съм имал време да говоря с нея. Защо ти не го направиш?

– Добре. Ами мъже?

– Сенатори, актьори, колесничари, патриции, ездачи, войници, скаути, чиновници, магистрати, занаятчии, обикновени граждани... хора от всички класи, но всеки мъж трябва да дойде със съпругата или конкубината, приятелката, дори любовника си. Не искам никой да обладава най-красивите жени на империята, без да предложи своята.

– На теб?...

– На мен и на тълпата, разбира се.

– Страхотно, Кал! Ами Макрон и Ения?

– Ще си помисля за тях. Може да предпочета Ения да дойде сама.

– Ами Катег? Като ме види какво правя с другите мъже, може да започне да ревнува и да упражнява насилие.

– Хмм, права си. Ще го обмислим, преди да пратим официалните покани.

– Знаеш ли какво, Кал?

Калигула погледна сестра си, сякаш беше част от собственото му тяло, ум и душа.

– Какво, Друди?

– Обичам те – каза тя и го целуна. – Толкова се гордея с теб – промълви, докато го целуваше. – И колкото повече се гордея с теб, толкова повече те обичам, а колкото повече те обичам, толкова повече благодаря на боговете, че са те пратили на земята като мой брат.

В целия свят не се бе съществувала по-сладка целувка, с такова пълно отдаване, доверие и подкрепа, каквато се получи между двамата Юлиеви потомци. От телата им се излъчваше неземна аура, когато се прегърнаха, след като бяха възбудили умовете си с проекта за Велика културна революция. Сякаш наистина бяха обединени в една Сила, породена от величието на общия им произход и нарастваща благодарение на личния им мъжки и женски магнетизъм. Чувстваха се толкова силни заедно! И вярата им беше толкова дълбока, че наистина можеха да прекрачат всякакви бариери на човешка съпротива и да въведат света в нова ера на благополучие.

Агрипинила затвори подшитата книга на Клавдий по етруска история и се протегна на стола, като раздвижи глава, за да отпусне мускулите на врата си.

– Умори ли се вече? – попита чичо Клавдий със строг укорителен тон.

– Не ми се прави на учител, става ли?

– Толкова ли е лошо?

– Ами смешен си. Пък и твоите етруски са използвали такова трудно писмо, че едва ли си успял да разшифроваш историческите им документи.

– Работим по въпроса.

– Къде? – попита Агрипинила и на майтап постави дясната си ръка над веждите, сякаш криеше очите си от слънцето, и се огледа из градината, все едно търси мястото, където Клавдий работи по етруските исторически документи.

– Не ставай глупава, Агри. Документите ни са в храма на Юнона.

– О, при регистъра на ражданията на римските граждани?

– Не само там. Храмът има три отделения и повечето от историческите ни документи са в останалите две, сред купчини прашни книжа, които имат нужда от сортиране и подреждане.

– И кога си ходил там за последен път да мастурбираш дъртата си верпа в чест на любимите ти етруски царе? – попита тя, ухилена саркастично.

– Със сигурност не и след като ти остана денонощно при мен.

Палавата четиринайсетгодишна принцеса вдигна коляно и го преметна на страничната облегалка на стола. Хитонът ѝ се повдигна нагоре и откри гледка към слабините ѝ, покрити с тънка нарязана препаска.

– Да не би да ме упрекваш, че те държа далеч от безценните ти проучвания? – предизвика го Агрипинила, като леко поклати таз.

Чичо Клавдий заби поглед в пубиса ѝ и преглътна. Въпреки че я бе любил девет последователни дни и нощи, винаги като я видеше да полюлява бедра и да показва съкровището си, не можеше да остане хладнокръвен.

– Значи те държа далеч от научните ти занимания, а, чичо?

– Прекаляваш, да знаеш.

– В какво?

Четиридесет и седем годишният чичо Клавдий, първият наследник на римския престол, въздъхна като завладяно от любов малко момче и поклати глава.

– Ела – повика тя и го помами с пръст.

Омагьосан както винаги, Клавдий коленичи, зарови лице в слабините ѝ и започна да целува красивата ѝ вулва през процепите на атрактивната ѝ препаска.

– Дали няма да ти е по-добре, ако започна да преспивам в моите покои, а, чичо? – простена хитрото момиче.

– Не, миличка... Разбира се, че не – отвърна Клавдий, наслаждавайки се на прекрасната ѝ плът.

– И как ще се почувстваш, ако го направя?

– Ще се състаря с десет години.

– Но рано или късно трябва да си тръгна, нали знаеш?

– Кротко, Агри, кротко...

– Спри веднага – каза тя и плъзна ръцете си между лицето му и слабините си.

– Защо? – попита Клавдий, задъхан като малко дете.

– Искам да си изпълниш обещанието.

– Какво обещание?

– Което ми даде, когато за първи път ти позволих да целунеш моята порцела (жаргон за вулва), не помниш ли?

– Добре. Какво искаш да направя?

– Утре сутринта искам да отидеш в храма на Юнона и да промениш датата ми на раждане в регистъра на ражданията на римските граждани.

– Невъзможно, миличка.

– Я не ми пробутвай тези глупости! Няма нищо невъзможно за човек с твоето положение.

– Но, Агри, любов моя, защо искаш да го правя?

– Седни там.

Чичо Клавдий въздъхна и седна на стола пред нея.

– Виж, чичо. Не съм длъжна да ти обяснявам нищо, защото ти ми обеща, без да питаш какво искам, и сега трябва да си удържиш на думата независимо от всичко. Ясно ли ти е?

– Добре.

– Но тъй като си любимият ми чичо, ще ти кажа истината.

Клавдий кимна.

– Осъзнаваш ли, че освен че нося любовния ти знак на задните си части, съм бременна и с детето ти?

– Нима? – попита той и разтвори широко очи, обзет от радост. – Откъде знаеш?

– Аз го исках.

За миг през ума му преминаха всички мигове, в които се бе радвал на страстната ѝ любов и се бе поддавал на нейните желания да свърши в нея.

– Толкова си красива, Агри – промълви той с пълен с любов поглед.

Тя щракна с пръсти пред лицето му.

– Събуди се! Искам да ме слушаш много внимателно. Чувал ли си за сибилата от Кума?

– Амалтея?

– Да. В края на миналата година бях при братовчедите ми в Кампания и я посетих...

Агрипинила разказа на Клавдий, че детето и е предопределено да стане император, и обясни какво е условието, което сибилата бе поискала от нея да изпълни, за да се осъществи пророчеството.

– Съвсем ясно ли се изрази за смяната на датата ти на раждане? – попита мрачно Клавдий, който знаеше, че сибилата никога не греши в предсказанията си.

– Напълно. Ако датата ми на раждане се смени... твоят син ще стане император! Но трябва да се роди преди края на тази година. Това бяха точните ѝ думи – каза Агрипинила, без да му споменава нищо за другата част от предсказанието на Амалтея... че след дванайсет години третият ѝ съпруг ще стане император на Рим.

– Разбирам – кимна Клавдий. – Някак си ми е трудно да повярвам, но Юлиево-Клавдиевата династия най-вероятно ще властва дълго време и рано или късно нашият син може да стане...

– Не продължавай, чичо!

– Какво?

– Никой не трябва да знае, че съм заченала сина си с теб. Ясно ли е? Той ще има достатъчно благородна кръв от мен, за да е достоен за съдбата си, без да се налага ти да признаваш бащинството си. Прекалено близки роднини сме и народът на Рим трудно ще го приеме за император, ако знае, че ти си бащата. И ще е много по-защитен, ако никой не подозира, че един ден ще наследи най-великата империя на света.

Клавдий стана и закрачи из зимната градина. Тя беше права. Идеята да се ожени за племенницата си не подлежеше на обсъждане. Калигула никога нямаше да се съгласи, освен това беше и политически неприемливо. Въпреки че му беше само наполовина племенница, никой не знаеше това и не трябваше да разкрие по лични причини тайна, която бе обещал да опази.

Агрипинила свали сандалите си и тръгна боса по тревата към него.

– Според мен имаш много специални дарби, чичо – каза тя с искрена обич и го прегърна. – Наистина искам ти да си баща на сина ми, защото си най-аристократичният, чувствителен и ерудиран мъж на света. И се възбуждам всеки път, когато погледнеш съкровището ми.

– Ще ме забравиш ли, като си тръгнеш?

– Никога няма да забравя случилото се между нас. Ще ми е достатъчно да погледна татуировката и ще изпитам същото топло чувство и онова особено сърцебиене... – прошепна му тя. След това го целуна и отново го накара да се чувства като малко момче. Взе ръката му и бавно я поведе между бедрата си. – Не мислиш ли, че ще имам нужда от още уроци по етруска история от теб, стари развратнико?

Двамата се засмяха и затанцуваха из перистилиума, а после правиха пак любов и се насладиха на всеки миг.

Рано на следващата сутрин, докато Агрипинила все още спеше в леглото му, Клавдий се качи на носилката си и нареди на двамата роби да го отнесат през Субура до храма на Юнона на хълма Циспий. Тъй като с Калигула бяха патер фамилиас на Агрипинила, шансовете някой да се интересува сериозно от точната възраст на Юлиевата принцеса бяха практически нулеви. Архивите на регистъра на ражданията на римските граждани можеха да се отворят само със заповед на магистрат в случай на разногласия относно римско гражданство или заради наследство, ако родството се оспори в съда. А това беше невъзможно, тъй като нямаше никакви съмнения за римското гражданство на Юлиевите принцеси, нито пък за статуса на Калигула като глава на семейството или на Клавдий, който бе начело на Клавдиите.

Клавдий имаше достъп до всички отделения на храма и никой не се осмели да спре такъв виден патриций, затова нямаше проблеми да подправи датата на раждане на Агрипинила. Прибави осем години към възрастта ѝ и написа, че е родена в Опидум Убиорум, когато Германик (заедно със семейството си) е бил пратен там с легионите, за да се бие срещу германските племена. След това оправи и възрастта Лесбия, за да отговаря на тази на сестра ѝ, като отбеляза, че е родена една година преди смъртта на Германик, дори прибави четири години към възрастта на Друзила, за да запази достоверна разлика между нея и по-малките ѝ сестри.

Като свърши работа, Клавдий се замисли за невероятното предсказание на Амалтея. Дали простата поправка на датата на раждане на Агрипинила щеше да е достатъчна, за да подбутне съдбата и да направи сина си римски император? Дали стори на бъдещия си син услуга, или му навлече големи неприятности? Е, засмя се той, нека първо видим дали няма да е дъщеря или някой артист, който ще предпочита да свири на лира, вместо да управлява огромна империя с всичките ѝ вътрешни конспирации, клюки, клевети и некадърни администратори.

Същия следобед Друзила отиде да се види с едила Марк Теренций Кота в кабинета му на третия етаж на Базилика Опимия на форума.

Секретарят му – млад мъж, който се представи като Тулий Перуций – я въведе в малък вестибулум за видни посетители и ѝ помогна да си свали дългата сива кадифена горна дреха, подплатена със златиста коприна.

– Имах честта да ви видя заедно с едила в амфитеатъра на Фламиний – каза Перуций, докато окачваше палтото ѝ. След това се загледа в нея, докато тя оправяше златистата кордела около червените си къдрици пред огледалото от излъскан месинг. – Но бях прекалено далеч от императорската трибуна, за да се възхитя докрай на великолепието на красотата ви.

Друзила се усмихна на комплимента. В своите високи до глезените сиви боти с остри токчета, в тъмносивата си туника до коленете, украсена със златен колан около тънката ѝ талия, тя беше елегантна и сексапилна както винаги.

– Какво ти харесва повече?... – попита тя и вдигна предната част на широките си поли, за да може младият мъж да я види в огледалото. – Туниката или краката ми?

Перуций преглътна.

– Не можеш да решиш май, а? – поинтересува се Друзила и бавно повдигна туниката си още малко.

– Май наистина не мога, принцесо – отвърна Перуций, затаил дъх.

Тя вдигна полите си до бедрата.

Младият мъж зяпна. Тя не носеше препаска.

– О, сигурно сънувам – промълви той едвам чуто, вперил поглед в обръснатия ѝ пубис с малката халка, пронизала горния край на срамните ѝ устни.

– Разбира се, че сънуваш – отвърна Друзила и пусна полата си, която падна до коленете ѝ.

Мъжът поклати глава поразен. Друзила оправи фибите в косата си, която Бризея бе вдигнала и събрала на темето в консервативна прическа, но бе оставила няколко закачливи къдрици около лицето ѝ, които се придържаха от корделата.

– Е, каза ли на едила, че съм тук? – попита.

Перуций прокара върховете на два от пръстите си по челото, сякаш се опитваше да изтрие спомена за това, което вече си мислеше, че е игра на въображението му – внезапно да си представи гола съвсем облечена жена, което често се случваше на мъжете.

– Какво ти става, Перуций? Да не ти се вие свят?

– О, извинявайте, ваше височество. Попитахте ли ме нещо?

Друзила се усмихна.

– Едилът очаква ли ме?

– О, разбира се – отговори той, все още доста объркан. И бързо излезе от вестибулума. Почука на съседната врата, влезе и обяви пред Марк Теренций Кота влизането на имперската принцеса. Когато Перуций отстъпи, едилът се изправи иззад бюрото си и поздрави Друзила, като се наведе и целуна ръката ѝ.

После затвори вратата. Благодари ѝ за средствата от бюджета, които тя се погрижи да бъдат отпуснати на комисията по апроприация към Сената, и я заля с комплименти, а тя любезно му ги върна, като похвали просторния добре мебелиран кабинет с изглед към комицията, който се разкриваше от голям овален прозорец. Силната дневна светлина проникваше през стъклата, тя застана пред тях с ясното съзнание, че голото ѝ тяло се очертава под елегантната ѝ сива туника.

– Искаш ли да седнеш тук, Друзила? – попита я той и показа два стола пред голямото бюро, направени от масивен дъб и украсени с бронзови рамки.

– Благодаря ти, Теренций. Полежах доста в носилката си и предпочитам да остана права. Но моля те, ти седни на бюрото си и ми кажи как успя да ни осигуриш тази прекрасна мека зима, на която все още се радваме в Рим.

След кратък светски разговор за времето и роднините, който Кота водеше седнал зад бюрото си и загледан в тялото ѝ, предизвикващо у него зле прикрита възбуда, Друзила го попита за лиценза на вавилонския тематичен парк. Кота въздъхна и отвори една дебела папка.

– Прегледах молбата за лиценз на Муций Регулат много внимателно, Друзила – поде Кота с тон, който обикновено предшества отрицателен отговор. След това ѝ прочете някои неща. – Архитектурният проект е добре изчислен, многобройните атракции са професионално замислени, сградите са добре разделени от широки алеи, сепарета, отходни места, водопровод, градини, санитарни възли, помещения за спешни случаи, бани, отделения за персонала, входове, оградни стени – всичко изглежда наред.

– Е,подписа ли?

– Има един основен проблем, Друзила..

– О, какъв е той?

– Паркингите пред портите са недостатъчно големи, за да поемат всички носилки, колесници, каляски, коне и водачите им, които ще идват на тълпи на Ватиканския хълм.

– Дай да видя картата – поиска тя, приближи се и се наведе над бюрото, за да разгледа по-добре прецизно изработения план на Муций на тематичния парк и целия Ватикански хълм. – Тук, тук и тук... Нали са планирани три паркинга пред трите входа?

– Прекалено малки са, Друди. Паркът ще бъде много популярен из цяла Италия, от Рубикон до Сицилия. Предвиждам стотици хиляди посетители от Рим и околностите, които ще задръстват пътищата всекидневно.

Друзила взе картата и поседна на бюрото пред него.

– Твоята пътна полиция не осигурява ли трафика на триста хиляди души към Циркус Максимус по време на игрите? – предизвика го тя, като вдигна дясното си коляно и постави обутия си в бота крак върху лявата странична облегалка на стола му.

– Те са обучени... – отвърна той, но дъхът му секна, когато погледна между краката ѝ. Докато разглеждаха картата, разперена между ръцете им, Друзила небрежно поклащаше коляно и от това полите ѝ се вдигнаха до ханша. – Само няколко носилки и колесници... – продължи Кота, но пак млъкна насред дума, загледан в обръснатия ѝ пубис, вече напълно разкрит пред очите му. Тя все още държеше картата разперена пред лицето си и той леко сведе глава, за да я огледа по-добре, и забеляза пръстенчето на клитора ѝ.

Имперската принцеса, разбира се, играеше любимата си игра на съблазняване, основаваща се на типичния Юлиев ексхибиционизъм – онзи дързък, издаващ превъзходство инстинкт да шокираш и завладяваш, който пулсираше силно и в сестра ѝ Агрипинила. Имаше го у всички жени от Юлиите, беше вродено неустоимо желание да привличаш мъжките погледи (а и женските понякога) към онези части от тялото – най-вече слабините, – от които никой истински мъж не би отвърнал очи, защото го караха да се чувства изпълнен със силата на Ерос, да прегръща и целува, да се подчини на повика на бога на живота и любовта.

Друзила надникна под картата и видя, че зяпа голото ѝ съкровище. Как би могъл едилът Марк Теренций Кота да постъпи различно от другите мъже, които се докосваха до женската природа на Юлиите, и да не вдъхне аромата ѝ, да не се опияни от магическата сила, дарена от самата Венера на всяка частица от съществото ѝ? Тя се усмихна. Той не можеше да откъсне очи от гледката.

– Какво си зяпнал, Теренций? – попита с добре изиграна невинност, след като повдигна картата.

– Има нещо... Искам да кажа, необяснимо – смотолеви той.

Тя седна удобно върху бюрото.

– Има ли нужда от обяснения? – поинтересува се, като сложи лявото си стъпало върху дясната странична облегалка на стола му и така откри напълно това, към което той изпитваше такова силно привличане.

Едилът поклати глава. Прокара длани по прасците към коленете ѝ, като ги разтвори леко. След това я погледна в очите.

Без да трепне, Друзила отвори леко уста и дишането ѝ се учести. Той разпери длани и продължи да я гали по бедрата, от което тя чувствено настръхна. По цялото ѝ тяло преминаха тръпки, когато той достигна обръснатите ѝ слабини и плъзна върховете на пръстите си по гладката ѝ кожа около халката. Вълнението, което винаги изпитваше в мига преди да жертвата ѝ да се предаде, сега беше дори по-силно, тъй като пръстенчетата увеличаваха дразненето и наелектризираха плътта ѝ.

– Искаш ли да направиш нещо, преди да подпишеш лиценза? – прошепна му тя, усещайки, че той повече не може дай устои.

– Ооо... – въздъхна той. – Затова ли ме омагьосваш така?

– Аха... Нима не е приятно и за двамата?

– Така би трябвало да бъде – каза той и вдигна дългите ѝ крака.

Друзила полегна на бюрото. Като държеше коленете ѝ разтворени, той затаи дъх, като видя халката на перинеума ѝ и както устата му бе зяпнала от учудване, я долепи върху прясно обръснатите ѝ слабини и започна да облизва съкровището ѝ, да дразни и двете пръстенчета със зъби и език, преди да опита невероятните сокове на кунуса ѝ.

Тя стенеше и поклащаше крака, легнала върху бюрото, и се наслаждаваше на факта, че устата му я обладава, че я изпива и смуче клитора ѝ, че хапе вътрешната страна на бедрата ѝ, но поради някаква причина, въпреки че бе на ръба на екстаза, не искаше да стигне до оргазъм.

– Спри веднага – прошепна тя и седна на бюрото. – Нямаме време да си дадем повече от това, което вече си дадохме.

– Ммм... Права си, Друзила. Сигурно има много хора долу в приемната.

Друзила грациозно стъпи на земята и отиде пред овалния прозорец. Оправи туниката си в отражението на стъклото. Но тъй като бе потиснала оргазма си по неестествен начин, мускулите на таза ѝ все още потрепваха и гъделичкането на халките бе направо непоносимо. Пое дълбоко дъх, опитвайки се да се успокои, докато едилът подпише лиценза и му сложи печата си.

– Май очакваше да направя това за теб, нали? – попита Кота, като ѝ подаде документа.

– Разбира се, Теренций. Но никога не забравям услуга и приятелите ми могат да очакват от мен благодарност по всяко време, когато им потрябва. Междувременно ще накарам Регулат да построи по-големи паркинги и да осигури достъп от улиците към сградите.

Те се усмихнаха един на друг с взаимно уважение. След това тя го покани в двореца. Той я изпрати до вратата и повика Перуций да ѝ помогне с връхната дреха. Една секретарка се втурна при едила с купчина папки в ръцете и накара шефа си да седне отново на бюрото.

Въодушевена от изхода на посещението, но все още усещаща дразненето на пръстенчетата, Друзила беше в състояние на трескава възбуда. Последва Перуций в частния вестибулум на Кота, затвори вратата зад себе си и се облегна на нея.

– Ела, разкопчей ми колана – каза тя задъхана.

Перуций изпусна палтото ѝ на пода и се забърза.

– Какво става? – попита той, останал без дъх, докато сваляше колана от кръста ѝ. – да не ви е зле?

Тя го прегърна силно и потрепери. Поразеният Перуций, който бе с около пет сантиметра по-нисък от нея, инстинктивно сграбчи тесния ѝ ханш и прилепи таз към нейния. О, да... Този млад мъж ѝ харесваше и тя го целуваше страстно по устата, докато той сваляше туниката от раменете ѝ и я смъкваше надолу към краката ѝ. В умопомрачението си едва ли осъзнаваше, че е напълно гола в ръцете му и го насърчава да я докосва навсякъде. Просто не можеше да повярва!

А халките на зърната ѝ... Потрий ги! Дърпай ги! Играй си с тези големи гърди! Тя ревеше като тигрица в клетка, разтваряше колене и притискаше пубисната си кост в неговата подутина... Дали и това бе сън? Не! Този път не! О, принцесо... Светът около тях се завъртя бързо... Той опипваше гладките ѝ слабини, халките и влажната ѝ вагина. Тя сграбчи еректиралия му член и се плъзна надолу до пода. Бедрата ѝ горяха, тазът ѝ се тресеше от допира на пръстите му, които влизаха все по-дълбоко. Отдаваше му се. Хайде! Вкарай го! Бързо! О, да! Той влезе в нея! Вземи ме! Чукай ме! Седнала на пода с гръб, прилепен към вратата, тя вдигна колене, разлюля ханш, а пръстенчетата възбудиха нервите около неспиращия му инструмент. Друзила стигна до оргазъм за по-малко от минута. Но дълбок и експлозивен, тъй като Перуций я чукаше с неукротимата сила на младо мъжко животно, което е откраднало женска от водача на стадото и знае инстинктивно, че трябва да я довърши набързо, за да не бъде открито и наказано от главатаря.

Същата нощ Ладиса си почиваше върху леглото в малкия храм, притихнала в прегръдките на съпруга си. Току-що бе изживяла още един вълнуващ сеанс с Инцитатус, последват от страстен секс с мъжа, завладял сърцето ѝ.

– Кажи ми, Кал... Защо искаш гостите да ме гледат как правя секс с Инцитатус и дори да го направя с всеки, който ме приближи на празненството?

– Интересува ли те мнението на другите?

– Не бих казала. Но си мисля, че ако всички видят, как жената на императора върши нещо толкова интимно на публично място, това ще навреди на статуса ти на най-силния лидер в империята.

– Това празненство няма да е публично – уточни Калигула.

– Но, скъпи... Нали ще поканиш повече от две хиляди души от всички слоеве на гражданството и дори посланици на чужди страни?

– Няма да има повече от хиляда мъже и всеки един от тях ще дойде с поне една жена – съпруга, роднина, конкубина или сериозна приятелка.

– И защо? – попита Лейди, докато се преобръщаше по корем.

– Защото всички жени, включително сестрите и конкубините ми, ще го правят с всички също като теб и дори нещо повече – продължи Калигула и погали задните ѝ части.

Ладиса го погледна с притворени очи.

– Но не и с Инцитатус, надявам се.

– Не, скъпа. Инци ще бъде само за теб.

– Добре... Само аз ли ще го направя с животно?

– В никакъв случай. Ще имаме обучено магаре, две кучета, няколко змии, стадо гъски, красив лебед и дори две малки млади женски агнета за мъжете.

– Хмм, разбирам... Наистина ли мислиш, че съвкуплението с непознати ще заздрави връзките?

– Абсолютно. Във връзките няма нищо лошо, ако в тях липсва потисничество, особено спрямо жените, които с лекота позволяват на мъжете си да контролират сексуалните им пориви.

– Това толкова ли е лошо, скъпи Кал?

– Много лошо. Нека ти кажа защо и слушай внимателно обясненията ми... Между другото, знаеш ли на кое викаме процент?

– Разбира се, Кал! Учила съм Питагор, ти какво си мислиш? – отвърна Ладиса малко обидена от въпроса му.

– Тогава кажи ми какво означава... петдесет и пет процента.

– Нямаш ми доверие, така ли?

– Имам ти, но искам да съм сигурен.

– Петдесет и пет процента означава, че ако имам сто ябълки и търговецът иска да купи петдесет и пет процента от тях, отброявам петдесет и пет и му ги продавам.

– Ами ако имаш хиляда ябълки?

– Продавам му петстотин и петдесет.

– Ами ако имаш само десет ябълки?

– Тогава отброявам пет цели, срязвам една наполовина и му продавам пет и половина.

– Добре. Ами ако искаш да откупиш петдесет и пет процента от петстотин и петдесетте ябълки, които току-що си му продала?

Ладиса притвори очи. Обичаше да му показва колко е добра по математика.

– Много просто, Кал. Ще трябва да отброи триста и пет цели ябълки, плюс четвъртинката на една и да ми ги даде.

– Много добре, скъпа Лейди! – възкликна той и я целуна по върха на носа. – Не знаех, че съм се оженил за гений!

– Нима си очаквал по-малко от бритска принцеса? – попита тя нежно и го целуна по рамото.

– Е, не съм търсил точно математически гений, но е добре, че освен съблазнително тяло и невероятен характер имаш и бърз ум.

– Мога да смятам всякакви проценти и средни стойности, да извършвам всякакви действия с всякакви числа.

– Отлично. Да се върнем към обясненията ми за жените. Съгласна ли си, че възрастта, в която жените са най-привлекателни за секс, е между пубертета и двайсет и пет години?

– Така ли мислят римляните?

– Не искам да кажа, че жените след двайсет и пет не могат да са страхотни любовници и забележително надарени, но ако попиташ мъжете какви жени предпочитат, деветдесет и осем процента от римляните ще изберат тази възрастова група, без да се колебаят.

– Добре. Продължавай.

– Колко жени от цялата империя според теб са в тази възрастова група?

Лейди размисли, че жените живеят средно по шейсет години и тази привлекателна възраст трае не повече от петнайсет години.

– Бих казала ... двайсет и пет процента – отвърна тя.

– Вероятно по-малко, но да приемем, че са двайсет и пет процента. А колко привлекателни жени според теб има в тази възрастова група?

– Хм... петдесет процента?

– Сигурно и по-малко, но да речем, че са петдесет процента от двайсет и пет процента. И колко привлекателни жени от най-желаната възрастова група се оказва, че живеят сред нас?

– Дванайсет процента и половина от всички жени.

– Добре... Според теб колко мъже се опитват да вкарат тези жени в леглата си или си мечтаят за тях?

– Като включим и мечтаенето, вероятно процентът е близо до сто.

– Съгласен... Значи, ако всяка от тези жени спи само с един мъж през цялата си привлекателна възраст, колко мъже ще удовлетвори?

– Един на всеки осем – отвърна Лейди, която вече разбираше какво има предвид съпруга ѝ.

– Което значи, че седем мъже от общо осем ще трябва да се задоволят с непривлекателни или по-възрастни жени, докато си мечтаят да спят с красиви и млади. Прав ли съм?

– Да.

– За какъв процент незадоволени мъже говорим? – попита я той.

– Осемдесет и седем цяло и пет процента – отговори веднага Лейди. След това се намръщи. – Ами проститутките? Нали има много млади привлекателни проститутки в Рим и из цялата империя.

– Благодарение на Венера и на гилдията на проститутките около една трета от тези дванайсет и половина процента желани жени са обучени за доставят добър платен секс на поне половината от тези незадоволени мъже, иначе ще има бунтове, убийства и масови безредици из цялата империя. Но при цялото ми уважение и възхищение към много важната обществена и религиозна роля на проститутките, повечето мъже не могат да си позволят да правят секс с тях повече от два пъти на месец, което е съвсем недостатъчно.

– Ами куртизанките, конкубините и желаните жени, които правят секс с много любовници или имат многобройни любовни връзки, защото така им харесва?

– Ами куртизанките правят секс с много богати мъже, които са под пет процента и повечето от тях имат привлекателни жени, техни съпруги и конкубини. Огромната римска средна класа и военните имат ограничен достъп до най-желаните жени, повярвай ми. Не трябва да забравяме и около двайсет процента мъже, които са прекалено млади или прекалено стари, или прекалено бедни да пожелават каквито и да е жени.

– Колко военни служат под знака на орлите? – попита Ладиса, опитвайки се да си представи картината на римското население.

– Имаме всичко двайсет и осем легиона на активна служба с по пет хиляди души всеки, плюс поне още толкова срочнослужещи и персонал в тренировъчните лагери. Като прибавим и администрацията на армията и флота, общо около триста хиляди души.

– Чувала съм, че цялото население на империята заедно с Египет и присъединените владения е около шейсет милиона. Така ли е?

– Да, това показа последното преброяване от времето на Август, преди двайсет и пет години. Сега вероятно са малко повече.

– И са петдесет и две процента мъже и четиридесет и осем процента жени?

– Да.

– Значи военните, заедно със срочнослужещите и администрацията са само около половин процент от мъжкото население.

– Да. Но като имаш предвид, че римските граждани – включително жените и децата – са само шест милиона от тези шейсет, а армията и флотът се състоят най-вече от римски граждани, процентът скача към десет.

– Би ли казал, че римските воини са удовлетворени?

– Разбира се, Лейди! Голяма чест е да се запишеш в римската армия! Желаещите да станат легионери трябва да са поне метър и 72 сантиметра високи, в много добро здраве и да владеят някои основни умения. Те не само защитават границите ни и завладяват нови земи, но също така изграждат империята в буквалния смисъл на тази дума. Нашите воини са най-добрите дърводелци, зидари, водопроводчици, инженери, медици, каквото си помислиш. Построили са повече от седемдесет и пет хиляди километра римски пътища, многобройни акведукти, градове, здания от всякакъв вид. Преди да ги приемат в тренировъчните лагери, преминават много строги изпити. Трябва да могат да четат и пишат на латински свободно, да имат добра обща култура, отлични познания по римска история и да уважават боговете на империята, дори боговете на земите, които окупират. Знаеш ли колко легионери почитат Митра, бога на възраждането, който е партански (персийски)? Или Изида, всемогъщата египетска богиня с десет хиляди имена, която едновременно скандализира и очарова масите? Или дори келтските богове, най-вече Один?

– Да, Кал! Знам каква голяма роля играят вашите легиони в романизирането на света. Но сексуално задоволени ли са воините ви?

– Ами привлекателните варварски жени винаги се са тълпели около римските военнослужещи, разположени по границите на империята, а легионерите, центурионите и другите командири имат възможност да харчат големите си месечни заплати за местни куртизанки или да покровителстват проститутки от някой култ, дори обикновени курви, даже да си взимат конкубини от фермерските и търговските семейства на провинциите.

– И когато завладеят вражески град, изнасилват всички жени, нали?

– Естествено. Привилегията да изнасилиш жените на победения враг е право на всички воини от всички страни по света от хиляди години. Това е първичен инстинкт на всички мъже още от зората на времето.

– Разбирам – каза Лейди. – Нека обобщя ситуацията. Десет процента от римските граждани, които са част от армията, са доволни от сегашното състояние на нещата. Дванайсет и половина процента са доволни, защото притежават желаните жени. Пет процента са богатите, които взимат най-красивите момичета. И двайсет процента са прекалено млади, прекалено стари или прекалено бедни дори да мечтаят да спят с най-желаните жени. Така остават петдесет и два и половина процента от римските граждани, които копнеят за най-привлекателните жени, но трябва да се примиряват с непривлекателните или да правят секс два пъти в месеца с проститутки. Така ли излиза?

– Да. Не е ли обезпокоително?

– Аха... – призна Лейди.

– И ако преброиш и всички мъже, които не са граждани, извадиш десетте процента щастливи легионери, получаваш, че шейсет и два и половина процента от мъжете нямат достъп до привлекателните жени.

– И това се получава, защото мъжете контролират положението?

– Разбира се. Мъжете се борят за малкия процент желани жени, като ги спечелят, ги заключват в къщите си и ги държат само за себе си. Тази система не може да осигури приемливо ниво на щастие. Първо, има прекалено много незадоволени мъже, особено сред младежите и средната класа. И второ, жените не могат да изразят похотта си към други мъже, без да бъдат наказани по някакъв начин от родители, роднини, съпрузи и дори любовници. Затова има толкова много недоволство, гняв, ревност и завист, които пораждат омраза и пилеят съзидателността.

– Тази ситуация може ли да се промени?

– Не е лесно, но ще трябва да опитаме да подобрим сексуалния обмен, който е ключов за щастието.

– А Сатурналиите и особено Луперкалиите не носят ли някакво облекчение?

– Сатурналиите са религиозен празник, който дава на робите ни възможност да играят ролята на господари за няколко дни. Луперкалиите продължават само петнайсет дни. Те дават на мъжете и жените шанс да се срещат и да правят много секс, но тези празници са прекалено кратки и дори през тях повечето привлекателни жени се държат под ключ. Трябва да има Луперкалии всеки месец, но тъй като повечето вакханалии (оргии) се провеждат на публични места, по улиците, площадите, парковете и пазарите, ще се стигне до нарушаване на обществения ред.

– Разбирам... – кимна Лейди. – А мислиш ли, че едно голямо празненство в двореца ще донесе повече облекчение?

– Искам само нашето празненство и всички други след това, както и откриването на дясното крило на двореца за широките маси, само да даде пример и да предаде послание.

– На мъжете ли?

– И на мъжете, и на жените. Ще покажем на всички мъже, че императорът редовно освобождава всичките си жени от своя контрол, значи те могат да направят същото. На жените ще покажем, че дори най-красивите жени в империята – ти, Друзила, Агри, Пиралис и другите прекрасни гостенки – са надарени от боговете с повече сексуална енергия от мъжете и...

– Чакай малко – прекъсна го Ладиса. – Откъде ти хрумна, че жените имат повече сексуална енергия от мъжете?

– Хайде още малко математика... Колко пъти може един мъж да свърши, да речем, за шест последователни часа секс?

– Хмм... с една и съща жена? .

– Не... да приемем, че го прави с колкото жени си поиска.

Ладиса се замисли.

– Шест пъти? – предположи внимателно.

– Вероятно толкова, но само ако е под двайсет години. Ако е над трийсет, ще е доволен, ако свърши и три пъти, а над четиридесет – само два. И оргазмите намаляват с всеки десет години, прибавени към възрастта. Пък и дори съвсем млад мъж не може да прави непрекъснато секс с жена и дори с много жени повече от, да речем, час.

– Час? Не... ще трябва от време на време да си почива.

– Виждаш ли? Ерекцията не може да продължава толкова дълго, а производството на сперма си има някакви граници.

Лейди кимна.

– А сега обратно – колко пъти можеш да свършиш за шест часа с колкото любовници си пожелаеш, включително и Инцитатус?

– Ами, само с Инци имам по двайсет или трийсет оргазма всеки път, когато го правим, а мога да свърша и повече пъти, ако той продължи по-дълго.

– А после не свършваш ли и с мен?

– Разбира се, Кал! Когато съм толкова възбудена, мога да свършвам буквално на всяка минута или две.

– Е? Осъзнаваш ли сега, че вие жените сте по-надарени сексуално от мъжете?

– Да, но мислиш ли, че на всички жени им се прави много секс?

– Ако имаха свободата да го поискат, биха го правили. Не виждаш ли ти каква способност за правене на любов имаш и колко добре се чувстваш, защото аз те пускам да следваш инстинктите си и да реализираш фантазиите си?

– Такава късметлийка съм, Кал... – призна Лейди и го целуна страстно. – Правиш ме толкова щастлива! О, знаеш ли? Вчера направих нещо дребно...

– Наистина ли?

– Аха.. Отидох да яздя Инци в парка около храма, където се оженихме, и срещнах Ения, съпругата на Макрон.

– Хмм, защо не ми каза?

– За Ения ли?

– Да. Как се срещнахте?

– Тя яздеше своя кон заедно с един слуга. Позна ме и си поговорихме малко.

– Какво ти каза?

– Че не идва в двореца, защото бракът ѝ Макрон се разпада и тя не иска да кара него и теб да се чувствате неудобно. Изнесла се е от дома си преди няколко дни и сега живее при майка си. Мисля, че е фина и чувствителна жена... Харесват ми овладените ѝ маниери.

– Правихте ли нещо двете?

– Моля те, Кал! Как дори си го помисли?

– Ами... тогава каква дреболия си направила?

– Наистина ли искаш да знаеш? – прошепна му тя с невинна, но съблазнителна усмивка.

– Разбира се, скъпа. Обожавам, когато ми разказваш колко си палава.

– Ами... Знаеш ли, когато яздя Инци, винаги отдолу се чувствам загрята и подмокрена. Затова, след като приключих разговора с Ения, се върнах при Инци... Нейният слуга, млад сабинянин на име Секст, на около шестнайсет години, потупваше любимия ми жребец. Направи ми комплименти за Инци, после видях, че Ения, Аркана и Кардикса галопират заедно по поляната и прескачат клони, поставени там с такава цел. И аз исках да правя същото, затова Секст ми помогна да яхна Инци. Тогава забелязах, че зяпа слабините ми, когато разтворих крака, за да се възкача.

– С тези дълги крака можеш да накараш и младенец да те зяпа там – вметна Калигула и започна да се възбужда. – Хареса ли ти?

– Предполагам... Всъщност той ме погали по бедрото, което беше близо до лицето му, и попита дали не е прекалено студено да яздя без панталони. Отвърнах, че в Британия не носим такива дрехи и че топлината на коня ми е достатъчна, за да не ми е студено. Оставих го да ме погали по задните части, но тогава изведнъж чух шум и погледнах към дърветата. Дива котка гонеше малък заек. О, Кал... заекът беше толкова сладък и миличък! Сърце не ми даваше да оставя да го убият! Скочих от Инци и хукнах през храстите, за да спася прекрасното същество от жестока смърт. Секст ме последва. Котката избяга. Искахме да хванем заека, но той подскочи и също ни избяга, и така накрая със Секст се озовахме на земята прегърнати. Той ме погледна. Аз останах без дъх. Постави веднага ръка между бедрата ми, отмести препаската и проникна в мен с пръст...

– Дълбоко, както аз сега? – прошепна Калигула и също пъхна пръста си в нея.

– О, да, Кал! Разтворих крака и само след миг вече го правехме... Ммм, много, много бързо, като зайци. Бум, бум, бум... О, хареса ми, знаеш ли? Но не можех просто така да се овъргалям със слугата на Ения, затова го претърколих и се откъснах от него. Изтичах до Инци, отвързах юздата му от дървото и скочих на гърба му. Поех в галоп към Ения, Аркана и Кардикса... О, Кал! Цялата горях и само от потриването на чатала в гръбнака на Инци свърших така, както не бях от месеци! Можеш ли да повярваш?

Калигула знаеше, че Лейди казва истината, и отново прави любов с нея, като имитираше скоростта на заешкото сношение, което толкова ѝ бе харесало с младия слуга сред дърветата. Накара я да свърши и да му каже, че наистина жените могат да правят много повече секс от мъжете и че който говори обратното, трябва да бъде хвърлен на лъвовете или бавно набит на кол на арената.