Лейди КАЛИГУЛА

Приложение 1

На първата страница на "Лейди Калигула" ще прочетете датата, с която започва историята.

Първо написах годината с римските цифри, които са били в употреба в Европа до 999 година, когато папа Силвестър II заповядва да бъдат сменени с арабските цифри – много по-лесни за писане и определено много по-практични.

Въпреки това, пишейки годината с римски цифри DCCXC – 790, последвана от латинските думи "ab Urbe condita" (абревиатура, която се превежда "От основаването на Града"), аз възнамерявах да "осветля" читателя за начина, по който древните римляни са изчислявали годините в официалните си документи.

След известен размисъл по въпроса за определянето на годината според християнския календар добавих 37 сл. н. е. (на англ език – СЕ, т.е. общата ера; употребява се и AD – Anno Domini – в превод: "в годината от Бога"), за да улесня читателите да възприемат историческия период, който днес принципно е приравнен към християнското летоброене.

Моята съпротива да приравня точните римски години на обсъжданите събития към съвременните им християнски съответствия не е просто обикновен каприз. Римските години са обърнати в християнски около MCCCVIII година – 1308 aUc, което е 555 сл. н. е. Или иначе казано, 555 сл. Хр. Това е около 70 години след като Рим и Западната Римска империя са покорени от варварските нашественици, които бързо асимилират римската цивилизация и нейния начин на живот. Междувременно Източната Римска империя (Византия със столица Византия, наречен по-късно Константинопол, днешен Истанбул в Турция) продължават римското управление в Югоизточна Европа, Близкия изток и Египет.

Около 230 години преди промяната на датите, около MLXXVIII година (1078 aUc т. е. 325 г. сл. н. е. или 325 сл. Хр.) – когато Рим все още е бил столица на обединената Римска империя, една нова монотеистична религия, произлизаща от петнайсетвековната юдейска монотеистична вяра, е официално призната от римския император Константин. Новата религия започва да се развива и все повече да се откроява сред хилядите древни култове, посветени на огромното количество богове и богини от гръко-римския пантеон, както и сред останалите екзотични религии от всички краища на огромната империя, включително юдаизма (по традиция той бил запазен само за евреите).

След смъртта на Константин новото християнско духовенство започва да става все по-агресивно и разпространява доктрината си сред многобройната римска бюрокрация. Най-накрая усърдните епископи успяват да покръстят в монотеистичната религия някои от наследниците на Константин – като император Теодосий, който през MCXXXXIV година (1144 aUc т.е. 391 сл. н. е. или 391 сл. Хр.) забранява култа към древните богове и прави християнството единствената официална религия в държавата. Тази промяна не е вдъхновена от някакво откровение, свързано със сърдития и наказващ юдео-християнски Бог. Мотивите са по-скоро съвсем практични. Придобивайки тотален контрол върху хората чрез едно-единствено догматично и заплашително кредо, императорите получавали съвършеното извинение да разрушат хилядите храмове на древните богове и да заграбят техните огромни, трупани в продължение на хилядолетия богатства.

В тази съдбоносна MCCCVIII година (1308 aUc т.е. 555 сл. н. е. или 555 сл. Хр.) християнски монах на име Дионисий Малки предлага на християнския византийски император Юстиниан да почетат рождената дата на измисления месия на християнството, Джошуа от Назарет, известен като Исус Христос, чрез смяна на броенето на годините – да не започва вече от основаването на град Рим, а от предполагаемата дата на раждането на християнския пророк. Смятало се, че Христос е роден в DCCLIII година (753) ab Urbe condita по време на царуването на император Август, наследника на Юлий Цезар, Хората от Римската империя все още се съпротивлявали и негодували срещу разрушаването на великите храмове и култове от миналото, но новата система за определяне на годините, основана на християнските догми, е наложена от имперските власти и послужила и на държавната политика, и на императорската хазна. Осъзнавайки, че това нововъведение може да има значителни последици за бъдещето и да помогне за нанасяне на решителния удар срещу митологичните вярвания на поданиците му, Юстиниан натоварва Дионисий Малки с мащабната задача да "поправи" всички документи и исторически сведения и да преобърне датите към новите означения – преди и след раждането на Христос.

А сега нека да използваме въображението си... Помислете си какво всъщност означава това – без помощта на компютри да обърнеш 753 aUc в 1 сл. Хр. И съответно всички предишни години назад в 1 година преди Христос, 2 година преди Христос, 3 година преди Христос... и да смениш годините от 753 до 1308 в 1 година след Христос, 2 година след Христос, 3 година след Христос и т.н... Помислете си за допълнителните усложнения: (а) хиляди бюрократи, намиращи се в хиляди офиси из цялата империя, които променят датите на хиляди древни документи; (б) римските цифри са крайно неудобни за сложни математически изчисления; (в) трудно е да се сменят датите на хилядите документи, в които годините не са вписани спрямо римския календар, а са означавани с имената на царуващите владетели или пък са свързвани с някое важно събитие, като например: "66 години след раждането на фараона Рамзес II" или "в годината на третото консулство на Помпей Велики", или " в деветата година от управлението на цар Ирод от Юдея", или "в " СССХ (310) година от раждането на император Диоклециан"; последното позоваване (отговарящо на MCCCVIII.-1308 aUc, т.е. 555 г. сл. н. е. или 555 сл. Хр.) все още било широко разпространено по времето на Дионисий; (г) определянето за кого точно се отнасят имената (като например, Рамзес, Ирод, Цезар или Клеопатра...), тъй като едно и също име се използвало от предшественици или наследници, без да се посочва дали е първи, втори или трети – тези уточнения са направени в по-късни времена; (д) проблем било и съпоставянето на различните видове документи – таблици, надписи, папируси, пергаменти и т.н. – които вече може да са били подправени или фалшифицирани по някаква причина; (е) допълнително усложнение е смяната на всички римски цифри с арабски след 999 година, наложена от папа Силвестър; (ж) точната дата на раждането на Исус Христос също е спорна, както и самото историческо съществуване на християнския месия.

Объркването, грешките, споровете във връзка с тези промени били извънредно големи и причиняват истински хаос. Някои съвременни учени намират разминавания с цели десетилетия между събитията и вероятните им дати, други твърдят, че някъде липсват цели столетия! Ето само един простичък пример за подобно разминаване в датите – прочутото пресичане на река Рубикон от Цезар (датата, която е променила хода на историята!) е датирано на 16 декември 50 г. пр. н. е. (което според мен е вярната дата), но и на 10 или 11 януари 49 г. пр. н. е. Дори знаменателната дата на смяната на календара от Дионисий Малки не е много сигурна – според някои учени е 555, според други – 553 г. сл. н. е. Това недоразумение може би се дължи на приликата между арабските цифри 5 и 3, или може би на някои разминавания относно рождената дата на Диоклециан.

Използването на арабските цифри определено може да бъде прието за подобрение, което не може да се каже за смяната на римските години. Тази смяна е предизвикана единствено от пропагандни цели – да бъде наложена християнската вяра, да бъде запечатана в съзнанието на хората чрез цялата сила на имперската политика. Делото на Дионисий Малки и на неговите писари продължило и след смъртта на монаха, забъркал цялата тази каша, но то имало и един положителен ефект – историческите дати са уеднаквени и подредени в една календарна система, която става още по-ясна след приемането на арабските цифри.

Въпреки всичко, скъпи читатели, имайте едно наум, че съвременният християнски календар, който сега е разпространен из целия свят и се използва дори от други етнически групи и страни, като Израел, Индия, Япония и Китай, където все още са в употреба и традиционните за тези страни календари, не предава с абсолютна точност събитията от древността, най-вече тези отпреди 10-и век. Трябва да ги възприемаме само като проста конвенционална рамка, която служи за улесняване на историческите справки.

С тези уговорки съм приел повечето традиционно установени по християнския календар исторически дати, въпреки някои разминавания, които лично съм открил за датите на няколко събития от времето на Калигула.