Лейди КАЛИГУЛА

12.

Преди изгрев слънце достъпната за обществеността част на императорския дворец беше претъпкана от верни почитатели на представленията на Калигула.

Скаутите разпространяваха слухове, че краят на пиесата в шест части "Невинност срещу зло" ще надмине всичко, виждано досега в римските театри. И въпреки че авторът беше официално обявен за анонимен, всички знаеха, че произведението е измислено от императора и написано от сестра му, принцесата, която също така е и постановчик (режисьор). Първите пет части пожънаха небивал успех, а последното представление беше напълно разпродадено и даде възможност на много спекуланти да вдигат цените на останалите билети с всяка минута.

Когато вратите на императорския театър с хиляда места във великолепната Аполонова библиотека се отвориха, преторианците, отговарящи за сигурността на публиката, трябваше да положат доста усилия, за да удържат масата от хора, които се тълпяха в построената в гръцки стил под римски купол зала, осветена от факлите в ръцете на четирийсет голи до кръста роби около сцената.

Зад кулисите Друзила и асистентите ѝ проверяваха костюмите и даваха последни указания на около трийсет актьори, петдесет музиканти и триста статисти. Апелий, младият актьор, който играеше Мариний, се приближи към Друзила.

– Малката ви сестра ще се разстрои, като види как се любя с Чандра, всъщност вашата робиня Октавия – каза очарователният младеж, който вече беше постоянен любовник на Лесбия.

– Правиш го заради изкуството, Апелий. Само заради музите.

– Казахте ли на Лесбия за еротичните ми сцени?

– Не. Тя няма думата в нашата драма.

– Разбирам...

– Октавия не те ли привлича?

– О, напротив. Тя е определено възбуждаща. С този малък обезкосмен кунус, а и емоциите, които предава на сцената... ами, мисля, че ме разбирате.

– Тогава я люби и ѝ се радвай, ясно?

Апелий кимна и се отдалечи. Облечен във впечатляващ костюм и с тежък грим, какъвто изискваше ролята му на съдията Курсос, Публикола Тудитаний отведе Друзила настрани към един ъгъл.

– Катег се извинява, че няма да може да дойде на представлението, но ти изпраща най-искрените си комплименти – съобщи ѝ той.

– О, обичам го този Катег, Кажи му, че често мисля за него – отвърна Друзила, предусещайки, че може да получи чрез Публикола това, което искаше от Муций.

– Той смята, че си най-прекрасната жена в целия свят – прошепна цензорът в ухото на Друзила.

– Поласкана съм, Публикола. Наистина имам нужда от добър приятел.

– Чувстваш се самотна в големия дворец, така ли?

– Много самотна... Брат ми вече не търси моите съвети. Полудял е по тъпата си бритска съпруга – отвърна хитрата принцеса, която знаеше, че Публикола е бил забелязан сред конспираторите на боните в деня на убийството на Сервилий.

– Би ли искала да се срещнете насаме с Катег?

– О, да... – прошепна Друзила в ухото на Публикола. – Тази възможност много силно ме вълнува.

– Какво ще кажеш за вечеря в неговия дом?

– Мммм. С удоволствие. Но само при едно условие.

– Което е?

– Че ще е напълно сам.

– Нали и той това иска... Кога?

Друзила хвърли поглед към Публикола, въздъхна и обгърна кръста си с ръце, сякаш предчувстваше ласките на Катег.

– Кога? – повтори Публикола.

Друзила се престори, че се мъчи да се сети кога най-рано е свободна, после отговори:

– Мисля, че ще мога вечерта на иди.

– Обещаваш ли?

– Да – каза тя. – Получи ли промените в сценария?

– О, да! Нямам търпение да нашибам задника на момичето, а и жигосването... Страхотна работа, Друзила! Само се боя, че Скрибония ще е прекалено жестока с нея – добави той, след това пак се наведе към ухото на принцесата. – Жена ми е кучка, не знаеш ли? Мразя я.

– О, и аз така си помислих. Затова направих още една промяна в текста. Нептун ще накаже Мегера, като я хвърли в басейн с вода, където тя ще бъде изядена жива от тритоните. Имаме откъснати ребра и торс на мъртва жена, взехме ги от болницата. Така ще покажем реалистично, че Мегера е изядена жива. Шестимата мъже, които ще играят тритоните, ще бъдат внимателни, но тя все пак ще се помъчи малко.

– Много добре! Накарайте кучката да страда!

– И за да получим истинска реакция, не смятам да казвам на Скрибония за наказанието ѝ, но искам разрешението ти да го изпълним.

– Имаш разрешението ми, Друзила!

Тя му хвърли благодарен поглед. Публикола заслужаваше малко поощрение, не само защото отвори вратата, през която щеше да стигне до Катег и да изпълни мисията, поверена ѝ от Калигула, но и защото бе отдаден на успеха на представлението и ѝ даде разрешение да прави каквото си иска с жена му. Друзила бе облечена в къс хитон. Вдигна ръце и разлюля бедра.

– Хайде, бързо! Докосни ме в знак на приятелство.

След миг Публикола вече я бе притиснал към стената и промушваше ръка под хитона ѝ,сграбчи я между краката, отмести тясната ѝ препаска и бръкна с два пръста в нейния кунус.

– О, богове! Друзила! Сега разбирам защо Катег си е загубил ума по теб – изохка той, докато я пронизваше с пръсти, а тя приклякаше леко, за да ги вкара по-дълбоко в себе си и да докоснат шийката на матката ѝ. Изведнъж простена, защото той бързо я накара да свърши.

– Добре, добре, достатъчно – спря го тя задъхано и отблъсна ръката му. Той я постави пред лицето си и вдъхна аромата, който се излъчваше от подгизналите му пръсти.

– Никога няма да забравя това, Друзила – каза, изпълнен с вдъхновение.

– Само в знак на приятелство, нали се разбрахме?

– Разбира се.

– А сега върви да се съсредоточиш върху ролята си.

Едрият мъж възвърна достойната си осанка, удари се с юмрук в гърдите, за да я поздрави, обърна се и се отдалечи. Тя беше доволна от начина, по който се развиха нещата с Публикола. Твърдеше се, че е замесен в конспирацията срещу брат ѝ, но определено беше човек с характер. Малкото поощрение, което му даде, помисли си тя, освен че ѝ открадна малко бързо удоволствие, можеше да донесе и някои политически дивиденти в бъдеще – а това бе комбинация, която сестрата на Калигула много обичаше.

Друзила бързо се захвана пак с работа, даде последни заръки на асистентите си, след това влезе в женската съблекалня. Вдъхна кураж на Октавия, като ѝ каза, че Апелий я смята за много привлекателна и е готов за страхотна любовна сцена с нея. Октавия кимна, но не изглеждаше особено ентусиазирана.

– Не харесваш ли това прекрасно момче? – попита Друзила.

– Ами, да, но той е толкова млад и...

– И какво?

– Прекалено красив и нежен е – промълви тихо Октавия.

– Разбирам... Обичаш грозни, по-възрастни и груби мъже, така ли?

Лицето на Октавия светна и тя закима усърдно.

– Слушай, момиченце – тросна ѝ се Друзила, която бе изгубила търпение пред глупостта ѝ. – Ще играеш на върха на възможностите си и ще правиш това, което ролята ти изисква, ясно ли е?

– Разбира се, домина. Просто ви обяснявах какво харесвам.

– Забрави за себе си и бъди Чандра, разбра ли? Тя обича Мариний и аз искам и ти да го обикнеш.

Октавия се поклони, обърна се, свали робата си и откри голото си тънко тяло. Напълно приличаше на дванайсетгодишната проститутка, която щеше да изиграе на сцената. Започна да стене: "Обичам те, Мариний!"

Друзила, другите момичета и асистентите изръкопляскаха. Бризея се приближи към принцесата с великолепна бродирана дреха в ръце и ѝ помогна да се облече за случая.

Докато аплодиращата и надаващата радостни възгласи публика, препълнила аудиториума над обичайния му лимит, трескаво чакаше началото на представлението, видните придворни заеха местата си в двете противоположни ложи над авансцената. Вляво: чичо Клавдий, седнал между Лесбия и Агрипинила, Макрон, демонстрирайки близост с Ения, но с Тисиос до себе си, и други членове на управлението. В дясната ложа, предшестван от шестима батавски охранители и началника на кабинета си, който оповести пристигането на императора на Рим, се появи Калигула в пурпурна, обсипана със скъпоценни камъни тога и златен лавров венец на главата, придружен от Ладиса отляво и Друзила и Ирод Агрипа отдясно. И двете жени бяха великолепни, с впечатляващи римски тиари, бижута и пищни дрехи. Публиката остана дълго на крака и ги посрещна с ентусиазирани овации. Калигула успокои развълнуваното множество и посвети пиесата на Евтерпа и Мелпомена, музите на трагедията, лирата и флейтата, след това призова за подкрепа бог Нептун. Накрая, след още възгласи, всички седнаха и завесите на сцената се вдигнаха.

Пиесата получаваше аплодисменти при всеки обрат на действието. Преди антракта Октавия игра Чандра от цялото си сърце. Невръстната проститутка, работеща в прочут помпейски бордей, за да издържа сакатата си баба, развълнува публиката. Изтръгващите сълзи диалози с любимата ѝ баба, жестокостите, които понасяше в бордея, опитите ѝ да накара клиентите да усетят естествената ѝ сексуалност без обичайната за тях бруталност и искрените ѝ пориви, които не криеше, след като се влюби в един от клиентите си – Мариний (Апелий) – я направиха любимка на зрителите. Изкусителната ѝ предварителна сексуална игра, очарователната ѝ младежка голота и страстното ѝ сношение с младия ѝ любовник възбудиха неимоверно тълпата. Всъщност римляните обичаха да гледат добре режисирани еротични сцени, но сега те можеха да се играят без заплахата от старомодната забрана за откровен секс, наложена от Август и наскоро вдигната от Калигула.

В ложата срещу Калигула и Друзила Лесбия си гризеше ноктите и с нарастваща ревност наблюдаваше нецензурираното страстно сношение на Апелий и Октавия, а Агрипинила на майтап плесна еректиралия пенис на чичо Клавдий, който видимо издуваше тогата му, и коментираше невероятното представяне на Апелий, като шепнеше мръсни саркастични думи в ухото на сестра си. Когато неспирните стонове и викове на стигащата до оргазъм Чандра доведоха публиката до делириум, най-младата принцеса на Юлиите изскочи от ложата разгневена на целия свят. От своята ложа Друзила забеляза реакцията на малката си сестра, но тъй като не можеше да съчувства на изблиците на ревност, продължи да гледа пиесата, доволна от отклика на тълпата.

Калигула, Ладиса и Ирод Агрипа бяха в екстаз. Мъжественият еврейски принц бе оставил Ювения в дома си и затова получи утеха от Друзила, която му позволи да се заиграе със слабините ѝ през цепката на тогата ѝ, а тя самата пъхна ръка под неговата дреха и започна да търка твърдия му член. След това хвърли поглед към брат си, който бе вдигнал съвсем открито полите на жена си и тресеше лявата си длан по голия пубис на Лейди, бъркаше с пръсти в нея и я караше да трепери и да стене. Очевидно беше, че тя се идентифицира с еротичните приключения, които Чандра преживяваше долу на сцената.

Общото задоволство от пиесата достигна нови висоти, когато невръстната проститутка беше изтръгната от прегръдките на Мариний и отведена в стаята за отдих на бордея, която архитектите на Друзила бяха построили по всички изисквания на лукса върху голямата въртяща се сцена. Съдържателят на бардака принуди Чандра да танцува гола в скута на други клиенти, които я целуваха и опипваха навсякъде, дори проникваха в нея за кратко, когато тя приближаваше прекалено таза си към твърдите им пениси.

Докато похотливите ѝ партньори довеждаха Чандра до нежелани, но невъзможни за потискане оргазми, Мариний бе държан насила от гардовете на омразната Мегера зад едно крило на сцената и бе принуден да гледа възбуждащия танц на любимата си, която вече с желание се отдаваше на клиентите, без ни най-малка представа, че любимият ѝ я наблюдава от малко прозорче и от очите му капят сълзи. Реакцията на публиката беше смесена, като тази на Мариний. От една страна, всички бяха омагьосани от младежката чувственост на Чандра, а от друга, бяха бесни на съдийската съпруга, която не спираше да повтаря на Мариний, че Чандра е само една малка мръсница, която се преструва, че го обича, но не може да потисне щенията си към други мъже.

По време на страстната сцена Ладиса забрави и последните си задръжки. Подтикната от Калигула, който бе не по-малко възбуден от всички останали хипнотизирани зрители, тя коленичи между краката му и започна жадно да прави фелацио на мъжа, когото обичаше. Потънала във вкусното съприкосновение с ерекцията на съпруга си, Лейди не спря дори когато в началото на антракта Калигула се изправи, за да се включи в дългите аплаузи на публиката, която не виждаше какво прави императорската съпруга, прикрита зад масивния мраморен парапет на ложата. Той не даваше възможност на никого да види какво се случва под кръста на седящите там. Друзила се втурна надолу по стълбите и отиде зад кулисите, а Калигула коленичи и започна да се сношава с жена си в тясното пространство на пода на ложата между предните седалки и парапета, не можеше да се насити на експлозивните реакции на нейната страст.

– Какво почувства, като гледаше малката курва? – промърмори той, докато бесният ритъм на коитуса им ги подлудяваше и двамата.

– Оооо, почувствах се сякаш аз го правя – простена Ладиса, без да се замисли, и разкри най-съкровената си тайна.

– Някой ден, Лейди... – успя да каже той сред напиращия екстаз. – Някой ден ще те накарам наистина да го направиш!

– О, да, Кал! Знам... Превърни ме в курва! Ще го направя заради теб... и ти ще ме гледаш... – промълви задъхано изкусителната бритска красавица и сля цялото си същество с фантазиите на любимия си, като добави и свои чувствени предложения към подробното му описание на нещата, които мечтаеше тя да направи като истинска мръсница и да доведе любовта им до неподозирани граници.

Междувременно грейналата Друзила се втурна зад кулисите, за да похвали изпълнителите и да даде инструкции за сцените след антракта. Но замръзна, когато видя, че всички са напрегнати и унили, и чу викове и шум от счупени предмети. Разяри се, като видя вбесената Лесбия да удря с юмруци по вратата на мъжката съблекалня, да се гневи на Апелий заради сцената му с Октавия и да го призовава да се държи като мъж и да излезе да говори с нея. Хвърляше каквото докопа към вратата, но любовникът ѝ не отговаряше.

– Лесбия! Какво правиш, по дяволите! – извика Друзила и се опита да я усмири с властния си поглед.

Но той нямаше никакъв ефект и разстроеното момиче нападна по-голямата си сестра, започна да я обижда и да нарежда, че презира пиесата, която е мръснишка курвенска история. Обвиняваше я за отвратителното деяние на Апелий с онази "противна малка кучка"! Друзила я зашлеви през лицето. В отговор Лесбия започна да рита, да удря и да плюе, след това се втурна напушена към женската съблекалня и се опита да нападне уплашената Октавия, която побягна, защото нямаше смелост да отвърне на най-младата Юлиева принцеса.

Накрая Лесбия бе усмирена от германските охранители на Друзила, които се втурнаха да я защитят. Запушиха устата на вбесеното момиче и се опитаха да го вържат с въже. По заповед на Друзила двама едри батавци я заключиха в един шкаф и застанаха пред вратата му непоклатими като скали, за да не допуснат Лесбия да избяга, докато господарката им не нареди да я пуснат.

Въпреки бъркотията, предизвикана от Лесбия зад кулисите, пиесата продължи с пълен успех след антракта. Първите сцени бяха посветени на заговора срещу Мариний, който трябваше да бъде убит заради измислени от съдията Курсос и неговата безсърдечна съпруга Мегера обвинения, обслужващи интересите на шайка корумпирани политици. Накрая Чандра беше арестувана и завлечена пред съдията, който започна да я бие, както бе по новия сценарий. Чандра героично устоя на лъжливите обвинения срещу Мариний, дори когато заоблените ѝ задни части бяха подложени на жилещите удари на клонките от плачеща върба.

Угнетената невръстна проститутка пищеше и изтърпяваше невероятна болка, окачена за китките на висок клон на дървото на мъдростта, и това предизвика съчувствие сред зрителните, но повечето мъже се възбудиха сексуално, като гледаха как се зачервяват задните части на Чандра и как се извива тънкото ѝ тяло. Отвърнаха с възбудени възгласи, когато разбраха, че всеки удар предизвиква малко изтичане на урина от прекрасния ѝ обезкосмен кунус, което показваше, че момичето всъщност изпитва удоволствие от жестокото наказание.

При появата си Мегера бе освиркана и сцената с нея бе съпътствана от непрекъснати обиди. Без да обръща внимание на злобните забележки на публиката, противната жена закачи щипки с тежести на зърната и срамните устни на Чандра и започна да я удря по гърба ожесточено и решително. Публиката се изправи на крака и закрещя на Мегера да престане на наранява хубавата пуела (момиче на латински), която смело отказваше да свидетелства срещу Мариний въпреки болката. Зрителите избухнаха в ръкопляскания, щом гардовете на Мегера махнаха щипките от Чандра, свалиха я от дървото и я поставиха върху огромен пън с главата надолу и със зачервените и нашарени от ударите задни части към тях и към съдията Курсос.

В този момент Публикола Тудитаний, трогнат от куража на Октавия, отказа да я удря с бухалка, както се очакваше от него, и вместо това я погали по задника.

– Как си, скъпа? – прошепна Публикола и се наведе към лицето на Октавия.

– Добре съм... – отвърна му тя също шепнешком с нежен глас. – Не трябва ли да ме биете с бухалката?

– Задните ти части и без това са доста разранени.

– Мога да понеса още.

– Ще те удрям с ръце, става ли?

– Добре, ще го понеса, но после, точно преди жигосването, ме ударете и с бухалката.

Скрибония гледаше гневно как съпругът ѝ говори с Октавия и нежно я гали по задничето.

– Да не би да ти казва това, което искаме да чуем? – извика Скрибония, вживяла се в ролята на Мегера.

– Не! Упорита е като сицилианско магаре! – произнесе Публикола, който отново се върна в кожата на съдията Курсос.

– Приготви малката кучка за жигосване! – нареди Мегера и накара зрителите да онемеят – те не можеха да повярват, че злодеите наистина ще причинят нещо толкова жестоко на невинната пуела. Съдията Курсос заудря Чандра, но по-скоро се наслаждаваше на физическия контакт със зачервеното и пламнало задниче, което тя повдигаше, за да усили удара на голямата му гола длан, пищеше при всяко нейно стоварване и нажежаваше емоциите на публиката. Междувременно гардовете на Мегера започнаха да разпалват големия мангал и да нагорещяват до червено желязото във форма на завита на спирала змия, прикачено на половинметрова желязна пръчка.

Когато противната жена размаха инструмента и призова бог Вулкан, посвещавайки му деянието си, зрителите съвсем полудяха, защото разораха, че Чандра ще бъде жигосана съвсем наистина.

– Готова ли е? – прошепна Октавия на Публикола.

– Да, готова е.

– Кажи на охранителите да ме хванат много здраво и след това ме удари няколко пъти с бухалката – каза тихо Октавия на цензора.

Четирима гардове сграбчиха крайниците на момичето и ги притиснаха към земята, а коремът ѝ се залепи плътно към заобления дънер. Мегера пъхна желязото в мангала, за да го нагрее максимално. В дъното на сцената сред цветен дим и стрелкащи се нагоре пламъци се появи чудовищният сакат бог Вулкан, за да надзирава лично жертвения акт. "Имай милост, Вулкан! Пожали невинното момиче!", крещеше публиката и надвикваше писъците на Чандра изпод ударите с бухалката, които съдията Курсос ѝ нанасяше.

Докато обезумялата тълпа размахваше ръце и мяташе предмети по Мегера, десетина преторианци се втурнаха, за да спрат най-разгорещените да се качат на сцената. Бог Вулкан извика на зрителите да млъкнат. Те се подчиниха. Мегера вдигна ритуално ръце и постави нагорещеното желязо над зачервените задни части на Чандра. На зрителите им увиснаха ченетата, повечето жени прикриха очите си с ръце, а мъжете преглътнаха в очакване. Гардовете усилиха хватката си върху крайниците на Чандра. Съдия Курсос замръзна. Лейди се сгуши в Калигула, а Друзила отвори широко очи. Мегера избухна в демонски смях и бавно свали желязото към Чандра и докосна с него десния ѝ бут. Момичето изпищя. Лицето на Мегера се изкриви от жестокост и тя силно притисна нагорещения метал в жертвата си. Малкото облаче дим, зловещият мирис на изгорена плът и дългият пронизителен вик на Чандра подлудиха всички.

Невръстната проститутка мяташе отчаяно глава, пищеше, притискаше се в дънера, но понесе съкрушителната раздираща болка, без да помръдне бедрата си, докато Мегера броеше до десет. "Спри! Убиваш я!" – надигнаха се възгласи. Преторианците грубо блъскаха тълпата разгневени мъже, които напираха към сцената. Като стигна до десет, Мегера натисна за последен път с цялата си жестокост, за да отпечати още по-дълбоко изображението в плътта на Чандра. Момичето припадна. Мегера вдигна инструмента и започна да ругае тълпата. Съдия Курсос се приближи към Чандра. Тя му хвърли един таен поглед, докато се правеше, че е изгубила съзнание.

Изведнъж се надигнаха радостни възгласи, приветстващи бог Нептун и Мариний, които се появиха на огромна разпенена вълна, надигнала се от дъното на сцената. Заобиколен от шест тритона, Нептун сгълча брат си Вулкан, като го мушна с тризъбеца си, а от тавана върху чудовищната глава и тялото на Вулкан се изсипа още вода, угаси пламъците около него и го избута на една скала, от която се надигнаха цветни изпарения.

Мариний се втурна към Чандра и я взе в прегръдките си, а публиката се разплака, когато невръстната проститутка каза последните си любовни реплики и издъхна в ръцете на любимия си. Съдия Курсос и Мегера се опитаха да избягат, но Нептун упражни божествените си сили върху тях и ги вкамени. Съкрушеният Мариний понесе мъртвата Чандра към Нептун. Елисейските ангели – увиснали на боядисани в златно въжета – долетяха на земята с големите си криле и поеха голия труп на Чандра в ръцете си, след това се понесоха над сцената и над първите редове, приближиха се до двете срещуположни ложи над авансцената, помахаха на принцесите и се поклониха на Калигула под бурни аплодисменти.

Сетне отлетяха към небето с Чандра. Нептун попита императора каква да е съдбата на злите конспиратори – съдия Курсос, Мегера и другите вкаменени на сцената герои.

Тълпата крещеше: "Смърт! Смърт! Смърт!"

Калигула се изправи, протегна дясната си ръка и обърна палеца си... надолу! Виковете на тълпата достигнаха връхната си точка. По заповед на Нептун от водния басейн, построен в дъното на сцената, се измъкна огромен (фалшив) октопод. Дългите му пипала (направени от вълна, покрита с блестяща копринена материя и управлявани от тавана от десет сценични работници с въжета, вързани на различни места по пипалата) сграбчиха съдия Курсос, обвиха го и го повлякоха назад, след това го потопиха в морето. Нептун размрази Мегера и я накара да тича из сцената и да търси поне един приятел, който да я защити. И тъй като нямаше представа как завършва ролята ѝ, Скрибония викаше, блъскаше и щипеше различни милозливи герои и статисти и побъркваше всички.

След като се нахвърли особено грубо върху клиентите на бордея и ги обвини, че те са истинските злодеи, те започнаха да ѝ отвръщат с удари, да късат костюма ѝ и да я държат против волята ѝ, докато съдържателят я шибаше с клонките от плачеща върба. Скрибония викаше към Друзила, че това не е по сценарий, но гръмките обиди и възгласи на публиката я заглушаваха. След серия от бурно аплодирани удари я избутаха. Тя залиташе и крещеше, останала съвсем гола, после побягна по сцената, напразно търсейки изход, докато Нептун не хвърли върху нея огромна рибарска мрежа. Уви я в нея и я повлече съм кипналия воден басейн, където шестте тритона веднага я нападнаха и започнаха да я хапят, като се правеха, че я изяждат жива.

Автентичните писъци и борбата на Скрибония предизвикаха още по-силни отмъстителни възгласи у публиката. Накрая виковете на жената заглъхнаха, тритоните се показаха над водата, дъвчейки кървящи останки от мъртво женско тяло и сцената с наказанието стана напълно достоверна. Тритоните се приближиха към Нептун, който обяви, че справедливостта е възтържествувала. След това, докато музикантите свиреха божествена мелодия, елисейските ангели долетяха обратно от небето с мъртвата Чандра на ръце и заявиха, че духът на момичето искал невинността и любовта да възтържествуват над покварата и злото. Мариний се втурна към ангелите и взе безжизнената Чандра. Целуна я с такава страст, че тя се съживи.

Успехът на зрелищната пиеса беше неописуем. Никога преди Рим не бе виждал нещо толкова грандиозно, нито пък някоя друга част на империята. С изключение на Скрибония, която напусна театъра разгневена заради отношението на тритоните към нея, всички участници се поклониха десетина пъти, публиката не искаше да ги пусне и ги награждаваше с ентусиазирани овации. Октавия показа голото си зачервено задниче на възхитените си почитатели, които се тълпяха, за да докоснат жига с обожание, сякаш беше някакъв знак от боговете.

Императорът беше поздравяван многократно, но той остави всички почести на Друзила, която най-накрая се появи на сцената между Октавия и Апелий, а след това и с Публикола. Заобиколена от останалите участници, тя махаше на тълпата и обещаваше вълнуващи нови представления от същия вид в най-близко бъдеще. Публикола, Апелий, Нептун и Вулкан вдигнаха щастливата принцеса на раменете си и я понесоха из ликуващата публика. Тя позволи на почитателите да целуват стъпалата ѝ, дори вдигна полите си, за да се наслади на радостните им целувки и по бедрата си, не отказваше и на най-дръзките, които се пресягаха и към слабините ѝ, като знаеше, че ароматът, който се излъчваше изпод тънката ѝ препаска върху пубиса ѝ, ще остане запечатан в умовете им дълго време.

Като се върна зад кулисите, Друзила първо разреши проблема с бясната Лесбия и я предаде на ескорта от батавци със заповедта да я заведат в собствената ѝ спалня и да стоят на стража пред вратата до следващо нареждане. След това започна да раздава подаръци и възнаграждения на огромната трупа, като помоли Бризея и асистентите си да довършат тази работа, докато тя поздрави чичо Клавдий, Агрипинила, Ирод Агрипа, Макрон, Тисиос и останалите познати, които я заляха с тонове комплименти и най-различни подаръци. Когато гостите си тръгнаха, Друзила се огледа за Октавия, но не я откри никъде. Бризея докладва на своята господарка, че са се погрижили за изгарянето на момичето и за последно е била видяна да говори с Публикола, докато робините са ѝ сваляли грима.

Друзила отиде в личната гримьорна на Публикола, почука на вратата и влезе. Под слабата светлина на двете малки маслени лампи принцесата видя Октавия все още гола да седи в скута на Публикола, нанизана на еректиралия му член, и да се целува с него, докато той шепти задъхано любовни думи до устните ѝ.

– Здрасти, Октавия... – каза Друзила и се облегна на вратата.

Момичето хвърли замрежен поглед към принцесата и промърмори някакъв нечленоразделен поздрав.

– Тя по-добре ли се чувства, Публикола? – попита Друзила с лека усмивка, когато цензорът я погледна, без да спира да прегръща Октавия и да я гали по гърба.

– Само ѝ пари там, където я жигосаха, но на мен ми пари повече на сърцето от това, което тя прави с мен – отвърна той със замечтан глас.

– Хмм, много мило от твоя страна, Октавия – коментира Друзила. – Не си ли изтощена след всичко, което ти се случи на сцената?

– То беше игра, домина.

– Права е, Друзила – потвърди Публикола. – И то каква игра, а?

– О, съгласна съм. Всички я обожават.

Публикола целуна нежно Октавия по устните.

– А аз те обичам повече от всички останали – прошепна ѝ той.

– О, Публи... – отвърна задъхано Октавия и започна да върти таза си в скута му и да го целува страстно.

Друзила гледаше тази избухнала любов с озадачено изражение.

– Е? Какво се очаква да кажа или направя? – попита тя, като си играеше с колана на дрехата си.

– Ще ти платя колкото ми поискаш за нея – каза Публикола на Друзила, докато Октавия се притискаше в него и гледаше господарката си със затаен дъх, но без да подсказва по никакъв начин какъв отговор би трябвало да даде принцесата на предложението на цензора.

– Изключено, Публикола – заяви Друзила. – И ние я обичаме, нали така, Октавия?

– Да, домина. Винаги сте била добра с мен.

– Разбирам – призна ѝ правото Публикола.

Октавия го целуна набързо и прошепна:

– Помоли я да ме преотстъпи на теб за няколко дни.

– Ще ми я дадеш ли за малко? – попита той.

Друзила се поколеба.

– Мога да я обуча и да я направя истинска класическа актриса – добави Публикола, за да увеличи шансовете си.

– Жените не могат да участват в класически пиеси – отвърна принцесата.

– Императорът може да промени тази глупава традиция, както промени толкова много остарели навици в живота на римляните.

Предложението беше интересно, като се имаше предвид, че идва от член на консервативната опозиция. Друзила се замисли над него.

– За колко време я искаш?

– За два месеца? – опита внимателно почвата Публикола.

Октавия затаи дъх. Два месеца бяха много повече от това, което бе очаквала той да поиска, но би било прекрасно, ако господарката и я преотстъпи за толкова дълго време, за да може да узрее инстинктивното привличане, което изпитваше към едрия мъж от първия път, в който го бе видяла.

– Хмм... И къде ще я държиш? – попита принцесата за радост на Октавия.

– У дома.

– Ами Скрибония?

– Ще се разведа с нея утре сутринта.

Октавия прегърна Публикола много силно и раздвижи таза си, за да усети по-плътно ерекцията му и прилива на щастливи вибрации вътре в тялото ѝ.

– Искаш ли да се пренесеш за два месеца у цензора, Октавия?

– Да, домина. Изпитвам нежни чувства към почитаемия цензор.

– Ще останеш ли моя вярна робиня и ще се върнеш ли при мен, когато ти наредя?

– Разбира се, принцесо. Вие ме притежавате и аз много ви обичам.

– Добре тогава, можеш да я вземеш, Публи – даде съгласието си Друзила, като подигравателно наблегна на галеното име, с което Октавия го бе нарекла преди малко.

Октавия ѝ прати въздушна целувка. Публикола избухна в смях.

– Благодаря ти, Друди – отвърна той и ѝ намигна.

Друзила се усмихна и му показа среден пръст, след това излезе от стаята, а двамата влюбени започнаха да надават радостни възгласи и да се целуват, след това се върнаха към страстния си секс.