Лейди КАЛИГУЛА

15.

В ранната привечер на същия ден Метелий Габиний изпрати носилка до дома на Макрон, за да вземе съпругата му Ения Сабина и да я отведе до Залата на Херкулес Инвиктус.

Макрон вече живееше за постоянно в обществената си резиденция на форума с младия си гръцки любовник и не се бе връщал вкъщи от няколко дни. Ения знаеше, че съпругът ѝ се интересува повече от политика и момчета, отколкото от дома си, който се издържаше изцяло от зестрата на Ения и богатото ѝ сабинянско семейство. Родът ѝ не бе патрициански, но все пак бе древен и горд. Нощта преди двайсет дни, когато прави любов с Калигула по време на имперския банкет, все още бе ярко запечатана в паметта ѝ. Тя така и не разбра, че невероятното усещане в гениталиите ѝ бе предизвикано от ухапванията на малките мушички – Cantharis iberiana, – които Калигула тайно бе поставил във вагината ѝ. И вярваше, че силните, безкрайни оргазми бяха предизвикани от божествените способности на императора, който бе успял да отключи похотливостта ѝ, дремеща във всички сабинянки. Затова оттогава Ения не бе правила любов с никого друг и утоляваше сабинянския си копнеж по секса с еротични фантазии и честа мастурбация.

Тъй като беше донякъде скептична към уверенията на Метелий Габиний, младия лидер на Зелените, че императорът ще дойде да се види с нея, Ения помоли майка си Фулвия да се облече подходящо за случая и да я придружи, за да ѝ помогне да избегне нежелани домогвания сред повече от трите хиляди гости, които се очакваха да дойдат в Залата на Херкулес Инвиктус за през нощта. В изискана светлозелена туника и елегантна наметка в същия цвят, с малко златно колие и никакви други украшения, тъничката брюнетка се качи на носилката си и заповяда на носачите да се отбият до дома на майка ѝ. Пълната, но жизнерадостна четирийсет и две годишна Фулвия Сабина беше толкова развълнувана от идеята да отиде с дъщеря си на важно римско празненство, че се появи в много ярка и много впита розова дреха, обсипана с връвчици и каишки, с евтино колие, пера и воали, които едвам успяваха да поберат в себе си едрата ѝ фигура.

Наетата от Зелените и скаутите за годишното им празненство зала се състоеше от огромно помещение за почивка, голяма кухня, няколко всекидневни, място за игра на хазарт, различни сепарета, покрит топъл басейн, четири общи латрини, площ за гимнастически упражнения – всичко това свързано с коридори. Помещението за отдих бе украсено със зелени панделки, огромни боядисани в зелено изкуствени цветя и пъстри фигури от глина или смес от плат и папирус, които изобразяваха шампионите колесничари, конете им и боговете. То бе препълнено с хора. Край дългите маси се трупаха гости, предимно млади мъже и жени, пиеха вино или бира и пееха популярни песни, докато робите поднасяха обикновени ястия, музикантите пееха, момичетата танцуваха, проститутките в леопардови кожи се развихряха, маскирани актьори импровизираха пантомимични етюди върху четири ниски платформи. Атмосферата беше весела и приповдигната, но се държеше под контрол от десетки пазачи в цивилни дрехи пред залата.

След като показаха пропуските си и влязоха в помещението, майката и дъщерята попаднаха в блъсканицата и накрая бяха разделени въпреки усилията им да останат заедно. Фрапиращата външност и едрите гърди на Фулвия привлякоха вниманието на група любители на обилната женска плът, които наобиколиха зрялата сабинянка и я затвориха във въртележка от мъжки тела, а двама музиканти засвириха на барабани и флейта около нея, предизвикваха я да танцува, да се смее и да пие неразредено с вода вино. О, Фулвия обичаше дивите забавления! А и всичките тези млади мъже, които танцуваха гальовно около нея, целуваха я и я прегръщаха, щипеха я по дебелия задник, опипваха гърдите ѝ, казваха ѝ, че е кралицата на вечерта, най-сексапилната нимфа на Херкулес и други сладки глупости.

Подмятаха я в ръцете си, предаваха си я един на друг през коридорите и вратите по пътя към "кой знае кое място, но пък на кого ли му пука?" Пеещата компания заведе дебеланата в една от изпълнените с пара бани. Все още по къси хитони, някои от мъжете влязоха в голямата дървена вана. Фулвия огледа телата им, фокусира очевидно възбудените им гениталии, които добре личаха през мокрия плат, докато се плискаха във ваната, разливаха топла вода навсякъде и я канеха да се присъедини към тях.

– Ела, Фулвия! Изкъпи се със синовете на Херкулес! Ще ти хареса!

Изкушена, но все още колеблива, майката на Ения потри корема си с две ръце през тясната розова дреха, сякаш искаше мнението на животното в себе си. Под забързващия се ритъм на барабаните и флейтите в ръцете на музикантите край нея останалите мъже я галеха по едрия ханш и налетите бедра, като едновременно с това се опитваха да развържат връзките и панделките, които държаха дрехата ѝ.

– Не, не, не... – повтаряше Фулвия и ги отблъскваше. Но после разтвори ръце и се втурна напълно облечена към ваната, поклащайки бедра в ритъма на музиката. Мъжете ѝ помогнаха да изкачи дървените стъпала към ръба на ваната. След това я поеха и я свалиха в топлата вода. Дрехата ѝ плътно прилепна към едрата ѝ фигура, но ръцете на възбудените младежи намериха бързо дебелите ѝ бедра, когато тя заплува чувствено към тях и усети как еректиралите им пениси я докосват през безбройните ѝ воали и собствените им хитони под водата. Устите им се впиха в страстни целувки, те засмукаха дебелите ѝ устни и похотливия ѝ всепроникващ език.

Тя започна да стене и да разтваря късите си тлъсти крачета като жаба, усети някакви ръце да разхлабват връзките около кръста ѝ, да опипват огромните ѝ меки гърди. Някой засмука забележителните ѝ големи зърна, които ставаха все по-твърди в устите на разбеснелите се момчета. Други ръце се протегнаха под водата и започнаха да галят слабините ѝ, да отместват препаската ѝ и да опипват месестата ѝ широка вулва, изцяло покрита и заобиколена от гъст храст меки косми, които се поклащаха под пръстите им, разтварящи закръглените ѝ срамни устни и потриващи чувствителния ѝ клитор, за да увеличат страстта, която разтопяваше сърцето ѝ.

Каква прекрасна топла вана! Какво удоволствие ѝ доставяха всичките тези усти и ръце! С каква наслада мъжете опитваха цялата тази плът, плувнала сред воали и хитони, когато повдигнаха дрехата ѝ над бедрата! А как се мяташе и гърчеше тя, как крещеше, докато те хапеха огромните ѝ заоблени бедра, изяждаха пльокащия ѝ горещ кунус, опитваха пикантните ѝ сокове под и над водата, повдигаха и разтваряха краката ѝ, лижеха и хапеха ануса ѝ и вкарваха с пръстите си вода в него, атакуваха пулсиращия ѝ клитор като гладни акули!

Но ненаситната сабинска матрона ги остави да правят всичко, което поискат, с такава всеотдайност и нагорещена чувственост, че те нямаше как да не изпомпат цялата си трескава мъжественост в нея, завираха твърдите си членове в устата и гениталиите ѝ, сякаш искаха още да надуят дебелото ѝ тяло, за да не му позволят да потъне на дъното на ваната. Тя реагира като прострелян с харпун кит и започна да подканя младежите да проникват още по-дълбоко в нея, когато усети оргазмът ѝ да избухва на няколко последователни серии, докато те се редуваха бързо между пълните ѝ бедра, разплискваха вода извън ваната и я чукаха до краен предел, а останалите държаха краката ѝ разтворени и раменете ѝ над водата, въпреки нейните мятания и писъци.

След като изгуби майка си от поглед, Ения се разходи и пооглежда известно време из тълпата, отблъсквайки домогванията на различни млади мъже, привлечени повече от елегантната ѝ туника и чувственото ѝ лице, отколкото от тялото ѝ, което бе пропорционално, но прекалено слабо и дребно за обичайния римски вкус.

Въпреки това трима мъже я последваха в един коридор. Типичният ѝ сабинянски външен вид беше доста стимулиращ за агресивните римски женкари – големи черни очи, матова средиземноморска кожа, леко издадена челюст, голяма уста, бели равни зъби, месести устни, гъсти черни вежди и буйна тъмна коса. Вероятно и миризмата ѝ на самка също оказваше възбуждащ ефект върху мъжете.

Тя се спря и се огледа, очевидно бе, че търси някого. Тримата мъже се приближиха към нея.

– Търсиш ли някого? – попита най-високият.

– Пълна жена с прилепнала розова дреха – отвърна Ения.

– Мисля, че я видях – каза той и смигна на приятелите си.

– О, така ли? Къде?

– Ела, ще ти покажа – подкани я мъжът без колебание.

Ения му повярва и го последва, а другите двама безмълвно тръгнаха от двете ѝ страни. Разминаха се с двама охранители, които я погледнаха и продължиха надолу по коридора.

– Ти сабинянка ли си? – попита високият.

– Да – отвърна тя спонтанно и веднага си прехапа езика. Щеше да е по-добре да бе излъгала, тъй като знаеше, че сабинянките се смятаха за лесна плячка от римляните.

Мъжът се насочи към един осветен вход, но се спря и се обърна към нея. Другите двама я притиснаха отзад.

– Обичам сабинянките – заяви високият и веднага постави ръка на пубисната ѝ кост, притисна пръста си в нея през туниката, а другите двама я прегърнаха и ѝ хванаха ръцете.

– Спрете, моля ви! – замоли се тя, безсилна да се защити.

– Нека малко те поопипам – каза високият, вдигна долния край на туниката ѝ и прокара длан по здраво стиснатите ѝ крака. Другите двама я целуваха по шията и я галеха по малките гърди, намериха набъбналите ѝ зърна и ги притиснаха с върховете на пръстите си през плата.

– Тя е възбудена, Сепи – съобщи единият зад нея и притисна подутината си в задните ѝ части.

– Не, моля ви! Изобщо не съм възбудена! – възразяваше умолително тя.

– Да видим дали е така – реши високият и прокара ръка нагоре по стройните ѝ крака. Напипа увитата в препаската вулва, която Ения бранеше, като здраво стискаше бедра. – Ммм... какво хубаво гъсто окосмяване имаш – добави той и опипа къдравите косми, които покриваха цялата долна страна на корема ѝ и стърчаха обилно през двете страни на препаската.

– Моля ви... Имам среща с много важен човек.

– Може да почака няколко минути... – отвърна той и докосна с устни нейните, докато другите двама продължаваха да търкат зърната ѝ и да предизвикват вълни от възбуда, които бързо се съсредоточаваха около гениталиите ѝ.

– Не мисля... – простена тя и се опита да избегне целувката му.

– Хайде... Ще ти хареса дори още повече, ако си подмокрена и готова – настоя високият, когото нарекоха Сепи, а това бе съкратено от Септимий.

– Само искаме да те опипваме, скъпа – прошепна единият зад нея, който търкаше зърната ѝ.

– Само за малко да се докоснем до този хубав сабинскй кунус – додаде другият.

– Знаеш, че няма да те нараним, нали? – добави Септимий и прокара ръце под туниката ѝ, стимулирайки горната част на пубисната ѝ кост и наслаждавайки се на окосмяването, като не спираше да докосва с устни лицето ѝ.

– Ооо... – въздъхна Ения и усети серия бързи контракции във вагината си, които я накараха да залюлее таза си напред-назад в ръцете му.

– Няма да направиш нищо лошо, ако малко отвориш крака и ни оставиш да се докоснем до малките ти устнички там долу – настоя Септимий, като усети, че тя е готова да се предаде.

– Колко ще трае това малко? – попита тя задъхана.

– О, достатъчно, за да усетим колко си прекрасна – прошепна Септимий и сграбчи с цяла шепа космите ѝ и ги опъна нагоре.

– Ооо... Но само ти, ясно? – простена тя.

– Не, скъпа... Приятелите ми също заслужават да те почувстват.

– Ще сме много нежни... – обеща мъжът, който си играеше със зърната ѝ.

– Ще ме пуснете ли да си вървя, ако ви позволя да го направите? – попита тя и се обърна към него.

– Да, разбира се – каза той и я целуна по бузата.

– Добре тогава... – промърмори тя на Септимий, – но дръжте ръцете си под туниката ми.

– Хайде – отвърна той и я стисна за тесния ханш.

Разтреперана от възбуда, Ения постави ръце на раменете му и бавно разтвори бедра.

– Само отвън, ясно? – простена възбудената млада сабинянка, когато пръстите на Септимий погалиха косматата ѝ вулва, плъзнаха се по набъбналите срамни устни, разтвориха ги, за да опипат втвърдения ѝ клитор и обилното овлажняване, изтичащо от разтворената ѝ вагина.

– Ооо... – задъха се тя и разтвори още крака, като му позволи да я гали с цяла длан по слабините, които бяха покрити и отстрани с гъсти косми, преминаващи в мек мъх по вътрешната страна на бедрата.

– Усещаш ли го? – попита Септимий и завъртя пръст между срамните ѝ устни и по клитора ѝ.

– Да, точно тук...

Мъжът, който галеше зърната ѝ през туниката, пъхна ръце през дълбокото изрязаните отвори за ръцете и като хвана в шепи малките ѝ гърди, започна да потрива чувствителните им връхчета на голо, а от това движенията на таза ѝ и стенанията ѝ станаха още по-отривисти. Другият също плъзна длани под туниката ѝ започна да разтрива сладкия ѝ задник, като отместваше препаската настрани, разтваряше бузите ѝ и търкаше цепката ѝ, която също бе покрита с косми, а слез това внимателно вкара средния си пръст в ануса ѝ.

Притисната между тримата и нападната от всички страни, Ения стенеше неразбираеми думи, когато Септимий разтвори срамните ѝ устни и завъртя три пръста срещу подгизналото ѝ вагинално, отвърстие.

– Харесва ли ти, а? – прошепна ѝ той.

– Да, харесва ми!

– Да вляза ли леко вътре?

– Добре, но само малко... – отвърна тя задъхано.

Високият притисна трите си пръста до половината в нея, а този зад нея завря пръста си по-дълбоко в ануса ѝ, а пръстите на другата му ръка се приближиха към тези на Септимий, започнаха да стимулират мократа ѝ вулва и да проникват също в нея.

Ооо... Защо бяха толкова лоши? Ооо, много скоро щяха да я накарат да свърши, а и повдигаха туниката по бедрата ѝ... Не знаеха ли, че някой може да я види колко лесно им се отдава, точно както римските мъже си мислеха за сабинянките? Но как би могла някоя жена да устои на такава стимулация? Пък и защо ѝ е да казва "не" в края на краищата?

Потисната от тези мисли, Ения се обърна към единият мъж зад нея с намерението да му каже да спре, но когато отвори уста, той просто я целуна и тя му отвърна, сякаш само това бе чакала. След това всички я целуваха, галеха, мачкаха. Повдигнаха я отзад и разтвориха краката ѝ. Ооо, тя усети големите им пениси да се търкат между бедрата и задните ѝ бузи!

– Не, не можете да го направите! Обещахте ми... – простена, когато Септимий извади пръстите си и потри ерекцията си в разтворените ѝ слабини.

– Но го искаш, нали? – каза Септимий.

– Да, но не бива... Аз съм омъжена.

– Да отидем в някой кубикулум – предложи мъжът зад нея.

– Наехме най-добрия, преди да те срещнем – вметна другият.

– Ооо, защо ме изкушавате? – простена тя задъхана.

– Защото искаме да те изчукаме наистина добре.

– И искаме да те накараме да свършваш като полудяла.

– Не, не искам да свършвам. Имам уговорка.

Септимий вкара главичката на члена си в нея и я раздвижи навътре и навън, без да натиска.

– Мога да те накарам веднага да свършиш, знаеш ли? – каза ѝ.

– Знам, но е прекалено опасно – отвърна останалата без дъх Ения.

– Тогава да отидем в кубикулум – настоя пак мъжът зад нея и разтресе гърдите ѝ.

– Ооо, колко сте упорити – простена тя, докато Септимий и приятелите му продължаваха да я карат да изпитва още по-голямо желание.

– Това е, защото сабинянките са много горещи... – обади се мъжът, който потриваше еректиралия си пенис между задните ѝ бузи.

– И ароматът ти е толкова силен, че не можахме да устоим да не тръгнем след теб – допълни другият.

– Ако ме замъкнете там, ще ме убиете – сподели притесненията си тя.

– Не, скъпа. Само ще те доведем до гаудиум, толкова силен, колкото можеш да понесеш, а когато ни кажеш – ще спрем.

– Сигурни ли сте? – поиска уверения тя.

– Заклеваме се... – заяви Септимий и другите двама повториха думите след него.

– Ще свърша много скоро, да знаете – простена съблазнителната сабинянка, като притискаше мократа си вулва в еректиралия му член.

– Знам... но можеш да свършиш още много пъти, нали? – усмихна се лукаво Септимий и гризна устните ѝ.

– Може би, но вие не трябва да ме държите там повече от един пръстен на свещта, разбрахте ли? (Свещите с пръстени, се използвали за измерване на времето. Един пръстен бил равен на половин час.)

– Заклеваме се... един пръстен, не повече.

– Добре тогава... да вървим.

Тримата я прегърнаха и я пуснаха на земята. Коленете ѝ се подгънаха. Тя едва се държеше на крака, трепереше до тях, но накрая успя да овладее възбуденото си тяло.

– Трябва да отида да изпълня уговорката си не по-късно от полунощ, разбирате ли? – обясни тя и пристегна препаската около кръста си, опъна туниката и оправи косата си.

– Нямаш проблеми, остават поне още два часа до полунощ – успокои я Септимий.

Ения въздъхна поуплашено.

– И ще бъдете мили с мен, нали?

– Разбира се, скъпа – отвърна Септимий, докато другите двама продължаваха да я целуват нежно по шията. Тя пое дълбоко дъх. След това последва тримата си ухажори, които я изведоха от тъмния ъгъл. Всички заедно забързаха по коридора към мястото, където се намираше наетия от тях кубикулум. Но точно преди да стигнат там, Метелий Габиний, който бе тръгнал да търси Ения заедно с двама охранители и който я бе забелязал по-рано на това място, я зърна изотзад в далечината.

– Ения! – извика ѝ високо.

Ения замръзна. Обърна се и разпозна младия скаут, който я покани на празненството на Зелените, като ѝ обеща, че и Калигула ще е там и ще се срещне с нея насаме.

– О, здравей, Метелий! – извика тя и махна.

– Кой е този? – попита Септимий.

– Човекът, с когото имам среща – отвърна тя бързо.

– И ще ни изоставиш? – попита един от другите двама натъжен.

– Налага се...

– Може ли да се срещнем пак, Ения?

Ения огледа лицата им. Бяха разочаровани, че от ръцете им се изплъзва такава гореща жена, но се надяваха пак да я видят.

– Добре – прошепна тя. – Ще се върна тук след два дни, час след залез слънце.

Зарадва ги с това обещание, сбогува се с тях и тръгна с достойнство към Метелий. Сърцето ѝ заби в гърдите, когато скаутът ѝ каза, че императорът е пристигнал инкогнито.

– Иска ли да ме види? – попита тя, едвам прикривайки вълнението си.

Преди да ѝ отговори, Метелий я подуши.

– Ммм, миришеш сякаш вече си възбудена.

– Може и така да е, Метелий, но не ти влиза в работата – заяви Ения, която нямаше никакво намерение да се доверява чак толкова на младежа. – Не забравяй, че съм съпруга на Невий Суторий Макрон, началника на императорския щаб.

– Права си, Ения. Но пък знам, че императорът много те обича и тъй като и аз го обичам много, се радвам, че си развълнувана от вниманието му.

– Какво имаш предвид?

– Да го кажем така, Ения... Смятам, знаеш, че императорът ми оказва честта да ми се доверява за личните си неща. И по-скоро бих умрял, отколкото да предам това доверие. И тъй като ти си едно от личните му неща, за които ми е казал, се надявам и ти да ми се довериш като него.

– Добре, младежо. Доверявам ти се.

– Никой никога няма да узнае от мен какво ще се случи тази нощ с теб и цезаря. За личните ви неща устата ми остава запечатана завинаги, но както се досещаш, може да има политически последствия, ако се разбере какво правите двамата с него.

– Разбирам. Какво иска той от мен?

– Сега говоря от името на цезаря. По причини, които той ще ти обясни по-късно, иска да ме последваш и да правиш каквото ти кажа.

– Добре – съгласи се нетърпеливо Ения. – да вървим.

Метелий я поведе през коридорите, след това влязоха в слабо осветена празна стая и той се спря пред вратата.

– Цезарят ми каза, че си усетила божествената му сила още първия път, когато те е прегърнал, така ли е?

– О, да! – отвърна Ения, като си спомни странното парене във вагината си, когато се люби с Калигула.

– Императорът ще се срещне с теб в стаята зад тази врата.

– Ммм... Нямам търпение, Метелий. Въведи ме.

– Когато му дойде времето, Ения. Беше ми наредено да ти дам важна информация. Първо, цезарят е въплъщение на велик бог. Той е равен на Юпитер Оптимус Максимус и аз лично заедно с моите приятели от Зеления ескадрон съм виждал двамата богове да обсъждат важни религиозни реформи в храма на Юпитер на Капитолий.

– О, знаех си, знаех си! Само един бог може така да ме подпали! – възкликна Ения, която вярваше на всяка негова дума.

– Също като Юпитер и цезарят може да променя външния си вид по желание, но тъй като иска да изпитваш максимално желание към него, ме помоли да ти завържа очите, защото не иска да се разсейваш от божествената му аура, а да се държиш като нормална смъртна жена, докато той не ти махне превръзката от очите и не ти позволи да го видиш. Разбираш ли ме?

– О, да! Разбирам... Завържи ми очите, Метелий.

– Не още, Ения. Божественият император обожава да прегръща жени, чиито сетива вече са възбудени.

– О, Метелий! Аз съм вече възбудена само като те слушам какво ми говориш.

– Знам, но цезарят ме помоли да те подготвя и да се уверя, че си изпълнена с любов и желание още преди да влезеш в стаята и да се насладиш на прегръдките му.

– Разбира се – каза Ения и усети как вълни от желание се надигат в гърдите ѝ. – Какво искаш да направя?

– Затвори си очите.

Ения затвори очи.

– Помоли ме да те съблека, защото иска да влезеш в стаята му напълно гола.

– Добре, Метелий... Съблечи ме за него.

Младият мъж откопча брошката на туниката ѝ, свлече дрехата надолу и я издърпа изпод сандалите ѝ на висок ток. Само по къса долна риза дребното тънко тяло на Ения излъчваше силна миризма не обхваната от страст жена. Малките ѝ гърди, щръкналите ѝ зърна, правите ѝ добре оформени крака и впечатляващият черен триъгълник, който стигаше чак до долната част на корема ѝ, накараха Метелий доста да се възбуди от задачата, която Калигула му бе поставил. Без да се бави повече, той свали и долната ѝ риза и я освободи от препаската, като забеляза преди това, че е подгизнала от соковете ѝ.

– Винаги ли си така мокра? – попита, като погали лицето ѝ с просмукания с течност плат.

– Ами да... не, не винаги, искам да кажа...

Тя затаи дъх, когато той прокара мокрия плат по зърната ѝ и ги стисна с него, от това я побиха тръпки по цялото тяло.

– Какво правиш, Метелий? – попита задъхано, постави ръце на гърдите му и се опита внимателно да го отблъсне.

– Божественият император иска да те възбудя възможно най-силно, за да увелича желанието ти към него.

– Ооо... добре – съгласи се тя и премести ръцете си на раменете му, а той продължи да търка зърната ѝ. След това отново затаи дъх, когато той плъзна мократа препаска по корема ѝ, омазвайки я със собствената ѝ влага по гъстите косми. Разтвори краката ѝ и започна да масажира набъбналите срамни устни и втвърдения клитор с копринената материя, пъхаше пръсти във вагината ѝ, усещаше колко ненормално подмокрена е и как са пламнали лигавиците ѝ. Тя застена и го прегърна.

– О, толкова съм възбудена... – промърмори и започна да люлее таза си напред и назад.

– Струва ми се, че някой друг преди това те е възбудил.

– О, да... Онези трима мъже, опипваха ме доста дълго... – Тя направи гримаса. По дяволите, помисли си... Защо си толкова наивна, Ения? Никога не трябва да си признаваш такива неща! – О, Метелий, не казвай това на Калигула.

– Защо не! Той обожава жени, които лесно се пускат на непознати.

– О, нима?

– Да. И какво правеха с теб тези трима мъже?

– Притиснаха ме в ъгъла и ме галеха.. Накараха ме да си разтворя краката и проникнаха в мен с пръсти... много пъти.

– И ти се подмокри като сюнгер, а? – попита Метелий и завъртя пръстите си в нея.

– Да, така стана... Те ми запретнаха туниката... вдигнаха ме и разтвориха задните ми бузи и бедрата ми... подпряха ме с големите си парчета...

– Оправиха ли те?

– Не, но искаха да ме чукат много здраво и тъкмо ме дърпаха към един кубикулум, когато ти ме видя и ме повика.

– И ти бе готова да се изчукаш и с тримата?

– Дааа! Дали Калигула щеше да е доволен, ако го бях направила?

– Разбира се.

– Оооо... – въздъхна тя. След това целуна като полудяла Метелий, усети ерекцията му, как членът му се подава от хитона и се насочва към слабините ѝ. – Добре тогава... Вземи ме!

– Не, съжалявам, Ения. Не съм непознат – промърморя младежът и се насили да се отдръпне от апетитната сабинянка въпреки желанието си да ѝ го вкара веднага.

– О, да, прав си! Не можеш да го направиш... Но да знаеш, че съм готова.

– Добре. Нека ти вържа очите.

– Да... И по-бързо!

Метелий извади дълъг черен шал от джоба си и го затегна около главата ѝ със здрав възел. След това извади малката кожена кутийка, която Калигула му даде сутринта заедно с указанията за Ения. Бръкна с мокрите си пръсти в нея и десетина мушички кантарида полепнаха по тях. Невиждащата Ения усети пръстите му да се пъхват дълбоко във вагината ѝ и си помисли, че го прави само за да увеличи желанието ѝ. Младият мъж взе още буболечки от кутийката и ги завря в ануса ѝ. Още не усещаше да я хапят, но го чу да отваря вратата на стаята, да я бутва леко вътре и да затваря след нея.

– Цезаре... Там ли сте? – прошепна Ения и влезе като сомнамбул в голямата слабо осветена стая. Гола и с високи сандали изглеждаше много приятно, гарвановочерната ѝ коса още бе вдигната на кок на главата ѝ и уравновесяваше черния храст, който украсяваше долната страна на корема ѝ. Усети към нея да се приближава мъж, който започна да я гали навсякъде.

– О, цезаре. Измъчих се да ви чакам толкова дълго.

Той я сграбчи. Тя също го сграбчи. Той започна трескаво да опипва слабините ѝ и да прониква дълбоко в мократа ѝ дупка. Тя го целуна, после въздъхна шумно и дълго. Ооо... божествената му сила вече бушуваше в нея! Притисна се в тялото му, вдигна коляно към талията му, търсейки незабавно облекчение, като бясно въртеше таза си към ръката му.

– О, любов моя... Отново ме подпали – простена тя и изгуби представа за реалността, когато ужилванията на мъничките буболечки станаха по-осезаеми. Не бяха болезнени, дори не можеше да ги определи като ухапвания, но така силно стимулираха гениталиите ѝ навсякъде, от клитора до най-големите дълбини на утробата и червата ѝ, че тя запулсира като вулкан, готов да изригне с цялата си мощ.

– О, не... Не спирай! – помоли тя, когато той извади пръстите си от нея. – Моля те, какво правиш? Говори ми!

– Върви! – нареди ѝ той с дрезгав глас.

Хвана я за ръка и я поведе в кръг около себе си, като гледаше как потрепват бедрата ѝ от ухапванията на божествената му сила. Накара я да се завърти и се отдалечи. Тя се въртеше, стенеше, притискаше корема си с ръце. След това се хвърли към него и го прегърна. Той потри зърната ѝ и това увеличи конвулсиите на тазовите ѝ мускули. Целуна го, а той подръпна космите между краката ѝ и завъртя пръст около клитора я.

– Вземи ме, цезаре! Горя... – простена тя.

Но Ения не знаеше, че това вече беше друг мъж. Бе така овладяна от желание и от усещанията, които се надигаха в таза ѝ, че не можа да усети разликата. Още около двайсет мъже тихо се подпираха на стените и я гледаха. А тя не чуваше как всеки един пристъпва към нея, после се отдалечава и друг заема мястото му.

Зад превръзката на очите тя си мислеше винаги, че това е той... и продължаваше да го нарича "цезаре", "бог", "господар", само че Калигула не беше там. Той я преотстъпи на най-верните си скаути като награда за службата им, и предложи цялата схема на Метелий Габиний същата сутрин преди гладиаторските боеве. Само помоли младежите да му докладват на следващия ден за реакциите ѝ.

– Това е само експеримент, Метелий – каза Калигула и даде на скаута кутийката, пълна с испански мухи. – Готов съм да се обзаложа, че дори двайсет младоци в разцвета на силите си не могат да задоволят жена, особено гореща сабинянка, докато тези чудовища разпалват плътта ѝ.

– Сигурно ще се усети, че ви няма.

– Глупости, Метелий! Когато жената е с превръзка на очите и изкарана извън кожата си от страст, може да се изчука с цяла кохорта легионери (около 480 души) и пак да си мисли, че е все с един и същ.

Случващото се с Ения тази нощ напълно потвърждаваше предвижданията на Калигула. Тя възбуди не само двайсетимата скаути, които извадиха късмет, но и всичките богове и богини на любовта и секса, почитани под различни имена в цялата империя. Няма начин да не са били там, за да я гледат...

Скаутите се редуваха да я целуват и опипват навсякъде, поглаждаха нежната ивица мъх по гръбнака ѝ, стигаща до по-гъстите косми на цепката ѝ, пъхаха пръсти във възбудения ѝ анус, радваха се на обширното ѝ окосмяване, търкаха набъбналите ѝ лигавици, вдъхваха неустоимия аромат на косматите ѝ подмишници, хапеха чувствителните ѝ рамене, потриваха нежните косъмчета по заоблените ѝ твърди задни части. Последният, който я докопа, затегна превръзката на очите ѝ и я сложи по гръб на голямото тухлено ложе в стаята.

Тя се опъна на вълнения дюшек и пое всеки мъж, сякаш беше той. Повдигаха задните ѝ части и хапеха бузите ѝ, пръхтяха и гризяха цепката и розетата ѝ. И това пак беше той. Той изяждаше и кунуса ѝ, оттегляше се за няколко мига и пак започваше с удвоена енергия, а тя започна да избухва в оргазъм след оргазъм, докато той я смучеше и хапеше, пронизваше я с големия си член, притискаше я, влизаше на тласъци в нея, отпред и отзад. Винаги беше той, богът, който я накара да крещи и да свършва много пъти. Богът, чийто член винаги бе твърд и ставаше дори още по-твърд, след като се изпразнеше в нея, тъй като тя не знаеше, че този бог винаги бе заменян след това от нов мъж. И че божествената сила, пулсираща вътре в нея, извираше от малки буболечки, чиито ухапвания и секрети увеличаваха копнежа ѝ и уголемяваха пенисите на мъжете, и повишаваха желанието им да я притежават.

Затова и след два часа груб секс, който би изтощил всяка друга жена, Ения не спираше да моли за още. И нейният бог ѝ даваше още, защото тя вече съвсем бе обезумяла и искаше да му даде всичко от себе си.

– Сега искам помощниците ми да те държат – прошепна в ухото ѝ неговият неузнаваем дрезгав глас.

– Да, цезаре! Кажи им да ме притиснат и да ме убият веднъж завинаги!

Вплетена в неговото тяло, разрошената Ения го чу да щраква с пръсти, а след това долови и звук от отваряне на врата. Двайсетимата уморени скаути, които ѝ доставиха този невероятен гаудиум, си тръгнаха тихо, а Метелий Габиний и десетина млади представители на Зелените влязоха, без се опитват да заглушават стъпките си. Нейният бог я остави там, на леглото. Няколко мига по-късно тя усети как четирима, петима, а и повече мъже започнаха да я повдигат и да я чистят от всичката тази сперма по нея с напоени в топла вода кърпи. Тя прегърна първият попаднал ѝ младеж и започна да стене като сирена, когато кърпите преминаваха по най-интимните ѝ части, но без да намаляват божествената сила вътре в нея, а само възбуждаха нови желания.

Междувременно останалите мъже обърнаха дюшека ѝ постлаха чисти завивки, после сложиха нови възглавници върху тях. Върнаха я обратно върху тях, започнаха да галят тялото ѝ, като се опитваха да я удържат на едно място, макар да знаеха, че афродизиакът още действа.

– О, къде е моят господар? – простена тя и започна да клати бедрата си. Метелий свали превръзката ѝ. Ения извъртя очи, след това го позна.

– О, това си ти, Метелий... – каза. Прегърна го и затрепери в ръцете му. – Божествената сила ме подлудява!

– Знам, Ения... Цезарят се превърна в лебед.

– Ооо, дали ще го направи с мен както Юпитер с Леда?

– Да. Ние сме тук, за да му помогнем.

– О, прекрасно... Ела, докосни ме, Метелий. Подготви ме. – Тя го целуна. Той започна да масажира вулвата ѝ, да галя клитора ѝ, който вече бе нараснал два пъти от мига, в който го докосна за първи път. Другите мъже вдигнаха коленете към лицето ѝ, подпряха таза ѝ и разтвориха бедрата ѝ.

– Лижи ме, Метелий! Направи го, направи го!

Младежът нямаше търпение да се подчини и зарови глава в косматия ѝ чатал. Търкаше носа си по набъбналите ѝ срамни устни, вдъхваше и опитваше соковете ѝ, смучеше клитора ѝ, докато останалите мъже гризяха зърната ѝ, вдигаха ръцете ѝ, хапеха и лижеха ароматните ѝ космати подмишници и каквато част от тялото си тя поднесеше към устите им. И тя отново загуби свяст, свършваше, стенеше, викаше дори още повече, отколкото когато го правеше с нейния бог. А дали той наистина щеше да се върне при нея под формата на лебед? Дали щеше да е толкова благословена, че да се сношава като митичната Леда със Зевс?

Докато тя бе завладяна от ръцете и устите им, празнеше се като паленце и стенеше като нимфа от свещените гори на Дионисий, друг младеж – звероукротител – подкара към леглото бял мъжки царствен лебед. Метелий и останалите се отдръпната и повдигнаха главата ѝ. И тогава тя видя бога, заобиколен от магическа аура! О, в какъв сън се намираше? Дали това бе истина? Нямаше време обаче да мисли, защото великолепната бяла птица запърха с огромните си криле и скочи на леглото пред откритите ѝ слабини, а Метелий и останалите държаха коленете ѝ вдигнати до гърдите и предлагаха на величественото животно директна гледка към влажните ѝ космати гениталии. О, да! Богът лебед я гледаше и поклащаше дългия си врат над тялото ѝ.

– Ела, императоре, ти, бог и господар мой – простена тя. И той сякаш разбра думите ѝ, захапа силно плътта на корема ѝ, започна да я щипе по слабините и дори да кълве клитора ѝ, след това пъхна жълтата си човка в нея. Ооо... колко мощен, и в същото време нежен и приятен беше божественият ѝ любовник! Колко добре усещаше той желанията ѝ! Как хубаво я целуваше! Тя надигаше таза си към него, свършваше с него, стенеше сладки думи и му отдаваше душата си.

Подтикван от дресьора си, благородния лебед пляскаше с разтворените си криле и подскачаше около бедрата ѝ, докосваше пулсиращия си корем до слабините ѝ, търсеше и намираше начин да докосне тръпнещото си генитално отвърстие в нейното, извиваше се над него, пищеше в отговор на силните ѝ викове, кълвеше гърдите ѝ и се блъскаше в отворения център на вулвата ѝ бързо и силно, като обвиваше тялото ѝ с криле. Дори и при липсата на пенис, безмилостният натиск на неуморимия му полов орган върху клитора ѝ и шумните изблици на соковете ѝ бяха толкова невероятни, че тя се чувстваше напълно пронизана, отвръщаше на трескавите му тласъци, като се притискаше и тя в него, свършваше, прегръщаше шията на лебеда, докато той не я издърпа от ръцете ѝ и не започна да я кълве пак. О, боже мой! Той беше точно над нея, всмукваше клитора ѝ във втвърденото си отвърстие с неудържима сила!

"Да! Даааааа!", крещеше Ения, докато пулсиращия сфинктер на големия лебед поглъщаше и не пускаше еректиралия ѝ орган на удоволствието, държеше го силно и надълбоко в себе си, опъваше и стискаше, докато напълно я побърка с ускоряващия се ритъм на копулацията им. "Да!Даааааа!" – викаше наелектризирината сабинянка, когато спазмите ѝ се усилиха и стигнаха до агония, в ритъм с митичния ѝ любовник! И той свърши, изстрелвайки серия мощни откоси право върху твърдата ѝ розова пъпка! И докато свършваше също с пълна сила, животът се изпари от мозъка ѝ и тя затаи дъх, изпаднала в царството на малката смърт! Но продължи да умира, трепереше, останала без контрол, докато той обливаше разтворената ѝ вулва и вливаше обратно живота в нея. Тя се опита да сграбчи своя бог и да го задържи между бедрата си дори когато нямаше какво повече да ѝ даде. Но дресьорът отдръпна лебеда надалеч. Все още бореща се за въздух, Ения сграбчи Метелий и затрепери в прегръдките му, а буболечките в нея бяха все така безмилостни.

– О, Метелий! Хайде! Влез в мен! – промърмори тя.

Всичките възбудени младежи се скупчиха около нея, започнаха да я прегръщат и целуват, да я хапят, щипят и пошляпват навсякъде. Метелий се качи бързо върху нея ѝ заби еректиралия си пенис. След като чака толкова дълго да го вкара в загадъчната сабинянка, той я блъскаше като луд и се радваше на виковете и изригванията на неудържимия ѝ оргазъм.

След Метелий всички останали негови млади приятели се сношаваха с нея от всички страни и по най-изобретателни начини. Влизаха отпред и отзад едновременно, пляскаха я, вкарваха цели ръце в горящия ѝ кунус, докосваха и драскаха шийката на матката ѝ, докато физическото изтощение на любовниците най-накрая застигна и неутолимата Ения, и младежите, също като царствения лебед, вече нямаха какво повече да ѝ дадат или кажат. Всички се проснаха на или до тухленото ложе, за да си възвърнат поне частица от енергията. Но стимулацията на мушичките продължаваше със същата сила и тя триеше таза си в краката на Метелий.

– Все още чувствам божествената сила да опустошава плътта ми – промърка Ения с глас на припичаща се на слънце котка.

Той я погледва, изсмя се в лицето ѝ и стана.

Поразена, тя го видя да увива малка ленена кърпа около края на къс прът и да го топи в медно ведро заедно с още едно парче плат.

– Добре, Ения, скъпа. Отвори си краката.

Тя полегна чувствено по гръб и прибра с ръце коленете към гърдите си. Ммм... той натисна пръчката дълбоко във вагината ѝ и започна да я помпа, а това беше толкова приятно! Когато тя се канеше да свърши отново, той я повъртя и я извади. Погледна кърпата, взе няколко размазани мушички и ги постави на бялата възглавница. Още не беше свършил, направи същото и с ануса ѝ, извади още смачкани буболечки и ги сложи при другите на възглавницата. След това взе една амфора и изми цялата ѝ ерогенна зона, като я почистваше с чистата кърпа, а тя продължаваше да стене, защото нямаше престава каква е целта на заниманието.

– Сега как се чувстваш? – попита я той, докато оглеждаше остатъците от животинките по възглавницата.

– Добре – отговори тя и го погледна. – Какво гледаш?

– Божествената сила.

– Какво имаш предвид?

– Ела и виж сама.

Ения се изправи в леглото и се взря във възглавницата.

– Какво е това? – попита тя.

– Cantharidae iberianae. Никога ли не чувала за тези мухи?

– Какво...? Афродизиака ли имаш предвид? – попита тя. И се намръщи. Той се усмихна. Ения се огледа. Останалите млади мъже също се усмихваха. През мозъка ѝ премина вероятна мисъл. Метелий приближи възглавницата до лицето ѝ. Тя видя останките от буболечките и се намръщи още повече. – Къде ги намери? – попита с разтреперан глас.

– Ето тук – отвърна Метелий и я погали по чатала.

– Неее! Кой ги сложи там?

– Аз.

– Кога?

– Когато те подготвях отвън.

Ения притвори очи и си спомни какво направи Метелий тогава.

– Копеле! – изръмжа тя с омраза и отвращение. – Цезарят ще те убие, когато му кажа!

– Цезарят ми даде мушиците... и ми каза как да постъпя с теб.

– Неее! – извика тя.

– Да! Това е същата божествена сила, която той те накара да почувстваш, когато те е чукал на банкета.

– Не! Не! Не ти вярвам! – пищеше тя. – Къде е цезарят? Първите двайсетина скаути, които я любиха, преструвайки се на цезаря, се подадоха иззад завесата и се строиха в средата на стаята.

Ения погледна Метелий.

– Къде е цезарят? – процеди тя.

Един от скаутите направи стъпка напред.

– Аз съм цезарят!

Тя поклати глава. Какво беше това? Кошмар?

– Не – каза вторият скаут в редицата и пристъпи до първия. – Аз съм цезарят!

Тя отвори широко очи. Още един пристъпи напред.

– Аз съм цезарят!

– Аз съм цезарят! – обади се един русоляв младеж.

– Не... Аз съм цезарят! – заяви друг.

Ения покри ушите си с ръце, докато и останалите викаха: "Аз съм цезарят!"

– Не! Не! – пищеше тя. – Той се превърна в лебед!

Всички се засмяха. След това се появи и дресьорът, повел лебеда на каишка. Лицето му бе грейнало.

– Цезаре! – възкликна тя.

– Съжалявам, Ения. Това е моят обучен лебед, името му е Ханибал – обясни дресьорът.

Ения видя как птицата започна да кълве по заповед на дресьора си и посърна.

– Неее... – проплака тя. – Защо постъпихте така с мен?

– Ами – започна Метелий и я прегърна. – Доставихме ти великолепни оргазми, нали?

Тя го отблъсна, започна да удря и рита тези, които бяха най-близо до нея, след това избухна в сълзи.

– Копелета! Страхливци! – развика се. – Махайте се! – след това рухна на леглото и зарови лице във възглавницата. Хлипаше и ругаеше целия свят. Колко беше глупава! Как можа да се върже на такъв тъп номер! Срамота, Ения!

Метелий даде сигнал на всички да излязат. След това погали дългата ѝ лъскава коса, пръснала се край главата ѝ по възглавницата, и я зави с одеяло.

– Успокой се, Ения. Никой не знае коя си всъщност.

– Той ли ви накара да постъпите така с мен? – попита тя през сълзи. '

– Разбира се. Цезарят те преотстъпи като награда за верните си скаути и искаше да експериментирам с мухите.

Тя извърна отвратената си физиономия към него.

– Награда, а? Това ли бях аз?

– Да, и беше прекрасна.

– Махай се, проклет скаут! Иди и му разкажи колко бях възбудена от мухите, цезарите и... Зевс! – изръмжа Ения с изкривено от омраза лице. След това се хвърли обратно на възглавницата и отново избухна в сълзи.

Метелий излезе. Тя го чу да затваря вратата.

– Проклет да си, Калигула! – произнесе през зъби. – Ще си платиш прескъпо за този... експеримент. – След това се сви на леглото в ембрионална поза и заплака като дете, на което са отнели завинаги любимата играчка.

Но докато се успокои, все още чувстваше лек, ала настоятелен гъдел в слабините си. Хмм... сигурно остатъци от секретите на мушичките все още действаха, помисли си тя. Как си бе позволил Калигула да постъпи така с нея? Какво бе направила, за да провокира такова нахалство от негова страна? Не знаеше ли, че тя го гледаше като бог, а сега... Ако слуховете за тази му шега с нея се разпространят, тя ще стане посмешището на града... А и как ли ще реагира Макрон? Развод? Може би има политически мотиви зад недопустимата гавра на Калигула... Как би могла да отрече всичко? Ами тримата мъже? Те бяха много мили с нея... Е, поне те бяха искрени... Дали са все още наблизо?

Ения скочи от леглото и се огледа за туниката си. По дяволите! Сандалите ѝ бяха там, но туниката никаква не се виждаше. Къде ли я съблече Метелий? Втурна се към вратата и я отвори. О, боже! Туниката ѝ лежеше на една пейка.