Лейди КАЛИГУЛА

3.

Когато Муций и Ладиса излязоха от конюшните, тълпата в таверната продължаваше да се весели бурно в чест на бритската принцеса. На сцената няколко танцьорки и акробати се редуваха да забавляват пируващите, а музикантите свиреха на ударни инструменти бавен, но обсебващ ритъм.

На втория етаж Месалина откри нови чувствени стимулации, като танцуваше гола в скутовете на гладиаторите. Тъй като всички бяха по полички, но без препаски, нейният танц слабини в слабини накара поличките им да щръкнат, така че усети голите пениси на всичките си партньори да се подуват към чатала ѝ. Целуваше всеки един страстно по устата, галеше косматата си подмокрена вулва във втвърдените им ментули и им казваше, че е влюбена в тях.

И това си беше самата истина. На седемнайсет сърцето ѝ бе меко като кожата ѝ. Рангът и достойнството я задължаваха да споделя радостта от живота с всякакви хора, защото боговете я бяха надарили с физика, която нямаше равна, и въображение без граници. Не ѝ се струваше редно да съсредоточава вниманието си само върху неколцина избраници, като ги преценява според статуса, външността, постиженията или силата, а да лишава всички останали от прегръдките си. Не би позволила никога на един-единствен човек да я откъсне от света! Никой няма да успее да укроти естественото ѝ желание да развихря фантазията си и да изживява копнежите си!

Връзката, която Месалина създаваше с всеки, който я погледнеше, беше неустоима не само за гледащия я с любов, но и за нея самата. Тя приемаше пълните с възхищение погледи на ухажорите си като знак от Природата да ги доближи, които и да са те, да разтвори ръце и да ги целуне всичките с еднакъв захлас, с еднаква готовност да отговори на страстта им и така да се качи на свещената планина, където боговете призовават всички жени с чисти сърца.

Да се отдава на непознати, беше нейната истинска мисия в живота. Божественото ѝ вдъхновение извираше от превъзходните качества на нейната женственост. Размерът и способността за ерекция на клитора ѝ можеха да се запишат сред Седемте чудеса на света. Целият ѝ полов орган бе направен специално за тази нейна мисия. Беше не само красив за гледане и чувствителен на докосване, но лесно стигаше до оргазъм, тъй като бе готов да се пригоди и навлажни отново и отново, щом някой стимулираше ума или тялото, или пък и двете.

Минута или две бяха достатъчни на гениталиите ѝ, за да се възстановят от предишния си акт. Независимо от интензивността на сношението или размера и броя на мъжките органи, които нахлуваха в утробата ѝ, оргазмените контракции, които ѝ доставяха удоволствие, продължаваха и след края, стягаха кунуса ѝ го правеха още по-сладък за любов отпреди. Беше истинско чудо! Истински дар от боговете!

Това разбраха и гладиаторите, докато Месалина танцуваше в скутовете им и те галеха слабините ѝ, а тя страстно ги целуваше. Пълните ѝ топли устни, омайващият аромат на дъха ѝ, вкусът на умелата ѝ уста, сладкият натиск на нежния ѝ език, който прилягаше идеално в устата и на индивидуалността на всеки един от тях.

При такъв интензивен обмен на емоции прегръдките и целувките ѝ излъчваха толкова любов, че всеки един от мъжете, около които тя се усукваше, се възбуди не само от физическата стимулация, която получаваше, докато се наслаждаваше на търкането на клитора ѝ във все по-втвърдяващата му се ерекция. От кожата ѝ се излъчваше магическа аура, която проникваше в атмосферата с неестествена сила и въздигаше усещанията на партньорите ѝ до най-високите нива на виталност.

Тракът беше първият, когото тя пожела след танца в скутовете на шестимата гладиатори. Нищо, че пенисът му не беше голям колкото на Лотар, нечовешката му твърдост бързо изпрати тръпки по цялото ѝ същество. Макар че тялото и умът на трака не бяха, а и не можеха да бъдат като на Лотар, но усещанията, които ѝ доставяше, бяха също толкова разтърсващи и в същото време различни. Точно тази неуловима разлика между всяка прегръдка разгаряше желанието ѝ. Наслаждаваше се на всеки миг от любовния си живот, на всяко ново тяло, мирис, кожа, глас и на всяка отличителна черта на новите си любовници. Така младата Валериева принцеса достигаше до различен екстаз с всеки и всеки път оргазмът ѝ бе моделиран от уникалния обмен на енергия, излъчваща се от отделното сношение.

Седнала в скута на трака, Месалина имаше пълен контрол над коитуса. Клатеше се нагоре и надолу, блъскаше шийката на матката директно в еректиралия му член, въртеше ханша си или се люшкаше напред и назад, за да усети отново и отново твърдостта му с всяка стена на кунуса си, понякога в бавен чувствен ритъм, понякога с бързите тласъци на младежкия си ентусиазъм, викове и възторжени думи. Изведнъж тракът усети, че повече не може да ѝ устои. Изрева все едно е ранен от копие на арената и се изпразни в нея. На нея ѝ хареса и го целуна с ненаситен апетит, като продължаваше да притиска таза си към слабините му и да удължава и усилва оргазма му. Той я стисна здраво в прегръдките си, захапа устните ѝ, после шията и раменете, трепереше като луд, докато тя не изцеди от него всяка капка удоволствие.

Докато спермата му все още се стичаше по бедрата ѝ, тя се премести в скута на друг гладиатор, после на друг и на друг, позволявайки им да вкусят от бясната ѝ разюзданост. Когато приключи с танца в скутовете им, без да позволи на никой друг да свърши, вече знаеше, че са готови да я нападнат като стадо изгладнели лъвове. Но преди тази последна атака, тя коленичи пред Лотар и взе еректиралия му пенис в устата си. Не целия, разбира се, защото дори нейната голяма уста не можеше да побере повече от половината. Но тя се постара, пъхна главичката му в гърлото си, след това я извади и засмука жезъла му с любов, страст и умение, които не подхождаха на младата ѝ възраст, а на най-прекрасната "курва", в която щеше да се превърне и вероятно винаги е била в миналите си животи, че и в сегашния.

Принцесата целуваше, облизваше и смучеше всяка ментула с еднаква отдаденост, жар и решителност и я обливаше със силата на своята любов. Като усети, че вече губят контрол, намери сили да се изправи, разтвори ръце и затанцува. Мъжете я наобиколиха и запляскаха в такт. Но скоро вече не можеха да се сдържат да не я докоснат и започнаха да целуват ароматните ѝ подмишници, щръкналите ѝ гърди, широките ѝ, но въпреки това женствени рамене. Някой коленичи и зацелува пъпа и вулвата ѝ, стегнатите ѝ задни части, дългите ѝ гладки крака и стъпалата ѝ, а тя бавно се въртеше, за да могат всички да ѝ се наслаждават.

– Заведете ме в стаята отзад... – промърмори седемнайсетгодишното момиче с дрезгав глас, когато усети, че моментът е настъпил. Гладиаторите я вдигнаха над главите си и я понесоха към задната стая като плячка, която току-що са спечелили в битка.

Поставиха я на ниска, покрита с килим платформа и проникнаха в нея отвсякъде. Месалина се мяташе, после застана на четири крака. Някои от мъжете се пъхнаха под нея. Тя се търкаше във възбудените им тела, галеше ги, сграбчваше стърчащите им членове, а техните пръсти и усти намираха най-разнообразни начини да усилват възбудата ѝ. Някой я яхна и започна да я пляска по прекрасните задни части, да дърпа косата ѝ. Друг я лижеше отзад, трети – където успее да я докопа. Захапванията им я подлудяваха от страст. Легна по гръб, разтвори крака и сви колене към раменете си, молейки мъжете да я любят. Но гладиаторите още не ѝ се бяха наситили и не бързаха да се поддадат на желанията ѝ. Въртяха таза ѝ в кръг, сякаш беше център на въртележка и така всеки един от мъжете имаше възможност да достигне с уста невероятния ѝ клитор, да го оближе, смуче и хапе. Бяха като глутница кучета около една-единствена кост.

Нямаше милост за младата Валериева принцеса. Всички атакуващи лъстиви дяволи, които нямаха достъп до еректиралия пулсиращ клитор смучеха едновременно зърната ѝ и все още не можеха да повярват, че такава богиня е слязла от Олимп специално за тях. Виковете ѝ бяха заглушавани с целувки. Вълните на клиторния ѝ оргазъм се отляха в дълбините на вагината ѝ и създадоха напрежение, което можеше да бъде уталожено само със сношение с всички подлудени гладиатори.

Внезапно погледът ѝ се спря върху очите на млад рус мъж на нейната възраст, който току-що се бе присъединил към групата на Лотар. Сърцето ѝ заби силно. Лицето му беше като на младия бог Ерос. Тя протегна ръце. "Ела тук..." Другите разбраха. Уважиха избора ѝ и леко се отдръпнаха. Красивият младеж се приближи и се наведе над нея, без да сваля очи от нейните нито за секунда. Тя го дари с най-топлата прегръдка, която някога си бе представял, че жена може да даде на мъж. Устните им се срещнаха и отвориха като розови цветове сутрин. Целунаха се сякаш и двамата го правеха за първи път. Колкото повече изследваха телата си, толкова по-силно биеха сърцата им.

– Как се казваш? – промълви тя.

– Аз съм готът Горан. А ти?

– Валерия... Месалина – каза тя нежно и опари дробовете му с неустоимия си дъх. – Искам да те видя пак и насаме – прошепна в ухото му.

Дъхът му спря.

– Къде мога да те намеря?

– Три дни след Нова година, в дома ми на Авентин. Питай за мен в околността. Те ще ти покажат къде... – пророни тя почти останала без дъх в ухото му.

– О, Месалина... Аз съм...

– Шшшт, знам, Горан... И аз се чувствам като теб.

Притисна таза си към слабините му, докато той влезе в нея. На него му се стори, че твърдият му пенис се мушна в кадифена ръкавица. Беше мека и сладка като мед. Прегръщаха се, целуваха се и правеха секс с такава радост и взаимност, че вървяха към върха сякаш единият беше сянка на другия и се движеха според положението на слънцето и извивките на маршрута, но винаги в неделима връзка, която с всяка минута ставаше все по-силна, докато накрая избухна и любовта се превърна във великолепно физическо изживяване.

Когато свърши с Горан, Месалина му се усмихна.

– Гледай ме сега... – прошепна тя в ухото му, изправи се и започна да танцува около Лотар и останалите, които я бяха наблюдавали досега притихнали благоговейно.

Месалина започна да пляска с ръце и мъжете също запляскаха, докато тя отриваше бедра във всеки един от тях.

– Не съм ви забравила, лоши момчета, да знаете... – заяви и облиза устни. – Само още повече се разгорещих!

Горан отстъпи назад. Тя притисна буйната растителност на пубиса си в лицето на Лотар. Той заблиза капещата ѝ вулва и пое клитора ѝ между дебелите си устни.

– Хайде, накарай ме да викам! – промълви тя.

Мъжете полудяха. Започнаха да я бутат един към друг.

Главата ѝ се замая. Енергията, извираща от тази демонстрация на мъжко превъзходство – или пък може би беше надигането на архетипната женска сила, – се извиси до опасни нива. Горан наблюдаваше сцената известно време и клатеше отчаяно глава, след това избяга, неспособен да понесе неизбежното похищение.

По команда на Лотар гладиаторите я накараха да коленичи на ниската, покрита с килим платформа. Тя се наведе.

– Направи го, Лотар! – каза и извърна глава към него. Мъжете я заклещиха с железните си мускули и разтвориха бузите ѝ. Лотар влезе в ректума ѝ и започна да я промушва в диви серии от тласъци. Тя беше като окаменяла, не можеше нито да отвърне, нито да смекчи шока, само викаше силно и беззащитно, преродена чрез болката и удоволствието, докато почувства освобождаването на неговия оргазъм, изригващата лава, която проникна в червата ѝ.

За миг времето за нея спря, докато си поеме дъх и възстанови енергията си. След това всички ѝ се изредиха, обезумели от дълго потискана сласт. Във всички възможни пози, във всяка ерогенна зона на тялото ѝ, от кунуса до ануса, от устата до подмишниците. Тя свърши с всеки един от гладиаторите. Искрящите ѝ сини очи накараха всеки да я възкачи до небесата. Когато проникваха в нея, тя им отвръщаше със страст, като се виеше и протягаше към този, който в момента я притежаваше. Казваше им с мек и задъхан глас колко много обича да я обичат. Следваха оргазъм след оргазъм, пиршеството на Месалина се превърна в удовлетворяващ делириум на плътта.

Двете робини, назначени от Муций да пазят принцесата, така и не усетиха да има нужда от защита. Останаха дискретно настрани, криеха се, където намереха, и търпеливо чакаха гладиаторите да се изтощят и приключат със забавлението.

Около четири сутринта таверната все още беше претъпкана и Месалина все още се наслаждаваше на първото си проститутско изпълнение в задната стая на втория етаж.

Муций остави Ладиса в конюшните и забърза навън. Срещна се с хората, които чакаха да отведат Инцитатус в Етрурия, и им съобщи, че конят е продаден на бритска принцеса. И че трябва да изчакат и да го прекарат там, където тя им каже.

– Ромул да ни нареди – каза началникът на групата, строг етруск, и скръсти ръце на гърдите си.

Сводникът се завъртя на пети и бързо се върна в таверната. Всъщност Инцитатус принадлежеше на Ромул, но Муций очакваше да го откупи безпроблемно от приятеля си. В края на краищата, конят не бе спечелил нито едно надбягване през последните две години. За да си плаща издръжката, беше обучен от жената на Ромул, Теренция, да се съешава с жени, но желаещите такива преживявания не бяха много.

Муций се бе съгласил да плати на Ромул 5 ауреи (малки златни монети със стойност около 50 долара по днешни цени), за да изпробва Инцитатус за няколко часа с Лейди, преди да го откарат в Етрурия. Но когато поиска от съдържателя на таверната да му продаде коня, го очакваше малка изненада.

– Съжалявам, приятелю! – възкликна Ромул. – Много етруски момичета си падат по добро сношение с хубав кон. Те не са толкова ограничени и капризни като римлянките, да знаеш!

– Успокой се, Ромул – каза Муций с убедителна усмивка. – В състояние съм веднага да ти платя сумата, която иначе изкарваш за една година.

– Колко? – попита Ромул, обмисляйки предложението.

– Какво ще кажеш за половината от това, което вече прибрах в сейфа си?

– Всичко или нищо! – заяви съдържателят на таверната, като очакваше малко да се попазарят и да вземе повече от половината. Но Муций бързаше. Съгласи се да плати цялата сума и сделката бе сключена с ръкостискане.

– Утре ще претеглим златото, става ли? – предложи Муций.

– И защо да го теглим?

– Защото трябва да платя 70 процента от него на Месалина, забрави ли?

– О, да, разбира се – кимна Ромул, който знаеше, че римският бизнес морал беше силен като религия и никой не смееше да го престъпва. След като веднъж се сключеше сделка, тя имаше силата на свещена клетва.

Муций изведе Ромул на двора. Накара го да извика на етруската група, че Инцитатус е продаден на Муций, дори без да си прави труда да се приближи до тях.

– Как се представи Инцитатус с бритската принцеса? – попита Ромул.

– Не беше зле – отвърна сдържано сводникът, който бързаше да се върне в таверната и не искаше Ромул да се среща с Ладиса.

Муций побутна приятеля си към задната врата.

– Какво стана с двете телохранителки? – попита, докато вървеше с Ромул по широкия коридор, свързваш двора с етажа на таверната.

– О, забравих. Вързахме ги.

– Какво!? Да не си се побъркал!? – възкликна сводникът. – Казах ви да ги упоите.

– Нямах избор, Муций. Никия и Зине поръсиха носовете им с твоя опиат и ги изблъскаха в малкия склад. Но въпреки че бяха в полусъзнание, бритските момичета инатливо отказваха да изпият виното с наркотиците.

– Мамка му! Къде е проклетият склад?

Ромул поведе Муций по коридора. Двамата спряха пред затворена врата. Иззад нея долитаха отчетливи стонове. Ромул се намръщи.

Оказа се, че това, което се бе случило с двете телохранителки на Ладиса, не беше чак толкова лошо, колкото Муций се боеше.

Упойващият прах, който Никия и Зине впръскаха в носовете на двете едри бритски моми, преди да ги изведат от таверната и после отведат по коридора в малкия склад на Ромул, имаше върху тях същия ефект като върху Лейди. На родния си келтски език, и вмъквайки няколко латински думи, те отказаха да пият виното, в което Ромул бе разтворил силно приспивателно. Никия разбра, че заповедта да отказват вино или бира, както и поглъщането на храна, докато са на пост, беше дълбоко набита в мозъците на телохранителките по време на обучението им, и помоли Ромул за въже, с което да ги вържат.

Въпреки това опиатът доста размекна двете келтски момичета. Докато Ромул търсеше въже, Никия и Зине, които доста си падаха по сафическата любов, започнаха да си играят с гърдите на едрите жени и да промушват пръсти под късите им кожени поли. И тъй като никой не е по-голям от силата на сексуалността, особено пък подсилена с византийски опиат, Кардикса и Аркана – както бяха имената на телохранителките – не успяха да предотвратят възбудата въпреки широко прокламираната студенина на бритите. За минута, докато Ромул донесе въжето, гъркините се нахвърлиха върху бритките, като шепнеха чувствени предложения и ги раздалечаваха една от друга.

Никия разкопча колана на Кардикса, махна брадвата и ѝ съблече дрехите, след това я избута към купчината чували и нападна слабините ѝ с чувствени целувки. В другия край на помещението Зине галеше плоските гърди на Аркана, но като видя, че не реагира кой знае колко, бръкна в джоба си и потопи пръсти в малка торбичка с упойващ прах. След това ги потърка под носа на Аркана.

Мъжествената девойка кихна. След това погледна Зине със странно изражение в очите. Гъркинята свали туниката си. Дори под оскъдната мигаща светлина на двете маслени лампи стройното ѝ средиземноморско тяло изглеждаше привлекателно. Пубисът ѝ бе украсен с гъста черна растителност, две снопчета стърчаха и от подмишниците ѝ, а ръцете и краката ѝ бяха покрити с тъмен мъх. Снагата на Зине беше съвършено различна от тази на обезкосмената, светлокожа Аркана, чиито единствен женски атрибут бяха червеникавите къдрици на косата, блеснали на светлината. Гъркинята се движеше умело около едрата бритка като пъргав иберийски бикоборец около бик. Вдигна ръцете ѝ и по-щипна плоските ѝ гърди и масивните рамене.

Ромул се върна с две намотки въжета и хвърли едната на Никия. Тя все още лижеше слабините на Кардикса, а бритската телохранителка я бе гъдел и глуповато квичеше, като покриваше лицето си с ръце, сякаш я беше срам, и в същото време се наслаждаваше на игривия език на Никия и нейните погризвания. Никия показа на Кардикса въжето и внимателно я убеди да поиграят нова игра. Кардикса се засмя и се съгласи. Никия и Ромул разпериха ръцете ѝ и прикрепиха китките ѝ за колоните зад купчината с чували. След това разпериха и краката ѝ и завързаха по две въжета за глезените. Кардикса продължаваше да се смее, но се озадачи, когато Никия и Ромул прехвърлиха края на въжетата през гредите на тавана и я вдигнаха с краката нагоре.

Докато Ромул и Никия се занимаваха с Кардикса, Зине провокира мъжествената страна на Аркана до такава степен, че бритската мома накрая я сграбчи и я стисна в огромните си ръце, на което Зине отговори с целувка по устата и обвиване на крака около кръста ѝ, свличане на корсета и придърпване на една от ръцете на Аркана към слабините си. Телохранителката на Лейди изрева като мечка. И започна да прониква във вагината на гъркинята, докато цялата ѝ ръка не хлътна вътре. Зине загърчи бедра и накара Аркана да легне до нея върху чувалите с жито, натрупани зад мястото, където Никия и Ромул вързаха Кардикса.

Ръчната копулация на Аркана бързо доведе Зине до оргазъм. Колкото по-надълбоко бритското момиче пъхаше юмрука си в нея, толкова повече Зине викаше и насърчаваше Аркана да продължава и да ѝ помогне да свърши още веднъж и още веднъж. Но докато тя я мастурбираше и караше да стига до върха, Ромул и Никия се промушиха до тях и обвиха тялото и шията на Аркана с въжета, измъкнаха я от влажната Зине и сломиха съпротивата ѝ въпреки гнева на любовницата, че я лишават от още удоволствия.

Накрая и двете бритски момичета бяха вързани. Ромул се върна на работа в таверната, последван от двете гръцки порне, за които чакаха клиенти. Докато Муций все още се занимаваше с Лейди в конюшнята, Никия разказа на двама от клиентите си за бритките. Мъжете се възбудиха. Срещу още няколко златни монети убедиха Никия да ги заведе в малкия склад.

Влязоха вътре незабелязано от Ромул. Никия отново упои Кардикса и Аркана с прашеца. Докато двете бяха голи и вързани, Никия и клиентите ѝ се възползваха от тях, като ги възбуждаха, попляскваха и изнасилваха както си поискат.

И точно това се случваше в помещението, когато Муций и Ромул стигнаха до вратата му.

Без да забелязва, че Ладиса е влязла в коридора и ги гледа отдалеч, Муций отвори широко вратата и замръзна при гледката на оргията. Всички бяха голи и правеха секс по най-разнообразни начини.

– Никия! – извика. – Какво, по дяволите, правиш?

Гръцката проститутка се стресна. Приятелите ѝ погледнаха Муций все едно беше нахален натрапник.

– Какъв е проблемът, Муций? – отвърна Никия спокойно. – Каза на мен и Зине да ги упоим и сега просто малко се забавляваме.

– Платили сме си, човече! – извика един от клиентите, който получаваше орален секс от Кардикса.

– И на тях им харесва! – обади се и другият, който шибаше с камшик Аркана по задните части.

– Спрете! – нареди Муций и влезе в стаята, последван от Ромул. Бутна Никия и двамата ѝ клиенти далеч от едрите момичета и започна да ги развързва. И двете очевидно бяха под въздействието на наркотика и мърмореха нещо неразбираемо на родния си език.

– Колко им даде? – попита Муций Никия.

– Доста, Муций. Нищо няма да помнят.

Изведнъж Никия и клиентите ѝ насочиха погледи зад Муций и Ромул, но двамата не забелязаха.

– Добре – каза сводникът на Ромул. – Не искам Ладиса да разбере за тази бъркотия.

– Късно е, копеле! – извика високо Ладиса зад него. – Вече знам!

Муций окаменя за миг и започна трескаво да мисли какво да каже, за да се защити. Ромул бързо развърза двете момичета с надеждата, че ролята му в целия заговор няма да се разкрие. Сводникът се обърна и тръгна към Ладиса с обичайната си усмивка.

– Станало е ужасно недоразумение, ваше благородно височество – заяви той и се опита да целуне ръката на принцесата. – Тези мъже и гъркините са си позволили...

Лейди го плесна през лицето.

– Лъжец! – изстреля. – Ти си замислил този гнусен план и аз никога няма да забравя това!

Муций поглади бузата си. Ромул и Никия обличаха двете телохранителки.

– Заведи ги при моята компания – нареди Ладиса на Ромул и тръгна към вратата.

– Принцесо! – извика Муций.

Лейди спря, без да се обръща.

– Надявам се, че няма да забравите и облагите, които получихте от моя... план – каза сводникът, ясно намеквайки за сношението ѝ с Инцитатус.

Тя се обърна и се доближи до него. Всички останали се измъкнаха от помещението. Муций я гледаше право в очите и лицето му грейна, защото си мислеше, че му е благодарна за продажбата на жребеца.

Ладиса му зашлеви още един шамар.

– Това ти е заради отвратителното похищение на тялото ми! – изрече с презрение.

Невестата на Калигула напусна с достойнство склада, а Муций остана там безмълвен. Усмихна се криво. Е, значи прекрасната бритска принцеса все пак помни неговото "похищение" в хубавия ѝ задник. Добре... След това малко се притесни за последствията, ако Ладиса разкаже на бъдещия си съпруг за цялата интрига. Но сводникът твърдо вярваше в щастливата си звезда и в способността си да се измъква невредим и от най-заплетените ситуации. И накрая, но съвсем не по-важност, печалбата му тази вечер, не само трите златни таланта, получени от продажбата на Инцитатус, но и парите от продажбата на Месалина, която извърши като истински византиец, си бяха със сигурност повод за гордост.

Върна се в таверната.

Двете робини, които бе оставил да наблюдават Месалина, му докладваха, че гладиаторите са се държали като здрави чувствени любовници и принцесата е в много добро разположение на духа.

Сводникът се обърна към галициеца, който отговаряше за Октавия. Младият мъж посочи спящата върху купчина наметки в ъгъла на дрешника робиня на Друзила. Муций му нареди да я остави да си поспи и отново се смеси с тълпата, за да намери момичетата си и да разбере каква работа са свършили за него. Не забрави ездачите и колесничарите, които му помогнаха да хване в капана си бритската принцеса, и щедро разпредели между тях няколко златни монети.

Когато първите утринни лъчи започнаха да рисуват с пастелни розови краски по Вечния град, младите, силните и красивите все още бяха будни и чакаха Рождението на слънцето иззад Седемте хълма. Останалите римляни се събудиха рано сутринта, за да гледат изгрева и да започнат деня си с молитви и жертвоприношения към боговете.

На най-високата тераса на императорския дворец Калигула и Друзила, и двамата в церемониални тоги и заобиколени от своите по-малки сестри Лесбия и Агрипинила, чичо Клавдий и други роднини, сенатори, благородници, магистрати, генерали, гадатели и приятели, с преторианци в униформи зад гърбовете им, гледаха слънцето, което се показваше на хоризонта, и се молеха.

– Да живее Рим! Слънцето никога няма да спре да грее над неговата слава! – извика Калигула и вдигна ръце към града.

Стотици хиляди граждани от всички класи се бяха струпали докъдето поглед стига пред императорския дворец. Те приветстваха цезаря и заликуваха толкова силно, че гласовете им разтърсиха града като земетресение.

– Да живее римския император! – присъединиха се сенаторите, които се възхищаваха от младия династичен наследник на Юлий Цезар, Август и Тиберий заради твърдостта и решителността му да увеличи богатствата на империята.

– Да живее Гай Германик Калигула! – изрева Ирод Агрипа, най-добрият приятел на Калигула, заедно с Невий Суторий Макрон, най-стабилния политически съюзник на Калигула и началник на неговия щаб. Всички се радваха и поздравяваха императора. Гордата Друзила прегърна и целуна брат си от цялото си сърце. Лесбия и Агрипинила също го прегърнаха, но когато се опитаха да го целунат по същия начин като Друзила, той се отдръпна.

– Никакво вени-види-вици днес – изръмжа Друзила на сестрите си, за да им покаже, че е много добре информирана какво се е случило в двореца.

Момичетата се закикотиха и се върнаха на местата си. Друзила се усмихна като лисица на брат си, който бързо ѝ смигна. Другите не забелязаха тази размяна на жестове и продължаваха да стоят тържествено изправени.

Рим чакаше притихнал отварянето на птичите клетки.

Главният оракул даде заповед. Стотици гълъби излетяха от покрива на палата. Всички проследиха полета им. Отправиха се директно към слънцето, предвещавайки бъдеща слава и богатство. Възгласите на народа се извисиха до предела си. Императорските тръбачи надуха дългите си лъскави инструменти. Това беше сигнал за десетки оркестри да започнат представленията си по улиците под двореца и из цял Рим. Големият фестивал в чест на рождението на слънцето беше официално открит.

Докато градът празнуваше, Калигула свика първия си официален императорски съвет.

Великолепната заседателна зала в двореца беше подготвена да впечатли благородните сенатори, поканени на съвета заедно с управниците и военачалниците на Калигула. Чиновниците, работили усърдно за подреждането на огромния брой документи, свързани с най-важните начинания на императора, стояха готови да изпълнят всяка заповед. Калигула бе поканил за първи път и малко представителство от народа – около петдесетина млади мъже, избрани от различни класи, – които да наблюдават с очите си работата на съвета. Настаниха ги на три реда пейки и Акилий Требелий, трибунът на преторианците, ги помоли да пазят тишина и да не се месят по никакъв начин в обсъжданията на проблемите от императорския дневен ред.

Когато всички височайши личности бяха отведени по местата им от двете страни на огромната правоъгълна мраморна маса, в залата влезе Калигула в церемониална тога, последван от Друзила, Невий Суторий Макрон, Ирод Агрипа и чичо Клавдий. Всички поздравиха императора. Той отвърна на поздрава и покани насъбралите се да седнат. Зае мястото си начело на масата в своя куриле (стол от слонова кост, обикновено запазен за консулите на Рим, на който Калигула сядал, защото е бил избран и за консул същата година). Макрон като началник на щаба му седна от дясната му страна, а Друзила – от лявата. Чичо Клавдий и Ирод Агрипа се настаниха от другата страна на масата.

Калигула мина направо на въпросите и подхвана дневния ред точка по точка. Първо обсъдиха строежа на нови пътища в провинциите на Долна Германия, които свързваха областта с голямата мрежа от имперски пътища, покрили по-голямата част от територията под римски контрол. Освен точни планове на пътищата, Калигула представи многобройни други проекти, създадени от неговите архитекти. Те бяха за административни сгради, болници, акведукти, училища, трибунали, храмове, пазари и фонтани и щяха да преобразят опида (укрепените цитадели) по долината Рейн, основани преди деветдесет години от победоносните легиони на Юлий Цезар, в истински римски градове. Той изискваше строителни работи да започват веднага в Опидум Убиорум, чието стратегическо положение той посочи на голямата, покриваща едната стена на залата мраморна карта на империята.

След като Калигула представи различните проекти за нови пътища и сгради, които ще се строят в други провинции, някои от висшестоящите сенатори, поканени на съвета, възразиха, че въпреки богатствата на империята такива огромни начинания изискват финансиране, каквото римската хазна не може да си позволи.

В същата битка за финансиране със Сената се впускаха всяка година и предшествениците на Калигула. В римския законодателен орган винаги проникваха корумпирани патриции и късогледи членове на ордо еквестер (конническото съсловие), съставено от богати земевладелци, банкери и заможни предприемачи. Мнозинството сенатори и конници напълно подкрепяха политиката на експанзия, типична за Юлиево-Клавдиевата династия, основана от Юлий Цезар и продължена от Август, Тиберий и сега Калигула, но някои членове на Сената и на конническото съсловие се поддаваха на носталгията по републиканските идеали, подхранвана от ултраконсервативните и лицемерните политици, наричащи себе си бони – добродетелните!

Гласовитото малцинство пречеше на римската политика на поколения управници от няколко века насам, но беше окончателно разбито осемдесет години преди Калигула, след като членовете му, начело с Брут и Касий и с одобрението на Цицерон, подготвиха и извършиха убийството на Юлий Цезар. Гневът на римляните, които от дън душа обичаха най-великия герой на народа си за всички времена, беше страшен и неизбежен. Конспираторите избягаха от Рим като страхливци, но по-късно бяха убити или принудени да се самоубият от отмъстителните армии на Марк Антоний и Цезар Октавиан. Октавиан управлява Рим като император Август повече от петдесет години. Но Калигула знаеше, че напоследък се надигаше ново поколение бони. Осъзнаваше, че личната завист и омраза мотивират действията на тези мизерници. И знаеше, че както винаги боните ще прибягнат до клевети и престъпления, за да не допуснат силният свободомислещ управник по силата на своето върховенство да освободи – поне донякъде – римското общество от оковите на корупцията и привилегиите.

Воден от такива жизнено важни и висши мотиви, младият император влезе в спор с дребнавите монетарни грижи на високопоставените сенатори, които му се противопоставиха по време на императорския съвет. Като великите си предшественици, и Калигула се чувстваше натоварен със святата мисия да превърне Римската империя в най-великата цивилизация на земята и тази мисия отиваше отвъд собствения му живот и лични заслуги. А повечето сенатори и конници се отнасяха съм ролята си в нея и към политическата си кариера, съобразявайки се само с кратковременни инвестиции и печалби, както всички обикновени тесногръди хора.

Невий Суторий Макрон, началникът на щаба на Калигула, припомни на най-младите гости на съвета, че след смъртта на император Тиберий общото въодушевление на народа от красивия, високоинтелигентен Юлиево-Клавдиев наследник предизвика Сената да даде на Гай Цезар Калигула Германик неограничен империум върху всички аспекти от римския живот, нещо, което предшествениците му – Август и Тиберий – не са получавали никога по официален път.

Чичо Клавдий посочи, че макар да е директен потомък на Август по майчина линия, Калигула е син на покойния му брат, великия римски генерал Друз Клавдий Нерон Германик, но се наложи да помоли Друзила да завърши разказа му, тъй като гостите започнаха да се подхилват на заекването му.

Друзила обясни, че покойният ѝ баща Друз Клавдий Нерон, назначен за губернатор на трите Галии от осиновителя му император Тиберий, ръководил няколко победоносни нашествия срещу германските племена. Спечелил си прозвището Германик, защото върнал обратно Орлите (знамената на римските легиони), които попаднали в ръцете на германските орди по време на прочутата засада в Тевтобургската гора в края на лятото на 762 г. от основаването на Рим (9 г. сл. Хр.). В най-тежкото поражение в цялата история на Рим три цели легиона под командването на генерал Публий Квинтилий Вар били изклани от по-многобройните германски войни, водени от вожда Арминий. Това хвърлило августейшия император в шок и вцепенило римляните.

Връщането на Орлите от Вар възвърнало римската чест за пред света и било приветствано с огромен ентусиазъм по време на живописните триумфи на Германик в големите градове на империята. Но Германик умрял от тифозна треска на 33-годишна възраст в Антиохия, Сирия, когато бил в апогея на своята слава и след като бил определен от Тиберий за единствен наследник на императорския трон. Тогава Калигула бил на седем годинки. Мъката била огромна. Многобройни тълпи се стекли на погребението на Германик и то продължило три дни с невиждани процесии, пирове и великолепни игри.

Възхищението към бащата се пренесло и към сина. Докато Германик воювал, Калигула станал талисман на римските войски благодарение на майка си Агрипина Старата – дъщерята на единствената дъщеря на Август – Юлия. Агрипина обичала да преминава през военните лагери със сина на генерала на ръце. Малкият носел калиги и обикновени войнишки дрехи. Майката карала да го наричат Цезар Калигула. Тъй като знаела, че един ден синът ѝ ще стане римски император, от самото начало на живота му се опитвала да създаде връзка между него и армията, която останала силна както винаги и успяла да принуди Сената да се отнася към новия император с уважение и страхопочитание – задължителни елементи на гражданското подчинение.

По време на първия официален съвет от неговото управление, който продължи цял ден и част от вечерта, красноречието и размахът на Калигула му спечелиха пълно единодушие. Убеди високопоставените сенатори да подкрепят неговите планове за строителство по северната граница, защото то ще укрепи Pax Romana в региона, където стотици галски, белгийски и германски племена вече прегръщали римската цивилизация, тренирали най-добрите си воини и кавалерията си, за да се бие рамо до рамо с имперските легиони, учели латински, приемали римското право, боговете им и начина им на живот.

Опидум Убиорум трябвало да бъде построен отново и превърнат в римски град, целия в мрамор. Веднага бил подписан декрет, който имал силата на закон и който променял старото му варварско име на Колония Агрипина (днешен Кьолн в Германия) в чест на майката на Калигула и Друзила – Агрипина Старата (която, разбира се, била и майка на Агрипина Младата, известна още като Агрипинила, и сестра ѝ Юлия Ливия, позната още като Лесбия).

Били изпратени и пет допълнителни легиона под командването на Сервий Сулпиций Галба, най-способния римски генерал на своето време, бивш легат на Друз Германик и високо ценен от Калигула. На Галба било наредено да се присъедини веднага към римските части в Горна Германия и да поеме върховното командване по цялата северна граница със специалната задача да накаже чатите, непрекъснато изплъзващо се германско племе, ограбващо римските градове в Източна Галия (днешна Източна Франция) и да подготви съкрушителна атака за идващата пролет.

Калигула представи и договора си с крал Тюдор от Британия. Той поискал римска военна подкрепа срещу катувелонските племена на север от река Темза, в случай че се опитат да се придвижат към приятелски настроените към Рим атребатски земи, които в момента се намирали под владичеството на Тюдор. Търговията между римската провинция Галия и Британия щяла да се субсидира чрез плащане в имперски ценни книжа на хазната за транспорта на стоки към и от Британия. Щели да бъдат отпуснати и специални средства на Тюдор за образователна програма, включително и за строителството на римски училища и назначаването в тях на римски персонал, който да преподава латински из цялото кралство.

Императорът обяви и брака си с дъщерята на Тюдор – Дивия Орестила, както беше новото римско име на принцеса Ладиса Тюдор. Този брак щял да скрепи договора още по-здраво. Друзила и останалите участници в съвета станаха и аплодираха решението на Калигула. Тъй като Ливия Орестила беше единствената наследница на кралството на Тюдор, цяла Британия щеше да премине под имперска власт след смъртта на краля, и то само по силата на един брак. Калигула бе поздравен от почитателите си за своята далновидност относно съдбата на Рим през следващите векове.

Набелязаха се точни срокове за строителството в останалите провинции, те бяха записани от писарите и превърнати в закон чрез подписите на висшестоящите сенатори. По съвет на началника на своя щаб Невий Суторий Макрон Калигула назначи нови губернатори на провинции, които да налагат неговата политика. Всички важни дейности щяха да се извършват от римските военни инженери и от войската, с минимално участие на местни работници и строителни предприемачи, които обикновено не можеха да строят качествено прекрасните римски сгради, да се вместват в бюджета и да спазват сроковете. Транспортът на необходимите материали също беше педантично уреден.

За своя приятел Ирод Агрипа, внук на Ирод Велики, цар на Юдея, царство, което през последните сто години беше част от римската административна система, Калигула отдели значителни средства за строителство на пътища, акведукти, болници и нова канализация, които трябваше да подобрят качеството на живот в Йерусалим.

Най-важната победа на Калигула над Сената обаче беше отпускането на половината фондове на обществената хазна за покриване по-голямата част от строителните разходи. Императорът представи убедителен петгодишен бюджет и модерна икономическа политика, от която щяха да спечелят всички големи предприемачески сфери и производства в империята. Високопоставените сенатори проведоха дискусия по отделни незначителни части от предложенията, най-вече за да задоволят клиентите и избирателите си. Но когато стигнаха до споразумение за бюджета, Калигула поиска отмяна на някои непопулярни закони, въведени от Август.

Първо, отмени данъка върху продажбата, който римляните мразеха от дъното на душата си, защото караше купувачите да прибавят сложни проценти към цената на стоките и задължаваше търговците да заделят тези проценти и да водят тежко счетоводство, за да не бъдат глобени, а дори доведени и до фалит от бирниците.

Второ, но не по-важност, отмени закона против прелюбодейството, въведен от Август преди около тридесет години. Въпреки тежките наказания, които той предвиждаше за всеки, който прави секс с омъжена римлянка, никой не го спазваше. Строгите брачни закони, които Калигула тайно възнамеряваше да промени в най-близко бъдеще, не действаха и хората продължаваха да пренебрегват клаузата за вечна брачна вярност. Тя беше толкова неестествена, колкото и закон, който те задължава да ядеш неизменно едно и също ястие, когато си гладен. Римлянките от всички възрасти бяха станали доста своенравни и нямаха никакво намерение да подчиняват естествените си желания на някакъв деспотичен съпруг или брат. Традиционното им развратно поведение в любовта, секса и модата намираше израз в най-различни публични фестивали, религиозни тайнства в чест на боговете и богините на любовта, частни празненства, на които се чувстваха в правото си да завързват колкото афери им се прииска. С някои редки изключения, действаше формула проста като две и две: колкото повече любовници, толкова по-голямо самочувствие. Нещо повече, римските мъже непрекъснато бяха на лов за нови приключения. Когато се разгорещяваха от страст, малцина от тях питаха за семейното положение на любовниците си преди или по време на акта. Освен това, ако знаеха предварително, че някоя привлекателна жена е омъжена, изпитваха дори още по-голямо удоволствие да я съблазнят, отколкото ако не бе омъжена, защото тя не искаше от тях обичайното обвързване, което ги обременяваше. Така връзката с омъжена жена се превръщаше във вълнуващо и удовлетворително преживяване.

И накрая, Калигула наложи една доста свободомислеща мярка. Писанията на Тит Лабиен и Кремуций Корд, забранени от Сената преди тридесет години по настояване на Август, но въпреки това разпространяващи се и под тайния патронаж на Калигула, бяха официално реабилитирани въпреки похотливото си съдържание, тъй като било в интерес на империята всички събития да бъдат свободно описани за бъдещите поколения. Тит Лабиен, който сам се бе затворил в семейната гробница, след като по нареждане на Август книгите му бяха изгорени, щеше да бъде почетен с паметник на форума заедно с Кремуций Корд, който пък произнесъл велика реч в отговор на Август, преди да се самоубие. Дъщерята на Корд Марция, уважавана от мнозина заради това, че успя да запази творенията на баща си от цензорите на Август, щеше също да бъде удостоена с почести и с два златни таланта от обществената хазна като стимул за бъдещи културни начинания.

Когато съветът бе разпуснат, всички аплодираха и поздравяваха Калигула за неговата отдаденост на държавните дела. Друзила беше по-щастлива отвсякога. Бе стояла до брат си почти през цялото времетраене на съвета. След като той свърши, го прегърна с изключителна нежност.

– Ще влезеш в историята като най-просветения управник, когото светът е виждал – обяви тя на висок глас, за да я чуят всички. Докато гостите, официалните лица и сенаторите ликуваха, Калигула и Друзила си разменяха дълги целувки, пълни с любов и взаимно възхищение.

Ирод Агрипа прегърна Калигула и му каза, че вдигането на забраната от двамата противоречиви автори е най-прогресивният акт на съвета.

Преди да се присъединят към официалния банкет, даван в трапезариите на двореца, братът и сестрата се усамотиха в перистилума (вътрешен двор, обграден с колонади, какъвто има в центъра на всяка престижна римска къща).

– Макрон беше изключително полезен по време на цялото заседание – каза Калигула. – Забеляза ли колко топло те гледаше?

– Разбира се. Винаги е бил любезен с мен, още откакто бях малко момиченце. Защо го споменаваш? – попита тя и застана нащрек, подозираше някакъв номер.

– Искам да си мила с него на банкета.

Дъхът на Друзила спря. "Да бъде мила" беше евфемизъм за секс. Не беше необичайно за Калигула да я моли да спи с непознати. Понякога обичаше да я гледа как го прави или да се възбужда, докато тя му описваше приключенията си, а той си ги представяше, и да я люби след това. Но в този случай, когато ставаше въпрос за Макрон, и то след съвета и по време на официалното тържество – нямаше начин брат ѝ да не е намислил нещо.

– Макрон ли те помоли за това?

– Не – отвърна Калигула, – но знам, че ще остане доволен.

Друзила се замисли над намека. Макрон беше набит, грубоват мъж, около десет години по-възрастен от Калигула. Роден бе в семейството на илирийски роб, но се бе изкачил по властовата стълбица с непоколебима амбиция, подкрепена от чиста бруталност. В последните дни на управлението си Тиберий го бе направил префектум преториум, началник на преторианците. Макрон бе далновиден и като знаеше, че младият принц от Юлиите всеки момент ще бъде определен от Тиберий за законен наследник на императорския престол, стана най-добрият приятел на Калигула. Когато 77-годишния болен император почина на 16-ия ден от март тази година, заподозряха Макрон, че го е убил в частната вила на Тиберий на юг от Ром. Смъртта му беше истинска загадка. На 15 март, или на предполагаемия ден на убийството на Юлий Цезар, Тиберий получи удар. До полунощ лекарите го обявиха за мъртъв. Но докато в двореца поздравяваха Калигула като новия цезар, дотича един слуга и закрещя, че старият император е дошъл в съзнание. Скупчената около Калигула тълпа се разбяга във всички посоки, но Макрон остана непоклатим. Другите слуги разказват, че Макрон се спуснал към стаята на Тиберий, приближил се до леглото на стареца и го удушил с възглавницата. После се върнал, заявил, че робът лъже, и посъветвал Калигула да го разпъне на кръст. Когато седнал на престола на Тиберий, Калигула назначил Невий Суторий Макрон за императорски началник на щаба, нов пост, създаден от младия император, който направил Макрон втори човек в империята.

Тъй като заговорите бяха доста често явление, Друзила реши, че брат ѝ има политически причини да ѝ отправи такава молба. Но въпреки това знаеше, че Калигула едва ли би предприел такава стъпка без други намерения – и то вероятно не добродетелни. Дали имаха нещо общо с брака му с Ладиса Тюдор?

Всъщност тази сутрин преди съвета, след като ѝ направи впечатление, че Октавия не се появи за банята ѝ, помоли Акилий Требелий, преторианския трибун, да изпрати гардове до таверната на Ромул да я потърсят. В късния следобед, по време на една пауза в заседанията, Акилий ѝ докладва, че хората му намерили Октавия в таверната и я върнали в двореца. По време на друга пауза при нея дойде самата Октавия и ѝ съобщи, че предната нощ Лейди излязла от таверната с Муций Регулат, но без телохранителките си, които внезапно изчезнали.

Робинята обясни, че не могла да я проследи, тъй като Муций наредил на един от робите си да я задържи под стража в таверната. Друзила беше прекалено заета със съвета, за да обърне достатъчно внимание на приказките на Октавия. Но сега, докато обмисляше всички вторични мотиви, подтикнали Калигула да я накара да съблазни якия Макрон на банкета, напускането на моминското празненство от Лейди ѝ изглеждаше доста странно. Защо са изчезнали телохранителките ѝ? А и защо сводникът не е позволил на Октавия да последва бритската принцеса? Къде е тя сега? Дали Макрон има нещо общо с нея или с баща ѝ крал Тюдор? И дали тя, Друзила, не беше наградата за това "нещо общо"?

– Не го ли харесваш? – попита Калигула, като видя сестра си замислена и озадачена.

– Това няма значение... – отвърна Друзила. – Но славата му ме плаши до смърт. Нали знаеш... историята с възглавницата.

– Стига, Друди! Това са пълни глупости! Чичо Тиберий почина от естествена смърт. Имало е поне двайсет души край смъртното му ложе, когато глупавият роб дотича и излъга така безобразно. Макрон се втурна там, за да провери достоверността на думите му. И всички са го видели до безжизнения и навеки мъртъв Тиберий. Макрон е грубоват, брутален, дори жесток с враговете си, но ти, Друзила, си принцеса, потомка на Юлиите! Във вените ни тече кръвта на Юлий Цезар и Август. Макрон е напълно запленен от божествения ни произход. Ние сме потомци на богинята Венера!

Развълнуваната Друзила се съгласи. Но гледката как Макрон задушава чичо ѝ Тиберий с възглавница остана в ума ѝ и я караше да трепери.

– Върви, сестро. Подготви се за празненството и не ме разочаровай, разбра ли?

– Искаш ли другите да ме гледат, докато съм мила с приятеля ти?

– Разбира се, трябва да е публично.

Друзила наведе глава. Това показваше, че молбата на брат ѝ имаше политическа мотивация, но сърце не ѝ даваше да го разпитва повече. Забеляза, че Ирод Агрипа чака от другата страна на перистилиума, за да говори с Калигула, целуна набързо брат си и си тръгна.

Ирод се приближи към Калигула и изрази благодарността си за средствата, които императорът така щедро отпусна за строителство в Юдея.

– Кога ще предявиш претенции към престола в Юдея и ще обединиш тетрархията? – попита Калигула.

Всъщност политическите и династическите обстоятелства в тази територия бяха доста объркани. От времето на войната срещу средиземноморските пирати, водена от Помпей Велики преди около 100 години, римляните приемаха за свой дълг да бранят палестинските земи на Юдея и град Йерусалим от партанските нашественици и да поддържат реда и законността сред различните племенни, династични и религиозни фракции, които непрекъснато заговорничеха една срещу друга за завземане на властта. С римска военна помощ дядото на Агрипа – Ирод Велики, възстанови царство Юдея по времето на аферата на Марк Антоний с Клеопатра и управлява необезпокояван тридесет и две години под активния патронаж на император Август. Юдейското царство имаше стратегическо положение заради пристанищата си както на Средиземно, така и на Червено море, а те даваха възможност за печеливша търговия с Рим, Арабския полуостров и Индия. Затова съществуването на една стабилна и обединена Юдея обслужваше интересите на империята. По тази причина Август и покойният Тиберий дадоха на Ирод и наследниците му римско гражданство и ги обсипаха щедро с римски пари за мащабни строителни програми и основаването на нови градове. Личните капитали на Август и Тиберий също бяха насочени към Юдея за финансиране на пълното преустройство на Соломоновия храм, което продължи четиресет и шест години, и довършването на Великите стени приключи десет години преди Калигула да поеме властта в Рим.

Преди смъртта си (749 г. от основаването на Рим – 4 г. пр. Хр.) Ирод Велики раздели царството си на четири тетрархии. Тетрархия Ватания и Траконитис на изток от Галилейско море беше наследена от сина му Филип, тетрархия Галилея – от другия му син Ирод Антипа. Когато през март тази година Калигула стана император, Филип почина от естествена смърт. Веднага след това Калигула официално назначи приятеля си Ирод Агрипа за наследник на Филиповата тетрахия, като с това целеше постепенно да го направи цар на цяла Юдея, когато и другият тетрарх Ирод Антипа, чичо на Ирод Агрипа, почине. Но Агрипа предпочиташе да живее в римски лукс, радвайки се на отколешното приятелство на Юлиевото семейство с неговия род.

– Знам какво имаш предвид, Кал – отвърна Ирод Агрипа. – Но по-добре да изчакаме Антипа да разреши проблемите си с Аретас IV, набатеанския цар.

– Да не ми говориш за Аретас, който разби Антипа в битка, след като изгонихме партите от Палестина? – попита Калигула.

– Да. Набатеанците разграбиха и оглозгаха до кости няколко града в Галилея.

– Мразя тези глупави войни между съседи.

– Да, прав си, Кал. Има и религиозни спорове между фарисеи и садукеи за...

– Моля те, Агри – прекъсна го Калигула. – Не искам да знам. Трябва да строя империя и нямам никакво време за губене, за да слушам за несъстоятелни спорове. Защо не те направя веднага цар на Юдея?

На Агрипа тази идея не му хареса никак. И дума не можеше да става да напусне богатствата на Рим и да се установи в забутана страна, раздирана от племенни и религиозни противоречия. Трябваше да покоси плана на Калигула още в зародиш.

– Като цар – продължи Калигула – ще имаш пълната власт да провеждаш строителната програма, да пресечеш корупцията и да ми даваш прости и ясни отчети за правилното използване на средствата от страна на римските войски.

– Разбира се, че бих могъл да го правя – каза Агрипа, който беше отличен дипломат и преодоляваше препятствията, като ги заобикаляше, вместо да ги атакува фронтално. – Но Антипа ще намрази и двама ни и ще ми вгорчи живота.

– На колко е години?

– На петдесет и седем и е тетрарх от седемнайсет годишен. Когато умре, можеш съвсем законно да ме направиш юдейски цар, или, което би било още по-добре, да дадеш на региона статут на римска провинция и да приключиш веднъж завинаги с всички проблеми.

– Хмм... Сенатът няма да се съгласи. Първосвещениците там са против римските богове и нашата религиозна свобода.

– Те са само незначително малцинство фанатици. Огромното мнозинство от еврейския народ са прегърнали идеята на Pax Romana и си движат търговията в пълно съгласие с римските закони, които им гарантират ред, стабилност и печалби. Те с удоволствие ще станат римски граждани.

– Не го разбирам... Антипа няма ли наследници?

– Доколкото знам – не. Ожени се за сестра ми Иродия, която вече имаше малка дъщеря, Саломе, и оттогава не е раждала.

– Саломе омъжена ли е? – попита Калигула, опитвайки се да разбере дали някой друг няма да има претенции към юдейското царство поради брака си с правнучката на Ирод Велики.

– Преди няколко месеца се омъжи за млад макабски принц, но той загина при дуел.

– Това същата Саломе ли е, която се прочу преди няколко години заради сношенията си с мъртвец?

– Не точно, Кал... Човекът беше обезглавен и тя само го е целувала по устата, когато главата му, все още топла, е била поставена върху сребърен поднос.

– Въпреки това е доста извратено... На колко години е сега?

– Трябва да е на двадесет или двадесет и една. Прекрасна е като сирийска куртизанка и танцува вълшебно. Чувал ли си за Танца със седемте воала? – попита Ирод Агрипа, който знаеше, че Калигула ще се възбуди от идеята Саломе да танцува за него.

– Да! Пиралис (една от конкубините на Калигула) ми го е танцувала. Трябва да призная, че е много, много възбуждащ.

– Е, племенницата ми Саломе измислила този танц, когато била на четиринайсет – съобщи гордо Агрипа.

– Стига бе! – възкликна Калигула.

– Без майтап. Трябва да ѝ дадеш имперско авторско право.

– Хммм, това е идея. Можем да я поканим тук в Рим, за да ѝ връчим официалния свитък.

– Защо не? Като всички нас, потомците на Ирод, тя е римска гражданка и няма да откаже на лична покана от императора.

Ирод Агрипа плуваше в свои води. Брилянтно отклони вниманието на Калигула от отвратителното намерение да го направи цар на неспокойно царство към привлекателната перспектива да се срещне с неустоимата му племенница.

Калигула помоли Агрипа да напише писмо на Саломе и да разбере дали е склонна да пътува до Вечния град, както и да уточни каква отплата иска за откритието си, която според Агрипа би трябвало да включва скъпи подаръци, пари и публични почести.

Когато приключиха с плана за довеждането на Саломе, Ирод Агрипа извади малка кожена кутийка от джоба си.

– Вземи това, Кал – каза еврейският принц и му я подаде. – Специален подарък за Рождеството на слънцето.

Калигула отвори кутийката и се намръщи. Агрипа прошепна няколко думи в ухото му. Императорът се усмихна и затвори капачето.