Лейди КАЛИГУЛА

16.

Късно следобед на иди през януари, след като изгледа гладиаторския подвиг на Горан в амфитеатъра на Фламиний, Друзила се върна в двореца и взе дълга вана.

Идеята да се натиска с Катег по време на частната вечеря, която ѝ предстоеше в компанията му, не я вълнуваше особено. Но мисията, която се съгласи да изпълни, за да помогне на брат си и заради сигурността на империята, беше толкова важна, че би понесла много повече от лигавщините на глупавия сенатор републиканец, за да постигне целта си.

Разбира се, мислеше си тя, щеше да се получи... ако Катег наистина беше начело в конспирацията на боните републиканци за убийството на брат ѝ; ако бе записал плана за това; ако бе скрил плана в сейфа си; ако го хванеше опиатът, който брат ѝ даде тази сутрин; ако успее да го сипе във виното му; ако заспи дълбоко; ако ключът за сейфа беше в медальона на шията му или някъде в спалнята; ако съумее да намери сейфа в кабинета му; ако изпратеният от брат ѝ скаут е в градината под прозореца на кабинета на сенатора, за да ѝ подаде торбата със свитъците и принадлежностите за писане; ако отвори сейфа; ако намери плана на заговора; ако смогне да го препише и разбере имената на конспираторите и техните роли; ако е безопасно за скаута да изчака в градината, да вземе обратно торбата със запечатания свитък и да го отнесе на Калигула; ако Катег се събуди на сутринта до нея и не заподозре нищо; ако си тръгне без проблеми от дома му и се върне, без да падне косъм от главата ѝ, в двореца. Тогава мисията ѝ би била напълно успешна! И ако това стане, тогава в историята на Рим ще настъпи обрат, и то за много по-добро! Брат ѝ със сигурност ще измисли контраплан и ще разбие гадните бони, като след това ги изтрие от лицето на земята!

Докато робинята ѝ се грижеше за прическата и грима ѝ, Друзила се засмя. Имаше толкова много ако в тайния план, който се канеше да изпълни, че възможността да промени хода на историята ѝ се струваше направо невероятна.

– Много съм притеснена, домина – каза Бризея и помогна на Друзила да влезе в невероятни черни копринени мутандоле с дантелени краища, които принцесата бе избрала заедно с други съблазнителни одежди от колекцията на Петроний Нигер.

– И защо си притеснена? – попита фриволно настроената Друзила, докато се възхищаваше на прекрасното си тяло в огледалото. – Тези мутандоле покриват доста повече от задните ми части от обикновената препаска. Между другото, предложих на Петроний да им викаме гащи. Звучи по-секси, не мислиш ли?

– Обичам чувството ви за хумор, домина – отвърна галската робиня. – Но се тревожа за безопасността ви. Сенатор Луций Катег е фанатичен враг на имперската власт и...

– Откъде знаеш това? – прекъсна я Друзила.

– С цялото ми уважение, домина, имената на десните републиканци са известни на целия град и всички знаят, че Луций Катег подготвя заговор срещу императора.

– Той просто иска да се понатиска с мен, Бризея. Няма никаква политика тук – излъга Друзила, тъй като никой не трябваше да знае истинската причина за вечерята ѝ у младия сенатор.

– Но защо се оставяте да ви подмамват в бърлогата на вълка, без да водите със себе си батавски охранители? – зачуди се изисканата робиня, докато помагаше на господарката си да надене великолепна прозирна роба от черна коприна със закачени за яката ѝ малки златни верижки, чиито долни краища бяха пришити под красивите ѝ едри гърди, като покриваха само предната им част, но оставяха зърната да стърчат между тях.

– Аз съм по-корава, отколкото предполагаш, скъпа. И като потомка на Юлиите не се страхувам от нищо – заяви Друзила, докато Бризея поставяше златни обеци на пробитите ѝ ушни миди.

– Знам... но все пак, ако ви се случи нещо, ще убия негодника със собствените си ръце – закани се робинята и загледа с възхита тоалета на високата си млада господарка. В тази роба направо спираше дъха.

– Наистина ли би рискувала живота си заради мен? – попита принцесата и я целуна леко.

– Разбира се, домина. Вие ми помогнахте да открия най-доброто от истинската си същност и аз дължа всичко това на вас – отвърна Бризея, докато дооправяше червените къдри на Друзила, които бяха прилично вдигнати, прибрани на тила ѝ и завързани със синя панделка.

– Добре, сладурче. Ще помоля Акилий Требелий да постави двама цивилни пред бърлогата на вълка.

– Благодаря ви, домина – каза гордата галска робиня и забоде златната брошка във форма на пеперуда, подарена от Катег, и поднесе устните си на своята господарка. Принцесата пристъпи и я целуна. Бризея отвърна с емоционална забрава и простена, когато Друзила разтвори туниката ѝ и я докосна между краката, като бръкна под препаската и почувства влагата на истинската ѝ природа.

– Кога смяташ да предложиш прекрасния си кунус за ново пиршество на полуделите по теб мъже? – прошепна Друзила в ухото ѝ, като потри клитора ѝ.

– О, домина, моля ви... Не ме карайте да мисля за това.

– Възбудена си, нали?

– Да, но не искам да се пристрастявам към бруталния секс.

– Защо не? Ако се пристрастиш, ще ти помогна и ще се забавлявам много, като ти връзвам китките, за да не ти позволявам да мастурбираш и да си играеш с многобройните си играчки.

– Ммм... моля ви! Ако продължавате да ми говорите така, ще се почувствам...

– Как ще се почувстваш?

– Ооо... Знаете колко бързо се възбуждам вече.

– И?... Ще свършиш ли?

– Да.

– Добре, достатъчно – каза Друзила и безмилостно оттегли ръката си от слабините ѝ. – Хайде, помогни ми с ботушите.

Принцесата седна на един стол и се загледа в Бризея, която се бе облегнала на стената, притискаше корема си с ръце и потискаше оргазма, който всеки момент щеше да получи.

– Вие сте ужасна, домина.

– Знам... Но се обзалагам, че това ти харесва, нали?

– Да... Харесвам всичко във вас.

– Добре, Бризея. Вземи сините ми ботуши и ми ги сложи на краката – нареди принцесата.

Робинята потисна емоциите си и с обичайното си достойнство взе чифт ботуши, които плътно прилепваха по глезените. Бяха с високи токчета, също от новата колекция на Петроний. Коленичи с тях пред Друзила. Принцесата протегна красивите си обезкосмени дълги крака.

– Целуни ми стъпалото, скъпа.

Бризея погъделичка с дългите си пръсти стъпалото на Друзила, след това започна да го гали с устни и да го трие по лицето и шията си.

– Това не ме унижава, домина – промълви Бризея, захапа пръстите ѝ и вдигна очи към нея.

– Знам... иначе нямаше да ти позволя да го правиш.

Бризея и Друзила продължиха да се наслаждават на фетишисткия си ритуал, робинята облизваше с огромно удоволствие не само деликатните крака на принцесата, но и ботушите ѝ, докато ѝ ги слагаше и завързваше сините връзчици около тънките ѝ глезени.

– Не е ли гениален Петроний? – каза Бризея, докато чувствено ближеше и смучеше високите токчета на ботушите на бившия си господар, създадени специално за принцесата само преди няколко дни в тон с невероятната ѝ синя роба и гащите, които Друзила бе избрала да носи на вечерята с Катег.

– О, да, той е феноменален дизайнер – съгласи се Друзила. – И хубав млад мъж също така... И ти постъпи много добре, като ме запозна с него, за да подготви новия ми гардероб.

– Всичко толкова ви отива – прошепна робинята, търкайки ботушите в лицето си. – Той ми каза, че никога няма да направи дубликати на това, което е създал за вас.

Друзила се усмихна, след това се изправи и сложи червена боя на разкошните си устни.

– Довечера ще бъдете ли палава? – попита Бризея, докато довършваше прическата ѝ.

– Аха... много палава. Ревнуваш ли?

– Не, Домина. Ще си мисля за вас.

– А ти? Ти ще бъдеш ли палава, а?

– Много палава – прошепна галската робиня, докато поглаждаше зърната на Друзила, което ги накара да изхвръкнат през златните верижки. – Ревнувате ли?

Друзила се засмя, след това се завъртя пред огледалото, за да види дали полите ѝ от мека коприна ще се вдигнат достатъчно, за да се видят черните ѝ гащички.

– Кога ще се върнете? – попита Бризея.

– Утре следобед – отвърна ослепителната деветнайсетгодишна принцеса. – Освен ако кръвожадният вълк не ме изяде жива.

– В този ви вид шансовете да го направи са много големи.

– Не се притеснявай, скъпа. Ще го въртя на пръста си.

Галската робиня поклати глава, след това постави великолепна лъскава синя наметка на голите рамене на Друзила.

– Не забравяйте да накарате Акилий да ви пази – прошепна Бризея в ухото ѝ. Друзила докосна с показалеца красивия малък нос на робинята си.

– Спокойно, Бризея... И си мисли какво ще ми направи големия лош вълк с дългия си олигавен език.

Бризея погледа как бляскавата ѝ господарка крачи щастливо из стаята и почувства, че стомахът ѝ се свива. Как бе възможно Друзила да има толкова леко сърце и да е така самоуверена? Не вижда ли опасност да легне с врага на брат си? Какви игри играеше? Хммм, помисли си Бризея, ако в тази игра е намесена и политика, може всичко за един кратък миг да стане много страшно.

Полегнала върху кадифените възглавници на носилката си, която осем роби отнасяха към дома на Катег в Карина, Друзила си мислеше за Ладиса. Вече харесваше своята снаха, любителка на коне, защото беше естествена, секси и достатъчно интелигентна, за да не се конкурира с нея.

За двайсет дни след женитбата ѝ с императора на Рим Лейди премина интересна трансформация от обичайната си бритска скованост и отвращение към римските ексцесии до радостното приемане на собствената си чувственост и инстинкти и по-широко разбиране и оценяване на римската култура. Благословията, която съпругът ѝ даде на любовта ѝ с Инцитатус, демонстрираното възхищение към прелестите ѝ, страстта, която вливаше в нея с всяка своя трескава прегръдка, възбуждащите му фантазии и насърчението му да се среща с непознати и да се наслаждава на естествените си младежки щения към други мъже със сигурност бяха причините за доброто ѝ физическо състояние, щастието и освобождаването ѝ.

И най-вече, тъй като никога не бе чувала друг мъж да одобрява сексуалните забежки на съпругата си и своите роднини от женски пол, като в същото време не спира да преследва авантюри с чужди благоверни и близки дами, Лейди научи от съпруга си, че лоялността към семейните ценности не предполага налагането на сексуален ексклузивитет – за Калигула това беше невероятно мъчение, изисквано от мъжете, за да държат жените си заключени в жестоко отрицание на собствената им виталност, за да ги експлоатират като роби на домакинството им и да изливат комплексите си върху тях.

Друзила знаеше какво се случва между брат ѝ и Лейди, защото Калигула се доверяваше на сестра си повече, отколкото на всеки друг, а Лейди споделяше с нея любовта, която я бе завладяла към великолепния ѝ съпруг и към цялото Юлиево семейство, към което сега имаше честта да принадлежи. Но тъй като Ладиса все още беше прекалено наивна и прекалено млада, за да осъзнава напълно сложността на римската история и политика, Друзила и брат ѝ решиха да дадат на бритската принцеса повече време, преди да ѝ кажат за борбата между боните и имперските владетели, и не ѝ споменаха и дума за републиканския заговор за убийството на императора.

Но по предложение на Калигула Друзила щеше да накара Катег да повярва, че Ладиса е завладяла сърцето на императора до такава степен, че вече се разпореждаше напълно в двореца и планираше заедно със съпруга си как да пратят сестрата в изгнание. Всъщност нима всеки не би се усъмнил, че властната ѝ позиция на имперска принцеса вече е застрашена от появата на императорската съпруга? Кой не би повярвал, че двете млади благороднички се мразят и че обсебеният от секса император не е станал кукла на конци в ръцете на ослепителната дъщеря на крал Тюдор?

Идеята да намекне за жестоко съперничество между нея и Лейди беше наистина майсторски удар на политическия гений на брат ѝ. Това правеше Друзила много привлекателна за конспираторите, и то не само заради красотата ѝ, но и защото имаше политическа причина да търси подкрепа, за да спаси собствената си кожа, а те можеха да я убедят да се обърне срещу брат си и да стане безценен информатор. Заслепени от самодоволство и от огромното си самочувствие, боните щяха да се опитат да я примамят в лагера си, без да имат ни най-малка представа, че вместо божествена подкрепа те всъщност вкарват Троянски кон в крепостта на републиканските си сънища.

Докато носилката ѝ се движеше с добра скорост по тесните улици на Карина, Друзила се засмя на глас... Троянски кон, а? – каза си и се погали по корема, сякаш вътре бяха Одисей и неговите гръцки воини. Нима наистина боните са толкова глупави, че да подценят интелигентността на Калигула и да пренебрегнат уроците на историята?

Като все още си мислеше за хитрия Одисей, тя погали пръстена с топаз и провери дали стои достатъчно здраво на пръста ѝ. След това премести малко лостче, което държеше кръглия камък, разгледа розовите кристали в кухината под него и се запита дали са силни колкото прочутия гръцкия герой, завладял Троя и накарал Еней да избяга в Лациум, където синът му дал начало на Юлиевия род... Е, брат ѝ каза, че такава доза ще накара Катег да заспи в рамките на четвърт час и ще го държи в безсъзнание поне пет часа. Тя започна да пресмята времето. Сега беше около три часа преди полунощ. Каквото и да бе намислил Катег да правят след вечеря, до около час преди полунощ ще е готов за дългото си пътешествие в прегръдките на Морфей, бога на сънищата.

Младият сенатор посрещна Друзила на входа на дома си, облечен в пурпурна туника без ръкави с две златни вертикални ивици, избродирани по цялата ѝ предна дължина, и златен колан на кръста. Когато тя слезе с чувствени движения от носилката, като повдигна полите си над коленете той зяпна от учудване при вида на прекрасните ѝ обезкосмени крака в невижданите сини ботуши на високи токове, които принцесата бавно спусна на земята, за да е сигурно, че ще има време добре да ги разгледа.

Изправена на високите си токчета, тя стърчеше с повече от една глава над него, но вместо да се чувства потиснат, Катег бе очевидно очарован от ръста ѝ и целуна обсипаната ѝ с пръстени ръка, заливайки я с комплименти. Тя освободи носачите и им нареди да се върнат в двореца, след това свали качулката на наметалото си.

– Изглеждаш много съблазнителен в тази красива туника без ръкави, драги – каза тя и погали косматите ръце на Катег чак до раменете, като установи, че няма верижка на шията. – Как разбра, че си падам по мъже със силни бицепси?

– Сънувам те всяка нощ откакто те срещнах на императорския банкет, така че вече доста съм опознал предпочитанията ти – отвърна сенаторът и забеляза, че златната брошка пеперуда, която ѝ бе подарил, е в косата ѝ.

– Ммм, много обещаващо... – измърка тя, приближи се до ухото му и прошепна: – Благодаря за златната пеперуда. Обожавам я.

– Аз ти благодаря, че я носеше на гладиаторските борби – прошепна и той в ухото ѝ, като докосна бързо с устни ушната ѝ мида и малката обеца, закачена на нея. Тя не пропусна да отбележи този жест и много ѝ хареса.

– Сами ли ще сме тази вечер? – попита Друзила, докато влизаше в атриума и се оглеждаше, за да провери дали Катег е изпълнил обещанието си, дадено пред Публикола Тудитаний, след като цензорът му бе съобщил условията ѝ, за да дойде на вечеря.

– Разбира се, Друзила. Целият свят потъна в океана, ние сме единствените човешки същества, останали живи на земята.

– Да си остане така до утре сутринта, става ли?

– Мога да се погрижа да остане така и цяла година, Друзила, ако ме помолиш – заяви той. Дъхът му секна от възхищение, когато ѝ помогна да си свали наметката и разкошната ѝ червена коса огря атриума и се спусна контрастно върху новата ѝ дреха. Големите ѝ твърди гърди леко помръднаха под златните верижки, а полите ѝ се завъртяха около бедрата и той успя да зърне черните ѝ гащички и да разгледа добре целите ѝ крака, които изглеждаха още по-дълги с токчетата на сините ѝ ботушки, плътно прилепнали по глезените.

Катег замръзна очарован, когато тя опря голия си гръб на една мраморна колона, вдигна ръце и погали мрамора, над главата си като едновременно с това разлюля бедра.

– Е, Катег... Какво сънува, че правиш с мен?

– Че те гледам.

– Само това? Едно птиченце ми каза, че си големият лош вълк, който ще ми се нахвърли и ще ме изяде жива.

– Не, не съм вълк, Друзила. А просто мъж, чийто ум е омагьосан от твоята личност. Нямам никаква възможност, нито намерение да развалям тази магия.

– Ела тук...

Младият сенатор се приближи до нея. С все още с вдигнати над главата ръце, тя леко разклати гърдите си и накара верижките да се разделят и да покажат щръкналите ѝ зърна.

– Все още ли си омагьосан? – попита го.

– Нямаш представа как ми въздействаш – промърмори той, без да откъсна очи от гърдите ѝ, които заради ръста ѝ се намираха точно на нивото на очите му в цялата си магнетична прелест.

– Дай ми някаква представа, за да разбера – предизвика го тя с провокативен поглед.

Той бавно постави длани на гърдите ѝ и започна да ги движи настрани, наляво и надясно, търкаляше златните верижки върху зърната ѝ и усещаше твърдостта им. Постави лицето си между тях, леко стисна връхчетата им заедно с верижките, после нежно ги гризна.

– Хубаво ми е така, Катег... Започваш да се държиш като вълка, който ми описаха.

– Не... Мога да галя тялото ти с часове... дори без да те събличам – каза той, докато хапеше и облизваше зърната ѝ и ги увиваше с верижките. – Само да си играя с теб, да те целувам навсякъде и да те дразня по всяка чувствителна част на невероятното ти тяло, да се наслаждавам на всяка малка стъпка към върховното удоволствие, но да го отлагам до границата на лудостта, като измислям изтънчени стимулации, нови думи, нови магии, нови начини да споделяме емоциите си, да увеличаваме очакванията си, да правим неща, които никога не сме правили преди, да превърнем нощта в повратна точка за нашия живот.

– Повратна, а? – повтори Друзила, като си мислеше за мисията, но въпреки това бе възбудена от странния начин, по който си играеше със зърната ѝ. – Това ми харесва... – додаде и наведе брадичка. Той се взря в блесналите ѝ очи, красиви като тъмни смарагди, но пълни с живот и желание. След това я целуна по устата достатъчно дълго, за да усети плътността на устните ѝ, прелестта на езика ѝ и младежката енергия на засмукващата ѝ целувка, като през цялото време я галеше по голия гръб, пъхнал ръка между нея и мраморната колона.

– Ммм, добре се целуваш... – промърмори тя в устата му, прегърна го и отърка гърдите си в неговите. – Това ми харесва... – повтори, докато той хапеше устните ѝ. Въпреки задачата да открие медальона на Катег, за да изпълни мисията си, на нея наистина ѝ харесваше да го целува, защото не се интересуваше от нищо друго, освен от насладата от чувствените си реакции.

За да не се предаде много бързо, Друзила се измъкна от прегръдката му и отиде в центъра на стаята, като игриво вдигна полите си и ги размаха, за да се видят гащичките ѝ. Започна да потропва по мраморния под на атриума с токчетата.

– Искате ли да направим още една малка стъпка, сенаторе?

Той се усмихна на начина, по който произнесе "сенаторе". Започна да обикаля около нея, изпивайки с очи красотата на високото ѝ тяло, забележителните ѝ дълги крака и извивките ѝ.

– Никога не съм виждал такава препаска – отбеляза той.

– Не е препаска – уточни Друзила. – Наричат се мутандоле, но аз предпочитам да им казвам гащички. Поръчах ги за тази вечер. Харесват ли ти?

– Да, стоят ти прекрасно.

– Ела... докосни ги.

Той вдъхна аромата ѝ и погали бедрата и задните ѝ части, като плъзна ръка по черната коприна и сладките сини дантелени краища на оригиналната долна дреха, опипа пубиса ѝ и усети гъстите къдрици под меката тъкан.

– Харесва ми повече да си представям какво е скрито отдолу под хубавото ти ново бельо, отколкото да гледам съкровището ти дръзко изложено – прошепна Катег в ухото ѝ.

– Ммм... това ми харесва – отвърна тя и се замисли за иронията в думите му, като имаше предвид, че съкровището ѝ можеше да се окаже фатално като Троянския кон за Троя. И въпреки това този мъж ѝ харесваше и не можеше да не се възбуди от нежните му ласки, които се преместиха от Троянския ѝ кон надолу по бедрата ѝ и после се върнаха обратно.

– Краката ти, Друзила... изглеждат още по-гладки и впечатляващи с тези прекрасни гащички и тези странни ботуши на краката ти.

– Краката ми ли харесваш най-много? – попита Друзила, която обичаше да я харесват най-вече заради дългите ѝ крака, чието рядко съвършенство можеше да се мери само с нозете на Месалина и на никой друг в Рим.

Катег обмисли отговора си, като поклати глава.

– Знаеш ли, Друзила... както е невъзможно да разделиш на парчета скулптурите на Фидий, така не можеш да кажеш, че една част е по-красива от друга. Шедьовърът въздейства на ума като цяло от пръв поглед. Непосредственото впечатление за хармония, мощ и пропорции – това дефинира красотата, а в твоя случай...

– Не говори като гръцки философ – прекъсна го Друзила. – Трябва да има нещо, което ти се набива в очи преди всичко останало, нали? Нещо, което привлича погледа ти.

Той се поколеба. Тя отстъпи назад, повдигна полите си и ги развя отново.

– Хайде, Катег. Кое е?

Младият сенатор въздъхна.

– Поразен съм от височината ти.

– Защо? – попита тя.

– Защото... Плътското излъчване на висока жена като теб и количеството енергия, което се разпространява от цялата тази плът е много завладяващо. А краката ти спират дъха и аз не мога да изразя с думи какво ги прави толкова привлекателни за ръцете и очите ми.

– Ммм, ти си много чувствен мъж, Катег.

– Защо? – попита той.

– Защото не ме баламосваш с приказки за зелените ми очи и нежните ми ръце – каза тя, пусна полите си и те покриха краката ѝ.

– Харесвам и очите ти – отвърна той с вдъхновен глас. – И ръцете ти, и раменете ти, гърдите, задните ти части, косата ти, шията, устните, ушите, зъбите и носа... И тъй като ме помоли да назова първото, което ми прави впечатление, аз споменах височината и краката ти, но когато един мъж люби една жена, всичко се включва в играта. А красиво лице като твоето не само ще накара хиляди кораби да се впуснат в пътешествие, но и ще ги повдигне да летят над водата отвъд стълбовете на Херкулес.

Сравнението с Елена от Троя беше определено ласкателно, но нейният Троянски кон ставаше нетърпелив.

– И каква е следващата малка стъпка, която искаш от мен?

Сенаторът свали туниката си и я постави на пода.

– Катег! – възкликна тя като се приближи към него. – Имаш много хубаво тяло... – установи и погали гърдите му, тесния му ханш и пениса, който изпълваше препаската.

Той легна върху туниката си по гръб и попи с очи от пода високата ѝ фигура, издигаща се над него. Тя разтвори крака и запристъпва отстрани край тялото му, галеше го с ръба на робата си и му предлагаше гледка към покритите си с гащичките слабини всеки път, щом минеше над лицето му. Тази гледка в здрача на полите ѝ беше всичко, което той искаше, но подутината в препаската му нарасна, когато започна да гали краката ѝ. Друзила се разходи още няколко пъти над него, след това бавно вдигна полата си и разлюля ханша си над лицето му. Когато откри напълно гладките си крака, той започна да ги гали по-настоятелно, като стигна чак до слабините ѝ и потри центъра на нейните мутандоле, като нежно ги притисна между срамните ѝ устни и усети как копринената материя се намокря, а ароматът на гениталиите ѝ стана по-силен.

Лежеше опиянен под невероятното ѝ тяло и я гледаше как съблича роклята и се разкрива цялата, но оставя златните верижки над гърдите си. Галеше всичко, до което успяваше да достигне с ръце. Тя клекна над лицето му и той започна да лиже слабините ѝ през черните гащички, хапеше ги и смесваше слюнката си със соковете ѝ. Така през нейните мутандоле ѝ правеше дори по-стимулиращ кунилингус от този, който се канеше да ѝ предложи след това на голо. Друзила стенеше от удоволствие, беше вече силно възбудена и галеше пениса му, без да сваля препаската. Не се изненада, че не е напълно еректирал, тъй като емоциите му бяха концентрирани в устата, езика и ума му. Тя обаче го потри с носа си и го пое в устата си заедно с тъканта около него, за да са наравно, защото той продължаваше да я изяжда, без да сваля гащичките ѝ.

Наслаждаваха се един на друг по този възбуждащ начин след това той стана и прегърна голата прекрасна Друзила и я притисна към стената. Беше толкова по-висока от него, че и се наложи да се сниши с цяла педя, за да го целуне по устата и да потрие зърната си в неговите. Стискаше и четирите връхчета с пръсти с добре оформен маникюр и усещаше как пенисът му между срамните ѝ устни се втвърдява и набъбва, докато не започнаха почти да се сношават през тънкото бельо.

– Катег... – простена тя и се притисна нежно в него. – Осъзнаваш ли, че съм толкова близо до върховното удоволствие, та начинът, по който ме възбуждаш, ме кара да искам да дам... много... и още повече... и да те оставя да направиш всички стъпки, които ще накарат и двама ни да се насладим... на всичко у нас?

Сенаторът се възбуждаше все повече с всяка нейна дума, произнесена с омагьосващ глас. Погали бедрото, което тя повдигна и започна да търка в неговото, а ерекцията му бе напълно готова да влезе в нея въпреки съпротивата на подгизналите им долни дрехи.

– Знам, Друзила... – простена и той на свой ред и смъкна гащичките ѝ до средата на бедрата. – Ти ми влизаш под кожата... магията ти прониква във всяка фибра на тялото ми... и те усещам... усещам те изцяло... и още повече дори, също като теб да... ние сме близо... много близо... – каза той и свали още по-надолу бельото ѝ, погали задните ѝ бузи и я притисна към себе си.

– Искаш ли да ги махнеш? – попита тя задъхано. – Можеш да ме обладаеш... гола и да ме подлудиш... искаш ли?

– Да, но не още, Друзила... Искам да удължа този копнеж... искам да те гледам... и да те целувам... да те любя...

Тя го целуна и хвърли бърз поглед към водния часовник поставен в голяма ниша в края на атриума. Оставаше малко повече от час до полунощ.

– Добре, Катег... – простена тя. – И аз искам да те любя... и да удължа това... и да чакам, докато сме готови.

Тя се отстрани кокетно от него и вдигна гащичките си. Той я гледаше как се движи през атриума, висока и грациозна като нимфа в екстаз, само по сини ботуши с висока токчета и черни, обточени в синьо гащички, които покриваха изцяло корема и прекрасно заоблените ѝ задни части, обгръщаха ханша ѝ чак до тънката талия и увеличаваха красотата на умопомрачителните ѝ крака, а невероятните ѝ гърди изглеждаха дори по-големи сега – така разголени и греещи като цялото ѝ бледо тяло.

– Не ме ли поканихте на вечеря, сенаторе? – попита тя пред сребърното огледало, докато си оправяше къдриците и поглеждаше към отражението на Катег. Той завърза препаската на кръста си и се приближи към нея изотзад.

– Разбира се, ваше височество – каза и прокара върховете на пръстите си по гръбнака ѝ. – Приготвили са ни проста вечеря.

– Трябва ли да се облечем? – поинтересува се тя.

– Няма да си простя никога, ако ти позволя да го направиш.

– Добре – отвърна тя. – Домът ти е достатъчно усамотен, за да се радваме на интересния си разговор, без да скандализираме съседите.

Отидоха в трапезарията. Излегнал се на голямата кушетка в своя триклиниум Катег хранеше Друзила в устата. Бе се настанила достатъчно близо, за да може той да я гали, докато тя му разказва за тревогите си с Лейди. Следвайки тайния план, който бяха изработили с Калигула, Друзила разкри пред сенатора как Лейди напълно завладяла ума на императора, като се преструвала на лудо влюбена в него, угаждала на всичките му ексцентрични прищевки и дори заради него правила най-извратен секс с кон.

– Виждала ли си я да го прави? – попита погнусения Катег.

– Да, но пази това в тайна, тъй като съм единствената, която го знае, и ако се разчуе, Калигула ще разбере, че е излязло от мен.

– Не се тревожи, скъпа. Много тайни ще си споделяме в бъдеще.

– Аз лично и пет пари не давам за сексуалния ѝ живот добави Друзила с отвращение. – Но вчера един от освободените ми роби чул, че бритската кучка иска от брат ми да ме заточат на Липарианските острови.

Катег се намръщи разгневен. Всички знаеха, че жените, заточени на тези сицилиански острови, трябва да работят в бордеи. Сенаторът я прегърна и я увери, че ако ѝ наложат такова ужасно наказание, той ще наеме малък флот и ще дойде да я спаси за по-малко от нундинум. Междувременно Друзила забеляза, че сенаторът пие от големи бокали вода и съвсем малко вино. Макар че оставаше повече от час до мига, в който бе планирала да го упои, Друзила се притесняваше от факта, че ако не си налее още вино, може да усети вкуса на кристалите, които смяташе да пусне в чашата му. Сенаторът вече бе убеден, че я заплашва заточение, и ѝ предложи да му изпраща всеки ден съобщение, и ако не получи вест от нея, ще знае, че е прогонена, и ще може да планира спасяването ѝ, преди да пристигне на Липарианските острови.

– Дори мисълта, че ще те прегръщат вулгарни моряци, ми е непоносима – заяви сенаторът и погали гърдите и краката ѝ.

– Много мило от твоя страна, Катег – каза тя и плъзна пръсти нагоре и надолу по слабините му. – Но повярвай ми, не съм приела поканата ти за вечеря, за да те моля за закрила... Направих го, защото изпитвам топли чувства към теб.

Размениха си страстни целувки и цялата им лъст един към друг изплува отново, дори по-силна, отколкото преди вечеря. След като се наслади на възможността да я прегръща и докосва през гащичките, той най-накрая ги свали, постави я със задните части нагоре, стенеща от желание. В състояние на пълна възбуда сенаторът гледаше съвършено оформения задник на великолепната принцеса, който се надигаше към него. Тя чувствено галеше лицето и гърдите си в копринената покривка на кушетката. Катег плъзна ръка по целия ѝ гръб, след това разтвори задните ѝ бузи, намери косматата ѝ цепка и прокара пръсти между мокрите ѝ срамни устни, вдъхна аромата ѝ и се заигра с хлъзгавата плът на кунуса ѝ, като се концентрира върху клитора ѝ и дълго го стимулира така, както тя най-много обичаше.

Въпреки че отиде на вечерята от политически подбуди, Друзила се наслаждаваше на любовната игра на Катег без задръжки. Вече беше близо до оргазма. Изненада се малко, че не я целуна между бузите, а продължаваше да пие вода. Обърна се, вдигна крака и ги плъзна по горната част на тялото му и така удовлетвори желанието му да ги гледа как се премятат, разтварят и затварят. Свиваше колене, за да може да види прекрасния ѝ полов орган, а той я галеше по бедрата само с пръсти, доволен от настръхването, което ласките му предизвикваха. След това започна да я целува, лиже и хапе по краката и дори да облизва токчетата на ботушите ѝ, като изразяваше похотта си с прекрасни думи, отговаряше на стенанията и насърчението ѝ да я покрие цялата с целувки. Но все още явно не бързаше да постави устата си върху буйно обраслите ѝ слабини, а гъстият ѝ червен храст би накарал всеки римлянин да ѝ направи кунилингус.

Той усети какво иска тя, сграбчи и опипа хубаво венериния ѝ хълм, прокара пръсти през космите ѝ и след това ги завря във вагината ѝ, като я доведе съвсем близо до върха. Седна върху нея и започна да трие наполовина твърдия си пенис между заоблените ѝ гърди, да дърпа зърната ѝ и да гледа как лицето ѝ се изкривява от удоволствие. Тя деликатно драскаше члена и скротума му с нокти, след това го пое в устата си и му направи прекрасно фелацио, наслаждавайки се на големината му, въпреки че не беше много твърд. Бързо успя да го направи по-твърд, но усети, че има известни проблеми с ерекцията, които отдаде на прекомерното му желание да я обладае. Не беше изненадващо. На много изключително потентни мъже се случваха провали първия път, когато прегърнат жена, която много харесват. Той легна до нея и започна да я целува.

– Знаеш ли, Друзила... трудно ми е да се възбудя напълно.

– Ами ако ти кажа, че те обичам? – нежно попита принцесата, като знаеше, че чувствителните мъже често стигат до пълна ерекция само ако жените са търпеливи и им шепнат любовни думи.

– Много мило, но...

– Какво, Катег?

– Ти си толкова красива, Друзила... и заради това има едно нещо, което ще възбуди сетивата ми толкова силно, че ще мога да накарам цялото ти прекрасно тяло да усети заедно с мен върховното удоволствие, което заслужаваш и което искам да ти доставя.

– Какво искаш от мен, Катег? Не усещаш ли, че и аз съм готова да ти дам всичко?

– Дори и ако те помоля да?...

– Какво? – попита тя, като прехвърляше наум всички перверзии, които би могъл да желае.

– Друзила... би ли ми позволила да те обръсна между краката?

Тя зяпна. Изобщо не бе предполагала, че ще я помоли за подобно нещо.

– Не ти ли харесвам така? Толкова се гордея с естествената буйност на червените ми къдри – отвърна и поглади венериния си хълм. – Не съм отрязала и един косъм досега...

– Предполагам, скъпа. Но нямаш представа колко фантастичен и привлекателен ще стане пубисът ти, когато го обръсна и изпъкналият ти венерин хълм светне гладък и копринен, а в същото време подпален от огъня, който гори в него.

– Катег... това е най-дръзката молба, която би могъл да ми отправиш – каза Друзила, разкъсана между желанието да му угоди и да изпълни тайния си план и незнайния ефект, който обръсването може да има върху чувствата ѝ, и особено върху тези на брат ѝ и останалите ѝ любовници.

– Знам... – потвърди той, бръкна под една възглавница ѝ извади плоска кутия. – Искам да ти покажа колко много желая да се съгласиш... – и отвори кутията. Очите на Друзила се разшириха от учудване: вътре имаше огромно колие от чисто злато, обсипано с масивни скъпоценни камъни – диаманти, рубини, смарагди и черни перли.

– Великолепно е, Катег! – възкликна тя. Той го сложи на врата ѝ и я заведе пред лъснатото метално огледало, погали високото ѝ голо тяло, сграбчи и потри гъстите ѝ пубисни косми.

– Сигурно струва цяло състояние – предположи Друзила.

– Да. Принадлежало е на Клеопатра.

Е, помисли си Друзила, като си спомни смарагдовата брошка, която получи от Акилий Требелий като подарък за Деня на слънчевото рождение, бижутата на египетската царица определено прииждат към мен... Свали колието и го върна на Катег.

– Не мога да го приема, скъпи.

– О, не – простена той. – Ще съм щастлив, ако го приемеш.

– Знам – каза тя и го стисна за пениса. – Но тъй като си толкова мил с мен... ще ти позволя да ме обръснеш.

– О, Друзила... – прошепна той и я захапа за рамото. – Правиш ме най-щастливия мъж на света.

И това наистина е вярно, помисли си Друзила, която прие да се раздели със скъпоценното си окосмяване не само за да отбележи голяма политическа точка пред републиканския сенатор, но и защото беше любопитна да види дали ще изглежда толкова добре без косми, както твърдеше Катег.

Катег върна колието в кутията, помогна да Друзила да легне по гръб и дръпна една връв, която вдигна завеса зад кушетката. В голямото пространство зад нея бе вградена овална вана от черен мрамор, а стените бяха покрити с жълти сицилиански мраморни плочи.

– Охо! Доста си организиран, а? – отбеляза тя с одобрителна усмивка.

Той кимна, отвори кранчето на горния ръб на ваната и топлата вода потече по закръгленото ѝ дъно.

– Вана ли ще си взимаш? – попита тя.

– Още не – отвърна Катег и взе няколко кърпи и мраморна кутия, в която имаше два бръснача от лъскава стомана с дръжки от слонова кост – като тези, с които римляните си бръснеха брадите – и две керамични съдчета с крем за бръснене и с успокояващи кожата балсами.

– Да започнем с подмишниците.

– Добре – съгласи се тя и вдигна ръце. Той намокри и насапуниса подмишниците ѝ, след това я бръсна, докато не стана съвсем гладка на допир.

– Харесва ми – одобри тя, след като се пипна.

Катег очевидно беше ценител на изкуството на бръсненето на жени и изпитваше духовен оргазъм, като го правеше на такова прекрасно същество, което така отчаяно искаше да притежава, след като го освободи от космите по тялото. Легнала върху кърпите, подпряла гръб на възглавниците и с огледало в ръце, за да гледа ритуалното жертвоприношение на гъстия ѝ червен храст, Друзила разтвори крака докрай и изложи целия си чатал пред него. Никога не бе изпитвала тръпка като тази, която мина през нея, докато гледаше как Катег деликатно движеше острието по добре измития ѝ и омекотен с балсами венерин хълм, по и около големите ѝ срамни устни. Бръснеше с изключителна прецизност всеки косъм около клитора ѝ, който отстрани от острието с пръсти, за да не го нарани.

– Внимателно, скъпи... много е чувствителен – простена тя, като затаи дъх, чувствайки как възбудата плъзва по обръснатата област и вагината ѝ се овлажнява.

Като шепнеше думи на възхищение пред красотата на голия ѝ пубис, който все повече се разкриваше пред очите му и изпод ласкавите му ръце, Катег почувства, че ерекцията му става твърда като стомана. Тя се пресегна към члена му и го стисна в ръка, като постави другата си ръка до неговата, за да почувства съвършената мекота на обръснатото. Естествено, той я накара да се обърне по корем, за да получи по-добър достъп до косматата цепка между апетитните ѝ бузи, да обръсне и нея и да довърши ритуала, като постави отстранените косми в малка ленена торбичка.

– Да не би да искаш да ги запазиш като трофей, или възнамеряваш да ги продадеш на търг като ценни предмети на Юлиевото семейство? – попита го Друзила с насмешка.

– Не, ще ги използвам за направата на отвара, която да пия, когато имам нужда да вдигна сексуалната си енергия – отвърна той през смях. След това намаза дланите си с успокояващ кожата балсам и ѝ направи масаж по целия обезкосмен чатал.

Открилата се безпрепятствена гледка към набъбналите ѝ срамни устни, които в горната си част завършваха с месестата парабола на щръкналия ѝ клитор, както и голямата изпъкнала пубисна кост, подпираща най-впечатляващия и красив венерин хълм, който Катег някога беше виждал, накара младия сенатор да изпадне в екстаз. Започна да гали, лиже, хапе, гризе, смуче и да прониква с пръсти в слабините на благородната самка, като я накара да свърши няколко пъти, завъртя тялото ѝ във всички възможни пози, държеше и лижеше ботушите ѝ, опипваше несравнимата ѝ плът, търкаше клитора ѝ и опитваше соковете ѝ.

Над него или под него, с разтворени и прибрани крака, със свити колене, притискайки и потривайки голия си таз към устата му, Друзила не можеше да задържи за дълго пениса му в устата си, защото започна да вика и да свършва като полудяла, даже още по-силно, когато желязната му ерекция прониква в нея и той започна да я тласка с неподозирана сила. Гледаше как членът му влиза и излиза от пламналата ѝ до червено вагина, която и двамата вече виждаха отлично.

Тя му се отдаде напълно, но той искаше още. Бе видял как Макрон го направи с Друзила на императорския банкет, затова грабна един шал и бързо го уви около шията ѝ, докато продължаваше да я чука бързо и дълбоко. Като почувства как бавно започва да се задушава, цялото ѝ тяло започна да се гърчи в конвулсиите на опустошителен оргазъм и отново преживя прословутата малка смърт. Не загуби съзнание, а уви дългите си крака около кръста му и започна, трескаво да блъска таза си към неговия, махна шала от шията си и започна да го умолява да свърши в нея.

В прилив на страст Катег извади твърдия си пулсиращ еректирал член от нея и завлече доведената до екстаз принцеса в черната вана, като я накара да свърши там. Бързо грабна един голям олисбос и го пъхна във вулвата ѝ, за да удължи оргазма ѝ. Докато тя мастурбираше с кожения фалос, той се изправи и тласна пениса си в устата ѝ и също започна да се самозадоволява. А, значи това искал, помисли си тя с онази част от мозъка си, която все още можеше да събере две и две. Също както когато го правеше с брат си, обичаше да свършват в устата ѝ и направи всичко възможно да накара Катег да се изпразни в гърлото ѝ. Но внезапно той се отдръпна.

– Дръж устата си отворена и лижи френулума – помоли я той задъхан и ускори мастурбиращите движения.

Тя направи каквото ѝ каза, освен това сграбчи и започна да драска мускулестите му задни части, движеше олисбоса в себе си, като притискаше и оттегляше таза си от дъното на ваната. Той дишаше все по-тежко и стенанията му се смесиха с нейните, докато възбудата му нарастваше, а нейната също набираше скорост по спиралата вътре в тялото ѝ. Изръмжа като вълк и останал без дъх, каза няколко пъти: "О, да! Свършвам!"

И тогава свърши!

Но вместо да изхвърли гъсти откоси сперма, от пениса му се изстреляха дълги струйки семенна течност примесени с урина! Много урина... Съвсем леко солена, но доста топла и вкусна за пиене, която се изливаше по отворената ѝ уста, по лицето ѝ и по цялото ѝ тяло. И докато той буквално я опикаваше, оргазмът му не спираше и тя свърши още веднъж заедно с него. Ето какво го възбуждаше значи, помисли си тя. Но това не бе краят. Тъй като бе изпил доста вода на вечеря, той я вдигна бързо и я отнесе на кушетката. Сложи я по гръб върху кърпите, разтвори вдигнатите ѝ крака и натисна олисбоса, който бе излязъл до половината от вагината ѝ. Тя го задържа в себе си, а той я хвана за обутите в ботуши глезени, притисна коленете ѝ към лицето, за да повдигне задните ѝ части и насочи главичката на пениса си към розетата ѝ.

– О, да, Катег! – простена тя. – Вкарай ми го отзад! Остави ме без дъх!

Той се съсредоточи и влезе без колебание в задното ѝ отвърстие, изля цялата си мъжественост в него, разтвори Друзила за нови оргазмични усещания, усилени от дразнението на олисбоса върху гениталиите ѝ. Скоро отново експлодира в оргазъм под безмилостните тласъци на сенатора. Тъй като наистина бе останала без дъх, не можеше да изкрещи и изрази удоволствието, което усещаше в пулсиращия около мощната му ерекция сфинктер. Но Катег разбра, че свършва и свърши с нея отново, изстрелвайки сперма и урина – много топла урина – в ректума ѝ, а тя изпита невероятна тръпка, все едно червата ѝ се прочистват от клизма по време на анален оргазъм.

Това и за двамата беше връхната точка. Изпитваха радост, че са си доставили върховно удоволствие, след като са го отлагали до границата на лудостта. А Друзила му бе дала нещо, което си мислеше, че никой не би се осмелил да поиска от нея, и сега се чувстваше напълно задоволена и си почиваше в прегръдките му, почти забравила за мисията си. Почти... но не за дълго. Въпреки че в часовника в трапезарията на Катег нямаше вода, тя бързо осъзна, че времето си тече и няма да може да приспи сенатора освен ако не го накара да изпие малко вино.

– След като изля в тялото ми всичката тази вода, която изпи, не трябва ли да вдигнем тост за повратната точка в живота ни с хубаво вино? – попита тя и го целуна съблазнително.

– Ще го направим, Друзила... – отвърна Катег и погали обръснатия ѝ пубис. – Но за да стане тази нощ напълно незабравима, искам да ти доставя ново изтънчено удоволствие.

– Какво? – попита принцесата сладко и наивно.

Катег взе мраморната си кутийка, отвори я, извади от нея по-малка кутийка с три еднакви малки пръстена, всеки с по две златни топчета в краищата, там, където кръгът се затваряше.

– Какво е това? Обеци? – попита тя, надничайки в малката кутийка.

Той поглади нейните обеци в дупките на ушите ѝ.

– Вече си имаш – отвърна.

– Тогава?

– Два от пръстените са за зърната на гърдите ти, а третият – за клитора – обясни той и ѝ ги подаде.

– Ммм.. много са сладки – заяви тя и се изправи до седнало положение на леглото, като се опита да си представи как се предполага да ги носи. Той отново поглади обеците ѝ. Очите ѝ се разшириха и тя поклати глава.

– Не, не, не... Не може да си намислил това, нали? – извика уплашено.

– Защо не? Нямаш представа каква възбуда ще предизвикат в теб, не само локално, но из цялото ти тяло. Колко привлекателна и горда ще изглеждаш с тези две пръстенчета на зърната и едно на малкото ти нещо тук... – каза той и стисна клитора ѝ. – Сега, когато си напълно обръсната, ще изглеждаш невероятно, напълно гола си и всички могат се наслаждават на интимните ти прелести.

Друзила постави едната халка там, където се събираха външните ѝ срамни устни, другите две – на зърната си. След това взе огледалото и се огледа. През ума ѝ преминаха сцените, в които любовниците ѝ я гледат с тази украса по нея... тълпи от мъже, протягащи ръце да я докоснат, очаровани от начина, по който изглежда.

– И искаш да ме продупчиш на три места? – простена тя.

– Аха... Това също ще бъде много възбуждащо. Имам идеалните инструменти и знам как да го направя, абсолютно точно и внимателно.

– Ще боли...

– Ще усетиш само малко ужилване, скъпа. Ще намажа инструментите и халките със специален упойващ балсам, от който раничките заздравяват за по-малко от час.

– И как ще ми въздействат, когато ми ги поставиш? – попита Друзила, опипвайки малките топчета върху халките.

– Ще те пробода в самия център на удоволствието. Само като си висят там, ще те привеждат в постоянна възбуда, която ще се увеличава винаги щом позволиш на мен или някой друг да си поиграе с тях, да ги потърка или раздвижи, и то съвсем малко... когато правиш любов, скъпа моя... твоят гаудиум ще бъде много по-силен и по-дълъг.

Звучи съвсем достоверно, помисли си Друзила. Освен това знаеше, че сенаторът няма да се откаже от молбата си.

– Мога ли да ги свалям, когато си поискам?

– Не. Дори не се и опитвай да го правиш сама – предупреди я той и взе пръстенчетата от ръцете ѝ. – Виж... – И ѝ показа какво смята да направи. – Ще разтворя халките с тези специални пинцети. Едната сферичка е неподвижна, но другата се вади. Като я махна, ще мога да промуша халката през продупчената плът.

Друзила взе отворения пръстен от ръката му и потри коничния връх, който щеше да се промуши в плътта ѝ. Забеляза, че е доста гладък и добре полиран.

– След като го вкарам в продупчената плът, ще върна сферичката на края му и ще използвам същите пинцети, за да накарам топчетата отново да се докоснат плътно. Със същите пинцети трябва да свалиш халките.

– Което означава, че трябва да се обърна към теб, ако ми се прииска да ги махна – заключи тя.

– След като усетиш въздействието им, ще ти се прииска да ги оставиш, и то завинаги... Но ако желаеш да ги свалиш, ще ти дам адреса на китайския майстор, който е разкрил само пред мен тайните на продупчването.

– Тук, в Рим?

– Да, разбира се. Всъщност в близките дни трябва да отидеш при него, за да те прегледа. Но ще трябва да се закълнеш, че няма да разкриваш името и адреса му пред никого.

Друзила се съгласи. Катег и показа трите еднакви инструмента за пробиване. Всеки един се състоеше от тънко острие, направено от чисто злато, прикрепено към малка дръжка от слонова кост, и малка коркова част, която да посрещне удара, след като острието пробие плътта.

– Май си планирал всичко още преди да дойда у вас? – попита го тя и го прегърна.

– Да... Наистина исках тази нощ да е специална.

– Харесва ми... – каза Друзила и го целуна. След това му позволи да я продупчи. Чувстваше се странно възбудена, докато намазаните с балсам златни остриета влизаха едно по едно в трите ѝ чувствителни точки. Обърна сериозно внимание на зърната ѝ. Продупчи ги през самия център на основата. Прободе кожата, покриваща клитора ѝ, като внимаваше да прекара острието близо до горния му край, но да не мине през него. След като коркът посрещна върховете на инструментите от другата страна на плътта ѝ, Катег ѝ каза, че ще остане с тях докато балсамът не излекува раничките. След това взе малък пясъчен часовник, отмерващ четвърт час и го обърна.

– Как се чувстваш? – попита той, клекнал до нея.

– Не е зле. Усещам лек гъдел отдолу... Ох!

– Точно така халките трябва да те карат да се чувстваш през цялото време.

– Ммм... Защо не вкараш пръста си в мен... и не ме потъркаш под продупченото? – простена Друзила.

Катег го направи и тя усети възбуда точно в точката, в която бе пробита плътта ѝ. Тазът ѝ затрепери и тя скоро изпита остра нужда да свърши.

– Спри... – каза той и извади пръста си. – Нека първо заздравее напълно.

– След като целият пясък изтече в часовника, тогава ли ще ми сложиш халките? – попита задъхано.

– Да – отвърна сенаторът и я погали по лицето. Целунаха се. Тя хвана пениса му, вече твърд като камък.

– Докато ме продупчваше ли се възбуди? – попита тя.

– И то много, скъпа... Самото намиране на правилните точки, през които да прокарам острието, и фактът, че ти причиних лека болка точно в тях, ме накараха да се почувствам толкова близко до теб и особената ти чувствителност, че всеки път, когато те продупчвах, през цялото ми тяло преминаваше силна вибрация.

– Това ми харесва... – каза тя и стисна ръката му.

Когато часовникът показа, че необходимото време е изтекло, той извади трите златни остриета и постави намазаните с обезболяващ балсам халкички в дупките. Прииска и се веднага да ги потърка, но Катег я предупреди, че е по-добре да изчака още четвърт час.

– Добре... Нека вдигнем тост за прекрасната ни нощ и след това да ме заведеш в спалнята си – предложи тя и седна на ръба на кушетката. Както си беше все още с ботушите с високи токове, постави краката си на масичката до дивана и започна да се пипа край халките, но без да ги докосва. Разтваряше и затваряше крака и трепереше сякаш всеки миг ще свърши.

Поразен от ефекта, който пръстенчетата имаха върху прекрасната млада принцеса, той напълни два бокала с червено вино.

– Побързай, Катег... моля те.

Увлеченият сенатор подаде на Друзила единия бокал и вдигна тост като докосна нейната чаша в ръба на своята. В същия миг тя подскочи и изпищя, сякаш я заболя там, където бе пробит клиторът ѝ. Чашата изхвърча от ръцете ѝ и се приземи на пода зад масата, а виното се разля по килима.

– Съжалявам – каза тя и се наведе. – Почувствах остра болка там, където е халката между краката ми.

– Не, не съжалявай, скъпа – отвърна ѝ Катег и остави чашата си с вино на масата. След това стана от кушетката, за да вдигне нейната. Друзила бързо отвори пръстена си с топаз и изля розовите кристали в питието му.

Когато той се надигна с нейната празна чаша, тя я взе от ръцете му и я хвана здраво.

– Хайде, напълни я – подкани го, преструвайки се, че трудно сдържа порива си да се люби с него, а всъщност потискаше притеснението си, че прави най-ключовата стъпка в мисията си.

Катег напълни чашата ѝ и отново вдигна тост за незабравимата им нощ. След това пиха вино. Когато и двете чаши бяха празни, тя го накара да я отнесе до спалнята.

Доволна от стореното и изключително възбудена от халките, проболи най-чувствителните ѝ точки, тя го накара да я люби много нежно. О, колко красива беше в неговите очи! Как спираше дъха му разкошното ѝ тяло с този великолепен избръснат пубис, украсен с халка на клитора! Колко похотливо го гледаше! Тя усещаше прекрасния гъдел и реагираше на нежността му с такава емоционална ненаситност, че той просто не можеше да се сдържи да не я люби и целува, усещаше трепета ѝ и трепереше заедно с нея. После го обзе спокойното чувство на задоволство и той се пренесе в света на сънищата, населен със стотици млади красиви голи жени, които до една приличаха на принцесата, завладяла сърцето му.

Друзила изчака опиатът да подейства напълно, свали ботушите си и се разходи на пръсти из стаята, за да намери медальона му. Откри го в най-долното чекмедже на нощното му шкафче и отиде в кабинета на сенатора, за да изпълни стъпка по стъпка замислената от Калигула мисия.

Два часа по-късно, след като откри сейфа и преписа имената, датите, местата, източниците на средства и запаси, както и задачите на участниците в републиканската конспирация срещу императора на Рим и след като върна чантата със запечатаните свитъци и принадлежностите за писане на Публий Сертик, който я чакаше отвън под прозореца на кабинета на Катег, Друзила затвори сейфа, постави обратно ключа в медальона му, а самия медальон – на мястото му, върна се в леглото и се сви до дълбоко заспалия си любовник.

Дори нямаше време да помисли за невероятните разкрития, които направи, и да се зарадва на пълния успех на начинанието си, а веднага се отпусна в прегръдките на Морфей и засънува, че три елисейски ангела промушват златни нишки в халките ѝ и я издигат нагоре и тя полита към самите небеса.