Лейди КАЛИГУЛА

2.

– Принцесо – повика я робинята на Друзила с тих глас. Месалина вдигна очи към входа.

– Влез, Октавия. Намери вода и чист бомбикс.

– Вече са с мен – каза Октавия и влезе в стаята с малка амфора и чантата си в ръце. Месалина се изправи и се приближи към робинята.

– Да не си ме гледала? – попита с усмивка, докато Октавия я миеше.

– Да, принцесо. Чаках пред вестибулума заедно с двете момичета, които го обслужват, за да пазя някой да не влезе.

– Добро момиче. Къде е Друзила?

– Тръгна си.

– Нима? Не ми се стори да е минало много време...

– Ами... Тук сте от половин час, но моята домина си тръгна веднага щом влязохте с мъжа.

– Не го харесваш, нали?

– Не е моя работа да съдя хората. Само се надявам, че е бил мил и не се е възползвал от вас.

– Не се тревожи за това, Октавия. Аз се възползвах от него.

Октавия умело направи нова препаска от дълга ивица бомбикс и я завърза около кръста на Месалина. След това оправи туниката ѝ и продължи с тоалета, като я среса и сложи малко стибиум (древно подобие на туш) около очите ѝ.

– Ами бритската ездачка? – попита Месалина, докато се наслаждаваше на отражението си в преносимото сребърно огледало на Октавия.

– Все още е тук, в таверната, принцесо.

От тъмния ъгъл се появи напълно облеченият Муций. Месалина му се усмихна и му подаде ръка за целувка.

– Иска ми се да заслужа доверието ви, ваше благородие – каза той, докато смирено целуваше ръката ѝ.

– Ще видим, Муций – отвърна Месалина.

– Искате ли да останете, или да се погрижа някоя лектика да ви откара другаде?

– Хм, това моминско празненство е доста потискащо – заяви разглезената римска аристократка, докато си прибираше косата отляво.

– Съгласен съм – каза Муций, който не пропусна да забележи прическата ѝ. – Като изключим пиршеството в чест на победата на Лотар на втория етаж, всички останали само си приказват за коне и надбягвания.

Месалина се намръщи.

– Да не говориш за гладиатора Лотар?

– Да, ваше височество. Едрият мускулест атлет от Нубия (африканска област на юг от Египет), една глава по-висок от вас, силен като черен бик и бърз като светкавица. Спечели златен пояс на Мунера гладиатория (гладиаторските игри). Току-що пристигна с приятелите си и ме чака да му доведа красиви жени.

– Изкушаваш ли ме, Муций?

– За мен би било чест – отвърна сводникът с възхита в очите.

Месалина направи знак на Октавия да се оттегли. Когато робинята излезе, младата патрицианка чувствено поглади Муций по брадичката.

– Да не би да обмисляш как да ме продадеш, все едно съм една от курвите ти?

– О, не! – възкликна Муций. – Ще съм горд да ви продам, но само като най-красивата, най-великолепната млада жена, която светът някога е виждал, и с пълно уважение към ранга ви.

Месалина го плесна през лицето.

– Не искам това! – извика.

Муций се поклони.

– Моля за извинение, принцесо. Просто сметнах, че сте склонна да се продавате, за да достигнете по-голямо удоволствие и да задоволите богинята Венера.

– Това са много добри причини, Муций. Но ако имам желание за такива преживявания, ти никога не трябва да разкриваш името и ранга ми на клиентите си. '

– Защо не, ваше благородие? Представете си каква тръпка ще изпита всеки мъж, ако получи възможност да притежава за миг божествената Месалина, една от най-благородните жени в империята?

– Много мъже вече са я получили.

– Но не и като почувстват удоволствието да си платят за това.

– Затова и искам да го направя. Но предпочитам да се държат с мен като с обикновена курва, а не като с принцеса.

– Никой няма да повярва, че сте обикновена курва – настоя сводникът. – Невероятната ви красота, ненадминатата ви чувственост и класата ви няма как да заблудят никого. И освен това, не знаете ли, че мъжете обичат да се държат с курвите като с принцеси, а с принцесите – като с курви?

Месалина се усмихна.

– Наистина ли вярваш в това?

Муций осъзна, че тя всеки момент ще промени позицията си в техния спор. Приближи се към нея и започна да я гали по бедрата.

– Наистина ли искате да ви изчукат брутално и да се радвате на униженията, на които ще ви подложат грубовати гладиатори като Лотар и неговите приятели?

– Вероятно... – промърмори Месалина, докато Муций промушваше ръката си към цепката на слабините ѝ.

– Всичките едновременно? – попита Муций и я опипа по чатала през препаската.

– Защо не?... – каза тя и поклати бедра.

– Колко дълго?

– Не знам... – отвърна тя, докато хитрият Муций пъхаше пръсти под препаската и бавно галеше навлажнените ѝ срамни устни.

– До зори?

Месалина леко разтвори крака. Той завъртя пръст около трептящия отвор на вагината ѝ.

– Добре... до зори.

– Ако ви продам на тях, ще трябва да правите каквото ви наредят.

– Знам.

– Няма как да откажете на никого.

– Няма да отказвам.

Той внезапно я целуна по устата. Месалина отвърна със същата страст и разтвори бедра. Той проникна с пръсти в нея. Тя за малко да свърши отново. Сводникът усети това и издърпа пръстите си веднага.

– Готова ли сте? – попита с предизвикателна усмивка. Месалина затвори крака и се поглади по корема, трепереща от желание.

– Да... Заведи ме при тях – каза.

– Но само ако мога да им разкрия името и ранга ви – промърмори сводникът в ухото ѝ.

– Добре, Муций. Печелиш.

Според традициите в неговата професия при ангажиране на нова проститутка, той коленичи и целуна красивите ѝ стъпала. Докато облизваше пръстите на краката ѝ, се закле в името на Венера – покровителката на проститутките – да я закриля и уважава и да ѝ дава всяко възнаграждение, което получава от клиентите, като удържа само трийсет процента комисиона за услугите си.

– Не искам да ме гледаш, докато го правя – уточни Месалина. – Уреждаш сделката и изчезваш, ясно ли е?

– Да, ваше сиятелство.

– Закълни се! – настоя принцесата, като го тупна със стъпалото си по лицето. Той вдигна очи към нея и се закле.

След това се изправи и я накара да даде тържествен обет, че ще се впуска в проституция винаги, когато поиска, но само под негова егида за следващите три години.

Скрита зад вратата, Октавия подслушваше кратката церемония. Тъй като беше далеч, не успя да чуе точните думи на клетвата, но разбра за какво става въпрос.

Муций оправи дрехата на Месалина и приглади косата ѝ. Младата принцеса се завъртя щастлива из стаята и размаха полите си, като така показа решимостта си да се отдаде на всеки мъж, който той ѝ намери.

Октавия се върна в залата и се загледа в Ладиса, която все още си бъбреше с другите ездачи и пиеше много бира. Очевидно никой мъж не се осмеляваше да се доближи до русата бритска принцеса с някакви намерения за съблазняване, въпреки че римлянките често се отдаваха на диви оргии по време на моминските си празненства. Може би заради охранителните ѝ, помисли си робинята на Друзила, когато забеляза двете заплашително облегнати на стената варварки в къси черни поли, със затъкнати брадви в коланите. И двете не сваляха очи от Ладиса.

Когато Октавия видя Муций да води Месалина нагоре по стълбите към компанията на Лотар, тя се покачи няколко стъпала да проследи какво ще стане.

Просторният горен етаж на таверната беше претъпкан с гладиатори, които се перчеха с мускулите си и голите си гърди, украсени с обсипани с метал кожени ленти. Лотар и около дузина негови приятели пиеха, играеха зарове и гледаха представлението на голите актьори долу.

Когато Муций се качи при тях с Месалина, започнаха да го подиграват, че се появява със само едно момиче.

Принцесата облегна гръб на стената и погледна всеки един от мъжете така, сякаш вече се топеше в прегръдките му. След това вдигна прелъстително очи към великолепния чернокож Лотар с широките рамене, масивни бицепси, мощен гръден кош. Той бе поразен от големите ѝ сини очи, изкусителните ѝ червени устни, стройната ѝ снага и особено от стойката ѝ. Въпреки прическата Лотар не можеше да повярва, че е проститутка. Приближи се към нея.

– Как е името ти, млада жено?

– Валерия... Месалина – отвърна принцесата, като разтегли сластно думите и издиша в лицето му пълен със съблазън дъх, който го опияни. Името ѝ не говореше абсолютно нищо на нубиеца, но друг гладиатор, русокос трак, проговори.

– Хей, Муций – извика русият. – Искаш да ти повярваме, че това е римската принцеса Месалина ли?

– Точно тя е, тракиецо – отвърна гордо Муций. – Имаш думата ми.

Лотар я погледна.

– Наистина ли си римска принцеса?

Месалина разтвори дрехата и разголи тялото си пред него и останалите.

– Не виждаш ли? – каза и погали плоския си корем.

– И се продаваш? – попита все още невярващият Лотар.

Тя се приближи към него и потри зърната си в голите му черни гърди. След това спусна ръка, бръкна под кожената препаска, хвана го за пениса и вдигна лице, за да го целуне.

– Не се ли боиш? – попита я той, докато членът му достигаше максималните си размери в ръката на Месалина.

– Не знаеш ли, че една римска принцеса не се бои от нищо? – попита тя, макар да усещаше как дъхът ѝ спира от големината на ерекцията му. Не можеше да сключи дългите си пръсти около набъбналия пенис, въпреки че стискаше с всичка сила, а тя не беше немощна.

Той леко отвори уста. Тя направи същото. Дебелите му устни се притиснаха в нейните. Езиците им се срещнаха и започнаха да се облизват. Изведнъж устните им се сключиха в целувка и така силно се засмукаха, че им отне известно време, докато се разделят, за да започнат диво да се хапят и неговите викове да покрият нейните стонове. Месалина придърпа черния му еректирал пенис между бедрата си върху препаската и започна да търка и опъва зърната си, докато целувките им с нестихваща страст се пренесоха върху брадичката, шията и раменете.

Всички останали стояха като поразени от гръм пред спектакъла, който изнасяха тези две необикновени същества, които вече нищо не можеше да върне назад във взаимния им копнеж. Тя вдигна коляно към бедрото му. Лотар плъзна ръце надолу и я повдигна. Като не спираше да го целува, тя обви крака около кръста му.

Муций се опита да ги охлади, като поиска за седемнайсетгодишната Месалина десет пъти по-висока цена и от тази за най-скъпата римска куртизанка.

– Имаш я! – извика нубийският гладиатор на сводника.

От по-ниското си положение по средата на стълбите Октавия видя огромния черен член да се промушва през препаската на Месалина и да се притиска с огромна сила в кунуса ѝ. Звукът на раздрания плат накара всички да подскочат. Притисната до стената, младата патрицианка затаи дъх, направи гримаса и потисна вика си, като захапа рамото на гладиатора. Големият му като на бик инструмент беше влязъл само до половината, но вече беше стигнал дъното на нейния орган.

Тя застина в очакване, като се взираше беззащитно в него с божествените си очи.

– Ще се поизпотиш за парите си, принцесо! – процеди през зъби Лотар, докато блъскаше твърдата си глава в матката ѝ.

– Знам... Натискай! – простена Месалина без капчица страх.

Лотар притискаше все по-силно. Тя дишаше тежко и не спираше да повтаря "да, да, да..." Прегръщаше го и го целуваше страстно и стигна на ръба на оргазма само след секунди. Притисна се в него, а тялото ѝ се разтресе като кипарис на вятъра, като така му даде да разбере, че всеки момент ще свърши.

Спонтанните ѝ тръпки, нежните ѝ стенания и емоционалните ѝ думи на пълно подчинение накараха черния гладиатор да ускори ритъма на сношението. От очите ѝ потекоха сълзи. Твърдият му пенис влизаше все по-дълбоко. Скоро тя започна да се клати напред-назад и да вика не от болката, която изпитваше, а защото всичките ѝ сетива избухнаха.

– Сега! – изкрещя.

Лотар го вкара целия! И доведе Месалина до върха, че и отвъд него! Неконтролируемите конвулсии на оргазма ѝ се разнесоха моментално по тялото ѝ като електрически заряд. Когато усети, че ще свърши, високият негър натисна силно, за да я обладае в най-високата точка на отдаването ѝ, след това внезапно спря. Както го беше вкарал целия докрай, я сграбчи за бузите на задника и ѝ помогна да извърти таза си към него така, че да я приближи още повече. Тя свърши с всяка фибра на тялото си, без да може да се контролира.

Муций събра доста злато от останалите гладиатори, които също искаха да се насладят на ласките на принцесата в частната стая на втория етаж. Опита се да ограничи лъстта им, но не успя. Те вече планираха да чукат групово Месалина, след като свърши с Лотар. Муций преглътна. От това, което я видя да прави с африканеца, предположи, че тя ще се съгласи на всички перверзни, които другите могат да измислят. Въпреки това, да остави такава прекрасна млада жена сама с глутница мъже, свикнали да се бият и да убиват хора и зверове по арените на Римската империя, можеше да се окаже много опасно, дори фатално. Поколеба се. Но в ръцете му се изсипа още злато.

След като стигна до върховно удоволствие, Месалина видя как Муций преговаря с останалите гладиатори. Помоли Лотар да отложи оргазма си и слезе от него.

Само по фини сандали с високи токове, тя се промъкна покрай мъжете, наслади се на ласките им и след това се обърна към Муций.

– Не се ли закле, че ще ме оставиш сама? – припомни му с подигравателна усмивка.

Гладиаторите възликуваха и вдигнаха наздравици в чест на Венера, Бакхус, бога на виното и разврата, както и на Приап, бога на вечната ерекция.

Муций се поклони и започна да се оттегля заднешком към стълбището. Месалина седна в скута на трака и го целуна така, както само една страстна любителка на мъжете може. Муций въздъхна дълбоко и изчезна.

Като видя сводника да идва към стълбището, Октавия бързо се скри зад ъгъла.

Муций прекоси първия етаж на таверната и се шмугна в кухнята. Ромул го последва.

– Имаш ли злато? – попита собственикът на таверната, който имаше право на дял от заработката на Муциевите проститутки на това място.

– Да, отвори шкафа – отвърна сводникът.

Ромул отвори шкафа, в който държеше най-различни дървени сандъчета на партньорите си. Муций взе от него ключа, отвори най-голямото ковчеже и бръкна в джобовете си, за да прехвърли в сейфа всичкото злато, което получи от гладиаторите за услугите на Месалина.

– Май доста струва младата принцеса, а, Муций? – подхвърли Ромул, чиито информатори вече му бяха донесли за сделката с Месалина.

– Да, но си дръж устата затворена, разбра ли?

– Защо? Не виждам нищо лошо в това жените да се забавляват – отвърна Ромул. – Плебеи или патриции, всички имат право да се изчукат както си пожелаят.

– Знам, знам... Просто искам да избегна прекаленото търсене.

Ромул се съгласи. Муций заключи сандъчето и увери приятеля си, че ще му даде дела на другия ден.

Върна се в таверната, повика две от робините си и им нареди да се навъртат и да наблюдават Месалина, като останат незабелязани. След това се смеси с тълпата и завърза разговори с конекрадците за клиенти и трикове.

Октавия наблюдаваше Муций от входа на дрешника, но не можеше да чуе какво говори.

Октавия бе дъщеря на богат римски сенатор, обвинен от император Тиберий в измяна, който се самоуби, когато тя беше само на седем годинки. Семейството ѝ загуби всичкото си богатство и момичето беше продадено за робиня на Акилий Требелий, който по-късно пък стана един от любовниците на Друзила. След смъртта на Тиберий Друзила убеди брат си да назначи Акилий за трибун на преторианците, високоуважаваните лични телохранители на императора. В знак на благодарност той дари осемнадесетгодишната Октавия на имперската принцеса.

Понякога младата робиня бе предоставяна за сексуални услуги на приятелите и клиентите на Акилий, но никога не ѝ бяха харесвали бързите сношения, които римляните правеха с робините.

Въпреки че физическите данни на Октавия можеха да предизвикат у мъжете същата страст, каквато те изсипваха върху свободните жени на империята и свободните проститутки от всички нива, нашийникът ѝ показваше, че е робиня още от пръв поглед. По закон на римските роби и робини им бе забранено да флиртуват, съблазняват и дори да имат любовници без разрешението на господаря.

Но пък римската традиция повеляваше, че по време на Сатурналиите, и особено в Деня на слънчевото рождение, всички роби автоматично получават същите права като господарите си. И докато по-младите от тях се възползваха, Октавия знаеше от опит, че какъвто и мъж да срещнеше на светия ден, тя винаги щеше да бъде възприемана и сексуално използвана като робиня. През десетте години, през които бе принадлежала на Акилий, тя така и не бе разбрала, че жената може да достигне гаудиум – разтърсващия екстаз на всички сетива. След като беше дарена на Друзила, видя новата си домина да свършва сама и се опита да мастурбира вечер като си легне, но не успяваше да почувства никакво удоволствие, освен когато Друзила я наказваше с камшик. Силните шибания по малките ѝ гърди или по тесния заоблен ханш провокираха моментални тръпки в гениталиите ѝ, които се превръщаха в странно усещане за удоволствие, каквото никога не бе почувствала с мъж.

Когато Муций се смеси с тълпата, след като предаде Месалина на гладиаторите, Октавия бе притисната в ъгъла от трима мъже. Те започнаха да я галят през туниката. Остави ги да го правят известно време, просто защото искаше да е любезна, но те бяха толкова скучни, та реши, че ще е загуба на време да се поддаде на свалките им.

– Достатъчно... – промърмори тя, като стисна краката си, за да не позволи на ръцете им да се промушат под препаската ѝ.

– Какво ти е, сладурче? – попита единият от тях. Не можеше да повярва, че някоя жена доброволно ще се откаже от сексуален контакт.

– Разтвори си краката малко, хайде... – настоя другият.

– Хей, момчета... Тя няма косми, също като малко момиченце е – обяви третият, чиито пръсти бяха достигнали венериния ѝ хълм.

Човекът беше прав. Един нундиум преди Деня на слънчевото рождение Друзила накара да обръснат изцяло финото окосмяване на Октавия, защото трябваше да изпълни ролята на десетгодишна проститутка в серия от луди сценици (театрални представления), написани от Калигула и поставени от Друзила. И тъй като първите два епизода бяха много успешни, следващите бяха насрочени през четири дни до края на Сатурналиите на нони (деветия ден) от януари и оттогава Октавия се бръснеше всеки ден.

Другите двама настояха да ги остави и те да опипат слабините ѝ. Октавия леко разтвори с нежелание крака и им позволи да почувстват голия ѝ пубис, но бързо ги затвори, когато се опитаха да мушнат пръсти между срамните ѝ устни.

Огледа се за помощ и забеляза Муций да бъбри с някакви хора. Отблъсна тримата мъже и затича към сводника за защита.

– Помогни ми, Муций! Моята домина нареди да наглеждам Лейди, а не мога да го правя, ако тези мъже ми досаждат.

Византиецът каза на тримата да я оставят на мира. След това заедно с Октавия обърна очи към Ладиса, която все още седеше на масата си, потънала в разговори за конни надбягвания с ездачите. Той забеляза, че Теренция пълни чашите им с бира.

– И какво очаква Друзила да разбереш за Лейди? – попита Муций.

– Ами може да се напие и да извърши някакви глупости...

– И твоята домина ще е доволна, ако тя се изложи с простотии? – попита хитрият сводник, който от самото начало бе разбрал, че тайният годеник на Ладиса е именно Калигула, и беше напълно наясно какво рискува Друзила, ако Лейди се окаже подходяща да стане следващата императрица на Рим.

– Така мисля... – отвърна Октавия. – Но Лейди има две едри бритски девойки охранителки с брадви в коланите. Виждаш ли как са се облегнали на стената зад нейната маса?

– Разбира се. Не свалят очи от нея и дори я придружават до латрината от време на време, като ходи да изпикае всичката тази бира, която поглъща цяла нощ.

– Да... И аз го забелязах – въздъхна Октавия.

В ума на Муций бързо се зароди план. Даде знак на две от момичетата си Никия и Зине, будни на вид гръцки порне (обикновени проститутки, които работят по договор със сводник или съдържател на бордей), да се приближат и им каза нещо на византийски диалект, което Октавия не разбра. Двете гъркинчета закимаха, докато Муций им обясняваше, след това тръгнаха през таверната. Сводникът бързо повика един от робите си, добре сложен млад мъж от Галация (регион в римската Мала Азия, в днешна Турция) и му заповяда да пази Октавия.

– Какво си намислил? – попита робинята на Друзила, като видя как двете куртизанки на Муций се отправят към Ромул.

– Остани тук с моя галациец. Аз ще поговоря с нея.

Октавия проследи с поглед как Муций се приближава към Ромул и момичетата и тръгва с тях към кухнята. Когато сводникът се върна, нагласи шапката си, проправи си път с лакти през тълпата и заговори Ладиса.

– Благородна принцесо – поде Муций и се поклони. – Казвам се Муций Регулат. И съм собственик на коне.

Някои от ездачите, които знаеха с какво се занимава византиецът, потиснаха смеха си, но се направиха на ударени, за да видят каква шега за сметка Ладиса е намислил.

– Приятно ми е да се запознаем, Муций – каза Лейди на латински с очарователен бритски акцент. – Всички любители на коне са ми приятели.

По говора си личеше, че е доста подпийнала, но поведението ѝ бе изискано и приятно, въпреки многобройните пинти бира, които бе изпила с останалите ездачи през последните два часа.

– Имах удоволствието да ви гледам на първото надбягва не в Циркус Максимус миналата седмица. Вие сте превъзходна ездачка.

– О, благодаря, Муций – отвърна бритската принцеса и подаде лявата си ръка, за да я целуне.

– Ще яздите ли и след сватбата? – попита той. Ладиса обясни, че в брачния ѝ контракт с римския ѝ годеник са постигнали споразумение да се включи клауза, която ѝ позволява да язди веднъж на месец поне една година, освен ако не забременее.

– Никой не може да ме откъсне от конете, повярвайте ми, Муций – заяви Ладиса с абсолютна увереност.

– Ами конят, с който спечелихте победа пред очите на императора? – попита Муций, който хвърляше по един поглед към мястото, където изчезна Ромул, в очакване на завръщането му. – Продава ли се?

– Боя се, че не, приятелю. Златен чар ми служи прекрасно от три години и е спечелил всичките си надбягвания в Британия и галските провинции – обясни тя гордо. – След триумфа му миналата седмица в Рим в най-важното състезание в света баща ми го пенсионира и го прати в Британия. Скоро ще започне да се качва върху кобилите ни и да създава великолепни малки жребчета.

Изкикоти се, след това вдигна тост за Златен чар с Муций и останалите наоколо.

– Чух, че императорът говорел за ездата ви с огромно възхищение – подхвърли Муций небрежно, просто за да провели реакциите ѝ. Тя се изчерви. Аха! – помисли си византиецът, смущава се дори когато мисли за него. Зачуди се дали идеята за брака е на Калигула или на баща ѝ, крал Тюдор. Но дори и да е на баща ѝ, Калигула сигурно е проявил някакъв извратен интерес към нея, иначе никога нямаше да приеме да се оженят.

Муций продължи да я разпитва за конете и надбягванията ѝ. Междувременно гледаше как Никия и Зине се приближават към масивните телохранителки на Лейди. Момичетата му ги заговориха, но двете руси бритки, една глава по-високи от гъркините, не откъсваха очи от Лейди и не отговаряха, вдървени като истукани. След малко се появи и Ромул и кимна на Муций отдалеч.

– Нека ви разкрия една тайна, ваше височество – каза Муций и с това започна атаката срещу целомъдрието ѝ. – Притежавам най-фантастичния жребец, който някога сте виждали.

– О, нима? – попита Ладиса скептично. – Как му е името?

– Инцитатус.

– Инцитатус? Никога не съм чувала за него.

Муций намигна на ездачите. Те погледнаха Лейди с престорена изненада от невежеството ѝ относно римските коне шампиони. Сводникът хвърли поглед зад Лейди и видя, че двете телохранителки вече гримасничат като идиотки и се мятат в ръцете на Никия и Зине.

– Инцитатус е спечелил двайсет и пет надбягвания за три години, след това, също като Златен чар, се оттегли от състезания – продължи Муций сериозен като змия, дебнеща мишка.

Ездачите потвърдиха и Ладиса им повярва, без да има ни най-малка представа, че зад гърба ѝ момичетата на Муций нежно избутват телохранителките ѝ през тежките завеси и ги отстраняват от сцената.

– Инцитатус се е превърнал в най-продуктивния жребец на света. Никоя кобила не може да му устои – продължи Муций с ясното съзнание, че неговите момичета са изпълнили своята част от плана.

– Къде го държите? – попита Ладиса, като едвам прикриваше любопитството си.

– Тук, в конюшните на Ромул – отвърна Муций.

– О, това е интересно – отбеляза бритката и бедрата ѝ леко потрепнаха на пейката, което византиецът отчете като знак за сексуална възбуда.

– Днес успешно възкачи няколко кобили тук, в Рим, и моите коняри ще го отведат в Етрурия (днешна Тоскана) преди да се съмне – съобщи Муций половината истина.

Лейди махна разочаровано с ръка.

– Не искате ли да го видите, преди да го отведат? – предложи Муций с мазна усмивка.

– О, ами... защо не? – отвърна Лейди с добре прикрито вълнение. – Мога ли да взема двете си слугини с мен?

– Разбира се, че може, ваше благородие – отговори сводникът и ѝ помогна да се изправи. Знаеше, че да я вдигне от мястото ѝ беше най-добрият начин да предотврати отказа ѝ, щом открие, че двете телохранителки са напуснали поста си.

Ладиса се огледа и се намръщи.

– Хм, няма ги... – промърмори.

– Кой го няма, ваша светлост? – попита Муций с престорена изненада.

– Моите телохранителки – отвърна тя.

В този момент друга порне на Муций, русокоса девойка, която се бе подстригала и облякла като момче, се приближи към сводника и Лейди.

– Моля да ме извиниш, Муций – каза приличащото на момче момиче. – Колесницата, която ще откара Инцитатус, пристигна. Мъжете чакат в кливуса (градска улица) и искат разрешение да започнат да товарят.

– Кажи им да изчакат, Фулвия – нареди ѝ Муций, небрежно поглеждайки съм Ладиса, която бе подочула разговора му с момичето.

– Все още ли искате да видите Инцитатус в конюшните, ваше височество? – попита я Муций, сякаш ѝ правеше услуга.

Лейди пак се огледа за телохранителките си, които никакви ги нямаше.

– Можем да вземем Фулвия с нас за ваше спокойствие – предложи Муций с невинен поглед. Фулвия се поклони на бритската принцеса.

– Добре, Муций, да вървим – съгласи се Лейди и кимна сякаш да убеди сама себе си, че взима правилното решение.

Октавия стоеше в другия край на претъпканата таверна с галициеца на Муций и видя как сводникът, Лейди и момичето тръгнаха към задната врата. Опита се да поеме в същата посока, но галициецът застана пред нея.

– Моят доминус ми нареди да чакаме тук заедно – каза и вдигна горната си устна.

– Не сега, млади човече. Моята домина пък ми заповяда да следя бритската принцеса и да я следвам навсякъде.

– Съжалявам, млада жено – отвърна галициецът и я спря. – Трябва да си изпълнявам заповедите.

Октавия се опита да се промуши изпод ръцете му, но той я сграбчи. Погледнаха се с взаимна неприязън.

– По-силен съм от теб, хубавице – прошепна галициецът в ухото на Октавия. Тя се опита да го ритне в слабините с коляно. Той бързо осуети опита ѝ, сграбчи я за робския нашийник и я отведе в ъгъла.

– Оставаш тук – изрече с глас, от който на Октавия ѝ стана ясно, че по-нататъшната съпротива е излишна.

С факла в ръка Муций поведе Ладиса и Фулвия през широкия заден двор зад таверната на Ромул. Все още оставаха два часа до зазоряване и наоколо нямаше никого. Към двора гледаха няколко затворени врати.

– Хората, които ще го местят, пристигнаха ли вече? – попита Муций Фулвия.

– Не знам. Трябва да чакат в кливус Салутис зад конюшните до изгрев слънце.

Докато се приближаваха към вратите, Муций сложи щипка фино стрит прах на рамото на връхната си дреха. След това се престори, че се спъва. Лейди се блъсна в гърба му. Той се обърна и бутна напрашеното с упойващо вещество рамо към лицето ѝ.

– О, ужасно съжалявам, ваше височество – извини се сводникът.

Щом опиатът без мирис проникна в ноздрите ѝ, младата жена кихна. Муций извади от джоба си носна кърпичка и ѝ я подаде. Без да знае, че тя е напоена със същото вещество, Лейди си обърса носа.

– Добре ли сте, ваше благородие? – попита той, като знаеше, че след секунди силният опиат ще достигне до мозъка ѝ и ще я накара да халюцинира.

– Да, благодаря – промърмори тя.

Муций бързо отвори вратата. Острият мирис на коне се смеси с опиата в мозъка ѝ и възбуди сексуалността ѝ. Муций леко я побутна в конюшнята и даде знак на Фулвия да остане навън.

Ладиса влезе и се спря развълнувана, като видя Инцитатус – величествен бял жребец в чиста конюшня, облицована с червено кадифе. Зениците ѝ се разшириха. Докато Муций палеше две факли от двете страни на отделението му, тя видя как около жребеца се издига ярка многоцветна аура.

Разпери ръце към Инцитатус.

– О, Муций, прекрасен е! – възкликна и стана ясно, че опиатът е подействал изцяло. Инцитатус удари копито в земята и изцвили.

– Елате – каза Муций, хвана я за ръката и я поведе към жребеца. – Той се влюбва във вас.

– Възможно ли е това?

Почти в транс като лунатичка, Лейди започна да милва коня и да гали лицето си в тялото му. Муций се приближи към нея изотзад.

– Нека ви сваля одеждите – предложи той и разкопча кожените ремъци, които ги държаха. – Заслужавате да усетите топлата му мощ направо с голата си кожа.

– О, да, Муций – промълви тя. – Искам да го направя.

Корсетът ѝ падна. Навирените ѝ гърди се притиснаха в хълбока на жребеца. Тя ги потърка в него и чувствено плъзна ръце по гърба му. Докато шепнеше любовни думи на Инцитатус, Муций разгърна късата ѝ кожена пола и свали препаската ѝ. Тялото ѝ беше стройно и издължено, с прави крака. Задните ѝ части бяха примамливо извити, ханшът ѝ – заоблен и висок. Сводникът не си направи труда да ѝ свали високите кожени ботуши. Тя вдигна крак в опит да се качи на гърба на животното. Муций я спря и извади кутийка с балсам от джоба си.

– Почакайте, Ладиса. Нека първо намажа таза ви със защитен крем.

Лейди не отговори, но разтвори бедра и подложи задните си части на Муций, който започна да размазва балсама по гениталиите ѝ. Беше истинска светлокожа блондинка и затова и окосмяването по пубиса ѝ също беше нежно. Покриваше венериния ѝ хълм, но не се разпростираше настрани. Тънки косъмчета обграждаха само устните на вулвата и ануса ѝ до края на цепката. Докато леко докосваше малкия ѝ недоразвит клитор, Муций едвам потискаше желанието си да се възползва от естествената ѝ възбуда към царственото животно и да прави любов с нея, докато вниманието ѝ е изцяло отвлечено от Инцитатус. Обаче откри, че вулвата ѝ е запушена с олисбос, гръцко дилдо от кожа, използвано за разширяване на вагините на младите жени преди брака. (Девствеността не се ценяла изобщо от древните мъже и се изисквала само от младите момичета, което се отдавали на посветени на непоквареността култове.)

– По-добре да извадим това – каза Муций и знаеше, че под въздействието на наркотика тя ще се съгласи.

– Добре, направи го... – отвърна тя, останала без дъх. Той бавно издърпа олисбоса и размаза малко от загряващия балсам по слабините ѝ. След това ѝ помогна да се качи на гърба на Инцитатус, загледа я как разтваря крака, стиска шията на коня и се наслаждава на физическия контакт с него, като гали слабините си в гръбнака му. От балсама гениталиите ѝ направо се подпалиха и тя започна да се държи с Инцитатус все едно ѝ е любовник. Изведнъж конят се изправи на задните се крака и тя падна в ръцете на Муций.

– Елате – прошепна сводникът. – Той иска да ви целуне.

Все още в пълна еротична забрава, Ладиса го последва и застана пред главата на Инцитатус. Започна да го гали по муцуната. Отвори уста и зацелува прекрасното животно, смучеше езика му и го прегръщаше през шията. Муций погледа тази страстна целувка около минута, след това започна да възбужда зърната ѝ с намазаните си с балсам пръсти и накара жребеца да ѝ ближе гърдите. Тя изпадна в омая в ръцете на Муций.

Като я подпираше отзад, сводникът ѝ помогна да се наслади на мляскащия език на римския еквус, който беше обучен да търка дългите си зъби в женските зърна. Тя стенеше все по-силно в пълен екстаз, докато Муций размазваше още балсам по вулвата ѝ, а после накара Инцитатус да коленичи пред нея. Привлечен от миризмата на вагината ѝ, конят започна да я лиже по гениталиите.

Разтърсена от усещане, каквото досега не беше преживявала, но за което винаги бе мечтала, тя се загърчи от удоволствие, като притискаше главата на Инцитатус към слабините си. Муций клекна зад нея и я придърпа надолу. Когато главата ѝ се облегна на дебелото му шкембе, той ѝ помогна да си вдигне и разтвори краката, да свие колене и да нагласи таза си.

Езикът на Инцитатус започна да лиже кунуса ѝ, проникваше навътре, а зъбите му хапеха клитора ѝ. Тя губеше представа за реалността и се рееше в царството на келтските богове, наслаждаваше се на нещо, което ѝ се бе струвало непостижимо за смъртни. Ерекцията на Муций вече не можеше да седи мирно под туниката му и членът му се протегна между краката ѝ. Конят лижеше едновременно пениса му и нейните горящи гениталии. Ладиса стенеше от блаженство и почти не усещаше насочения към ануса ѝ член на Муций. Но въпреки че не можеше да разграничи насладата, идваща от езика на Инцитатус, от удоволствието, което ѝ доставяше проникването в задния ѝ вход, тя инстинктивно притисна таза си надолу и бавно се наниза върху еректиралия пенис на сводника.

Езикът на животното продължаваше безмилостната си инвазия във вагината ѝ и тя се тресеше и викаше, загубила контрол. Докато я блъскаше, Муций усети как аналните ѝ конвулсии стискат члена му, което му показа, че тя бързо се приближаваше към първия оргазъм в живота си. Въпреки удоволствието, което щеше да си достави, като предизвика пълно освобождаване на емоциите ѝ, той имаше други планове и беше решен да ги доведе докрай.

Извади пениса си от задника ѝ, измъкна се изпод нея и я отдръпна от устата на Инцитатус. Конят пак се изправи на задните си крака. Шейсетсантиметровият му еректирал член се удари в корема му. Тестисите му с големина на щраусови яйца се клатеха напред-назад. Лейди се стресна и покри уста с ръка, за да прикрие шока и възхищението си.

– Виж! Той иска да го сграбчиш – промълви Муций, който беше по-възбуден отвсякога. Лейди се придвижи като насън напред и хвана пениса на Инцитатус, а Муций издърпа един висящ от тавана кожен ремък. Постави го около кръста на изправеното на задните си крака животно, за да го задържи в тази позиция и да не му позволи да се стовари върху Лейди, която бе коленичила под него.

Голата, само по кожени високи ботуши бритска принцеса хвана с две ръце огромния конски атрибут и вдиша миризмата му, нежно го стисна и го поглади по лицето и тялото си. Муций взе мокър сюнгер от вещите на Инцитатус и почисти конските гениталии. Ладиса започна да го лиже и целува, като мърмореше несвързано любовни думи. Застанал само на задните си крака с привързана високо предна част на тялото и увесен на висящия от тавана кожен ремък, конят изцвили.

Очарована от убеждението, че Инцитатус реагира на думите ѝ, тя се опита да навре огромната, прилична на гъба глава на члена му в устата си, но не успя да я поеме цялата. Започна да я ближе и да прокарва ръце по тестисите му, дращеше ги и ги стискаше здраво, за да почерпи от мощната им енергия, което още повече увеличаваше възбудата ѝ.

Ладиса придърпа надолу твърдия инструмент на коня и го потърка между краката си. След това разтвори подмокрените си срамни устни, стисна крака около жезъла на животното и започна да движи тялото си нагоре-надолу, за да се наслади максимално на търкането му в клиторната ѝ област. Конят отново изцвили. Тя го прегърна през гърдите.

– Знам, любов моя... – простена бритската ездачка, изгубила напълно контрол. – Нямаш търпение да влезеш в мен и аз нямам търпение да те поема в себе си. – И се обърна към Муций. – Помогни ми! Помогни ми да го направя!

Муций извади специален хомот от долап в конюшните, метна го около шията на коня и затегна другия му край около хълбоците. От двете страни на хомота висяха по два комплекта кожени дръжки – две от шията му и две от хълбоците. И тъй като всички сетива на Лейди се стремяха към коитус с жребеца, тя веднага разбра какво трябва да направи. Разтвори ръце и сграбчи дръжките, висящи от врата, повдигна тялото си, докато обгърна плътно гърдите на Инцитатус. След това сводникът ѝ помогна да разтвори крака и да ги промуши през задните дръжки до под коленете. Така тя вече имаше възможност да повдигне таза си и да докосне долната част на корема на жребеца.

Веднага щом тялото, ръцете и краката ѝ обгърнаха здраво гърдите и корема на животното, пенисът му автоматично се насочи към слабините ѝ.

– Моля те, помогни ми да го поема в себе си! – молеше Лейди.

– Много е голям, принцесо – предупреди я Муций, докато Инцитатус започна да прави опасни тласъци напред и да докосва с главата на члена нейната вулва.

– Разтвори срамните ми устни и намажи и двама ни с още балсам!

Муций взе малка амфора от полицата, отвори я и поля обилно мазнина без мирис върху твърдия конски член и гениталиите на Лейди. След това мушна по два пръста на двете си ръце във вагината ѝ и започна да я разтяга около главата на пениса на Инцитатус. Тя се бе вдигнала високо към гърдите на коня, сграбчила здраво горните дръжки, и гравитацията дърпаше таза ѝ надолу и го поставяше точно срещу напиращата ерекция на Инцитатус. Конят риеше със задните си копита земята и непрекъснато цвилеше, сякаш усещаше близкия контакт с вулвата на Лейди.

– О, Муций! Усещам го!

Главата на Инцитатус още не беше влязла в нея, но допира на животното в разтворените ѝ срамни устни вече я подлудяваше и я караше да целува и ближе конския гръден кош, да го насърчава с думи да проникне в нея, сякаш беше любимата му кобила. Византийският сводник притисна с всичка сила члена на коня и успя да вкара главичката му в нея.

– Да! – извика тя.

– Внимавай, Ладиса! Ще те нарани!

Белият жребец започна да потропва със задните си копита, а тя притискаше тялото си надолу, докато добре намазаният с балсам пенис на животното влезе около една трета в нея. Лицето ѝ се изкриви от екстаз, мозъкът ѝ беше истински въртоп от емоции, вагината ѝ се разтегна до краен предел и тя инстинктивно синхронизира тласъците си с тези на цвилещия кон и така затрепери, че Муций съвсем сериозно си помисли, че всеки миг ще умре. Но ако умираше, то щеше да е от удоволствие.

– Гаудиум! Гаудиум! – викаше тя, докато се друсаше в пълна екзалтация върху прекрасния мощен орган на Инцитатус, сякаш обладана от всички богове на келтския Олимп.

Сводникът отстъпи назад изумен. Куражът и страстта ѝ надминаваха всичко, което бе виждал досега. Лейди продължи своя чуждоземен сексуален танц, здраво прегърнала конския гръден кош, нанизваше се доброволно на жребеца, като с всеки тласък избухваше в оргазъм, отдръпваше таза си, като се набираше на предните дръжки, когато той натискаше прекалено дълбоко в нея, и го спускаше надолу, облегнала колене на долните дръжки, щом усетеше, че може да го язди без опасност за себе си и да поеме още малко от ерекцията му.

Не можеше да спре да свършва и изведнъж усети как пенисът на Инцитатус започва да пулсира все по-бързо. Да! Мощна струя топла сперма заля утробата ѝ и напълни тялото ѝ с енергия, каквато само един кои можеше да ѝ даде и само страстна любителка на коне можеше да получи на върха на сексуалното си безумство.

Това беше върхът!

Усети как Инцитатус освободи цялата си виталност в нея и излетя през тавана на човешките страсти високо в небето като чист дух на женствеността, освободена от низки материални интереси и дребнави нужди, които обикновено тормозят и най-освободените любовници на земята. От мощната струя на неговия бял секрет, който се лееше от вагината ѝ с всеки натиск на главичката му върху дъното на нейния кунус, тя изпита много повече от удоволствие. Беше като съживителен взрив на светлина, силна като слънчевата, но която не можеше да се сравни с нищо, което бе смятала за възможно.

Ладиса постоя прегърнала Инцитатус няколко минути, като не спираше да трепери. Стенеше и го наричаше новия си бог, докато огромният му пенис се изниза от вагината ѝ и остави спермата свободно да се излее.

– Муций! Свали ме! – простена тя.

Сводникът се подчини, Ладиса коленичи пред дарителя на нейния нов живот, сграбчи свиващия се пенис с две ръце и получи последните изстрели от божествената течност на Инцитатус право в устата.

Най-накрая Муций я извлачи настрани от величественото животно. Разрошената Ладиса изви шия към разлигавената му уста и я целуна отново и отново. Сводникът знаеше, че опиатът, който бе стимулирал сетивата ѝ и бе пробудил приспаните ѝ сексуални влечения към конете, вече я пускаше. Но връщането към реалността минаваше толкова гладко и стабилно, че Ладиса изобщо не осъзна, че бе провокирана да прегръща Инцитатус от временна загуба на контрол, предизвикана от наркотик. Тъкмо обратното, всеки миг от живописното ѝ сношение с любимия ѝ жребец беше ясно запечатан в паметта ѝ и щеше да остане там завинаги.

Муций се приближи към нея със сюнгер и купа вода в ръце.

– Най-добре да оставим Инцитатус да се съвземе, ваше височество. Предстои му дълъг път, забравихте ли?

Ладиса не чу последните му думи за заминаването на Инцитатус, но се съгласи да остави своя жребец да си почине. Безгрижно вдигна ръце, разтвори крака и остави Муций да измие тялото и лицето ѝ, като оценяваше съвестното му старание.

– Ти си наистина добър с мен, Муций Регулат – каза тя и го целуна леко по челото. – Оценявам това, което направи за мен. – Не помнеше, че сводникът я бе обладал отзад, но за Муций това бе съвсем естествено, тъй като всичките ѝ сетива тогава бяха фокусирани върху кунилингуса, който ѝ правеше Инцитатус. Но и по-добре, че не помнеше как той се възползва от нея, защото Муций искаше да запази приятелството им.

След като приключи с педантичното измиване, ѝ помогна да се облече. Ладиса му се усмихна:

– И каква цена искаш за твоето безценно съкровище? .

Муций поклати глава.

– Не мога да го направя, ваше благородие.

– Не приемам отрицателен отговор – заяви тя с бритска решителност.

Муций закрачи из помещението замислен.

– Хайде, назови цена – настоя тя.

– Пазарната цена на Инцитатус е много висока...

– Колко висока?

– Повече от един златен талант (около 400000 долара по днешни стойности), ваше сиятелство.

– Ще ти дам два таланта, става ли?

Муций се поклони. Беше много повече, отколко бе очаквал.

– Можете ли да платите такава сума без разрешението на баща си?

– Разбира се. Наследих цялото богатство на баба си, когато тя почина преди две години...

– На колко сте години, ако мога да попитам?

– Не се тревожи, Муций. Навърших осемнайсет миналия октомври.

Византиецът хвърли поглед към Инцитатус, който си почиваше в яслата си. Очите му се насълзиха.

– Не е ли прекрасен? – попита с дрезгав глас, като се направи, че искрено обича този кон.

– Добре, Муций. Ще добавя още един талант, за да успокоя болката ти.

Муций взе ръката ѝ и я целуна. След това тя го накара веднага да напише договора. Той извади от джоба си малък комплект за писане с мастило, стилус и два малки свитъка. Седна на една маса и състави контракт за покупко-продажба и нареждане към банката на Ладиса да позволи прехвърлянето на три златни таланта в неговата банка в Гадес (днешен Гадикс, Испания). След като го подписаха, тя пъхна безценния документ в ботуша си, след това изтича при Инцитатус и го прегърна, обещавайки му да остане при нея вечно.